#годишнина | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 5 days

Text

Изложба – посвещение на скулптора Никола Терзиев–Желязото

„Тази изложба не е ретроспективна експозиция, посветена на Никола Терзиев, нито отбелязва конкретни дати и събития, които са свързани с него, а представлява съвременна изложба в режим на художествено изследване.“ Пише проф. Петер Цанев, художник и преподавател в НХА, един от участниците в експозицията в галерия „Средец“ на Министерство на културата.

И продължава: „Художници от различни поколения, работещи в различни посоки и направления, представят творби, с помощта на които търсят контакт с особената нематериална „тежест“ на формата в изкуството на Никола Терзиев. Това е изложба изследване, опитваща се да установи онтологични взаимодействия с творбите на художника.

Изкуството е инструмент за възприемане на изкуството. Изкуството е най-сложният и най-истинският инструмент за разбиране на изкуството. Ето защо тази изложба е изследване, посветено на непокорното и непредвидимо проучване на художествените феномени, които дълбаят изкуството отвътре. Без инструкции и без зададени граници всяка една творба пътува към друга творба в пъл��о отдаване и ангажиране със света на формите, за да стане форма и за да живее като форма.

Никола Терзиев-Желязото

Целта на тази изложба е да провокира интерес към изкуството на Никола Терзиев извън историческите артикулации и обобщаващи наративни структури. Изложбата събира съмишленици, обединени около усещането за неуловимите прозрения на въображението и закрепването му към богатството и плътността на материята, където идеите се оформят и обработват в глина, камък, метал, дърво стъкло, хартия, восък, платно и т.н. Това е изложба за силата на формата и формообразуващото въображение на твореца, което надхвърля параметрите на културата, в която се намира. Напомняне, че не може да има аналогия между въображението и културата, защото въображението е това, което винаги недостига в една култура.

Изложбата е напомняне за фигурата на твореца, който понякога като безмълвен храм оставя след себе си следи от свещени ритуали. Напомняне за уникалната освобождаваща способност на художествените форми да поставят под въпрос пътищата, чрез които светът се преживява. Напомняне, че за Никола Терзиев скулптурната форма е най-първичният и най-честен инструмент за влизане в духовните пространства на изкуството.“ Заключава Петер Цанев.

Част от участниците в изложбата, посветена Никола Терзиев-Желязото от ляво на дясно: Захари Каменов, Людмил Георгиев, Любен Генов, Слав Недев, Станислав Памукчиев, Иван Кънчев, Станислав Божанков, отпред дъщерята на скулптора Стела Терзиева

Изложбата (9 – 26 април) е проект на Сдружение за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“ с куратори Иван Кънчев и Захари Каменов. За изложбата творбите на Никола Терзиев–Желязото (1927-2006) са предоставени от колекцията на д-р Бянов. Редом до творбите на забележителния скулптор в експозицията са произведенията (по азбучен ред) на Анжело Красини, Венко Колев (1915 – 1997), Емил Бачийски, Емил Попов, Захари Каменов, Зеятин Нуриев, Зоран Мише, Иван Кънчев, Иван Русев, Любен Генов, Людмил Георгиев, Петер Цанев, Петър Дочев (1934 – 2005), Роберт Цанев, Слав Недев, Станислав Божанков и Станислав Памукчиев.

Скулпторът Ивайло Аврамов пред творбите на Петър Дочев и Никола Терзиев-Желязото

В центъра на пространството на галерията специален акцент в експозицията до скулптура на Желязото е знаменитата творба Петър Дочев с любимия му кръг „Без име“, 2002, смесена техника, злато, шперплат. /Изложба по повод неговата 90 годишнина се открива на 29 април в галерия „Райко Алексиев“, може да прочетете тук./

Припомняме, че Иван Кънчев, един от кураторите на изложбата, когото определят като явление в съвременното българско изкуство, ни представи две уникални изложби по повод 50 годишния си юбилей. „Синьо…? в галерия „Средец“ (декември 2022) и в началото на 2023 година като нейна втора част „С почит към тракийската керамика“ в „Арте“. Тогава при откриването на изложбата проф. Петер Цанев каза: „Той е изследовател не само в полето на пластичните изкуства, но и в полето на изкуствознанието. Той създаде, написа една грандиозна диалогична енциклопедия на българската скулптура. Връщам се към нея, защото той там, като че ли за първи път в българското изкуствознание постави важен въпрос на българските скулптори, с които той говори „какво мислят за религията, дали са религиозни, дали вярват в Бог“. Един много директен въпрос, който отвори едно ново пространство по отношение на мястото на българското изкуство, не толкова като сфера, като претенция, а по-скоро като начин, по който изкуството може да бъде възприемано. За Иван Кънчев изкуството е път, пространство, Вселена, а не толкова обект, предмет или нещо, което подлежи на някакъв култ.“ /Целия текст във „въпреки.com” може да прочетете тук./

Никола Терзиев-Желязото "Скръб"

Той беше любезен да ни предостави откъс от най-новата си книга-изследване със съавтор Захари Каменов от 2024 – “Посвещение на Никола Терзиев – Желязото”, изд. „Магоарт”, София. Публикуваме го с известни съкращения.

За Никола Терзиев–Желязото

(1927–2006)

„Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“

Никола Терзиев е един от най-българските, най-самобитните и най-одухотворените скулптори, които оставят от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнуват го особеностите на националната душевност. Търси българския тип. Творчеството му е повлияно от образите на Йордан Йовков. В него откриваме и повеи от пластиката на Древен Египет и праисторията. Той създава много характерни, почувствани и идеализирани скулптури със символично значение. Те са събирателен образ. /От първите произведения на Никола Терзиев са „Момиче с две стомни“ (1953), „Родопска девойка“ (1954), „На полето“ (1956) и „Очакване“ (1959). Те са събирателен, опоетизиран образ на младата българка. Изразяват нейната красота и душевна чистота. Там авторът разкрива нови психологически състояния на селския образ. Някои от впечатляващите кавалетни пластики на Н. Терзиев са „Фигура на поп Андрей“ (1966), „Женска фигура“ (1966), „Маргарита“ (1983), „Автопортрет“ (80-те години), „Спомен“ (1990), „Седнала фигура“ (1995) и „Автопортрет“ (1997). - б.а./.

Никола Терзиев "Автопортрет"

Никола Терзиев има собствен почерк, уникално разбиране за монументалната форма и специфичния ѝ живот. С вроден усет към нея той реализира стойностни паметници на българската скулптура. /Това са „Стефан Караджа“ 1969 (Русе), „Филип Тотю“, 1972 (гр. Две могили, област Русе), фигури от „Пантеона на възрожденците“, 1978 (паметник-костница, Русе), „Св. св. Кирил и Методий“, 1980 (Благоевград) и „Захари Стоянов“, 1989 (Русе). – б.а../.

Неговите малки пластики и миниатюри също са внушителни. Никола Терзиев твори в областта на кавалетната и монументалната пластика, релефа и миниатюрата. Изработва портрет, фигура, голо тяло и композиция. Произведенията му са от бронз, камък, керамика, дърво и кост. Знаменателни са теракотите на Никола Терзиев. /С особено силно внушение са съзерцателните автопортрети на Никола Терзиев от печена глина. Те са изящни и лаконични – с изтънчена естетика. От тях струи духовна чистота, хармония и първична сила. Той е от първите скулптори, които успешно експонират портретни глави на една точка върху постамента. Нестандартният подход използва и при миниатюрата. – б.а./.

„А Кирил и Методий в Благоевград са светски. Единият е духовен, със свити ръце, гледа под очи, вглъбен, затворен. А другият защитава словото, говори с вдигната ръка. Старал съм се колкото може по-малко да е жестът, да не са илюстративни, да не разказват, а да внушават с обема си. Това е монументалността!“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев-Желязото

„Обемът трябва да напъва отвътре“ (Никола Терзиев)

Никола Терзиев е роден е на 27 септември 1927 г. в Русе. През 1953 г. завършва скулптура във ВИИИ „Н. Павлович“ при проф. Любомир Далчев, а преди това учи графика при проф. Илия Бешков и декоративно-монументална живопис при проф. Георги Богданов.

Никола Терзиев е един от най-българските, самобитните и одухотворените скулптори, който оставя от най-значимите класически произведения. Той издига българската скулптура на друго духовно ниво. Авторът успява да изгради във времето свой емоционално-образен свят. Вълнува го особеностите на националната душевност. Търси българския тип.

Никола Терзиев-Желязото "Седнала фигура"

За него акад. Светлин Русев пише: „Кольо Желязото не беше просто голям, самобитен изключителен скулптор – нещо повече – беше от онези малцина избрани, целунати от Бога, в които земното и духовното живееха в един дом. Нещо сакрално излъчваше тази скулптура, в която времето и човешката опитност бяха оставили духовни натрупвания, синтез, простота, монументалност и дълбочина, доброта и човечност… В България не са малко талантливите скулптори, не са много истински реализиралите се със своя следа, но след Иван Лазаров – толкова български, толкова пластически и духовно чист, до святост скулптор не познавам! … Ние никога не сме имали мярка за своите духовни първенци. Не знам дали някога ще дойде времето да разберем каква награда на съдбата е да имаш в духовния дом на нацията изкуството на Никола Терзиев“.

През есента 2018 година в галерия „Нюанс“ по повод 90 години от рождението на скулптора бе експонирана изложбата „С почит към учителя“ - Никола Терзиев – скулптура и Иван Кънчев – съдова керамика.

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Всички тези подробности са в контекста на изложбата в галерия „Средец“, която е към края си. Убедени сме, че красивите и смислени културни събития не могат да бъдат само ОТ – ДО. Те оставят следите си и привличат и млади талантливи автори да се включат и да участват в художествените процеси, които се развиват в десетилетията, в столетията, дори в хилядолетията...

В известна степен по наши наблюдения в кратката, все още, история на Сдружението за изобразително изкуство „Съдът – смисъл и форма“ учредено на 22 март 2021 година в София от д-р Иван Кънчев, Анжело Красини, Захари Каменов, проф. Емил Попов, проф. Станислав Памукчиев, доц. Емил Бачийски, доц. Роберт Цанев, Станислав Божанков, Диана Драганова-Щир, проф Валентин Ангелов и проф. Петер Цанев, се стреми последователно именно да изследва, да показва в изложби. В този контекст припомняме и направената с въображение, артистичност и познание експозиция изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ или съвременно изкуство в Националния археологически музей при БАН миналата година с куратори проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и Иван Кънчев.

Част от художниците, които участваха и в изложбата в Националния археологически музей към БАН от ляво на дясно: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Иван Кънчев и Станислав Божанков

„Мястото е специално, защото това е бивш храм и самото пространство е сакрално. Според мен, това което е плюс на проекта, е, че той не се противопоставя на музея – напротив, ние държахме за една приемственост.“ Каза за „въпреки.com” д-р Иван Кънчев, художник, изследовател в областта на визуалните изкуства, малко преди откриването на изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ или съвременно изкуство в Националния археологически музей при БАН, на която той е куратор заедно с проф. Станислав Памукчиев и проф. Петер Цанев.

Такава изложба не е имало досега – да живеят в едно пространство невероятни артефакти от хилядолетия, открити по нашите земи и съвременни произведения на забележителни автори. Изложбата не бе обособена в определена зала в музея, а се сля по свой път в него с гениалността на древното изкуство.

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Тогава за „въпреки.com” Иван Кънчев каза: “Тук има минало, настояще, живи, мъртви, индивидуалности, Аз-ове. Тук всичко е анонимно – не знаеш кой го е правил това нещо. Има едно противоречие, но самите произведения от нашата изложба доста добре стоят и не обиждат средата. Тук не може да обиждаш тази среда. Трябва да има почит, почит към мъртвите. В този смисъл има приемственост. Да, аз много държа на това: да има приемственост, държа на традицията – естествено, тя трябва да се разширява, надгражда, да е в контекста на съвремието. Затова тук хем има симбиоза, но има и противоречие.“ /Целия текст може да прочетете тук./

От изложбата, посветена на Никола Терзиев-Желязото

Важен е контекстът, както го направиха и с великолепната изложба, посветена на Никола Терзиев-Желязото. Творби от различно време се срещат в галерийното пространство разговорът за изкуството продължава. Не са необходими много думи…≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и личен архив

#Никола Терзиев #Иван Кънчев #Станислав Памукчиев #Захари Каменов #Критичен поглед

0 notes

vprki · 9 days

Text

Надя Розева: Изкуството преодолява ограничения, то е душата на всеки човек

Вече втора седмица в красивата историческа сграда Чифте Амам (XVI в.), част от Националната художествена галерия на Република Северна Македония е експонирана самостоятелната изложба на Надя Розева. Изложбата, най-мащабната досега за авторката, представя над 60 художествени медала, създадени през различни периоди, както и картини.

За пръв са показани и три по-големи релефа от 2024, създадени специално за изложбата и посветени на старата поща в Скопие – сграда с красива архитектура, но в лошо състояние след пожар. Релефите са и надежда, и послание за запазване на архитектурното културно наследство на града. Изложбата, която се откри на 11 април, е по покана на директора на Националната галерия – Дита Старова-Черими и първата по рода си в страната.

Надя Розева и Дита Старова-Черими на откриването на изложбата

Изложбата продължава до 7 май, 2024 и се радва на изключителен интерес. Надя Розева ръководи и уъркшопи в пространствата на галерията за запознаване на млади хора, главно студенти, с изкуството на изработването на медали. Тази изложба в Националната галерия на съседната ни страна е забележително събитие, което надхвърля неговия художествен смисъл и дава знак и пример как изкуството сближава хората.

По този повод в дните около откриването Надя Розева беше любезна по мейл да отговори на нашите въпроси.

Как избрахте като художничка да тръгнете към метала и то към филигранна изработка на медала, съчетана с бижутерията? Медалът бижу ли е и бижуто медал ли е?

Медалната скулптура, буквално, дойде при мен, когато бях на 9 години. Имах големия късмет проф. Богомил Николов, Доктор Хонорис кауза на НХА и основоположник на съвременната медaлна школа в България, да е семеен приятел. За различни поводи той е подарявал медали на моите родители, а на тяхната десета годишнина от брака, им подари специално изработен медал от месинг, един единствен екземпляр и в много красива кожена кутия. Спомням си, че държах в ръце малките релефни форми и много ми харесваше да ги докосвам и усещам. Това чувство, явно, е останало подсъзнателно в мен и когато вече работех в Ню Йорк за големи издателски компании, той ме покани да работя с негови студенти по време на медален уъркшоп в НХА. Изработих един медал, без да имам особена идея как се прави, след което той го отля и патинира. Да видя този медал в метал и патина, завършен, за мен беше “еврика”! Всъщност, откакто се помня винаги съм искала да рисувам, но да усещам гипса и пластелина в ръцете си беше нещо съвсем различно.

"Съзвездия"

Така постепенно пред мен се отвори новият свят на художествения медал. Цяла година работех дистанционно от Ню Йорк, той критикуваше медалите ми и ме насочваше. Беше сложно, комуникирахме по мейл, беше през 2002. Но за година натрупах доста работи, след което ги отляхме и патинирахме. С тях кандидатствах в магистърската програма на катедра „Метал“. На шестия месец от магистратурата ми, Британският музей откупи от изложба в Португалия първия медал, а останалото е история.

Медалът и бижутата, въпреки че имат допирни точки, се различават много. Основно в това, че имат различна функционалност и едното е високо изкуство, а другото е украшение. Работя в областта на бижутерията, работя скулптурно, а понякога дори правя малки реплики на медали в благородни метали. Някои от медалите ми могат да съществуват еднакво добре и като масивни скулптури и като бижута за ревер, например.

Това не е леко занимание като всичко в изкуството, но при Вас това се съчетава и с особеностите на работа с метала, цяла алхимия. Но Вие, успявате дори в миниатюрите си да вплетете живопис и скулптура…

Медалът не е завършен, докато не се патинира и както казва моят професор, патината е “Божа работа”. Ако имаш усет за патина и живопис, можеш да направиш чудеса с работа, която не е толкова добра и обратно – да развалиш хубав медал. Аз експериментирам постоянно с патини.

"Един следобед"

Използвам много различни химикали, нагрявам, препатинирам с дни понякога. Спомням си, че един ден продадох на колекционер много красив медал с великолепна патина, а в същия ден се е продал в сайт, където го бях обявила. Брилянтно съвпадение, което ми отне един месец опити, за да достигна близо до патината, която трябваше.

Изкушава ли Ви живописта като артист, виждам от Ваши снимки, че в ателието Ви има платна? Не питам за скулптура, защото сте в нея, макар и като малки пластики. Така ли е?

Рисувам много в момента, ателието ми е затрупано, но в изложбата в Националната галерия на Северна Македония показвам предимно медали и малко платна, които са тематично и естетически свързани с медалите. Подготвям и изложба живопис, която като стане, ще е нещо съвсем различно като посока.

Фейсбук „издава“ пристрастията Ви, нали сме приятелки в социалната мрежа? Спомням си как преди време писахте с възторг за медала одобрен за Олимпийските игри в Париж и не само. Заедно с това реагирате на спорните от художествена гледна точка работи и смело изразявате мнението си.

Като човек, който работи нишово в тази сфера, професионално следя всички награди, медали и плакети, които се дават и създават в България и доколкото мога и извън нея. Винаги говоря за важността на наградите, които се дават и, че в наградата трябва да е вложено поне толкова усилие, колкото на човека, който ще е награждаван.

Надя Розева “Даная II” от изложбата “OS EVA” в галерия "Нюанс", март 2018

Много често виждам липса на критерии за медали и награди, които се дават дори и от държавни институции. Поръчват се и се правят награди, в които не вложен опит, мисъл, не е подходено сериозно, а скулпторът е имал някаква статуетка, горе-долу свързана с темата, тиражира я и хоп, ето награда. Медалът и наградите не са просто едни предмети, които се отдават на всеки. За тях се иска много разбиране, проверяване на съществуващите вече награди, съобразяване с много фактори, а основно добра естетика и желание да изненадаш дори себе си.

За Вас смисълът на културната дипломация е кауза и се включвате в нейните политики като артист на много места по света и сега в Скопие, в Националната галерия. Извън взаимоотношенията на държавническо ниво със съмнителни за мен съображения, между Република Северна Македония и България върви прекрасен обмен в областта на културата и изкуството. Дори сме го преживявали заедно с Вас в края на 2022 година, когато имаше голяма изложба от Фонда на МВнР в Националната галерия в Скопие. Вашият коментар?

Културната дипломация е моя кауза от много години. Изложбата ми в Националната галерия в Скопие е едно неоспоримо доказателство за това, че изкуството сближава. За това, че независимо от всички проблеми, хората, които се занимават с изкуство са над злободневните теми, не изпадат в крайности и се опитват да работят добронамерено и позитивно в полза на обществото и изкуството.

Откриването на изложбата на Надя Розева в Националната галерия в Скопие

Не се страхуват да поемат риск. Изкуството преодолява ограничения, то е хуманно, то е душата на всеки човек. Аз се разбирам прекрасно с хората тук. Искам да оставя нещо след себе си като си замина. Положителен спомен, макар и само с една изложба. С нея много от тях научиха за медала, запознаха се с жанра, с мен. Видяхме, че ни обединяват толкова много човешки неща, не само изкуство. Виждам огромно желание нещата да отидат в по-градивна посока, защото никой няма полза от негатвност. Изложбата ми събра около 300 човека на откриването, 95% македонци. Присъстваха политици на високи позиции като вицепремиерът Славица Гьорковска, държавният секретар Филип Тосевски, дипломати, но и много художници, преподаватели във факултети по изкуства, интелектуалци, журналисти. Това е първата изложба на медална скулптура в държавата и хората бяха любопитни. Разбира се, че не ги спря това, че съм българка. А и защо да ги спира? Медиите продължават да публикуват интервюта, текстове, снимки. Направи ми впечатление, че гостите наистина гледаха изложбата, преминаваха през залите, връщаха се, обсъждаха любими медали. Наистина, те бяха дошли на изложба, а не на откриването като светско събитие.

Уъркшоп със студенти на Надя Розева в пространствата на изложбата ѝ в Скопие

И затова съм изключително благодарна за тази покана от Националната галерия в Скопие, защото те видяха необходимостта и смисъла от изложбата. Обменът в сферата на изкуствата и културата между двете държави е значителен. Миналата година във Велес гостува постановката “Одисей” на Диана Добрева и Александър Секулов заедно с целия огромен екип и актьорски състав. Имаше десет-минутни овации на крака. В София имаше изложба пак миналата година на съвременни македонски автори, а в Националния археологически музей към БАН се откри изложбата “Требенище”. Интересно е, че през 2023, икономическият обмен между двете държави за първи път надхвърли един милиард евро...

Имате световно признание като автор на много места по света, но така ли е в България и как си го обяснявате?

Аз влязох в постоянната колекция на Британския музей на два пъти -- през 2004 и 2014, но през 2022 не успях да вляза в СБХ. След отказа на СБХ получих изненадващо писмо, че съм одобрена с пълно мнозинство от 27 човека за Почетен член на Словашкото медално общество, с които имахме вече и обща изложба в Словакия. За мен в България нещата започнаха да се случват през 2022, когато получих много интересни поръчки от Националния филмов център, списание Forbes, частни компании и колекционери.

Надя Розева на откриването на изложбата ѝ в Скопие

Имам обяснение, разбира се, но не мисля че е важно в случая. Има да се извърви определен път от определени хора и институции, които е наложително да излязат извън зоните си на комфорт, да се отворят за нови посоки и възможности. Културата се развива много динамично в световен план, и макар и да работя в жанр, в който много трудно се пробива и има доста ограничения поради своята малка ниша, мога да кажа, че успявам да намеря начини да се развивам и променям посоките. Ето и един въпрос към Вашата аудитория: можете ли да кажете името на един български медалиер, поне? Най-вероятно не. Това ще отговори и на въпроса Ви и обясни с какво е трябвало да се сблъсквам през всичките години, откакто работя в този жанр. Виждам обаче, че ситуацията бавно се променя и усилията ми дават резултат.

"Зимен сън", 2024, картината, която е в центъра на изложбата на Надя Розева в Националната галерия в красивата историческа сграда Чифте Амам

Надя Розева е ученичка на проф. Богомил Николов, който на 12 март т.г. бе удостоен с почетното звание Доктор Хонорис кауза на Националната художествена академия (НХА) в София и носител на най-престижната световна награда за медална скулптура “Салтус”. на Американската нумизматична асоциация. Розева започва да се занимава с медали преди повече от 20 години след завършване на висшето си образование по маркетинг в университета Rutgers в Ню Джърси, САЩ. През 2003 е поканена да участва в медален уъркшоп на проф. Николов в ателието за медална скулптура към НХА. Работи дистанционно от Ню Йорк под негово ръководство няколко години, a в последствие завършва и магистратура в катедра “Метал”. Има няколко специализации по Книгоиздаване от New York University (2000), Културна дипломация (International Institute for Cultural Diplomacy), Берлин (2015), Културен мениджмънт от Wien Univesitat (2019). През 2015 и 2018 г. Розева е поканена за сътрудник в отдела за монети и медали на Британския музей, като в продължение на няколко седмици се занимава с каталогизирането на българската колекция от исторически медали и банкноти, както работа по колекциите от съвременни медали.

"Старата поща Скопие I"

Творби на Надя Розева са откупени за постоянните колекции на Британския музей в Лондон, Кралската монетна колекция, Стокхолм, Швеция, Бергенския музей към Унверситета в Берген, Норвегия, Национална художествена галерия, София, Музея за монети и медали в Кремница, Словакия и други.

По време на първия локдаун Розева написва сценария и продуцира краткия документален филм “Медалът”, който се прожектира и по време на изложбата ѝ в Скопие. 2021 година Българският антарктически институт възлага на художничката създаването на почетните медали, посветени на 30-те български антарктически експедиции. Тя е автор и на проекта за Голямата награда на кинофестивал на българското игрално кино “Златна роза” на Национален филмов център. Като бижутер създава сребърните брошки за Women’s Business Forum на списание Forbes (2022, 2023), сребърната брошка в подкрепа на жените, пострадали от домашно насилие на фондация Emprove (2023) и други. Има над 150 творби в частни колекции по целия свят.

Статуетката с автор Надя Розева на наградата "Златна роза"

Надя Розева е член на FIDEM – Международната федерация на художествения медал (2004), както и Почетен член на Словашкото медално общество (2022).

Медалът води началото си като независима художествена форма от XV-ти век, като за негов баща се счита италианският художник Пизанело (ок. 1395-1455). Медалът няма монетарна стойност, но исторически е свързан с монетите. Колекционира се по цял свят както от частни колекционери, така и от музеи и галерии, като най-големите колекции са в Британския музей, музея “Виктория и Албърт”, Музей за история на изкуството, Виена, Национална художествена галерия, Вашингтон, Кралската медална колекция в Стокхолм и много други.

Надежда Розева, Нина Лишовска, Емануела Ковач и Христина Бобокова /от ляво надясно/ при откриването на изложбата“OS EVA” в галерия "Нюанс", март 2018

Припомняме съвместната ѝ изложба през в навечерието на месец март, 2018 “OS EVA” заедно с Емануела Ковач и Нина Лишовска, куратор – Христина Бобокова. Галерия “Нюанс”, София. Тя беше добре подбрана, подредена изложба, балансирана и в хармония. Обедини три авторки, които работят в различни посоки - Надя Розева с медална скулптура, Емануела Ковач с графика и Нина Лишовска със скулптура. /Повече за експозицията във „въпреки.com” може да прочетете тук./

С днешна дата споделяме, че тази година на Надя Розева ѝ предстои участие на Фестивала “Процес – Пространство”, Балчик през юни. Догодина 2025 я очакват на ФИДЕМ XXXVIII, Мюнхен, Германия и самостоятелна изложба в галерия „Мисията“ към Държавен културен институт на МВнР. Със сигурност и множество проекти, но за тях в следващи публикации… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Личен архив и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Надя Розева #Скопие #изложба #медал

0 notes