#секс разказ | Explore Tumblr Posts and Blogs

late-night-tails · 4 years

Text

MICHAEL GIRA (Swans) интервю за егоист, 2001

След като в продьлжение на 15 години предвождаше една от най-значимите групи за нюйоркския нойз ъндърграунд от средата на 80-те, Swans, (другата, позна, е Sonic Youth) днес Майкьл Жира предпочита да се занимава сьс лейбъла си Young God Records, да композира филмова музика и, когато му остане време, да записва – сам или с новия си бенд Angels of Light - песни, които биха стояли добре във всеки един албум на Ленърд Коен. “Ако все още свирех същата музика, която някога правехме сьс Swans, нямаше да мога да се погледна в огледалото“, казва той в онлайн интервюто за егоист.

Photo: Beowulf Sheehan

Имайки предвид, че тези дни дори мейнстрийм артисти като Бьорк използват нойз-ефекти, а откровено повлияни от Swans групи като Black Rebel Motorcycle Club и A.R.E. Weapons са новите инди герои в Англия и Щатите, не си ли изкушен да им покажеш как се прави наистина? Всяка посока в кариерата ми, която сьм поемал до момента, е била продиктувана изцяло от моята собствена нагласа и въображение,а не от това, което се случва в така наречената поп музика. За мен би било срамно и смущаващо нелепо да направя нещо като Cop или Holy Money (два от ранните, култови и болезнено шумни албуми на Swans- б.а.) сега.

Предполагаше ли в началото, че усещането ти за музика ще еволюира от агресията на ранните Swans до ефирните звуци на Angels Of Light? С какво Майкьл Жира, версия 1981, е различен от това, което си сега? По онова време смятах всеки и всичко за мои врагове. Днес гледам на всичко около себе си като на нещо, което може би заслужава любовта ми.

След като чух новия ти диск How I Loved You, ми стана ясно нещо, което отдавна подозирах, а именно, че акустичният звук може да побере в себе си не по-малко агресия и болка от добрия стар китарен шум. Това по-добрият начин за предаване на посланието ли е, най-малкото, защото думите се чуват по-добре? Когато пиша песни, не се стремя музиката да служи на думите или обратното. Старая се - и надявам се, успявам - да постигна единство между двете. Иначе не мисля, че How I Loved You е особено агресивен. Повечето песни в него са спокойни, дори сантиментални.

Кое е по-добре, когато искаш да напишеш един наистина въздействащ текст – да бъдеш максимално автобиографичен или съзнателно да стоиш колкото се може по-далеч от това, което се случва в личния ти живот в момента? Когато пиша, лично аз винаги използвам като основа собствения си опит, след което трансформирам онова, което ми се случило в самодостатъчна абстрактна история, която да съществува сьвсем самостоятелно извън неговите граници. Би било егоистично и наивно да смятам, че някой би се интересувал от детайлите от личния ми живот. Ако историята, която разказваш, не е по-голяма и по-важна от това, е напьлно безсмислено да го правиш…

Нещата, без които не би могъл да живееш? По ред на важност: алкохол, пари, кислород, секс…

Чувстваш ли близост по отношение на търсенията си с някой съвременен музикант/група? Има ли някой, от който се възхищаваш и би препоръчал? Голям почитател сьм на една група - Low, а също и на Godspeed You Black Emperor. Има нещо общо между това, което те правят сега и светоусещането на Swans от по-късния ни период. Харесвам също дълбочината и искреността на текстовете на песните на Вик Чеснът и Лайза Джермано.

Какви качества трябва да притежава една група, за да записва за твоя лейбъл Young God Records (www.younggodrecords.com)? На първо място: оригиналност. За мен най-важно е онова усещане, че музиката им ще запази виталността си извън конкретния жанр и контекст, в който се е появила. Също така искреността на музикантите в емоционален и чисто интерпретаторски аспект. Така нареченият ”стил“ няма никакво значение - добрата музика винаги говори сама за себе си.

