#бягство

[only-bulgarian-things]

Понякога ми е тъжно. Много тъжно. Много ми е тъжно, когато виждам хора, които не познават любовта. Които, като деца не са я виждали. Които познават само грижата през физическите си нужди. Много българи са така. Отгледани да са сити и облечени, но не и прегръщани. Хора, които са гледали по-късно романтични филми по телевизията и са се смели на измислиците в тях, вярвайки че тази любов е илюзия. Как иначе? Те на живо не са я виждали нито между родителите си, нито към тях и когато чуват хората да говорят с любов един за друг са мнителни. Когато някой им казва мили думи се чувстват неудобно и почти неприятно. Когато някой ги прегръща се стягат, вместо да се отпуснат. Задушават се, вместо да се почувстват обгърнати и на сигурно. Научени са да са умни, не чувствителни. Да са критични, не наивни и влюбчиви. Да са самодостатъчни, вместо да споделят радостите и тежестите си с хората до тях. Да са успешни, никога объркани или търсещи. Категорични, не податливи на влияние. Цинични, вместо романтични. Толкова стегнати, че когато любовта дойде и почука на вратата им - те не могат да отвърнат. Не могат да кажат "Обичам те" със сълзи в очите. Не могат да са слаби, нито пред себе си, нито пред другите. Не могат да те допуснат дълбоко, защото когато са били отворени много отдавна, като деца, някой им е казал "Стига рева, на никой не му пука какво искаш, и аз искам много неща, ама няма как!". И когато от най-близките си са получили удар, вместо милувка, са сложили стената, която с годините става само по-дебела. Избират сами да са причината за щастието и успеха си, защото на другите е по-добре да не се разчита. Все пак могат да се обърнат и да ти кажат онези болезнени думи, по-добре да се презастраховаш и да не им поверяваш сърцето си. По-добре да си сам, но на сигурно. И така тези хора си живеят сами. Сами в партньорства, сами в семейството си, сами на работа, сами в живота. Разчитат на себе си, а на другите само, когато са им платили или когато са им дали нещо, което очакват да се върне. Търгуват, за да тече обмен, друго не знаят. Хем с хора наоколо, но никога с хора вътре в сърцето, защото това е страшно. Никога допускайки, че романтичните филми могат да са реалност. Че човек може да умре за този, когото обича. Че сърцето обича, дори когато умът не разбира. И когато се появя и им кажа: "Истина е. Приказката е истина, филмите са истина, изпитала съм го, реално е, прекрасно е, няма по-хубаво чувство на този свят!", ме поглеждат отвисоко и си казват: "Милата, колко е заблудена". И по-добре, че си казват това, защото иначе ще трябва да признаят пред себе си, че сърцето им е в затвор и не е виждало дневна светлина от години. Камо ли ръце, в които да тупти, без да се страхува, че ще го изпуснат. Аз оставам наивната, те остават "зрелите"...

-Ванеса Виденова

[navtora]

[leatherjacketblesseddreams]

Защо избягах, защо повярвах?

[proekt-prosper]

[silentangell95]

Филми и сериали: Януари

[strifethedestroyer]

Защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете... Без да мога обич да получа аз живея като птица без криле.

[snqg-v-slunchev-den]

Художникът искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше листа, които излизат лудо от

пожълтялото дърво като искри от разпалван огън.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше как се струи и проблясва тревата

в ливадата.

Той искаше да нарисува вятъра,

и рисуваше облаци, пръснати в паническо

бягство по небето.

Художникът искаше да нарисува вятъра,

и виждаше винаги, че рисува друго.

Атанас Далчев - ,, Художникът и вятърът” (На Иван Симеонов)

[lora-bez-qvorov]

Връщам се няколко лета назад, когато отрязах косата ти. Исках да изоставя всичко - този град, този живот. Тогава не ти казах, но и теб изоставих.

Мисля, че изгубих парче от себе си - толкова рязко се откъснах от всичко. И не беше красиво.

После се лутах във времето и пространството да търся с какво да запълня дупката, която оставих в себе си. Много злина сторих тогава, защото не мога просто да си тръгна и да оставя всичко след себе си, искам да го изгоря и да знам, че и да искам - нищо няма да ме чака.

Отне ми години да си пусна пак косата и да я нося пак на плитки. Най-сетне пуснах корените си отново, на нова земя и с нов живот. По-добър от предишния. Само аз съм същата.

Бягство от себе си няма.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

(..) За да си тръгнеш от някого, невинаги са нужни огромна сила и желязна воля, Достатъчно е просто един истински и голям страх. Страх от промяната. Дори да е за добро. Този страх дава на някои хора такава скорост на бягство и такава самодисциплина, каквато дори най-красивата мечта не би могла да им даде.

"Живот в скалите", Мария Лалева

[naeyomy]

Обичах да бъде моя. На разбъркано. На подредения и живот да слагам запетайка. Да се появявам, когато не ме очаква и да я правя моя против разума.Тя губеше разум щом ставаше дума за нас.А нас имаше. От едно друго минало.От една дълга тема.Обичах я. И я обичам. С отказа ѝ, с всичките "не-та" и с пламъка, който влагаше хиляди пъти, когато ме пращаше мен и егото си по дяволите.Така я обичах. Толкова дива.Сама ме беше превърнала в слабост.И знаех, че ме търси в други.И не ме намери.Открадвах я. За часове, за дни.Правех я моя в нашето бягство от реалността.Целувах я и се кълнях, че никога повече няма да ме види..И ме виждаше.Галех косите ѝ дърпах рязко, така че да извърне глава назад.Харесваше ѝ. Да бъда до безтегловност нежен и преценено груб.Обичам, че знае какво обичам.Такова, дето нито една на разбра. Нито една не я засенчи. Нито една не отне мястото ѝ.Само с нея се усещам жив.И ако можех веднъж завинаги бих сложил завършек и удивителна, не само запетая.Бих я завел до олтара, до дома си, до края на дните си.До сърцето си няма да я водя - тя вече отдавна е там!!! Ps:"Обичам да бъда негова"! Иси /Isi/

[vasetovp]

Не е любов ..

Кълна се, не е.

Нещо друго е - безумно привличане, взаимни облаги, запълване на скуката, брутално бягство от сивотата ..

Не знам какво е, но не е любов.

Тогава защо, когато те няма се чувствам празна ?

Защо усмивката на лицето ми, когато съм с теб е някак по-широка и по-чиста ?

Защо ми липсваш, когато те няма и ми се свива сърцето, когато си тръгваш ?

Защо искам да иглеждам красива на срещите ни с теб ?

Защо искам да те радвам, да те привличам, да се гордееш с мен ?

Защо си в сънищата ми ?

Не, не, не е любов ..

Пеперудите в стомаха липсват,

не желая да те притежавам и променям,

не си представям да си до мен във всяка една секунда от съществуването ми,

не ме интересува има ли други и дали хъркаш докато спиш ..

Не се сещам за теб, когато чуя думата “любов”, пък и да се, никога няма да го призная.

Не знам това нашето … всъщност не, това моето любов ли е, но обещавам, когато разбера да бъде тихо.

Нали обичаме тишината, обичаме да си шептим ..

Е, моето ще бъде твърде тихо, обещавам да е почти недоловимо за слуха.

Толкова тихо, че единствено да бъде усетено със сърцето.

Усетено от поглед, уж случайна нежност …

Лишено от себичност и облаги.

И още нещо об��щавам, по-скоро пред себе си, отколкото пред теб - да бъда само твоя.

