#триенале

[vprki]

Плакатът притежава силата да отстоява позиции и да внушава послания

 „80-годишнината от спасяването на българските евреи стана повод да поканим 12 наградени художници по плакати от Международното триенале на плаката в София, заедно с известния унгарски художник на плакати Петер Поч и да създадем колекция от плакати срещу антисемитизма и насилието, срещу всяка форма на неуважение за човешкото достойнство и правото на живот.“ Сподели за „въпреки.com” Албена Спасова, един от създателите на Триеналето.

В годините много сме писали и продължаваме за забележителното присъствие на Международното триенале на сценичния плакат в културния и обществен живот и заедно с това със завоюван сериозен авторитет. От своето създаване през 1994 г. до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото  присъствие на други, „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света. Неговите създатели художниците проф. Божидар Йонов, Божидар Икономов (1943-2016) и неуморната Албена Спасова са личностите, които създадоха и създават важни партньорства, откликват на сериозни събития не само в областта на културата, успяват да променят облика на градовете ни и винаги в името на по-добър и смислен свят. Последователно с голяма широта обединяват много автори от България и много страни да участват с изкуството си във великолепни проекти.

И сега този техен проект, според нас, е сред най-ярките и въздействащи събития в отбелязването на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи. По този повод Албена Спасова пише в издадения каталог на български и английски на колекцията:

„Международното триенале на сценичния плакат – София като актуална платформа, никога не е оставало безразлично към значимите теми.

Водени от убеждението, че човеколюбието и човечността са същностни за изкуството, приехме с отговорност поканата на Държавния културен институт да се присъединим към настоящия проект.

Петер Поч

Вярвайки, че плакатът притежава особената сила да отстоява позиции и да внушава важни послания, се обърнахме към 12 съвременни визуални артисти, във въздействието на чиито плакати многократно сме се убеждавали. Носители на награди от Триеналето, тяхното талантливо авторско присъствие има различни проявления и признания у нас и по света. Прочутият със своите безкомпромисни плакати Петер Поч също прие да се присъедини към българските си колеги: Анна Симеонова, Иван Кашлаков, Кирил Златков, Люба Томова, Маргарита Дончева, Мая Стайкова, Мила Лозанова, Ненко Атанасов, Петър Чучулигов, Радослава Боор и Страхил Димитров.

Резултатът е колекция - израз на гражданската и творческа реакция срещу антисемитизма и насилието, срещу всяка форма на незачитане на човешкото достойнство и правото на живот. Колекция от плакати – памет и признателност.“

Кирил Златков

Автор на корицата и художествено оформление на каталога: проф. Божидар Йонов; съставител на колекцията и каталога: Албена Спасова; текстове: Явор Койнаков, Албена Спасова; фотограф: Фелия Барух; превод: Даниела Щиплиева, Медиатекст.

Публикуваме и текста на Явор Койнаков от Държавния културен институт към министъра на външните работи.

„В продължение на две години Държавният културен институт работи върху този проект и имахме възможност да се срещнем и дискутираме с много партньори. С експерти, отдадени от години на изследвания на проблематиката, свързана с паметта за тъмните години на Холокоста. Срещи с представители на по-млади поколения, за които събитията са били само страничка от учебника по история. Питахме се дали ще успеем да открием следите на нетолерантността в днешния ден, да се направят сравненията с примера на хора, които са дръзнали да заемат хуманна и гражданска позиция в трудни времена.

Радослава Боор

Месеците на работа по проекта съвпаднаха с отбелязването на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи, което естествено фокусира обществено внимание и енергия да се види по-широкият контекст на историческите събития.

В продължение на дългогодишно партньорство с Международното триенале на сценичния плакат се стигна до идеята да работим съвместно, ангажирайки  специално поканени съвременни автори,  получили признания  от Триеналето и от други конкурси.  Вярваме, че  темата за уроците на историята, осмислена през  концентрираните образи и послания на плакатното изкуство ще достигне до много хора  и няма да ги остави безразлични.“ 

В Бургас

Плакатите са създадени в рамките на проект „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“ в партньорство между Държавния културен институт към министъра на външните работи и  Международното триенале на сценичния плакат - София.

След успешното си представяне в Пловдив, Бургас и Сливен през юни, изложбата "Памет и плакати" продължава своето пътешествие и гостува в Байракли джамия в град Самоков, Исторически музей - Самоков, където беше открита на 14 юли

Експозицията е инспирирана, както вече отбелязахме от посланието за хуманизъм и противопоставяне на антисемитизма, които носи историята за спасяването на българските евреи преди 80 години.

В Байракли джамия в Самоков

Специално подчертаваме прекрасният избор на екипа къде да бъде експонирана колекцията плакати – в Пловдив Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“, в Бургас на стената на Пристанищния комплекс, в Сливен във фоайето на Драматичния театър „Стефан Киров“ и в Байракли джамия в Самоков. Всеки от тези градове има специално място в контекста на Спасяването и като среда, в която са живели не малко български евреи.

Както вече отбелязахме един от създателите на Международното Триенале на сценичния плакат е незабравимият творец и обаятелен артист Божидар Икономов (1943-2016), който бе и космополит, изключително широк в мисленето си човек. В тези дни в негова памет и по повод 80 години от рождението му (съвпадение, някакво…) колегите му го почит��т с изложбата "Allegro ma non troppo“ на негови избрани музикални плакати, експонирани върху фасадата на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ от 12 юли, рождения ден на Дари. По този повод Албена Спасова написа:

„От Триеналето решихме, че най-добрият начин за отбелязване на тази неслучила се годишнина е да продължим да припомняме на публиката постиженията на един толкова многостранен артист като Божидар Икономов, а на най-младото поколение да помогнем да го открият.

Благодарение на  домакините от  Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", в сърцето на София "изгряха" едни от знаковите плакати на Божидар Икономов,  създадени за различни оперни и балетни спектакли на Националната опера, както и такива за оперети и рок опери от репертоара на Музикалния театър „Стефан Македонски“. Сезоните, в които авторът работи за Националната опера се отличават със стил и неповторима визуална идентичност.

Националната музикална академия "Панчо Владигеров"

Много е жалко, че днес тези толкова авторитетни и продуктивни сцени се лишиха от идеята да имат плакати, които да формират тяхното рекламно лице. Изложбата ни припомня не само за един ярък талант, но и за това колко силно се усеща отсъствието в градската среда на качествения, артистичен плакат.

За мото на изложбата  избрахме музикалния термин Allegro ma non troppo ... Весело, но не прекалено , защото изразява лекотата, оптимизма  и чувството за ху��ор, с които Дари Икономов премина през живота, оставяйки сериозна диря в изкуството, както и празнината от отсъствието на този толкова талантлив и отдаден на изкуството  артист. Божидар Икономов умееше да се забавлява и със същото постоянство да работи неуморно, защото изключително много обичаше своята работа, създаваше приятелства и колегиални връзки на всички континенти, владееше качеството  да събира хора и плакати, да изгражда мостове, да насърчава младите автори и да провокира по неподражаем начин въображението на зрителя.“

Албена Спасова

Публичните изяви на Триеналето на пръв поглед различни, които достигат до всеки един от нас, всъщност, вървят и в една последователна драматургична посока, както преди време я бяха определили много красиво проф. Божидар Йонов и Албена Спасова “Обичам плаката”. А ние добавяме за нас като журналисти и верни приятели „Защото обичаме Плаката и създателите му!“.

И финално да припомним, че от своето създаване през 1994 г. преди почти 30 години до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат.

Проф. Божидар Йонов

Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото  присъствие на други, „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света. Селектирана, специално за „Аполония“ 2023, изложбата показва плаката от последните три десетилетия, през умните и красиви очи на неговите създателки. Ще се представят плакати на всички носителки на награди и на някои знакови фигури, участвали при определянето на тези награди.

Люба Томова

Колекцията отбелязва постиженията на 22 съвременни български и световни плакатистки, сред които легендарни фигури като Пола Шер, САЩ, Розмари Тиси от Швейцария, Гите Кат, Дания, както и единствената носителка на Голямата награда от България – Люба Томова, която спечели за участието си в проведеното в края на миналата година – 10-ото юбилейно Международно триенале на сценичния плакат. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на Триеналето и Стефан Марков

[krug-movement]

НАГРАДАТА „МУЛТИКУЛТУРНИЯТ ЧОВЕК” БЕШЕ ВРЪЧЕНА ЗА 6-ТИ ПЪТ В КЪРДЖАЛИ & The prize “THE MULTI-CULTURAL HERO” was brought by KRUG Art Movement for 6th year

В 15.00 ч. на 26 май (събота) в Арт галерия Кръг за 6-ти път се проведе официалната церемония за връчване на приза „Мултикултурният човек”. Арт движение КРЪГ е инициатор на тази награда, която се връчва от 2013 г. по време на програмата на „Мултикултурният град”. Наградата се дава на кърджалиец, където и по света да се намира той, за принос за развитието на мултикултурализма, интеркултурния диалог и езиковото многообразие. Тя има за цел да акцентира върху ценността на интеркултурното взаимодействие, като разшири разбирането за иновация в този контекст. Тазгодишните номинации са: Кина Бъговска от Чикаго и Зиятин Нуриев от Истанбул.

КИНА БЪГОВСКА е родена в Момчилград, магистър по изящни изкуства от Художествената академия във Варшава и живее в Чикаго от 2000 г. Преподава в Трайтън колеж, в Ново българско училище в Нейпървил и е член на ARC Galery & Educational Foundation от 2003 г. Носителка е на много награди от САЩ и България, нейни изложби са показвани в Чикаго, Ню Йорк, Вашингтон, Париж, а нейни работи са притежание на различни музеи и частни колекции. Тя е художник, журналист и общественик, основателка на Българо-американския център за културно наследство в Чикаго. Работи за българските медии в САЩ: „България 21 век”, „Старт”, „България Сега” и е била арт-директор на изданието „Старт САЩ”. През 2005 г. заедно с журналиста Климент Величков издават книгата „Български щрихи в Американски пейзаж”. През 2002 г. изографисва дванадесетте икони на Апостолския фриз в Българската православна църква Св. Иван Рилски Чудотворец в Чикаго. За обществена и творческа дейност през 2007 г. е наградена с грамота от общината на Чикаго, а през 2013 г. Държавната агенция за българите в чужбина й връчва медал „Иван Вазов” и я номинира за „Българка на годината”. През 2016 г. организира първата интерактивна изложба на ученици от българските училища в Чикаго.

През 2010 г. нейни картини са публикувани в сборника „100 съвременни художници”, посветен на съвременното изкуство в Европа и САЩ, който се издава от Обществената Библиотека за Европейско изкуство в Барселона, Испания, съвместно с Американския музей /European Communities Artists Library and The Museum of the Americas/.

В Чикаго Кина се е срещала с личности като Светлин Русев, Лайза Минели, Дъстин Хофман. С актьора Чък Норис се запознават в Тексас по време на акция за набиране на средства за благотворителност. Чък провежда подобни търгове и прави много за децата в Тексас, за да не се дрогират, а да тренират бойни изкуства. Предлага му да организира подобна кампания и за българските деца в Чикаго. Американският актьор се съгласява, а на въпросния търг се продават обувките на президента по това време Джордж Буш за 5 хил. долара и огърлицата на майка му за 12 хил. долара.

В Чикаго се намира една от най-големите български диаспори, която по неофициални данни наброява до 100 хил. души. Благодарение на граждански активисти като Кина Бъговска тук се отбелязват всички национални празници. Тя е човек-мост и между Кърджали и Чикаго. През 2016 г. по време на нейна изложба в рамките на програмата на Месеца на Америка, организиран от Дружество „Приятели на САЩ”, тя оставя като дарение на художествената галерия „Станка Димитрова” своята картина „Песента на птиците”. През 2017 г. е жената-мост между Арт движение КРЪГ и AРК галерията в Чикаго, в резултат на което 9 американски художници работиха по свои проекти в Дъждовница и участваха в няколко изложби в Кърджали. Този арт обмен завършва с представяне в Чикаго на 11 творци, селектирани от Кръг от международните пленери, и 10 автори от Дружеството на художниците в Кърджали.

Кина Бъговска е номинирана за наградата „Мултикултурният човек’2018” за нейния безспорен принос за изграждане на културни мостове между творците и гражданските организации от България и САЩ и за подкрепата й за българските каузи в Чикаго.

ЗИЯТИН НУРИЕВ е художник и скулптор със световна известност, роден в с. Мост, общ. Кърджали на 8 май 1955 г. Като малко момче бил „художникът на селото” – правил портрети на приятели и съселяни, дялкал фигури от дърво. Първата му самостоятелна изложба е на…витрината на хранителния магазин на Селкоопа в село Мост, където показал творби от дърво, пластелин и преработени играчки. Завършва средно училище „Отец Паисий” в Кърджали, а първата му истинска учителка по рисуване е Станка Димитрова.

Завършва Художествена академия в София през 1982 г., специалност „Скулптура” при проф. Илия Илиев. До 1990 г. твори в България, а след това – в Истанбул, където и в момента преподава „Скулптура” във Факултета по изящни изкуства в Университета Мармара. Защитава докторска теза и има академична степен д-р по изобразително изкуство. От ранна младост започват участията му в национални и международни изложби, биеналета, симпозиуми, арт изложения и резиденции в България, Полша, Франция, Япония, Люксембург, Турция, Канарските острови и на много други места по света. През 1985 г. е приет в Съюза на българските художници. В България негови самостоятелни изложби са показвани в София, Пловдив, Варна и Бургас.  Първоначално работи в базалт, един от най-твърдите материали, предпочитани теми са фигурата и портрета. След 1988 г. синтезира човешката фигура до почти абстрактна форма, използва различни материали – мрамор, бронз, дърво, керамика.

Творчеството на Зиятин Нуриев е съчетание на древност и съвременност. Лаконичност, вглъбеност и стаена мощ са основните характеристики на творческия стил на скулптора.

Между по-важните му участия са: Международен симпозиум по скулптура в Оронско, Полша (1986); Симпозиум по скулптура в гранит – остров Авша,Турция (1993); Първи Симпозиум по скулптура в камък – Ялова, Турция (1995); Международно биенале по скулптура – Тоямура, Япония (1997); проект „Беседване за душата”, галерия Раку, Киото (2003); Международен симпозиум по скулптура – Фуертевентура, Канарски острови (2004, 2005); самостоятелна изложба в галерия Симончини – Люксембург (2005); Международен симпозиум по скулптура в мрамор – Сарайлар, остров Мармара,Турция (2005); Самостоятелна изложба в галерия Ъшък, Турция (2014), Самостоятелна изложба в галерия Резонанс, Пловдив (2015), Първа ретроспективна изложба в Софийска градска художествена галерия (2016).

Носител е на множество награди, като: Голямата Награда на Международния Симпозиум по Скулптура в Бургас (1982); Наградата на СБХ от Националната Младежка Изложба (1985); Първа Награда от изложбата Скулптура на ��ткрито, Варна (1987); Годишна Награда на СБХ за скулп��ура (1987); Персонална творческа покана, Япония (1994); Международно Триенале по Скулптура, Тоямура, Япония (1997); Първа Награда от конкурс за пластика, Трабзон, Турция (2002).

През 2016 г. участва в общата изложба „Форми на съпротива” в СГХГ, там показва първата си ретроспективна изложба „Ретроспектива”, която гостува и в родния Кърджали. В Националната галерия се намира неговата творба „Сънят”, която е собственост на кърджалийската галерия „Станка Димитрова”, а „Лирата на Орфей” всеки ден посреща и изпраща пътниците от автогарата в Кърджали.

Проникновеността и иновативността на Зиятин Нуриев го нареждат сред най-талантливите български скулптори с международно признание. Той е номиниран за приза „Мултикултурният човек” за неговия принос за изграждане на културни мостове на Балканите и между Балканите и Европа.

[vprki]

Станахме на 11 години…

Продължаваме. Стефан Джамбазов е тук и винаги ще е с нас, Въпреки! Нашият сайт „Въпреки.com" днес навършва единайсет години от своето рождение. Чак не ми се вярва, че толкова време е минало.

Обикновени текстовете за нашите годишнини ги пишеше Стефан. С него си бяхме решили, че като станем на пет години, ще направим страхотен купон. Не стана – тогава 2019 той беше след тежка операция и първата химия…Казахме си тогава, като станем на десет години…Последното, което написа в тази наш своеобразен празник беше когато станахме на 7 „Вече сме в първи клас!“ Два месеца и един ден след това отлетя…

Една от последните снимки на Стефан Джамбазов (1951-2021) при откриването на фотоизложбата му "Андрей Даниел - последните седем години" в галерия "Академия, 7 януари 2021

Но преди това си казахме много неща в последния ден, едно от които беше: „Продължаваш сама, защото Въпреки сме само ние…“ Обещах и си изпълнявам обещанието, доколкото мога. Не мога да снимам, пълно бездарие. Не може без снимки, поканих наш приятел, с него и прекрасното му семейство ни свързват  срещи и преживявания по фестивали и културни събития. И така продължаваме със Стефан Марков, който е част от екипа на Въпреки от пролетта на 2021 година.

При връчване на Националната награда за живопис “Владимир Димитров-Майстора” в ХГ в Кюстендил, 1 февруари 2014

На 14 януари 2014 година в интернет пространството се появи сайтът „въпреки.com” с разговори с чудесните творци - певицата Александрина Пендачанска и писателя Георги Господинов, както и с неговата и не само негова преводачка - Мари Врина – Николов. Една жена, която работи толкова за България, колкото много наши институции тук и зад граница съвсем не успяват да правят. Щедростта и приятелството им бяха като поличба и вяра в нас. Започнахме с тези хора не само защото са прекрасни творци, но и хора с гражданска позиция. Георги Господинов и Джиджи, както приятелите наричат Пендачанска, винаги са били и сред хората в защита на демокрацията и свободния човешки избор.

Стефан снима скъпите ни приятели Катрин Томова и Филип Зидаров

И това беше нашата цел през тези вече единайсет години – да се срещаме с хора, които са прекрасни творци, но и хора с ярка гражданска позиция. Които не се крият зад изкуството, а се опитват да го направят част от общественото битие. Защото това „въпреки” освен преодоляване е и противопоставяне на бездуховността, липсата на култура в обществото не само като изкуство, но и като общуване.

Представяме поредния ни проект в Дарик радио, 2019

Не можем да не благодарим на хората, които ни помогнаха тогава преди 11 години като Анна Стоева, тогава приятелка на нашия син, а вече отдавна са семейство и имат прекрасно момченце, и брат ѝ Васил Стоев - за техническата поддръжка на нашия сайт, за интелектуалната провокация от страна на нашите деца – Ирина и Давид, на Камен Старчев и неговата прекрасна съпруга Маргарита Янчева, на които дължим графичното изображение на нашето лого, вдъхновено от поезията на Атанас Далчев. Малко след като нашият сайт се появи в интернет  пространството  и ние се опитвахме да разказваме за изкуството като неотменна част от развитието на обществото срещнахме Албена Спасова, един от създателите на Международното триенале за сценични изкуства, която ни каза, че трябва да кандидатстваме по проекти. Дотогава бяхме само изпълнители на местата, където сме работили. Кандидатствахме в НФК и получихме за проекта ни „Критичен поглед“ 1000 лв., струваха ни се десет пъти повече, но вече можехме да каним автори и да плащаме… 

С Андрей Даниел, октомври 2017

Оттогава с нейната благословия продължаваме с проектите не само, за да развиваме и да имаме много качествени и авторитетни автори, а да създаваме проекти като менажираме важни теми и проблематика в областта на културата и изкуството. Благодарим на хилядите наши читатели и приятели, които ни повярваха още от първата година.

Специално държа да отбележа в този контекст забележителни личности, творци и мислители, които вече не са между нас – проф. Андрей Даниел, Марин Бодаков, проф. Ивайло Знеполски, проф. Ивайло Дичев, проф. Вера Ганчева, Людмил Тодоров, проф. Иван Димов, Любен Зидаров, Димитър Грозданов, Христо Карастоянов…

Стефан Джамбазов и Любен Зидаров...

В тези години имахме подкрепата на Националния фонд „Култура”, както и на Културната програма на Столична община, благодарение на които имаме възможност да привличаме и автори, които са сред елита на нашата научна и интелектуална мисъл. Подпомогнаха ни преди време за една година и от Фондация “Америка за България”. Създадохме и прекрасни партньорства, които продължават с държавни и неправителствени организации в областта на културата и изкуството. Списъкът е дълъг.

Ще си позволя и едно лично признание за изминалата 2024 (анализ за нея очаквайте в следваща публикация). Обмислях да приключа с кандидатстването по проекти и да огранича публикациите във Въпреки. Но точно приятелите и мисълта за обещанието ми към Стефан ми помогнаха да преодолея в себе си този момент на тъга и съм��ения…И Въпреки два нелепи инцидента на път за театър и изложба, които наложиха операция, придвижване с патерици, не се отказах. Само си обещах да не бързам толкова, колкото и да ми е трудно, дори на тези вече съвсем не малко мои години…

Стефан Джамбазов

И така - продължаваме. Стефан е тук и винаги ще е с нас. Въпреки е идея на Стефан Джамбазов –  още от програма „Христо Ботев“ на БНР, после в Инфо радио и РФИ, които отдавна ги няма. Стефан отлетя към Небесата преди почти четири години  на 15 март 2021 година. Осиротяхме Въпреки, аз, децата ни, приятелите…Продължавам с Въпреки, с нови проекти и не само, защото му обещах. Те не са мои, те са наши със Стефан. Щедър, почтен, талантлив, той умееше да обича и да се раздава, както умеят целунатите от съдбата и небесната светлина. С него щастието беше безкрайният дар, с който всички ние бяхме благословени! Работи до последния ден на живота си, Въпреки, че особено в последните месеци минаваше през Ада, без да се оплаче…Датите и часовете на файловете в лаптопа му са го документирали. Всичко е подредил, работейки до последно. Въпреки и не само има забележителния му архив – текстове, фотографии, филми, идеи. Вероятно, много от нашите читатели са забелязали, че почти няма публикация без негови авторски снимки или цитат от негови текстове. И така ще бъде… Така, че Въпреки, сме ние двамата и продължаваме. Благодарим на нашите автори, на приятелите, които ни подкрепят и ни вярват, на всички, които ни харесват и на тези, които не ни харесват. Нали сме ВЪПРЕКИ…≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимките са на приятели

P.S.: Няма да има купон, защото не е възможен без присъствието на Стефан. Той е тук, съветвам се с него, изключителен редактор, рамо, любов. Не съм религиозна, занимавала съм се твърде много с физика и знам, че енергията не изчезва, а преминава в друго състояние. Така, че честит ни общият ни рожден ден, Стефане! Наздраве за нас и за „ВЪПРЕКИ“!

[vprki]

„Когато розите танцуват“ на Валери Петров се завръща в своя театър - Сатирата

Сатиричният театър „ Алеко Константинов“ започна амбициозно новия театрален сезон с две премиери – „Буржоата благородник” от Молиер под режисурата на Бойка Велкова и „Креват за двама” от австрийския писател Рене Фройнд с режисьор директора на театъра Калин Сърменов.

Смело решение на ръководството на театъра и премиерните постановки да бъдат в един и същи ден на 3 октомври - „Буржоата благородник” в камерната зала „Методи Андонов“, а „Креват за двама“ с подзаглавие в скоби, поставено от режисьора „тотално бедствие“ в големия салон.

Предния ден журналисти и приятели имахме възможност предпремиерно да гледат класиката на Молиер.  Непосредствено преди премиерите Калин Сърменов разказа и какви нови постановки готвят в Сатирата, за това по-късно в текста.

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова /на водещата снимка с Калин Сърменов/ за трети път поставя в Сатиричния театър, като се посвещава на класиката още с първата си постановка „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“ от Оскар Уайлд, 2019. Последва „Постоянната съпруга“ („Очарователни грешници“) от Съмърсет Моъм, 2022. И сега „Буржоата благородник” от Молиер, написана от автора като комедия балет и е родоначалник на жанра мюзикъл в 1670.

От 2013 година не поставяна у нас пиеса на драматурга, ярък представител на френския класицизъм. Преди повече от 10 години в Театър „Зад канала“ бе премиерата на забележителния спектакъл на Лилия Абаджиева „Скъперникът“. Парадокс или не през 2022, когато световната театрална общност отбеляза 400 години от рождението на Жан-Батист Поклен дьо Молиер и гледахме великолепни чуждестранни представления по време Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и на Платформата „Световен театър в София“, нито една родна трупа не пожела да работи негови пиеси. Единствено по този повод Международното триенале на сценичния плакат в столицата в партньорство с Държавния културен институт към МВнР и Френския институт у нас представиха в онлайн формат проекта „Молиер без граници“. Той бе посветен на творчеството на големия драматург, а колекцията обединява над 35 български и чуждестранни плакати от богатия фонд на Триеналето…

„Буржоата благородник”

Бойка Велкова е избрала забележителен екип – музиката е на Теодосий Спасов с негова нова композиция, която звучи неговият кавал. Сценографията е на Чавдар Гюзелев, костюмографията – на Тита Димова-Вантек, пластиката – на Мила Искренова, драматург е Михаил Тазев. Самите имена са вече марка за висок професионализъм, което лъха от целия спектакъл. Актьорите са пленителни в ролите си, всеки по своему, но се усеща колко сериозно и вдъхновено са работили именно в интерпретацията на режисьорката. Представлението, освен класическия текст на Молиер (превод Паисий Христов) носи усещането и разбирането за днешния ден и сегашните амбиции, неудовлетворености, хитрини, безпомощност и много още. Специално трябва да отбележим актьорската игра на Николай Върбанов като господин Журден и Елена Атанасова като госпожа Журден, изградени сложно като персонажи от Бойка Велкова. Те не са еднопланови с единствен етикет, както традиционно несправедливо се отнасяме към персонажите на Молиер - от комедийната им, понякога до гр��тескност, изява до трагичната невъзможност да бъдат това, което им се иска и мечтаят за него с наивност, стигаща до абсурд. В другите персонажи се превъплъщават Люсил – Анджелика Джамбазова, Никол – Лана Гекова, Клеонт, Учител по фехтовка – Михаил Сървански, Ковиел и Майстор шивач – Александър Григоров, Доримена – Полин Лалова, Дорант, Учител по танци – Любомир Ковачев, Учител по музика – Константин Икономов, Мюфтия, Учител по философия – Мартин Каров, Първи лакей – Живко Сираков, Втори лакей – Йордан Сталев (гост-актьор, клас Калин Сърменов, ТК „Любен Гройс“).

Николай Върбанов като господин Журден

Целият спектакъл е изграден като танц. Бойка Велкова е свързана с балета и изборът ѝ на Мила Искренова като хореограф се отблагодарява с великолепието си. Тя обича да работи в театъра и се вижда как е подготвила актьорите в шеметните им изпълнения на сцената, без да се чувстват ограничени от пространството на камерната сцена. Спектакълът има и своите драматургически, режисьорски и изпълнителски кулминации. И преди всичко се вижда радостта, щастието на актьорите в различните им роли, състояния, както е по текста на Молиер. Турският епизод, според тогавашната мода, е бил специално включен по настояване на Краля Слънце Луи XIV. Картината изисква и съответна екзотична музика, така блестящо сътворена от Теодосий Спасов. Това един от моментите в представлението, които буквално взривяват публиката.

Рене Фройнд

Независимо, че в последните години има преводи  на австрийския писател и драматург Рене Фройнд, той е малко познат у нас. Драматургът на Сатиричния театър „Алеко Константинов“ е предложила на Калин Сърменов „Креват за двама“ (Тотално бедствие) в превод на проф. Владко Мурдаров. Тя познава в детайли пристрастията му към немско езичната драматургия. /във „въпреки.com” може да прочетете тук/. Във въведението към спектакъла режисьорът е написал: “Много често в опитите си да постъпим правилно забравяме да се вгледаме в човека, заради когото са всичките ни усилия. Слагаме собствените си представи пред нуждите, чувствата и емоцията на другия. Тоест, да забравим за себе си, за да можем да разберем човека, когото твърдим, че обичаме. Най-трудни са простите формули!“

Сценографията е на Ванина Цандева, композитор и музикална среда Диана Чернева, пластика Татяна Янева. в ролите: Сандра – Александра Сърчаджиева, Томас – Николай Луканов, Лео – Явор Борисов, Елизабет – Стела Ганчева.

Рене Фройнд е роден в Деня на влюбените, 14 февруари 1967 г., във Виена. Запленен по романите на Ерих Кестнер и Карл Май, започва да пише още 12-годишен. От писането не успява да го отклони нито следването му на философия, нито работата му като драматург в една от най-добрите виенски сцени „Театър ин дер Йозефщат“. Автор е на театрални и радиопиеси, пет романа, есета, документални изследвания. Творбите му са отличени с национални награди, а той няколко пъти получава авторски литературни стипендии или стипендии за създаване на драматургична творба. Живее в алпийското селце Грюнау им Алмтал – местност, която се слави със своите чисти езера.

Стела Ганчева /л/ и Александра Сърчаджиева /д/

Той ще пристигне в България на 1 ноември, за да гледа в Сатирата своята пиеса „Креват за двама“ в режисьорската интерпретация на Калин Сърменов. Съобщиха от трупата на пресконференцията, посветена на новия сезон, което споменахме в началото. В интервю за БТА режисьорът споделя: „Историята на Рене Фройнд е доста скромна в театрите в България. Мен това ме изненада, защото в стилистиката му на мислене има многоплановост. На пръв поглед, започва една история, която ще заведе някак си зрителския интерес и емоциите в една убежна точка, а се оказва, че в движение убежната точка се разминава. Даже някой път се преплитат и хоризонти. До такава степен се губи усещането за последователност, което води след себе си една изненада и тази изненада е част от един прекрасен театрален разказ. Разбира се, много е важно и как ще се направи това нещо.“

Явор Борисов

Всъщност, нещо като изненадите, които ни поднася всекидневно животът в личните ни взаиомоотношения, когато се опитваме да променим човека до нас. От своя страна – той също иска да ни направи по свое подобие. Това е най-големият ни враг.  „Егоизмът съществува и няма как да избягаме от него – по простата причина, че ние се раждаме със знанието, че ще си отидем от този свят и няма как да избягаме. Но това, че се опитваме да променим другия, когато става въпрос за любов, е най-големият проблем на любовта.“ Убеден е Калин Сърменов. И вероятно и затова е избрал за главната роля в спектакъла Александра Сърчаджиева, самата тя като актриса и човек е кълбо от емоции. А  не е ли така всеки от нас, колкото и да се стремим да ги скрием и потиснем. Тук, по нашите географски ширини, някак се страхуваме да изразяваме и да признаваме пред себе си интимните си емоции. Разчитаме често, че грубостта ще ни направи неуязвими…Е и затова е заглавието на Сърменов в скоба…

Александра Сърчаджиева

Силно начало на сезона за Сатирата, а и това, което предстои е вдъхновяващо, без да е преувеличено.

За 6 ноември е планирана премиерата на „Чумата“ – от съвременния румънски драматург и актьор Джордже Кокош под режисурата на бившия министър на културата Боил Банов. След постановката „Кралицата на красотата“, спектакъл в памет на Борислав Чакринов, по пиесата на знаменития Мартин МакДона „Бившата мис на малкия град“ –първия му драматургичен текст/1996/ Банов поставя в Сатирата. Стоян Радев вече репетира „Майка Кураж и нейните деца“ от Бертолт Брехт с Албена Павлова в главната роля. Първата среща с публиката ще бъде на 9 ноември.

Бертолт Брехт пише „Майка Кураж и нейните деца“ през есента на 1939 г. по време на емиграция в Швеция в годините на Втората световна война. Тя е поставена в Народния театър за първи път на 27 януари 1962 от режисьора Моис Бениеш.

След премиерата на Стоян Радев Теди Москов започва работа по комедията "Кома" на един от най-нашумелите европейски драматурзи – французина Жан-Пиер Мартинез, чиито пиеси са познати и поставяни у нас. Пиесата "Бушон за смяна"на младия драматург на Сатиричния театър Михаил Тазев ще постави режисьорката Елица Йовчева като моноспектакъл на Михаил Сървански на клубната сцена „Хепи Сатира“.

Вели Чаушев /л/ и Ицхак Финци /д/ в "Когато розите танцуват", 1961

За нас най-вълнуващото като предстоящо театрално събитие е, че Николай Урумов ще постави след Нова година „Когато розите танцуват“ от Валери Петров – пиеса, чиято паметна първа реализация 1961 година е на сцената на Сатиричния театър с режисьор Гриша Островски. Премиерата е на 22 декември 1961. Сценограф е Константин Радев, художник на костюмите - Елизабет Месарош, композитор Петър Ступел, диригент Димитър Вълчев. Тогава Сатиричният театър има оркестър, който изпълнява музиката на живо.

В ролите са (според премиерния афиш): Ицхак Финци, Вели Чаушев, Никола Анастасов, Лиляна Апостолова, Иван Андонов, Жени Божинова, Татяна Лолова, Васил Попов, Невена Коканова, Радка Матева, Иван Герасимов, Цветана Гълъбова, Петър Пейков, Златина Дончева, Христо Руков, Василка Чиликова, Георги Парцалев, Енчо Багаров.

Една от последните снимки на Валери Петров, януари 2014

Тя е първата пиеса на Валери Петров, тогава на 40 години, и по същността си е поема за любовта и младостта. Режисьорът, който най-вече се заема с въвеждането на текстовете на Валери Петров в театъра, е Гриша Островски със своите постановки в Сатиричния театър през 60-те години. Валери Петров твори повечето си пиеси специално за даден театър или актьори, както е с „Импровизация“, в съавторство с Радой Ралин, със „Сняг“, с „Театър, любов моя“, по молба на Таня Масалитинова и Славка Славова.

„Когато розите танцуват“ с музика на живо, е истинско събитие за театралния ни живот в един период на размразяване и предчувствие за настъпваща пролет. Той представлява откровен модернистичен жест. В него младостта настъпва на сцената.

Как ли ще бъде сега след 64 години?...Ще разберем…

И да не забравяме, че на 13 януари 2025,  когато се навършват 162 години от рождението на Алеко Константинов, в Сатиричния театър, носещ неговото име ще бъде връчена Наградата за драматургия на името на големия писател. Вече са постъпили предложения и членовете на журито четат. След обявяването на наградата в началото на следващата година ще бъде поставена пиесата.

Очаква ни интересен и смислен сезон на Сатиричния театър, каквито са идеите на екипа му.≈

Текст: "въпреки.com"

Снимки: Антон Даскалов, архив на Сатиричния театър и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Копнеж за КОНТАКТ

КОНТАКТ е плакатна акция, посветена на 30-та годишнина на Международното триенале на сценичния плакат. Съживихме проект, започнал преди десет години, за да го обогатим с нови произведения на автори от цял свят, чиито плакати са израз на възможните и невъзможни контакти и на идеята, че всички сме свързани. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат по повод представянето му на фестивала „Аполония“, 2024.

С премиерата на 40 избрани плаката от обновената колекция КОНТАКТ, Триеналето честити 40-тия рожден ден на Празниците на изкуствата "Аполония", под формата на външна изложба, експонирана върху оградата на Градската галерия в Созопол (28 август – 8 септември 2024 г.).

Умишлено избрана, локацията е средищна за фестивала, защото в двора на галерията са концентрирани редица събития от програмата на "Аполония". Отстоявайки възгледа, че мястото на плаката е в откритата обитаема среда, Триеналето вече втора година продължава да изгражда леки съоръжения за експониранe на плакати върху красивата каменната стена, превръщайки я в ефектна външна галерия.

Още по-специална и в синхрон със същината на фестивала е и темата на изложбата. КОНТАКТ изразява в концентриран вид магията от споделянето на общи културни ценности, залегнали в основата на най-пъстрия, многолик и устойчив празник на изкуствата, провеждан ежегодно от 1984 до днес в Созопол.

Плакати на Марио Иванов/л/, Божидара Йонова /ц/ и Ненко Атанасов /д/

КОНТАКТ е международен проект, чието начало положихме по повод 20-тата годишнина на Триеналето. Днес, 10 години по-късно го „възбуждаме“ отново с нови автори и/или с нови плакати на художници, участвали в първоначалния му етап.

Получената сборна колекция бележи някои характерни тенденции и посоки в изкуството на плаката и е показателна за приемствеността между поколенията и плакатните школи.

Плакати на Мария Цанева/л/, Освалдо Гасна, Мексико /ц/ и Пер Арнолди, Дания /д/

Силна, стилна и смела, серията демонстрира многообразни визуализации и интерпретации на темата КОНТАКТ, прави видими  връзки  и взаимодействия на различни нива, както по отношение на стилистичните похвати, така и в често използваната, привидно предвидима символика (сърца, ръце, очи, знаци от интернет комуникацията), която благодарение на въображението и таланта на авторите „избухва“, превъплътена в о��игинални художествени решения и артистични находки.

Сред участниците в акцията са както утвърдени майстори на плаката от света и България, така и млади художници, включително и дебютанти.

Плакати на Райна Дудункова /л/, Петер Поч, Унгария /ц/ и Люба Томова /д/

Напълно в духа на темата, избрахме и начина, чрез който привлякохме участниците. Всеки автор, към който се обърнахме имаше право да покани до петима свои колеги, чиито плакати харесва и цени, независимо дали става дума за любими учители или ученици,  или за художници, предизвикали професионално възхищение. Така кръгът на съучастниците и съмишлениците в акцията „Контакт“ се разшири и сплоти около начинанието.

Плакати на Томаш Богуславски, Полша /л/, Божидар Йонов /ц/ и Уве Льош, Германия /д/

Общочовешка, разнопосочна и необятна, темата оправда очакванията ни за плакати, наситени с ирония, с провокации и с емоции. Удивително е колко многопластови могат да бъдат посланията, гравитиращи около понятието контакт – от сексуални намеци до политическа гротеска, от шеговити каламбури до плакати, „крещящи“ срещу насилието и войната.

Творци от 17 държави създават своите авторски интерпретации на темата в нейните различни измерения: глобални и лични; интимни и социални, представяйки многоликите ѝ превъплъщения като любов и омраза, природа, космос, технологии, война и мир, болка и радост, приятелство и човеколюбие.

Плакати на Иван Кашлаков /л/, Мила Лозанова /ц/ и Наталия Волпе, Аржентина /д/

Ярката и знакова образност, характерна за изкуството на плаката много често е в комбинация с красиви и мъдри послания като: мотото на плаката на най-награждавания съвременен български плакатист Иван Кашлаков - Копнеж за контакт; цитатът от Леонарно да Винчи: „Осъзнайте, че всичко се свързва с всичко останало“, който откриваме в плаката на Ивона Станкова, както и написаното от Божидар Икономов (1943 – 2016), така актуално и вдъхновяващо и днес:

„Първите стъпки, първите думи, първите букви, първата целувка, първата любов - всичко в нашия свят е контакт. Пътуването до непознати страни, срещата с непознати култури, четенето на книги, написани преди векове или днес, театъра, филмите, музиката, телевизията, това което искаме да оставим след себе си - КОНТАКТИ.

Плакати на Божидар Икономов (1943-2016) /л/, Кирил Древински, Полша /ц/ и Атила Капитани, Сърбия /д/

Съвременните технологии дават шанс за светкавична връзка с далечни континенти, телефоните в джоба на всеки от нас ни свързват на мига, смарфони, таблети, скайп, всичко работи за бърз и качествен контакт. Мощни телескопи и космически кораби търсят контакт с извънземни цивилизации.

Плакати на Кари Пиппо, Финландия /л/, Лех Древински, Полша /ц/ и Радосрава Боор, България/Чехия /д/

Къде обаче остана чара от написаното на ръка, от епистоларното слово, пътувало с дилижанси през граници, преди да стигне до получателя. Няма го трепета, с който отваряш плика с писмото от любимия човек. Все по-рядко разгръщаме книгата, която ни чака на нощното шкафче. Срещаме ли се с приятели на чаша вино да споделим идеи, преживяно, да поспорим, да се посмеем? Днес, включвайки компютъра, плазмения монитор ни отваря свят на безгранично виртуално пространство. Страхотно! Това ли е новата пъпна връв на човека?!“

Плакати на Раки Налмаджийн, Иран /л/, Николай Младенов /ц/ и Петър Чучулигов

След фестивала „Аполония“, колекцията КОНТАКТ може да бъде разгледана в София и то в нейния по-цялостен вид по време на изложбата, експонирана на пл. „Славейков“ от 15 до 30 септември.

Осъществена с подкрепата на Министерството на културата и на Столична община, Международната  плакатна акция „Контакт” тепърва ще гостува в различни градове у нас и по света.

Албена Спасова

Плакати на Дамян Дамянов /л/, Георги Янков /ц/ и Кирил Златков /д/

Припомняме, че извън  богатите си програми в различните изкуства „Аполония“ стана символ и на добрия плакат в България. Не става дума само за изложбите  на открито в града и в двора на галерията по различни теми, а това че  всяко издание е с различен плакат, правят ги най-добрите. Няма експозиция на Международното триенале на сценичния плакат, където да не присъстват образите на „Аполония“.

Плакати на Милена Абанос /л/, Боян Мешелев /ц/ и Мая Стайкова /д/

„Божидар Икономов (1943-2016), (един от създателите на Международното триенале на сценичния плакат заедно с проф. Божидар Йонов и Албена Спасова) имаше много фантазия и много хубав стил, който наложи още от първите години. А после щафетата пое един млад човек, който вече не е чак толкова млад, но той започна при нас още като студент – Светлин Балездров, той е извор на идеи! Даже си спомням, че една година толкова бяха красиви двете му предложения, че ги сложихме и двете като плакати. При него всяка година изскача ново решение. Макар че скоро ми казваше „Абе, дай да вземем някой млад художник“. „Добре, добре, отговорих – хайде сега да мине 40-ата годишнина, че тогава ще мислим!“ С усмивка коментира за „въпреки.com” артистичният директор на фондация „Аполония“ Маргарита Димитрова в традиционния ни разговор в навечерието на 40-ото юбилейно издание на фестивала в Созопол. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: архив на Международното триенале на сценичния плакат

[vprki]

Изложби – в Прага и Карлово осветяват многоликата тема за жените в плаката

Международното триенале на сценичния плаката представя две колекции, в центъра, на които е темата за жената. Седмицата след Възкресение започва с две международ��и изложби, които осветяват различни страни от многоликата тема за жените в плаката. Първата експозиция се открива в Прага на 7 май, в галерията и със специалната подкрепа на Българския културен институт в Чехия https://www.bki.cz/.

 Идеята на Радослава Боор - Radoslava Boor и Йитка Зарубова - Jitka Zárubová е да експонират плакати, защитаващи правата на жените, за няколко месеца се превърна в грандиозна международна кампания, която събра стотици произведения на автори от цял свят. Кураторката Радослава Боор - Radoslava Boor, известната със своите талантливи плакати и социална ангажираност, споделя колко труден е бил подборът, и колко бързо се е разраствал мащаба на акцията ARTtention. Резултатът е не само впечатляващ със силата на посланията и с естетическите си качества, но е и показателен за това колко „гореща“ е темата. 

Радослава Боор - Radoslava Boor на откриването на изложбата ѝ "Ние сме Земята" в галерия Vivacom, април 2023

За съжаление, измеренията на системното неспазване на женските права са огромни, а проблемите са много и различни - от бруталността на войната, през тероризма, глада, липса на достъп до образование, здравеопазване, пълноценен социален живот, равноправни трудови възнаграждения и условия за кариерно развитие,  избор на личен живот и външен вид и много, много други.  Насилието  и погазването на човешкото достойнство са универсално, разрушително зло, независимо дали е породено от домашен тормоз или военни действия.  Плакатите (150 броя) са ярко художествено свидетелство за един от най-острите и многопластови проблеми на съвременното  общество, но заедно с това са доказателство за активната  гражданска и творческа позиция  на автори от 37 страни. Сред участниците са  както известни майстори на плаката като Лекс Древински, Агнешка Жемичевска, Гите Кат, Люба Томова, Иван Кашлаков, така и млади автори.

Йитка Зарубова - Jitka Zárubová

Поради големия интерес към ARTtention https:/www.arttention.eu/, изложбата в  Прага има две последователни локации. След  БКИ, плакатите ще бъдат изложени до средата на юли във впечатляващото със своята архитектура - централно фоайе на  Народната технически библиотека в Прага, където ще станат достояние на многохилядна аудитория.

Триеналето, което е съорганизатор на проекта, планира да го покаже като част от програмата и каталога на предстоящото ХI Международно триенале на сценичния плакат – София 2025.

Плакати на Лекс Древински, Агнешка Жемичевска, Люба Томова в Прага...

Ден по-късно,  на 8 май, в ��бщинската художествена галерия на Карлово ще бъде открита изложбата „Жените и Международното триенале на сценичния плакат или Красивите лица на плаката“. (Уточняваме, че директор на галерията е талантливата художничка и куратор Пенка Минчева, която има специално отношение, което е доказвала в годините към запазването на природата и социалните проблеми – б.р.)

От своето създаване през 1994 г. до днес Триеналето е платформа, привличаща цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото присъствие на други „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света.

От изложбата, която ще бъде представена в Карлово

Настоящата селекция представя плакати на всички носителки на награди и на някои знакови фигури, участвали при определянето на тези награди. Колекцията отбелязва постиженията на 21 съвременни български и световни плакатистки, сред които са както легендарните фигури на Розмари Тиси, Пола Шер и Гите Кат, така и цяла плеяда художнички, включително и единствената авторка в досегашната история на Триеналето, удостоена с Голямата награда – Люба Томова.

Специално място в експозицията е отделено на почетната участничка – голямата българска плакатистка Ралица Станоева (1940-2024). Изложбата  представя изкуството на плаката от последните три десетилетия през умните и красиви очи на неговите създателки.

Ралица Станоева (1940-2024)

Проектът, който пътува в различни галерии в страната се изпълнява с подкрепата на Министерството на културата и включва творби на: Агнешка Жемичевска,  Полша, член на международното жури, 2019; Агнешка Попек-Банах, Полша, награда за млад автор, 2013; Александра Гогова, награда от конкурса за плакат на изложбата „Великите майстори на японския плакат”, 2011; Анет Ле��ц,Германия/Франция, равностойна награда, 2013; Анна Симеонова, Първа награда от конкурса за плакат на Полския институт, 2019; Анник Орлеанж, Франция, член на международното жури, 1995; Гите Кат, Дания, член на международното жури, 2022; Десислава Десева, награда за дебют, 2010; Ивелина Анчева, награда за млад автор, 2001; Калина Сертева, награда за млад автор, 2001; Капка Кънева, награда за български автор, 2016 г., награда на СБХ, 2022; Люба Томова, равностойна награда раздел 2., 2007 г., Голяма награда, 2022; Маргарита Дончева, награда за млад автор, 2007; Мая Волна, Полша, член на международното жури, 2013 ; Мая Стайкова, награда за млад автор, 2013; Мила Лозанова, награда за дебют, 2004 г., награда на Димитровград за български автор, 2007, член на селекционното жури, 2022; Пола Шер, САЩ, Първа награда, 1995; Радослава Боор, България, награда за плакат на 10. Триенале, 2022; Ралица Станоева, България, почетно участие; Розмари Тиси, Швейцария, член на международното жури, 2001; Яна Левиева, България, награда за млад автор, 1995.

Калина Сертева /л/ и Люба Томова /д/ в галерия "Средец", февруари 2024

През 1994 година Божидар Йонов, Божидар Икономов (1943-2016) и Албена Спасова едва ли са предполагали, че идеята им да създадат Международното триенале на сценичния плакат ще стигне до своята 30 годишнина като платформа и ще привлича елита на световния плакат.

Припомняме, че с великолепната изложба  „Жените и плаката“ в галерия „Средец“ на Министерството на културата през февруари Триеналето започва програма за отбелязване на сериозната годишнина от създаването си. Тогава при откриването проф. Божидар Йонов каза: „Идеята за изложбата е на Албена Спасова и тя стана факт. Преди две години се състоя 10-ото Международно триенале на сценичния плакат, в което имахме изключително много участници от цял свят и, естествено голям брой от тези участници бяха и талантливите дами в областта на изкуството на плаката. Публиката ще се убеди като види  произведенията, които са експонирани тук. Никога не съм очаквал.  С моя колега Божидар Икономов, който вече не е между нас, си викахме да стигнем до четвърто-пето триенале, а ние стигнахме до 10-ото юбилейно издание /за него във „въпреки.com” може да прочетете тук/, което преди две години се състоя на четири места в София.

проф. Божидар Йонов и Албена Спасова на откриването на изложбата в галерия "Средец", февруари 2024

Това беше голям успех за нас и за публиката, която се интересува от това изкуство.“ /подробности за изложбата в галерия „Средец“ може да прочетете тук/.

Идеята за нея се роди по време на Празниците на изкуствата „Аполония“, 2023. Припомняме, че от своето създаване през 1994 г. до днес, Триеналето неизменно е платформа,  която привлича цвета на световния плакат. Сред хилядите експонати, със своето многообразие блестят произведенията на няколко поколения талантливи жени. За немалка част  от тях Триеналето е старт, прераснал в богат и успешен творчески път, а самото  присъствие на други, „изстреля“ форума сред най-престижните изложения в света.

От изложбата, която ще бъде представена в Карлово

Плакатите, създадени от жени са особено реактивни към проблемите на човечеството, характеризират се с изтънчен вкус и с повишена степен на емпатия и загриженост. Тематичният обхват е широк – от плакати, интерпретиращи сценичната и визуална култура до такива, които коментират значимите проблеми на човечеството. Целта на проекта съвпада с мисията на Триеналето – да пази, да развива и да популяризира в национален и международен план изкуството на плаката – цял дял от съвременната визуална култура, който по една или друга причина през последните десетилетия остава в сянка, независимо от традициите и постиженията на предходните поколения и таланта на младите артисти, изкушени от него.

Ние ще продължим с интерес, почит и уважение, както и досега да разказваме за изключителната творческа и организаторска дейност на екипа на Триеналето. Техните проекти, които имат и широк отклик и популярност по света представят и красивото и талантливо лице на плаката, като важна част от визуалната ни култура. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на Триеналето и Стефан Марков

[vprki]

Божидар Йонов: Компютърът разширява възможностите на художника, но не може да замени уникалните му  идеи

Заслугите на проф. Божидар Йонов към Националната художествена академия и към съвременната българска визуална култура са дългогодишни, многобройни и разностранни. Творческият му път е олицетворение на динамиката и духа на художествените процеси не само в НХА, а и в изкуството от втората половина на 20 век до днес. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова, преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат по повод удостояването с почетното звание Доктор хонорис кауза на Академията.

За него във „въпреки.com” може да прочетете тук. Тогава на 16 април анонсирахме, че ще публикуваме изключително интересния разговор между проф. Йонов и Албена Спасова, в който се разкрива дори и в личен план творецът. Коментарите му върху някои актуални процеси и паралелите с миналото, повдигат интересни въпроси относно ролята на художника, на художественото образование и на публичното изкуство.

Забелязвам, че през последните година-две те привлича акварела, техника, с която до сега не съм виждала да работиш.

"Лодки пристана при Сава", акварел

 Мен все още ме привличат много неща. С акварела съм свързан още от ученик. В гимназията работехме с акварел и си измисляхме какви ли не похвати за възможностите на пигментите върху белия лист.  На мен всичко ми доставя удоволствие, въпросът е колко време ще имам да се докосна, да навляза...

Останала съм с впечатление, че за теб плакатът е водещ. т.нар. плакатно мислене универсално ли е?

Да, мисленето на един художник е много важно, до къде се простира мисълта и въображението, кога идеята придобива форма и реализация.

Кажи ми нещо за своя творчески процес. Как започва той?

Това е тайна. Удрям по масата, идват джуджетата и започват да се трудят. Както се казва: музата кацна, музата още не е кацнала или музата не кацна изобщо. Някой път музата кацва изведнъж в момента, в който човек чуе за дадена тема. И работата тръгва, а някой път не тръгва. Понякога си казвам „ей, откога съм чакал това нещо ....“.

Как навлизаш в темата, какви проучвания правиш?

"Образ и подобие", плакат-фрагмент

За един плакат понякога цяла седмица прелиствам книги, разглеждам материали, само и само,  да уловя нещо, на което друг не е попаднал преди мен. Много е важно като си въобразиш, че си измислил нещо „гениално” да не се окаже, че отдавна други са  достигнали до него.

Преди Интернет как се правеше това проучване?

С библиотеката. И до ден днешен притежавам богата библиотека и не ми се иска да се разделям с нея. Въпреки че, следващите поколения художници в моето семейство – внучката (Божидара Йонова) и синът (Евгени Йонов) ми са на мнение, че Интернет и Гугъл знаят и показват всичко. Но не съм напълно  съгласен. Аз съм от тези, които още намират книгата като по-неосквернен, по-истински и достоверен източник. При готовата, „смляната” информация се губи сладостта от изследователския и откривателски  процес, пътят, който те отвежда до конкретната художествена находка. 

Това е едно от големите предизвикателства. Все още не всички библиотеки са дигитализирани. Не цялото книжно богатство го има в глобалното пространство. Разкажи ми за технологичните особености при възпроизвеждането на  визиите, които създаваш. Навремето си работил основно със ситопечат и офсет, сега с дигитален печат.

проф. Божидар Йонов и Албена Спасова при откриването на изложба плакати в памет на Стефан Десподов (1950-2015) във фоайето на Народния театър "Иван Вазов", 2016

Говорим за реализацията на „великите” плакати. Шегувам се. Способът на възпроизвеждане  има голямо значение. Навремето, авторът  проектирайки, трябваше да се съобразява с това къде ще се печатат тези проекти, защото едно е да проектираш за сито, друго е да проектираш за офсет. Имаше си съвсем определени изисквания.

Кога и по каква причина изчезна литографията като форма на тиражиране на плакати и рекламна графика (етикети, опаковки)?

Някъде към края на 40-те години, 50-51-52-а тотално литографията престана да бъде техника за размножаване в полиграфията. Аз имам плакати на бай Евгени (Евгени Йонов, 1910 - 1996, завършва "Обща декорация" в Художествената академия при проф. Дечко Узунов през 1941, един от създателите на пространствения и рекламен дизайн, баща на Божидар Йонов), които са фантастични. Имам литографски плакати, който са с 7 - 8 цвята.

А по каква причина литографията отпада? Че е по-скъпа ли?

Причината е, че е много по-скъпа и по-трудоемка.

Ти имаш ли спомен той как ги е правил тези плакати? Върху камъка ли е рисувал?

Евгени Йонов "Алафрага" от изложбата му "Декоративна живопис" в галерия "Мисията" по повод 105 години от рождението му, 2015

Той си ги е рисувал върху картона и го е предавал в такъв вид в печатницата. Разправяше ми един куриоз. Предал проектът някъде януари-февруари, а плакатът  трябвало да излезе през есента и до тогава „чака” в печатницата,  през лятото мухите оставят  своите характерни следи върху него, а педантите печатари ги възпроизвеждат перфектно, включително и с допълнителните „намеси”.

Работейки плакат, занимавал ли си се с по-дребни образци на приложната графика или на графичния дизайн, етикети, знаци, стикери?

За мен те никак не са дребни. Бай Теньо  (Стефан Кънче��, 1915 – 2001, ненадминат, световно признат майстор на запазения знак) цял живот се занимаваше с такива привидно дребни неща, ама е номер едно в света. Като завърших Академията на втория ден отидох на работа в Булгарплодекспорт. Там това ми беше заниманието като художествен редактор - да правя етикети и реклами, както и да ги възлагам на колеги. По същото време започнах да се занимавам и с пространствен дизайн на изложения, в които участваше Булгарплодекспорт.

И какво включваше рекламата, освен панаири и изложения с големи международни мащаби? Питам, защото по време на социализма при липса на конкуренция, рекламата у нас е с видоизменено естество.

Етикети, участия в изложения, диплянчета, някакви други неща и това беше.

Кога започна да се занимаваш по-активно с рекламен дизайн и въобще с всичките тези панаирни палати, експа, изложения? С какво се отличава работата на художника при този вид задания?

проф. Божидар Йонов в галерия "Райко Алексиев", 2009

Винаги съм  контактувал много с архитекти и от там започнаха тези ми занимания.  Имал съм шанса да работя със светила, по-възрастни от мен като Богдан Томалевски, Лозан Лозанов , от които съм научил много. Сега общувам с по-младите поколения.  Покрай тях много пъти се налагаше да се правят и архитектурни оформления на изложения. Няколко пъти съм работил с арх. Васил Вълчев.  И всъщност последната ми голяма работа беше национална изложба в Москва, която беше най-голямото изложение на България, правено извън страната.

А аз си мислех, че е свързано с това, че баща ти е един от първите художници, оформяли Пловдивския панаир. Винаги съм си представяла, че си му чиракувал и така постепенно си навлязъл.

На него му чиракувах 1-2 пъти като първия път, когато ходих на Пловдивския панаир бях още ученик, 2 курс в гимназията. Бях прикрепен към дърводелците да разнасям шперплат и разни материали. Никакво артистично занимание. Втория път  вече се заглеждах в работата  на корифеите - изпълнители. Естествено, нещата бяха съвсем различни от сега, а материалите  несравними с днешните. Тогава за пръв път видяхме мече, тампон, какво е да се печатат шрифтовете с тампони. В последствие, в Академията преподавах както графичен, така и пространствен дизайн. Но палитрата беше далеч по-широка. От оформлението на една витрина до проектиране на национални художествени изложби. Завършвайки, нашите студенти, правеха много сериозни работи и то на ниво. За съжаление, често тези знания  няма къде да бъдат приложени.  Например, като се правят национални павилиони, то те са бледи подобия на някогашните национални изложби по света (например съотношението е 500-600 кв. м метра към едновремешните 5000 или 6000, или 12 000 кв. м). Естествено, че тогава пропагандата беше друга и измеренията – различни.

Това означава ли, че според теб се къса връзката между образование и практика?

проф. Божидар Йонов при удостояването му с почетното звание Доктор хонорис кауза на НХА, в гръб ректора проф. Георги Янков

Отдавна говоря с моите колеги много сериозно да се замислим какво правим с Академията, защото бъдещето на художниците все повече се различава от това, което се преподава.  Бъдещето налага необходимостта от обновяване. Да не говорим, че и т.нар. изкуствен интелект се „вклинява“ в нашите пространства и това се отнася и за графичния дизайн и за много други занимания за художници.  Боя се че, губим борбата за естетиката,  на която през цялото време учим студентите.  За съжаление, вече отпада естетиката и на художническия поглед, които уж другите не притежават.

То е омагьосан кръг. Всичко е въпрос на престиж. Според изследванията, тъкмо творческите индустрии са тези, които имат бъдеще. Но, за да се превърне една практика в културна индустрия, ко��то да „храни“ определено съсловие се изискват поредица от комплексни стъпки.

"Икона", емайл

Според мен, Академията трябва периодично да актуализира и  модернизира своите програми и да е проактивна при търсенето на връзка с практиката. Аз бих започнал именно с това. Изобщо по някакъв начин да стане така, че нашите възпитаници да са очаквани и търсени и да имат своята адекватни професионална реализация след като завършат НХА.  Едно време за едно място в Академията кандидатствахме по 40-45 души, защото заниманието с изкуство носеше престиж. Сега цифровите показатели са коренно различни. И какво правим тогава? Трябва да защитаваме възгледа, че има не малко професии и сектори, където професионалната компетенция на художника е задължителна и не може да бъде заменена от хора с компютърни умения.

Това е по-скоро е въпрос на държавна културна политика, която да внушава подобно отношение. Навремето, още когато се създава Държавното рисувално училище  са се отчитали нуждите на българската индустрия, т.е. художественото образование е схващано като неизменна част от напредъка и просперитета на младата държава.  И в ново време, държавата дава не малко пари за професионалното обучение на едни хора, които в продължение на 10 години първо гимназия, после Академия стават професионални художници. Когато има политиката на протекционизъм спрямо културата, то тя е доказано успешна и перспективна, така че без да въздишаме по централизираното държавно управление на културната сфера има нужда от  институционална намеса от страна на НХА, СБХ, други образователни и културни институции, министерства с цел да бъде защитен  статута на българския художник.

Плакат към спектакъла в театър "София"

Не бива да се забравя колко важна е ролята на експертни/държавни комисии, чието мнение да е меродавно за изкуството и художествените намеси в публични пространства, включително и за това къде и как се рекламира днес културата. И пак стигаме до плаката, до неговата мисия и сила.

Според теб какви са посоките и тенденциите, които би  откроил в развитието на плаката през последните години?

Трагични са. Тенденциите в плаката в момента са трагични. Излез навън да видиш – колонка за плакати. Окаяни са както самите колонки, така и повечето плакати, разлепени върху тях.

Не говоря за това, говоря за световните процеси в плаката. Защо има отново подем при организирането на големи международни изложения, кампании, повечето от които имат цикличен характер. Свидетели сме на „възраждане” на онази практика, характерна за втората половина на миналия век и затихнала в средата на 90-те години. Днес непрекъснато се раждат нови инициативи. 

проф. Божидар Йонов на откриването на 10-ото Международно триенале на сценичния плакат, 1 ноември 2022.

Плакатите в международните тематични изложби, в биеналета, триеналета са нещо друго. Чрез тях световната колегия поддържа живо това изкуство, защото в тях участваме автори, които сами си възлагаме и изпълняваме плакатите, за да се заявим, че  ни има и че има нужда от това изкуство. Аз визирам плакатите, поръчани от някого, за да рекламират и популяризират нещо. Тези плакати са по-скоро изключения.

Каква е ролята на Триеналето, защо продължаваш да се ангажираш с него?

Защото, ако го няма и Триеналето, тогава изобщо няма да има какво да говорим за плаката. Ако го няма Триеналето в София, ако го няма полският плакат  и биеналето във Варшава, ако ги няма усилията на още 5-6 такива големи изложения в тази област -  край. И ако смяташ, че всички тези плакати, които ги виждаме в тези изложения са селектирани от реално съществуващи плакати, много се лъжеш. Половината са правени специално, заради изложбените събития.

Да, така е. И ние от Триеналето нали затова даваме конкретни теми и инициираме тематични проекти. Това, според теб, само удължава агонията на плаката  или обратно – подготвяме някаква среда, култивираме вкус и отношение, поради които в един обвит в неизвестност бъдещ момент, все пак, ще може да се консумира пълноценно удоволствието от общуването с произведения на плакатното изкуство в реална градска среда?

Къде е тази среда?

Имаме пробиви. Има театри, които поръчват. По-често в провинцията, отколкото в София, но има такива.

Ама защо в провинцията? Защото в провинцията отишъл един амбициозен режисьор от София и решил, че като направи една хубава постановка авангардна е хубаво тя да има и един графичен образ.

 Това е някакъв пробив. Пробив са и изложбите. Преди дни закрихме първата от поредицата изложби на Триеналето „Жените и плакатът”. Тепърва предстои да гостува в Сливен и то в прекрасното пространство на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров”, впрочем от малкото, които си поръчват плакати. Кажи ми имаш ли любим, предпочитан плакат от своите? Някой, с който се гордееш, който ти харесва истински?

За един не мога да кажа. Може би  половината не са направени ощ��.

Образ или буква?

Буквата образ.

Напоследък забелязвам, че по-скоро в полето на типографията и на буквата си решаваш плакатите. Плакатът и жените,  Образ и подобие, Пост постер. Всъщност това е една устойчив  тенденция и в глобален план. Последният ти за сега плакат Плакатът и жените получи специални овации от няколко млади колеги.

Хубаво е човек в такива случаи, когато няма възможност да постави един образ като начало и край в един плакат, да си служи с обратното – буквата образ.

Какво е бъдещето на плаката, посветен на културната сцена?

Буквата Е на Божидар Йонов от мащабния проект на Международното триенале на сценичния плакат „Буквите на България – aзбука на Европа”

Голямо.

Точно преди малко каза, че е трагично.

Е трагично е, но бъдещето зависи от художниците преди всичко, а аз вярвам в художника.

За съжаление, плакатът не може да зависи  само от художниците.

Е, ама малко или много трябва да зависи от своя създател - художникът. И от интелигентните режисьори и директори на театри, на фестивали.

По-скоро да зависи от някакви обществени нагласи. Да знаят колко е престижно да поддържат една трайна и стилна линия в рекламата, която привлича зрителя, провокирайки го и карайки го да мисли.  Според мен, точно това е ролята на Триеналето, и на други големи изложби – да издигат престижа на изкуството плакат. Кое е за теб най-голямото предизвикателство в работата ти върху плаката?

Предизвикателството на един художник преди всичко е да влезе сутринта в ателието, да си направи едно кафе, да седне, да пие и да гледа в една точка. И в един момент тази точка може би да стане нещо интересно, може и да стане толкова безинтересно, че няма накъде. Но винаги, човекът-художник, когато е сам в своята творческа среда, се получава нещо. Става някакъв контакт с темата, която придобива образ. Дали идеята ще е за емайл, за плакат, или за графичен образ ...

Искаш да кажеш, че не знаеш предварително какво ще правиш?  Че решението е спонтанно?

Много пъти знам какво ще правя. Но понякога чакам да дойде музата, а тя не каца.

При твоята богата творческа продукция, явно е било голямо движение и струпване на музи. Очевидно става дума за някакъв професионален порядък, който ти е подвластен. За това те питах, от къде започва  творческият процес. Скица ли е началото?

Началото е в главата. Въображението изгражда това, което ще стане в последствие като резултат.

Как се документира това въображение?

Скицирал съм и върху кутия за цигари и на салфетка, стига решението  да се появи.

 Какво съветваш младите хора, които тепърва избират това поприще? Прави ми положително впечатление, че през последните години е реабилитирана ролята на художника в областта на книгата. И докато преди ставахме свидетели на изчезването на издателства и книжарници, то сега се откриват нови големи и малки книжарници, издателствата са със сериозна продукция, в чийто процес на създаване са включени съвременни български художници.

Доста талантливи млади наши колеги, а и по-възрастни, правят интересни корици, интересни илюстрации, интересни оформления на книги и т.н.

Ето пример за достойно позициониране на българския художник в една сериозна културна индустрия. Това е една от идеите ми. Да се опитаме да направим някакъв конкурс за плакати, рекламиращи  книги.

Да, би било добре.

От колко години работиш с компютър, ти си един от първите?

От много отдавна, повече от 30 години. Някои неща забравям, други научавам. Компютърът е средство, което разширява възможностите на художника, но не може да замени неговите оригинални и уникални идеи. Радвам се, че около мен има хора от фамилията, които работят в тази посока.

Вероятно е особено усещането, че си  брънка от една верига, от една приемственост Ти самият си син на художник, твоят син е художник, внучката ти също.

Ето, че сме четири поколения професионални художници, цял клан, стига само да има с какво да се гордеем като резултат от труда ни. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021), Стефан Марков и личен архив

[vprki]

Забележителният проф. Божидар Йонов бе удостоен с Доктор хонорис кауза на НХА

Заслугите на проф. Йонов към Националната художествена академия и към съвременната българска визуална култура са дългогодишни, многобройни и разностранни. Творческият му път е олицетворение на динамиката и духа на художествените процеси не само в НХА, а и в изкуството от втората половина на 20 век до днес. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова, преподавател в НХА, съосновател на Международното триенале на сценичния плакат.

На 15 април 2024 година на официална церемония проф. Божидар Йонов, един от  доайените на НХА бе удостоен с почетното звание Доктор хонорис кауза на Художествената академия.

Това e повод да припомним неговото категоричното и разнолико творческо присъствие в различни сфери на визуалното, както и  да разговаряме за ролята на художника в съвременната културна ситуация.

Божидар Йонов и Павел Койчев

Завършил „Декоративно-монумент��лна живопис” при проф.  Георги Богданов, Божидар Йонов допринася за развитието на монументалното изкуство, използвайки различни изразни и пластични средства. Паралелно с това е един от най-активните автори в полето на пространствения, наречен по-късно рекламен дизайн, с многобройни реализации в някои от най-големите международни изложения в: Монреал, Токио, Дамаск, Хановер, Бърно и други. Същевременно в продължение на 13 сезона неговите стилни и силни плакати формират визуалната идентичност на Театър „София”.

Не случайно в биографията му откриваме български и международни отличия за постиженията му в различните сфери на изкуство в които работи като: емайл – наградата от международното биенале в Кечкемет, Унгария; плакат -  златен медал за туристически плакат - Торино, Италия, втора награда от Международен конкурс за плакат, организиран от ООН на тема "Правата на човека" – Страсбур��, дипломи от биеналетата във Варшава и Лахти, множество награди от биеналето на българския театрален плакат в Димитровград; реклама - сребърен медал за графичен дизайн на календар от 4-то Международно биенале – Бърно, Чехия; голямата награда за календар на изложението ПринтКом, Международен панаир – Пловдив и др. Носител е на Годишната награда на СБХ „Александър Жендов” за приложна графика и на „Златно перо”. Организирал е и редица самостоятелни изложби, някои от които в: Грийнсбъро, САЩ, Берлин, Виена, Копенхаген, Москва, София, като най-внушителната  от тях - „Три посоки” се състоя в галерия „Академия”.

Божидар Йонов

Водеща фигури в специалността „Рекламен дизайн”, където преподава до 2023 година, той е заемал и различни академични длъжности от  ръководител на катедра до декан на Факултета по приложни изкуства и дизайн и ректор.

Периодът (2003 - 2007), в който проф. Йонов е ректор на НХА се отличава с градивност и утвърждаване на значимостта на институцията в национален и международен план. Неговите специални заслуги за сключването на договора със Сите Ентернасионал де`з ар – Париж; за изграждане на галерия „Академия” продължават да дават плодове, а силното начало с поредицата от знакови изложби е благодатна основа за днешния авторитет на галерията. Времето ни прави свидетели на това колко продуктивни и перспективни са идеите, започнали тогава – разширяване и модернизиране на сградния фонд на НХА, представяне на външни изложби, тясно и ползотворно взаимодействие със значими институции, медии и прочие.

Във всички областти, в които твори Божидар Йонов, оставя трайни следи – негово дело са най-мащабните екстериорни и интериорни произведения от емайл у нас,  а плакатите му за над 120 представления на театър София са знакови и определящи за стила на театъра в продължение на десетилетия - пример за устойчива графична естетика, създадена в симбиоза с реалната културна ситуация и допринасяща за нейното цялостно облагородяване.

Един от съоснователите на Международното триенале на сценичния плакат и негов председател от 2016 година до днес, Б. Йонов има принос за това тази инициатива да се превърне в утвърдена международна институция, събрала „цвета” на световния плакат и практически единствената платформа с подобен мащаб и обхват, отворена  за стотици българските артисти от няколко поколения. Триеналето продължава да променя представите за локална и интернационална сцена и периодично става причина в София да гостуват някои от най-влиятелните фигури от света на плаката: Валдемар Швежи,  Ален ле Кернек,  Жоао Машадо, Шигео Фукуда, Алън Флетчър, Сусумо Ендо, Стасис Ейдригевичус, Владислав Плута, Ищван Орос, Кари Пиппо и много други -  всички, изнесли незабравими публични лекции в НХА.

Проф. Божидар Йонов при връчване на почетното звание от ректора проф. Георги Янков

Без аналог в българската практика от последните 30 години, в Триеналето рамо до рамо се изявяват студенти и професори; едни от най-големите майстори на плаката и дебютанти, на които тепърва им предстои да обновяват изкуството на плаката. Съавтор и съучастник в най-успешните проекти на Триеналето, проф. Йонов  е неизменна част от неговата впечатляваща културна география, разпростираща се в България и по света: Аахен, Базел, Берлин, Братислава, Брюксел, Будапеща, Бургас, Бусан, Варна, Варшава, Вашингтон, Виена, Габрово, Димитровград, Женева, Колорадо, Краков, Лондон, Люксембург, Мадрид, Мексико, Москва, Ниш, Ню Йорк, Париж, Плевен, Пловдив, Прага, Прищина, Самоков, Сеул, Скопие, Сливен, Смолян, Созопол, София, Токио, Хелзинки.

Сред приносите на Божидар Йонов е инициативата за ситуиране на плаката в открита среда, обособявайки специални арт зони, чрез които той се връща в своята най-престижна галерия – улицата. Експозиционните конструкции и десетките изложби на места като площад Славейков, фасадата на НМА в София, кейовата стена на пристанище Бургас, металната и в последствие каменната ограда на художествената галерия в Созопол по време на фестивала Аполония, оградите на няколко училища в страната са показателни за мащаба и енергията на тази част от дейността му.

Божидар Йонов "Рибна пирамида", акварел

Неуморен експериментатор и днес проф. Йонов продължава да работи емайл, плакат, акварел, компютърно генериран дизайн, да създава експозиционни пространства и да е пример за професионализъм, новаторство и отговорност сред колегията и новите поколения, с които ще остане свързан както с педагогическата си, така и със своята творческа дейност.

Коментарите му върху някои актуални процеси и паралелите с миналото, повдигат интересни въпроси относно ролята на художника, на художественото образование и на публичното изкуство.

Проф. Божидар Йонов

В следваща публикация при нас ще публикуваме изключително интересния разговор между проф. Йонов и Албена Спасова, в който се разкрива дори и в личен план творецът. Винаги сме били щастливи да разказваме и се срещаме с него по различни поводи. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Марков и личен архив

[vprki]

За графично изкуство границите са условни

 „Изложбата „Съвременно графично изкуство от Азия“ в галерия „Мисията“ на Културния институт към Министъра на външните работи е много специална. Тя е малка част от огромното Международно триенале на графиката – 9-ото издание, което закрихме на скоро, в края на януари.“ Каза Албена Спасова, куратор на изложбата и един от организаторите от СБХ на 9-ото Международно триенале на графиката (5 декември 2023 – 31 януари 2024).

И продължи: „Преди това беше в продължение на два месеца във всички изложбени зали на СБХ на „Шипка“ 6. Но съдбата отреди така, че част от работите от т.нар. трети страни в това число всички страни от Азия да дойдат със закъснение по ред причини – митнически и организационни. Ние ги включихме в експозицията, но загубихме дни, безценно време и те бяха показани не повече от 20 дни. Затова решихме, че всеки повод докато обработваме графиките, за да ги върнем, да продължим да ги показваме. Всяка възможност е добре дошла.

От изложбата в галерия "Мисията"

Какво по-добро пространство от галерия „Мисията“! От години СБХ и Институтът имат съвместен проект, наречен „Графиката-посланик“ /Неведнъж сме писали за това във „въпреки.com”./. Изложбата е част от този проект, защото наистина показва, че в условията на вездесъщото графично изкуство границите са условни!“

Колекцията е разнообразна, интересна, качествена, без да претендира да е изчерпателна.Благодарение на представянето ѝ в галерия „Мисията“, софийската публика да може да види тези прекрасни произведения. Сред творбите са тези  на двама носители на Голямата награда – на китайския автор Джан Хюи на Осмото издание, 2020, който сега в СБХ имаше самостоятелна изложба и на чудесния автор Тайчи Кодама от Япония, който пък след три години той ще има самостоятелна изложба, като носител на Голямата награда на 9-ото триенале. Великолепните са графики на авторите от Тайланд, специално на 24 годишна млада графичка. До месец се очаква да излезе и пълният цветен каталог на произведенията от 9-ото триенале.

Творбата на китайския автор Джан Хюи в галерия "Мисията"

„Това е различна, международна и сплотяваща изложба, защото графиката може да бъде посланикът, който прави връзките между нас, който да ни разказва колко кра��ив и колко разнообразен е светът, в който живеем.“ Каза при откриването Снежана Йовева-Димитрова, директор на Културния институт към Министъра на външните работи.  В годините, откакто е на този пост, тя и екипът работят с вдъхновение и много амбициозна за разширяването на Културната дипломация като приоритет на българската външна политика, за което във „въпреки.com” сме писали неведнъж.

От изложбата в галерия "Мисията"

Привличат много партньори от различни сфери на изкуствата, като един от тях, разбира се, е СБХ. В този контекст универсалният език на изобразителните изкуства е има важен принос.

От изложбата в галерия "Мисията"

Припомняме, че в края на 2023 годината пространствата на галерията на СБХ на „Шипка“ 6 бяха завладени от изкуството на графиката /подробности може да прочетете тук/.  Фактът, че Международното триенале на графиката в София се провежда за девети пореден път, без съмнение свидетелства за утвърждаването му като един от най-авторитетните форуми в страната и го нарежда сред значимите събития в артистичния живот като своеобразен диалог между автори от световната сцена.

Историята на Международното триенале на графиката в София води началото си от далечната 1995 и вече почти три десетилетия е актуална платформа за съвременна графика, надхвърляща идеята за класическо графично изкуство. Деветото триенале не само представи процесите и тенденциите в света на графиката, включвайки стотици произведения на близо 200 автори от 26 държави, позиционира съвременната българска визуална култура в международен контекст, поставя столицата ни сред влиятелните графични средища, но преди всичко допринася за утвърждаването на нови имена и актуални посоки в класическите и експерименталните графични форми.

Наградите бяха определени от Международното жури в състав  Буян Филчев (България), председател на организационния комитет, един от създателите на Форума,   Десислава Христова (България), Мариана Смит (САЩ). Майкъл Кемпсън (Австралия), Давид Артеагоитиа и Педро Галилея (Испания).

Вдясно наградените творби на японския график Таичи Кодама, вляво на тайландската млада авторка в галерия "Мисията"

И призовете са: Голяма награда: Таичи Кодама, Япония; Две равностойни награди:Виктор Мануел Ернандес, Мексико и Пьотр Журек, Полша; Награда за млад автор: Мириам Гесалага, Испания;Награда на фондация СIЕС, Испания: Евелина Колаковска, Полша; Почетни дипломи: Александра Ласон, Валтер Риндоне, Мартина Ржепечка, Марта Джиомджиора и Хенрик Кромиковски, Полша; Владимир Миланович, Сърбия; Роберт Янчович-младши, Словакия; Кармен Исаси, Испания; Людмил Георгиев и Васил Колев-Васило /И двамата са участвали като автори в графични изложби в галерия „Мисията“ – б.р./, България. За първи път бяха връчени и поощрения за млади български автори: Елена Янкова и Христо Георгиев. Не само наградите, а и цялата мащабна изложба на  Деветото триенале демонстрира убедително процесите и тенденциите в света на графиката, включвайки стотици произведения. Те потапят зрителя в световете на всеки един автор, който където и да твори в страни с различни култури, търси личния си изказ на вълненията си. А това направи изложбата единно цяло, сама по себе си произведение на изкуството, обединено от мълчаливия, но силен глас творците. Сред техните работи, толкова различни, зрителят се усещаш като част от многообразието, което във всекидневието ни убягва и не го оценяваме като дар.

Албена Спасова /л/ и Снежана Йовева-Димитрова /д/

Подобни красиви емоции и радост от съприкосновението с изкуството на графиката носи и изложбата „Съвременно графично изкуство от Азия“  в галерия „Мисията“. Тя продължава до 29 март. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Графиката като видение, въображение и разказ в пространствата на СБХ

В края на годината пространствата на галерията на СБХ на „Шипка“ 6 са завладени от изкуството на графиката.  Фактът, че Международното триенале на графиката в София се провежда за девети пореден път, без съмнение свидетелства за утвърждаването му като един от най-авторитетните форуми в страната и го нарежда сред значимите събития в артистичния живот като се своеобразен диалог между автори от световната сцена.

Ако проследим развитието на българската графика през последните години, ще установим, че тя се нарежда в йерархията наравно с живописта и скулптурата. Несъмнено, за да се обясни солидното присъствие на графиката на артистичната сцена в културен и художествен аспект не само на национално ниво, но и в международен мащаб, трябва да се отбележат няколкото графични форума в София, Варна, Пазарджик, Стара Загора, които дават широко поле за изява на автори от цял свят, отразяващ актуални постижения и тенденции на графиката. Историята на Международното триенале на графиката в София води началото си от далечната 1995 и вече почти три десетилетия е актуална платформа за съвременна графика, надхвърляща идеята за класическо графично изкуство.

От изложбата

Деветото триенале не само представя процесите и тенденциите в света на графиката, включвайки стотици произведения на близо 200 автори от 26 държави, позиционира съвременната българска визуална култура в международен контекст, поставя София сред влиятелните графични средища, но преди всичко допринася за утвърждаването на нови имена и актуални посоки в класическите и експерименталните графични форми.

По покана на Триеналето в София пристигнаха великолепни артисти от различни краища на света - Мариана Смит от САЩ, Майкъл Кемпсън от Австралия, Давид Артеагоитиа и Педро Галилея от Испания, които освен членове на международното жури за определяне на наградите, са и куратори на съпътстващите изложби, а проведоха и различни уъркшопи в НХА, срещи и лекции.

От изложбата на Джанг Хюей, Китай

Сред поканените да гостува за голямото събитие беше и Джанг Хюей, Китай – носител на Голямата награда от предишното, осмо издание на Триеналето (2019), който е представен със забележителна самостоятелна изложба  в една от залите на СБХ. Той е бил много щастлив от поканата, но за съжаление, бюрократични формалности във Външно министерство на родината му осуетиха идването му в страната ни. Но срещата с великолепните графики на Джанг Хюей е истинско преживяване не само заради съвършеното му майсторство на график, а и защото всяка една от тях разказва истории, вгледала се в конкретното човешко присъствие като единствено и неповторимо.

От изложбата на австралийска графика

В рамките на Триеналето за първи път е представена австралийска графика в сборна изложба от тази далечна страна. Мащабно с референтна експозиция е включена и испанската графика.

Своеобразното начало на многото разнообразни събития от Триеналето беше сложено с изложбата LIMINAL в галерия „Академия“ на НХА Мариана Смит от САЩ на 23 ноември, десетина дни преди откриването на форума на 5 декември. Мариана Смит е доцент по визуални изкуства в Stockton University, Galloway, NJ. Води класове по рисуване, графика и съвременни методи на графичен печат и арт книги. Тя има две бакалавърски степени от Moscow College of Applied and Industrial Arts и Columbus College of Art and Design, щат Охайо, и магистърска степен по изящни изкуства от Университета „Корнел“ (Cornell University).

Откриването на изложбата - Буян Филчев, журито и Любен Генов

В своята артистична практика тя използва графика, живопис и видео инсталация, в търсене на нереализираната мечта за родина. Творби на Мариана Смит са представяни в САЩ, Италия, Тайван, Китай, Ирландия, Нова Зеландия, Гуам и Армения, и показвани в имението на Губернатора на щата Охайо в Кълъмбъс, Охайо. Тя проведе и 3-дневен майсторски клас/уъркшоп по фотогравюра със Solar Plates в Графичната база на НХА.

Буян Филчев и Десислава Христова

Но да се върнем към най-очакваното събитие от Триеналето – наградите, определени от Международното жури в състав  Буян Филчев (България), председател на организационния комитет, един от създателите на Форума,   Десислава Христова (България), Мариана Смит (САЩ). Майкъл Кемпсън (Австралия), Давид Артеагоитиа и Педро Галилея (Испания).

И призовете са: Голяма награда: Таичи Кодама, Япония; Две равностойни награди:Виктор Мануел Ернандес, Мексико и Пьотр Журек, Полша;Награда за млад автор: Мириам Гесалага, Испания;Награда на фондация СIЕС, Испания: Евелина Колаковска, Полша; Почетни дипломи: Александра Ласон, Валтер Риндоне, Мартина Ржепечка, Марта Джиомджиора и Хенрик Кромиковски, Полша; Владимир Миланович, Сърбия; Роберт Янчович-младши, Словакия; Кармен Исаси, Испания; Людмил Георгиев и Васил Колев-Васило, България. За първи път бяха връчени и поощрения за млади български автори: Елена Янкова и Христо Георгиев.

Колаж от наградените творби, горе вляво Първата награда

Не само наградите, а и цялата мащабна изложба на  Деветото триенале демонстрира убедително процесите и тенденциите в света на графиката, включвайки стотици произведения. Те потапят зрителя в световете на всеки един автор, който където и да твори в страни с различни култури, търси личния си изказ на вълненията си. А това прави изложбата единно цяло, сама по себе си произведение на изкуството, обединено от мълчаливия, но силен глас творците. Сред техните работи, толкова различни, се усещаш като част от многообразието, което във всекидневието ни убягва и не го оценяваме като дар.

Георги Янков, ректор на НХА, Любен Генов и Албена Спасова

„Това е най-представителната международна проява на Съюза на българските художници, Триеналето се утвърди като актуална графична платформа и се нарежда сред значимите международни форуми“, каза при откриването на изложбата Любен Генов, председател на СБХ.

А ние си даваме сметка каква изключителна работа в подготовката и реализацията на това мащабно събитие са свършили организаторите и техните сътрудници като логистика, като въображение и точност във всеки детайл. За нас е много радостно и дори вълнуващо включването на много млади хора �� цялостния процес и за тях това става важна част не само от обучението им в изкуството на графиката, но и създава усещането им да се чувстват част от света. Прекрасен стимул, който им дава шансът да не се затварят в рамките на нашите си географски ширини.

От изложбата

И тъй като сме на вълната на графиката държим да отбележим някои приятни съвпадения на път да станат традиция и с други изложби в същия контекст.

Галерия „ГрафикАрт“ представи големия майстор на литографията - Стефан Марков (1940-2000) с близо 40 от неговите изключителни графични творби. Изложбата „Уловени мигове“ ще бъде отворена за посетители от 7 декември 2023 г. до 5 януари 2024 г. Стефан Марков е познат на българската публика като един от най-известните и талантливи художници на 80-те години на миналия век, популярен със своите илюстрации, акварели, колажи и литографии, изпълнени до съвършенство с техниката „лави“. Той е и един от вдъхновителите за създаването на Международното Триенале на графиката навремето.

Леда Старчева /л/, Тереза Зиковска /ц/ и Камен Старчев

Припомняме, че художникът Камен Старчев спечели Голямата награда на Седмото международно триенале 2014 на графиката в София с графики от цикъла си „Пречиствателни станции”. По време на Осмото 2019 той откри в галерия „КО-ОП“ се великолепната си изложба „Без звук“. И сега отново има изложба в същата галерия "Остатъчни изображения".

За неговата изложба и тази на Стефан Марков очаквайте публикации във „въпреки.com”.

От изложбата

До 31 януари може да се потопите в забележителната изложба в галерията на СБХ на „Шипка“ на Деветото международно триенале. Ще ви посрещне с прекрасния плакат на председателя на организационния комитет изключителния Буян Филчев, професор по графика и графични технологии в СУ "Св. Климент Охридски". За него изкуствоведът проф. Чавдар Попов пише: "Процесът на рисуване е непосредствена вътрешна необходимост, спонтанен изказ на таланта, непреднамерена, естествена проява на виртуозното художническо майсторство на Буян Филчев, но заедно с това и дълбок, промислен израз на фундаменталните отношения между човека и Всемира, неговата собствена, неповторима точка на съприкосновение с Божественото начало. Трудно ще открием, ако въобще това е възможно, случаен щрих, необосновано петно или произволен цвят в неговите творби. Всичко е на мястото си, грижливо композирано, сложно оркестрирано, тънко уравновесено". И не случайно от самото създаване на Триеналето той е председател на Организационния комитет под егидата на СБХ, секция „Графика и илюстрация“.

 Онник Каранфиолян /л/ и Васил Колев-Васило /д/

Голямото събитие се осъществява със съдействието на: Национален фонд „Култура“, Столична община, Министерство на културата на Република България, Държавен културен институт към министъра на външните работи на Република България. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[vprki]

Изложба в памет на забележителния художник Атанас Яранов

Галерия L'UNION в Пловдив с изложба представя произведения от своята колекция на незабравимия художник Атанас Яранов (1940-1988). С нея отбелязват 85 години от рождението на талантливия творец, припомняйки неговата значимост за българската пластична култура. Написа за „въпреки.com” галеристката Павлина Маринова.

Яранов е едно от най-емблематичните имена на 20-ти век в българското изобразително изкуство, високо ценен и безпогрешно разпознаваем. Експресивен и модерен живописец, с неповторим усет за цветове, форми и композиция, за когото е важна силата на посланието, а не формалната красота на изображението.

От колекцията на галерия L'UNION

Изложените произведения в галерия L'UNION показват някои от общочовешките теми, характерни за творчеството на художника – любовта, смъртта, жертвата и смъртта, създадени през 70-те и 80-те години на ХХ век.

Респектиращи със своята експресия, подчертано индивидуален стил и философски обобщения, картините на Атанас Яранов ни потапят в митологията и древните ритуали. В неговите платна оживяват народни поверия и легенди. Той се опитва да намери човека и неговото място в света, търсейки дълбоките му корени, свързани с природата, обичаите и традициите.

От колекцията на галерия L'UNION

Изложбата в галерия L'UNION се открива с вернисаж на  14 март и ще продължи до 14 юни!

Припомняме, че преди 5 години по повод 80 години от рождението на забележителния творец Атанас Яранов за „въпреки.com” Калин Николов, художник и изкуствовед написа: „Художникът Атанас Яранов е сред най-ярките имена в новата културна история на България. Голямото му изкуство го прави наред с Генко Генков, Георги Божилов – Слона, Иван Вукадинов, Димитър Казаков, Стефан Гацев представител на едно от най-силните поколения в нашата съвременна живопис.

Атанас Яранов по време на работа си "Дионисиеви празници" в НДК

И не само там и сред тях! Творчеството на художника се потребява с убедително уважение и е между най-интересните майстори в изобразителното ни изкуство. Все по-убедително и затвърждаващо се. За доказателство бих цитирал случайно попаднал ми текст на галерия, която сравнително наскоро е показвала негови творби:  „Идете в западното фоайе на зала № 2 на НДК и разгледайте мозайката на Атанас Яранов! Тя е един от шедьоврите на монументалното ни изкуство!“ Абсолютен шедьовър!

Атанас Яранов "Вечер", 1975

Подобно на всяка биография и при него има особености, породени от печата на времето: очевидната връзка между авангардността, модерността, съчетани с основна естетика, изкуство и естетически предели - диалог или взаимно отблъскване.. . Но тази връзка при Атанас Яранов  е точно обратната. Стимулирана е от свободата на решението да рисува, от неприспособимостта му, от волята за самостоятелност, субективност, характерност, своеобразие. Липса на сношение, на обвързване, на взаимност в хегемонията. Въпреки това, а може би и благодарение на това, Яранов постига признания от Младежките изложби  (1978 и 1979), награда от ІІІ триенале на реалистичната живопис в София (1979), наградата „Илия Петров” на СБХ за монументално-декоративна живопис, награда на СБХ на името на „Владимир Димитров - Майстора” (1982), награда за живопис „Захарий Зограф” (1985). Част от творбите му, надявам се най-добрите, се намират в Националната галерия, в СГХГ, в художествени галерии в страната и в частни колекции у нас и в чужбина.“ /Целият текст може да прочетете тук/.

Атанас Яранов на дипломна си защита в НХА, стенопис

Художникът е роден на 13 юли 1940 в София. През 1965 завършва Художествената академия, специалност „Декоративно - монументална живопис“ при проф. Георги Богданов. Работи в областта на фигуралната композиция в различните жанрове, без може би пейзажа, кавалетната и монументалната живопис. Първото му участие в колективна изложба е през 1965 в София. Още тогава показва основно интерес  към идеята  за пластично напрежение в статиката и е очевидно несъгласието му с монументалните идеи за  онази повсеместна „египтизация“ на формите, но с добавени пушки, пистолети, зъбни колела, литературно преки знаци…

Атанас Яранов, „Сент Дени - Париж“, 1977 г., колекция на галерия L'UNION

В цитирания текст Калин Николов уточнява: „Бих казал, че Атанас Яранов е сред малкото художници, за които можем свободно да говорим като интелектуални феномени, за творци със съзнателно интелектуално усещане и разбиране. Кое го прави такъв, изгражда или го подпомага в тази негова сила? Отговорът е категоричен: характерът му и ролята на гена. Баща му Димитър Яранов защитава докторат по геотектоника  в Берлинския университет. Професор е бил в катедра Физическа география в Софийския университет, чете лекции в Сорбоната в Париж, в Хумболтовия университет в Берлин, работи по проучвания в Македония, Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия. През годините 1942 - 1944  е културен аташе в Берлин, Германия, заради което след Деветосептемврийския преврат е подложен на репресия.

Дядо му пък е бил търговски консул в Стокхолм, Швеция в периода 1915 – 1918 година,  работи за малко в Софийския университет като преподавател в катедра Френска филология, журналист и редактор на списание „Нова дума“, а в периода 1920 – 1923 на списание „Седмичен икономически преглед“, La Courrier de Bulgarie и La Patrie. Директор е на L'Echo de Bulgarie, автор на драми, книги, учебници и речници по френски език, член-учредител е на Македонския научен институт. Творческата и гражданската насоченост на двамата му предци е свързана с личности от ранга на акад. Михаил Арнаудов, Христо Силянов, Александър Балабанов, Любомир Милетич, Симеон Радев и други.“

Атанас Яранов е баща е на живописците Димитър Яранов (1964-2024), който за жалост си тръгна от нашия свят малко преди да навърши 60 години миналата година и Ива Яранова, две много сериозни имена в съвременното ни изкуство.

Атанас Яранов "Автопортрет", 1980

С днешна дата категорично може да се заяви, че Атанас Димитров Яранов - Шаро е сред най-големите имена в българската пластична култура, независимо че е живял само 48 години и на 14 август ще се навършат 37 години от неговата ненавременна смърт.

Галерия L'UNION ни дава шанс да се срещнем отново с изкуството му, което високо ценим и обичаме, а и на младата публика да открие забележителен художник. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Галерия L'UNION и архив на семейство Яранови

[vprki]

Памет, артистичност и устрем напред на Де��етото Триенале на сценичния плакат

Преди 30 години Божидар Йонов, Божидар Икономов и Албена Спасова едва ли са предполагали, че идеята им да създадат Триенале на сценичния плакат ще стигне до юбилейно 10-тото Триенале на сценичния плакат. То превърна в топлата есен София в красива и неподражаема сцена на плаката.

А създателите на това уникално културно събитие от международна величина ни припомнят. “Най-първото вдъхновение дойде от идеята, че плакатът трябва да бъде реабилитиран в публичното пространство. Още 1995 година ние усетихме, че тенденцията е да изчезне плакатът. Създадохме Триеналето именно затова, освен да вдъхнем живот да покажем на българската културна сцена, че плакат по света съществува, да можем да представяме, да имаме лекотата и удоволствието да покажем великата полска школа, великата японска школа и това стана с напластяване. Още от самото начало получихме много ласкав отклик от страна на чуждестранните ни колеги. И тук идва шизофриничното ни усещане, че получаваме плакати от цял свят, но българските изчезват. А те, редовните участници, българските автори правят плакатите си само, за да участват в Триеналето, а не, за съжаление, да са им поръчани. Ако направим един преглед в настоящето Триенале, имаме плакати за не повече от 3-4 спектакъла в България. Може би са десетина, но са на три-четири автора.(Говори за плакат, а не за фототабло с участниците в представлението). Но ��еизбежната идея, че на 10-тото Триенале трябва да разкажем нещо за своята история, решихме да я облечем в изложба." Каза пред БНТ Албена Спасова.

И продължи: "Ние това можем да направим. В тази изложба, благодарение на Националната галерия получихме едно фантастично пространство на 6-тия етаж, т.н. Панорамна зала в Квадрат 500. Там е експозицията „Право в десетката“, която е разказ за историята на Триеналето, най-ценните дарения, които сме получили и през най-добрите плакати, които са в уникалния фонд на Триеналето. Защото, освен че Триеналето през 3 години избухва с изложби в София, вече от няколко години имаме такава политика колкото е възможно повече плакати да показваме в България. Освен че имаме тази изложбена дейност, ние разполагаме с уникален фонд за страната. Той съдържа между пет и шест хиляди експоната на български и на световни имена. Такива, които са гордост за всяка една световна галерия. Това го показваме в Квадрат 500“. Изложбата е до 18 декември.

Проф. Божидар Йонов я допълва: “Началото, все пак не беше в София, а в Димитровград – едно малко представяне на български плакатисти с театрален плакат в града и там дойде идеята то да премине в София и оттам да стане международно.“

Проф. Божидар Йонов

Представянето на българския театрален плакат има пет издания в Димитровград, но  в един момент градът се отказа от това. Радостното е, че тази година има потвърждение, че общината ще го осигури отново. Дори в сегашното юбилейно издание дадоха награда, но за това малко по-късно. Галерията „Петко Чучурлиев“ в Димитровград е една от малкото, която има отдел Плакат и там се пазят безценни образци. Организаторите на Триеналето са поели ангажимент от всяко да правият колекция от избрани шедьоври и да ги даряват на галерията.

Имат съмишленици и по света, не случайно, като им написали писма, директорите на Мексиканското биенале, на Варшавското на биеналето в Кояма, Япония им отговорили, дори им пратили колекции. 60 автори от Китай са изпратили плакати.“Ние сме в приятелски отношения с другите големи изложения. Преди време дойде един прочут куратор от Хонг Конг и от него разбрахме, че сме в първата петица. Ние нямахме съзнание, че сме в първата петица на света, но е чудесно, че сме. Научихме!“ Споделя Албена Спасова.

Албена Спасова при откриването на изложбата и обявяването на наградите в НДК

Но да се върнем към 10-то юбилейно издание на Триеналето. То се отличава от всички предходни, не само защото юбилеят предразполага към ретроспекции и прогнози,  а и  защото последните три години, подложиха на изпитание гражданската и творческа чувствителност на плакатиста, а мотото на десетото триенале „Силата на плаката“, явно откликна на тези нагласи. Пандемията и войната в Украйна оставят отпечатък върху представените произведения, разширяват обхвата на форума и потвърждават възгледа, че светът е сцена, а плакатът нейно огледало.

Домакин на Х-тото Триенале е Националният дворец на културата (1-21 ноември),  а съпътстващите изложби са в Националната галерия – Квадрат 500 , в залата на СБХ „Райко Алексиев“ и в новооткритата столична галерия 88 (1-30 ноември),  в Полския институт „Двама ректори в една изложба Плакати“ на проф. Георги Янков и проф. Блажей Остоя Лниски (25 октомври – 25 ноември), а разбира се и не малко открити пространства в столицата. Много от събитията в рамките на амбициозния и артистичния форум на плаката се случиха и случват за първи път.  Прекрасна е идеята, реализирана великолепно на изложба на международното и селекционно жури на 10-тото Триенале в галерията на СБХ „Райко Алексиев“ ( 29 октомври – 12 ноември). Експозицията включва произведения, както на българските автори, които селектираха плакатите и формираха колекцията на Триеналето, така и на чуждестранните гости, които определят наградите, непосредствено преди официалното откриване.

Автор Щефан Бунди

Публиката може да види плакати на едни от най-влиятелните световни плакатисти като Щефан Бунди, Швейцария, Гите Кат, Дания, Ришард Кайзер, Полша, Бата Кнежевич, Сърбия, на българските им колеги: Божидар Йонов, Иван Кашлаков, Мила Лозанова, Парашкев Фереджанов, неонови обекти на Георги Янков, живопис на Любен Генов, както и фотопостери на самите наградни пластики и на техните създатели – известните скулптори Богомил Николов и Георги Чапкънов. На откриването на изложбата доц. Георги Лозанов каза: „Отдавна си мисля, че Триеналето е много важно събитие не само за българския плакат, а и в международен план. Това, разбира се, дължи на организаторите, но се дължи и на авторите, които ще се видят по стените на изложбите и след конкурса. Но се дължи и на нещо друго – на безусловното усещане, което създава като друга сцена. Ще цитирам ренесансовия драматург Шекспир, който, както е известно, е казал: „Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея - влизаме, излизаме и за своето време, всеки от нас играе различни роли.“ Ренесансовият човек започва да се вглежда в себе си и да търси своя път. Защо всеки решава да защити сцената толкова много, а знаем, че всеки играе.

Автор Иван Кашлаков

Природата на човека е на играещ, homo ludens. Това значи, че колкото всичко да ви се струва реалност, остава едно чувство, че всичко е на ужким. Това го казва и друг голям ренесансов драматург Калдерон де ла Барка в „Животът е сън“ и, всъщност казвайки същото, което казва и Шекспир, че всичко е игра. Това е особена тръпка в човешкото битие, когато успява да я превърне в драматургията и да даде възможност на човека да я преживее. Това е втората игра на театър, повторение на първата игра. Тази втора игра е плакатът, който е също е изкуство, игра със собствения театър. Плакатът е безусловно изкуство, но той играе бързо, той няма време. Той трябва да е чист разказ и качествен. Това не му пречи също да носи много сантименти и емоции. Бих нарекъл плаката втора визуална сцена. И това се вижда в изложбата, в авторите и чрез тях бързо и лесно да се преживява историята. Това е третата игра. А четвъртата игра е, когато авторитетното жури ще оценява, безспорно това е също една игра. Както е изобщо в живота на човека. Играта е тази, която дава свобода. Благодарение на това, че човекът е играещ, човекът е свободен. Нещо повече, нашият Създател ни е дал правото ние сами да определяме правилата на играта.“

Третата изложба в рамките на форума е „Памет и плакати, In memoriam“ - плакати на големите български плакатисти Александър Сертев, Асен Старейшински, Божидар Икономов, Димитър Тасев, Камен Попов, Николай Ковачев, Огнян Фунев и Стефан Десподов, подредени в новооткритата столична галерия 88, ул. „Богатица“ 25. Уточняваме, че галерията е софийското продължение на едноименното пространство в Люксембург, създадено от Камен Попов (1947-2015) и фондацията на негово име.

Ярък акцент на Триеналето са художествените намеси в градската среда (площад „Славейков”, оградите на Центъра за източни езици и култури към Софийския университет, НХА, на Националното музикално училище; фасадата на НМА „Панчо Владигеров“ и др.), защото връщат плаката на естественото му място -  улицата, която е и най-влиятелната галерия за това изкуство.

Първата среща на избрани експонати от колекцията на ��риеналето тази година беше с публиката на фестивала „Аполония” (един от малкото, които от създаването си още от 1985 г. специално поръчва ежегодно плакати за артистичното събитие) в Созопол, последва акцията „Алея на славата“, която преобрази пл. „Славейков“ по случай празника на София – 17 септември, а международния ден на езиците същия месец се отбелязах с друга внушителна кампания на открито. 32 широкоформатни винили от серията „От А до Я“ – един от най-успешните проекти на Триеналето, включващ плакати за всяка една от българските букви, дело на известните ни плакатисти: Божидар Икономов, проф. Божидар Йонов, Георги Липовански и проф. Людмил Чехларов са експонирани върху оградата на Центъра за източни езици и култури, на ъгъла на булевардите „Тодор Александров“ и „Опълченска“.

Всички тези външни изложби  целят да покажат, колко естествено и ефектно плакатът може да се впише и да „оцвети“ градската среда,  да ѝ предаде смисъл и да подготви публиката за предстоящото Триенале, благодарение на което през целия ноември столичната културна сцена е наситена с редица изложбени и образователни събития, съставящи богатата програма на 10-тото Триенале.

Изложбата в НДК

Неговата кулминация беше откриването и обявяването на наградите на 1 ноември в Мраморното фоайе на НДК, които се пазеха в тайна. След прегледа на над 3000 произведения журито селекционира 350 плаката за този престижен международен форум и определи наградите. За първи път в историята на Триеналето Голяма награда получи български артист – Люба Томова, талантлива и неординерна в решенията си авторка. Нейните плакати, вдъхновени от драматургия,  кино и литература отвеждат към социални асоциации. През призмата  на творец са обърнати към общи социални проблематики, които са валидни и вълнуват хората от столетия, а в днешно време са не по-малко обострени. Те са философско-социални, а не художествена реклама за културен факт или събитие.

Люба Томова при връчването на наградата. От ляво проф. Божидар Йонов и Юрий Дачев, отдясно проф. Георги Янков

Двете равностойни награди бяха присъдени на Лекс Древински, Полша/Германия, и Мишел Буве, Франция; наградата на името на "Асен Старейшински" за млад автор получи Милош Деспенич, Босна и Херцеговина; отличието на Община Димитровград за български автор отиде при Наско Атанасов; наградата на СБХ се дава на Капка Кънева.

Плакат на Милош Деспенич, награда за млад автор

На стената си във фейсбук след получаването на Голямата награда Люба Томова възкликна: „Спечелих я! Голямата награда на International Triennial of Stage Poster – Sofia! Благодаря на организаторите: Божидар Йонов и Албена Спасова! Благодаря на журито за високата оценка. Благодаря ти Нено! Благодаря на всички мои приятели, които ме подкрепят! Вълнението е огромно…“. Нено е нейният съпруг Ненко Атанасов плакатист, преподавател в НХА, е с множество изложби, кураторски проекти главно в областта на плаката у нас и в чужбина. През лятото на тази година в разговор за „въпреки.com“, който може да прочетете тук , те споделиха визията си, предаността и любовта си към плаката.

Автор Капка Кънева, награда на СБХ

А Капка Кънева написа: „Участието ми в юбилейното десето издание на Международното триенале на сценичния плакат, София - серия на тема "Силата на плаката". Благодаря на организаторите на форума Албена Спасова и Божидар Йонов, на СБХ за наградата за български автор и поздравления за останалите премирани колеги!“

Припомняме, че миналата година на връх рождения ден 12 юли на един от създателите на Международното триенале на сценичния плакат прекрасния художник Божидар Икономов (1943-2016), неговите колеги проф. Божидар Йонов и Албена Спасова организираха събитието “Обичам плаката”. Дари, както го наричаха приятелите напусна нашия свят на 15 май 2016 година. Но създаденото от него, прекрасното му човешко присъствие винаги ще е с нас, въпреки отминаващите години. Тогава през 2021организатори, плакатисти, носители на награди от Триеналето, приятели и съмишленици обявиха началото на събитието на клуба “Триенале” „Обичам плаката“ и на подготовката за предстоящото през 2022 година десето юбилейно издание с обявяването на конкурс за негов плакат. Те създадоха прекрасна атмосфера в Мултимедийния център на Българската телеграфна агенция, където с неговите технологични възможности присъстващите „влязоха“ в света на плаката. /повече за тази вълнуваща среща може да прочетете във „въпреки.com” тук ./

Плакат в памет на Божидар Икономов

В годините сме публикували много текстове с богат снимков материал за изключителната дейност на Триеналето не само посветена на сценичния плакат. Ще припомним част от тях, за да се докоснем до мащаба, вдъхновението, артистизма на неговите създатели и организатори. Това, което правят вече три десетилетия е всъщност да представят красивото лице на България по света. А изкуството на плаката е най-откритото, най-достъпното – пред очите на публиката дори във всекидневието на хората, вървейки по улиците на градовете ни. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художника от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки, Сеул и други градове по света. За пръв път 2020 година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров.

Автор проф. Георги Янков, член на журито

Проф. Божидар Йонов и Албена Спасова са преподаватели в НХА. А проф. Йонов беше и ректор в периода 2003 -2007 година. В момента, избран 2020, ректор е проф. Георги Янков, великолепен художник, който е завършил специалността „Плакат“ в Академията. Преди година написахме, че със сигурност може да очакваме в програмата на 10-тото юбилейно издание на Международното триенале на сценичния плакат. С днешна дата, когато то вече е факт като едно от най-забележителните културни събития за годината не само за София можем да кажем, че бляскаво надмина очакванията ни!

По традиция за всяко Триенале се издава каталог, очакваме го с нетърпение и като спомен, и като присъствие в личните ни библиотеки, както досега и като своеобразна летопис на времето, в което живеем. Затова и ще добавим част от уводния текст на Георги Лозанов към каталога на 9-то издание на Триеналето 2019 / за него във „въпреки.com” може да прочетете тук. / . Написаното тогава беше блестяща, увлекателна игра на думи и смисли - така присъщи на естеството на  плаката. „Ако не знаех, че книгата на американския постмодерен философ Ричард Рорти „Случайност, ирония и солидарност“ е за живота въобще, щях да мисля, че е за плаката конкретно. Само че тогава определенията, според значимостта си, трябваше да са в обратен ред. Първа да е солидарността. Тя е душата на плаката, а той вероятно е най-несамолюбивото изкуство, винаги ангажирано с някой друг и с нещо друго, битката му е за чужди каузи, които с артистична лекота превръща в свои. Така че накрая, когато публиката те изпраща със залп от аплодисменти, на крачка зад теб невидим върви плакатист.

Автор Люба Томова

Иронията е съдбата на плаката, от която не може да се из��лъзне, дори когато е посветен на най-сериозни теми. Все някак успява да закачи в ъгъла на устните ти хитра усмивка (Дари Икономов сам имаше такава, да е светла паметта му). Защото плакатът трябва да каже същото – като спектакъла, книгата, събитието…, но много по-бързо (само за един поглед време), което го прeвръща във визуална скоропоговорка и така от само себе си го лишава от патетика, еднозначност, фанатизъм. Той притежава деликатната ирония, която се съдържа в повторението, в имитацията, в маската. Плакатите, случайно пресекли пътя ти, са малки всекидневни чудеса, които те вдигат за миг три пръста над паважа, както си ходиш по Раковска”.

На площад "Славейков" проф. Божидар Йонов и Мирослав Боршош, зам. кмет по културата

Бихме добавили не само по „Раковска“, не само в София, а и по света, а и чудесно и представянето им галериите. Едно от доказателствата е 10-тото юбилейно издание на Триеналето. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на Триеналето, Ненко Атанасов, Стефан Марков

Х-тото Триенале са провежда със съдействието на: Национален фонд „Култура”, Столична програма „Култура“, Министерството на Културата, НДК, Националната галерия, СБХ, НХА, Полския институт в България, Държавния културен институт, галерия 88, Община Димитровград и е част от Календара на културните събития на Столична община за 2022 г.

[vprki]

Критичен поглед: Защото обичаме Плаката и създателите му

Международното триенале на сценичния плакат на връх рождения ден на забележителния български художник Божидар Икономов на 12 юли организира събитието "Обичам плаката". Дари, както го наричаха приятелите напусна нашия свят на 15 май 2016 година. Но създаденото от него, прекрасното му човешко присъствие винаги ще е с нас, въпреки отминаващите години.

Божидар Икономов е и създател на Триеналото заедно с проф. Божидар Йонов и Албена Спасова. Създадено преди 26 години, Триеналето в София се утвърди като част от световното семейство на международни форуми и акции, които поддържат жива идеята за мобилизиращата и вдъхновяващата сила на плаката и вече трето десетилетие успява да запази своя специфичен фокус, насочен върху съвременната културна сцена - с цялото нейно богатство и многообразие от различни изкуства и техните класически, модерни и експериментални форми. Организатори, плакатисти, носители на награди от Триеналето, приятели и съмишленици обявиха началото на събитието на клуба "Триенале" „Обичам плаката“ и на подготовката за предстоящото през 2022 година десето юбилейно издание с обявяването на конкурс за негов плакат. Те създадоха прекрасна атмосфера в Мултимедийния център на Българската телеграфна агенция, където с неговите технологични възможности присъстващите „влязоха“ в света на плаката. А това бяха за първи път представените плакати, които Гите Кат, Дания; Джянпинг Хе, Китай-Германия; Томаш Богуславски, Полша; Холдер Матиас, Германия; Щефан Бунди, Швейцария, са създали по покана на организаторите в памет на Дари. И съвсем разбираемо с прекрасен плакат обявиха, че създаването на Клуба е в чест на художниците Александър Сертев, Асен Старейшински, Божидар Икономов, Огнян Фунев, Кольо Ковачев, Стефан Десподов, Петър Петров, Развигор Колев и всички, които обичат това изкуство.

Плакат в почит на Божидар Икономов, снимка: Стефан Марков

„Догодина ще организираме десетото триенале и решихме да направим един поклон на нашите приятели и съмишленици, които работиха и работят в областта на плаката. Поводът, както и на деветото триенале, е в това, че се опитахме да "възбудим" театралите, за да помислим както означава "сценичен плакат" и какво е изкуството, свързано с плаката. Както и да видим къде е мястото на сценичния плакат в една постановка. Целта е да се провокират млади автори, но не само от България, а и от целия свят.“ Каза проф. Божидар Йонов. От своя страна Албена Спасова, която неуморно работи за каузата на Триеналето, каза: „Смисълът на днешното събитие е да почетем Божидар Икономов и да си поговорим за десетото триенале. Имаме около 6000 експоната на световно и българско плакатно изкуство, и силно се надяваме, че десетото триенале ще надгради с нещо повече това, което сме правили досега", Вероятно темата на Триеналето ще ��ъде "Плакати за плакати“, или поне да бъде една част от темите на десетото триенале. Целта е плакатът да бъде фокус, да бъде главен герой и от днес започва конкурс за плакат, като идеята е догодина Триеналето да се рекламира и с този плакат“. Тя дори допълни в думите си убедеността си, че със сигурност, независимо, че Божидар Икономов не е не е сред нас вече пет години, в главата си е имал идеята какъв да бъде плакатът за 10-то издание на Триеналето. И покани всички на чаша студено бяло вино, както го обичаше Дари, за да го почетем…

Албена Спасова, снимка: Стефан Марков

А ето и заданието на конкурса, обявено от организаторите: Всеки автор, участващ в конкурса сам избира дали да интерпретира темата по-общо, насочвайки вниманието си към Триеналето като цяло или да я конкретизира, визирайки предстоящото 10-то издание.

Конкурсът е явен и отворен към всички заинтересувани. Няма ограничения за възрастта на участниците. Няма ограничения за броя на представените предложения.Няма такса участие. Задължително условие е върху плакатите да присъстват знака на триеналето и текстът: Международно триенале на сценичния плакат – София International Triennial of Stage Poster – Sofia. Проектите се подават във формат 100х70 см като файлове .ai, .eps, .tif, .pdf, резолюция 300 dpi, CMYK.

Крайният срок за предаване на проектите и заявките е 25 октомври 2021 година. Съставът на журито ще бъде определен непосредствено след изтичане на срока, за да бъдат избегнати съвпадения с потенциалните участници. Комисия от изтъкнати майстори на плаката ще определи наградата и ще селектира колекция, която в последствие ще бъде представена като пътуваща изложба и отразена в каталога на 10-то триенале. Официалното оповестяване на резултатите е планирано за 1 ноември 2021 година.

Плакат в почит на Божидар Икономов, снимка: Стефан Марков

В годините във „въпреки.com”сме публикували много текстове с богат снимков материал за изключителната дейност на Триеналето не само посветена на сценичния плакат. Ще припомним част от тях, за да се докоснем до мащаба, вдъхновението, артистизма на неговите създатели и организатори. Това, което правят вече почти три десетилетия е всъщност да представят красивото лице на България по света. А изкуството на плаката е най-откритото, най-достъпното – пред очите на публиката дори във всекидневието на хората, вървейки по улиците на градовете ни. Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художника от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки, Сеул и други градове по света. За пръв път миналата година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров.

Плакат на Божидар Икономов за буквата А, снимка: Стефан Джамбазов

Проектът „Буквите на България - Азбука на Европа“ възниква във връзка с приемането на България в ЕС по идея на Международното триенале на сценичния плакат в София. Освен с организацията на периодични прегледи (през 3 години) на съвременния световен плакат, посветен на всички многообразни форми на сценична изява: театър, опера, балет, оперета, пантомима, куклен театър, мюзикъл, пърформънс, вариете, концерти, фестивали и др., организацията се занимава с богата международна изложбена дейност. „Буквите на България са нейната визитка пред света, а визуалното изкуство е много емоционално, говори на всички езици и по тази причина се оказва най-добрият начин да запознаем различните култури с нашата писменост.“ Написа през 2008 година Божидар Икономов. Именно това прави експозицията уникална и интересна, тъй като зрителят има възможност да види как тези творци, идващи от различни културно обособени среди, виждат със своите очи нашите букви и ги интерпретират в творби си. Българските автори са Божидар Икономов и Божидар Йонов, Георги Липовански, които са в основата на проекта, и Петър Чучулигов, спечелил конкурса измежду повече от 60 проекта за най-интересната буква в нашата азбука – Ь между творците до 35 години. Изложбата е от 30 плаката, колкото са буквите на българската азбука. Всеки художник е автор на един плакат – буква, определена чрез жребий по време на международното журиране на Петото триенале през октомври 2007 година в София. Всички плакати са цветни, с формат: 70 х 100 см и с еднакво типографско оформление. Колекцията от постери е посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа. Акцията на Международното триенале на сценичния плакат - София е пръв опит за активиране на широк кръг изявени артисти от цял свят за създаване на цялостен съвременен художествен продукт, популяризиращ българската култура, използвайки една от нейните емблеми – буквите. Трийсетте плаката са със задължително присъстващ текст „Буквите на България –азбука на Европа“ са мащабна визуализация на идеята за създаване на положителен образ на страната ни у нас и по света.

Изложба на Триеналото на сценичния плакат в НДК, снимка: Стефан Джамбазов

ПЛАКАТЪТ – доц. Георги Лозанов го определя като най-несамолюбивото изкуство, а писателят Георги Господинов нарича суетата му светла, за Стефан Цанев плакатът е уличното дете на изкуствата, както беше го описал в свой текст. Не е възможно да припомним всичко, което в годините е организирано и създадено с марката на Триеналото в различни локации, по многобройни поводи и не спират неговите създатели и организатори да ни изненадват, да ни радват. Шарено, цветно, смислено отбелязват събития, годишнини, а всъщност успяват да променят и света около нас с артистичност, с вдъхновение и да увлекат не само творците, особено младите, но и нас като зрители и съмишленици. Без да сме художници, ставаме участници!

Замислена по повод на световния ден на театъра – 27 март, изложбата „Театърът – това съм аз“ от април т.г.е във фоайетата на Театър Азарян в НДКе дългосрочен проект на Международното триенале на сценичния плакат – София, който се развива и обогатява вече 21 години. Колекцията съдържа близо 80 плакати и колажи. Съставът на авторите е пъстър и многолик, като освен именити плакатисти от 23 държави, включва и различни други творци: театрали, музиканти, писатели, художници и пр., сред които: Анри Кулев, Божидар Икономов, Божидар Йонов, Борислав Стоев, Георги Лозанов, Иван Кулеков, Любен Зидаров, Симеон Щерев, Соломон Паси, Стефан Десподов, Тодор Варджиев, Тодор Колев и други. Мотото е игра на думи с известната фраза на Луи ХІV „Държавата – това съм аз” и със знаменития монолог на Меланхолика Жак от пиесата на Шекспир „Както ви се харесва“: Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли. Инициативата започна през 2000-та година с инсталация-пърформанс на сцената на зала 1 на НДК, където всички дотогавашни членове на селекционното жури представят свои визуални и сценични коментари по темата. Резултатите и каталогът, който бива издаден, вдъхновяват Божидар Икономов да създаде колажите, представени в настоящата изложба.

„Театърът –това съм аз”, външна изложба този месец съпътства Международния театрален фестивал „Варненско лято” на оградата на Художествената галерия „Борис Георгиев” във Варна. Това е истински празник за театрали, художници, гражданите на града, особено, че миналата година заради пандемията от Covid-19 и сложната ситуация заради извънредните мерки фестивалът не се състоя. А изложба на плакати, посветени на джаза, избрани от колекцията на Триеналето бяха експонирани върху фасадата на Националната музикална академия „проф. Панчо Владигеров“ в чест на нейната 100 годишнина, която се отбелязва тази година.

Проф. Божидар Йонов, снимка: Стефан Марков

И да не забравяме, че тази година Националната художествена академия – най-старото ни и авторитетно висше училище по изкуство отбелязва своята 125 годишнина. Проф. Божидар Йонов и Албена Спасова са преподаватели в нея. А проф. Йонов беше и ректор в периода 2003 -2007 година. В момента ректор е проф. Георги Янков, великолепен художник, който е завършил специалността „Плакат“ в Академията. Със сигурност може да очакваме в програмата на честванията нещо специално от Международното триенале на сценичния плакат. И тъй като в целия текст, както винаги, когато се пише за Триеналето присъства Божидар Икономов, припомняме думи на Албена Спасова, казани по повод неговата кончина преди пет години: „Той остава сред нас преди всичко със своето изкуство. Кирил Златков, художник и носител на една от наградите на Международното триенале на сценичния плакат написа: "Няма смисъл да тъжим за това, че Дари го няма. По-добре да се радваме за това, че е бил тук". Божидар Икономов има небивалия шанс и дар да се занимава с това, което чувства като удоволствие и като призвание, и това е изкуство, което е съпоставимо с всички високи образци на плакатното изкуство. И това е абсолютно извън времето и пространството само по себе си".

Божидар Икономов, снимка: Стефан Джамбазов

И не забравяйте за конкурса, представете си, че може точно вашият плакат да е лицето на великолепното събитие, да краси столицата ни и да срещате себе си в това, което умеете да правите, разхождайки се в града. Дори и да сте ученици, опитайте!

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков и архив на Стефан Джамбазов

[vprki]

„Буквите на България – азбука на Европа“ в Сеул, Москва и Прага

�� чест на 24 май, най-успешният проект на Международното триенале на сценичния плакат - акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ и тази година продължава своето пътуване, гостувайки в три световни столици: Сеул, Москва и Прага. Написа за „въпреки.com” Албена Спасова.

Тя заедно с именитите български художници проф. Божидар Йонов и Божидар Икономов (1943-2016) са създатели на Триeналето, за което сме писали и може да прочетете тук. От 20 май до 13 юни колекцията е експонирана в престижната галерия на Корейската фондация в Сеул. Събитието е организирано от Посолството на България в Южна Корея и е част от програмата, отбелязваща 30-тата годишнина от установяването на българо-корейските дипломатически отношения. Проектът се осъществява с подкрепата на Столична програма „Култура“ и е може би единствената българска изложба в настоящата необичайна обстановка,  представена в реална среда извън пределите на страната. Експозицията в Корейската фондация слага начало на  серия пътуващи изложби в Южна Корея и ще бъде последвана от гостуване на корейски плакати в София.

Галерията в Сеул, където е експонирана изложбата - снимка архив

Във връзка с отбелязването на 24 май, виртуална версия на колекцията ще бъде представена и в Русия като съвместна инициатива на Посолството на България в Руската федерация  и Българския културен институт в Москва. Серията, която от няколко години обикаля с успех в различни чешки градове, отново е експонирана в галерията на Българския културен институт в Прага, където точно на 24 май предстои съвместна инициатива с преподаватели и студенти от Философския факултет на един от н��й-старите и прочути европейски университети – Карловия.  

Буквите на България бяха преди време и на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Акцията „Буквите на България – азбука на Европа“ е възхвала на буквите със силата на плаката. Буквеният знак не е спирал да бъде творческа провокация за авторите, които са изкушени от графичния дизайн, от типографията и от рекламата, но това, което отличава тази колекция от други подобни опити е изключителният звезден състав на 30-те художника от 20 различни страни, приели поканата на Триеналето да създадат плакати – по един за всяка една от буквите в българската азбука. Проектът започна своя живот като част от културния сезон, съпътстващ Френското европредседателство през 2008 година – първото след приемането на България в ЕС. От тогава до днес пътят на изложбата минава през Барселона, Берлин, Бърно, Варшава, Вашингтон, Женева, Лондон, Любляна, Колорадо, Мадрид, Мексико, Ниш, Ню Йорк, Париж, Прага, София, Скопие, Токио, Хелзинки и други градове по света.

За пръв път тази година Триеналето създаде и дигитална версия на изложбата, в която плакатите „преминават“ един след друг на фона на великолепната авторска музика на Живко Петров.

Да живеят буквите!

снимка Стефан Джамбазов

Припомняме, че “Буквите на България – азбука на Европа” e проект на Международното триенале на сценичния плакат (създадено преди почти 26 години), в която участват 30 художници от 20 страни (27 именити световни плакатисти + 3-ма български автори, единият от които дебютант). Състои се от 30 плаката, колкото са буквите на българската азбука. Всеки художник е автор на един плакат – буква, определена чрез жребий. Една от буквите - “Ь” e създадена след конкурс между младите български художници и студенти, в който участваха повече от 60 проекта на автори до 35 годишна възраст.

снимка Стефан Джамбазов

Проектът   „Буквите    на    България - Азбука  на  Европа“ възниква  във  връзка с  приемането  на България  в  ЕС по  идея  на Международното  триенале  на сценичния  плакат  в София.  Освен  с организацията  на  периодични прегледи  (през  3 години)  на съвременния световен плакат, посветен на  всички  многообразни форми  на  сценична изява: театър, опера, балет, оперета, пантомима, куклен театър, мюзикъл, пърформънс,  вариете, концерти,  фестивали  и др.,  организацията  се занимава  с  богата международна   изложбена   дейност. „Буквите  на България  са  нейната   визитка   пред   света,   а   визуалното  изкуство е  много  емоционално, говори на всички  езици и  по  тази  причина  се оказва  най-добрият  начин да  запознаем  различните култури с нашата писменост.“  Написа през 2008 година Божидар Икономов. Именно  това  прави експозицията  уникална  и интересна,  тъй  като зрителят  има възможност да види как тези творци, идващи  от  различни културно  обособени  среди, виждат със своите очи нашите букви  и ги  интерпретират  в творби  си. Българските автори са Божидар Икономов и Божидар Йонов, които са в основата на проекта, и Петър Чучулигов, спечелил  конкурса  измежду повече  от  60 проекта за най-интересната буква в наша-та азбука – Ь между творците до 35 години.

снимка Стефан Джамбазов

Изложбата е от 30 плаката, колкото са буквите на българската азбука. Всеки художник е автор на един плакат – буква, определена чрез жребий по време на  международното журиране на Петото триенале през октомври 2007 година в София. Всички плакати са цветни,  с формат: 70 х 100 см и с еднакво типографско оформление. Колекцията от постери е посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа. Акцията на Международното триенале на сценичния плакат - София е пръв опит за активиране на широк кръг изявени артисти от цял свят за създаване на цялостен съвременен художествен  продукт, популяризиращ българската култура, използвайки една от нейните емблеми – буквите. Трийсетте плаката са със задължително присъстващ текст „Буквите на България –азбука на Европа“ са мащабна визуализация на идеята за създаване на положителен образ на страната ни у нас и по света.

А с изпълнение на ученици от Музикалното училище в София беше открита изложбата на оградата на полското посолство в София - снимка Стефан Джамбазов

Автори:

А - ВЛАДИСЛАВ ПЛУТА, 1949 – Полша

Б -, АЛЪН КИТЧИНГ, 1940 – Великобритания

В - РОЗМАРИ ТИСИ, 1937 – Швейцария

Г - БАТА КНЕЖЕВИЧ, 1947 – Сърбия

Д - ТАПАНИ АРТОМАА, (1934 - 2009) – Финландия

Е - СУСУМО ЕНДО, 1933 – Япония

Ж - БОЖИДАР ИКОНОМОВ, (1943 – 2016) – България

З - УВЕ ЛЬОШ, 1943 – Германия

И - БОЖИДАР ЙОНОВ, 1942 – България

Й - МИША БАТОРИ, 1953 – Франция

К - ПОЛ ДЕЙВИС, 1938 – САЩ

Л - ЯН РАЙЛИХ, 1950 – Чехия

М - ШИГЕО ФУКУДА, (1932 - 2009) – Япония

Н - ЖО��О МАШАДО, 1942 – Португалия

О - ХАВИЕР БЕРМУДЕС, 1953 – Мексико

П - БОРИС ЛЮБИЧИЧ, 1945 – Хърватия

Р - ХОЛГЕР МАТИЕС, 1940 – Германия              

С - ФИЛ РИСБЕК, 1939 – САЩ

Т - ВАЛДЕМАР СВИЕЖИ, (1931-3013) – Полша

У - СТАСИС ЕЙДРИГЕВИЧУС, 1949 –  Полша

Ф - РОМАН КАЛАРУС, 1951 – Полша

Х - МИШЕЛ БУВЕ, 1955 – Франция

Ц - ЧЕДОМИР КОСТОВИЧ, 1951 – Босна и Херцеговина

Ч - ДЖАНИ БОРТОЛОТИ, (1937 – 2007) – Италия

Ш - ФИЛИПЕ ТАБОРДА, 1956 – Бразилия

Щ - САВАС ЧЕКИЧ, 1960 – Турция

Ъ - ПЕКА ЛОРИ, 1946 – Финландия

Ь - ПЕТЪР ЧУЧУЛИГОВ, 1978 – България

Ю - ПЕТЕР ПОЧ, 1950 – Унгария

Я - ГИТЕ КАТ, 1948 – Дания. ≈

Текст: Албена Спасова

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

Критичен поглед: Камен Старчев разбива образа и ни изважда от унеса

Защо работите на Камен Старчев се харесват толкова много? И то от хора, които често са на противоположни естетически позиции? В това отношение той е феномен, който безспорно предизвиква. Написа изкуствоведката Мария Василева за „въпреки.com” по повод последната изложба „Без звук“ на художника в Галерия „КО-ОП“.

Камен минава през различни етапи – от следването на скулптура през пърформанса и видеото до професионалното занимание с електронна музика и графичен дизайн. Днес вече почти 15 години той работи единствено с компютър и един от малцината художници, които виждат отвъд битовото приложение на векторната графика.

Камен Старчев в новата си изложба

Несъмнено изключително изчистеният, „неръкотворен“ вид на произведенията му, далеч от естествени дефекти и колебания, е много привлекателен за окото на съвременния човек. Студената компютърна красота създава съвършен свят, наподобяващ мечта, който в своята прецизност е в пълно противоречие с хаоса на случващото се около нас. Ние, зрителите, като че ли имаме нужда от овладения ред и от контрола, с който един от нас – в случая художникът, може да управлява въображаемите светове и съвсем реалните компютърни пространства и възможности. Абсолютната категоричност на рисунките и безупречната външност са първото, което ги отделя от средата. Очакваме подобна хладна перфектност от рекламните материали, графичния дизайн, от естетиката на лайф стайл списанията и уеб сайтовете. Това, че я получаваме от произведения, които очевидно са нещо различно, несъмнено ни „разклаща“, защото не е това, с което сме свикнали.

Оттук идва следващият въпрос. Как нещо, което е така добре технически изразено, може да предизвиква емоции? Образовани сме да се радваме на несъвършенствата, когато се изправяме пред образци на визуалните изкуства. Обучени сме да различаваме трептенията на ръката, които ни карат да се чувстваме комфортно, защото ни показват, че и най-големите творци са хора и могат да сбъркат. Знаем как да оправдаем дефекта и в собственото си съзнание да го превърнем в ефект. Пред работите на Камен Старчев сме малко смутени – не са ли прекалено съвършени, за да предизвикват естествени човешки реакции?

Усещането се засилва и от факта, че авторът предпочита острите форми, които разцепват пространството и като че ли изкормват универсума, забиващи ножове в него. Малко са работите, в които триъгълникът да не присъства и да няма водеща роля – и като изграждащ, и като емоционален елемент. Озъбените форми преобладават (и като че ли в противовес създава цикъла „Добре дошли в Ра��“, 2014, но това само още повече подчертава драматизма на другите работи). Всъщност колкото и безпрекословно красиви да изглеждат, рисунките на Старчев са по-често мрачни и дори зловещи. Контрастът между изящната визия и заплашителните послания е поредното противоречие, което неустоимо ни привлича.

Още една посока, която работите ни откриват, е възможността да разпознаваме отделни елементи от изображението, без да сме сигурни до край какво точно сме видели. Камен Старчев си играе с образите, подлага ни на изпитание, подавайки ни малки сегменти от реалността. И точно когато сме решили, че знаем за какво става дума и увереността ни се е върнала, той ни запраща в някакви неподозирани бездни и ни лишава от всякакви опорни точки. Това, което виждаме са просто елементи от познатия свят или прониквания на мисълта в непознатото?

Да добавим и мощното присъствие на детайла. В последните работи той е доведен до невъзможни висоти, превръщайки се от орнамент в изграждаща структура. Потъването в него е занимателно и впечатляващо. Детайлът не е само допълнение, а самото тяло на работите. Празни пространства се редуват със силно разработени зони. Цветът се включва понякога, но основната игра е между линиите и фоновете, между пълно и празно, тъмно и светло, овално и право, черно и бяло.

Художникът не обича да обяснява с думи какво е искал да каже, освен в случаите, когато произведенията му са придружени с текст („Пречиствателни станции“ I и II, 2013) или са направени по конкретен текст („Тайната на машините“, 2019, по Ръдиард Киплинг). Дори кръщава последната си изложба „Без звук“, като че ли още веднъж да потвърди, че образът не се нуждае от друг шум около себе си, най-вече словесен. В голяма степен обаче картините му „говорят“ и то доста силно. Те звучат като предупреждение – някакви апокалиптични предсказания, които са далеч от простата красота и по-скоро се доближават до кошмарите на нощта и предизвикателствата на деня. Катаклизмите са свързани както с природата, така и със собствените и чуждите демони, страхове и ограничения.

В новите работи авторът разиграва още повече пространствата, населени с драматични образувания като в научно-фантастичен филм и декор за междузвездни битки. Тъкмо когато сме се размечтали и разсеяли от факта на разпознаването или припознаването на отделни мотиви, Камен Старчев засипва нарисуваното с малки парченца, „лепенки“, „кръпки“, които разбиват образа и ни изваждат от унеса. Красотата е поставена под въпрос. Познатото всъщност е далечно непознато. Фантастиката е част от реалността. ≈

Текст: Мария Василева

Снимки: Стефан Джамбазов

P.S. Изложбата на художника Камен Старчев в галерия „КО-ОП“ / ул. „Янко Сакъзов“ 17, София/ може да бъде видяна до 12 декември. Това е експозиция в рамките на 8-ото Международно триенале на графиката, което се утвърди като истински световен форум на това изкуство. Камен Старчев е носител на Голямата награда на 7-то издание. Други текстове във „въпреки.com”, свързани с работите и изявите на Камен Старчев можете да прочетете тук, тук, тук, тук и тук.

[vprki]

8-то международно триенале на графиката е в обновената галерия на „Шипка” 6

Фактът, че международното триенале на графиката в София се провежда за осми пореден път, без съмнение свидетелства за утвърждаването му като един от най-авторитетните форуми в страната и го нарежда сред значимите събития в артистичния живот, явявайки се своеобразен диалог между автори от световната сцена.

Ако проследим развитието на българската графика през последните години, ще установим, че тя се нарежда в йерархията наравно с живописта и скулптурата. Несъмнено, за да се обясни солидното присъствие на графиката на артистичната сцена в културен и художествен аспект не само на национално ниво, но и в международен мащаб, трябва да се отбележат няколкото графични форума в София, Варна, Пазарджик, Стара Загора, които дават широко поле за изява на автори от цял свят, отразяващ актуални постижения и тенденции на графиката. Историята на Международното триенале на графиката в София води началото си от далечната 1995 и вече двадесет и четири години е актуална платформа за съвременна графика, надхвърлящ идеята за класическо графично изкуство.

И тази година в този форум присъстват произведения на високо ниво от 178 автори с повече от 450 графики от 38 държави (Аржентина, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, България, Канада, Китай, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Израел, Италия, Япония, Корея, Латвия, Мексико, Нидерландия, Нова Зеландия, Северна Македония, Полша, Румъния, Русия, Сърбия, Словакия, Испания, Швеция, Тайланд, Турция, Украйна, Обединени арабски емирства, Великобритания, САЩ, Виетнам), чиито творби са селектирани от национално жури, а международно жури определя носителите на наградите.

Сред членовете на международното жури са Педро Галилея от Испания – изкуствовед и куратор, директор на Фондация CIEC (Международен център за съвременна графика), Едвин Драгичевич от Хърватия – график и професор по Печатна графика в Университета в Сплит, Ратеб Шабан  от Йордания – художник, професор по графика, типография и илюстрация, Буян Филчев – председател на Организационния комитет на Триеналето,и Любен Генов – председател на Съюза на българските художници.

Любен Генов и Буян Филчев

Преди да преминем към разглеждане и анализ на високите качества на творбите в изложбата в опит да се набележат и очертаят идейно-пластически, тематични и технологични репери, е необходимо да отбележим професионализма на организатора на събитието – Съюзът на българските художници (СБХ). Експозицията е разположена в реконструираната зала на първия етаж в галерията на „Шипка“ 6 и е първата изложба в новото, реновирано пространство на СБХ, което впечатлява освен с техническите иновации, но и с пространственото оформление на интериора, явяващ се главен медиатор за презентирането на колекцията и комуникирането на експозицията от графики на триеналето. Важен е изводът, че ясната експозиционна концепция дефинира водещите теми, а дизайнът на изложбата кореспондира успешно с посетителите, като спомага за предаване целостта на съдържанието, изгражда единна визия, предполага гъвкавост при пространствените решения и спомага за качественото възприятие.

Част от творбите на Едвин Драгичев от експозицията “Контрол на невъзможното”

В настоящата експозиция се забелязва изключително разнообразие на технически похвати. Успоредно с традиционните техники – офорт, ксилография, мецотинто, суха игла, гравюра на метал, линогравюра, дърворез, литография, алграфия, сериграфия, мек лак, щихел, ситопечат се появяват и смесени техники, гравюри на полимер, инталио, колаграфия, фотогравюра и т.н. Авторите са представители на различни поколения художници – от имена утвърдени на художествената сцена, до млади автори, които наскоро са завършили образованието си и си проправят път. Откроява се силната колекция от графики от Полша, Мексико, Италия и Китай. Трудна, почти непосилна задача е да се обобщят в един кратък текст проявленията на съвременната графика в рамките на триеналето, разнообразието и сложното взаимодействие между културни традиции, съжителството на различни концепции, поколения и индивидуални стилове. Но категорично може да се твърди, че е налице съвършено владеене на изразните средства и майсторство в интерпретацията на идеите. В някои от графиките при композициите доминира метафоричното мислене и е използван асоциативен подход, при други има усложняване, което ги превръща в като ребуси, които предоставят множество тълкувания. Провокация за зрителя се оказва разгадаването им и тълкуването съобразно своя възглед, въображение, възможности и възприятия.

Голямата награда - Zhang Hui (Дзан Хуй), Китай

Нелека задача за журито се оказа пълната равнопоставеност при разглеждане на творбите, без пристрастия, без компромиси, както при самата селекция, така и при определянето на призовете на фона на това богатство от майсторски изпълнени графики. Форумът има утвърден статут, който се опира на поощряване развитието на графичните техники и печат, но и от особено значение е внимателният подбор на творби от журито, за да представи интересна идейно-образна концепция и демонстрация на висок художествен професионализъм. Международното жури определи носителите на 4 награди: ГОЛЯМА НАГРАДА - Zhang Hui (Дзан Хуй), Китай; ДВЕ РАВНОСТОЙНИ НАГРАДИ - Agnes Wolkowicz (Агнес Волкович), Германия и Andrea Serafini (Андреа Серафини), Италия; НАГРАДА НА ДИРЕКТА, ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ФАБРИАНО – Чавдар Гюзелев, България. Както и 5 НОМИНАЦИИ: Томас М. Кукаваски (Tomasz M. Kukawski), Полша; Гарсия Марко (Garcia Marco), Мексико; Виктор Мануел Ернандес Кастильо(Victor Manuel Hernandes Castillo), Мексико; Евелина Колаковска(Ewelina Kolakowska), Полша и Павел Квятковски (Pawel Kwiatkowski), Полша.

Чавдар Гюзелев - “Африканки”

Творбите в триеналето свидетелстват за технологични новости и опит за съвършенство, както по отношение на изпълнението, така и в идейно и тематично равнище, в което въображението на художника има свободата да конструира, видоизменя, трансформира, обекта, образа и формата, да ги съчетава и поставя в необикновени комбинации. В композиционно отношение интерпретациите достигат краен предел на свобода – от реални събития, образи, лица, природни и урбанистични пейзажи до смели абстракции; темите засягат широк диапазон от културни, исторически, социални, философски проблеми. И колкото и тривиално да прозвучи тазгодишното 8. Международно триенале на графиката слага знак за равенство между изящество, професионализъм и артистизъм!

Едвин Драгичевич и Камен Старчев

Програмата на международното триенале на графиката включва и съпътстващи изложби в галерия „Сан Стефано“, където в двата салона са представени кураторски изложби на Педро Галилея (съвременна испанска графика), на Ратеб Шабан („Графика от Близкия Изток“, включваща освен авторски произведения и избрани творби на негови възпитаници), самостоятелна изложба на проф. Едвин Драгичевич, Хърватия („Контрол на невъзможното“). А в галерия „Ко-оп“ се откри изложба на Камен Старчев („Без звук“), носител на Голямата награда от предходното Седмо международно триенале на графиката /за негова изложба в СГХГ можете да прочетете тук – б.р./ Всички изложби от програмата на триеналето могат да бъдат посетени до 31 януари 2020 г. ≈

Текст: Наташа Ноева

Снимки: Стефан Джамбазов