#Лесбийка

[wisemancax]

Rainbow Family - Семейството на Дъгата - София Прайд

Rainbow Family – Семейството на Дъгата – София Прайд Rainbow Family – Google Търсене Семейството на Дъгата – Google Търсене София Прайд – Google Търсене

[thrlv]

Опасняга 😂🖤

[lenniethefarmer]

#004 - Историята на една лесбийка

Преди няколко дни комуникирах с баба по телефона, тя в претрупаната си стаичка на село в България, аз - разпънала се на голямото си двойно легло в стаята ми в Англия. Говорихме си за дълбоки емоции, страданията в живота ни и общо взето наваксвахме с изпуснатото от няколкото седмици, в които не сме се виждали. Баба започна отдалеч, бавно и сигурно ме уведоми как баща ми ѝ е споделил: “Не мисля, че Габриела някога ще се влюби в мъж”. 

И се усмихнах, доволна, че най-сетне го е осъзнал напълно.

Винаги съм била честна с родителите и семейството си, разбира се, искреността ми е била измерена и предварително изчислена, истината бива сервирана в подходящото време и на подходящото място. Именно затова голяма част от тях бяха информирани за хомосексуалните ми наклонности в момента, в който самата аз започнах да се възприемам свободно и непресторено с тях и с останалите ми други ‘кусури’. Реакциите на всичките ми близки хора бяха изключително възприемливи. Естествено, има някои неща, които казват или правят и които понякога се усещат като атака на личността ми, но аз се опитвам да мисля трезво и да осъзнавам, че това идва от необразоваността им по темата и от липсата им на личен опит с тези неща. Обратно на известния слух, че съм мързелива и разхвърляна, Девата в мен е изключително организиран и аналитичен човек и поради това, бих казала, че съм голям фен на списъци. Именно затова ще се опитам да направя такъв за хората в живота ми и техните реакции към новините относно това, че харесвам жени. Ще се опитам да е в хронологичен ред.

> В един есенен ден на 2014 година, с моята близка приятелка Мъдрата (артистичен псевдоним в опит да запазя самоличността ѝ тайна) стояхме и изреждахме имена на известни жени, певици или актриси, които намираме за секси. Пинк, Рияна, Оливия Уайлд - класика. Мъдрата спря дотук. Аз продължих да изреждам, и докато се осъзная, пръстите и на двете ми ръце бяха свършили. Настъпи неловко мълчание. Няколко часа по-късно, когато се бяхме събрали с останалите момичета от компанията ни (която и до днес е основният support group за всички ни), бяхме пред Тирол в Русе и посредата на лигавните им казах “Мисля, че съм и на двата бряга.”. (Това е класическо признание на бисексуални наклонности, което се случва, когато един човек осъзнае, че харесва хора от същия пол, но не е достатъчно сигурен в себе си или в сексуалността си, за да си сложи етикета “гей”. В никакъв случай не намеквам, че бисексуални хора няма - но в моя случай това беше по-скоро “градивен етикет”, който си сложих в началото на пътешествието ми към приемането на самата мен.) Доктора (отново псевдоним), която ме познава, откакто бяхме на 7г., ме погледна озадачено и каза: “Че ти не си ли била винаги на двата бряга?” (Друг е въпроса, че именно нея целунах за пръв път и благодарение на нейните устни осъзнах, че харесвам жени. Затова са приятелите!)

> След като се влюбих в първото си момиче и започнахме връзката си, считах, че времето да съобщя на мама е дошло. Тактично изчаках да замина за Англия, тъй като имам жесток страх от конфронтация и артикулирам чувствата и мислите си хиляди пъти по-добре в писмена форма. Затова ѝ написах съобщение по фейсбук, в което обясних че да, с Първата (псевдоним) сме във връзка, и че да, искам да съм честна и открита с нещата от личния ми живот. Отговора ѝ беше “Знам.”, последвано с уверения, че ще ме обича, каквато и да съм. Оттогава насам мама няколко пъти е намеквала и се е опитвала да ме убеди да не си слагам етикети и да не изключвам възможността на това да се влюбя в мъж някой ден. Подозирам, че ми казва тези неща заради чисто майчинския ѝ и човешки страх от това биологичната ѝ линия да не продължи и да няма възможността да гледа внуци повреме на старините си. 

> (Тук ще е добре да отбележа, че откакто се изместих в Лондон, всичките ми приятели и познати знаят, че харесвам жени. Този метрополис е доста по-възприемчив от клетото ми градче Русе и няма абсолютно никакъв смисъл в това да крия ориентацията си. Тук се научих да се гордея с любовта ми към жените. През този период за връзката ми с жена научиха сестра ми, братовчедите ми, както и най-различни хора в обкръжението ми онлайн и в истинския свят.)

> Около година след като мама разбра, сестра ми си хвана първия приятел, когото пазеше в тайна от баща ми. На мен ми беше доста виновно и гузно, задето мама знаеше, но не и той, и тази вина се удебели още повече, когато осъзнах, че аз самата правя абсолютно същото. Затова отново прибегнах до онлайн комуникациите и написах на баща си дълго съобщение, в което обяснявах горе-долу същите неща, които обясних на майка ми в онзи съдбовен ден. Изпратих съобщението и легнах да поспя. На следващия ден първото ми действие беше да проверя дали има отговор от него. Нямаше, и сърцето ми бе прободено от страх - бях живяла цял живот в опит да се докажа на баща ми и да бъда възприета от него, а ето че сега му бях нанесла възможно най-големият удар под кръста. По-късно през деня говорихме и го питах какво мисли за това, което му бях написала. Той каза, че ме обича и че ме приема, каквато съм се родила. Най-страшното бе минало.

> След като връзката ми с Първата приключи, отново повреме на разговор с баба трябваше да обясня защо не звучах като обичайното си позивитно настроено Аз. Обясних, че тъкмо мина��ам през раздяла и тъй като е първият ми опит с нещо наистина толкова лично и сърцеразбиващо, не бях в най-цветущото настроение. Баба го прие. Познава Първата и изрази неприязънта си към нея, която е таяла още преди да разбере, че сме били заедно. След известно време, когато се прибрах на село и имахме шанса да говорим лице в лице, аз я посетих в стаята ѝ и подхванахме темата за лесбийството очи в очи. Тя ми призна, че била много натъжена от мисълта, че няма да има правнуци. И тя със своите майчински и биологични страхове! Успокоих я, казвайки, че науката напредва с всеки ден, а и винаги мога да осиновя или просто да забременея от друг приятел. Варианти за размножение има много, стига да поискаш да продадеш съществуването си и да поставиш центъра му в съществуването на друга малка душа на този свят, която да бъде като пластелин под пръстите на объркан и изпълнен с недостатъци човек като самия теб. Баба ме попита как съм разбрала, че харесвам жени. Чистото, искрено любопитство и истинското ѝ желание да ме разбере изпълниха сърцето ми с любов. Обяснявах ѝ, а тя стоеше, слушаше и кимаше. Оттогава насетне говорим за тези неща свободно. 

> Споделих на дядо по време на ваканцията ни на вилата ни в планината. Той ме попита как върви любовния живот, дали си имам приятел. Помня разговорът ни: “Приятел не, но имах приятелка, разделихме се наскоро и още го преживявам.” Той кимна, и продължи разговора съвсем натурално, като изобщо не постави под внимание факта, че човека, за който говорим, беше от женски пол. “И защо се разделихте, нещо не се получи между вас ли?” Бях изключително приятно изненадана от реакцията му и от липсата на каквото и да било пряко или непряко осъждане от негова страна.

Това е накратко, поне това, което си спомням. Много е освобождаващо най-близките ти хора да знаят за всички части от личността ти и да ги приемат като валидни и съществуващи такива. Едва ли някога ще мога да им обясня напълно колко съм благодарна за тях самите и едва ли някога ще разберат колко по-лесен направиха пътят ми към приемането на самата мен.

