#художничка

[lora-ns-world]

Аз бях живота, той бе смъртта...

[vprki]

Морски хроники: Арт форум БУНА (Vol. 2)

Във Варна все още отеква ехото от артистичната буря, която връхлетя морската столица в периода между 24 май и 2 юни, когато градът за втори път стана домакин на международен арт форум с акцент върху съвременните визуални изкуства. Написа за „въпреки.com” Нора Голешевска, изследовател на културата, автор на статии и студии в областта на  визуалните изследвания. /на снимката кадри от пърформанс на колектив Feministas Futuristicas -Библиотека галактика и изложбата на Filthy Rags в „ЦЕХ-12“/

Събитието отстоява завиден за родните стандарти мащаб - 188 артисти показаха своите работи на 27 локации, като някои от тях интервенираха в градската среда на морската столица и изнесоха тематични лекции. По-голяма част от локациите очертаха  културния и търговски център на града, в близост до главни комуникационни артерии на всекидневния градски церемониал, Освен в представителни за облика на Варна галерии (Градската художествена галерия, филиала „Георги Велчев“, пространството ReBonkers, Галерия 33, галериите „Папилон“, „Ларго“, A&G Art meeting, новото артистично пространство „ЦЕХ-12“, Nicotea - склад за култура, Попъп пространството на ул. „София“ 22, експерименталната галерия „Бункер“), изложби и пърформанси превзеха Регионалния исторически музей, Дома на архитекта, легендарната библиотека „Галактика“, Жълтата къща на ул. „Дръзки“, както и един от символите на града – Морската градина.

Особеност, която за втора година бе определяща за облика на арт форума е, че той се оформя като автентичен формат, чиято идентичност израства отдолу нагоре, в стремежа си да представи и консолидира цяло едно ново артистично поколение, на което да предостави поле за творческа среща с артисти и галерии от международната сцена. В режим на хоризонтален творчески  диалог, наред с български артисти, галерии и художествени колективи, в тазгодишното издание участваха техни колеги от Австрия, България, Грузия, Франция, Германия, Косово, Нидерландия, Румъния, САЩ, Сърбия, Турция, Украйна, Шотландия.

Антоанета Куик, Себастиан Куик,  „Галерия 33“ /л/ и  Гьонюл Нюхоглу, “Отвъд” в пространство за алтернативна култура ReBonkers /д/

Точно защото хоризонталният диалог променя играта на взаимоотношенията, създавайки пълноценни връзки, зад него стои нещо повече от създаването на ситуация, в която равнопоставени художници и колективи споделят своите проекти пред погледа на варненската публика. Така, за втора година БУНА конструира идентичността си на форум, който придава специфичен ритъм на културния живот във фестивалната столица, съумявайки посредством средствата на визуалните изкуства да постави на дневен ред теми, значими за състоянието на съвременната култура и общество.  В това си издание фестивалът се нае да даде художествени интерпретации на водещата тема „Природата на връзките“, тълкувана през призмата на екофеминизма. В различните интерпретации, която темата получи в рамките на фестивалните събития, тя бе преосмислена в екологичен, социален и политически контекст, но също и по отношение на човешките отношения с културната памет, технологиите, корпоративните хабитати, виртуалната реалности, най-интимните екзистенциални преживявания и т.н.

Вероника Десова „Стая на края на света“ склад за култура /л/ и кадър от изложбата в пространството на ул. „София“ /д/

В хрониките на това издание на арт форума, с най-много участия остана младата варненска художничка София Димова, която бе част от селекцията на Ирина Баткова за изложбата „Природата на връзките“ със сайт специфик инсталацията „Intervention“ , създадена именно за пространството ReBonkers; Наред с това тя се включи с пърформанс на ул. „Дръзки“, непосредствено след официалното откриване на фестивала, както и с намеса в градска среда на ул. „Преслав“. На финала на самия фестивал художничката курира поп-ъп изложбата „Game Lover 2” на Никола Цветанов в Бункер/Bunker, като част от закриването на фестивала „БУНА 2“.

София Димова, „Intervention“ /л/  и градска намеса  „Хюго“/д/

Три участия във БУНА през тази година имаше художникът и изследовател Лъчезар Бояджиев, който освен в изложбата „Его система-Еко система“ на Институт за съвременно изкуство, която Яра Бубнова курира в Градската галерия "Борис Георгиев", се включи и в намесите в градска среда със своите “Градски картички”, които развиват дългосрочния му цикъл графики „В отпуск...“. Наред с това, негова лекция бе част и от лекционната програма на арт форума. Също три бяха и участията на визуалната артистка Албена Баева, която бе част от селекцията на Ирина Баткова в основната изложба на фестивала – „Природата на връзките“, като наред с това участва в изложбата на столичната галерия „Аросита“ „Look: Technology and ecology“, отличена от журито за кураторската работа на Росица Гецова). Също така (съвместно с Рене Бекман) Албена Баева курира изложба с  добавена реалност (AR) „В празното, все още ��езастроено пространство на града“, в която участваха Мередит Дръм (САЩ), Елена Калудова, Искра Проданова и Ева Давидова.

Лекционната част на фестивала напомни защо организаторите неуморно настояват, че правилният формат на фестивалните дейности е именно форум за изкуство. За да подчертае социо-културната значимост от участието на България във Венецианското биенале, темата имаше  двоен акцент в програмата. На него отделни лекции посветиха Лъчезар Бояджиев, който  представи обзор на добри практики, съчетан с коментар на различни национални павилиони. На свой ред Красимира Буцева и Джулиан Шехирян споделиха с публиката своите художествени усилия да преведат ехото на гласовете на оцелели български концлагеристи за международна публика, при пресъздаването на техния проект „Съседите“ за Българския павилион на 60-ото Венецианско Биенале. Лекцията на Боряна Росса пък бе фокусирана върху темата за „Queer ART“ и представи историята на фестивала, който в продължение на години тя осъществява съвместно със Станимир Панайотов в различни пространства, представителни за визуалната култура на София.

Веселин Димов и Весела Ножарова

Евристична находка в лекционната програма бе представянето „Веселин Димов и археологията на близкото минало“, с което Весела Ножарова насочи вниманието към варненската следа в историята на българското съвременно изкуство. Във формата участва и самият автор, като следвайки духа на времето, към което върна присъстващите, събитието бе проведено в пленерен формат. Локацията на лекцията бе в непосредствена близост до една от работите на Веселин Димов, останала като свидетелство от изложба му "Терен и конструкции", осъществена и разрушена през лятото на 1982 година в Морската градина на Варна. Може би най-въздействаща бе предоставената на артиста възможност за пръв път да представи пред публика идеите зад изложбата, белязала историческото начало на дискусията за изкуството в публичното пространство у нас. Така с времеви скок от четири десетилетия Димов потопи публиката в изненадващата констелация между идейните връзки на своята изложбата и в административните отношения, довели до осъществяването и разрушаването й. Скулпторът сподели как стремежът да инкорпорира геометрична структура в открита природна среда, като съчетае геометрично и експресивно, създавайки геометрична повърхност, следваща експресия го отвежда от естествената з��мяна на идеологията на социалистическия реализъм с търсенията на фракталната геометрия на Беноа Манделброт.  На този фон Весела Ножарова подчерта интегрираността и значението на жеста на разрушаване в самия творчески процес за епохата.

Многократно удовлетворение организаторите изтъкваха от художествените намеси в градска среда, курирани от художника Александър Вълчев, под надслов " Присъствието на отсъстващите или да разбуним мисълта".  За период от десет дни различни локации в града срещнаха жителите и гостите на Варна с намесите на Лъчезар Бояджиев („Градски картички“, Никола Стоянов („Ще разбереш, като му дойде времето“), Стоян Дечев („Черно море в черно“), Симеон Симеонов („Стели“), Богомил Иванов и Илияна Григорова („Досег“), Димана Латева („Балон“) и София Димова („Хюго“).

По една от намесите „Стели“ на Симеон Симеонов /л/ и на Лъчезар Бояджиев „Градски картички“  /д/

Начинанието е първият кураторски проект на художника Александър Вълчев, който освен че изглежда, че постигна заявката в заглавието си, наред с това получи специална награда за приетото предизвикателство от журито на фестивала в състав: Виктория Драганова (Swimming pool, София), Катрин Зингер (Фондация Зингер-Захариев, София), Маргарита Доровска (Център Кристо и Жан-Клод – Габрово), Рене Георгиева (Галерия „Васка Емануилова“, София). Важността на намесите в градска среда за облика на фестивала бе изтъкната неколкократно като пример за това как изкуството преобразява градската атмосфера и зарежда с творчески заряд всекидневните контексти. Както Маргарита Доровкска, в качеството си на член на журито, добави на връчването на наградите БУНА за 2024 г., те са специфичен инструмент, който прави непринудена срещата между съвременното изкуство, жителите и гостите на града, които не биха влезли целенасочено в изложбено пространство.  

Намесата „Черно море в Черно“ на Стоян Дечев /л/ и „Досег“ на Богомил Иванов и Илияна Григорова  /д/

Наградите на Арт форум БУНА за 2024 бяха отнесени към следните категории:  артист, градска намеса и изложба, както и една специална награда. Статуетките бяха в символичната форма на тетрапод – минималната конструкционна единица, изграждаща една буна. Следвайки наградените артисти, те се отправиха към Пловдив, Париж и Варна. В категорията артист Боряна Петкова бе отличена за своя пърформанс „Пазител II“, който тя представи за пръв път у нас при откриването на основната изложба на вторoто издание на БУНА, курирана от Ирина Баткова в пространството ReBonkers; Мартина Вачева получи награда за своята работа над „Влачугане“, представена в Археологическия музей гостувайки на БУНА от името на Топлоцентрала-Куб с куратор Владия Михайлова; Цветан Кръстев пък бе отличен за своя поредица от 14 видеа, заснети в последните 9 години на 1ва Буна във Варна, представени в рамките на изложбата „Varna Contemporary“, курирана от Ралица Герасимова.

Изложбите, получили отличие също са три. Сред тях бяха: Росица Гецова в галерия „Аросита“ за работата си над „Екология и тегнологии“ (с учатието на Мария Налбантова, Михаела Лакова, Иглика Христова, Мира Янкова, Албена Баева, Александър Вълчев); Войн де Войн  за работата си над  изложбата „Невидимата игра“ на Арбнор Каралити и Юл Джафери в Галерия „Доза“;  галерия „Наратива“ от Велико Търново (за изложбата Collab Narrativа с работи на Алекси Иванов, Билос, Валентина Лапчева, Веселин Симеонов, Веселин Дамянов-Вес, Ганчо Ганчев-Гана, Димитър Стефанов, Диана Нанева, Илиян Ненов, Кром Багелски, Николай Петров-Глоу, Павел Калоянов-Епик, Тодор Овчаров, ХРОМЕ).

В градския фолклор като сензация отекна намесата на Стоян Дечев в Морската градина, отличена в едноименната категория, представляваща елегия на умиращото Черно море, която артистът изправи лице в лице с погледите на минувачите, отразени от повърхността на скулптурната инсталация „Черно море в черно“. Тя представляваше разположена на земята асфалтова повърхност, очертана от границите на черноморския басейн, която благодарение на способността на огледалната повърхност да включва външен за творбата кадър рефлектираше силуетите на фланьорите и заобикалящата я по вертикала флора и фауна (прелитащите птици, короните на близките дървета и т.н.). Патосът на работата без усилие можеше да се прочете като директна провокация към мейнстрийм политиките, прилагани към българското Черноморие, обобщавани често с термини като „презастрояване“, „бетониране“ и „асфалтиране“, реализирани с изумителна последователност десетилетия наред на национално и регионално ниво, независимо от принадлежността на властимащите политически субекти към полюсите на политическия спектър.��

Кадри от изложбите на галерия "Наратива" /л/ и галерия "Аросита" /д/

Това, разбира се, са само някои от акцентите в морските хроники на второто издание на арт форум БУНА, който официално постави началото на лятната фаза на фестивалния сезон във Варна с коктейл от бунтарски порив и критически заряд, с вълна от креативност, разпалена от полъха на морския бриз. След края на фестивала остава въпросът дали автентичният порив на артистичните вълнения около „Природата на връзките“ ще съумее да активира устойчива мрежа за интеркултурно сътрудничество в страните от региона, имайки предвид, че в съвременния контекст черноморската зона отразява в мащаб проблемите на глобалното общество, в което различията между националните култури, етническите групи и религии днес са причина за все по-драматични конфликти. Конфликти, с които за жалост, нито традиционните политически системи, нито обичайните икономически спекулации имат капацитет да  се справят, в контекста на глобалната културна трансформация, въвличаща съвременните общества и физическото състояние на планетата.  Иначе казано, имат ли  гласовете на артистите потенциал, воля и кураж да трансформират природата на връзките?  Могат ли да превърнат художествената агора от един икономически или политически ресурс в модел на съществуване, основан на недуалистично доминирани връзки с другите, с околната среда и  световете, различни от нашите собствени? ≈

Текст: Нора Голешевска

Снимки: архив на фестивала

[mihaylovblog]

124 години от рождението на българската художничка Руска Маринова (1899 – 1994) Изображение: https://bg.wikipedia.org/

[milena-velcheva]

„ПРЕГРЪДКАТА НА МИРА“ Творба на Милена Велчева във Вселенската Патриаршия

„Нека чуем гласа на нашата съвест“ - призова Негово Всесветейшество Вселенският Патриарх Вартоломей 1

На 17 март 2023 г. в Истанбул, българската художничка Милена Велчева имаше честта да се срещне с Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей 1. Заедно с монашеска делегация от 14 духовници от България и Атон, предвождани от Архимандрит Никанор – игумен на манастира „Свети Безсребърници – Черногорски“ и Архимандрит Вартоломей – игумен на манастира „Есфигмен“, дойдоха в „този град увенчан с лаври, но също и със символите на страданието“ и поднесоха на Архиепископа на Константинопол Вартоломей 1, картината-послание на Милена Велчева „Прегръдката на мира“. На събитието в древната църква „Пресвета Богородица Влахернска“, Вселенския Патриарх прие дарът със задоволство и заедно с Милена Велчева изпитаха радост от „оживяването“ на картината “Прегръдката на мира“ и заради пеещите и свирещи на различни инструменти голяма група деца от музикалното училище в Кавала, дошли да поздравят Негово Всесветейшество. Те сякаш бяха излезли от самата картина. Архимандрит Никанор прочете слово-приветствие.

Слово на Архимандрит Никанор

Пред лицето на големите опасности, дълбоко в сърцата е тревогата и мечтата за мира в света. Силите на мрака непрестанно преориентират съзнанието към цели, които нямат връзка с вечността. И в днешния ден човекът е заобиколен от сблъсъци, ожесточение, омраза.

Чрез „прегръдка на мира“ през 2006 година в Истанбул, Архиепископа на Константинопол Вартоломей 1 и Епископа на Рим Бенедикт 16 призоваха християните в целия свят да възобновят пътя на единството. Изразиха искрената си и твърда решителност, следвайки волята на Господа Исус Христос, да увеличат усилията си за пълното единство между християните, което многократно да мултиплицира силите на Доброто срещу Злото. Прекрасната с духовната си красота и съзидателна енергия среща на двамата световни духовни водачи вдъхновява българската художничка Милена Велчева да сътвори картината „Прегръдката на мира“. Красотата на всемира е неописуема, благодатна, и всеки търси да се докосне до нея, но малцина са тези, които могат да я изобразят. Милена, богодарувана в Господа сестра, е изключителен автор, която изобразява светите обители и Божието творение в природа и красота, и влага таланта, мислите си и добрите си послания към всички, които застават пред картините й. За Милена връзката с вярата е същностна, благодатна. Вдъхновението й е подхранвано от поезия, исторически и библейски текстове, актуални събития, понякога съновидения. Така са сътворени картините й с Гетсиманските градини, български манастири, манастири от Атон, Гърция, Северна Македония, Русия, Румъния, Сърбия, с библейски образи и исторически личности, представени на всички нейни изложби в залите на храмове и ставропигиални манастири, на художествени галерии в България и зад границите й. Творчество, въздействащо с красота и нежност, човеколюбие, братолюбие и сърдечност, дарове, които са дадени на Милена от Светия Дух.

Всесветейшият Вселенски Патриарх Вартоломей 1, цитира пред всички Богородичният акатист, който е създаден във Влахернската църква: „Радвай се любов, която побеждава всяко зло“ и продължи:

„ Живеем във век на думите. На многото думи. На различните думи. На правилните думи. На други думи. Цената на думите е тежка и скъпа. Плаща се със златната монета на чуждото мълчание. Откупува се чрез продажбата на нашите ценности. Около нас се хвърлят и тиражират лозунги, словесни капани, които обезценяват всяко понятие и девалвират свещенните идеали. Нека влезем в пространсвото на свещенната тишина, за да чуем гласа на нашата съвест, гласа на историята, на нашите грешки и страдания от миналото и да се вслушаме в стъпките на идващите такива...“

[krug-movement]

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В РОДНОТО ГНЕЗДО СЛЕД 33 ГОДИНИ, 01-31.12.2022 & To return to the native nest after 33 years, December 01-31.2022

Художничката Ширин Йълмаз е родена в Кърджали през 1981 г., а семейството й емигрира в Турция по време на т.нар. „Възродителен процес“, когато тя е в начална училищна възраст. През 2004 г. завършва специалност живопис във Факултета по изящни изкуства в Университета Сакария /SAU/. Магистърска степен в областта на пластичните изкуства получава през 2013 г. в Университета Коджаели /T.C. Kocaeli Üniversitesi/.

Сега е асистентка в Университета Сакария, Факултет по изкуства, дизайн и архитектура, катедра Живопис, където самата тя е завършила. Днес Ширин Йълмаз е художничка с участие в много национални и международни изложби, научни конференция и арт събития в Турция и Европа.  Като артист и академичен изследовател тя се занимава основно с политическите аспекти на ежедневието и как историите се трансформират от реалност в лично преживяване и обратно, като част от концепцията за свободата. 

„Моите фигури или имат специално време, или носят духа на времето, в което са се появили. Но най-вече търсят място, в което надеждата никога не свършва” – признава Ширин. Тази концепция е силно развита в трите й самостоятелни изложби „Някъде“ /2013, Истанбул/, „Ново минало“ /2017, Анкара/ и „Дни и следи“ /2021, Анкара/. В последно време артистичната рамка на търсенията на художничката се разширява с изследване на ефектите на миграцията върху нашето ежедневие. Докато изследва миграцията, Ширин признава, че всъщност „изследва следите от колониалистичното разбиране в историята, в които се припокриват лично минало и социална памет, докато бавно зреят плодовете на надеждата“. В произведенията на Ширин Йълмаз на преден план излиза сложна картина на времето, която не е очевидна, но позволява асоциация с близкото минало. Нейните фигури споделят един вид обща съдба, пътувайки между времето и пространството, но заседнали между тях и търсейки втори шанс да съществуват. В произведенията й идеята за "дом" се интерпретира като отчуждение или убежище.

„В гнездото: имах мечта“ е първата й самостоятелна изложба в България и ще бъде открита в родния й Кърджали на 1 декември в Арт галерия Кръг. „Толкова се вълнувам, че ще имам изложба в моята родина!“ – пише Ширин в писмо до организаторите от Арт движение Кръг. Изложбата под заглавие „В гнездото: имах мечта“/ Yuvaya dönüş: Bir Rüya Gördüm/ Back to the Nest: I Had a Dream“ представя 33 картини, които всъщност са художествена интерпретация на стари снимки от детството на едно момиче, което преди 33 години е напуснало „гнездото“, но една от мечтите му „да се върне обратно“ се сбъдва.

Със събитието организаторите отбелязват и 38 години от „разрушителното социално инженерство“[1], наречено „Възродителен процес“ /1984-1989/, когато на 24 декември 1984 г. в България започва вътрешна военна офанзива срещу районите, населени с етнически турци. Кърджалийски окръг е ограден от армия и милиция, въведени са КПП, в окръга не може да се влиза и не може да се излиза от него, телефонните връзки и пощенските услуги са прекъснати, в селата навлизат БТРи, машини на пожарната, 1400 въоръжени мъже и допълнително въоръжени цивилни. Престъплението е вече извършено, когато властите му дават име за пред хората и започват да го налагат с помощта на телевизията и радиото като "Възродителен процес". В продължение на пет години, до самото падане на комунистическия режим, изразът се използва насериозно от пропагандата и подигравателно от населението. През 1989 г. режимът предприема изселването на повече от 320 000 души в Турция. Асимилационната кампания срещу турското малцинство в страната и крахът на начинанието са осмисляни от не една гледна точка, но в знанието за събитията все още остават сиви зони.

[1] Румен Аврамов, „ИКОНОМИКА НА „ВЪЗРОДИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС“.

http://www.novjivot.info/2022/11/28/%d0%bd%d0%b0-1-%d0%b4%d0%b5%d0%ba%d0%b5%d0%bc%d0%b2%d1%80%d0%b8-%d0%b2-%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b6%d0%b0%d0%bb%d0%b8-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%80%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0/?fbclid=IwAR3Q-XDl02febs5_rtDjBXIJG6iytR584eWq_jFgo3igwSTnamPL9mjzy98

[deni-zeichnet-blog]

Ich schicke euch heute einen blumigen Gruß und eine kleine Vorfreude auf den Frühling 🌸🍀💕 Lasst es euch gut geh und genießt den Freitag 😍 Schönes Wochenende ❤ Днес ви пращам един цветен поздрав и пролетни радости 💕 Наслаждавайте се на петъка 😍 Приятен уикенд ❤ . . #blumenzeichnung #hyazinthe #frühlingsblumen #drawings #zeichnung #Illustration #illustratorsforyoutube #drawing #denizeichnet #rosarot #duftblume #рисунки #илюстрация #художничка (hier: Landshut) https://www.instagram.com/p/BtDvXDynzpW/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1ognl3s8v6gyk

[linasaks]

EN/RU/BGN I ask a beautiful girl and a talanted artist yanadhyana to create for me some looks of my characters. But I don't know when they will tell their stories completely. Now we can only admire them ))) 🎀 По моей просьбе прекрасная девушка и талантливая художница yanadhyana создала для меня образы моих героев. Только когда же эти герои расскажут полностью свою историю - неизвестно. Пока ими можно только любоваться))) 🎀 По моя молба прекрасно момиче и талантлива художничка yanadhyana създаде за мен образи на моите герои. Само кога тези героите ще разкажат изцяло своя история - е неизвестно. Докато можем само да се наслаждаваме с тях))) #арт #творчество #дизайн #pic #pictures #pictureoftheday #project #design #проект #вадиситайра #sketch #dark #fantasy #art #Illustration #artoftheday #graphicdesign #иллюстрация #подарок #книга #book https://www.instagram.com/p/BxkQR1EnICO/?igshid=whnnr4kjs78t

[lightmm]

.... eugenics is here !

.... колко от папагалите знаят, че Тесла е бил силно въвлечен и пропагандиращ принципите на евгениката. Още Ч. Дарвин прокрадва в ''Произход на видовете'' , че естествената еволюция напредва благодарение на отпадането на слабите индивиди, неприспособимите. Малко по - късно ще заяви, че най - голямото добро на човешкото общество е неизпитването на никаква съпричастност към безпомощните в обществото. Всички хора, които не са успели да намерят място в обществото, не бивало да им бъде помагано по какъвто и да било начин. Парадоксът е, че съвсем в края на животът си, същият този Дарвин казва, че може би евгениката, като такава е твърде сурова и не съвсем правилна.

Малко по - късно полубратът на Дарвин - Ф.Бейкън развива принципите на евгениката. Върлите привърженици на тези принципи са голями личности в обществото. Магнати, като Форд, Едисон, т.нар общественик Б. Шоу, дори един от американските президенти, който без свян призовава т.нар бели американци да не влизат в контакт и да се женят с чернокожи. Нямат край. Н. Тесла също.

Великите умове не са защитени от падения на морала, хуманността и човешката добродетел.

Според Н. Тесла, евгениката върви в бавни стъпки и към 2100 година, цялата планета, цялото световно общество ще се прочисти от хора, които не заслужават да бъдат подпомагани, разработвани социални програми за тях, да бъдат хранени, защото.... Защото те просто не са имали щастието да станат пълноправни членове на обществото, защото са бедни и представляват тежест за това общество.

.... а знаехте ли, че компанията на Форд и прочие други са същите онези, които са правили бизнес с Хитлер. А една от тези американски компании е онази, която въвежда татуирането на евреите за по - лесното им отчитане, чрез перфокартите на американските изчислителни машини. Тия евгеници, в тоя случай са целели печалбите от безплатната работна ръка на хората от концентрационните лагери и едва след това т.нар прочистване на обществото.

.... малко по - късно на Нюрнбергският процес, някои от по - висшите нацисти, казват, че именно американците са настоявали и поддържали съществуването на някой концентрационни лагери,именно заради трудовата експлоатация на хората там.

.....това е само едно от прикритите лица на това общество. Обществото на евгениците, сметнали себе си за върховни богове.

..... в друг пост ще разкажа каква е връзката на американската компания, наложила татуирането на евреите, родителите на семейство Гейтс, т.нар ''Семейно планиране'' на една посредствена медицинска сестра, неуспяла художничка по подобие на Хитлер, изпълнителният директор на американската фирма. От което пък ще стане ясно, как и от къде се финансира младият очилат Гейтс за създаването на фирмата си.

..... в този живот няма случайни неща, а потта по челото на богатите съвсем не е от трудова дейност, а от нещо друго !

[annakab-tumb]

Ето я и картината към корицата на новата книга "Една минута из времето", нарисуван от талантливата художничка Нели Тодорова. Това е научно фантастичен роман за приключенията на група младежи, попаднали в миналото на гр.Поморие -Анхиалос. (at Поморие Стар град - център (Pomorie Old Town Downtown)) https://www.instagram.com/p/B4FMFFBAohR/?igshid=1f22bwt17dpan

[vesnaflora]

Баллада об оружии Напрасно, парень, за забвением ты шаришь по аптекам! Купи себе хотя б топор — и станешь человеком. Весь вывернусь наружу я, И голенькую правду Спою других не хуже я: Про милое оружие, Оружие, оружие балладу. Большие люди — туз и крез — Имеют страсть к ракетам, А маленьким — что делать без Оружья в мире этом? Гляди, вон тот ханыга, — В кармане денег нет, Но есть в кармане фига: Взведенный пистолет. Купить белье нательное? Да черта ли нам в нем! Купите огнестрельное Направо, за углом. Ну, начинайте! Ну же! Стрелять учитесь все! В газетах про оружие — На каждой полосе! А ту! Стреляйте досыта В людей, щенков, котят! Продажу, слава господу, Не скоро запретят. И сам пройдусь охотно я Под вечер налегке, Смыкая пальцы потные На спусковом крючке. Я — целеустремленный, деловитый, Подкуренный, подколотый, подбитый. Мы, маленькие люди, — на обществе прореха, Но если вы посмотрите на нас со стороны — За узкими плечами небольшого человека Стоят понуро, хмуро дуры — две больших войны. «Коль тих и скромен — не убьют!» — Все домыслы досужие: У нас недаром продают Любезное оружие. Снуют людишки в ужасе По правой стороне, А мы во всеоружасе Шагаем по стране: Под дуло попадающие лица, Лицом к стене стоять, не шевелиться! Лежит в кармане — пушечка, Малюсенькая, новая, И нам земля — подушечка, Подстилочка пуховая. Ах, эта жизнь дешевая — Как пыль: подуй и нет, Поштучная, грошовая, — Дешевле сигарет. Кровь — жидкая, болотная, — Пульсирует в виске, Синеют пальцы потные На спусковом крючке. Пока легка покупка, мы все в порядке с вами. Нам жизнь отнять, как плюнуть, нас учили воевать! Кругом — и без войны — война, а с голыми руками Ни пригрозить, н пригвоздить, ни самолет угнать! Для пуль все досягаемы, — Ни черта нет, ни бога им!.. И мы себе стреляем, и Мы никого не трогаем. И рвется жизнь-чудачка, Как тонкий волосок, — Одно нажатье пальчика На спусковой крючок. Стрельбе, азарту — все цвета, Все возрасты покорны: И стар и млад, и тот и та, И… желтый, белый, черный. Ах, сладенько под ложечкой, Ах, горько стало им! Ухлопали художничка За грош на героин. Мир полон неудачниками С топориками в руке И мальчиками с пальчиками На спусковом крючке. 1973

В.С.Высоцкий

[lora-ns-world]

,, Ако"

,, Ако не можете да приемете да се обичате независимо от всичко , тогава приемете да не сте заедно."

Лора Н

[vprki]

Галерията на. „Раковски“ 125 е проектирана за художествена галерия, не променяна и до днес

През юни 2023 се състоя защитата на дисертационния труд “Галерия „Раковски“ 125 – институционален център на художествения живот. История, организация, изложбена дейност, критика   (1940 – 1972)“ на Наташа Ноева /на снимката/ за присъждане на научна степен доктор с научен ръководител проф. Милена Георгиева. Присъствах на събитието, което за мен беше преживяване като досег с изключително изследване и ново познан��е за художествено пространство, в което още от дете е била една от първите ми срещи с изобразителното изкуство, благодарение на родителите ми.

 Наташа Ноева e вече главен асистент в Институт за изследване на изкуствата към БАН с тема - Галерийното дело в България през XX век. Тя е изкуствоведка, художничка, пише активно не само в специализираните издания изследователски и критически текстове и е желан и търсен автор, независимо от младостта си. Публикуваме подготвено от нея за „въпреки.com” резюме на дисертационния ѝ труд, защото той е важен със задълбоченото си осмисляне на художествения ни живот не само в контекста на времето, в което се съсредоточава авторката. Присъствала съм на не малко защити в различни области на науката и изкуството и рядко се е случвало да бъдат така възторжено и аргументирано приети от специалистите – научни ръководители, рецензенти, специалисти.

Дисертационният труд в обем от 500 страници разглежда историята на създаване, организацията и културната политика на галерията на ул. „Раковски“ 125 в периода 1940 – 1972 година. Реконструкцията на дейността на тази галерия като основен център на художествения живот, е от особена важност. В научната литература липсва цялостен труд, който да проследява и историята и развитието на галерийното дело в България, анализ от гледна точка на създаването и функционирането на изложбения салон като специфично изложбено пространство – историческо развитие, видове галерии, модели на организация и финансиране, социокултурни функции, влиянието им върху развойните процеси в новото и съвременното българско изкуство и т.н. Все още са много неизвестните факти, свързани с българското изкуство и в частност с изложбените пространства. Неотдавна излезе книгата на Благовеста Иванова за Постоянната галерия на Тръпко Василев - първата частна галерия в страната. Съществуват и някои епизодични статии по темата, но те не могат да дадат цялостна картина за състоянието на художествения живот у нас.

Галерийното дело в София от Освобождението до началото на 1940 (колаж, личен архив)

През годините галерията на ул. „Г. С. Раковски“ 125 в София, на Съюза на българските художници, получила известност като „изложбения салон на „Раковски“ 125“, „съюзната галерия“, „галерия „Раковски“ 125“, а от началото на 1990-те „Райко Алексиев“, е емблематична с проявеното грижовно отношение към българското изкуство и неговите създатели – като институция с над 80-годишна история, управлявана от сдружение на художниците, едновременно събира, отглежда, но и продуцира културната история на България. Галерията на ул. „Раковски“ 125 е една от първите проектирана за художествена галерия архитектурна среда у нас в следосвобожденска България, и единствената, която не е променяла статута си до днес.

Неоспорим факт е устойчивостта на галерията на „Раковски“ 125 като институция, която едновременно събира, отглежда, но и продуцира културната история на България и въпреки историческите превратности не променя първоначалното си предназначение, заявено още при проектирането в нормативните документи на СДХБ и Комитета на фонд „Изложбено помещение“.

Хронологичните граници на изследването обхващат създаването и дейността на галерията „Раковски“ 125 от откриването ѝ през 1940 г. до 1972 г., когато СБХ придобива нов дом с галерия  на ул. „Шипка“ 6. Реконструира се цялостната представа за функционирането ѝ – от зараждането на идеята за нейното създаване, архитектурното проектиране, строежът й, провежданата културна политика и изложбена дейност, запазването ѝ като дружествена частна собственост на СДХБ, СХБ и СБХ през годините въпреки смяната на двата режима, влиянието на комунистическата партия и държава, а оттам промените, които следват.

Изглед от улица Раковски, 1940/41, хотел Славянка беседа, галерия на "Раковски" 125 с обозначеното кръгче

Реконструкцията на феномена галерия „Раковски“ 125 се основава на детайлното проучване на богат изворов материал – хроники, статии в периодичния печат, специализирани и каталожни издания, покани, архивни документи и снимки, съхранявани във фонда на СДХБ при ЦДА, Министерство на информацията и изкуствата, Комитет за наука, изкуство и култура, Министерство на народното просвещение, лични фондове на художници при ДА „Архиви“, фотоархив и досиета на художници на СБХ, аудиоархив на БНР, Архив на МВР, лични архиви на колекционери и частни лица и други.

Организираните в галерия „Раковски“ 125 общи художествени и групови изложби, самостоятелни изложби на български художници, гостуващи колективни и индивидуални чуждестранни изложби са показателни за широкия периметър от изяви на членуващите в сдруженията художници. Но също така е важно да се отчете, че в периода на НРБ тя изпълнява и идеологически функции чрез провежданите политически и пропагандни изложби и чрез гостуващи чуждестранни изложби, главно от страните от Източния блок.

В първа глава „Галерийното дело в София от Освобождението до началото на 1940 г.“ се разглеждат процесите на зараждане на галерийното дело в София от края на XIX век и първите четири десетилетия на XX в. Разгледани са откритите през 20-те и 30-те години на XX в. нови изложбени пространства и малки частни галерии и са изведени нови, непубликувани материали. Проследени са и вторично приспособени пространства към държавни, културни и финансови институции, чиято поява е продиктувана не само от недостига на помещения, но най-вече от изключителната динамика, пъстрота и разнообразие на художествения живот, както и от новосъздадените сдружения на художници, продуцирали множество общи, колективни и индивидуални изложби.

Във втора глава „Галерия „Раковски“ 125 – център на художествения живот. История, създаване, организация (1940 – 1947)“ е представена историята на строежа, откриването и функционирането на галерията на ул. „Раковски“ 125 в София в периода 1940 – 1947 г., като е направена уговорката, че за долна хронологическа граница на тази глава се приема 1940 (годината, в която се открива галерията), а като крайна – 1947, когато е възстановена след бомбардировките над София през 1944.

арх. Милко Бичев с Александър Божинов (1), Александър Балабанов (2), Владимир Полянов (3), Сирак Скитник (5), Йордан Стубел (7), Васил Захариев (8), Чамкория, август 1926

Идеята за изграждането на постоянна галерия възниква още през 1924 г., а СДХБ предприема същински действия през 1926 г. след организираната по покана на дружество Българо-чехословашка взаимност изложба в Общинския дом на Прага. След приключването на изложбата се създава комитет Изложбено помещение (1926), в устава на който една от целите е да построи „монументално помещение за художествени изложби в София“. Той набира средства от дарения и приходи от специално устройвани събития (изложби, лотарии, сказки, забави, театрални и оперни представления). Помощ е получена и от държавата, и от Столична община. На 7 юли 1938 г. се сключва договор между Васил Трънкаров и Съюз на дружеството на художниците в България, според който собственикът продава на СДХБ партерни и сутеренни помещения, в мястото на наследниците на проф. Александър Балабанов (съпритежателски дом), а галерията трябва да е построена от продавача най-късно до 30 ноември 1938 г. На 24 март 1940 г. на ул. "Раковски" 125 е открито първото пространство в България, проектирано с единственото предназначение да експонира художествени творби. Откриването на новата галерия в цялата ѝ тържественост се отразява подробно от периодичния печат, като един от водещите акценти в заглавията и в съдържанието на публикациите е появата на дълго чаканото, модерно, отговарящо на всички архитектурни и експозиционни изисквания изложбено пространство.

Новото галерийно пространство се вписва в активния художествен живот по това време, откриват се общи художествени, групови, самостоятелни, чуждестранни изложби, но за кратко. Според сведения от пресата, след откритата през март 1941 г. посмъртната изложба на Пенчо Георгиев галерията е била затворена за известен период от време поради довършителни дейности. От архивни документи и прессъобщения в печата става ясно, че галерията на „Раковски“ 125 е била реквизирана за германски военен склад и по време на бомбардировките над София е опожарена и почти унищожена. Разглеждат се трудностите по нейното преустройство в режим на следвоенно възстановяване, икономическа криза и купонна система и усилията да се довърши работата в галерията от СДХБ и на СХБ, който се обръща към редица министерства за ремонтирането ѝ. Без нея СБХ остава без дом и без средства, тъй като от наеми и процент от откупките на произведения, входни билети и други източници се осигуряват средства за издръжката ѝ, но и за административното ръководство и персонала. Цялостното ѝ преустройство и ремонтиране завършва на 30 май 1947 г. Обърнато е специално внимание на един неизвестен досега факт – намерението галерията да бъде превърната в кинотеатър с 600–700 места и да се даде под наем на фондация „Българско дело“. Опитът за преустройство на изложбения салон в кино не се осъществява, но лишава столичната общественост от изложби за две години.

Кът от новата изложбена зала на Съюза на дружествата на художниците в България, Сердика 1940

Особено полезен за изследването и реконструирането на събитията и изложбените прояви е запазеният в ДА „Архиви“ архитектурен план на галерията на арх. Милко Бичев от юли 1938. С подробното си описание на всяко помещение – главен вход, предверие, коридор, първа зала, малка зала с оберлихт, голяма зала с оберлихт, заседателна зала, зимник, изолаторни помещения и санитарни възли, бюро, склад, помещение за парно отопление, дворотделните елементи, и използваните материали той дава възможност за сравнителен анализ и съответните изводи за състоянието на галерията през различните периоди. Това се оказва ключов момент при сигнификацията на галерията с открития масив от материали за изложбите.

Архитектурният проект е резултат от модерното мислене на арх. Милко Бичев, и е съобразено с предназначението и функциите на пространствата като място за изложбена и административна дейност. Бичев се е възхищавал на Франк Лойд Райт и Льо Корбюзие. Може да се твърди, че редица аспекти и водещи принципи на модерната архитектура по това време са отзвучали и в неговия проект – постигане на единство на форма и пространство, функционална организация на вътрешното пространство, съставено от самостоятелни помещения, трансформиране на вътрешни секвенции, търсене на връзка сграда – околна среда, подчертаване на човешки мащаб, особено при врати и прозорци, използване на покрива като художествен елемент, съчетаване на функционалност и естетика. Галерията на ул. „Раковски“ 125 се отнася към онези сгради и помещения, при които архитектурната композиция целенасочено търси горно естествено осветление. Тук е моментът да припомним, че сградата се намира между две жилищни кооперации, съпритежателски домове, т.е. няма достатъчен естествен източник на осветление. Това решение, целесъобразно и оправдано от функционална и архитектурно-техническа гледна точка, отговаря на западноевропейските стандарти по това време. Употребата на оберлихт в сгради с дълбочина, които нямат достатъчно светлина от странични прозорци, какъвто е с галерията на „Раковски“ 125, е предвидено и изчислено още при проектирането на галерията, освен естетически е търсен функционален елемент, изцяло съобразен със съвременните изисквания за излагане на художествени произведения, така че да се разполага с максимално използваема площ за експониране не само на височина, но и на ширина.

официални гости при откриването на 13 ОХИ

Бичев е известен в научно-изследователските среди с трудовете си, посветени на архитектурни тенденции и процеси в локален, национален и европейски контекст. Изследванията за живота и дейността му се фокусират основно върху приносите му в научната и академична сфера, а близо 16-годишната му проектантска дейност не попада в тях. Бичев е възпитаник на Дрезденската школа. Там изучава и обща история на изкуството при проф. Брук и история на архитектурата при проф. Ройтер. Освен заеманите държавни постове след като се завръща в България през 1925 в БДЖ, Столична община архитектурна градоустройствена дирекция, лектор по архитектура в Държавната художествена академия, интересен период за изследване, който се открои е частната му практика с проектираните  обекти - съпритежателски домове, фамилни къщи, вили, фабрики, както и интериорни проекти на жилища в Нешва, Мадара, Банкя, Русе, София и други, а също така, заедно с проф. Иван Лазаров е проектирал Паметника на падналите през войните в гр. Лясковец (1939). Прави впечатление, че в откритите архивни материали, биографични справки и посветени на него статии не е посочена галерията на „Раковски“ 125, която арх. Бичев проектира, докато е на свободна практика, както и че тя не е отбелязана като пример за сграда с оберлихт през 1940, макар на този етап от проучванията да е видно, че е първата галерия, в която за целите специално се интегрира оберлихтна конструкция.

След разрушенията от бомбардировките оберлихтът не запазва оригиналния си вид от 1940 г., но направената реконструкция след 1945 г. следва плана при създаването му. Площта на оберлихта е по-голяма от галерийното пространство, за да се осигури естествено осветление по цялата дължина, както в малката, така и в голямата зала. Откритият архивен материал показва, че творбите в изложбите още от 1940 г. са се подреждали по стените и по мобилни паравани, като по този начин се постига експозиционна гъвкавост. Пространството позволява и експониране на висящи творби с модулно окачване от тавана, което в онази епоха придава и съвременно звучене. Също така въз основа на фотографски кадри от откривания на изложби и отразяване на художествени събития от периодичния печат, е ясно, че галерията е сменяла облика си през годините в интериорно отношение.

Изложби открити в галерията на "Раковски" 125, корици на каталози (личен архив)

В третата глава „Изложбената дейност в галерията на „Раковски“ 125 (1940 – 1972). Рефлексия на художествената критика. Художници, критици, тенденции, проблеми“ в центъра на внимание е художественият живот, изложбената дейност в галерията, рефлексията на художествената критика в опит да се проследят водещи тенденции и проблеми, активността на художници и критици и рецепцията на художествените явления най-вече през периода след Втората световна война до началото на 70-те години. Тя е разделена на осем подглави, които освен по хронология и видове изложби, са подредени така, че да засегнат всички видове изкуства, в които текат процеси на малки и по-големи промени; където е налице повече освободеност в рамките на естетическите директиви на съответния период или където отслабва режимът на тоталитарно управление и актуалност на опозицията позволеност / непозволеност. Подбрани са знакови изложби не само за галерията, но и за целия период. Обърнато е внимание на международните контакти на СДХБ и сключените културни спогодби, организираните реципрочни изложби.

От 1947 до края на десетилетието в галерията се организират най-вече чуждестранни гостуващи изложби, документални и исторически изложби, фотоизложби с чисто пропагандни цели. Преобладават груповите, вече наричани колективни изложби на членове на СБХ, докато индивидуалните като че ли в този момент стоят на заден план и по-скоро са преориентирани към новата придобивка в центъра на столицата – изложбеният салон на ул. „Гурко“ 1 (днес СГХГ), както и към някои малки столични галерии. Обърнато е внимание на експозицията от живопис и скулптура на художници, съставена от ХХ ОХИ (1947), чиито творби не са журирани заради „особените им заслуги към изобразителното ни изкуство“.

Национална изложба на мира, 1950, интериор от голямата зала с оберлихт

През този период галерията се наема от редица институции за организиране на изложби (в. „Стършел“; „Балкантурист“, „Българска кинематография“ 4-и Отечественофронтовски софийски район, благотворителна изложба за децата на гръцките бежанци (1948)). В края на септември се открива изложбата „Септември 1923“, през 1949 Албанска документална фотоизложба, „Полски илюстрации и книги“, Националната радиоизложба. Тя е превърната в активна трибуна, обслужваща властта, която освен това става и печелившо пространство в буквалния смисъл.

Художественият живот през 50-те години се анализира чрез проследяване на проявите на социалистическия реализъм като господстващо направление в изкуството. Поставя се въпросът за разликите в разбиранията на реализма като художествен метод. Обърнато е специално внимание на международния обмен в светлината на втвърдяващите се идеологически условия, обвинения във формализъм и доктрината на социалистическия реализъм. В началото на 50-те години българското изкуство е силно политизирано, идеологически натоварено и голяма част от изложбите са задължително тематично ориентирани.

В изследването е отделено място и за началото на следкултовото „размразяване“, на първите прояви в ориентация към народното изкуство и националното наследство, разгледани са конкретни изложби и отразяването им от критиката. До 1954 галерията е ползвана от държавните институции за пропагандни цели, след което нарастват организираните от СБХ изложби. От календарните планове може да се заключи, че те се провеждат в следната последователност: обща / групова / колективна / индивидуална / чуждестранна. Често галерията е разделена на 2 изложби, докато тече едната, в съседния салон се открива друга. Експонирането на всички изложби не е възможно само на „Раковски“ 125, затова СБХ често ги преразпределя на „Гурко“ 1 и на бул. „Руски“ 5.

Андрей Николов, Цено Тодоров и Владимир Димитров – Майстора в изложбата им в галерия "Раковски" 125, 1952

След изложбата „България по пътя на социализма“ (ноември 1952) в пресата галерията на ул. „Раковски“ 125 не се среща за дълъг период от време. От пи��мо на СХБ до Вълко Червенков за съдействие при заплащане на дължимия наем от Националния съвет на ОФ, става ясно, че тя е наета за цели осем месеца (2.08.1952 – 20.04.1953), още едно свидетелство, че е използвана за обслужване на властта в тоталитарните години. Като компенсация СБХ увеличава контрактациите на художниците от постъпилите средства от наеми на този тип изложби. В писмото се посочва и че заради външните изложби галерията не може да се използва от съюзните членове и настоява това да се промени.

Разгледани са проведените ОХИ, индивидуални, чуждестранни изложби в галерията през 60-те и първите години от 70-те. Представени са количествени данни за организираните реципрочни изложби в страната и чужбина по подписани културни спогодби, което още веднъж свидетелства за активизиране на художествения живот и на процесите в изкуството. Анализират се някои от критическите рецензии за изложбите на младите художници от периода, за които се обръща повече внимание на тяхната обективност, съпоставена с оценките за качествата им и контекста на времето. Дейността на СБХ се активизира и чрез различните професионални поделения – секции, които изпълняват свои програми и организират свои представяния пред публика, т.е. с разслояването на гилдиен принцип те в някаква степен като форма на организация се доближават отново до някои дружества от т.нар. „буржоазен период“. А това засилва желанията за негласна автономност, доколкото те са били възможни в структурите на социалистическия СБХ. Специално внимание се отделя на общите приложни изложби, организирани в галерията в периода 1964 – 1972 г., с цел да се очертаят развойни процеси, доминиращите стилови тенденции, границата между униката и малкия тираж по пътя към дизайна, промените на изложбените пространства, които се превръщат и в търговски обект, т.е. към чисто художественото, естетското представяне се намесва и пазарен елемент. Направена е типология на художествените пространства за експониране през 1960-те години, според  промяната в предназначението им – напр. настъпилите промени на изложбените пространства, които се превръщат и в търговски обект, т.е. към чисто художественото, естетското представяне се намесва и пазарен елемент.  А заключението продължава историческия разказ за галерията и след 1972 г. сумирайки изводите от това проучване, а приложенията го допълват със статистически данни, хронологични таблици за изложбите в галерията, така и в другите изложбени салони през годините в столицата, и устно записани истории за галерията. Освен това в хода на изследването и въз основа на новооткрити документи изникнаха много въпроси за последвалите реконструкции, застрояване на съпритежателските домове след 1943 г. над коридора и предверието, преустройството и интериорните промени в експозиционното пространство, които предстоят да бъдат анализирани и проучени детайлно.

От Изложба на четирима художници – Цено Тодоров, Стефан Иванов, Андрей Николов, Владимир Димитров – Майстора, 1952

През посочените десетилетия изложби са откривали автори като Владимир Димитров - Майстора, Стефан Иванов, Андрей Николов, Кирил Цонев, Дечко Узунов, Здравко Александров, Бенчо Обрешков, Рафаел Михайлов, Златю Бояджиев, Петър Младенов, Вера Недкова, Евтим Томов, Никола Танев, Владимир Гоев, Георги Баев, Георги Ковачев, Александър Стаменов, Ненко Токмакчиев, Стоян Венев, Атанас Пацев, Енчо Пиронков, Добри Добрев, Веселин Стайков, Илия Бешков, Марко Бехар, Вера Лукова, Евтим Томов, Росица Чуканова, Лика Янко, Тодор Хаджиниколов, Борис Колев, Найден Петков, Генко Генков и много други.

Андрей Николов, Стоян Венев и Иван Фунев разглеждат скулптурната творба „Пионер“ на Васка Емануилова. Юбилейната изложба на Васка Емануилова и Александър Стаменов в галерия „Раковски“ 125, 1956.

И до днес се организират внушителни, запомнящи се изложби в пространствата на галерията, само като си припомним „От въглен към огън“ на Димитър Грозданов, „Утаено време“ на Станислав Памукчиев, Homo sapiens – възмопенания на Павел Койчев, на Иван Б. Иванов,  изложбата текстил на унгарски и български художници, 90 години от рождението на Петър Дочев, скоро се откри  и „Между небето и водата“ на Йордан Кисьов, предстоят сценографска, скулптурна изложба, на млади български художници и т.н. ... списъкът е дълъг.

Йордан Кисьов при откриването на изложбата му „Между небето и водата“ с Долорес Дилова и Любен Генов, 14 юни 2024

Изложбеният салон на ул. „Раковски“ 125 е най-дълго съществуващата галерия в България, която не е променяла своята функция от създаването си през 1940 г. до днес въпреки обществено-политическите и социално-икономическите промени. През тези над осемдесет години в пространствата ѝ се представят различни видове и жанрове на изящните и приложните изкуства, очертават се тенденции в развитието им, динамиката на художествените процеси. Историята на тази галерия е знакова за съвременното ни изкуство и от гледна точка на трансформациите, които претърпява художественият живот, породени както от вътрешни еволюционни процеси, така и поради външни за системата фактори.

*Иска ми се да благодаря на научния си ръководител, на рецензентите, на колегите от ИГ „Ново изкуство“, на Държавна Агенция „Архиви“, на СБХ, НБКМ, НХА, галериите в страната, на всички, които бяха част от пътя, на т��зи, които съдействаха и ме изтърпяха докато правех проучването си при целия масив от стотици хиляди изровени и прелистени архиви, и не на последно място на семейството ми. ≈

Текст: Наташа Ноева

Снимки: архив от докторската тема на Наташа Ноева

[mihaylovblog]

123 г. от рождението на българската художничка Руска Маринова (1899 – 1994) Изображение: https://bg.wikipedia.org/

[magdalenagigova]

ALINA и нейните 11 жени озариха галерия „Сезони“

ALINA представи своите 11 жени Провокативно, наситено с женственост послание изненада ценители на откриването на първата самостоятелна изложба на младата художничка ALINA в столичната галерия „Сезони“. Усет към детайла, пъстрота от цветове, смели линии и желание за експериментиране впечатлиха колекционери и почитатели на притегателната сила на женското тяло, представено от ALINA в различни…

[milena-velcheva]

СЛОВО НА СИОНИЙ, ВЕЛИЧКИ ЕПИСКОП, ИГУМЕН НА БАЧКОВСКИЯТ МАНАСТИР на откриването на изложбата на Милена Велчева „ПРЕОБРАЖЕНИЕ – дух и манастири на православието“ 12 август 2021

Милена Велчева, Велички Епископ Сионий и Архимандрит Никанор на откриването на изложбата

Нека бъде благословена и духовно открита тази прекрасна изложба на този изключителен автор, на тази прекрасна художничка, християнка, българка, на тази богодарувана наша в Господа сестра, отобразила прекрасните свети обители и Божието творение в природа и красота, и вложила в тях таланта, мислите си и добрите си послания към всички, които застават пред тези прекрасни работи. Нека бъде открита в материален план тази изложба, но да бъде и открита в духовен план за сърцата и душите на хората, да отворят духовните си очи и да видят красотата и чрез нея да прославят небесния ни Отец, който е устроил и изградил най-великата красота Божието творение чрез Божията премъдрост и Светия животворящ Дух Господен.

      Красотата на всемира е неописуема, благодатна и всеки един от нас търси да се докосне до нея, но малцина са тези, които могат да я отобразят, да я покажат на платно, да я покажат в цвят, цвят който диктува сърцето им. Малцина са тези, които умеят това, и затова радоста ни е пълна, че днес ни събира именно такъв човек, в радост и единение, във времето на светлия Богородичен пост посветен на славното Успение на Божията Майка и в ден в който Светата обител Бачковска е изпълненна с много хора, с многосс поклонници, с много човешки души, дошли да получат благословлението на пречистата чудотворна икона, да влязат в благодатната радост на светата обител и да посетят тази изключителна изложба.

      Откриването на такава изложба, за мен лично като игумен на светата обител, е едно духовно богатство, едно духовно вътрешно радование, което мога да изразя само с молитвата си, когато вечер отивам в килията си. В тази молитва, пред моя духовен взор ще бъдата тези работи, ще бъдат тези картини, и съм убеден, че и аз по този начин ще се доближа до Бога и до прекрасното му творение и пожелавам на всички, които влизат в тези двери да почувстват именно тази радост в Светия Дух. Тази тиха радост, която трудно можем да изразим с думи, но със сълзите в очите си и със смирението в сърцата си, можем да я предадем на мнохо хора.

      Откривам официално прекрасната изложба „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“ и пожелавам на изрядния, светлейши автор, много творчески успехи, много духовни радости и духовни преживявания, и все така да ни радвате с Вашата нежност, с Вашето човеколюбие, с Вашето братолюбие и сърдечност, които са Ви дадени като дарове от Светия Дух.