#малката сестра

[vasetovp]

ВЯРА ЗА ХЛЯБА

С Вяра се запознах в един влак. На разсъмване. Докато се връщах от поредното си безразсъдно пътешествие - с малко багаж, недостатъчно пари и почти никакви мисли за живота си в големия град.

Изглеждаше на не повече от трийсет, с дълга, пшеничноруса коса, някак съвсем естествено и ефирно падаща върху раменете ѝ, порцеланово бяла кожа и дълбоки, тревожни очи. Първо си помислих, че това, което виждам, е нереално. Все пак за последно бях спала преди двайсетина часа. После осъзнах, че тя все пак е истинска, вгледах се в ръцете ѝ - отрудени, груби ръце, нетипични за възрастта и крехкия ѝ вид. Не спирах да я гледам с недоумение, което видимо я смути и затова тя ме подкани да седна. Седнах и забравих за времето.

Говорихме с часове. Вяра беше изгубила родителите си на седем. Отгледала сама по-малката си сестра и грижейки се за болната си баба, Вяра се беше научила да се бори за оцеляването си, правейки хляб. Повече от двайсет години бе месила от сутрин до вечер - тихо и търпеливо. Без ни една сълзица. Бе премесила стотици пъти болката и страховете си без да иска друг живот, а може би дори и без да знае, че такъв изобщо съществува. В родното ѝ селце животът бе започвал и свършвал с хляба. Буквално. Беше се научила да меси обредни хлябове и нафора в църквата. Хлябът я бе отвел на сватби, кръщенета и помени. Така, без дори да напуска малкия си свят, Вяра беше научила много за животa - сигурно много повече, отколкото знаят хората в големия град.

"Знаеш ли, хората днес са толкова преситени и в същото време празни. Не умеят да ценят, нямат страх от нищо, не благодарят за насъщния хляб. Толкова ли е трудно просто да бъдеш благодарен?"

Тези думи още отекват в съзнанието ми. Как едно изстрадало същество бе способно на такова смирение? Откъде това обикновено момиче от село бе почерпило тази дълбока житейска мъдрост? Думите ѝ ме оставиха безмълвна.

"Толкова ли е трудно човек просто да бъде благодарен?" - това ми каза Вяра за хляба и някак ме допълни.

Прибрах се, седнах на масата в кухнята и все още не знаех, на кой свят се намирам. Сякаш току-що бях говорила с Господ. Чувствах душата си гола, чиста и съвсем като нова. Вече не бях сигурна, че зная, какво точно ми липсва и какво наистина ми трябва. Погледнах към отчаяно нуждаещия се от пребоядисване таван на старата си квартира, който само допреди седмица ненавиждах и благодарих, че го имам над главата си. Хладилникът ми също зееше отчайващо празен, вкъщи не бе останал и къшей хляб, но намерих в кухненския шкаф половин пакет брашно и се усмихнах.

Благодарих и за него и запретнах ръкави, мислейки за онези няколко часа, прекарани във влака и думите на Вяра. За хляба.

© Станислава Димитрова | Unwritten

[deiphobahileev]

Към въображаемото семейство и литература

Снощи случайно видях един пост, който ме накара да се замисля за работата ми в Нова социална поезия, нещо, за което в последно време за щастие имам все по-малко поводи да мисля. От самото начало преди 7 години гледам на Нова социална поезия като на втората ми дъщеря, по-малката сестра на първородната. Този септември можеше да тръгне на училище с кака си, ако буквализираме метафората. Когато се…

[ultrazle]

Това е нещо, което те е открило. Явно трябва да четеш.

"Гледам един ден пред блока някакво дете в инвалидна количка и с гола глава. Викам си, сигурно е на гости. Виждам го втори път. Питам мойта на чии хора е. Тя ми обяснява, че било на Пешо и Десито от седмия. „Ъм, що не съм го виждал досега”? „Защото е болна, глупако, казва се Вяра и май няма да я бъде”. Ако трябва да съм честен, тоя разговор бързо ми избяга от главата. Може би след месец се сетих за малката. Бях в нетрезво състояние. Грозно ми докривя. Изпитах мъка – чиста и безцветна. Защо това дете бе изтеглило късата клечка, кой раздава клечките, защо никой не знае за нея... Побеснях. На другия ден взех бутилка уиски, шоколад и право у тях. Звъня на вратата. Втори път. Отваря Пешо. Мамоо, как се е състарил тоя човек, а сме почти набори. „Аз тука... таковаа... нося пиене, ако искаш да ударим по едно, комшия”. „Не, благодаря”. Но докато го казваше, нахално се бях вмъкнал у тях. Жена му направи кафе, донесе фъстъци, сипахме от алкохола. Неловко „наздраве” на масата в кухнята. Седим и мълчим. Решавам да говоря направо – питам ги искат ли пари? „Не”. А да направим кампания с смс-и? Било безсмислено. Да набия някой?! Нямало нужда (за пръв път чувам за проблем, който не може да се оправи с бой). „А какво да направя за детето” – гласът ми едва излиза. Десито рече: „Виж, Кольо, благодарим ти за загрижеността, но трябва да си вървиш. На Вяра ѝ остават шест месеца живот и нищо не може да се направи – ракът е навсякъде. Пари имаме, а лекарите се държат добре с нас”. „Искам да я видя”. Родителите се спогледаха... разрешиха ми, само и само да се махна. Пуснаха ме в затъмнената детска. Стъпвах на пръсти като в храм. Тя беше легнала и гледаше телевизия. Седнах до нея и се запознахме – шестгодишната ѝ ръчичка беше само от кости, обвити в посивяла суха кожа. Мрачните операции по главата ме плашеха, беше ослепяла с едното око и едвам се движеше. Не знаех какво да кажа, но изтърсих: „Много си хубава, като пораснеш, ще станеш страшна пичка”. Виждах, че ме мисли за идиот и само рече: „Бате Кольо, аз умирам, няма да стана голяма”. Стоях на малкото столче в смърдящата на смърт стая и исках само да плача, само да плача... нищо друго. Бях се преобърнал, чугуненото нещастие ме поваляше. Родителите бяха прозрачни в края на стаята. Далечна искра в плътния страх. Видях я... дори леко я чух. Казах да ми донесат ��искито. Веднага! Отпих тлъста глътка, отърсих се като куче и започнах. Разказвах ѝ за пиянските си приключения, всичките ненормални случки през годините - моите, тези на приятелите и роднините ми. Първоначално момиченцето не хващаше вяра, че такива простотии могат да бъдат извършени от реални хора, но осъзнавайки, че всичко е истина, се забавляваше на глас с дивотиите ми. Докарах ѝ усмивка, набутах я в щастието – чувство, явно непознато за детето. Така станахме приятели. Почти всеки ден ходех у тях да ѝ разказвам (най-обичаше за казармата), а тя анализираше какво е видяла по телевизията, защото нямаше лични преживявания. Заведох я мислено навсякъде, където съм ходил. Учихме английски, играехме на електронни игри, беше ни интересно заедно – аз, суровият метълист и тя, болното полумъртво дете. Разболя се от друго - пневмония, а имаше още два месеца, по дяволите. С любимата карам към болницата. Моля се някой да ме засече и да го убия... но това не се случва. Искат да ми попречат да я видя, но ясно личи, че не е добре за здравето в този момент да си имаш работа с мен. Изглежда по-слаба от всякога. Надвесвам се над нея и шепна – „Кажи ми само какво искаш”. Детето Вяра отвoри очи - „Искам сестричка”. Ръждясали челюсти захапаха гърлото ми. Момиченцето мечтаеше. Молех я да обещае, че ще се държи... и тя обеща. Почина същата вечер – мъртвото ѝ тяло тежеше девет килограма...

Сестра ѝ се казва Виктория.

***

Посвещава се на Вяра и Виктория. Виктория днес щеше да стане на 20 години, но почина от рак на четири. Какво да ви кажа, непрежалими деца..."

-Никола Крумов

[supernaturemoviesalmond]

Вижте някои интересни семейни връзки в развлекателната индустрия

Chae Gook Hee – Chae Shi Ra

Chae Gook Hee, която привлече вниманието с ролята си на Sul Myung Sook в миналогодишната хит-драма „Светът на женените“, е по-малката сестра на актрисата Chae Shi Ra.

Park So Dam – Park Won Sook

Park So Dam е внучката на братовчед на Park Won Sook. Двете са решили да не споменават връзката си, за да предотвратят излишни недоразумения.

Park Hyung Sik – Ock Joo Hyun 

Първото поколение в K-pop момичешка група Fin.K.L.’s Ock Joo Hyun е втора братовчедка на актьора и айдъл Park Hyung Sik. Двамата участваха заедно в един и същи мюзикъл през 2018 г., привличайки голямо внимание. Твърди се, че Парк е бил обект на „спартанското обучение“ на Ок.

Gong Yoo – Gang Dong Wo

Тези двама красиви актьори всъщност са не само приятели, но и роднини. Бабите и дядовците на Gong Yoo и Gang Dong Won са били. близки приятели и приятелството им се превръща и в родство.

Red Velvet’s Yeri – Vibe’s Ryu Jae Hyun

Yeri от Red Velvet и Ryu Jae Hyun от Vibe са братовчеди.

Choi Myung Gil – Kwon Yul

Kwon Yul е племенник на Choi Myun Gil. Той, който не искаше да създава проблеми на леля си, пази връзката им в тайна повече от шест години.

Kim Tae Woo – Kim Tae Hoon

Актьорът Кim Tae Woo, който играе в "Mr Queen" е по-големият брат на актьора от драмата "Моето непознато семейство" - Kim Tae Hoon.

Превод от ZAPZEE.

[radiaciq]

мамо, съжалявам много. 

съжалявам, че съм така. съжалявам, че ти създавам излишни грижи. съжалявам, че трябваше да чакаш преди кабинетите на психиатри, психолози и какви ли не доктори. съжалявам, че трябваше да плащаш за онези лекарства, които не дадоха никакъв ефект, за онези тестове, които само те накараха да плачеш по телефона докато обясняваш на сестра ми какво се случва с малката ти дъщеря когато си мислеше, че не чувам. съжалявам за часовете, през които си ме чакала да се върна от терапия. съжалявам за виковете ми, които чуваше когато се прибереше от работа не знаеща какво се случва. съжалявам, че трябваше да ме успокояваш докато крещях от ��олка и треперех в леглото си. съжалявам, че трябваше да слушаш как детето ти крещи ‘искам да спре’, ‘не мога повече’. съжалявам, че беше сама. съжалявам, че те беше страх да ме оставиш сама. съжалявам, че се надяваше толкова да се оправя, а аз не се. мамо, скоро ще се оправя, обещавам. ще спра да ти звъня от тоалетните на училище да ме прибереш вкъщи защото не знам как да спра мислите си. съжалявам, че те е страх за мен мамо. съжалявам. съжалявам, че всичко, което усещах аз ти трябваше да го усетиш двойно повече. мамо, скоро ще се оправя, обещавам. 

[purple-little-fairy]

ОПТИМИЗЪМ ПО ДЕТСКИ

Едно малко момиченце се приближило до бижутерийния магазин и се вторачило във витрината. Когато погледът на детето се спрял на това, което търсело, очите му заблестели от радост. То влязло в магазина и със сериозен тон се обърнало към продавача:

– Моля ви, покажете ми перлената огърлица, която е на витрината. Искам да я купя за сестра ми. И ще ви помоля да я сложите в най-красивата опаковка, която имате.

Бижутерът учудено погледна към момичето и попитал:

– А ти, миличка, колко пари имаш?

Детето извадило смачкана на топка хартия от джоба си, разгънало я и изсипало върху стъклената витрина пред себе си голямо количество дребни монети.

– Това достатъчно ли е? – с надежда попитало то и вдигнало поглед към бижутера.

Той видял, че въпреки количеството на монетите, сумата е крайно недостатъчна за скъпата перлена огърлица, но любезно изслушал разказа на момиченцето.

– Знаете ли – започнало то, – днес по-голямата ми сестра има рожден ден и искам да ѝ направя най-страхотния подарък на света. Майка ни почина преди две годни и оттогава тя сама се грижи за мен и по-малкия ни брат. Тя е толкова добра... толкова я обичам... и знам, че много ще се зарадва на тази огърлица, защото съм я чувала да казва, че за нея няма по-красиво и изискано бижу от една перлена огърлица.

Трогнат от емоционалния детски разказ, бижутерът извадил от стъклен шкаф една перлена огърлица, сложил я в луксозна кутийка и отгоре залепил малка червена панделка.

– Ето, подаръкът за твоята сестра е готов – казал той и подал кутийката на малката си клиентка.

Момиченцето благодарило и с щастлива усмивка излязло от магазина. След няколко часа обаче пред бижутера застанала млада жена, която имала видима прилика с малката посетителка от сутринта. Девойката притеснено извадила от чантата си кутийката с червената панделка и я сложила на плота.

– Идвам да ви се извиня и да ви върна тази огърлица... – смутено започнало момичето. – Малката ми сестра днес я донесе вкъщи, но изобщо нямам представа как се е сдобила с нея... Предполагам, че е много скъпа, а тя няма толкова пари. Нито пък аз.

– Сестра ви наистина сутринта купи от мен тази огърлица – с топъл глас отговорил бижутерът. – И плати за нея най-високата цена. Тя даде всичко, което имаше. А сега вземете обратно своя подарък и се приберете у дома при своето семейство, за да отпразнувате рождения си ден. И знайте, че имате цялата любов на света. Защото да обичаш безрезервно, означава да дадеш всичко, което имаш.

* Притчата е част от сборника "Предай нататък любовта. 150 истории за чудото на живота"

Децата се раждат със свой собствен оптимизъм. Те притежават чистота и простота, за каквато можем само да мечтаем.

~ Мешел Ндеджеочело

[vprki]

Критичен поглед: Много филми на СФФ са фокусирани върху отношенията в семейството

Заради пандемията от COVID-19 тази година е извънредна и за 24-тия Международен София филм фест – наложи се отлагането му, а след това се раздели на лятно и есенно издание. Първото се състоя от 25 юни до 19 юли 2020. Освен прожекциите в Дома на киното и на открито (Платформа А-6 на НДК, G8 и Военна академия), за първи път имахме възможност да гледаме филми онлайн. Написа за „въпреки.com” кинокритичката Геновева Димитрова.

Публикуваме в две части нейния задълбочен анализ за необичайния тази година формат на София филм фест и филмите, които организаторите му успяха да представят в богата селекция, въпреки извънредното положение и тежката ситуация за културния сектор.

За разлика от предишни години, когато шеметно кръжах между различните локации на МСФФ, сега на спокойствие изгледах двайсетина заглавия от различните програми, а други бях гледала преди. До един филмите ми се сториха интересни. Е, някои не бяха кой знае какво, но преобладаваха силните. Чрез тях днешността се показа като глобална неразбория, а киното – като въодушевяваща алхимия от минало, настояще и бъдеще. Дали се дължи на собствената ми селекция или на моментното състояние на киното, но прави впечатление, че повечето филми са фокусирани върху отношенията в семейството – екстремна ситуация, неразбирателства между родители и деца, между сестри, между социални служби и баща, смърт, заместване срещу хонорар на липсващ близък, семейна стратегия за бягство от мизерията, осиновяване на трудно дете, спасяване на бежанче...

“Медена земя”

Независимо дали са драми, мелодрами, хорър или комедии, дали изследват случващото се в духа на новия социален реализъм или са съсредоточени в психологическото разгръщане на герои и ситуации, дали са положени в съвременността в миналото или фантастиката, филмите темпераментно и занимателно говорят за агресия и благородство, вина и утеха, неразбиране и проумяване, помирение и опрощение, обич и жертвоготовност. Вече съм писала във „Въпреки“ за огромния южнокорейски успех „Паразит“ на Бон Джун-хо и северно-македонската документална сензация „Медена земя“ на Тамара Котевска и Любомир Стефанов с невъобразимата повелителка на дивите пчели Хатидже /можете да прочетете тук – б.р./

“Сестра”

Победителят в конкурса за първи и втори филм е вече известен – „Сестра” (2019, България/ Катар) на Светла Цоцоркова. Ситуиран предимно в неразпознаваем Троян, филмът се занимава с трудното днешно оцеляване и свадливо живеене на майка (Светлана Янчева) с две пораснали дъщери. По-малката (чудесна Моника Найденова, за която е писан сценарият) е вироглава, цинична и нетърпима. Но с развитието на действието тя се активира и, срещнала се лице в лице със злото, претърпява катарзис. В този отново невероятно красив филм, подобно на дебюта на Светла Цоцоркова „Жажда”, заснет пак от Веселин Христов, но в различен визуален ключ, се случват разни съдбовни и не толкова неща, звучи вулгарна народна песен и друга симпатична, която изпълнява докторът (прекрасен Валентин Ганев), сипят се безброй ругатни от женски уста. Агресията се вихри на екрана – физическа, словесна, социална. И въпреки това филмът излъчва топлота, а Светлана Янчева е невероятна, както обикновено, и най-вече с изригналия финален монолог.

“Нина”

„Нина“ (2019) на Христо Симеонов е победител в конкурса за български късометражен филм. Той е сегмент от независимия омнибус „7“, посветен на Пловдив – европейска столица на културата. Младият рицар на социалната будност Христо Симеонов (носител на 3 „Златни рози“ за късометражен филм: за „Синът“, „Гората на Димо“ и „Нина“) ни показва 13- годишната мургава джебчийка (Пламена Стефанова) в действие, заснета вдъхновено от Веселин Христов. Обикаля гара, заиграва се с куче, спи в едно легло с възрастен мъж (Борислав Русев), а родителите й са в Плевен. Последното научаваме, след като е хваната на местопрестъплението, когато свива портфейла на Яна (Маргита Гошева). Хватката на филма е, че, вместо да извика полиция, тя се нахвърля върху човека, който е открил кражбата, и завежда Нина на обяд. На финала, вместо във влака за Плевен, крадливото момиче е отново на пловдивската гара. Атмосферата е автентична, както обикновено при Христо Симеонов. Любопитно е, че сценарист е финият изследовател на млади души Константин Божанов.

“Три сестри”

И, ако не успях да „уловя” много филми от главния конкурс, в Балканския изгледах няколко доста въздействащи, които дават знак за силното кино на региона. „Три сестри” (2019, Турция/ Германия/ Холандия/ Гърция, Награда за балкански филм) на Емин Алпер разказва за младите Рейхан, Нурхан и Хава в окаяно анадолско село, завърнали се принудително от големия град и живеят мъчително при схоластичния си баща Шевкет и в допотопния бит на малката къщурка. Забременяла извънбрачно в града, той жени набързо Рейхан за необуздания местен овчар Вейсел. Въпреки, че го използва за секс, тя го презира, както и всички в селото, защото е жалък, а, след като поради безумие причинява смъртта на бебето й, той, сломен от злощастия, се обесва. Багажът на малката Хава е неизменно готов за път, Нурхан се разболява лошо, Рейхан е отново бременна... И трите, като сестрите на Чехов, мечтаят да заминат надалеч. Филмът е и социално, и емоционално режещ. Заснет в нисък ключ, той е дивно красив. Стилистиката му препраща към вълшебното кино на Нури Билге Джейлан, но е с повече остроумие.

“Баща”

„Баща” (2020, Сърбия/ Франция/ Германия/ Словения/ Хърватия/ Босна и Херцеговина) на Сърдан Голубович е разбиваща драма за достойнство на дъното. Млада майка на две деца се самозапалва от отчаяние, социалните служби отнемат момченцето и момиченцето от баща им Никола (Горан Богдан), тъй като липсват условия да бъдат гледани нормално – дори течаща вода няма в полупразната къща. Той не може и не може да излезе на глава с бюрокрацията. Но е непримирим и стига пеша до Белград и министъра, преодолявайки препятствия. Изключителен актьор е Горан Богдан – събран и енергиен.

“Бащата”

„Бащата” (2019, България/ Гърция) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов бе показан на София филм фест след „Кристален глобус” от Карлови Вари и куп други национални и международни награди. Този път талантливите автори зарязват новия социален реализъм и се впускат в интимността (по собствени преживявания). Въпреки, че не изпускат детайли от българската мизерия, се потапят в екзистенциалните колизии на своите герои: синът-режисьор на реклами Павел (Иван Бърнев) и бащата-художник Васил (Иван Савов). Всичко започва с провинциалното погребение на майката Валя, починала внезапно и оставила подире си бездна – особено за чепатия Васил, който я е тъпкал цял живот. Историята е и тъжна, и абсурдна, и катарзисна. „Бащата“ е драматично-комично road movie. Както винаги, камерата на Крум Родригес е чувствителна и тръпна, улавя и най-мимолетния детайл от средата и поведението на героите. Запечатва емоции. Във филма има тишина, но и сугестивната музика на Христо Намлиев. Авторите залагат на своите постоянни актьори и улучват в десетката. Побелелите и светлооки Иван Бърнев и Иван Савов поразително се справят с предизвикателствата на персонажите си. Ще останат в българското кино като един от най-харизматичните мъжки дуети.

“Полусестра”

„Полусестра” (2019, Словения/ Македония/ Сърбия) на Дамян Козоле разказва за сложните отношения между Ирена (Урша Менарт) и Нежа (Лиза Марийна) с общ баща. Те са от красивия крайбрежен град Изола и отдавна не са се виждали. Но, тъй като фризьорката Ирена се развежда и няма достатъчно пари, а Нежа ще учи в Любляна магистратура, се налага да споделят общ малък апартамент, чийто наем плаща бащата. Ирена е крехка и объркана чистница, не се разбира с майка си, не иска да вижда съпруга си - н��трапник. Нежа е нейната противоположност – сприхава мъжкарана, за която хигиената няма значение, но пък е привързана към майка си албанка. И двете пушат като издънени, и двете имат псориазис. Филмът деликатно изследва мъчителното им общуване, завършило като сестринска близост на морския бряг в Изола.

„Бог съществува, името й е Петруния”

Един от фестивалните ми фаворити тази година е от Балканския конкурс – „Бог съществува, името й е Петруния” (2019, Северна Македония/ Белгия/ Франция/ Хърватия/ Словения“), Награда за балкански филм на гилдия „Критика” към СБФД) на режисьорката Теона Митевска. 32-годишната Петруния (Зорица Нушева) е неугледна безработна дебеланка, завършила история и живееща с родителите в Щип. В един януарски ден тя, напълно отчаяна, се хвърля в реката подир кръста, хвърлен от попа. Църковният канон повелява само мъже да се борят за него. Който го хване, го очаква късмет. Но го улавя Петруния. В скандала с изваждането на кръста от жена се намесват възможно най-абсурдно полицията, телевизията, попът, прокурорът, обезумелите мъже с наранено его, майката, бащата... Петруния е отведена в участъка – не е арестувана, но и не я пускат. Амбициозна репортерка с дъвка (Лабина Митовска, сестра на режисьорката и един от продуцентите на филма) непрестанно подканва апатичен оператор да снима. Застава зад младата жена, но работодателите й не се интересуват от новината. Междувременно млад полицай се увлича по Петруния... Чрез един на пръв поглед нищо и никакъв акт филмът безкомпромисно, просто, забавно и талантливо представя целия обществен хаос – никой не е пощаден. И е свирепо, и е смешно. И, въпреки локалността на случката, внушенията са универсални. И няма никакъв войнствен феминизъм – просто е разказана радикална история за сляпото следване на традициите и тяхното разрушаване. ≈

Текст: Геновева Димитрова

Снимки: архив на София филм фест

P.S. За филмите, извън конкурсната програма, четете в следващия текст на Геновева Димитрова.

[itonlygetsharder]

Ще дойде ден

ще дойде ден, никой няма да очаква, никой не е мислил, но ще дойде ден. Никой не е смятал че ще дойде точно този ден, но уви. С лекотата на тежки думи, с усмивката на изронена сълза, с звука на забравените ласки, някой ще каже. Няма да му бъде лесно, а думите ще бъдат прости. “Няма го”, “Замина си”, “Отиде на място където вече няма да можете да го наранявате” и да му пишете и да не пишете, няма да ви отговори. Звънете му, но ушите ви ще чуват само празнината на собствените ви мисли. Ще сте закъснели. Къде той беше наранен. Къде бяхте когато с онази лъжлива усмивка казваше, че всичко ще се оправи, че не му е нужна помощта. Спахте ли? Не. Точно тези от които имаше нужда, същите го наранихте. Изпратихте в забвение, прокудихте от таз земя. Няма го сега, нима това искахте? Ще усетите лекотата на стъпките му в празните погледи на приятелите си. Ще видите онези които го познават и буцата в гърлото няма да ви позволи да им кажете “Здравей”. Ще видите празнината в сърцата на едно семейство. Не и те не го обичаха. Той беше само товар. Товар, но някак необходим. Сега той изсипа своя товар. Усещате ли го? Тежи на вас. Тежи ви, че го няма. Някак липсва. Винаги е бил там, а сега го няма. Семейство седнало на маса, но някак е тихо. Можеш да чуеш как се носи във въздуха, носи се онази напрегнатост. Кой е бил виновен. Малката сестра която не спира да реве, която пита майка си как се е случило и не може да разбере. Та той изглеждаше сякаш няма проблеми. Или малкото братче, което винаги се е смеело, сега някак мълчаливо стои и не може да говори. Отвори ли уста заеква. Той още не разбира, но усеща. Усеща всичко. Бащата който се е хванал за главата, впил пръсти в косата си, а сълзите му капят в чинията пред него която дори не знае как е успял да занесе до масата с треперещите си ръце. Къде е мама? Не... Не е на добре. Тя е майка, парченце от нея липсва, тя е изгубена. Плачеща, не може да говори, не може да диша, иска ѝ се тя да беше загинала. Иска ѝ се да можеше за последен път да чуе гласа му, да го прегърне, да му каже колко много го обича. Един последен шанс. Но е късно. Сега тя реве. Заключена. Сама в тъмната баня, реве и не може да отекне сълзите си. Не може да го приеме. Къде е малкото ѝ дете сега? 

[margarita-m-m]

Запознахме се на едно парти по случай рождения ден на общ приятел. Цяла вечер около мен се навъртаха много ухажори, но нещо в него грабна вниманието ми. След партито ме покани на кафе. Беше плах и притеснителен. Когато отидохме в близкото кафене и си поръчахме по едно кафе, изведнъж той повика сервитьорката и й поиска сол. Стоях втрещена и мигах с очи. Сервитьорката, явно свикнала със странните вкусове на клиентите, му донесе солницата. За моя още по-голяма изненада, той поръси кафето си със сол. Когато го попитах защо го прави, той ми отвърна: - Когато бях дете имахме вила край океана. Там прекарвах целите си лета, заедно с майка ми, баща ми и по-малката ми сестра. Соленият вкус на морето е свързан с прекрасни и топли спомени. Обичам този вкус и усещането, което ми носи. Когато отпивам от соленото кафе, в мен нахлуват спомени за океана, семейството и безгрижните летни дни. Родителите ми все още живеят във вилата и понякога много ми липсват. Очите ми се насълзиха. Разбирах го, защото аз също бях израснала край морето. И моите родители живееха далече и ми липсваха безкрайно много. Това беше първата среща с моя бъдещ съпруг. Оженихме се. Имахме две прекрасни деца и четирима още по-прелестни внука. През целия ни живот заедно той пиеше солено кафе. След 50 години семеен живот моят съпруг почина. Един ден, почиствайки кабинета му открих плик, на който с неговия почерк пишеше: „За теб, любима моя!" Отворих го: „Мила моя, Един грях лежи на моето сърце. И това е лъжата за соленото кафе. В деня на първата ни среща толкова се бях притеснил, че когато повиках сервитьорката, вместо захар й поисках сол. Всички погледи бяха вперени в мен, включително и твоят. Истината е следната. Аз не обичам солено кафе. То има доста неприятен вкус. Да имам теб беше най-голямото щастие в живота ми и аз дължа това щастие именно на соленото кафе. Ако можех отново да се преродя, бих искал пак да те срещна и пак да прекарам целия си живот с теб. Дори и това да означава цял живот да пия солено кафе. Обичам те безкрайно!" От очите ми се стичаха сълзи, които капеха върху хартията. Един ден, знаейки за странния навик на дядо си, едната ми внучка ме попита: - Бабо, какъв вкус има соленото кафе? - Сладък, много сладък – отговорих й аз. Дори подправена със сол, любовта има много сладък вкус!

[krug-movement]

„МУЛТИКУЛТУРНИЯТ ГРАД” ЗА 12-ти ПЪТ В КЪРДЖАЛИ & 12th edition of the "Multicultural City" Initiative

Тазгодишното издание на съвместната фестивална инициатива „Мултикултурният град” на Арт движение КРЪГ и Община Кърджали, която се провежда за 12-ти път,   разширява географската карта на местните културни събития с участници от Лондон и Бурса и „пренасяне” на акции и дейности от Кърджали към Момчилград, Ардино и Ловеч.

Един от гвоздеите в програмата тази година са двете сестри, родени в село Мост и   израснали в Турция, които днес се връщат в родния град, за да представят два различни свята – светът на изкуството и светът на науката.

„Мултукултурният град” се открива на 3 май с изложбата "Pursuit of Liberty" /Стремеж към свобода/ на по-малката от тях Недрет Пекчан, която от години живее и работи в Лондон. Това е първата й самостоятелна изложба в България, а досега е участвала в десетки общи експозиции в различни европейски градове. Завършила е изящни изкуства в университета „Мимар Синан” в Истанбул и е специализирала в Университета Кастилия Ла-Манча в Толедо. На 25 май в Арт галерия Кръг ще бъде представена нестандартна експозиция с текстове и фотографии от изследването на нейната сестра Нергис Имамоглу на тема „Интимни и сакрални пространства на паметта в Източните Родопи”. Нергис в момента е докторантка в Историческия факултет на Университета „Улудаг” в Бурса. Темата на дисертацията й „Православната култура на Балканите през Османския период (по български извори от 18-ти век)”.

