slancho-gled

[slancho-gled]

[slancho-gled]

[slancho-gled]

Повярвах за момент в дъгата,

във мимолетните лъчи,

за миг повярвах, че Луната

със своя светлина блести.

Повярвах със затворени очи,

че криеш в себе си зората,

че гласът ти все на мен шепти,

че сладка, не солена, е водата.

Че земята във спирала се върти,

че с теб танцуваме във ритъм,

но виждам - не във пирует летим,

а вкоренени сме в невидим смисъл.

Дали от болка е изпредан той,

дали от сълзи е мечтата споделена,

дали сред всичките съдби безброй,

най-мъчната на нас е отредена?

Дали повярвах без да мисля,

дали прегърнах те без страх,

единствено за да открия,

че след нас остава само

прах..

                     - Д. Т.

[slancho-gled]

[slancho-gled]

[slancho-gled]

[slancho-gled]

Смехът със теб е най-оранжев,

сълзите пък - прозрачно сини.

Заедно сме с цвят на залез,

алени, с оттенък на малини.

- Д. Т.

[slancho-gled]

by Iciar Vega

[slancho-gled]

[slancho-gled]

Пашкул от думи,

навъсени вежди,

студени ръце.

Поредна въздишка

и немощен глас.

Грешки намираш в цветята,

дъждът е виновен,

че ти си намусен.

Вселената сочиш със пръст,

а сам си преплиташ краката.

Падаш и надаваш вик, казваш,

че почвата е твърде мека

за твойте тежки ходила.

Не виждаш ли, че това,

което те събаря,

е в сърцето отдавна стаената тъга?

- Д. Т.

[slancho-gled]

[slancho-gled]

[slancho-gled]

[slancho-gled]

***

Ти пишеш разкази,

а аз поеми,

говориш с дълги изречения,

а аз - едвам, едвам.

Вдишваш всеки път дълбоко,

пък бърза моят дъх.

Често се усмихваш тъй широко,

а плача аз - от щастие и мъка.

За теб съм странно,

пък за мен си непознато.

Някак близко,

но и всичко там - далеч.

Както сърцето и душата,

както нищото и всичко в този свет.

- Д. Т.

[slancho-gled]

[slancho-gled]

instagram | krissmacd

[slancho-gled]