#момче

[top100k]

Къде да купя протеин за растеж на мускулите ▶ https://kahgo.ru/dgmG2tv

👍 ИНОВАТИВНА И ХИПЕРЕФЕКТИВНА ФОРМУЛА УВЕЛИЧАВА МУСКУЛНАТА МАСА С НАД 80% И Е ХИТ ВЪВ ФИТНЕС ЗАЛИТЕ

Новият метод, върху който група американски специалисти работят от години, Ви позволява да увеличите мускулната маса с до 15 кг и бързо да намалите телесното тегло. Действа невероятно бързо и ефективно и на всичкото отгоре не съдържа вредни съставки. 100% натурална и напълно безопасна формула за здравето. В клинично контролирани тестове, изследователи от университета в Айдахо демонстрираха ефективността на тази иновативна формула и обясниха какво прави, за да стимулира бързия растеж на мускулната тъкан.

Експерти културисти и треньори не могат да повярват на някои от резултатите, постигнати от хората благодарение на това ново лечение. Това обаче не трябва да е изненад�� за никого, тъй като няма продукт на пазара до момента, който да е сравним с тази формула. Проучванията с този продукт продължиха 7 години. Мъжете, които го тестваха, успяха да натрупат средно 15 кг мускули за един месец.

Всичко започва преди 7 години в Бойс, Айдахо. Именно тук проф. Джеймс Макгавърн е събира около себе си специалисти от различни области, за да разработи продукт, който не само помага на мъжете да изградят тялото си, но и подпомага правилното функциониране на ендокринната система. „Искахме да създадем ефективен продукт, който улеснява развитието на мускулната тъкан по неинвазивен и естествен начин, и който в същото време има положително въздействие върху техния сексуален живот. Искахме да подобрим метаболизма. За да постигнем това беше необходимо да опитаме различни комбинации от естествени съставки. Поради тази причина исках да работя с хора, готови да експериментират, и които имат познания в много области и са способни да гледат на ситуацията от по-широка перспектива. Какъв купон забрави за скуката. Резултатите от тези години работа надминаха и най-смелите ни очаквания", казва проф. Как да натрупате мускулна маса за кратко време. Макгавърн. Как да стопим мазнините по корема. „От многото подобни продукти никой не действа толкова бързо и без странични ефекти. Протеинов обяд за мускулен растеж. Тайната на тези грандиозни резултати беше разкрита след тестове, проведени върху 150 000 доброволци в моя университет в Бойс". Какво яде декоративния заек.

- Как да постигнем успех в натрупването на мускулна тъкан. Как да направим силово набиране.

- Откъде да вземем повече енергия. Какво трябва да направите за да наддадете на тегло при мъжете.

- Как да се отървем от постоянното чувство на умора. Къде да купя протеин за растеж на мускулите.

- Как да накараме една жена да ни се усмихне чаровно. Протеините помагат за натрупване на мускулна маса.

- ЛЕСНО Е. Как да живея. ПОРЪЧАЙТЕ ManBuilder Muscle. Какви хапчета ви помагат да наддадете бързо на тегло.

Къде да купя протеин за растеж на мускулите #Къде #да #купя #протеин #за #растеж #на #мускулите

[seerighthrough]

ДОКЪДЕ СТИГНАХ

[ourbalancedlife]

[knowitsforthekiller]

"може да ме видиш тъжен с happy meal" и "заклещен от известно време и съм вечно между лична трагедия и сълзлив оптимизъм"

"стана от леглото и наново в кошмара, колко е часа и защо да ставам" и "още сутринта от света искам да си тръгна"

[iamstonecoldbabyy]

Да останеш в спомените ми като момче< да остареем заедно и да помня всяка една твоя промяна.

[myminiworldd]

- Обичаш ли я?

- Не знам.

- Как не знаеш, тогава защо искаш да си с нея?

