#село Долно Камарци

[vprki]

След пленерите идват изложбите

Лятото е сезон за пленери. И след тях идват изложбите. Противоречиво е мнението на художници и изкуствоведи за смисъла на такъв вид творчески акции. В някои случаи бизнесът си набавя произведения на цената на нощувки, храна или бои. Или пък художниците без да си дават много зор, си осигуряват приятно прекарване. Но случаят, за който говорим, не е такъв. Става дума за пленера в Арт центъра на Вихрони Попнеделев в близкото до София село Долно Камарци.

Там за пети път през лятото се организира пленер „Живопис и скулптура” на дипломирани студенти от Националната художествена академия. Тя е организирана от Тодор Стайков, когато през 2015 година, по негова идея и съдействие, започна селектиране на художници от специалностите „Живопис” и „Скулптура”. Тогава жури в състав: акад. Светлин Русев, проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, проф. Станислав Памукчиев, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Ангел Станев определяха по няколко завършващи студенти, чиито творби се отличават с голяма артистичност, професионализъм и творчески заряд. За избраните млади колеги се организира всяка година пленер в Арт център „Вихрони” в с. Долно Камарци и впоследствие творбите им се показват в столична галерия. Сега, след кончината на акад. Светлин Русев, към журито са привлечени и изкуствоведката и галеристка Мария Василева /галерия „Структура”/и галеристката Гергана Борисова /галерия „Арте”/. „Усилията на г-н Тодор Стайков и целият екип са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвременните творци на България. Убедени сме, че това е един от пътищата за опазване на духовната ни култура”, написа проф. Десислава Минчева.

Проф. Десислава Минчева и проф. Станислав Памукчиев бяха отново в Арт център „Вихрони”

Тази година участници бяха живописците Драго Дочев, Думисани Карамански, Ива Маркова, Пламена Маркова и Явор Костадинов и скулпторите Десислава Досева, Марк Бойчев, Светослава Атанасова и Шабан Хюсмен /част от тях на снимката горе/. При откриването на изложбата след пленера всички присъстващи отбелязаха смисъла от този пленер. И той е, че младите творци освен заради досега с това красиво място близо до София, се усещат като общност и общуват помежду си творчески и личностно. А това винаги води до обогатяване и на личната творческа гледна точка. Те се вдъхновяват от тотеми, цветя, природа, асмата в двора на Арт центъра, от връзката между изкуствата и им дават импулси след края на пленера… А и малко далеч от своите преподаватели младите творци намират себе си. Както каза Вихрони Попнеделев: „Опитвам се да ги направя по-цветни”.

Проф. Вихрони Попнеделев се радва на свободата, която осигурява на младите си колеги

Били сме на предишните издания на този пленер и знаем колко прекрасни и талантливи млади творци са преминали през него. И хубавото е, че те остават под погледа на организаторите на пленера и по-нататък в своето развитие. Има и група „Млади български художници”, която е създадена да подкрепи надарени артисти в началото на пътя им и да покаже това, което са създали като дипломници в НХА, както и веднага след завършването на обучението им. Платформата следи развитието им и се организират изложби, каквито ще има и следващата година. В момента е обявена и Национална изложба – конкурс за живопис и скулптура за млади художници до 35 години от цялата страна, които не са студенти в сегашния момент. Изложбата ще се състои от 4 до 15-ти октомври в изложбена зала „Райко Алексиев“ в София.

Проф. Валентин Старчев, акад. Светлин Русев и Георги Стайков на изложбата след един от предишните пленери в Долно Камарци

А самият Тодор Стайков, който събира тези млади творци, е не по-малко доволен от тях. За себе си казва, че е човек, който е започнал собствен бизнес след демократичните промени, наслаждава се на живота, интересува се от изкуство, живопис и скулптура. Смисълът на това, което прави е в чувството му за обществено присъствие. „Човек има лични цели в живота си, но има и цели, които да допринесат нещо за обществото. Много скучен ще бъде животът, ако човек се занимава само с професията си без странични занимания. А моите странични занимания са свързани със спорт, с колекциониране на изкуство, с пътуване. Така че това са неотменни, съпътстващи живота занимания”, сподели той преди време за „въпреки.com”. Целта му е да се откроят тези студенти, да им се даде възможност и да бъдат популяризирани. „Като колекционер целта ми е част от колекцията да е на млади автори и ако сме достатъчно прозорливи някои от тях ще бъдат реализирани след години”, добави той.

Проф. Емил Попов застава винаги зад търсенията на младите скулптори

А други изложби на вече отдавна реализирани художници се откриха тези дни в София. Едната е „Дипломация и изкуство” на избрани произведения от Художествения фонд на Министерството на външните работи. Тя е в галерия „Академия” на Националната художествена академия. Държавният културен институт към министъра на външните работи и Националната художествена академия представят изложбата, посветена на 140-та годишнина от създаването на българската дипломатическа служба. Тя включва 21 произведения, пътували и „живели“ с ритъма на дипломатическото всекидневие в посолствата на страната в Европа. Художествената колекция на Министерството на външните работи, която наброява над 3000 произведения, има специфичен облик и е една от най-оригиналните художествени сбирки, собственост на държавните институции у нас. Това не е музейна или колекционерска сбирка. Картините от фонда присъстват със свой глас в представителните зали на министерството и десетки дипломатически мисии по света. Отделяни от фондовете на българските художествени галерии, избирани от общи изложби, дарявани от авторите – днес те разказват за духа на своето време.

Изложбата „Дипломация и изкуство” е на избрани произведения от Художествения фонд на Министерството на външните работи в галерия „Академия” на Националната художествена академия

За експозицията са избрани произведения, които датират от първото до последното десетилетие на 20 век. Представени са живописни работи на Петър Морозов, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Пенчо Балкански, Дечко Узунов – до картини на Димитър Киров, Димитър Казаков и Светлин Русев. Голяма част от представените автори имат и дълга кариера, свързана с Националната художествена академия – като преподаватели и/или ректори на НХА. Освен селекцията от картини е поставен акцент върху историята на дипломатическата институцията и 140-годишната ѝ история – за красивите сгради на български задгранични мисии и художниците, работили в тях, за създадените през годините на новата българска държава ордени и отличия. Със съдействието на „Монетния двор“ са изложени два от високите български ордени, учредени с цел награждаване на чуждестранни дипломати и държавници. Представен е Скулптурният парк на Министерството на външните работи. В отделен раздел са проследени визиите на именити български художници за дизайна на такива важни символи на държавния суверенитет знаци, каквито са българските банкноти и монети. Пространственият дизайн на експозицията е дело на преподаватели от катедра „Рекламен дизайн“ – доц. Мирослав Богданов, гл. ас. д-р Светлин Балездров, ас. Венцислав Йорданов. Плакат и логотип на Програмата за отбелязване на 140-та годишнина на българската дипломатическа служба – гл. ас. д-р Ненко Атанасов, преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“. Изложбата продължава до 23 септември 2019 г.

Стоян Филипов – FIL

А в галерия „Сезони” беше представена живописта на Стоян Филипов – FIL, избрано от акад. Светлин Русев. „В тази експозиция, почти всички творби са избрани от академик Светлин Русев и не са показвани. Той посещава ателието на Стоян и остава там дълго, заинтригуван и изненадан от живописния свят, с който се среща. Влиза в обител от картини за няколко живота. Наблюдава платната, от време на време казва по нещо и отново задълбочено се вглежда в картините. Споделя че, би трябвало картините на Стоян да се виждат от повече художници. Русев сравнява живописния му жест и подход с тези на скулптура. Свидетели на почти мълчаливия, но искрено топъл мъжки разговор между двамата художници, са планината и жената на автора. Светлин споделя желанието да инициира и открие негова изложба. Посочва повечето картини с рентгеновия си усет на художник и колекционер. Малко след тази незабравима за FIL среща, Светлин Русев ни напусна. Галерия „Сезони“ сбъдва едно искрено желание на маестро Русев. Представяме ви нови, непоказвани творби от ателието на  FIL.

Част от картините на Стоян Филипов – FIL в столичната галерия „Сезони”

Авторът не имитира и не подправя света, който рисува. Портрети, натюрморти, пейзажи и композиции, това са сюжетните му опорни точки. Платната му „тежат”, защото той изгражда и надгражда жива, плътна тъкан, силно индивидуална и многопластова. Четките по платното са смели и ясни, категорични и недвусмислени, често постига силно въздействие само с два или три тона от палитрата си. FIL задълбочено изгражда цвета, формата и светлината. Специфичното за автора наслагване на боите често се дължи на непрекъснати търсения. Може би и вие ще откриете за себе си художника FIL, избрал живописта за свой живот. Той рисува прости житейски ситуации,  без сложни определения и послания, които ние зрителите отпиваме като чиста вода от пресъхваща чешма. От пейзажите на художника надничат дървета и къщи, брегове и силуети, лодки и рибари, интимният житейски кът на обикновения човек. Стоян Филипов - FIL оставя живописни следи всеки ден. Всеки ден той е в ателието си, „без почивен ден“…, написа кураторката на изложбата д-р Райна Дамяни. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Критичен поглед: В Арт център „Дрен“ изкуството присъства мощно

„Това е моят живот. Аз съм един много щастлив човек“, каза вдъхновено проф. Емил Попов при откриването в присъствието на много гости на впечатляваща изложба в Арт център „Дрен“. Скулпторът и преподавател живее в село Дрен и отдавна работи за превръщането на бившите овчарници на селото в място за изкуство. Помагат му някои от неговите ученици, които също използват за ателиета някои от сградите с “отпаднало предназначение”.

За Емил Попов /на снимката горе/ щастието е в това, че е близо до корените си и това го зарежда в изкуството. Знаем как бърза да се докосне до това красиво място, дори и когато има часове в Националната художествена академия в София. „Това да се чувстваш в рода си за мен е една огромна привилегия, продължаваш живота си и през техния живот. Считаш се част от тях, което за мен е някакво голямо увеличаване на единичната сила на твоя индивидуален живот. Защото ние сме кратковременни същества, всичко минава толкова бързо и ако мерим нещата само и единствено през нашия биологичен живот, мисля, че сме загубени. И това е едно от нещата, които за съжаление и в последното време се загуби – загуба на паметта и загуба на самодостойнството”, твърди скулпторът.

Мястото, където се намира галерията на открито и Арт центърът в Дрен, е далеч от агресията и политическите страсти на времето. Тук времето е спряло. Но то е във вечността – с конете и хората от скулптурите на Емил. Те са населили халетата, където по-рано са били овцете. Но обживяват пространството, както предишните обитатели. Защото скулптурите на Емил Попов имат мощно излъчване. Хората са уловени в своето мъдро спокойствие, а конете – в порива към свобода и необузданост. Енергията им е заразителна, дори когато са в гипс или метал. Даже керамичните фигури така, както са поставени в бившите овчарници, имат внушението на част от китайската теракотена армия край Мавзолея на Цин Шъхуан. Само с тази разлика, че китайците са изобразили войници, а Емил – размишляващи и преживяващи емоции хора. Впрочем, той също има пристрастия към Изтока, но неговите са към Индия и по-специално към личността на Махатма Ганди и неговата философия за ненасилие.

Хубаво е, че се създават такива арт центрове и то от ярки творци. След Арт център „Илинденци“ на Иван Русев /където скулпторът не спира да работи/ и Арт центъра на Вихрони Попнеделев в Долно Камарци /където Вихрони продължава усилено да строи и разширява/, сега и Арт център „Дрен“ очевидно заживява пълноценно. А добре е, че импулсите за изкуство се пренасят и сред обикновените хора населяващи тези места. Над 20 са участниците в галерията на открито в Дрен. Сред тях са Антония Ангелова, Благица Здравковска /Северна Македония/,  Диан Димов, Кирил Кузманов, Мартин Трифонов, Мартиан Табаков и ред други. Има участници от Иран – Великобритания, Румъния, България – САЩ, Италия, а скулпторът Васил Симитчиев беше дошъл специално от Швеция за своето почетно участие в Дрен. Изложбата беше наречена „Без концепция“, а това ни напомни за нашия проект на Фондация „Въпреки“ преди време „Учители и ученици в изобразителното изкуство“.

Тогава проф. Емил Попов беше участник в проекта заедно с проф. Андрей Даниел, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов. Тогава изложбата на проф. Емил Попов и неговите ученици беше в галерията в Кюстендил и също носеше заглавие „Без концепция“. Това повторение приемаме не като невъзможност да се измисли нещо ново, а като реализация на стремежа на Емил Попов да не налага по никой начин себе си и своите виждания. Той ��и споделя, а всеки художник може да вземе за себе си това, което му е близко и му е полезно.

