#Алеко

[thelostpretzel]

Ведьма-Без-Сердца (Алеко)

В чём дело? Заблудился? Идём, я помогу тебе.

Хранительница маленькой восточной чащи, живущая с лесными разбойниками. Знает все тайные тропы и отвечает за порядок в лесу.

Алеко производит впечатление угрюмой совы, которую кто-то вытащил из дупла. Она резковата в выражениях, любит поворчать и со злости может даже ударить, но защитника и друга лучше нее не найти. Ведьма крепко держит свое слово, по-собачьи преданна друзьям и дому, отважна, не любит лгать. Алеко знает, сколько еды хватит на переход между городами, заботится о сухости палаток и сохранности вещей, разбирается в травах и овощах, умеет лечить и слушать. Ее мрачный характер отпугивает многих, но те, кто нашел время и силы познакомиться с неприветливой хранительницей чащи поближе, высоко ценят ее дружбу.

В детстве ее сердце украла Ведьма, и наставник Алеко на время заменил сердце девочки лунным камнем. Настоящее сердце позже удалось вернуть, но лунный камень уже прижился, и наставник вместе с Алеко закопали настоящее сердце под корнями старого дерева на тайной поляне - на всякий случай. Говорят, до потери сердца она была более жизнерадостной и не такой решительной.

Лунный Камень в груди Алеко привлекает блуждающие огоньки, которые принимают девушку за луну и следуют за ней.

[У них с посохом много общего: оба выглядят просто, но оба достаточно крепки, чтобы и помочь в тяжелой дороге, и расколоть пару черепов. (с) портной-некромант Инге, друг Алеко]

Титулы:

Ведьма-без-Сердца (за утрату сердца)

Ключница Чащи (за знание тайных полян и троп)

Хранительница Леса (за сохранение порядка и гармонии в лесу)

Бурая Сова (от Сестринства Ведьм)

Друг Потерянных (за помощь заблудившимся на тропам)

Символы: сова, ключ, Зрачок Ведьм, блуждающие огоньки

[snqg-v-slunchev-den]

,, Много е кратък животът, за да имам надежда още веднъж да те видя!... “

[stesevcoldcoll]

Каватина Алеко. Рассказ Старика. Рахманинов. Деревягин. Tradition. Narod...

[magdalenagigova]

Честваха 160 години от раждането на Алеко Константинов в СБЖ

Честваха 160 години от раждането на Алеко в СБЖ Младежка театрална формация „Студията“ с художествен ръководител Александър Беровски пресъздаде умело етюди от пътеписите на Щастливеца Младежка театрална формация „Студията“, София, с художествен ръководител Александър Беровски пресъздаде умело етюди от пътеписите на Алеко Константинов Автор Милена Хлебарова В клуб „Журналист“ по инициатива на…

[vprki]

На Нова година с творбите на Алеко Константинов

В началото на 2023 г. честваме не само настъпването на Новата година, но и 160 години от рождението на големия български писател, интелектуалец и общественик Алеко Константинов – Щастливеца (1863-1897). При скулптурната фигура на Алеко Константинов на бул. „Витоша“ в София, писатели отбелязват 160-та годишнина от рождението на големия писател и общественик.

Четат откъси от произведението „Бай Ганьо“. Честването е и своеобразен граждански протест срещу подмяната на патриотизма с неговите фалшификати, подчертава, от името на организаторите проф. Александър Кьосев. Мотото е „Изберете: патриотизма на Алеко или патриотизма на бай Ганьо!“ . Събитието е и своеобразен протест срещу подмяната на родолюбието с неговите фалшиви двойници и изпразнени от съдържание символи. Убедени сме, че любовта към родината не е в празните приказки, излишните демонстрации и развяването на байраци, а в грижата и практическата работата за нея, в отговорността и спазването на за��оните ѝ, в отвореността към света. Недоволни сме, че този мълчалив граждански патриотизъм, следващ заветите на Алеко Константинов, не е представен в българския парламент и няма място в политическия живот, съобщават още организаторите.

Алеко Константинов - Щастливеца

Провокирана от тази забележителна идея днес на връх 1 януари, датата, на която е роден, 2023 се зарових в книгите на Алеко в домашната ни библиотека, не само в „Бай Ганьо“. И реших да публикувам във „въпреки.com” текст на Щастливеца. Трудно ми беше да избера откъс от „Бай Ганьо“, искаше ми се, ако може цялата книга, но няма как. Иначе и аз и близките ми имаме поводи всеки ден да я споменаваме, даже и когато сме в чужбина, но за това в послеписа. Не отидох на среща с Алеко на бел. „Витоша“, независимо от приятелите и съмишлениците, които щяха да бъдат там. Но избрах негов друг текст да публикувам, макар че като се замисля в него диша пак този бай Ганьо, който и до ден-днешен остава най-българският герой.

