#Анатоли Кръстев

[magdalenagigova]

Филм на Стилиян Иванов за Надежда Захариева излъчва БНТ на Коледа

БНТ пуска филм за поетесата Надежда Захариева навръх Коледа „Изповед в стихове“, филм за поетесата Надежда Захариева на режисьора Стилиян Иванов ще излъчи БНТ 1 в коледната си празнична програма – на 25 декември от 15:00 ч. В съпровод на челиста Анатоли Кръстев именитата поетеса ще отговаря в стихове на въпросите на Стилиян за живота и смъртта, за любовта и самотата, за славата и позора, за…

[vprki]

Атанас Кръстев сбъдва мечтите си

„Имам планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София“. Сподели за „въпреки.com” през май 2019 година талантливият ни виолончелист и преподавател Атанас Кръстев.

И ето - от 6 до 10 септември вече Вторият Международен фестивал „Челисимо“ ще се проведе в залите на Националната музикална академия „Панчо Владигеров“, в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и в зала Галерия Оборище 5. А в концепцията си за фестивала музикантът пише: Второ издание на музикалния форум показва растеж, разширяване на териториите, представя нови и познати имена на известни световни виолончелисти - концертиращи артисти и преподаватели в реномирани висши музикални училища. Участват Александър Рам – носител на Втора награда от Международния конкурс Чайковски (Русия), който от следващата година ще е редовен преподавател в Московската консерватория, Драган Джорджевич – професор в Белградската музикална академия (Сърбия), Денис Северин - професор от Женевския университет по музика и Университета по изкуства в Берн (Швейцария), Разван Сума – професор от Университета по музика в Букурещ (Румъния), доц. Атанас Кръстев от НМА, пианистите Виктория Василенко – носителка първа награда от конкурса „Джордже Енеску” и Хориа Михаил (Румъния) – директор на филхармонията в Брашов. Освен 5 камерни концерта (на 6, 7, 8, 9 и 10 септември) във фестивала са предвидени и майсторски класове (по 3 сесии – общо 15) на петимата преподаватели за студенти от Швейцария, Румъния, Сърбия, Русия, Украйна, за възпитаници на НМА и учениците от музикалните училища на България. Майсторските класове са отворени не само за студенти, ученици, професионални челисти от София и от цялата страна, но за него са заявили желание за участие и студенти от чужбина,, които ще пристигнат на свои разноски. Обучението ще е безплатно - така, както и петте концерта ще бъдат със свободен вход. Най-активните участници ще получат не само дипломи, но и парични или предметни награди.

Виктория Василенко, снимка: Стефан Джамбазов

Вторият Международен виолончелов фестивал е една уникална възможност в нашата столица да си дадат среща изтъкнати представители на различни европейски виолончелови школи, чието съгласие за участие е признание и за националната ни виолончелова школа. (Този път, във второто си издание на фестивала се обогатява с гостуващи виолончелисти от Сърбия и Русия.) Интензивният характер на събитието, многообразието от имена на изпълнители и заглавия на произведения, ще бъдат интересни за младите виолончелисти, за публиката, за всички музиканти. Този фестивал ще постави България и София на видно място в европейската карта на музикалното изкуство, ще приобщи младите инструменталисти от България и чужбина към най-високите образци на майсторство, ще отвори нови пътища пред младата музикална генерация и пред младата публика. Уникалният форум на виолончеловото общество и неговите почитатели несъмнено ще обогати културния живот на страната ни, ще даде своя принос за разширяването на мирогледа и хоризонта пред младите изпълнители и ще запознае публиката с утвърдени образци от класиката до съвременността, но и с премиерни за България заглавия и интерпретации.

Убедени сме, че амбициите и последователността на Атанас Кръстев и екипа му ще направят прекрасно събитие – празник на музиката и младостта. Но да се върнем малко във времето, за да напомним, че хубавите, смислени проекти се реализират с много работа и преди всичко в подготовка на самия себе си, с обич и всеотдайност към избраната посока. През септември 2017 година разговаряхме с бащата на Наско забележителния ни челист и преподавател проф. Анатоли Кръстев по повод неговата 70 годишнина.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев, Калина Кръстева-Тийкър и Атанас Кръстев, снимка: личен архив

Тогава го попитахме за децата му, които вървят по неговия път с увереност и талант – по-голямата Калина и Атанас. А проф. Кръстев възкликна тогава: … „Война, страшна война. Аз бях против! Сигурно от егоизъм и сигурно, както съм казал веднъж за Калина „не я окуражавайте да става музикант – ще тормози и нас родителите си и ще поставя в неудобно положение колегите ми, както много пъти става с деца на колеги”. Аз съм виждал много често това…Но се оказа, че и двамата и тя, и Атанас - 16 години по-късно и той се обърна към челото. Но като го питали защо точно чело и аз го попитах. Той беше казал, че да се спази семейната традиция, а като му казали, че кака му вече свири на чело, той отговорил - тя ще се омъжи и ще си смени фамилията… Само той още като малък можеше да каже така“. Тримата създават „Cellissimo”. Името на състава измислила майка ми Нели Кулаксъзова, музиколог. Вероятно оттам идва и името на фестивала.

А ден преди откриването на фестивала „Челисимо“ на 5 септември в рамките на 37-то издание на „Празниците на изкуствата „Аполония““ в Созопол беше и премиерната изява на Underground Cello Quartet в състав: Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев с великолепна програма: Д. Попер - Концертен полонез, А. Пиацола - La muerte del Angel, Дж. Пучини – Тоска, Е. Гранадос – Андалуза, И. Албенис - Кубинска рапсодия, Е. Шабрие – Espana, Д. Попер – Унгарска рапсодия2А. Пиацола - Фугата, аранжимент Румен Бояджиев-син, Авторско произведение на Румен Бояджиев. Всички изпълнители са млади и много талантливи. Атанас Кръстев специализира при проф. Наталия Шаховска във Висшето училище по музика Рейна София, Мадрид. Изнася концерти в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Русия, Гърция, Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и на всички престижни музикални сцени и фестивали в България. Посещава майсторските класове на Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес, Наталия Гутман, Даниел Вайс, Мария Клигел и други. Свири с именити пианисти като Жан Бернар Помие, Евгени Божанов, Виктория Василенко и с известни цигулари между които Хавиер Инхавиусти, Ери Масаока. Солист е на големи оркестри и ансамбли – Софийска филхармония, Симфоничен оркестър на БНР, Петробас Симфоника, Рио де Жанейро, Оркестра Симфоника, Сао Пауло. Носител е на много награди от престижни международни конкурси, удостоен е с „Кристална лира“ на СБМТД, Награда за камерна музика в Мадрид, връчена от кралица София и други.

