#Коледа 2017

[poligenovafans]

[innocentlifee]

Весела Коледа, Merry Christmas 2017

[irinapenevawritings-blog]

Подарък за читател? Мисията възможна

В края на годината идва това време, когато не малко хора се замислят какви подаръци да направят на своите близки. Това понякога е твърде лесно, друг път – твърде трудно. Когато аз се замислих какви подаръци ще направя аз тази година, неизбежно и читателски подаръци бяха забъркани в плана. Споделям ви някои от мислите и идеите си по тази тема. (more…)

[vprki]

Трийсет и седмата „Аполония“ - с любов и вдъхновение под открито небе

Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент маестро Пламен Джуров откриват 37-то издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ в Созопол на 30 август. Този концерт, както и цялата програма на празниците тази година, ще изненадва и ще вълнува отново и, както миналата 2020 заради пандемията от Covid-19, ще бъде изцяло открито.

Според Маргарита Димитрова, артистичен директор на Празниците, неясната ситуация с пандемията и предупрежденията, че ни заплашва нова вълна притеснява, но Аполония все пак ще я има и то с прекрасна програма.се намери изход. Българските артисти с готовност са се отзовали за участие. Няма да има концерти в Археологическия музей и спектакли и прожекции в читалището, а представянето на книгите ще бъде в двора на Художествената галерия. Другите места, където ще има концерти и прожекции са Амфитеатър „Аполония” и Лятното кино в Созопол. Това е 37-то издание на феста, а когато преди две години попитахме Маргарита Димитрова кой е най-важният акцент тогава, тя отговори кратко: „Това, че ни има вече 35 години”. Тези думи с още по-голяма сила важат и тази година, на 37- то издание, заради неизвестността от развитието на пандемията. Питаме я сега в контекста на един от традиционните вече от години акценти в програмата: „Каква е нейната цена успеха „Празниците на изкуствата Аполония“ да са толкова обичани, чакани?“.

Маргарита Димитрова, снимка: архив на фондация "Аполония"

А тя е лаконична: „ Работа, познание, работа, любов, работа!“. Отбелязва, че тази година програмата е била подготвена отдавна и бързо. Артистите от различните изкуства обичат и за тях е удоволствие и чест да са участници на Празниците в Созопол. А ние знаем, че Маргарита Димитрова и нейният екип сътрудници ден след финала на поредната „Аполония“ тръгват в подготовката на новата. Дори често имат планове и уговорки за следващи години. Стандарти!

И така, откриването е на 30 август в Амфитеатъра на Созопол с концерт на Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, който тази година отбелязва 60 години от създаването си с диригент маестро Пламен Джуров. Първата репетиция на знаменития ансамбъл е през ноември 1961, а пет месеца по-късно с огромен успех е и първият концерт на музикантите в зала България, ръководени от младия тогава Михаил Ангелов. Следващите концерти са дирижирани от Добрин Петков, Константин Илиев и, разбира се, Васил Казанджиев, който ръководи състава 16 години. В последвалите години ансамбълът, който първоначално се нарича Софийски камерен оркестър, а по- късно е назован от своите основатели Софийски солисти, натрупва все повече опит и популярност, започва да пътува по света и прави записи за известни грамофонни фирми. От 1978 диригент на ансамбъла е Емил Табаков, а от 1988 ръководител на Софийски солисти неизменно е Пламен Джуров.

Софийски солисти са своеобразна лаборатория за изпълнения на съвременна българска и чуждестранна музика. Ансамбълът многократно прави интегрални изпълнения и записи на произведения от Бах, Моцарт, Барток, Веберн, Шостакович, Бритън и други. В същото време за него са написани и много български произведения от Васил Казанджиев, Александър Райчев, Емил Табаков. Записите на Софийски солисти –над 60 грамофонни плочи и над 30 компактдиска – се продават главно зад граница, стотици остават в България във фонда на БНР и БНТ. Солистите активно работят с млади музиканти и организират образователни концерти. Изкуството на ансамбъла е познато зад граница, музикантите са високо оценени в Европа, САЩ, Канада и Япония. В историята им има поредица турнета, в които за два месеца са изнесли около 40 концерта пред над 30000 слушатели. Имат и околосветско турне – от Париж през САЩ и Канада, през Хаваите, Русия и oбратно в София. Но където и да са по света, те винаги се завръщат в родината, при своята българска публика. Софийски солисти са носители на всички български награди и много международни отличия.

Пламен Джуров на репетиция със "Софийски солисти" в зала "България", снимка: Стефан Джамбазов

Солистка на концерта на Празниците е талантливата ни прекрасна цигуларка Лия Петрова, която свири на великолепната цигулка Хелиос на Карло Бергонци от 1735. А както каза Маргарита Димитрова „оркестърът я обича и тя ги обича“. Само припомняме, че преди време „Софийски солисти“ и Лия Петрова направиха бляскаво едномесечно турне в Япония. А преди малко повече от месец в рамките на 52-рия Международен фестивал „Софийски музикални седмици Ансамбълът под диригентството на маестро Джуров изпълни забележителна програма в зала „България“ -две премиери за България на кантатите на Марин Големинов „Кресту Твоему“ и „Алелуя“ и забележителната 14-та симфония на Дмитрий Шостакович. „Софийски солисти“ начело с Пламен Джуров са от честите гости на Празниците и винаги са прекрасни програми и великолепни солисти. Любов!. Тази година в програмата на откриването ще бъдат изпълнени произведен��я на Телеман, Сен-Санс, Бела Барток, Холст.

Да, един от акцентите на Празниците са годишнините. Стогодишнината на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ ще бъде отбелязана с концерта на 31август от 19 часа в Амфитеатър на Джаз сектет, ръководен от прекрасния музикант Михаил Йосифов и негови студенти. Този концерт е част от великолепната програма на Академията през юбилейната 2021, в която младите музиканти и преподавателите им показаха вековния дух на българската Алма Матер на музиката. Най-младият ректор в история ѝ проф. Сава Димитров с амбиция и въображение налага смисъла и истинското ѝ място в културния облик на страната ни. Един друг юбилей, който отбелязва целия свят, особено Аржентина – 100 години от рождението на Астор Пиацола е в програмата на „Аполония“ на 3 септември от 21 часа на Амфитеатъра. Изпълнителите - Йован Богославлевич (Сърбия) цигулка, Цветан Недялков китара, Маргарита Калчева контрабас, Матиас Гонзалес (Аржентина) бандонеон, Людмил Ангелов пиано. Не за първи път Пиацола е в програма на фестивала. През 2017 година Софийски солисти заедно със знаменитите Красимир Щерев /акордеон/ и Георги Василев /китара/ изпълниха двойния концерт на Астор Пиацола за китара, бандонеон и струнен оркестър.

Живко Петров /л/ и Людмил Ангелов /д/ на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

А маестро Ангелов има специално отношение към аржентинския композитор и за „въпреки.com” по повод годишнината на Пиацола, роден на 11 март 1921 г. сподели: „Неговата музика ми беше позната отдавна и винаги ми е харесвала. Но в момента, в който започнах да я изпълнявам, усетих онова много специално привличане, което определени автори ми оказват. Това мигновено емоционално въздействие на музиката му, абсолютно директната емоция, е вероятно едно от най-големите ѝ качества. Свирил съм многократно негови произведения, с различни формации, и не преставам да ѝ се възхищавам и обичам“. За Людмил Ангелов ще споменем и малко по-късно.

В контекста на годишнините на „Празниците“ ще отбележат и един тъжен юбилей – 30 години от смъртта на признатия за от най-великите вокалисти Фреди Меркюри на 4 септември от 21 часа в Амфитеатъра. Точно 30 години след като Фреди Меркюри отлетя от този свят, българските музиканти почитат великите Queen. Acoustic Queen Project включва над двайсет от най-големите хитове на групата. Те ще прозвучат за пръв път на „Аполония“. Това е една от премиерите в Созопол. Тръгнахме с Фреди на минорна вълна и затова не можем да не споменем като акцент в програмата два вълнуващи концерта за талантливи хора, загубили битката с Корона вируса. На 2 септември от 21 часа в Амфитеатъра „В памет на Димо Стоянов - P.I.F.“ с участието на Ерсин Мустафов, Влади Ампов – Графа, Влади Михайлов, Дичо. А групата написаха: „Миналата година, няколко дни преди Коледа почина Димо Стоянов, вокалист на P.I.F., всеотдаен музикант, безрезервно вярващ и подкрепящ младите, човекът, който прибираше сутрин звездите…Този концерт е посветен на него.“. А на 4 септември от 19 часа в Амфитеатъра е концертът „Спомен за Камен Чанев“ с участието на Иван Момиров, Кирил Манолов /един от най-близките му приятели/, Юлиян Константинов и Вяра Шуперлиева пиано.В края на ноември 2020 се сбогувахме с Камен Чанев, певеца, покорил с гласа си световните сцени, изключителния професионалист и скъп приятел. Камен Чанев беше най-успешният български тенор с международна кариера. Той беше солист на Националната опера и балет – София и на Пражката опера. Завършва Националната музикална академия Проф. Панчо Владигеров. Специализира в Римската академия за изкуство и култура при Борис Христов. Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, Леоне Маджера . Лауреат е на конкурса Йоси Бьорлинг, Швеция. Името му се свързва преди всичко със сцените на Виенската Щатсопера и Арена Ди Верона, гостува и на големите оперни театри в Европа, Азия и САЩ.Неговата звезда продължава ярко да блести, красивият му глас звучи в спомена за великолепните и неповторими образи, които създаде…

Ако се вгледаме детайлно в Програмата на Празниците, те е винаги имат някак своя драматургия, а не само акценти. Тази година се налага в концертите и квартетът. С усмивка Маргарита Димитрова казва дали е на добро тази четворка. Убеждаваме я, че с такива програми и изпълнители не може да не е за добро. На 1 септември от 19 часа в Амфитеатъра са Клавирните квартети на Йоханес Брамс със звездни музиканти Лия Петрова - цигулка, Румен Цветков - виола, Александър Сомов - виолончело и Людмил Ангелов – пиано.

Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов на "Аполония", снимка: Стефан Джамбазов

Маестро Ангелов и първият носител на наградата на фондация „Аполония“ Аполон Токсофорос и почти всяка година в Созопол ни радва с концертите си – рецитали или съвместно със забележителни музиканти Александрина Пендачанска, Веско Пантелеев-Ешкенази, Живко Петров… А на 31 август четиримата пианисти, които ни възхитиха още през 2015 година зала 1 на НДК Ангел Заберски, Георги Черкин, Живко Петров и Иван Янъков ще са специалният квартет, който в изпълненията си преплита класиката и джаза виртуозно. Прекрасни музиканти – челисти Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, обединени в Underground Cello Quartet премиерно ще ни представят програмата си. Вълнуващо, нали? Но и да пропускаме и рецитала на изключително талантливия пианист Сергей Редкин на 3 септември. Той има забележителна кариера, а тази година спечели втора награда на един от най-престижните музикални конкурси Кралица Елизабет в Брюксел, Белгия.

Очакват ни и други премиери в киното, в литературата и не само. Една е много специална, поне за нас – „Ангелски хроники“ е първата книга на директора на Софийска филхармония маестро Найден Тодоров на 2 септември от 19 часа в двора на Художествената галерия.

Найден Тодоров, снимка: Кирил Христов

Тогава ще бъде представена и последната книга на Мария Касимова-Моасе “Записки от Шато Лакрот“. И двете на издателство „Колибри“. А на 5 септември на същото място и в същия час Георги Господинов ще представи най-новата си книга „В пукнатините на канона“ на издателство „Жанет 45“. Час преди това от него ще научим и как е минал майсторския му клас, към който има изключителен интерес, както сподели Маргарита Димитрова.

На 2 септември от 22 часа в лятното кино предпремиерно ще гледаме филма „Февруари“ на Камен Калев. Да не забравяме и документалното кино, пристрастие на селекционера на филмовата програма на Празниците“ проф. Божидар Манов. На 1 септември от 20 часа е премиерата на документалния филм „Живот от живота“ на Стефан Командарев, посветен на драматичната тема за донорството в България.

Стефан Командарев /л/ и Божидар Манов /д/ на "Аполония", снимка Стефан Джамбазов

За втори път след 2019 година майсторски клас ще има и Александрина Пендачанска. Тогава на концерта на учениците ѝ тя каза, че открила за себе си, че работата като преподавател е като родителството – отглеждаш от едно цветенце, което да стане красиво и силно дърво. Какво се изисква? „Търпение, щедрост и критичност, която не съди, а дава варианти за решаване на проблеми и въпроси. Аз съм го научила от майка ми /Валери Попова/ и като родител. Тя е била и вокален педагог, и нейният път е този, който се опитвам да следвам“. Джиджи беше първата, с която започна през 2012 година реализацията на вълнуващите срещи „Цената на успеха“ в програмата на Празниците на изкуствата „Аполония“. Нейната искреност и топлота даде великолепно начало на тези почти интимни и вълнуващи срещи с публиката. Те предстоят, като първата среща е с маестро Пламен Джуров и Софийски солисти, ще чуем писателя Захари Карабашлиев, ще почетем Камен Чанев…Ще си припомним забележителното списание за култура на БТА ЛИК, което спря през 2013 година. После се появи с един два специализирани броя, но сега на „Аполония“ генералният директор на Агенцията Кирил Вълчев ще съобщи неговото възраждане. Специално за “въпреки.com” той написа: „БТА ще представи броя на завръщащото се емблематично за българската култура списание “ЛИК”, посветен на изкуството по време на пандемията, на “Аполония” в Созопол.

Маргарита Димитрова и Кирил Вълчев, снимка: БТА

Аполон е едновременно покровител на изкуствата и предводител на музите, но и лечител, включително срещу чума. Според мита през Троянската война той девет дни изпращал със стрели чума в лагера на ахейците, а след жертвоприношения за омилостивяването му спрял заразата. Аполон спрял и чумата в Атина след като загинали 100 хиляди души и полисът загубил Пелопонеската война срещу Спарта през V век преди Христа, за която чума Тукидид пише, че била “толкова голяма и страшна като заплаха, че в човешката памет няма сравнима с нея”. Двете начала в Аполон - на изкуството и на лечителството намерили продължение в синовете му - най-великия певец на Древностра Орфей и бога на медицината Асклепий. На “Аполония” със списание “ЛИК” за изкуството през пандемията БТА иска да покаже, че изкуството лекува и грижата за душата ни е лекарство, което е не по-малко важно от лечението на телата ни. За да “ваксинира” с новини за изкуството през тази година БТА създава и нова редакция за знание и култура, наречена “ЛИК” по името на емблематичното списание, издавано от националната информационна агенция на България. “Post nubila Phoebus” (“След мрачно време - Феб”), ни уверява древната сентенция как след неприятностите идва Феб (Слънце, както наричали Аполон). Със следващия брой на “ЛИК” БТА планира да покаже, че това е вярно, като разкаже за идващата в края на лятото “Аполония” в Созопол“. На добър час на ЛИК, списание, създадено още през далечната 1965 година, което винаги очаквахме и четяхме, като бързахме и да се абонираме, за да го имаме…

И за финал на този въвеждащ текст към 37-то издание на Празниците на изкуствата Аполония за една изненада и необичайно представена, която ни очаква от 31 август в двора на Художествената галерия – Фотоизложба на Димитър Караниколов „Нечовешки поглед“, куратор Елена Филипчева. Той е архитект и любител травъл фотограф. Завършва архитектура в София през 2002 и специализира в Oosterhuis NL – Ротердам. През 2004-2006 работи за Foster+Partners – Лондон, след което създава студио MESHROOM за архитектурни визуализации. Той води уъркшопи за постпродукция и експериментира с интериорен дизайн и създаване на мобилни игри. Неговият проект Loft 9b е номиниран за най-добър проект на Archilovers за 2015, а фотографите му са публикувани от National Geographic, Lonely Planet, Fubiz и Designboom.

Димитър Караниколов, снимка: архив на фондация "Аполония"

В последните години пътува на специализирани фотографски експедиции в Монголия, Мианмар, Ботсвана, Исландия, Етиопия и други в опит да заснеме автентични места и хора и непознати гледни точки със своя дрон. През 2019 печели IPA (International Photography Awards) в категорията травъл фотография, а през 2020 става Aerial Photographer of the Year в категория изящно изкуство. До момента има 4 самостоятелни фотоизложби.

И ако миналата година винилите със снимките от фотоизложбата на Стефан Джамбазов „Андрей Даниел – последните седем години“ (светла да е паметта и на двамата, обичаха/обичат Аполонския Созопол) бяха изложени на оградата на двора, сега фотографиите на Димитър Караниколов ще са на земята. И посетителите ще ги гледат „отгоре“, като дронове ниско летящи, ако можем да си го представим с повече въображение…

Фотография на Димитър Караниколов, снимка: архив

И да очакваме в деня на откриването на Празниците новия носител на наградата Аполон Токсофорос.

Не е възможно да разкажем за всички вълнуващи събития на „Аполония“ - повече за програмата на фестивала може да прочетете на https://apollonia.bg/.

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов и архив на фондация „Аполония“

[1-416-719]

Тази Коледа хич няма да е "весела" :)

- аз, 2017

[kboytube]

ЛЮБОПИТНО 10 любопитни факта за Финландия

ЛЮБОПИТНО 10 любопитни факта за Финландия

Полярното сияние, трудният език, водката, високият стандарт на живот, дядо Коледа, иновативната образователна система, хеви метъл групите, красивата природа, митологията, Финландия определено е страна, която има с какво да ни изненада и очарова.

Трудно е да си представим, че Финландия, която през 2017 година отбеляза едва 100 години от своята независимост, днес е най-проспериращата държава по…

[rasen-rs]

Једну коледарску песму велике старине добио је Милош С. Милојевић од призренског свештеника Јове Станимировића. Песму су вековима изводили коледари широм Средачке жупе, она се преносила с колена на колено и чува најстарије српско колективно памћење. У њој богиња Жива, која се поистовећује са голубицом, преноси Србима вољу Триглава из далеке Индије. А откуд Триглав у Индији? Откуд Индија наша земља? Где је корен српском страху од црних Тартарана?

Жива: богиња плодности, златокоса Световидова пратиља

Жива: богиња плодности, златокоса Световидова пратиља

Коледарска песма велике старине из Средачке жупе 

Милош С. Милојевић: Ову је пјесну прјеписао г. Јова Станимировић свештеник Призренски, а послао нам г. Илија Спасојевић учитељ, Средачке Жупе.

Сива Жива сива силна,  Сива силна голубице!  да куда си путовала?  Одговара Сива Жива  Сива силна голубица: „Ја сам тамо путовала  У Инђију нашу земљу.  Пролећела Хиндушана  И ту Глобу Тартарију  Црни Хиндуш и Тартару.  Летила сам Господару  Нашем силном Триглав бору  Те гледала што нам чини  Што нам чини заповеда.”  Шта чињаше наш господар,  Наш господар Тригљав вељи,  Наш Створитељ и Држитељ  И велики Уморитељ?  Одговори Сива Жива  Бела силна голубица!  „Наш господар лепо чини  Трима кола у зучиње  И четврто злато мери.  Да правимо златне чаше  Златне чаше и сребрне  Да молимо младог Бога И Божића Сварожића  Да нам даде свако добро  Понајвеће дуги живот. Дуги живот добро здравље  И богатство што га носи.  Божић поје по сву земљу  Не боји се Хиндушана  Нити црног Тартарана  Ни големе те пустаре  А проклете Глобе црне  Глобе црне Тартарије,  И те гадне Манџурије.  Слава му је до небеса.  До престола Триглав Бога.  Брада му је до појаса.  До појаса среди земље  Србске земље Рашке светле.  Да се роде мушка деца  Љути војни Даворови  Даворови и Јарила  Она силног Туривоја.  Туривоја Ђуримами  Да се роде јагањчићи  Јаганчићи и јарићи  И ти веља теланчићи.  Женски више, него мушки. „О Кољедо ој,  Мој Бого мој! Мој Божићу мој,  Сварожићу мој!

Из далека преноси богиња Жива (1)

Коледарске песме спадају у групу најстаријих српских народних песама. Певане су око зимске краткодневице. Обред је чинила прослава и дочек новорођеног Сунца као малог Бога, који води порекло од Сварога, под именом Коледа, Колинда, Кољада и сл. дијалекатским разликама.

Читава песма је компонована као дијалог са богињом Сивом Живом, која овде има функцију известиоца о вољи богова. Она се поистовећује са голубицом, што није чудно будући да се голуб код Срба сматрао светом птицом. Богиња преноси речи Триглава, који је овде представљен као врховни бог, онај који издаје заповести. Он је смештен у удаљену имагинарну земљу Инђију, којој приступ имају само богови, будући да је од нашег света одвајају предели за човека непроходни и окарактерисани као црни и проклети.

Бога Триглава хришћанском поимању Бога приближавају атрибути Створитељ и Држитељ. Међутим, он је истовремено и велики Уморитељ. Из овог последњег ишчитава се старије, нехришћанско поимање света, човековог положаја у њему и смене живота и смрти као равноправних чланова непрекидног циклуса рађања и умирања, обнављања и уништавања. Три атрибута, од којих први означава творца постојећег, други онога ко одржава и чува створено, а трећи рушитеља који отвара пут ка новом стварању, одговарају имену божанства, које указује на тројство функција.

О којој Инђији песма говори заиста не може бити недоумице. Топоними: Хиндушан, пустиња Глобе и Тартарија, затим етноними: Хиндушани, ”црни Тартарани” и ”гадни Манџури” чврсто и сигурно опредељују радњу догађања на индијски потконтинент.

Хиндушан или Хиндустан био је некада општи назив за Индију.

Тартарија – Монголија: Монголију су од давнина насељавала монголска или татарска племена… Као етничку групу најпре су их упознали Кинези (први помени у X веку), док Европљани за њих нису знали све до XIII века. Манџурци могу бити само Кинези.

Изузетно је значајно помињање пустаре Глобе, те етнонима: црног Глобира. Ово је стабилан, рекли бисмо укопан аргуменат, врло чврст топоним који се не налази нигде на Балкану и који радњу песме сигурно опредељује у Азију, вероватно у Индију или непосредно уз Индију.

Помињање ”Србске земље Рашке светле…” у Индији потврђује размишљања многих истраживача (Милојевића, Маретића, Луковић-Пјановић…) да је име Рашка донето из Индије и да се корени у санскртском језик: Ракши – Црвени.

Триглав

Порука божанства тиче се поуке људима како да живе у изобиљу. Као онај ко дарује благостање у овој песми, као и у осталим песмама које се везују за ово доба године, именује се млади бог, Сварожић. Сварожић је победник над злим и мрачним силама, што му даје особине бога Сунца и светлости. Он даје дуг живот и здравље људима и обезбеђује плодност. Занимљиво је запазити да се жељена мушка деца називају Даворовим и Јариловим војницима, што у песму уноси помен и на друга словенска божанства.

Богиња плодности Жива или Сива (2)

Жива: богиња плодности

Богиња Жива или Сива је давнашња богиња плодности из словенске митологије. Име Жива говори о томе да је она та која даје живот. Kод Живе је атрибут мајке наглашенији него код других словенских богиња као што су Весна или Лада.

Пошто се Жива негде помиње и као Зизилеја ово име је описује и као заштитницу деце, која бди над малишанима. Уколико обратите пажњу на њен физички изглед, она је представљена као жена плаве косе попут жита, у једној руци држи јабуку, а у другој јагоде. То говори да је Жива право божанство плодности.

Ако, према легенди, пратимо раст, спаљивање и зацељивање Живине косе, то може да нам говори о циклусу жита које се у јесен жање, да би у пролеће поново било посејано и спремно за наредну жетву. Тако долазимо до тврдње да је Живино доба године јесен. То може да има неке логике ако вежемо Весну за пролеће, Ладу за лето, а Морану за зиму. То су четири фазе богиње – земље, која кроз четири божанска лика пролази годишњи циклус плодности.

Без обзира што је свака богиња била везана за одређено доба године, оне су се празновале и онда када није било време њихове владавине. Познато је да су постојали зимски ритуали везани за Морану и они који  се и дан данас одржавају кад наступи пролеће. То су мачкаре. Попут Моране, и Жива се није славила само у јесен већ и у лето, а обред који је био везан за ову богињу познат је као русаље.

Јак-цар

Борак борили Серберичани У тој земљи Серберији У Инџији проклијетој. Борак борили млого дуго Сто тисућа дугих љета Двјеста тисућ кратких љета. Борак борили зло ћинили. Борич боре разљути се Тартарима земљу даде А Србима туџег станка. Туџег станка туџег данка На Србицу и Јак цара На тог Чуја вјељу рјеку, Борили се храбрили се Боје своје погубили Земље србске оставили И Инџију и Дунава. Хиндуш за њим насрнуо Дуга борба дуга рата И Крајине злопамтине. Кољед земљу оставио Над Босну се надмашио. Босном трјесну Србу свану Босна србска и одавна Од Србије постанула Кољед био прјеминуо. Кољедо мој, Божоле мој. Божичу мој, Сварожичу ој! Божича нам оставио, А Божића Сварожича. Сварог браду погладио Млого добро поћинио Сваком нами добро дао. Домачину понајвјече. А домачин Кољеџаном Свашта доста подарио: Коме злато, коме благо Цар Кољеду милу шчјерцу Колеџаном синовицје. Кољедо мој, Божоле мој. Божичу мој, Сварожичу ој!

Песму је записао Скендер, Србин мухамеданске вере из Босне.

Откуд Индија у колективном памћењу Срба? (3)

Аријевска племена су први пут стигла у древну Индију пре четири хиљаде година (или 2692 пне). Дравидија, како се Индија тада звала, била је насељена Негроидним племенима – Дравиди и Наги. Аријевска племена донела су им Ведска знања, протерала су из Дравидије црне магове, који су дуго практиковали култ Богиње Кали, Црне Мајке, којој су приносили људске жртве.

Изгубљене или скривене трагове и податке о нашој древности могуће надокнадити једино народним предањима сачуваним у српском језику, поготово када се зна да су она настала на нечему што одговара стварности.

Речито сведочанство тога народног памћења, је песма коју је Милош С. Милојевић, негдје на свом неуморном истраживачком путешествију. забиљежио. У њој, наш мудри, али и растужени праотац, На путу из Индије, каже:

“КАКО НЕЋУ СУЗЕ ПРОЉЕВАТИ, КАД ЈА ИДЕМ ИЗ ЗЕМЉЕ ИНЂИЈЕ, И3 ИНЂИЈЕ, И3 ЗЕМЉЕ ПРОКЛЕТЕ! У ИНЂИЈИ ТЕШКО БЕЗАКОЊЕ…“

Али у “Инђији“ владају не само “тешко безакоње“ већ и друге невоље – несносна суша и опака срдобоља. Стога се у наставку каже:

“…ТЕ НЕ ПАДЕ ДАЖДА, НИ ОБЛАКА, ПЛАХА ДАЖДА, НИТИ РОСЕ ТИХЕ, ПУНО ВРЕМЕ ЗА ТРИ ГОДИНИЦЕ. ЦРНА ЗЕМЉА ИСПУЦА ОД СУШЕ, У ЊУ ЖИВИ ПРОПАДАЈУ ЉУДИ… А БОГ ПУШТА СТРАШНУ БОЉЕЗИНУ, БОЉЕ3ИНУ СТРАШНУ СРДОБОЉУ, ТЕ ПОМРИЈЕ И СТАРО И МЛАДО!!!“

“Ето, дакле, каква је грдна, ужасна и страховита несрећа и невоља била у доба расељења Срба из Индије“, вели Милојевић у коментару ове дивне и чудесне пјесме, истичући при том да је она “боља, истинитија и вернија од свих историја и историчара“.

Санскрт

Као научник, који је трагањем, баш у Индији, поникао у дубину времена и простора наших давних предака, он ће нас обавијестити да се они можда из Индије не би раселили да су у питању била само ова зла која пјесма казује, “ама дође још горе и црње, па мораше“.

А то “горе и црње“, како сазнајемо од једног другог аутора, били су “сусједи Сорабски: црнокожи, кудрави, са огромним устима, дебелим уснама, кратким, широким и на врху уздигнутим носевима …

Они су непрестано нападали на градове у инђијским српским земљама, док на послетку праоци свих данашњих Словена – Срби не иселише се из своје земље у Инђији, носећи своју нејач, чељад и имања на својим коњима и слоновима, тражећи другог сједишта у ком нема црних и злих народа…“

Овај аутор , који говори и о првобитним народима у Русији, казује да су Сјамби или Срби у почетку насељавали широку област испуњену шумом, пустињама, тигровима, слоновима и да су “још одвајкада дивља племена инђијских острва … обраћала своје завидљиве погледе на тада цветајуће краљевство Сјамба или Срба“. ( Рус Г. Морошкин)

Напади тих дивљих племена на “краљевство Сјамба или Срба“, према Милошу Милојевићу, трајало је три године:

“Прва година означава прве нападе црних народа, дошљака са острва и из Киндуша или средње Азије.

Друга година означава нападе тих истих народа, са сасредоточеном силом Кинеза.

А трећа и последња – најцрњи насртај мисирских (ЕГИПАТСКИХ) царева на Инђију и коначно утамањење остатака српских племена…“

Санскрт

. “Из Индије, из земље проклете“, по прорачуну Мавра Орбина и још неких историчара, расијање СОРБА – СРБА отпочело је одиста у давно доба – бар 4.000 година пре Христа.

Први дио се из Велике Сарбарске покренуо на запад и зауставио у Месопотамији. На тој рајској земљи, што се пружа у међуречју Тигра и Еуфрата, ови Срби основаше своју нову државу коју назваше Нова Сарбарска.

Константин Николајевић, историчар, нашао је да се сви Срби из ове групе нису задржали у Месопотамији, но се један велики дио њих запутио к Малој Азији, “да би одатле прешли у Европу и распрострли се Балканским, Пиринејским и Апенинским полуострвом“.

Руски историчар Ломански, опет, каже да су “српске насеобине, првог српског главног дијела, оставиле трагове не само у данашњој Италији, Шпанији и Португалији, већ и на Сицилији и на обалама Африке“. Ово казивање подупире још зналаца, а међу њима и римски папа Енеја Силвије.

Међутим, ови првобитни Срби, најочитије и неизбрисиве трагове оставили су на Балканском полуострву. По тврђењу неких писаца историје, прва група СОРАБА – Сарбарских Срба из Индије доспела је на Балкан 3.000 година прије Христовог рођења. Чинило их је више племена, а међу њима најбројније и најодважније бјеше племе Расени или Рашани – Раси. Они се, кажу, најприје настанише око ријека које се уливаху једна у другу, па једну назваше по свом имену Раса. – Рашка, а другу, опет, по неком свом значајном имену – Марица. Рашка их је подсјећала и на завичајну ријеку Рашку, коју оставише у Индији.

Са овог простора – српско племе Раси, или Рашани, током вјекова и миленијума, расијаше се широм Балкана и Подунављем и Апенинским полуострвом, називајући те просторе земљом Рашана. Грци су касније ту српску земљу Расију или Рашку назвали Ракија, а потом Тракија, а Расе – Рашани или Трачани.

Приредио: Далибор Дрекић

Извори: Милош С. Милојевић, ” Песме и обичаји укупног народа српског”, Београд 1869-70 (1) Стари Словени (2) Рокселана (3) Завештања предака (Драшко Шћекић, Сораби, Београд-Подгорица, 1994.)

Сива Жива и Јак-цар у Серберији - Откуд Индија у колективном памћењу Срба? Једну коледарску песму велике старине добио је Милош С. Милојевић од призренског свештеника Јове Станимировића. Песму су вековима изводили коледари широм Средачке жупе, она се преносила с колена на колено и чува најстарије српско колективно памћење.

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Главен лекар, нито се казва и не е в криза’ Главен лекар на Северна Ирландия, Шарлот Мак ардл – каза звена на МОН Северна Ирландия “не са в криза”. Обаче Джанис Смит от Кралския колеж за медицински сестри, заяви, че е криза и тя е “много загрижени”. През ноември RQIA официално е уведомил Министерството на здравеопазването има сериозен недостиг на медицински сестри в болницата и комунални услуги. Мис Мак ардл каза бибиси, че “няма бързо решение” за настоящия недостиг. Тя каза, че текущите инициативи за набиране на медицински сестри ще продължи. Тя също така показа, че той не е посещавал нито един от реанимационных офиси в период на празници, но е дал подкрепа на медицинските сестри. “Моето посещение е вече заето отдел на приема служители от техните работни места, която се грижи за пациентите”, каза тя. Тя каза, че нивото на агенция е по-висока, отколкото би искал, но в този момент е необходимо да се запази услуги. Джанис Смит заяви, че в момента недостигът е криза. “Шарлот Мак ардл много добре през това и знае, че трябва да се направи, но тъй като тя ми каза, че тези неща не е лесно да се определи. “Медицинските сестри, непрекъснато ще водят бдение на работата медицински сестри бригада, където има пропуски и тези често пълни с хора, които може би не ще да работи нормално в тази област. “По-често и по-тревожно е какво се случва, когато медицинските сестри ходят по задължения, а някои от тях пропуски не могат да бъдат запълнени и те са останали да работят по-кратък. “Дори когато екипите са били напълно комплектовани, натоварване на медицински сестри, означава, че те не могат да предоставят тази грижа, който им е необходим на болните”. Мис Мак ардл отдал почит на работа за медицински сестри и други медицински служители, които “продължават да предоставят първокласно обслужване в продължение на значителен натиск, с които се сблъскват ежедневно по въпросите на здравеопазването и системата на социалното подпомагане”. В периода Коледа и Нова Година почивка е изключително зает за всички аварийно-спасителни единици Северна Ирландия болница (ЭЦП), с безпрецедентен брой пациенти, които се нуждаят от лечение. Освен на рязко увеличаване на търсенето, недостиг на медицински сестри е сред утежняващи фактори за медицински грижи в Северна Ирландия. Мс Макардль тя напълно признава, че броят на персонала “са източник на голяма загриженост за медицински сестри”. “Искам да ги уверя, и на обществото, че този въпрос активно се обсъжда редица важни нива”, – допълни тя. “Проблемът не е уникална за Северна Ирландия – има недостиг на медицински сестри, точно срещу тези острови, и няма бързи решения – това отнема три пълни години, за да се обучават нашите високо квалифицирани висшисти професионални медицински сестри.” Тя каза, че Министерството на здравеопазването и на здравеопазването и служителите на социална родителските права са пътували напред “редица важни мерки, работна сила и инициативи”. Към тях се отнасят: Увеличаване на броя на предварителна регистрация уча места всяка година се финансират от университетите, нито от базови 650 места годишно в 2014/15 901 по 2017/18 Международна кампания за набиране на която започна през май 2016 и “се намира по пътя към постигането на целта за набиране на персонал 622 сестрите на март 2020” Регионална група за набиране на медицински сестри водещите работа по оптимизиране на процесите на наемане и задържане на медицинска сестра Инвестиции в размер на £12 милиона, които мс Макардль е “увеличен медицинска сестра повлияха на броя на болничните отделения” Мс Макардл призна системата се намира под налягане и персонал “са поискали да работят и да работят в трудни условия”. “Пътят на услуги, организирани остаряло и не осигурява така, както ние искаме и затова съществуващите мощности не могат да отговорят на постоянно нарастващото търсене”, – каза тя. “Трансформация на здравеопазването и социалните грижи-това е отговор, наистина единственият път напред – нашите медицински сестри, персонал имат ключова роля в насърчаването на тези промени, напред, и аз съм сигурен, че те ще продължат да се засили и играят своята роля в осигуряването на това.” Нека да блокирате реклама! (Защо?) Директор

[24infoposts-blog]

24info

New Post has been published on https://www.24info.co.uk/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%80%d0%b3%d0%b8-%d0%b3%d1%8c%d0%be%d1%88%d0%b5%d0%b2-%d1%85%d1%83%d0%b4%d0%be%d0%b6%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b2-%d1%87%d0%b8%d0%b8%d1%82%d0%be-%d0%ba%d0%b0/

Георги Гьошев – художникът, в чиито картини ще се влюбите! Втора част – за модерното изкуство, за душата на картините и други интересни теми

В навечерието на Коледа бихме искали да срещнем своите читатели с някого, който да ни зареди с позитивизъм и да направи най-тъмните дни в годината по-светли и по-прекрасни. Такава личност е художникът Георги Гьошев. Дори да не сте го срещали лично, сладкодумието му и каризмата му ще достигнат при вас през оптичните кабели, и през сървърите; ще ви завладеят със своята искреност и неподправеност, ще ви пренесат в света на изкуството, далече от забързаното ни ежедневие. Представяме ви Втора част на интервюто с българския художник Гьорги Гьошев.

Г-н Гьошев, интересно ли ви е да знаете каква е съдбата на картините Ви? Опитвате ли се да си представите къде се намират те; хората които ги притежават?

Интересува ме, но избягвам да питам. Често пъти от отговора може да ме заболи, ако ми кажат: “Правих ремонт  в къщи и не помня къде я сложих.“ Някои от притежателите ми изпращат снимки, за да ми покажат къде са сложили картините. Картините, които по един или друг повод съм подарил, са повече от пет-шестстотин. Мой познат беше харесал портрета, който му направих. Беше го закачил в спалнята, така че лежейки да може да го гледа и разговаря с него. Пикасо беше казал, че за да разбереш една картина ти трябват най-малко три месеца.

Имам една изненада за г-н Гьошев. Вкъщи две от неговите картини делят стена с оригиналните скици към албума „Стената“ на „Пинк Флоид“ и „Мечо Пух“ на Дисни. Едно уж временно и леко шантаво решение да смесим графика и живопис, но то е породено от липсата на свободно място за окачване. Любимата ни стена!

Стената! С оригиналните илюстрации към албума „Стената“, филма „Мечо Пух“ и още по-любимите ни две платна на г-н Георги Гьошев.

  Какво ви се иска да попитате своите почитатели?

Всеки автор би искал да знае дали харесват картините му и това е един от        основните             въпроси и при мен. В апартамента на моя позната д-р Елисеева, племенница на художника Елисеев, имаше картини от подбрани български          художници. Между тях имаше и на професори – художници. При един обир от        двете откраднати картини едната беше на художника Елисеев, а другата – моя,     подарена от мен. Авторът на съседната на моята картина, виден професор, се            беше изказал: „Е, на Гьошев са   откраднали картината, защото са харесали       рамката.“ А рамката аз бях сковал с подръчни средства и   материали Е, поне нещо са харесали …

„Роден дом“ – открадната картина

  Стилът Ви е много специфичен и винаги може да се познае, че дадена картина е рисувана от Вас (казвам го като комплимент), но Вие помните ли всичките си картини?

„Стилът си е твой и не се опитвай да го променяш!“ Това са думи на художника Михаил Камберов, Доктор хонорис кауза на Международната академия за съвременното изкуство в Белгия. Според мен като нешколуван художник не съм се повлиял от стила на авторитетен преподавател. Не мога да кажа дали помня всичките си картини. Броят им наближава 1000, но независимо от това мога да ги позная, aкo са рисувани от мен.  

Може ли човек да бъде обучен да стане художник? Да рисуваш единствено вроден талант ли е?

Всеки човек може да бъде обучен да стане художник, стига да има силно желание, потребност да рисува, което е вродено. Според Академик Светлин Русев „Изкуството, това е най-съвършеното, което природата е определила за хората и, ако мнозина го осъзнават и разбират, то малцина са тези, определени и белязани да го пресъздадат.“  

Простете, че ще бъда по-обстоятелствена, но отдавна ме мъчи този въпрос и ще използвам случая, че съм попаднала на правилния човек, за да намеря отговора му. Какво е Вашето мнение за съвременното изкуство? Имам предвид живопис тип „Черен квадрат“, „Сив квадрат“ и подобни авангардни подходи и техники? За да бъда още по-конкретна, имам членска карта за „Тейт Модърн“ и „Тейт Бритън“, която ми осигурява достъп до специалните им събития, включително наградите „Търнър“ за млади художници, както и до различни „арт“ инсталации. Повечето експонати, специално в „Тейт Модърн“, са меко казано далече от всякакви естетически критерии. Според мен е така, защото авторите им просто не могат да рисуват, но същевременно „Тейт Модърн“ е институция и налага тенденции. Така се насърчава посредствеността. Какво излиза – не мога да рисувам, но ще мацна няколко черти и ето ме вече художник? Абсолютно същото се случва и в така наречената „модерна фотография“, „модерна поезия“, „модерни танци“. Според мен всичко това е посредственост, на която е поставен етикет „Модерно изкуство“, но хората се объркват и казват смутено „Аз не разбирам от изкуство“. От изкуство разбират изкуствоведите и критиците, за всички останали остава изборът да харесват или не дадена творба. Нормално ли е подобни „произведения на изкуството“ да бъдат насърчаване по такъв начин? Изобщо кое е правилното и кое не е? Какво е вашето мнение?

На земята има доста обширни територии, които се наричат тресавища. Така за себе си оприличавам тази тема. Особено за произведенията с гръмки определения като модерни, съвременни и т. н. Рискувам да попадна в тълпата, описана в приказката „Новите дрехи на царя.“ Но да не бъда толкова категоричен! Споделям Вашата теза за „модерното“ изкуство. Във всички периоди на живота ми съвременното изкуство зависи от много компоненти, като политика, икономика и лични въжделения на автора. Да вземем актуалния пример с руския „съвременен художник“, възвеличаван от западните медии докато живее и всява смут в Русия. След установяването си във Франция през октомври 2017 г. заради същите изяви е арестуван и ще бъде съден. Често явление е и подкрепата на „модерни и съвременни“ художници от фондации и отделни спонсори с комерчески цели. През миналия век нашумяха и бяха възнасяни „модерни автори художници“ като шимпанзето, което рисуваше с маслени бои. Баснословни цени достигнаха картини, рисувани от червеи, които бяха натопени в боя и пускани да пълзят по платното. По същата технология бяха създадени „шедьоври“, рисувани от млади момичета, търкалящи се по платната голи, намазани с бои и др. През седемдесетте години в София направи изложба известен на Запад модернист. След официалното тържествено откриване се приближих до него и му казах, че картината му е обърната. Той реагира остро и попита как съм познал. „По подписа Ви.“- отговорих. Разбира се, не отричам творческите търсения на младото поколение, но не приемам да бъде натрапвано на публиката. Ще си позволя да цитирам една рецензия на изкуствовед за модерни творби: „Между тях има и портрети, в които героите ловко се изплъзват от възможността за анализ, а се усеща аромат, тонове от някаква мелодия – също; рисунки, в които жонглира с опорните точки на човешката фигура, но повечето са картини, бликнали от видения, спомени за преживени мигове, асоциации към места или събития. Те узаконяват мимолетното, това което непрекъснато се изплъзва, сънища в просъница, от които остава; като че ли копнежът към непрекъснато изплъзващото се нещо, чувството…, овкусено с ирония, смесено с детинска вяра в чудото, което аха, да се случи.“ Така просветлен, след като си наплискаш лицето със студена вода, си казваш: „Нищо не разбрах!“ Времето най-добре пресява картините, то е критик, изкуствовед и оценител. 

„Черният квадрат“ на Казимир Малевич

Ако Ви попитам дали е лесно да се рисува, предполагам ще отговорите утвърдително. Всичко, правено от ръцете на майстор, изглежда толкова лесно и вдъхновяващо, но знаем, че зад тази лекота стоят много други неща. Какво бихте съветвали прохождащите художници?

Права сте, че зад привидната лекота стои много труд, безсънни нощи, успехи и разочарования. Ще ви разкажа следната случка: Една мъглива зимна вечер срещнах      Владимир             Димитров – Майстора в книжарница Български художник. Излязохме заедно. Попита ме как е майка ми, как върви рисуването, отговорих му че трудно напредвам. Той замълча и после каза: „Рисуването е мъка…, мъка-а…“ Бих посъветвал прохождащите художници да рисуват, да рисуват и пак да рисуват, взимайки от учителите си онези моменти, които отговарят на тяхното собствено АЗ. 

Как изкуството, което създавате, намира приложение в ежедневието Ви?

В широк аспект изкуството създава положителни емоции в хората. В не редки случаи познати, които са получавали календари с мои картини, при среща с мен са ми казвали: „Гьошев /или Гошо/, след като получа ново календарче аз изрязвам картините от стария календар и ги лепя върху стената. Харесват ми и си ги гледам.“ Това винаги ме радва, а и самият процес на рисуване ме разтоварва от ежедневието. Има и една отрицателна страна – когато рисувам, не усещам кога се изплъзва времето. 

В Австрия например изобилстват чаши, сервизи, часовници, покривки за маси, тапети и какво ли не още по теми на художника Климт и най-вече с неговата картина „Целувката“. Визуализирате ли нещо подобно с Ваши картини?

Някои от творбите на Климт имат особено силни приложно – декоративни елементи. Геометричните форми, съчетани със златни полета, са подходящи за декорация. За момента не смятам да използвам мои картини за такива цели. Не го отричам, но това е свързано с много други предпоставки. Календарчетата, с които поздравявам приятелите си за Нова година са един вид визуализиране на мои картини.  

„Целувката“ на Климт върху чиния за хранене

Календар с картините на Георги Гьошев – любим и очакван с нетърпение подарък!

  Г-н Гьошев, картините имат ли душа?

В буквален и преносен смисъл картините имат душа. Съвременните учени казват, че и камъните имат памет и душа. Доколко това е вярно, не мога да кажа. Но мога да кажа, че художникът е вложил част от своята душа в картината.

Има ли магия в рисуването? Разбирайте въпроса ми съвсем буквално, а не преносно. Има различни поверия и вярвания. Например ако нарисуваш човека здрав и усмихнат, това е като вид заклинание за добро здраве и щастие. Обратното – ако се рисува човек докато е болен, това не е на хубаво.

Смятам за българите източно-православни, рисувани болни или здрави, такъв проблем не съществува. Когато Вл. Димитров – Майстора избира от стотина момичета, между които е видял майка ми, именно нея, а не друга, е имало протести, защото и други са искали да бъдат рисувани. Това говори, че не е имало страх от магия, ако бъдеш нарисуван. Напротив  увековечаваш се. Аз избирам да рисувам портрет на дадено лице не за да му взема душата, а за да предам хубавото в него. През годините в отделни страни на света наистина съществуват различни поверия, базирани на религиозни внушения. И у нас има поверие, че някои икони на светци лекуват.  

Мома от Калотинци

Смятате ли напредването на дигиталната фотография за конкуренция на графиката и живописта?

Смятам, че не би трябвало да бъде конкуренция, графиката и живописта се създават предимно от човешката ръка. 

В България лесно ли се оцелява финансово, ако човек се занимава само с живопис?

Трудно се пробива да бъдеш разбран, оценен и известен и от там да оцеляваш финансово не само в България, но и в света. В миналото Ван Гог е продал приживе само една картина, фактически заплатена от брат му. 

За какво мечтаете?

Мечтая да нарисувам картина, която да ми харесва безрезервно.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Да бъдат здрави, да живеят в мир и да реализират мечтите си и да се радват на живота. 

Предполагам, че много от нашите читатели са заинтригувани от Вашите картини. Как биха могли да си поръчат при Вас?

С поздрав и уважение към Вас и Вашите читатели: Георги Гьошев – България e-mail address: valedg@abv.bg

Първа част на интервюто с художника Георги Гьошев можете да прочетете тук.

[poligenovafans]

Остават точно две седмици до Коледа!! Готови ли сте вече с украсата? 🎅🏻🎄🎁🛍🎀

[somefunnyshits]

Дали сте от зодиите, които обичат Коледа и превръщат дома си в коледна приказка? Или пък сте от крайно незаинтересованите от Коледа зодии? Вижте как зодиите украсяват за Коледа.Овен Овните са много пестеливи в украсата и определено не си падат по пищните коледни декорации. Сдържани са и си падат по изисканото. Или иначе казано общо два гирлянда и две висящи червени топки от тях, коледна ароматна свещ на холната маса и една декоративна коледна възглавница на дивана отново в червено. Телец Телците се палят трудно на тема Коледа, но пък започнат ли да украсяват, слагат коледна диадема с рогца и започват да се вихрят. Въображението им е голямо и всяка година успяват по различен и впечатляващ начин да украсят дома си, защото старата украса вече им е омръзнала. Обичат да си купуват всяка година по нещо ново. Особено големи фенове са на коледните лампички.Близнаци Близнаците са естети и педанти. Украсяват късно, но отделят много време в това коледната им украса да бъде естетически издържана цветово. Обичат тематична коледна украса - в червено и зелено, в бяло и синьо, само златно и т.н. Близнаците са грандомани и обичат обемните и внушителни коледни декорации - дебели гирлянди, обемни коледни играчки за елхата, огромен венец за входната врата, лампички навсякъде у дома.Рак Раците са романтици и това проличава дори в коледната им украса. Обичат нежните и деликатни декорации за коледа. За тях елхата и то истинската такава е задължителен елемент от коледния дух у дома. Обожават стъклените играчки за елха и ароматът на коледни сладкиши, каквито винаги има в дома им. Обичат свещите с коледна тема и аромат.Лъв Лъвовете все отлагат украсяването за Коледа, но когато се хванат да декорират, домът им придобива царствен вид. Обичат всичко да е изпипано до милиметър, всеки гирлянд, играчка и лампичка си имат точно опредлено място. Падат си по лъскавата коледна украса, особено в златно и сребърно. Дева Девите превръщат дома си в работилницата на Дядо Коледа. Коледната украса просто се сипе отвсякъде. Тя е по прозорците, масите, дивана, стените. А Коледната им елха е за завиждане. Обичат всичко да е подредено и имайте късмета да пипнете някоя играчка от елхата или нещо друго от украсата у дома. Ще си навлечете белята.Везни Везните трудно се наканват да започнат да украсяват за Коледа и трудно решават кое как и къде да го сложат. Имат голям ентусиазъм да украсяват за Коледа, но повече на думи. Откъм действия им е трудно. Предпочитат да делегират тази задача на някой друг. А иначе пък много се радват, когато домът им е украсен коледно. Следващата година биха си наели коледен декоратор.Скорпион Скорпионите трудно се палят, но когато се наканят, превръщат дома си в коледна приказка. Влагат много идеи и различни начини, по които украсяват дома си всяка година, макар и с една и съща коледна украса. Обичат да си купуват по нещо дребничко всяка Коледа и така година след година коледната им украса може да заеме един килер.Стрелец Коледа ли? Трябва ли да се украсява за Коледа? Стрелците не виждат голям смисъл в украсата, защото са в постоянно движение, пътуват къде ли не и им се струва по-смислено да носят коледна шапка, докато пътуват към поредната дестинация, отколкото да украсяват дома си, в който рядко се задържат. Козирог Козирозите са пестеливи в коледната украса. Залагат на класическото червено и зелено и имат няколко коледни декорации, които вадят всяка година и всяка година ги прибират за следващата. Не обичат да харчат за коледна украса, но пък се радват на Коледа по свой собствен начин. За тях е достатъчно у дома да ухае на Коледа или иначе казано залагат на коелдните ястия и характерни за празника аромати.Риби Те са истинска фурия, когато става дума за Коледа. Украсяват още през ноември и у тях няма място, което да не е декорирано. Дори облеклото им е коледно, чашите и чиниите им са коледни, възглавници, покривки, всичко е сменено с такива, които отговарят на коледната тема. Елхата им е за завиждане. Тя заема централно място и е пищно украсена.Водолей Водолеите са мечтатели и романтици, които си падат по висящите от камината коледни чорапи, нежните коледни покривки, фруктиерите с плодове и елхови клонки между тях. Коледната им украса е деликатна и стилна. Определено ще ви зарази с коледен дух, без да е претрупано и натоварващо за сетивата ви.Коледен подарък според зодията - част 1 >>>Коледен подарък според зодията - част 2 >>> 05.12.2017/Ели ЙордановаLet's block ads! (Why?)Posted from: this blog via Microsoft Flow.

http://frazi-bg.blogspot.com/2017/12/blog-post_93.html

[irinapenevawritings-blog]

Коледна литературна екскурзия

По-рано тази година в успелите.бг публикуваха статията ми за (Не)традиционните литературни екскурзии. Отдавна планирам да продължа идеята и то конкретно покрай Коледните и Новогодишни празници. Какви дестинации съм ви подготвила само! Стягайте багажа и хайде на път! (more…)

[nedelcho]

Барселона 25/11/2017 - Виждаме че не само тук, но и в много други градове Коледа пристига един месец по-рано. Като че ли целия свят се нуждае от повече консуматори… Barcelona 25/11/2017 - Hemos visto que no solo aquí, sino en muchas ciudades la Navidad llega un mes más temprano. Como que todo el mundo necesita más Consumidores…

[aspektiinfo]

Пловдивчани и гости на града могат да усетят уюта на пловдивските ресторанти и домашни производители на коледни вкуснотии на едно място. На 8 и 9 декември от 14 до 19 часа мол "Марково тепе" става дом на пловдивските майсторите на сладки и солени коледни лакомства. В рамките на „Вкусът на Пловдив – Коледа 2017“ изкушените от вкусните ястия се срещнат с готвачите на заведенията лично, а самият Иван Звездев ще ги представя. Организатори на събитието са Регионална занаятчийска камара – Пловдив, и Сдружение на ресторантьорите и...

[kboytube]

Ново искане започва да набира популярност в мрежата

  Вероятно се сещате за добрия старец, който носи подаръци на послушните деца, слага въглени в чорапчетата на непослушните, живее в Лапландия със своите джуджета и Снежанка и е зает целогодишно в своята работилница. Да, Дядо Коледа е един от обичаните персонажи от малки и големи по целия свят.

Една дискусия обаче наскоро разбуни духовете, след като потребители на социалните мрежи повдигнаха въпроса за... пола на Дядо Коледа.

    Любопитно 

 Свежи новини 29 декември 2017, 13:39, oбновена в 16:44 3326

Още по темата

·        

Археолози смятат, че са открили гроба на Св. Николай в Турция 06.10.2017

  Вероятно се сещате за добрия старец, който носи подаръци на послушните деца, слага въглени в чорапчетата на непослушните, живее в Лапландия със своите джуджета и Снежанка и е зает целогодишно в своята работилница. Да, Дядо Коледа е един от обичаните персонажи от малки и големи по целия свят.

Една дискусия обаче наскоро разбун�� духовете, след като потребители на социалните мрежи повдигнаха въпроса за... пола на Дядо Коледа.

Дядо Коледа vs. Дядо Мраз

The PC Brigade е група, която изказа тезата, че Дядо Коледа не бива да принадлежи само на християнските традиции. Също според тях, представата ни за пола се е изменила коренно в последните години, следователно добрият старец не би трябвало да бъде дефиниран непременно като мъж. И не би трябвало да се нарича Дядо Коледа, а да бъде Person Christmas, или "Човекът" Коледа. 

Дядо КоледаИзточник: Thinkstock/Guliver

Това предложение предизвика множество дискусии в социалната мрежа Туитър, а също така се пренесе в националните медии на Великобритания. 

    Според житието му, той е бил изключително милосърден, помагал е особено много на  бедните, болните, възрастните и децата. Така се ражда легендата, че именно той носи лакомства и подаръци на малчуганите. 

  Много хора обаче смятат, че децата, които не се определят нито като момчета, нито като момичета, имат нужда от герой, който също да не принадлежи към определен пол.

  Клаудия Карвъл от ЛГТБ Фондацията на Великобритания не коментира казуса с Дядо Коледа, а по-скоро обръща внимание на факта, че все повече хора не се самоопределят само като мъже и или само като жени и техният глас трябва да бъде чут.

Междувременно идеята, която тръгва от The PC Brigade предизвика негативни реакции в Туитър

"Не разбирам защо Дядо Коледа не може да си остане мъж", пише Марио Торела в социалната мрежа.

SJW want Father Christmas to be renamed "person Christmas"... I just don't understand why he can't just stay a man!

— Mario (@mariotorella_) December 20, 2017

За момента петицията за искане на промяна на пола на Дядо Коледа не е активна.

Така че поне още една година всички, които са свикнали да го наричат добрия старец, могат да си отдъхнат.

    А каквато и да бъде съдбата му, едно нещо никога не бива да се променя: да радва децата по света всяка година. 

[mury1983]

Това пътуване се случи хем много чакано, хем непланирано . Първоначалната ни идея беше за другаде, но по стечение на обстоятелствата дестинацията се промени , въпреки че вече бяхме посещавали Будапеща, но само за един уикенд.

Отново пътувахме с Уиз еър, като полета беше 18,30 вечерта, а в Унгария пристигнахме в 19 ч местно време. Управата на летището е решила много удобно проблема с придвижването до града. Има градски транспорт – автобус до първата спирка на метро линия 3 . Ние, заради късното време и заради удобството избрахме частни шатъл бусчета, които те откарват до точен адрес, а после и те взимат наобратно. Гишето се намира веднага след като излете от полета, ориентирайте се по линиите на земята. Казват се miniBUD и на място казвате точния адрес, а те ви казват сумата, която дължите. За нас цената до центъра на града беше 8700 форинта, или около 50 лв за трима отиване и връщане. След това остава само да дойде вашият бус и готово – вече сте в прекрасна Будапеща :)

Както става ясно, първият ни ден беше само спане в апартамента, затова го сливам с истинския първи – 30.12.

Денят започна с ранно ставане и голям глад, заради който бързичко трябваше да се изнесем навън за да намерим каквато и да било храна. Унгария, подобно на нас доста си пада по тестените закуски, така че успяхме да намерим нещо подобно на баничарница, където , за наша голяма изненада баничките бяха със сладко тесто, а айряна газиран :) Както и да е, преживяхме го, все пак навън беше около -1 градус и трябваше да се подкрепим преди голямата разходка .

Няма да ви отчегчавам с историята на града, която е много дълга и интересна, направо давам линк за по-любознателните и бързо преминавам към красотата. Апартамента ни се намираше точно зад базиликата “Свети Стефан” и от там започна разходката ни. Все още беше ранен час за тълпите туристи и имахме възможност необезпокоявани да се любуване на всичко, което ни хареса. Не влизахме вътре, по план беше предвидено за някой от следващите дни.

Днешният ден беше предвиден за разходки, базари и каквото ни хрумне на момента. Бях решила да не правя точен план с места, които да посетим, а да разделя дните по райони. Така, ако някъде се забавим или на момента решим, че искаме да правим нещо различно да имаме избор. В Будапеща накъдето и тръгнеш има какво да се види, така че нямаше как да останем без нещо за разглеждане или правене.

Първа точка от плана ни беше Операта – прекрасна неоренесансова сграда, на чийто вход  са статуите на композиторите Еркел и Лист. Освен отвън можете да я посетите и от вътре, има организирани турове.

След нея тръгнахме към най-голямата синагога в Европа, именно тази в Будапеща. За да се стигне до нея се минава през стария еврейски квартал.Съвсем близо  е и известният Gozsdu udvar – вътрешният двор на седем сгради, който е запълнен с барове и е изключително посещаван. Целият квартал, също така е в списъка на ЮНЕСКО.

  Заради ранния час не успяхме да видим двора в цялата му красота, но изглеждаше интересно. Давам линк към информация и повече снимки на мястото.

Тук, както и в цяла Будапеща могат да се видят невероятни примери на обичания от мен стил ар-нуво. Само е нужно да вдигнете поглед нагоре. Списъка е много дълъг, а обиколката си заслужа стопроцентово. Дано някога имам възможност да ги видя всичките.

бившият клуб “Паризиана”, в момента е театър

бившето балетно училище

Вече стигнахме и до синагогата, където ни очакваше голяма изненада под формата на две големи опашки. Нямахме избор и се наредихме, аз на едната , половинката на другата. Оказа се, че едната е за купуване на билети, другата за самия вход. Цената на обиколката е  3000 форинта ( около 19 лв.) като включва и вход за Унгарския еврейски музей. Можете да посетите самата синагога и двора, където има мемориал за Холокоста. Само проверете работното време преди посещение, тъй като има ограничения по време на служби и празници. Също така имайте предвид, че на входа се прави щателна проверка на багажа.

Сградата е построена през 1859 г.като интересн факт е, че за да бъде завъртяна на изток входа й не гледа към булеварда, а към малко площадче и може да я подминете, ако не знаете къде точно се намира. Освен, че е най-голямата в Европа е и вторат�� по големина в целия свят, така че посещението си заслужава. Аз лично не бях влизала никога в синагога и ми беше много интересно.

В двора може да видите мемориала за Холокоста, представляващ метално дърво с много листенца, всяко с име на човек загинал в лагерите.

Аз останах впечатлена и то по-скоро от факта колко много синагогата ми напомняше на християнска църква, не знам какво точно съм очаквала, но това ме изненада.

Тъй като вече беше обяд, а и малкият ни син не се слави с голямо търпение пропуснахме Еврейския музей и не мога да дам никаква информация за него.

След синагогата поехме в издирване на храна и по-точно към най-големия коледен базар, този на площад Воромащи. Още по пътя бяхаме пленени от вкусотиите, които се предлагаха, но честно казано се бяха пооляли с цените. След като обиколихме доста решихме да хапнем в ресторант, точно до базара, където цената на гулаша беше двойно по-ниска , а като допълнителен плюс бяхме и на топличко. Все пак няма как да не споделя манджите на които се нагледахме. Добре, че Коледа вече беше минала и доволно се бяхме наяли със сарми, иначе не знам как щяхме да преживеем тези дни. Всичко изглеждаше и миришеше прекрасно.

и гулашът :

Освен хапването очите ни се напълниха и с прекрасната украса, която освен по базара беше �� по съседните улици, сред които са Ваци – най-известната търговска улица в града и Модната улица, където пък се намират най-скъпите магазини за дрехи. Разбира се, украсата се вижда най-добре на тъмно, но това след малко :)

След обяда, вече доста изморени се прибрахме в апартамента, за да можем и ние и детето да си отдъхнем ( повече той, ние никак ) като за по – пряко минахме и през площада зад Парламента ( на 5 минути от квартирата ни) на път за единствения голям супермаркет наблизо. На този площад се намира и Американското посолство, което се беше заградило като военна зона, присвояващо си съседните улици и тротоари. Нямаше как да снимам много, защото чичковци с пушки зорко следяха малкото хора наоколо, а и табелите No photo бяха красноречиви.

Все пак това по никакъв начин не обяснява статуята на Роналд Рейгън , който бодро крачи в съседство с паметника, благодарящ на съветските войници, спасили Унгария от нацистите. Доста сюреалистично беше, но може пък и това да е идеята.

Като цяло целият площад Szabadság tér ( не мога да го произнеса на български, дори и слушането на гугъл не помогна), превеждащ се Площада на свободата и сградите около него са прекрасни. Освен посолството тук има и други административни сгради, всяка произведение на изкуството.

Разбира се не трябва да забравям и тези две красавици, както споменах, ще ви досадя с Ар нуво манията си :) Първата е на Ваци, втората до Площада .

След почивката решихме, че не можем само да се излежаваме, а трябва да видим Будапеща и по тъмно, а и факта, че бяхме на няколко минути разстояние от емблематични за града сгради не трябваше да се изпуска. Студа не можеше да ни уплаши по никакъв начин и навлечени с якета, шапки, шалове, детето и с одеало се запътихме към Дунав и Парламента, отново минавайки покрай Площада на свободата.

Знаех си аз, че града е красив, но коледната украса винаги прави всичко една идея по-прекрасно, можете да се уверите и вие :

площада

Поглед към Буда, двореца и Рибарските кули, за които ще ви разкажа в деня, в който ги посетихме.

И черешката, Парламента :

Парламентът е най – голямата сграда в Унгария, и вторият по големина парламент в Европа.Строежът на зданието започва през 1885г и завърша през 1904г. Размерите му наистина са внушителни – дължина 268м и широчина 123м. Сградата разполага с 691 стаи, 29 стълбища, 27 порти и 13 асансьора.Изпълнена в неоготически стил. Основната фасада на парламента гледа към река Дунав, а официалния вход се намира на площада от другата страна на сградата. Общият брой на скулптурите вътре и вън са 242. На самата фасада има статуи на унгарски и трансилвански управници и военни личности. Над прозорците са изобразени различни гербове на крале и дюкове . Може да се разгледа и отвътре, но ние го оставихме за някое друго посещение.

Близо до  Парламента се намира и Мемориала “Обувки по Дунав”- скулптура увековечаваща паметта на евреите, убити от нацистите в Будапеща по време на Втората световна война. Заповядвали им да си свалят обувките и ги разстрелвали на брега. Телата на жертвите падали в реката и бивали отнасяни от течението. За напомняне на трагедията, останали само обувките.

На площада пред Парламента, наречен Лайош Кошут отново се намират няколко прекрасни администратични сгради, но и статуя на Ференц Ракоци, унгарският благородник, който е повел бунта за освобождение от Хабсбургите.

На прибиране видяхме и един последен монумент – паметника на Имре Над , известен унгарски политик.

След него единственото което исках е да се свра някъде на топло и да изпия една бира. Колкото и да не ни плашеше студа си беше голям, а и ни чакаше цяла седмица в града, така че трябваше да пестим сили.

И без това разказа стана дълъг , а съм убедена, че съм забравила да спомена сто неща, но с течение на пътеписа ще се допълвам. За сега, лека вечер и до скоро …

Будапеща – ден първи и 1/2 Това пътуване се случи хем много чакано, хем непланирано . Първоначалната ни идея беше за другаде, но по стечение на обстоятелствата дестинацията се промени , въпреки че вече бяхме посещавали Будапеща, но само за един уикенд.