#Джендър Идентичност

[wisemancax]

Rainbow Family - Семейството на Дъгата - София Прайд

Rainbow Family – Семейството на Дъгата – София Прайд Rainbow Family – Google Търсене Семейството на Дъгата – Google Търсене София Прайд – Google Търсене

[vprki]

Критичен поглед: В буренака на сънищата

„Не е сън, че да ти се размине“ – така сестра ми заставя племенницата ми да сяда и да учи. Смразяваща закана, от която потичат соковете на любопитството и желанието час по-скоро да се настаниш удобно и да заспиш.  В действителност заканата сънят да ти се размине, е хиперболизирана сцена на неумението да се разбират страстите на съня.

Това дивно пространство на психомоторика, въображение и несметни желания. Сънят е продуктивен театър, в който всеки образ, всеки знак, е емулсия от значения, които проправят път към нашето несъзнавано. Той е семиотичен мост между онова, което преживяваме и онова, което си мислим, че се е случило.

Причината да мисля за съня като зона на някакво разказване, е груповата изложба в галерия Структура: „Отвъд разума. В огледалото на сюрреалистичните времена“ с куратор Грегор Янсен* . Изложбата е солиден разказ за съвременността, в която пребиваваме. Написа за „въпреки.com” литераторът Илиян Шехада.

Изложбата „Отвъд разума. В огледалото на сюрреалистичните времена“

Опитваща се да осмисли настоящето, тя сполучливо е  наречена от куратора сюрреалистична. Самата реалност в България е видяна като фантазмена сцена, на която се обсъждат важни въпроси чрез визуалните езици на изкуството. Работите ни застигат във време на ерозия на медиите и комуникация, които са възпалени от множество информации, много от които фалшиви.

Янсен е направил чудесен подбор, в който класически – от времето на началата на Модерността и кръга „Мисъл“, млади и стари се сблъскват, за да проведат един продуктивен „разговор“. Мисля, че кураторът е успял да оформи един голям разказ, в който проиграва видимо и ясно, отвъд съня, способността да се създаде активна позиция за живота, който живеем.

Александра Чаушова

Първата работа, която ми направи силно впечатление бяха филигранните и тревожни изображения на Александра Чаушова. Скорци, папагал Александрин, фазан – „романтични видове“, които са автопортрети на авторката, докато е защитавала докторската си дисертация в чужбина. Това са анималистични фрагменти от една фатална женственост, попаднала в капана на постколониалните теории. Тя представлява тревожно разсъждение за мястото на една българка в големия свят. Критическото себеосмисляне през погледа на другите, вдъхновява авторката да разкаже съдбата си в красиви животни, като именно главата й изобразява тяхната екзотичност. Струва си да помислим върху това. Подчертан е интересът към женската рационалност, която отдавна се вписва в дебатите за равнопоставеността на жената, джендър флуидността и изпитанието да си жена. Работата на Чаушова е колкото модерна в смисъла на успяла да конструира своята идентичност, толкова и тревожна що се отнася до мястото на тази българка в глобалния свят.

Димитър Солаков

Работите на Димитър Солаков “Natural Flow”, 2021 (серия от 12 рисунки, акварел върху хартия) за мен бяха фасциниращи. Тази поредица е посветена на естествения поток в природата. Интуицията ми работи в посока на това да мисля работите на Солаков като възпрепятствани да видят човешката природа и човека като ренесансово чудо. Авторът не изследва раждането на индивида с неговите специфики, а показва човека като абстрактно-минималистки остатък на Земята. Малките човечета, които той рисува, са честите сънища на един прозорлив артист, видял екзистенциалната и нравствена отслабеност на човека. Метафизически дълбоки, тези акварели тематизират движението и човешката активност като антропологическа игра, в която обаче човекът не е водещ център.

Красимир Терзиев

Смисловата пустота, в която живеем, е добре илюстрирана в работата на Красимир Терзиев „Има зими, за които никой не е подготвен (пролет)“, 2023. Дървата за огрев, от които са останали само корите им, са хиперреалност в Бодриаровия смисъл. Те не са реален обект, който има конкретна функция, а именно чрез частите си препраща към означаващи го знаци. Реалната функция на тези дърва е съкратена до съставните ѝ части. Може би топлината е по- силна… Все пак съкратени са основанията ѝ.

