#колекционери 2

[nade2308]

И сега шо да пишам за книгава? Некако зборој снемав, и еве и после пола ден од ко ја прочитав, некако не ми идат мисли. Имаше многу работи шо ми се бендисаа, и пак се смеев ко ненормална (не сум крива јас шо и во најсериозните моменти Златко треси зелени).

Тајни беше малку поинаква од Тегли, во смисла на темпо и на раскажување, и проширување на приказната. Во оваа книга го имаме повеќе застапен и Саше, и баш ми се допадна неговата приказна (и на крајот тајната од неговото минато, иако јас лично си мислев оти тајната е многу помрачна. Оти таков ми е умо, не за нешто друго).

Мило ми е шо Розе си најде начин како да го канализира гневот и не напрај некоја глупост. Исто така ми се бендиса како им функционира врската со Златко (посебно делот со уживањето ��о Охрид со галебите, ама со умо во Скопје кај Саше оти не можи чоеко само така да продолжи "нормално").

А за пријателството меѓу Саше и Златко имам само да кажам дека се типичен пример на old married couple.

Бркотницата со колите беше толку јака, не го очекував то од Саше да си признаам, а мислам оти и Златко го дели мислењето со мене.

Посебен нагласок сакам да ставам на траумата на Златко која го следеше како сенка, и баш ми беше нешто шо досега многу ретко го гледам во книга кога се работи за машки лик. Едно големо браво.

А сега да не должам многу и да ризикувам да ми се лизни некој спојлер вака на пишано, можам само да дам топла препорака. И нормално, ми треба трета книга во серијалот.

Јордан, алал да ти е како ги имаш составено настаните и книгите, и како неизвесноста ме држеше љубопитна до самиот крај.

[mrpaulmulder]

На 9 септември 2021 г., четвъртък, се навършват 4 години и 2 месеца, откакто Ники е отвлечен в София, България. Днес съм 100% отчужден от Ники и не получавам никакви новини за неговото благополучие и опитите ми да се свържа с него бяха отхвърлени от майка му и нейното близко семейство. Отчуждението на родителите е насилие над деца. През август и началото на септември започнах две нови инициативи, свързани с борбата ми да възста��овя връзката си с Ники ... Надявам се, че в следващите си публикации ще мога да говоря за напредъка си, но сега са първите дни и както при всяко нещо, при което изпъвате врата си ... шансовете са високи, че всеки момент може да се взриви. Но аз съм свикнал с това и съм готов за предизвикателството, в хода на тази ужасна сага ... да се вдигна от пода се превърна в обичайно място и за мен не е нищо повече от „проблясък на радара“. Гордея се със себе си, че направих първите стъпки ... Трябваше да копая наистина дълбоко, но открих резервите и "Rolling Stone" набира скорост ......

#Колекционери и баща, #хора, #heuresdumans, #коронавирус, #covid, #childabuse, #родителско отчуждение, #narcissticabuse, #личностна дисциплина, #българия, #sofia, #vitoshaboulevard, #britishhoolofsofia, #човешки права

[vprki]

Критичен поглед: Изключителни имена на творци в София през седмицата

Когато се споменат имена като на художниците Кольо Карамфилов, Николай Майсторов, Ясен Гюзелев или скулптора Павел Койчев е ясно, че става дума за изключително качествени изложби. И не са само те. Това се случва тази седмица в София.

Изложбата „Необозримо за Кольо К.” дойде в Артгалерията на НДК. Тя включва серия от графики и живописни платна, които не са показвани в изложбата на Кольо Карамфилов, която бе реализирана в началото на годината в Пловдив в рамките на Пловдив - Европейска столица на културата. В София могат да се видят както популярни, така и малко известни произведения на художника, предоставени от колекционери и галеристи. „Изложбата „Необозримо за Кольо К.“ е един подарък от Пловдив за София и изключително благодарим на НДК за топлото гостоприемство. Опитали сме се в тази изложба да представим най-ключовите и най-съществените като послание, като визуален език, като образна метафора работи, произведения на Кольо Карамфилов.  През годините на своя творчески път той изкова една иконография, която го прави абсолютно разпознаваем автор, много силен, много мощен, много поетичен и много задълбочен“, коментира проф. Галина Лардева, изкуствовед и куратор на изложбата /на снимката/.

През годините художникът работи в почти всички жанрове на визуалното изкуство – графика, живопис, скулптура, пърформанс, инсталации, фотография. Освен това той се изявява като режисьор и сценарист. „Кольо Карамфилов е средоточие на различни, понякога провокативни гледни точки, творчески концепции и нагласи. Той е един от малкото български автори с ярко изразен регионален и същевременно национален облик и значимост. Специфичното му място в художествените процеси от последните десетилетия у нас се определя от пресичането между съзнателно избраната автостилизация на артиста като „художник на собствения си живот“ и разполагането на творчеството като територия, която единствена е в състояние както да изрази, така и да запази индивидуалната чувствителност на твореца.“, сподели още Галина Лардева. Изложбата очертава разноликото творчество на пловдивския творец в неговия иначе „необозрим свят”. Показани са ранни произведения в различни жанрове като живопис, графика, скулптура, инсталации.

„Творчеството на Кольо Карамфилов е поетически сложно и дълбоко. Той е един от най-обичаните български художници, работеше с най-различни техники, правеше от всичко изкуство. Включихме в изложбата с много ранни негови неща – графики още от времето, когато се подписваше като Николай Карамфилов. Има една много интересна комбинация между пластика и рисунка и разбира се големи живописни произведения, в които могат да се видят целия този свят от символи, знаци, послания на Кольо Карамфилов.”, добавя още проф. Галина Лардева. Проектът се осъществява от Фондация „Култура и съвременност“ в партньорство с галерия U.P.A.R.K. и е част от официалната програма на Европейска столица на културата – Пловдив 2019. НДК е партньор на проекта в частта с представянето му в София.

Инсталацията „Кибрит” на Кольо Карамфилов е експонирана в едно от най-представителните пространства на НДК – вход А6 

Синът на Кольо Карамфилов /1963 – 2014/ – Росен Карамфилов – дари официално на НДК инсталацията „Кибрит” на своя баща Кольо Карамфилов. Това е изпълнение на волята на големия български художник, който през 2011 г. прави изложбата „Мерси” заедно със Стефан Божков. Тогава експозицията гостува в няколко български града, включително в София - в НДК. Оттогава творбата е на съхранение във фонда на НДК, но вече публиката на двореца може да се докосне до нея и да общува по още един начин с „необозримия” артистичен свят на големия български художник. Екипът на двореца вдъхна нов живот на инсталацията „Кибрит”, експонирайки я в едно от най-представителните пространства на НДК – вход А6. Тя остава там за постоянно и се превръща в още едно от над 120-те произведения на изкуството, разположени в залите и фоайетата на НДК. Посетителите ще могат да видят изложбата всеки ден до 20 октомври.

Стела Димитрова - Майсторова и Николай Майсторов при откриването на изложбата на художника в галерия “Контраст”

А Николай Майсторов представи изложбата си „Портрети” с куратор доц. д-р Ружа Маринска в галерия „Контраст“. И написа свой текст за изложбата: „За моите 20 пастелни портрета бях помолен да напиша нещо. Трудно е художникът да бъде искрен с думите си когато пише за себе си, защото картините са нарисувани. Искам да кажа, че те - дали буквално защитават идеята на автора или не, автономията им определя тяхното присъствие на сцената на живота, където зрителят компенсира своето присъствие чрез тях. Истината за изкуството се ражда в момента пред погледа на зрителя. Бих казал, че и тя е относителна, така че каквото и да напиша за моето изкуство няма никакво ��начение за никого. Това са само моите думи, които винаги ще носят спекулацията на самозащита.

Но все пак, бях помолен от галерия „Контраст“ и затова ги пиша, защото съм обещал. Един художник  на 76 години, говоря за моята възраст, трудно ще има самочувствието на младия напорист творец. Животът на „стареца” е воля за присъствие на сцената, и е начин да приеме края, въпреки всичко. Така че рисувам, продължавайки отсрочката за победения. Тези двадесет пастелни портрета са сътворени преди 2 години. Те бяха един сантимент към мои близки хора и към самия себе си, защото има и нарисувани автопортрети. Решението да създам тези картини беше драматично. Знаех, че един от нарисуваните си отива от този свят, макар че се самозалъгвах за този край. И това се доказа само след няколко месеца.

Всичко това определя моята цена на тази изложба в галерията „Контраст”. Останалите нарисувани бяхме близки до този човек. Това беше една драма. Аз се опитах чрез създадените портрети да компенсирам и задържа времето. Това е моят личен успех, а искреността на зрителите ще бъде щастливото откровение за художника”, написа Николай Майсторов.

Ясен Гюзелев в галерия “Арте”

Галерия „Арте” пък представя „Илюстрации” на Ясен Гюзелев по Жул Верн и А. С. Пушкин. От галерията отбелязват, че всяка изложба на Ясен Гюзелев е празник. Този път има и няколко събития, които трябва да отбележат. Ясен получи преди броени дни приз за илюстрациите си към „Пътешествие до центъра на Земята“ от Жул Верн по поръчка на испанското издателство VICENS VIVES. Той е сред лауреатите в категория „Най-добри илюстрации към произведения на художествена литература“ на конкурса Book Image, част от 32-ия Московски международен панаир на книгата. В изложбата се показват за първи път на софийската публика оригиналите на тези брилянтни илюстрации, върху които художникът продължава да работи и в момента. Оригиналите са около 30 броя. Представят и техни репродукции, в техниката „жикле“ /най-високoкачествен дигитален печат/.

Освен това издателство Колибри преди няколко месеца издаде за първи път „Дама Пика” на Пушкин с илюстрациите на Ясен Гюзелев, след китайски, руски и френски, книгата вече я има и на български. Ето какво споделя художникът: „Tози текст ми беше поръчан да го илюстрирам от тайванско издателство преди повече от 20 години. Те издават световна класика, работят с най-добрите илюстратори от цял свят. Това беше едно  предизвикателство, защото аз отдавна съм увлечен по руската класика, от така наречения „Златен век на руската култура”. Подходих задълбочено с проучване на архитектура, костюми, на  художниците по това време.  ��а мен никога не е било интересно просто да пресъздам епохата, просто да се види, че това е 18 век, Петербург.....  търся нещо по-интересно в текста, което да илюстрирам и да го подскажа по някакъв начин. И понеже става дума и за хазарт, и за съдбата, това бяха нещата, които много ме плениха в този текст. Измамното усещане, че можеш да надхитриш съдбата, да я преподредиш по свои планове и чертежи, да отдадеш живота си на това, неминуемо води до загуба. Затова избрах този формат - сякаш всички сцени се развиват във формата на една карта за игра.”

Автопортрет на Ангел Панайотов в галерия “Астри”

И докато имената на Николай Майсторов и Ясен Гюзелев са добре известни, то една друга галерия - „Астри” представя живопис на един малко познат у нас творец  - Ангел Панайотов (1927-2008). Неговият брат проф. Филип Панайотов беше написал в каталога за брат си: „Съдбата бе крайно жестока към него. Но и той не бе по-милостив към себе си. На младини е имал и щастливи мигове, но после животът му се изпълни със страдания и кошмари. Знаеше само едно средство, за да ги надмогне - като рисува непрекъснато, без да спира, тъй както диша”. Галеристката Вихра Пешева е развълнувана и от творчеството, но и от съдбата на художника. И споделя: „Тази пролет се срещнах с Емилия Панайотова, съпруга на  Ангел Панайотов , самата тя известен художник и керамик.  Искаше да ме запознае с творчеството на съпруга си, починал през 2008 г. Предлагаше ми да направим изложба на съпруга й. Не познавах този автор, не бях чувала за него. Срещите ми с близки на починали  художници  винаги наслагват горчилка в душата ми. Имам известен личен опит в това преживяване, разбирам подбудите ��м, но рядко мога да отговоря на желанието за изложба. Още повече, че се старая сантименталността  да дава път на професионализма.

Бързото прелистване на каталога, който ми подаде Емилия беше достатъчно за да знам, че изложбата на Ангел Панайотов ще е следващата, за която ще работя. Бях до извора и ми подаряваха възможността да черпя до насита. Държах в ръцете си книгата с репродукции и  те излъчваха усещане за истинско, мощно изкуство. В подобни моменти винаги съм се чудила с какво се занимават младите изкуствоведи и не биха ли могли в свободното си време да изследват и систематизират творчеството на неизвестни или малко известни, но достойни и истински оригинални автори, да сътрудничат с галериите в популяризирането им?”

И още: „Ангел Панайотов е роден на 20 ноември 1927 г. в с. Златарица в семейството на българин от Дебърско, Македония. Бъдещият художник учи последователно в Търновската мъжка гимназия и в гр. Елена, записва се в Свищовската търговска гимназия, но мечтата му е да завърши Софийската художествена академия. След като не го прием��т, постъпва в Техникума по керамика и стъкло, след което работи като декоратор в заводите  „Китка“ и „Изида“. През 1958 г. се явява на конкурс, спечелва стипендия и заминава да учи „Керамика" в Берлинската художествена академия. Учи при големия Вернер Клемке, а по-късно преподава на децата му живопис. Още като студент прави самостоятелни изложби в Берлин, Потсдам и Рощок. През 1962 г., в Берлин на поредната си изложба,  изнася беседа на тема „Как да слушаме живописта и да гледаме музиката". Артистичният свят го аплодира. Това, вероятно, е бил един от звездните мигове в живота му.

“Почти възможно” се нарича изложбата на Павел Койчев в Гаелерия “Сан Стефано”. Верен на своя стил, той предлага весели провокативни намеси в градската страна. Засега само на колажирана снимка...

По време на престоя си в ГДР Ангел Панайотов се изправя пред трагичен сблъсък със „системата”. Опитват се да го вербуват от ЩАЗИ и да го използват като доносник в Западна Германия. След като той категорично отказва  е подложен на психологически натиск и преживява огромен душевен срив. Завръща се в България през 1966 г. Първите месеци и години минават по лекари и болници. А после постепенно се завръща към живописта.  Непрекъснатото рисуване е  единственото спасение от преживените в миналото кошмари. Прави изложба в сладкарницата на „Раковски“, но не успява за реализира мечтата си за изложба на Централна гара. Умира на 27 ноември 2008 г., изтощен от тегобите на тежката си участ. В същата година, като малка реабилитация, излагат негов „Автопортрет с шапка“ на ��олямата изложба автопортрети в Софийска градска галерия. За творческите му години в Германия може само да гадае�� по силата на малкото съхранено изкуство след връщането му в България; бил е безпощаден към себе си и е унищо��авал това, което не го е удовлетворявало. Вероятно, под псевдонима Антонио, с който е бил известен в Европа, картините му обитават десетки частни колекции. Дали някога  ще попаднем на картини от този период? Надявам се”, пише Вихра Пешева.

В изложбата присъстват и макети на пластиките на Павел Койчев от проекта

И тук искаме да споменем за още две изложби на емблематичната улица на културата в София – „Цар Самуил” в отсечката между „Солунска” и „Денкоглу”. Вече сме правили две събития на това място и сега имаме намерение за трето издание на този уличен фестивал. А тази седмица освен изложбата на Николай Майсторов в „Контраст” и на Ангел Панайотов в „Астри” в това пространство бяха открити още две изложби – „Врабчово село” на Росен Рашев – Рошпака в галерия „Париж” и  THE NEW WORLD REORDER - изложба Колажи на Нитра и Кокимото в галерия „Intro” на същата улица. Галерия „Париж“ представя за дванадесети път изложба живопис на Росен Рашев – Рошпака. Нейното име е „Врабчовото село“ и включва четиринадесет нови творби, направени специално за експозицията. 

Росен Рашев - Рошпака винаги е цветен, усмихнат и в своите картини

Врабчовото село е всъщност село Медковец, което художникът често посещава през летните месеци. Дворът на селската къща изобилства от най – различни птици, а Росен Рашев отдавна изследва живота им отблизо и дори отглежда пощенски гълъби. Именно това огромно разнообразие от пернати животинки го вдъхновява да ги нарисува и да ги превърне в едни своеобразни метафори на всичко случващо се около нас. Росен Рашев твори в областта на наивизма, изградил е своя лична техника, която освен маслената боя, включва и шиенето върху платното, което прави картините му ясно разпознаваеми и със свое собствено лице. Самият той казва, че така продължава гобленарството, ковьорната ни и текстилната живопис, защото „животът е едно дълго бягане и всички ние трябва да си предаваме и да поемаме щафетата един от друг“. Точно заради тази своя философия, Рошпака дава един нов живот на Радичковите врабчета и продължава по своеобразен начин делото на самобитната Лика Янко, пише галеристката Надя Павлова.

И още от врабчовия свят на Рошпака

А на броени метри в тази улица има съвсем различна експозиция – „THE NEW WORLD REORDER” - колажи на Нитра и Кокимото. Антония Колева - Нитра и Калоян Илиев – Кокимото се събират за втори съвместен художествен проект. На изложбата им в галерия „Интро” има селекция от най-интригуващите им произведения в сферата на колажа. Освен техника в изобразителното изкуство, при която различни фрагменти изграждат картинното пространство, колажът е и свързващ за двамата автори, които се изразяват чрез него от самото начало на творческите си кариери. Названието на изложбата може да се преведе дословно като „Новото световно пренареждане“ и идва в дни на световен безпорядък, на фона на който познатата идея за новия световен ред звучи все по-абсурдно. Нитра и Кокимото обединяват сили и изграждат своята нова действителност  в серия от пост-съвременни картини. Колажи от всичко забравено старо и актуално ново, които заедно оформят тяхното виждане за близкото апокалиптично  бъдеще, пише в текста за изложбата. Така че тези дни културният живот не само в София, но и на тази улица е изключително богат и разнообразен. Може би едно - единствено нещо, което все не може да се реши, е координацията. Много пъти сме обръщали внимание на галеристите – приятели защо не могат да се обединят и да направят откриването на изложбите в един ден. Както в случая – има четири различни и прекрасни изложби. И даже пета – на Юлия Станкова в Къщата – музей „Борис Христов”. И зрителите биха могли да минат през всички галерии. Но може би в бъдеще все пак ще се получи тази културна общност! ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[eshopbgeu]

Огромно разнообразие брадви – за какво са предназначени

Различни модели брадви

Брадвата е инструмент, който се използва от древни времена. Дълго време този инструмент е бил основното средство за труд и защита в Америка, Европа както и останалите континенти. Днес индустрията предлага широка гама брадви, различни форми и размери, като всяка от тях има своя област на приложение. За какво има толкова много модели и разновидности брадви във времето, когато повечето ��перации се правят автоматизирано или механизирано. Брадвата не може да се състезава с моторната бензинова резачка или да бъде по прецизна от съвременните дървообработващи инструменти. И все пак използването на брадви не е носталгия към отминали времена и старинни занаяти има много области, където и днес брадвата е необходим инструмент. 

  Основни видове и тяхното предназначение

Да се върнем за малко назад във времето. Човечеството е измислило познатите ни днес брадви още в древни времена. Първите инструменти обаче били неудобни, изключително тежки и краткотрайни. Хората не можели да се справят без тях, защото трябвало да построят жилища, да изсекат инструменти и да ловуват дивите животни. Инструментът бързо се счупел и трябвало да направи нов. В епохата на неолита хората се научили как да обработват повърхността на брадвите чрез шлайфане, така те станали по-ефективни. След няколко хилядолетия започват да се правят от мед.

Едва когато се открива желязото, се появява основата на съвременната брадва – металната брадва с дървена дръжка.

Основната част на брадвата е изработена от желязо, което е поставено върху добре изсечен сап. С течение на времето брадвите се разделят по функционалното си предназначение. Най-тежките модели брадви били превърнати в мощни военни оръжия. По-леки модели започват да се използват за стопански цели.

Преди да говорим за това какви видове брадви съществуват, трябва да отбележим основните параметри, които ги различават един от друг, а именно: Масата, типа острието, дръжката на брадвата, метод на захващане и материалите.

Главните параметри

Теглотона брадвата варира от 0,5 kg до 2,5 kg. Ако трябва да отсечете големи дървета и да нацепите големи трупи за огрев, тогава трябва да изберете модели брадви с тегло над 2,3 кг – обикновено те се изработват с удължена дръжка, така че силата на удара да се увеличи.

Качеството на стоманатае от основно значение, тук всичко е очевидно – по-яките стомани осигуряват по-дълго се използване брадвата, като острието остава по-дълго остро, без да се появяват “мустаци”, пукнатини и други дефекти.

Дръжкатае много важна част от брадвата, както и методът на закрепването и. За висококачествена брадва е по-добре да се вземе дръжка от 50-80 см. Когато ударът трябва да бъде прецизен, трябва да се направи избор в полза на модели брадви с къса дръжка. Дръжките на добрите брадви са направени от най-твърдата дървесина – бреза, клен, а също и габър или дъб

Модерните брадви, като правило, имат права или леко закръглена форма на острието. Най – често формата на главата е трапецовидна с различни вариации на извивки на наклонените страни. Острието и гърба на главата на брадвата са успоредни.

Финландски брадви

Финландските модели са най-търсени модели заради тяхната универсалност и качеството на материалите, вложени в тях. Острието е закръглено. Такива брадви не само могат да повалят дърво, но с тях може да нацепите дърва за огрев, което е много важно в условията в гората или на дълга пешеходна обиколка в гората.

Трябва да се отбележи, че заоблените остриета обикновено имат много специализирано заточване, поради което са наистина многофункционални.

Северен тип брадви за твърда дървесина

Друг вид брадва се нарича северна, острието на тези инструменти се използва за сечене на твърдо дърво. Формата на острието, подобно на финландската, е закръглена, но освен това острието е разположено под остър ъгъл по отношение на дръжката на брадвата, което прави ударите много по-продуктивни.

Универсалните брадви

Универсалната брадва тежи по-малко от килограм. Отличава се с прав остър режещ ръб – този инструмент се използва за дообработка на различни дървени заготовки и сечене на дърва. С такива брадви не е необходимо да се секат тежки трупи, така че те не се нуждаят от масивни глави. Тези брадви са много остри. Заточени са почти като бръснач. Дължината на дръжката е до 60cm.

Дърводелски брадви

Дърводелската брадва се счита за универсален дървообработващ инструмент. Отличава се с тънко, добре заточено острие и ниско тегло, така че с помощта на такъв инструмент можете да изпълнявате широк спектър от задачи, включително направа на канали в дървени трупи и монтажни елементи. Главата на такава брадва има формата на права, леко удължена пола, масата е 1200-1300 g, а ъгълът на заточване на острието е 20-30°.

Брадви с ъгъл на заточване от 30°се считат за по-гъвкави, тъй като позволяват да се дяла мека дървесина и да се оформят дървени детайли. По-остър ъгъл от 20°е присъщ за универсалните брадви, по-тъпите ъгли са характерни за брадвите за цепене.

Брадви за цепене

Брадвите за цепене са тежки масивни инструменти с доста широка острие, необходими за цепене на трупи. Мета��ната част на тези брадви се различава по отличителния тъп ъгъл на заточване, ъгълът на острието е около 30°и по-голям. Теглото на брадвите за цепене варира от 2 до 3 kg, по-рядко се предлагат брадви с тегло 5 kg. Дръжката на брадва за цепене трябва да е дълга – от 80 до 100 cm.

Дългата дръжка се определя от естеството на работата с брадвата за цепене- обикновено се хваща с две ръце и се прави замах от високо, с дълга траектория. В този случай, колкото по-дълга е дръжката, толкова по-силен е ударът.

Брадви за дървосекачи

Брадвите, които се използват за добив на дървесен материал, обикновено са най-дългите – минималната дължина на брадвата е 90 cm, а теглото и достига 3-3.5 kg. Такава дълга дръжка ви позволява да достигнете необходимите параметри на силата н�� удара, така че работата по повалянето на дървета или кастренето на големи клони да се извършва по-бързо. Трябва да се отбележи, че работата с такава брадва е доста трудна. Професията на дървосекача е свързана с големи физически усилия.

Касапски брадви

Брадви с доста широка и идеално равномерно заточено острие са най-подходящи за рязане на месо и кости. Обикновено се заточват под ъгъл, който предпазва режещия ръб от бързо разрушаване при постоянни удари в твърдите кости. Дръжката на тази брадва обикновено е къса и е успоредна на режещия ръб. Това ви позволява да прилагате много прецизни и чести режещи удари.

Двустранна брадва – по скоро екземпляр за колекционери

Двустранните брадви са намерили своята употреба при обработка на дървени заготовки, приготвяне на дърва за огрев и извършване на различни монтажни работи. Работната част на тези брадви имат две остриета, в повечето случаи те са изработени от кована стомана. Дръжката е изработена от здрава дървесина, най-често от бук или дъб. Двустранните модели са повече дизайнерски модели от колкото работни.

Пожарникарски брадви

Пожарникарските брадви обикновено се използват от огнеборците в спасителните операции. По-специално пожарникарите използват два вида – за разрушаване и малки за закачане на колан. На тила на главата пожарникарските брадви имат доста остър шип, който е необходим за къртене на врати или разбиване на стъкла. В допълнение, този шип може да бъде забит в различни повърхности, с цел захващане към стена или покрив. Шипът може да се използва и като лост или щанга. Обикновено пожарникарските брадви са боядисани в черно и червено, въпреки че често можете да видите и други цветове. Дръжките на тези брадви са покрити с гумена облицовка, която предпазват ръцете от изгаряния в случай, че брадвата е в контакт с огъня.

За разлика от малките брадви за колан, големите щурмови брадви за разбиване са значително по масивни и с тях може да се борави и с две ръце.

Големите брадви се използват за избиване на тежки врати и разбиване на всякакви препятствия, които могат да попречат при евакуация.

Съществува и модел противопожарна брадва с общо предназначение. Такава брадва често има шип, но може да бъде и плоска, като чук. Този тип пожарникарска брадва е задължителен компонент на всеки противопожарен комплект, който, съгласно изискванията на стандартите за безопасност, трябва да бъде разположен на различни обществени места.

Туристически брадви

Туристическите брадви са многофункционални инструменти и се отличават с голямо разнообразие от модели. Отличителната им характеристика е ниското тегло, което не е изненадващо, като се има предвид, че инструментът трябва да се влачи на гърба за много часове. Дръжката на такава брадва обикновено удобно място за съхранение на различни малки неща, които са необходими във всеки туристически поход. Дръжките на тези брадви най-често са направени от пластмаса. С помощта на туристическа брадва се секат различни клони, цепят се малки дървета и дори трошат и дялат камъни с тъпия край, за да се направи огнище. Обикновено те са оборудвани с калъфи, които предпазват човека от нараняване при носене.

Алпинистки брадви

Наричат се още пикели или ледокопи. Пикелът прилича повече на кирка от колкото на брадва. Това е изключително практичен инструмент, който трябва да присъства в екипировката на всеки алпинист, заел се с покоряването на заледени скатове и участъци. Дължината на тези брадви е от 50 до 90cm. Алпинистките брадви са компактни и леки. Алпинистката брадва е двустранна. Използва се като закрепващ елемент, за целта в дръжката има отвор, на който може да се закача карабинера. Неделима част на тези брадви е и каишката, която се навлича на ръката. Тази каишка играе съществена роля при внезапно падане или подхлъзване. Пикелът е винаги на ръката ви и може да го забиете за да се закрепите и спрете пързалянето.

Накратко това е за видовете брадви – разгледайте тяхното разнообразие в галерията снимки по-долу.

Стандартни и специални видове брадви Огромно разнообразие брадви – за какво са предназначени Брадвата е инструмент, който се използва от древни времена.

[ilifomin]

#Рибка № 00069 $16,50 ($14,30 + $2,20 в CU) Рибка 1. #Състав – #стъкло 2. Произход - #Китай 3. За колекционери Доставка в рамките на град Варна за моя сметка. Във всички останали градове или извън страната във пратка с наложен платеж. Избор на куриерска фирма #доставчик по избор както и транспортните разходи се добавят към обявената #стойност допълнително при получаването и зависят от разстоянието, тежестта и цената на пратката. (at София) https://www.instagram.com/p/CHf7OOtJ_SE/?igshid=1ldnt35dml8pb