Голяма част от творчеството ти третира връзката човек – Бог и това как, грешейки, постоянно си навличаме, понякога сьвсем нарочно, неговият гняв. Какви са отношенията ти с Него тези дни? Ужасни. Сигурен съм, че той иска да ме види мъртъв.

Swans е една от малкото легендарни американски ьндърграунд групи, която още през 80-те си беше достатъчно легендарна и тук, в България. Можеш ли да споделиш някакьв факт за групата, който не си споменавал никьде преди? Знам това. Още през 1987 свирихме в Полша, Чехословакия и Югославия, когато тези страни бяха все още част комунистическия блок. Влизахме “тайно“, без да изясняваме пред властите целта на пътуването си и в този смисьл концертите ни там бяха в известен смисьл нелегални. Не го казвам, защото става въпрос за списание от Източна Европа, но това е един от най-хубавите моменти в кариерата ми. Факт за групата, който не съм казвал никога преди? Ами, по едно време репетирахме с боксови ръкавици, за да проверим дали ще можем да правим въздействаща музика без да използваме пръстите си. После в края на репетицията задължително сваляхме ръкавиците и се биехме до кръв помежду си. Това беше станало нещо като ритуал за групата.

Наличието на съвременна, асемблирана на базата на cut and paste метода и циклично “римейкване”на 60-те, 70-те, 80-те или друга епоха по избор, поп-култура, означава ли, че цивилизацията, от която сме част, е тотално изчерпана в креативен аспект? Ха-ха-ха... Дори и това донякъде да е така, моля те, не ме изкушавай да правя грандиозни обобщения за състоянието на съвременната култура. Винаги е имало и ще има добра музика, добра литература, добро изкуство, добри хора – така е и сега. Просто човек трябва да търси, да бъде постоянно любопитен, за да ги открие. Нашата “цивилизация“ е само една малка прашинка в безкрайния поток на историята и не мисля, че е добра идея да придаваме толкова голямо значение на проблемите по линия на креативността, които имаме или, напротив, нямаме в момента.

Има ли аспект от масовата култура, който ти се струва полезен и/или забавен? Всъщност обръщам много малко внимание на поп-културата. Не бях гледал телевизия въобще през последните три години, до 11 септември, когато започнах да следя с почти маниакално постоянство новинарските емисии, просто за да съм информиран дали градът, в който живея, не гори (Жира, както вероятно вече се досещаш, живее в Ню Йорк – б.а.). Всичко това продължи няколко месеца и когато телевизията престана да бъде средство за оцеляване, интересът ми към нея отново изчезна. Дори и някога да ми беше любопитна, от години масовата култура не ме интересува въобще. И аз като много други хора съм се затворил изцяло в собствения си малък свят.

Има ли кауза, за която, според теб, човек си струва да се бори тия дни? Ако, както в онзи разказ на Стивън Кинг, можеш да натиснеш клавиша Delete и да заличиш нещо веднъж завинаги от този свят, кое ще е то? Пренаселеността на планетата е най-големият, апокалиптичен проблем, пред който е изправено човечеството и за който никой от управляващите не обелва нито дума. Той е коренът на всички геополитически катаклизми, на необратимото разрушаване на околната среда. Ако можех, бих “изтрил” три четвърти от населението на земята.

Бъдещето на Майкъл Жира е…. Ще продължа да се занимавам с това, което правя сега, независимо от всичко, което се случва или ще се случи в бъдеще, ще продължа да търся смисъл в дребния си незначителен живот. После ще умра.

Последният засега солов албум на Майкъл Жира Solo Recordings At Home може да бъде поръчан само през Интернет от www.younggodrecords.com.

Интервюто е правено за сп. егоист, circa 2001, aко съдим по последния дотогава албум на М.Ж.

0 notes

vprki · 4 years

Text

РЕФЛЕКСИИ: Щурият, талантлив Шон Пен става на 60

Синеокият Шон Джъстин Пен (роден на 17 август 1960) не е красавец, но избръснат или брадясал, с рошава или зализана коса, със слънчеви очила или не, е един от най-енергийните, щури и магнетични филмови и телевизионни актьори на нашето време. Написа за „въпреки.com“ кинокритичката Геновева Димитрова по повод 60 години от рождението му.

Известен е още като режисьор, сценарист, продуцент, активист. И е писател – наскоро и у нас излезе дебютният му роман „Боб Хъни, който прави разни неща“. Шон Пен е нонконформист. Понякога – хулиган. Не си поплюва с журналисти и папараци. Не се бои да си създава врагове. Както сам казва, „обичам човечеството, ненавиждам хората”. За нахвърляне върху нахален журналист попада в затвора за месец и един ден. През 2002 купува за 56 000 щ. д. рекламно пространство в „Washington post“, за да публикува отворено писмо до президента Буш - младши, в което моли да бъде намалена офанзивата към Ирак. Споменава, че е баща на две деца и син на ветеран от Втората световна война.

Том Круз, Тимъти Хутън и Шон Пен в “Кадети” - тук актьорът е на 21 години

Самият Шон Пен посещава Ирак преди и след инвазията през 2003, а през 2005 отива в Техеран като специален пратеник на вестник „San Francisco Chronicle”. През 2007 се среща с Уго Чавес във Венецуела и стават приятели, а през 2008 прави първото чуждестранно интервю с Раул Кастро. След урагана Катрина, който потапя Ню Орлиънс под вода през 2005, Шон Пен отива на мястото на трагедията, качва се на лодка и започва да вади жертвите на наводнението. През 2010, след като Хаити е изравнен със земята след опустошително земетресение, той каца в Порт-о-Пренс с 1 милион щ. д. помощи, нулев опит в неправителствените организации и основава J/P HRO.

Шон Пен и Робърт де Ниро

„Станах актьор заради Робърт де Ниро.“ Двамата са родени на една и съща дата, но Шон Пен става на 60, а Де Ниро – на 77. Син е на актрисата Айлийн Раян (ирландка с италиански корени) и на режисьора Лио Пен. Баба му и дядо му по бащина линия са еврейски имигранти от Литва и Русия. В Ню Йорк са имали лавка за еврейска храна. Шон Пен учи в гимназията в Санта Моника. Брат му е актьорът Крис Пен, починал от инфаркт през 2006. Шон Пен: „Мога да опиша детството си с една фраза – Хъкълбери Фин със сърф“. Първите му роли са на самонадеяни момчета. На 25 години Шон Пен изиграва Долтън Лий в драмата „Соколът и снежният човек“ на Джон Шлезинджър. През 1986 играе с Мадона в „Шанхайска изненада“ на Джим Годард. После се женят. Четири години по-късно се развеждат, а пътят на Шон Пен в киното се развива стремглаво, за разлика от този на Мадона. За юбилея избрах 9 от 58-те му екранни превъплъщения.

Мадона и Шон Пен в “Шанхайска изненада”. Тук Шон е на 26 години.

Криминалната драма за любовта към ближния „Осъденият на смърт идва“ (1995) на Тим Робинс е създадена по едноименните мемоари на римокатолическата американска монахиня и активист срещу смъртното наказание Хелън Прежан, публикувани през 1993. Сестра Хелън (Сюзън Сарандън, с награда Оскар за главна женска роля) е и учителка в село в Луизиана. Неочаквано получава писмо от Матю Понселет (Шон Пен, номинация за „Оскар“) - осъден на смърт, който скоро ще бъде екзекутиран по обвинение в убийството на млада двойка.

Шон Пен и Сюзън Сарандън в “Осъденият на смърт идва”

След като се срещат, монахинята се съгласява да му бъде духовен съветник и да се бори срещу присъдата. Но твърденията на спретнатия и татуиран Матю с дълги бакенбарди, мустаци и брадичка, че е невинен, изглеждат неубедителни - той е расист, без морал. Когато става ясно, че изпълнението на присъдата му е неизбежно, сестра Хелън се опитва да го поведе по пътя на божествената прошка. През фантастичните изпълнения на Шон Пен и Сюзън Сарандън филмът проследява сеизмичните отношения затворник - посетител и зверските усилия на Матю да оцелее.

Шон Пен и Робин Райт Пен в „Тя е толкова прекрасна”

Покъртителната с лудостта си любовна драма „Тя е толкова прекрасна” (1997) на Ник Касаветис събира на екрана Шон Пен и тогавашната му съпруга Робин Райт Пен. Сценарият е писан от покойния Джон Касаветис специално за актьора. Морийн (Робин Райт Пен) не може да диша без щурия си съпруг Еди (Шон Пен, Награда за мъжка роля от Кан ‘97). Те са двама млади маргинали, без чувство за хумор, но с взаимна любов за цял квартал. Пият, пушат, гледат се... Той все изчезва, тя преплита дългите си крака на високи токчета, пада, става и тича подире му. Тлъстият им съсед я примамва с уиски, после я пожелава, тя се дърпа, той я пребива, Еди се появява и му го връща тъпкано. В уплахата си Морийн извиква бърза помощ, а когато белите престилки идват, необузданият Еди поваля една. И го затварят в психиатрия. Десет години по-късно Морийн е добре гледана съпруга на бизнесмена Джоуи (Джон Траволта) и грижовна майка на три момиченца (най-голямото е от Еди). Къщата им е просторна, но изведнъж става ужасно тясна за нея - Еди излиза от клиниката. За него животът е спрял. Изглежда остарял наивник. Морийн захвърля просперитет, спокойствие и деца и се закълчва с предишната несигурна походка към таратайката на Еди.

Дженифър Лопес и Шон Пен в „Обратен завой“

„Обратен завой“ (1997) на Оливър Стоун, решен като film noir, мощно укрепва имиджа на Шон Пен като идеален актьор за ролите на дребни престъпници. Тъмнокосият чаровен комарджия Боби Купър (Шон Пен) пътува с много пари към Лас Вегас да се разплати с кредитор. Заради повредена радиаторна тръба на колата е принуден да отбие от магистралата по затънтен път. Оказва се в полуизоставения град Супериър, където е обран до шушка и среща Грейс (Дженифър Лопес) – коварна красавица, която иска да убие съпруга си (Ник Нолти). Те го въвличат в опасен пъзел от секс и безумие. Заснет като трескав сън и със залпове черен хумор, филмът е пълен с обрати и напрежение, а неспокойните сини очи на Шон Пен пронизват мрака на ситуацията. „Обратен завой“ е по романа „Stray Dogs“ на Джон Ридли.

„Тънка червена линия“

„Тънка червена линия“ (1998) на повелителя на американското независимо кино Терънс Малик по едноименния роман на Джеймс Джоунс е поетичен трактат за измислена история за войските на САЩ по време на битката за остров Гуадалканал през 1942 – преломен момент във Втората световна война срещу експанзията на Япония и една от най-сложните и решаващи операции на ХХ век. Сред яркия актьорски ансамбъл Шон Пен е старши сержант Удуард Уелш с каска, автомат и изопнато лице.

Шон Пен и Кевин Спейси в „Хърли Бърли”

Независимата история за холивудски неудачници „Хърли Бърли“ (1998) на Антъни Дрейзън е създадена по пиесата на Дейвид Рейб, играна успешно на Бродуей. Главните герои са бъбривият, романтичен, непрестанно смъркащ кокаин кастинг режисьор Еди (Шон Пен, купа „Волпи“ от Венеция) и дистанцираният му интелектуален съквартирант Мики (Кевин Спейси). За Еди само една жена има значение - Дарлийн (Робин Райт Пен). Тя много го харесва, но вижда колко далече отива с кокаина и се оглежда за друго пристанище. Търсенето на самочувствие чрез дрогата, интензивният диалог от шокиращи реплики и хипнотичното надиграване между актьорите превръща филма в един от алтернативните пикове от края на 90-те.

Шон Пен и Алехандро Гонзалез Иняриту по време на снимките на “21 грама”

Прекрасният и също независим „21 грама“ (2003) е първият англоезичен филм на мексиканеца Алехандро Гонзалез Иняриту. Заснет изцяло с ръчна камера, той притежава лунатична монтажна структура и троен коментар върху събитие. Трагичен уличен инцидент съдбовно свързва трима непознати: свещеника и бивш затворник Джак (Бенисио дел Торо), Кристина - щастлива майка и домакиня, загърбила наркоманията (Наоми Уотс), и професора по математика в очакване на сърдечна имплантация Пол (Шон Пен, купа „Волпи” от Венеция). И тримата актьори са страхотни, но Шон Пен е направо извънземен като смъртно болния Пол, спасен от сърцето на загиналия съпруг на Кристина и не знаещ как да живее с него, защото се влюбва в нея... „Колко живота изживяваме? Колко пъти умираме? Казват, че всички губим по 21 грама точно в момента на смъртта ни. Всички. И колко са 21 грама?“

Шон Пен и Тим Робинс в “Реката на тайните”

„Реката на тайните“ (2003) на Клинт Истууд е мрачен, обстоятелствен и въздълъг побратим на поне дузина трилъри на тема „разследване убийството на невинна девойка в Америка“. Шон Пен („Оскар“ за мъжка роля) е неистов, както обикновено, с тези негови стъписващо сини очи (изпод черните очила), щръкнала коса и безразборно щуреене. В „Реката на тайните“ обаче той надскача лимитите на досегашните си симпатични катили - героят му е серийно-таен убиец, влязъл в правия път, от страдание по изгубената си дъщеря, хлътнал обратно в поредното престъпление... като грешно наказание и все пак останал с легитимно вирната глава. А иначе става дума за три мъжки живота, разделени от срам и събрани от смърт.

За ролята си в “Милк” Шон Пен получи втория си “Оскар”

„Милк“ (2008, награда Оскар за оригинален сценарий на Дъстин Ланс Блек) на Гюс ван Сант показва Шон Пен (Оскар за главна мъжка роля ) като невъзможно прекрасен. Филмът е фокусиран върху реална историческа фигура – храбрият Харви Милк. През 1977 той се преборва с предразсъдъците и става първият гей, избран на солидна обществена длъжност в Щатите – градски съветник в общината на Сан Франциско (оттогава градът има славата на най-либералния в страната). Филмовият разказ е тръпен, репортажен, а нагласите и реалиите са пресъздадени с прецизен автентизъм.

Шон Пен в “Милк”

През 1972 Милк (Шон Пен) е в Ню Йорк и се запознава в метрото с младеж. В едър план – целувка, очи, носове, профили, прегръдки, креватно глезене... Следващият епизод ни отвежда в Сан Франциско и тамошната гей-общност – дълги, чорлави коси, бради, клош дънки, фотоапарати... Върху задкадровия глас на Милк се намества видеоизображение – черно-бели стопкадри. Милк говори вдъхновено и безпардонно за американската мечта. С харизмата си увлича хомо- и хетеросексуални, старци и деца... 1977 – победата му в местните избори. Еуфория. 1978 – зад кадър Милк се заклева, а на екрана го виждаме да се изкачва по стълбите на общината... Спокойно, ала неотстъпно той спори с консерватора Дан Уайт (Джош Бролин), негов предшественик на поста. После онзи нахлува в общината, застрелва кмета и Милк, превръщайки го в икона на борбата за равноправие...