Underground Cello Quartet в състав: Атанас Кръстев, Виктор Трайков, Теодора Атанасова и Момчил Пандев, снимка: архив на "Аполония"

Виктор Трайков завършва НМА Проф. Панчо Владигеров в класа по виолончело на Ани Атанасова. Получава магистърска степен в Нов бългaрски университет в класа на Христо Танев. Притежава богат опит в сферата на камерната музика – през 2012 получава първа награда в конкурса за австрийска музика, член е и на струнен квартет Фрош. Соло челист е в Симфоничния оркестър на БНР, Classic FM Orchestra, New Symphony Orchestra и в международния оркестър Philharmonie der Nationen, Германия. Теодора Атанасова завършва с отличие НМА „Панчо Владигеров“ в класа на проф. Анатоли Кръстев. Участва в майсторските класове на Клаудио Бохоркез, Ромен Гариу, Денис Северин, Георг Байч, Конрадин Бродбек, Владимир Перлин, Матс Лидстрьом, Алваро Хуертас, Александър Сомов и други. Занимава се активно и с камерна музика. Като част от различни ансамбли е лауреат на престижни награди от национални и международни конкурси. Момчил Пандев започва да учи виолончело шестгодишен при Ани Атанасова, на девет години печели първата си награда от международен конкурс. Следват единадесет награди и почетна диплома от различни международни конкурси за соло изпълнение и камерна музика в България, Великобритания, Чехия и Латвия. В момента е студент по виолончело в НМА Проф. Панчо Владигеров. Изнася концерти с различни камерни състави.

Да запомним тези имена. „Аполония“ има пристрастия към новото, към младите, но винаги без да прави компромиси със селекцията и избора си. А самият Атанас Кръстев е от честите гости на Празниците в Созопол именно, защото е талантлив и готов за нови предизвикателства. Но да се върнем към Международния фестивал „Челисимо“.

Програмата му е забележителна – прекрасна музика от различни епохи и времена, които са като разкази за челото, за дълбочината и красотата му като инструмент, вдъхновявала забележителни композитори. Представяме я в детайли по дни.

6 септември – зала НМА – Концерт от солови и творби за две виолончели в изпълнение на Разван Сума и Атанас Кръстев - Гаспар Касадо (1897-1966) - Сюита за соло виолончело, Дьорд Лигети (1923-2006) – Соната за соло виолончело, Петър Христосков (1917-2006) – Фантазия за сoло виолончелo, Давид Попер (1843–1913) - Сюита за две виолончели, оп.16 - 20 мин.

7 септември – зала НМУ „Любомир Пипков” – Рецитал на Денис Северин и Татяна Корсунская (виолончело и пиано) - Лудвиг ван Бетовен - 7 вариации по тема из „Вълшебната флейта на В.А. Моцарт, Паул Хиндемит - Соната за соло виолончело, Дмитрий Шостакович – Соната за виолончело и пиано, оп. 40, ре минор.

Александър Рам, снимка: архив на фестивала "Челисимо"

8 септември – зала Галерия Оборище 5 - Рецитал на Александър Рам и Виктория Василенко (виолончело и пиано) - Бенджамин Бритън - Сюита №1 за соло виолончело, Ф. Менделсон-Бартолди – Соната за виолончело и пиано № 2, ре мажор, Бохуслав Мартину – Вариации по тема на Росини за виолончело и пиано.

9 септември – зала НМУ „Любомир Пипков” – Рецитал на Драган Джорджевич и Хориа Михаил (виолончело и пиано) - Алфред Шнитке –Сюита в старинен стил, оп. 80,Лудвиг ван Бетовен – Соната за виолончело и пиано № 4, оп. 102, №1, до мажор, Макс Брух – „Kol Nidrei” oп.47, Фредерик Шопен – „Брилянтна полонеза”. оп. 3, до мажор.

10 септември – зала НМА - Заключителен концерт на най-изявените студенти и ученици от майсторските класове, с участието и на преподавателите във виолончелови ансамбли, връчване на дипломите.Програмата ще е свързана с изучавания музикален материал и нивото на участниците в майсторските класове. Във втората част ще прозвучат и виолончелови ансамбли от: Кленгел, Бизе, Попер и други.

Имали сме много поводи да разговаряме с Атанас Кръстев по повод концертите му с оркестъра на БНР, с камерен ансамбъл „Софийски солисти“, изявите на квартет „Фрош“ и още и още. Той се включи и в проекта на фондация „Въпреки“ през 2017 година „Европа на една софийска улица“, посветен на забележителния ни композитор Димитър Ненов. Тогава заедно с баща си проф. Анатоли Кръстев свириха на ул. „Цар Самуил“ в близост до дома, където е живял композиторът. Независимо, че е много млад, през август навърши 33 години Наско Кръстев има вече 7-8години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“:

Атанас Кръстев свири на ул. "Цар Самуил", снимка: Стефан Джамбазов

„За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Попитахме го на какво иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти да са отдадени максимално на това, което правят,да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват.“.

Този текст е за Международния фестивал „Челисимо“ 2021, но той не би могъл да не е в контекста и на творческата, преподавателската дейност и на присъствието на Атанас Кръстев като талантлив музикант в културния ни живот днес и сега. Какво прави, защо го прави и как гледа напред и сбъдва идеите си. Прави го, Въпреки трудностите, не говори за тях, а за любовта си към музиката. За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор, всичко ми е на сърце. Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това много ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните.

Атанас Кръстев, снимка: Стефан Джамбазов

Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Програмата на фестивала „Челисимо“ го доказва. На добър час!

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Архив и Стефан Джамбазов

[magdalenagigova]

Изповед с музика

Именитият челист Анатоли Кръстев се изповядва с музика Най-новият документален филм на режисьора Стилиян Иванов „Изповед с музика“ представя именития български челист Анатоли Кръстев. В 47 мин. музикантът “споделя” какво за него са: Животът, Смъртта, Детството, Старостта, Надеждата, Разочарованието, Любовта, Страхът, Славата, Позорът… чрез откъси от произведения на Бах, Сен-Санс, Куприн, Елгар,…

[vprki]

Атанас Кръстев: Искам да направя виолончелов фестивал в България

„За мен това е прекрасно преживяване и голяма привилегия да съм солист на Радиооркестъра, както и да изпълня един от най-любимите ми концерти за виолончело на Шостакович № 1.”. Казва за „въпреки.com” талантливият ни млад виолончелист и преподавател в НМУ „Панчо Владигеров“ Атанас Кръстев.

И продължава: „Първият път го свирих преди 10 години, още бях студент пър��а или втора година с щатния оркестър на Академията с младия диригент тогава Любомир Денев – младши. Това беше неговият дипломен концерт“. С Атанас Кръстев разговаряме минути, след като е приключила репетицията му в Студио 1 на БНР и ден преди концерта в зала „България“ на радиосимфониците под диригентството на маестро Марк Кадин. Виолончелистът е доволен от репетицията, а и ние имахме възможност да видим атмосферата в залата. Според него репетиционният процес винаги е нещо специално, уникално като преживяване, защото няма две еднакви репетиции. „Доволен съм, много съм доволен. Радиооркестърът е страхотен състав, прекрасни музиканти, много съм щастлив, че свиря с тях. Много от тях са мои добри приятели, с някои от тях даже сме израсли и те вече свирят в оркестъра. С маестро Кадин е много интересно и приятно да се работи, много добър музикант“, казва Атанас Кръстев.

Програмата на целия концерт е неординерно изградена, с не често изпълнявана музика у нас, но за това малко по-късно. А Атанас Кръстев уточнява, че още преди година с Марк Кадин са водили разговор за съвместен концерт. „Точно тогава стана дума какво да включим в програмата и той каза, че иска да направи по-нестандартен подбор на програмата от произведения, които не са изпълнявани отдавна или неизпълнявани много често в България. Имаше известни дискусии дали да бъде Прокофиев – „Симфония – концертанте за виолончело и оркестър” или Шостакович и накрая се спряхме на Шостакович – „Концерт № 1”. Наистина не се е изпълнявал отдавна и от български солист и тук в България са минали няколко години, откакто е бил изпълняван. Той е един от бисерите във виолончеловата литература, колкото и банално да звучи.

Концертът е посветен на Мстислав  Ростропович,

който го е научил за четири дни, след като Шостакович му е дал нотите и е изпълнен под диригентството на Евгений Мравински от Ленинградска филхармония. Няколко дни по-късно вече го записват. /Първият челов концерт на Шостакович е започнат на 1 май 1959 г., както е записано в полето на ръкописа. Целият концерт е завършен на 20 юли същата година, премиерата е на 21 септември 1959 година в Голямата зала на Ленинградската филхармония – б.а./ Това е изключително интересен концерт. Главната тема на първата част е използвана във филм от 1948 година /“Млада гвардия“ на Сергей Герасимов – б.а./ за Втората световна война за войници, които са пленени от германската армия и маршируват към лагерите на смъртта. Тази тема присъства и в много други негови произведения. Има много визуално филмово звучене концертът и създава много ярки образи в съзнанието на публиката. В четвъртата част има мотиви от една любима песен /“Сулико“ – б.а./ на Сталин, която е обърната наопаки и това е един от начините Шостакович да говори срещу режима, много завоалирано представя несъгласието си с определени личности, идеологии и т.н. За каденцата самият Ростропович разправял една история от живота на Шостакович как той е стоял в апартамента си и е чакал да го арестуват и стъпките по коридора, часовникът, който отмерва времето в една абсолютна тишина, в която стои и чака и не знае какво ще се случи. В каденцата това е много ясно изразено – човек сам с мислите си, които са съвсем не радостни. Има всичко в този концерт – спомени от миналото на една ужасна реалност, маршове, военни. Той стои и чака, стъпките отиват в апартамента срещу неговия и съседите изчезват, а той остава“.

Атанас Кръстев и Марк Кадин по време на репетицията за концерта в зала “България”

Програмата на концерта включва и филмова музика от едни от най-великите композитори на XX век. Самият Шостакович е автор на музиката на над 35 филма и много театрални постановки.  Радиосимфониците изпълниха Сюита от музиката към  филма „Дама Пика” /той никога не се реализирал, независимо, че имало заснета лента 1937 година от знаменития режисьор Михаил Ром – б.а/ от Сергей Прокофиев и Сюита от филма „Мъртви души" /1984/ от Алфред Шнитке. Солист в „Мъртви души” от Шнитке е изключителният пианист Марио Ангелов - изпълнител с дългогодишна творческа дейност с Радиосимфониците. „Тиха музика” от украинския композитор Валентин Силвестров, един от ярките автори на нашето време и водещ представител на авангарда в съвременната музика, е друго произведение, което беше изпълнено.. И трите произведения се изпълняват за първи път в България.

За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор,

всичко ми е на сърце.

Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това много ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните. Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев в зала “България”

Тези негови думи са повод да си припомним какво каза именитата ни композиторка със световен авторитет Добринка Табакова пред „въпреки.com”  миналата година за неговото изпълнение на концерта ѝ за виолончело и струнни заедно със „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров на 16 юни в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици: „Много бързо Атанас Кръстев се подготви. Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек. Много съм доволна от репетицията“. С днешна дата Атанас Кръстев само отбелязва, че би било хубаво отново да изпълни този великолепен концерт.

По време на репетицията в Студио 1 на БНР, а и на другия ден на генералната в зала „България“ неотлъчно присъства и проф. Анатоли Кръстев, известният ни виолончелист и преподавател, бащата на Атанас. Питаме го дали помага или пречи, когато баща ти свири на същия инструмент, а и традицията в семейството. Синът е убеден, че по-скоро помага това, че „всички сме челисти. С годините съм се убедил, че

винаги е хубаво да имаш челист и преподавател вкъщи,

близко, защото това помага, колкото и да звучи натоварващо на пръв поглед. Но е много хубаво да има някой, който да ти помогне в момент, в който имаш нужда, защото ние всички сме хора, които понякога имат нужда от човек, който да чуе картинката отстрани, не само от вътре да се слуша. Така че помага и със сестра /Калина Кръстева - Тийкър – б.а. / ми, тя също е прекрасна музикантка, виолончелистка, не го казвам в никаква фамилна линия,  с нея винаги ми е приятно да се видим, да посвирим, да си поговорим, да обсъдим някакви челистки неща. Концепции винаги има всякакви различни, но хубавото е, че винаги достигаме до консенсус. Аз знам, че той какъвто и съвет да ми даде, дори и в първия момент да не ми е при сърце, когато спреш и помислиш се оказва, че винаги това, което той ти казва от страната на неговия опит и кариера е правилното. Защото, наистина той е един прекрасен преподавател“. Тази година през юли тримата ще имат майсторски класове в Лятната академия Созопол, Атанас Кръстев се надява догодина отново със семейното им трио „Cellissimo” да направят концерти. Припомняме си заедно чудесните концерти по повод юбилейната годишнина на Анатоли Кръстев през 2017 година на Празниците на изкуствата „Аполония“ и в София с участието и на талантливата пианистка Маргарита Илиева.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев,  Калина Кръстева - Тийкър и Атанас Кръстев - снимка семеен архив

Независимо, че е много млад, през август ще навърши 31 години Наско Кръстев има вече 4-5 години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.  „За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Питаме го на какво иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти

да са отдадени максимално на това, което правят,

да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват. Имам много приятели и то много добри музиканти, които заради стандарта предпочетоха други професии – като си музикант много бързо ти се отдават други неща. В момента много успешни кариери градят като програмисти, IT-специалисти. Скоро си говорих с професор Марин Казаку, най-възрастния и най-емблематичния преподавател в консерваторията в Букурещ какво се случва със стандартите в Балканските държави и в частност какво се случва със стандарта на живот на музикантите и на преподавателите. Оказа се в момента, че във всички оркестри най-ниската заплата в Румъния е 1200 евро, говорим за тутисти, не говорим за водачи, където е по-висока, със 100% на преподавателите са вдигнати заплатите. Реално погледнато има много голям резон повечето от румънските млади музиканти, вместо да търсят реализация по други страни и континенти остават да работят в страната си. Трябва да вземем пример от тях. Техният авторитетен фестивал „Енеску“ е с бюджет 8 млн. евро и затова могат да бъдат поканени световни солисти, състави, диригенти. Сега наскоро гостува един младежки оркестър, румънски, където изпратих няколко от моите студенти да свирят в него, за да се получи колаборация, имаше и контрабасисти и виолисти, попълват състава от България. На всички им се плаща много хубав хонорар, няма значение, че са студенти за самия проект. Един пример, който ние бихме могли да вземем в различните държави какви пари се отделят за култура. Това е важно и хубаво да се каже“.

Атанас Кръстев беше и участник в проекта на фондация “Въпреки” - “Европа в една софийска улица” и свири на улица “Цар Самуил” в столицата

Но и допълва, че той има няколко, наистина много талантливи студенти, някои от тях вече се изявяват и като солисти, като Калоян Русев, който  е свирил в Пазарджик под палката на маестро Григор Паликаров. Друг негов студент спечелил прослушване и ще бъде солист на Софийска филхармония, за да изпълни една не много известна пиеса на Панчо Владигеров  „Елегичен романс“, писана 1917 година, когато композиторът е бил е съвсем млад и няколко години по-късно ѝ прави преработка за симфоничен оркестър. Творбата е свирена преди 30 години в изпълнение на Венцислав Николов и има запис в БНР. „И аз ще имам шанса да я изпълнявам заедно с „Песен“ от Владигеров с Русенска филхармония н�� 31 август на Царевец във Велико Търново под диригентството на Йордан Камджалов. Тази година Владигеров има юбилей и много се изпълняват негови произведения“. Припомня Атанас Кръстев и разговорът ни тръгва към нещата, които му предстоят. „Сега довършваме сезона с квартет „Фрош“ имаме още два концерта в София в Камерна зала „България“. На 4 юни в рамките на Софийски музикални седмици имаме рецитал с Виктория Василенко в Камерна зала България с много хубава програма – Дебюси, Прокофиев, Шуберт и Джордж Крам. Разнообразна програма, но добре се допълват произведенията, добре са разделени като епохи. С нея ще имаме и още един рецитал на Празниците на изкуствата Аполония на 4 септември. След това с Ивона Недева и Ростислав Йовчев имаме трио на камерния фестивал в Габрово, след това с Нишката филхармония Брамс двойния концерт за цигулка и виолончело с Ралица Симеонова, след това още един рецитал с Вики Василенко Бразилска музика, защото в София ще има есента фестивал за бразилска музика.

Ще правя майсторски клас в Букурещ, в консерваторията.

Много съм развълнуван, защото там нивото е много високо и има много интересни студенти. Ще ми е много приятно да поработя с тях. Имам едни планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София.  Планирам го да се случи края на ноември. Надявам се с Министерството на културата да уредим бюджет. Не е съвсем официално всичко това, но се надявам да бъде в зала „България“ и залата на Музикалната академия. В Академията със сигурност ще има, но дано и в зала „България“. Изброява Атанас Кръстев колко много неща му предстоят до края на годината. Не по-малко ще са и ангажиментите му за догодина.

Атанас Кръстев с Марк Кадин на репетицията за концерта в Първо студио на БНР

Докато водим нашия разговор във фоайето пред Студио 1 на БНР много от оркестрантите го поздравяват за изпълнението и за работата по време на репетицията. Това не е честа гледка, както сме забелязали в подобни ситуации. И може би затова го питаме и какво е най-важно за солиста. А той е лаконичен: „За солиста е важно да бъде много дисциплиниран, много уверен, но и здраво стъпил на земята с двата крака и да не си мисли, че е отишъл много на далеч. Защото да си солист е голяма отговорност и то с такъв прекрасен състав, както сега. Да ти си солист, но това е камерна музика, всъщност. Има го и това и

човек не бива никога да забравя,

че, да, ти си отпред, имаш соловата партия, но и трябва да си част от цялото, да водиш, но и да помагаш. Непрекъснато имаш дуети с различни инструменти или групи от оркестъра. Това е важно за мен за един солист – да е с отворени уши за всичко, а не „сега аз тука свиря! Тук съм аз!“.

На самия концерт Атанас Кръстев омая публиката с интерпретацията си на знаменитото произведение на Шостакович. Оркестърът под ръководството на маестро Кадин беше прекрасният партньор в това истинско преживяване и за присъстващите в зала „България“, и за самите музиканти. Извън съвършената си техника Атанас Кръстев се потопи в сложната музикална драматургия на композитора, сякаш изстрада, без да го натрапва вопъла, споделен в творбата, особено прочувствен в каденцата. Изключителен музикант, той подари на публиката и виртуозната „Фантазия“ на Петър Христосков в биса, който изпълни. Кръстев е носител е на „Златна муза” през 2007 и „Кристална лира” през 2012. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Анатоли Кръстев.  Специализира при проф. Наталия Шаховская в Мадрид и посещава майсторски класове при Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес и др. Концертира в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия и Бразилия. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[magdalenagigova]

Милена Павлова представи Център по себепознание “Орфей” в Атина

Милена Павлова представи Център по себепознание “Орфей” в Атина

Център по себепознание “Орфей” – с културни събития в Атина Основателката на Център по себепознание “Орфей” Милена Павлова представи пред атиняни дейността на своето духовно средище. Тя показа документалния филм на режисьора Стилиян Иванов “Изповед с музика”. Челото на именитият българин Анатоли Кръстев звуча само на метри от Акропола – вековната забележителност на Гърция. Център по…

[magdalenagigova]

Мъдрецът Иван Маразов и Патриархът на българската класическа музика Анатоли Кръстев застават пред камерата на режисьора Стилиян Иванов

Мъдрецът Иван Маразов и Патриархът на българската класическа музика Анатоли Кръстев застават пред камерата на режисьора Стилиян Иванов

Мъдрецът Иван Маразов и Патриархът на българската класическа музика Анатоли Кръстев застават пред камерата на режисьора Стилиян Иванов Празничната коледна програма на единствената у нас профилирана телевизия за изкуство ТВ АРТ представя двама от големите Учители и Будители на съвременна България – траколога проф. Иван Маразов и виолончелиста Анатоли Кръстев. Мъдрецът Иван Маразов и Патриархът…

[vprki]

Добринка Табакова: Композирането ме намери

„Признавам, че не съм много запозната със случващото се в България, но много се притеснявам за това какво става с оркестъра на Националното радио. Притеснявам се за колеги, с които съм работила и, които толкова уважавам и знам колко много дават от себе си“. Споделя за „въпреки.com“ композиторката Добринка Табакова, музикантка със световна кариера и призната за един от най-авторитетните автори в музиката.

