#Тодор Стайков

[vprki]

Критичен поглед: “Супер Дина“, глава I

Втората самостоятелна изложба на Дина Стоев демонстрира амбиция и размах, каквито много рядко виждаме в столичните галерии. Заглавието на изложбата „Глава I” звучи провокативно със своята категоричност и с претенцията собственото творчество да бъде мислено като цялостен проект, който предстои да бъде реализиран, но чиито очертания вече са налице. Написа за „въпреки.com” Кирил Василев, културолог, поет, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за изложбата в галерия „Райко Алексиев“.

Нещо повече заглавието не фиксира просто едно начало, но вече загатва и за един край. Внушава, че краят вече е тук като организиращ принцип на цялото. Иска се смелост и философска нагласа, за да започнеш живота си като художник откъм неговия бъдещ край. /Това е първият проект на младия художник, обхващащ по-скорошни произведения, направени в периода на навлизането му като самостоятелна фигура на българската сцена. Дебютната му изложба бе също в галерия „Райко Алексиев“, 2019 като Награда на СБХ от Национален конкурс за живопис и скулптура за млади автори по идея на Тодор Стайков. – б. р./

Дина Стоев и проф. Станислав Памукчиев при откриването на изложбата на 14 юли

Влечението към наратива и идеята за цялост определят характера и на самата експозиция. Сходните формати, материали, техника, колорит, както и персонажът на артиста, който се появява в много от платната, създават усещане за повторение и вариативен порядък; за наративна структура, а не за отделни произведения, възникнали без връзка едно с друго и събрани конюнктурно в една експозиция. В изложените платна имаме герой и свят, в който този герой действа и реагира. Сякаш разглеждаме гигантски цветен комикс със заглавие „Супер Дина“. 

Героят на комикса има чертите на художника и функционира като негов „аватар“ в картините. По този начин реалният Дина Стоев и реалният свят са едновременно свързани и разграничени от картинния образ и от картинния свят. Парадоксалното в случая е, че влизайки в картините си и действайки в тях, художникът, всъщност, се дистанцира от тях и може да наблюдава себе си отстрани. При зрителя обаче тече обратният процес – влизането в картините на художника позволява на зрителя да се идентифицира с неговия „аватар“ и чрез неговите действия и реакции да се доближи и стане част от света в картините.

Живописта на Дина Стоев е активистка живопис в един изцяло позитивен смисъл. Светът в неговите картини не е създаден, за да бъде предмет на естетическо съзерцание, философски размисъл или морално възмущение. Чрез образа на „аватара“ на художника в този свят се действа и реагира и се апелира към зрителя за действие и реакция. Това е живопис, която вярва в смисъла и необходимостта от индивидуално действие и открито поставя изкуството в услуга на такова действие. Но това действие остава напълно неосигурено, то не разчита на никакви идеологически гаранции от типа: „законите на историята“, „законите на природата“, „Бог“ и т.н. В една от картините виждаме горящия Нотр Дам и „аватарът“ на художника, тичащ към катедралата с малко пластмасово шише минерална вода. Катедралата не може да бъде изгасена с тази шепа вода, но важното в случая е действието, дори отчаяното действие.

Светът в картините на Дина Стоев е свят на ръба, а може би и отвъд ръба на собственото си оцеляване. Това е едновременно нашият реален днешен свят с неговите знакови медийни образи - горящият Нотр Дам, опразненият от пандемията Лувър, смразяващият храм на руските въоръжени сили в парка „Патриот“ – и същевременно един алегоричен пост-апокалиптичен свят, в който все още някой хвърля с парашути контейнери с храна или медикаменти, но не е сигурно дали има кой да се възползва от тях. Свят, в който чудовищата изглеждат нелепи и безпомощни, нуждаещи се от „профилактика“. Свят, в който не ти остава нищо друго, освен да коленичиш и да се молиш от нощното небе да се появи някое НЛО.

В стилово отношение в картините на Дина Стоев лесно могат да се открият следите от влиянието на знакови имена в съвременната европейска живопис като германеца Нео Раух или шотландеца Питър Доиг, но това влияние не бива да се преувеличава. Духът на платната на Стоев е много различен от този в работите на Раух и Доиг. Раух е саркастичен художник, с вкус към абсурда, а Доиг е мистериозен неоромантик, който работи основно със спомена. Нито единият, нито другият се ангажират в работите си с открита позиция спрямо настоящето, както това прави Дина Стоев.   

Има съществена разлика между позицията на ангажираните млади хора и артисти днес спрямо света, в който живеят и позицията на техните предшественици през ХХ век. Тогава ангажираните млади хора и артисти искаха да разрушат света, в който живеят и да го построят отново и „на чисто“. Днес техните наследници искат да спасят света, в който живеят и, ако е възможно, да го променят, без да го унищожават. Това е фундаментална културна разлика, която изложбата на Дина Стоев ни позволява да осъзнаем много ясно. Не революционерите, а спасителите, които се хвърлят в пламъците без гаранция, че ще излязат от тях са героите на днешния свят.

„Супер Дина“ не е традиционен супергерой, защото няма свръхспособности, нито е сигурно, че ще победи в своята битка, но със сигурност няма да престане да се бори.  ≈  

Текст: Кирил Василев

Снимки: Стефан Марков и архив на СБХ

P.S. на „въпреки.com”: Дина Стоев е роден в София през 1994. През 2013 завършва живопис в НУИИ „Илия Петров“ и продължава обучението си в Националната художествена академия в София, където завършва като бакалавър по живопис в ателието на чл.-кор. проф. Андрей Даниел и ас. Правдолюб Иванов през 2017 и като магистър по живопис през 2019. Към момента е в процес на защита на дисертация в НХА с научен ръководител проф.. Петер Цанев.

Проф. Петер Цанев и Дина Стоев при откриването на изложбата на 14 юли

Има множество участия в съвместни изложби в години. Между тях и по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, 2018 в най-мащабната му част „Андрей Даниел  и не��овите ученици“ в ГХГ „Борис Георгиев“, Варна и столичната галерия „Стубел“.

[mihaylovblog]

08.02.1988 г. – Премиера на българския игрален филм „Нощем по покривите“ на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Тодор Колев, Цветана Манева, Станка Калчева, Деляна Хаджиянкова, Георги Стайков, Доротея Тончева, Любен Чаталов, Катя Динева, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Пламена Гетова, Сия Шиварова, Димитър Керанов, Живко Гарванов, Васил Банов, Иван Петрушинов, Иван Чаушев, Венцеслав Вълчев, Свилен Стоянов, Радост Костова и др.

