#почти свърши | Explore Tumblr posts and blogs

iso91 · 1 year ago

Text

Как да работим по-ефективно? Начини за преодоляване на разсейването!

Как да работим по-ефективно? Начини за преодоляване на разсейването!

Можете да опитате различни техники, за да увеличите производителността си, като работите ефективно на работното място. Ето ефективни работни техники, които ще увеличат вашата продуктивност! Разсейването и неефективността, която носи, несъмнено са често срещано оплакване на всеки служител. Много от нас се оплакват, че след дълъг период на работа без почивка, само половината от работата е завършена дори в края на 8-часова смяна. Въпреки това е възможно да се минимизира или дори да се премахне този проблем с някои ефективни работни техники. В тази статия ще дадем информация за ефективни работни техники, които ще увеличат продуктивността ви на работното ви място.

10 ефективни работни техники за увеличаване на производителността

Заслужава да се отбележи, че ефективните работни техники не са чудо. Изпълнението му зависи изцяло от вас. Следователно тези методи може да не разрешат проблема ви. Въпреки това техниките за продуктивна работа, които можете да приложите, за да ви помогнат да се съсредоточите върху работата и да завършите списъка си със задачи, могат да бъдат изброени както следва: 1. Времето, прекарано в работа, трябва да се проследява Проследяването на работата е на първо място в нашия списък с продуктивни работни техники на работното място. За да работи ефективно и продуктивно, служителят трябва да провери колко време отделя за дадена задача. Чрез проследяване на работното време всички елементи, които ще ви пречат да се съсредоточите върху работата, могат да бъдат по-лесно забелязани и елиминирани. По този начин се елиминират ситуации като прокрастинация в работата. 2. Определяне на времето за почивка Почивките оказват голямо влияние върху постигането на ефективност от свършената работа. Поради тази причина работодателите трябва да осигурят почивка на своите служители, като определят времето за почивка. Работата без почивки през целия ден кара служителя да се уморява и отегчава. Следователно в този случай това намалява ефективността на работата. 3. Трябва да се създаде списък със задачи и готово Трябва да се създаде списък със задачи по отношение на планирането и приоритизирането на задачите. Трябва да се създаде добра система сред нещата, които трябва да се направят, за да се увеличи производителността. Работата трябва да бъде завършена чрез създаване на списък с неща, които трябва да направите по-нататък. Особено планирането на нещата, които трябва да се свършат на следващия ден ден предварително, ви позволява да се концентрирате и да ги завършите по-бързо. Когато списъците със задачи и готови се създават отделно, денят ще бъде по-продуктивен. Също така е много важно по отношение на управлението на времето.

4. Съсредоточете се върху една единствена задача Извършването на повече от една работа от един човек е един от най-големите източници на стрес на работното място. Производителността намалява, защото човекът не може да се съсредоточи върху работата, която трябва да свърши. Благодарение на работата, извършена по план и в определен ред, служителите получават повече удоволствие и ефективност от работата, която вършат. Работата трябва да се извършва по важност, без да се дават награди за качество. 5. Трябва да се възползват от възможностите на технологиите Възползването от възможностите на технологиите е сред ефективните работни техники. В света на цифровизацията технологиите се използват в почти всеки бизнес. По този начин управлението на времето става по-лесно. В същото време се повишава ефективността и редът. Ето начините, по които можете да се възползвате от технологията: - Повтарящите се задачи трябва да бъдат автоматизирани, - Преките пътища трябва да се използват на електронни устройства, - Трябва да се използват приложения, които улесняват воденето и организирането на бележки. - Главният екран на компютъра трябва да се поддържа подреден, - Съсредоточете се първо върху важните задачи, а след това завършете тези, за които не бързате. - Работното време трябва да бъде отбелязано в календара

6. Трябва да се придобият здравословни навици Необходимо е да се обърне внимание и на навиците извън работата. Защото развиването на здравословни навици е много важно за продуктивността на работното място. Например, определено трябва да изпиете чаша вода, преди да дойдете на работа сутрин или преди да пиете кафе на работа. Трябва да се има предвид и количеството вода, което трябва да се консумира през деня. Трябва да се обърне голямо внимание и на осигуряването на здравословна вентилация на работната среда. Нещата започват да се забавят с настъпването на съня в безвъздушна среда. Консумирането на тежки, преработени и нездравословни храни също намалява ефективността на работата. Поради тази причина винаги трябва да се внимава да се консумират здравословни храни на работното място. 7. Трябва да се поддържа дистанция от социалните медии Докато обсъждаме ефективни работни техники, трябва да се вземат предвид и разсейващите фактори на социалните медии. Интересът към социалните медии по време на работа кара човек да загуби интерес към работата. Това е един от най-важните фактори, които причиняват разсейване на работното място. Когато няма достатъчно фокус върху работата, ефективността на работата намалява. Поради тази причина служителите трябва да действат съзнателно и да внимават да не гледат социалните медии през работно време. В същото време трябва да се внимава да се използват столове с лумбална опора, за да се работи ефективно. Благодарение на столовете с лумбална опора, главата и тялото остават изправени. Докато работи, служителят трябва да свие коремните си мускули и да осигури стабилизиране на кръста. Освен това човек не трябва да седи и да прави завещание дълго време. Той/тя трябва да се разхожда, като си прави редовни почивки. По време на тези почивки трябва да се правят упражнения за разтягане. Read the full article

0 notes

magdalendia · 2 years ago

Text

Как разноликата Белгия стана единна държава? Разказано на кратко от едно малко китно белгийско градче

През септември 2020г., макар и да беше едно от най-неподходящите времена за пътуване по света, аз се намирах в Белгия. Аз, номада, живеещият по пътищата и летищата студент, вечният Пантелей пътник и почти адаш на великоя откривател Фернандо Магелан (почти да се казва Фернандо Магдален) не мога да бъда спряна от това да се шматкам целно и безцелно из големия широк свят. В случая беше първото - няколко месеца по-рано бях приета в университета в Льовен да уча Социална и културна антропология. Това не свърши никак добре, но това е друга история, която сега няма да разказвам.

Сега ще ви разходя из географията и историята на Белгия като междувременно ще подхвърлям по някоя друга снимка от градчето, в което живеех през този месец - Льовен, малко градче на 25 км източно от столицата Брюксел.

География на Белгия - низини и диги

Кралство Белгия е малка низинна страна в северозападна Европа с площ от около 30 хил. кв км. От географска, социологическа и културна гледна точка е братовчедка на Нидерландия и Люксембург, които освен това са и нейни съседи по граница. Освен тях Белгия граничи и с Германия и Франция. Белгия има излаз на море - бреговете й се мият от Северно море, а по тях има изградени диги, също както е и в Нидерландия, които предпазват от наводняване. Въпреки че винаги, когато чуя кралство, романтикът в мен си представя страна, сгушена сред високи планини и гъсти гори, тук случаят съвсем не е такъв. Поради низинния си релеф, Белгия не може да се похвали с разнообразна природа, нито с планини като средноевропейските страни. Все пак надморската височина нараства колкото повече пътуваме от северозапад на югоизток и достига пика си - скромните 694м са най-високата й точка.

Езиците в Белгия - социокултурно съвместно съжителство

В Белгия има три официални езика - нидерландски, немски и френски. Има също така и три големи административни региони:

Валония, където се говори френски.

Фландрия, където се говори нидерландски с фламандски диалект.

Столичния регион Брюксел, където вървят и френски, и нидерландски.

Градчето Льовен, в което пребивавах за малко повече от месец, се намираше на територията на Фландрия и по думите на някои мои състуденти, можело да те изритат от магазина, ако заговориш белгийците на френски. Затова аз, макар и горда от познанията си по този ��зик, си запазих момента да се изфукам с него само, когато бях в Брюксел.

За мен, като любител антрополог (по онова време бях и студент в това направление) е много интересна цялата тази амалгама от езици, култури и етноси, която се разполага на една такава малка територия и от 1830г. съвсем уверено стои като развита, добре организирана държава. Как се създава такова устойчиво общество с добре изразена национална идентичност, на фона на цялата тази културна пъстрота?

История на Белгия - от Цезар до Леополд

Първо ще се заема с името на страната, което се споменава още по времето на Цезар (1в. пр. Хр.). Освен отличен пълководец, Цезар е бил и активен етнограф, тоест проучвал е, изследвал е и е записвал информация за живота и културите на народите, с които Римската империя е имала контакт. А за да си добър завоевател, нали трябва да ��ознаваш врага си. През 1в. пр. Хр. Цезар се вълнува от завладяването на келтските племена в Галия - обширна територия в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн. В неговите "Записки за Галската война" (най-известното му съчинение, впрочем), той разказва, че Галия е била разделена на три области - Галия Белгика, Галия Келтика и Галия Аквитаника. В момента нас ни вълнува Галия Белгика. Хората, живеещи по тази територия, се наричали белги като все още не е ясно дали са с германски или келтски произход. Всъщност техните традиции и начин на живот са съвсем различни от тези на заобикалящите ги германски и келтски племена, което всъщност провокира интереса на Цезар.

Римляните държат под контрола си териториите на цяла Галия чак до 486г., когато франките от Меровингската династия завладяват региона. Територията на Белгия остава в ръцете на франките като преминава и през Каролингската династия на Карл Велики.