Леда Екимова

Градът е обсебващо и травматично място още за поетите модернисти. Творбата на Леда Екимова Jason, sometimes I imagine you live here (a house on my street), /Джейсън, понякога си предствям, че живееш тук (къща на моята улица)/, 2022/2023, изследва следите, които оставя у нас нечие натрапчиво присъствие. Фасадата показва корозиралия спомен, когато авторката е  била щастлива. Щрихите, направени с молив, са рецидиви на чувствата, някак аксесоари – винетки, които препращат съм сложната направа на инсталацията и нейните емоционално дълбоки води.

Правдолюб Иванов

„Детство“ на Правдолюб Иванов от 2014 г. заема цяла стена в галерията. На бял фон от стената срещу входа стърчи стар модел съветски диапроектор, комбиниран с бургия, която излиза от прожекционната му тръба и се забива в стената. Работата на една медия е изметната до инструмент на символното насилие и ръчно направена машина за етически тероризъм. Наративната техника на тази работа улавя възлова апория на онова време, което се опитва да „събори“. Как разрушителните сили да формират идентичност. Кабелът виси като бесилото в баладата „Хаджи Димитър“ на Ботев и виновно пита – кой съм аз, че да се примирявам.

Людмила Миланова

Централно място в галерията заема работата Людмила Миланова „Дърво на зрението“, 2021. Светлинната инсталация обговаря популярния стадий на огледалото на френския психоаналитик и психиатър Жак Лакан. Тази работа осветява изграждането, моделирането на Аз-а за всеки застанал в центъра й.

„Стадият на огледалото“ се разполага между 6-тия и 18-тия месец от живота на детето. Дотогава малкото дете преживява своето тяло като неконсистентно, някак на части. Знанието за собственото ни тяло, несъзнаваният му образ, както го нарича френската аналитичка Франсоаз  Долто, се развива постепенно. Идеята за целостта на тялото и представата, че това съм „Аз“, се изгражда в стадия на огледалото. Именно тогава ние сме постигнали автономен аз, изпълнен със смисъл и живот. „Дърво на зрението“ препраща и към дървото на желанието, заради което Адам и Ева биват изгонени от Рая. Заради дързостта да знаят. Тази работа прави двоен коментар. От една страна, дървото е средство за самопознание, но сюрреалистичният му наглед го превръща в инструмент за завръщане към една първична библейска онтология.

Недко Солаков

Меланхолията, която облъхва картината на Недко Солаков „Нощ“ от 1982 г. е величествена. Сякаш героите в нея осъзнават, че ще изгубят своите сънища, кръстосали шпаги с Бош и Маркес. Меланхолията идва от знаенето, че сънят е провлак към смъртта, тъмните цветове изграждат безбрежната чувствителност, че всичко е крайно и пораждат впечатляващо опиянение от визуалните образи, издигащи се към небето. Тази картина е направила най важното за изкуството – запечатала е мимолетното.

Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова

„Кухнята – скеле на интимност“ (автори: Красимира Буцева, Джулиан Шехирян и Лилия Топузова) е изключително въздействаща инсталация. Психическата опразненост от травмата от лагерите на смъртта и болезненият афект са придружители в пребиваването в това мрачно и тъмно пространство. Депресивността неминуемо се списва в реда от емоции, които тя провокира. Умивалникът, мръсната тенджера, покривката са все белези на неизговорими травматични липси. Сякаш празнотата на това пространство вещае тиранията на спомена, травмата и срама. Разбулването на този битов кът показва тоталната парализа да се дефинира страданието. Интимността е взривена от пукота от стъпки, неартикулируеми звуци и унижение.