Васил Симитчиев

И понеже сега също имаше много ученици на преподавателя в изложбата, ни се иска да припомним неговите думи от предишната „Без концепция“. „Моята концепция е да вървя след всяка индивидуалност, а не да налагам своя модел на другите индивидуалности. И затова влагам и известна ирония в това заглавие. Без концепция, защото всяко нещо има концепция”. Това каза проф. Емил Попов пред „въпреки.com” по повод изложбата „Без концепция - 1997 – 2018 г.” в Кюстендил тогава от проекта на фондация „Въпреки” - „Учители и ученици в изобразителното изкуство”.

И продължи: „Във висока степен е взаимодействие, това е щафетният принцип на общуване. По-старата генерация да общува с по-младата, защото мисля, че сме свидетели на една доста повърхностна и агресивна конфронтация между едните, които твърдят, че изкуството трябва изцяло да приема нови форми и тези, които грубо казано сме по-консервативно настроени. И в този смисъл е особено важна щафетата – предаването, дискусията - много жизнена и необходима според мен”, каза проф. Емил Попов.

Попитахме го тогава и дали иска учениците му да приличат на него. „Задължително не. Изобщо не налагам в термина ателие някаква формална или стилистическа програма, или неща, които да превърна в задължително изискване. Точно обратното – винаги смятам, че вървя след тях, след всеки от тях и се опитвам да споделям това, което ми се струва полезно. В зоната обаче на спецификата на всеки от тях“. И тогава благодари на своите ученици, че са го избрали за свой преподавател. Иначе сега при откриването на изложбата в галерията на открито Емил Попов като благодари на Емил Николов, приятел и спонсор на „дворната галерия“, отбеляза: „От много години ме интересуват три въпроса: Кой, кога и къде?  Отговорът е: Кой – това сме ние. Кога - това е сега. И къде – овчарникът, където сме в момента“... ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Няма стари и млади в изкуството

Винаги сме твърдели, че не може да се говори за стари и млади в изкуството. Всичко зависи от творческия дух и от идеите. Това го доказват и няколко изложби в София тези дни. Трудно е да се намери границата между поколенията, особено когато те вървят заедно, но всеки по своя път.

Изложба на скулптора Йордан Вампоров /на снимката горе/ по повод на неговата 80 - годишнина беше открита в галерия „Академия” на Националната художествена академия. Изложбата на автора е единствената му в България самостоятелна изява в галерийна среда. Тя  е ретроспективна и документира, чрез фототабла и произведения, периоди и произведения през годините. Представени са фотографии на малки пластики от последните години изработени от нетраен материал (моделин). Освен  осъществените проекти в архитектурна или градска среда, много малко са запазените произведения. 

Йордан Вампоров и Васил Симитчиев при откриването на изложбата в галерия “Академия” - снимка архив НХА

Изложбата е резултат от инициативата на проф. Васил Симитчиев, който е и куратор. Израз е на доверие и съпричастност с житейския и творчески път на автора. Малко сме чували за Йордан Вампоров, защото той никога не налага себе си гръмогласно и е добре, че има такъв приятел и колега като Васил Симитчиев, който дойде специално от Швеция, въпреки ограниченията заради пандемията, за да присъства на откриването. А ето и един текст на Васил Симитчиев по повод на изложбата.

Йордан Вампоров на Симпозиум Big Scale-88, Малмьо, Швеция - Лабиринт, 1988 г. - снимка архив

„Отне сили и време Йордан Вампоров да надвие тягостното усещане, че предстоящата му изложба е по принуда, както и да се съгласи с поводите, които я обуславят. Като ученик на проф. Любомир Далчев той завърши следването си през 1963 г., и макар още много млад, вече изграждаше характера си на независим художник, вън от принудата да се съобразява с общоприети, диктувани изисквания.

Йордан Вампоров - Сатурн, Астрономическа обсерватория, гр. Кърджали, 1977 г. - снимка архив

Йордан Вампоров все още е една неизвестна величина в съвременното ни изкуство. Все още творчеството му остава незабелязано от колегията и е недостъпно за критиката. Преди всичко, причината за това е неговата скромност и самокритичност, но и не на последно място, скептицизмът на бившия художествен съвет при СБХ, който неведнъж, с вяли непрофесионални мотивировки е отхвърлял едни от най-силните му проекти, а и също така, недопускането му до общи художествени изложби. Тези обстоятелства причиниха унищожаването или изчезването на негови произведения, които, смело мога да твърдя, сочеха преврат и бяха принос за едно изкуство на концептуална основа. Лишен от възможност да излага у нас, а и поради несъгласието му с налагани изисквания, у него липсваше желание за подобни изяви. В замяна на това, участието му в международни симпозиуми и проекти на Запад не остана незабелязано.

Йордан Вампоров - Мадарският конник, хотел Мадара,1982 г. - снимка архив

Проф. Любомир Далчев създаде този климат в ателието си, който събуди в студентите ентусиазъм и желание за излизане от рамките на унищожителния академизъм. Като учител, проф. Далчев не изискваше подчинение, а опитите да бъде подражаван бяха немислими и невъзможни. Настоящата изложба на Йордан Вампоров беше крайно необходима и не търпеше отлагане, и въпреки принудителното изчакване, галерия „Академия“ отвори врати и изложбата стана дългоочакван факт, осветляващ изворите на творческия път на скулптора Йордан Вампоров, както и събуждайки спомена за незаменимото присъствие на големия Любомир Далчев в процеса за една прогресивна Художествена академия”, написа Васил Симитчиев, куратор на изложбата и също ученик на Любомир Далчев.

Участниците в проекта “NEXT GENERATION” - снимка архив на Млади български художници

И докато професорите откриват свои изложби в галерия Академия” на НХА, техни възпитаници пък показват свои творби в столичната галерия „Сан Стефано” с проекта „NEXT GENERATION”. Изложбата е съставена от най-силните дипломни проекти и свободни работи на завършилите студенти в магистърска степен на специалностите живопис и скулптура в НХА през февруари 2020 г. Селекцията на журито от професори в Академията определя 4 живописци и 3 скулптори, които категорично заявяват себе си, своя талант и творческа индивидуалност. Предложената колекция от произведения по изразителен начин доказва качеството на своя творчески резултат, свидетелства разнообразието от смели избори на съвременна тематика, многообразието от художествени похвати и пластически изразявания, пише в анотацията за изложбата.

Проф. Станислав Памукчиев и проф. Емил Попов при откриването на изложбата в галерия Сан Стефано - снимка архив

В живописта взаимно се допълват психологическия и поетичен реализъм на Северина Даниелова, дисциплинирания поглед към фрагменти от действителността на Александър Тошев и дивия експресивен израз на Димитър Бочуков. Светлинната инсталация на Лора Тонева, освен своето активно визуално присъствие в пространството, коментира природата на живописната картина, концептуализира преноса от триизмерност в двумерност и образа като сянка – отражение. Скулптурата ни предлага разширен неформален поглед към традиционните категории: пространство, обем, форма, материя, опоетизирани от деликатното докосване на Благица Здравковска и Борислава Василева. Обектите и видео пърформанс на Петър Петров умно спекулират върху традиционните представи и предразсъдъци за скулптура. Много различни и смели като артистични избори и решения, предложените автори и произведения свидетелстват динамиката и плурализма в съвременната социокултурна ситуация, както и адаптивността на учебната практика към предизвикателствата на съвремието, отбелязва в свой текст художникът проф. Станислав Памукчиев.

Една от картините на Северина Даниелова, на която е любимият преподавател, покойният и непрежалим проф. Андрей Даниел - снимка Стефан Джамбазов

Изложбата e инициатива от дългосрочния проект на Тодор Стайков за подпомагане на млади художници и се осъществява в партньорство с комплекс Сан Стефано Плаза. Знаем пристрастието на Тодор Стайков към младите български художници. В Арт център „Вихрони” в село Долно Камарци на художника проф. Вихрони Попнеделев през лятото там се организира пленер „Живопис и скулптура” на дипломирани студенти от Националната художествена академия. Тя е организирана от Тодор Стайков, когато през 2015 година, по негова идея и съдействие, започна селектиране на художници от специалностите „Живопис” и „Скулптура”. Тогава жури в състав: акад. Светлин Русев, проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, проф. Станислав Памукчиев, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Ангел Станев определяха по няколко завършващи студенти, чиито творби се отличават с голяма артистичност, професионализъм и творчески заряд.

В пластиките на Благица Здравковска има елементи от скулптурата, живописта и дори приложното изкуство - снимка Стефан Джамбазов

За избраните млади колеги се организира всяка година пленер в Арт центъра в Долно Камарци и впоследствие творбите им се показват в столична галерия. Сега, след кончината на акад. Светлин Русев, към журито са привлечени и изкуствоведката и галеристка Мария Василева /галерия „Структура”/и галеристката Гергана Борисова /галерия „Арте”/. „Усилията на г-н Тодор Стайков и целият екип са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвременните творци на България. Убедени сме, че това е един от пътищата за опазване на духовната ни култура”, беше написала проф. Десислава Минчева. Били сме на предишните издания на този пленер и знаем колко прекрасни и талантливи млади творци са преминали през него. И хубавото е, че те остават под погледа на организаторите на пленера и по-нататък в своето развитие. Има и група „Млади български художници”, която е създадена да подкрепи надарени артисти в началото на пътя им и да покаже това, което са създали като дипломници в НХА, както и веднага след завършването на обучението им. Платформата следи развитието им и се организират изложби.

Проф. Валентин Старчев, Тодор Стайков и покойният акад. Светлин Русев на един от пленерите в Долно Камарци оценяват творбите на младите художници - снимка Стефан Джамбазов

А самият Тодор Стайков, който събира тези млади творци, за себе си казва, че е човек, който е започнал собствен бизнес след демократичните промени, наслаждава се на живота, интересува се от изкуство, живопис и скулптура. Смисълът на това, което прави е в чувството му за обществено присъствие. „Човек има лични цели в живота си, но има и цели, които да допринесат нещо за обществото. Много скучен ще бъде животът, ако човек се занимава само с професията си без странични занимания. А моите странични занимания са свързани със спорт, с колекциониране на изкуство, с пътуване. Така че това са неотменни, съпътстващи живота занимания”, сподели той преди време за „въпреки.com”. Целта му е да се откроят тези студенти, да им се даде възможност и да бъдат популяризирани. „Като колекционер целта ми е част от колекцията да е на млади автори и ако сме достатъчно прозорливи някои от тях ще бъдат реализирани след години”, добави той. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

Мартиан Табаков: Ние не живеем с изкуството, то е нещо отделно от нас

„Ние тук правим само паметници. Може да се прави скулптура в градско пространство като чисто изкуство, просто като намеса. Нещо, което тук почти го няма. Като скулптор, като човек, който се разхожда из града, виждам много неща, които ме дразнят. Така че напълно се интересувам от тази дискусия, която водите. Има някаква разпиляност при нас, иначе съм виждал по света много неща, които са различни”. Това казва младият скулптор и художник Мартиан Табаков по повод дискусията „Скулптурата и градът”, инициирана и осъществена неотдавна от „Медиа въпреки”, издател на сайта „въпреки.com”.

И продължава: „Някой иска да си направи нещо такова с някакви парички, лесно се достига това, монтира си паметник, където пожелае - говори с този, говори с онзи и хоп – паметниче. Приятничко, но то става в някакъв затворен кръг от хора.

И няма цялостна концепция

за това къде да има такива места, как да стане. Един пример е за този паметник при Женския пазар в София - някакво свободно място и те - хоп, това място е хубаво, едно паметниче да сложим. Малко несериозно като ситуиране. Първо, на мен въобще не ми харесва като паметник. Второ, това просто е някакво случайно място, което се е образувало там и са решили да го попълнят. Има и един друг пример - отстрани на Академията при галерията. Въпросът е, когато се прави паметник, те хващат каренцето за паметника, правят го да изглежда що - годе прилично. Слагат му плочици, слагат му не знам какво си. Няма цялостна концепция, на едно определено място се прави нещо дето що - годе да е хубавичко, но не е обосновано добре”, казва младият скулптор.

Мартиан Табаков със своя учител проф. Емил Попов

Мартиан Табаков завърши неотдавна Националната художествена академия като бакалавър, сега му предстои и магистърска защита пак там и отново под ръководството на проф. Емил Попов, скулптор, с когото сме разговаряли във „въпреки.com” и за когото ще стане дума и по-нататък. Мартиан е преподавател и в Националната гимназия за приложни изкуства "Свети Лука" в София, което е завършил преди години в специално��т „метал”. Сега преподава рисуване и изобразително изкуство. Събрали се млад отбор преподаватели и било много приятно. Директората на училището Лилия Балева, с която също сме водили разговор във „въпреки.com”, поощрява идването на млади хора и си е направила добра селекция, според Мартиан.

