#Добринка Табакова

[vprki]

С поглед към отминалата 2023- част I

Не е възможно да се обхване всичко в изминалата година, в която извън щастливи моменти в изкуството, ни напуснаха и страхотни личности, но остава творчеството им и посланието им, че културата, познанието за нея ни прави свободни хора. Никакви патриотарски вопли, непризнаването на артистичното въображение, лошото администриране на културните процеси не могат да спрат или санкционират изкуството. То е по-силно! ВЪПРЕКИ!

Винаги, както сме писали в нашите обзори  през годините не подкрепяме класациите за изкуство, затова споделяме само свои гледни точки и това, което ни е направило впечатление. Това разбира се, са и културни събития и произведения, но и /не/културни случки, които влияят. 2023 беше една много силна година за българската култура. Но, като че ли светът ни оценява повече, отколкото ние самите. Няма да коментираме нечии грозни реакции по повод световни личностни успехи, защото това не в нашия стил – да се занимаваме с клюки, с дребнотемие, с хора, които не умеят да се радват на другия.

Това не е всичко, което се е случило или не в изкуството и културата у нас миналата година. За повечето от акцентите поставяме линкове към текстовете, а за други просто ги потърсете при нас…До преди три години със Стефан Джамбазов (1951-2021) подготвяхме обзора в две части – от него и от мен в различните изкуства. Продължавам…

Добринка Табакова при получаването на наградата

Една от най-хубавите новини в края на ноември беше, че нашата великолепна композиторка Добринка Табакова получи голямата награда на Съюза на британските композитори, който я отличи с наградата за класическа музика „Айвърс“ в категорията „Общност и участие“. Призът, определян от професионалната гилдия на Великобритания, е за пиесата ѝ „Рояк фанфари“, написана специално за младежкия оркестър „Хале“ на Манчестър. Още повече, нейното изпълнение е под диригентството на младата и талантлива българска диригентка Деляна Лазарова /тя имаше великолепен концерт със Софийска филхармония и солист Светлин Русев – б.а./, която с конкурс е в този оркестър. Започнахме с Добринка Табакова, извън всички успехи на Софийската филхармония, на българските музиканти навсякъде по света, специално отбелязваме великолепните фестивали, които се случват в България, и то не само във Варна, Пловдив, София, Русе, но и в по-малки градове.

Финалът на Петото издание на "Неотъпкана пътека", 2023

Пета година се проведе изящният фестивал в Ковачевица „Неотъпкана пътека“. Създаден е от пианистката Лора Чекоратова и нейни съмишленици, които имат добра кариера в САЩ и Европа. Те правят фестивала за камерна музика в Ковачевица, достатъчно популярна дестинация. Ремонтирали са читалището, строено в края на XIX век – оказва се, че нашите майстори са били на високо равнище и залата е с добра акустика. В изминалата година беше петото му издание, а вече плануват и шестото. И факт, който малцина знаят - тази година Лайпциг празнува изключителното 300-годишно музикално наследство на катедралата Thomanerchor Leipzig, където кантор и органист е бил самият Йохан Себастиан Бах. На Бъдни вечер в службата преди дни беше включена творбата на  Добринка Табакова Alma Redemptoris Mater .

По същия начин се прави друг великолепен камерен фестивал в Арбанаси от Юлита Фъсева, контрабасистка, вече тринайсета година. ММФ „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни в Русе, Пловдивския фестивал “Opera Open” събират европейски елит. В тях присъства с постановки и продължава да ги прави една от признатите за най-добри оперни режисьори в Европа Вера Немирова. От години по различни поводи пишем за Софийската филхармония, благодарение на добрия мениджмънт на директора и диригент маестро Найден Тодоров тук идват световни изпълнители, за които преди време не можехме да мечтаем. Заедно с това, както тръгна отпреди години (и миналата година говорихме за това) – гастроли на Филхармонията в Мюзикферайн във Виена, в Берлинската филхармония. Тази година отново прекрасен концерт в Солун,  мини турне, но много качествено в Австрия и в Германия.

Кирил Манолов, Красимира Стоянова и Павел Балев

Незабравим остава концертът Tutto Verdi –както е озаглавил соловия си компактдиск баритонът Кирил Манолов – продукция на БНР. Концертът на именития български вокален майстор (24 06), заедно със Симфоничния оркестър и Смесения хор на радиото, дирижиран от Павел Балев носеше същото заглавие, защото представи това ценно издание с арии, включени в него. Към очакваната програма имаше страхотен бонус – Красимира Стоянова дойде да пее в концерта по молба на Манолов, което прибави към атмосферата в залата и още щастливо напрежение от срещата с тази невероятна певица. Като изключим строежа на програмата, основан на принципа арии и инструментални фрагменти от опери, подредени по стил и сюжет, всичко друго бе неочаквано, бе изпълнена с проникновеност, с динамични събития в музикалното протичане, с възможности за непрестанни открития в познатите текстове.

Не пренебрегваме и академиите по изкуствата. Понеже говорим за музика – специално Музикалната академия „Панчо Владигеров“ с нейния ректор – артистичния и талантлив професор Сава Димитров, там всяка седмица има прекрасни концерти, с млади хора, с дискусии, майсторски класове. И по този начин може да следим и развитието на най-младите. Разбира се, продължават и бутиковите прояви да се навлиза в съвременната камерна музика като фестивалите „Пиано Екстраваганца“ и „Камералия“ на  талантливия и неуморен Людмил Ангелов, както и много други места.  В края на годината маестро Ангелов беше удостоен с едно от най-високите отличия на Кралство Испания - орден Офицерски кръст на ордена Исабел Католическа, присъден от Н. В. Краля на Испания Фелипе VI.

Людмил Ангелов

Припомняме, че тази година на 39-ото издание на „Празниците на изкуствата Аполония“ традиционно акцент в програмата беше музиката. И Людмил Ангелов традиционно присъства, както Пламена Мангова, Александър Сомов, Албена Данаилова /само маркираме, че тя от 2011 година е първата жена сред концертмайсторите на Виенска филхармония и тогава АФП отбеляза новината в червено. Така че „сензационните“ съобщения за Новогодишния концерт на знаменития оркестър тази година си беше от поредицата copy paste./, Никола Таков, Румен Цветков и още и още знаменити музиканти… Тези камерни концерти, биха били приети и аплодирани на световни фестивали.

Албена Данаилова, Румен Цветков /ц/ и Александър Сомов на "Аполония", 2023

Липсва ни фестивал от ранга на Международния фестивал с конкурсен характер „Джордже Енеску“ -  най-големия фестивал за класическа музика в Румъния и един от най-важните форуми от този вид в Европа. Миналата година той се проведе в Тимишоара. Първото издание на фестивала е през 1958 г. Но подобно ярко събитие в съседната ни страна се прави с изключителната финансова подкрепа на държавата. Дълга тема…

Едно от моите лични събития беше шансът, че на „Аполония“ присъства нобелистката от 2015 г. Светлана Алексиевич. Изключителна жена, която избягва срещите. Идвала е в България, неформално. Но познаваме книгите ѝ. И благодарение на „Аполония“ и на Мариана Кацарова, специален докладчик на ООН на правата на човека в Русия, тя е сред основателите на наградата на името на Анна Политковская.  Бяхме сред гостите на „Аполония“, които имахме възможност да се срещнем с нея, да разговаряме. В контекста войната на Русия срещу независима Украйна, като познаваме и нейните книги, тя каза нещо, което беше  вълнуващо преживяване с болката и тъгата си: „Аз исках най-после да напиша една книга за любовта, а отново трябва да пиша за войната“. С днешна дата това звучи още по-болезнено…"Разказ за катастрофа и катастрофата на разказа" беше темата на срещата разговор със Светлана Алексиевич.

