#Стоян Филипов - FIL

[vprki]

След пленерите идват изложбите

Лятото е сезон за пленери. И след тях идват изложбите. Противоречиво е мнението на художници и изкуствоведи за смисъла на такъв вид творчески акции. В някои случаи бизнесът си набавя произведения на цената на нощувки, храна или бои. Или пък художниците без да си дават много зор, си осигуряват приятно прекарване. Но случаят, за който говорим, не е такъв. Става дума за пленера в Арт центъра на Вихрони Попнеделев в близкото до София село Долно Камарци.

Там за пети път през лятото се организира пленер „Живопис и скулптура” на дипломирани студенти от Националната художествена академия. Тя е организирана от Тодор Стайков, когато през 2015 година, по негова идея и съдействие, започна селектиране на художници от специалностите „Живопис” и „Скулптура”. Тогава жури в състав: акад. Светлин Русев, проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, проф. Станислав Памукчиев, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Ангел Станев определяха по няколко завършващи студенти, чиито творби се отличават с голяма артистичност, професионализъм и творчески заряд. За избраните млади колеги се организира всяка година пленер в Арт център „Вихрони” в с. Долно Камарци и впоследствие творбите им се показват в столична галерия. Сега, след кончината на акад. Светлин Русев, към журито са привлечени и изкуствоведката и галеристка Мария Василева /галерия „Структура”/и галеристката Гергана Борисова /галерия „Арте”/. „Усилията на г-н Тодор Стайков и целият екип са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвременните творци на България. Убедени сме, че това е един от пътищата за опазване на духовната ни култура”, написа проф. Десислава Минчева.

Проф. Десислава Минчева и проф. Станислав Памукчиев бяха отново в Арт център „Вихрони”

Тази година участници бяха живописците Драго Дочев, Думисани Карамански, Ива Маркова, Пламена Маркова и Явор Костадинов и скулпторите Десислава Досева, Марк Бойчев, Светослава Атанасова и Шабан Хюсмен /част от тях на снимката горе/. При откриването на изложбата след пленера всички присъстващи отбелязаха смисъла от този пленер. И той е, че младите творци освен заради досега с това красиво място близо до София, се усещат като общност и общуват помежду си творчески и личностно. А това винаги води до обогатяване и на личната творческа гледна точка. Те се вдъхновяват от тотеми, цветя, природа, асмата в двора на Арт центъра, от връзката между изкуствата и им дават импулси след края на пленера… А и малко далеч от своите преподаватели младите творци намират себе си. Както каза Вихрони Попнеделев: „Опитвам се да ги направя по-цветни”.

Проф. Вихрони Попнеделев се радва на свободата, която осигурява на младите си колеги

Били сме на предишните издания на този пленер и знаем колко прекрасни и талантливи млади творци са преминали през него. И хубавото е, че те остават под погледа на организаторите на пленера и по-нататък в своето развитие. Има и група „Млади български художници”, която е създадена да подкрепи надарени артисти в началото на пътя им и да покаже това, което са създали като дипломници в НХА, както и веднага след завършването на обучението им. Платформата следи развитието им и се организират изложби, каквито ще има и следващата година. В момента е обявена и Национална изложба – конкурс за живопис и скулптура за млади художници до 35 години от цялата страна, които не са студенти в сегашния момент. Изложбата ще се състои от 4 до 15-ти октомври в изложбена зала „Райко Алексиев“ в София.

Проф. Валентин Старчев, акад. Светлин Русев и Георги Стайков на изложбата след един от предишните пленери в Долно Камарци

А самият Тодор Стайков, който събира тези млади творци, е не по-малко доволен от тях. За себе си казва, че е човек, който е започнал собствен бизнес след демократичните промени, наслаждава се на живота, интересува се от изкуство, живопис и скулптура. Смисълът на това, което прави е в чувството му за обществено присъствие. „Човек има лични цели в живота си, но има и цели, които да допринесат нещо за обществото. Много скучен ще бъде животът, ако човек се занимава само с професията си без странични занимания. А моите странични занимания са свързани със спорт, с колекциониране на изкуство, с пътуване. Така че това са неотменни, съпътстващи живота занимания”, сподели той преди време за „въпреки.com”. Целта му е да се откроят тези студенти, да им се даде възможност и да бъдат популяризирани. „Като колекционер целта ми е част от колекцията да е на млади автори и ако сме достатъчно прозорливи някои от тях ще бъдат реализирани след години”, добави той.

Проф. Емил Попов застава винаги зад търсенията на младите скулптори

А други изложби на вече отдавна реализирани художници се откриха тези дни в София. Едната е „Дипломация и изкуство” на избрани произведения от Художествения фонд на Министерството на външните работи. Тя е в галерия „Академия” на Националната художествена академия. Държавният културен институт към министъра на външните работи и Националната художествена академия представят изложбата, посветена на 140-та годишнина от създаването на българската дипломатическа служба. Тя включва 21 произведения, пътували и „живели“ с ритъма на дипломатическото всекидневие в посолствата на страната в Европа. Художествената колекция на Министерството на външните работи, която наброява над 3000 произведения, има специфичен облик и е една от най-оригиналните художествени сбирки, собственост на държавните институции у нас. Това не е музейна или колекционерска сбирка. Картините от фонда присъстват със свой глас в представителните зали на министерството и десетки дипломатически мисии по света. Отделяни от фондовете на българските художествени галерии, избирани от общи изложби, дарявани от авторите – днес те разказват за духа на своето време.

Изложбата „Дипломация и изкуство” е на избрани произведения от Художествения фонд на Министерството на външните работи в галерия „Академия” на Националната художествена академия

За експозицията са избрани произведения, които датират от първото до последното десетилетие на 20 век. Представени са живописни работи на Петър Морозов, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Пенчо Балкански, Дечко Узунов – до картини на Димитър Киров, Димитър Казаков и Светлин Русев. Голяма част от представените автори имат и дълга кариера, свързана с Националната художествена академия – като преподаватели и/или ректори на НХА. Освен селекцията от картини е поставен акцент върху историята на дипломатическата институцията и 140-годишната ѝ история – за красивите сгради на български задгранични мисии и художниците, работили в тях, за създадените през годините на новата българска държава ордени и отличия. Със съдействието на „Монетния двор“ са изложени два от високите български ордени, учредени с цел награждаване на чуждестранни дипломати и държавници. Представен е Скулптурният парк на Министерството на външните работи. В отделен раздел са проследени визиите на именити български художници за дизайна на такива важни символи на държавния суверенитет знаци, каквито са българските банкноти и монети. Пространственият дизайн на експозицията е дело на преподаватели от катедра „Рекламен дизайн“ – доц. Мирослав Богданов, гл. ас. д-р Светлин Балездров, ас. Венцислав Йорданов. Плакат и логотип на Програмата за отбелязване на 140-та годишнина на българската дипломатическа служба – гл. ас. д-р Ненко Атанасов, преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“. Изложбата продължава до 23 септември 2019 г.

Стоян Филипов – FIL

А в галерия „Сезони” беше представена живописта на Стоян Филипов – FIL, избрано от акад. Светлин Русев. „В тази експозиция, почти всички творби са избрани от академик Светлин Русев и не са показвани. Той посещава ателието на Стоян и остава там дълго, заинтригуван и изненадан от живописния свят, с който се среща. Влиза в обител от картини за няколко живота. Наблюдава платната, от време на време казва по нещо и отново задълбочено се вглежда в картините. Споделя че, би трябвало картините на Стоян да се виждат от повече художници. Русев сравнява живописния му жест и подход с тези на скулптура. Свидетели на почти мълчаливия, но искрено топъл мъжки разговор между двамата художници, са планината и жената на автора. Светлин споделя желанието да инициира и открие негова изложба. Посочва повечето картини с рентгеновия си усет на художник и колекционер. Малко след тази незабравима за FIL среща, Светлин Русев ни напусна. Галерия „Сезони“ сбъдва едно искрено желание на маестро Русев. Представяме ви нови, непоказвани творби от ателието на  FIL.

Част от картините на Стоян Филипов – FIL в столичната галерия „Сезони”

Авторът не имитира и не подправя света, който рисува. Портрети, натюрморти, пейзажи и композиции, това са сюжетните му опорни точки. Платната му „тежат”, защото той изгражда и надгражда жива, плътна тъкан, силно индивидуална и многопластова. Четките по платното са смели и ясни, категорични и недвусмислени, често постига силно въздействие само с два или три тона от палитрата си. FIL задълбочено изгражда цвета, формата и светлината. Специфичното за автора наслагване на боите често се дължи на непрекъснати търсения. Може би и вие ще откриете за себе си художника FIL, избрал живописта за свой живот. Той рисува прости житейски ситуации,  без сложни определения и послания, които ние зрителите отпиваме като чиста вода от пресъхваща чешма. От пейзажите на художника надничат дървета и къщи, брегове и силуети, лодки и рибари, интимният житейски кът на обикновения човек. Стоян Филипов - FIL оставя живописни следи всеки ден. Всеки ден той е в ателието си, „без почивен ден“…, написа кураторката на изложбата д-р Райна Дамяни. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов