Краят на изкуството
Средата на октомври винаги ми се е струвала като долна лъжа. Нека кажем, че разделиш месецът на две, както с влажен нож сладкар реже торта. Ще имаш неясна среда, остатък от ден, който преспокойно може да бъде зазимен, ползван друг път или прибран в чекмеджето. Без него двете половини ще бъдат идеални – с него цари анархия. Затова, мислено, а в последните години и с подръчен химикал, го задрасквам, този шестнадесети октомврийски ден, за да мога да продължа да живея спокойно, без да се разхождам в някаква незначителна добавка – така ми е угодно, така го правя, така въдворявам някакъв ред в зимната лудост.
Тамън завършвах лекция, когато получих спешно обаждане – оказа се дългогодишният ми приятел Венци, лекоатлет на младини, впоследствие закратко политик, а наскоро, дори без да поддържаме връзка, разбрaх, нещо като известен автор в скандинавските страни. Кога беше емигрирал Венци, дали имаше меценатска подкрепа от някоя норвежка жрица, кога изобщо беше научил езика – не знаех. Припряно отидох до кабинета си и вдигнах телефона. Взех слушалката с лявата си ръка, защото подплатата на палтото ми беше скъсана и не успях да извадя дясната от ръкава.
- Ало?
- Да – каза гласът.
- Венци?
- Колко често мислиш за края на света?
Стъписах се. Споменах онова за ръкава, за да се знае, че и без това не ми беше много комфортно.
- Чакай! – викнах, извадих ръка с мъка, седнах на стола си и вдигнах крака на бюрото. Липсваше ми само цигара, но нали днес не беше истински ден, не ми се полагаше. Подех слушалката: - Краят на кое?
- На света… Но ти сигурно си на работа, да не те прекъсвам?
- Имах късна лекция, завърши. Уча ги на основи на логиката, а самият аз се съмнявам в тях.
- Добре вървиш. Струваш ми се поумнял.
- Какво за края на света?
- Имаш ли автомобил?
- Какво общо има той?
- Ще те придвижи от точка А до точка Б. Преди да ме питаш, ти се намираш на точка А. Като в онези табели в увеселителните паркове.
- Като дете се изгубих в увеселителен парк.
- Травмиращо. Точка Б съм аз. Взел съм си квартира в града. Очаквам те.
- Навън е празно – рекох, сякаш описвах нещо неясно, сякаш аз бях единственият жив човек на света.
- Преди да дойдеш… какво имаш в офиса си?
- Препариран папагал и старо огледало.
- Само това?
- Другото е ясно – книги, книги, книги. А, и любовни писма.
- Не си ги изгорил? Смелчага. Но не… имаш ли някакво изкуство? Художествена литература, картини?
- Знаеш, че не съм романтик. Така съм от дете. Не обичам да се заобикалям с мацаници. Но не, чакай… подариха ми нещо…
Сетих се, че млада доцентка ми беше дала вързан с въже пакет. Правилно предполагах, чебеше ужасна репродукция на Едуард Хопър – виждала мен в самотните мъже в картините му. Знаех си, че още ме бива, но дори аз не можех да се наведа за общото мъжко съсловие след подобна обида. Разкъсах луксозната хартия и видях, че съм прав – наистина беше Едуард Хопър. Само по рисунъка можех да позная, че е евтино копие. За доцентката разлика може би нямаше.
- Открих една ужасна репродукция. Истински симулакрум на нечия надежда.
- Но виждаш бои на платно, нали?
- Лилаво, зелено, синкаво, охра – под уличната лампа.
- Охрата винаги е под уличната лампа – каза целомъдрено Венци. – Карай безразсъдно!
Затвори, без да ми остави адрес. Квартира в града? Краят на света? Точка А?