[superted]

I’m watching “The Sheltering Sky” (1990). Труден за смилане почти диахромен филм на Бертолучи с особения послевкус на Джон Малкович. За тръгването на приключение в бягство от отегчението, постепенното потъване след първоначалното плъзгане по повърхността в непознатото чуждо, смъртта в средата на мисията и оцеляването на висока цена... 7/10. https://www.youtube.com/watch?v=kKzAaSI_OEM

[luxtravelbulagria]

Екскурзия и почивка в Дубай | luxtravel.bg

Отдайте се на най-добрата екскурзия и почивка в Дубай с Lux Travel. От вълнуващи приключения в пустинята до луксозни уединения на плажа - ние предлагаме незабравими преживявания, съобразени с вашите предпочитания. Разгледайте емблематични забележителности като Бурдж Халифа и се насладете на живата култура и гостоприемството на този космополитен град. Резервирайте своето бягство в Дубай с Lux Travel още днес!

Екскурзия и почивка в Дубай

[vprki]

Изложбата „Истина беше…“ отново събра изкуството на Лиляна и Михаил Чаушеви…

Признавам, че не познавах творчеството на художниците Михаил Чаушев и Лиляна Чаушева. За тях ми е споделяла талантливата им дъщеря художничката Деля Чаушева. И когато получих съобщението от СБХ за изложбата на родителите ѝ „Истина беше…“ в зала 1А на ул. „Шипка“ 6 и покана от нея се зарадвах и развалнувах в очакването си.

Изложбата е зашеметяваща, откриваш нови светове с изкуството на прекрасни автори. Самото откриване на 26 март, някак беше по-различно и защото се оказа, че и за художници и изкуствоведи е неочаквана среща. Дори и за учениците на Михаил Чаушев (1933-1990), именити български художници, на които е преподавал в Художествената гимназия в София като Ивайло Мирчев, Николай Янакиев, Кирил Матеев, Димитър Чолаков, Маргарита Горанова и още и още…

Публикуваме словото на проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата

„Истина беше…“, което той любезно ни предостави, за което му благодарим. Обичаме неговите текстове и винаги се стремим да ги публикуваме. Те заслужава да бъдат изучавани…

„Истина беше“...като заглавие на изложбата на Михаил и Лиляна Чаушеви, е красива метафора на едно влюбено, всеотдайно обречено живеене в истината за изкуството.

 „Истина беше“ е най-поетичното, тихо, носталгично откровение за истината...Истината, припозната в нейната битийна неопределеност и всеобхватност, отключена в енергиите на младите години – родили ентусиазирано възможен смисъл, провидяно съдържание, за един продуктивен творчески живот.

Лиляна и Михаил пресичат житейските си траектории съдбовно в своето опиянение – да бъдат художници. Тяхната среща в Художествената академия, в ателието по живопис на Ненко Балкански, събира влюбените енергии на младостта с безпределното измерение на бленуваното изкуство. Започва дългият път на развитие, на обучение, на усвояване и преработване на културна памет, трупане на артистична опитност, творчески проучвания, експерименти, стилистични и формални открития. Извървяна е траекторията от уроците на Ненко Балкански и  академичния реализъм, до условността на чисто абстрактния идиом – пътя от фигурата до знака. При Михаил Чаушев са четими препратките към културните пластове на неолит, архаика, Цикладска скулптура, вплетени в динамиката на технизираната рационалност на съвремието. При Лиляна Чаушева са разпознаваеми вдъхновените интерпретации на шевици и чипровски килими, с тяхната знакова, цветна, ритмична стойност и семантични съдържания. Всичко това изведено като личностно разкриване, като свобода, персонален белег, лична митология.

Творби на Михаил Чаушев

В артистичния резултат на Лиляна и Михаил Чаушеви се осъществява и получава стойност, спасителният копнеж по абстрактно изкуство. В 70-те и 80-те години, когато започват техните опити в тази посока, проблематиката на абстракционизма е игнорирана, пренебрегната в официализираните разкази за социалистическата култура. Заниманията и реализациите на Лили и Михаил Чаушеви с монументална и приложно - декоративна работа е относително защитено пространство за формални експерименти, условна цветност, стилистични опити. Пътят към абстрактна живопис е открит – интуитивно живян като мечта за свобода, за личностно разкриване, любуване в чисто пластичните отношения, усещане за естетичното, което ни се разкрива, без представата за цел, без културни и социално – политически предразсъдъци. Абстрактното като бягство от идеологизирани клишета, като вживяване в привиждащите се зад Желязната завеса либерални ценности. Абстрактното като неосъзната духовна откритост, като преодоляване, денатурализиране на света и навлизане в енигматично закритите зони на метафизичното и универсалните категории. Опитите за абстрактно изкуство са бягство от банализираните сюжети от времето на соц-а, и се осъзнават като притаена десидентска екзалтация, като порив за субективно преживяване на света, с неговите екзистенциални, психични и духовни измерения.

Творби на Лиляна Чаушева

В този процес, съдържанието на културното наследство, с праисторическия, фолклорно - знаков и декоративен мотив, средновековната религиозна живопис, продуктивно се преплитат с условно пластичния език и духовно съдържание на абстрактното изкуство.

В сложния процес на модернизация на българското изкуство, Лиляна и Михаил Чаушеви са сред най-изразените и последователни експериментатори в тези нови територии. Да...пластическата истина се открива за изкушените да вибрират на границите на два цвята, на два тона, на границата между черното и бялото, твърдото и мекото, плътното и прозрачното. В непрогледните лабиринти на тази трудна материя, Лиляна и Михаил са умели навигатори, в пространствата на чисто пластическите отношения,  оставят следите на своите прозрения като знаци по пътя към безграничното, създават изкуство за жадните да съзерцават в безпределното и неназовимото.

От ляво на дясно: Станислав Памукчиев, Стефан Чурчулиев, Деля Чаушева, Лиляна Чаушева и Любен Генов

 Дарените сме ние, всеки, колкото успее да се включи в честотите на тези емоционални и духовни вибрации. Да благодарим на Лиляна, че ни дари с щедростта на своята артистична дарба, с стойността на своята изведена и защитена творческа съдба. Да благодарим на Деля, за волята на добрата дъщеря, да възкреси паметта за своя баща – уникален, автономен, силен художник, белязал с качеството на своето творческо откритие, новото българско изкуство. Да благодарим, че в тази изключителна мащабна изложба, тя отново ги събра заедно по дългия път на изкуството.

 Да...истина е!

Проф. Станислав Памукчиев

От изложбата

Куратори на изложбата са Деля Чаушева и Стефан Чурчулиев. Негов е и плакатът към изложбата, сам по себе си произведение на изкуството, което разказва историята – любовна и художествена на Михаил и Лили…

Въвеждащият текст като куратор на Стефан Чурчулиев е много личен за двамата художници и по работата върху експозицията. Публикуваме го и него, независимо, че присъства на страницата на СБХ. Важно е красивите и преживени думи да присъстват не само като съобщение за моментното събитие, а и да остават, защото както ми каза преди дни един забележителен режисьор – документалист  /ще четете за него в следващ текст при нас/, макар и в друг контекст „думите остават и се материализират“.

Творби на Михаил Чаушев

„Признавам, че не познавах добре творчеството на Михаил Чаушев (1933-1990) и Лили Чаушева, и когато започнах да помагам на Деля за организацията на изложбата им, бавно, стъпка по стъпка, се запознах с техните работи. Първо с монументалните, а после с творбите им от ателието. Постепенно се потапях в атмосферата на 80-те години на миналия век и осъзнавах силното присъствие на художниците от това поколение, колко творческа и физическа енергия са вложили в усилията си да устоят на изкушенията, на конюнктурата и да създадат изкуство, актуално и днес. Михаил и Лили са едни от тези автори.

Семейство в живота и на моменти творчески тандем, в изкуството двамата следват свой собствен път. Докато монументалните работи на Михаил Чаушев допълват и същевременно търсят естетическия образ на времето, в което живее, живописта му е шепот, чието ехо ни достига като тътен и кара кристалите в нас днес да звънят. Във време, когато творческите компромиси са въпрос на оцеляване, живописта на Михаил Чаушев е честна и искрена и с нея той избира да се съхрани като автор.

Живописни творби на Михаил Чаушев

В нея създава свой оригинален свят, в който спасението е в постоянното търсене, а творческият комфорт – в постоянното съмнение. Пастелите му – дълбоки и тихи, мистични и топли, създават чувство на меланхолия и уединение. Една измислена реалност, в която можеш да се разходиш и да намериш покой. Живописта му е приглушена и изискана, добре премислена и въпреки това много емоционална. Тя е светлина от едно отминало време. Работите му ни връщат към търсенията на авторите от 70-те и 80-те години и логичната връзка на изкуството им с това на XXI век. Ако днес не видим тази връзка, ще продължим да живеем със „сладката“ заблуда, че всичко започва от нас.

Живописни творби на Лиляна Чаушева

Живописта и на Лили Чаушева е смела, „мъжка“, такава каквато само жена може да създаде. Крехка като натура, работите ѝ са категорични, а текстилните ѝ пана са силни и лишени от шаблонност. Стъпила върху фундамента на българската традиция, тя постига върхове в своите търсения както в абстрактната живопис, така и в монументалните работи. В основите на своите пана тя вплита най–доброто от българската традиция, така както легендите разказват, че старите майстори са вграждали сенките на красиви девойки. Вплита духа на предаваното от поколение на поколение мистично познание за света, кодирано в българския текстил. Изкуството ѝ е лишено от мимолетни и излишни амбиции. Незасегнато от настоящето, то създава връзка между миналото и бъдещето. Текстилните ѝ пана са монументални не само с размерите си, а и с вложената в тях идея за вечност. Докосването до тях е като път във времето.

Сенките оформят светлината.

Сенките на времето оформят авторите и тяхното творчество.

Открийте светлината в работите на Михаил и Лили Чаушеви!“

Стефан Чурчулиев

Лиляна Чаушева

На централно място в изложбата е портрет на Лиляна Чаушева, рисуван от Михаил Чаушев в младите им години. Със Станислав Памучиев го гледахме и той каза как с моливче около очите, независимо, че творбата е живописна е оформено излъчването на любимата жена. Сега тя е на 85, но очите са същите с тази дълбочина, красота и продължава да рисува.

На финала на този текст се връщам към нашия разговор с Деля Чаушева, както споменах в началото, който бе и по повод изложбата ѝ “Времеви прорез” в столичната галерия [a]cube в края на декември 2022 година. Тогава си споделяхме, че сме загубили във времето много скъпи хора и сякаш прорезът става все по-дълбок, непреодолим…

Деля и Лиляна Чаушеви, зад тях стената, на която в снимки и слово е разказана историята на Михаил и Лили...

“Понякога си мислим, че сме много силни, че сме много твърди, можем всичко да преживеем. Не, не се случва така. Един прорез във времето може да ни накара да изпаднем в колапс, но после неминуемо ще се съвземем, защото животът е по-силен от всичко. Но болката остава, мъката остава. Времевият прорез няма как да залепим, няма как да го наснаждаме, за да върнем онова, което е било в целостта. Това е онзи белег, който ще носим до края на дните си в себе си. Ще носим всичко това до края. Има неща, които няма как да залепим, но трябва да преминем през това.“ Каза Деля, като продължи за себе си като художник: “Първите мои учители са майка ми и баща ми Михаил и Лиляна Чаушеви, прекрасни художници. После образованието в Полша /Завършила е Краковската художествена академия „Ян Матейко”, специалност „Живопис” при проф. Йежи Новошелски и като втора специалност – „Графика” при професорите Вейман и Буш/ ми е дало отпечатък. Следвам единствено себе си и желанието да работя. Не бързам. Работя, рисувам, ако нещата се случат – правя изложба, ако не се получат, оставям за по-нататък. Показвам картините си първо на майка ми, защото е велика майка и после ги изнасям навън.“

Деля Чаушева със сина, дъщеря си и майка ѝ Лиляна Чаушева

На изложбата „Истина беше…“ бяха заедно, така е отредено. Любовта беше във въздуха, дишаше…

Изложбата продължава до 12 април. Преживейте я, тя е дар! ≈

Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[stella-journal]

Briony May Smith Illustration

"Литературата и четенето не са естественото занимание за всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка на мълчание, под която се крие една... изместена във времето, отложена емоция, която прави великолепието на книгите."

[casinogamesforfree]

Изследване на тръпката от казино игрите безплатно: Вашето най-добро ръководство

Добре дошли в света на безплатните онлайн казино игри – където вълнението никога не свършва и залозите винаги са високи... но без да рискувате и стотинка! Ако сте готови да се впуснете в вълнуващо пътешествие, изпълнено с вдигащо адреналина действие и разтуптяващо напрежение, вие сте попаднали на правилното място. Присъединете се към мен, докато се гмурнем дълбоко в царството на казино игри безплатно и разкрием тайните за максимално забавление, без да разбивате банката.

Привлекателността на безплатните казино игри: Какво ги прави неустоими?

Някога чудили ли сте се защо безплатните казино игри са толкова популярни?

Просто е – те предлагат цялата тръпка и вълнение на традиционните казино игри без никакъв финансов риск. Независимо дали сте опитен комарджия, усъвършенстващ уменията си, или любопитен новодошъл, който иска да потопи пръстите си в света на онлайн игрите, безплатните казино игри предоставят перфектната възможност да изследвате, експериментирате и да изпитате прилив на победа – всичко това без да харчите нито един пени.

Разнообразието е подправката на живота: Изследване на разнообразния свят на безплатните казино игри

Мислите, че безплатните казино игри са ограничени само до няколко опции? Помисли отново!

От класически настолни игри като блекджек и рулетка до изпълнени с екшън слотове и вълнуващи покер вариации, светът на безплатните казино игри гъмжи от разнообразие и вълнение. Независимо дали сте в настроение за бързо завъртане на барабаните или за стратегическа битка на покер масата, има по нещо за всеки в необятната шир на онлайн игрите.

Но какво отличава безплатните казино игри от техните платени аналози?

Предимствата на играта безплатно: Отключване на скритите предимства

Разбира се, играта с истински пари има своите предимства – но не пренебрегвайте предимствата на играта безплатно!

За начало, безплатните казино игри осигуряват безрискова среда, в която играчите могат да усъвършенстват уменията си, да тестват нови стратегии и да се запознаят с различни игрови механики – всичко това без страх от загуба на трудно спечелените пари. Плюс това, те предлагат начин с ниско налягане да се насладите на цялото вълнение от казино игрите без никакви финансови ангажименти, което ги прави идеални за играчи с всички нива на умения.

Съвети и трикове за максимизиране на вашето безплатно изживяване в казино игрите

Готови ли сте да пренесете безплатните си казино игри на следващото ниво?

Ето няколко съвета и трикове, които да ви помогнат да извлечете максимума от опита си:

Определете бюджет : Само защото играете безплатно, не означава, че трябва да внимавате. Определете бюджет за себе си и се придържайте към него – дори когато залозите са ниски.

Опитайте различни игри : Не се страхувайте да изследвате! Изпробвайте различни игри и вижте кои ви харесват най-много. Може да откриете нов фаворит по пътя.

Възползвайте се от бонусите : Много онлайн казина предлагат бонуси и промоции за безплатни играчи. Възползвайте се от тези предложения, за да увеличите максимално времето си за игра и да увеличите шансовете си за голяма печалба.

Практикувайте отговорна игра : Не забравяйте, че казино игрите трябва да са забавни – не стресиращи. Ако някога почувствате, че губите контрол или прекарвате твърде много време в игра, направете крачка назад и преоценете приоритетите си.

Заключение: Възприемане на вълнението от безплатните казино игри

В заключение, безплатните казино игри предлагат свят на вълнение, приключения и безкрайни възможности – всичко това без да ви струва нито стотинка. Независимо дали искате да усъвършенствате уменията си, да изследвате нови игри или просто да се отпуснете след дълъг ден, безплатните казино игри осигуряват идеалното бягство от шума и суетата на ежедневието. И така, какво чакате? Гмурнете се, изследвайте и открийте тръпката от безплатните казино игри днес!