Мога да пиша за своите лесбийски наклонности до утре - имам цяло детство, изпълнено с невинни, но много, много ясни подсказки за това, че харесвам същия пол. И до ден днешен се случва да се сетя за нещо, случило се отдавна, и да се плесна по челото: “Как не съм се усетила!” Адски много ми е сладко колко невинно малко гейче съм била в свят, където това да обичаш жена е неприемливо и дори не е опция, ако ти самата си жена. 

И не - не е опция, не е избор. Единствения избор хората “като нас” имат, е дали да бъдат открити към света или да живеят в тайна. Била съм и на двете крайности - бившата ми приятелка беше привърженик на скритите ласки (дали от страха си да бъде осъдена или от чистото ѝ нежелание хората да знаят, че е с мен?), а сега аз съм невероятно открита със самата себе си и се гордея, че мога да съм посланик на равните права и да бъда част от хората, които носят тези различни гледни точки в кътчетата на света, където това е табу и все още бива смятано за нещо ненормално. Не ме е страх да бъда поставяна под въпрос, защото съм сигурна в себе си и съм убедена, че всеки има право на съществуване и видимост, на разбиране и чиста, безусловна любов.

Колкото до етикетите - не съм им фен. Вярвам, че сексуалността е един спектрум, и че хората се намират в различни негови точки в различни периоди от живота си. Поставянето на етикети е нещо, което хората правят, защото ограничаването на нещата от света в разни наименовани категории им помага да разберат тези неща и да ги осмислят в главите си. Аз знам само, че обичам жени и че в момента ми е трудно да си се представя с мъж. (Ако трябва да сме честни, съм в период от живота си, в който не си се представям с никого, защото ценя времето си твърде много и не мисля, че съм готова да бъда във връзка.) Не мога да виждам бъдещето (поне не с абсолютна точност), затова няма как да съм сигурна, че няма един ден да се събудя и да открия, че съм влюбена в някой от отсрещния пол. Най-малкото което е, случвало се е да имам тръпки към момчета, разбира се, последвани от главоломно разочарование и бързо възстановяване. Не искам да се ограничавам по никакъв начин и не искам да трябва да обяснявам какво съм при всеки нов трепет и чувство. Затова просто казвам, че харесвам жени, на приятелите си в Англия казвам, че съм “pretty gay” и толкова.

И като за край на това ми писание, ще вметна колко много се радвам, че съм се родила жена, обичаща жени. Следващата стъпка от пътешествието ми към просветлението е да се науча да обичам и останалите части от себе си. 

[saintinblack]

не искам мъжа ти, мила

не искам мъжа ти, споко

искам само моя мъж

на когото съм невероятно ядосана, искам да (не умира, защото непрекъснато повтаря, че иска, а по-скоро да му е много гадно по друг начин) и да си намеря жена, което щях да направя веднага, ако не ме беше страх от жени, заради интернализирана бифобия и невероятно доминантната си, истерична, недиагностицирана бордърлайн майка

[justcrymeafuckingriver]

Hey, guys, could you please sign this petition. I am from Bulgaria and recently two women, who got married in England, were refused a recognition of their marriage, because it’s not legal in Bulgaria. We are trying to change the law but we need a lot of help. So please help :)

[aikolino]

понякога просто искам да бъда 100% лесбийка

[ti-da-vidish]

Като утешителна награда шот момичето лесбийка те заряза

[lora-ns-world]

,,До моята сродна душа"

,,Ти, момиче, беше най-добрата ми приятелка и не, не съм лесбийка, а просто момиче,скъпа приятелко,което беше готово от вярност в Ада ако си, да замени душата си с твоята ...докато ти не избра други."

Лора Н.

[shokoladovmuss-blog]

-Какви отношения ти допадат - нежни или по-настъпателни със сила?

-Ако обичах нежни отношения щях да съм лесбийка.