През Средновековието, типично по европейски, малки феодални държавици се разпростират из континента. Така от 866г. до 1795г. съществува Графство Фландрия. През 15в. тук Хабсбургите пускат пипалата си като спечелват наследствност над региона чрез брак. През 16в. испанският крал Филип II печели надмощие над региона и така се създава провинцията Испанска Нидерландия (днешните Нидерландия, Белгия и Люксембург), която през 1714г. се дава на Хабсбугите и се превръща в Австрийска Нидерландия.

Решителен момент за обособяването на днешна Белгия като държава е края на Наполеоновите войни в началото на 19в. Тогава Европа доста променя облика си. Една от промените настава, когато през 1815г. Австрийска Нидерландия се добавя в състава на новосформирана държава Обединено кралство Нидерландия. Нейният крал Уилиям I обаче бил протестант и не се интересувал особено от католиците в юга на кралството, тоест на териториите на днешна Белгия. Всъщност той дори използвал индустриализираната им икономика, за да развива севера - същинска Нидерландия. Избухват бунтове, които той се опитва да потуши с помощта на Великите сили. От своя страна те взели решение за създаването на нов�� държава, чиято независимост признали на 4 октомври 1830г. Условието за съществуаенто й било да е монархия, защото по онова време републиканството не било много, много на мода. За крал на новото кралство Белгия се обявява Леополд I - немскоговорящ протестант от рода Сакс-Кобург и Гота и от семейство на херцози. Баща му е дядо на английската кралица Виктория.

Белгия - единство в многообразието

В Белгия е така наречената "столица на Европейския съюз", а именно Брюксел. Освен, че е на ключово място между водещи в икономическо отношение страни като Германия и Франция и е една от шестте основателки на Европейския съюз, тя е и седалище на важни административни и институционални учреждения за Съюза - Европейската Комисия (изпълнителен орган), Съветът на Европейския съюз (орган за управление), второ седалище на Европейския парламент (законодалтелната власт, чието първо седалище е в Страсбург) и Европейския съвет (съставен от ръководители на правителствата на страните членки). Всички знаем, че мотото на Европейския съюз е "Единство в многообразието". Коя страна по-добре може да представи това мото, демонстирайки сама по себе си това мото в действие, ако не пъстрата Белгия с нейните разнообразни култури и езици?

Все пак двата основни региона в Белгия не съжителстват без размирици. Още от създаването на страната френскоговорящото население на Валония се опитвало да причини настиск на северняците от Фландрия да изоставят нидерландския и да проговорят френски. През последните години съществуват движения за независимост, както във Фландрия, така и във Валония. Има и такива, които се борят за присъединяване на Валония към Франция, а на Фландрия към Нидерландия. Движенията се коренят в подкрепата и идентифицирането на хората с културата съответно на Нидерландия или на Франция. В допълнение към лингвистичните и културните разлики, икономическите неравенства също изострят ситуацията. От една страна жителите на Фландрия считат, че регионът дава повече на белгийската икономика от колкото получава, а от друга валонците чувстват, че не получават достатъчно ресурси и поле за изява, за да допринесат повече. Въпреки тези движения, мнозинството белгийци настояват да останат част от единна Белгия. Правителството от своя страна дава подпомага двата региона като дава повече автономност по отношение на езика и културата им.

#belgium

0 notes

keeptolking · 3 years ago

Text

"Те се срещаха всеки вторник следобед. Винаги по едно и също време и в един и същи хотел. Чакаха се с нетърпение…И се хвърляха в прегръдките си веднага щом вратата се захлопнеше зад единия от двамата, който беше дошъл втори. Тя се научи да гали косата му и да поема в себе си всяка част от него…Дори мъничките капчици пот по слепоочията му, когато със затворени очи проникваше в нея…И проникваше истински. Не само с тялото, но и с всяка частица от себе си, която се докосваше до нейната светлина…В покоя на ранния следобед двамата захласнато се търсеха с очи, уши и кожа…Сетивата им трептяха, изострили чувствителност и те се сливаха ненаситно, докато времето безмилостно им напомнеше, че не си принадлежат. И, че това никога нямаше да се случи. Обичаха се. Но нито той, нито тя някога си го призна…Само веднъж, почти на шега, той й го каза…Тя се обърна полуусмихнато към него и му намигна…Недей! Ние сме просто тела. Няма очаквания. Няма надежди. Няма нищо сложно. Любовта е за свободните хора. За онези, които не се прибират у дома вечер, за да седят на масата с половинките си, да слушат за проблемите в службата и новите им колеги и да кимат усмихнато и с разбиране, мислейки си за някой от тези следобеди-бижута, в които всяка секунда беше като свръхценна частица-време, което се помни…Знаеха, че това все някога ще свърши. Нещо или някой ще направи така, че повече траекториите на животите им да не се пресекат. Но дотогава…Те щяха да се срещат всеки вторник следобед по едно и също време и да се обичат истински. За два часа щяха да са извън добре научените си роли, които играеха ежедневно, душевно голи и истински. Защото тя го обичаше…Той я обичаше…Обичаха се…Но нямаха време, за да си го кажат. Защото душите им бързаха да се слеят…Преди да се слеят телата им…"

- Мария Георгиева

12 notes · View notes

vasetovp · 4 years ago

Text

"Те се срещаха всеки вторник следобед. Винаги по едно и също време и в един �� същи хотел. Чакаха се с нетърпение…И се хвърляха в прегръдките си веднага щом вратата се захлопнеше зад единия от двамата, който беше дошъл втори. Тя се научи да гали косата му и да поема в себе си всяка част от него…Дори мъничките капчици пот по слепоочията му, когато със затворени очи проникваше в нея…И проникваше истински. Не само с тялото, но и с всяка частица от себе си, която се докосваше до нейната светлина…В покоя на ранния следобед двамата захласнато се търсеха с очи, уши и кожа…Сетивата им трептяха, изострили чувствителност и те се сливаха ненаситно, докато времето безмилостно им напомнеше, че не си принадлежат. И, че това никога нямаше да се случи. Обичаха се. Но нито той, нито тя някога си го призна…Само веднъж, почти на шега, той й го каза…Тя се обърна полуусмихнато към него и му намигна…Недей! Ние сме просто тела. Няма очаквания. Няма надежди. Няма нищо сложно. Любовта е за свободните хора. За онези, които не се прибират у дома вечер, за да седят на масата с половинките си, да слушат за проблемите в службата и новите им колеги и да кимат усмихнато и с разбиране, мислейки си за някой от тези следобеди-бижута, в които всяка секунда беше като свръхценна частица-време, което се помни…Знаеха, че това все някога ще свърши. Нещо или някой ще направи така, че повече траекториите на животите им да не се пресекат. Но дотогава…Те щяха да се срещат всеки вторник следобед по едно и също време и да се обичат истински. За два часа щяха да са извън добре научените си роли, които играеха ежедневно, душевно голи и истински. Защото тя го обичаше…Той я обичаше…Обичаха се…Но нямаха време, за да си го кажат. Защото душите им бързаха да се слеят…Преди да се слеят телата им…"

Мария Георгиева

1 note · View note

flyarabella · 4 years ago

Text

Notre Dame

Когато видят дима от изгарянето й, земните царе, които са блудствали с нея и са живяли в разкоша й, ще ридаят и ще я оплакват.

Откровение Йоан 18:9

Пролетта бе разпиляна, непостоянна, с кратки дъждове и слънчеви дни, които почти те карат да се потиш. Пролетта беше открехнатия прозорец, краткия дъжд следобед, плисналия се смях по паважа и желанието за бира на слънце. Пролетта бе в Париж. Улиците - пусти, душата на Ана пълна. Палтото й беше скъпо, тежко, с цвят на люляк. Забрави го на една пейка до Риволи. Тръгна си с отмерена стъпка, тракаше с токчета по мокрия паваж, опитваше се да държи главата си високо горе и да не плаче. Молеше се да завали пак, за да оправдае размазания грим. 7 години и накрая той я остави. Не можел да забрави отведнъж за семейството си. Той остави нея, тя остави палтото с цвят на люляк. Заваля тихо точно пред Нотр Дам.

Лятото миришеше на дим. Насякъде насядали хора, пот, тълпи, смрад. Фестивал, на който хора има, но ред няма. Лятото бе от онези лета, който нямат начало и край. Не помниш кога е дошло, не знаеш кога ще си тръгне. Молиш се само слънцето да се скрие и изобщо не ти дреме за комарите. Бирата свърши, а те се запознаха на опашката пред тоалетните. Запознаха се е силно казано. Захапаха се. 20 разменени реплики, въргаляне в чужда палатка. Музика и хора, които ги прескачат. Смях и разговор на изгрев слънце. След като разголиш тялото си идва ред и на душата. Ти си моето танго, в свят на салса и меренге. Мая каза да през есента. В катедралата звучеше танго.

Есента е едно угоено, блатно прасе. Симпатично животно, което не иска нищо от теб. Нищо! Няма я лятната енергичност, нито зимната детска радост, няма я пролетната умора. Можеш да бъдеш каквото си искаш. Ако имаш сили да искаш каквото и да е. Той не можеше да стане от леглото. Опитваше се, напрягаше се целият. Изпъваше жили, пръстите на краката му изтръпваха от напрежение. Гледаше тавана и си казваше, че е време. И тогава идваше черното. Болка, агония, мисълта, че няма смисъл. Отказваше се така, както започваше - от раз. Прекарваше дни наред в леглото. Успяваше да стане от него, само заради тоалетната и заради котката. И заради тоалетната на котката. Хазяйката ще го изхвърли, ако се разсмърди из входа. Знаеше, че с тия комшии е така. Лягаше по гръб и поглъщаше с поглед тавана. Голямото бяло. Хвърли се от 12 етаж. Напрегна цялото си тяло, стана от леглото, отвори прозореца и скочи. Нямаше черно вече. Нямаше и бяло. Погребаха го, когато листата падаха. Майка му държеше на литургия в катедралата, защото Господ и обществото са преди всичко. Приятели нямаше, само роднини. Камбаните биха 4 пъти.

