#неолит

[sljoka]

Скопје / Skopje

[vprki]

Изложбата „Истина беше…“ отново събра изкуството на Лиляна и Михаил Чаушеви…

Признавам, че не познавах творчеството на художниците Михаил Чаушев и Лиляна Чаушева. За тях ми е споделяла талантливата им дъщеря художничката Деля Чаушева. И когато получих съобщението от СБХ за изложбата на родителите ѝ „Истина беше…“ в зала 1А на ул. „Шипка“ 6 и покана от нея се зарадвах и развалнувах в очакването си.

Изложбата е зашеметяваща, откриваш нови светове с изкуството на прекрасни автори. Самото откриване на 26 март, някак беше по-различно и защото се оказа, че и за художници и изкуствоведи е неочаквана среща. Дори и за учениците на Михаил Чаушев (1933-1990), именити български художници, на които е преподавал в Художествената гимназия в София като Ивайло Мирчев, Николай Янакиев, Кирил Матеев, Димитър Чолаков, Маргарита Горанова и още и още…

Публикуваме словото на проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата

„Истина беше…“, което той любезно ни предостави, за което му благодарим. Обичаме неговите текстове и винаги се стремим да ги публикуваме. Те заслужава да бъдат изучавани…

„Истина беше“...като заглавие на изложбата на Михаил и Лиляна Чаушеви, е красива метафора на едно влюбено, всеотдайно обречено живеене в истината за изкуството.

 „Истина беше“ е най-поетичното, тихо, носталгично откровение за истината...Истината, припозната в нейната битийна неопределеност и всеобхватност, отключена в енергиите на младите години – родили ентусиазирано възможен смисъл, провидяно съдържание, за един продуктивен творчески живот.

Лиляна и Михаил пресичат житейските си траектории съдбовно в своето опиянение – да бъдат художници. Тяхната среща в Художествената академия, в ателието по живопис на Ненко Балкански, събира влюбените енергии на младостта с безпределното измерение на бленуваното изкуство. Започва дългият път на развитие, на обучение, на усвояване и преработване на културна памет, трупане на артистична опитност, творчески проучвания, експерименти, стилистични и формални открития. Извървяна е траекторията от уроците на Ненко Балкански и  академичния реализъм, до условността на чисто абстрактния идиом – пътя от фигурата до знака. При Михаил Чаушев са четими препратките към културните пластове на неолит, архаика, Цикладска скулптура, вплетени в динамиката на технизираната рационалност на съвремието. При Лиляна Чаушева са разпознаваеми вдъхновените интерпретации на шевици и чипровски килими, с тяхната знакова, цветна, ритмична стойност и семантични съдържания. Всичко това изведено като личностно разкриване, като свобода, персонален белег, лична митология.

Творби на Михаил Чаушев

В артистичния резултат на Лиляна и Михаил Чаушеви се осъществява и получава стойност, спасителният копнеж по абстрактно изкуство. В 70-те и 80-те години, когато започват техните опити в тази посока, проблематиката на абстракционизма е игнорирана, пренебрегната в официализираните разкази за социалистическата култура. Заниманията и реализациите на Лили и Михаил Чаушеви с монументална и приложно - декоративна работа е относително защитено пространство за формални експерименти, условна цветност, стилистични опити. Пътят към абстрактна живопис е открит – интуитивно живян като мечта за свобода, за личностно разкриване, любуване в чисто пластичните отношения, усещане за естетичното, което ни се разкрива, без представата за цел, без културни и социално – политически предразсъдъци. Абстрактното като бягство от идеологизирани клишета, като вживяване в привиждащите се зад Желязната завеса либерални ценности. Абстрактното като неосъзната духовна откритост, като преодоляване, денатурализиране на света и навлизане в енигматично закритите зони на метафизичното и универсалните категории. Опитите за абстрактно изкуство са бягство от банализираните сюжети от времето на соц-а, и се осъзнават като притаена десидентска екзалтация, като порив за субективно преживяване на света, с неговите екзистенциални, психични и духовни измерения.

Творби на Лиляна Чаушева

В този процес, съдържанието на културното наследство, с праисторическия, фолклорно - знаков и декоративен мотив, средновековната религиозна живопис, продуктивно се преплитат с условно пластичния език и духовно съдържание на абстрактното изкуство.