За съжаление, пиша го с горест…

Panem et circenses

Хляб и зрелища

Уви, престанаха фишеците! А пък ние, жителите на българската столица, как бяхме се свикнали с тях през оная седмица на тържества. И каква нужда има да лишават столицата от нейната празнична премяна. Оставете триколорните диреци, оставете арките, оставете и флаговете - нека се развяват, нека на тия флагове зелената боя, емблема на надеждата, ни вселява успокоение и ни приспива върху скута на султанското благоволение. Пускайте фишеци, нека техният устрем мами нашите погледи към небесата, нека техният пукот буди съзнанието за нашето величие и зрелост...

Стига вече рабско подражание на Белгия... Па и не остана вече на какво да подражаваме: всичко белгийско е присадено на българска почва. Време е сега да вземем друг, по-велик образец. А какво може да бъде по-величествено и по-привлекателно от Римската империя, особено през първите векове на християнството. И ако се взрем внимателно в пътя, по който сме я подкарали, с радост ще забележим, че май-май не сме далеч от Римската империя. Криво да стоим - право да хортуваме: какво ни дели сега-засега от римляните? Ама ще речете, патриции нямаме. Кое каиш? Патриции ли? Я прочетете някои "Известия от двореца" - ще ви се завие свят от титли, три пъти ще ви се пресече в гърлото, догдето прочетете едно име. Я накарайте някого от Дивотинска околия да ви изговори: "Заведующий еди-коя си част в полка на Нейно-Царско Височество-Принцеса-Клементина-Сакс-Кобург-Готска, Августейшата-Майка-на-Негово-Царско-Височество-Господаря, от генералний щаб подполковник Бонапартов. Например, санким де. На гладно сърце можеш ли го изговори! И кажете после това, че не сме прогресивна нация. Малко ли промени станаха в обществения ни живот: вчерашний Лало Пуюв днес се именува Любомир Дендонов, вчерашната Нъка Фъкюва днес се подписва - ако е грамотна - Надежда Факлинска... Думата ми е, че патриции не липсват у нас.

По време на Алея на книгата, 2020

За да изравним разликата между нас и римляните, не остава освен да увеличим числото на празниците и тържествата. А за това не се изисква кой знай какъв труд. Засега мисля, че е достатъчно от 360 дена в годината да определим 180 дена за тържества. Тъкмо половината. Ний сега имаме 52 неделни дни и 36 царски и нецарски празници; като прибавим най-малко още 30 дена за срещи и изпращания, набират се, кажи-речи, 120 празника в годината. Остава следователно да измислим само още 60 тържества и ето ти тебе Римската империя. не вярвам, че една комисия от благонадеждни хора ще срещне затруднение, ако й възложат да измисли по пет нови празници на месец. Ний като васално княжество можем да усвоим наготово някои официални празници на Отоманската империя, например: тезоименния ден на негово императорско величество султан Абдул Хамид, възшествието на нине благополучно царствующия падишах върху престола на халифите, сетне можем да празнуваме байрама; също така нищо не ни пречи да празнуваме рождените дни на всичките царе на земното кълбо, за да покажем, че ний сме прогресиюща нация. Нека ни хвалят в "Revue d'Orient"...

Руси Чанев чете от "Бай Ганьо", 1 януари 2023

Загубата не е кой знай какво чудо. Да вземем за пример столицата: в София има 60 000 жители; ако всякой едно на друго изработва на ден по 3 лева за 60 дена прибавени празници, всякой ще се лиши само от 180 лева в годината, или всичко София ще изгуби само 11 000 000 лева. А цялото градско население в нашето мило отечество ще се лиши от 180 000 000 лева в годината. Голяма работа! Разхвърляй ги между селското население и свършено!... Мигар за хатъра на някакъв си презрян метал ще вземам сега да се отказваме от тържествата. Яма йок! За друго за какво има да му мислим: флаговете си ги имаме готови, нека се развяват цяла година; диреците ще ги оставим да стърчат. Само за фишеци ще трябват пари. Но за това нека му мислят австрийците; има да ги скубем сега с по14% мито, ще им одерем кожите с търговския договор. Колкото пари смъкнем от гърба на немците, всичките за фишеци ще ги хвърлим. През ден, през ден илюминации и огнестрои, през ден, през друг паради ще правим; Зоологическата градина може лесно да се превърне в арена за всеобщи тържества, в нея ще се помести цялото столично население. Народното събрание в едно от нощните си заседания може да изкалъпи надве-натри едно допълнение към наказателния закон: който оскърби някой член от народната партия, осъжда се на разтерзание от дивите зверове. Това наказание да се извършва публично в Зоологическата градина; осъдения ще го хвърлят в клетката на лъвовете пред очите на тържествующето столично население и в това време ще свирят музики и ще пукат фишеци.

Търговският договор с Австрия отваря братски границите на България за австро-маджарските търговци и фабриканти; те ще могат сега без никакви предварителни разрешения и формалности да напълнят цялото ни отечество; тъй щото нашите търговци могат отсега нататък да си почиват и да участвуват само в тържествата. Братята маджари ще си имат грижата да въртят вместо тях търговия и да развиват индустрия. Най-сетне стига им толкова на нашите търговци и занаятчии, нека си поотпочинат...

Като се заредят тържествата, на комисиите остава да се погрижат за храната на тържествующия народ и тогава вече никой дявол не ще може да намери разлика между България и Римската империя...

И за храната е лесно: Рим е раздавал хляб на 300 000 гладници, какво струва на българския народ в името на прогреса и народното величие да поддържа 50 000 гладници в София. Останалите 10 000 души, надяваме се, ще имат поне за хляб пари. Ето ти тебе и разрешение на всички социални и економически въпроси: един княз и две комисии! Едната ще раздава хляб, другата ще устройва тържества. Нека му мислят австрийците... Кой им е крив! Да са мислили, когато са подписвали търговския договор, ха-ха, ха-ха...

Ний сме си добре, ний сме доволни: имаме си конституция, с турците сме приятели - какво ни трябва повече! Упоени от щастие, ние като римските тълпи ще викаме по градските мегдани само:

"Panem et circenses!"... (Panem et circenses (лат.) - горчиви думи, казани от Ювенала на разкапаните римляни, които не са искали на Форума нищо освен хляб и безплатни зрелища. –б.р.)

София, 26 февруарий 1897 година ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив и Стефан Джамбазов

P.S на „въпреки.com”: Бях решила да почета Алеко Константинов на това важно и смислено събитие. Но като се зачетох днес, реших да остана със Щастливеца насаме.

Припомням, че на 17 май т.г. Софийска филхармония начело с маестро Найден Тодоров имаше бляскав концерт в Златната зала на Музикферайн във Виена. В програмата беше и симфоничната сюита „Бай Ганю“ на Веселин Стоянов, създадена преди 80 години. „Прозвуча като взрив това премиерно изпълнение във Виена на творбата на големия майстор на оркестровото писмо. За виенската публика това първо прозвучаване бе явно толкова силно въздействащо, че всяка отделна част бе последвана от бурни аплаузи – предизвикани, сигурна съм, не просто от непознаването на творбата, а от тази многобагрена интензивна звукова плът, изпълваща залата, която абсолютно изключваше мълчалива тишина между частите. Но и за мнозина от нас, израснали с тази емблематична творба и многократно слушали я през годините, това изпълнение сякаш бе за първи път – чуваха се нови нюанси, нови темброви и хармонични цветове, релефно, графично ясно изведени инструментални линии, блестящи виртуозни сола.“ Написа тогава за нас проф. Анда Палиева.

[ethereum-sss]

тез моменти, в които мрънкам, ще си ги запиша на лист и ще ги издам като фейлетоните на Алеко Константинов, ще са като очерк на нашето време..

[samodivas]

4, 5 & 8

4. What is your favourite author who has written primarily in your native language?

Много мързелив отговор, но Христо Ботев, защото поезията му е муцка. Други топ претенденти са Алеко Константинов, Емилиян Станев, Дамян Дамянов, Евтим Евтимов, и Дора Габе. Но това е по памет, защото последно време не съм чела нищо освен научни книги за психология, история и тем-подобни теми.

5. What is your favourite translation into your native language?

Всички книги на Елиф Шафак. Повечето книги, които съм чела на български са преведени от други езици, но нейните специално са прекрасни, може би защото самата авторка пише от една гледна точка много културно близка до българската и е по-лесно да се предадена народопсихология. Но също така обожавам книгите Скълдъгъри Плезънт на Дерек Ланди и смятам, че въпреки, че те се развиват в една крайно различна култура (Ирландия) с много различен език и хумор, са преведени много смислено.

8. What is your favourite local book cover?

Още не съм я прочела, но е много красива тази:

[lafboro]

Экскурсии в Мурманске

Мурманск - город, что на севере, омываемый холодными волнами Баренцева моря, притягивает туристов своей загадочной атмосферой и уникальными природными красотами. Экскурсии в Мурманске погружают гостей в мир северных тайн, ярких огней северного сияния и неповторимых видов на бескрайние просторы Севера.

Одним из самых захватывающих маршрутов в Мурманске является поездка на мыс Ноздрачева, откуда открывается потрясающий вид на фьорд Кольский. Здесь туристы могут насладиться живописными пейзажами северной природы, увидеть ледовые поля и встретить северных птиц - топоров, алеко и других.

Еще одним увлекательным местом для экскурсий в Мурманске является Музей-заповедник "Россия - моя история", где посетителей ждет увлекательное путешествие в историю страны через мультипроекционные инсталляции, интерактивные экспозиции и многочисленные экспонаты.

Туристы также могут отправиться на экскурсию к Северному флоту, побывав на борту боевых кораблей и подводной лодки, узнав о славной истории флота и его участии в важнейших событиях мировой истории.

Не менее захватывающими являются экскурсии в мурманские пригороды, где туристов ожидают удивительные природные аномалии - терские туманные водопады, яркие мармиты, скалистые гряды и многое другое.

Экскурсии в Мурманске - это возможность не только насладиться уникальной северной природой, но и окунуться в историю и культуру Кольского полуострова, узнать настоящую северную жизнь и ужаснуться невероятным таинственным красотам этой магической земли.

Подробнее на сайте https://lafboro.ru/rossiya/ekskursii-v-murmanske/

[mihaylovblog]

12 г. от смъртта на Хачо Бояджиев (1932 – 2012). Откъс от "Криворазбраната цивилизация", 1974 г. Сценарий: Рашко Стойчев. Литературна обработка: П. Ангаров. Режисьор Хачо: Бояджиев. Оператор: Алеко Кузов. Музика: Дечо Таралежков Видео: Българска национална телевизия

[7ooo-ru]

Названа дата голосования парламента Грузии по закону об иноагентах

Парламент Грузии в первом чтении проголосует по закону об иностранных агентах на заседании во вторник, 16 апреля. Об этом сообщил спикер парламента страны Шалва Папуашвили, передает ТАСС.

«Вчера в первом чтении рассмотрел [закон об иноагентах] комитет по юридическим вопросам. Сегодня он будет вынесен на пленарное заседание», — рассказал он журналистам.

Накануне в парламенте Грузии во время обсуждения спорного закона об иноагентах произошла серьезная драка, которая попала на видео и распространилась в соцсетях. Лидер оппозиционной партии «Граждане» Алеко Элисашвили ударил исполнительного секретаря правящей партии «Грузинская мечта» депутата Мамуку Мдинарадзе.

После этого в Тбилиси перед зданием парламента Грузии прошел митинг против принятия этого закона.

Подробнее https://7ooo.ru/group/2024/04/16/277-nazvana-data-golosovaniya-parlamenta-gruzii-po-zakonu-ob-inoagentah-grss-299579852.html

[sergejbiohazardov]

Какие-то новости

BDSN 092.092.15.04.24.

Политика, экономика

Биржевая цена алюминия выросла рекордными темпами после того, как США и Великобритания ввели санкции против РФ. Несмотря на призывы США прекратить атаки на РФ НПЗ, Украина усилила стратегию, нанеся удары по ряду российских объектов, после того как Конгресс застопорил помощь. Юридический комитет парламента Грузии одобрил законопроект об иногентах, из-за этого в Грузии усилились протесты, есть столкновения митингующих с полицией. На границе РФ и Казахстана продолжаются паводки.

Местное.

После скандала с домогательствами ректор Латвийской музыкальной академии имени Язепа Витола (JVLMA) принял решение уйти в отставку. Предстоящей ночью возможны заморозки.

Разное.

В созвездии Северной Короны вот-вот родится «новая» звезда. Люди смогут увидеть её вспышку с Земли. Созвездие находится в трёх тысячах световых лет от нашей планеты, но даже несмотря на такое расстояние, рождение «новой» звезды можно будет увидеть невооруженным глазом. Этот процесс обычно сопровождается мощным взрывом. Нам же он будет виден как вспышка на небе. Это очень редкое космическое явление, которое случается примерно раз в 80 лет. И следующее учёные прогнозируют не позднее сентября этого года.

Расчехлили телескопы!

Учёные Мичиганского университета выяснили, что пары, которые пьют вместе, чаще всего имеют лучшее качество отношений, потому что это увеличивает близость и улучшает взаимопонимание в паре.

За понимание и любовь!

НА Видео драка в парламенте Грузии. В ходе обсуждения законопроекта "О прозрачности иностранного влияния" в грузинском парламенте страсти накалились до предела. Лидер оппозиционной партии "Граждане" Алеко Элисашвили подбежал к трибуне и ударил кулаком по голове исполнительного секретаря правящей "Грузинской мечты" Мамуку Мдинарадзе. Затем к драке подключились другие депутаты. Хорошо, что у них кинжалов нет.

#какиетоновости #картинканемоя #BDSN #news #sergejbiohazardov

[notes2253]

Качила съм се при един абсолютен нещастни,абсолютен

Правеше се на интересен до последно,искаше да му се моля буквално да ме качи,да му се обяснявам защо се качвам с пясък,да се изтупам,два пъти,да го чакам,ужас,само да го попиташ нещо к се троска,гледа лошо, не искаше да отвори вратата на багажното

Ох вие туристите не знам си какво

Тука не е цигански автобус

Не ми дръж тон или няма да те кача ужас

Буквално му благодарих от неудобство

Мисля може би да му натроша бисквити на седалките

Смешник

И нямам какво друго да правя,иначе ще се прекачвам

Реших на секунда че не ми се ходи до Варна Пловдив и какво ли не,с тия палатки и какво ли не

Уморена съм,не съм се наспивала от една седмица буквално. От петък на палатки,а едната вечер където бях на легло се напих та и тогава не съм спала. Водата прекрасна,само че с медузи и раци и раци които летят и плуват под водата. Ужас

Пипах медузите но то ме е страх. Още от онази случка в камбоджа,првди не ме е било страх от водата.

Намерих и толкова кварц,много яко

Но освен кварц семействата до мен ме притесняваха. По всяко време са там,аз не можех да се преоблека на спокойствие,банския ми един тесен,не можах да се отпусна освен като ходих на скалите,където беше наистина много яко. Ядох от торба. Вчера слънчасах и пих 100мл розов джин савой и ягодов сок и се отрязах за 3ч. После вечерта спах навън. Щеше да е яко ако дюшека не беше толкова малък. Видях ярка прекрасна падаща звезда и други падащи звезди. Не знам защо не бях доволна,нито от кара дере нито нищо. Книга си взех,четох Ад на Дан Баун ( знам какво става,гледала съм филма) четох и на алеко глупостите. Нямам търпение да се прибера. Мислех да мина през варна,през пловдив ама не искам,нямам енергия. Последните пъти като ходих на варна и плодвив ме изтощават. Почувствах се зле,а пък за варна да не говорим. Плодвив беше щастлив град.. не знам,трябва пак да го направя щастлив град.

[vasetovp]

АЛЕКО

Името му винаги ме кара да потрепервам.

Алеко е толкова голям, че не може да бъде обгърнат с един поглед.

Как е възможно по нашите земи да е живял такъв гений?

Как е възможно сред нас да е имало човек, който в една тънка книжка, озаглавена „Бай Ганьо“ е описал миналото ни, настоящето ни, и бъдещето ни?

Алеко е осъзнал българската обреченост. Прис��ял ѝ се е. И я е изстрадал.

Преди няколко години отидох в родната му къща в Свищов. Тя сега е музей.

Бащата на Алеко е бил голям българин. Богат човек, уважавана личност, построил най-красивата къща на брега на Дунава. Когато руският император дошъл в България, отседнал в дома му.

Днес тая велика къща е музей, овехтял, унил и студен, поради престъпното ни отношение към миналото ни.

В музея рядко влизат хора. А в оня ден аз бях единственият посетител.

Влязох вътре, пребледнял от вълнение.

Видях бюрото, на което Алеко е пишел домашните си. Видях пианото, на което са свирели сестрите му.

И в една от стаите, в една стъкленица, видях сърцето на Щастливеца, пронизано от куршум.

Чакайте бе, хора!

Защо сте сложили в музея това пронизано сърце?

Каква е тая зловеща некрофилия?

С това ли искате да бъде запомнен Алеко?

Какво казвате с това простреляно сърце на децата, които влизат в музея?

Че Щастливците в България ги трепят?

Ами да, трепят ги.

Това е положението.

Бай Ганьо се оказа безсмъртен, за разлика от автора си. Днес Бай Ганьо живее в целия ни народ, а Алеко само в неколцина щастливци.

Затова ми е толкова скъп.

[vprki]

Сатиричният театър първи представя страната ни на онлайн фестивала Open Stage Europe

Сатиричният театър „Алеко Константинов“ е първият български театър, селекциониран за участие на онлайн фестивала OPEN STAGE EUROPE. Ще представи две свои заглавия „Една задръстена звезда“ /на снимката/ – съвременна българска пиеса от Слав Танев и Боряна Иванова, режисьор Калин Сърменов и „В плен на снега“ от Питър Куилтър, режисьор Николай Ламбрев.