Зимата е запален огън във варел. Грозен, почернял, пари като го пипнеш, ама му се радваш, защото е полезен. Зимата е синият порцеланов чайник с бамбукова дръжка. Влачиш го от апартамент, в апартамент с ясното убеждение, че нявсякъде ще има маса, на която да го сложиш. Сякаш този чайник ще направи от всяко място дом. Зимата е същата - докато не се появи, не осъзнаваш че нещо ново се е случило.

Изгоря зимата. Пламна като факла. Горя часове наред, напук на хилядите противопожарни системи. Хората се събираха на тъпли, а тя не гаснеше. Сякаш искаше да си отиде. Да си тръгне от този свят, но не тихо. Искаше да си тръгне с трясък, да блъсне вратата, да изгори в пламъци, а човеците, онези които я бяха съградили, да гледат безмълвно. Изгоря, а с нея изгоряха хиляди мечти, спомени, светове. Стотици хорски истории си отидоха с нея. Нотр Дам остаря като катедрала, но си отиде като светица на клада.

4 notes · View notes

amartinasparuhov93 · 5 years ago

Text

pornhub

Къде сте сега? На работа? Във вкъщи? В лекция/урок? Или може би лежите до гаджето след приемливият секс?

Всъщност няма значение къде сте, щом четете това най - вероятно вече сте отегчени или търсите, какво ще ви разсее от мислите в главата ви, които са от какво правя със живота си до както казва една моя позната ( която обичах) “ След секс е като след убийство, чудиш се какво да правиш със тялото до теб” . Лятото си отиде безвъзвратно освен по това,че по дълго се любуваме на луната от колкото на слънчицето може да се позна е по това, че почнаха празник след празник и вече хората почват да си мислят за коледа. Бих казал, че сега е прекрасно време ��а се сближим със човека до себе си или да заздравим отношенията в семейството, но всъщност ако се огледаш ще видиш, че най разумното е да си вземеш таблета и да си пуснеш NETFLIX/ или просто някой сериал.

Сега е момента, който трябва да гръмнете шампанското защото въведението почти свърши и ще ви кажа за какво ще ви разказвам. Аз лично дълго се чудих първо мислех за филм, но кои? после реших да направя интервю на няколко човека, “които има какво да кажа” за книгите и нещата които са ги вдъхновили да са това, което са.. Но и това не ми се стори достатъчно вълнуващо, после реших за театър или изложби, но затвориха театрите, но случайно гледах един филм за Шерлок Холмс или по точно за сестрата на известният детектив. Филма който е базиран на книга е доста приятен за гледане въпреки начина по който е разказана историята. Може би проблема е в мен, но не си падам по филми, в които главния герой обяснява какво ще направи, защото така ми се губи част от магията. Този филм ми напомни за “ Аве цезар” на братя Коен филм, които трябва да се гледа повече от веднъж по от общата култура ако не от това, че е един от шедьоврите на съвременното кино изкуство. Тук ще вмъкна на някой от сериалите, за които ви говорих преди излезнаха новите сезони най - вълнуващото сред тях е “You me Her” и невероятният край . Ако не сте го гледали ви препоръчвам горещо да си платите NETFLIX и да го видите. Мога още дълго да говоря за филми, но ще спре за сега тук, че както вървят нещата скоро това ще ние една от основните теми за разговор .

#covid-19 #COVID virus

1 note · View note

dramawriter13 · 5 years ago

Text

Твърденията за тормоз на Мин А продължават, изпълнителката постъпва в Спешното

Неотдавна Шин Мин А от ILUV сподели как е била тормозена от бившите си членове, карайки я да се съблича, удряйки я, гасейки цигара в лицето й и други, но компанията категорично отрече твърденията й. WKS ENE също са заявили, че договорът й не е прекратен: “Соловият й албум се подготвяше в компанията. По време на процеса по уреждането на BOTOPASS на всички членове на ILUV им беше даден шансът да се явят на кастинг, така че опитахме да попълним групата отново. На Мин А също й беше дадена възможността да се яви, но тя не го направи заради здравословния си проблем. Така че компанията мислеше и за соловия й албум.“

Източникът заявява, че след като е публикувала тези неща, са се опитали да се свържат с нея, но тя отказала: “Помолихме чрез адвоката й да не клевети повече и да не разпространява фалшива информация за членовете, но тя написа пост, в който пита защо трябва да пази несправедливостите, през които е преминала, в тайна.“

След това Мин А публикува скрийншот, в който някой, вероятно злонамерен коментатор, й казва да умре. Ето и нейния коментар:

“Трябва ли да умра, за да свърши това?

Тогава най-накрая ще ми повярвате ли?

Нямаше да поствам това в социалната мрежа, но продължавам да се ядосвам със статиите за мен.

Депресията, паническото разстройство и инсомнията ми дойдоха, след като се присъединих към компанията и са причинение от членовете. Всички в компанията го знаят.

Всички знаеха, че ми е трудно заради членовете.

Казахте ми да не работя до есента. Дори не съм чувала за солов албум. Престанете да лъжете.

Също така – не ми пишете неофициално в KakaoTalk. Не се познаваме сега, но сте груби, така че ще продължа.

Трябва ли да разкрия цялото съдържание? Можете ли да се справите?

Да не мислехте, че ще подпиша споразумението за поверителност, което ми изпратихте? Защо не ми е позволено да разказвам собствената си история? Страхувате ли се от това, което ще кажа?

Изпратихте ми споразумение за поверителност, защото това, което казвам, е вярно.

Безсилна съм и не мога да публикувам собствени статии, така че единственото място, на което мога да разкажа моята страна на историята, е тук.

Почти умрях и не ме е страх от нищо.

За ваша информация Sooyeon е спомената в новините, но не е Sooyeon. Никога не съм я споменавала.“

На 22 юли Star News публикува интервю с Мин А, в което тя казва, че е помолила компанията за помощ, когато е била тормозена, но те не я изслушали: “Имам запис от разговора ни. Ако стигнем до съд, ще го споделя.

Компанията казва, че ще подаде жалба, така че го очаквам. Могат да правят, каквото си искат. Уверена съм.

Поне искам да знам защо ме тормозеха. Ако се извинят, мисля, че ще се почувств��м малко по-добре, дори и да не помогне напълно. Но изглежда, че въобще нямат намерение да се извинят.“

Представител от компанията на ILUV казва: “Всичко е лъжа. Има много доказателства като видеа и съобщения, които са оттогава, когато членовете промотираха за почти шест месеца. Въобще не изглежда, сякаш може да бъде наречена член, който е бил тормозен.“

В Инстаграм Мин А отговори, публикувайки скрийншот от това изречение в статията. Тя пише: “Дори не съм започнала да разкривам неща за членовете…но изглежда, че сега е време да разкрия какво ми е сторил изпълнителният директор на компанията. Тези членове дори претърсваха телефона ми, какви глупаци трябва да са, че да оставят доказателства в KakaoTalk? Винаги трябваше да отговарям мило и да се правя, че се разбираме. Изглежда, че нямате никакви доказателства срещу мен? Не подавате жалба и само си говорите.“

В епизод на “E-news Exclusive” от 22 юли представител на компанията заявява: “Поинтересувахме се и чухме какво имат да кажат другите членове. Не е имало абсолютно никакъв тормоз. Казаха, че всеки ден са си казвали, че се обичат и се разбирали много добре, така че искам да кажа, че това е напълно фалшива информация.“

Адвокатът на Мин А също се изказа относно възникналата ситуация: “Погледнах част от доказателствата, които Мин А е събрала. Като адвокат си помислих: “Ако това отиде в съда, може да бъде признато.“ Така че мисля, че твърденията на компанията не са истина. Изглежда, че е истина, че е била тормозена, откакто е трейни.“

В шоуто са показани три скрийншота от съобщения между Мин А и другите членове.

В първия скрийншот Мин А благодари на член, към който се обръща с онни, за това, че е поздравена от нея. Другите членове й казват: “Ти си някоя, която заслужава да бъде поздравена. Нека бъдем щастливи.“ Мин А отговаря: “Наистина бях толкова щастлива днес.“

Мин А отговори в Инстаграм, споделяйки скрийншот от същите съобщения и тагвайки потребителя “blackbeanjiwon” (член на ILUV, която се казва Jiwon).

Тя пише: “Сега видях E-news Exclusive по SBS и публикувам оригиналите на снимките, които компанията изпрати като доказателство. Тези съобщения са от рождения ми ден – 12 август 2019 година. Тогава не живеех в общежитието, нито бях подписала договор. Накратко, тези съобщения нямат нищо общо с проблема.“

Във втори скрийншот от шоуто Мин А и членовете обсъждат покупки. По-надолу в чата Мин А изпраща съобщение в друг ден, което гласи: “Обичам ви.“ Другите отговарят с емоджи и пишат: “Сладка си, любов моя.“ Мин А отговаря на това със скрийншот от същите съобщения и тагва същия акаунт от първия й пост. Тя пише: “Съобщенията са от 6 декември, 2019 година. Споделях стая с този член и тя винаги ме караше да се правя на сладка, записваше го и ме тормозеше.

Тормозеше ме, правейки “компилация с aegyo на Мин А“. На този ден ме караше да правя aegyo, но когато не го правех, се ядосваше, така че я успокоявах, като правех това. Защо бих я обичала? Толкова ужасно.“

В трети скрийншот Мин А изпраща съобщение до друг член, гласящо: “Липсваш ми, онни.“ Този член отговаря: “Как се чувстваш? Горното легло е самотно, защото не си тук.“

Мин А отговаря: “По-рано започнах да се чувствам по-добре. И на мен ми беше самотно, онни.“ Другият член отговаря: “Какво облекчение. Кога ще се върнеш? Липсваш ми.“

Мин А отговаря: “Планирам да отида на сутринта!! Донесох си всичките дрехи и грим, от които имам нужда за звукозаписното студио утре. Ще подготвя всичко и тогава ще се върна в общежитието.“

В Инстаграм Мин А постна разговор, който е подобен на този в шоуто, но в него са използвани по-различни думи, както и има съобщения от други членове, гласящи: “Връщай се скоро. Докато се върнеш, ще държа “заложника“ с мен.“ Мин А тагна потребителя “star_tpjh”, чието описание съдържа името Jiho.

Мин А написа: “Това са съобщения от 2 декември, 2019. Това беше ден след рождения ден на този член. Бях в Спешното и тогава се прибрах вкъщи, защото бях болна. Заложникът, който тя споменава, е любимата ми кукла. Винаги я криеше, без да ми казва, и на този ден я взе, наричайки я заложник.

Веднага щом се върнах от Спешното, тя дойде до леглото ми и започна да ме натиска, за да ме държи будна. Знаех какво ще стане, ако не й отговоря мило, така че винаги го правех. Тя винаги правеше колекция с моето aegyo, така че винаги правех, каквото ми кажеше.

На 23 юли компанията WKS ENE излезе с изявление:

“Здравейте, ние сме компанията на ILUV WKS ENE. Пускаме официално изявление относно проблема с бившия член на ILUV Мин А, за който ставаше въпрос в “E-News Exclusive” по SBS.

Всички твърдения на Мин А, които обикалят YouTube и социалната мрежа в момента, са лъжи. Бившите членове на ILUV са в сериозен шок, който повлия на физическото и психическото им здраве до такава степен, че повръщат. Имаме намерение да заведем гражданско дело срещу Мин А.

Няма нищо от това, което казва Мин А, ко��то да е истина. Компанията, членовете и семействата им са дълбоко разстроени от несправедливостта. Заради фалшивите твърдения на един човек, много хора страдат и са наранени. Компанията приемаше Мин А като част от семейството, така че планирахме да не отговаряме, за да не излезе ситуацията извън контрол.

Бяхме притеснени, че тя отново ще вземе ужасно решение, ако разкрием истинската й същност чрез отговора си. Но тя продължаваше да споделя постовете си и тези постове се разпространиха в Корея и извън нея и станахме мишена на неописуемо насилствен език в резултат на недоразуменията. Бившите членове на ILUV изпитваха трудности, а бъдещите членове на BOTOPASS също изпитваха силен стрес и гадене и решихме, че трябва да изпратим отговор.

В момента получихме типичното сертифициране на съдържанието, за да отменим договора си с Шин Мин А, но договорът все още не е прекратен. Тя споделя своята история чрез лични съобщения с феновете си, а тези фенове разпространяват историята в социалните медии. Агенцията заяви, че нейните истории са неверни, но тя продължава да отправя твърденията си, като използва писма на фенове като доказателство за тормоз.

Според членовете, те разбрали за инсомнията на Мин А, след като казала на Sooyeon, че страда от това в края на ноември и в началото на декември. В средата на декември бащата на Мин А предложил тя да е в дома си, вместо в общежитието, заради тежката й атопия и травма от детството, защото крадец ограбил дома й.

Следващите неща са в отговор на твърденията за тормоз на Мин А.

Та каза, че е била директно тормозена от останалите шест членове, но това е далеч от истината. Не е имало членове, които са били в лоши отношения с Мин А и членовете са се грижили за нея и са я уважавали. Това е нещо шокиращо и болезнено за казване, но ние, като компания, не можем да простим на разпространяването на такава история.

Тя също заяви нещо абсурдно за най-младия член, която е била в тийнейджърска възраст. В разговор с феновете й чрез лични съобщения тя казва, че този член пил често, спала е с мъже, които били с 10 години по-възрастни, и ходила по нощни клубове. Сега се държат с нея като с неморален човек, въпреки че е само на 19 (корейска възраст) и още не е пълнолетна.

Gahyun (членът, за който става въпрос) казва: “Бях единствения човек в екипа, който беше по-млад от Мин А. Не съм пълнолетна и не мога да ходя по нощни клубове. Наистина не съм ходила по тези места. Не знам как може да разпространява тези истории чрез Twitter и лични съобщения с фенове. Страхувам се, че хората ще ме познават като такъв човек. Толкова е трудно и искам да умра.“

Не става въпрос само за по-младия член. Всички членове са описани като група от неморални хора. Твърдения за сексуален тормоз? Твърдения, че членовете са я принуждавали да гледа сексуални видеа? Гневни сме заради тези твърдения. Това не се е случвало. Мин А е казвала, че никога не се е срещала и често е изразявала завистта си за това, че другите си имат приятели. Тя е питала членовете няколко въпроса за срещите и отношенията между мъжете и жените.

Никога не е имало инциденти, в които са я принуждавали да гледа такива видеа или са й били сваляни дрехите. Всъщност, Мин А беше типа, който дразнеше другите и пипаше чувствителните части на други хора. Тя често докосваше задните части на другите членове и поставяше нейната в ръцете на други хора, когато позира за снимки. Някои членове й казаха ясно, че не искат тя да прави това, но имаше и членове, които се примириха с това, за да не наранят чувствата й. Членовете не тормозиха сексуално Мина, а по-скоро се примириха с нейното неудобно поведение.

Мин А направи така, че да изглежда, че тя е спазвала всичките правила, а другите членове са излизали, когато си поискат и са правели, каквото си искат. Компанията даваше свободно време на членовете, когато времето им за репетиции свършваше. Компанията беше наясно, че членовете, включително и Мин А, понякога ще излизат без разрешение. Както и да е, животът на трейнитата е труден и дразнещ, така че понякога си затваряхме очите. Не беше често, както Мин А каза. Сега членовете са в сериозно положение, тъй като не само бяха обвинени в тормоз, но и бяха обрисувани като хора, които прилагат вербален и сексуален тормоз, пият прекомерно, стоят навън цяла нощ и тормозят колегите си.

По-нататък е за писмата от феновете, които бяха представени като доказателство за тормоза. Мин А каза, че е намерила писмата, изпратени от фенове на ILUV, в боклука, намеквайки, че членовете са гледали отвисоко на феновете. Това не е истина. На 8 януари компанията достави първите писма от фенове на членовете. От 6 януари Мин А беше в почивка, така че членовете изразиха благодарността си чрез снимки и видеа без нея, така че да не закъснеят с признанието си към феновете.

Все още ясно можем да си спомним радостта на членовете на ILUV, когато получиха писмата. Фенските писма, за които става въпрос, не бяха директно адресирани към Мин А, а към екипа като цяло, така че членовете обсъдиха кой трябва да ги задържи. Всички членове знаеха за това. Не бяха толкова известни тогава, така че не получаваха много писма от фенове, но ценяха тези, които получаваха, показвайки благодарност.

Но е абсолютна лъжа, че ги е взела от боклука. Мин А пристигна в общежитието на 12 януари, за да вземе багажа си. Хигиенистката изхвърляше боклука всеки ден, така че ако са били изхвърлени в кошчето, нямаше да ги има, преди да е пристигнала. Тъй като бяха залепени на стената, преди да изчезнат, се предполагаше, че Мина ги е взела в деня, в който тя е дошла в общежитието. Членовете са благодарни за любовта на феновете си и ценят своите писма. Писмата на феновете, които Мина представи като доказателство, бяха първите писма, пристигнали за екипа от фен, наречен Yoshiteru. Той е фен, който изпраща писма на всеки от членовете на ILUV за рождените им дни. Членовете на ILUV са му благодарни и ценят писмата, които им е изпратил.

Пуснахме това изявление, за да предотвратим клевета на репутацията на нашите изпълнители чрез обвиненията на Мина. На същия този ден получихме съобщение, което сякаш се подиграва с агенцията. Ще коригираме частите, които не са верни. След като твърди, че е била тормозена от останалите шестима членове, тя е променила изявлението си, за да каже, че не е споменавала Sooyeon. Когато агенцията определи графика за втората половина на годината, я помолихме да участва в кастинг за възможността да дебютира в новия проект BOTOPASS. Тя каза, че иска да си почине до есента, защото не се чувства добре и ние й позволихме да работи като ютубър, както тя искаше.

Ние обаче й забранихме да използва официално съдържание, свързано с агенцията или с членовете. Тя заяви, че сме се свързали с нея, за да запази всичко поверително, но това се отнасяше до прекратяването на договора ѝ. Споразумението за поверителност беше писмена клетва, която е част от условията за анулиране на договор по стандартния договор за културен артист. (Това е статия, която беше включена при първоначалното подписване на договора.) Това е типичен метод за защита на изпълнителите на агенцията и бизнес интересите на агенцията. Тя не е създадена, за да прикрие истината. Писмената клетва, която беше дадена като част от условието за прекратяване на договора без неустойка или други разпоредби, беше потърсена, след като Мина публикува неверните си истории за тормоз, за да защити членовете на ILUV и тяхната лична информация. Не можем да разберем нейното поведение при разгласяването, като твърди, че някой я е помолил да пази тайните си.

В този момент членовете бяха посочени като насилници, 19-годишна непълнолетна като неморален човек, а на трейнитата, които търсеха нов път след елиминирането им от кастинги, им бяха завързани ръцете, дори преди да успеят да започнат наново. Членовете, които са преминали честно кастингите си, също бяха дълбоко наранени от тези истории, дори преди да дебютират на 4 август. Страдат от психически шок, инсомния и гадене.

Това е трудна ситуация за екипа на компанията и за семействата на членовете. Не можем да търпим повече таз�� ситуация. Молим Шин Мин А да признае, че историите й са неверни и искаме искрено извинение към компанията, членовете и техните семейства и фенове, за да се върне всичко към нормалното.“

В интервю за OSEN представител на WKS ENE заявява, че планират да заведат дело.

OSEN са попитали Шин Мин А за отговор, а тя казва: “Втрещена съм. Аз също си мислех за правни действия, така че това не е променило мнението ми, но съм втрещена. Адвокатът й, Kim Ho In, заявява: “Нашата позиция за отговор на каквито и да е правни действия не се е променила. Шин Мин А има данни за конфликт с членовете, както и за небрежност на агенцията. Договорът е прекратен, тъй като агенцията е нарушила задълженията си. Не искахме тяхното съгласие. В началото агенцията се съгласи да прекрати договора без неустойки, но предложи писмена клетва, за да остане поверителна за условията на прекратяването. Шин Мин А не се съгласи с това условие. Тя каза, че няма да прекрати договора при тези условия."

Днес стана ясно от майката на Мин А, че изпълнителката е постъпила в Спешното, защото е припаднала, а скоро ще бъде приета в болница.

Източници: Soompi, Koreaboo

2 notes · View notes

book-worm-1399 · 5 years ago

Text

Държах меката й ръка в ръката си, допрях я до бузата си и знаех, толкова безпощадно ясно знаех, че не искам никоя друга ръка да допирам до бузата си. Целунах нежно пръстите й — там, където вероятно е трябвало да поднеса годежен пръстен — и я попитах ще се ожени ли за мен. Направих го толкова инстинктивно. От очите ми почти потичат сълзи (дали съм знаел как ще свърши това?). Обещах й — спомням си — „винаги ще се грижа за теб“. Какво съм си въобразявал тогава?

- 18% сиво, Захари Карабашлиев

2 notes · View notes

iso91 · 1 year ago

Text

Как да работим по-ефективно? Начини за преодоляване на разсейването!

10 ефективни работни техники за увеличаване на производителността

0 notes

gazeliya-blog · 8 years ago

Text

Хурката на Венера

Реших да използвам липсата на точна тема за тази седмица, за да дам малко воля на разсъжденията си за изминалия месец (ок, 5 седмици) и как ми се отрази. Вече говорих за почти отвращението от свалки, с което ме остави Тиндър, за прозрачните похвати. Но не мисля, че споменах едно много централно нещо в опита ми с приложението. Вярвам, че има поетичен тайминг в нещата, които ни се случват: както когато четем някоя книга и намираме в нея темите, които ни занимават в този момент, така и когато една тема от живота наистина започне да те интересува, виждаш отражението ѝ навсякъде. Мисля, че си имаше точен термин за това явление, но честно казано ме мърз�� да попадам в обърканата спирала на Гугъл, за да го намеря.

Споменавала съм тематта преди, но преглеждайки стари разговори стана очевидно, че е дошъл моментът да говоря за това. Добре дошли в касетата си в темата за неравнопоставеността на половете!

Няма да започвам виртуален кръстоносен поход за изкореняване на навиците и схващанията на българската реалност, които намирам за сексистки. Няма да е интересен, полезен или естетичски-адекватен предвид начина, по който се развива блогът. Това, което ще направя е да приложа два разговора, които съм водила по темата с господа от Тиндър и почти идентичните им реакции.

Нека анализираме!

Помните ли как в прогимназията ни караха да правим план на всичко? Ами да, нека се върнем за малко в прогимназията:

1. Отговор, който не е отговор, а просто празни приказки. (Защо се случва? Ем така си се случва, приеми го)

2. Нека покажа, че всъщност разбирам малко от малко по този въпрос, все пак момичето очевдно има малко акъл в главата.

3. Хулеж на ботокса и „грешните ценности“

4. Самоизтъкване- все пак съм учил няколко вида психология!

5. Лол мацката срещу мен всъщност задава адекватни въпроси по темата и знае какво се случва? Нека бъда ощипана госпожица и си намирам спорове, където ги няма.

Няма да съм чак толкова дребнава, че да изтъкна как е C’est la vie, а не Se la vie. Но съм. ОК, ок, пича поне опита, това показва вид ерудираност.

Любимите ми моменти от този разговор са два. Първият е, че както често се случва, каза си момчето каквото имаше да казва и реши да приключи разговора. Все пак, защо му е да чете как момиче му обяснява какво е грешно в подхода с проблемите с държанието към жените в глобален аспект. Все едно пък ще знае! Ха!

Вторият беше още една вечна класика: защо да отговарям на зададените въпроси? Ще си пея каквто си зная и кой откъде. Все пак, като го бутна в устата на тъз мацъ няма как да ми говори за причините обществото да е виновно за култа към ботокса.

Добре де, след толкова много приказки, какъв е изводът? Изводът е, че хората не обичат да говорят за чуждите проблеми, за проблеми, за които може и да са виновни. Хетеросексуалните не обичат да си мислят за дискриминацията над ЛГБТ+ общността, мъжете не обичат да си мислят за привилегиите, които им се полагат само на база пол... Неговоренето за проблемите на социума е много пагубно. И жалкото е, че има толкова много теми, по които диалог дори не е отворен! Има толкова много проблеми, които дори нямат правилно наименование на български. Намирам за тъжно, че този индивид, който през другото време беше доста интересен и интелигентен събеседник дори не изчака да чуе моята гледна точка.

Но следващият господин е по-забавен дори!

А този Тиндю с колко апетитен разговор ме остави! Приятелю, разбирам, че ме размачна, за да не поствам разговора ни в блог, който ти откри посредством столкване. Уви, имам опит и екранни снимки правя своевременно. Опа ;)

Признавам, този разговор е малко... глупвав. Един от тези разговори, в които казваш възможно най-налудничавите неща, но по начин, който всъщност има логика. Разговори, които са точно толкова преекспонирани и очевидно на ебавка, колкото са сериозни и изкривяват призмата на истината. Ах, Пепито, Пепито, навлезе ти в дълбоките води, от които не успя да излезеш грациозно. Защо ти трябваше да обърнеш един интересен и шеговит разговор в поредния „спор“ с еднакви аргументи? Защо мислеше, че е добра идея да наричаш човек, който се бори за социална кауза безсмислен? И как аджеба можеш да си помислиш, че феминизмът няма почва в XXIв. ?! От чия гледна точка да няма? От твоята ли? Или от моята? И защо толкова те ядоса това, че не оцених подхода ти към разговора?

Наистина, многоточието е най-точният знак на тригърването. Това ли са отношенията между хората в Тиндър, се чудя. Неистински човек от другата страна, който да си говри с теб само за нещата, които ти искаш, по начина, по който ти искаш и откриеш ли нещо, което не ти харесва го размачваш? Какво се случи с диалозите за общо благо? Диалозите, в които можете да разискате тема и да, ако не промените то поне разширите мирогледа на отсрещния. Наистина ли искам твърде много от събеседниците си- един интелигентен разговор, без цупене и отхвърляне на чуждата гледна точка?

Но може би най-интересния момент от този разговор е краят: Успех с блога, нека направя всичко, за да го саботирам, всичко, за да не можеш да сложиш разговора ни онлайн. Амиии, не знам как да ти кажа, че успях. Но защо не искаш да си част от блога? Видял си го, знаеш че крия самоличността на хората, с които си пиша. От какво толкова те е срам? Май разбираш, че подходът ти е повод за срам, или може би се срамуваш от това, че си в Тиндър? Спокойно, намирала съм гаджетата на бройка познати и приятелки там, ти поне от това не трябва да се притесняваш. Но този срам да не лъснеш по интернет, дори с предпазена самоличност явно е голям. Защото не си единственият, който се е постарал да не бъде публикуван. Може би е малко dick move от моя страна все пак да го правя...? Мех, Гъзелия все пак, какво очакваш??

Е, това беше предпоследният пост. Пълен с феминистични настроения и немалка доза обърканост. Помните ли какво казах за поетичните съвпадения в началото на поста? Абсолютен факт са. Аз не гледам телевизия, не ми е интересна, не оценяваам дублажа, а рекламите ме подлудяват. Но докато пишех този пост бях в хола с пуснат телевизор. Което не се случва. Благодаря bTV Action, че пусна Херкулес и амазонките докато пишех (леко?) феминизирания си пост! сАдба!

#бг блог #бг текст #бг пост #бг #тиндър #експеримент #петък #почти свърши

0 notes

mymessyymindd · 6 years ago

Text

март 2019

сближих се с момче от класа ми.

с еднакви интереси сме.

ходим на едни и същи извънкласни глупости.

накратко: сближихме се доста.

и се чудех защо от пет години чак сега.

и се замислих, че това момче ми взе душата.

22 април 2019

разговор с него:

той: "ИТ партнър, ще дойдеш ли в петък на рождения ми ден"

аз: "иска ли питане, ти си ми един доста близък човек, как няма да дойда"

той: "близък в кой смисъл"

аз: "във всеки един"

той: "да разбирам, че ще дойдеш"

аз: "разбира се, без мен няма да е същото"

26 април 2019 - рождения му ден

качихме се на балкана, където трябваше да празнува.

като го видях, се затичах, гушнах го, поздравих го за празника му.

започна забавлението.

ядохме и пихме прилично, докато навлезе алкохолът в кръвта ни.

след което се разтанцувахме.

пиехме уиски.

първа, втора, трета, четвърта чаша.

забавлявахме се.

донесохме тортата малко преди края на 26-ти април.

бях до него, казах му да си намисли желание.

духна свещите.

прегърна ме силно и ми прошепна: "желанието ми си ти"

продължихме вечерта.

решихме да играем на бирапонг.

оказахме се в един отбор.

рунд след рунд се сближавахме все повече и повече.

седях в него.

прегръщаше ме.

държеше ми ръцете.

галеше ме.

знаех, че тогава алкохолът не беше толкова много.

много стана след края на играта, когато загубихме.

той трябваше да изпие два отвратителни шота, които след двайсетина минути му се отразиха.

през това време останахме само двамата в ресторанта.

случайно започна песента на Павел и Венци - "Единствената".

танцувахме.

докато един момент не свърши песента.

той ме хвана и ме целуна.

целувка, за която и двамата явно изгаряме в клас.

е, разбира се, че се натресоха останалите, като чуха някаква чалгия, и прекъснаха момента ни.

след пет минути му стана зле, искаше да повръща, не знаеше на кой свят се намира.

аз бях до него в банята.

грижех се за него.

изкарах около един час, седейки с него.

държейки ръката ми, повтаряше, че не му е добре.

повтаряше, че ме иска.

повтаряше, че от известно време се е привързал към мен.

да, така беше.

и не само той.

качих го в стаята му.

легна на леглото си, но не искаше да си тръгвам и не му се повръщаше вече.

каза ми да легна до него, а да не стоя права.

легнах почти в края на леглото, за да не го притеснявам.

а той ме придърпа към себе си.

лежахме доста време така.

докато не сме заспали.

събудих се първо аз.

излезнах от стаята, защото не знаех той как би реагирал.

отидох да закусвам.

той дойде след около десетина минутки.

държеше се както в училище.

държеше се като приятел.

трябваше да си тръгваме вече.

на тръгване обаче го извиках насаме и му казах : "нека всичко, което стана снощи, да остане тук"

а той : "аз не помня почти нищо"

мамка му. как не помниш нищо, бе бойй.

той : "разкажи ми набързо преди да са ни викнали"

аз : "срам ме е"

той : "искам да знам какво сме правили, когато сме били пияни, за да разбера какви мисли имаме, когато сме трезви"

*аз разказах набързо*

той : "жалко, че помня малка част от това, било е невероятно и бих искал..."

и се отвори вратата да ни търсят.

и си тръгнахме.

в различни посоки.

и сега не знам какво би искал той.

и не знам как да се държа с него.

и какво да правя.

да, и го сънувах тази нощ, но нямам смелост да ��у кажа. за съжаление.

а утре сме на училище.

пак ли ще е същото?

или нещо ще се промени?

to be continued...

38 notes · View notes

keeptolking · 4 years ago

Text

"Скоро се събудих, но си спомням, че снощи дойде при мен, у нас, като приятел. Не знам дали от вино или нещо друго, но толкова ми се зави свят, че не помня дали беше просто сън, или наистина беше реалност.

Със сигурност знам, че беше красива, когато пристигна. Свали си палтото и се настани удобно. Помня колко се забавляваше, докато ме гледаше да готвя на печката.

Вечеряхме и пихме.

Беше червено вино, рефоско, абсолютно фриулианско. И много си говорихме. Като двама страхотни приятели. Не знам дали беше за вино, но думите бяха като поезия.

Смяхме се толкова силно, докато не каза: "Какво ще кажеш за филм от Netflix? "Оставих ти да избереш заглавието, нямах съмнение, че ще избереш романтичен филм. Изгасих осветлението и се настанихме удобно на дивана.

Като се замисля, дори не помня заглавието на филма...

Бях твърде зает да те гледам и с цялото това желание да те прегърна, но то ме накара да се сдържа и не разбрах защо.

Може би беше от виното, да, но все още не бях достатъчно пиян, за да ти кажа всичко, което означаваш за мен.

И там ми беше добре, ти лежеше с глава на краката ми... тези моменти за мен бяха като инжекции от благополучие.

После филмът свърши и без да се колебая те попитах:

"Късно е да се прибираш вкъщи, искаш ли да спиш тук? "

С усмивка на лицето си ми каза "Да" ...

Подготвих стаята за гости, както се прави за приятели, с легло, което беше перфектно, както някога до сега, без гънка.

Дадох ти пижама, за да я облечеш и отидох да си измия зъбите, но излизайки от банята, ти беше там, без токчета, без грим, почти беззащитна.

Сигурен съм, че беше още по-красива, отколкото когато дойде у нас. Хванах ръката ти, опитвайки се да ти покажа четка и паста за зъби.

Но под думата "четка за зъби", вече имах твоите устни на моите. Вече нямаше нужда и от паста за зъби.. .

Целувахме се толкова силно. Вече не като приятели.

Забравих за леглото за гости тази сутрин,

то все още е там,

непокътнато и без гънка..."

- Claudio Del Pizzo

3 notes · View notes

a-nasty-sia · 7 years ago

Text

изтрито.

здравей. как си? как върви живота ти? намери ли си по-добра работа? надявам се да си, заслужаваш го.

минаха почти 5 месеца откакто си писахме за последно. в началото, като светнеше екрана на телефона и мислех, че си ти, но с времето установих, че са напразни надежди.

често се сещам за теб. а ти? мислиш ли понякога за мен? чувстваш ли се гузно? мислел ли си, че можеше да свърши по друг начин? липсвам ли ти?

ти ми липсваш. беше ми приятно да те виждам, макар и рядко, да си говорим за нашите си неща и да те разсмивам. все още се оглеждам, с чистото съзнание, че няма никакъв шанс да те видя.

има ли моменти, в които те връхлитат спомените като ураган? ако да - как се справяш? на мен ми е доста трудно в тези моменти и ми се ще да ми дадеш съвет.

как се чувстваш като всеки път виждаш последното ми съобщение? не ти ли минава поне замалко през главата да ми отговориш? аз често отварям чата. пиша и трия, пиша и трия. в крайна сметка нищо не пращам. знам, че няма смисъл.

май зададох много въпроси. но реално само един ме мъчи -

какво те накара да си тръгнеш без дори да кажеш дума?

е, май е това.

съжалявам за притеснението. приятна вечер.

скоро пак няма да ти пиша. :)

*изтрий*

- а.д.(ът)

23 notes · View notes

vprki · 2 years ago

Text

Радиотеатърът представя „Авариен изход“ на Силвия Чолева

„Изходът е след като свърши пиесата Трусове през годините, минало през собствения ти ад и рай тук, в България, са преживяванията на героите от „Авариен изход““ споделя за едноименната си пиеса Силвия Чолева, поетеса, журналист и издател преди почти седем години на фестивала „Празници на изкуствата Аполония“, когато е премиерата на драматургичния ѝ текст в Театър на маса в пространството на Градската галерия в Созопол.

Минало е време оттогава, но за радост тази пиеса има своята реализация в Радиотеатъра на БНР и може да я слушате днес, 18 юни, от 16 часа по Програма „Христо Ботев“. "Авариен изход" е третата пиеса на Силвия Чолева, която редакция "Радиотеатър" включва в репертоара си след "Ела, легни върху мен" и "Името, твоето име", и двете реализирани от Снежина Петрова. Първата е по поетични текстове на Силвия, втората е по един разказите в сборника ѝ „Гошко“. А тази третата е родена в един сън на авторката, но за това малко по-късно в текста, защото трябва преди това да уточним нещо важно за Радиотеатъра на БНР.

До март месец 2020 Радиотеатърът беше създал традицията да кани публика във Второ студио, с която заедно – слушатели и изпълнители – да прослушват премиерните постановки на български пиеси. Интересът към прослушванията на живо беше голям. За съжаление Covid епидемията прекрати тези събирания. Сега след това тягостно време за всички ни редакцията ги възобнови и първото такова прослушване беше на премиерната постановка на "Авариен изход", седмици преди излъчването ѝ по Програма „Христо Ботев“.

Теодора Димова, снимка: Стефан Марков

„Към тях има голям интерес, защото хората искат да дойдат, да слушат, да разговарят, да задават въпроси на автора и след това да слушат в пълна концентрация радиопиесата.Защото когато една пиеса се слуша мимоходом, докато си в кола и вършиш нещо вкъщи е едно, а когато си концентриран, стоиш на стол в студио и да слушаш, тогава я разбираш в нейната пълнота и цялостност. Имаше трудности с реализацията на „Авариен изход“ в началото на Covid-а трябваше да я запишем. Три пъти отлагахме записа – веднъж по здравословни причини, втори път и трети път по административни. Докато и най-накрая и пандемията си отиде и записът се случи. Много ми харесва постановката на Валентин Ганев, звучи документално. Всеки един се разпознава в някой от героите. Уловена е атмосферата на купоните на 50-60 годишните, които не са такива, каквито са били преди това. Не това е важното, важното е, че празниците не са празници и недъзите на нашето поколение се виждат в различните взаимоотношения по времето на един рожден ден. Силвия Чолева е успяла да улови много тънки недъзи, които се появяват ежеминутно и ни отравят радостта от живота. Пожелавам тази пиеса да се играе не само в БНР, а да се качи и на сцена и към нея ще има много голям интерес.“ Каза писателката Теодора Димова, редактор в „Радиотеатъра“ на БНР в Студио 2 на медията на премиерата на радиопиесата.

Силвия Чолева

Но как тръгва този текст за Силвия Чолева като автор? „Много е особено, когато пиеса се слуша в студио с приглушена светлина. Тази пиеса, наистина пусна брада, буквално. Тя имаше съвсем буквален подтик. Беше един сън, толкова ясен и ярък за пиеса, като аз не се смятам за автор на пиеси. Беше ми странно, че сънувам такова нещо – моя пиеса, която ще се играе на сцената на театър 199. Ето сънувах тази сцена в театъра, сънувах тази маса, около която са гостите, но по странен те бяха подредени. От двете страни на масата, тясната ѝ страна беше към публиката и гостите бяха подредени покрай двете стени. От двете страни на масата и с гръб към стената, малко като на разстрел така седяха мирно. И масата беше с една много чисто бяла покривка, каквито бяха масите в ресторант „Ропотамо“, например, който не съществува вече. И се събудих и си казах каква е тази глупост, откъде ми дойде. Но това остана в мен като образ. Постепенно започна като снежна топка да набъбва, да се увеличава, да се увеличава, тези хора да имат истории, тези които стояха около тази маса. Защо съм ги сънувала така като на разстрел, явно това е някакъв юбилей.

Силвия Чолева, снимка: личен архив

Колкото и да ми е неприятно минаваме вече към една друга фаза на живота. Без да си дадем сметка правим някакви равносметки, дори скришом от себе си. Това беше конкретно самият повод. Седнах да я пиша тази пиеса, оставях я, продължавах, отказвах се и т.н. В крайна сметка я написах. Пратих я на разни приятели. Получих мнения. Реших тогава да я дам на Радиотеатъра, тогава имаше конкурс. Говорихме с Теодора, че за радиото малко трябва да се промени текста. Направих го. Тя не спечели първата награда, спечели един моноспектакъл, но още две пиеси бяха отличени, едната беше моята и трябваше да се направи. Това беше преди 5-6 години и като се забавиха нещата, се бях отказала. Валентин Ганев / той участва на като актьор в Четенето на маса“ на „Аполония“, тогава режисьор е Десислава Шпатова – б.а./ беше толкова търпелив. Мислех, че ще се откаже, достатъчно е зает, но ето не се отказа. Специално му благодаря, благодаря и на Теодора, която също не се отказа. Не бях на всички записи. Бях на един запис и на монтажи. Видях как целият екип работи като смазана машина. Бях страшно спокойна, че тази пиеса ще стане по най-добрия начин. Надявам се това да е така. Благодарна съм на всички, които участваха в това предприятие, всеки който прочете пиесата и каза, че си заслужава, на актьорите, на певицата, един образ, на който много държа. И другото, на което много държа и държа да го кажа, дано да съм успяла – тази пиеса да се движи между трагичното и комичното. Много ми се иска комичното да има превес. То става много трудно. Не знам, дано да се усети“. Сподели Силвия Чолева минути преди публиката във 2-ро студио да заслуша радиопиесата ѝ.

Силвия Чолева на представянето на "Авариен изход" в Студио 2 на БНР

Валентин Ганев беше по-лаконичен: “Много се радвам на публиката. Благодаря на екипа и на тази порода радио хора, които доста се различават, поне, от хората, с които аз се сблъсквам. Тука няма невъзможно нещо и най-голямата глупост, която ми е хрумвала е осъществена и реализирана от Деница, Косьо и Мишо /техническия екип Деница Диамандиева, Михаил Михайлов и други/ . Пробват всичко. Това е много увлекателна игра, слушащият едва ли има представа. И целият този труд –на актьорите/ той самият, Мария Каварджикова, Йорданка Стефанова, Стефка Янорова и Стефан Къшев//, на автора, на първо място, и на техническия екип, някак си, да достигне до хората, които го слушат би било чудесно.“

И заслушахме. А пиесата на Силвия Чолева „Авариен изход“ е за всички нас вече над 50 години и доста отгоре. Как мина животът ни, къде са онези момчета и момичета, кое ги смаза или не, за да станат застарели чичковци и лелки без перспектива, загубили умението си да обичат и състрадават, а главно да завиждат. Едно от приятелските семейства се бави за вечерята по повод юбилейния рожден ден на домакинята. Жената е популярна и обичана актриса, съпругът – знаменит режисьор. Ядосват им се тези на празничната маса. Но малко по Чеховски, ако в началото на пиесата има пистолет, накрая той ще гръмне, така и тук. Щом не идват, нещо ще се случи… През цялото време, ако не всички, то повечето около масата си цъкат на телефоните и…катастрофа е отнела живота на тези двамата, които закъсняват за празника. И до минута недобронамереното клюкарстване по техен адрес се обръща в плач за тях. Познато, нали?

Валентин Ганев и Милена Гюрова

И, все пак, изненадата на вечерта е специалният подарък. Появява се млада жена / певицата Милена Гюрова/ на вратата и обявява, че е подаръкът, а той е нейното изпълнение на арията Каста дива от едноименната опера на Белини и Хабанерата от „Кармен“ на Бизе /и реално имало такава услуга/. После младата певица ще се върне с компания и ще потрошат чашите, чиниите и какво ли не още от дома на юбилярката, за да се забавляват. Но дали младите ще успеят да унищожат и лъжовния свят на фалша на улегналите, минаващи средната възраст. Ще видим и възможно ли е? Затова, както казва Силвия Чолева, аварийният изход е след пиесата.

В този контекст на въпрос на Теодора Димова дали пиесата може да се прочете по много различни начини – пиеса за остаряването; пиеса за влошените отношения между всички ни – образ на хаоса в обществото; пиеса за тоталната ни немарливост към другия. Кой е най-верният прочит според теб?“ Силвия Чолева отговаря : "Да, разбира се, екзистенциални въпроси – за остаряването, но и за изхабяването, обръгването година след година, убийствената рутина и отчуждаването между хората, дори в семейството, срез приятелите. Ние не внимаваме за другия, считаме хората за константа, животът обаче ни променя и това води до формално общуване. Но, според мен, онова, което общо може да се каже за героите на пиесата, е, че самото общество е за��ърбило нормалното живеене, то съществува в хаос и цинизъм, затова човекът е уморен, загубил опорите, залутан сред мимолетните успехи, които не носят удовлетворение, сред липсата на дълбочина и ценности, заменени от консуматорство и евтини забавления. Да не забравяме и пропагандата в политиката, безскрупулната реклама, целят пластмасов свят наоколо. А обществото се състои от отделните хора, то не е някакво абстрактно образувание. Затова и заглавието е такова – да се запитаме има ли авариен изход…".

Валентин Ганев, Михаил Михайлов, Силвия Чолева и Деница Диамандиева

Още много и важни неща могат да се кажат за този драматургичен текст на Силвия Чолева, особено от гледна точка на днешния ни ден, на взаимоотношенията ни с другите. Но с две думи – и тъжно и смешно. Какви бяхме и какво стана? Къде сбъркахме с това да престанем да обичаме така, както умеехме или сме си въобразявали?... Не говорим за изключенията, а за повсеместното ни живеене. Дълга тема… ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Теодора Димова и Стефан Марков

P.S. на „въпреки.com”: Голямата награда на конкурса на списание „Летец“ през далечната 1938 г. получава пиесата „Крилата помощ“. Нейни автори са Ангел Каралийчев и Матвей Вълев. На 26 декември същата година пиесата се излъчва на живо от Варненското радио. Именно от тази дата започва и животът на радиотеатъра в България.

#Силвия Чолева #Валентин Ганев #БНР #Критичен поглед

0 notes

dramawriter13 · 5 years ago

Text

Xu Mingchao с изявления относно твърденията на Yamy, казва, че се извинява на всички, освен на нея

След като Yamy разкри, че е била вербално тормозена от изпълнителния директор на компанията си, предоставяйки аудио записи като доказателство, по-късно Xu Mingchao отговори на твърденията й чрез пост, озаглавен “Писмо до Yamy“. Ето какво гласи то:

“Yamy, здравей, аз съм Ku.

Последният път, когато се срещнахме, беше преди 20 дена. Следобeд, на 1 юли, ти свърши работа и се върна в Пекин на този ден. Беше и първият ден, след като напусна Rocket Girls. Този ден ти последва Guo и каза, че си загубила договора с фирмата и искаш копие, за да го вземеш. Докато Guo копираше документа, ти седя в офиса ми за 5 минути. Дадох ти чаша с горещ чай и ти каза, че бързаш за преглед на зъбите и ще се видиш с мен в друг ден, за да хапнем. Никога не съм мислил, че този “друг ден“ ще стане толкова немислим.

След като си тръгна, осъзнах, че си дошла в компанията ни, само за да вземеш копие от договора. Толкова години работя тази професия и това ме накара да осъзная, че нещо не е наред. Но Guo ми каза, че като хора трябва да бъдем по-великодушни, дошла си да вземеш копие от договора – твое право е. Компанията може да ти даде копие от този документ, защото е задължение на компанията. Но в действителност няма нужда да съм дребнав човек, който не е щастлив и е притеснен.

Guo е добър човек.

Следобед, на 10 юли, компанията ни получи писмо от адвокат от твое име, в което искаш терминиране на договора. Бях изненадан, но, с намерението да разреша проблема, компанията ми и колегите ти споделихме някои гледни точки:

Първо, проблемът с терминирането е между компанията и изпълнителя, това е вътрешен проблем, няма нужда да става публичен и няма нужда да причиняваме каквато и да е вреда на репутацията на Yamy.

Второ, трябва да свършим тази работа бързо и да не бъдем твърде мудни.

Тези две точки по-горе – от 10 юли досега – са нещо, което и ти усещаш.

Но днес видях днешния ти пост в Weibo. Беше тренд в толкова много категории. Има много хора, които изразяват подкрепата си към теб. Мисля, че трябва да си много щастлива сега. Името ми също е в трендовете и се държат с мен немило, мисля, че това не е било намерението ти. Но тогава този инцидент стана публично достояние, “експлодиращ тренд“, до толкова, че не мога повече да контролирам ситуацията.

Ако единствената ти цел е да терминираш договора, тогава няма нужда да вдигаш такава огромна врява.

Постът, който си качила в Weibo – има три точки, върху които не се замислих:

1. Никога не съм мислел, че вътрешната среща на компанията, която се проведе в края на март, ще бъде записана от участник.

2. Не мисля, че човекът, който е записал аудиото, би го изпратил на теб.

3. Фактът, че би направила публичен целия запис и ще привлечеш огромно внимание. Детето, което ти е изпратило записа, сигурно трепери от страх сета. В бъдеще мисля, че никой няма да иска да й е приятел.

Трите неща, които споменах, са неща, които не съм могъл да си представя. Тези пет години в компанията, имал съм толкова много срещи и съм казвал толкова много неща, ако всеки път, когато сме имали среща…всяка дума, която съм казал…нещо ужасяващо е, като се замисля в детайли.

Yamy, сигурно си притеснена, че и аз ще направя някои неща, нали?

Като например да обработя част от записа от срещата на компанията…

Като например да обработя част от утежняващите думи, които си използвала в груповия чат в WeChat по време на работа...

Като например да те обсъждам пред еди коя си звезда, пред еди кой си служител от компанията…

Yamy, моля те, бъди сигурна, че няма да направя такова нещо. Двамата сме работили заедно толкова много години, трябва да знаеш границата, която имам като човек.

Yamy, може би един ден ще съжаляваш за всичко, което направи днес. Моля те, запомни, да правиш неща на всяка цена може да ти даде краткотрайно предимство, но няма да е стратегия, която може да издържи по-дълго. Надявам се, докато дойде този ден, да бъдеш добре, а аз ще бъда жив.

Ако мога да кажа още едно изречение, асистентката от компанията, която ти назначихме, колежката Xiao Juan – моля те, дръж се мило с нея. Защото искаше да терминираш договора с компанията ни, докато беше на работа винаги отказваше да й позволяваш да пипа нещата ти и дори се държеше с това бунтарско и студено поведение. Феновете ти не разбираха обстоятелствата и й я порицаваха, че не взима отношение, че е там “само за шоуто“. Тя е тази, която трябва да плаче до зори без причина, тази, на която й треперят ръцете, когато чуе гласа ти, човекът с труден живот.

Терминирането на договора е нещо, което зависи от закона. Първоначално това беше проблем, който можеше да бъде разрешен приятелски между нас, но сега е нарушен от този твой дълъг план да го превърнеш в тотална война. Ще те придружа.

Последно – пожелавам ти всичко най-добро във финалната поява в “We Are Blazing!”

Xu Mingchao написа и втори пост:

“Извинявам се! Аз съм шефът на средна възраст, който използа психологическа манипулация на работа.

Здравейте, аз съм Xu Mingchao.

От вчера досега размишлявах.

Темата, която Yamy постна в Weibo, предизвика вълна от дискусии, най-вече за психологическа манипулация на работа (на интернет жаргон – pua на работното място - – 职场pua), за която научих едвам вчера.

Вчера отговорих на Yamy в писмо, постнато в Weibo. Повечето нетизени ме попитаха защо не съм се извинил. Очевидно съм наранил и критикувал злонамерено момиче на среща на компанията и все пак не съм споменал и дума, свързана с извинение, в писмото. Това не наранява ли съвестта ми?

Така че размишлявах дълбоко и се запитах дали съм от типа шефове, които манипулират психологически на работното място?

Да! Такъв съм!

Описанието на думата 职场pua в Baidu е умственият контрол, упражняван от началниците над подчинените на работното място. Въпреки че не разбирам напълно защо е нужно началниците да осъществяват психически контрол над подчинените, никога не съм се замислял до такава степен. Но ако терминът включва обстоятелства като това да изгубиш контрол по време на среща и да се караш на служителите и изпълнителите в компанията, тогава се запитах отново: “Такъв тип шеф ли съм? “

Да! Такъв съм!

Извинявам се!

Първото ми извинение е към колега, който работеше с мен. Ако си бил затруднен заради моите неподходящи забележки и емоции в процеса на работа с мен, искрено се извинявам тук. Дори ако намерението ми не е било да те нараня, трябва искрено да се извиня! Моля, прости самодоволството и арогантността ми.

Второто ми извинение е към изпълнител, който работеше с мен. По време на срещите ми с изпълнителите ми съм казвал неща, които биха накарали много изпълнители да се почувстват неудобно, след като ги чуят. Точно като този аз, който чувате в записите на Yamy, съм супер самодоволен, за сметка на чувствата на другите. До този момент имах чувството, че правех това, което е най-доброто за изпълнителя, така че трябва да разберете казаното от мен. Грешах и се извинявам за самодоволното ми поведение.

Както и да е, няма да се извиня на Yamy! Няма Yamy в тези две извинения! Без значение какво, никога!

Мога да приема, че съм манипулативен, но няма нищо общо с Yamy. През тези две години, през които Yamy е била с Rocket Girls, не се връщаше в компанията за известно време. Но всеки път, когато се връщаше, почти винаги се оплакваше и отправяше искания. Това, което мога да направя, е да се опитам да я утеша доколкото мога и да координирам съответно.

Събранието, споменато в профила на Yamy, се проведе на 25 март тази година със седем участници. Преди него бях ясен, че трябва да махнат телефоните си и не трябва да записват. Бях решен да кажа нещо жестоко на събранието, за да реша някои основни проблеми. По време на събранието споменах много хора в развлекателната индустрия и говорих за много положителни и отрицателни случаи, така че отправих много ясна молба да сложат телефоните си настрана. Някои участници ме попитаха какво мисля за сегашната ситуация на Yamy и ето как са направили аудио записите. Първоначално събранието нямаше нищо общо с Yamy, но заради този въпрос стана свързано с проблема. Трябва да призная, че съм разочарован от моето аз тогава, тъй като бях много емоционален.

Да, аудиото беше обработено. Помня какво казах тогава и колегите, които участваха на събранието, също ми помогнаха да си припомня. Казах, че когато компанията е твърде мила с артистите си, друг резултат е, че те постепенно усещат, че имат право на ресурсите на компанията и това включва Yamy! Преди две години, ден, след като Yamy се присъедини към Rocket Girls, прехвърлих 100 000 юана на Yamy и й казах, че сега, след като е в групата, е популярна, но още няма приходи. “Може да си купиш неща с 100 000 юана. Може да си купиш дрехи и чанти и да го считаш за спонсорство.“ След като получи парите, Yamy нито веднъж не каза: “Благодаря.“

Помня, че когато направих това изявление, някой плака.

Относно това дали Yamy е грозна или не – няма да коментирам. Това, което чухте в записите, бяха само моите забележки по време на вътрешните срещи на компанията. Както казах по-късно, персоната на Yamy е това, че е готина и поведението й.

Yamy ми каза, че преди година иска да изпили два кучешки зъба по време на китайската Нова година, така че да изглежда по-добре на снимки. Казах й, че не трябва да прави това, защото сегашният й вид я определя и и могъл да я разграничи от останалите. Ако изглеждаше хубава, вече нямаше да бъде тя.

Казвайки това, сега може да ме попитате дали ще се извиня на Yamy. Отговорът ми все още е не.

Yamy просто иска да терминира договора си, за да направи повече пари. Този начин на мислене е типичен не само за Yamy, но и за много талантливи изпълнители, които са преуспели. Както и да е, Yamy тайно е получила тези записи от събранието и е намерила причина договорът да бъде терминиран. В същото време се надява да да се възползва от обществените настроения към прекратяването на договора си. Това е така, за да може тя безпроблемно да започне собствен бизнес и да печели пари сама. Това е.

Yamy не е лоша, тя просто се отнася с хората според връзката с�� с тях и й липсва способността да се придържа към договора, в същото време е и по-наивна.

Дали Yamy е очаквала цялото това нещо да ми нанесе огромна вреда, както и на семейството и на колегите ми в компанията - вярвам, че не би направила такова нещо. Наистина, Yamy не е лоша.

Някои хора казват, че писмото ми към Yamy има заплашителен тон – признавам го. Прекратяването на договора може да бъде договорено и когато ние участваме в съдебно дело, има закон, който да ни ръководи, но трябва да има граница, що се отнася до социалното поведение. Ако някой настоява, че вътрешните работи на компанията трябва да бъдат публикувани онлайн, независимо от последиците, тогава такова поведение не може да се толерира от мен!

Накрая, извинявам се отново! На колегите, на изпълнителите и това не включва Yamy.“

1 note · View note