Мартина Вачева

„Влакът се движи с години закъснение“ на Мартина Вачева е композиция от шест части, изобразяваща влак с неговите многобройни вагони и разнообразни сюжетни линии. Влакът е колективен олтар, на който всички ние, живеещи тук и сега, падаме в жертва. Това е колективен мъртвешки танц, който ми напомня разпада, който вещае романа „Хоро‘‘ на Антон Страшимиров от 20-те години. Изображенията на Вачева са свръхреалистични, възвестяващи аморализма на времето, в което живеем. В тази духовна пустош артистът е ангажиран с експресивната сериозност да показва и критикува. Влакът пътува към неясното бъдеще, което е противоотрова за нови утопии.

Радостин Седевчев

Работата на Радостин Седевчев е изключително филигранен пробив в проблемите на паметта. „Убежище“ е  проблематична зона за конструиране на цялости. Тя съществува с уговорката за своята неточност, невъзможност за пълно отчленяване на един предхождащ и един следващ период.  Контекстуалните завои, които прави тази работа, са обвързани с образа на албума, който е капсулирал семейния портрет. Това утаява в съзнанието проблема за „трудния разказ“, за невъзможността прекъснатото от разкъсаните страници да се впише в някакъв тотален наратив. Палимпсестният подход в работата посочва  криза на паметта, която е възможно алиби за новосформирани смисли. Възможно е да се мисли и като криза в самите времеви структури, белязали културата ни или като възхвала на едно утопично минало, което не може да бъде редуцирано до някакво събитие в актуалността.

София Грънчарова

Огледалото е инструмент за надникване в Аз-а и в работата на София Грънчарова “The Mirror Is a Trigger and Your Eye’s a Gun”, 2023. Фрагментарността на образа, дяволиадите, които заформя огледал��ата повърхност с фрагмента, поставен на тавана, е седимент от разговора, който водят двете медии помежду си. Тялото се оказва в имиджова клопка, където деликатното разголване е послание за едни по-„чисти“ медии, може би.

Изложбата „Отвъд разума. В огледалото на сюрреалистичните времена“

В своя текст към каталога на едноименната изложба Мария Василева споделя, че 40 години ни делят от първата съвременна работа в българското изкуство. „Воден змей“ на варненския артист Веселин Димов. Следва важната изложба „Земя и небе“ и т н. Българското изкуство се мобилизира и съзнателно навлиза в нова фаза. Семантичните полета, които трасира изложбата „Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“ са подобни. В пресушеното настояще, в което живеем, изложба като тази, е събитие. Тя е сгъстен и безпощаден разказ за бедите, трагизма и ентусиазма на нашето настояще. Художественият образ на една публична клинична картина, в която насладата и болката делят една действителност.

*„Отвъд всякакъв разум. В огледалото на сюрреалистичните времена“. Автори: Аарон Рот, Александра Чаушова, Димитър Солаков, колектив: Красимира Буцева, Джулиан Шехериян и Лилия Топузова, Кирил Прашков, Красимир Терзиев, Леда Екимова, Людмила Миланова, Мартина Вачева, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, ninavale, Правдолюб Иванов, Радостин Седевчев, София Грънчарова, Стефан Николаев. Куратор: Грегор Янсен. директор на Кунстхале Дюселдорф, германски изкуствовед, куратор и критик. Галерия „Структура“, 13.04.2023 - 03.06.2023. С подкрепата на Национален фонд Култура и Гауденц Б. Руф.

Текст: Илиян Шехада

Снимки: архив на галерия „Структура“

[lettaova]

тема : Аз и другият пол. Опасно ли е различното?

предмет: Социални роли на половете, ЛГТБ общество,

обект: съвременното общество (в частност България)

Теза: Развитие на емпатия в човешкото поведение

Хипотези: Роли на мъжете и жените. Опасни ли са джендърите и какво всъщност представлява джендърът?

методология, която предлагате за ЕСИ:

Човекът съществува още от преди да си говорим, че на Земята има история. Животните, както и хората за пръв път се появяват преди около 2,5 милиона години и е факт, че поколения наред, човекът не се е отличавал с нищо от животните, с които заедно и задружно е обитавал планетата. Единствено биологически хората са се различавали един от друг. Това важи, разбира се, и за животните. Въпреки това и животните, и хората са имали определени роли в обществата си въз основа на пола. Нима мъжките птици в горите и джунглите на Нова Гвинея не изпълняват цели ритуални танци, за да впечатлят някоя женска, за да могат да се чифтосат и да продължат своя вид? Нима една лъвица в саваните на Африка не обгрижва своите малки? Хората, подобно на животните, са изглеждали по абсолютно същия начин в своите групи- майки, прегръщащи и обгрижващи своите деца и нахъсани млади мъже, опитващи се да впечатлят жените. И тогава хората са обичали, сформирали са групи и са се опитвали да извоюват своето определено място в обществото. Но човекът не се е различавал с абсолютно нищо от животните векове наред. Никой не е имал представа, че един ден ще съществуват говорещи, квадратни кутии (телевизори), че ще пътуваме отвъд орбитата на планетата или че един ден ще имаме лек срещу най-смъртоносния вирус, известен на човечеството.  Не, човеците са били едни напълно незначителни животни, представители на рода Homo.

В днешно време обществото отново е съставено от биологически мъже и жени, които също имат за цел да се възпроизведат. Но с това не се изчерпват ролите им в съвременното общество. Според повечето общества, както традиционни, така и съвременни, масово се наблюдава тенденция за разпределение на обществените роли според половата принадлежност. От мъжете се очаква да са воини в съвременния корпоративен свят, докато от жените се очаква по-скоро първо да се погрижат за тези, които със сигурност в ранна детска възраст са изцяло зависими от тях.

За да можем да разбираме поведениет�� на жените и мъжете в обществото, ние трябва да сме наясно как се случва процесът на половото осъзнаване, как се изгражда самооценка, как се придобива самочувствие и как даден човек ще сформира своята идентичност. Обществото и околната среда оказват съществено влияние върху възприятията на човека. “Комуникацията чрез значещи символи осигурява форма на поведение, насочена и към другите и към себе си. Аз-ът, който може да бъде обект за себе си, е по същество социална структура.”Семейството, учителите и по-късно приятелите сформират и възпитават подрастващите, като им обрисуват определена система от полови роли, която система се нарича созиализация. Това ще да означава следното: и малките момичета, и малките момчета да знаят своето място в обществото, а след като са осъзнали това се очаква от тях да са доволни с отредената им роля.

Огромно влияние оказва половото самосъзнание върху човешкото поведение. То ясно издава как един човек възприема себе си като представител на един от двата пола и съответно как изпълнява ролята си, общоприета от обществото. Осъзнатият полово индивид насочва адекватно и осъзнато своята сексуалност, носейки определени черти и приети вече стереотипи. Този процес е бавен и търпи промени през целия ни живот. Начало той бележи едва в ранна възраст, когато малките деца за пръв път осъзнават, че принадлежат към единия от двата пола. Детето получава информация относно това чрез общуване с връстниците си и чрез наблюдение и вслушване във възрастните. Когато малко момиченце получи коледен подарък бебе кукла, то веднага знае, че това бебе е зависимо от него, независимо, че то самото е все още зависимо от майка си. Това е един пример как нещо съвсем безобидно на пръв поглед, всъщност запечатва определени очаквания и разбирания в детската психика. В основите на възпитаването на полова осъзнатост лежат представите, които едно общество има за това какво е отредено на мъжете и жените в животите им, спрямо биологическото им различие.

Всички взаимодействия с хората до младежка възраст, всички модели, които сме имали в животите си, родители, учители, известни личности, всички те са спомогнали за нашата сексуална и полова ориентация. Съществуват хора, които независимо от факта, че са представители на единия пол, в действителност те чувстват, приемат и виждат себе си като представители на срещуположния. В много общества такива хора са все още отхвърляни и считани за объркани. За тях е по-трудно да се внедрят, тъй като обществото не е изградило все още подходящи граници на културата, в която тези хора биха могли да се впишат. Хората изначално изпитват страх от непознатото и когато то е в несъответствие с общо приетите норми, то те веднага го отхвърлят и отричат. В днешно време това се явява съществен проблем, тъй като все повече хора признават за своето себеусещане, което всъщност е в разрив с нормите на обществото и социалните роли на мъжете и жените.

исто биологически съществуват два пола- мъжки и женски. Освен биологически, съществуват и физически несъответствия между жените и мъжете. Прието е, че мъжете са здрави, силни, високи, а жените са дребни, нежни, физически немощни. Всяко общество, обаче, приема определени дейности като повече присъщи на мъжа или на жената. Според анализите на Хофстеде, такива социални роли могат да се нарекат мъжествени и женствени. Една жена може да се държи мъжествено, както и един мъж може да е женствен, но това означава, че тяхното поведение се разграничава от стереотипите, приети в обществото.

В повечето общества е изразено разпределението на обществените роли според половата принадлежност. Вече споменахме, че от мъжете се очаква да са конкурентно способни и да се съревновават по между си, докато от жените се очаква силна привързаност към дома, децата и близките.

Оттук и произлиза, че едно общество може да бъде дефинирано като женствено, когато полово обусловените роли се припокриват, тоесст и двата пола проявяват скромност, нежност, загриженост.

От друга страна, обществата, които биват определяни като мъжествени ясно разграничават полово обусловените роли.

Все по-нашумялата думичка „джендър“ залива информационното пространство и плаши като звяр хората в различни общества. Общото схващане за значението на думата джендър е, че това са всички представители на вида Homo sapiens, които не се вписват в половите роли, отредени от обществото, сиреч, гейовете и лезбийките.

Според Световната здравна организация (СЗО) джендър се отнася за "социално конструираните характеристики на мъжа и жената - норми, роли и взаимоотношения". Кратко, точно и ясно.

Според организацията дали един човек следва или не установените модели на поведение, зависи дали той ще бъде приет или изключен от социалната група. Джендърът не се определя биологично, тъй като биологически има само две възможности- мъжки и женски полови белези. Джендърът е резултат на взаимоотношенията между социалното общуване и обмен в обществата. Джендърът се сформира колективно.  И когато на колективно ниво се върви в посока унищожение на идентичността, няма как човек да не се запита „Аз кой съм и къде принадлежа?“

Повод за толкова погрешните разбирания относно джендърите в обществото, а между другото, това сме всички ние, стана Истанбулската конвенция. Все още не съм сигурна как толкова хора успяха да селектират информацията, че се цели заличаване на социалния пол и тотално обезличаване на половите роли на мъжете и жените.

Истанбулската конвенция е един инструмент, с който всички хора, които са жертви на някакъв вид насилие и издевателство от други представители на обществото, могат да си послужат, когато са изпаднали в ситуация, застрашаваща правата и свободите им. За съжаление, хората все още не могат да проумеят, че травмата, която остава у едно дете от гледката на пиян баща, пребиващ жена си, е непоправима. Все още хората не осъзнават, че нужда от защита имат не само малтретираните жени, но и малтретираните деца и мъже. Всеки може да бъде жертва на насилие и потискане, преднамерено или не, затова е и необходима институция, която да гарантира защитата на човешките права.

Обществата из нашите ширини са по-неблагосклонни към хомосексуалните връзки. ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални, трансполови) хората в България могат да срещнат трудности в ежедневието си, въпреки че Конституцията не криминализира нито една проява на сексуалните малцинства.

Хомосексуалността е легална в България, но гей-браковете или гражданските съюзи между еднополови двойки, са незаконни.

България, както повечето страни от Централна и Източна Европа, които са в преход, е социално консервативна и хомосексуалността често се приема за табу. Много хора се изказват хомофобски

Това е една заплаха за мъжествените и установени норми. Не е прието, че даден човек може да има различно усещане за себе си от общото и установеното. С различието си, този човек застрашава установените норми и е несъвместим с обществото, независимо какви личностни качества притежава той/тя. На хомосексуалността все още се гледа като на заболяване или някакъв вид аномалия, която е въпрос на време да бъде отстранена, вместо да бъде приета. Хорските убеждения трудно претърпяват промени и да се наложи масово на обществото, че да имаш различно виждане и възприятие за себе си не е никак лошо, а би могло да подейства обогатяващо на културата. Обикновено демократичните държави са приели този „феномен“, като чиста културна особеност. Така хората живеят спокойно в обществото, без да се интересуват от личните сексуални влечения и предпочитания на другите. Фокусът е върху индивида и това какви качества притежава той. На мен лично би ми се живяло в такова общество, но за съжаление в България все още се плашим от огъня, който може да ни стопли и сплоти.

Как бе възприет текста от конвенцията, е показателен за хомофобските настроения в България. Хората не се замислиха, че най-вероятно са жертва на домашно насилие, но пък вече започнаха да обсъждат надлъж и нашир заплахите от травеститските и хомосексуални инвазии. Все още сме много назад в развитието на толерантността си. Често чуваме хомофобски изказвания от политици и обществени личности, които допринасят за цялостното дискриминиращо отношение към различните от стандарта. Това кара гей-общностите в България да се чувстват още по-изолирани и още по-самотни, неразбрани от обществото, само защото в личен план те не изпълняват отредената от обществото им полова роля. Смятам, че всички хора трябва да проявяват емпатия към индивида, не към личните предпочитания на някого. В модерните общества за Даниел Лърнър личностите се отличават от масата  със способността на емпатия, тоест вчувстване, влизане в положението на Другия и съпреживяване на драмите и състоянието му.  Всички ние сме хора, всички сме изградени от еднакви частици. Винаги трябва да се поставяме на мястото на другия, за да може да оценим как нашето поведение би се отразило на човека отсреща. И нека се замислим, предпочитаме да живеем в страх и омраза, в невидение и неразбирателство, или можем да обогатим културата си и да приемем, че различното е красиво тогава, когато то самото се чувства част от цялото.

Манталитет и развитие на индивида.

Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.  Едни мечтаят да летят в Космоса, други се страхуват от мисълта, че извънземни може да съществуват. Това е известна фраза на Хенри Бергсън, чиято теория гласи, че човек е толкова голям, колкото интелектуално се е разтегнал. Той смята, че съзнанието представлява разтягане, интелектуално продължение на човека над принадлеженето към социалните формации, предлагащи колективно безсъзнание в смисъла на социално приемлива рутина. Факт е, че когато човек е ерудиран или принадлежи към по-висока калса от обществото, то маниерите и говорът съответноо са присъщи на социалното му положение. Същото се отнася и за по-нисшия клас, комуто омразата и отрицанието са присъщи. Хората често казваме, че с пари всеки може, но не се досещаме, че за да достигнеш определено финансово ниво, то ти трябва да поработиш и върху своето интелектуално такова. Доказано е, че всяка промяна в манталитета и в социалните групирания и механизмите на техните прегрупирания се случва с - или поради нарастването на скоростта на движение на информация и медиативното участие на нова технология. Сиреч, колкото по-бързо развиващо се е едно общество, толкова повече се обогатяват и културата и възприятията на хората в това общество. Колкото повече новости има пред нас, толкова по-голям кръг от възможности се разкрива.

Според Арнолд Тойнби, основен белег за дезинтеграция е този, в който дезинтегрираната цивилизация си е извоювала спокойствие, предоставяйки насилствено политическо обединение. Нещото, което предизвиква фрустрация, е липсата на синхрон и хомогенност в разпространението на информацията. Когато в едно неразвито общество се предоставят технологии като в развитите западни общества, това обикновено създава проблеми, тъй като чисто интелектуално, изостаналите общества нямат културните особености да възприемат адекватно наличието на информация. Оттам произхождат и радикализираните общества, които отричат всичко западно, просто защото техните възприятия са архаични, остарели и не биха могли да се интегрират и поместят в света на технологичното и културно развитие на западните общества. От своя страна, развитите общества не разбират защо е толкова силно осезаема разликата в развитието и възприятието на по-патриархалните и изостанали народи, какво е допринесло тези хора да бъдат толкова назад в мисловната си дейност и защо отричат неща, които видимо подобряват качеството на живот на индивида. Остарелите общества не обръщат внимание на културното си и духовното си развитие, откъдето и идва невъзможността им да приемат света такъв, какъвто го познаваме, развит, модерен и приемащ различните гледни точки и възприятия.

[antifainternational]

February 16, Sofia - Радикален Прайд София 2019 / Radical Pride Sofia

English below Миналата година по това време се събрахме на първия "Мини-прайд" в знак на солидарност срещу омразата, която вече от 16 години насам кулминира в марш с факли в почит на откровен нацист, фашист и Министър на Войната. Сега отново има нужда от нашата силна съпротива срещу авторитаризма, милитаризацията и омразата по света и у нас. Радикални! Защото за нас това означава автентична, коренна промяна. Пресечни! Защото разпознаваме, че насилието основано на различни признаци, дали пол, класа, джендър идентичност, сексуалност, етнос, ксенофобия, и дори биологичен вид, са различни симптоми на един и същ проблем. Солидарни! Защото вярваме, че само заедно можем да се преборим с неправдите! Миналата година видяхме омраза към хората с увреждания, и майките, които се застъпват за тях. Но видяхме и тяхната неуморна съпротива! Видяхме, че за много хора омразата към хората с различна сексуалност е по-силна от емпатията им към жените преживяващи насилие. И това само сплоти движенията за правата на жените и ЛГБТИ хората. Видяхме отхвърлянето на международна солидарност към хора мигранти, въпреки, че над 2 милиона българи са такива. Чухме расистката реч на настоящия "Министър на Войната", Каракачанов съпроводена от насилствени политики и действия срещу цяла етническа група. Отделно имаме твърде много примери, за законови мерки, които малко по малко ни доближават до тоталитарен режим - от забрани за карането на скейт, до изменения в административно процесуалния кодекс. В тази атмосфера на насилие и погубваща омраза, само и единствено организираната и постъпателна съпротива може да спре трагичното повторение на историята. Нацизмът не започва с газовите камери, а свършва с тях и времето за реакция отдавна е настъпило. Не сме безучастни, нито безпомощни зрители на поредния кошмар от омраза и смърт, на който обричат нас и хиляди други живи същества! Без нацисти по улиците - и в управлението! 16.02.2019, 13.00 ч, Градинката пред Централната баня - пл. "Бански" --- This time last year we gathered for the first "Mini-pride" in solidarity against the hatred, which for 16 years now culminates in a march with torches in honour of an openly fascist, nazi Minister of War. Now again we must show a strong resistance against authoritarianism, militarism and hate, here and everywhere. Radical! Because for us, that means authentic change from the roots. Intersectional! Because we recognize that violence based on different signifiers, whether sex, class, gender, sexuality, ethnicity, xenophobia, or even biological species, are just different symptoms of the same problem. Solidarity! Because we believe that we can only succeed in our struggle if we are together! In this atmosphere of violence and devastating hatred, only organized and progressive resistance can stop the tragic repetition of history. Nazism does not begin with the gas chambers, but ends with them, and the reaction time has long since occurred. Any hesitation, any resignation or indifference to aggression, logic, and language of hatred is detrimental both to the most vulnerable groups in society and to all of us. We are not indifferent or helpless viewers of yet another nightmare of hatred and death to which we and thousands of other human beings are condemnеd! No Nazis in the streets! No Nazis in power! 16.02.2019, 13:00, The garden in front of Sofia Central Mineral Baths - "Banski" Square

[pprodina-blog]

PERSONA NON GRATA : НАГЛИ ПОСЛАНИЦИ ЛОБИРАТ ЗА ГЕЙ-ПАРАДА НАМЕСВАЙКИ СЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИТE РАБОТИ НА СТРАНАТА Austrian Embassy Sofia 4 юни в 14:17 ч. Изявление в подкрепа на София Прайд 2019 Тази година отбелязваме петдесетата годишнина от бунтовете в Стоунол, които са повратна точка за международното движение за правата на ЛГБТИ хората. През 2019 г. се отбелязват и 51 години от декриминализирането на хомосексуалността в България и 16 години от включването на сексуалната ориентация като защитен признак в Закона за защита от дискриминация. По този повод, ние изразяваме нашата подкрепа на всички участници в 12-ото ежегодно шествие на София Прайд, което ще се проведе на 8 юни 2019 г. под мотото „Не давай власт на омразата, дай власт на любовта“. ЛГБТИ шествията по цял свят се наричат прайд паради (паради на гордостта), за да заявят, че ЛГБТИ хората не се срамуват и не трябва да се срамуват от това, което са. Еволюцията му от малко събитие на общността до събитие, което привлича над 3 000 участници всяка година показва страстта и отдадеността на София Прайд. Той включва и филмов фестивал, изложби, представления, тематични политически и социални дискусии и поредица от спортни събития за хората от ЛГБТИ общността и техните семейства и приятели. Въпреки този напредък, ЛГБТИ общността по света продължава да се изправя пред хомофобска дискриминация, заплахи и нападения. Изразяваме сериозната си загриженост към всякакви действия, насочени против ЛГБТИ хората поради тяхната сексуална ориентация и/или джендър идентичност, където и да се случват те, и напълно подкрепяме намеренията зад Хартата на Европейския съюз за основните права и Общата декларация за правата на човека, които защитават и насърчават равенството на ЛГБТИ хората като важен аспект от толерантното и уважаващо човека демократично общество. С подписването на настоящото изявление, ние окуражаваме всеки да се възползва от тази възможност да подкрепи и защити ценностите на толерантността и правата на човека и да се присъедини към София Прайд шествието, за да посрещнем ЛГБТИ хората без предразсъдъци и дискриминация като равни граждани и да насърчим ЛГБТИ равенството. Очакваме прайда и пожелаваме на всички да пр https://www.instagram.com/p/BzgbkaOBorQ/?igshid=eu6xcc96mkad

[petarnizamov]

PERSONA NON GRATA : НАГЛИ ПОСЛАНИЦИ ЛОБИРАТ ЗА ГЕЙ-ПАРАДА НАМЕСВАЙКИ СЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИТE РАБОТИ НА СТРАНАТА Austrian Embassy Sofia 4 юни в 14:17 ч. Изявление в подкрепа на София Прайд 2019 Тази година отбелязваме петдесетата годишнина от бунтовете в Стоунол, които са повратна точка за международното движение за правата на ЛГБТИ хората. През 2019 г. се отбелязват и 51 години от декриминализирането на хомосексуалността в България и 16 години от включването на сексуалната ориентация като защитен признак в Закона за защита от дискриминация. По този повод, ние изразяваме нашата подкрепа на всички участници в 12-ото ежегодно шествие на София Прайд, което ще се проведе на 8 юни 2019 г. под мотото „Не давай власт на омразата, дай власт на любовта“. ЛГБТИ шествията по цял свят се наричат прайд паради (паради на гордостта), за да заявят, че ЛГБТИ хората не се срамуват и не трябва да се срамуват от това, което са. Еволюцията му от малко събитие на общността до събитие, което привлича над 3 000 участници всяка година показва страстта и отдадеността на София Прайд. Той включва и филмов фестивал, изложби, представления, тематични политически и социални дискусии и поредица от спортни събития за хората от ЛГБТИ общността и техните семейства и приятели. Въпреки този напредък, ЛГБТИ общността по света продължава да се изправя пред хомофобска дискриминация, заплахи и нападения. Изразяваме сериозната си загриженост към всякакви действия, насочени против ЛГБТИ хората поради тяхната сексуална ориентация и/или джендър идентичност, където и да се случват те, и напълно подкрепяме намеренията зад Хартата на Европейския съюз за основните права и Общата декларация за правата на човека, които защитават и насърчават равенството на ЛГБТИ хората като важен аспект от толерантното и уважаващо човека демократично общество. С подписването на настоящото изявление, ние окуражаваме всеки да се възползва от тази възможност да подкрепи и защити ценностите на толерантността и правата на човека и да се присъедини към София Прайд шествието, за да посрещнем ЛГБТИ хората без предразсъдъци и дискриминация като равни граждани и да насърчим ЛГБТИ равенството. Очакваме прайда и пожелаваме на всички да пр https://www.instagram.com/p/BzgbhtEJT4v/?igshid=200ceykbkaeb