#арт-интервенции

[newssocialite]

Музыка, спорт и фотография: Музей музыки представит уникальные выставки в 2025 году

Как музыка связана со спортом, урбанистикой и живописью? Узнать об этом можно будет на 26 новых выставках в Музее музыки Российский национальный музей музыки анонсировал масштабную выставочную программу на 2025 год, в которую войдут 26 проектов – 18 из них пройдут в Москве, 2 в регионах России и 6 за ру��ежом. Новые выставки предложат необычный взгляд на музыку, интегрируя её в спортивную историю,…

[intoartcenter]

Арт Камп Дъбене #3

Третото издание на Фестивал Арт Камп Дъбене ще се проведе от 21 -27 август на стадион Дъбене. Поканени са да участват 15 артисти от страната и един скулптор от САЩ.  В рамките на една седмица художниците ще осъществят своите проекти, които ще бъдат представени в изложба в края на форума ва рамките на един ден на 27.08. от 18:00 часа в сградата на АПК в центъра на с. Дъбене. Изложбата ще бъде подредена на по-късен етап и в Общинска Художествена Галерия - Карлово. 

По време на Арт Камп Дъбене ще се проведат различни акции из селото, които ще бъдат достояние на жителите и гостите на селото.

Програмата на фестивала включва творчески работилници за деца като: представяне на детски книжки, демонстрации на различни художествени техники и игри. През седмицата от вторник до събота от 20:00 ще има вечерни презентации на творците, фолклорна програма с участието на местни групи, DJ вечер и рок концерти на сцената на стадиона в Дъбене. Всички събития са отворени за широката публика. Заповядайте!

Участници:

Алексия Дюлгерова, Васко Славков, Десислава Атанасова, Джон Нортингтън (САЩ), Елена Панайотова, Женя Калева, Ивайло Симеонов, Лиа Каменова, Лиана Димитрова, Марта Събева, Милена Стамболийска, Миряна Михайлова, Надежда Кацаркова, Нено Белчев, Никола Цветанов, Николина Джановска

Гости:

Жени Лечева, Георги Ружев, Дарина Маркова, Елена Толст��шеева, Ивайло Христов и участниците в музикалната програма

Събития

Презентации Начало – 20:00 часа - Стадион Дъбене

22.08. (вторник) – представяне творчеството на поканените артисти

Творчески работилници Начало – 11:30 и 18:00 часа - Стадион Дъбене. Подходящо за деца от 5 до 99 години.

22.08. (вторник) - 18:00 ч. - „Плъстена вълна“ с Милена Стамболийска. Времетраене 1:30 часа.

23.08. (сряда) – 11:30 ч. – Представяне на детската книжка "Тайният ключ или приключенията на Тит и Ярмина" от автора Жени Лечева - Творческа работилница - рисуване на герои по разказ. Времетраене 1:30 часа.

23.08. (сряда) – 18:00 ч. – „Текстилни отпечатъци“ – „Рисуване върху шпули“ с Лиа Каменова и Ивайло Симеонов. Времетраене 1:30 часа.

24.08. (четвъртък) – 18:00 ч. – Театрално представление „Малката ябълка“ по Беинса Дуно с разказвач Дарина Маркова. Представяне на детската книжка „Един слънчоглед“ от автора Елена Толстошеева. Времетраене 30 минути.

25.08. (петък) - 18:00 ч. - „Основни ритми на барабани за деца“ с Ивайло Христов (Blue Lemon) Времетраене 1 час.

Музика Начало – 20:00 часа - Стадион Дъбене

Фолклорна програма

23.08. (сряда) – „Женска певческа група за автентичен фолклор“ с ръководител Неда Лалова и „Женска фолклорна група за обработен фолклор“ с ръководител Мария Лалова;

Каравеловска вокално-инструментална група „Веселяци“ с ръководител Димитър Узунов

24.08. (четвъртък)  - DJ сет на Георги Ружев

В партньорство с Club Madrid Karlovo ще свирят следните рок банди

25.08. (петък) – Blue Lemon; Slathe; Dust

26.08. (събота) – Новите дрехи на царя; Exit Reality; Sutura

Акциии из селото

„Златно сечение“ – рисунки с деца и доброволци. Проект на Елена Толстошеева заедно с Дарина Маркова, Надежда Кацаркова и Алексия Дюлгерова

„Светлина на познанието“ – стенопис в детски отдел на библиотеката към НЧ „Христо Ботев 1898“. Проект на Надежда Кацаркова и Алексия Дюлгерова

„Оцвети с любов“ – оцветяване на черно-бели фотографии. Проект на Марта Събева

Художествени интервенции – Васко Славков

Изложба Място – Сградата на АПК – центъра на Дъбене

27.08.2023 (неделя) – 18:00 – Откриване на изложбата с произведенията създадени по време на Арт Камп Дъбене #3. Изложбата може да бъде видяна само в този ден, а на по-късен етап ще гостува в Общинска Художествена Галерия - Карлово

Организатори

ОХГ – Карлово ИНТО Арт Център Дъбене Артистичен директор – Пенка Минчева Асистент - Женя Калева Озвучи��ел – Стайко Читов Партньори – Club Madrid Karlovo, НЧ „Христо Ботев 1898“ Домакин - Кметство Дъбене в лицето на г-н Николай Ковачев С финансовата подкрепа на

Община Карлово Частни лица Генерален спонсор – Генчо Христов

[ninacherepko]

Утром 11 октября в Перми неизвестные заменили слово «Счастье» в арт-объекте «Счастье не за горами» на слово «Смерть».

Поначалу местные СМИ и блогеры высказывали мнение, что это работа известного пермского уличного художника Sad Face. Однако тогда художник заявлял, что не имеет к ней никакого отношения.

Но после того, как администрация города подала заявление в органы внутренних дел, которые возбудили уголовное дело по статье «вандализм» Sad Face самостоятельно явился в полицию и написал явку с повинной.

Художник объяснил свои мотивы тем, что не собирается ни от кого скрываться. Он отметил, что сами по себе анонимные уличные акции являются нормой для стрит-арт культуры, однако он не намерен мириться с тем фактом, что органы правопорядка квалифицируют его акцию как преступление, тем самым возводя его в статус скрывающегося правонарушителя. По мнению художника, он лишь творчески переосмыслил знаменитый арт-объект.

Своим появлением в полиции он надеется привлечь внимание к содержанию своего высказывания.

«Отрицание смерти является причиной фанатизма, предрассудков, агрессии, разделения людей на своих и чужих и других патологий. Напоминание о смерти в науке, искусстве, литературе — профилактика этих патологий, обращение к осознанности человека. Цель такой профилактики — обострить состояние „здесь и сейчас“, создать для человека такой вектор развития, при котором он обретёт способность очень аккуратно и осторожно относиться к природе своих поступков.

Я сделал это из за уважения к собственной смерти. Не так давно 13 го мая 2017 года я попал в аварию где получил множественные переломы лицевого скелета и кровоизлияние в мозг.

Стоит отметить что с 2013 по 2018 года я практически не делал новых работ, а предварительно в 2013 сжег большую часть рукописей в том числе диджитал работ, что было связано с творческим переломным моментом, и по большей части делал только коммерческие заказы. Близость смерти заставила меня вернутся в мир искусства и начать делать новые работы.»

Технически о работе: сама работа является своего рода партизанской интервенцией, или художественной диверсией. Изначально для интервенции был выбран уже готовый арт объект Бориса Матросова - "СЧАСТЬЕ НЕ ЗА ГОРАМИ" работа была сделана в два этапа:

1) подготовка - были сняты замеры, а из фанеры вырезаны две буквы и покрашены красной краской

2) установка - производилась в дождь ночью 11 октября 2018г с 3 - 5 утра , тоесть: слово СЧАСТЬЕ было изменено на СМЕРТЬ путем демонтажа старых букв, перестановкой и заменой новыми.

На данный момент Sad Face уже выплатил 45 000 рублей в качестве штрафа и ждет окончательного решения суда.

А работа тем временем номинирована экспертами на премию Кандинского. Такие дела...

[krug-movement]

„ОТВОРЕНОТО ОКО НА БОЛКАТА” С АДВОКАТ ЕСЕН УСТРЕНСКА, 27-05-2022 & "THE OPEN EYE OF PAIN" WITH LAWYER ESEN USTRENSKA, May 27,2022

По какво си приличат войните, освен по болката на милиони хора? Нахлуването в Украйна се оправдава с термините на геополитическите сфери на влияние (които често се простират далеч отвъд етническите сфери, както в случая със Сирия). Русия отказва да използва думата „война” за своята „специална военна операция” не само, за да омаловажи бруталността на интервенцията си, но преди всичко, за да даде ясно да се разбере, че войната в стария смисъл на въоръжен конфликт между национални държави не се прилага.