Режисьорът Гюс ван Сант и Шон Пен по време на снимките на “Милк”

Героят на Шон Пен е почти неизменно в кадър - ту екзалтиран, ту засмян, ту нервен, ту любовно отдаден, ту самотно вслушан в „Тоска“... Актьорът е неузнаваем в гей-превъплъщението си – боядисана коса, прическа на път, меки жестове, специфично поклащане на ханша, женствена усмивка... Дори очите му са кафяви! Но Милк е толкова обаятелен, че борбата му за равноправие надскача гей-общността. Превръща се в борба за толерантност изобщо, а благодарение на Шон Пен откровено пропагандният филм – в човешко откровение.

Мел Гибсън и Шон Пен в „Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/

„Професорът и Лудият” /The Professor and the Madman/ (2019) на Фарад Сафиния е ситуиран в Англия от средата на XIX век и също е фокусиран върху реални събития. Оксфордският професор Джеймс Мъри (Мел Гибсън) работи по първия речник на английския език. Негов съратник става психопатът доктор Уилям Майнър (Шон Пен) – ветеран от Гражданската война, затворен в клиника за особено опасни престъпници. От болестта си той се спасява в света на книгите, много е начетен и се оказва безценен съучастник в създаването на знаменития Оксфордски речник. И двамата светлооки актьори са неузнаваеми с огромните прошарени бради. И са изумително забавни в дългите си разговори. Филмът за гениалност и лудост е заснет в Дъблин по книгата „Хирургът на Кроуторн“ от Саймън Уинчестър от 1998.

Джак Никълсън в „На кръстопът“

Като мнозина свръхнадарени и мислещи актьори, и Шон Пен се пробва в режисурата. Това прави още през 1991 с драмата „Индианският бегач“, през 1995 снима Джак Никълсън в „На кръстопът“, а през 2001 – в „Клетвата“. Филмът е уникално интелигентна в американското кино адаптация на европейски роман. Разбира се, „алпийското“ действие е пренесено в Невада. След като ни удиви с радикално-екзистенциален поглед към трагичния 11 септември 2001 с новелата си в мултинационалния омнибус „11 септември“ (2002), в „Клетвата“ Шон Пен отново изненадва. Стъпил върху Дюренмат, с помощта на оператора Крис Менгес, на велики филмови лица (все епизодици с изключение на Никълсън) и на изопваща музика той е създал изящен психотрилър, където сантимент, сарказъм и съспенс се гонят по хребетите на импозантни пейзажи.

Хелън Мирън и Джак Никълсън в “Клетвата”

Строгата документалност на разказа и лакомо-сардоничното фиксиране в детайлите са характерни и за феноменалното road movie „Сред дивата природа“ (2007) по едноименната книга на Джон Кракауер. Филмът разказва реалната история на 23-годишния Кристофър Маккендлес (Емил Хърш) от богато семейство, отказал се от материалните ценности, дал всичките си пари за благотворителност и се оказал волен пътешественик из природата - на автостоп с крайна цел Аляска. Две години (от 1990 до 1992) той пътува. Когато стига в Аляска, се заселва в стар автобус сред сурова пустош. Светъл и дълбок филм за хората, мечтата, пътя, природата... Против фалша и консуматорството. Не съм гледала „Последното лице“ (2016) с Чарлийз Терон и Хавиер Бардем. В момента Шон Пен работи върху игралния филм „Flag Day“, където самият играе, и върху документален проект.

“Сред дивата природа”

След смъртта на брат му Крис и развода с ��обин Райт през 2010 животът на ��он Пен се обърква. Той изпада в дълбока депресия. Завръща се в публичното пространство с поредна акция за Хаити в средата на 2013, когато призовава за помощ световната общност. Съвсем наскоро Шон Пен се ожени тайно за 28-годишната Лейла Джордж - модел и актриса, с която са заедно от 2016. Децата му от Робин Райт са Дилън, която е с година по-голяма от Лейла, и Хопър – с година по-малък от нея.