На срещата със Светлана Алексиевич до преводачката /д/, Георги Господинов и Мариана Кацарова

"Сложно е да обичаш човека днес. Той прави много неща, които човек, който има обичащо сърце, не може да приеме. Но аз смятам, че писателят днес трябва все пак да работи в името на любовта. Да помогне тази малка свещица, която Господ е запалил в душите ни, все пак да не загасне. Светът се преобърна. И да намериш някакви точки - точки, за които можеш да се хванеш, в нашия свят е наистина много сложно. Но трябва да се хванем за нещо. Да запазим в сърцата си любов и да изгоним от сърцата си омразата. Защото в нашия свят омразата тържествува. Омразата е много.Тя върви и някак обхваща всички държави. За известно време, трябва да си призная, демокрацията търпи поражение. Но аз мисля, че това е временно поражение. Всеки от нас трябва да се съпротивлява на това", каза още Алексиевич…

Светлана Алексиевич

Театралното събитие на годината е спектакълът на Галин Стоев „Хага“ в Народния театър „Иван Вазов“. То е много повече от театрално –  не само, защото тръгна малко по-рано. В края на сезона, юли, от Народния театър и главно Галин Стоев, режисьорът, бяха почти готови и представиха предстоящата премиера в средата на септември. В цялото експозе на Галин Стоев, който си бе взел отпуска като директор на престижния театър в Тулуза (както знаем, имал е ангажименти и в Комеди Франсез и т.н.), той направи нравствен анализ защо е избрал и как е стигнал до тази пиеса, как гледа на срещата си с авторката Саша Денисова в Полша и, че не би могъл да не направи този спектакъл. С него Галин Стоев, както при нас написа театроведът проф. Николай Йорданов, режисьорът промени представата за политическия театър. Това идва и от драматургията – всичко е през погледа на едно дете.

Галин Стоев и Саша Денисова

Актьорите бяха великолепни. Усещаше се много силна нравствена мотивация, по темата за Украйна и какво прави Русия, и продължава да го прави. Не може да не се вземе страна, няма как да не се вземе страна! Представлението не морализаторства, то разказва една фикционна история – дай, Боже, да се случи. Да проследим нещата от 24 февруари 2022 година. Да не говорим, че те биха могли да се проследят и от 2014 г. след анексирането на Крим. За каква страна става дума, в което някои обвиняват режисьора. Точно това говорѝ на тази среща Галин Стоев – че човек в един момент е изправен пред избор: доброто или злото. Говорим като нравствени, като политически, като философски, като човешки категории. И това за мен е най-силното в спектакъла, извън разбира се, майсторството на един режисьор като Галин Стоев. Той е ученик на незабравимия театрал Крикор Азарян – с неговата нравственост, с неговата доброта, с това Чеховско отношение към света, не без присъствието и на Бекет…В края на януари предстои гостуване на спектакъла на сцената на театъра в Тулуза.

Иван Вирипаев и Галин Стоев

По-малко от месец преди това през юни в Народния театър, в рамките на третото издание на фестивала New Stages Southeast, организиран от Гьоте-институт България, между световноизвестния драматург Иван Вирипаев и режисьора Галин Стоев се проведе разговор на тема „Театър и политика – полета на пресичане“ с публика, предимно професионална и желаещите журналисти. Познат в България още с първата си пиеса „Сънища“, поставена от Галин Стоев под заглавието  „Археология на сънуването” като продукция на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ през 2002 година, Иван Вирипаев е автор на  над 26 пиеси, играни в повече от 250 театъра (още от заглавията, поставяни в България, са „Танцът Делхи“, „Пияните“, „Кислород“, „Валентиновден“, „Илюзии“ „Непоносимо дълги прегръдки“ и др.). Режисира повече от 20 театрални постановки и девет филма, като „Еуфория“ е награден с малък „Златен лъв“ във Венеция през 2006 година. В един и същ момент за Вирипаев – през юни 2023 година – се открива Teal House – пространство за театър и срещи, място за подслон за  бежанци от войната в Украйна, и също така той е задочно арестуван по дело в Московски съд за разпространение на фалшиви новини за войната в Украйна. Самата среща не само, защото беше в камерната зала на театъра „Апостол Карамитев“ и създаде усещане за документален камерен спектакъл.

Радина Вълканова (Путин) и Кремена Деянова (момичето)

Смятаме, че важно, коментирайки случилото се в изкуството и културата ни да не подминаваме темата за войната в Украйна. При представянето на 26 –и брой на списание Homo Ludens в дните около 27 март – Международния ден на театъра проф. Николай Йорданов, водещ на изданието заедно с театроведката проф. Венета Дойчева каза на премиерата му: „Тук виждам колеги и приятели, които присъстваха на представянето на миналия 25-и брой. Може би си спомняте, тогава, тъкмо беше започнала тази ужасна война на Русия срещу Украйна и тази година, която измина, естествено, наложи фокусът да бъде в тази посока.“ И продължи: „Намерили сме две украински театрални изследователки, които описват какво се случва със самия театър по време на войната. Едната е Майя Харбузюк , а другата е Ирина Волф, която представи конкретни спектакли. Аз имах среща и с директори на театри в Украйна, които ми казаха, че въпреки бомбите театралният живот продължава, макар и в подземията. Това е, наистина, нещо уникално, като демонстрация на дух и като демонстрация какво може да направи театърът по време на война. Първата статия е „Театърът като хуманитарна мисия. Опитът на Украйна през 2022“, защото театрите се оказаха  като разрушения театър в Мариупол, но там, където сградите са останали здрави, те понякога се превръщат в убежище за хора, които бягат от войната, за медицински центрове…Това са други измерения на театъра – освен, че той продължава да съществува и като изкуство. Тук са представени два спектакъла, които са създадени по време на войната в Украйна.“ Тези споделени разкази показват и духа на украинския народ, който защитава родината си като свободна и независима страна и то на жестока цена…“

Жанна Кадирова "Руска ракета"

Темата за Украйна по особен и различен творчески подход, но талантливо осмислена присъстваше и във визуалните изкуства през изминалата година. Първата през септември се откри в Пловдив – „Войната свърши“, която е 29-о издание на Сдружението за съвременно изкуство на Емил Миразчиев, което познаваме от години. Имаше много артисти от България, от Украйна, от Беларус, от Русия. Защото, когато са го планирали, са мислели, че войната ще е свършила, но тя съвсем не свършила, напротив!

Алла Георгиева на откриването на изложбата ѝ в галерия "ДОЗА"

Малко след това в столичната галерия „ДОЗА“ беше експонирана забележителната изложба на нашата великолепна художничка Алла Георгиева – „Спи, моя радост, спи“. Тя е родена в Харков, там е завършила Художествената академия. По стечение на красиви обстоятелства идва тук с нейния съпруг – прекрасния карикатурист Чавдар Георгиев. Имаше инсталации, живопис, фотографии. И самата тя – говорили сме и сме писали – казва: „Защо така? Каквото и да се случи, винаги тези, които искат война, я правят.“ Изложбата беше разтърсваща, удря в сърцето и образите ѝ не те напускат. Тя е изстрадано напомняне за непоправимите последици на войната и разрушителното ѝ въздействие върху човека невъзвратимо срутва, унищожава живота, смисъла му. Нейните произведения са трагичен разказ за осезаемостта на страданието и загубата, но и ни приканват като хора  да се питаме и заедно с това и трудно да си отговаряме как и защо стигнахме дотук в този наш свят.

От изложбата на Алла Георгиева в галерия "ДОЗА"

В този контекст беше и изложбата  WE SEE UKRAINE („Виждам Украйна“) в ГХГ в Пловдив, която ще имаме възможност да видим и в София в началото на февруари  в едно от пространствата на „Топлоцентрала“ и в галерия „КО-ОП“ е съвместен проект за визуални и сценични изкуства, който пресъздава различните отпечатъци и емоции на хората, които живеят във война в Украйна. Международният проект се базира на опита на обикновени украинци: бежанци или хора, които вече са успели да се завърнат по домовете си - или това, което е останало от тях.Какво дава на хората сила, надежда, гориво да продължат? Какво е да си обикновен човек, извън бойното поле, но поставен в ситуация, която изисква героизъм? Героизъм да си позволиш да изпитваш съвсем нормални човешки емоции и чувства, да имаш силата да запазиш човешкото в себе си. Експозицията събира в еднo шест артиста от България, Хърватия и Украйна, обединени в мисията да покажат силата и надеждата на хората, които живеят в Украйна, тези, които са отвъд новините. В края на годината беше показана и в една от емблематичните галерии в Загреб.

Войните бяха и във фокуса на изложбата "Смелостта на зайците" в галерия „Аросита“ на визуалния артист Еслица Попова. Във въведението си авторката пише: "Когато започна войната в Украйна започнах да сгъвам тези незначителни хартийки. Слушах и сгъвах. Стана тик. Докато слушам ужасии, да сгъвам, докато глупостта спре. Обаче не работи. Войната продължава. Човеците не поумняха. Вече две години сгъвам - писна ми! Спирам! Може пък и те да спрат".

И тази първа част от нашия поглед към отминалата година ще завършим с музика, както започнахме, сега от областта на музикално-сценичните изкуства. През януари миналата година  на сцената на Народния театър бяха показани две пиеси на украинския хореограф Раду Поклитару, „Жени в ре минор“ и „Дългата коледна вечеря“. И  двата спектакъла на пловдивската балетна трупа преминаха с много  голям успех - забелязва се недвусмислено израстване на изпълнителския състав в богата и сложна хореография. Новината, че Раду Поклитару е вече част от трупата, говори за една ясно определена посока на развитие.Той е известен и високопризнат в Украйна хореограф, с много изяви  из цяла Русия и редица европейски страни.

Раду Поклитару

През 2006 година основава свой театър с трупа от 16 танцьори „Киевски модерен балет“, с които реализира множество постановки и турнета и бързо печели успех и известност. Той е и главен балетмайстор, а трупата с основание е призната и като Академичния театър за модерен балет Киев. Поклитару  е заслужил деятел на културата на Украйна, народен артист на Молдова, носител на множество европейски международни награди, хореограф на церемонията по откриването на Зимните олимпийските игри в Сочи 2014 /в едни други времена, но даващи знак какво замисля Русия срещу независима и свободна Украйна - б.а./, професор в катедрата по модерна хореография в Киевския национален университет за култура и изкуства. От началото на войната в Украйна, Раду Поклитару е част от екипа на Пловдивската опера и работи активно с балетната трупа, за да постави  своите танцови спектакли с международно признание за първи път на българска сцена.

Спектаклите бяха в програмата на 53-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора през есента.

От изложбата на Алла Георгиева в галерия "ДОЗА" - „ Прости ми господи, душата ми е потънала в ненавист", 2023

Тази първа част завършваме с думите на украинския тенор, един от изпълнителите на партията на Герман Едуард Мартенюк в постановката на „Дама Пика“ на Чайковски в Националната опера и балет, режисьор Вера Петрова, с премиера в края на ноември 2022, но представяна с успех и миналата. Той я е изпълнявал на големите оперни сцени в Европа, включително и в Болшой театър каза в контекста на „Дама Пика“, че най-страшните неща се случват от липсата на любов. И тази ужасна война в родината му е и заради липсата на любов…

Следва продължение...≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на фестивалите, Народния театър и Стефан Марков

[vprki]

На пулта – Деляна Лазарова

Отидох на този концерт-матине (1 октомври) най-вече за да видя и чуя Деляна Лазарова. Разбира се, че солистът на концерта Светлин Русев е артист, който е притегателен център, но аз пиша често за него, а и поредният концерт от Паганини, този път четвърти, не е моята провокация. Пише в блога си Decresendo музикалният критик Екатерина Дочева.

До него Лазарова бе решила да представи с музикантите от Софийската филхармония Втората симфония на Бетовен, която щедро предлага диригентска проблематика по отношение подредбата на оркестъра, неговия звук, идеи, които могат да се родят от музикалния текст, проблеми на драматургията, решението на които разкрива различни черти на личния диригентски прочит. И все пак – успехът на ръководството на Филхармонията по отношение на равнището на изпълнителите отдавна е безспорен. но репертоарната листа е доста свита. 90 процента от програмите включват много познати произведения, които се повтарят непрекъснато. Това, което липсва са големите имена на съвременните композитори от ХХ век – по-скоро от втората му половина.

Деляна Лазарова на репетиция със Софийска филхармония

Всяко бегло сравнение, с който и да е оркестър извън страната ни, а особено с тези, които се наричат първи или национални показва, че тук музикалната практика почти е отрекла съществуването на огромни музикални масиви, които ще донесат нова гледна точка на слушателя, ще го насочи към различното звучене, ще му даде възможност да разшири, да напусне тоналното си съзнание и да усети, че привлекателни и ангажиращи могат да бъдат много непознати нему композиции. И автори. Няма да се откажа да напомням това, колкото и разрушителната реформа на сценичните изкуства (Вежди Рашидов) да принуждава съставите да предъвкват само най-популярни и познати на слушателя композиции. Винаги може да се намерят пари за авторски права на едно или две произведения за сезон от големите на късния ХХ век.

Светлин Русев

Допускам, че Светлин Русев е решил да запише интегрално концертите от Паганини, защото от известно време минава през тях – свири първи и втори, за третия не си спомням. Сега чухме четвъртия. Все повече си мисля, че концертите на гениалния цигулар от деветнайсети век са по-подходящи като инструктивна педагогическа литература, както са капризите, например. Въпреки че въпиющата любов на зле възпитаната (от нас, музикантите) публика към наниза от мелодийки и изумителни, хващащи окото, освен ухото инструментални акробатики е гаранция за продажбата на билети. Светлин Русев свири както почти винаги с лекота, с елегантна демонстрация на личната си техника (изненадах се да чуя известно интонационно ко��ебание в някои двойногрифови пасажи – на всеки може да се случи), с изящна кантилена, брилянтно вписващ се в семпло конструирания оркестър и, разбира се, привлече публиката и с харизмата си. Тя му поиска три пъти бис – той удовлетвори желанието ѝ.

Светлин Русев и Деляна Лазарова на репетиция със Софийска филхармония

Деляна Лазарова (1985) понастоящем е плътно ангажирана до май, 2024 – в много точки на Европа и в Съединените щати, също. Репертоарът, с който борави, освен класическите стандарти включва и автори като Дьорд Лигети, Унсук Чин, Адам Шьонберг (да не се бърка с Арнолд), Патрик Станфорд, Лерой Андерсън, Добринка Табакова. Има и още, но няма да ги изброявам, могат да се видят на личния й сайт. Естествено това е знак за любознателност и за постоянно разширяване на репертоарното ветрило – нещо, което на стандартния български диригент липсва. Лазарова стои стабилно, уверено на пулта, знае как да изисква от оркестъра това, което я интересува в композицията. В случая – най-вече контрол върху драматургичното изграждане и спазване на общите стилови белези по отношение на фраза и тонова характеристика. Нейният прочит осезателно и релефно подчерта и драматизма и суровия лиризъм на творбата. Освен това Лазарова осъществява по най-естествен начин, без затруднение или някакъв вид акцентиране преходите в симфонията. Музиката тече – няма разчленяване или някакъв тип желание за доказване досконалното познание на текста. Или на стила. Този тип престараване у много диригенти (и диригентки), което винаги насича музиката, отдавна е преодоляно. Убедена е в постигнатия резултат и работи ефективно с мануалната си техника без маниерничене, без ефектни пози и отиграни предварително движения. Всичко произлиза от същността на музиката и на нейното развитие. В целия този много обнадеждаващ стил на Лазарова би ми се искало да усетя още по-сериозно експлициране на контрастите в творбата – еднаквостта в тяхното поднасяне, води до някакъв тип констативност, а не до проблематизирането им в контекста на определения момент от развитието.

Деляна Лазарова

Получава се известна монотонност в появата им и в звученето им. И като написах звучене, бих искала да допълня, че ми се струва, че Лазарова има капацитета още да “дообработва” оркестровия звук – и по отношение на щриха, и по отношение на характера на акордовите структури, и по отношение на вертикала, в който все пак основата (баса) трябва да бъде осезаема. Плътна.

Светлин Русев и Деляна Лазарова на репетиция със Софийска филхармония

Деляна Лазарова, според мен е най-истинското присъствие сред българските жени-диригенти. Отдавна съм заявила, че съм скептична относно женското присъствие в някои професии – една от тях е диригентската. Но Лазарова някак надделя в латентния спор между нас. Ето защо ще очаквам следващ неин концерт в София. ≈

Текст: Екатерина Дочева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

P.S. на “въпреки.com”: Текста публикуваме след разбирателството ни за партньорство и с разрешението на Екатерина Дочева. Ще продължим да го правим и в бъдеще, за което ѝ благодарим. Текстовете в блога ѝ може да четете на https://decrescendo.net/.

[vprki]

Атанас Кръстев: Искам да направя виолончелов фестивал в България

„За мен това е прекрасно преживяване и голяма привилегия да съм солист на Радиооркестъра, както и да изпълня един от най-любимите ми концерти за виолончело на Шостакович № 1.”. Казва за „въпреки.com” талантливият ни млад виолончелист и преподавател в НМУ „Панчо Владигеров“ Атанас Кръстев.

И продължава: „Първият път го свирих преди 10 години, още бях студент първа или втора година с щатния оркестър на Академията с младия диригент тогава Любомир Денев – младши. Това беше неговият дипломен концерт“. С Атанас Кръстев разговаряме минути, след като е приключила репетицията му в Студио 1 на БНР и ден преди концерта в зала „България“ на радиосимфониците под диригентството на маестро Марк Кадин. Виолончелистът е доволен от репетицията, а и ние имахме възможност да видим атмосферата в залата. Според него репетиционният процес винаги е нещо специално, уникално като преживяване, защото няма две еднакви репетиции. „Доволен съм, много съм доволен. Радиооркестърът е страхотен състав, прекрасни музиканти, много съм щастлив, че свиря с тях. Много от тях са мои добри приятели, с някои от тях даже сме израсли и те вече свирят в оркестъра. С маестро Кадин е много интересно и приятно да се работи, много добър музикант“, казва Атанас Кръстев.

Програмата на целия концерт е неординерно изградена, с не често изпълнявана музика у нас, но за това малко по-късно. А Атанас Кръстев уточнява, че още преди година с Марк Кадин са водили разговор за съвместен концерт. „Точно тогава стана дума какво да включим в програмата и той каза, че иска да направи по-нестандартен подбор на програма��а от произведения, които не са изпълнявани отдавна или неизпълнявани много често в България. Имаше известни дискусии дали да бъде Прокофиев – „Симфония – концертанте за виолончело и оркестър” или Шостакович и накрая се спряхме на Шостакович – „Концерт № 1”. Наистина не се е изпълнявал отдавна и от български солист и тук в България са минали няколко години, откакто е бил изпълняван. Той е един от бисерите във виолончеловата литература, колкото и банално да звучи.

Концертът е посветен на Мстислав  Ростропович,

който го е научил за четири дни, след като Шостакович му е дал нотите и е изпълнен под диригентството на Евгений Мравински от Ленинградска филхармония. Няколко дни по-късно вече го записват. /Първият челов концерт на Шостакович е започнат на 1 май 1959 г., както е записано в полето на ръкописа. Целият концерт е завършен на 20 юли същата година, премиерата е на 21 септември 1959 година в Голямата зала на Ленинградската филхармония – б.а./ Това е изключително интересен концерт. Главната тема на първата част е използвана във филм от 1948 година /“Млада гвардия“ на Сергей Герасимов – б.а./ за Втората световна война за войници, които са пленени от германската армия и маршируват към лагерите на смъртта. Тази тема присъства и в много други негови произведения. Има много визуално филмово звучене концертът и създава много ярки образи в съзнанието на публиката. В четвъртата част има мотиви от една любима песен /“Сулико“ – б.а./ на Сталин, която е обърната наопаки и това е един от начините Шостакович да говори срещу режима, много завоалирано представя несъгласието си с определени личности, идеологии и т.н. За каденцата самият Ростропович разправял една история от живота на Шостакович как той е стоял в апартамента си и е чакал да го арестуват и стъпките по коридора, часовникът, който отмерва времето в една абсолютна тишина, в която стои и чака и не знае какво ще се случи. В каденцата това е много ясно изразено – човек сам с мислите си, които са съвсем не радостни. Има всичко в този концерт – спомени от миналото на една ужасна реалност, маршове, военни. Той стои и чака, стъпките отиват в апартамента срещу неговия и съседите изчезват, а той остава“.

Атанас Кръстев и Марк Кадин по време на репетицията за концерта в зала “България”

Програмата на концерта включва и филмова музика от едни от най-великите композитори на XX век. Самият Шостакович е автор на музиката на над 35 филма и много театрални постановки.  Радиосимфониците изпълниха Сюита от музиката към  филма „Дама Пика” /той никога не се реализирал, независимо, че имало заснета лента 1937 година от знаменития режисьор Михаил Ром – б.а/ от Сергей Прокофиев и Сюита от филма „Мъртви души" /1984/ от Алфред Шнитке. Солист в „Мъртви души” от Шнитке е изключителният пианист Марио Ангелов - изпълнител с дългогодишна творческа дейност с Радиосимфониците. „Тиха музика” от украинския композитор Валентин Силвестров, един от ярките автори на нашето време и водещ представител на авангарда в съвременната музика, е друго произведение, което беше изпълнено.. И трите произведения се изпълняват за първи път в България.

За себе си Атанас Кръстев споделя, че с времето все повече и повече няма отговор на въпроса каква музика предпочита да свири. Като бил по-малък на сърце му били, както казва, Дворжак и късният романтизъм. „Това с времето започна да се променя. Сега, може да е банален отговор,

всичко ми е на сърце.

Не мога да кажа, че предпочитам да свиря класика или предкласика, напоследък и най-съвременна музика от 21-ви век. С квартет „Фрош“ /Негина Стоянова и Петя Димитрова – цигулка, Мария Вълчанова – виола и Атанас Кръстев – б.а./ свирим много съвременна музика и това много ми разшири кръгозора вече за най-авангардните произведения, най-модерните. Човек, за да е един успешен инструменталист, музикант трябва да се чувства добре във всички стилове и да бяга от някаква тясна специализация в каквото и да било – дали ще в барок, дали ще е в съвременна музика, не би трябвало да представлява проблем“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев в зала “България”

Тези негови думи са повод да си припомним какво каза именитата ни композиторка със световен авторитет Добринка Табакова пред „въпреки.com”  миналата година за неговото изпълнение на концерта ѝ за виолончело и струнни заедно със „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров на 16 юни в рамките на фестивала „Софийски музикални седмици: „Много бързо Атанас Кръстев се подготви. Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек. Много съм доволна от репетицията“. С днешна дата Атанас Кръстев само отбелязва, че би било хубаво отново да изпълни този великолепен концерт.

По време на репетицията в Студио 1 на БНР, а и на другия ден на генералната в зала „България“ неотлъчно присъства и проф. Анатоли Кръстев, известният ни виолончелист и преподавател, бащата на Атанас. Питаме го дали помага или пречи, когато баща ти свири на същия инструмент, а и традицията в семейството. Синът е убеден, че по-скоро помага това, че „всички сме челисти. С годините съм се убедил, че

винаги е хубаво да имаш челист и преподавател вкъщи,

близко, защото това помага, колкото и да звучи натоварващо на пръв поглед. Но е много хубаво да има някой, който да ти помогне в момент, в който имаш нужда, защото ние всички сме хора, които понякога имат нужда от човек, който да чуе картинката отстрани, не само от вътре да се слуша. Така че помага и със сестра /Калина Кръстева - Тийкър – б.а. / ми, тя също е прекрасна музикантка, виолончелистка, не го казвам в никаква фамилна линия,  с нея винаги ми е приятно да се видим, да посвирим, да си поговорим, да обсъдим някакви челистки неща. Концепции винаги има всякакви различни, но хубавото е, че винаги достигаме до консенсус. Аз знам, че той какъвто и съвет да ми даде, дори и в първия момент да не ми е при сърце, когато спреш и помислиш се оказва, че винаги това, което той ти казва от страната на неговия опит и кариера е правилното. Защото, наистина той е един прекрасен преподавател“. Тази година п��ез юли тримата ще имат майсторски класове в Лятната академия Созопол, Атанас Кръстев се надява догодина отново със семейното им трио „Cellissimo” да направят концерти. Припомняме си заедно чудесните концерти по повод юбилейната годишнина на Анатоли Кръстев през 2017 година на Празниците на изкуствата „Аполония“ и в София с участието и на талантливата пианистка Маргарита Илиева.

Трио „Cellissimo” - Анатоли Кръстев,  Калина Кръстева - Тийкър и Атанас Кръстев - снимка семеен архив

Независимо, че е много млад, през август ще навърши 31 години Наско Кръстев има вече 4-5 години преподавателска дейност в Музикалната академия „Панчо Владигеров“.  „За мен това е страхотна отговорност, нещо, което винаги съм искал да правя и съм много щастлив, че имам такъв шанс. Пак казвам, това е голяма отговорност да продължиш тази школа тук, да се стараеш не само да я продължиш, но и да я развиеш и да покажеш, че ние също тук има какво да предложим и като образование“. Питаме го на какво иска да научи своите студенти, извън техниката и специалните умения. А той поема в посока, свързана с времето, с обществото ни, с мястото ни сред другите около нас. „Искам да науча моите студенти

да са отдадени максимално на това, което правят,

да не си мислят, че заради ниския стандарт, за съжаление, на нашите класически музиканти, въобще на хората на изкуството в България трябва да се отказват. Имам много приятели и то много добри музиканти, които заради стандарта предпочетоха други професии – като си музикант много бързо ти се отдават други неща. В момента много успешни кариери градят като програмисти, IT-специалисти. Скоро си говорих с професор Марин Казаку, най-възрастния и най-емблематичния преподавател в консерваторията в Букурещ какво се случва със стандартите в Балканските държави и в частност какво се случва със стандарта на живот на музикантите и на преподавателите. Оказа се в момента, че във всички оркестри най-ниската заплата в Румъния е 1200 евро, говорим за тутисти, не говорим за водачи, където е по-висока, със 100% на преподавателите са вдигнати заплатите. Реално погледнато има много голям резон повечето от румънските млади музиканти, вместо да търсят реализация по други страни и континенти остават да работят в страната си. Трябва да вземем пример от тях. Техният авторитетен фестивал „Енеску“ е с бюджет 8 млн. евро и затова могат да бъдат поканени световни солисти, състави, диригенти. Сега наскоро гостува един младежки оркестър, румънски, където изпратих няколко от моите студенти да свирят в него, за да се получи колаборация, имаше и контрабасисти и виолисти, попълват състава от България. На всички им се плаща много хубав хонорар, няма значение, че са студенти за самия проект. Един пример, който ние бихме могли да вземем в различните държави какви пари се отделят за култура. Това е важно и хубаво да се каже“.

Атанас Кръстев беше и участник в проекта на фондация “Въпреки” - “Европа в една софийска улица” и свири на улица “Цар Самуил” в столицата

Но и допълва, че той има няколко, наистина много талантливи студенти, някои от тях вече се изявяват и като солисти, като Калоян Русев, който  е свирил в Пазарджик под палката на маестро Григор Паликаров. Друг негов студент спечелил прослушване и ще бъде солист на Софийска филхармония, за да изпълни една не много известна пиеса на Панчо Владигеров  „Елегичен романс“, писана 1917 година, когато композиторът е бил е съвсем млад и няколко години по-късно ѝ прави преработка за симфоничен оркестър. Творбата е свирена преди 30 години в изпълнение на Венцислав Николов и има запис в БНР. „И аз ще имам шанса да я изпълнявам заедно с „Песен“ от Владигеров с Русенска филхармония на 31 август на Царевец във Велико Търново под диригентството на Йордан Камджалов. Тази година Владигеров има юбилей и много се изпълняват негови произведения“. Припомня Атанас Кръстев и разговорът ни тръгва към нещата, които му предстоят. „Сега довършваме сезона с квартет „Фрош“ имаме още два концерта в София в Камерна зала „България“. На 4 юни в рамките на Софийски музикални седмици имаме рецитал с Виктория Василенко в Камерна зала България с много хубава програма – Дебюси, Прокофиев, Шуберт и Джордж Крам. Разнообразна програма, но добре се допълват произведенията, добре са разделени като епохи. С нея ще имаме и още един рецитал на Празниците на изкуствата Аполония на 4 септември. След това с Ивона Недева и Ростислав Йовчев имаме трио на камерния фестивал в Габрово, след това с Нишката филхармония Брамс двойния концерт за цигулка и виолончело с Ралица Симеонова, след това още един рецитал с Вики Василенко Бразилска музика, защото в София ще има есента фестивал за бразилска музика.

Ще правя майсторски клас в Букурещ, в консерваторията.

Много съм развълнуван, защото там нивото е много високо и има много интересни студенти. Ще ми е много приятно да поработя с тях. Имам едни планове, надявам се да се осъществят – да направя виолончелов фестивал, да поканя няколко професори от Швейцария, от Румъния, от Германия, за да направим голям майсторски клас и да е безплатно за студенти и ученици от цяла България. Да се направят няколко концерта в центъра виолончелото, с виолончелови ансамбли и някои от оркестрите в София.  Планирам го да се случи края на ноември. Надявам се с Министерството на културата да уредим бюджет. Не е съвсем официално всичко това, но се надявам да бъде в зала „България“ и залата на Музикалната академия. В Академията със сигурност ще има, но дано и в зала „България“. Изброява Атанас Кръстев колко много неща му предстоят до края на годината. Не по-малко ще са и ангажиментите му за догодина.

Атанас Кръстев с Марк Кадин на репетицията за концерта в Първо студио на БНР

Докато водим нашия разговор във фоайето пред Студио 1 на БНР много от оркестрантите го поздравяват за изпълнението и за работата по време на репетицията. Това не е честа гледка, както сме забелязали в подобни ситуации. И може би затова го питаме и какво е най-важно за солиста. А той е лаконичен: „За солиста е важно да бъде много дисциплиниран, много уверен, но и здраво стъпил на земята с двата крака и да не си мисли, че е отишъл много на далеч. Защото да си солист е голяма отговорност и то с такъв прекрасен състав, както сега. Да ти си солист, но това е камерна музика, всъщност. Има го и това и

човек не бива никога да забравя,

че, да, ти си отпред, имаш соловата партия, но и трябва да си част от цялото, да водиш, но и да помагаш. Непрекъснато имаш дуети с различни инструменти или групи от оркестъра. Това е важно за мен за един солист – да е с отворени уши за всичко, а не „сега аз тука свиря! Тук съм аз!“.

На самия концерт Атанас Кръстев омая публиката с интерпретацията си на знаменитото произведение на Шостакович. Оркестърът под ръководството на маестро Кадин беше прекрасният партньор в това истинско преживяване и за присъстващите в зала „България“, и за самите музиканти. Извън съвършената си техника Атанас Кръстев се потопи в сложната музикална драматургия на композитора, сякаш изстрада, без да го натрапва вопъла, споделен в творбата, особено прочувствен в каденцата. Изключителен музикант, той подари на публиката и виртуозната „Фантазия“ на Петър Христосков в биса, който изпълни. Кръстев е носител е на „Златна муза” през 2007 и „Кристална лира” през 2012. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Анатоли Кръстев.  Специализира при проф. Наталия Шаховская в Мадрид и посещава майсторски класове при Албан Герхард, Янг Чанг Чо, Томас Керъл, Роберт Коен, Антонио Менезес и др. Концертира в Австрия, Франция, Холандия, Италия, Испания, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия и Бразилия. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Добринка Табакова: Композирането ме намери

„Признавам, че не съм много запозната със случващото се в България, но много се притеснявам за това какво става с оркестъра на Националното радио. Притеснявам се за колеги, с които съм работила и, които толкова уважавам и знам колко много дават от себе си“. Споделя за „въпреки.com“ композиторката Добринка Табакова, музикантка със световна кариера и призната за един от най-авторитетните автори в музиката.

А тя продължава: „А и ние като музиканти от седем годишни, а и по-малки от пет годишни си посвещаваме живота на едно изкуство, за което след това някой да каже: „Не сте ни толкова важни!“. А ние да знаем защо го правим и защо премълчаваме много неща. Проблемът, за съжаление, не е единствено само в България. В момента тече и голяма дискусия в Англия по този въпрос, специално за оркестрите. Не мога да се изкажа нито позитивно, нито негативно – гледам да съм оптимист и да подкрепям колегите си, защото от тях получавам толкова много. Ето сега с една такава програма такъв чудесен концерт фестивалът също много добре върви досега. Надявам се такива форуми да са фокус към това, което се стремим да направим като професия и да привличаме хора“.

Разговаряме с нея в зала „България“ по време на генералната репетиция на ансамбъл „Софийски солисти“ под диригентството на маестро Пламен Джуров малко преди концерта им на 49-ия Международен фестивал „Софийски музикални седмици“

със забележителна програма и страхотни солисти:

Луиджи Бокерини – Интродукция и фанданго за китара и струнен оркестър, солист Георги Василев; Добринка Табакова – Концерт за виолончело и струнни, солист Атанас Кръстев; Астор Пиацола – концерт за китара, акордеон и струнни със солисти Георги Василев и Красимир Щерев; Едвард Григ – Квартет опус 27. На пресконференцията преди откриването на фестивала през май Пламен Джуров не беше сигурен дали Добринка Табакова ще успее да дойде на концерта. Но тя успя и в кратките паузи на репетицията с малки прекъсвания си приказвахме с нея, а и имахме и шанса да я видим в реакциите ѝ по време на репетицията на нейния концерт за виолончело и струнни. Той е написан през 2008 година за латвийската челистка Кристина Блауман, премиерата е на Амстердамското чело биенале с Амстердам Симфониета. За първи път е изпълнен в България преди година и половина в Пловдив, както припомни Табакова със солистка самата Блауман.

Георги Василев и Красимир Щерев на репетицията за концерта в зала “България”

Наблюдавахме композиторката по време на репетицията на концерта й. Беше седнала на средните редове в празната зала. Не спираше изпълнението и само между частите, когато маестро Джуров се обръщаше към нея, тя отиваше към сцената даваше не толкова съвети или инструкции, а споделяше своите усещания и разбирания за изпълнението и интерпретацията на Атанас Кръстев и оркестъра с деликатност, уважение и обич към изпълнителите. После сподели: „Концерт за чело и струнни в три части – първата се нарича „Бурна“, втората „Копнеж“, и третата „Сияеща“.

Много бързо Атанас Кръстев се подготви.

Концертът е много труден и той за много кратко време успя да го научи. За първи път концертът се свири в България, в Пловдив, преди година и половина, а в София ще е за първи път. В Пловдив го свири латвийската челистка, за която е писан - Кристина Блауман. Наско Кръстев е великолепен музикант и с корен човек /Той е от фамилия челисти, син на проф. Анатоли Кръстев, разговора ни с него може да прочетете тук и брат на Калина Кръстена – Тийкър – б.а./ . Много съм доволна от репетицията. В зала „България“ нямам много опит за чело концерти, предимно съм била на цигулкови концерти. Току-що говорихме, че е трудна зала за солови чело концерти и Дворжак, и Чайковски /Рококо вариации за виолончело – б.а./. Може би, защото е толкова „дървена“ и попива някои от обертоновете. Не знам, но не е лесна за чело. Първо, защото концертът е труден физически и технически концертът, и плюс и залата те карат още повече да даваш. Ще е едно физическо и музикално изпитание – надявам се хубаво преживяване“. А малко по-късно, буквално минути преди концерта на среща с журналисти и почитатели Атанас Кръстев сподели: „Няма значение колко е трудно произведението, както каза Добринка, това е един много уморителен концерт. Обаче, когато в процеса на работа се упражнявах и го учех и се запознавах с музиката, всеки път загубвах представа за времето. Изведнъж се стъмва и аз продължавам да свиря и дори не съм разбрал кога е минало това време, защото това е една толкова прекрасна и гениална музика. От все сърце го казвам, че не случайно, че тя е използвана във филми, защото чувствата, които предава са страшно ясни и страшно силни. Беше ми лесно да се потопя в това какво изразява този концерт. За мен е огромна чест да го изпълня за първи път на софийска сцена тази вечер“.

Добринка Табакова и Атанас Кръстев

Концертът се превръща в класика на 21-ви век

и е изпълняван от челисти в цял свят. Произведението привлича с емоционалното си въздействие, чиста структура и виртуозно предизвикателство. Части от концерта са използвани във филми, като най-известни са последните два филма на знаменития френски режисьор Жан - Люк Годар и двата наградени в Кан „Сбогом на езика“ /2014/, “Le livre d’image” /2018/. Концертът става популярен сред водещи съвременни хореографи и танцови трупи – Танцова компания, Сидни /2016/, Американски балетен театър, Регенсбургския театър в настоящия сезон. През 2015 година Филип Миланов и Антони Мидълтън правят постановка в балет „Арабеск“.

Разбира се, този наш разговор с Добринка Табакова не е съсредоточен само към концерта, а към всичко свързано с нея и не само музиката. Малко накъсан разговор от репетицията на „Софийски солисти“ под ръководството на маестро Пламен Джуров, преживяване не по-малко вълнуващо от самия концерт заради процеса, в който се сътворява финала за пред публиката. Питаме я какво е специално за нея в музиката. „За мен е важно да се комуникира и да има диалог и разбирателство между слушатели и сцена. Израснала съм в семейство на научни работници, които са уважавали музиката. Тяхната обич към музиката е това, което ме запали. Затова винаги връзката между сцената и аудиторията за мен е водеща и се радвам, че вече в 21-ви век този диалог е значително по-силен, отколкото като започнах като композитор преди 20-25 години. От съвсем мъничка!“. В предишни свои интервюта тя подчертава, че не приема термина „съвременна музика“, а „безвременна“. Защо? „Безвременна и жива музика. Съвременна музика – няма никакъв проблем, но най-важното е, че

тя се твори в момента от живи композитори и е свързана с времето,

в което живеем, пропито с енергията, с проблемите, които имаме. Социалните проблеми, националистични, най-различни – това по някакъв начин се вплита в музиката. Това, според мен е хубаво. Публиката да чувства, че има този диалог на сцената не само естетически и професионален, но и човешки, социален.

Безвременна музика е нещо, което говори на човечеството – по същия начин, както се вълнуваме, когато слушаме Бах вече толкова векове, след като той е писал. Вълнуват ни същите неща. Това е безвременна музика. Другите са скъсаните дънки. Добре са засега, а след петдесет години кой ще ги оцени! Това е за мен и в културата, и в модата, във всичко естетически безвременното, което ни свързва с хора от други векове“.

Цитираме ѝ авторитети, които твърдят, че изкуството в различните му жанрове „изостава“ от случващото се в света като проблеми като вълнения, не успява като че ли да реагира бързо на промените, които ни съпътстват всеки ден. А според нея „за всяко едно изкуство да си в крачка с времето е различно от това да си точно в това какво е модното, каква е тенденцията и, което се случва в момента. Защото в изкуството дълбоките неща ги осмисляме по малко по-различен начин, може би по-бавен, наистина. Няма нужда да сме в крачка точно със секундата на времето, но има едно вълнение и едно безпокойство в сегашното време, което се пропива в изкуството. Не е необходимо да е толкова директно казано с всички политически неща, които се поставят. Но общото чувство на хората в момента е еднакво – притесняваме се за екологията, за социални проблеми, притеснени сме и в същото време това, което търсим в определени събития е разбирателство. Това е работата на твореца да е вид мехлем, но и в същото време да покаже мненията, което всеки един от нас усеща. Но вече е различно дали ще си в стъпка точно с времето, с пулса. Това е различното, което прави музиката безвременна, а не модна“.

Пламен Джуров и Добринка Табакова

Продължаваме темата с конкретните ѝ преживявания от току-що приключилия на 12 юни Истанбулски музикален фестивал под надслов „Семейни връзки“. „Първото ми впечатление от фестивала беше от организацията и до каква степен те са абсолютно включени в това какво става в света по всякакви най-високи сцени. Ходят на холандския фестивал, взимат идеи, колаборират.

Забележително са в крачка с времето,

много са заинтересовани, много са съсредоточени и в същото време с голяма чувствителност към проблемите, които имат в страната. Фокусът на този фестивал беше семейството. С това те също се опитват да привлекат публиката и правят събития, с които да заинтригуват по-млада публика. Организаторите ми споделиха, че посещаемостта е около 95-98% на техните фестивали, което е огромно. Вярно мащабите там са големи – това е 17 милионен град. Но все пак, залите са големи, не са малки камерни зали, а са за 2-3 хиляди души и всичко е препълнено. Фокусът и интересът, който има в Истанбул е към фолклорна и на премесване на националните музики. Бях на много интересен концерт в знаменития „Капълъчаршъ“ , големия покрит пазар, където имаше и българско участие – Нешко Нешев акордеонист, имаше музика от Сърбия, Македония, България, Гърция, Турция. Всичко бяха премесили в едно цялостно преживяване, което беше едно от най-успешните събития. Разбира се и в концерта, в който аз участвах /концерт за две пиана и ударни в изпълнение на Амстердамската Симфониета и солисти, който беше в църквата „Света Ирина“, забележителна църква и пак огромен интерес, много хора. Много бях впечатлена и си личи, че фестивалът иска да даде и да повдигне духа на хората в Турция, които имат по-европейски поглед към нещата“.

Още през 2015 година специалистите определят Добринка Табакова сред 10-те съвременни композитори, които променят света на класическата музика. А тя с усмивка казва не само по този повод: „Композирането ме намери, не съм го търсила специално. От импровизация тръгна – исках да изразявам нещо. Почнаха уроци по пиано и вече имах техника, с която да изразя тези неща. След това започнах и да ги записвам. Бях на 11 години, когато се преместихме в Лондон и там започнах и формално да уча композиция. Не знам – стана!“. И признава, че ако е имала някакъв шанс, който е предопределил съдбата ѝ това са нейните родители, които са я разбирали и подкрепяли в избора ѝ. За себе си като композитор споделя, че започва от формата, от структурата към едно произведение и дава пример с концерта си за виолончело. „Беше ми съвсем ясно каква искам да е втората част, идеята, знаех какво искам да направя. Всъщност произведението се „разплете“ от втората част. Различно е, но обикновено

структура и заглавие са първите импулси.

Вътрешното усещане си е винаги там. Но не мога да кажа по какъв начин ще го впрегна или канализирам в произведението. То си е винаги там, но трябва да го намеря, затова казвам, че формата е важна, защото вдъхновението е навсякъде, но трябва да знаеш по какъв начин да го структурираш. Визуалното е едно от нещата. Хора са ми казвали, че музиката ми им предава някакви картини. И на мен много неща ми предават картини, тази синестезия /от гр., смесено възприятие, например в музика и цветове/, която много композитори като Александър Скрябин и други. Бих се сложила в тази група от композитори, които виждат цветове като чуят ноти. Но не мога да кажа, че това е акцентът върху всичко, защото е толкова незнайно нещо за мен музиката. Точно какво прави. Дано никога не разбера! “.

Продължаваме разговора ни с Добринка Табакова вече във фоайето на зала България“, защото на сцената „Софийски солисти“ репетират финално Григ. Почти през цялото време на записа ни с нея звучи музика и то великолепна музика в прекрасното изпълнение на знаменития ни ансамбъл със знаменити солисти. Преживяване, което имаше своята кулминация на самия концерт малко след репетицията. Слушахме всичко на два пъти за кратък отрязък време, но си заслужаваше. На този фон споделеното от Добринка Табакова звучи съкровено и силно за музиката като духовно постижение и емоционално лично усещане на талантливата композиторка. А тя споделя музикалните си пристрастия към съвременните автори, в чийто авторитетен списък е и тя, макар и толкова млада. „Любим композитор ми е Гия Канчели, определено и като човек, и като композитор. Третата му симфония беше първото му произведение, което чух. Гидон Кремер е изпълнителят, който запозна света с него и с много от произведенията на София Губайдулина, на Арво Пярт и на Леонид Десятников, друг мой любим композитор, който е направил на Пиецола „Четирите сезона“. Десятников ги аранжира и вдига Пиацола, според мен, на едно още по-високо ниво, защото за мен в него има много фолклористика в музиката му. Но това, което прави Десятников с този аранжимент е едно друго ниво“. За себе си признава, че използва фолклора като усещане, като чувство, „но внимавам да не е взет мотив от фолклора, да не го пренасям. В сегашно време, когато толкова пътуваме и толкова много имаме достъп до истинската народна музика, трябва да се потрудим като композитори да си ги пречупваме тези неща през нас. Различно е било през 20-ти век, когато не се е пътувало толкова. Начинът да се запази тази музика е било да я цитират директно, но сега е друго време. Смятам, че трябва да бъде пречупена, а не директно взета“.

Питаме какви са отстрани, доколкото с днешните комуникации може да се каже така, са впечатленията от българската музика и българските музиканти. „Имам добро приятелство с

композитори като Георги Арнаудов и Петър Дундаков.

Композитори, които се знаят извън България и имат толкова широко познание и работят в различни жанрове. Знае се, че правят българска музика, но в същото време е и международна – много интересна и впечатляваща за изпълнителите по цял свят. Все повече се радвам, че ��ма ансамбли, които правят старинна музика. За мен е важна тази чувствителност към различните времена. Да, те я свирят на стари инструменти, но чувствителността към всяко едно време обогатява бъдещето на културата. Цигуларката Зефира Вълева точно обогатява сцената и познанията и финеса, с който човек оценява музиката. Много се радвам, че има толкова много българи, които са първи цигулки на водещи оркестри в света“. Заедно се смеем на думите на Веско Ешкенази, който преди време каза за „въпреки.com“, че са толкова много българските концертмайстори и водачи на групи по света, но няма да могат да направят оркестър, защото всеки ще иска да е първа цигулка. Това, разбира се, е в рамките на шегата…но и не съвсем.

За себе си признава, че времето ѝ е разграфено, всичко е на часове, дни, минути. В момента пише произведение за ББС, което през декември ще има премиера с концертния оркестър, с който работи като резидентен композитор. „Завърших в момента резиденцията си в катедралата в Труро в Корнуол в Англия, записахме диск, който ще излезе в края на годината или началото на следващата – хорова музика и оркестър. Пиша и за хорове.

Имам много за писане.

Гледам да не мисля…“. С диригента Кристиян Ярви, който е гостувал в България са направили няколко програми от октомври м.г. досега – април-май с нейни произведения в Лайпциг.

Интересно ни как е привлечена като резидент – композитор към такива елитни музикални състави. „Обикновено е един човек или някой от оркестъра, който е чул произведение и след това искат да работим заедно. Често са и артистичните директори на тези оркестри като в Амстердамската Симфониета – имат забележителен артистичен директор, който търси как да направи интересна добра програма. От BBC се свързаха с мене от директорско ниво и се запознах с техния мениджър, който е много, много симпатичен човек. Всичко от тези големи неща става между двама души – как ще протече разговорът и как ще се харесате, какво ще си кажете и оттам вече се гради“. За конкретната си работа споделя, че винаги работи за определен солист, определен оркестър, защото е важно да си го представи как ще е на сцената произведението. „Например за Максим Рисанов /виолист и диригент, смятан за наследник на Юрий Башмет – б.а./който е свирил тук съм писала доста и сега за Амстердамската Симфониета двоен концерт за пиано за двама млади холандци Артур и Лукас Юсен“. Сюита за виола, клавесин и струнни на Добринка Табакова със солист Максим Рисанов е включена в авторския ѝ диск, издаден от ЕСМ на композиторката, номиниран за наградата Грами 2013 година в категорията класически албум.

Успяваме в този наш разговор на части, прекъсван от прекрасна музика да я попитаме какво прави в малкото си, както разбираме, свободно време. „Когато имам свободно време, обикновено съм някъде на път и гледам да попивам от културата на това място, обичам да чета. Сега взех на Таня Шахова „Германката“. Чета, чета и…“. На срещата с нея малко преди концерта и малко след репетицията я попитаха за статистиките, популярни не само във Великобритания за съотношението мъже – жени предимно като композиторки и диригентки в сравнение с колегите им. Добринка Табакова е категорична, че не иска да е част от статистиката: „Важно е да има някаква подкрепа, но от друга страна не искаш да си там заради статистиката, а

искаш да си сериозен професионалист,

който си е извоювал мястото и си е доказал, че има защо да е на тази сцена“. А Пламен Джуров се присъедини към разговора като каза, че те като мъжки състав оценяват женската чувствителност, която винаги крие изненади…Забавно, но и специална оценка беше казаното от маестрото. След минути започна концертът, може би най-силният от многообразната програма на 49-ия фестивал „Софийски музикални седмици“ с акцент към младите в сътрудничество с НМА „Панчо Владигеров“ и Софийска филхармония. А съвсем скоро ни предстои нова среща с музиката на Добринка Табакова. На 28 септември на откриването на сезона на Симфоничния оркестър на БНР под диригентството на маестро Марк Кадин ще бъде изпълнена нейната „Орфеева комета“. Произведение, посветено на 50 годишнината на Еврорадио, поръчка и откупка на EBU. Беше изпълнено за първи път през ноември м.г. в Лондон под диригентството на Андреас Вилднер и излъчено по БНР. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Скрити и открити букви шестват из София

Нашите букви са в центъра на вниманието на обществото ни в тези празнични дни. Рисуват ги, изработват ги, изговарят ги, изпяват ги, изчитат ги… Спомняме си преди доста време в ученическите ни години как ги носехме на манифестации. Сега обаче отново те придобиват материален смисъл и то от гледна точка на изкуството.

В началото на годината артинсталация на Валентин Шурелов с българските букви в Брюксел, която продължава все още, отбеляза началото на българското европредседателство. А сега по случай 24 май буквите ни отново бяха интерпретирани като обект на изкуството. През седмицата азбуката ни на постери се появи и на оградата на полското посолство в София. Това стана на изложбата „Буквите на България – aзбука на Европа”, резултат на мащабен проект, иницииран от Международното триенале на сценичния плакат в София и посветен на българската азбука. Участвали са изявени майстори на плаката (27 чуждестранни и 3 българи) от 20 страни в реализацията на проектите на 30 български букви. Koлекцията от постери е посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука – една от трите писмености на Европа. Изложбата „Буквите на България – aзбука на Европа” е представена в Мадрид, Париж – в рамките на Европейския салон на изкуствата, Ню Йорк, Музея на печата – Токио, в ЮНЕСКО – Париж, Международното биенале на плаката (Колорадо, САЩ), Музея на плаката в Лахти и Финландия.

За Ярослав Годун, Божидар Йонов и посланик Кшищоф Краевски изпълнението на учениците от Националното музикално училище „Любомир Пипков” при откриването на изложбата на оградата на полското посолство беше приятна изненада

Не е случайно, че точно на оградата на Полското посолство бяха експонирани тези букви. Известно е отношението на членовете на мисията към българския език и към нас българите. Н. Пр. посланик Кшищоф Краевски знае прекрасно български език, както и Ярослав Годун,  директор на Полския институт в София. Те бяха на откриването на изложбата на оградата заедно с проф. Божидар Йонов, един от основните организатори на Международното триенале на сценичния плакат. Колкото до отношението на полската мисия към езика ни, не можем да не споменем техните клипове преди време с рецитации на членовете на посолството на български език по повод празниците ни 3 март и 24 май. При това в един от клиповете облечени в народни носии от различните области в България. А тази година четоха на български език по БНР прогнозата за времето. Така че полските жестове на приятелство и съпричастност към нашата култура и език не са от днес. И само да припомним речта на български език на един друг поляк – Доналд Туск, председател на Европейския съвет, при откриването на нашето ротационно европредседателство, който отново се позова на българската култура и история. Така че, това отношение на Полша и поляците не е мода или реверанс към домакините, а осъзнато уважение към другата култура.

Стихотворението на Надежда Радулова „Чешмяно” е върху буквата „Ч” и е до чешмите на бившата Централна минерална баня в София, сега Музей за история на София

Едни други букви се появиха тези дни в столицата. Те са под формата на пейки и са по проекта „Скритите букви" на Фондация „Прочети София", който вплита в обща идея поезия, типография и градска среда, и създава нови места за четене. 12 оригинални пейки с формата на буквите от кирилицата (Б, Д, Ж, З, И, Й, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, Ю, Я), без графичен аналог в латиницата и гръцката азбука са поставени на различни места в София. Прикрити в центъра на града, пейките очертават и своеобразен маршрут с някои от най-интересните и значими имена в съвременната българска поезия, като Мирела Иванова, Георги Господинов, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Надежда Радулова, Иван Ланджев, Марин Бодаков, Красимира Джисова, Стефан Иванов, Мария Калинова, Петър Чухов, Галина Николова, Никола Петров и Анна Лазарова. При всяка пейка е поставено по едно стихотворение, вдъхновено, посветено или въображаемо, свързано с дадена буква. Според организаторите това е начин да се опознае и литературната история на София като за целта се организират и специални турове.

Председателят на Фондация „А’Аскеер” Милен Миланов връчи на актьора Васил Михайлов Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство

А на самия 24 май в София в театър "Българска армия" Фондация „А’Аскеер” връчи за 28 път своите престижни награди. Тук азбуката ни не е написана, а изиграна с думите, които произнасят актьорите. Много са наградите и не можем да ги изброим сега, само ще отбележим, че обект на внимание са били 100 представления. 58 от тях са реализираните премиери в София, 42 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 9 столични сцени с 16 заглавия и 4 извънстолични театъра с 4 заглавия. Ако се включат и сценичните творби, станали обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, оценени през годината от „А`Аскеер”, са 118. А тъй като говорим за български език и букви, не можем да не споменем наградата за съвременна драматургия, която получи  Оля Стоянова за пиесата си „Цветът на дълбоките води“ /постановка на Бойка Велкова в Народен театър „Иван Вазов“/. За първи път, откакто е учредена наградата за драматургия през 2005, се печели за втори път /Оля Стоянова беше удостоена през 2014 г. за пиесата си „Покана за вечеря“, постановка Теа Сугарева в Драматичен театър „София“/. А извън класацията искаме да отбележим изявата на студентите от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” от класа на проф. Атанас Атанасов и музикален педагог Петя Диманова, които пяха и играха чудесно. И разбира се, накрая празничният спектакъл завърши по традиция с химна „Върви, народе възродени”, за която даде тон Васил Михайлов, носител на Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство.

Писателката, поетеса и журналистка Оля Стоянова получи за втори път „Аскеер” за съвременна драматургия

И още празници на културата и духовността имаше тези дни в столицата. Започна Международният ��естивал „Софийски музикални седмици”. Там също са много събитията - фестивалът включва над 40 концерта на представители от 16 държави. Ще бъдат отбелязани редица годишнини, ще има световни премиери на творби от Айварс Калeeйс, Албена Петрович-Врачанска, Васил Казанджиев, Георги Андреев, Георги Арнаудов, Джем Есен, Дора Драганова, Еремира Читаку, Йовчо Крушев, Йордан Дафов, Йордан Гошев, Стефан Драгостинов, Стоян Бабеков, Филип Павлов, Юли Дамянов. Премиерни за България ще са произведения от Дебюси, Добринка Табакова, Ерих Урбанер, Ернани Агуиар, Йоханес Мария Щауд, Карл Шиске, Лио Тиешан, Мануел Морено Пенейа, Мао Юан, Марко Инджениери, Михаел Публих,  Римски-Корсаков, Нино Рота, Николай Метнер, Саймън Уилс, Саломоне Роси, Сергей Танеев, Тойво Керки, Хендел, Янис Мèдинч. За първи път специално за фестивала обединяват творческите си енергии Марк Кадин и Минчо Минчев, Лиляна Кехайова и Софийска филхармония, Николай Николов и Даниела Дикова, Георги Вълчев и Сузана Клинчарова, „Камерата Орфика НБУ“ и Михаел Публих, Шири Хершковиц и Мила Павлова, Албена Петрович - Врачанска и Старозагорска опера, Атанас  Кръстев и Струнен квартет „Фрош“, Рикардо Авербах и „Симфониета „София“ и други. Така че има много какво да се чуе и види до 27 юни, когато в зала 1 на НДК ще бъде изпълнена грандиозната Осма симфония на Густав Малер под диригентството на Емил Табаков.

_Проф. Пламен Джуров, председател на фондация 

Международен фестивал „Софийски музикални седмици“, представи програмата на фестивала тази година_

А като говорим за книги, букви и четене, не можем да не завършим с едно предстоящо събитие. На 29-ти май започва най-голямото пролетно книжно изложение у нас – „Пролетният базар на книгата“. Тази година за първи път той ще се проведе на открито в парка пред Национален дворец на културата. Любимото пролетно събитие и тази година ще предложи на многохилядната си публика вълнуваща разходка сред хиляди книги, представяйки близо 100 български книгоиздатели и книготърговци в парка между булевардите „Фритьоф Нансен” и „Патриарх Евтимий”, пишат организаторите. В рамките на шестте дни на изложението, на специално изградената за целта сцена, както и на различни места в София, ще се проведат над 40 събития – премиери на книги, четения и срещи с български и чуждестранни автори. На щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма предстоят десетки срещи с автографи с български писатели и поети. Ще има и специална програма в последните дни на седмицата, насочена основно към детската и младежка аудитория, с която ще бъде отбелязан и Денят на детето. „Пролетният базар на книгата" е част от Календара на културните събития на Столична община за 2018 г. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов