"Колко години от живота си губим, живеейки в друго време и на друго място.
Колко години губим в чакане на бъдещето.
А после в съжаление за миналото.
А единственото, което трябва да направим, е просто да бъдем тук и сега.
Днес."
7 notes
·
View notes
Писмото, което така и не ти дадох.
Скъпи ………. ,
През тези четири години и близо пет месеца, аз не спирах да си задавам въпроси. Така и не получих отговори, не защото не си успял да ми ги дадеш, а защото никога не ги зададох.
Първата година ми беше най-трудно. Обвинявах се, че не мога да ти дам това, което заслужаваш. Питах се защо ме обичаш, какво си видял в мен. Всеки път, в който се карахме аз бях сигурна, че това е краят. Когато виждат насълзените ти очи, аз се мразех. Знаех каква съм и знам, че ме приемаше. Това не разбирах, как обикна всичко в мен. Как искаше да продължим след като видя хаосът в душата ми. Не знам кога се случи, но някак си спрях да се обвинявам и започнах да се радвам. Да се радвам на това, което имаме. Но съмнението и страхът, че някой ден ще се събудиш и вече няма да ме обичаш останаха. Всяка минута аз бях в очакване за най-лошото.
Когато ми подари медальона, аз вече знаех, че ме обичаш силно и искаш да градим бъдеще. Бях сигурна в любовта, в нас. През целият ми съзнателен живот аз съм обичала всички, давала съм сърцето си, раздавала съм се. Не искам да съм банална, на теб не дадох сърцето си, теб те приех в него. Ако ме попитат как ще разделя живота си, то ще е така- аз преди теб, аз с теб и аз след теб. Винаги ще те обичам. Не защото сега така го чувствам, а защото си част от мен. Пораснах с теб. И знаеш ли, радвам се, че беше точно с теб. Каквото и да се случи, каквото и да ни поднесе съдбата. Дори след време да не си говорим, аз няма да забравя. Заключен си дълбоко в сърцето ми. Много пъти съм искала да не те обичам толкова силно, защото съм зависима от теб. Ти стана моят наркотик.
Най-големият ми страх стана реалност. Големят град ни раздели. Пътищата ни се разминаха. Колкото и да отричаш знам, че въртешно то знаеш. Видях го в очите ти. Видях болката и несъгласието да приемеш случващото се. Не се случи сега, случи се преди месеци. Когато се събудих и не чувствах тъга. Не усещах отсъствието ти. Не си мисли, че съм спряла да те обичам. Напротив. Не усещах твоята любов и топлина. Имаше го само навика. Да ме прегръщаш и целуваше. Ти забрави за истинското чувство. Не те виня. Знам, че не е нарочно. Знам, че отричаш всичко и клатиш отрицателни глава. Но не обвинявай и мен, сърцето ми усети това. Всеки ден ти несъзнателно ме учеше да живея без теб. Ти ме учеше да преодолея зависимостта си. Да ям сама, да се събуждам и да лягам сама. Не казвам, че успя да ме научиш. Имам още много време, докато намеря сили да те пусна.
Двама души правят едно цяло, но трябва и двамата да са там. Ти виждаш бъдещето с мен, но аз не пасвам там. Нашите виждания за света са различни и далечни. Не искам да те задържам, не искам да ти слагам окови, а крила. С който да летиш и да живееш. Къде точно се объркаха нещата? Не знам, стана неусетно. Без да го искаме. Преди ме спасяваше, даваше ми сили. Някъде се разминахме. Не знам защо и как успяхме да го допуснем.
Твоя……….
5 notes
·
View notes
...just La-lA-la ! ✌
..ах, цяла вечност мина като, че ли !
..малко съм щастлив, малко разочарован, малко тъжен, малко обнадежден, малко ...объркан.
..изморен съм, определено.
..давам си вид, че не ми дреме за дребнавостите от живота, но истината е, че много ме измъчват. Всячески се стремя да не им обръщам внимание, но..светът просто е устроен такъв.
..иначе генералната линия по която съм се насочил си върви, въпреки трудностите. Поне за това не се притеснявам толкова.
..естествено има забавяне в генералната замисъл на планът ми, но няма проблеми. Очаквах го, макар че тайничко се надявах да няма препъни - камъни.
..сега се раздвоявам по друг въпрос и си давам сметка, че трябва мъдро решение да взема, защото годините напреднаха и трудно ще е след това да си поставям такива нови кардинални промени.
..ех, блаженни мои отминали, невинни години изпълнени с наивност и непорочност !
..сега всичко което правя е с една - единствена голяма, генерална цел и тя е да устроя така настоящето, че да си осигуря само едно така желано от мен спокойствие. Не толкова е от значение всичко друго. Някой търсят и цял живот 'блъскат' за голяма къща, скъпа кола, скъпи почивки из цял свят и прочие.
..не търся такива неща.
..и сега дори от както се помня за мен е важно да живея незабележимо за очите на другите в спокойствие.
..приемам всякакви досадни неща от обкръжаващият свят. Мърморя под носа си за тях, но никога не съм и няма да влизам в конфликт с някой заради подобни неща. Единствено да не натякват 'нередностите си' срещу лицето ми или да искат да го приема в домът си.. тогава всичко е ок.
..напоследък привидно нещата са спокойни, дори леко се притеснявам, че е по - спокойно от това на което съм свикнал.
.. та, сега нещата са La-lA-la !
..не знам какво да правя! Преди пред мен стояха проблеми от сорта на ' Как ще си платя сметките, дали ако си купя дадено нещо след това ще мога ли да изкарам месеца до следващата заплата. И, прочие подобни проблеми.
..благодаря съм на съдбата, че вече почти не се замислям за подобни неща.
..сега се оказах в дилема как да продължа животът си, защото се разкриха няколко варианта.
..сега съм на години в които все още сивото вещество в главата ми работи що годе добре, но си давам сметка, че след вероятно още пет и повече години вече няма да е така, а и мотивация няма да имам.
..толкова отдавна беше !
..може би беше 2010г когато се дипломирах от университета. Учех нещо, което не харесвах и си давах сметка, че е така още в първата ми година като студент. Затова и не съм търсел настойчиво след това реализация по специалността. Изкарах 3 тегави години в едно училище. Което от днешна гледна точка и отстояние на времето, вече може да кажа, че беше мъка и грешно решение за професионална реализация.
..сега вариантите са няколко:
* да изпълня детската си мечта и да отделя 6 месеца от животът си за допълнителна професионална квалификация в един колеж.
..ах, как го искам това. Но, това е и най - времеотнемащ и финансово скъп вариант.
* да развия собствен бизнес. Винаги съм искал да имам хлебопекарна с магазин или нещо подобно.
* да емигрирам.
Преди т��ва съм живял в Германия и много присърце ми идва студенината на немците и ежедневието им. Работа винаги има и прочие.
Но ! В този вариант се замислям и възпирам заради глупостите свързани с онзи прословут вирус, който тормози ежедневието на немците повече от този на хората в БГ.
* да продължа сегашната си работа.
..никак не го искам това и най - не ми се нрави, но се печелят добри пари от друга страна.
..за сега отлагам решението по този въпрос казвайки си и успокоявайки се, че все още имам време за това. Което си е истина, но следващата година до пролета вече трябва да го направя.
..живея напоследък в някакво раздвоение. Ту съм щастлив от настоящето си, ту не искам да продължавам така и искам промяна. Понякога съм щастлив и весел и човек би си казъл, ако ме гледа от страни, че живея хубав живот в спокойствие със самият себе си.
..ах, не знам!
..страхливците нали всячески отлагали важните решения, та и аз нещо започнах по този път.
..не мога да заспя понякога от тези спорове и вражди в главата ми. Шизофренията ли е, какво!?
..не ме сочете с пръст, ако ме видите. И вие сте същите, но не бихте си го признали.
3 notes
·
View notes