Отпуснах се немощно и въздъхнах. Извадих тетрадката си. Това бяха старите логически гатанки на Венци – едно време, в училище, а след това и в университета, същият, от който не мога да изляза цял живот, ме изненадваше винаги с тях. Венци нямаше вид на интелигентен човек. Бих го определил като инфантил – шеговит, може би идиот, въздълъг и слабоног като герой на Честъртън. Аз, от друга страна, съм персонаж на Кафка – неясен, очертан от мистиката на инициалите, не от всекидневната простота на нарицателното. Да сведеш нещо до неговата алегорична стойност е изкуство – винаги съм могъл да го правя и структурната простота на света, която за другите е илюзия, за мен е просто булевардност. И все пак, Венци ме беше изментил отново, бях изгубил тренинг. За радост гласът му беше като звънецът на колело, като ромонът на спиците – веднага си припомних техниките, с които винаги успяваше да ме принизи, обърка и фрустрира. Например: гатанката никога не беше в неговите думи, а в моите собствени. Как работеше това? Венци задаваше правилните въпроси. Папагал? Огледало? Нямах нито едно от тези неща в кабинета си. Как ме беше подтикнал към птицата? Като повтаряше всичко, което кажех? Да, предполагам. Огледало? По същия начин – чрез огледални фрази. Негодникът. Но какво беше общото между папагал и огледало? Не, не общото – какво би видял папагалът, ако се погледнеше в огледалото? Разбира се, би замлъкнал. Няма по-стесняващо чувство от това да възприемаш личности, акценти, човешки облици, а накрая да видиш, че си стоиш все една и съща опърпана птица. Отворих указателя и пръстът ми подчерта: Къща за гости „Тихата птица“. Оставих Едуард Хопър и леленията на доцентката настрана. Нямаше пет минути и бях запалил колата.
Венци ме посрещна предпазливо. Нощният пазач, индивид като излязъл от филм на Бергман, ме упъти към външно стълбище, което водеше до апартамента. Изкачих се, движейки крак след тежък крак, без да мисля за нищо – днес не беше ден, казах ви!
Почуках на вратата.
- Каква е паролата?
- В ранните часове логиката все още спи. Всичко е възможно.
- А в късните тя започва да сънува. Що за сънища ли ѝ се присънват?
Вратата се открехна.
- Да, що ли за сънища? – усмихна се Венци, но зъбите му бързешком се скриха. – Някой последва ли те?
- Сигурно много хора. Как бих разбрал? Може някой във Франция да е бил по петите ми и да ме застигне след седем години.
- Хуморът ти звучи пресъхнал. Прекарваш много време със студенти.
- Толкова ли си личи?
Влязох. Беше сумрачно, като в повест. Винаги съм смятал, че романите са по-скоро стъклени музеи, а повестите – мръсни страноприемници, родени от Дикенс. От друга страна, разказите са крайпътни дупки, в които пукаш гума или, по-зле, пропадаш стремглаво – няма нищо по-дълбоко от привидно плиткото.
Венци очевидно беше станал или колекционер или обирджия. Помещението беше изпълнено с опаковани в хартия картини: лежаха върху мебелите, облегнати на стените, някои даже бяха хвърлени на пода – малки, големи, джобен размер, като някой Вермеер или икона. До камината стоеше огромно платно, почти увита за изпращане по пощата порта. Но имаше и покрити с намачкана хартия скулптури, немалко торби, от които по подобие на фонтан извираха книги. Точно бях влязъл, когато се чу шумолене, тътрене, мляскане, шушкане. Беше сякаш голяма трупа хлебарки е била в помещението досега, на богат банкет, и от куртоазия го е напуснала секунда преди аз да вляза, като в пиеса: те затварят вратата, аз отварям другата и публиката затаява дъх, защото знае как едва не сме се срещнали.
И наистина, в дясно имаше друга врата, но мен на глупак трудно ме правят: да ходя да тършувам зад непознати врати не ми е по вкуса. Могат да крият всичко: данъчни служители, Истината, някоя бивша съпруга. Не, мерси. Видях как дръжката трепна леко, но може и да ми се е сторило. Както и да е – разцелувах Венци, почесахме бузи, втренчих се в него, сякаш беше въпросник на изпит.
Венци беше бледо копие на себе си – изтънял, някак зле представен, като че ли на сутринта не се беше сглобил като хората. Приличаше на човек, претърпял лицева реконструкция. После си спомних, че усмивката беше събирателният фактор, който го правеше на човек – сега беше сериозен.
- Бих те поканил да седнеш някъде, но всичко е заето… избери си някой Дали, някое Моне, чантата със седемдесетарската постмодерна литература не е никак неудобна, на нея закусих…
Вдигнах вежди – не ми се седеше. Хемороидите ми имаха имена и не желаех да ги разбуждам.
- Да не си обрал Ермитажа, Тейт?
- А, относно това…
„Относно това?“, казах си. Венци се облегна върху платно, означено с „Ротко“.
- Кажи ми, чувал ли си теорията за самотния поглед?
- Звучи ми като филм на Тарковски, от последните.
- Доста е простичка. Не е за края на света, но е за края на изкуството. Което е може би едно и също – намръщи се.
- Намирисва ми на лекция – казах, - поне ме черпи с нещо, преди да ме приспиш.
Венци се почуди, отиде до камината и взе бутилка с прозрачна течност. Наля две чаши и ми подаде едната. Сръбнах: вече можех да изтърпя всичко, дори урок по социология.
- Та, теорията – подканих го.
- Теорията – започна той колебливо, като че ли думите бяха извънземни оръжия, с които боравеше с предпазливост, - теорията гласи следното: по някое време човешката цивилизация ще стигне до апогей, в който хората ще са виждали всеки вариант на всяко изображение, ще са чували всяка музикална комбинaция, ще са чели всяко възможно изречение. Поради това пренасищане, формата на изкуството ще стане невидимaза човеците, така както не виждаш носа си, въпреки че той е там.
- Чакай, стой – рекох, като кондуктор, който си мисли, че може да спре влак само с вдигната ръка. – Това е нелепо. Означава, че художниците трябва да нарисуват всяко възможно изображение. Всеки вариант на човешко лице, на човешка ръка, женска гърда, на всеки предмет, животно, растение, които съществуват. Композиторите да напишат всяка мелодия, всяка комбинация от мелодии, да съчетаят всеки сбор от инструменти. Да не говорим за писателите като теб, по дяволите… Ясно ти е, че вариантите, сами по себе си, са безкрайни! Дори когато вселената изстине и черните дупки владеят пространството, ком��озиторите ще продължат да вият нечувани досега текстури, писателите да пишат нови изречения, художниците да рисуват онова, което никое човешко око не е виждало…
- Тук грешиш – усмихна се Венци и се премести галантно, сякаш по режисьорска приумица, към един Лотрек. – Правиш класически фалш – един предмет не е себе си, а възприятието, което някой има за него. Говориш, сякаш можеш да извадиш човекът от мнението му, да махнеш логическите оператори от модалния аргумент. Моментът, в който някой първобитен наш събрат е нарисувал първото човешко лице върху стената на пещера с жарката боя на вкиснал плод, човешкото съзнание е започнало калкулация. Когато първата мелодия е била изтананикана, е започнала друга калкулация. Същото се е случило и с първословното изречение, с първата фраза. Сбраният вселенски компютър на цивилизацията има огромна сметателна мощ. В продължение на милиони години той пресява и пресява тези уж безкрайни варианти, докато тяхното изобилие не бъде изчерпано, тяхната новост не увехне за ума. Върхът на дистрибуцията можем да видим в музеите, в Лувъра, можем да го открием сред френските, английските, немските писатели, сред австрийските композитори. Това е един неизменно краен процес, който е дарил нас, хорицата, с това, което наричаме велико изкуство, и ни го е дарил като симптомен продукт на истинската цел на задачата.
- Ще изиграя ролята на петокласника – която е?
- Да завършим изчислението. Да разрешим проблема. Да стигнем до края!
- Проблем? – намръщих се. – Изкуството не е проблем.
- Но е! Всяко нещо е. Мозъците ни са създадени да виждат света като проблем, да се опитват да му намерят решение. Обичаме трудностите, препятствията, дори нещастията, които понякога наричаме приключения. Превръщаме всичко, дори безличното, несъществуващото,в структура, която можем да разрешим, която има финален вид. Създаваме нищо от нещото.
Трябваше да седна. Сторих го върху сбирщина от класическа френска литература. Мадам Бовари беше най-неудобна.
- Искаш да кажеш, че някак изведнъж, в цивилизационен мащаб, в 11:59 часа, всички по цял свят ще спрат да чуват музика? Някой ще пусне Стравински, ще пусне соната на Бах или кончерто на Моцарт и ще чуе… какво? Тишина?
- Точно така.Описваш го по-добре от мен – подстрека го Венци.
- И всички, например посетителите на някой Берлински музей, загледани в картина на Каспар Давид Фридрих, изведнъж ще се окажат сред зали с празни рамки?Всички картини на Ван Гог ще станат невидими? Думите на Джойс ще избледнеят? Кориците ще се обезсмислят, защото няма да крият нищо?
- Точно така.
Разсмях се.
- Ех, Венци – рекох. – Пак си забъркал хубава гатанка. Този път не мога да разбера дали не е просто екстравагантна небивалица, безсмислица тип Гаргантюа и Пантрагрюел. Светът, лишен от изкуство. Какво още можеш да измислиш? Ще спрем ли да виждаме кафявите очи, задето са ни писнали от баналност? Или например стълбите – боже, цял живот гледам стълби, сигурно ще се претрепя на следващите, задето са станали невидими за мен!
Венци ме изгледа с бурна тъга.
- За съжаление, приятелю, това е самата истина. Всъщност, това не е просто разговор между стари приятели. Викнах те тук, защото… е, това беше само увертюрата. Господа… - каза той с наведена глава, като че ли под тях имаше бункер с хора в очакване.
Хората не излязоха от вратичка в пода, а от вратата в дясно. Бяха сухи, уморени мъже, които изпълниха стаята и някак изглеждаха по-вехти от мебелите и ламперията в нея. Носеха костюми, шлифери, облекло като за филмово погребение. Някои от тях не смееха да срещнат очите ми, други ме гледаха със страхопочитание, както се кланяш пред венеца на Иисус в Париж. И все пак, в тях имаше нещо общо, така както във всеки култ, орден или група за взаимопощ неизбежните общи черти излизат наяве по певчески начин. Всичките бяха творци – познах го по веселата мъка, която носеха върху лицата си.
- Но какво става? – станах на крака.
- Вече се случва – обясни Венци. – Тук, това малко, университетско градче на края на света, е единственото място, до което слепотата не е достигнала. Всъщност – погледна часовника си той, а след него останалите, като бавни негови двойници, сториха същото, - всъщност, докато говорихме, мисля, че и последният човек тук, последният дядка, последното току-що проглеждащо дете, са вече слепи и глухи. Книгите в библиотеките са с бели листове, рамките по стените не ограждат нищо, плочите, дисковете, касеткитеса тихи. Носът е невидим.
- Венци – рекох спокойно, защото на луд не се вика, особено ако не е един, а са цял духов оркестър. – Радвам се, че си намерил съмишленици. Винаги съм се чудел какво е станало с теб. Не сме се чували от години. Но теорията ти… теорията ви е само една религиозна измислица. Според мен е израз на шовинизма, който всеки изкуствовед таи в себе си – само аз виждам стойностното, другите са един вид слепи, глухи и т.н. Всеки второразреден психолог би обърнал внимание на това. Сигурен съм съм, че светът си е на мястото, галериите са пълни с картини, книгите – с думи, с изречения, с идеи. Нещата не стават току-така. Изкуството не може просто да изчезне, защото сме му свикнали. Независимо за колко калкулации и световни компютри ми говориш…
Венци приличаше на спокоен баща. Кимна на един смуглав мъж в негово ляво и той разкъса хартията около една малка картина – беше скучен пейзаж на Пол Сезан.
- Признавам, не е нищо особено. Но все пак…
- Нито един от нас не вижда тази картина. Нито един човек на света не би я видял – рече тихо Венци.
- Но това е абсурдно! Аз я виждам. Нали аз я виждам! Дори да не лъжете, дори да сте с всичкия си…
Мъжете се усмихнаха. Лицата им се изкривиха.
- Да, ти я виждаш. В нашата теория има една вметка. Малка, но ключова. На света, смятахме, ще да има поне един човек, който не е част от уравнението. Един особняк, един самовглъбен глупак, един солипсист, мизантроп, един невероятен егоист, който през живота си не е виждал едно, едничко нещо освен себе си. И стигнахме до теб, приятелю. Наистина, заклевам се, според мен за теб светът не съществува, камо ли изкуството! Зърнеш ли го за пръв път, той ще е нов, новеничък, гол, без един грях, свеж, току-що изваден от вселенската, жежка фурна.
- Но… но…
Строполих се върху неудобната купчина книги. Оказа се, че Мадам Бовари никак не е лоша в сравнение с предишните романи на Флобер. Особняк? Солипсист? Егоист? Да, може би бях това. Може би бях изживял целия си живот бидейки точно тези няколко неща. Може би тези няколко думи бяха всичко нужно, за да ми направят полицейска скица, като на някой престъпник, та всеки да ме разпознае, всичко нужно, за да може някой в бъдещето да ползва чудата машина и тя да ме построи клетка по клетка.
Наистина ли бях сляп за света? Сляп за страданието на съпругата ми, на любовницата ми, на майка ми, на студентите ми? Наистина ли виждах само себе си?
Не участвах ли в уравнението?
Не издържах – запалих си цигара. Нищо, че не беше ден.
- Е, какво сега?
Венци сложи ръка на рамото ми. Другите се скупчиха около мен, лицата им закриха мебелите и се превърнаха в такива.
- Приятелю – каза ми той, - от един незнаен и безличен логик, от един прост професор, от един невзрачен идиот, ти се превърна в най-важния човек в човешката история.
- Най-важния човек в човешката история – повторих с горчивина в устата.
Бях запалил цигарата откъм филтъра. Думите на Венци бавно достигнаха до мен, преминаха някаква непреодолима до този миг бариера, всъщност бяха първите думи, които чувах през живота си. И те потвърждаваха това, което винаги бях знаел: моята безпрецедентна и очевидна специалност беше вселенски факт.
Бях най-значимото същество, ходило някога по земята. Лицата, загледани в мен с детска надежда, го потвърждаваха.
0 notes
КУБИНСКИ ДЪРВ��НИ ВЪГЛИЩА МАРАБУ
Първокачествени Кубински Дървени Въглища "Марабу" за Ресторанти, Барбекю, Грил, Скара, Опушване на месо, Готвене
Най-добрите цени за Дървени въглища на пазара можете да намерите само в Магазин "ЮСТИЦИЯ" – Онлайн Магазина на България.
Кубинските Дървени Въглища "Марабу" се използват като най-добрите в Света дървени въглища в ресторанти, супермаркети, скари на въглища, наргилета и барбекюта в САЩ, Израел, Саудитска Арабия, Швеция, Норвегия, Дания, Канада, Европа, Великобритания, Нидерландия, Белгия, Германия, Гърция, Румъния, България и др.
FOB цена: 1249 лв. /тон ( НЕ ВКЛЮЧВА ДОСТАВКА )
За Кубинските Дървени Въглища МАРАБУ :
Кубинските Дървени Въглища "Марабу" са направени от клони и стъбла на инвазивно растение, наречено на испански: Marabu . Кубинските Дървени Въглища "Марабу" се приготвят по традиционен начин от кубинска твърда дървесина. Това е красив тежък въглен с отлично качество.
Продавам дървени въглища! Цени на дървени въглища. Невероятни цени на дървени въглища за Кубински Дървени Въглища МАРАБУ.
Магазин ЮСТИЦИЯ продава Кубински Дървени Въглища МАРАБУ на ниска цена, нa едро цели контейнери, на дребно, с бърза доставка във всички ресторанти в Бургас, Поморие, Несебър, Сарафово, Крайморие, Созопол, Черноморец, Царево, Приморско, Китен, Св. Влас, Слънчев Бряг, Равда, Средец, Варна, София, Пловдив и в цялата страна!
Категория: Кубински Дървени Въглища МАРАБУ, въглища от бял дъб, въглища за продажба, цена на дървените въглища, чанта за дъбови въглища, дъбови въглища, дъбови въглища натурални, брикети от дъбови въглища, дъбови въглища за наргиле, дъбови въглища Великобритания, дъбови въглища за продажба, скара на дъбови въглища, доставка, Барбекюта, налични, продава,евтино, цени, цена, ниски цени, на едро, Бургас и т.н. градове, барбекю, грил, скара на дървени въглища, опушване, кубински марабу, дървени въглища, въглища, дъб, бук, габър, въглища дъб, въглища габър, готвене на дървени въглища, опушване на месо, доставка, Барбекюта, налични, продава,евтино, цени, цена, ниски цени, на едро, Бургас, Варна, София, Пловдив, барбекю, грил, скара на дървени въглища, опушване, кубински марабу, дървени въглища, въглища, дъб, бук, габър, въглища дъб, въглища габър, готвене на дървени въглища, опушване на месо,
Можете да отпечатате свой собствен дизайн на лого върху чувалите!
Най-добър за дистрибуция в ресторанти, бензиностанции, супермаркети, скара, наргиле и барбекю (барбекю).
Най-евтините цени на кубински дървени въглища на буци, направени от КУБИНСКОТО твърдо дърво - МАРАБУ.
Продавам Кубински Дървени Въглища МАРАБУ! Цени на дървени въглища. Невероятни цени на дървени въглища за буци.
Бездимни Бели Дървени въглища от Евкалипт и Дъб от Япония
ОПАКОВКА: КРАФТ ХАРТИЕНИ ЧУВАЛИ 3, 5, 10, 12, 15 КГ ИЛИ ПОЛИПРОПИЛЕНОВ ЧУВАЛ 20 КГ.
Бучките Кубински Дървени Въглища МАРАБУ са продукт на процеса в най-чистата му форма - парчета дърво, изгорени във въглерод. Брикетите от дървени въглища се произвеждат от машини, които пресоват материала заедно. За разлика от дървените въглища от чиста твърда дървесина, брикетите съдържат няколко добавки, които им помагат да запалят и да горят постоянно
Дървени въглища Дъб – Кестен
Спецификация на материала:
Име: Кубински Дървени Въглища МАРАБУ за ресторанти, грил и барбекюта
ХАРАКТЕРИСТИКИ на Кубинските Дървени Въглища МАРАБУ :
КАЧЕСТВО
Сертифицирано качество от лаборатории от произход, гарантиращо най-доброто качество на Кубинските Дървени Въглища МАРАБУ:
: 6% макс. Размер на зърното: 40 mm
над Ниска Материал: Твърда дървесина
Име на дърво
Спецификация
Размер
МАРАБУ
Фиксиран въглерод: 75-80%
Влага : 6% макс.
Калоричност: 7000 КCal/кг
Съдържание на пепел (%): 3
Фиксиран въглерод: 75-80%
Приложение:Барбекю (барбекю) Вид:Черен въглен
Място на Произход: Куба
Марка: ЮСТИЦИЯ
Опаковка: чували
Размер на бучките : над 40 mm
Форма: бучки
Естествени дървени въглища от твърда дървесина за барбекю и скара на дървени въглища
За повече информация за Кубинските Дървени Въглища МАРАБУ и всички видове ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА, които предлага Магазин "ЮСТИЦИЯ" – Онлайн Магазина на България, мо��я, проверете нашия каталог за ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА. Нашият каталог можете да видите като НАТИСНЕТЕ ТУК.
Магазин "ЮСТИЦИЯ" – Онлайн Магазина на България също предлага други суровини за енергия от възобновяеми източници в категорията ВЪГЛИЩА:
- Разполагаме с лумбални дървени въглища и брикети от дървени въглища, направени от кокосови орехови черупки.
- Дървени Въглища от различна дървесина - Марабу, Дъб, Мангрово Дърво, Бук, Габър, Кафено Дърво, Каучуково Дърво, Бамбук, Тропическа дървесина, Плодови дървета, Акация, Африкански Махагон, Гуякан, Халабан, Квебрачо, Пало Санто, Розово Дърво, Палисандрово Дърво, Тамариндово дърво
- Брикети от карбонизирани дървени стърготини клас A, B, C, D
- Въглени за наргиле от 100% натурален кокосов въглен или бамбук.
- Активен Въглен на прах и на гранули.
- Дървени Пелети - EN Plus ; DIN Plus сертифицирани
- Дървени Брикети
- Сушени Дърва за Огрев - на палетени кутии, в чувалчета, наспино, обла дървесина, дъб, бук, габър, ясен, маслина, акация, бреза
Внимание!!! Този артикул "Кубинските Дървени Въглища МАРАБУ" е за търговия На Едро, за това се свържете с нашата Агенция за СТОКИ НА ЕДРО "ЮСТИЦИЯ" като НАТИСНЕТЕ ТУК !
Условия на плащане: 100% НЕОТМЕНЯЕМ АКРЕДИТИВ (AT SIGHT) или 50% депозит/ 50% срещу коносамент
За да ни изпратите съобщение във ВАЙБЪР , НАТИСНЕТЕ ТУК
За да ни изпратите съобщение в WhatsApp, НАТИСНЕТЕ ТУК
За да се свържете с нас по ел. поща НАТИСНЕТЕ ТУК
Висококалорични дървени въглища от дърво Пало Санто за ресторанти
Китайската COSCO SHIPPING Lines изнудва не само в България
Брикети от Дървени Въглища за Грил и Барбекю от Твърда Дървесина
Индийско кашу, Кашу, Индийски фъстък – Внос на едро, Най-добри цени
Кафеени Дървени Въглища
Кокосови Дървени Въглища за Барбекю и Ресторанти
Charcoal
VIDEO OAK Firewood Price | FIREWOOD HARDWOOD AND TIMBER SHOP | OAK LOGS
Oak Timber in Large Pallet Cage 2 Cubic Meters with Dried Hardwood Logs 10-20% Moisture
Кубински Дървени Въглища МАРАБУ, Кубински Дървени Въглища МАРАБУ, Кубински Дървени Въглища МАРАБУ, Кубински Дървени Въглища МАРАБУ, Кубински Дървени Въглища МАРАБУ
Read the full article
0 notes