- Защото укротява демоните ми. В нейно присъствие се чувствам уютно, сякаш след дълго лутане съм се прибрал у дома. Не й пиша, твърд съм, упорит, не казвам нищо, не споделям. Но после изведнъж сякаш като дрога всичко ме привлича към нея. Нуждая се, да я усещам, да я чувствам... Сякаш така знам, че има кой да ме обича. Сигурно ми е някак.

- Значи се връщаш при нея когато си тъжен така ли?

- Ами да, ама не само. Когато нещо хубаво ми се случи пак искам да й го кажа. Искам да ми каже : "Браво моето момче, така се прави." Да усетя, че съм успял, че някой го оценява.

- До тук всичко сочи, че я обичаш. Защо не искаш да си с нея?

- Ами да ама не точно. Понякога в някои случаи ми е по-добре да я няма. Да няма нужда да обяснявам, да съм си само аз.

- �� по-щастлив ли си тогава?

- Не знам. Какво значи по-щастлив и не ме питай стандартното представи се живота без нея, все едно не си я познавал, това е тъпо.

- О, не.. Не се представяй живота без нея... Представи си, че я има.. Тя е там, но друг я прегръща, представи си, че не можеш да й разкажеш деня си, да отнеме мъката ти, да споделиш радостта си. Представи си, че я има, но не е твоя. Не можеш дори да й се обадиш. Въпроса е не да си представиш... Въпроса е да не искаш това да се случва. А ти? Ти какво избираш?! Искаш ли или се страхуваш?

Диляна Иванова

[summersoullll]

Ако слънцето избухне по новините ще се пусне таймер “оставащи седем минути”. Доброто момче, което така и не можах да обикна ще направи всичко възможно за да ме види, дори и за минутка. Аз ще тичам за да го видя за последен път, неизживяната ми любов, а той ще тича към нея. Тя пък ще затвори вратата и ще прекара тези минути със болният си дядо.

Мисълта ми е, че в живота не винаги получаваме това, което желаем най-силно. И това е нормално. Защото не винаги това, което искаме е това, от което имаме нужда.

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

- Опасно нещо е обещанието, синко! Най-вече това, което даваш пред жена. Не само пред майка. Обещанието понякога е голям капан, който сам поставяш за себе си. (..) За да спазиш или изпълниш едно обещание пред жена, са ти нужни две неща - любов и време. А нито едно от тях не ти принадлежи, защото те си имат собствени закони. Отгоре на всичко, жените, момче, имат различни теглилки за любов и време от нашите, мъжките. И ето ти капан.

"Живот в скалите", Мария Лалева

[niqgenova]

Най-страшното нещо, което се случи между нас беше това, че в теб открих баща си

Докато ме обиждаше и крещеше се връщах в детството

И плаках като онова 5 годишно дете, което беше изцапало кухненския плот и горко съжаляваше за това

Сега сърцето ми е омърсено

Омърсено от момче придобило страшната фигура на баща ми

- Н.Генова

[bulgarianpsycho]

Непознат

Гледам в очите ти и е тъжно,

но ще си призная, че в тях виждам

един непознат.

Онзи студен и сух поглед,

отпуснатото мъжко лице,

без никаква емоция.

Тях не ги познавам.

Преди време ръцете ти,

обвиваха тялото ми в

красива прегръдка, а

очите ти светеха по-силно

от всички звезди на небето.

В онова момче се влюбих.

Този е просто непознат.

[slimarka]

Това момиче ме караше да излизам от всички рамки на доброто момче, в които бях свикнал да се разхождам. Вадеше демоните ми извън кожените им обвивки, на моменти ми правеше истинско удоволствие да я гледам как хленчи пред мен завързана в собствените си мисли, друг път можех да продам сърцето си на дявола, само за видя още веднъж как се усмихва. Бях се влюбвал и преди, но никога не ми се беше случвало някоя жена да извади всичките ми настроения на показ в рамките на 2 секунди. Да ме отблъсне в соствената ми къща като мръсно псе, а аз тайно да надничам през прозореца с надежда, че ще я съзра да се връща отново пред прага ми. Винаги съм имал всяка, която пожелая, а сега имаше една, която нямах и давах всичко, тя да пожелае мен. Някои биха го нарекли карма. Биха казали, че всеки в даден момент си получава заслуженото. Аз бих го нарекъл с нейното име и бих казал, че са напълно прави. Тя беше перфектното наказание от съдбата!