[lay-me-down-on-a-bed-of-roses]

Знам, че никой не го бръсне за следващите ми думи, но съм писател. Единствено така изразявам чувствата си, такива каквито са.  Мазохистичната ми натура никак не се задоволи с болката, сълзите и всичко, което преживях преди месеци. След тях започвах все повече и повече да намирам начини, с които да чувствам точно тоя тип болка. 

И ако това ми беше достатъчно, щях да спра. 

Преди пет дни аз реших да се подложа на това нещо още един пореден път. Два часа и отгоре всичко беше наред. Не бях рухнала, не се чудех как да си събера парчетата и да се залепя отново.... 

И дойде надписът “В памет на Хийт Леджър” 

За всички ония, които стигайки до тук ще кажат “Е, к’во се депресираш?” искам да кажа едно нещо... Имало ли е момент, в който се чувствате сами? Съвсем сами, в зала пълна с всякакви хора? Така се чувствам всеки божи ден, независимо колко хора са ме заобиколили. 

След като зърнах Хийт в Brokeback Mountain, защот аз по принцип филми не гледам и това беше два часа и половина развлечение, което си подарих, се влюбих. 

Не в красотата му.  Нито в гласа му.  Нито в него... 

В начина, по който той изигра своята роля. 

Енис минава през много, и въпреки че псувах, виках, нервих се и ако бяха във филма щях да пребия героя, то той в крайна сметка беше този, който ми се наби на очи. 

Не можех да си обясня защо, но не можех и да го спра. 

Когато филма свърши веднага потърсих другите му филми и се натъкнах на новината (за мен), че е мъртъв. 

Повярвайте ми, ако двадесет минути рев заради края на филма бяха много и ме болеше след това главата, следващите три часа и половина, които прекарах заровила се в завивките си и опитвайки се да спра вече да плача... Бяха ад. 

Тогава се започна. Филм след филм. Гледах наред и все повече и повече осъзнавах, че този човек ми беше вече любим. 

Започвах да се влюбвам във всяко едно нещо, що бе негово. 

Очите, косата, кожата... От главата до петите, сякаш бях хлътнала в един мъртвец. 

И сега реших, че пак ми трябва един момент на слабост, в който си припомням, че той не може да докаже на света колко много заслужава да бъде награждаван. 

По дяволите, той не може да покаже още един куп роли на този свят, които ще изиграе по един наистина перфектен начин, защото ако трябва да изредя любимите си актьори, то той ще бъде първият. 

Четох статия за задкулисните пикантни истории относно Brokeback Mountain и осъзнах няколко неща. 

“Do you think there was a part of you that imagined the two of you would somehow end up together?” “I said it would make me too sad to answer but it’s also one of my favorite things to imagine It’s actually one of my favorite places to visit.” - Michelle Williams

Аз, като човек, който не харесваше героинята на Мишел, се трогнах от думите й, точно защото съм човек, който също има част от съзнанието си, в което реално Хийт е до мен. Е, не като любовник или нещо... Просто като приятел. 

“He was extraordinarily serious about the political issues surrounding the movie when it came out. A lot of times people would want to have fun and joke about it, and he was vehement about being serious, to the point where he didn’t really want to hear about anything that was being made fun of.” - Jake Gyllenhaal 

Влюбих се в този човек дори и още повече. 

“I miss him as a human being and I miss working with him and what an unfortunate thing it is that we won’t be able to see the beauty of his expression. I think losing Heath and being a part of a family that was something like the movie, that movie we all made together, makes you appreciate that and hopefully moves you away from the things that really don’t matter to the things that do.” - Jake Gyllenhaal 

Ние всички изгубихме човек, който имаше още много да покаже. 

“When I got the part, to work with the talent that was in that film, including Heath Ledger, it was really a gift and privilege.” 

Все още изпитвам чувства и това е добре, предполагам. 

Но това, което най-много ме озадачи е факта, че писателката, която е написала историята казва: “Иска ми се да не я бях писала...” 