[petarnizamov]

"Долу Гешев", вика Христо Иванов, ама как гласуваха членовете на ВСС издигнати с гласовете на партията му, когато беше министър на правосъдието при Борисов 2?

След края на всеки мандат, просто припомняме какво свършиха нашите избраници и какво аз разкрих за тях, за това в последващи публикации ще изброим най-фрапиращите изцепки на сегашните и бъдещите депутати и нашите разследвания по отношение на тях.

На първо място в класацията - непобедим, недостижим е Валери Симеонов, след него са хардкор порно-артистите, защитниците на гей паради, гей бракове, осиновявания на деца от хомосексуални двойки, отнемания на деца от биологичните им родители.... Кои са те ли? И питате...

Те са... Тяхното име е... "Америка за България", пардон - ДА, БЪЛГАРИЯ...

Вече ви показахме за Валери Симеонов, продължаваме с чистите европейски "ценности", после са гроб, пардон - ГЕРБ, БКП, пардон - БСП и останалите производни на първата... И чалгата, пардон - Слави. И хазартът (комара) си има партия, така, че циркът е пълен... Запишете се за известия от сайта, защото ще е интересно... Да си поговорим за т.нар. "сини" и Христо Иванов, който говори за реформи в правораздаването, прокурорската колегия, а ТОЙ БЕШЕ МИНИСТЪР на ПРАВОСЪДИЕТО по времето на Борисов 2 - до преди 4 години. Е защо тогава не искаше реформи, а Цацаров му беше другарче? Кой, ако не министърът на правосъдието може да внася законопроекти,които касаят именно съдебната власт, за обсъждане в Министерски съвет, който има законодателна инициатива. Министърът на правосъдието е и член по право на Висшия съдебен съвет - върховният дисциплинарен и кадрови орган на съдебната власт! Е добре тогава! Колко законопроекта за обсъждане е внесъл той като министър на правосъдието от 2014-2017г., които да ограничат пълната власт на главния прокурор. И нещо още по-интересно! Как са гласували подкрепените с глас в Народното събрание от неговата партия и него лично 11 члена от парламентарната квота на ВСС, които са подкрепили кандидатурата на Гешев при избора за главен прокурор? Сега вдигат лозунги срещу мафията в прокуратурата, а те лично директно и индиректно са подкрепили кандидатурата му. На който му се спори, да направи справка от заседанието на ВСС. Да провери, кои от гласувалите "ЗА" са от 11-те члена от парламентарната квота на ВСС, и дали Христо Иванов лично и неговите съпартийци, които сега са гребена на вълната срещу корупцията, са подкрепили техните кандидатури за членове на ВСС. Казано на прост език, техните лобита във ВСС подкрепиха ли Гешев за Главен прокурор? Нали не си мислим, че гласуват ей така за някой си без да имат контрол!

В крайна сметка срещу кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор са гласували само:  Лозан Панов - председател на ВКС - член на ВСС по право и членовете на ВСС от СЪДИЙСКАТА КВОТА - Олга Керелска, Красимир Шекерджиев и Атанаска Дишева. Т.е. единствените, които са били против Иван Гешев за Главен Прокурор са издигнати за членове на ВСС от съдийската колегия.

Докато 100% от членовете на ВСС, които са издигнати от Народното събрание на кабинета Борисов 2 , където парламентарната група на "Реформаторският блок", от която

Христо Иванов беше Министър на Правосъдието и която

имаше доста депутатски места при кабинета Борисов 2 и с чиито гласове те са издигнати въпросните за членове на ВСС,

са гласували "ЗА" Иван Гешев за Главен Прокурор на Република България.

  И тези "демократи", които искат силово да наложат едни анти-научни идеологии, родени от някой болен мозък и които по разбирания и същество са си чисти крайни нео-комунисти и даже анархисти, ако питаш мен. Само, че завъртели се като слънчогледи от Русия - на 180 градуса - назапад към парите - Германия и САЩ. На който му се спори, да прочете Маркс и Енгелс. Защото преди 89-та не е било точно по книгите на Маркс. Например отварянето на границите си е част от чистата идеология на анархизма на Пиер Прудон. Аз на тези "Меглени", "Радановци" и т.п. национални предатели си им викам "психо-десни", защото са десни, но с раздвоение на личността (шизофрения) и другото им "аз" е последовател на Троцки. Само, че тук революцията не е червена, а розова. И пак искат да е световна. И пак насила. Лошото е, че тези "ужаси", защото според мен това ще ни докарат - само ужаси, сега имат голям шанс да влязат в Парламента пак и фондация "Америка за България" да си имат лично техни хора в законодателството. Просто в никакъв случай не гласувайте за тях. Те корупция няма да борят. Бойко има способността на унищожи всеки, който се събере с него. Ето, например пУтрЕотите. Направо ги срази под земята. Жалко, че се оцапа само великото име на ВМРО, което е недостойно носено от колаборантския филиал на БКП, откраднал великото име и председателстван от агент на партия, която създаде и наложи измислен македонски език, със сила и който искаше да наложи даже в малката част от Македония (Пиринския край - Благоевградска област) останала в пределите на Майка България след Втората Световна Война. Нещо, срещу което истинското ВМРО на Даме Груев, Тодор Александров, Ванча Михайлов са дали доста кръв, и сълзи е изплакала българската майка. А НФСБ не знам как може да се нарича патриотична партия. Остава впечатлението и съмнението, че функцията и, с която тя се справя чудесно, е да профанизира патриотизма и националистическата идеология като цяло. Защото даже безпардонната ни политическа класа в последните 30 години, не беше излъчвала такъв "талант". ПЕТЪР НИЗАМОВ Председател на БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства

БСП, ДПС и Радан Кънев подкрепиха ЛГБТ-общността

ЕМИЛ ДЖАСИЛ ОТ „ДА, БЪЛГАРИЯ“ СЕ ГАВРИ С АПОСТОЛА ВАСИЛ ЛЕВСКИ - От „Да, България“ са твърди да се позволи смяна на пола на деца и еднополовите бракове - КЪДЕ БЯХА „ДА,БЪЛГАРИЯ“ КАТО ПОКАЗАХ, ЧЕ СТРОЯТ ДО ШОФЬОРСКИЯ ПЛАЖ СЛЕД СОЗОПОЛ ВЪРХУ ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ ПРЕЗ 2019г.   Европейският парламент прие предложение за резолюция, според която ЕС ще бъде обявен за зона за свобода за представителите на ЛГБТ общността. Декларация бе подкрепена от 492 евродепутати срещу 141 против и 46 въздържал се.