Днес всички очи са обърнати към Украйна, но и другаде страданието е непоносимо. Повече от 11 години в Сирия бушува брутална война, а милиони са избити или прокудени от страната.

Конфликтът между правителствените сили и бунтовниците в Сирия започва в град Дераа в южната част на страната през март 2011 г. До юли 2012 г. сраженията достигат до Алепо и градът се превръща в едно от основните бойни полета за гражданската война. Алепо преди войната е бил най-големият град в Сирия с около 2,3 милиона души население. Старият град в Алепо всъщност е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Това означава, че районът е официално признат за изключително важен за световната история и култура и трябва да бъде защитен.

Както битката, в която участват сирийското правителство, бунтовниците, „Ислямска държава“, екстремистки фракции, така и военните интервенции и офанзиви на САЩ и Руси��, имат опустошително въздействие върху живота на много обикновени хора. Хората, които не се бият във войната (известни като цивилни), не трябва да бъдат убивани от войници, които се бият помежду си, но това не е така в Алепо, където мнозина обикновени хора са загубили живота си. Организации като Обединените нации и Червеният кръст, които работят за защита на хората, живеещи на места, които са в състояние на война, призоваха да се направи повече за защита на цивилните в Алепо. Какво следва? Въпреки че правителството си е върнало града, войната в Сирия далеч не е приключила. От нейното начало, в Сирия е документирана смъртта на над 600 000 души, като близо 55 000 от тях са деца. Там всяка руина има свое име и лице.

Хуманитарното страдание, което виждаме в Украйна, отново е „предупредителен сигнал” за международната общност да се заеме със ситуацията в Близкия Изток със същата ангажираност, както с аналогичната ситуация в Украйна. Регионът е разтърсван от политически сътресения и конфликти, които доведоха до едни от най-тежките хуманитарни трагедии в света, особено в Сирия и Йемен. Но какви са степента и срокът на годност на човешката емпатия?

На 27 май 2021 г. в 15:56 ч. Съветът на ЕС удължи ограничителните мерки на ЕС с оглед на положението в Сирия с още една година, до 1 юни 2022 г.

Арт движение Кръг използва датата 27 май като повод отново да подкрепим гласа на гражданите на ЕС срещу войната в Сирия в рамките на Инициативата „Мултикултурният град’2022”, която се провежда от 15 години в Кърджали. От 27 май до 14 юни в Арт галерия Кръг може да се види необикновеното фото-преживяване на адвокат Есен Устренска в Сирия (Алепо, Хомс, Хама, Палмира, Дамаск), където тя беше в периода от 9 до 18 май т.г. с надеждата, че „децата, родени под шума на изтребителите, ще построят прекрасно бъдеще за целия свят”. Представени са и нейни стихове, вдъхновени от болката: „Все между войни човек живее. /И когато тази мине,/пак ще обичаме./И пак ще построим училище.”

[vprki]

Критичен поглед: „Един човек“ на Венелин Шурелов свързва миналото с бъдещето

Очакваният проект на Венелин Шурелов „Един човек”, експониран на площадката на бившия мавзолей на Георги Димитров в София, най-сетне е факт. Коронавирусът можа да го забави, но не и да го анулира. Това е първият проект приет от 15 - членно жури по програма „Навън” на Столична община за временни художествени инсталации в градска среда. Програмата възникна след интереса към проекта „Бронзовата къща” на Пламен Деянофф на това място /можете да прочетете във “въпреки.com” тук/. Петя Чалъкова, доктор по изкуствознание, написа за „въпреки.com” за проекта на Венелин Шурелов.

Високотехнологичната интерактивна инсталация представлява антропоморфна модулна стоманена конструкция с височина 12 метра с двустранно разположени 42 LED екрана. Визуалното съдържание включва кадри от всекидневието на площад „Княз Александър I“ и данни за София. Изображенията, генерирани от компютърен алгоритъм представят отражение на града в реално време. Интересът на медиите и зрителите е по две ключови причини. Едната е свързана с опита на столичани с художествените инсталации, разположени на открито в градската среда - не съвсем „обяздена” територия у нас.

Втората причина е мястото, на което от програма „Навън“ са избрали да разполагат произведенията на подкрепените участници в конкурса. Идеята на програмата е за срок от година да оживи градската среда, с произведение на изкуството, което е спечелило одобрението на независимо жури. Творбата е с предварително зададен темпорален характер и създадена на базата на определени предварителни технически условия и параметри. Освен, че има своя времева рамка, произведението е представено пред взискателната софийска публика на една от определяните като ключови точки в града, а именно площадката „Мавзолей“ - мястото, останало след събарянето на бившия Мавзолей, в който дълги години се съхраняваха останките на бивш комунистически лидер. /По темата за мястото, под което са инсталациите за поддържането на някогашния мавзолей на Георги Димитров и неговото бъдеще като евентуален Музей за близкото минало, обговорено и коментирано в дискусия по проект на фондация „Въпреки“ може да прочетете тук и тук във „въпреки.com“/ .

Ситуирането на изкуство на открито не е нова практика в световен план и не е нещо невиждано и нечувано у нас, макар и не чак толкова често явление. Все пак, има места в града, които са се превърнали в нарицателни по своя характер и взаимодействието с тях винаги се забелязва. Това са полемични ареали - арена на мнения, разнопосочни позиции и разбирания за света. Поставени на тези ключови места, артистичните проекти се превръщат в „опонент” на местата за противоборство на ценности и културни разбирания. Самото място, без съмнение, е емблематично, но днес то бива все по-често митологизирано, в по-голяма степен, отколкото е реалната му социална стойност. В буквалния му прочит, към момента, става дума за една бетонна площадка, която граничи с паркинг от едната страна, а от другата с градски парк.

В метафоричен смисъл, това малко пространство, изчистено урбанистично петно, граничи с Българската народна банка, с добре познатия хотел „България“ с Народния театър „Иван Вазов“ и не на последно място с Националната художествена галерия. В тази си позиция, празното петно изглежда почти като кулминационна точка в сложната социална и културна  градска структура. Този цивилизационен елемент се отразява и в реакциите на хората, които имат отношение към мястото по една или друга причина. Всичко това прави от малкото бетонно петно, поле за полемика между настоящето и миналото, между справедливото и измамното. В общественото пространство това поле се определя като „силно чувствително”. Въпросът е накъде, обаче, ни води тази „свръхчувствителност” към едно останало изпразнено от смисъл и значение градско петно.  Всичко това прави „Един човек” изцяло зависим от контекста, в който е попаднал, съвсем не случайно, - напротив, напълно нарочно.

Освен образи, върху “Един човек” се експонират информации и позиции, дори генерирани от самия софтуер, което доближава инсталацията до изкуствения интелект

Този проект е стремеж и артистичен опит да се предефинират подобни ареали чрез демократизиране на публичната среда. Бившата площадка на Мавзолея при Градската градина в София е едно пренаситено с идеологически наслоения място, медийно клише на кьоше. Преекспонирането му прави проекта не само навременен, но и много полезен за окото на обществото. Това затворено в своя мумифициран спомен пространство ще се превърне за период от година в медия, отворена за света. Инсталацията може да бъде разчетена и като разказ за попадналия на правилното място, в правилното време, образ на изкуството. Дали е грешна постановката на тази художествена интерпретация или не, ще говорят само последствията от намесата, които предстои уважаемата публика да следи изкъсо до края на 2021 г. Това виртуално тяло е опит за възстановяване на реда в едно деградирало пространство - остатък от разруш��но наследство, с натрупани един върху друг исторически пластове, утайки, и идеологически наслоявания.

В плоските екрани на яркото съоръжение се вижда отражението на живота, такъв какъвто е в едноизмерния си образ на настоящето. „Един човек“ ще предава на живо всекидневието около себе си, в някой случаи безмълвно, в други по силен и въздействащ начин. Епично издигналото се екранно тяло всъщност вече ни е поставило с едната си страна в миналото, а с другата – в бъдещето. Самото тяло е настанено удобно на празната площадка - изходна позиция за постоянно случващото се настояще. Това произведение е нещо много повече от полемичен образ, случайно поставен върху руините на отдавна отминал идеологически спор. Публиката ще има възможността още веднъж да подреди приоритетите си, когато преминава през градската среда.

На кръгъл час всеки, който застане на подходящото място за обхват на камерите, може да бъде експониран в цял ръст върху инсталацията

Вероятно с тази инициатива програма „Навън” се старае да извърши един ключов преход за изкуството, доста закъснял, но отдавна чакан от всички нереализирани и замръзнали във времето, блокирани под тежестта на градския призрак, творби. Произведението е наситено със собствен смисъл и в същото време остава поставено в една изходна позиция, бидейки неизбежно подчинено на контекста, в който е изградено. Това е творба-двойник, на всичко, в което е можело да се превърне празното пространство в сърцето на столицата.

Събирателен образ на паралелната реалност, на идеализираната представа за едно свободно изкуство, което не се подчинява на цензурата, което е независимо, зародено от идеята на твореца, а не по поръчка на властта. Разбира се, днес е много трудно да си представим аполитично изкуство. Но, ако можехме, вероятно „Един човек“ би бил идеалният проект за тази роля - извисен, неутрален, безучастен наблюдател, комуникатор на обективните обстоятелства около температурата на въздуха, предавател на моменти от живота на София.

Преекспонирането на историята и привързването към псевдо-митологичните образи на антиутопиите вкочаняват обществото, понякога го правят зависимо, а друг път го объркват в преценките. Интервенции като тези, които правят артистичните намеси, неизбежно ни поставят в ситуация на преоценка на ценностите. Поставят ни въпроса директно „Кое е важното за нас сега?“ В случая, обективният феномен е, че за първи път в България се появява възможност за изграждането и показването пред публика на художествен образ, който кореспондира със световните примери от сферата на Дигиталните изкуства.

Венелин Шурелов очаква гражданите и гостите на София, които да припознаят “Един човек” като свой и себе си....

В поредица от интервюта Венелин Шурелов дава примери за творби, които са повлияли върху неговия труд като видео скулптурите на Нам Джун Пайк и телекомуникационните проекти на Кит Галоуей и Шери Робиноуиц, Робърт Адриан, Масаки Фуджиката, Карстен Николай, Knowbotic Research, Cityspeak на Джейсън Люис. Другата роднинска линия следва развитието на съвременното изкуство и по-специално реакциите спрямо технологиите. В родословното дърво на инсталацията са записани още кибернетиката на Норберт Винер, медийната теория на Маршал Маклуън, естетиката на системата на Джак Бърнам, лед диодните инсталации на Джим Кембъл, подслушващата програма на Бен Рубин и Марк Хенсън, „Одисея 2001“ на Стенли Кубрик, „Близки срещи от трети вид“ на Стивън Спилбърг, „Блейд рънър” на Ридли Скот, Таймс Скуеър на Ню Йорк и Токийските квартали Шинджуку и Шибуя.

Към тези примерите можем да добавим още много други, именно защото историята трябва да се помни. И не само - тя трябва да служи за вдъхновение, за пример, за източник на познание. Но дали тя иска от нас да се превръщаме в нейни верни слепи поклонници? Все пак следва и да се живее, извън подчинението на материята и по възможност в будно състояние. Творбата на Венелин Шурелов ни улеснява в тази задача, защото отброява времето секунда по секунда, показва актуалните дата и час и не пропуска нито един детайл от средата, в която се е наместила удобно �� в която, да се надяваме, ще погостува известно време.

Текст: Петя Чалъкова

Снимки: Стефан Джамбазов

P.S. Венелин Шурелов е забележителен артист не само в дигиталните изкуства. Той е инициатор и основен двигател на DA Fest. Това е международен фестивал, чиято цел е да срещне българската аудитория с разнообразни артистични тенденции и изследвания в полето на дигиталното видео, саунд арт, нет арт, мултимедийни пърформанси и инсталации, роботика и генеративни системи и други интердисциплинарни форми. Венко, както го наричат приятелите, е преподавател в НХА и един от най - изявените ни сценографи. „Откривател“ е и на особени на, пръв поглед, феномени в живота ни, които ние отминаваме или приемаме за всекидневие, но заслужават специално внимание. За това може да прочетете във „въпреки.com” тук.

[bond2455]

Невероятный стрит-арт в технике тромплея: эти картины, висящие на стене — совсем не картины (9 фото)

Невероятный стрит-арт в технике тромплея: эти картины, висящие на стене — совсем не картины (9 фото)

Испанский художник Хулио Анайя Кабандинг (Julio Anaya Cabanding) из Малаги рисует хорошо известные шедевры живописи в неожиданных местах, создавая невероятные интервенции в технике тромплея (или оптической иллюзии).

Классические картины в рамках с орнаментом нарисованы на самых малоподходящих “холстах”, в роли которых выступают разрисованные граффити стены, полуразрушенные сооружения и груды…