От шаманизъм до поп култура: Цветомира Борисова - носител на Наградата БАЗА, 2024
„Манифестът на Потящите се“ е част от многокомпонентната и многопластова творба на Цветомира Борисова /на снимката вдясно/ „Потящите се“, с която младата авторка спечели Наградата БАЗА за 2024 г. написа за „въпреки.com” Ния Табакова, изкуствовед и куратор.
„Кап. Потящите се намират достойнство там, където другите намират безчестие. Така те са непобедими и в свободата си не се нуждаят от маски. Кап. Потящите се са искрени. Те влизат като робове на изтощението и излизат като негови господари. Кап. Потящите се знаят, че са прави, но предполагат, че ще останат неразбрани. Кап Най-важното е колко добре носите потта си.“
От легендарния „Манифест на футуристите“, написан от Филипо Маринети и публикуван на първа страница на френския вестник Le Figaro на 20 февруари 1909 г. до книгата „Манифестът на киборгите“ на Дона Харауей, издадена през 1985 г., тази форма на публична декларация играе ключова роля в изкуството, особено популярна като градивен елемент на авангарда в периода на Модернизма. Манифестът маркира промяната в мисленето и прехода на епохите, той е едновременно революционен акт, философски възглед и политическо заявление.
Цветомира Борисова "Потящите се"
„Манифестът на Потящите се“ е, може би, иронична препратка към авангарда на ранния 20-и век. Той извежда на преден план привидно тривиалната тема за горещината и потта, но поставен в глобалния политически контекст, дългите летни горещини в България и неклиматизираната изложбена зала на Софийска градска художествена галерия, улавя вълненията както на историческото съвремие в широк план, така и моментното състояние на, вероятно, голяма част от посетителите на събитието. Другият основен елемент от творбата „Потящите се“ са няколко миниатюри на потящи се и топящи се човешки фигури, в които се долавя смесица от еротизма в екстазите на ренесансовите скулптури и симпатичния драматизъм на японските аниме герои. Като част от творбата са изложени „трофеите“ и „инструментите и съдовете“ на Потящите се, които добавят пласт на връзка с Праисторията и възможността да си представим разглеждането на Потящите се като изчезващ вид, който подлежи на изследване.
Цветомира Борисова "Потящите се"
„Потящите се преоткриват качествата на естествената, кристална течност, охлаждаща телата ни и чрез специални уреди и съдове я съхраняват като трофеи, превръщайки я в чисто доказателство на вродената издръжливост, на която сме способни“, пише в своята концепция авторката и по този начин извиква образа на шамански ритуал, от който зависи оцеляването на човечеството. Творбата повдига множество теми и въпроси: от актуалните страхове, свързани с климатичните промени, през идеята за „потиснатата телесна реалност" на Юлия Кръстева, до свещената връзка с предците ни. Готови ли сме да приемем потта като манифест на възвишеното и да прегърнем предизвикателствата на бъдещето?
Цветомира Борисова
Цветомира Борисова (р. 1991 г., София) завършва Нов Български Университет със специалност Керамика през 2016 г. Стажант в СБХ (2016) и Swimming Pool (2018); участва в образователни проекти и програми, сред които New Creative Academy (2021) и School of Kindness (2021). През 2022 г. е резидент на Sarieva Gallery и осъществява първата си самостоятелна изложба „Cool S“. Сред другите ѝ самостоятелни проекти са “A Place to Rest“ (2022), Dupka Contemporary - Пловдив; ”Death at the Dinner Table: An Exploration of the Case of Johann Schobert and the Poisonous Mushrooms” (2023), ГАРА - София; ”Changes” (2023), галерия Харта, София. Участвала е в групови изложби сред които “Market of Desire” (2021), “Sofia Underground” (2023), “View With a Room” (2023), поп-ъп на ПОСТА в Берлин.
Александър Лазарков „Археология на Настоящето“
Останалите номинирани автори за наградата БАЗА 2024 г. също представят оригинални творби, разглеждащи актуални теми, които предизвикват интерес в културен, политически и технологичен аспект и които имат като локално, така и глобално значение. Така например, в работата си „Археология на Настоящето“ Александър Лазарков изследва незаконните действия на строителните компании спрямо археологичното културно наследство на София. Изливането на бетон върху културно-историческото наследство или директното му заличаване, с цел „опазване“ на финансовите интереси на инвеститорите, оставя специфични следи в градския пейзаж, елементи от които Лазарков претворява в скулптурите си.
Диана Бункин "Инсталация"
Инсталацията на Диана Бункин, от своя страна, разглежда патриархалните традиции и парадоксалното отношение към женския образ (майката, родината, природата) в българското общество – от една страна боготворен, а от друга систематично потъпкван и унижаван.
Невелин Иванов „Кажи „Разбирам““
В ироничната творба „Кажи „Разбирам““ на Невелин Иванов, която включва видео и рисунки, авторът прави паралел между своя „говорен дефект“ и възприемането на съвременното изкуството, повдигайки темата за приобщаването и достъпността на изкуството, но и желанието за самоусъвършенстване и възможността за придобиване на нови знания и умения.
Творбата на Кристина Ненова
Кристина Ненова, която живее в Англия, разширява локалната проблематика и представя една интимна работа, третираща темата за националната идентичност и двойното гражданство. Чрез консервирането на двата си паспорта от една страна, авторката се доближава до корените си и до спомена за своята баба, а от друга ги изважда извън контекста на тяхната утилитарност и ги превръща в произведения на изкуството, отричайки дуализмът, който те налагат. Работата повдига въпроси за традициите, миграцията и човешките права в един свят с все по-отчетливи националистични настроения.