Вземи романа "Джинджифилови целувки"

[cla--ra]

Отдели минутка,прочети го.

Харесвам си работата, обичам да работя . Но винаги ще има някой , който ще работи по-малко от теб и ще се скатава . Е и при мен има този случай, не понасям това момиче, само се скатава и гледа да мине между капките. Но това отива в друга посока,историята е за нея , но ще придобие друг смисъл.

Днес при въпросното момиче пристъпи млад�� момче, предполагам нямаше 25 години. Очевидно тя му допадна , помогна и да свали дреха от манекена и очевидно се забавляваше на неволята ѝ. След 10-тина минути дойде на касата при мен. За моя радост преди него , обслужвах една дама. Искаше ми се ако наистина е харесал моята колежка , поне името ѝ да научи. Въпреки,че можех сама да се оправя, в магазина нямаше много хора. Извиках я по име,така че той да чуе хубаво. Помолих я да застане на каса, исках тя да го обслужи . Момчето ��рейна,когато тя пристъпи към касата.

Веднага подметна шега, опита се да завърже приличен разговор докато тя си вършеше работата. Надявам се да е запомнил името ѝ,надявам се да я намери , да се запознае с нея .

Не я харесвам, не ми допада с какво безхаберие си върши работата, не ми харесва,че ходя след нея ,за да оправям кашите и. Но толкова се радвам,че днес се натъкна на това момче. Радвам се ,че и двамата се посмяха. Радвам се,на никого от нас живота не е лесен, всеки върви със свое темпо, но това не значи,че не заслужаваме любов или щастие.

С тази история исках да подчертая следното - независимо в какви отношения се намираш с някого , независимо колко те ядосва на моменти, колко те изнервя с глупави грешки, независимо дали характерите ви си пасват , независимо каквото и да било, АКО имаш възможността да направиш нечий ден усмихнат направи го! Ако можеш да зарадваш някого,направи го! Нищо не коства, да бъдеш добър в този толкова мизерен свят.

[vullcanica]

@mvnces : staring at them. red hues unblinking and tracking their every movement — a low growl building in his throat every time the other moves the slightest bit in his direction. / silas to whoever might try adopting him

"Леко.. леко, момче." Easy, boy. Angel mutters quietly under his breath.

Face to face with the beast at last, he extends a slow, halting hand to smooth the air between them - gesture meant to signify truce. He's trekked a long and arduous journey to track the poor creature down again. Unarmed this time and bare-knuckle human in form, parlay clear as day in his body language, to amend their terrible first meeting. He's sure the werewolf remembers him - imposing and loud and startled mean from a few days ago when they'd still been monster and pursuer. But that'd been before Angel had seen the camp. The freakshow site. The cages. Silas the Dog Boy.

He's no longer an investigator on the hunt for a roaming abomination. There is none. The haunches are raised, the teeth bared and, though the creature has no fur to stand on end, Angel recognizes a scared animal when he sees one. Recognizes a hurt one all the same... Dog boy? Surely not. He looks at the poor thing and tries to think like a human would. A cruel, thoughtless one. What would amuse its ignorant little mind. Would it look at the deformed muzzle and warped frame and sate itself on the irony, the fittingness of dubbing it 'dog'. Angel hopes not.. but he tries the name on for size anyway.

"Silas?" The venture is quiet and gentle and he steps as close as the growled crescendo allows. Averts his gaze for a second, to evade looking like an animal poised to pounce while he slowly hunkers low to the grass and at last sits. Less large and threatening now, yet unyielding, he presents a commanding shape that seeks not to intimidate. Hands plainly placed on knees, Angel regards him.