В сложния процес на модернизация на българското изкуство, Лиляна и Михаил Чаушеви са сред най-изразените и последователни експериментатори в тези нови територии. Да...пластическата истина се открива за изкушените да вибрират на границите на два цвята, на два тона, на границата между черното и бялото, твърдото и мекото, плътното и прозрачното. В непрогледните лабиринти на тази трудна материя, Лиляна и Михаил са умели навигатори, в пространствата на чисто пластическите отношения,  оставят следите на своите прозрения като знаци по пътя към безграничното, създават изкуство за жадните да съзерцават в безпределното и неназовимото.

От ляво на дясно: Станислав Памукчиев, Стефан Чурчулиев, Деля Чаушева, Лиляна Чаушева и Любен Генов

 Дарените сме ние, всеки, колкото успее да се включи в честотите на тези емоционални и духовни вибрации. Да благодарим на Лиляна, че ни дари с щедростта на своята артистична дарба, с стойността на своята изведена и защитена творческа съдба. Да благодарим на Деля, за волята на добрата дъщеря, да възкреси паметта за своя баща – уникален, автон��мен, силен художник, белязал с качеството на своето творческо откритие, новото българско изкуство. Да благодарим, че в тази изключителна мащабна изложба, тя отново ги събра заедно по дългия път на изкуството.

 Да...истина е!

Проф. Станислав Памукчиев

От изложбата

Куратори на изложбата са Деля Чаушева и Стефан Чурчулиев. Негов е и плакатът към изложбата, сам по себе си произведение на изкуството, което разказва историята – любовна и художествена на Михаил и Лили…

Въвеждащият текст като куратор на Стефан Чурчулиев е много личен за двамата художници и по работата върху експозицията. Публикуваме го и него, независимо, че присъства на страницата на СБХ. Важно е красивите и преживени думи да присъстват не само като съобщение за моментното събитие, а и да остават, защото както ми каза преди дни един забележителен режисьор – документалист  /ще четете за него в следващ текст при нас/, макар и в друг контекст „думите остават и се материализират“.

Творби на Михаил Чаушев

„Признавам, че не познавах добре творчеството на Михаил Чаушев (1933-1990) и Лили Чаушева, и когато започнах да помагам на Деля за организацията на изложбата им, бавно, стъпка по стъпка, се запознах с техните работи. Първо с монументалните, а после с творбите им от ателието. Постепенно се потапях в атмосферата на 80-те години на миналия век и осъзнавах силното присъствие на художниците от това поколение, колко творческа и физическа енергия са вложили в усилията си да устоят на изкушенията, на конюнктурата и да създадат изкуство, актуално и днес. Михаил и Лили са едни от тези автори.

Семейство в живота и на моменти творчески тандем, в изкуството двамата следват свой собствен път. Докато монументалните работи на Михаил Чаушев допълват и същевременно търсят естетическия образ на времето, в което живее, живописта му е шепот, чието ехо ни достига като тътен и кара кристалите в нас днес да звънят. Във време, когато творческите компромиси са въпрос на оцеляване, живописта на Михаил Чаушев е честна и искрена и с нея той избира да се съхрани като автор.

Живописни творби на Михаил Чаушев

В нея създава свой оригинален свят, в който спасението е в постоянното търсене, а творческият комфорт – в постоянното съмнение. Пастелите му – дълбоки и тихи, мистични и топли, създават чувство на меланхолия и уединение. Една измислена реалност, в която можеш да се разходиш и да намериш покой. Живописта му е приглушена и изискана, добре премислена и въпреки това много емоционална. Тя е светлина от едно отминало време. Работите му ни връщат към търсенията на авторите от 70-те и 80-те години и логичната връзка на изкуството им с това на XXI век. Ако днес не видим тази връзка, ще продължим да живеем със „сладката“ заблуда, че всичко започва от нас.

Живописни творби на Лиляна Чаушева

Живописта и на Лили Чаушева е смела, „мъжка“, такава каквато само жена може да създаде. Крехка като натура, работите ѝ са категорични, а текстилните ѝ пана са силни и лишени от шаблонност. Стъпила върху фундамента на българската традиция, тя постига върхове в своите търсения както в абстрактната живопис, така и в монументалните работи. В основите на своите пана тя вплита най–доброто от българската традиция, така както легендите разказват, че старите майстори са вграждали сенките на красиви девойки. Вплита духа на предаваното от поколение на поколение мистично познание за света, кодирано в българския текстил. Изкуството ѝ е лишено от мимолетни и излишни амбиции. Незасегнато от настоящето, то създава връзка между миналото и бъдещето. Текстилните ѝ пана са монументални не само с размерите си, а и с вложената в тях идея за вечност. Докосването до тях е като път във времето.

Сенките оформят светлината.

Сенките на времето оформят авторите и тяхното творчество.

Открийте светлината в работите на Михаил и Лили Чаушеви!“

Стефан Чурчулиев

Лиляна Чаушева

На централно място в изложбата е портрет на Лиляна Чаушева, рисуван от Михаил Чаушев в младите им години. Със Станислав Памучиев го гледахме и той каза как с моливче около очите, независимо, че творбата е живописна е оформено излъчването на любимата жена. Сега тя е на 85, но очите са същите с тази дълбочина, красота и продължава да рисува.

На финала на този текст се връщам към нашия разговор с Деля Чаушева, както споменах в началото, който бе и по повод изложбата ѝ “Времеви прорез” в столичната галерия [a]cube в края на декември 2022 година. Тогава си споделяхме, че сме загубили във времето много скъпи хора и сякаш прорезът става все по-дълбок, непреодолим…

Деля и Лиляна Чаушеви, зад тях стената, на която в снимки и слово е разказана историята на Михаил и Лили...

“Понякога си мислим, че сме много силни, че сме много твърди, можем всичко да преживеем. Не, не се случва така. Един прорез във времето може да ни накара да изпаднем в колапс, но после неминуемо ще се съвземем, защото животът е по-силен от всичко. Но болката остава, мъката остава. Времевият прорез няма как да залепим, няма как да го наснаждаме, за да върнем онова, което е било в целостта. Това е онзи белег, който ще носим до края на дните си в себе си. Ще носим всичко това до края. Има неща, които няма как да залепим, но трябва да преминем през това.“ Каза Деля, като продължи за себе си като художник: “Първите мои учители са майка ми и баща ми Михаил и Лиляна Чаушеви, прекрасни художници. После образованието в Полша /Завършила е Краковската художествена академия „Ян Матейко”, специалност „Живопис” при проф. Йежи Новошелски и като втора специалност – „Графика” при професорите Вейман и Буш/ ми е дало отпечатък. Следвам единствено себе си и желанието да работя. Не бързам. Работя, рисувам, ако нещата се случат – правя изложба, ако не се получат, оставям за по-нататък. Показвам картините си първо на майка ми, защото е велика майка и после ги изнасям навън.“

Деля Чаушева със сина, дъщеря си и майка ѝ Лиляна Чаушева

На изложбата „Истина беше…“ бяха заедно, така е отредено. Любовта беше във въздуха, дишаше…

Изложбата продължава до 12 април. Преживейте я, тя е дар! ≈

Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков

[asbestgid]

31 августа в истории Асбеста 07:30 События города в этот день за последнее десятилетие В 2013 году в Интернете появилось видео под названием «Подростки-боксеры разгромили кафе в Рефтинском». В комментарии указывается, что «подростки из секции бокса ДЮСШ «Олимп» ворвались в кафе «Неолит» и разгромили его. 5 посетителей вынуждены были спрятаться на складе. Двое сотрудников кафе, избитые бейсбольными битами, были доставлены в травматологию г. Асбеста» На видео представлены последствия погрома. В полиции Асбеста прокомментировали данную ситуацию. В тот день произошел конфликт между работниками кафе и отдыхающими, который перерос в драку. Выяснилось, что подростки из секции бокса ДЮСШ «Олимп» в конфликте не участвовали. Однако их тренер А. Шестаков принимал участие в потасовке. В 2010 году жители поселков Папанинцев и Новоокуневского остались без питьевой воды. В "Водоканале" объяснили, что электрооборудование останавливали специалиств "Горэнерго". А в "Горэнерго" сказали, что ничего не останавливали. Но воды-то не было... В 2011 году государственное унитарное предприятие  Свердловской области «Птицефабрика «Рефтинская» было реорганизовано в ОАО «Птицефабрика «Рефтинская». Уставный капитал птицефабрики «Рефтинская» составит 1, 69 млрд. рублей. Держателем 100% акций является правительство Свердловской области. Подробнее: https://asbest-gid.ru/news/31_avgusta_v_istorii_asbesta/2022-08-31-30781

[theukone-news]

До того, как построили Стоунхендж: археологи нашли древнейшую солеварню в Британии

Возраст самой старой солеварни в графстве Йоркшир не менее 5800 лет и соль в ней добывали еще в эпоху раннего неолита В графстве Йоркшир нашли древнейшую солеварню Великобритании. Ее возраст составляет около 5800 лет и соль в ней добывали еще до того, как построили Стоунхендж. Об этом пишет Cambridge University ... Читать далее

[readok]

В Швеции нашли неолитическое захоронение собаки рядом с людьми Шведские археологи раскопали неолитическое погребение собаки, похороненной среди людей.

[dynamo-7-kyiv]

Мамай-Гора 💀 крупнейший мультикомплексный могильник Северного Причерноморья #МамайГора #КаховскоеВодохранилище #Природа #Могильник #Археология #Archeology #Курган #Неолит #ЭпохаБронзы #Скифы #Половцы #ЗолотаяОрда #Август2020 #ВеликаяЗнаменка #КаменскоДнепровскийРайон #ВасильевскийРайон #ЗапорожскаяОбласть #Украина #Ukraine #Україна #DimaAntifeev #Антифеев #dronephotography #dronestagram #mavic2pro (at Мамай-Гора) https://www.instagram.com/p/CFJsbE5McnJ/?igshid=1rwxioezbb9o2

[info-mix-net]

New Post has been published on https://info-mix.net/kak-zhili-drevnie-zemledelcy-evropy

Как жили древние земледельцы Европы

Учёные из Медицинской школы Гарварда и одного из институтов Общества Макса Планка провели масштабное исследование ДНК, которую имели древние обитатели Европы. Оказалось, что в течение тысяч лет первобытные охотники и первые пахари жили бок о бок и изредка обменивались генами. Но зачем вообще на

[ufo-space]

Комплекс Гёбекли-Тепе Меняет Взгляд На Историю

Как храмовый комплекс Гёбекли-тепе меняет взгля... Читать дальше »

[burbalet]

Очередная перестрелка в Курьяново. Кафе Неолит. Жители неоднократно обращались в ОВД Печатники , в том числе и ко мне по поводу деятельности этого заведения. Громкая музыка ночью,крики,драки- все это до предела надоело жителям. По ночам страшно пройти. Жителей Курьяново беспокоит безопасность за детей. Ещё летом 2018 г. Была перестрелка средь бела дня. Пострадало 2человека. По чистой случайности никто из жителей не пострадал. А теперь массовая пальба лиц кавказкой национальности в Курьяново Района Печатники. Такая же ситуация в районе ,с кафе АЯНА (ул.Полбина 30),где в 18:00!!! вечера идут массовые драки. (См.предыдущие публикации)Жители также боятся пройти мимо этого злачного заведения. Печатники ЮВАО Москва #Курьяново #печатники #юваомосква #омвд #неолит #мвд #криминал https://www.instagram.com/p/Bt5Zb3fgVc7/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1jvum0aqci3rj

[hudogniknet]

Литография,отпечатана тирежом 25 экз. 30x36, бумага, авторская техника LANG_catalog_text_1 HUDOGNIK.NET

[oi5]

В Шотландии нашли искусственные острова старше Стоунхенджа

У Внешних Гебридских островов на северо-западе Шотландии нашли два краннога, построенные в эпоху неолита, сообщается в Antiquity. Они оказались старше Стоунхенджа: ученые датировали найденную рядом с островками керамику периодом 3,3–3,6 тысячи лет до нашей эры. Кранногами в Шотландии, Ирландии и Уэльсе называют частично или полностью искусственные острова, построенные на реках или озерах, пишет N+1. Их использовали для жилья со времени неолита до XVII–XVIII веков. Кранноги представляли собой установленные ... Читать дальше: https://oi5.ru/n251281638

[elikav]

В Болгарии обнаружено неолитическое захоронение, которому более семи тысяч лет

Могилу с останками женщины и ребенка обнаружили археологи во время раскопок на территории поселения Слатина на окраине Софии.

По предварительным данным

В Болгарии обнаружено неолитическое захоронение, которому более семи тысяч лет

[onewhoneversleepsblog]

The Neolithic petroglyphs on the Graffiti Rock (Quiryat Al Asba) some 200 km west of Riyadh.

[theukone-news]

Древние камни на острове Льюис отмечали места ударов молний

Британские геофизики сумели пролить свет на загадку, давно волновавшую археологов. Они установили, что круги из вертикально установленных камней, сооруженные на острове в неолитическую эпоху, отмечают места, куда попадали удары молнии. Остров Льюис входит в архипелаг Внешние Гебриды к северу от Шотландии. Каменные круги на нем были воздвигнуты между 3000 и ... Читать далее

[rasen-rs]

Четири пронађене фигурине у Жупи александровачкој

Жупа александровачка је веома стара област која је миленијумима имала свој географски, историјски, етнички, етнографски и културни идентитет. О томе потврде налазимо у материјалним остацима праисторијских, античких и средњовековних култура, као и у писаним изворима богате историје овог краја. У свим историјским епохама истицала се особеношћу као поднебље погодно за интензиван живот. Својим природним благодетима, изузетним географским положајем и жупном климом, Жупа је омогућавала идеалне услове за континуирано насељавање ове области од праисторије до данас.

ВИНЧАНСКА КУЛТУРА

У Завичајном музеју Жупе чувају се четири скулптуре од теракоте које представљају остварења првих праисторијских земљорадника, који кроз њих рефлектују смисао постанка и опстанка на овом простору. Монументалност која их одликује је усамљена појава и представља непроцењиво културно благо, пред којим су се поклонили и највећи: Британски музеј, Дански двор, Музеј Тера амата у Ници и многи други.

Завичајни музеј Жупе смештен је у центру вароши у Кући попа Марка. У 380 квадрата стале су богате археолошка, етнографска и историјска поставка са око 3.000 предмета. Ту је и фототека са око 6.000 фотографија и негатива и библиотека са близу 1.500 књига. Историчар Иван Брборић наводи да осим епохе неолита у археолошкој поставци постоји и неколико вредних експоната из каснијих периода, бронзана секира и римски ратнички појас са локалитета Ивковића куће.

Пред науком је велика загонетка коју и даље чувају „Жупске сфинге“: Lady of Aleksandrovac, Venus de Župa, Madame de Vitkovo и Madame de Venčac.

Оне су најзначајнији експонати од обиља пронађеног материјала са локалитета Витковачко поље, које се налази на 4 км источно од Александровца. Овај археолошки материјал припада периоду неолита, прецизније Винчанској култури која је на простору Балкана егзистирала од 5500 – 4000 год. пре нове ере.

Витково представља локалитет који је дао највећи број фигурина и статуета у Србији пропорционално степену истражености локалитета. Али осим фигурина пронађено је и велики број керамичких посуда: тањири, пехари, жртвеници, просопоморфни поклопци и минијатурни судови од пречишћене, добро печене и углачане глине. Такође је заступљена кремена и камена индустрија. Велики број камених секира и ножића говоре о њиховој активној производњи и употреби.

Lady of Aleksandrovac

“Lady of Aleksandrovac”, како су је званинично именовали на Светској изложби у Ници, а у народу познатија као “Миладија”, најпопуларнији је налаз који имамо – прича за “Новости” мр Јелена Тодоровић Гавриловић, директорка Завичајног музеја Жупе, где се чува драгоцена “четворка”. – Фигурине и неолитски налази из наше музејске збирке сведоче да се народ и у преисторији на жупским просторима бавио пољопривредом. Неколико хиљада година касније, наша земља је још плодна, а данас је препознатљива по вину.

This slideshow requires JavaScript.

СИМБОЛ БЕРБЕ

“Lady of Aleksandrovac” има шестоугаоно лице, крупне очи у облику латиничног слова В, увојке, раширене подбочене руке са шакама на боковима. Баш таква, била је симбол Првог сајма вина у Александровцу, а један је од симбола “Жупске бербе”, која траје пола века и сваког септембра окупи око 40.000 посетилаца. Жупски винари су добили право да на винске етикете ставе ознаку “врхунско вино”.

Извори: Завичајни музеј Жупе, Вечерње новости

  Тајна четири жупске венере Жупа александровачка је веома стара област која је миленијумима имала свој географски, историјски, етнички, етнографски и културни идентитет.