#абитуриенти

[vikky-petrova]

Доставка на цветя за абитуриентските балове от Е-цвете

Доставка на цветя за абитуриентските балове от Е-цвете

Доставка на цветя за абитуриентските балове от Е-цвете В тази нашите опитни флористи Ви запознават с предпочитаните букети за абитуриентските балове. В случай, че нямате възможност да присъствате на тържеството на Ваш близък/близка, не пропускайте да го/я зарадвате с доставка на букет от цветя.

[bgflorist]

Доставка на цветя за абитуриентските балове от Е-цвете

Доставка на цветя за абитуриентските балове от Е-цвете

Доставка на цветя за абитуриентските балове от Е-цвете В тази нашите опитни флористи Ви запознават с предпочитаните букети за абитуриентските балове. В случай, че нямате възможност да присъствате на тържеството на Ваш близък/близка, не пропускайте да го/я зарадвате с доставка на букет от цветя.

[panda-studiesmed]

31 Days Till Med School Entries pt.2 (+prom pics!!)

Last week was a disaster for me (mentally-wise) but now I'm feeling better and actually motivated to study! This month is my last chance on getting excellent grades on the med school entries and I'm not missing it!!

I'm only doing chemistry for now. I also found a new technique to study biology and imma see if it works (it better does!!!)

Had a little treat which mom got me for Children's day lmao 🥺👇

Now for the good part:

PROM 🎉🥂

It was all so great, super emotional and I had a lot of fun! 10/10 would recommend!!

I'm also glad I got to meet with my dearest friend @claykitty-studyblog (you were soo pretty omg!! 😭😻)

Here's a quick glance at my look that day

[ivantodoroff]

2024.05.10 Футбол: Абитуриенти – Учители и приятели /видео/

[financial-mathematics-uni-ruse]

[mihaylovblog]

12

Изкъпаното от снощния дъжд майско утро вече се разхождаше по улиците на големия град. Най-ранобудните слънчеви лъчи нежно се отразяваха в мръсните прозорци на гарата. Играеха си палаво на слънчеви зайчета и после уморени падаха пречупени от другата страна – в празната все още чакалня. Миришеше на липа от съседната градинка и на топли закуски от баничарницата, на чиято врата гордо висеше надписът…

[relaxotpusni]

Абе, тва е важното

[goodgirlslovebadboys15]

Панаир на суетата.

Завърших гимназия преди две години и от личен опит смея да твърдя, че с всяка година баловете се превръщат в едни все по-изтъркани празненства на суетата.

От забавен ден, в който се празнува завършването на един етап от живота, балът се превърна в луда надпревара на ученички и ученици. Коя ще е с по-скъпа рокля, кой ще на��ме по-готина кола. Тарикатска работа.

Проблемът не се състои в това, че…

[mhealthyliving]

В 27 училища в страната има двойкаджии на матурите по БЕЛ, стотици абитуриенти няма да получат дипломи

В 27 училища в страната има двойкаджии на матурите по БЕЛ, стотици абитуриенти няма да получат дипломи

В над 300 училища у нас средният успех на държавните зрелостни изпити по Български език и литература е под Среден 3. Това показват резултатите на Министерството на образованието, цитирани от Bulgaria ON AIR. В 27 учебни заведения средният успех на матурата е Слаб 2, което означава, че в тези училища нито един ученик няма да получи диплома за завършено средно образование. Разпределението по…

[magdalenagigova]

Остави своя отпечатък #STENISKANABALA 2022

Остави своя отпечатък #STENISKANABALA 2022

Остави своя отпечатък #STENISKANABALA 2022 Програмата осигурява стипендии за абитуриенти сираци, които продължават образованието си във ВУЗ Образованието е най-ценният капитал за всеки човек – колкото по-висока е квалификацията, толкова по-сигурни са успехът и бъдещата му реализация. Затова от 8 години кампанията #steniskanabala помага на зрелостници без родители да продължат обучението си във…

[kimreiki]

На 19.05 в ден сряда, ние от Федерация Народна топка България ще посетим децата от Основно Училище "Христо Ботев", с. Разлив с нашата инициатива "PLAY WITH US!". Ще представим на децата от училището Спортът Доджбол и новите световни правила с 5 топки. На Събитието ще присъстват общественици и учители, както и абитуриенти , на които ще представим възможности за тяхното развитие в Национална спорна академия " Васил Левски" Специалност " Треньор по Доджбол". Вече имаме трима дарители , които си закупиха 4 топки за Доджбол с молба да ги подарим на децата :) "Don't give up on me!" или "Не се отказвай от мен!" е една инициатива на Федерация Народна топка България, част от "PLAY WITH US!" , която е насочена към деца в неравностойно положение! Не сме забравили и няма да се откажем от вас ! Ето и писмото от г-н Николай Николов Чудомиров по чията покана ще бъдем там ! "Уважаеми господине! Радвам се, че ви има и съм във възторг от всички хубави неща, които правите за развитието на спорта.Пожелавам ви все така усърдно и активно да работите за задоволяване потребностите на вашите потребители и партньори.Казвам се Николай Чудомиров от Ботевград общественик съм и работя активно за реализация на редица благотворителни и доброволчески инициативи в името на децата и хората в нужда.Дълго време бях Възпитател в Дома за деца сираци в село Разлив Община Правец, който дом вече е в историята.Обръщам се към вас с ОГРОМНАТА МОЛБА за едно съвместно бъдещо сътрудничество и приятелство относно Основно Училище Христо Ботев в село Разлив Община Правец.В Училището се обучават и възпитават целодневно около 40 деца като голяма част от тях са от бившия дом, настанени в приемни семейства, деца със специални образователни потребности, деца в риск и деца от социално слаби семейства живеещи в нищета и на ръба на мизерията и оцеляването.Ръководството на училището прави всичко възможно и за сега успява да задържи децата в училище за да може да бъдат образовани.От тази година има и подготвителна група.До сега работихме с редица благотворителни и доброволчески организации, но в състояние на пандемия стагнацията и недоимък са на лице.Тъй като видях за инициативата, която сте направили съвместно (at Sofia, Bulgaria) https://www.instagram.com/p/CPAETXJju_Z/?utm_medium=tumblr

[vprki]

Шедьовърът Сарафска къща в Самоков привлича гости отвсякъде

„Три религии се срещат и вместо да се конфронтират – обратното, те взаимно се преплитат в тези паметници на културата, уникални паметници, които остават от тази епоха. Сарафската къща в Самоков е един от примерите, защото тя е типичната балканска къща“. Казва за „въпреки.com” Слава Иванова, изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България“.

Споделя го с нас в прекрасния двор на Сарафската къща в Самоков, стопанисвана от 2006 година от Фонда. Отдавна искахме с представителите на Фонда, наши партньори, да дойдем заедно тук. И ето в хубавата есен сме на това прекрасно място с много история, култура, един от най-запазените паметници на българското Възраждане.

Сарафската къща е построена от известната еврейска фамилия Арие, напуснала Виена и заселила се по българските земи в края на ХVІІІ век. Възрожденският град ги задържа трайно. Спечелили си име и авторитет на влиятелни предприемачи на Балканския полуостров, създали стопански, търговски и финансови връзки с европейския пазар и Ориента представители на фамилията захващат в Самоков невиждано строителство на къщи, наричани „дворци”, от които е останала една от най-малките – Сарафската къща, а тя съвсем не е малка, дори и в съвременните ни мащаби.

„Изградена е през 60-те години на ХІХ век от пловдивски строители. Архитект е майстор Стефан от Одрин - проектирал типична градска симетрична къща. Около главния салон, напомнящ кубе, увенчан с великолепен резбован таван и обединяващ архитектонично етажите, са подредени служебните и жилищните помещения. Дърворезбата по таваните и стенописната украса са напълно автентични, свързват се с разцвета на Самоковската художествена школа и са неин най-представителен образец“. Разказва Мариана Лобутова, която е тук от 2006 година като служител на Фонда и приема туристи и гости в това уникално пространство, където се организират изложби, представяния на книги, дори абитуриенти от местните училища предпочитат тук да получат дипломите си. Нашата домакиня споделя още, че има изключителен интерес и е щастлива, че държавата ни е успяла да я съхрани. За себе си казва, че „всеки път, когато влизам тук все едно е като за първи път. Толкова силно и емоционално ми е вълнението от атмосферата от духа, които усещам на тази къща“.

Има различни версии защо фамилия Арие напуска Виена през 18 век и се заселва в Самоков. Много от тях граничат с митове, между които е и особената слабост на императрицата към един от младите Арие, което силно подразнило императорът. Но едва ли това е най-важното. Вероятно в основата стои антисемитизмът, а семейството предполагаме е имало информация, че в тогавашната Османска империя в пределите, на която е била и България са приемали евреите като свои, без дискриминация. Аврам Арие се заселва в Самоков в края на 18-и век. Започва търговия с различни стоки. Той и синовете му работят и като касиери в държавната каса. Натрупват солидно богатство и започват мащабно строителство на къщи в Самоков. Сарафската къща в Самоков съхранява спомена за еврейската общност в града. През 1858 г. братята Арие станали инициатори за построяването на Синагогата, затова на външната врата със златни букви стоят имената на Йеуда, Габриел и Авраам Арие. Тя е в съседство със Сарафската къща, изключително красива, но за жалост в момента доказателство за това са само запазените й стени и вътрешни знаци, които представят и днес, въпреки полуразрушения й облик нейния отминал, но съществувал блясък. Тя има съдбата на великолепната дори по-мащабна синагога във Видин. Сега има амбиции от страна на общината тя да бъда възстановена и реставрирана, след като й е предадена от Еврейската общност в България, представлявана в тези взаимоотношения от Организацията „Шалом“.

А Слава Иванова уточнява: „Община Самоков има желание и да възстанови синагогата и тогава комплексът Сарафска къща със синагогата ще предлага на всички, които посещават града едни уникални архитектурни, исторически, културни паметници. Уникална възможност, още повече в един град, който е бил един от основните културни центрове за България от времето на българското Възраждане, да не говорим за 18-ти и 19-ти век. Ние имаме желание за реставрация на синагогата и сме си споделяли това желание с кмета /Владимир Георгиев/ многократно. Въпросът е нещата да се установят с техния проект. Те ще кандидатстват, доколкото знам вече е готов архитектурният проект. Ние на един следващ етап, когато този архитектурен проект стане обществен�� достояние и има вече финансови измерения, ние ще обявим дарителска кампания, за да подпомогнем неговата реализация“. Става дума за Финансовия механизъм на икономическо пространство, по известен като норвежки финансов механизъм в сектора Културно предприемачество, наследство и сътрудничество.

От Фонда имат и други сериозни амбиции, свързани с възобновяване работата на графичната база, защото тя от година и половина, за съжаление, не работи. Графичната база е собственост на общината. „Ние по-скоро искаме да я ползваме по време на фестивала „Река на толерантността“ да имат възможност преподаватели и студенти, било то български, било то норвежки да я ползват, защото тя е една от най-добрите в България. Имаме желание да кандидатстваме по Норвежката програма. Сега всичко предстои, не можем да бъдем категорични. Срокът за кандидатстване е 3 декември, т.е. на нас много бързичко ни предстои да си разпишем проекта, да кандидатстваме с него. Почти сме готови, защото този проект е бил вече няколко пъти реализиран. Новият момент е, ако досега в проекта са участвали представители на висши учебни заведения от балкански държави, сега ние ще имаме възможност да поканим норвежки участници, което е новият момент в проекта. Имаме желание този проект не само да бъде възобновен, а да се превърне в един траен проект, който да се развива във времето.

Фондът вече е реализирал „Река на толерантността“ -  младежки арт фестивал, чрез който имаме възможност да предложим на млади хора за догодина неформално обучение. Целта ни е фестивалът да се провежда в Самоков, тъй като и графичната база в града е една от най-известните в България. Почти няма български голям график, който да не е минал през тази база и, който да не печатал великолепните си произведения в нея. Чрез този фестивал се надяваме да бъде и един от стимулите отново община Самоков да даде този шанс“. Гледа с перспектива Слава Иванова. Припомняме, че фестивалът„Река на толерантността“ е иницииран през  2010 г. и се провежда в регионалния център на НДФ „13 века България“ „Сарафска къща“ в Самоков. Участниците имат възможност да се запознаят с богатото културно-историческо наследство на България, с местните обичаи, традиции и занаяти — израз на вековното съвместно съжителство на хора от различни етноси и религии в региона. На третото му издание през 2014 година именитият ни художник проф. Греди Асса, тогава изпълнителен директор на Фонда каза: „Избрахме Самоков за домакин на този фестивал, защото е уникален град – тук през годините съжителстват толерантно заедно българи, евреи, турци, арменци, каракачани и други.”. През 2015 година, когато изпълнителен директор на Фонда е Митко Тодоров,  изложбата беше представена в Трявна в галерия „Гъбенски“, също стопанисвана от Национален дарителски фонд „13 века България“.

Но се връщаме към къщата, в която независимо, че е ярък представител на балканската възрожденска архитектура присъстват еврейски символи, но много деликатно. Мариана Лобутова споделя, че идват хора от Израел, от САЩ и други страни, които се представят за наследници на рода. Преди време семейство от Израел прави дарение прекрасен гоблен. „Фондът спазва волята им и той беше експониран тук, където през 1890 година е ушит от Рашел Давид Арие“. Допълва, че през април 2018  година Леа Коен, дипломат, писателка и музиколог е представила книгата си „Рафаел“, издадена от „Ентусиаст“ в Сарафската къща по покана на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”. Историята на Рафел Арие, разказана от Леа Коен, връща спомена за една част от големия род Арие. Самият Рафаел Арие е действителна личност от първата половина на 20 век. Той не е живял в Самоков, но неговият дядо е тръгнал от тук.

За съжаление зад оградата на прекрасната Сарафска къща се вижда ужасно днешно строителство, което още един път ни напомня за загубеното естетическо чувство в нашенеца

Трагична е съдбата на Рафаел Арие в едни други времена, за които сега не се говори много На 10 ноември 1942 г. са арестувани собствениците на фабриката за парфюми и сапуни „Жермандре”. Главни обвиняеми стават Леон Рафаел Арие и племенникът му Рафаел Исак Арие. На 31 декември на последното за годината заседание на съда за годината те са осъдени на смърт чрез обесване.Тогавашният посланик на Испания Хулио Паленсия, приятел на семейството, прави опити да се намеси и ги спаси, както и много от българските евреи, чиито произход е от Испания като сефарадски евреи, прогонени от страната от крал Алфонсо и кралица Изабела 1492. Според Паленсия двамата Арие са осъдени единствено заради еврейския им произход в един скалъпен за спекула процес. Не успява. Не успяват и представители на Светия синод, които имат аудиенция при цар Борис Трети ден преди екзекуцията на Леон и Рафаел Арие на 16 април 1943 г. На тази среща монархът произнася антисемитска реч, записана от стенографа на Светия Синод. Тази реч е доказателство за директна обвързаност на цар Борис Трети не само с преследванията на евреите, но конкретно и с казуса на двамата Арие, заведени насила до бесилката с пропагандна цел. (Речта е публикувана в книгата „Протоколи на Светия синод на БПЦ по еврейския въпрос“, съставители Албена Танева и Ваня Гезенко, изд. „Гал-Ико“, 2002 г.). Под германски натиск Хулио Паленсия е обявен за персона нон грата и изгонен от България през лятото на 1943 г., но успява да изведе от България като осиновява двете деца на Леон Арие Клодия и Рене. Подробности за историята, публикувана във „въпреки.com” може да прочетете тук. Това е малко отклонение, единствено с целта да подчертае превратностите на времето, така както красивата някога синагога сега стои само с изящните си стени, напомняйки за някогашния си живот на архитектурен шедьовър. Но да се надяваме един ден, каквито са амбициите на община Самоков и Национален дарителски фонд „13 века България“, да я видим в нейния блясък вече реставрирана.

И докато разговаряме с изпълнителната директорка на Фонда Слава Иванова и Мариана Лобутова за тази невероятна Сарафска къща очакваме и гости. Екип на ББС 2 е в Самоков като част от поредното си реалити, посветено на темата за поклонниците с маршрут Виена - Истанбул. Не искат много да се говори или пише за това. Такъв е регламентът им. Можело след април 2020, когато е излъчването…И все пак не можем да не споменем, че идват в България след Сърбия. За България са избрали като маршрут Самоков – София – Пловдив. Екипът е впечатляващ, като че ли правят супер игрална продукция, поклонниците по-малко, казват че са от различни вероизповедания. Впечатлени са от факта, че тук хората са толерантни в историята си към трите основни религии. Сред екипа е и една по-възрастна дама, в младите си години е била дори част от екипа на Маргарет Тачер. Не й се говори за Брекзит, но явно не е очарована. Нейните родители са полски евреи поели към Щатите след гоненията им Полша, но остават в Ливърпул. Това е също отклонение, не съвсем лирично, а само щрих, който показва интереса на чужденците към Сарафската къща, не само като възрожденски шедьовър, но и съхранил един дух, който ни липсва в днешния ден. И все пак, не може да не сме щастливи, че Българската държава и в частност Национален дарителски фонд „13 века България“ така последователно в случая обгрижват тази къща с толкова история и култура. Да се надяваме, че и самоковската синагога ще върне блясъка си на архитектурен паметник. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[ian-pav-4444-posts]

Абитуриенти в Асеновград

[mihaylovblog]

Какво броите?

Вървях по слънчевите улици на Пазарджик. Имаше още цял час до автобуса и реших да се разходя из родния град. Широкият булевард приличаше на голяма прашна сцена, по която дефилираха превозни средства и човешки съдби. Лекият ветрец закачливо подмяташе по тротоара няколко изплашени пухчета от гордо стоящите наблизо тополи. Към тях се опитваше да се присъедини и един нахален бял фас с издайнически отпечатък от ярко червило с форма на женски устни.

Пред мен бавно вървяха две млади майки, бутайки със старание детските си колички. От едната ме гледаше смешно бебе с голяма глава и още по-големи бузи, а извън другата бавно се поклащаше малко краче с плетен розов чорап, чийто притежател явно блажено скиташе из владенията на Морфей. Жените спореха за цената на памперсите и качеството на детската кухня преди 7 г. и сега.

Срещу нас приближаваше в галоп циганска каруца, управлявана от две шоколадови момчета. Едното беше право, с къси панталони и горнище на анцуг, на което пишеше „Bulgaria”. То стискаше старателно юздите и с наслада направляваше мършавото конче. Другото момче седеше до него в импровизирана седалка, направена от фотьойл, и гледаше надменно околните, сякаш се возеше в парадната карета на английската кралица. Каруцата бавно ни задмина, оставяйки след себе си пясъчна следа под съпровода на градския шум и птичите песни.

Изведнъж от ъгъла се зададе стара синя кола. През прозорците бяха изскочили до кръста трима представители на местната пазарджишка абитуриенция: две момчета и едно момиче. Те крещяха с всичка сила: „1, 2, 3, 4, 5,6….12! За-вър-ших-мееееееее!“, а момичето енергично развяваше и някакъв балон.

Една вълна на справедлив гняв и спотайвано недоумение заля философското вглъбение, в което бях ��зпаднал и го отнесе  в Океана на мислите и чувствата. Веднага след това чух в себе си Гласа на даскала със 17 – годишен стаж, който заедно със своите „унижени и оскърбени“ братя и сестри се опитва да обучава и възпитава Бъдещето на България, в условията на постоянен абсурд, налагани от разни образователни експерти и алогичната българска реалност. И това – за благодарност!

„Какво броите, бе?“ – викна Гласът – „Да не би да броите белите коси, които оставихте за спомен на своите учители? Или пък броите фалшивите медицински бележки, дадените и неизпълнени обещания и ненаписаните домашни работи? Ах, дааа, може би броите компромисите, направени във Ваше име, за да могат някои от Вас да се дотътрят до заветната диплома? Ако Ви слуша човек, който не знае какво се случва, би си помислил, че току що сте излежали 12-годишна присъда в затвора в Бобов дол. Извинете, но българската образователна система и без това е толкова беззъба, мека на допир и неспособна на натиск, че ако не беше тъжно, щеше да е смешно. Да не би да се бунтувате? Срещу какво ли? 60-те години отдавна си отидоха завинаги, а и Вие не сте хипи поколението. Вие, за жалост, имахте нещастието да бъдете чалга поколението на презадоволените, нищо не търсещи зомбита със смартфон в ръка, които искат всичко и то веднага като поредното приложение на Google play.

Всъщност, драги абитуриенти, без да осъзнавате, Вие отброявате последните крачки, с които се отдалечавате от едно от най-ценните неща, дадени Ви свише – Вашето Детство. Устремили сте се към поредната английска ферма за ягоди или към някой местен дерибей частник, за да му работите по 10 ч. на ден и да си спомняте със срам думите си „Аз за по-малко от 600 лв. няма да се хвана да работя!!“

Гласът в мен продължаваше да крещи, но аз му заповядах да спре. Качих се тъжен в автобуса. Шофьорът беше пуснал силно „Радио 1 рок“. Опитах се почета от книгата си, когато чух началото на един вечен хит – „Последното преброяване“ на Europe. Денят бавно си отиваше, за да отстъпи място на следващия. И така до 12…