#Борислав Велков
Explore tagged Tumblr posts
Text
15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др.
0 notes
Text
НДК и Националната опера и балет обединяват усилията си в името на публиката

„Следваме стратегията си в НДК – тази година да бъдем още по-отворени към хората, това, за което е създаден Дворецът като един мултифункционален културен и конгресен комплекс“. Това каза Борислав Велков, председател Съвета на директорите на НДК минути преди да бъде подписан Меморандума за сътрудничество между Двореца и Националната опера и балет.
И продължи: „Благодаря на академик Пламен Карталов, че подкрепи нашата идея и в личен план за дългогодишното ни приятелство, един от малкото, които в трудни моменти е подавал ръка. Обсъждали сме много идеи, интересни неща, свързани сме с професионално и лично приятелство вече дълги години“.
Документът беше подписан в присъствието на журналисти във ВИП залата на Националната опера и балет, знак на уважение от страна на представителите на НДК към Националната ни опера като една от културните ни институции с най-дългогодишна история и авторитет. Велков подчерта, че заедно се възползват от възможностите, които имат и НДК и операта – човешки потенциал, опит ноу хау, техническо обезпечаване, техническо оборудване, все важни неща, които остават във сферата на нашето вза��модействие. НДК на 24 май открива своето външно фестивално пространство /от страната на зала 6-б.а/, което ще продължи до края на юни месец единствено в момента по рода си в София. „Там искаме да направим една събирателно място, където да се срещне публиката и културата. Ето затова и Националната опера и балет на 14, 15 и 16 юли ще представи голяма част от своя репертоар, най-добрите си спектакли в пространството зад НДК. Нашият маркетинг екип мисли как ще се рекламира това пространство, как ще се нарича. Засега го наричаме условно Music Garden“.

Борислав Велков, Пламен Карталов и Ангел Митев, изп. директор на НДК /от ляво надясно/ подписват документа
От своя страна директорът на Националната опера и балет маестро Карталов припомни: „Националният дворец беше замислен като Народен дворец на културата, което означава, че точно това пространство на открито е за най-широката публика. За публика, която често пъти се притеснява да влиза в оперния храм или трудно намира достъп до някои от залите на НДК. Винаги от нашия голям ��пит виждаме една публика, която нито влиза в операта, нито желае да влезе в операта, а сигурно има и публика, която от внушителните размери на НДК сигурно се притеснява да отиде до тези крепостни стени и да ги превземе и да отиде до тези толкова уникални и прекрасни зали. Откритите пространства дават тази демократична възможност хората по най-естествения начин, без да се чувстват задължени да се обличат специално и да слагат вратовръзки и костюми да отидат на едни спектакли, които ще са народни, популярни и нашето изкуство се превръща в изкуство за всички“. Тук е мястото да припомним, че маестро Карталов повече от двайсет години има своите пристрастия към реализирането на оперни и балетни спектакли на открито, въпреки трудностите от постановъчен, организационен, технически и не само характер. Спектакли на операта в едни по-трудни времена се радваха на изключителен интерес на площад „Александър Батенберг“, в пространството около храм-паметник „Александър Невски“, в района НДК. Продължават с години, както и сега през лятото в парка на Военната академия „Г.С. Раковски“. Той реализира такива мащабни проекти и на „Сцена на вековете“ във Велико Търново, на Белоградчишките скали, в крепостта „Баба Вида“ във Видин и…предстои да видим и новите му идеи. Маестро Карталов, който от години развива в Националната опера и балет програми за децата, включително и за бебоци, както ги нарича, се надява, че детските спектакли с техния опит ще могат да се интегрират в разкошните зали на НДК.

“Борис Годунов” - една от постановките на Пламен Карталов пред храма “Св. Александър Невски”
И от двете страни са убедени, че изкуството трябва по един бърз начин да достига до младите хора, част от тяхната дейност като културни институции ще бъде и на ниво билетни системи. Ще използват своите каси, своите билетни системи. НДК е в готовност да пусне по мащабна програма от съществуващата он лайн система за достигане до нови публики от млади хора и като достигане до приходи. Двете институции ще имат и технически обмен и организационен обмен за билети за достигане до повече млади хора, дори и чрез мобилните устройства.
Според Борислав Велков, освен творчески обмен на идеи става дума и за институционално взаимодействие, защото то е търсено и естествено. Мнението на екипа в НДК е, че всички институти в сферата на културата, в цялата инфраструктура на културата трябва да си взаимодействат по този доброволен начин, намирайки общи опорни точки и сходно желание за развитие, което е много позитив��о. Ние сме малка страна с не особено голям пазар и в областта на културата и изкуството и подобна колаборация дава по-големи възможности и на съставите, и на артистите, и на институциите и най-вече на публиката.

Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците на изкуствата “Аполония” и Борислав Велков, председател Съвета на директорите на НДК при обявяването на съвместните им дейности
Припомняме, че преди малко повече от месец от НДК обявиха стратегическата си визия за развитие, в която беше заложено и организирането на сцена на открито в Парка зад НДК. Тогава заедно с фондация „Аполония“ представиха своето коопериране за предстоящия концерт на 18 октомври на италианската соул звезда Марио Бионди, като обещаха и други съвместни артистични събития с висока художествени качества, както това се случвало преди години с Пролетния музикален фестивал. Амбициозните планове са налице, екипът на НДК е на ход и засега следва последователно избраната посока. Оттам обещават и по-достъпни цени на билетите, защото са категорични, че преди бизнеса за тях е по-важна мисията им да развиват културата. Времето ще покаже. ≈
Текст: „въпреки.com”
Снимки: Стефан Джамбазов
0 notes
Text
Здравейте, пътешественици! :)
Както вече сте видели, победителите в томболата ни за 2019-та година бяха изтеглени! Ето и техните имена:
1-ва награда (1000 лева) - Гергана Янева / Пловдив 2-ра награда (200 лева) - Валери Велков / Трявна 2-ра награда (200 лева) - Борислав Василев / София
Честито на печелившите! :)
А ето и списък с всички участници, взели участие в тазгодишното издание на томболата ни със своите попълнени албумчета с лепенки:
Евгений Назаренко / Варна Минка Пенева / Ямбол Славка Славова / Ямбол Христо Радев / Габрово Перуника Стоянова / София Цветалин Чакъров / Разград Светлин Чакъров / Разград Росица Чакърова / Разград Борислав Василев / София Стоянка Митева / Бургас III б клас - СУ "Еп. К. Преславски" / Бургас Дияна Василева / Варна Атанаска Стефанова / Костенец Никола Шарков / София Александър Иванов / Стара Загора Гергана Янева / Пловдив Иванка Стефанова / Шумен Александър Анков / София Славомир Господинов / Стара Загора Адриана Узунова / Варна Стоянка Ангелова / Тополи Тодор Тодоров / Ямбол Валери Велков / Трявна
Благодарим сърдечно на всички, които участваха в томболата ни за 2019-та година! Те ще получат предметни награди от Национално движение - ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ и Издателство БЪЛГАРИ! :)
Желаем Ви много нови пътешествия през тази година! Обичайте България и бъдете горди, че сте българи!
0 notes
Text
СКАНДАЛНО! Меринджеят Боршош се вози на ЛЕКСУС за 200 бона, докато източва и фалира НДК!
СКАНДАЛНО! Меринджеят Боршош се вози на ЛЕКСУС за 200 бона, докато източва и фалира НДК!
На вниманието на културтрегерите, които се омайват от Боршош. Борисов си вкара автогол с него. Меринджеят е довел НДК до катастрофа, а храни отбрано общество около себе си. Така коментира рокадите около управата на НДК Иван Бакалов, бивш колега на Боршош от Новинар. Ето някои разкрития от председателя на съвета на директорите на НДК Борислав Велков за това как моделът „Боршош” омота хора на…
View On WordPress
0 notes
Text

15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др. Снимка: енциклопедия "Български игрални филми", 3-ти том, Галина Генчева, изд. "Д-р Иван Богоров", 2008 г.
0 notes
Text
15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др.
0 notes
Text

15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др. Снимка: енциклопедия "Български игрални филми", 3-ти том, Галина Генчева, изд. "Д-р Иван Богоров", 2008 г.
0 notes
Text
Борислав Велков: НДК не предлага площи под наем, а културен продукт

НДК е културен феномен – средище на култура, на изкуство. Това изисква един мъдър поглед, продуцентски умения. Сподели преди дни Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК.
И продължи: „Послание към хората на изкуството, към културните индустрии и послание към публиката – НДК има свой план за стратегическо развитие за тази и следващата година. Знаем накъде отива и най-важното да го изпълним. Нашият стратегически план е стъпил първо на традициите. Всичко, което правим днес е почнало преди 37 години и то много успешно. Културата е в много динамична среда. Говорим за минало, настояще и бъдеще“.

Зала 1 на НДК - снимка Стефан Джамблазов
И тук като свидетели на изграждането на Националния дворец на културата. Той беше създаден за отбелязването на 1300 - годишнината от създаването на българската държава, но и като грандиозна сграда, надхвърляща мащабите на столицата ни като градоустройство с основна цел в нея да се провеждат форумите на тогавашната БКП или събития увековечаващи просперитета на социалистическа България. Беше почти недостъпен за редовия гражданин. Спомняме си едно от първите събития – богата етнографска изложба, интересна и любопитна за всеки един от нас. На входа ни посрещаше охрана, вероятно от УБО, която се държеше с хората, чинно наредили се на опашка, за да видят съкровищата на България, доста грубо с изискването за показване на лични паспорти, тогава. Като че ли трябваше да влезем в засекретена институция. Ние просто направихме кръгом и си тръгнахме, като вътрешно за себе си се зарекохме повече никога да не посещаваме Двореца. Е, не стана така, защото се появиха ярки културни събития – Новогодишният музикален фестивал, Киномания, а в зала 2 /пространството на сегашния театър „Азар��н“/ се играеха новаторски спектакли, организираха се джаз концерти и още и още. Разбира се, конгресите си вървяха, а и след промените и други партии припознаха зала 1 на НДК като своето място…Но това е друга тема. Да се върнем към днешния ден и амбициите на сегашното ръководство на НДК.

Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците на изкуствата “Аполония” в Созопол и Борислав Велков, председател на Съвета на директорите на НДК - снимка Стефан Джамбазов
А Велков разяснява за какво става дума в стратегическата програма на Двореца делово и мениджърски. „Дигитално развитие на НДК, системата ни за продажба на билети он лайн, на развитието на билетния ни център и развитието на комуникациите са стратегическата ни цел за тази година. В рамките на 3-4месеца НДК ще заеме своето място на пазара като място за продажба на билети. Градивна политика по отношение на продуцираните събития - тази година скъсваме със стереотипа за отдаване на площи под наем. Ние не предлагаме площи под наем, а предлагаме културен продукт, който трябва да дадем на аудиторията и на обществото. На това трябва да се обърне специално внимание и това е наша цел. Става дума за балансирана политика, за политика, която да обхване всички пространства на НДК. Да покажем, че имаме настойчивост, че имаме визия за това какво се случва в България и какво се случва по света. Това е важно за имиджа на НДК и за приходите на НДК. Това е основна наша задача, както и да заложим на стандарти, защото има какво да научим. Всичко това не става без екип и затова трябва да обърнем специално внимание на човешкия фактор. Затова трябва да се огледаме и да знаем, че НДК е по-голям от всички нас“. Велков специално се беше подготвил да представи концепцията на екипа как ще върви напред и каква ще бъде неговата политика оттук нататък, като специално подчерта ролята на ентусиазирания си и работлив екип. И продължи и в международен план.

„Миналата седмица НДК за първи път взе участие в най-голямата световна конференция, на която се събират продуценти във всички сфери на културната индустрия. Присъствахме, защото знаем къде ни е мястото и какъв е интересът към нас, знаем какво актуално се случва на този пазар по света, да направим сериозни контакти, които да бъдат използвани за нашите цели. Ние сме малък пазар в сравнение с големите пазари, но сме част от пазара и това, което той може да даде, ние да го използваме максимално у нас“. Конференцията се е състояла в Лондон и оттам е новината, която съобщи отскоро главният продуцент на Двореца Иван Драндийски: „На 18 юли Майкъл Болтън ще има концерт в зала 1 на НДК. Технически сме оборудвани вече в продажба са билетите. Звездата включва България в световното си турне залата ще се напълни. Но преди бизнеса имаме мисията си за култура“. Допълни той казаното от Велков. И е категоричен, че НДК ще влезе сериозно в промотърския бизнес. Не може да се държим локално, ние сме част от европейския и световен пазар. Контрол на събитията, генериране приходи. Политика за достъпност. Силни класически и джаз концерти“ е неговата визия за бъдещето на Двореца, както и на целия екип.
Според Борислав Велков председателството на страната ни Съвета на Европейския съюз в първата половина 2018 година е свършило чудесна маркетингова работа, която много трудно би се свършила, ако нямаше такъв повод. За него било голяма изненада, че хората в културните индустрии познават НДК и без председателството. „Това е голяма атестация за НДК, защото се знае локацията и хората са подготвени. Този пазар е огромна индустрия. Ние сме длъжни най-доброто от това да се случи тук в зала 1или в другите пространства. Всички зали са едновременно важни, както и всички събития“. Той припомни как Киномания преди 35 години се открива не със съветски филм, а с американския „Взвод“ на Оливър Стоун, победител в четири категории на 59-та церемония на наградите „Оскар“ и посветен на война във Виетнам, а режисьорът и автор на сценария е бил пехотинец в тази война и споделя и своя опит. Не можем да не отбележим, че Киномания в онези години беше специален празник на световното кино, нямаше акредитации, нямаше пресконференции и срещи, а всички чакахме на опашки, за да се почувстваме и научим кои са големите филми на деня. И до днес този кинофорум в НДК е празник на киното и радост за зрителите, благодарение и на екипа н Двореца в лицето на Хермина Азарян и Владо Трифонов.

Един от големите концерти на миналата година в Зала 1 на НДК беше изпълнението на Осма симфония /Симфонията на хилядата/ на Густав Малер под диригентството на Емил Табаков - снимка архив НДК
Велков, както и Драндийски са изключително вдъхновени от екипа на НДК, което подчертаха нееднократно. Специално изтъкнаха вдъхновената работа на Юлияна Караатанасова, която отговаря за музикалните прояви в Двореца. Държим да припомним, че по времето, когато ръководството на НДК беше сменено след пенсионирането на Христо Друмев 2012 година, тя също беше принудена да напусне. И тогава сподели пред нас като журналисти, че в новата структура на НДК няма отдел, който да се занимава с продуцентска и импресарска дейност и няма нито един служител с музикално образование, което би било редно поради факта, че се случват толкова концерти в НДК, дори те да са само на външни промоутъри. Извън липсата на качествени програми, остана само Киномания като събитие и съвсем невинаги качествени платени концерти, грандиозната сграда на Двореца стоеше тъмна и мрачна във вечерните часове. В някаква степен се запази и Новогодишният музикален фестивал, но не на равнището, с което беше свикнала публиката. Споменаваме ��сичко това, за да не забравя през какви моменти са минали не само екипът, но и публиката.
Историята е по-дълга, като включва и онези периоди, в които фоайетата на емблематичната сграда се превръщаха едва ли не на филиал на пазара в Илиенци и сърдити чичковци – охранители гледаха с презрение и страх да не окрадат щандовете с гащи, сутиени, ризи и пижами хората дошли на концерт на Найджъл Кенеди, например. Споменаваме всичко това, защото нашата памет се оказва кратка за важни моменти, които са не само знак за времето, но и дават характеристика какви фигури са управлявали и каква е била тяхната компетентност. Въпросът е принципен и той засяга не само НДК, но това е друга тема. Но смятаме това отклонение за важно.

Диригентът Емил Чакъров създаде преди години Новогодишния музикален фестивал в НДК - снимка личен архив
Домакините от НДК посочиха и като свой приоритет Новогодишния музикален фестивал, създаден навремето от незабравимия, изключително талантлив диригент Емил Чакъров. Да, беше в други времена и кохортата негови недоброжелатели продължават да коментират, че той е имал държавата зад гърба си, партийното ѝ ръководство преди промените. Но тези велики артисти идваха в България заради него и едва ли хонорарите им са били техният мотив. Сред тези знаменити музиканти, много от които вече не са сред нас, а е в един небесен свят ни дариха с изкуството си. И не може да не споменем имената им - Анна Томова - Синтова, Николай Гяуров, Мирела Френи, Елена Образцова, Николай Геда и Алексис Вайсенберг, Минчо Минчев, Гундула Яновиц и Том Краузе, Димут Попен, Огюстен Дюме, Петер Дворски, Наталия Гутман, Олег Каган, Никола Гюзелев, Димитър Петков, Гена Димитрова и Агнес Балца, Александрина Милчева, Стефка Евст��тиева, Юрий Мазурок, Карло Косута. Гостуваха и Милчо Левиев, Алиса Фрейндлих и Мишел Льогран, изложби на Ив Сен Лоран, ревю на Слава Зайцев… Организираха се и майсторски класове на Иля Мусин, и на Алексис Вайсенберг. Повечето от тях не са вече между живите, но благодарение на маестро Чакъров българската публика имаше шанса да се радва на изкуството им. Припомняме, за да се знае и каква отговорността на НДК да продължи срещата на българската публика с такива артисти.

Диригентът Емил Табаков и цигуларят Светлин Русев в концерта “Духът на Европа” в Зала 1 на НДК - снимка архив НДК
Миналата година председателството на България на Съвета на Европа на ЕС се откри и закри именно в зала 1 на НДК с два бляскави концерта. Емил Табаков започна 2018 година с Новогодишния концерт в НДК под надслов „Духът на Европа” с произведения от европейски композитори на 28 – те държави - членки на ЕС с яркото участие на цигуларя Светлин Русев като солист. Това беше един много интересен концерт - от една страна свързан тематично с европейското ни председателство, а от друга – различен от традиционния Новогодишен концерт. Защото този път музиката имаше не само развлекателна, но и образователна функция. Наред с познати музикални творби, звучаха и изключително интересни произведения на малко познати композитори от различните европейски страни. Финалът на председателството отново беше с концерт в НДК и отново на пулта беше Емил Табаков. Това беше и един от концертите на годината – Осма симфония /Симфонията на хилядата/ на Густав Малер. Маестро Табаков дирижира това забележително произведение на Малер с участието на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, Детски хор на БНР и Смесен хор на БНР заедно със силен солистичен състав от певци от Австрия. Възможността да прозвучи Малер 8 симфония, неизпълнявана от десетилетия, под диригентството на Емил Табаков беше изключително събитие.

Светлозар Желев, за когото литературен клуб “Перото” е сбъдната мечта - снимка Стефан Джамбазов
Големите артистични събития са въпрос на финансиране и мениджмънт, но не само. Фигура, личност, която да бъде достатъчно авторитетна, която да привлече световни артисти. Това е много повече от идеалния бизнес план, това е доверие и желание да бъдеш част от голямо събитие, държавата няма значение. Важно е преживяването за артиста, за публиката да не говорим. Едно от най-хубавите неща, които се случиха в НДК в последните години е създаването на Литературен клуб „Перото“, който от миналата година има и своята книжарница. В голяма степен това се дължи на вдъхновената работа на Светлозар Желев, който беше и първият ръководител на това прекрасно пространство на книгите. Странно и необяснимо в един момент беше сменен, но от миналата година се върна отново и това е едно от най-добрите неща, които направи сегашното ръководство на НДК. Борислав Велков специално акцентира върху изградените пространства за сценични изкуства театър „Азарян“ и ДНК, в които екипите им продуцират различни постановки. Според него ДНК е вече припозната сцена за съвременен танц, което все още не е толкова популярен и припознат у нас. Дворецът вече ще е домакин на Триеналето на сценичния плакат. По нов начин ще се композира и Салонът, който представя изобразителното изкуство. В колаборация с Пловдив Европейска столица на културата ще бъде експонирана и изложбата на Кольо Карамфилов и още други събития, които са в ангажиментите на изкуствоведката Илияна Китанова от екипа на Двореца.

В планове на НДК за следващата година е да подготвят интересен и по-различен традиционния Салон на изкуствата през май. Той не се проведе миналата година заради председателството, но наистина има необходимост от новаторско осмисляне на неговия формат. В този контекст ръководството на НДК обмисля своя нова фестивална политика – не само просто събития, дори и много добри, а цялостна визизия и като драматургия на този вид форуми на културата и изкуството. Друга важна цел в многостранната дейност на Двореца, чиито представители гледат на работата си като мисия за развитие на културата, е да създадат дълготрайно сътрудничество за общи проекти с други културни институти и организации. Не, че и досега не се случвало, но сега е вече приоритет за ръководството. И като първо коопериране обявиха съвместната си проява с фондация „Аполония“ - концерта на 18 октомври на италианската соул звезда Марио Бионди. „Аполония“ и НДК си сътрудничим от много години. Това не е първият ни проект. Общият ни вкус за качествена музика ни събра, а какво по-хубаво от това именно концертът на Марио Бионди да ни обедини в мисията култура“, сподели Маргарита Димитрова – артистичен директор на фондацията.

Пианистите Стела Димитрова - Майсторова и Димо Димов бяха сред изпълнителите в пролетната “Аполония” в зала 6 на НДК - снимка архив “Аполония”
Тук е мястото да припомним, че в продължение на няколко години от края на 90-те до 2003 година „Аполония“ организира в зала 6 на НДК Пролетен фестивал с изключителни музиканти. Залата беше винаги препълнена. Фестивалните дни се превръщаха в истински празници на камерната музика или джаза с участието на камерен ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на маестро Пламен Джуров или ��наменитото дуо Людмил Ангелов и Веско Пантелеев – Ешкенази. Арфистката Сузана Клинчарова специално подготви програма с дамски ансамбъл арфи, пианистите Стела Димитрова - Майсторова и Димо Димов представиха програма специално за фестивала и много още знаменити не само български музиканти идваха от различни места по света специално за тези дни.

Маестро Пламен Джуров със “Софийски солисти” също участва в пролетната “Аполония” - снимка архив “Аполония”
Това се отнася и за джаза като забележителни бяха срещите с Марио Станчев Джаз квартет, Теодосий Спасов и много други. Сега, когато се връщаме към програмите на Пролетния фестивал отчитаме, че тези концерти са били от най-значимите в концертния живот на София и то в сложни времена за финансиране. Не, че сега е по-лесно, но с въображение, артистичност и авторитет с доказана последователност да си максималист в това, което правиш като културно събитие, а не формален наниз от концерти. Екипът на „Аполония“ вече за 35-ти път тази година готви своите празници на изкуствата в Созопол, които толкова дълго време в годините успява с високи художествени изисквания да съхрани и развива този уникален за България фестивал. Ще ви разкажем за поредното му издание, когато му дойде времето. Само ще отбележим, че в един от дните на фестивала с концерт на „Фондацията“ ще бъде отбелязана 75 годишнината на Кирил Маричков, навръх рождения му ден ще има концерт в зала 1 на НДК.

Отделяме специално внимание на хубавия знак, който фондация „Аполония“ заедно с НДК дават заедно за обединяване на усилията. Много ни се иска този пример да даде тласък и други възможности за колаборация между Двореца и културни институции и организации. Всеки в тази сфера си дава сметка, че пазарът у нас е ограничен, независимо, че вече е богат културния афиш, особено в София, а и не само, въпреки и все пак ограничените финансови средства. Но и това е смисъл за коопериране в името на стойностни български и международни прояви в името на публиката. А НДК готвят и ново пространство на открито – площадката пред зала 6, където вече миналата година беше отбелязан 24 май. Там беше и концертът „Балкански джаз“ от културната програма на Председателството. Полу на шега, полу наистина Борислав Велков каза, че така ще направят нещо като фестивала на „Аполония“, визирайки летния театър в центъра на Созопол, където се провеждат по-мащабните събития на Празниците на изкуствата в морския град. Амбициозните планове са налице, екипът на НДК е на ход. Оттам обещават и по-достъпни цени на билетите, защото са категорични, че преди бизнеса за тях е по-важна мисията им да развиват културата. Времето ще покаже. ≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: архив и Стефан Джамбазов
#НДК#Борислав Велков#Зала 1 на НДК#Маргарита Димитрова#Аполония#Емил Табаков#Емил Чакъров#Новогодишен музикален фестивал
0 notes
Text
15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др.
0 notes
Text

15.01.1979 г. – Премиера на българския игрален филм "Роялът" на режисьора Борислав Пунчев, по сценарий на Никола Русев. Оператор е Георги Матеев. Музиката във филма е композирана от Симеон Пиронков. В ролите: Катя Чукова, Мадлен Чолакова, Георги Русев, Никола Гюзелев, Велко Кънев, Димитър Манчев, Константин Коцев, Наум Шопов, Васил Вачев, Надя Тодорова, Иван Григоров, Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Боряна Пунчева, Калин Арсов, Станислав Пищалов, Вера Дикова, Христо Русев, Димитър Бочев, Иван Обретенов, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Сариев, Никол Кръстев, Георги Ставрев, Николай Гюзелев, Вера Дикова, Христо Руков, Димитър Бочев, Мария Карел, Станислав Цолов, Милко Никодимов, Станислав Пищалов, Пепо Габровски, Борислав Иванов, Николай Савов, Калин Арсов, Надя Тодорова, Галя Александрова, Любомир Миладинов, Иван Обретенов, Лъчезар Стоянов, Йордан Биков, Найчо Петров, Вера Ковачева, Лиляна Шопова, Румяна Ташева, Стефка Кацарска, Красимир Ранков, Димитър Милушев, Ангел Алексиев, Аспарух Сариев, Владо Йовчев, Любо Димов, Борис Велков, Никола Кръстев, Петър Гетов. Киро Кирков, Георги Ставрев и др. Снимка: енциклопедия "Български игрални филми", 3-ти том, Галина Генчева, изд. "Д-р Иван Богоров", 2008 г.
0 notes
Text
Новогодишният музикален фестивал с поклон към Николай Гяуров

„Музиката е енергия“ е мотото на 33-ия Новогодишен музикален фестивал в НДК, който се посвещава на 90 години от рождението на един от най-ярките оперни певци на нашето време Николай Гяуров. Той заедно с най-големи звезди на оперната сцена беше сред желаните и очаквани артисти в първите години на фестивала, създаден от диригента Емил Чакъров /на снимката двамата/.
Ми��алата година 32-ият Новогодишен фестивал беше под знака на 70 години от неговото рождение. Той с подкрепата държавата, много приятели и световни музиканти сложи началото му през 1987 година, а последните му концерти бяха през 1990 година. Напусна нашия свят през 1991 година едва навършил 43 години, а това изключително събитие за България създаде преди да е навършил 40 години… В годините на прехода не беше лесна съдбата на Фестивала като художествено равнище, особено след блясъка, който му даде маестро Чакъров. Причините са много, но преди всичко обяснението е сложното време на прехода, на липсата на средства, а и може би на въображение и невъзможност да се преодолее стагнацията по отношение на културата и изкуството. Но няколко години вече се усеща стремежът на ръководствата на НДК да върнат блясъка на фестивала, въпреки проблемите да се организира и реализира такова мащабно събитие в днешно време в България.
Програмата тази година е поредното доказателство за радост на публиката. Колаборацията между НДК и БНТ да се покажат записи от тези знаменити концерти и оперни спектакли с участието на Николай Гяуров е не просто похвална, а особено важна и за младите поколения не само музиканти. На 16 декември в зала 4 публиката я очаква среща-разговор и дискусия с водещ Екатерина Дочева, музиковед с участието на интересни личности и музиканти работили с певеца. Тя е от хората, най-близки сътрудници на Емил Чакъров, продуцент на концертите му в НДК, на записите му в много, от които грее с участието си Николай Гяуров заедно със звездните си партньори. Екатерина Дочева от дълги години е музикален критик с остро перо, с независим и ярък поглед за случващото се в сферата на музиката не само в България. От миналото издание на фестивала заедно с музикалния продуцент на НДК Юлиана Караатанасова тя споделя тези специални моменти от фестивала като почит към големи артисти, като представяне на безценен национален архив. Това не е просто съживяване на красиви спомени, а преживяване наново, което за младите хора и не само за тях носи и определен образователен смисъл.
След срещата с Дочева, в кино „Люмиер Лидл“ от 18,30 часа почитателите на Гяуров могат да чуят и видят запис от концертното изпълнение на операта „Атила“ от Верди /1984 г./ с участието на оркестъра и хора на Софийската опера под диригентството на Владимир Гяуров на сцената на зала 1 на НДК. На 22 декември в същата зала от 17 часа зрителите ще имат изключителен шанс да гледат знаменития запис на „Аида“ от Верди /1985 г./ на Миланската скала със звездното участие на Мариа Киара, Лучано Павароти, Гена Димитрова, Николай Гяуров, Хуан Понс, Паата Бурчуладзе под диригентството на знаменития Лорин Маазел и режисьор Лука Ронкони. Невероятно преживяване с певци, които вече ни гледат от небесата. А на 28 декември от 18 часа отново в кино„Люмиер Лидл“ концертен запис със съдействието на БНТ Оперен рецитал на Мирелла Френи и Николай Гяуров от зала 1 на НДК 1982 година под диригентството на Емил Чакъров.

„Важно е фестивали като Новогодишния да се случват, защото по един или друг начин те взимат най-доброто от епохата, в която са създадени, надграждат го и го пренасят във времето. За нас като ръководство на НДК е ключово да съумеем да съхраним тази фестивална култура. Предизвикателството ни днес е как да адаптираме фестивал��, така че той да бъде устойчив на днешното време и очакванията на публиката. Ние се опитваме да бъдем част от тази промяна без да нарушаваме традициите и устоите на изкуството“. Това каза председателят на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков при представянето на програмата на Новогодишния музикален фестивал. И екипът на НДК като един сериозен продуцент на култура и изкуство се старае да върне блясъка на Фестивала. В това свое издание след не малко години предстои бляскаво концертно изпълнение на опера на 21 декември в зала 1– „Евгений Онегин“ на Чайковски с участието на световна прима Красимира Стоянова като Татяна – копродукция на БНР с НДК и диригента с авторитетна международна кариера Павел Балев с прекрасните български певци от по-новото поколение Атанас Младенов - Онегин, Михаил Михайлов – Ленский, Виолета Радомирска – Олга, Петър Найденов – Гремин. Специалистите определят Красимира Стоянова като най-прелестната вердиева певица в днешно време, но тя има своите пристрастия и към руската класика, към камерната музика и много още. Тя току-що завърши майсторския си клас в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Припомняме разговора, който имахме с нея преди време, когато й предстоеше за първи път да има майсторски клас на Фестивала на изкуствата „Аполония“. Тогава отговори на въпросите ни по мейл във време, когато имаше няколко представления в „Аида“, а й предстояха участия под диригентството на Рикардо Мути в „Реквием“ на Верди.

Красимира Стоянова
Тогава тя сподели съкровено: „Музиката е моят живот. Така ме е орисал баща ми, така и продължих и не мога да си представя всекидневието си без мисълта за нея. Не знам каква бих била, ако нямах на времето цигулката в ръцете си. Тя ми даде всичко. Операта за мен е само едно естествено продължение на любовта ми към цигулката. Чувствам живота си пълноценен и актив��н и съм безкрайно благодарна на Господ за това! Естествено, ние певците сме малко-по-особен вид и все трябва за нещо да внимаваме, да се пазим, да спазваме определена дисциплина. Режим…Това са нормални неща. И спортистите, и балетистите го правят, но смятам, че всеки човек, който уважава себе си се опитва да живее живота си организирано, за да е полезен на себе си и другите, колкото се може повече. Конкуренцията е стимул за развитие, но не трябва да бъде повод за прекалена амбициозност. Чух един много млад български оперен певец да казва, че човек трябва да се съревновава със себе си. Правилно, нали? Ако се научим да се владеем, да познаваме себе си, да се задълбочаваме в собственото си изграждане, тогава нещата ще стават естествено и леко. Мисля, че няма по-голям критик от собственото Аз…“. /Тук може да прочетете целия разговор с нея/.
На фестивала предстои и друго силно оперно преживяване – на 29 декември в кино „Люмиер Лидл“ публиката ще има късмета да гледа запис на спектакъла „Дон Карлос“ ��а Верди от 17 октомври 2017 година на Парижката опера със Соня Йончева, Елина Гаранча, Йонас Кауфман, Илдар Абдзазаков, Людовик Тезие и други с диригент Филип Жордан и режисьор Кшищоф Варликовски – звезден екип. Само да допълня, че през изминалата година имахме щастието,благодарение на Софийска филхармония да видим и слушаме оперните рецитали на невероятните певици Йончева и Гаранча. Изключителен шанс София да е част от световните сцени!
33-тият Новогодишен музикален фестивал се открива на 15 декември с концерт на Камерен оркестър на Театър Ла Скала – Милано – формация, популярна с многобройните си турнета на всички континенти. В зала 1 на НДК ще звучат популярни творби от италиански композитори с надслов „Италия – музиката е любов“. Концертът ще бъде открит с популярната Трета сюита от Антични танци и ария от Оторино Респиги. Ще чуем още много популярната Трета Соната „а куатро” на Джоакино Росини. Марко Енрико Босси, известен за времето си органист, композитор и педагог също е сред композиторите, чиито произведения ще чуем. Финалната пиеса от програмата на концерта е от нашия съвременник Емануеле Педрани. Той е известен контрабасист, в момента член на състава на оркестъра на Миланската скала, женен за българка - флейтистката Десислава Петева. Но ден преди това на 14 декември НДК ще пос��еща посетителите на вход на вход А4 с великолепна фото изложбата, която представя 33 вълнуващи момента от 33-те години на Новогодишния музикален фестивал, с които организаторите отдават почит на времето, ценностите и традициите, които фестивалът носи, както и на срещата на поколенията, която се случва на сцените на фестивала през годините.

Херберт фон Караян и Емил Чакъров
Тук е мястото да споменем, че фестивалът отбелязва и 30 години от смъртта на един от най-великите диригенти на отминалия 20-ти век Херберт фон Караян, който изключително ценеше и работеше с най-големите певци на България, с българските хорове и даде благословията си и за своя ученик, най-младия с приз от конкурса за диригенти на негово име – Емил Чакъров през 1971 година. Емил тогава беше на 23 години… Забележителни са срещите и работата на маестро Караян с българските артисти от ранга на Гяуров, Анна Томова - Синтова, Райна Кабаиванска и още, и още…Това е дълга и красива история от световната музикална сцена. Но на предстоящия фестивал ще имаме възможност отново да преживеем неговото гостуване в зала 1 на НДК с Виенска филхармония през 1983 година със Симфония № 1 от Йоханес Брамс на 27 декември от 19 часа в кино „Люмиер Лидл“. Тогава в друга част от концерта той представи поредното си откритие цигуларката Ан - Софи Мутер, която беше тогава на 20 години. Но той вече я беше поканил да солира едва 13 годишна с Берлинска филхармония.
Очаква ни в зала 1 на 17 декември балетният спектакъл „Дон Кихот“ на Лудвиг Минкус на Държавната опера в Стара Загора с художествен ръководител прима балерината Силвия Томова. За трите години, от които е на тази позиция тя възроди по блестящ начин балета на най-стария ни оперен театър в България. Звезди от световна величина участват в този спектакъл. Сред тях блестят солистите на Щатсбалет Берлин примабалерината Яна Саленко и нейният партньор Мариан Валтер. Хореографията и режис��рата са на Аршак Гарумян, също гост от Щатсбалет Берлин, сценографията и костюмите на италианеца Салваторе Русо. Яна Саленко е сред най-високо ценените прими на международната балетна сцена и е постоянен гост-солист в Кралската опера „Ковънт Гардън“ - Лондон и Мариинския театър - Санкт Петербург. В спектакъла участва международната балетна трупа на Държавна опера Стара Загора. При представянето на представлението Силвия Томова разказа звездната биография на двамата солисти. Самата тя също е възпитаничка на знаменитата Петербургска балетна школа. Извън знаменитите солисти Силвия Томова специално подчерта, че силата на спектакъла е и самата трупа на корди балета, от който тя не скри гордостта си и с право.
Тазгодишното издание на Фестивала предлага специално подбрани специални концерти за меломаните. На 14 декември в кино „Люмиер Лидл“ е хоровият концерт, който ще отбележи 25 години от създаването на женски хор „Ваня Монева“ с диригент Ваня Монева. В него имат специално участие обичаната певица Мария Илиева, дъщеря на Монева, Иван Цонков – ударни инструменти и оркестърът за народна музика на БНР. На 16 декември пък е клавирният рецитал на Антонина Бонева „Баладите на Фредерик Шопен по стиховете на Адам Мицкевич”. В концерта ще участва и талантливият ученик на Антонина Бонева – Теодор Пазов. Великолепната пианистка и преподавателка има специални пристрастия към Шопен, а сред многобройните й ученици са музиканти от ранга на Виктория Василенко, Георги Черкин и много друго. Концертът следва линията зададена в тазгодишното издание на Новогодишния музикален фестивал, а именно да среща на една сцена млади таланти, редом до утвърдени вече имена. Друго младо дарование - Фидоси Керчев ще изнесе клавирен рецитал „Имена от бъдещето” в зала 9 на 20 декември.

Живко Петров
Джаз концерт предстои на 18 декември в кино „Люмиер Лидл“ – Живко Петров ще представи най-новия си албум „Ten“ . На 18 декември от 20:00 часа в кино „Люмиер Лидл“ той ще го представи пред своите почитатели. „Ten” е естествено продължение на линията, която пианистът задава в „After 4“ – дебютният му солов албум, но, докато в първия прави поклон пред великите класици, тук музиката е „на кръстопът“ между джаз и поп похватите, като последните две пиеси са отново класически. „Ten“ включва 10 композиции, които се слушат и като части от едно цялостно произведение. За албума Живко Петров споделя: „В „Ten“ представям десет лични истории, изживени от мен през последната година. Усещането ми за него е, че съм 100 % себе си”. Ключово за създаването на албума е общуването на мелодията с тишината. Неслучайно подзаглавието на диска е „The silence in between…“.
Специално събитие в навечерието на Рождество Христово ще е мултимедийният концерт по идея и музика на Петър Дундаков – „Песента на ветровете“ на 23 декември от 19:00 часа в Театър Азарян. „Песента на ветровете” представлява цикъл от пиеси за струнен оркестър, сопрано, флюгелхорн и фонограма, вдъхновени от метафората на „вятъра”. Представлението обединява съвременна класическа музика, джаз, фолклор, „narrative music”- театрална и филмова музика, представени като различни състояния и картини в рамките на една музикална цялост. Спектакълът обединява на сцената великолепни интерпретатори на класическата музика, сред които Камерен ансамбъл „Софийски солисти” под диригентството на проф. Пламен Джуров и майсторските изпълнения на познатите от съвременната музикална сцена джаз тромпетист Росен Захариев и сопраното Гергана Димитрова, солистка на „Мистерия на българските гласове” и „Ева квартет”. Петър Дундаков винаги ни изненадва в великолепните си музикални проекти, а много специална за него е съвместната им работа от години със „Софийски солисти“ и маестро Пламен Джуров. По този повод преди време за „въпреки.com” композиторът сподели: „Според мен това, което движи една музика е духът й, в смисъл дълбоките й принципи, които никога не са неподвижни. Подвижността на тези принципи, възможността да ги пресъживяваш, е всъщност липсата на граници. Това е вечността на заниманието, търсенето на подвижност на границите. Изключително преживяване за мен е да работя със „Софийски солисти”.

Петър Дундаков и Пламен Джуров
В цялата програма на Новогодишния музикален фестивал е трудно да се определи кулминацията, но все пак като че ли един от върховните моменти е Новогодишният празничен концерт на 1 януари 2020 година от 18.30 часа в зала 1. „Вдъхновени от зимата“ е темата, избрана от диригента маестро Емил Табаков. „Тази година програмата е доста различна с много нови произведения, които ще бъдат изпълнени за първи път – „Зимното момиче“ на Едвард Григ, валсовете „Кънкьорите” от Емил Валдтойфел и „Снежинки” от Жак Офенбах, Романс от „Виелицата” на Свиридов“, сподели маестро Табаков във видеообръщение при представянето на програмата на фестивала. Солисти на вечерта ще бъдат младите 28-годишни музиканти с успешна кариера на престижните концертни подиуми извън България – цигуларката Лия Петрова, която ще изпълни „Цигански напеви” от Сарасате и виолончелистът Михаил Петров, който ще чуем с „Унгарска рапсодия” на Попер. Тук е мястото да припомним как маестро Емил Табаков започна 2018 година с Новогодишния концерт в НДК, с който се сложи и началото на българското председателство на Съвета на Европейския съюз под надслов „Духът на Европа” с произведения от европейски композитори на 28 – те държави - членки на ЕС с брилянтното участие на цигуларя Светлин Русев като солист. Това беше един много интересен концерт - от една страна свързан тематично с европейското ни председателство, а от друга – различен от традиционния Новогодишен концерт.
Защото този път музиката имаше не само развлекателна, но и образователна функция. Наред с познати музикални творби, звучаха и изключително интересни произведения на малко познати композитори от различните европейски страни. Финалът на председателството отново беше с концерт в НДК и отново на пулта беше Емил Табаков. Това беше и един от концертите на годината – Осма симфония /Симфонията на хилядата/ на Густав Малер. Маестро Табаков дирижира това забележително произведение на Малер с участието на Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Национален филхармоничен хор „Светослав Обретенов”, Детски хор на БНР и Смесен хор на БНР заедно със силен солистичен състав от певци от Австрия. Маестро Емил Табаков дирижира и Празничния новогодишен концерт на финала на Фестивала и в началото на тази вече изтичаща 2019 година. Тогава танцова феерия с музика от Вагнер, Чайковски, Понкиели, Шостакович, Хачатурян, Хинастера, Маркес, Дворжак, Григ завладя публиката в първите часове на Новата година. Те традиционно бяха споделени с най-добрите музиканти на столичните оркестри в лицето на Фестивалния симфоничен оркестър с диригент маестро Емил Табаков, а солист на вечерта беше флейтистът със световна слава – Патрик Галоа.

Емил Табаков
Максимализмът на маестро Емил Табаков е известен и той нееднократно си е плащал за него с раздели и неразбиране. Преди време в разговор за „въпреки.com“ той каза много важни неща /можете да прочетете тук/. Припомняме всичко това, защото има смисъл да се връщаме в случилото се не толкова отдавна преди всичко, за да търсим и вярваме, че въпреки склонността ни към мрънкане и и самосъжаление ни се случват и прекрасни преживявания. И едно от тях безспорно е 33-ият Новогодишен музикален фестивал. А тази година организаторите са подготвили и богата програма с концерти за децата, което дава и празнично усещане за най-младата публика. ≈
Текст: Зелма Алмалех
Снимки: архив и Стефан Джамбазов
#Новогодишен музикален фестивал#НДК#Емил Чакъров#Николай Гяуров#Емил Табаков#Петър Дундаков#Пламен Джуров#Живко Петров
0 notes
Text
Киномания 2018: Големите филми преди големите награди

55 филма ще бъдат показани на 32-ото издание на Киномания в НДК от 15 до 30 ноември. Тази година киномаратонът ще премине под мотото „Големите филми преди големите награди”, с което организаторите искат да подчертаят добрата селекция от заглавия, които зрителите на Киномания виждат още преди световното им признание на най-престижните филмови награди.
„За 32 години почти 1 млн. зрители са посетили фестивала, който започва като Световна кинопанорама. Може би въздействието е било върху милиони като цяло, тъй като тези хора са предавали своите впечатления и емоции на семействата и приятелите си. Спомняте си годините, когато за да се докоснеш до голям емблематичен филм трябваше да посетиш НДК, зала 1 и Световната кинопанорама! Много малко фестивали и събития са се запазили толкова дълго време. Това е другата ни посока тази година - отделяме внимание и на процесите, които правят фестивала устойчив и му дават перспектива и бъдеще. Убеден съм, че тази година ще бъде интересно, емоционално”, заяви председателят на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков.

Ивайло Христов във филма “Времето е наше”
Четири български игрални, един български документален филм и една копродукция с българско участие ще имат своите премиерни прожекции в кино „Люмиер Лидл” по време на Киномания. Филмът на режисьора Петър Попзлатев „Времето е наше” е избран за откриващ на тазгодишната Киномания на 15 ноември. „Времето е наше” е вдъхновен от романа „Разруха” на Владимир Зарев, който според Попзлатев си остава „най-пълноценният художествен образ на Прехода”, един значим епизод от не толкова отдавнашната българска история. Затова и филмът е за паметта, за уроците на ��иналото, които не бива да бъдат забравени. Криминалната нишка пък е по мотиви от разкази на Димитър Шумналиев. Филмът е с впечатляващ актьорски състав, който включва: Рушен Видинлиев, Елена Телбис, Леонид Йовчев, Ирини Жамбонас, Ицхак Финци, Красимир Доков, Ивайло Христов, Светлана Янчева и Валентин Ганев.

Пенко Господинов в “Далеч от брега”
Миналото присъства и в друг български филм, който ще бъде показан на Киномания премиерно – „Далеч от брега” на режисьора и продуцент Костадин Бонев. Сценарият е на Никола Петков, Евгений Кузманов и Костадин Бонев по романа „Чайки далеч от брега” от Евгений Кузманов. В главната роля е Пенко Господинов, а сред участниците са още Стефан Вълдобрев, Йоана Буковска - Давидова, Жорета Николова, Цветана Манева, Марий Росен и други. Историята се е случила преди 40 години. Или преди 30… Някои хора твърдят, че невероятните неща, за които става дума във филма, могат да се случат и сега. Вероятно е така, но дали публиката сега би имала интерес към подобни събития? Талантлив театрален режисьор е прогонен от столицата за две години. Той не знае за какво точно. Най-вероятно с поведението си нещо е раздразнил силните на деня. И е изпратен в малък провинциален театър, където иска да постави пиеса, обсебила мислите му. В тази пиеса се говори за хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в живота на трупата…, пише в анотация за филма. Той наистина вълнува с драмата на човека на изкуството, желаещ да остане верен на своите принципи, въпреки средата, която го провокира към друго. Във филма има и предателства, и незаинтересованост на хората, която дава възможност на посредствеността да излезе напред.

„Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари”
Миналото e и в една друга продукция с българско участие - „Не ме интересува дали историята ще ни запомни като варвари”, спечелила две награди на фестивала в Карлови Вари - Голямата награда „Кристален глобус” и наградата на „Europa Cinemas”. Филмът е на режисьора и сценарист Раду Жуде, а копродуцент от българска страна е Росица Вълканова. Думите от заглавието са изр��чени от Йон Антонеску – войникът, станал министър-председател, чийто злостен антисемитизъм стои зад етническото прочистване, останало в историята като Одеското клане от 1941 г. Във филма на Раду Жуде, млада жена репетира възстановка на „победата” на румънската армия при завладяването на Одеса. Тя непрекъснато среща пречки и неодобрения – както от властите /които биха предпочели редактираната официална история/, така и от местните жители, наети като статисти, които имат свои представи за героите и злодеите. „С присъщия си обстоен, духовит и киномански подход в изследването на неудобните връзки между миналото и настоящето, Жуде постига ободряващо с политическата си некоректност повествование. Като не пропуска да отдаде почит на кумирите си – ранния Годар и Миклош Янчо. Сериозно постижение”, отбелязва кинокритикът Джеф Андрю. Интересно е, че и двата филма – „Далеч от брега” и този използват допълнително пречупен през изкуството подход – актьори или статисти изпълняват различни социални роли и реагират на тях. Всъщност изкуство и реалност, фикция и действителност си взаимодействат като превръщат и живота понякога в лош и кошмарен спектакъл.

„Рудолф Нуреев: Бялата Врана”
Колкото до големите чуждестранни филми „преди големите награди” част от тях са: „Рудолф Нуреев: Бялата Врана” - третият режисьорски опит на Ралф Файнс, „Папа Франциск: Човек на думата си” – най-новият документален филм на Вим Вендерс, както и „Те” на италианския майстор Паоло Сорентино за Силвио Берлускони, които вече дават заявка за потенциални хитове. Не може да бъде пропуснат „Ван Гог: Пред портите на вечността” на режисьора Джулиън Шнабел с Уилям Дефо в главната роля. Новият документален филм на трикратно номинирания за Оскар Вим Вендерс – „Папа Франциск: Човек на думата си” е също сред хитовите заглавия на тазгодишната Киномания. Продукцията включва интервюта с духовния водач и кадри от негови пътувания, а премиерата му беше по време на фестивала в Кан. Във филма папата отговаря на многобройни въпроси на хора с различна възраст и професия, обръщайки се директно и искрено към зрителите. „Папа Франциск има подобно присъствие на екрана като някои от най-големите филмови звезди, с които ме е с��ързвала работата ми. Но при него то идва отвътре, от неговите убеждения и вяра, както и от желанието му да говори с всички нас“, споделя за главата на римокатолическата църква Вендерс.

„Папа Франциск: Човек на думата си”
Идеите на папата и неговите послания са в основата на филма, в който той коментира проблеми, свързани с бедността, семейството, опазването на природата, социалната справедливост, имиграцията и материализма. Филмът е нещо повече от биографичен, а по-скоро представлява своеобразно пътешествие с папа Франциск. А неговият апел за мир в конфликтните зони по света, както и за мира и диалога между различните религии имат силата да обединят хората от цял свят. Това е една от причините популярният германски режисьор да смята, че филмът ще представлява интерес и за хора от всички религии, а не само от християнската. Той споделя също, че Папа Франциск е ярък пример за човек, който държи на думата си и е абсолютно директен и спонтанен в искреността си. При гостуването си тази година на София филм фест Вим Вендерс сподели в отговор на въпрос на „въпреки.com”, че никога не си е представял, че ще прави филм за папа. „Но когато ти се обадят от Ватикана, не можеш да откажеш. Прекарах няколко следобеда с папа Франциск. Той е забележителен, най-смелият човек, когото съм срещал – безстрашен. Ние го снимахме с малък екип 8 – 12 души. Всеки път поздравяваше всеки един от, без да прави разлика кой е режисьорът, кой е от техническите служба. Така беше и когато се разделяше с нас след снимките. С почит и уважение се отнасяше към всеки”, каза режисьорът.

„Папа Франциск: Човек на думата си”
„Рудолф Нуреев: Бялата врана” е заглавието на третия филм на Ралф Файнс като режисьор. Той проследява живота на един от най-легендарните балетни артисти за всички времена. Сценарист на продукцията е Дейвид Хеър („Часовете”, „Четецът”). Филмът е базиран на книгата „Рудолф Нуреев: Животът” от Джули Кавана и се фокусира основно върху присъствието на артиста в Париж в разгара на Студената война. По собствените думи на Ралф Файнс, това което го е подтикнало към историята на Нуреев е: „Силата на млад изпълнител, който е жаден да разбере кой е като артист и като човек… силата на неговия дух, неговата решителност, това са неща, които истински ме вълнуват… Има една нишка във филма: трябва да се целиш по-високо, винаги по-високо”. Изпратен в Града на светлината като част от балетната трупа на елитния театър „Киров” /името в съветския период на днешния Мариински театър/, талантливият Нуреев моментално се влюбва в Париж. За ужас на агентите на КГБ, които следят изкъсо всяка негова крачка, артистът редовно посещава Лувъра, възхищавайки се на произведенията на изкуството и обикаля парижките клубове, заедно с чилийската наследница Клара Сент. Убеден, че ще бъде убит, ако се върне в родината си, Нуреев търси политическо убежище в Париж и успява да се върне в Русия, едва години по-късно, когато майка му е на смъртно легло.

Олег Ивенко в ролята на Рудолф Нуреев
Филмът се връща и към ранните години на големия артист – от раждането му в транссибирската железница, през трудното му детство на дете, което отстоява идеите си, до младежките му години и сложната му сексуалност във време, когато Студената война разрушава всеки стремеж на съветски артист да преследва световна кариера. Главната роля е изпълнена от руския танцьор Олег Ивенко, който прави внушителен филмов дебют. В образа на Клара Сейнт - жената, помогнала на Нуреев да се установи в Париж, когато бяга от руския режим, влиза Адел Екзаршопулос /позната от „Синият е най-топлият цвят”, показан на Киномания 2013/. Ралф Файнс пък се превъплъщава в ролята на известния по това време танцов педагог Александър Пушкин /не поетът от XIX век/, който до 1950 г. е учител на Нуреев и вижда в него повече от чисто технически умения, запленен от страстта, с която танцува. Филмът е завладяващ портрет на един брилянтен, енигматичен артист, чиито талант и темперамент го правят призван да разтърси не само света на балета, но и този на международните отношения.

“Те”
Противоречивата и скандална личност на бившия италиански премиер Силвио Берлускони е в центъра на филма „Те” на италианския киномайстор Паоло Сорентино. Режисьорът /който последно демонстрира таланта си с нашумелия сериал „Младият папа”/ споделя, че се интересува по-скоро от човека, който стои зад политиката, от неговите мисли и страхове и особено от страха от смъртта и старостта, които вълнуват всеки възрастен човек. Той го представя от различни гледни точки – като чаровник, женкар, привлекателен и стеснителен едновременно, чрез които обрисува сложната според него личност на Берлускони. „Изоставен от политическите си съюзници, сваленият премиер е оставен да се справя с личната реалност отвъд публичните скандали, и тъкмо тук лежи същинската сила на „Те”, казва за филма Пиърс Хандлинг, главен директор на Международния филмов фестивал в Торонто. „Те” се фокусира не само върху Берлускони, но и върху най-приближените му хора, а основният период, в който се развива действието е между 2006 и 2010 година, когато бившият министър-председател се разделя със съпругата си Вероника Ларио и организира безкрайни партита с млади момичета. Бившата жена на Берлускони, за която той е женен повече от 20 години, се играе от популярната актриса Елена София Ричи.

Тони Сервило в ролята на Берлускони
А в ролята на известния политик е актьорът Тони Сервило /познат от прекрасния „Великата красота”, за който Сорентино печели „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм/, който прави чудовищно добро превъплъщение, влизайки в образа на Берлускони. Филмът е саркастична и яростно политически некоректна комедия, присмиваща се както на своя герой, така и на днешна Италия.
Безспорно талантливият актьор Уилям Дефо, като прочутия художник Ван Гог, ще имат възможност да видят зрителите на Киномания в новия филм на режисьора Джулиън Шнабел „Ван Гог: Пред портите на вечността”. За филма самият режисьор казва: „Този филм е за един художник и неговото рисуване, както и за тяхната връзка с вечността.” След като миналата година Киномания показа интригуващия изцяло рисуван „Да обичаш Винсент”, този път акцентът е върху брилянтното изпълнение на Уилям Дефо /с награда „Купа Волпи” от Венеция за най-добър актьор за превъплъщението си и вероятен претендент за „Оскар”/, който по впечатляващ начин изразява вътрешната светлина на великия художник, неговите лудост, гений, безпомощност, отчаяние и триумф.

Уилям Дефо в ролята на Ван Гог
Режисьорът Джулиън Шнабел твърди, че филмът „Ван Гог: Пред портите на вечността“ не е биографичен – още повече, че вече са създадени поне тридесет други такива продукции. Разкрива обаче, че е рисувал част от картините, които се виждат пред камерата, което вероятно се дължи на факта, че Шнабел се развива и като артист, който рисува върху парчета порцеланови съдове. Режисьорът представя различна гледна точка за последните часове на художника, която предизвика множество дискусии след премиерата. Във филма участват още: Рупърт Френд, Оскар Айзък /Пол Гоген/, Мадс Микелсен, Матийо Амалрик, Еманюел Сение, Нилс Ареструп и други.

„Всички знаят”
Филмът „Всички знаят” на прочутия ирански режисьор Асгар Фархади, който откри фестивала в Кан тази година, ще бъде едно от горещите заглавия, което Киномания 2018 ще представи. Звездната двойка Пенелопе Круз – Хавиер Бардем, която българската публика гледа наскоро в „Да обичаш Пабло“, играят главните роли в този напрегнат психологически трилър за подозрения, пари и потомство. Партнира им обаятелният испаноезичен актьор Рикардо Дарин, а в продукцията участват още Едуард Фернандес, Барбара Лени, Инма Куеста, Елвира Мингес, Рамон Бареа. В центъра на историята е Лаура, която живее с аржентинския си съпруг в Буенос Айрес, но се връща в родното си село в Испания, заедно с децата си. Поводът е сватбено тържество. Неочаквани събития по време на престоя й там разбулват семейни тайни, изненадващи реакции и изправят героите пред трудни психологически решения и тежък морален избор. Смятан за един от най-амбициозните проекти на виртуозния режисьор, носител на две награди „Оскар” за чуждоезичен филм /за „Раздялата” и „Търговският пътник”/, както и на „Златна мечка” от фестивала в Кан, „Всички знаят” е богат на нюанси, изключително въздействащ и озарен от великолепната звездна актьорска игра. „Кино от най-висока класа. Бардем и особено Круз впечатляват в ролите, специално написани за тях. Тяхната химия, но и тяхната меланхолия за това, което е могло да бъде, са осезаеми“, пише в ревю за филма „Hollywood Reporter“. А специална селекция с някои от най-емблематичните филми на великия шведски режисьор Ингмар Бергман могат да гледат почитателите на тазгодишната Киномания. Прожекциите са непосредствено преди официалното начало на кинопанорамата – между 8 и 14 ноември. Общо 9 филма на официално обявеният за „най-добър кинорежисьор на всички времена” показва Киномания 2018.

Каталин Старейшинска и Ованес Торосян в „Мълчанието на сестра ми”
А ако се върнем на българските филми те са още три – „Мълчанието на сестра ми” на сценариста, продуцент и режисьор Киран Коларов, „Смарт Коледа” на сценаристката и режисьорка Мария Веселинова и „Соня Йончева. Sempre Libera” на режисьора и продуцент Георги Тошев. „Мълчанието на сестра ми” е трагикомична история е за едно самотно и малко странно семейство, което бащата отдавана е напуснал /оставяйки след себе си само колекция от пеперуди – свидетелство за многобройните му връзки/, ексцентричната майка Виена /бивша цигуларка, кръстена на Виенската филхармония/, се опитва да сплоти, синът –тийнейджър, мечтае да стане писател на еротични романи, а 18-годишната сестра Анди умишлено отказва да говори и контактува само чрез таблета си. Анди /Каталин Старейшинска/ се увлича по чаровния скитник Динко Кучето /Ованес Торосян/, който вижда в младото момиче изгодна сделка, но в крайна сметка се оказва отчаяно влюбен в него. Деян Донков играе ролята на шармантния цигански барон Бингото, на който Динко има намерение да продаде Анди. След драматични премеждия, сломената майка предприема отчаян ход... „Във филма става въпрос за борба за близост и любов. Недоимъкът на любов сред хората може би се дължи на това, че ние не искаме да разберем другият свят, околните, и се интересуваме прекалено много от собственото си битие. Нямаме понятие какво са другите около нас”, убеден е режисьорът.

“Смарт Коледа”
Филмът „Смарт Коледа” на режисьорката и сценаристка Мария Веселинова вече омая зрителите на фестивала „Златна роза” във Варна, където спечели наградата на публиката, както и награда за оригинална идея за детски пълнометражен филм. Маги��еската история за коледен дух, приказна работилница, елфи, нови технологии и приятелство забъркват куп обичани български актьори като Калин Врачански, Кръстьо Лафазанов, Орлин Павлов, Поли Генова, Пенко Господинов, Стефания Колева и др. А в ролята на любопитното момче, което чрез вълшебен портал попада при работливите елфи, които изготвят подаръци за децата, и разбърква главите им с компютри и нови технологии, влиза талантливия Константин Гергинов. „В България за първи път се прави семеен коледен филм, досега е правена само драма”, споделя Мария Веселинова. „Детските филми ги забравиха, в последните 30 години не се правят”, допълва тя.

„Соня Йончева. Sempre Libera”
32-то издание на Киномания ще представи световната премиера на документалния филм за голямата оперна прима Соня Йончева „Соня Йончева. Sempre Libera”. Повече от две години филмов екип, воден от журналиста и продуцент Георги Тошев, следва Соня Йончева по света - Лондон, Ню Йорк, Милано, Мюнхен, Виена, Пловдив, София са част от местата, където са запечатани мигове на триумф и съмнение, на радост и тъга. Филмът проследява напрегнатото всекидневие на Соня и триумфалното й шествие по най-големите сцени. В снимачна площадка се превръщат хотелската стая, гримьорната, бащината къща, влакът и някои от най-големите оперни театри в света като Метрополитън, Ковън гардън, Ла Скала, Щатсопера във Виена. Соня Йончева допуска екипа в един много съкровен свят на нейни живот, семейство, професионални и лични приятелства. Освен самата Соня в продукцията участват още: Пласидо Доминго, Антонио Папано, Валерий Гергиев, Масимо Дзанети, Майкъл Фабиано, Томъс Хемпсън, Теменуга Йончева.

На финала на основната пресконференция за фестивала от НДК обявиха, че екипът на Киномания стои зад мистериозната тийзър кампания „Коя е Невена?”, в която в продължение на няколко седмици София бе залята с черни плакати с червен надпис „Коя е Невена?”, а после същият въпрос се появи на ключови кръстовища в столицата. Акцията се оказа част от кампанията за популяризирането на филма „Времето е наше”, който ще даде официален старт на Киномания на 15 ноември. В последния етап от кампанията една от актрисите във филма – Ирини Жамбонас - направи мълчалив пърформанс по време на пресконференцията, четейки книга с надпис „Коя е Невена?”. „Невена е образ от филма „Времето е наше”, героиня в книга, фикция, но и реалност. Невена е по-доброто „аз” на всеки от нас. Невена е магията, която само киното може да сътвори. Затова отдайте се на магията на киното”, призоваха организаторите от НДК. Киномания е част от Календара на културни събития на Столична община за 2018 година. ≈
Текст: „въпреки.com” и Киномания
Снимки: архив НДК и Стефан Джамбазов
0 notes