Фестивалът е театрален проект, подкрепен от Creative Europe, който представя и разпространява разнообразна продукция по съвременна драматургия чрез създадената в Словения платформа „Third Stage“. Проектът позволява на професионалисти и любители, творци и зрители от различни държави да достигнат по-лесно и удобно до професионално селектирани заглавия от държави членки на Европейския съюз. Целта е да се представи многообразието, да се срещнат различията и да се опознае богатството на европейския театър.

„В плен на снега“

Стрийминг платформата дава възможност за излъчване на територията на целия свят. Щастливи сме, че можем да предоставим достъп до работата си на любители и почитатели на хумора и сатирата, намиращи се далеч от любимата ви сцена. Приятно гледане, приятели!  Написаха от Сатиричния театър за предстоящото театрално събитие за милиони хора.

Third Stage е Словенска платформа, базирана в Любляна и е създадена да помогне на театралните професионалисти да работят по-бързо, по-икономично и по-интелигентно. Целта е да могат театралите от различни европейски държави да установят здрави връзки чрез една уеб страница.

Радваме се да съобщим за този он-лайн фестивал (15-21 април), който представя и празнува разнообразието на театралните постановки на европейския театрален небосклон за четвърта година.

Чрез нашата платформа ще покажем представления от различни европейски държави и ще дадем възможност на публиката да преживее магията на театъра.

Целта ни е да покажем невероятния талант и креативност, които съществуват в европейската театрална общност. Да демонстрираме дълбочината и богатството на европейския театър и да предоставим уникалната възможност на хората да изследват света на европейския театър. Подчертават създателите и организаторите на Платформата.

Април е специален месец за Сатиричния театър „Алеко Константинов“ – 7 април е неговата рождена дата преди 67 години. На този празничен за сатириците ден се връчват наградите „Златен Кукерикон“. За първи път церемонията, решена като спектакъл, е на 7 април 2013 година по случай рождения ден на театъра. Стоянка Мутафова е първият носител на голямата награда “Георги Калоянчев”  за цялостен принос за смеха на България.

„Златен Кукерикон“ са награди, които Сатиричният театър „Алеко Константинов“ дава на колегите си от цялата страна за принос в развитието на изкуството на комедията и сатирата. Театърът като техен създател не участва в състезанието за приз. Тази година бе Осмото издание на Кукерикона. Наградите са вече известни, но да ги припомним и с малък коментар.

Спектакълът „Монолози за вагината“ от Ева Енслър на театър „Бонини“  получи две награди „Златен Кукерикон“ в категорията за женска роля на Светлана Бонин  и за режисурата на Стоян Радев.

Стоян Радев

За мъжка роля призът получи Калин Врачански – за ролите на Бепо и Тито Мерели в постановката „Комедия за тенори“ от Кен Лудвиг с режисьор Асен Блатечки в Благоевградския театър „Н. Й. Вапцаров“.

За най-добър спектакъл бе обявен „Онзи, другият Ню Йорк“ – авторско представление на Ванина Кондова. „Аз живях доста дълго време извън България и с този спектакъл се завърнах. Написах го сама, поставих го сама, по стечение на обстоятелствата, и го играя сама. Това може да бъде доста обезкуражаващо понякога. Но, когато получих обаждане за номинацията и казах, че много съм се зарадвала, те ми казаха „Вие много ни зарадвахте“, разказа Кондова, след като прие плакета.

Ванина Кондова

В категория, „Млада надежда“ наградата получи Пепа Николова – за ролята на Елена в „Летните оси ни хапят даже през ноември“ от Иван Вирипаев, режисьор  Павло Гатилов в Бургаския театър „Адриана Будевска“, Бургас. Актрисата много развалнувана сподели, че посвещава наградата си на Борислав Чакринов (1961-2024). „Това е човекът, който ме хвана за ръка и ме поведе по пътя на театъра с много любов“.

Ивайло Калоянчев /л/ и Теди Москов /д/

Режисьорът Стефан (Теди) Москов, както беше известно предварително при обявяването на номинациите получи наградата „Златен Кукерикон“ за цялостно творчество на името на Георги Калоянчев. Тя му бе връчена от сина на изключителния актьор, един големите сложили началото на Сатиричния театър, Ивайло Калоянчев. С присъщото си чувство за хумор Теди обяви: „Ти ми даваш награда на името на баща ти. Аз ще ти дам на името на майка ми – Рада Москова“ (прекрасен драматург!).

Режисьорът Борислав Чакринов (1961-2024) бе удостоен посмъртно с извънредна награда за значим принос в развитието на Сливенския драматичен театър, театър „София“, Сатиричния театър, Народния театър, за създаването на Малък градски театър „Зад канала“ и дългогодишното успешно ръководене на Бургаския драматичен театър. Това много ценно отличие на почит към големия театрал получи неговата дъщеря Борислава Чакринова, която каза:

Калин Сърменов и Борислава Чакринова

„Тази вечер имам възможност да приема тази награда – не само от името на моето семейство, но първо и най-вече – от името на неговото театрално семейство. И се радвам, че мога лично да благодаря на Калин Сърменов и на всички от комисията за мотивацията, с която тази награда е определена. Защото вярвам, че отвъд неговия режисьорски път, едно беше най-важно за него и то беше – всички в неговото театрално семейство да се чувстват добре и да се чувстват част от нещо по-голямо. И в тези много трудни месеци ми се иска да знаете, че всички те застанаха до мен и ми показаха какво е неочаквана доблест и човешка доброта, извън просто казионното съжаление, когато си отиде ръководителят на една институция. Те ми показаха на какво е способно една театрална трупа, когато тя вярва в това, което се случва“.

От церемонията по връчване на наградите "Златен Кукерикон". На преден план Деница Даринова, вдясно водещите Александра Сърчаджиева и Калин Сърменов

Извън наградите екипът на Сатиричния театър създаде атмосфера на смях, ирония, независимо от объркания ни свят, в спектакъла за церемонията. „Кой не знае“ бе темата, в която на прицел, бяха политици, медии, реклами, т.е. животът ни…Заедно с това клипът на сцената, който се излъчваше периодично, без многословие, ни срещна емоционално с лицата Сатирата, с тези, които са вече в Отвъдното и тези, които са сега в театъра със знака, създаден от художника Хосе Санча, свързал съдбата си с Българския театър.

Режисьори на празничния спектакъл за церемонията са Калин Сърменов и Николай Младенов, сценична среда и костюми – Теодора Лазарова, хореограф – Татяна Янева, музикален ръководител – Мартин Каров.

Този важен и специален за Сатиричния театър април започна, всъщност, на 29 март с премиерата на „Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано в превод на Милена Йоич, режисьор Николай Младенов  сцената в Comedy Bar Happy Сатира.

"Пазар за мъже" - Лана Грекова, Любомир Ковачев и Стефания Кочева

Провокативен текст, който са избрали в театъра, съзнавайки колко е сложен жанрът на тази, уж, лека пиеса. Но тя е гротеска и винаги е трудна задача за актьорите, защото те трябва да съумеят да преминат през тънкото въже на много циничните ситуации, които персонажите изживяват, за да внушат усещането за потребност от любов и красота на сцената.  Ролите изпълняват младите актьори Вдовицата - Стефания Кочева, Софи - Лана Гекова и г-н Петипо -Любомир Ковачев, сценография Кирил Наумов и звукова среда Даниел Иванов.

Пиесата има своята интересна история в България. За нея разказа Момчил Трайков, син на Милена Йоич и също преводач от френски. А тя е преди всичко талантлива художничка с кариера у нас и във Франция. Но това е друга история…

Момчил Трайков

„Преди повече от 30 години идеята тръгва от моята баба Лили Попиванова. Те със Стоянка Мутафова са приятелки от ранна актьорска възраст и искат отново да играят заедно на сцената. Майка ми Милена Йоич като френски възпитаник, франкофон с много тесни връзки във Франция намира тази пиеса подходяща за техния натюрел като амплоа. Посрещната е с голям успех, гастролират из цяла България 1991 – 1993 година. Стоянка Мутафова е в ролята на Вдовицата и моята баба Лили Попиванова в ролята на Софи. Това е частна продукция, постановка на Емил Джамджиев със заглавие „Дамско ръкоделие“, което е оригиналното заглавие.“

Любомир Ковачев, Стефания Кочева и Лана Грекова

Много различни са сегашните актриси като натюрел. Сегашният вариант е много интересен, защото в условното пространство Comedy Bar Happy Сатира позволява тези актриси да играят по-млади жени, отколкото авторът е заложил. Сегашният вариант е оригиналният с господин Петипо, защото в стария вариант е госпожа Петипо и се е изпълнявала от Адриана Андреева.

Това е първата пиеса на автора Жан-Клод Дано, написана 1977. След събитията във Франция 1968 година и бунта на младите се появяват черни комедии с по-брутален език, разкрепостен. Образите са на ръба и пиесата го позволява и в съвременната си интерпретация. Във въведението си към спектакъла режисьорът Николай Младенов пише: „„Пазар за мъже“ от Жан-Клод Дано е пиеса, може да бъде определена като забавно-ироничен крими трилър, който ни отвежда в света на един непознат за българската публика автор.

Николай Младенов

Свят, в който вечното противопоставяне между половете е стигнало до своя краен предел, а връщането назад е абсолютно невъзможно. Свят, в който чистосърдечното човешко отношение към индивида е изместено от вулгарната и арогантна употреба на плътта. Свят, в който любовта остава единствено възможна в идеализираната представа за нея.“

Няколко дни след 7 април на 11-и беше предпремиерното представление на пиесата „Мистерия с кон“ на Стефан Цанев в камерна зала „Методи Андонов“ в Сатиричния театър, режисьор Анастасия Събева. Това бе специално преживяване за писателя, поет и драматург, защото както сподели е започнал своята театрална кариера в Сатирата като драматург 1967- 1971 година. И добави, цитирайки Недялко Йорданов  „Моят живот е театърът!“ В присъщия си стил към обобщения, много развалнуван Стефан Цанев заяви в контекста на днешния ни ден:  „Да доведеш актьорите до състояние да вярват на своята илюзия, е трудна задача. Както виждате, театърът безсмъртно издържа на конкуренцията. Щеше да умира при появата на телевизията. Не умря. Няма да умре и при изкуствения интелект. Аз съм един от хората, които вярват, че дори двама души да останат живи на планетата, единият ще прави театър на другия.“

Стефан Цанев и Анастасия Събева

Идеята да се постави пиесата на Стефан Цанев и разговорите с него са започнали преди пет години, 2019, но пандемията ги е забавила. Драматургът на театъра Богдана Костуркова сподели по този повод: „Сега е точното време тази пиеса да зазвучи наново и да даде свеж глас. Всъщност, това е текст, базиран на поне една друга пиеса, реализирана преди 20 години – „Конят на Александър Велики“ в театър „София“. Сега е надградена. Слагаме венец на едни петгодишни усилия.“

Животът ни като кръчма в село, където училищата отдавна са затворени, учителката търси друго препитание не най-почтеното, но се жертва за приятелите, за могат да си платят юзчето с ракия… Абсурдната ни действителност с много още детайли, но всеки зрител ще ги открие за себе си, вглеждайки се в личното си битие и раздялата с илюзиите си ден след ден.

"Мистерия с кон"

Режисьорката Анастасия Събева определя спектакъла като трагикомедия „Но всичко зависи от публиката. Тя може да я възприеме повече като комедия или повече като трагедия.“ За нас е фарс, а след него винаги е тъжно, дори и много да си смял…

В „Мистерия с кон“ участват актьорите Александър Григоров – в ролята на Н. В. Лудият, Георги Спасов е попът, Елена Атанасова – учителката, Кирил Ефремов е о. з. полковник, Светлозар Начев – циганинът, и Теодор Елмазов – кръчмарят. Много силно актьорско присъствие, което е надмогнало не особено впечатляващата режисура. Сценографията е на Елена Нацариду, която много перфектно е изградила селската кръчма и може да си я представим и като картина за занемарата със старите некролози, с календара без година, но с Александър Велики и неговия кон Буцефал. Поредната гротеска, която върви като линия в цялостната абсурдност на сюжета, която натъжава още повече. Това е погледът на автора не от днес…

Калин Вельов

Музиката на Калин Вельов е неговият дебют като театрален композитор. Единствено така обичаната народна песен "Откога се е, мила моя майно льо", посветена на цар Иван Шишман е оригиналната. Всички други композиции са негови авторски, създадени специално за представлението. В него изцяло актьорите пеят на живо, сериозно постижение за всички тях като присъствие на сцената. Дори Вельов сподели как са работили със Светлозар Начев – циганина да се научи да свири на индийския духов инструмент. Композиторът съобщи, че предстои да бъде издаден сингъл с една от песните „Щастие“ в представлението,  която участват всички актьори. Тя ще има клип с кадри от „Мистерия с кон“.

Творческият екип на "Мистерия с кон"

До края на април в Сатирата подготвят и нова, интригуваща премиера “Всеки иска да живее“, пиеса от Ханох Левин, която се поставя за първи път в България. Постановъчният екип е впечатляващ: превод и режисура Елена Панайотова, сценография Юлиян Табаков, хореография Росен Михайлов и музика Христо Намлиев.

Името на Ханох Левин е в списъка с водещите световни драматурзи, а самият той е определян като модерния глас на сцената, който всеки има нужда да чуе. През 1985 г. в Тел Авив е премиерата на пиесата му „Всеки иска да живее“ или иначе казано никой не иска да умре. Уточняват от театъра. За това предстоящо представление в следващ текст при нас. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив на Сатиричния театър