А тя продължава: „А и ние като музиканти от седем годишни, а и по-малки от пет годишни си посвещаваме живота на едно изкуство, за което след това някой да каже: „Не сте ни толкова важни!“. А ние да знаем защо го правим и защо премълчаваме много неща. Проблемът, за съжаление, не е единствено само в България. В момента тече и голяма дискусия в Англия по този въпрос, специално за оркестрите. Не мога да се изкажа нито позитивно, нито негативно – гледам да съм оптимист и да подкрепям колегите си, защото от тях получавам толкова много. Ето сега с една такава програма такъв чудесен концерт фестивалът също много добре върви досега. Надявам се такива форуми да са фокус към това, което се стремим да направим като професия и да привличаме хора“.

Разговаряме с нея в зала „България“ по време на генералната репетиция на ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на маестро Пламен Джуров малко преди концерта им на 49-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“

със забележителна програма и страхотни солисти:

Луиджи Бокерини – Интродукция и фанданго за китара и струнен оркестър, солист Георги Василев; Добринка Табакова – Концерт за виолончело и струнни, солист Атанас Кръстев; Астор Пиацола – концерт за китара, акордеон и струнни със солисти Георги Василев и Красимир Щерев; Едвард Григ – Квартет опус 27. На пресконференцията преди откриването на фестивала през май Пламен Джуров не беше сигурен дали Добринка Табакова ще успее да дойде на концерта. Но тя успя и в кратките паузи на репетицията с малки прекъсвания си приказвахме с нея, а и имахме и шанса да я видим в реакциите ѝ по време на репетицията на нейния концерт за виолончело и струнни. Той е написан през 2008 година за латвийската челистка Кристина Блауман, премиерата е на Амстердамското чело биенале с Амстердам Симфониета. За първи път е изпълнен в България преди година и половина в Пловдив, както припомни Табакова със солистка самата Блауман.

Георги Василев и Красимир Щерев на репетицията за концерта в зала “България”

Наблюдавахме композиторката по време на репетицията на концерта й. Беше седнала на средните редове в празната зала. Не спираше изпълнението и само между частите, когато маестро Джуров се обръщаше към нея, тя отиваше към сцената даваше не толкова съвети или инструкции, а споделяше своите усещания и разбирания за изпълнението и интерпретацията на Атанас Кръстев и оркестъра с деликатност, уважение и обич към изпълнителите. После сподели: „Концерт за чело и струнни в три части – първата се нарича „Бурна“, втората „Копнеж“, и третата „Сияеща“.

Много бързо Атанас Кръстев се подготви.

Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. За първи път концертът се свири в България, в Пловдив, преди година и половина, а в София ще е за първи път. В Пловдив го свири латвийската челистка, за която е писан - Кристина Блауман. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек /Той е от фамилия челисти, син на проф. Анатоли Кръстев, разговора ни с него може да прочетете тук и брат на Калина Кръстена – Тийкър – б.а./ . Много съм доволна от репетицията. В зала „България“ нямам много опит за чело концерти, предимно съм била на цигулкови концерти. Току-що говорихме, че е трудна зала за солови чело концерти и Дворжак, и Чайковски /Рококо вариации за виолончело – б.а./. Може би, защото е толкова „дървена“ и попива някои от обертоновете. Не знам, но не е лесна за чело. Първо, защото концертът е труден физически и технически концертът, и плюс и залата те карат още повече да даваш. Ще е едно физическо и музикално изпитание – надявам се хубаво преживяване“. А малко по-късно, буквално минути преди концерта на среща с журналисти и почитатели Атанас Кръстев сподели: „Няма значение колко е трудно произведението, както каза Добринка, това е един много уморителен концерт. Обаче, когато в процеса на работа се упражнявах и го учех и се запознавах с музиката, всеки път загубвах представа за времето. Изведнъж се стъмва и аз продължавам да свиря и дори не съм разбрал кога е минало това време, защото това е една толкова прекрасна и гениална музика. От все сърце го казвам, че не случайно, че тя е използвана във филми, защото чувствата, които предава са страшно ясни и страшно силни. Беше ми лесно да се потопя в това какво изразява този концерт. За мен е огромна чест да го изпълня за първи път на софийска сцена тази вечер“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев

Концертът се превръща в класика на 21-ви век

и е изпълняван от челисти в цял свят. Произведението привлича с емоционалното си въздействие, чиста структура и виртуозно предизвикателство. Части от концерта са използвани във филми, като най-известни са последните два филма на знаменития френски режисьор Жан - Люк Годар и двата наградени в Кан „Сбогом на езика“ /2014/, “Le livre d’image” /2018/. Концертът става популярен сред водещи съвременни хореографи и танцови трупи – Танцова компания, Сидни /2016/, Американски балетен театър, Регенсбургския театър в настоящия сезон. През 2015 година Филип Миланов и Антони Мидълтън правят постановка в балет „Арабеск“.

Разбира се, този наш разговор с Добринка Табакова не е съсредоточен само към концерта, а към всичко свързано с нея и не само музиката. Малко накъсан разговор от репетицията на „Софийски солисти“ под ръководството на маестро Пламен Джуров, преживяване не по-малко вълнуващо от самия концерт заради процеса, в който се сътворява финала за пред публиката. Питаме я какво е специално за нея в музиката. „За мен е важно да се комуникира и да има диалог и разбирателство между слушатели и сцена. Израснала съм в семейство на научни работници, които са уважавали музиката. Тяхната обич към музиката е това, което ме запали. Затова винаги връзката между сцената и аудиторията за мен е водеща и се радвам, че вече в 21-ви век този диалог е значително по-силен, отколкото като започнах като композитор преди 20-25 години. От съвсем мъничка!“. В предишни свои интервюта тя подчертава, че не приема термина „съвременна музика“, а „безвременна“. Защо? „Безвременна и жива музика. Съвременна музика – няма никакъв проблем, но най-важното е, че

тя се твори в момента от живи композитори и е свързана с времето,

в което живеем, пропито с енергията, с проблемите, които имаме. Социалните проблеми, националистични, най-различни – това по някакъв начин се вплита в музиката. Това, според мен е хубаво. Публиката да чувства, че има този диалог на сцената не само естетически и професионален, но и човешки, социален.

Безвременна музика е нещо, което говори на човечеството – по същия начин, както се вълнуваме, когато слушаме Бах вече толкова векове, след като той е писал. Вълнуват ни същите неща. Това е безвременна музика. Другите са скъсаните дънки. Добре са засега, а след петдесет години кой ще ги оцени! Това е за мен и в културата, и в модата, във всичко естетически безвременното, което ни свързва с хора от други векове“.

Цитираме ѝ авторитети, които твърдят, че изкуството в различните му жанрове „изостава“ от случващото се в света като проблеми като вълнения, не успява като че ли да реагира бързо на промените, които ни съпътстват всеки ден. А според нея „за всяко едно изкуство да си в крачка с времето е различно от това да си точно в това какво е модното, каква е тенденцията и, което се случва в момента. Защото в изкуството дълбоките неща ги осмисляме по малко по-различен начин, може би по-бавен, наистина. Няма нужда да сме в крачка точно със секундата на времето, но има едно вълнение и едно безпокойство в сегашното време, което се пропива в изкуството. Не е необходимо да е толкова директно казано с всички политически неща, които се поставят. Но общото чувство на хората в момента е еднакво – притесняваме се за екологията, за социални проблеми, притеснени сме и в същото време това, което търсим в определени събития е разбирателство. Това е работата на твореца да е вид мехлем, но и в същото време да покаже мненията, което всеки един от нас усеща. Но вече е различно дали ще си в стъпка точно с времето, с пулса. Това е различното, което прави музиката безвременна, а не модна“.

Пламен Джуров и Добринка Табакова

Продължаваме темата с конкретните ѝ преживявания от току-що приключилия на 12 юни Истанбулски музикален фестивал под надслов „Семейни връзки“. „Първото ми впечатление от фестивала беше от организацията и до каква степен те са абсолютно включени в това какво става в света по всякакви най-високи сцени. Ходят на холандския фестивал, взимат идеи, колаборират.

Забележително са в крачка с времето,

много са заинтересовани, много са съсредоточени и в същото време с голяма чувствителност към проблемите, които имат в страната. Фокусът на този фестивал беше семейството. С това те също се опитват да привлекат публиката и правят събития, с които да заинтригуват по-млада публика. Организаторите ми споделиха, че посещаемостта е около 95-98% на техните фестивали, което е огромно. Вярно мащабите там са големи – това е 17 милионен град. Но все пак, залите са големи, не са малки камерни зали, а са за 2-3 хиляди души и всичко е препълнено. Фокусът и интересът, който има в Истанбул е към фолклорна и на премесване на националните музики. Бях на много интересен концерт в знаменития „Капълъчаршъ“ , големия покрит пазар, където имаше и българско участие – Нешко Нешев акордеонист, имаше музика от Сърбия, Македония, България, Гърция, Турция. Всичко бяха премесили в едно цялостно преживяване, което беше едно от най-успешните събития. Разбира се и в концерта, в който аз участвах /концерт за две пиана и ударни в изпълнение на Амстердамската Симфониета и солисти, който беше в църквата „Света Ирина“, забележителна църква и пак огромен интерес, много хора. Много бях впечатлена и си личи, че фестивалът иска да даде и да повдигне духа на хората в Турция, които имат по-европейски поглед към нещата“.

Още през 2015 година специалистите определят Добринка Табакова сред 10-те съвременни композитори, които променят света на класическата музика. А тя с усмивка казва не само по този повод: „Композирането ме намери, не съм го търсила специално. От импровизация тръгна – исках да изразявам нещо. Почнаха уроци по пиано и вече имах техника, с която да изразя тези неща. След това започнах и да ги записвам. Бях на 11 години, когато се преместихме в Лондон и там започнах и формално да уча композиция. Не знам – стана!“. И признава, че ако е имала някакъв шанс, който е предопределил съдбата ѝ това са нейните родители, които са я разбирали и подкрепяли в избора ѝ. За себе си като композитор споделя, че започва от формата, от структурата към едно произведение и дава пример с концерта си за виолончело. „Беше ми съвсем ясно каква искам да е втората част, идеята, знаех какво искам да направя. Всъщност произведението се „разплете“ от втората част. Различно е, но обикновено

структура и заглавие са първите импулси.

Вътрешното усещане си е винаги там. Но не мога да кажа по какъв начин ще го впрегна или канализирам в произведението. То си е винаги там, но трябва да го намеря, затова казвам, че формата е важна, защото вдъхновението е навсякъде, но трябва да знаеш по какъв начин да го структурираш. Визуалното е едно от нещата. Хора са ми казвали, че музиката ми им предава някакви картини. И на мен много неща ми предават картини, тази синестезия /от гр., смесено възприятие, например в музика и цветове/, която много композитори като Александър Скрябин и други. Бих се сложила в тази група от композитори, които виждат цветове като чуят ноти. Но не мога да кажа, че това е акцентът върху всичко, защото е толкова незнайно нещо за мен музиката. Точно какво прави. Дано никога не разбера! “.

Продължаваме разговора ни с Добринка Табакова вече във фоайето на зала България“, защото на сцената „Софийски солисти“ репетират финално Григ. Почти през цялото време на записа ни с нея звучи музика и то великолепна музика в прекрасното изпълнение на знаменития ни ансамбъл със знаменити солисти. Преживяване, което имаше своята кулминация на самия концерт малко след репетицията. Слушахме всичко на два пъти за кратък отрязък време, но си заслужаваше. На този фон споделеното от Добринка Табакова звучи съкровено и силно за музиката като духовно постижение и емоционално лично усещане на талантливата композиторка. А тя споделя музикалните си пристрастия към съвременните автори, в чийто авторитетен списък е и тя, макар и толкова млада. „Любим композитор ми е Гия Канчели, определено и като човек, и като композитор. Третата му симфония беше първото му произведение, което чух. Гидон Кремер е изпълнителят, който запозна света с него и с много от произведенията на София Губайдулина, на Арво Пярт и на Леонид Десятников, друг мой любим композитор, който е направил на Пиецола „Четирите сезона“. Десятников ги аранжира и вдига Пиацола, според мен, на едно още по-високо ниво, защото за мен в него има много фолклористика в музиката му. Но това, което прави Десятников с този аранжимент е едно друго ниво“. За себе си признава, че използва фолклора като усещане, като чувство, „но внимавам да не е взет мотив от фолклора, да не го пренасям. В сегашно време, когато толкова пътуваме и толкова много имаме достъп до истинската народна музика, трябва да се потрудим като композитори да си ги пречупваме тези неща през нас. Различно е било през 20-ти век, когато не се е пътувало толкова. Начинът да се запази тази музика е било да я цитират директно, но сега е друго време. Смятам, че трябва да бъде пречупена, а не директно взета“.

Питаме какви са отстрани, доколкото с днешните комуникации може да се каже така, са впечатленията от българската музика и българските музиканти. „Имам добро приятелство с

композитори като Георги Арнаудов и Петър Дундаков.

Композитори, които се знаят извън България и имат толкова широко познание и работят в различни жанрове. Знае се, че правят българска музика, но в същото време е и международна – много интересна и впечатляваща за изпълнителите по цял свят. Все повече се радвам, че има ансамбли, които правят старинна музика. За мен е важна тази чувствителност към различните времена. Да, те я свирят на стари инструменти, но чувствителността към всяко едно време обогатява бъдещето на културата. Цигуларката Зефира Вълева точно обогатява сцената и познанията и финеса, с който човек оценява музиката. Много се радвам, че има толкова много българи, които са първи цигулки на водещи оркестри в света“. Заедно се смеем на думите на Веско Ешкенази, който преди време каза за „въпреки.com“, че са толкова много българските концертмайстори и водачи на групи по света, но няма да могат да направят оркестър, защото всеки ще иска да е първа цигулка. Това, разбира се, е в рамките на шегата…но и не съвсем.

За себе си признава, че времето ѝ е разграфено, всичко е на часове, дни, минути. В момента пише произведение за ББС, което през декември ще има премиера с концертния оркестър, с който работи като резидентен композитор. „Завърших в момента резиденцията си в катедралата в Труро в Корнуол в Англия, записахме диск, който ще излезе в края на годината или началото на следващата – хорова музика и оркестър. Пиша и за хорове.

Имам много за писане.

Гледам да не мисля…“. С диригента Кристиян Ярви, който е гостувал в България са направили няколко програми от октомври м.г. досега – април-май с нейни произведения в Лайпциг.

Интересно ни как е привлечена като резидент – композитор към такива елитни музикални състави. „Обикновено е един човек или някой от оркестъра, който е чул произведение и след това искат да работим заедно. Често са и артистичните директори на тези оркестри като в Амстердамската Симфониета – имат забележителен артистичен директор, който търси как да направи интересна добра програма. От BBC се свързаха с мене от директорско ниво и се запознах с техния мениджър, който е много, много симпатичен човек. Всичко от тези големи неща става между двама души – как ще протече разговорът и как ще се харесате, какво ще си кажете и оттам вече се гради“. За конкретната си работа споделя, че винаги работи за определен солист, определен оркестър, защото е важно да си го представи как ще е на сцената произведението. „Например за Максим Рисанов /виолист и диригент, смятан за наследник на Юрий Башмет – б.а./който е свирил тук съм писала доста и сега за Амстердамската Симфониета двоен концерт за пиано за двама млади холандци Артур и Лукас Юсен“. Сюита за виола, клавесин и струнни на Добринка Табакова със солист Максим Рисанов е включена в авторския ѝ диск, издаден от ЕСМ на композиторката, номиниран за наградата Грами 2013 година в категорията класически албум.

Успяваме в този наш разговор на части, прекъсван от прекрасна музика да я попитаме какво прави в малкото си, както разбираме, свободно време. „Когато имам свободно време, обикновено съм някъде на път и гледам да попивам от културата на това място, обичам да чета. Сега взех на Таня Шахова „Германката“. Чета, чета и…“. На срещата с нея малко преди концерта и малко след репетицията я попитаха за статистиките, популярни не само във Великобритания за съотношението мъже – жени предимно като композиторки и диригентки в сравнение с колегите им. Добринка Табакова е категорична, че не иска да е част от статистиката: „Важно е да има някаква подкрепа, но от друга страна не искаш да си там заради статистиката, а

искаш да си сериозен професионалист,

който си е извоювал мястото и си е доказал, че има защо да е на тази сцена“. А Пламен Джуров се присъедини към разговора като каза, че те като мъжки състав оценяват женската чувствителност, която винаги крие изненади…Забавно, но и специална оценка беше казаното от маестрото. След минути започна концертът, може би най-силният от многообразната програма на 49-ия фестивал „Софийски музикални седмици“ с акцент към младите в сътрудничество с НМА „Панчо Владигеров“ и Софийска филхармония. А съвсем скоро ни предстои нова среща с музиката на Добринка Табакова. На 28 септември на откриването на сезона на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на маестро Марк Кадин ще бъде изпълнена нейната „Орфеева комета“. Произведение, посветено на 50 годишнината на Еврорадио, поръчка и откупка на EBU. Беше изпълнено за първи път през ноември м.г. в Лондон под диригентството на Андреас Вилднер и излъчено по БНР. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Европа беше на столичната улица „Цар Самуил”

На 30 септември столичната улица „Цар Самуил” между „Солунска” и „Денкоглу” наистина придоби европейски облик и чар. Защото беше завладяна от изкуството, което присъстваше на улицата и в галериите в тази част на София. Това беше проект на Фондация „Въпреки”, финансиран от Програма „Европа” на СО и реализиран в партньорство с община Триадица, НГПИ „Св. Лука” и Института по изкуствознание на БАН.

За проекта е ставало дума, но наистина удоволствие беше да се види реализиран в неговата пълнота. А смисълът беше освен събитията в програмата улицата в тази си част да бъде освободена за този ден от коли. За това изключителна благодарност на СДВР и общинска полиция, които всячески съдействаха за реализацията. А на улицата, свободна от МПС-та в този ден бяха експонирани прекрасните скулптури и пана на Мартиан Табаков. Те бяха поставени от неговия приятел и колега също скулптор Мартин Трифонов /на снимката горе/. Без двамата и техните помощници, събитието нямаше как да стане това, което беше. По-късно двамата пък изпълниха и музика на създадени от тях скулптурни инструменти. Впрочем, цялата улица стана една голяма галерия обединяваща изобразително изкуство в отделните галерии и музика. 

Ученици от НПГИ “Св. Лука” рисуваха на самата улица

И защо казваме европейско? Защото така се прави в големите европейски градове като Виена, Париж и на други места. В един ден хората да се потопят изцяло в изкуството и то стойностно в едно определено място. Много е хубаво да има базари на различни места, но и пространства само за култура. Без сергии и храна или търговска дейност. Разбира се, продажбите не са забранени. Дори група чужденци си купиха рисунки на учениците от „Св. Лука”, които рисуваха на улицата.

Мартиан Табаков /л./ и Мартин Трифонов /д./ свириха на техните скулптурни музикални инструменти

А и още нещо – разполагането на скулптури на самата улица е една реплика към градската среда. И едно продължение на дискусията „Скулптурата и градът”, която организира преди време сайтът за култура „въпреки.com” в Софийска градска художествена галерия. Там освен предложения за скъсването с монументалните, разположени на пиедестали скулптури, имаше гласове за едно по-мобилно разполагане на пластики в града. Дори според мнения на хората, смяната на една или друга скулптурна форма е за предпочитане като разнообразие и провокация. Нещо, което е практика в редица европейски градове. За това и поставянето на мощните скулптурни намеси на Мартиан Табаков в определено време на улицата са точно в тази европейска посока. А самият проект за разлика от други, които се пръсват по различни градски посоки спази класическия Аристотелов принцип за единство на време, място и действие.

Георги Арнаудов /д./ и Емил Табаков /сред публиката/ в къщата - музей “Борис Христов”

Всъщност, каква беше логиката за избор на това място. Там съществуват няколко галерии  – „Астри”, „Париж”, Контраст”, новата галерия „Интро” и още няколко арт ателиета и магазинчета, Къщата на куклите, както и къщата – музей „Борис Христов”. Но на това място и около него са живели и живеят известни музиканти. Един от тях е изключителният композитор и пианист Димитър Ненов. Той е живял в дома на родителите на композитора Георги Арнаудов, който също дойде в този ден. А друг композитор и диригент Емил Табаков сега живее в същата кооперация, но в друг вход, където е бил в края на живота си Димитър Ненов. Интересното, което каза Емил Табаков по време на презентациите на музиката на Ненов в къщата „Борис Христов” беше, че той не е знаел нищо за него. Но един пианист – Иво Върбанов, който живее в Лондон е направил всичко възможно да запише музика на Димитър Ненов. И така излиза изключителният запис на произведения на композитора под диригентството на Емил Табаков с Шотландски кралски оркестър и със солист Иво Върбанов. Част от този диск прозвуча и в Къщата – музей „Борис Христов”, а преди това пианистката и изследователка на Димитър Ненов Полина Антонова изпълни негови творби.

Теодосий Спасов, Християн Цвятков и Генадий Рашков свириха в двора на къщата - музей “Борис Христов”

И още едно географско съвпадение – Емил Табаков и кавалджията и джазмен Теодосий Спасов живеят един срещу друг, на един и същи етаж. Някак си това са случайни съвпадения, на както се казва нищо случайно, не е случайно. И Теодосий също беше сред участниците в този празник на улицата да го наречем, пърформанс ли, хепънинг ли, все едно. Важно беше и друго – че по някакъв начин и различните изкуства се събраха заедно, и галериите, а и може би живеещите на това място. За да се осъзнаят като една общност, а не като отделни места за изкуство. Не случайно точно в този ден се откриха няколко изложби и две галерии. В „Астри” беше открита изложба „Мислена линия“ на Милена Матева, българска художничка, която от повече от 20 години живее,  работи и се реализира в Испания. В галерия „Париж“ пък беше открита самостоятелна изложба на художника Петър Димов. Авторът показва новите си творби, обединени под заглавието „Голямото пътуване“. Галерия „Интро” пък беше открита с изложба на част от известните графикатури на проф. Иван Газдов. И още едно пространство беше открито в този ден – Spazio с изложба на Дафна Стоилкова, която в момента се дипломира в Берлин.

Зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов /л./ разгледа и всички изложби, които се откриха в този ден, сред които беше в новата галерия “Интро” на проф Иван Газдов /д./

Ателие ЯТРИ (ателие за бели ризи и тефтери) на същата улица отвори в този ден официално врати за гости, клиенти и приятели. Имаше изненади (дизайнерски, кулинарни и разни други) и дори опитахме от чудесния ръчен хляб и козе сирене. В галерия „Контраст” пък продължава изложбата „Завръщането „Викът“ на Нунцио Биббò” - рисунки и графики. Един италиански скулптор, също свързан с България и български творци. Впрочем, всички галерии продължават да показват своите изложби и извън този ден. А на улицата рисуваха, както стана дума, ученици от гимназията „Свети Лука”. Преподаватели и ученици  от музикална школа City Music School , София свириха пък пред галерия „Астри”. Участва и детско ателие „Резонанс” с ръководител художника Николай Маринов със своя импровизирана експозиция. Включи се и Центърът за изкуства Арт лаборатория на съседната улица „Ивайло” 1. Началото на събитието дадоха известните виолончелисти проф. Анатоли Кръстев и синът му Атанас Кръстев, също живеещи недалеч. Въпреки известният хлад на улицата те посвириха там. И като че ли виолончелите им звучаха прекрасно и на улицата, както и в концертната зала. Все пак, важното беше, че не валя и природата беше със събитието.

Проф. Анатоли Кръстев /на снимката/ откри събитието с изпълнение на улицата заедно със сина си, също прекрасния виолончелист Атанас Кръстев

В крайна сметка, имаше смисъл от този празник. Много интересни личности минаха през този ден на улицата. Един от тях беше бившият омбудсман и сега конституционен съдия Константин Пенчев, известен със своето пристрастие към изкуството, който заяви, че специално е дошъл за събитието. Имаше хора също пристигнали от други градове. Появиха се художници, артисти, политици, интелектуалци. Всеки намираше това, което му беше интересно. А зам. кметът на София доц. д-р Тодор Чобанов, който дойде специално за началото на празника пое ангажимент и за съдействие за оправяне на улицата и превръщането й в притегателно място и за чужди туристи особено при предстоящото българско председателство на ЕС. Интерес към евентуални бъдещи проекти на това място потвърди и Малина Едрева, председател на постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие в СО, както и общинския съветник Михаил Владов, също присъствали на събитието. 

Малина Едрева също беше сред гостите на “Европа в една софийска улица”

Така че, вероятно това място в София ще има бъдеще не само като място, в което се събират отделни галерии и събития, а като пространство за култура на една европейска столица като София. И вероятно самите галерии ще се обединят в едно културно пространство, което ще може да се координира и институционално за бъдещи изложби и инициативи. Както се опитва да го прави успешно сайтът на софийските галерии „Sofia Art Galleries“ действащ по инициатива на Борис Павлов без финансиране и то само заради идеята. Всъщност така се случват истинските неща. Въпреки… ≈

Текст: „Въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов