#разкази

[vasetovp]

🇧🇬❤️🇧🇬

"Такава жена Петър не беше виждал, имаше нещо, което я отличаваше от останалите и селските, и градските моми, а той не беше странил от тях досега и тънката част я разбираше.

- Не жена, а зряла любеница! Зряла - тамън нито повеке, нито по-малко! Да впиеш жадно борни¹ в сочния плод, да усетиш мекотата и деликатния му вкус, да пиеш от сока му и да се не засищаш! - такива мисли покълваха в главата на Петър и скоро избуяха като пролетна трева.

Двамата често тайно се гледаха с интерес, изучаваха се един друг. Петър беше имал много жени, но скоро му доскучаваха, а Гана беше като дълбок кладенец - ту ще утоли жаждата му, ту ще го прониже с хладен поглед..."

¹устни

Из "Разкази от корена"

[yoanaborisova]

Хей, хей, читатели!

Съвместният ни сборник с фентъзи-трилър-хорър разкази с Иванчо ще можете да четете в Wattpad. Ще има нов разказ всеки понеделник, така че stay tuned!

Сборникът спечели второ място в категория „Проза" от конкурса на Издателска група „Арс" и „Scribens" за ръкописи на дебютна книга - поезия, проза и хуманитаристика през 2022 г.

Линк към сборника ТУК

[goodgirlslovebadboys15]

Нова година, старо аз

През този месец социалните мрежи се препълниха с гръмки постове, в които хората описват какво са постигнали през изминалата година, кои държави са посетили, в колко ресторанта са хапвали, къде са се напивали и с кого. Клипове, снимки, прочувствени разкази- всякакви стилове и варианти на изразяване, с които всъщност човек цели единствено да обобщи годината. В това, разбира се, няма нищо лошо.…

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Кинофестивалът CineLibri  е 10 години „Поезия безкрай“…

„Основното е, че ще бъде първият в света кино-литературен фестивал CineLibri, който е посветен на екранизациите. Идеята е в този фестивал да се покажат най-добрите екранизации на книги. Искаме фестивалът да е многогодишен – горе-долу 70% от нашите книги са филмирани. С голям подбор може да запълним много години.“ Каза за „въпреки.com” в късното лято на 2015 година Жаклин Вагенщайн, изпълнителен директор и създател на кинофестивала.

Припомняме думите ѝ, защото се оказаха пророчески и, защото още тогава тя имаше страхотна визия и планове за бъдещето на CineLibri и сега предстои неговото 10-ото издание (10 октомври – 3 ноември) под мотото „Поезия безкрай“. В годините от създаването му досега сме писали много за него – за филмите, за знаменитите гости, за надслова му, който винаги като избор ни е правил и истинска част от световната кино и литература. /Може да си припомните в текстовете на „въпреки.com” тук/.

Раймонд Вагенщайн и Жаклин Вагенщайн при представянето на първия кинофестивал CineLibri, 2015

В годината, в която отбелязваме 10 години от рождението на CineLibri, в контекста на един все по-безутешен свят, потърсихме упование в поезията. В поезията, която се родее със съня, бил той и летлив и бързо изчезващ кошмар, произлязъл от някой дивен филм на Алехандро Ходоровски; в поезията, тъждествена с пияния кораб на Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници; в поезията като съпротива срещу еднообразието и обикновеността на живота и като „отдих за окованата фантазия“. Пишат организаторите и допълват:

Най-вече в поезията като свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Педро Алмодовар Вече имаме информация за част от филмите, които ще гледаме. Чакат ни уникални преживявания в дните на фестивала. Още преди да бъде обявена Голямата награда „Златен лъв“ за най-добър филм, която спечели изключителният испански режисьор Педро Алмодовар на 81-я кинофестивал във Венеция, с председател на журито френската актриса Изабел Юпер, с първата си англоезична продукция – „Съседната стая“ знаехме, че на 25 октомври ще имаме шанса да го видим в зала 1 на НДК, когато ще бъде и церемонията по награждаването на CineLibri. Филмът ще има ексклузивна премиера у нас броени дни след премиерата си във Венеция. Испанско-американската камерна драма е изключително поетична и просветляваща история за смисъла на живота и смъртта, за стойността на приятелството и емпатията в критични моменти. Главните роли  са поверени на две възхитителни актриси – Тилда Суинтън и Джулиан Мур! Филмът е адаптация по роман на Сигрид Нунес, изследва противоречивата тема за евтаназията, но се усеща като апология на живота и силата на човешкия дух. Близки приятелки в миналото, с времето Ингрид и Марта са се отчуждили - едната се е отдала на писането, другата е избрала професията на военния репортер. След години двете се срещат отново при неочаквани обстоятелства. Вглеждайки се в отношенията помежду им, „Съседната стая“ рисува вълнуващ и провокативен портрет на нашето съвремие.

Тилда Суинтън и Джулиан Мур

Режисьор, сценарист, писател и продуцент, Педро Алмодовар има внушителен набор от киноотличия в кариерата си, в т.ч. „Оскар“, „Златен глобус“, „Сезар“, „Златна палма“, а през 2019 г. на фестивала във Венеция му беше връчена награда за цялостно творчество. Филмите му се занимават с проблемите на идентичността, приятелството, страстта, семейството и майчинството. Действието обикновено се развива на фона на определени социални и политически трансформации, героите са психологически достоверни, диалозите са пиперливи, а декорите и цветовете са истинска поезия. Алмодовар е майстор на сложните емоционални лабиринти и жизнеутвърждаващата мелодрама.

Неотдавна на български език излезе неговият сборник с разкази „Последният сън“ (издателство Colibri) – изкусна и многолика кратка проза, написана с кинематографична стегнатост, експресивност и тънък хумор. Фрагментирана автобиография на един оригинален творец, страстно отдаден на изкуството!

Новият филм на Паоло Сорентино, един от корифеите на съвременното италианско кино, ще открие Международния кино-литературен фестивал Синелибри 2024. Италианско-френската продукция „Партенопа“, която се нареди сред номинациите за „Златна палма“ в Кан тази година, представлява пленителна неаполитанска драма – изящен трактат за магията на кинематографията.

По традиция тържествената церемония по откриване на CineLibri ще се състои на 10 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК в присъствието на десетки изтъкнати гости.

Историята на филма е вдъхновена от мита за Партенопа, една от сирените в гръцката митология, чието име означава „глас на девица“.  Партенопа е и поетичното име на Неапол, родния град на многократно отличавания режисьор и сценарист Паоло Сорентино, който има в актива си „Оскар“, „Златен глобус“, БАФТА и четири награди на Европейската филмова академия само за трагикомичния шедьовър „Великата красота“ (2013). „Партенопа“ е седмият поред негов филм, номиниран за „Златна палма“.

Роберто Стабиле, ръководител на специалните проекти в Чинечита, който представи програмата Italian Screens в България, благодарение на който ще бъдат показани съвременни италиански филми в рамките на CineLibri

Верен на темите, които го вълнуват, и на сатиричния си подход, сега Сорентино е създал хипнотичен филм с носталгична атмосфера – опияняващ размисъл за неумолимия ход на времето, за безсмислените флиртове и любовните блянове, за начина, по който виждаме хората и местата, и за тяхната непостижима същност. Партенопа е загадъчна и безгрижна наглед изкусителка, която се наслаждава на свободата и младостта си. Родената в Неапол девойка се отличава с неустоима красота и спира дъха на всеки срещнат. Тя знае, че „красотата е като войната – отваря всички врати“, но това не ѝ е достатъчно. Разговорите ѝ със застаряващи актриси, които според обществото вече не са в разцвета на силите си, разкриват природата на нейните собствени желания. Главната роля във филма е поверена на прелестната дебютантка Челесте Дала Порта. Партнират ѝ Гари Олдман, Стефания Сандрели, Луиза Раниери, Изабела Ферари, Силвио Орландо и други.

„Майсторът и Маргарита“

Една от най-очакваните прожекции безспорно ще бъде филмът „Майсторът и Маргарита“ на режисьора Михаил Локшин. Определят го като филм шедьовър, който успя да разбуни духовете в цял свят и е спряган за най-добрата адаптация на едноименния роман на Михаил Булгаков, смятан за един от най-великите в литературата на 20-ти век, до момента.

Почти всеки ден от CineLibri ни „зарибяват“, в най-добрия смисъл на думата, каква изненада ни готвят с поредния филм, който ще бъде включен в програмата на фестивала. /Може да следите на на тяхната фейсбук страница тук./. Тепърва ще разказваме за това…Но сега споделяме по-подробно за идеята на организаторите за юбилейното издание.

CineLibri 2024 празнува пропускливостта между поезията и съня, изкуството и живота, духовното и материалното, надеждата и отчаянието (доколкото във всяко отчаяние се крие надежда), затова и фигурата в средата, своеобразно сърце от протегнати ръце и длани, прилично на разлистена книга, символизира неуморния човешки порив.  Чувството за общност и споделеност окриляват надеждата за едно по-хармонично бъдеще. Тук е кодирано убеждението, че единството извира от многообразието, от примиряването на различията в името на хармонията. Че пламъчето на живота, желанието, любовта, мирът са невъзможни без примиряване на различията, в които има толкова много поезия и красота, стига да имаш очи за нея. Поезията е безкрайна, защото човешките пориви и желания са безкрайни, а те намират своя синтез в изкуството.

Алехандро Ходоровски

Мотото „Поезия безкрай“ е неслучайна референция към едноименния филм на забележителния режисьор Алехандро Ходоровски, чиито сюрреалистични откровения пленяват или отблъскват, но никога не оставят зрителя безразличен.  Кой всъщност е Алехандро Ходоровски Прулански? Роден през 1929 г. в Чили, потомък на украински евреи, креативен, ексцентричен артист с множество превъплъщения – поет, писател, философ, драматург, комик, танцьор, кукловод, режисьор на култовите филми „Къртицата“, „Свещената планина“ и „Света кръв“, автор на пантомими и на комикси, основател на „паническия театър“… Ала преди всичко харизматичен маг, създател на психомагията и психогенеалогията, един от най-енигматичните визионери на нашето време. Автобиографията му не е традиционно животоописание, а метафора и символ на приключението живот, изпълнено с вечно дирене и стремеж да бъдат преодолени границите на разума и тялото със силата на духа и на едно неистово въображение. За да добием сетива за онзи магически „танц на реалността“, който разкрива фантастични възможности и отваря неочаквани пътища, и да се слеем с неговия ритъм.

"Криле на желанието"

А крилете във фигурата са недвусмислена препратка и към знаковия филм на Вим Вендерс „Криле на желанието“. Защото в основата на всяко изкуство, на всеки филм, поема или спектакъл стои желанието. Препратката към филма на Вендерс е и възможно най-поетичното, метафорично напомняне за 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена и рухването на едни илюзии, заменени с други. И тъй като в настоящия исторически момент по-често се говори за оръжия, отколкото за поезия, няма как да не отбележим 100-годишния юбилей на Труман Капоти, който твърди, че „когато оръдията замлъкнат, музите се чуват“.

 Фестивалът отдава почит на корифеите на поетическото изкуство, на които дължим незабравими трепети и полети на духа. Достатъчно е да споменем най-великия френски поет от епохата на Ренесанса - Пиер дьо Ронсар, роден преди 500 години и провъзгласен от съвременниците си за „Принц на поетите“; прочутия чилийски поет и Нобелов лауреат Пабло Неруда, роден преди 120 години; безсмъртния мексикански поет, есеист и Нобелов лауреат Октавио Пас, от чието рождение се навършват 110 години; гениалния ирландски драматург и поет Оскар Уайлд, роден преди 170 години; екстравагантния Джордж Байрон, отлетял преждевременно от този свят преди две столетия... През 2024 г. отбелязваме и 120 години от рождението на българския поет и преводач Атанас Далчев – творец ерудит, неподатлив на конюнктурни влияния.

Атанас Далчев

Тази година, в контекста на един все по-безутешен свят, търсим упование в поезията. В поезията, тъждествена с пияния кораб на Артюр Рембо, комуто се привиждат щастливи и вглъбени удавници, но и в поезията като съпротива срещу еднообразието и крехкостта на живота, като  „отдих за окованата фантазия“. Най-вече в поезията като необятност и свобода, за която толкова жадуваше Пол Верлен, поетът „невинен като птиците“ (както го виждаше Борхес), от чието рождение тази година се навършват 180 години.

Както официалната визия на CineLibri 2024 , генерирана с помощта на AI, е продукт на оригиналната дизайнерска дарба и свежите идеи на Радослава Боор, която майсторски интегрира в проектите си новите технологии, така и съдържанието на актуалния видеоклип е вдъхновено от тематичния фокус на програмата. Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс.  А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на прочутия „Манифест на сюрреализма“, с който Андре Бретон полага основите на това революционно за времето си движение в изкуството. Терминът е изкован от Гийом Аполинер, още един ярък представител на френския артистичен авангард.

Пол Елюар

Режисьор на клипа е Димитър Коцев - Шошо, съмишленик и приятел на фестивала от самото му създаване. Актьорите изпълнители на стиховете са Велина Георгиева и Спартак Панталеев. Оператор на видеото е Александър Станишев, монтажист е Зорица Коцева. Цветните корекции са дело на Борис Тивчев, а костюмите дължим на Мартин Коцев. Художник на костюмите е Силвия Владимирова, художник на крилете: Irina Anatolieva Pamyatnih. Превод стихове на Пол Елюар и Луи Арагон: Силвия Вагенщайн. Анимирано аутро: @ratimid.

Така организаторите на CineLibri, начело с Жаклин Вагенщайн, както всяка година обосновават по невероятен начин самата философия, смисъл, художествен максимализъм неговата програма. Трудно бихме могли да си представим като зрители, като читатели, който чакат с нетърпение фестивалните дни какъв труд, усилия, познание, въображение, мащаб на мечтите се крие зад всичко това! Съвсем не по български го доказва вече 10 години!

Жаклин Вагенщайн

Заедно с това всяко издание обогатява програмата си с нови събития, осмислени преди всичко като поклон и възхищение от голямата литература и доброто кино. Тази година ще се проведе Първият форум на литературните адаптации за голям екран BOB (Based-on-Books), който ще посрещне големи имена от киноиндустрията в София на 26 и 27  октомври в хотел „Милениум“, зала „Айнщайн 2“, в рамките на десетото издание на CineLibri. BOB няма аналог в международен план - освен че представлява мост между две индустрии, свързани съответно с киното и литературата, съчетава образователно-дискусионна част с пичинг. Форумът представлява изключителна възможност за българската публика да се срещне с едни от най-видните имена в киноиндустрията от цял свят, които ще разискват всички аспекти на адаптирането на литературни произведения на голям екран: от творческия процес през практиките и тенденциите до реализацията, финансирането и пласирането на пазара. Програмата включва панелисти от България, Франция, Англия, Германия, САЩ, Шотландия, Норвегия, Чехия, Гърция, Нидерландия, Кипър, Италия и др., представители на финансиращи институции, специализирани платформи, сейлс и продуцентски компании, писатели, режисьори, сценаристи, актьори, журналисти, издатели, скаути, фестивални селекционери. Участие са потвърдили вече влиятелни имена със световен авторитет. Подробности за форума очаквайте при нас.

А ние се вълнуваме и кои ще бъдат членовете на авторитетното международно жури в конкурса за пълнометражен игрален филм на CineLibri 2024, които също ще вземат участие като панелисти в този форум.

За финал на този текст ще цитираме отново организаторите:  „Очаквайте единствения кинофестивал, който се уповава на вековната мъдрост на писаното слово и превръща симбиозата между киното и литературата в оръжие срещу апатията и бездуховността.“

На добър час, любимо CineLibri! Нямаме търпение! ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на CineLibri, Стефан Марков и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[mihaylovblog]

26 години от смъртта на българския актьор от близкото минало Живко Гарванов (1934 – 1998). Тук заедно с Ирен Кривошиева в откъс от българския игрален филм "Хотел "Централ", 1983 г. по сценарий и режисура на Веселин Бранев. Оператор е Яцек Тодоров. Създаден е по мотиви от разкази на Константин Константинов. Музиката във филма е композирана от Божидар Петков.

[orleff]

Очаквайте книгата "Megadeth. Личните разкази за шедьовъра "Rust In Peace""

[otvadkoritsite]

Виктор Денев - Разлом

Виктор Денев се завръща с нови стихотворения в “Отвъд кориците”. Освен поезия, започва и понякога завършва фентъзи и научнофантастични разкази, води и участва в кампании на “Dungeons & Dragons”, печелил е брандирани чорапи от open mic на “Comedy club Sofia” и не е губил чорапи на open mic на “(Не)Форматът”. МисълИзтръгнато отдавна от началото,спонтанното самозараждане отпускаизсъхналите корени в…

[lyutahala]

Женските Архетипове в българския Фолклор: Символика и Стереотипи

Българският фолклор е богат и разнообразен свят, изпълнен с магия, мъдрост и многопластови герои. Сред тях, женските образи заемат особено място, представлявайки архетипи, които отразяват културни, социални и морални ценности. Тези героини не са просто персонажи в приказки и песни, а символи, които носят дълбока символика и често възпроизвеждат стереотипи, формирали се през вековете.

Архетипите на Жените във Фолклора

Майката и Пазителката на Домашното Огнище

Майката във фолклора е символ на грижа, любов и саможертва. Тя е тази, която поддържа семейното огнище, предпазва и подкрепя своите деца и съпруг. Нейният образ често е идеализиран, представян като морален компас и носител на традиционните ценности.

Момата и Красавицата

Образът на младата, красива девойка е централна фигура в много фолклорни разкази. Тя е олицетворение на младостта, красотата и невинността. Често е обект на възхищение и любов от страна на героите, а нейната роля може да варира от пасивен обект на желание до активен участник в събитията.

Самодивата и Вълшебницата

Самодивите и вълшебниците са мистични същества с магически способности. Те живеят в гори и планини, където примамват и понякога заблуждават смелчаците. Техните образи са свързани с природата и често символизират неукротимата женска сила и независимост.

Злата Мащеха и Вещицата

Отрицателните женски образи също имат своето място в българския фолклор. Злата мащеха и вещицата са антиподи на добрите и грижовни майки. Те са представени като завистливи, злобни и манипулативни, олицетворявайки тъмната страна на женствеността.

Стереотипи и Тяхното Влияние

Стереотипите, свързани с женските образи във фолклора, често отразяват патриархалните ценности и социалните роли, отредени на жените в традиционното общество. Майката и пазителката на домашното огнище подчертават ролята на жената като домакиня и възпитателка. Образът на красавицата внушава, че младостта и физическата красота са най-ценните качества на жената. Самодивите и вълшебниците показват жените като загадъчни и опасни същества, които могат да бъдат както вдъхновяващи, така и разрушителни.

Тези архетипи и стереотипи имат значително влияние върху възприятието за женствеността и ролята на жената в обществото. Те формират и предават нагласи, които могат да ограничат или подкрепят жените в различни аспекти на живота им.

Символиката в Женските Образи

Женските архетипове във фолклора са не само отражение на социалните роли и стереотипи, но и носители на дълбока символика. Майката символизира плодородието, живота и продължението на рода. Самодивите и вълшебниците представляват връзката с природата и мистичните сили, напомняйки ни за древните вярвания и култове към женската сила.

Образът на красавицата и момата може да се интерпретира като символ на надежда и ново начало, докато злата мащеха и вещицата олицетворяват страхове и предразсъдъци, свързани с непознатото и различното.

Заключение

Женските архетипове във българския фолклор са сложни и многопластови. Те отразяват както културните и социални норми на своето време, така и универсалните човешки преживявания и емоции. Разглеждането на тези образи ни помага да разберем по-добре не само миналото, но и настоящето, като ни предоставя ценен контекст за съвременните дискусии за женствеността и ролята на жената в обществото.

[purple-little-fairy]

НОВАТА СЪСТУДЕНТКА

На една от лекциите професорът ни съобщи, че имаме нова колежка. В този момент усетих леко докосване по рамото. Огледах се и видях дребничка старица, която ми се усмихваше толкова открито и лъчезарно, че неволно и аз се усмихнах.

– Здравей, красавице. Аз съм Роуз и съм на 87 години – каза тя. – Може ли да седна до теб?

Усмихнах ѝ се отново и ѝ направих място.

– Разбира се, сядай. Мога ли да попитам какво те води в университета на тази невинна възраст? – изведнъж ми се прииска да се пошегувам с нея.

– Тук съм, за да срещна някой богат мъж, да се омъжа и да му родя куп дечица – намигна ми жената.

– А сериозно? – продължих аз. Все повече харесвах новата си състудентка и бях любопитна какво я мотивира да се захване с такова предизвикателство на тази възраст.

– Ами, ако трябва сериозно… Винаги съм искала да имам висше образование. И ето ме тук – кратко отговори Роуз.

След лекциите излязохме заедно и седнахме да пием кафе. От този ден нататък винаги си тръгвахме заедно с Роуз и дълго разговаряхме. Обичах да слушам нейните разкази, в които тя споделяше своята мъдрост и житейски опит. Междувременно тя се превърна в иконата на випуска. Където и да отидеше, Роуз бързо се сприятеляваше, обличаше се добре и искрено се радваше на вниманието на колегите. Тя живееше!

В края на семестъра я поканихме да изнесе реч на тържеството на випуска. Когато тръгна към трибуната, листовете, на които си беше написала словото, паднаха от ръцете ѝ и се разпиляха по пода. Роуз се притесни и се опита да ги събере, но успя да вдигне само някои от тях.

– Моля да ме извините, малко се разсеях. Заради мъжа ми зарязах бирата и сега от съвсем малко уиски се опияних – пошегува се тя. – Сега ще ми е трудно да си подредя речта отново, затова ще ви кажа само няколко неща, които мисля.

Когато смехът в залата утихна, тя се прокашля и започна да говори:

– Ние не преставаме да играем, защото остаряваме. Ние остаряваме, защото спираме да играем. Има точно четири тайни на младостта, щастието и успеха. Трябва да се смеете всеки ден и всеки ден да откривате нещо забавно в живота. Трябва да имате мечта. Когато спрете да мечтаете, вие умирате. Около нас има толкова хора, които вече са мъртви, без дори да подозират това! Има огромна разлика между стареенето и израстването. Ако вие сте на 19 години и цяла година се протягате на дивана и не направите нищо смислено, в края на годината ще станете на 20. Ако аз правя същото, след една година ще навърша 88 години. Няма нищо сложно в това да станеш по-възрастен. Не е нужен талант или някакви способности, за да станеш по-възрастен. Важното е да откриеш нови възможности в тази промяна. Да не съжаляваш за нищо! Възрастните хора обикновено не съжаляват за това, което са направили, а за това, което не са успели да направят. И от смъртта се страхуват само тези, които съжаляват за твърде много неща.

Тя завърши речта си с думите „Ваша Роуз“ и се върна на мястото си. Вс��чки се умълчаха, осмисляйки думите ѝ.

След една година Роуз завърши степента, която беше започ­нала преди години, и получи дипломата, за която толкова беше мечтала. Седмица по-късно почина в съня си.

Повече от две хиляди студенти дойдоха на погребението, за да почетат паметта на тази дребничка жена, на тази светла личност, която със своя пример ни показа, че никога не е късно да станеш това, което искаш да бъдеш.

Няма нищо сложно в остаряването. То е неизбежно. Но израстването е въпрос на избор.

[icellbg]

Оригинален дисплей: Подобряване на визуалната идентичност на вашата марка

В дигиталната среда, където конкуренцията за внимание е жестока, изпъкването е от първостепенно значение. Оригинален дисплей, термин, който набира популярност в маркетинговите среди, предлага стратегия за завладяване на публиката с уникални визуализации и ангажиращо съдържание. В тази статия ще се задълбочим в значението на оригиналния дисплей, неговото внедряване и най-добрите практики за издигане на визуалната идентичност на вашата марка. Оригинален дисплей

Разбиране на оригиналния дисплей

Оригиналното показване включва създаването и представянето на уникално визуално съдържание, което отличава марката от нейните конкуренти. Той надхвърля конвенционалната реклама, като се фокусира върху креативността и автентичността, за да резонира с целевата аудитория. От привличащи вниманието графики до завладяващи разкази, оригиналният дисплей има за цел да остави трайно впечатление у зрителите.

Значението на оригиналния дисплей в маркетинга

В днешния пренаситен дигитален пейзаж потребителите са бомбардирани с реклами на всяка крачка. За да преодолеят шума, марките трябва да възприемат иновативни подходи, а оригиналният дисплей предлага решение. Чрез изработването на визуално привлекателно съдържание, което е в съответствие с ценностите на марката, фирмите могат да насърчат по-дълбоки връзки с аудиторията си и да подобрят припомнянето на марката.

Съвети за създаване на оригинален дисплей

Използване на уникални визуализации

Един от стълбовете на оригиналния дисплей е използването на отличителни визуални елементи, които привличат вниманието и предизвикват емоция. Независимо дали става дума за поразителни образи или нетрадиционни дизайнерски елементи, включването на визуално стимулиращи елементи може да отличи вашата марка и да остави трайно впечатление у зрителите.

Включване на идентичност на марката

Оригиналният дисплей трябва безпроблемно да се интегрира с идентичността и посланията на вашата марка. Последователността в елементите на дизайна, цветовите схеми и тона на гласа засилва разпознаването на марката и засилва лоялността към марката сред потребителите.

Ангажиращо създаване на съдържание

Освен естетиката, оригиналният дисплей трябва да предоставя смислено съдържание, което резонира с вашата целева аудитория. Независимо дали чрез разказване на истории, хумор или образователно съдържание, ангажиращите разкази могат да завладеят зрителите и да ги накарат да предприемат действия.

Примери за успешни оригинални дисплейни кампании

Много брандове са се отличили в прилагането на оригинални стратегии за показване, за да оставят отпечатък върху своята аудитория. От емблематичните празнични кампании на Coca-Cola до вдъхновяващото разказване на истории на Nike, тези марки демонстрираха силата на креативността в привличането на вниманието на потребителите и насърчаването на афинитета към марката.

Инструменти и ресурси за изработка на оригинален дисплей

За щастие има множество инструменти и ресурси, които да помогнат на марките да изработят оригинално дисплейно съдържание. От софтуер за графичен дизайн като Adobe Creative Suite до платформи за създаване на съдържание като Canva и Piktochart, тези инструменти дават възможност на търговците да вдъхнат живот на своята творческа визия ефективно.

Измерване на успеха на оригиналния дисплей

Въпреки че креативността е от съществено значение за оригиналния дисплей, измерването на нейната ефективност е също толкова важно. Използването на показатели като степен на ангажираност, честота на кликване и настроения към марката може да предостави ценна информация за въздействието на вашите кампании и да информира за бъдещи стратегии.

Често срещани грешки, които трябва да избягвате

В преследването на оригиналност марките могат да попаднат в често срещани клопки, които подкопават ефективността на техните усилия за показване. Те включват пренебрегване на последователността на марката, пренебрегване на предпочитанията на аудиторията и жертване на яснота за творчество. Като се съобразяват с тези грешки, марките могат да гарантират, че техните оригинални усилия за показване резонират ефективно с целевата им аудитория.

Оригиналният дисплей предлага завладяваща възможност за марките да се разграничат на претъпкан пазар. Като дават приоритет на креативността, автентичността и ангажираността на публиката, брандовете могат да издигнат своята визуална идентичност и да създадат по-дълбоки връзки с потребителите, като в крайна сметка стимулират бизнес успеха.

Информация за магазина:   адрес: Кирил и Методий 15 Гоце Делчев 2900 България Тел: 0876 804 794 поща: sales@icell.bg

Посетете тук:  https://icell.bg

[vasetovp]

Той бе зимата. Тя лятото.

Той бе януарския студ. Тя жегата през Август.

Той бе кратък и хладен в изказа. Тя многословна и разточителна като безкрайна лятна нощ.

Често я смразяваше с мълчанието си, но Тя знаеше как да разтапя ледовете му.

Той обичаше топлината на устните й, докато Тя търсеше прохладата на тялото му.

А когато Той проникваше в нея, Тя нахлуваше като лятна буря в душата му.

И започваше да я прелиства. Той обичаше разказите й. Тя намираше думите в дълбините на изстрадалата му, неспираща да търси любов мъжка душа. И създаваше от тях истории. Толкова истински и толкова нереални, колкото самия му живот.

Тя бе неговата Шехерезада. И нощ след нощ, Той потъваше в уханието на омайните й разкази. Докато накрая не осъзна, че се бе пристрастил към думите, които копринения й глас нежно му нашепваше.

Бе пленен от един крехък слънчев лъч, който бе успял да премине през мрака на многовековната му студена душа и да огрее любовта, която всъщност винаги бе носил в себе си.

Осъзна, че обича.

Нея.

[silentangell95]

Ретроспекция на 2023г.

Началото на годината започна с края на ремонта на майчиния апартамент и нанасянето на Анчето там. Беше голяма галимация когато двете ходихме да го чистим.

По някое време се беше появила спукана тръба чиято вода се стичаше към подземния гараж и правеше проблемил. Благодарение на активното участие на Жеко, родителите ми и домоуправителката всичко се оправи сравнително бързо. Жеко по- късно  през годината участва и в отводняването на моя апартамент. Там пък тръбата на пералнята ми се беше спукала и водата беше преминала плочките в кухнята и бе достигнала до половината ми хол. Като беше протекло и в стаята на жената която живее под нас. Нещата леко се разминаха. Ламинатът ми нямаше особенни щети както и жената под нас благодарение на взетите мерки на време. Сега си имам нова пералня. Освен с нова пералня се сдобих и с нов телефон тъй като моя издаде фронта неочаквано. Двете с Анчето след рождения ми ден ходихме до Технополис да го избираме. Толкова много му се радвам на моя нов Samsung. Поднових си и личната карта. До тук с новите придобивки.  С нашите бяхме решили да ходим до Планетум да гледаме нещо но се разминаха нещата. Иначе пак си обикаляхме с тях по най- различни заведения, места и събития. Както тримата така и с Анчето. Двете с нея пък посетихме няколко много готин нови заведения. Сама почти не съм обикаляла никъде. Баща ми имаше юбилей и вуйчови ни дойдоха на гости. Вуйна по- късно през годината и тя имаше юбилей и ходихме пък при тях на гости в Димитровград. Пак изкарахме късмет, че имаше директен влак до там. На празненството също присъстваха и братът на вуйна заедно със съпругата му и голямата им дъщеря Тончето. С нея не бяхме се виждали от доста години и бях много щастлива да я видя и да си поговорим. Калина ме покани на моминското и парти и да и бъда шаферка. За първи път присъствах на моминско парти и бях шаферка. Това беше и първата ми самостоятелна сватба без родителите ми. Моминското беше в Созопол с една нощувка. Запознах се с нови момичета. Цял следобед бяхме на плажен бар а след това се настанихме в хотела. Той беше много хубав. Пълен с руснаци. Бяхме в една стая с Анчето. Басейнът беше страхотен. Цяла вечер докато другите бяха на бар аз плувах под звездното небе. Беше прекрасно изживяване. Нещо което бях гледала по филмите и не мислех, че ще ми се случи. Сватбата също мина добре и ми хареса мястото на бракосъчетанието и ресторанта. Най- якото е, че хванах букета. Такава гордост и щастие ме изпълниха все едно са ми подарили имение. Тази година успях на два пъти да хвана дерматит на очите. Голяма изненада беше като се събудих и едва си отворих очите тъй като бяха станали на понички. Благодарение на лечението с Алергозан хапчета и мазило ми се оправи положението. Другото интересно беше, че фотосесията която правих миналата година ми беше публикувана в модното списание Marika. Отново изпълнена мечта и това се случва преди рождения ми ден. Също така си и получих сертификатът за завършен моделски курс. Успях през годината да се видя най- накрая с Ру. Беше вълнуващо да се видим след толкова много години. С Ивка една от близначките също се видяхме. Росито пък през това време беше беше бременна и роди. С Викито не успяхме да се видим. На Филип пък оставях Реми като пътувах за някъде. Реми направи една годинка. Психоложката ми пък в края на лятото излезе в майчинство и временно сме замразили нещата там. Спрямо разкази и дневници също съм замразила нещата. Годината приключи с изборите за кмет на които гласувах. Май, май това беше всичко най- важно от миналата година. Никак не е минала зле като гледам. Да видим 2024г какво ще ми донесе.

[todorpeychev]

Писателят Тодор Пейчев стана герой в сборник на Людмила Андровска

Писателят Тодор Пейчев стана герой в сборник на Людмила Андровска

През 2007 година излиза първата книга на Тодор Пейчев – автобиографичният роман „По-различен ли?! Не се препоръчва“. Няколко години по-късно, а именно – 2015 – се появява и втората му книга – сборникът разкази „Душата ми плаче за теб“.

„По-различен ли?! Не се препоръчва“ е изповед на един млад човек, различен от общоприетите норми и правила. Живот, изпълнен с много болка, борба за оцеляване, търсене на обич чрез секс. Опит за бягство от действителността в изкуството, психотропните и самоубийствата… И всичко това на фона на една голяма любов… „Защо съм различен от останалите хора и никога не намирам вътрешно спокойствие“, често се пита героят.

Втората книга на Тодор „Душата ми плаче за теб“ е сборник с разкази, изпълнени с невероятните истории на героите. Подвластни на превратностите на времето, в което живеят, те преминават през всевъзможни изпитания. От тотални падения до прекрасни извисявания, присъщи и за повечето хора по света.

Тодор Пейчев е роден в София, България на 18.11.1972 година. Шест години играе в самодейна куклена трупа към Профсъюзен дом на културата „Искър” под ръководството на Стефанка Такева, където открива света на кукления и драматичен театър. А съприкосновението му чрез нея със Студия за игрални филми „Бояна” открива и света на анимационното и игрално кино.

Тези места му дават първоначален тласък в развитието му в изкуството, силно повлиян от артистичната атмосфера, както и от свободния дух и различното мислене на творците. Завършва 23 ЕСПУ „Фредерик Жолио-Кюри”, където попада в една среда на учители и съученици, отворени към съвременния свят и бунтари спрямо ограниченията. След което завършва двугодишна професионална специализация по киноизкуство към Школа по аудио-визуални изкуства „Славал – 7” под ръководството на Слав Едрев, където изучава: операторство за кино и телевизия, режисура за кино и телевизия, актьорство за драматичен театър, журналистика и масови комуникации, история и теория на киното и телевизията, филмов и електронен монтаж, музика и звук в киното и телевизията, сценаристика, сценография и гримьорство.

Авторът, освен че пише и създава образи и персонажи, но и самият той е литературен герой в разказа „Моето прекрасно момче“ от сборника разкази „Което си отива“ на Людмила Андровска. Авторката въплъщава Тодор Пейчев в героя Нико – гей мъж, чийто начин на живот се определя от сексуалната му ориентация и предпочитания към същия пол.

Автор: Мирослав Дечев

Писателят Тодор Пейчев стана герой в сборник на Людмила Андровска - Luboslovie.bg

[vprki]

Изложбата „Природата на връзките“: Десет буни и вълните на екофеминизма

От 24 май до 2 юни 2024 г.  ценителите на съвременното изкуство във Варна ще могат да посетят последната изложба, курирана от Ирина Баткова /на снимката/, която представлява визуална рефлексия на тема „Природата на връзките“, реализирана чрез работи на десет художнички от различни поколения, чиято работа кураторката следи в последните години. Написа за „въпреки.com” Нора Голешевска, изследовател на културата, автор на статии и студии в областта на  визуалните изследвания.

Изложбата е разположена в знаковото за алтернативна култура в морската столица пространство ReBonkers, като се реализира в рамките на второто издание на форум за съвременно изкуство БУНА, осъществено  под същия надслов.

По замисъла си, събитието обещава да формулира визуален размисъл над същността на отношенията, провокиран от различните идейни вълни в екофеминизма, а за капак, неговата реализация се осъществява в контекста на сграда, чиито първоначални функции са военни и на практика е практически последният запазен елемент от крепостната стена на града.. Селекцията обединява млади и утвърдени имена, познати както у нас, така и на международната сцена.

От изложбата

Екосистемата, очертана от „хабитатите“ на художничките се простира от Варна (София Димова) до София (Надежда Олег Ляхова, Албена Баева), от Берлин (Дагмар Шюрер, Мариана Василева) до Истанбул (Гьонюл Нюхоглу), от Париж (Боряна Петкова)  до Ню Йорк (Боряна Росса), от Амстердам (Наталия Йорданова) до Хелзинки (Леда Ванева).

За широката аудитория името на Ирина Баткова се асоциира с българския павилион на предходното 59-о биенале за изкуство във Венеция, където с художника Михаил Михайлов реализираха проекта “Ето къде си”, представил България на международния художествен форум през 2022 година. За познавачите, обаче, работата ѝ се е доказала с умението да трансформира неконвенционални пространства във визуална среда за реализиране на различни художествени разкази, което през годините се наложи убедително и като нейна професионална визитка. Така за целите на на��радите на Мтел за съвременно изкуство през далечната вече 2008 година Баткова преобрази тютюнев склад в центъра на град Пловдив, през 2009 г. – магазия номер 7 на Пристанище Варна, а през 2011 г. – необитаемата по онова време новопостроена сграда на Бенчмарк в София; През 2010 година кураторката представи мащабния проект “HYPNOSIS“ на Георги Ружев в Цистерната на Базиликата в Истанбул /HYPNOSIS, Artist: Georgi Ruzhev, Performance: Georgi Ruzhev and Slavi Bitrakov (youtube.com)/, а през 2018, 2019 и 2021 година  направи във Водната кула на кв. „Лозенец“ поредица от самостоятелни изложби на Боряна Петкова, Георги Георгиев – Жорас, Гьонюл Нюхоглу и Мартиан Табаков, както и общата изложба на Георги Ружев, Рада Букова, Елизабет Молин, Том Лок и Един Мииксенмаке.

От изложбата

В този ред на мисли може да се твърди, че изложбите на Ирина Баткова се отличават със своя разпознаваем бранд, балансиращ внимателно отношение към курираните произведения и задълбочена идейна основа, развита със забележително въображение, многопластова визуална култура и впечатляваща работа със средата.  Както може да се очаква и този път работата с пространството, като че ли ще формулира своя тематична нишка с цялостната тематика на изложбата, която е разположена в сграда, строена за целите на барутен погреб, на територията на който кураторката обединява работи на десетте художнички, търсещи в креативния процес начин да реконструират своите връзки със средата, в която живеят и работят. Със свои дългосрочни проекти, съотнасящи се със заглавието на изложбата се представят Боряна Росса и Леда Ванева, а Надежда Олег Ляхова, Албена Баева и Боряна Петкова вземат участие със свои работи представяни само по веднъж на софийска сцена. На свой ред инсталациите на Дагмар Шюрер, Гьонюл Нюхоглу, Мариана Василева, Наталия Йорданова и София Димова са създадени конкретно за изложбата, в рамките на второто издание на арт форум БУНА, с ��оето откликват на стремежа на морския фестивал да се заяви не просто като витрина на вече създадени артефакти, а и като фактор в генерирането на съвременното изкуство.

От изложбата

Художничките са поканени да участват в изложбата „Природата на връзките“ именно поради факта, че според Баткова, техният подход по автентичен начин демонстрира идеята за това как тези десет дами допринасят със специфичния си поглед за осмислянето на начина, по който се създават и рушат различни по вид и произход връзки, установени в контекста на заобикалящата ги среда. В контекста на бившия барутен погреб работите на десетте художнички не са в темпорален синхрон, а дори са в някакъв смисъл са анахронични. Обединяващ за всички тях елемент, който кураторката идентифицира, е подходът да напуснат собственото си художествено измерение, като безрезервно последват усета си към детайла, отвеждащ ги до вариативни, множествени светове, изплъзващи се от установените стандартизирани ценностни йерархии, през които сме свикнали да мислим не само нашите отношения със средата и другите, но и със самите себе си.

По своята първоначална функция бившият склад за боеприпаси на ул. „Барутен погреб“ №1 в район “Погреби” във Варна е място за погребване на барут, с размер 200 кв. м., построен в последните десетилетия на османския период у нас.  Впоследствие складът се използва за съхраняване на барута и снарядите на Варненския гарнизон, докато през 90-те години на миналия век мястото е „рециклирано“ за първи път, превръщайки се в дом на популярния рок-клуб “Бонкърс”, изизиграл важна роля за развитието на алтернативната музикалната сцена в морския град.

От изложбата

В подобен контекст заданието на изложбата изглежда предизвикателно, защото предприема образна рефлексия над природата на връзките, осъществена през фокуса на екофеминизма, в контекста на сграда, чиито първоначални функции са военни. Още повече, природата на връзките е осмислена от жени художнички, които търсят в креативния процес начин да реконструират своите връзки със средата, в която живеят и работят. В контекста на константните за мисленето дихотомии на женско – мъжко, материално – духовно, природа – култура; художествено – политическо назрява любопитството за това дали изложбата ще надскочи обичайното феминистко говорене и ще съумее да преодолее идеологическия капан, в който рискува да бъде уловено всяко лишено от философска дълбочина, лесно противопоставяне.

От изложбата

Изкушените да видят отговора, даден от десетте художнички в селекцията на Ирина Баткова могат да направят това на 24 май 2024 г. от 19:30 .часа, когато изложбата предстои да бъде открита с пърформанса на Боряна Петкова  „Пазител II“, както и всеки  делничен ден до закриването на фестивала на 2 юни 2024 година. ≈

Текст: Нора Голешевска

Снимки: архив на проекта

[mihaylovblog]

117 години от рождението на Варлам Шаламов (1907 - 1982). Той влезе преди години в моята литературна Светая светих и завинаги ще остане там, като един от любимите ми автори. Влезе тихо, изтупа снега, натрупан по раменете и ушанката му от свъсеното сибирско небе, захлупило Колима. Удари една в друга валенките си по същата причина и приседна уморено. След това започна своите „Колимски разкази“ - пожълтели листове от календара на затворническото ежедневие в ГУЛАГ, написани с болка, опитомено страдание, ранени надежди и калена любов към живота. И едно последно свещено желание на лагерника Шаламов – да останеш човек, да се съхраниш…въпреки всичко и всички. Снимка: www.bnr.bg

[yoanaborisova]

#1. В помощ на писателя - Идея. История. План.

Серия от статии в помощ на други писатели, които не знаят от къде да започнат.

Далеч не съм от най-успешните писатели, за да споделям и създавам лекции и „ноу-хау“ по темата на креативното писане. Но пък, както всеки човек, и аз се уча в процеса на работа и винаги се радвам, ако успея да помогна на някого, който е тръгнал по същия път като мен. Затова реших от време на време да разписвам някои трикове, съвети или личен опит, които сама съм усвоила и биха били от полза на някого. [или иначе казано, когато ме мързи да работя по собствените проекти]

В тази статия ще споделя няколко думи относно развиването на идея в история. Със сигурност щом четете това сте имали поне веднъж ✨идея✨, която сте си казали, че би била страхотен разказ или пък роман, нали? Ако е така и сте от хората, които тепърва започват да пишат, нека ви споделя нещо много важно:

Пишете това, което искате да прочетете.

Клише, но пък много вярно! Появяването на идеята е един много интересен момент, който е особено вдъхновяващ. Въпросът е дали ще успеете да задържите това вдъхновение от самото хрумване до развиването на идеята, следователно и превръщането на идеята в текст. Ако успеете да останете вдъхновени и най-вече развълнувани от самото начало на раждането на идеята до самия ѝ финал - поздравления! Много е вероятно са сте сътворили нещо впечатляващо.

С горенаписаното искам да ви кажа, че ако се опитвате насила да развиете дадена история, то ще ви издам една тайна. Ако на вас самите не ви харесва нито ви е интересно, то на никой друг няма да му бъде. Една ✨идея✨ трябва са се захрани с мечти, вдъхновение и интерес, за да прерасне в пленяваща история.

И тук ще напиша нещо, което съм се засичала да правя аз самата в началото, когато все още не бях наясно кое е моето и какво искам. Имах много идеи, дори се насилвах да създавам сюжети, които в последствие мразех, но всеки опит е полезен опит, нали така? Имах идеи за истории, с които заспивах и с които се събуждах, постоянно ги мислих, но се насилвах да довърша онова на десктопа ми... мъчения, продължили с месеци. Резултатът от това беше:

Изгубено време

Файл с ужасна, изтормозена история

Пълна демотивация, защото нищо не върви.

Дори и да приемем фактът, че поне сме упражнили своят писателски опит - стил на писане, умения за изграждане на диалог и т.н., цялото нещо само и единствено ни натоварва излишно. Няма лошо да се упражняваме и да разписваме понякога странични истории, разкази или новели. Но...

Възползвайте се от онова огромно вдъхновение, което кара пръстите да ви сърбят да затракате по клавиатурата още на момента.

Цялата идея на този дълъг пост е: пишете това, което кара пеперудите в стомаха ви да пърхат. Другото не е толкова важно.