Питаме го за проблемите в образователната система във връзка с изкуството. „Ходил съм в чужбина и тук. Децата в чужбина ги водят от малки. Те още не могат да си кажат името, но отиват пред някоя картина. И почват да пеят песнички, да е забавно. Нищо не разбират сигурно от картините, обаче те влизат в тях и по-късно като по - възрастни търсят това приятно изживяване, което са имали в галерията. И израстват заедно с изкуството по този начин. А тук някак си

изкуството е като че ли нещо отделно,

дето всеки е чувал изкуство, но какво е то никой не се е сблъсквал и интересувал от него”, казва младият преподавател. Той е поел тази работа, защото смята, че също се учи по този начин. Допълва неговите търсения, придобива увереност и за себе си. Добавя, че са много приятни децата и вижда в тях надежда за бъдещето. „Това, което виждам в училище са едни много свежи деца - чисти. И лека - полека лека нещата се променят. Училището за приложни изкуства е едно безопасно място, после те се сблъскват с една по-сурова действителност и някои от тях се отказват”, казва той. 

Това е част от нещата, които направи Мартиан на пленера в Долно Камарци

Познаваме Мартиан Табаков от неговите работи преди малко повече от година от пленера в Арт център „Вихрони” в село Долно Камарци. Тогава един колекционер и ценител Тодор Стайков организира и финансира този пленер за завършващите студенти от академията, който вече стана традиционен /беше осъществен и тази година/ отново в Арт центъра на проф. Вихрони Попнеделев. На Мартиан тогава му бяха направили впечатление изоставени черни учебни дъски в купения от Вихрони училищен стол. Поиска разрешение от художника да ги използва и ги изрисува. Резултатът стана ясен при закриването на пленера - забележителен. Каза, че е отишъл в онзи стол и изпитал нужда да ги оползотвори по някакъв начин. Не може да обясни как при него стават нещата и в живописта. Просто му е приятно да се занимава и с това.

„Някак си при мен

оставям си ръката да ме води,

стигам да някакви резултати и тогава с главата продължавам. Нарисувам си нещо, после някаква комбинация от неща. Започва да ми става интересно и точно затова се занимавам и с музика малко. И с текст. В общи линии гледам отвсякъде да ги добавя нещата, за да сглобя нещо. Това е някакъв комплексен процес от събиране на неща, които са ми интересни и сглобяването им”, обяснява художникът, скулптор, а и музикант. „Бях тръгнал да правя едни музикални скулптури в ателието, когато изработвам някаква скулптура. В един момент осъзнах, че тези предмети, инструменти, с които правя скулптури имат интересен звук или интересен техен си живот и звукът е част от него. И в един момент усетих, че самите звуци, които се случват по време на един процес са много интересни и лека полека почнах да правя предмети точно с тази цел, за да мога да извличам звук от тях и да правя атмосфера. Те са основно от метал за момента, но мисля лека - полека да доразвивам проекта. Той също се върви паралелно с другите проекти”, споделя Мартиан , който има и номинация за дебют в Националните театрални награди „Икар” за 2016 година за авторска музика и изпълнение на живо в „Росмерсхолм“ от Хенрик Ибсен, реж. Явор Кирилов, Театър – Студио Персона.

Скулптурните фигури на Мартиан Табаков бяха сред най-впечатляващите творби на изложбата в галерия “Васка Емануилова” в София

Всъщност музиката идва при него и по посока на семейството. Баща му е известният композитор и диригент Емил Табаков. А негов брат - 17 години по-големият Юлиян Табаков, един много интересен артист, с когото във „въпреки.com” също сме правили разговор. „За музикалното влияние мисля, че е някаква комбинация от неща. От малък съм ходил на концерти, слушал съм много музика, живея в тази среда и въпреки, че не съм професионален музикант, някак си се съчетаха нещата. Почнаха да се сглобяват в тази насока. Скулптурата и изобразителното изкуство вземат превес над музиката. И при брат ми е така”, казва Мартиан. Опитвали се да го учат на виолончело, на пиано, на цигулка, но нищо не станало.

„Като видя ноти страшно се спъвам.

Направо ме съсипваха тези ноти”, признава скулпторът и музикант, който свири по слух и интуиция. С брат му си контактуват добре. Той доста пътува, но си помагат. „Той е важна част от моето развитие, много съм се влиял от него като малък. Ходех по купони с него, всички казват, спомняме си те като беше малък, пък сега сме приятели. Той гледа да запази свободата си и това е важно. Опитвам се и аз да пазя свободата си. Това е деликатна тема, не знам как се пази свободата, но тя е от най - важните неща за твореца”, твърди Мартиан Табаков.

Напоследък доста се занимава с рисуване. Опитва се да съчетае рисуването със скулптурата. Рисува различни предмети и гледа да ги намеси в пространството. Магистратурата, която ще защити скоро е комбинация, ще има и триизмерни обекти. Нещо подобно на посоката в Долно Камарци. „Не трябва да се слага всичко, трябва да се сглобяват нещата, те сами се свързват. Възможно е в едно да присъства и скулптура, и изобразително изкуство, и музика, и литература, стига да не е насилено, да идва естествено”, казва той. Донякъде се опитва да направи и това, което показа и в Галерия „Васка Емануилова” на изложбата „Скулптурният обект като зрител” с куратор проф. Петер Цанев, също преподавател в НХА. Там пред галерията и на едни тенискорт Мартиан беше направил експресивни фигури, които дават една особена динамика и на градската среда. „Първото нещо там беше по-малка галерията и усетих, че за темата трябва да дам тези работи. Така се получи, че трябва да са отвън работите. И добре се съчетаха нещата. Обичам такава намеса, това е различно от синтетичната галерийна среда”, признава Мартиан, който търси галерия, за да покаже някои от тези и свои нови работи скоро в София.

Както вече стана дума, скулпторът е ученик на проф. Емил Попов, който му е и научен ръководител на магистратурата. Впрочем, Емил Попов още в Долно Камарци споделяше пред нас възхищението си от неговия студент. Даже негови рисунки присъстваха в изложбата в столичната галерия „Арте” на преподавателя и неговите ученици. А на какво Емил Попов го е научил, питаме Мартиан. „Той ни учи да действаме някак си въпреки цялата ситуация, която върви против такива художествени акции. Да можем да се справяме с тази ситуация, да я преодоляваме. Това е, което ни учи основно. Което си е важно, защото такава ситуация като тукашната може да те помете. Сурова е обстановката в нашата страна, както и да я гледаме. Трудно се намира добра среда, за да порасне нещо хубаво в този смисъл. Причината е, че защото изкуството е нещо отделно от всекидневието, от живота ни. Като този пример, който дадох - ние не живеем с изкуството, имаме някаква далечна представа за него, то е еди - какво си, но примерно въобще не се интересуваме от това. Защото

животът е суров тук за хора, които се занимават с изкуство.

Така ми се струва, ама той е суров, защото цялостно не са съвсем уредени нещата. Но това е дълга и широка тема. Трябва всичко да се намести и тогава всичко ще си пасне и за изкуство, в този смисъл казвам. Мисля, че за да се наместят и оправят има нужда от човешки ресурс.

Има много хора, които отиват в чужбина примерно да се образоват и след това някои от тях се връщат, други не. Обаче ми се ще да се връщат повечето от тях. Защото точно от такива хора, които са видели малко свят, има нужда тук. Аз бях също за една година в чужбина, там много ми се опресни акълът. Когато отидеш малко настрана от родината, тогава успяваш да видиш отстрани нещата. Малко по - безпристрастно и осъзнаваш някои неща, които иначе не е възможно да усетиш, докато си на място. И е хубаво да има хора, които с освежен поглед да могат да подкрепят ситуацията. Трябва всички заедно да искаме да го оправим, за да се оправи всичко. Има много свежи хора, които имат интерес да подобрят обстановката и мои приятели, които също се стремят към това. И лека - полека би трябвало да почне да се променя обстановката”, твърди Мартиан.

За себе си смята да се откъсне малко от образователната среда, в която е живял до сега. Преподаването е друго нещо. Иначе като творец иска да действа и малко самостоятелно. Първата му стъпка е да си намери ателие, което се оказва, че не е съвсем лесна работа в София. Повечето от нещата трябва сам да извървиш, да ги преживееш, казва той. Би искал и да поработи в чужбина. „Иска ми се да съм гъвкав. Ако се залостя тук, това може би забавя творчески процеси. Хубаво е да е гъвкав човек, да може да се съобразява и с такава ситуация, и с онакава ситуация. Освен това е винаги полезно да се отделиш, да погледнеш отстрани. За това бих живял в чужбина една - две години, може би и повече. Но пак да се върна. Брат ми така е прекарал доста години в чужбина и това му е помогнало много”, признава Мартиан Табаков. А ние очакваме следващите му изяви вероятно скоро. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов