#частна фирма

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

29/06/23

След пет години в един клас в гимназията

Момичето.

което ми се подиграваше, ме обиждаше, говореше зад гърба ми, пускаше грозни слухове и унижаваше тези, които са смело себе си ..

Днес дойде да ме моли за работа. 🙂

h;

[idromele]

РАЗГОВОР ПОД ЛИПИТЕ

Вече завършвах сутришния си маратон от седем километра. Точно тогава видях пълен мъж, който тичаше задъхано по алеята, вървяща в кръг около неокосената поляна. В далечината се извисяваше планината, с манастир, кацнал на ед��а скала. От другата страна се виеше нагоре път между хълмовете. Над поляната живописно се издигаше средновековното градче с островърхи камбанарии. Бях се уморила и поседнах на една пейка. Гледах липите, засадени край алеята – вече бяха станали големи дървета, а когато ги посадиха, бяха съвсем мънички. Учудвах се, че при всяко излизане срещах нещо ново, за което после можех да разказвам. Всяко излизане носеше някаква изненада, макар и малка. Или научавах някаква подробност, или виждах, че нещо по пътя се е променило. Днес обаче всичко изглеждаше еднакво с предишните дни. Дебелият човек мина запъхтян покрай мен, но след няколко крачки спря и се върна назад.

– Нали няма да ви преча, ако поседна за малко на тази пейка до вас? Съвсем ми свърши въздухът – той се засмя, но на лицето му се четеше леко огорчение.

– Разбира се, седнете.

Така останахме да седим няколко минути, без да пророним и дума. Накрая ми стана неудобно и реших да го заговоря.

– Не ми се струва, че сте оттук. Не съм ви виждала преди.

– Не, не съм оттук, идвам от Рим да подишам малко чист въздух сред природата. Един приятел преди много години ме доведе тук на пикник. Бяха няколко семейства и бяха запалени туристи. Имаха всичко със себе си: сгъваема маса, столчета, топки, чадъри, та дори и барбекю. Всяка неделя ходеха на различно място. Аз работех с един от тях в един прашен държавен офис в центъра на Рим, разнасяхме папки с документи от една стая в друга, правехме фотокопия и подобни дейности. Първо не бях много уверен, защото те бяха семейни, а аз бях сам, но той настоя и така дойдохме тук, край стария град. Много ми хареса тази широка поляна с алеята около нея. Тогава бяхме много хора, децата тичаха като луди след топките, жените подреждаха сандвичите по масичките, а мъжете се бяха захванали с барбекюто. Имаше и няколко местни двойки, които се разхождаха бързо по алеята. Тогава седях и си мислех, че никога не бих тръгнал да ходя в кръг като луд. ��труваше ми се много депресиращо, само мисълта за това ми вдигаше кръвното – той замълча за известно време и после продължи: – Не щеш ли, мъжете нещо се заприказваха тогава и всичко изгоря. Така ядохме по един сандвич и това беше. Настроението на всички се беше развалило ужасно, особено на жените, които казваха, че изобщо не могат да се доверят на мъжете си и не могат да ги оставят и едно свястно нещо да направят. Аз не участвах тогава в препирните им, защото бях чужд на тяхната компания, познавах само моя колега, който се беше почувствал много конфузно след този гаф. Аз го успокоих и му казах, че все едно съм прекарал чудесно с тях, и му благодарих от сърце, но всъщност повече не съм ходил на екскурзии с тази група. Всъщност мисля, че често им се случваха някакви недоразумения и те бяха свикнали да се карат помежду си, но винаги оставаха заедно всяка неделя, независимо дали беше слънчево, или валеше. Смисълът на това събиране не беше толкова яденето и пиенето, а да бъдат заедно и да си споделят какво им се е случило през седмицата. Оттогава обаче често съм идвал тук, обикалял съм доста из околностите, посещавал съм и други градчета, но това ми остана любимо място. Не бях идвал от много време.

– Още ли работите в този офис в Рим?

– Не, не в същия офис, сега работя в една частна фирма. И тъй като не се движа много – от вкъщи до бюрото в офиса и от офиса вкъщи – това е моето ежедневие, не забелязах как напълнях много. Преди няколко седмици не се чувствах добре и отидох на лекар, който след преглед и като видя анализите ми, каза, че съм в много лошо състояние и главната причина е затлъстяването. Препоръча ми спортно ходене поне един час на ден. През седмицата ходя в един парк, който е недалече от апартамента ми, но в събота и неделя се сетих, че мога да идвам тук. А вие тук ли живеете?

– Да, аз живея тук, в една изоставена къща. Собствениците я даваха под наем, защото от дълги години си бяха заминали оттук.

[rachkapurtv-antismrad]

Росен Миленов: "ДЪРЖАВАТА Е ЧАСТНА ФИРМА НА МУТРИТЕ" [Teaser] [НА ГОСТИ]...

[lavoixde-l-ame]

Портрет

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.

Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той запълваше със страстта си към рисуването. Не беше завършил художествена академия, нито училище за изобразително изкуство, но на платното изливаше всички свои чувства, които не споделяше с никой. Импровизираното му ателие беше в единия ъгъл на малката стая, където имаше малка настолна лампа и триножник.

Михаил рисуваше пейзажи по памет, натюрморт или графика. Беше наредил различни видове бои, които използваше в зависимост от настроението, в което беше. Ако изпитваше тъга, рисуваше с водни ��ои. Изплакваше сълзите от четката в легенче с вода, което събираше всички нюанси на лошото настроение и после се изхвърляше. Ако художникът беше в добро настроение използваше пастели, натискаше кръглите пръчици в белия лист и се радваше, като дете. Смееше се, когато видеше пръстите му изцапани от различни цветове. А когато беше влюбен, тогава използваше акрил. Нанасяше върху платното нюанс след нюанс и оформяше всеки детайл с най-красивите си чувства на обич и топлина. Когато завършваше картината, спираше за миг и се наслаждаваше на наситените и запомнящи се фигури. Но никога не беше рисувал портрет.

Михаил беше срамежлив и трудно общуваше с хората. На работа, по принуда, говореше с колегите си, но основно по служба.

Беше топла майска вечер, в разгара на пролетта, този толкова нежен сезон. Младият мъж се прибра от работа, направи си кафе и седна на столчето в своето малко ателие. Погледна към водните бои, не му беше тъжно. Обърна си главата към пастелите, нямаше и радост в очите му. Усещаше липса на топлина и съкровеното чувство да бъде нужен на някого. Имаше неустоимо желание да нарисува портрет. Дори знаеше кой е обекта на неговата мечта. Изпи си кафето, взе телефона си и потърси в указателя номера, който искаше да набере. Постоя така няколко минути, несигурен в своите действия, но накрая желанието му надделя. Натисна слушалката и сигнала "свободно" прозвуча в ухото му. Отговори му женски глас:

- Ало, Мишо, как така се сети за мен? Откога не сме се чували, как си?

- Здравей, Ели! - отговори Михаил. - Добре съм, надявам се, че и ти. Имаш ли планове за вечерта?

- Не! Нямам. Преди малко се върнах от парка, разхождах кучето.

- Искам да те видя, ако може. Да се видим след час пред чешмичката на парка. Там, където се събирахме преди. Или не не. Нали знаеш къде живея, помниш, нали?

- Е, как да не помня! - каза Ели.

- Ела у дома, след час, можеш ли?

- Да, разбира се!

Елена и Михаил се познаваха от деца, след това бяха в една компания. Споделяха си всичко и нямаха тайни. Можеха да разчитат един на друг. Колкото Мишо беше затворен, толкова Елена обичаше да общува, да излиза с компании, да ходи по заведения и излети. Когато художникът реши да рисува портрет, единствения човек за когото се беше сетил е именно Елена. Той беше сигурен, че тя нямаше да му се надсмее, нито да му се подиграе или ��арани.

След около час, Михаил чу мелодията на звънеца. Скочи от стола, спря се пред огледалото, приглади си косата и отвори вратата.

- Здравей, Ели! - каза той. - много си точна.

Младата жена се усмихна и влезе в скромното жилище. Огледа се и потърси с поглед закачалка, на която да си сложи тънкото яке. Но видя, че дрехите на приятеля й бяха на стола и остави своята там.

- Ели! - каза Михаил. - няма да ти отнема много време. Нали знаеш за моята страст. Досега рисувах плодове, планини, карикатури и графика. Но нещо ме кара отвътре да нарисувам портрет. За това те извиках. Искам да те помоля да ми позираш Ей така, за собственото ми удовлетворение, да видя дали се развивам или тъпча на едно място.

Елена знаеше, че приятелят й от детските години беше срамежлив и осъзнаваше, колко му е струвало да събере смелост да й звънне. Тя се усмихна отново �� каза;

- Разбира се Мише! Готова съм, кажи сега къде ще ме настаниш, как да застана?

Михаил сложи стола близо до прозореца, за да вижда на светлината по-добре чертите на красивото лице на младата жена. Тя седна, кокетно изкриви глава, като известен модел.

Самоукият художник взе водните бои. Не беше тъжен, но всички жени, с които бе имал връзки досега са му причинявали болка. Напълни легенчето с вода. Сложи на триножника бял лист. Раздели го на три части, където премерено очерта основните елементи на тялото. Изчисли пропорцииите. Потопи четката си във водата, след това в един от цветовете и нанесе върху празното пространство. Започна от косата. Нарисува къдриците и спря несъзнателно ръката си точно когато стигна до очите. Тези бистри кладенчета, които дори да бяха пълни с вода, не гасяха пламъчетата, напротив, разгаряха огън, който изгаряше всичко, което се изпречеше пред женската душа.

Михаил се сепна, започна да рисува отново. Каза си, че трябва да бъде като професионалистите, да не се влюбва, а да си върши безпристрастно работата. Засрами се от залитането си в още незабравените спомени.

Елена търпеливо стоеше, като го гледаше в очите. Старите хора казваха, че няма по-истинско нещо от тях, а Мишо не можеше да разбере, какво точно мисли младата жена в този момент.

- Извинявай, Ели! Толкова се бях притеснил, че дори не ти предложих да те почерпя нещо. Искаш ли кафе, безалкохолно или нещо друго?

- Не, Мишо! Като видя портрета си, ще пием по чаша вино някъде.

Михаил про��ължи своята рисунка. Нанасяше всеки щрих с непринудена радост, примесена с малко тъга. Елена забеляза, колко настроения се изписваха на лицето му само за една минута и с любопитство се опитваше да наднича в листа. Но Мишо криеше това, което се случваше в бъдещата картина.

Навън вече беше тъмно, когато Мишо възкликна и се отпусна на стола. Той се усмихна уморено и каза:

- Готово. Вече можеш да видиш своя портрет.

Жената стана от стола, доближи се до триножника и погледна творбата на своя приятел. Сложи ръка на устата си. Погледна Михаил, след това картината. Приближи главата си до листа и каза:

-Е, точно това не бях очаквала! Браво! Мишо, много е хубава! Гледай, главата ми е същата, каквато е и косата ми, и очите ми, направо блестят, толкова са хубави. Така ли съм в действителност?

- Да, Ели, ето, виж в огледалото.

- Да, същата съм си. И краката, полата, обувките, всичко е едно към едно. Само не мога да разбера, защо си направил тялото ми така?

Михаил се усмихна, наведе глава, беше се изчервил. Събра смелост, обърна се, погледна Елена в очите и каза:

- Вместо тяло, реших да направя това, което ти виждаш. Не знам дали ти хареса.

-Много ми хареса! - отговори жената. - но ми е интересно.

- Там, където е сърцето е най-красивото място на човека. А като твоето не съм срещал досега. До него е душата ти. Няма цвят, нито ръка, която да може да нарисува толкова истинско, колкото е мястото, където живеят сърцето и душата. Затова написах стих там. С мои си думички, каквото усещам, когато те видя.

Михаил отново наведе глава. Елена се приближи до него, докосна ръката му. Той невинно трепна и инстинктивно се отдръпна, готов да скочи и да се скрие някъде. Но се сдържа. Тя го гледаше в очите. Погледна към картината и каза с нежния си глас:

- "Това е тя, любима жена,

която някога топло целувах.

Тази картина няма цена,

още съм влюбен и нарисувах".

В стаята настъпи тишина. Михаил гледаше към паркета, сякаш броеше резките на дървените плоскости. Елена стисна ръката му и прошепна:

- Толкова ме зарадва, нямам думи. Това е най-красивото нещо, което се случва в живота ми. Нямам думи. Сигурна съм, че като тази картина друга няма.

- Уникална като теб - отговори Михаил.

-Да ти призная, помислих, че като другите художници ще ме помолиш да се съблека.

-Познавам душата ти, не ми е нужно да виждам друго. Стига ми - отговори мъжът.

- Да идем някъде, аз черпя, развълнувана съм! - каза Елена.

Михаил се усмихна. Толкова усмивки не бяха излизали по лицето му от дете. Той погледна младата жена и каза;

- Всъщност, вино има и дума. Днес купих. Ако искаш, сега ще налея по чаша �� ще сервирам това, което съм приготвил. Но първо да си изчистя легенчето с вода, че като засъхне е много трудно.

- Добре, Мише, аз ще наглася масата, ти си виж боичките и си свърши работата.

Михаил отиде до триножника, взе легенчето. В него той топеше четката, когато беше тъжен. Тази вечер във водата се бе събрала тъгата от годините, в които не беше до Елена.Той изхвърли мръсната вода, изми малкия съд и го остави там, на мястото му, до следващата тъга. Взе картината и каза:

- Ели, утре ще ида да я сложат в рамка и ще ти я подаря. Това е първият ми портрет, може и да е последен. Не знам, но нека да ти е добър спомен от мен.

- Ела, Мишо, сядай.

Двамата седнаха един срещу друг. Елена беше наляла виното. Вдигна чашата си и каза:

- За нашето приятелство! За твоята сила, с която запази нашите отношения въпреки всичко! За прекрасната картина, наздраве!

- Наздраве! - каза Михаил.

Звън на чист кристал огласи малката ергенска квартира. Кристал, който беше като акрила, само, когато Михаил беше влюбен.

Елена и Михаил се обърнаха към картината. Той се радваше на красивите й очи, а тя на стиха, който беше написал там, където трябваше да е сърцето й.

Навън беше тъмно, а в ателието, светлината беше не само в стаята, но и в сърцата на двамата отдавна влюбени един в друг хора.

Срамежлива картина с най-истинските нюанси.

Явор Перфанов©

Нещата, които си струват - Явор Перфанов

[offcialportalbulgaria]

ДЖЕНЕРАЛ КЛИМА ЕООД - Kлиматична, вентилационна и отоплителна техника, Враца

ДЖЕНЕРАЛ КЛИМА” ЕООД е частна фирма специализирана в областта на климатичната, вентилационната и отоплителна техника.

[mhealthyliving]

След натиск ГЕРБ спря свое решение за строеж в София

След натиск ГЕРБ спря свое решение за строеж в София

След като жителите на квартал „Хладилника“ в София се вдигнаха на протест срещу решение на Столичния общински съвет да даде на частна фирма общински терен за строеж на поредната жилищна сграда, управляващите в Столична община от ГЕРБ дадоха заден ход спрямо собствения си вот. От „Московска“ 33 съобщиха, че председателят на СОС Георги Георгиев, който е от групата на ГЕРБ в СОС, е предложил отмяна…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Изложбата „Градът” преди 30 години превъзмогна страха и самоцензурата

„Групата е „Градът”, защото има едно продължаващо и до сега глупаво, идиотско схващане за народността. А народността е винаги нещо селско, някаква традиция такава. Ние всички бяхме художници от градове – Пловдив, Русе, Бургас, София, Търново, Плевен и по някакъв начин градското беше противопоставено на селското”. Това казва изкуствоведът Филип Зидаров, инициатор на изложбата на Група „Градът” в галерия „Академия” в НХА по повод 30 години от тяхната знакова изява през 1988 година.

И добавя: „После цялата идея за работа с артефактите – те бяха нещо като азбуката - знаците на градската култура, с която бяхме израснали. Имаше павета, имаше кофи, въобще цялата символика. И много рано се бяхме разбрали, защото тогава готвихме изложбата две години, че ще се казва Градът и Групата ще е „Градът” и това остана”. Говорим си при подготовката на сегашната изложба на групата след 30 години, която

се открива на 3 април и ще продължи до 23 април.

В столичната галерия „Академия” са отново заедно Филип Зидаров, Вихрони Попнеделев, Андрей Даниел, Недко Солаков, Греди Асса. Те подреждат новата експозиция и както може би преди 30 години има и понякога спорове, и различни мнения. И не е чудно, защото всеки е изявен художник със свое мнение. Но общото в крайна сметка надделява и подготовката на изложбата върви. Винаги ��ри подреждането на една изложба има творческа атмосфера. Когато произведенията са създадени, но тяхното експониране е също част от представянето на изложбата.

Подготовка на изложбата “Градът” преди над 30 години - снимка архив група “Градът”

А самото аранжиране съпроводено с разговори и дискусии изпълва пространството на галерията с живот. Имах щастието да присъствам при подреждането на предишната изложба в сегашната галерия „Райко Алексиев”, тогава само се казваше галерията на ул. „Раковски” 125 и помня тогавашното подреждане, което не се различава много от сегашното. Защото художниците макар и леко побелели, с известни болежки тук или там са запазили своя дух и търсения през годините. Както и не само творческите си индивидуалности, което е чудесно. Тогава имахме намерение и предложихме в СТФ „Екран” да направим документален филм за групата и изложбата. Не се получи по някаква причина, вече не си спомням по каква. Но по-нататък през годините все пак успяхме да снимаме при различни случаи тези прекрасни художници.

Недко Солаков, Филип Зидаров и Андрей Даниел сега в галерия “Академия” -  снимка © Стефан Джамбазов

А в залата сега продължава реденето и успяваме да разменим по няколко думи с художниците. Питаме и Андрей Даниел за името на групата. Той продължава думите на Филип Зидаров за техния избор тогава: „Установихме, че всички сме граждани. Никой не е от село. А в днешно време това се оказа много важно усещане. Защото според мен

главният проблем на България е, че е много селска.

Тогава сме усетили, че гражданското съзнание трябва вече да се окаже водещо. Вероятно това беше инстинктивно някак си”. Групата „Градът” се създава през 1986 г. по необичаен дотогава начин – по инициатива на изкуствовед - Филип Зидаров, който привлича няколко млади, но вече изявени живописци около идеята за „изложба без картини“. Намерението е провокативен отказ от конвенционалността на толерирания и направляван „свободен“ вариант на социалистическия реализъм и превръщане на самото експозиционно пространство в произведение и инструмент за комуникация с публиката. Всъщност това е първата в историята на художествената практика у нас кураторска изложба, далеч преди този термин тук да получи гражданственост.

Откриване на изложбата “Градът” през 1988 година, пред микрофона е Филип Зидаров -  снимка архив група “Градът”

След почти двегодишна подготовка изложбата ГРАДЪТ?, в която, освен членовете на Групата, е поканен за участие и живописецът Свилен Блажев, се открива през юни 1988 г. в изложбената зала на СБХ на ул. Раковски 125 (днес „Райко Алексиев“). Тя предизвиква небивал публичен интерес. По същество това е

първата в България изложба от инсталации в галерийна среда.

Експозицията сега отбелязва трите десетилетия, изминали от знаменателните арт-акции, осъществени от групата в края на 80-те и началото на 90-те. Те се оказват преломни по отношение на стагнираната художествена сцена у нас и важни за посоката на значима част от артистичното развитие на поколението на тогавашните млади творци. Филип Зидаров се спомня за онова време: „Моята идея тогава беше да взема 5 или 6 изявени млади чисти живописци и да ги накарам да не правят живопис. Да работят с идеята за картината като нещо над материала и над самата техника дори. В изложбата тогава практически нямаше живопис. Имаше в друг аспект. Андрей рисуваше на едно голямо платно през цялата зала”. По думите му имало силен смут от страна на тогавашните управници на СБХ, дори опити изложбата да бъде спряна. Това нямало как да стане, но тези опити били подмолни – като въздействия. „Добронамерени” въпроси - защо трябва да правите такива неща и други подобни.

Андрей Даниел и Недко Солаков - снимка © Стефан Джамбазов

За избора си на художниците Филип Зидаров споделя, че се е спрял на тях, защото ги ценял преди да са близки. От друга страна, ги избрал защото вече били изкушени от облагите на известността и имали подкрепата на Съюза на българските художници. Въобще тогава политиката на СБХ била за отглеждане на послушни поколения. Да има смяна на поколенията без да се променя нищо. „И вероятно без да съм го осъзнавал

това определено беше една д��сидентска реакция

в областта на изкуството. И тя се свеждаше до това, че единствено в България от бившите социалистически страни нямаше неофициално изкуство, нямаше реално преследвани художници. Защото така бяха поставени нещата, че ако ти не си член на Съюза или Ателието на младия художник въобще няма как да си художник, няма как да функционираш. И ако в другите места тези неофициални или контрадвижения в изкуството бяха възникнали по естествен начин, аз исках тук да ги предизвикам по изкуствен начин. И то не от средите на художниците, а от средите на художествената критика. Имах примера на онова, което бях чел, слушал и гледал. Малко преди това беше идвал в България Пиер Рестани, създателят на новите реалисти във Франция, който не е художник. И точно около него се създаде тогава в началото на 60-те едно цяло движение в областта на съвременните форми. И както се казва, исках да си премеря силите”, споделя Филип Зидаров.

Греди Асса с картината с неговото самолетче - снимка © Стефан Джамбазов

Какво е за тях сегашната изложба, освен сантиментален спомен? Греди Асса признава: „Снощи бяхме на гости при Андрей и се почувствахме щастливи по някакъв начин. И чак сега оценяваме и 30 години по-късно го виждаме,че това не е било така безпринципно събиране. Тази изложба беше наистина своеобразен хепънинг, една еуфория, която усетихме преди другите.

След тази изложба се чувствахме абсолютно свободни.

И всеки остана верен на еуфорията. Сега всеки един си прави и вътрешна равносметка. Най-важното е, че всеки е много различен. Никой не направи компромиси, извоювахме си малки полета, не мога да кажа малки височини. Защото по-важно според мен е да населяваш различни пространства, отколкото да правиш вертикални кариери. Това беше най-важното и всъщност се оказа, че останахме с това, което правим”.

Картината на Недко Солаков от първата ��зложба е показана и в галерия “Академия” -  снимка © Стефан Джамбазов

Недко Солаков също е доволен, че са отново заедно: „Ние си поддържаме приятелски контакти през годините. Уважаваме се много. Уважаваме това кой какво прави, макар че се движим в различни области на съвременното визуално изкуство. Но

наистина се уважаваме помежду си,

което е много важно и сега с огромно удоволствие отново се събираме с тези хора и правим тази изложба, която е особена. Има някаква носталгия в нея, на нас ни е приятно, да бъде интересно и на хората. Защото все пак много от съвременните изкуствоведи и въобще публиката, са чували за група „Градът”, знаят ни имената поотделно, но практически не знаят нищо, което сме правили. Има и някакви тотални обърквания. Надявам се това да бъде началото на допълнителни факти, свързани с групата. Най-вече да направим една сериозна публикация, която да разглежда хронологично всичко, което сме правили”. А Андрей Даниел добавя: „Има нещо много магическо в тази работа. 31 години оттогава, като че не са минали. Когато правихме изложбата общо взето същите приказки, същите проблеми. Любопитен съм да видя какво ще излезе. Любопитен съм да разбера какво се е случило. Въобще случило ли се е нещо. Разбира се, освен всичко е и приятното усещане от запазеното приятелство”.

Андрей Даниел и Вихрони Попнеделев - снимка © Стефан Джамбазов

За Филип Зидаров смисълът за тази изложба е много важен и многостранен: „От една страна има едно поколение поне, което не помни онези събития, защото не са били родени или са били в крехка възраст, само са чували какво е било. Изложбата предлага и една надявам се доста пълна документалност на онези събития с обяснения – защо сме направили „Хамелеона”, защо сме направили „Вавилонската кула”, защо направихме една от първите по Указ 56 частни галерии като фирма, която е собственост не на някоя фирма или някой меценат, а на художници. Галерия „Градът” се казваше и тя беше в сградата на „Раковски” 134”. Ще добавим като информация, че след успеха на изложбата Групата решава да продължи с��вместните си изяви. През май 1989 година със спонсорството на ДП „Вторични суровини“ и по покана на Дома на хумора и сатирата в Габрово от отпадъчен метал е изградена монументална „Вавилонска кула“, съществуваща на място и до днес. По силата на новия, разрешаващ частна стопанска дейност Указ 56, Групата регистрира своя фирма „Галерия Градът“, една от първите в този бизнес у нас след 1989 г. По силата на договор със Стопанската камара тя получава постоянно изложбено пространство в сградата на БИСА на Раковски 134, месеци преди същата да бъде предоставена на СДС. През февруари 1990 г. по време на последния конгрес на ДКМС, свикан за своето преименуване в „Българска демократична младеж“, 

Акцията “Хамелеон” пред НДК - снимка архив група “Градът”

Групата осъществява в пространството пред НДК акцията „Хамелеон“. Официално пърформансът е „поръчка“ от ДКМС с хонорар и с предоставен „материал“ от непопълнени членски книжки, който прераства в неподозирани от поръчителя резултати, в която широката публика е призована да довърши временната творба, забивайки върху нея собствените си комсомолски книжки. Този пърформанс, превърнат в хепънинг, е и

първият в страната пример на социален акционизъм.

През лятото на 1990 г. по покана на Галерия Бонингтън към Политехническия университет на Нотингам, Англия, Групата прави първата си изложба зад граница, наречена „Градът Утопия“. През 1991 г. Група „Градът” ползва за свое експозиционно пространство част от магазина на Творческия фонд на СБХ на бул. „Цар Освободител” и осъществява следващата си неконвенционална проява – „Градът на тавана“ в таванското ателие на художника Дари Милев. Група „Градът” съществува като творческо обединение със съвместна дейност ��о 1992 година. След това по взаимно съгласие всеки от членовете ѝ продължава кариерата си самостоятелно според своите индивидуални артистични интереси и приоритети.

“Хамелеонът” пред НДК предизвика в онези бурни времена голям интерес и много усмивки - снимка архив група “Градът”

Филип Зидаров споделя: „Това бяха важни неща за нас, но и за развитието за интереса на младите художници след това. Защото съвременно изкуство, както го разбираме, започна да се прави в галериите и местата в България след изложбата на група „Градът”. Тя по някакъв начин отключи нещата, превъзмогна страха и самоцензурата”. И добавя за сегашната изложба: „Въпросът е не само до идеята. Ние откакто не работим вече заедно, винаги сме си мислили, че трябва да отбележим някакви кръгли годишнини. Десетата я изпуснахме, двадесета също и сега вече трябваше да стане. И фактически сменяйки залата от „Раковска” 125 тогава с галерия Академия, има една друга логика. Четирима от членовете на групата са професори в Академията. От друга страна, тази зала е много подходяща, много по-лесна за работа и много по-ефектна с това, че нещата тук се представени на няколко пласта.

Имаме документален пласт с прекрасни снимки,

правени от Николай Щерев и Зафер Галибов на времето, които са горният регистър и целят влизането в емоционалното състояние на онова време. Човек идвайки тук има чувството, че влиза в онази изложба – онези, които я помнят.

Галерия “Академия” в процес на подреждане на изложбата - снимка © Стефан Джамбазов

Изложбата е подредена по няколко логически параграфа – единият е документалният, има конкретни произведения, които са участвали в онази първа изложба. Но това не е възстановка на архитектурата на тогавашната изложба. По-скоро като влизане в усещането за онова време. Има неща, които са правени от членове на група „Градът” преди да станат група, преди да ги събера. Има работи и които са правени след като група „Градът” престана да работи заедно и дори произведения, които са правени в наше време. Тъй като всички тези автори са активни художници и всеки разви кариерата си, както смяташе за нужно и интересно в различни посоки. И това прави нещата много любопитни. От една страна група „Градът” съществува като приятелски кръг, като история, като много важни неща, които са се случили, когато групата правеше своите акции и така по някакъв начин канализира интересът на едно цяло поколение към конкретни търсения. Защото изложбата „Градът” беше първата курирана изложба с куратор и първата с инсталации в галерийно пространство. „Хамелеонът” беше първият политико-социален хепънинг, неща които бяха важни. И тук го има този момент - от една страна на припомняне без да е ретроспекция, от друга страна самопредизвикателство, че ето сега ние отново правим нещо, което по някакъв начин прилича на интересите ни от онова време, от друга страна то ги обединява заедно с нашите сегашни интереси. Тази изложба е

мислена като изложба на съвременно изкуство,

съвременно мислене. Като включва не само сегашния момент, но и един важен период в развитието въобще на европейските и световни търсения в областта на пластическите и визуалните изкуства.

Филип Зидаров и Андрей Даниел - снимка © Стефан Джамбазов

А иначе тази изложба от една страна доказва, както казах, че всички тези автори са много активни и продължават да бъдат. Недко знаем, че вече е познат по света, Андрей, Греди и особено Вихрони са изключително популярни живописци на пазара и не само на пазара в България. Четирима, както казах, заедно с Божидар Бояджиев са професори в Академията. Аз продължавам да се занимавам с кураторство и с писане, по някакъв начин при всички ни няма прекъсване. Има една непрекъсната линия на развитие, на движение. Това, което тогава ни раздели, сега ни събра точно за тази изложба. И слава Богу благодарение на нея бяха намерени произведения, които смятахме за изгубени и унищожени. Които са участвали в първата изложба, намерени бяха видеоматериали, които бяха изчезнали. И другото е, че ние готвим едно издание. И тази изложба предлага чудесна основа за събиране на тези материали. Искам да добавя, че тук по идея на Недко Солаков има един интересен контрапункт за преливане на изкуството във всичките му форми, включително нещо средно между документалистика и видео. Има 6 видеа, 6 клипа, които са автоинтервюта. Винаги съм твърдял, че когато човек иска да опише една история, която се състои от повече хора, всеки един участник има своята истина, своята гледна точка, която не винаги се припокрива с останалите. Тези автоинтервюта за историята на групата, за значението, за това какво се е случило ще вървят на отделни екрани по време на цялата изложба”, казва Филип Зидаров. Според Недко Солаков някои от автоинтервютата леко си противоречат, но има много информация. „Едно мърморене на шест шестдесет и няколко годишни художници, които си спомнят кое какво и как е било”, усмихва се той.

Вихрони Попнеделев - снимка © Стефан Джамбазов

Много от творбите предоставени от художниците имат символен смисъл за самите тях. Недко Солаков показва картина от първата изложба и някои други предмети, които са били там. Изрисуваните врати на кола от Божидар Бояджиев също са били показани тогава. Вихрони Попнеделев пък е донесъл един шкаф на скелетите с тайни, от който се чува гласът на художника, съобщаващ много нелицеприятни неща, както твърди самият той. На онази изложба също го е имало, само думите са били други.

„Аз тогава бях много социално настроен

и се опитвах да оправя взаимоотношенията между хората, да ги направя човешки, но се оказа, че е твърде трудно. И затова зарязах вече тези опити, гледам по-скоро себе си правя напоследък само чиста живопис. Иначе това е целта на съвременното изкуство – не да ползва методите на живописта. Може и тях да използва, но важно е идеята да бъде доказана по някакъв начин. Този начин в случая е магнетофонен запис в гардероба. Тогава беше друг запис – гардеробът беше същият, но имаше друг запис”, добавя още Вихрони. 

Греди Асса със своя Сумист - снимка © Стефан Джамбазов

Греди Асса пък показва един сумист, който е от по-ново време. Но смисълът за него е личен – че и той като бореца иска да посреща насрещните ветрове след някои свои здравословни проблеми. И една картина от предишното време, номинирана през 1986 – 7 година на международна младежка изложба, но неполучила награда. В нея има едно самолетче като въображение - това е моето самолетче, което преминава през всичко – това което съм преживял, споделя художникът. Негова е и голямата пластмасова картина от първата изложба на групата като доказателство, че на всичко може да се рисува. А в тази картина има и препратка към тогавашното ръководство на СБХ и държавата – колело със свободен венец и свободно неконтролирано движение, нещо, което за съжаление според него продължава. „Градът” даде един звук, една мелодия написа и изпя: че човек освен да е свободен, трябва да се изразява ясно и конкретно, изпълнен с метафори, иначе не се получава”, обобщи Греди Асса. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов и архив на група „Градът”

[kboytube]

Търсят 20 000 лева, откраднати в Асеновград By Vesti.bg Сигналът за липсата на парите е подаден от служител на частна охранителна фирма

// September 23, 2018 at 03:33PM via VESTI.bg https://ift.tt/2PYyMYT

[somefunnyshits]

Мъж кандидатства за работа

Мъж кандидатства за работа в частна фирма и му дават да попълни въпросник. Един от въпросите е: "Осъждан ли сте?" Мъжът решително вписва "не". Следващият въпрос гласи: "Поради какви причини?" Човекът се колебае малко и вписва: "Не успяха да ме хванат."

via Blogger https://ift.tt/2uSr1M1

[stroitelstwo-blog]

Недвижими имоти

Работата по недвижимите имоти включва разнообразни и много специфични дейности, които обикновено са ясно фиксирани в информационните и рекламни материали. По правило основната задача на фирмите е да извършват самостоятелно всички про��едури и услуги свързани със сделките с недвижими имоти (имоти София от строител). Но в някои случаи фирмите стават посредници и тогава става въпрос за консултации и посредничество при сделки с недвижими имоти.

 Друга важна и отговорна дейност, която логично се извършва именно в тези фирми са юридическите консултации във връзка с недвижимите имоти. Това става възможно след като фирмите в този бранш задължително започнаха да разширяват и усъвършенстват своята дейност в посока на правната и данъчна защита на населението. Маркетинговите проучвания във връзка със сделките с недвижими имоти не засягат директно клиента, защото това е приоритет на самата фирма и тя го осъществява ако разполага с необходимия потенциал. Но извършването на специализирано проучване на пазара за имоти и на потребителското търсене означава, че фирмата е организирала своята работа на базата на високопрофесионални критерии и може да се разчита на нея.

 Същото впечатление оставя и информацията за извършването по специална методика на пазарни и експертни оценки върху движима и недвижима собственост. Логично е собственикът, който се е захванал да решава /или е бил принуден от обстоятелствата/ проблеми на недвижимите имоти да потърси именно тук обяснение за всевъзможните заплетени ситуации, много от които са всъщност юридически казуси. И затова не случайно фирмите са комплектувани със специалисти и в това направление. Установено е, че основните проблеми от масов характер са свързани с: покупко-продажбата на недвижими имоти, наемите и замените. Но има фирми, които отиват и по-нататък: извършват собствено проучване на терените, търгуват с недвижими имоти, инвестират средства в проучвателни и проектански работи, а в крайна сметка – и в строителството. Тези разклонения на основната дейност би трябвало да привлекат вниманието на клиентите защото показват, че конкретната фирма развива и разполага с много добра актуална информация за старта на инвестиционния процес – движението на терените и обектите във връзка с извършване на строителни или ремонтни работи.

Клиентите с по-големи финансови възможности биха се заинтересували от фирми, които се ангажират дори с управлението на недвижимите имоти, принципно нова дейност в нашите условия включваща: осигуряване на наемателите, поддръжка на имота, събиране на наеми, плащане на такси и данъци и т.н. Т��мата за недвижимите имоти е особено интересна ако се погледне през призмата на нейната действителна стойност. Известно е, че в общества с по-развити социално-икономически взаимоотношения процентът на притежаваната частна недвижима собственост е неизмеримо по-малък отколкото в нашата страна. Това се дължи на доказаната и осъзната полза от движението на имота, който също е стока и може да носи печалба, а при смяна на наемателите и собствениците може да бъде по-добре запазен и поддържан, дори в някои случаи – обновен и реставриран. Разбира се едва ли е необходимо да се правят крайни и категорични изводи от факта, че българинът се занимава много повече със строителство и ремонти и обикновено замразява своята собственост. 

Съвсем други са нашата чуствителност, възпитание и традиционна нагласа към мястото и материалната среда. Много по-важно е тези процеси да бъдат осмислени и усъвършенствувани от организационно-правна гледна точка за да се гарантира относителен ред и възможност за развитие на пазара на имотите. В този смисъл позитивната роля на информацията и рекламата не подлежи на съмнение. Българинът също би могъл гордо да каже “Моят дом е моята крепост!”. Но не е ли по-цивилизовано вместо да се вдигат необитаеми къщи-палати да се обърне повече внимание на наличния и стойностен сграден фон, той да бъде ремонтиран, реставриран, съживен и подготвен за следващото поколение, така както са мислили и правили нашите деди.

[domstroitelblog]

Как става събарянето на стари сгради

Много станаха старите схлупени постройки в страната, които датират от минали векове и за които не се прави нищо по въпроса около тяхното събаряне. Истината е, че повечето такива къщи, схлупени сгради са нечия частна собственост и за тяхното премахване е нужно не само разрешението на местната управа, но и съгласието на собственика.

Към кого да се обърнете?

Ако и вие сте един от собствениците на стари, полуразрушени сгради и все не идва момента, в който ще се наемете да организирате тази дейност, то тук е мястото да научите към кого може да се обърнете.

Често пъти факта, че цялата процедура около събаряне на сграда или къртене на стени от такива е стара, възпира собственика на имот да предприеме последващи действия.

С фирма по къртене, цялостната процедура, около събаряне на сгради, демонтаж на покриви, рушене на стени ще е лесна и извършена в няколко етапа.

Предимство на такава фирма е, че с тяхна помощ може да направите довършителни работи около ремонта на новия дом. Услугите включват – къртене на замазка, прекарване на канали и отвори, смяна на дограма, избиване каса на врати, груб строеж и услуги по чистене и извозване.

Ако сте отхвърлили ангажимента около събаряне на старата постройка и на нейно място вдигате нова къща, то със сигурност ще са ви от полза и услуги по цялостно къртене.

Къртене и събаряне на сгради изисква използване на добра техника, с която да бъдат свалени всички отломки, а наред с това изнесени и извозени до сметища за строителни отпадъци. Click To Tweet

С професионалното отношение на служители от фирма по къртене и събаряне на сгради ще имате един ангажимент по-малко, а именно опазване на околната среда. Те предоставят екип, който на място товари, събира, чисти и извозва.

Материалът Как става събарянето на стари сгради е публикуван за пръв път на Дом и Строителство.

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Четири сезона постижения в областта на здравеопазването кратка пауза Грижи за дома на дружеството четири сезона на здравеопазването получи удължаване на срока за връщане на главницата, която заплаши бъдещето на фирмата. Групата, която се грижи за 17,000 възрастните хора и уязвимите жители, е трябвало да лихви в размер на £26та до петък. Въпреки това, четири сезона, само £24.8 м в брой и е $ 540.2 м по-дълга. Той каза, че има забавяне “осигурява непрекъснатост на помощ за жителите на четирите сезона” и стабилност на своите служители. Комисията по качество на грижите, пазителят на опазване на общественото здраве на обединеното кралство, са били принудени да се намеси, за да се гарантира, че “четири сезона” е пост��гнал споразумение с най-големия си кредитор на САЩ, ръководителят на фонд з/2 капитал партньори. Тя каза: “в нашите функции по надзор на функционирането на пазарите, комисията качествена медицинска помощ са длъжни да съобщят на местната власт, ако ние вярваме, че услугите могат да бъдат нарушени в резултат на несъстоятелност”. Четири сезона, в които се трудят повече от 25 000 души, заяви, че се стреми да се споразумеят за план за преструктуриране на 7 февруари на следващата година и получи одобрението на стратегията на 2 април. Грижи у дома беше купен от частна инвестиционна фирма ” Тера фирма през 2012 г. за $ 825м, повечето от които се състои от дълга на облигации, която провежда редовни лихвени плащания. Тера фирма продава дълг до H/2 капитал партньори и впоследствие са предложили предаде ключовете от бизнес мениджъра на фонда. Роби Барел, председател на “четири сезона”, заяви, че компанията “много се радвам, че е постигнал споразумение за трансфер с H/2”. Той каза: “застой дава период на стабилност за компанията и нейните заинтересовани страни, но най-важното за нашите жители, пациенти, техните семейства и нашите служители”. Нека да блокирате реклама! (Защо?)

[offcialportalbulgaria]

ДЖЕНЕРАЛ КЛИМА ЕООД - Kлиматична, вентилационна и отоплителна техника, Враца

“ДЖЕНЕРАЛ КЛИМА” ЕООД е частна фирма специализирана в областта на ��лиматичната, вентилационната и отоплителна техника.Фирмата е създадена през 2007 година и вече утвърдила се в региона с професионализъм и коректно отношение към своите клиенти.

[offcialportalbulgaria]

ДЖЕНЕРАЛ КЛИМА ЕООД - Kлиматична, вентилационна и отоплителна техника, Враца

“ДЖЕНЕРАЛ КЛИМА” ЕООД е частна фирма специализирана в областта на климатичната, вентилационната и отоплителна техника.

[offcialportalbulgaria]

Неопласт Харманли – Производство на PVC и алуминиева дограма

Неопласт Харманли е частна фирма, изцяло съсредоточена към обслужването на крайния клиент, като предлага производство, доставка и монатаж на висококачествена ПВЦ/PVC и алуминиева дограма до всеки един обект. Фирмата разполага с производствено помещение в град Харманли, което е снабдено с пълен набор от машини за изработка на алуминиева и PVC дограма.

[offcialportalbulgaria]

Нибора ООД / Nibora LTD | Елементи за промишлени и селскостопански машини - Плевен

Нибора ЕООД е частна търговска фирма, основана през 1993 г. в Плевен и ориентирана към внос и доставка на елементи за производство и ремонт на промишлени и селскостопански машини.