На 20 май в програмата на „Мултикултурният град” са предвидени две акции с младежи от СУ „Васил Левски” в Ардино с акцент върху творческото писане и в Духовното училище в Момчилград с акцент върху съдбата на духовните храмове у нас. И двете акции са посветени на Световния ден на културното многообразие за диалог и развитие, който се отбелязва по целия свят от 2001 г. до днес. Ще бъдат обявени и резултатите от областния младежки конкурс „Напиши ми стих и вземи сърцето ми за спомен”, който се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.

Снимка: Вилдан Байрямова

На 23 май в рамките на фестивалната програма ще бъде официално открит паметен знак на къщата, в която се е родил Давид Хаим Овадия, поет, преводач и антифашист, и съвместно със СУ „Петко Р. Славейков” ще се проведе литературна акция „Аз вярвам в мълчаливата любов” в негова памет.

Давид Овадия, поет, преводач и антифашист

Церемонията за връчване на наградата „Мултикултурният човек’2019” ще се състои на 7 юни, а второто издание на кулинарния празник „Шатри за приятели” ще представи мултикултурна кухня от бабини гозби на следващия ден.

Програмата от събития ще приключи на 14 юни с гост-изложба на Кръг „Молитви на 5 езика” в Ловеч, която ще бъде представена там по покана на областната управителка г-жа Ваня Събчева.

[flyarabella]

Namaste

Разпадах се на съставните си атоми. Непоносима жега, която разтапяше камъните под краката ми. Въздухът трептеше пред очите ми, влагата отнемаше всяка глътка кислород. Близо бях – пазарът беше на метри точно пред мен. Пазарът, мястото където можеш да видиш всичко и всеки. Онова съкровено пространство, което пази историята, езика и пулса на всяка нация. Пристъпих тихо под огромния купол. Сякаш влизах в църква. Заля ме вълна от звук и светлина. Сергии с подправки, плодове, вещи. Разпилени хаотично, като дрехите, които сваляме преди да се любим. Подредени строго: от подправките – към килимите. Очите блеснаха, дланите се изпотиха, раницата олекна. Не разбирах нищо. Хората около мен говореха поне 7 индийски диалекта, абарски, фарси и нещо, което смътно наподобяваше английски. Хората говореха, а аз попивах всяка фраза осъзнавайки колко съм малка. Пазарите притежават притегателна сила за мен, защото в тях всеки ден се разказват хиляди истории. Пазарите са като библиотеки, пълни със съдби, персонажи, истории. Седят, чакат те да ги видиш, усетиш и разкажеш.  Приближих се до малката сергия с подправки. От всякъде ми подсвиркваха и подвикваха. Хинди, фарси, урду, арабски. Усмихвах се и в отговор получавах поток от позитивна енергия, придружена с безумно ръкомахане. Спрях се при нея заради ръцете ѝ. Дребни длани, изпъкнали стави, чисти нокти. Едната ръка беше потънала в чувал с дребна леща и я галеше така, сякаш гали дете. Възрастна около 60 годишна индийка облечена в скромно сари. Гледаше в нищото и сякаш си говореше сама. Нямаше много артикули на нейната сергия, но компенсираше с изключителна подредба. Подправките ѝ бяха подредени по цвят. От жълтата куркума, до яркия шафран сложен на централно място. Спрях се пред погледа ѝ и се усмихнах. Извадих от раницата бутилката с вода, за да мога да се подкрепя преди изпитанието наречено комуникация с индиец. Не очаквах да говори английски. Не очаквах също да ми предложи студена, прясна вода. Скара ми се, че топлата вода от пластмасови бутилки е вредна. И че пластмасата е вредна. След студената глътка вода започна да разказва. Караше ме да бъркам в чувалите и да усещам всяка една подправка, за която говори. Едната ръка в чувала, другата във въздуха докато кротко реди прости английски думи. Жълтата куркума, първата подправка поникнала при създаването на света. Потърка лицето ми с нея и обеща, че ще премахне белега от п��есата за коса, който имах от скоро. Кардамонът, който беше ярко зелен. Разчупи една шушулка и изсипа малките ароматни зрънца в шепата ми: „Помириши! Мирише на мъж! Мирише на любов“. Кърито, което приличаше на слънчогледови поля. Насълзиха ми се очите, щом топнах пръст в него. Тя се засмя и каза, че трябва да ям люто, за да родя синове. Иначе ме чакали само дъщери. Твърдеше, че говори с подправките. Че те пеят и тя ги чува. Синът и бил в Щатите, дъщерите женени в Панджаб, а тя тук, заради своята сестра. Имала пари от сина, но нямала с кого да си говори. За това била на пазара. Даде ми още малко вода, защото кърито изгаряше всичко в мен. После ме накара да сдъвча малко кимион и каза, че ще мине. Напълних раницата с кардамон, звездовиден анасон, гадното къри, което още ми стои в шкафа. Подари ми куркума, която изтри белега от пресата. Наля ми прясна вода в омразната пластмасова бутилка. Обещах ѝ, че ще дойда пак. Тя се усмихна и каза, че ще се срещнем отново. Била убедена. Прибра ръка към гърдите си и със сериозен тон прошепна „намасте“.  Щом влязох в апартамента се засилих да изхвърля пластмасовата бутилка. Погледнах ръцете си – бяха жълти, оранжеви, червени. Миришеха на слънце, земя, мъж и подправки. Разпадах се на съставните си атоми. 

[deiphobahileev]

По-голямата сестра

  Ти си по-голямата сестра Защото няма как в този живот Да си била по-голямата ми сестра Аз съм първородния след мен Майка имаше спонтанен аборт С по-малката ми сестра но ти Ти си по-голямата сестра Аз съм лигльо цял живот съм бил Каквото и да съм преживял се чувствам Малък пред теб защото ти си по-голямата Искам да се сгуша в теб и да бъда По-малкия брат лигльото плачльото Глезльото маминото синче ти си По-…

[petarnizamov]

Норвежко дете за социални грижи за деца пише:

” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости.

Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и там, те просто излъгаха […] и се опитваха да ми промият мозъка няколко години, в четири различни приемни домове за седем години.

Наистина се надявам, че системата за социални грижи за деца е затворена, за да не се налага другите да страдат, както аз трябваше.”

Източник: bodposten.no

  Мирна манифестация се проведе пред посолството на Нидерландия в подкрепа на бащата на Атила – българско момче, което е в приемно семейство в Холандия. Всеки момент се очаква произнасянето на присъдата на Холандския апелативен съд в Хага.

Протестиращите проведоха колективна разходка до БНТ в протест за това, че по думите им телевизията отказва да излъчва материалии за Атила и за други откраднати български деца.

“Колко струва мълчанието на платените медии на българския данъкоплатец? Дали да не спрем да плащаме за този лукс: МЪЛЧАЩА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВ ИЗИЯ?”

Един българин не е виждал своя син вече пет години, защото чужда държава е решила, че за малкия Атила е по-добре да живее не в родината си с биологичния си баща, а в приемно семейство – тъмнокожа гей двойка.

Миналата седмица !!! Нов случай !

Семейното гестапо отне БЪЛГАРЧЕ в Хамбург.

Българско семейство, живеещо в Хамбург, търси помощ от институциите у нас, след като 7-месечното им бебе било отнето вчера от Германската агенция за закрила на детето.Причината: лекари се усъмнили, че детето е тормозено в семейството. Държавната агенция за закрила на детето, ��инистерствата на външните работи и на правосъдието, както и посолството ни в Берлин извършват спешна проверка по случая, предаде БНТ.

Очевидно отнеманията на деца не са въображаеми страхове на родителите, които протестираха цяла година без да бъдат отразени в т.нар. медии.

Ние от Българския юридически комитет и ПП РОДИНА сме подели тази борба първи още през 2015г. и няма да допуснем да бъдат възприети болни модели при закрилата на децата и в България.

ЗАКОНО-ПРОЕКТ ПРОТИВ ДЖЕНДЪР ОБРАЗОВАНИЕТО В УЧИЛИЩАТА

По-долу можете да видите малка част от случаите на БЮК .

Емигрирали в Германия преди година. Там станали и родители. След 11 години чакане за рожба – Катерина се появила на бял свят, за да зарадва Мирена и Георги. Обратът в живота им обаче настъпва скоро – на 20 декември семейството претърпява катастрофа в Унгария.

Пострада най-много дъщеря ни – Катерина. След катастрофата дойде Бърза помощ. Настаниха ни в болницата в Кечкемет. Прегледаха само мен. Детето не го прегледаха, въпреки нашето настояване, защото тя плачеше през цялото време”, разказва Мирена Славова – майка на Катерина.Веднага след като се върнали в Хамбург, отишли отново в болница. Прегледът продължил 5 часа. Малката Катерина имала кръвоизлив в главата. Наложила се животоспасяваща операция. Докторът открил и по-стар хематом. Той не бил от катастрофата.След тази операция докторите са информирали социалните служби, че има евентуално насилие вкъщи.

Мирена Славова: “При първия разпит казаха, че не намират нищо нередно и затова поискаха моето съгласие да отнесат случая до Агенцията за закрила на детето.Майката се съгласила. Проверката продължила. Рентген, компютърна томография и ядрено-магнитен резонас били достатъчни за решението на Агенцията за закрила на детето в Германия:”Излязоха със заключението, че с детето е злоупотребявано по точно определен начин – хванато е подмишниците и е разтръскана главата силно поне 10 пъти”, обяснява майкта на Катерина.Родителите – отричат. Разпореждането на агенцията: да се отнеме незабавно детето. Това се случило вчера.”Накараха ме да й приготвя любимите нейни неща – играчки и подобни. Донесоха ми я. Казаха ми, че имам право само на една целувка с нея, без да я докосвам, защото било опасно и от тогава не съм я виждала”, казва Мирена Славова.Георги Славов е бащата на Катерина. “Първо се свързахме с немски адвокат – веднага се заема със случая. За него не бил първи.Седеммесечното момиче вече е в приемно семейство в Германия. В родния на майката град Кубрат – близките й недоумяват – защо се е стигнало до отнемане на детето от семейството”.Абелита Христова – сестра на Мирена: “Сестра ми е много любвеобвилна. Аз не вярвам някоя майка да може да причини нещо такова на собственото си дете, нито пък баща”.Лекарят от германската болница, който е оперирал Катерина, днес не вдигаше телефона си.

КОГАТО ДЪЩЕРИ НА НАЦИЯТА ИСКАТ ДА СТАНАТ НЕЙНИ СИНОВЕ

Ние от ПП “РОДИНА” сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.

След нашите общи усилия , най-накрая беше спряна скандалната и неморална т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030г.” Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат.

КАК СЕ ОТНЕМАТ ДЕЦА НАСИЛА В БЪЛГАРИЯ ОТ ГОДИНИ. По-долу можете да разгледате видеотеката на “Български юридически комитет” на случаи на отнети деца от социалните в България и върнати от нас на родителите им след заведени безплатни дела.

ДЕЦА ПОД ЗАКРИЛА СА ПУСКАНИ ДА ПРОСТИТУИРАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЧНИ ВЪВ ВАРНА

ВНИМАНИЕ ВИДЕОТО СЪДЪРЖА БРУТАЛНИ СЦЕНИ !Отнемане със сила на детето на един русенец Teodor Dalakmanski. Ние от “Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства (БЮК)” и ще направим всичко за да върнем детето при бащата !!! Смърт за безпардонните, безжалостни и безскрупулни социални работнички (разбойнички) от “Държавна агенция за закрила на детето” :

#gallery-0-5 { margin: auto; } #gallery-0-5 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 33%; } #gallery-0-5 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-5 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Политическо движение „РОДИНА“ набира честни и неопетнени членове за нова България

Благодаря на нашите приятели навсякъде и тези, които се отзоваха на порива да опазят децата си от лапите на една безскрупулна машина за отнемане, развращаване и продажба на деца. Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме поели борбата преди години за спиране на порочната и продължаваща десетилетиоя практика на отнемане на деца от годни, но бедни родители и продажаба на децата им на чужденци . Всички, които следят проблема, знаят за отнетите три деца на вдовицата от Сливен, за 11-те оптнети деца на най-голямото българско семейство от Русе, на отнетото незакърмено още пелкеначе с баба, недолюбвана от кмета на с. Арда , Смолянско. Все случаи , в които все сме успявали да върнем децата след съдебни дела, заведени безплатно от нас. Но ние не можем да обхванем всички случаи. Разбира се, че става въпрос не за законна, а за корупционна и рекетьорска схема със замесени социални работници на най-високо ниво. Все пак се намираме на нашите географски ширини и тук насоката на всяко подобно действие със замесени държавни висши служители е с цел обогатяване по незаконен начин. Не искаме поривът на народа да бъде яхван от политически лица, които имат изгода от това да си правят ПИАР преди вота. ВМРО не закъсняха да се самоизтъкнат, че те били едва ли не двигател за народните вълнения и възмущения, довели до спиране на т.нар. “стратегия”. Нека не забравяме, че Ангел Джамбазки гласува “въздържал се” при приемането на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Ковенция, която задължаваше да има обяснителни уроци в училище , които да насочват децата към промяна на пола им. С една дума, да им казват, че не е задължително момчетата да са момчетата и момичетата – момичета и има начин това да се промени. Разбира се зад това “не” стоят големи медицински холдинги, които са превърнали смяната на пола в индустрия, която се рекламира по този извратен начин. на децата ни. Тази победа е на независимите граждани. На традиционното семейство. На традиционното християнство и християнско-житейски морал. На децата На родителите. Без значение цвят , политическа принадлежност, възгледи и т.н. Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. Сага има избори, не е изгодно да се продължава въпреки красноречивото неприемане на обществото, изразено в хилядите участници в социалните мрежи.

Тази стратегия се прокарва отдавна малко по малко. Сега искат да я узаконят и да действат безразборно и безнаказано… Защото досега успявахме съдебно да връщаме отнетите деца и дори няколко директорки на областни дирекции бяга уволнени след като доказваме в съда тяхното тенденциозно отношение. С тази стратегия се цели точно това. Да имат формални основания. Бебе Александър , което върнахме на мама Симона с БЮК-Български Юридически комитет-защи��а на гражданите с… И адвокат Петър Николов днес се чувства прекрасно при мама след като го изтръгнахме от лапите на държавата в лицето на ДАЗД и АСП .

НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030!

БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия

НОРВЕГИЯ – СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ

Петър Низамов върна децата на Даниела Колева от Сливен Майката,на която социалните отнеха трите деца

Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет.

Втора част на извращенията на Държавата срещу най-голямото българско семейство. Отнетите 11 деца на най-голямото българско семейство, които бяха върнати след 11 дела, които бяха спечелени от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства.

Взимаме първото върнато дете от от единсдесетте отнети деца на най-голямото българско семейство !!! Ние , Адвокат Петър Николов и Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства БЮК се преборихме децата да бъдат върнати на родителите им.

http://www.bgdnes.bg/Article/6845627 https://offnews.bg/…/sotcialnite-otneha-11-detca-na-semejst…

“Децата на Ивелина и Красимир искат да се върнат при родителите си Държат децата на 11-членното семейство като затворници, те не спират да плачат, казва адвокатът на фамилията “Децата плачат, търсят родителите си, викат майка си и баща си. Виждал съм го с очите си.” Това разказва потресеният адвокат на семейството с 11 деца от Русе Петър Николов, които държавата отне, за да предаде на приемни семейства. “Виждах как децата плачат за родителите си. Как ги търсят. Трудно е човек да опише такива срещи! Децата нямат правото да говорят по телефон насаме с родителите си и често им се отказва свиждане. Условията са като в затвор”, потресен е юристът. Николов се занимава с казуса, който трогна цяла България от месеци. Юристът води дела за всяко едно от отнетите 11 деца на двойката, която изгуби дома си при пожар през януари.” “Социалните решиха да отведат малчуганите и да ги настанят в приемни семейства или кризисни центрове, тъй като родителите им били рисково семейство. Сред мотивите за отнемане на децата от Ивелина и Красимир Зартови са, че едното е хванало въшки, друго било със счупени очила, а трето скачало по масата в кухнята. Николов засега се е преборил със съда за три от отнетите дечица, разказа самият юрист. “Досега пазих една новина в тайна заради моите клиенти, но вече мога да я съобщя. С две съдебни решения Районен съд – Бяла, отхвърли исковете на дирекция “Социално подпомагане” за настаняване в приемни семейства на децата Кристиян и близнаците Богомил и Виктор като неоснователни и недоказани”, разказа вчера Николов. Въпреки успеха юристът признава, че ситуацията е много тежка заради реакцията на децата. Плач, сълзи, срещи с мама и татко само по график и пред съдебната зала. Това е съдбата на 11-те деца. Малчуганите непрекъснато плачат, а едно от децата изпаднало в нервна криза още на първото дело. Тогава 14-годишната Илияна се разплаква истерично и властите са принудени да изведат детето от съдебната зала и да го разпитат в “синя стая”. Николов се надява социалните да откажат обжалването на решението на съда и поне три от децата да успеят бързо да се върнат при семейството си. “Ако решенията не се обжалват, децата ще бъдат върнати при семейството си в най-близко време”, надява се юристът.”

След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище

Оказва се, че на всяка майка може да и бъде отнето бебето, дори преди да го закърми. САМО ПО НЕПРОВЕРЕНИ ДОНОСИ. Днес проведохме така очакваната среща със социалните в Смолян, заедно с адвокат Петър Николов от председателстваният от мен „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, майката и бабата на отнетото пеленаче. . Оказва се, че според социалните бебето било под риск, който, представи си, налага незабавно извеждане от майчината гръд, защото кметът на село Арда – ……., който според моето обосновано заключение има лична вражда с бабата и за това наказва две поколения – майката на бебето и самото бебе… Заради бабата. Цитирам негов много близък роднина пред момче от селото : „Теб, ако цял живот някой те плюе, какво ще направиш?“ – визира се кмета и сигналът, който той е пуснал до АСП – Смолян срещу майката и бабата. Според това, което казаха директорката и социалните работнички, изразено днес на срещата между мен, адвокат Петър Николов, майката, бабата и социалните в сградата, където се помещава ДА „Закрила на детето“… Имало сигнал от кмета – цитирам- че бабата била алкохоличка, което е пълна лъжа, на как то касае майката и бебето? Освен това, щом бабата пиела, означавало, че няма кой да помага на майката и това вече водило до невъзможност майката да си гледа бебето. Пълен абсурд и параграф 22 ! Попитах ги. Как установихте това обстоятелство? Хващали ли сте я пияна, да пие? Без отговор.

Петър Низамов помогна на Майка с две деца от Бургас, измамена и оставена на улицата. Ами кмета, дето тя била „плюла срещу него цял живот“, явно нямало какво да направи и решил да вреди не само на нея, ами и на още две поколения след нея. И забележете как ! Чрез отнемане на дете ! Ако иска да ме съди, но това е башибозук, а не кмет ! Моите впечатления са, че до сега за две срещу продължили почти цял ден не съм усетил бабата да мирише на алкохол, нито да трепери от абстиненция ! Според мен много говори и така си е натрупала този „солиден“ враг – селски кмет, който като един истински феодал е разпределил рожбата им да бъде наказана, защото бабата го била „плюла цял живот“. Според социалните устен сигнал от болницата, където раждаш и докато си в реанимация след усложнения след секцио, лекарките в болницата установили родителски дефицит у майката, защото не кърмела детето. Ама то детето било в ковиоз, представете си ! В ковиоз и да го кърми … Само ‘дето майката е вкарана в реанимация и преди да излезе от там, бебето е било вече предадено на приемно семейство. Само ‘дето майката е имала кърма, но сега след този стрес – няма … И няма да има повече. За това бебе кърменето свърши преди да е започнало… Само ‚‘дето ходих до селото и питах хората и според тях, нито бабата е алкохоличка, нито майката има родителски дефицит.

Въобще версиите им доста се пообъркаха, аз дори забравих какво ме лъгаха в началото и как стигнаха до лъжите в края на разговора. Ама това беше срещата на „големите усмивки“.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ СОЦИАЛНИТЕ В СТРАХОВИТАТА БАНЕВЕРН Лицемерие на високо ниво. Все едно не са отнели дете от майка, все едно това е нищо. Усмихват ни се на мен и на адвокат Николов, усмихват ни се, помислих си , че съм на някоя сбирка на класа. И на майката и се правят на приятелки… Аз щях да повърна, честно ! Едно ви гаранитирам, че ще стигнем до дъното, както на този случай, както и ще разследваме сигналите за откраднати ливади, гори в землището на с. Арда. Да гласувалите мъртви души, присъстващи в избирателните списъци на селото. Как в с. Речани никой не е гласувал за кмет, защото … Цитирам жителите : „��ака ни казаха ! Да не гласуваме за кмет!“ И те не са гласували. Обаче от къде идват тези гласове в избирателните списъци на с. Речани, щом хората не са гласували, защото „така са им казали“.

НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО – кампания на СОРОС за отнемане на децата, както се случва в Норвегия.

Веднага след намесата на БЮК майката Симона успя да прегърне бебето си

Разказ от първо лице за Барневерн и отнетите деца в Норвегия.

За Барневерн и отнетите деца в Норвегия. Разговор с човек от кухнята. Valentin Ivanov Jelev разказва за премеждията си с отнети деца В Норвегия. БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Разговор с човек, познаващ в дълбочина Барневерн и методите му. Брутален разказ за отнети стотици деца от годни родители за бутафорни причини и невърнати след това. Случаи на сменени самоличности на деца за да не бъдат открити от родителите си. Защо сме против стратегията ли? Защото въвежда понятиоя непознати за нашето общество и правна система. Защото въвежда прецедент в нормативната ни система като допуска за разглеждане анонимни сигани, недопустими до сега съгласно общия закон. Защото не си поставя за цел децата да растат при биологичните си родители, а разглежда като равностойна на семейната – алтернативната грижа. До сега съгласно закона, всички действия на социалните са насочени към преодоляване на евентуалните липси в родителските капацитети и децата да бъдат върнати в биологичното си семейство. Такава цел липсва съгласно т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030”. Това са необходимите правни вратички и условия за могат спокойно ДА КРАДАТ ДЕЦА И ДА ГИ ПРОДАВАТ БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ.

Г-н Карбовски, моля излъчете спряното ни от #bTV предване за съдийската мафия и предаването на деца на педофили-бащи чрез освидетелстване на здрави майки като луди от едни и същи вещи лица (експерти) към Варненския съд и едни и същи съдебни състави, отговорни за това. Освен това, нека да бъде направено и онова предаване, за което говорехме преди 3 месеца, за майката в с. Арда, Смолянско, с отнетото непроплакало бебе, което ние върнахме. Така, смятам на хората ще им стане ясно колко мрачна е действителността и колко още ще почернее след приемането на т.нар. Стратегия за детето. . С Уважение Петър Низамов

Това е интервю с майка и баба на отнето новородено. Чуйте как са подходили социалните и защо са отнели бебето. И най-вече обърнете внимание на поведението на журналистите на Нова и БТВ спрямо пострадалите майка и баба. Вижте как се действа от нашите служби преди приемането на тази пагубна стратегия и си направете изводите , какво следва след това, ако я приемат. В този случай успяхме да върнем детето, след дело, което ние заведохме в съда в Смолян. ТУК ! Но ние не можем да огреем навсякъде. Имаме нужда от Народ , а не от публика. За това трябва да сме плътно един до друг. Силно идеологически обвързани, за да можем да ги победим, защото онези (нашите безчетни противници)…. Те са платени солудно и направлявани вещо. Но не и България, нали така. Не и тук. Да си ходят по Скандианавието, но тук няма да бъдат посрещнати добре . Не и когато заплашват децата ни. Жизнената сила на нацията.

” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости. Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и

Норвежко дете за социални грижи за деца пише: ” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи.

" Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости. Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и Норвежко дете за социални грижи за деца пише: " Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи.

[iustitia-bg]

Норвежко дете за социални грижи за деца пише: ” Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости. Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и там, те просто излъгаха […] и се опитваха да ми промият мозъка няколко години, в четири различни приемни домове за седем години. Наистина се надявам, че системата за социални грижи за деца е затворена, за да не се налага другите да страдат, както аз трябваше.” Източник: bodposten.no   Мирна манифестация се проведе пред посолството на Нидерландия в подкрепа на бащата на Атила – българско момче, което е в приемно семейство в Холандия. Всеки момент се очаква произнасянето на присъдата на Холандския апелативен съд в Хага. Протестиращите проведоха колективна разходка до БНТ в протест за това, че по думите им телевизията отказва да излъчва материалии за Атила и за други откраднати български деца. “Колко струва мълчанието на платените медии на българския данъкоплатец? Дали да не спрем да плащаме за този лукс: МЪЛЧАЩА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВ ИЗИЯ?” Един българин не е виждал своя син вече пет години, защото чужда държава е решила, че за малкия Атила е по-добре да живее не в родината си с биологичния си баща, а в приемно семейство – тъмнокожа гей двойка. Миналата седмица !!! Нов случай ! Семейното гестапо отне БЪЛГАРЧЕ в Хамбург. Българско семейство, живеещо в Хамбург, търси помощ от институциите у нас, след като 7-месечното им бебе било отнето вчера от Германската агенция за закрила на детето.Причината: лекари се усъмнили, че детето е тормозено в семейството. Държавната агенция за закрила на детето, министерствата на външните работи и на правосъдието, както и посолството ни в Берлин извършват спешна проверка по случая, предаде БНТ. Очевидно отнеманията на деца не са въображаеми страхове на родителите, които протестираха цяла година без да бъдат отразени в т.нар. медии. Ние от Българския юридически комитет и ПП РОДИНА сме подели тази борба първи още през 2015г. и няма да допуснем да бъдат възприети болни модели при закрилата на децата и в България. ЗАКОНО-ПРОЕКТ ПРОТИВ ДЖЕНДЪР ОБРАЗОВАНИЕТО В УЧИЛИЩАТА По-долу можете да видите малка част от случаите на БЮК . Емигрирали в Германия преди година. Там станали и родители. След 11 години чакане за рожба – Катерина се появила на бял свят, за да зарадва Мирена и Георги. Обратът в живота им обаче настъпва скоро – на 20 декември семейството претърпява катастрофа в Унгария. Пострада най-много дъщеря ни – Катерина. След катастрофата дойде Бърза помощ. Настаниха ни в болницата в Кечкемет. Прегледаха само мен. Детето не го прегледаха, въпреки нашето настояване, защото тя плачеше през цялото време”, разказва Мирена Славова – майка на Катерина.Веднага след като се върнали в Хамбург, отишли отново в болница. Прегледът продължил 5 часа. Малката Катерина имала кръвоизлив в главата. Наложила се животоспасяваща операция. Докторът открил и по-стар хематом. Той не бил от катастрофата.След тази операция докторите са информирали социалните служби, че има евентуално насилие вкъщи. Мирена Славова: “При първия разпит казаха, че не намират нищо нередно и затова поискаха моето съгласие да отнесат случая до Агенцията за закрила на детето.Майката се съгласила. Проверката продължила. Рентген, компютърна томография и ядрено-магнитен резонас били достатъчни за решението на Агенцията за закрила на детето в Германия:”Излязоха със заключението, че с детето е злоупотребявано по точно определен начин – хванато е подмишниците и е разтръскана главата силно поне 10 пъти”, обяснява майкта на Катерина.Родителите – отричат. Разпореждането на агенцията: да се отнеме незабавно детето. Това се случило вчера.”Накараха ме да й приготвя любимите нейни неща – играчки и подобни. Донесоха ми я. Казаха ми, че имам право само на една целувка с нея, без да я докосвам, защото било опасно и от тогава не съм я виждала”, казва Мирена Славова.Георги Славов е бащата на Катерина. “Първо се свързахме с немски адвокат – веднага се заема със случая. За него не бил първи.Седеммесечното момиче вече е в приемно семейство в Германия. В родния на майката град Кубрат – близките й недоумяват – защо се е стигнало до отнемане на детето от семейството”.Абелита Христова – сестра на Мирена: “Сестра ми е много любвеобвилна. Аз не вярвам някоя майка да може да причини нещо такова на собственото си дете, нито пък баща”.Лекарят от германската болница, който е оперирал Катерина, днес не вдигаше телефона си. КОГАТО ДЪЩЕРИ НА НАЦИЯТА ИСКАТ ДА СТАНАТ НЕЙНИ СИНОВЕ Ние от ПП “РОДИНА” сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет. След нашите общи усилия , най-накрая беше спряна скандалната и неморална т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030г.” Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. КАК СЕ ОТНЕМАТ ДЕЦА НАСИЛА В БЪЛГАРИЯ ОТ ГОДИНИ. По-долу можете да разгледате видеотеката на “Български юридически комитет” на случаи на отнети деца от социалните в България и върнати от нас на родителите им след заведени безплатни дела. ДЕЦА ПОД ЗАКРИЛА СА ПУСКАНИ ДА ПРОСТИТУИРАТ ОТ СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЧНИ ВЪВ ВАРНА ВНИМАНИЕ ВИДЕОТО СЪДЪРЖА БРУТАЛНИ СЦЕНИ !Отнемане със сила на детето на един русенец Teodor Dalakmanski. Ние от “Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства (БЮК)” и ще направим всичко за да върнем детето при бащата !!! Смърт за безпардонните, безжалостни и безскрупулни социални работнички (разбойнички) от “Държавна агенция за закрила на детето” : #gallery-0-5 { margin: auto; } #gallery-0-5 .gallery-item { float: left; margin-top: 10px; text-align: center; width: 33%; } #gallery-0-5 img { border: 2px solid #cfcfcf; } #gallery-0-5 .gallery-caption { margin-left: 0; } /* see gallery_shortcode() in wp-includes/media.php */

Политическо движение „РОДИНА“ набира честни и неопетнени членове за нова България Благодаря на нашите приятели навсякъде и тези, които се отзоваха на порива да опазят децата си от лапите на една безскрупулна машина за отнемане, развращаване и продажба на деца. Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме поели борбата преди години за спиране на порочната и продължаваща десетилетиоя практика на отнемане на деца от годни, но бедни родители и продажаба на децата им на чужденци . Всички, които следят проблема, знаят за отнетите три деца на вдовицата от Сливен, за 11-те оптнети деца на най-голямото българско семейство от Русе, на отнетото незакърмено още пелкеначе с баба, недолюбвана от кмета на с. Арда , Смолянско. Все случаи , в които все сме успявали да върнем децата след съдебни дела, заведени безплатно от нас. Но ние не можем да обхванем всички случаи. Разбира се, че става въпрос не за законна, а за корупционна и рекетьорска схема със замесени социални работници на най-високо ниво. Все пак се намираме на нашите географски ширини и тук насоката на всяко подобно действие със замесени държавни висши служители е с цел обогатяване по незаконен начин. Не искаме поривът на народа да бъде яхван от политически лица, които имат изгода от това да си правят ПИАР преди вота. ВМРО не закъсняха да се самоизтъкнат, че те били едва ли не двигател за народните вълнения и възмущения, довели до спиране на т.нар. “стратегия”. Нека не забравяме, че Ангел Джамбазки гласува “въздържал се” при приемането на Истанбулската конвенция в Европейския парламент. Ковенция, която задължаваше да има обяснителни уроци в училище , които да насочват децата към промяна на пола им. С една дума, да им казват, че не е задължително момчетата да са момчетата и момичетата – момичета и има начин това да се промени. Разбира се зад това “не” стоят големи медицински холдинги, които са превърнали смяната на пола в индустрия, която се рекламира по този извратен начин. на децата ни. Тази победа е на независимите граждани. На традиционното семейство. На традиционното християнство и християнско-житейски морал. На децата На родителите. Без значение цвят , политическа принадлежност, възгледи и т.н. Това, което трябва да знаете, че ще има “ново 20” . Истанбулската конвенция и Стратегията не минаха, но ще има нов опит. С ново име, със същата цел. Може да го нарекат “Инструкция” , “Методика” или както и да е. Но са поети ангажименти, взети са авансово пари и няма да се откажат. Сага има избори, не е изгодно да се продължава въпреки красноречивото неприемане на обществото, изразено в хилядите участници в социалните мрежи. Тази стратегия се прокарва отдавна малко по малко. Сега искат да я узаконят и да действат безразборно и безнаказано… Защото досега успявахме съдебно да връщаме отнетите деца и дори няколко директорки на областни дирекции бяга уволнени след като доказваме в съда тяхното тенденциозно отношение. С тази стратегия се цели точно това. Да имат формални основания. Бебе Александър , което върнахме на мама Симона с БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с… И адвокат Петър Николов днес се чувства прекрасно при мама след като го изтръгнахме от лапите на държавата в лицето на ДАЗД и АСП . НЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЕТЕТО 2019-2030! БЮК се включва в борбата за отнетите българчета в Норвегия НОРВЕГИЯ – СТРАНА НА ФИОРДИ И… ПЕДОФИЛИ Петър Низамов върна децата на Даниела Колева от Сливен Майката,на която социалните отнеха трите деца Ние от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства сме против “Стратегия за детето 2019-2030г.”, защото : Спряната за сега преди изборите “Стратегия за детето 2019-2030г.” налага нова рамка за тълкуване на закона в полза на социалните , защото приравнява родителската и алтернативната грижа. До сега законът и съдебната практика е красноречива, че всички усилия на социалните са към връщане на детето в биологичните му родители след като направят всичко съгласно закона да отстранят евентуални недостатъци при родителския капацитет. А стратегията приравнява родителя с приемния родител и социалната институция. По ЗЗДет. сме връщали няколко дузини деца от лапите на социалните. Ако приемат стратегията, съдът ще се задължи да тълкува принципно закона в насока на стратегията, която се приравнява на нормативен акт съгласно ЗЗДет. Втора част на извращенията на Държавата срещу най-голямото българско семейство. Отнетите 11 деца на най-голямото българско семейство, които бяха върнати след 11 дела, които бяха спечелени от БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Взимаме първото върнато дете от от единсдесетте отнети деца на най-голямото българско семейство !!! Ние , Адвокат Петър Николов и Български юридически комитет – защита на българщината с правни средства БЮК се преборихме децата да бъдат върнати на родителите им. http://www.bgdnes.bg/Article/6845627 https://offnews.bg/…/sotcialnite-otneha-11-detca-na-semejst… “Децата на Ивелина и Красимир искат да се върнат при родителите си Държат децата на 11-членното семейство като затворници, те не спират да плачат, казва адвокатът на фамилията “Децата плачат, търсят родителите си, викат майка си и баща си. Виждал съм го с очите си.” Това разказва потресеният адвокат на семейството с 11 деца от Русе Петър Николов, които държавата отне, за да предаде на приемни семейства. “Виждах как децата плачат за родителите си. Как ги търсят. Трудно е човек да опише такива срещи! Децата нямат правото да говорят по телефон насаме с родителите си и често им се отказва свиждане. Условията са като в затвор”, потресен е юристът. Николов се занимава с казуса, който трогна цяла България от месеци. Юристът води дела за всяко едно от отнетите 11 деца на двойката, която изгуби дома си при пожар през януари.” “Социалните решиха да отведат малчуганите и да ги настанят в приемни семейства или кризисни центрове, тъй като родителите им били рисково семейство. Сред мотивите за отнемане на децата от Ивелина и Красимир Зартови са, че едното е хванало въшки, друго било със счупени очила, а трето скачало по масата в кухнята. Николов засега се е преборил със съда за три от отнетите дечица, разказа самият юрист. “Досега пазих една новина в тайна заради моите клиенти, но вече мога да я съобщя. С две съдебни решения Районен съд – Бяла, отхвърли исковете на дирекция “Социално подпомагане” за настаняване в приемни семейства на децата Кристиян и близнаците Богомил и Виктор като неоснователни и недоказани”, разказа вчера Николов. Въпреки успеха юристът признава, че ситуацията е много тежка заради реакцията на децата. Плач, сълзи, срещи с мама и татко само по график и пред съдебната зала. Това е съдбата на 11-те деца. Малчуганите непрекъснато плачат, а едно от децата изпаднало в нервна криза още на първото дело. Тогава 14-годишната Илияна се разплаква истерично и властите са принудени да изведат детето от съдебната зала и да го разпитат в “синя стая”. Николов се надява социалните да откажат обжалването на решението на съда и поне три от децата да успеят бързо да се върнат при семейството си. “Ако решенията не се обжалват, децата ще бъдат върнати при семейството си в най-близко време”, надява се юристът.” След нашата намеса Бургаският Майкъл Джексън днес беше настанен в общинско жилище Оказва се, че на всяка майка може да и бъде отнето бебето, дори преди да го закърми. САМО ПО НЕПРОВЕРЕНИ ДОНОСИ. Днес проведохме така очакваната среща със социалните в Смолян, заедно с адвокат Петър Николов от председателстваният от мен „Български юридически комитет- защита на гражданите с правни средства“, майката и бабата на отнетото пеленаче. . Оказва се, че според социалните бебето било под риск, който, представи си, налага незабавно извеждане от майчината гръд, защото кметът на село Арда – ……., който според моето обосновано заключение има лична вражда с бабата и за това наказва две поколения – майката на бебето и самото бебе… Заради бабата. Цитирам негов много близък роднина пред момче от селото : „Теб, ако цял живот някой те плюе, какво ще направиш?“ – визира се кмета и сигналът, който той е пуснал до АСП – Смолян срещу майката и бабата. Според това, което казаха директорката и социалните работнички, изразено днес на срещата между мен, адвокат Петър Николов, майката, бабата и социалните в сградата, където се помещава ДА „Закрила на детето“… Имало сигнал от кмета – цитирам- че бабата била алкохоличка, което е пълна лъжа, на как то касае майката и бебето? Освен това, щом бабата пиела, означавало, че няма кой да помага на майката и това вече водило до невъзможност майката да си гледа бебето. Пълен абсурд и параграф 22 ! Попитах ги. Как установихте това обстоятелство? Хващали ли сте я пияна, да пие? Без отговор. Петър Низамов помогна на Майка с две деца от Бургас, измамена и оставена на улицата. Ами кмета, дето тя била „плюла срещу него цял живот“, явно нямало какво да направи и решил да вреди не само на нея, ами и на още две поколения след нея. И забележете как ! Чрез отнемане на дете ! Ако иска да ме съди, но това е башибозук, а не кмет ! Моите впечатления са, че до сега за две срещу продължили почти цял ден не съм усетил бабата да мирише на алкохол, нито да трепери от абстиненция ! Според мен много говори и така си е натрупала този „солиден“ враг – селски кмет, който като един истински феодал е разпределил рожбата им да бъде наказана, защото бабата го била „плюла цял живот“. Според социалните устен сигнал от болницата, където раждаш и докато си в реанимация след усложнения след секцио, лекарките в болницата установили родителски дефицит у майката, защото не кърмела детето. Ама то детето било в ковиоз, представете си ! В ковиоз и да го кърми … Само ‘дето майката е вкарана в реанимация и преди да излезе от там, бебето е било вече предадено на приемно семейство. Само ‘дето майката е имала кърма, но сега след този стрес – няма … И няма да има повече. За това бебе кърменето свърши преди да е започнало… Само ‚‘дето ходих до селото и питах хората и според тях, нито бабата е алкохоличка, нито майката има родителски дефицит. Въобще версиите им доста се пообъркаха, аз дори забравих какво ме лъгаха в началото и как стигнаха до лъжите в края на разговора. Ама това беше срещата на „големите усмивки“. НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО ЩЕ ПРЕВЪРНЕ СОЦИАЛНИТЕ В СТРАХОВИТАТА БАНЕВЕРН Лицемерие на високо ниво. Все едно не са отнели дете от майка, все едно това е нищо. Усмихват ни се на мен и на адвокат Николов, усмихват ни се, помислих си , че съм на някоя сбирка на класа. И на майката и се правят на приятелки… Аз щях да повърна, честно ! Едно ви гаранитирам, че ще стигнем до дъното, както на този случай, както и ще разследваме сигналите за откраднати ливади, гори в землището на с. Арда. Да гласувалите мъртви души, присъстващи в избирателните списъци на селото. Как в с. Речани никой не е гласувал за кмет, защото … Цитирам жителите : „Така ни казаха ! Да не гласуваме за кмет!“ И те не са гласували. Обаче от къде идват тези гласове в избирателните списъци на с. Речани, щом хората не са гласували, защото „така са им казали“. НОВАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕТЕТО – кампания на СОРОС за отнемане на децата, както се случва в Норвегия. Веднага след намесата на БЮК майката Симона успя да прегърне бебето си Разказ от първо лице за Барневерн и отнетите деца в Норвегия. За Барневерн и отнетите деца в Норвегия. Разговор с човек от кухнята. Valentin Ivanov Jelev разказва за премеждията си с отнети деца В Норвегия. БЮК-Български Юридически комитет-защита на гражданите с правни средства. Разговор с човек, познаващ в дълбочина Барневерн и методите му. Брутален разказ за отнети стотици деца от годни родители за бутафорни причини и невърнати след това. Случаи на сменени самоличности на деца за да не бъдат открити от родителите си. Защо сме против стратегията ли? Защото въвежда понятиоя непоз��ати за нашето общество и правна система. Защото въвежда прецедент в нормативната ни система като допуска за разглеждане анонимни сигани, недопустими до сега съгласно общия закон. Защото не си поставя за цел децата да растат при биологичните си родители, а разглежда като равностойна на семейната – алтернативната грижа. До сега съгласно закона, всички действия на социалните са насочени към преодоляване на евентуалните липси в родителските капацитети и децата да бъдат върнати в биологичното си семейство. Такава цел липсва съгласно т.нар. “Стратегия за детето 2019-2030”. Това са необходимите правни вратички и условия за могат спокойно ДА КРАДАТ ДЕЦА И ДА ГИ ПРОДАВАТ БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ. Г-н Карбовски, моля излъчете спряното ни от #bTV предване за съдийската мафия и предаването на деца на педофили-бащи чрез освидетелстване на здрави майки като луди от едни и същи вещи лица (експерти) към Варненския съд и едни и същи съдебни състави, отговорни за това. Освен това, нека да бъде направено и онова предаване, за което говорехме преди 3 месеца, за майката в с. Арда, Смолянско, с отнетото непроплакало бебе, което ние върнахме. Така, смятам на хората ще им стане ясно колко мрачна е действителността и колко още ще почернее след приемането на т.нар. Стратегия за детето. . С Уважение Петър Низамов Това е интервю с майка и баба на отнето новородено. Чуйте как са подходили социалните и защо са отнели бебето. И най-вече обърнете внимание на поведението на журналистите на Нова и БТВ спрямо пострадалите майка и баба. Вижте как се действа от нашите служби преди приемането на тази пагубна стратегия и си направете изводите , какво следва след това, ако я приемат. В този случай успяхме да върнем детето, след дело, което ние заведохме в съда в Смолян. ТУК ! Но ние не можем да огреем навсякъде. Имаме нужда от Народ , а не от публика. За това трябва да сме плътно един до друг. Силно идеологически обвързани, за да можем да ги победим, защото онези (нашите безчетни противници)…. Те са платени солудно и направлявани вещо. Но не и България, нали така. Не и тук. Да си ходят по Скандианавието, но тук няма да бъдат посрещнати добре . Не и когато заплашват децата ни. Жизнената сила на нацията.

" Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи. Но това бяха просто глупости. Имах както храна, така и чисти дрехи. Погледнах документите си и Норвежко дете за социални грижи за деца пише: " Благоденствието на детето е глупост. Бях отведен от майка ми, когато бях на 10 години въз основа, че казаха, че нямаме храна в хладилника и нямах чисти дрехи.

[otvadkoritsite]

Светлан Тонев – Мидичката Разказ от Светлан Тонев в брой 9 на вестник "Отвъд кориците", май 2018 г. Слънцето припичаше необезпокоявано от сутринта. Следобед за разнообразие се появиха няколко облачета. Морето синееше чак до хоризонта. Навътре беше спокойно, а към брега се образуваха неголеми вълнички, които блестяха с белотата си. Плажът изглеждаше пуст за това време от годината. Десетина души изтегнати на големи хавлии, допълваха декора. На мокрия пясък, докъдето стигаха водните пръски, малко русокосо момиченце строеше приказен замък. Беше облечена с цял небесносин бански на жълти точки с туту на кръста. Имаше пълничко, но пъргаво тяло. Изведнъж спря играта и изтича до баща си, като стискаше нещо в ръката. - Тате, виж! Намерих си щастие - отвори малката длан пред очите му и в нея блесна бяла мидена черупка. Не по-голяма от левче, със златист кант, а вътре - сякаш се оглеждаше дъгата. Преди няколко дни, бяха прочели приказка за щастието, намиращо се точно под дъгата. - Да, Ани! Ти вече си имаш щастие, като в онази приказка. Звънливият смях на момиченцето огласи плажа и всички погледнаха към нея. А тя прит��орила очи, докато се смее, изглеждаше прекрасно. Русите и кичури, подхванати от ветреца, падаха леко по лицето - същинска принцеса. После остави мидичката на хавлията и изтича да продължи играта. Двамата бяха дошли да отдъхнат в този топъл летен ден. Той лежеше по гръб, а слънчевите лъчи галеха нежно лицето му като опитна любовница. - Какво повече може да искам от живота?! - едва чуто прошепна въпроса. В този миг се чу детски писък и хората се разкрещяха. Бащата потърси момиченцето. Не я видя и скочи набързо. Успя да зърне главичката на Ани, която набързо потъна. С няколко скока стигна водата, хвърли се без да мисли и заплува към мястото. След няколко загребвания, се гмурна към дълбокото. Усещаше водовъртеж. Дъщеря му лежеше неподвижно на дъното. Грабна я през кръста и заплува към повърхността. На брега нямаше спасител, а хората - шокирани от видяното, крачеха насам-натам. Понесе момичето на ръце, после внимателно го сложи на пясъка. Издълба ямка за главата, започна да притиска с длани ритмично сърцето и да вкарва въздух в устата и. Никой не пророни дума. Времето сякаш спря в напрегнато очакване. След десетина опита, най-накрая детето пое дълбоко въздух и повърна вода. После отвори очи и всички въздъхнаха с облекчение. Линейката дойде на десетата минута и ги откара в болницата. "Господи, какво толкова ти сторих, че ме наказваш така?" Това си помисли, докато се опитваше да седне в леглото. Болничната стая бе с три легла, но нямаше други пациенти. Преди години щеше да проклина тази самота, но вече беше свикнал с нея и никак не го притесняваше. Всеки ден продължаваше да се връща към злополуката с Ани, когато едва не я загуби. Неговата жена така и не му прости невниманието. Постоянните намеци, упреци и подмятания ги отдалечиха. Постепенно любовта си отиде. Най-накрая успя да спусне крака на пода. "Къде се дянаха пустите чехли?" - тази мисъл го разсея за миг от спомените. "Ще се напикая, ако не стигна по-бързо до тоалетната." Инсултът беше обездвижкл изцяло лявата му ръка. За щастие можеше да движи краката, но левия не вдигаше, а суркаше по земята. Казаха му, че има право на придружител. Ала близки хора не му останаха. Хвана здраво с дясната ръка дръжката на триопорния бастун и бавно се изправи. Тоалетната беше в левия ъгъл на стаята, така че трябваше да направи седем-осем крачки. Нищо работа за здрав човек, но за него цяло пътешествие. Докато опитваше да се облекчи, си каза наум: "Ама и простатата, точно сега ли трябваше да се обади? Ще кажа утре на лекаря, дано предпише някакво хапче." После се върна и седна отново на края на леглото. Минаха четиресет години оттогава. В дясната си ръка държеше същата мидичка, която дъщеря му намери. Е, тогава мислеха, че е открила щастието, като в приказката. Ала след инцидента Ани се промени. Затвори се в себе си - никой и нищо не я интересуваше. От някогашното ведро и лъчезарно дете, нямаше и следа. Щом навлезе в пубертета, се разболя от маниакална депресия. Настроенията и се меняха непрекъснато - от еуфория, до подтиснатост и тъга. Един ден, когато майка и се скара, че беше забравила за лекарството, Ани просто грабна ножа и ... Криминалистите преброиха 38 прободни рани. Настаниха я в психиатрия, но нещата се влошиха още повече. Изписаха я след две години. Няколко месеца по-късно се самоуби като скочи от покрива на блока. "Май промених съдбата, може би моето слънце, трябваше да угасне в онзи ден, там - на морското дъно. Това беше последната мисъл, която мина през главата му. На сутринта дежурната сестра го намери проснат на пода. Беше протегнал ръка към мидичката наблизо. Тя повика санитарката, да помогне с носилката и каза: - Милият, сякаш се е опитвал да стигне тази мидичка? Сигурно му е някакъв скъп спомен!

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Знаете ли, че Зара има малка името на сестра ми?

Знаете ли, че Зара има малка името на сестра ми?

Знаете ли, че Зара има малка името на сестра ми? Бъдете готови да се добави още един портфейл удобен марка в своя списък, защото това е по-малката сестра на Зара е просто стартира в САЩ Въвеждането на Бершка, вашият нов онлайн магазин за мъжки и женски облекла.

Вид на Ню Йорк поп Бершка това.Учтивост Бершка

Реклама – Продължи Да Четеш По-До��у

В Барселона компания, която има огромно международно…