#милена

[kostyaenbo]

Милена

Давным-давно, когда люди ещё ходили босиком по земле, глубоко в степи жил мальчишка по имени Авель. Его отец занимался изготовлением замков, и Авель понемногу усваивал его мастерство. Они жили в поселении, дома в котором были похожи на землянки. В центре поселения стояли памятники старцам, вырезанные из дерева. Вокруг памятника разрастались кольцами улицы.

__________________________________________

ЧИТАТЬ ПОЛНЫЙ ЦИКЛ РАССКАЗОВ "РЖАВЫЙ ПАЛИСАДНИК" : РИДЕРО (ВПН)  : https://ridero.ru/books/rzhavyi_palisadnik/

ЧИТАТИ УКРАЇНСЬКОЮ МОВОЮ :

https://booknet.ua/book/milena-b402275

__________________________________________

[ria4tea]

Хахахаха мне срочно нужна такая фотка:

[newssocialite]

Эко-бранч «Антизима» — новое слово в московской светской жизни!

13 сентября в саду «Эрмитаж» прошло знаковое для светской жизни Москвы событие — эко-бранч «Антизима», организованный телеканалом MUSICBOX, компанией Organic Mix и агентством Lab 14.32. Этот уникальный формат объединил известных артистов, блогеров и дизайнеров в одном из самых красивых парков столицы, чтобы поддержать экологическую акцию и продемонстрировать новую тенденцию на московской светской…

[vprki]

Нора Ампова: Надявам се да помъдрявам, но и да не губя емоцията

 „Възприемам ги като автопортрети, макар и не буквално, не е моят образ, конкретен. Но определено това са състояния, през които съм преминала, както е написано и в текста от кураторите - този мой период на израстване между момичето и жената.“ Каза за „въпреки.com” художничката Нора Ампова за изложбата си „Нашите клетки“ в галерия „Доза“.

Куратори на изложбата са Радослав Механджийски и Теодора Константинова. Във въведението си към нея те пишат:

„В изложбата си „Нашите клетки“ Нора Ампова разказва една по-лична история през универсални женски състояния и образи. Разхождаме се сред портрети, напомнящи „Бунтарката“, „Мечтателката“, „Успешната/властната жена“, „Меланхоличката“, „Отвъдвремевата жена“ (видяна в антична скулптура, препращаща към отминали векове и вечно актуалните предизвикателства пред жените в различните епохи).

Тези надконкретни образи ни говорят за пътя на трансформация, при който момичето съзрява и постепенно започва да възприема себе си като жена. Интимен разказ, изграден чрез вътрешни състояния, разкриващи усещанията и разбиранията на авторката за нейните собствени роли в днешното общество – като майка, съпруга, художник, мечтател. Произведения, напомнящи скрити автопортрети, открехнали съзнание за личното, съкровеното, уязвимото, силата на себепознанието, увереността в себе си и потребността от непрестанно търсене на смисъл и посока.

Всяка картина е притихнал момент във времето, излъчващ тишина и съзерцание, уединение, самота и порив за усамотение, отделяне, забавяне и преразглеждане на себе си – въпреки забързания модерен, често истеричен и агресивен свят. Женските образи са представени в своята индивидуалност, в състояние на размисъл и сякаш в търсене на отговор на множество въпроси, предизвикали ги да обърнат поглед навътре. И от погледа навътре, те общуват с поглед навън към другия герой в разказа - Природата. Женската сила на Природата, с нейните бурни и разнородни състояния, настроения, сили и слабости, крехкост и устойчивост. Една висша, мъдра енергия, закриляща и даряваща богати послания и интуиция за правилната посока на движение. Връзката между Жената и Природата е изконна и нужна, мека и приемаща, топла и уютна – тя е Дом.

Нора Ампова търси и експериментира, създава произведенията си с нов поглед към художествената тъкан на платната. Все по-дръзки контрасти в материята на образа, разнородни живописни подходи, обединили плоскост и обем. Силно впечатлява засилващият се интерес към освободената дезорганизация на образа, достигаща на моменти до състояние на чиста абстракция. И всичко това, работено с въображение и дарба, оживява в хармонични композиции с едно по-интензивно присъствие, където концепция, емоция, послание и художествена среда предизвикват визуално изкушение и интелектуална наслада.

По думите на самата художничка, тя се впуска във вид игра с епохите на миналото и настоящето, доловима дори в естетиката на облеклото на героините. Без да се конкретизира, намеква се за пътуване във време и пространства, за да се открои отново с какво постоянство жената среща предизвикателства в търсене на своето място и роля в обществото. Споделя още, че платната разказват за психологическото приключение на израстването като личност. Наблюдава се някаква цикличност. Жената няма един образ, в нея има десетки. Тя непрекъснато е в движение. Чрез предизвикателствата тя опознава своята природа. Тези процеси не приключват, те са в постоянен обмен и надпревара.

Заглавието на изложбата, „Нашите клетки”, е с двусмислено послание. „Клетките“ като “капани“ – ограничения, налагани отвън или, попаднали в клопката на личната си психология, притаили се вътре в нас. Но и нашите „клетки“ като фундаменталната материя, от която сме изградени, нашите съставни части. Централните женски образи в изложбата пресъздават преломни моменти. Те са отправна точка за оттласкване от "клетките" като форми на ограничение и стремежа да бъдат заместени от свободно преосмисляне на личния ни свят в контекста на обществените задължения и очаквания. Да бъдем жени герои в собствените си истории. Да следваме своя вроден инстинкт за сила и независимост, вслушващи се в мъдростта на Природата (си).“

За съвместната си работа с кураторите Нора Ампова споделя:  За тази изложба споменавам Теодора и Радослав, защото с тях процесът беше истински. Те идваха в ателието на няколко етапа и обсъждахме нещата в движение. Казваха си мненията. Беше много полезно и интересно за мен, нещо различно. Обикновено действам сама.“

В личен план признава, че първият ѝ зрител е съпругът ѝ Борис Чеширков. „Той е най-близкият ми човек, с него съм в най-честа комуникация. Харесва ми и неговата позиция, защото тя е винаги необременена. Той не е мой колега, независимо че има своя артистичен ореол. много ценен като мнение, като събеседник. С него обсъждам, не че му показвам готови неща, а и в процес и ги обсъждаме.“

Дъщеричката ѝ Леа също рисува, дори преди време родителите на момиченцето ѝ направиха изложба. Но тя не харесвала много тази изложба на майка си. Според Нора, може би, е наистина нещо много неочаквано за нея. “Тя навлиза вече във възраст, на 7 години е, и като че ли започва да изгражда неин вкус и свят, който естествено е по-различен от моя. Но ѝ е интересно какво правя, но със сигурност бих казала, че тя изгражда в себе си някакъв вид критика, критикар!“ През смях каза художничката, докато разговаряме в пространството на галерията сред празничния шум при откриването на изложбата ѝ.

В нея се редуват миниатюрни творби и големи платна – различен начин на изразяване е избрала Нора Ампова, за да разкаже историята на своите лични състояния… „И двете неща са ми предизвикателство по различен начин. Всъщност големите платна тръгват от по-малки композиции, колажи.  Буквално 20х20 бяха първите композиции, които правех миналата година и реших тази година с тази изложба да ги вдигна на голям формат. Така се родиха големите, а пък малките са си линия, която си държа от известно време. Приятно е, дори терапевтично да създавам съвсем малки скъпоценни като малки бижунца, може и нескромно да е казано. Неща, които могат да ти кажат много, независимо, че са малки. И тази игра ми харесва.“

Питам я на кого би искала да покаже тази своя много силна, ярка изложба, а не може. Нора отгатва какво, всъщност се крие зад въпроса ми. „Разбирам за кого, може би, си мислиш и, естествено и аз съм си мислила за него в този процес – Андрей Даниел. (В деня на откриването 28 март се навършиха 72 от рождението му, а той почина преди 4 години ѝ споменавам). О, не знам каква дума да използвам, защото приживе, когато можех да комуникирам с него, аз далеч не бях развила моите качества, които към днешна дата съм развила. Би ми бил много важен нашият диалог, неговото мнение и оценка, и…Съжалявам, че в по-ранни години не съм била толкова дейна и продуктивна и вътре в процеса. Честно казано, бях по-разсеяна, когато можех да се възползвам повече от контактите, разговорите с него.Определено съжалявам, чисто егоистично. Той е липса на нашата културна сцена…“ Не без тъга казва Нора Ампова, която е сред неговите ученици в НХА. И допълва: „Няма как да се загуби енергията на Андрей. Ще бъда много щастлива, благодарна, ако нося частица от неговата енергията. А и не знаем какво виждат тези Отгоре. Това абсолютно е така…“.

Нора Ампова и галеристката Милена Едвиг

На финала на нашия кратък разговор  сред красивия шум на приятели и гости на откриването ѝ споделям, познавайки в годините експозициите, които тя представя от ранните си години, че много силна, дълбока е изложбата ѝ. В нея се усеща колко много е преживяно, нещо много нейно... „Радвам се, че си го усетила. Над 10 изложби съм имала досега, но никога толкова не съм се вълнувала. Самата аз се чудех последните дни защо толкова се вълнувам и мисля, че отговорът е, защото е много преживяна, наистина, аз съм вътре в картините. Надявам се да помъдрявам, но и да не губя емоцията. Не мога да я загубя!“ Заявява с категоричност Нора.

Тя има над десет реализирани самостоятелни изложби, както и участия в множество групови проекти в България и извън страната. Нейни произведения са част от колекцията на Арт Център Хюго Вутен (Hugo Voeten Art Center, Herentals, Belgium), както и от други частни колекции в България и чужбина. Нора Ампова е носител на наградата за млад художник на Уникредит Банк и фондация Стоян Камбарев 2016 г.

Нора Ампова, брат ѝ Владимир Ампов-Графа и съпругата му Мария

През 2014, Нора Ампова се дипломира като магистър специалност живопис в Националната художествена Академия в София. През 2013 завършва бакалавър пак там, като през 2011 специализира 1 семестър изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания. Тя е сред учениците на изключителния художник и преподавател в НХА проф. Андрей Даниел /1952-2020/.Припомняме и, че Фондация „Въпреки” с подкрепата на Програма „Култура” на Столична община и Министерството на културата 2018 година реализира проект със заглавие „Учители и ученици в изобразителн��то изкуство”. Реализирани  бяха седем изложби в София, Кюстендил и Варна на професорите Андрей Даниел, Емил Попов, Вихрони Попнеделев, Николай Майсторов и техни ученици. Идеята беше не само да се направят изложби, а и да се осмисли връзката между учителя и неговите ученици в дискусии в рамките на изложбите, които бяха и видеодокументирани. Тогава частта „Проф. Андрей Даниел и ученици” се реализира в четири художествени пространства – ГХГ „Борис Георгиев“, Варна, столичните „Академия“ на НХА, „Стубел“ и галерия-книжарница Софияпресс към СБХ. Взеха участие със свои творби почти 100 ученици от различни поколения на Андрей. Сред тях беше и Нора. И като че ли, неслучайно, когато беше изложбата ѝ в галерия „Нюанс“ преди преди три години в непосредствена близост до нея в СГХГ беше и забележителната изложба на проф. Андрей Даниел, любимия ѝ учител, „Между две епохи“, който вече не беше между нас…

Изложбата „Нашите клетки“ на Нора Ампова в галерия „Доза“ продължава до 18 април, а на 15 април от 18 до 20 часа екипът ѝ кани на кураторски тур с Радослав Механджийски, Теодора Константинова и художничката. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

[magdalenagigova]

Филм на Стилиян Иванов за Надежда Захариева излъчва БНТ на Коледа

БНТ пуска филм за поетесата Надежда Захариева навръх Коледа „Изповед в стихове“, филм за поетесата Надежда Захариева на режисьора Стилиян Иванов ще излъчи БНТ 1 в коледната си празнична програма – на 25 декември от 15:00 ч. В съпровод на челиста Анатоли Кръстев именитата поетеса ще отговаря в стихове на въпросите на Стилиян за живота и смъртта, за любовта и самотата, за славата и позора, за…

[veralevina15]

Frame 1. Radovid (a storyteller) : "Milena is the eldest of my two sisters. While Dalimira was fascinated by religion, Milka, resolute and stubborn, dreamed of becoming the first ruling queen in the history of Redania. But according to the old custom, the princes always inherit the throne before their sisters".

Frame 2. Milena: "After so many years - and a boy! Father is beaming! He did not want to see me on the throne ..."

Dalimira: "Milena, it's not like that! And don't transfer your resentment to our newborn brother!"

Radovid (a storyteller) : Milka and I were very friendly with each other, we often played together! I was the mighty King Radovid, and she was my adviser, the sorceress Millegarda. Her magic power woke up late in full force. When Milena could no longer control it, Philippa insisted on studying at Aretuza. How I wept when my sister had to leave!"

Frame 3. Radovid (a storyteller) : "There was no news about my sister for almost 15 years. And even after destroying Aretuza, I still did not find out where Millegarda had gone. Yes, Milena is a sorceress, but first of all she is my sister. And I will definitely find her..."

_______________________

Кадр 1. Радовид (рассказчик): "Милена — старшая из двух моих сестёр. Пока Далимира была увлечена религией, решительная и упрямая Милька мечтала стать первой в истории Редании правящей королевой . Но по старинному обычаю королевичи всегда наследуют трон прежде своих сестёр".

Кадр 2. Милена : "Спустя столько лет - и мальчик! Отец прям сияет! Как же он не хотел видеть меня на троне…"

Далимира : "Милена, это не так! И не переноси свою обиду на нашего новорождённого брата!"

Радовид (рассказчик) : "Мы с Милькой были очень дружны, часто играли вместе! Я был могучим королём Радовидом, а она - моей советницей, чародейкой Миллегардой. Её Дар поздно пробудился в полную силу. Когда Милена больше не могла его контролировать, Филиппа настояла на учёбе в Аретузе. Как же я рыдал, когда сестре пришлось уехать!"

Кадр 3. Радовид (рассказчик): "О сестре не было вестей почти 15 лет. И даже разрушив Аретузу, я так и не узнал, куда делась Миллегарда. Пускай Милена и чародейка, но в первую очередь она моя сестра. И я обязательно отыщу её..."

[nastyazerina]

Решила я тут вспомнить и перерисовать свойх стврых персонажей из 2022 года

Ася и Милена систренки из вселенной резика 8

Эх в настальгию окунулась 🫣

2022-2024

[1k0ffe1]

Решила наскребать факты о себе😂 кому это надо? Мне! Вспомню что-нибудь о себе😆

И так погнали:

1. Начну с простого, я Кофейная Тыковка. Хы, меня зовут Милена. Назвать себя Кофейной Тыковкой родилось спонтанно, еще когда-то давно я выбрала никнейм 1k0ffe1 в инстаграме и теперь я везде так и от него родилось имя😆 Чисто случайно

2. Мне 23 года. Я родилась 10.11.2000 (в День милиции). По времени в 15:00😂 Тупая информация, но пусть будет. Я скорпион😂

3. Я студент уже восьмой год👍🏻 Я имею ква��ификацию учителя начальных классов и классов компенсирующего и коррекционно-развивающего образования и это я получила в колледже. Сейчас я учусь в университете на Педагога-психолога.

4. Я не работаю🙄 у меня все плохо с организацией своего времени так что я просто не смогу совмещать все это вместе, мне либо работать либо учится третьего не дано🙆🏻‍♂️ С тайм-менеджментом у меня отношения не сложились это тупой предмет, а я его изучала два раза в колледже и в университете (слава богу его больше нет).

5. Мои любимые цвета черный и розовый👍🏻 черный я ношу в одежде, а розовый появляется в предметах😄

6. Есть собака зовут Арчибальд, ему год. Он появился у меня как подарок от подруги (предварительно согласованный со мной, так что он не сюрприз). Никогда не делайте сюрприз животными, такие подарки надо всегда согласовывать. И вообще животные не должны быть подарками, так что так не делайте.

7. Я и собака живем вдвоем в квартире, арендодателем который является папуля☺️

8. У меня нет отношений. Со мной достаточно сложно, я крайне не социальный человек и большую часть времени я сижу дома и никуда не хожу. Я не люблю колба меня достают без причины и звонят не написав об этом заранее. Для меня нормально не видеться неделями, а все не выдерживают😅 Не люблю когда нарушают мое личное пространство. У меня даже родители знают что меня трогать лишний раз не надо.

9. У меня есть старший брат и он старше на 10 лет☺️

10. Я не люблю огурцы. Даже на запах их не переношу.

11. 10 лет занималась танцами😙

12. Поздно говорить, так как графа учебы уже была, но ту про школу. Хотя логично предположить что если я 8 год студент и мне 23 то я не закончила 11 классов😂 ЕГЭ не сдавала, предпочла свалить после 9 классов.

13. Есть подруга со школы, подруга с колледжа и подруга с университета. Отовсюду собрала😅

14. Моя опора в жизни это моя мама. Лучшая женщина🙃

15. Я не была отличницей или хорошисткой, я училась на все оценки😂 Для меня не страшно ни два ни три получить, я даже экзамен пересдавала один раз ( и этому я удивилась)🤣

16. Есть татуировка на пояснице. Набила я ее перед работай в лагере в 19 году🧐 Татуха маленькая, но факт она у меня есть. Хочу кстати еще набить, и уже даже знаю что и места😂 Мне как преподавателю тату не рекомендуется делать, но поверье мне большинство преподавателей с ними ходят, чего нельзя то нужно сделать😂 Тату у преподавателя никак не влияет на формирование ребенка, все идет от семьи.

17. Я досрочно много играю в ПК, это пошло от брата, я видела как он играет и тоже стала😅

18. Я много читаю, и у меня есть полка с книгами. Моя библиотека еще маленькая, но она потихоньку пополняется. Самая дорогое это серия книг Благословение Небожителей😅

19. Я терпеть не могу готовить, так что от меня ждать что-либо в плане еды не стоит🙂

20. У меня дома всегда бардак, уберусь днем, вечером уже все😅 Но я стараюсь поддерживать чистоту, честно😊

Собственно как я и планировала 20 фактов, но что процентов есть что-то еще, но я об этом не вспомнила😂 Может допишу как нибудь, а может нет🧐

[musshroomscatsblog]

Долго не писала. Взвешивание меня убило, 57 кг... Ещё и гормональный живот появился от приема нейролептиков. На удивление благодаря лечению у психиатора я не ненавижу себя, надеюсь я когда нибудь полюблю себя и не буду комп��ексовать. Заказала с��бе электро скакалку, какую-то штуку для ног и гантели, думаю на следующей недели начну тренить каждый день. Возможно это пинок мне под зад,что спорт все таки нужен.

Не смотря на данную буду я все же записалась на тату сеанс :3 Будем забивать мне животик чернухой,а на рёбрах хочу кровоцветы . Мне очень нравится мой мастер Милена она прям комфортик гёрл. Попросила сделать ее мемы с моими фото по типу шкалы боли. Эскизики пока речуются,на живот меня вдохновила этот чудесный тату мастер

Думаю поже начать как-то фотографировать себя. Новая цель на год- полюбить себя

[lina-vas-dom]

Если встретишь меня между мирами, Не говори мне вслух о скучаниях. Просто за руку крепко за правую И вперед по заливам молчания....

/ Милена Райт

[jenesuisparle]

Меня зовут Милена, со всеми приятно познакомиться :)

Это уже не первый мой блог в тамблер, мне очень нравится,что здесь невозможно встреться со знакомыми мне людьми,я могу быть открытой,ничего не стесняться.

Я думаю,что меня можно назвать разносторонним человеком,у меня несколько увлечений,я часто рисую,играю на гитаре хотя мне и не очень то нравится,иногда плету из бисера или мулине,учу английский и итальянский,люблю читать ,но чтение увлечением назвать не могу

Сейчас меня волнует моё будущее,я часто думаю о выборе профессии, определиться пока не получается...

Пытаюсь наладить образ жизни,начать нормально питаться,но получается не очень:/

Буду очень рада пообщаться!

[ver-v-sebya]

Напоследок хочу сказать:

« Я надеюсь, что ты будешь счастлив с ней или же любой другой девушкой. Надеюсь, что ты обртешь свое счастье. Надеюсь, что она действительно тебя любит, а не просто путает страсть и любовью. Надеюсь, что ты сейчас счастлив, проводя время с ней. Надеюсь, что ты изъял уроки из всего того, что произошло.

Как бы мне не хотелось верить тебе и смотреть только на то, что ты делаешь по отношению ко мне, я не могу исключить такую переменную, как Милена, которой ты пишешь, что она прекрасна. Как бы я не видела, что ты вроде прислушиваешься к моим словам, ты все равно потом делаешь что-то, что выбивает меня из спокойствия.

Как бы мне не хотелось все вернуть и попробовать сначала, я понимаю, что я не смогу ограничить твое с ней общение. Ты всегда сам решал с кем тебе общаться, а с кем нет. Никогда не прогибался под меня в этом плане. Всегда сам все для себя решал. И даже если вдруг случилось бы так, что мы попробовали все построить заново, мне кажется, ты бы все равно не стал бы прогибаться.

Сначала ты мило общаешься со мной, потом ведешь себя, как мудак и разговариваешь так же.

Мне очень хотелось бы все это сказать, но ты так и не узнаешь об этом. Потому что я не могу пожелать тебе счастья. Просто живи.

Прости. Прощай. Привет.»

[thedarknigh]

Рейдизайн Милена

[vprki]

Милена Кънева с Епилог на филма си, посветен на Михаил Михайлов

В последния официален ден на СФФ миналата година гледахме премиерата на документалния филм на Милена Кънева „Ето къде си в млякото на мечтите“, който се фокусира върху същността на креативния процес на визуалния артист Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова, представяйки работата върху създаването на Българския павилион на 59-ото Венецианско биенале на изкуствата 2022 . Сега на 12 април в Дома на киното ще се прожектира неговото продължение.

Представянето на филма е в навечерието на закриването на изложбата Михаил Михайлов в Националния музей "Белведере" във Виена, където негови рисунки, инсталацията  DUST to DUST бяха експонирани за 6 месеца. Откриването ѝ бе на 18 октомври 2023г., а закриването предстои на 14 април 2024 г.  След дни на 20 април се открива 60-ото Венецианско биенале за изкуство, в което България се представя с проекта „Съседите“ с автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян с куратор Васил Владимиров. /за него може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Михаил Михайлов и Стела Ролиг

За новия вариант на филма си „Ето къде си в млякото на мечтите“ Милена Кънева сподели за нас.  „Снимах на откриването на изложбата във Виена и сега направих този Епилог на филма, който затваря рамката -   от това как Михаил започва  пътя си към успеха, печелейки международната  награда на конкурса Drawing Now в Париж през 2018г. с рисунките Dust to Dust, след това те стават основна част от проекта THERE YOU ARE на Българския павилион на 59-ото Биенале за съвременно изкуство във Венеция и от там биват избрани от директорката на Националната галерия на Австрия,  Стела Ролиг, за да бъдат изложени за цели 6 месеца, в основната зала Carlone Contemporary, посветена на съвременно изкуство на музея Белведере. В свое интервю кураторката на изложбата Стела Ролиг разказва как е била възхитена от работата на Михаил и е избрала произведението му от Българския павилион, като един контрапункт на ренесансовата зала в двореца на Принц Юджин.“

В "Белведере"...

Според Милена Кънева прожекцията на филма ѝ с неговото продължение е едно символично  "предаване на щафетата". Той в своя нов вариант с неговия Епилог поставя и важния въпрос за устойчивостта в съвременното изкуство, въпреки изказваните гледните точки дори от специалисти, че то произвежда „еднодневки“. Именно затова е важно и смислено да се подчертае важността Венецианското биенале и като най-дългогодишния световен форум за изкуство. То, всъщност, e световна витрина на съвременното изкуство, от която български автори като Михаил Михайлов са забелязани и биват поканени да ни представят в един от най-престижните световни музеи като "Белведере" и не само.

Припомняме, че интервю за „въпреки.com” преди малко повече от месец Михаил Михайлов по повод изложбата му  "От земята до небето" ( „Ground to Overhead“, 06-31 януари 2024 г.)  в галерия re.riddle, с която участва в рамките на Седмицата на изкуствата в Сан Франциско (SF Art Week) сподели за експозицията си във Виена: “Моята изложба включваше нови произведения от сериите които бяха представени на Венецианското биенале, през 2022 г. в изложбата "There you are", курирана от Ирина Баткова. Тъй като става дума за ситуативна работа, произведенията бяха съобразени с архитектурата на помещението. 

Spazio Rava във Венеция

Едно от произведенията беше перформативната инсталация "Headspacing", която беше изложена в българския павилион във Венеция, вдъхновена от огромната стъклена витрина, с поглед към градината на  Спацио Равà.  В контекста на седмицата на изкуството в Сан Франциско тази роля „изигра“ прозорецът, който се намираше на тавана на изложбеното пространство.“ И продължи в контекста на различията в работите си, представяни на Стария континент и Сан Франциско: “Мисля, че е трудно да се направи сравнение, защото двете пространства са в съвсем различен идеен и исторически контекст. Фокусът на музея "Белведере" е класическо изкуство и съвременното изкуство там в случая на сериите Carlone Contemporary представлява кат�� някакъв вид интервенция, тоест много по-неочаквано. Вчера разговарях с една от уредничките там и тя ми сподели, че работата много обърква хората и ги предизвиква да я докоснат,  да отстранят праха. В Сан Франциско работата ми се разглеждаше по-скоро в контекста на цялостното ми творчество и взаимодействие между различните медии и форми на възприятие. Tова, което ги обединява е темата за земята и надземното.“ /целия разговор може да прочетете тук/.

Но да се върнем към филма на Милена Кънева, който миналата година ни зарадва много. Тя има забележителна биография като актриса, режисьор и най-вече като ��окументалист има множество авторитетни награди по цял свят и е снимала по всички континенти. В последните години я свърза забележително сътрудничество с Ирина Баткова в реализация на филми, посветени на визуалните изкуства. Познавайки ги, смятам, че най-вече я вълнува процеса на създаване на творбите и присъствието на автора като чувствителност, мислене, посоки на развитие в контекста на времето, в което живеем.

От ляво на дясно: Ирина Баткова, Яра Бубнова, Михаил Михайлов и Милена Кънева на премиерата на филм, март 2023

Такъв е и този филм, в който диша създаването, сътворяването и това е любовта и отдадеността на артиста, а и на режисьорката. Прекрасен филм. Тогава изкуствоведката и куратор Весела Ножарова (член на журито, което избра проекта на Михаил Михайлов и Ирина Баткова да представи страната ни на 59-ото Венецианско биенале, 2022) написа: „Филмът документира създаването на изложбата, но което е най-важното много внимателно проследява логиката на произведението, разкрива принципите върху които е изградена художествената практика на Мишо. Не са спестени и напрежението около подготовката, дилемите, споровете, усилията, които стоят зад една изложба. В този разказ няма нищо излишно и нищо в повече. Чудесен ритъм, музика, която свързва действието, пълно удоволствие. Прииска ми се да има много повече филми за български художници и проекти, много по-често художник и куратор да влизат в полезрението на камерата.“

Милена Кънева ни изпрати есето на театроведката Роза Радичкова, вдъхновено от филма ѝ „Ето къде си в млякото на мечтите“, което публикуваме с удоволствие:

„Един Художник, един Куратор, едно Пространство, един Режисьор, една тема, един филм който се развива като джаз концерт. Милена Кънева ни въвежда в процеса на създаване на произведението на изкуството. Може ли работата по един павилион на Венецианското биенале да се превърне в джаз импровизация.

Не знаех нищо за Художника, но ето ни изправени с него и Куратора пред Пространство не докрай познато и криещо провокации и за двамата - виждали са го  само на снимки. Има идея, има конструкции, има костюми, има голяма подготовка във всеки един детайл, но има и изненади – „трябва да измислим нещо и да впишем този прозорец”, „тук идеално се разположиха постаментите”, „тук трябва малко да изкопаем”. И започва най-интересната част – тя е като jam session, която Милена Кънева проследява в детайли. Двама артисти започват да изпълват празното пространство, а Режисьорът ги следва с изключително внимание.

Зрителят е въвлечен в тази игра на въображението, в развитието на темата, в акцентите. Jam session в бяло. Всичко е бяло, стерилно, чисто, но сега ще оживее с малко прах, прах от пода, но… ще разберете каква е прахта. Черни четки и бели обеми, постаменти ще се разположат в Пространството, хора, в бели дрехи ще заплуват в бяла пяна. От експозицията, към пърформънса, към филма който се превръща в част от проекта, както преминават, преливат и се развиват темите в джаза. Милена Кънева ни води през този  jam session като става част от него.

Да изчистим, или да се пречистим или винаги трябва да оставим и малко прах, следа от живота ни….

Не съм била на Биеналето във Венеция, бях на прожекцията на филма. Не съм сигурна, че там щях да преживея този jam session, щях да преминавам с такова удоволствие, от едно към друго пространство, за да потъна в пяната, защото филмът е за процеса на създаването, а крайният резултат сигурно е друг филм и той е за срещата с публиката, критиците, оценките, тълкуването…“

Михаил Михайлов, 11 януари 2022

Припомняме, че на 11 януари, 2022 година на пресконференция, организирана от Националната галерия в Балната зала на Двореца, бяха аргументирано представени резултатите от конкурса, за който са били подадени 17 проекта за националното участие на България в 59-ото Венецианското биенале. Тогава беше представен и авторът на проекта-победител Михаил Михайлов, който сподели ключови моменти от работата си през годините в специално подготвена презентация. „Във всички мои работи винаги си задавам въпроса: „Кой съм аз, кои сме ние, как се отнасяме един към друг и какво определя нашето съществуване?“ За мен това е основен въпрос, свързан с човешкото поведение и как трябва да се грижим за бъдещето си. Използвам различни художествени медии като рисуване, инсталация, пърформанс и видео. В творческата си работа се ангажирам със собственото си „аз“ или „аз“ във връзка с моята среда, обкръжение и ситуация. Успехът, провалът и себеоткриването, стремежът към щастие, преодоляването на ограничения са повтарящи се теми в изкуството ми. Занимавам се с различни културни феномени, които влияят на човешкото поведение и поставят под въпрос обществото, което се стреми към съвършенство. При това използвам личността си като метафора за съществуването, егото и желанието към индивидуална самореализация в глобализираното общество.” /подробности за проекта може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Михаил Михайлов в музея "Белведере"

А сега очакваме с нетърпение Епилога на Милена Кънева за творческия път и процес на Михаил Михайлов в последните години на световната витрина на съвременното изкуство. И със сигурност го очакват нови предизвикателства. За себе си в цитираното вече по-горе интервю той сподели: „Много е трудно да погледна на себе си отстрани. Когато си във водовъртежа на събитията, някак си, не  разбираш кога и дали си преминал на друго ниво, какво си спечелил и какво си загубил. Това, което усещам е по-скоро някаква промяна в отношението ми към собствената ми работа, някаква сигурност и категоричност, но в същото време ме занимават въпроси като: И сега какво?“ ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Милена Кънева и Стефан Марков

[magdalenagigova]

Филмът на режисьора Стилиян Иванов “Асеман - небето в нас” с премиери в София, Атина и Истанбул

Премиера на документалния филм на режисьора Стилиян Иванов “Асеман – небето в нас“ в Истанбул Център по себепознание “Орфей” открива Новата учебна година с три поредни прожекции на лентата още в София и Атина Премиера на документалния филм на режисьора Стилиян Иванов “Асеман – небето в нас“ в Истанбул Премиера на документалния филм на режисьора Стилиян Иванов “Асеман – небето в нас“ в…