Текстът на резолюцията на български език можете да прочетете тук   Ето как гласуваха българските представители в Европейския парламент: Въздържали се: Асим Адемов, Александър Йорданов, Ева Майдел, Андрей Новаков (ГЕРБ/СДС) За: Радан Кънев (ДБ), Андрей Ковачев (ГЕРБ/СДС), Атидже Алиева-Али, Илхан Кючук и Искра Михайлова (ДПС), Сергей Станишев, Елена Йончева, Петър Витанов, Иво Христов, Цветелина Пенкова (БСП) Негласувал: Емил Радев (ГЕРБ/СДС)

Алернативата, алтернативата буквално е плашеща!

Видео: Мая Манолова, БХК, Меглена Кунева и „Анимус“ – заедно на избори, в отнеманията на деца и в покарването на „Джендър“ идеологията в училищата ФОНДАЦИЯ НА ДЕНИЦА САЧЕВА СЪДИ ПЕТЪР НИЗАМОВ, КОЙТО ВРЪЩА ОТНЕТИ ДЕЦА ОТ НЕЙНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ ОТ БЕДНИ НО ГОДНИ РОДИТЕЛИ Преди години така и не се установи откъде идват доходите на „Протестна мрежа", в която се подвизаваше Цонева. Същата "Протестна мрежа", която се опитваше да определя кое е правилно и кое не, кои пари са "ок" и кои не, коя истина е правилната и коя не им допада. Трогателни бяха обясненията им за финансиране чрез скромни дарения на техни поддръжници, направо да пуснеш сълза. От какво се издържат - некоректен въпрос, отхвърля се! За организациите, в които с Цонева (заедно с Генов Стайков и Павлов) осъществяват дейност, както и получени от тези юридически лица финансирания от Институт „Отворено общество“, Тръст за граждан��ко общество в Централна и Източна Европа и фондация „Америка за България, също нищо...

Дамата вляво /в червено/ е същата дама вдясно, на предизборния плакат. Вляво е заедно с Асен Генов - организатор на ДАНС with me, двамата гордо носят лика на спонсора - Джордж Сорос на гърди - най-грижовния към децата чичко на света и най-тъгуващ по Истанбулски конвенции и ранно сексуално образование; Вдясно вече е отзивчива към мечтите на всяко българско дете... Приятели, на 5 април ще е късно. Дотогава е времето за мислене и действие. Само познаването на Истината ни прави свободни.

Малко още за "Да, България" !

Помните ли Емил Джасим? Той отново изпълзя! Сега е член на националния съвет на ПП "Да,България"на Христо Иванов , в чийто сайт четем мотото : "...Отговорността и куражът да защитаваме непреклонно ценностите си правят една нация голяма и изправена. България може да застане високо. " В интервю, представящо новата партия, Христо Иванов казва :"да кандидатствам за работа пред всеки един от вас за това как да се превърнем в политически инструмент за вашите интереси, да работим за тази Голяма България". Надолу ще прочетете, че тези гръмки слова са единствено продукт на пропаганда за повече гласове на изборите, защото в редиците им намираме едни от най-изявените анти-българи, омразни на всички обичащи България.

,,Българинът“ Емил Джасим изпълзя зад 2,6 млн.лв от фондация ,,Америка за България“

Това е скандално известния и изгонен от НГДЕК Емил Джасим.  Джасим е бивш учител от НГДЕК, но е напуснал след скандали. Сега се подвизава и като програмен директор на Център за образователни инициaтиви. Джасим е известен с отричането на баташкото клане , както и с репликата ,,Вие българите трябва да свикнете че сте просто един от многото етноси, които живеят тук“ На деня в който целия български народ чества годишнината от обесването на Левски, един индивид не се посвени да дава интервюта, в които да осмива  и подменя исторически факти от българското освобождение от турско робство. Кой  обаче стои зад ПП "Да,България"(където той е член на националния съвет) и Центъра за образователни инициaтиви /чийто програмен директор е г-н Джасим/ и как въпросните организации се финансират и от кого. Отговорът го дава самия Джасим: Emil Jassim ,,Докато пратени от Путин руски ветерани обучават „доброволците“ в български паравоенни организации, Фондация „Америка за България“ (America for Bulgaria) даде вчера 2,6 млн. лв. за финансиране на проекти на 23 училища за модернизация на учебната среда и използване на съвременни образователни методи и технологии в учебния процес. Всеки е свободен да си направи изводите сам, доколкото му позволява интелектуалният капацитет.“ И така, парите на Америка за промиване на мозъци са добре дошли. Помощта от доброволците на границата за личната сигурност на гражданите е лоша обаче, според ,,българина“ със странно арабско име и  цитати на корана на профила си ! Явно сигурността по границата му е болна тема, нали именно там спират съмнителни индивиди с арабски имена, без документи , всичките твърдящи , че бягат от Сирия. Исляма трябва да влиза спокойно в Европа,необезпокоявано и безпроблемно. Без з��ачение, колко от ,,мигрантите“ са готови да станат на фоерверки в препълнен европейски площад, с викове ,,Аллах акбар“.

Джасим е бивш учител от НГДЕК, но е ИЗГОНЕН след скандали. https://www.facebook.com/emil.jassim/posts/10154150208711723 Сега се подвизава като програмен директор на Център за образователни инициaтиви и е кандидат за министър на образовението : Read the full article

[mihaylovblog]

08.02.1988 г. – Премиера на българския игрален филм „Нощем по покривите“ на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Тодор Колев, Цветана Манева, Станка Калчева, Деляна Хаджиянкова, Георги Стайков, Доротея Тончева, Любен Чаталов, Катя Динева, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Пламена Гетова, Сия Шиварова, Димитър Керанов, Живко Гарванов, Васил Банов, Иван Петрушинов, Иван Чаушев, Венцеслав Вълчев, Свилен Стоянов, Радост Костова и др. Снимка: https://www.imdb.com/

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светозар Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Д��митър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др.

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светозар Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Димитър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 4, Галина Генчева, изд. „Фабер“, 2020 г.

[mihaylovblog]

95 г. от рождението на българския актьор Трифон Джонев (1928 – 2013). Тук в ролята на кръчмаря бай Линко заедно с Тодор Колев, в откъс от българския игрален филм "Господин за един ден", 1983 г., на режисьора Николай Волев, по сценарий на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „Чуждоземецът“ и „Господинът“ на Никола Статков. Музиката във филма е композирана от Иван Стайков.

[mihaylovblog]

08.02.1988 г. – Премиера на българския игрален филм „Нощем по покривите“ на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Тодор Колев, Цветана Манева, Станка Калчева, Деляна Хаджиянкова, Георги Стайков, Доротея Тончева, Любен Чаталов, Катя Динева, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Пламена Гетова, Сия Шиварова, Димитър Керанов, Живко Гарванов, Васил Банов, Иван Петрушинов, Иван Чаушев, Венцеслав Вълчев, Свилен Стоянов, Радост Костова и др.

[mihaylovblog]

08.02.1988 г. – Премиера на българския игрален филм „Нощем по покривите“ на режисьора Бинка Желязкова, по сценарий на Христо Ганев. Оператор е Пламен Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. В ролите: Тодор Колев, Цветана Манева, Станка Калчева, Деляна Хаджиянкова, Георги Стайков, Доротея Тончева, Любен Чаталов, Катя Динева, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Пламена Гетова, Сия Шиварова, Димитър Керанов, Живко Гарванов, Васил Банов, Иван Петрушинов, Иван Чаушев, Венцеслав Вълчев, Свилен Стоянов, Радост Костова и др. Снимка: https://www.imdb.com/

[mihaylovblog]

08.01.1989 г. - Премиера на българския игрален филм "Без драскотина" на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Константин Павлов. Оператор е Красимир Костов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Георги Стайков, Тодор Колев, Чочо Попйорданов, Валентин Ганев, Марина Нейолова, Мирослав Косев, Цветана Мирчева, Иван Петрушинов, Йоана Попова, Илия Георгиев, Таня Шахова, Светозар Неделчев, Калин Арсов, Румен Димитров, Красимир Динчев, Любомир Костов, Йордан Крайчев, Чавдар Аличков, Димитър Димитров, Стефка Едрева, Страхил Халоджов, Асения Краева, Александра Петрова, Димитър Стоев, Йордан Крайчев, Димитър Димчев, Христо Куновски, Любомир Павлов, Любомир Костов, Гинка Спасова, Радослав Динчев, Красимир Динчев, Пенко Русев, Чавдар Гергов, Илия Сотиров и др. Снимка: енциклопедия „Български игрални филми“, том 4, Галина Генчева, изд. „Фабер“, 2020 г.

[mihaylovblog]

12.12.1991 – Премиера на българския игрален филм "Искам Америка" по сценарий и режисура на Киран Коларов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Антон Радичев, Катерина Евро, Стефан Мавродиев, Михаил Мутафов, Георги Стайков, Ирина Алфьорова, Касиел Ноа Ашер, Вълчо Камарашев, Никола Тодев, Исмаил Яшар Хабил, Асения Краева, Венцислав Вълчев, Стефан Бобадов, Иван Самоковлиев, Мартина Вачкова, Тодор Генов, Виктор Чичов, Тома Томов, Фани Коларова, Пламен Филипов, Диян Иванов и др.

[mihaylovblog]

12.12.1991 – Премиера на българския игрален филм "Искам Америка" по сценарий и режисура на Киран Коларов. Оператор е Виктор Чичов. Музиката във филма е композирана от Кирил Дончев. В ролите: Стефан Данаилов, Невена Коканова, Антон Радичев, Катерина Евро, Стефан Мавродиев, Михаил Мутафов, Георги Стайков, Ирина Алфьорова, Касиел Ноа Ашер, Вълчо Камарашев, Никола Тодев, Исмаил Яшар Хабил, Асения Краева, Венцислав Вълчев, Стефан Бобадов, Иван Самоковлиев, Мартина Вачкова, Тодор Генов, Виктор Чичов, Тома Томов, Фани Коларова, Пламен Филипов, Диян Иванов и др. Колаж: скрийншот

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Няма стари и млади в изкуството

Винаги сме твърдели, че не може да се говори за стари и млади в изкуството. Всичко зависи от творческия дух и от идеите. Това го доказват и няколко изложби в София тези дни. Трудно е да се намери границата между поколенията, особено когато те вървят заедно, но всеки по своя път.

Изложба на скулптора Йордан Вампоров /на снимката горе/ по повод на неговата 80 - годишнина беше открита в галерия „Академия” на Националната художествена академия. Изложбата на автора е единствената му в България самостоятелна изява в галерийна среда. Тя  е ретроспективна и документира, чрез фототабла и произведения, периоди и произведения през годините. Представени са фотографии на малки пластики от последните години изработени от нетраен мат��риал (моделин). Освен  осъществените проекти в архитектурна или градска среда, много малко са запазените произведения. 

Йордан Вампоров и Васил Симитчиев при откриването на изложбата в галерия “Академия” - снимка архив НХА

Изложбата е резултат от инициативата на проф. Васил Симитчиев, който е и куратор. Израз е на доверие и съпричастност с житейския и творчески път на автора. Малко сме чували за Йордан Вампоров, защото той никога не налага себе си гръмогласно и е добре, че има такъв приятел и колега като Васил Симитчиев, който дойде специално от Швеция, въпреки ограниченията заради пандемията, за да присъства на откриването. А ето и един текст на Васил Симитчиев по повод на изложбата.

Йордан Вампоров на Симпозиум Big Scale-88, Малмьо, Швеция - Лабиринт, 1988 г. - снимка архив

„Отне сили и време Йордан Вампоров да надвие тягостното усещане, че предстоящата му изложба е по принуда, както и да се съгласи с поводите, които я обуславят. Като ученик на проф. Любомир Далчев той завърши следването си през 1963 г., и макар още много млад, вече изграждаше характера си на независим художник, вън от принудата да се съобразява с общоприети, диктувани изисквания.

Йордан Вампоров - Сатурн, Астрономическа обсерватория, гр. Кърджали, 1977 г. - снимка архив

Йордан Вампоров все още е една неизвестна величина в съвременното ни изкуство. Все още творчеството му остава незабелязано от колегията и е недостъпно за критиката. Преди всичко, причината за това е неговата скромност и самокритичност, но и не на последно място, скептицизмът на бившия художествен съвет при СБХ, който неведнъж, с вяли непрофесионални мотивировки е отхвърлял едни от най-силните му проекти, а и също така, недопускането му до общи художествени изложби. Тези обстоятелства причиниха унищожаването или изчезването на негови произведения, които, смело мога да твърдя, сочеха преврат и бяха принос за едно изкуство на концептуална основа. Лишен от възможност да излага у нас, а и поради несъгласието му с налагани изисквания, у него липсваше желание за подобни изяви. В замяна на това, участието му в международни симпозиуми и проекти на Запад не остана незабелязано.

Йордан Вампоров - Мадарският конник, хотел Мадара,1982 г. - снимка архив

Проф. Любомир Далчев създаде този климат в ателието си, който събуди в студентите ентусиазъм и желание за излизане от рамките на унищожителния академизъм. Като учител, проф. Далчев не изискваше подчинение, а опитите да бъде подражаван бяха немислими и невъзможни. Настоящата изложба на Йордан Вампоров беше крайно необходима и не търпеше отлагане, и въпреки принудителното изчакване, галерия „Академия“ отвори врати и изложбата стана дългоочакван факт, осветляващ изворите на творческия път на скулптора Йордан Вампоров, както и събуждайки спомена за незаменимото присъствие на големия Любомир Далчев в процеса за една прогресивна Художествена академия”, написа Васил Симитчиев, куратор на изложбата и също ученик на Любомир Далчев.

Участниците в проекта “NEXT GENERATION” - снимка архив на Млади български художници

И докато професорите откриват свои изложби в галерия Академия” на НХА, техни възпитаници пък показват свои творби в столичната галерия „Сан Стефано” с проекта „NEXT GENERATION”. Изложбата е съставена от най-силните дипломни проекти и свободни работи на завършилите студенти в магистърска степен на специалностите живопис и скулптура в НХА през февруари 2020 г. Селекцията на журито от професори в Академията определя 4 живописци и 3 скулптори, които категорично заявяват себе си, своя талант и творческа индивидуалност. Предложената колекция от произведения по изразителен начин доказва качеството на своя творчески резултат, свидетелства разнообразието от смели избори на съвременна тематика, многообразието от художествени похвати и пластически изразявания, пише в анотацията за изложбата.

Проф. Станислав Памукчиев и проф. Емил Попов при откриването на изложбата в галерия Сан Стефано - снимка архив

В живописта взаимно се допълват психологическия и поетичен реализъм на Северина Даниелова, дисциплинирания поглед към фрагменти от действителността на Александър Тошев и дивия експресивен израз на Димитър Бочуков. Светлинната инсталация на Лора Тонева, освен своето активно визуално присъствие в пространството, коментира природата на живописната картина, концептуализира преноса от триизмерност в двумерност и образа като сянка – отражение. Скулптурата ни предлага разширен неформален поглед към традиционните категории: пространство, обем, форма, материя, опоетизирани от деликатното докосване на Благица Здравковска и Борислава Василева. Обектите и видео пърформанс на Петър Петров умно спекулират върху традиционните представи и предразсъдъци за скулптура. Много различни и смели като артистични избори и решения, предложените автори и произведения свидетелстват динамиката и плурализма в съвременната социокултурна ситуация, както и адаптивността на учебната практика към предизвикателствата на съвремието, отбелязва в свой текст художникът проф. Станислав Памукчиев.

Една от картините на Северина Даниелова, на която е любимият преподавател, покойният и непрежалим проф. Андрей Даниел - снимка Стефан Джамбазов

Изложбата e инициатива от дългосрочния проект на Тодор Стайков за подпомагане на млади художници и се осъществява в партньорство с комплекс Сан Стефано Плаза. Знаем пристрастието на Тодор Стайков към младите български художници. В Арт център „Вихрони” в село Долно Камарци на художника проф. Вихрони Попнеделев през лятото там се организира пленер „Живопис и скулптура” на дипломирани студенти от Националната художествена академия. Тя е организирана от Тодор Стайков, когато през 2015 година, по негова идея и съдействие, започна селектиране на художници от специалностите „Живопис” и „Скулптура”. Тогава жури в състав: акад. Светлин Русев, проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, проф. Станислав Памукчиев, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Ангел Станев определяха по няколко завършващи студенти, чиито творби се отличават с голяма артистичност, професионализъм и творчески заряд.

В пластиките на Благица Здравковска има елементи от скулптурата, живописта и дори приложното изкуство - снимка Стефан Джамбазов

За избраните млади колеги се организира всяка година пленер в Арт центъра в Долно Камарци и впоследствие творбите им се показват в столична галерия. Сега, след кончината на акад. Светлин Русев, към журито са привлечени и изкуствоведката и галеристка Мария Василева /галерия „Структура”/и галеристката Гергана Борисова /галерия „Арте”/. „Усилията на г-н Тодор Стайков и целият екип са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвременните творци на България. Убедени сме, че това е един от пътищата за опазване на духовната ни култура”, беше написала проф. Десислава Минчева. Били сме на предишните издания на този пленер и знаем колко прекрасни и талантливи млади творци са преминали през него. И хубавото е, че те остават под погледа на организаторите на пленера и по-нататък в своето развитие. Има и група „Млади български художници”, която е създадена да подкрепи надарени артисти в началото на пътя им и да покаже това, което са създали като дипломници в НХА, както и веднага след завършването на обучението им. Платформата следи развитието им и се организират изложби.

Проф. Валентин Старчев, Тодор Стайков и покойният акад. Светлин Русев на един от пленерите в Долно Камарци оценяват творбите на младите художници - снимка Стефан Джамбазов

А самият Тодор Стайков, който събира тези млади творци, за себе си казва, че е човек, който е започнал собствен бизнес след демократичните промени, наслаждава се на живота, интересува се от изкуство, живопис и скулптура. Смисълът на това, което прави е в чувството му за обществено присъствие. „Човек има лични цели в живота си, но има и цели, които да допринесат нещо за обществото. Много скучен ще бъде животът, ако човек се занимава само с професията си без странични занимания. А моите странични занимания са свързани със спорт, с колекциониране на изкуство, с пътуване. Така че това са неотменни, съпътстващи живота занимания”, сподели той преди време за „въпреки.com”. Целта му е да се откроят тези студенти, да им се даде възможност и да бъдат популяризирани. „Като колекционер целта ми е част от колекцията да е на млади автори и ако сме достатъчно прозорливи някои от тях ще бъдат реализирани след години”, добави той. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов и архив

[vprki]

След пленерите идват изложбите

Лятото е сезон за пленери. И след тях идват изложбите. Противоречиво е мнението на художници и изкуствоведи за смисъла на такъв вид творчески акции. В някои случаи бизнесът си набавя произведения на цената на нощувки, храна или бои. Или пък художниците без да си дават много зор, си осигуряват приятно прекарване. Но случаят, за който говорим, не е такъв. Става дума за пленера в Арт центъра на Вихрони Попнеделев в близкото до София село Долно Камарци.

Там за пети път през лятото се организира пленер „Живопис и скулптура” на дипломирани студенти от Националната художествена академия. Тя е организирана от Тодор Стайков, когато през 2015 година, по негова идея и съдействие, започна селектиране на художници от специалностите „Живопис” и „Скулптура”. Тогава жури в състав: акад. Светлин Русев, проф. Валентин Старчев, проф. Десислава Минчева, проф. Станислав Памукчиев, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Ангел Станев определяха по няколко завършващи студенти, чиито творби се отличават с голяма артистичност, професионализъм и творчески заряд. За избраните млади колеги се организира всяка година пленер в Арт център „Вихрони” в с. Долно Камарци и впоследствие творбите им се показват в столична галерия. Сега, след кончината на акад. Светлин Русев, към журито са привлечени и изкуствоведката и галеристка Мария Василева /галерия „Структура”/и галеристката Гергана Борисова /галерия „Арте”/. „Усилията на г-н Тодор Стайков и це��ият екип са изцяло насочени към подпомагане и популяризиране на изкуството на съвременните творци на България. Убедени сме, че това е един от пътищата за опазване на духовната ни култура”, написа проф. Десислава Минчева.

Проф. Десислава Минчева и проф. Станислав Памукчиев бяха отново в Арт център „Вихрони”

Тази година участници бяха живописците Драго Дочев, Думисани Карамански, Ива Маркова, Пламена Маркова и Явор Костадинов и скулпторите Десислава Досева, Марк Бойчев, Светослава Атанасова и Шабан Хюсмен /част от тях на снимката горе/. При откриването на изложбата след пленера всички присъстващи отбелязаха смисъла от този пленер. И той е, че младите творци освен заради досега с това красиво място близо до София, се усещат като общност и общуват помежду си творчески и личностно. А това винаги води до обогатяване и на личната творческа гледна точка. Те се вдъхновяват от тотеми, цветя, природа, асмата в двора на Арт центъра, от връзката между изкуствата и им дават импулси след края на пленера… А и малко далеч от своите преподаватели младите творци намират себе си. Както каза Вихрони Попнеделев: „Опитвам се да ги направя по-цветни”.

Проф. Вихрони Попнеделев се радва на свободата, която осигурява на младите си колеги

Били сме на предишните издания на този пленер и знаем колко прекрасни и талантливи млади творци са преминали през него. И хубавото е, че те остават под погледа на организаторите на пленера и по-нататък в своето развитие. Има и група „Млади български художници”, която е създадена да подкрепи надарени артисти в началото на пътя им и да покаже това, което са създали като дипломници в НХА, както и веднага след завършването на обучението им. Платформата следи развитието им и се организират изложби, каквито ще има и следващата година. В момента е обявена и Национална изложба – конкурс за живопис и скулптура за млади художници до 35 години от цялата страна, които не са студенти в сегашния момент. Изложбата ще се състои от 4 до 15-ти октомври в изложбена зала „Райко Алексиев“ в София.

Проф. Валентин Старчев, акад. Светлин Русев и Георги Стайков на изложбата след един от предишните пленери в Долно Камарци

А самият Тодор Стайков, който събира тези млади творци, е не по-малко доволен от тях. За себе си казва, че е човек, който е започнал собствен бизнес след демократичните промени, наслаждава се на живота, интересува се от изкуство, живопис и скулптура. Смисълът на това, което прави е в чувството му за обществено присъствие. „Човек има лични цели в живота си, но има и цели, които да допринесат нещо за обществото. Много скучен ще бъде животът, ако човек се занимава само с професията си без странични занимания. А моите странични занимания са свързани със спорт, с колекциониране на изкуство, с пътуване. Така че това са неотменни, съпътстващи живота занимания”, сподели той преди време за „въпреки.com”. Целта му е да се откроят тези студенти, да им се даде възможност и да бъдат популяризирани. „Като колекционер целта ми е част от колекцията да е на млади автори и ако сме достатъчно прозорливи някои от тях ще бъдат реализирани след години”, добави той.

Проф. Емил Попов застава винаги зад търсенията на младите скулптори

А други изложби на вече отдавна реализирани художници се откриха тези дни в София. Едната е „Дипломация и изкуство” на избрани произведения от Художествения фонд на Министерството на външнит�� работи. Тя е в галерия „Академия” на Националната художествена академия. Държавният културен институт към министъра на външните работи и Националната художествена академия представят изложбата, посветена на 140-та годишнина от създаването на българската дипломатическа служба. Тя включва 21 произведения, пътували и „живели“ с ритъма на дипломатическото всекидневие в посолствата на страната в Европа. Художествената колекция на Министерството на външните работи, която наброява над 3000 произведения, има специфичен облик и е една от най-оригиналните художествени сбирки, собственост на държавните институции у нас. Това не е музейна или колекционерска сбирка. Картините от фонда присъстват със свой глас в представителните зали на министерството и десетки дипломатически мисии по света. Отделяни от фондовете на българските художествени галерии, избирани от общи изложби, дарявани от авторите – днес те разказват за духа на своето време.

Изложбата „Дипломация и изкуство” е на избрани произведения от Художествения фонд на Министерството на външните работи в галерия „Академия” на Националната художествена академия

За експозицията са избрани произведения, които датират от първото до последното десетилетие на 20 век. Представени са живописни работи на Петър Морозов, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Пенчо Балкански, Дечко Узунов – до картини на Димитър Киров, Димитър Казаков и Светлин Русев. Голяма част от представените автори имат и дълга кариера, свързана с Националната художествена академия – като преподаватели и/или ректори на НХА. Освен селекцията от картини е поставен акцент върху историята на дипломатическата институцията и 140-годишната ѝ история – за красивите сгради на български задгранични мисии и художниците, работили в тях, за създадените през годините на новата българска държава ордени и отличия. Със съдействието на „Монетния двор“ са изложени два от високите български ордени, учредени с цел награждаване на чуждестранни дипломати и държавници. Представен е Скулптурният парк на Министерството на външните работи. В отделен раздел са проследени визиите на именити български художници за дизайна на такива важни символи на държавния суверенитет знаци, каквито са българските банкноти и монети. Пространственият дизайн на експозицията е дело на преподаватели от катедра „Рекламен дизайн“ – доц. Мирослав Богданов, гл. ас. д-р Светлин Балездров, ас. Венцислав Йорданов. Плакат и логотип на Програмата за отбелязване на 140-та годишнина на българската дипломатическа служба – гл. ас. д-р Ненко Атанасов, преподавател в катедра „Плакат и визуална комуникация“. Изложбата продължава до 23 септември 2019 г.

Стоян Филипов – FIL

А в галерия „Сезони” беше представена живописта на Стоян Филипов – FIL, избрано от акад. Светлин Русев. „В тази експозиция, почти всички творби са избрани от академик Светлин Русев и не са показвани. Той посещава ателието на Стоян и остава там дълго, заинтригуван и изненадан от живописния свят, с който се среща. Влиза в обител от картини за няколко живота. Наблюдава платната, от време на време казва по нещо и отново задълбочено се вглежда в картините. Споделя че, би трябвало картините на Стоян да се виждат от повече художници. Русев сравнява живописния му жест и подход с тези на скулптура. Свидетели на почти мълчаливия, но искрено топъл мъжки разговор между двамата художници, са планината и жената на автора. Светлин споделя желанието да инициира и открие негова изложба. Посочва повечето картини с рентгеновия си усет на художник и колекционер. Малко след тази незабравима за FIL среща, Светлин Русев ни напусна. Галерия „Сезони“ сбъдва едно искрено желание на маестро Русев. Представяме ви нови, непоказвани творби от ателието на  FIL.

Част от картините на Стоян Филипов – FIL в столичната галерия „Сезони”

Авторът не имитира и не подправя света, който рисува. Портрети, натюрморти, пейзажи и композиции, това са сюжетните му опорни точки. Платната му „тежат”, защото той изгражда и надгражда жива, плътна тъкан, силно индивидуална и многопластова. Четките по платното са смели и ясни, категорични и недвусмислени, често постига силно въздействие само с два или три тона от палитрата си. FIL задълбочено изгражда цвета, формата и светлината. Специфичното за автора наслагване на боите често се дължи на непрекъснати търсения. Може би и вие ще откриете за себе си художника FIL, избрал живописта за свой живот. Той рисува прости житейски ситуации,  без сложни определения и послания, които ние зрителите отпиваме като чиста вода от пресъхваща чешма. От пейзажите на художника надничат дървета и къщи, брегове и силуети, лодки и рибари, интимният житейски кът на обикновения човек. Стоян Филипов - FIL оставя живописни следи всеки ден. Всеки ден той е в ателието си, „без почивен ден“…, написа кураторката на изложбата д-р Райна Дамяни. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Изложбата на Анжела Терзиева и Марк Бойчев – среща на творческа екзалтация

Изложбата „Към началото“ на Анжела Терзиева и Марк Бойчев със своя мащаб, енергия и висок художествен резултат свидетелства воля за творческо откритие, воля за доказване на качество, родено по тези географски и културни топоси и търсещо своите автентични проекции в днешния световен ред на изкуството. Написа проф. Станислав Памукчиев /на снимката с творците/ за експозицията на двамата млади автори в галерия „Райко Алексиев“.

Публикацията е съвместна на „въпреки.com” и Бюлетина на СБХ.

Изложбата „Към началото“ на Анжела Терзиева и Марк Бойчев е предизвикана от високата оценка и награда на журито на изложбата-конкурс за млади български художници, София, 2021година -  благородна инициатива по идея и с подкрепата на щедър меценат като Тодор Стайков и в работно взаимодействие със СБХ. Наред с многото други награди, Анжела и Марк получиха най-провокативната награда, тази на СБХ -  да направят съвместна изложба в най-престижната изложбена зала „Райко Алексиев“ - култово място, което пази памет за върхови постижения на българското изобразително изкуство. Висока чест и отговорност, изключителна възможност за професионална реализация в началото на техния творчески път.

Изложбата в галерия "Райко Алексиев"

Като пресичане и смесване на времената и пространствата в неомитологичното съзнание на съвременния художник, може да се определи срещата на Анжела Терзиева и Марк Бойчев в изложбеното пространство.

В серията голямо форматни картини „Пленено детство“, Анжела натоварва наблюдението си върху поведението на децата, на техните игри, с оценките за съвременните социално-психологически ситуации. Прави алюзии, като вкарва в техния невинен свят, проекции от нашата обремененост, обърканост, агресия. В детското поведение и реакции, открива пораждането на страстите на егото, на вродените наклонности към доминация, дори жестокост, активирани във всекидневната битова и медийно агресивна среда. Всичко това е овладяно от една привидна безобидност, дори развеселеност. Картините са  много цветни, но цветовете са наелектизирани, неонови, истеризирани. В тяхната свръх интензивност, прозира отровната съблазън за сетивата, идваща от масовата визуална култура, от рекламата, плаката, анимацията, комикса, от свръх оборота на дигиталната образност на развлекателната култура.

"Търсачи на съкровища"

В направата на тези картини, се усещат свръх възможностите на компютъра за визуални трансформации, екстремна цветност, разчленявания, деформации. Тази увлекателна игра със средствата, предизвиква интензивни усещания и налива съдържание в посоката на една подменена сетивно-психически обременена реалност. „Детската“ серия на Анжела Терзиева, смело прекрачва предразсъдъци, извежда оценки и обобщения за днешното ни съществуване в измамно привлекателна среда, на илюзорна наслада на нашето консумативно съзнание.

Анжела Терзиева

Трябва да призная, че високият художествен резултат е изведен със завидна професионална грамотност. Изобразителната пластическа лексика се е развила и доказала, което гарантира свобода и иновативност на интерпретациите. Всичко това определя Анжела Терзиева като една от най-силно присъстващите и доказващи се млади артисти в съвременната българска живопис.

Марк Бойчев е от най-младото поколение скулптори, току-що завършили НХА. В тази изложба навлиза много решително от съвсем различно място. Неговите романтични нагласи са почерпили сили и вдъхновение в културната традиция, намерили са дълбоки основания в пластовете на родовата и митологична памет. Всичко това е културно преработено в качеството на съзнанието за съхраняване на важното, базисното, устойчивото. Тези съдържания навлизат по траекториите на две основни трасета.

От изложбата в галерия "Райко Алексиев"

Първото е дълбинна обвързаност с енергиите на родовото съзнание и второто – дълбока принадлежност към базисното разбиране на скулптурата като автономно битие, с феномените на формата, материята, повърхността, като иманентни, вътрешно присъщи. Това пристрастие и устойчивост на естетическите избори на Марк, го свързва с уроците и откритията на големи български и световни имена, жалонирали пътеките на класическата и модерна скулптура. Прозират силуетите на Крум Дамянов, на Емил Попов и на Валентин Старчев. Могат да бъдат открити духовните следи на ХIХ – ти век, вкарани в деконструктивистките нагласи на ХХ-ти век. Марк с артистизма на своя талант, със своята пластическа дарба и техническа сръчност принадлежи на скулптурата. С доверие седи отвътре във вибрацията на пространството и пластическия актив на формата. В тази изложба избраният път е добил мащаб и сила, и сякаш дълбоко убеждава и нас и него самия, че извън енергиите на всичко, което се случва в ситуативната динамика на всекидневието, има устойчиви съдържания, за които си струва да се настоява.

Пластики на Марк Бойчев в изложбата

Работата на Марк Бойчев е респектиращ резултат на усвояването на дълга пластическа традиция, на нейното ново реактивиране в съвременния социо - културен контекст.

 Различни като нагласа и естетическа генеалогия, Анжела и Марк успешно намират пресечна точка в експресията на езика, във виталността на своята творческа екзалтация. Тази най-мащабна и за двамата изложба, говори за динамиката и жизнеността на съвременното изкуство, въпреки социо - културните условия и тотална неангажираност на обществото. Изложбата със своя забележителен художествен резултат за пореден път доказва благородната мисия на Тодор Стайков, както и ролята на СБХ за подпомагане развитието на младите художници в България.

Текст: Станислав Памукчиев

В контекста на прекрасната съвместна изложба „Към началото“ на двамата млади автори в галерия „Райко Алексиев“ публикуваме какво казват самите те за личното си представяне като артисти в това пространство. Текстовете им са публикувани в Е-бюлетина на СБХ.

Анжела Терзиева, „Пленено детство“ –  живопис

„Сюжетите в картините се разгръщат около моменти от детската игра. Фигурите са поставени в полуабстрактна среда, сякаш изрязани и колажирани върху плоско, едноцветно пространство. Героите нямат лица, те са неопределени. Образите им са размити, размазани, откъслечни. Тази неяснота на изображението има за цел да ни създаде усещане за състояние на сън, спомен, за една далечна представа. Децата в картините са поставени в уж обичайни ситуации от всекидневието, но изглеждат някак самотни и тревожни.

"Пленено детство"

В този проект, от една страна, обрисувам идеята за детството през погледа на възрастния човек, който безвъзвратно е забравил опита си като дете. Този ярък и наситен период от живота е само фрагментарен спомен, а тогавашната ни реалност е завинаги забулена от хилядите пластове на настоящето. Образите могат да се тълкуват като спомен на вече порасналия човек за себе си или пък като проекция на страховете и травмите ни върху собствените ни деца.

От друга страна, картините могат да се разглеждат като преживяване през вътрешния свят на детето – неразбрано, контролирано, свръх покровителствано, поставяно в рамките и убежденията на възрастните, от които зависи.Получава се сблъсък между светове, които никога не могат да се препокрият един с друг във взаимодействието възрастен – дете. Страховете ни и представата ни за правилно, удавят фантазния, освободен от граници свят, в който всичко е възможно и, в който всички някога сме пребивавали. Забравяме ли, че и ние сме били деца, загубвайки се в днешните си грижи? Заблуждаваме ли се в стремежа си да покажем на децата си как да пораснат, разглеждайки света им през субективната си дистанцираност?“

Марк Бойчев – скулптура

„Подходът в работата ми е съобразен с качествата на всеки един от материалите, които ползвам. Търся една тема, както в метала с неговата характерна острота, така и в топлината и мекотата на дървото и керамиката.

Марк Бойчев и Сиана Дамянова

Сюжетите, върху които работя, са обвързани с българските традиции и фолклор. Някои композиции са вдъхновени от стихотворението „Хаджи Димитър“ на Христо Ботев. Изобразяването на трите самодиви е посвещение на саможертвата на поета. С тази композиция правя паралел между смъртта на героя в стихотворението и смъртта на Христо Ботев. Трите самодиви са образите, в които аз концентрирам преплитането на преходното и вечното, мита и реалността, самотата на героя в последния му миг и съпричастността на цялата природа към неговата съдба.“

Анжела Терзиева и Марк Бойчев

Изложба на наградените млади автори от Национална изложба конкурс за живопис и скулптура „Млади български художници“. През 2021 Анжела Терзиева и Марк Бойчев се откроиха във второто издание на Националната изложба конкурс за живопис и скулптура за млади художници до 35 години. Автори от цялата страна бяха изложени в зала „Райко Алексиев“ – СБХ, София. Изложбата е организирана от Тодор Стайков – меценат, колекционер, един от учредителите на Съюза на колекционерите в България. СБХ подкрепи конкурса, като присъди Награда на галериите (изложба) на Анжела Терзиева и Марк Бойчев.

Изложбата продължава до 30 юли. Зрителят има жизнена необходимост да се връща в галерията и отново и отново да я преоткрива. Важното е да има сетива, за да усети и преживее лично мащабното, талантливо послание на Анжела и Марк. ≈

„въпреки.com”

Снимки: архив на СБХ и на групата Млади Български Художници

[mihaylovblog]

undefined

94 г. от рождението на българския актьор Трифон Джонев (1928 – 2013). Тук в ролята на кръчмаря бай Линко заедно с Тодор Колев, в откъс от българския игрален филм "Господин за един ден", 1983 г., на режисьора Николай Волев, по сценарий на Никола Статков. Оператор е Красимир Костов. Създаден е по разказите „Чуждоземецът“ и „Господинът“ на Никола Статков. Музиката във филма е композирана от Иван Стайков.