Номинираните от ляво на дясно: Цветомира Борисова, Невелин Иванов, Александър Лазарков, Диана Бункин, Рослана Йотова, Радина Йотова и Кристина Ненова
Една от най-интригуващите и универсални творби в изложбата е интерактивната инсталация „Епохата ти“ на артистичното дуо rawlab (Радина Йотова и Рослана Йотова). Инсталацията се захранва от потока данни на посетителите и цели да повдигне въпроса за профилирането на човешката психика и редуцирането на личността до набор от цифрови стойности и статистики. Творбата предизвиква размисъл върху човешката автономност в един все по-технологично зависим контекст, в който дигиталният отпечатък определя нашата идентичност и самите ние се превръщаме в ценни източници на информация, които захранват системата.
Наградата БАЗА за млад художник до 35 години е основана през 1990 г. в Чехия с цел да популяризира съвременното изкуство, да насърчи културния обмен и да изгради капацитета на местните арт неправителствени организации. Тя е създадена от основателката на Фондацията за гражданско общество (САЩ) Уенди Люерс и по инициатива на първия президент на Чехия Вацлав Хавел. Днес конкурсът се провежда в дванадесет държави от Централна и Източна Европа, които са обединени в Международната мрежа за награди за млади художници YVAA (www.yvaawards.org). Наградата, чийто главен спонсор е Trust for Mutual Understanding, Ню Йорк, насърчава постиженията на младите творци чрез културен обмен, а именно двумесечен творчески престой в Residency Unlimited, Ню Йорк.
На снимката: Марина Славова, куратор, Аделина Филева /ц/ и Мария Василева /д/
В България Наградата БАЗА е основана през 2008 г. по инициатива на изкуствоведа и куратор Мария Василева и се организира от Института за съвременно изкуство – София, който осигурява самостоятелна изложба на наградения художник след края на творческия му престой в САЩ. Сред организаторите са Фондация "Едмонд Демирджиян" и Софийска градска художествена галерия, където традиционно се експонира изложбата на номинираните автори, а по време на откриването ѝ се обявява и победителят. От 2021 г. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ също подкрепя проектите на номинираните автори. Тазгодишният победител бе избран от реномирано жури в състав: Ализа Еделман (специален гост, изкуствовед и куратор, базиран в Ню Йорк), Васил Владимиров (куратор на българското участие с проекта „Съседите“ на 60-ото Венецианското биенале, 2024 г.), Димитър Божков (философ и преподавател в Софийския университет), Калина Цонева (изкуствовед и критик, представител на Културния център към Софийския университет „св. Климент Охридски“) и Мария Налбантова (художник, носител на наградата БАЗА за 2020 г.).
Журито заседава...
От 2008 до сега Наградата за съвременно изкуство БАЗА са печелили: Рада Букова (2008), Самуил Стоянов (2009), Антон Терзиев (2010), Викенти Комитски (2011), Леда Екимова (2012), Кирил Кузманов (2013), Зоран Георгиев (2014), Александра Чаушова (2015), Димитър Шопов (2016), Мартина Вачева (2017), Мартин Пенев (2018), Вълко Чобанов (2019), Мария Налбантова (2020), Марта Джурина (2021), Красимира Буцева (2022), Виктор Петров (2023) и тази година Цветомира Борисова. За не малко от тях имаме публикации в нашия сайт не само по повод на наградата БАЗА и с огромен интерес следим тяхното развитие като артисти. Станете час от тази престижна компания! Кандидатствайте, когато дойде моментът за БАЗА, 2025.
Изложбата в СГХГ на номинираните за Наградата БАЗА, 2024 продължава до 8 септември. ≈
Текст: Ния Табакова
Снимки: Стефан Марков
2 notes
·
View notes
"Имената на дванадесетте месеци от годината,които използваме днес в България са от латински произход.
В миналото нашите предци използвали изцяло български имена за месеците, които ние днес сме забравили, а те звучат толкова красиво.
Ето,как са ги наричали:
1. Голям Сечко (Просинец, Колог, Коложег) - така старите българи наричат месец януари.
"Месецът на горящия дънер" - това е значението на старобългарски.
2. Малък Сечко (Сечко, Съчен) - така старите българи наричат месец февруари.
"Месецът на страшния лед" - това е значението на старобългарски.
3. Сухи (Сух) - така старите българи наричат месец март.
"Сухият месец" - това е значението на старобългарски.
4. Брезов (Брязок) - така старите българи наричат месец април.
"Многоцветният месец" - това е значението на старобългарски.
5. Тревен (Тръвен, Цветен) - така старите българи наричат месец май.
"Тревистият месец" - това е значението на старобългарски.
6. Червеник (Изок) - така старите българи наричат месец юни.
"Червеният месец" - това е значението на старобългарски.
7. Чръвенъ (Жетар, Жътвар, Сърпен) - така старите българи наричат месец юли.
"Месецът на жътвата" - това е значението на старобългарски.
8. Зарев (Орач) - така старите българи наричат месец август.
"Месецът на оранта" - това е значението на старобългарски.
9. Руен (Руй) - така старите българи наричат месец септември.
"Изобилният (плодородният) месец" - това е значението на старобългарски.
10. Листопад - така старите българи наричат месец октомври.
"Месецът на падащите листа" - това е значението на старобългарски.
11. Груден - така старите българи наричат месец ноември.
"Месецът на грудките" - това е значението на старобългарски.
12. Студен - така старите българи наричат месец декември.
"Студеният месец" - това е значението на старобългарски."
споделено от интернет
4 notes
·
View notes