"Silas? That your name?"

The voice gentles imploringly like a parent's. By unwitting habit alone. By virtue of facing the smaller figure and, in the terrified eyes, recognizing something raw and painful.

"...Did they keep you in a cage?"

[vasetovp]

ЩЕ ГО ИЗМИСЛИМ

Знаеш ме, не съм набожен... ама днеска се молих. Помолих се на онзи там някъде... да те прегърна още веднъж. Само веднъж, пък ако ще това да е последното, което ще направя някога.

Толкова да ми липсва да те прегърна... И толкова да боли от тая липса! Физически ме боли - сякаш нещо ми дълбае костите, разбираш ли? С твоето име ги дълбае. А съм мъж да ме вземат дяволите! Уж прагът ми на болка е висок, но това... ТИ болиш в мене! ТИ!

Как пък не може просто да те прегърна? Как? Да те стопля, а ти да ме охладиш докато станем и двамата с правилната температура. Докато се изравним.

Да не ти се обаждам?

Да не ти пиша?

И?

Добре ли е да живеем така? Разделени! Като непознати?

Да не те търся?

Да не ме търсиш?

Да не идвам да те виждам?

Ти да не идваш...

Да ни няма един за друг? Няма ни! Празно е!

А онова чувство дето все ни буташе един към друг... убихме ли го? Убийци ли сме ние с тебе?

Непростим грях имаме, да знаеш! Само това е непростимо. Другото - не е!

Айде! Убихме го! Смазахме го чувството! Отровихме го! И? Дойде ли някой да ни даде медал, колко добре сме се справили?

"Браво мойто момче!"

"Браво мойто момиче!"

Дойде ли някой?

... и при мене - не!

Трябваше да ти кажа "Ще го измислим" и да те прегърна! Само това! Да те стопля в тоя студ и да се спреш малко да ми бягаш, да спреш да се бориш с мен и най-сетне да ми повярваш, че мога да те обичам, както заслужаваш. Мога! И знаеш ли... колкото и години да са ми отредени, искам така да ги прекарам - обичайки теб!

Ничия друга ръка не мога да хвана!

Ничия коса да погаля!

Ничии устни да целуна!

Не мога... Защото искам твоите! Завинаги! Аз и ти! Двамата!

И като стане трудно (а то винаги става трудно) да мога да ти казвам това, което никога не ти казах -

"Ще го измислим... Само да сме заедно!"

[summersoullll]

И понякога, когато не ми се получат точно нещата с някого, отново се чувствам като онова мъничко 14 годишно момиче. Пак съм девети клас, седя в стаята си до полунощ и пиша шантава поезия на стара, омачкана хартия, да не вземе някой да я прочете наистина. С думи обличам емоциите си, защото моето момче отдавна се е прибрало вкъщи. Липсва ми и умът просто не ми го побира, че ще ми се наложи друга душа да обикна. Имам точно една приятелка и в събота вечер съм си вкъщи, четейки сладникава романтика с маска за лице и рошава коса. После пак се връщам към сегашното си аз. Не съм сигурна защо, обаче просто не е същото. Вече аз наранявам, аз поставям условията. Рядко пиша и по-често съм навън. Онази приятелка отдавна я няма, сега имам просто хора, с които да се чувствам по-малко сама, все едно принадлежа някъде. Вече пия. Не знам даже защо, само от мирисът на евтината водка ми се гади, обаче когато ме хване ме залива такава еуфория. Хубаво ми става. Забравям за износеното си сърце и за момчето от миналото лято, или за това от миналият февруари. И всичко си давам, в такива моменти, да се върна пак в девети клас, в уютната ми стайчка, далеч от големият свят. Преди да ми вземат сърцето и способността да чувствам. Най-любимата ми способност. Преди целият ми розов свят да стане сив, с жалки оттенъци на жълто.