#ти

[isabelle-and-the-devil]

заслужаваш

някой да те целува,

докато чакате на червен светофар

[maybethedreamscometrue]

“Къде искаш да си ?” - ме попитаха. Казах, че не знам. Излъгах, де. Знам къде бих отишла, но не ми е там мястото.

[ferdagagov]

Луничките по гърба ти

Завиждам на слънцето колко повече пъти те е целувало от мен.

Ferda Gagov

[my-soul-7]

И реших да се обичам.

И се появи ти.

И ме хвана за ръка

За да ме изведеш от ужаса.

И се появи ти.

За да видиш мен.

За да видиш себе си.

И се появи ти.

Защото сме се търсили.

И се появи ти.

Защото съдбата ни е събирала.

Защото и на край света бихме се намерили.

И се появи ти.

Защото те познах.

Преди да те познавам.

S. M.

[sunshinehoneyy]

“Искам да целуна всяка твоя рана и да я направя моя собствена.”

-Е.Г

[only-you-babygirl]

Всеки ден мисля за миналото...

минали срещи,

мигове,

думи,

чувства,

обещания...

всеки ден

мисля

за теб...

[bybinka919]

На баща ми

Татко, ти трябваше да ме научиш

Ти трябваше да ми покажеш какво е любов

Заради теб страдам,татко

Не знам как изглежда

И как да я търся

За това ме нараняват, татко

Трябваше да ми покажеш какво е нежност

И какъв трябва да е един мъж

Ти си виновен че се лутам

И им позволявам да ме лъжат

Трябваше да ме научиш на любов,

но ти ми показа само болка

Може би откривам теб в тях

и се моля да ме обичат, както ти не можа

Б.Г.

[nevxposts]

Не можеш да си равнодушен към несправедливостта.

С нея или се съюзяваш,или воюваш.

-Nev

[moon-piie]

Пазя малкото ни спомени заедно яростно. Скрила съм ги навътре в шкафа. Късно вечер, когато целият свят спи си позволявам да отваря шкафа и да ги извадя. Позволявам си да се потопя в тях, да изчезна в една забравена реалност, да се върна месеци назад, да си пропомня смеха ти, аромата ти, погледа ти. Да си пропомня историите ти, как жадно поглъщах всяка изречена от теб дума. Да си припомня как ми се смееше за лаптопа. Да си припомня онази жадна забранена целувка в бара. Да си припомня как пръстите ти ме галят. Да си припомня предизвикателния ти глас по телефона.

Страх ме е от тези спомени. Не искам тези спомени. Искам да изчезнат. Искам усещането ти по тялото ми да изчезне, да го забравя. Искам леките искри, които се появяват всеки път като те видя, да изчезнат. Искам да си непознат. Искам да не знам желанията ти, да не те познавам. Защото боли…дори след толкова време продължава да боли. Защото дори за малко, успях да усетя нещо с теб, нещо, което си мислех, че не е възможно повече да усетя. Защото ти ме нарани…счупи едва заздравялото ми сърце…дори не се замисли…не осъзна колко ме нарани…колко ме нараняваш…

Влезе в живота ми като вирхушка…накараме да усещам отново, да се вълнувам, да копнея, да вярвам…и също толкова изненадващо изчезна без дори да кажеш чао или извинявай.…

Ако не бяха спомените, щях да си помисля, че си просто сън….и може би щеше да е по-добре…защото сънищата се забравят на сутринта, но топлата ти прегръдка, гласа ти….целувките…тях колкото и да искам ,не мога да забравя…

[midtts]

Искам да разгадая сърцето ти. Криеш толкова много в него, а не го показваш.

Искам да докосна чувствата ти, да усетя вълнението ти, да наблюдавам емоциите ти.

Искам да те познавам, дълбоко, отблизо, завинаги.

За какво ми е друг свят, когато в теб намирам вселени.

Ако морето е низ от загадки, ти си океан.

И ако звездите побират студа, ти побираш звездите.

Ако очите са прозорец, към душата, твоите са бездна.

[virgocatthings]

Небето никога няма да бъде толкова голямо, колкото е голяма обичта ми към теб.

Фредрик Бакман, “Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”

[isabelle-and-the-devil]

раят е там, където си ти

[maybethedreamscometrue]

Бъдеще в миналото

Понякога си мисля,

какво ли щеше да е,

ако бяхме,

когато можехме,

а не искахме.

Вместо сега,

когато искаме

и не можем

да бъдем.

[ferdagagov]

Спомени в бъдеще време

Изплаках всички неслучили се моменти

в които държиш ръката ми на места,

на които никога не сме били

и целувките, в които никога

не сме докосвали устните си,

и смеха ни, който никога не е отеквал в стая,

и недопушените цигари, които дори не са започвали да горят.

Снимките, които никога не сме изпращали.

Думите, които никога не сме изказвали.

Минутите на временна раздяла, които никога не сме имали.

И ще държа колието, което никога не ми подари

и ще пазя розата, която не получих

в книга, която нямам.

Изплаках дългото сбогуване, което не ми даде

и всички преживявания, които можеха да бъдат.

Ти ще бъдеш във всички спомени,

които никога не се случиха.

Ferda Gagov

[my-soul-7]

Моля те, запази сърцето ми цяло. Моля те, искам да съм щаслива. И никой, никога не ми е носил толкова щастие, колкото ми носиш ти. Накарай страха да си тръгне. Завинаги. Моля те, запази сърцето ми цяло.

S. M.

[halfanangel]

Страхът изяжда душата.