Шон Пен - сега и преди...

Шон Пен е сред най-смислените знаменитости на Америка. Самият смята, че „аз, както и вие, сме от малките точици, които се виждат от прозореца на самолета. Осъзнавам това всеки ден. И ми харесва да мисля така“. И още: „Живеем в пуританско общество от лицемери. И това невероятно ме разстройва – дотам, че чувствам ненавист към собствения си живот“. Или: „Ако трябва да избирам между Паркинсон и Алцхаймер, бих избрал Паркинсона. По-добре е да разлееш малко уиски по панталона си, отколкото да забравиш къде си оставил цялата бутилка“. Тепърва има какво да очакваме от Шон Пен. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: архив imdb.com

#РЕФЛЕКСИИ #Геновева Димитрова #Шон Пен #кино #филми

0 notes

obkov-obzavejdane-bani-blog · 7 years

Photo

– Не съм казала не, но съжалявам, че’ А на 24-годишна учителка в гимназия в интервю за ВВС, тя е в шок от истории, които тя чувала съм от ученици-тийнейджъри за техните сексуална активност. Я откровен разказ ме накара много от читателите да споделят своите идеи. Екатерина: аз съм в шок от това, което прочетох. Същото нещо се случи с моята 15-годишната си дъщеря преди две години. Учителят може да говори за своя опит. Това е разрушително. В това време тя не разбираше, че с нея се случва. Две години тя ще разбере и тя много се ядосва, но вредата вече е нанесена. Искам да благодаря на учителите говорят така спокойно за сериозен проблем, който изисква решение. Джейн: Уау. Ми за 40, но толкова много от това, което сте написали хит у дома с мен. Никой не ме научи на неща, които вашият учител е говорил. Майка ми работи от сутрин до късно през нощта в завода. Аз не знам, че мога и трябва да кажа “не”. Аз мисля, че това ме накара да се почувствате специални. Но тя беше мръсна и вшивая, и аз останах години по-късно, да мислят по друг начин щастливо детство стана тъмно и някак засегнати херовый среща с дерьмовым момчета. Аз чувствам срам за него – докато не прочетох вашия продукт, може да бъде/да бъде по-мили към себе си в младостта си. Ако ги учи на собствения си заслужава само момичета. Това е ОК, за да каже “не”. Шон: интересни статии. Току-що научих, че моята 14-годишна дъщеря отиде на хапче и се прави секс с момче на година на нейната възраст. Опитах се да говоря с него и да попитам, е дали тя е под натиск в секса, но тя казва, че не. Децата (моите разбира се) просто искаше да бъде възрастен, но тя не е, тя е на 14 и МЕДИИ/приятели/социална мрежа диктува, че трябва да бъдат сексуално активни. Това беше измама, и тя вече е на таблетки помпени хормони в тялото. Като баща, всичко, което мога да направя (и готови) – това я питам дали тя иска да има натиск, е това, което тя иска и тя е щастлива. И обясняват, че аз не оправдываю го, но аз приемам това, което и аз присутствую и тук, ако/когато тя иска да говори с мен. Твърде много родители губят нея със своите дъщери и ги прокара. По-добре да се примири и да бъде готов до неизбежното “плача на раменете ми”, какво ще получа, когато ще разбере, че е направил грешка. Нефритови: аз бях в същото положение и аз разбирам, откъде идва, но аз все пак отидох с него. Аз съжалявам за това, когато се прибрах у дома и казах на родителите ми, за да мога да го раменете ми. Родителите ми ми помогна много. Винаги е добре да се каже на някой, ако може нещо да съжалявам след това. Ако това ще тегло на раменете си, ще каже някой. Аз не съм казал “не”, но съжалявам, че, защото аз не съм виждал и не съм чувал, откакто това се случи, и аз знам защо. Той не ме е обичал, той е бил само чрез мен. Рейчъл: този учител в продължение на три години под мен и смята, че 14-годишни тийнейджъри, не показва поведението, тя се обсъжда в статията, когато тя е била в училище. Това ми изглежда абсолютно абсурдно. Когато бях на 14 години, имаше момчета казвам тези неща, и по-лошо, всеки ден. Там безумни количества натиск, за да бъде чисто выбритым в училище – и аз дори не съм имал никакви сексуални партньори. Носенето на къси панталони високо под полата’ Сексуалното образование и възпитание в училищата задължително Момчетата винаги са били коментира, момичетата гледаха; до точката, където често съм бил осмиван за това, че космите на ръцете ми. Порно със сигурност ще формира мнението на момчетата, и тогава, и тя образува мнения момчетата сега. Но са виновни, че не всички отиват в порно. Момичета “мадами” списания са виновни и за тези абсурдни очаквания. Рэчел, майка на двама тийнейджъри: в статията се създава впечатление, че момчетата са месоядни и е в състояние да разбере и да регулира вътрешните си подтици. Намерих обратния случай. Аз говоря с моите момчета за връзка, на натиск млада жена и че техните желания са нормални и здрави, но те не трябва да се очаква, че тези млади жени, за да отговори на тези желания. Те страдат понякога и феминистка празнодумство с добра благодат. Аз също съм оставил няколко книги, художествена фотография, може би не е твърде секси директория бельо са лъжа. Снимки на щастливи, здрави и усмихнати момичета, с косата на пубиса (разбира се). Това може да звучи малко странно, но в съзнанието ми, като родители, би било глупаво да се крие главата си в пясъка. Неща, които със сигурност не харесваме, когато сме израснали и порно има много общо с това. Кейтлин: това е толкова вярно, и аз не мога да изразя колко съм благодарен на учителя, който е написал тази статия за началото на този разговор. Аз съм на 25 и сега. Въпреки това, този документ отразява точно това, тъй като ситуацията беше, когато бях на 14, 15, 16 и явно нищо не се е променило. Най-тъжното е, че тези чувства и нагласи, да остана с теб, много по-дълго, отколкото си в началото на пубертета. Цитат “почти като проверка на външния им вид и привлекателност – и те мислят, че това е” наистина звучи правдоподобно за мен – не само в училище, но през целия ми университетския живот, и дори в ранните ми 20-те години аз чувствам, че тя винаги е била огромна, защото аз съм чувствал желание да спи с мъже. Не за собствено удоволствие, но за да се повиши тяхното самочувствие и вижте, че съм бил привлекателен за противоположния пол. Изключително тъжната истина, и този, който аз бях в състояние само съвсем наскоро призная за себе си, и, като му говорите с приятелите си за нея, един, който, изглежда, за да е истина сред множеството ярки и атрактивни млади жени. Там наистина се нуждаят от някакви радикални реформи в начина на младите хора се обучават за секс, и това, че половото възпитание е насочено към. В противен случай, страхувам се, че това е нещо, което ние ще видим, все повече и повече в едно общество. Холи: аз съм особено впечатлен от темата принуда сред подрастващите. Аз съм много се интересуват от тази тема, тъй Като смятам, че е монументална проблем, който избухна с появата на интернет, а в действителност значително е повлиял върху мен – сред хиляди други момичета, – през юношеските си години и до ден днешен. В момента аз работя в училище, и аз си мислех за това как ние можем да помогнем на сегашното поколение на младите момичета, тъй като те са защитени от негативни ситуации, както е описано в статията. Аз вярвам, че много повече трябва да бъде направено в училищата за момичета за уважение и овластяване и биха искали да се разработи курс, който може да се реализира в ПШЕ [лична, социална, здравеопазване и икономика]. Произведени Катрин Sellgren и Shayan Sardarizadeh Нека да блокирате реклама! (Защо?)

0 notes