И започнах да се замислям. Тази история е перфектна от началото до самия край. Въпреки всякакви глупости, с които не бях съгласна. Като това, че Джак умира. И онзи флашбек със убития гей... Някои неща ми дойдоха в повече. Въпреки това краят, когато Енис в крайна сметка пази ризите и картичката... Това е буквално доказателство /имайки в предвид историята/, на цитатът: Love is a force of nature. 

Не ние избираме в кого се влюбваме. Природата ни го избира. 

Затова мразя, когато се лепят етикети по хората. Аз не съм лесбийка, бисексуална съм. И ще се радвам всеки един да го уважава. По същия начин уважавайте транссексуалните, различните, хората с друга религия, ония с друг цвят на кожата. Мама му стара, уважавайте дори и мазните цигани, които не ви оставят да спите! Не делете само по цвят, религия, сексуалност, възможности и възгледи. Не се присмивайте на различните и винаги се стремете да видите тяхната гледна точка. Позволете на всеки ��а се докаже, а ако не може да го направи и ако не може да ви спечели... Го пуснете да си върви. 

Светът може да е едно по-добро място, ако това бъде превъзмогнато. И нека да го направим, защото те, легендите като Хийт Леджър, са целяли точно това. 

Тук искам отново да споделя думите на Джейк, защото мисля, че той много по-добре от всички знае отношението на партньора му относно филма. 

“He was extraordinarily serious about the political issues surrounding the movie when it came out. A lot of times people would want to have fun and joke about it, and he was vehement about being serious, to the point where he didn’t really want to hear about anything that was being made fun of.” 

[selen-o-phile]

Държиш се като незадоволена лесбийка!!! На 21 си, осъзнай се. Жените на твоята възраст вече имат по 2-3 деца. :)

ХАХАХАХАХАХАХАХХАБОЛИ МЕ ХУЯ 😂😂😂

[youareartbabygirl]

 от всичките ми почти 19 години на тая земя най-доволна съм от факта,че съм баси долната лесбийка

[deiphobahileev]

Финландска красавица

ФИНЛАНДСКА КРАСАВИЦА Млекарката от евгени онегин Западноберлинчанчето от слънчев бряг Първата нокия слушалка Порнографския сонет за ебане в сауната на брехт Когато се разчувства носа и ушите й почервеняват Гореща кръв студено сърце Изплуване на труповете напролет изпод леда Последния модел среднощно синьо Не си епилира краката Не си бръсне путката Лесбийка е.

[saintinblack]

Лежа си аз до един оборотен мъж в моето легло в квартирата която аз плащсм и сънувам как друг оборотен мъж гони от неговото си легло някого и с някакви магически сили ме прднася от моята квартира в неговата

Докато си е залепил агресивно изкуствен мустак и се е маскирал като нещо между мариач и Милко калайджиев

И после чак в леглото си където магически ме пренася в астрала си маха дегизировката

И после се събуждам и истинският оборотен мъж в истинското ми легло е почнал да ме прегръща

Пичове аз съм лесбийка или поне в лесбийки период оставете ме на мира защо цял ден УСЕЩАМ ЕСТРОГЕН

[somefunnyshits]

Военен пилот, в униформа, влиза в кафене. Сервитьорката го пита: – Вие, извинете, военен пилот ли сте? – Да, летял съм през целият си живот на всякакви самолети, учебни, транспортни, изтребители, бомбардировачи. Летял съм сутрин, през деня, вечерта, през нощта. Да пилот съм. – А аз… си мисля само за жени. Сутрин, на работа, вечер, като спя. Въобще харесвам хубавите жени и непрекъснато си мисля за тях. Аз съм лесбийка. Пилотът си пие кафето. Влиза друг мъж, посетител. – Извинете Вие, пилот ли сте? – Мислех се за такъв, но преди малко разбрах, че съм… лесбийка…

http://frazi-bg.blogspot.com/2018/07/blog-post.html

[bibliotekazasvobodnakultura]

Феминизмът е за всички · Бел Хукс | Глава 1а

1. Феминистка политика Къде сме

ОБЯСНЕНО ПО ПРОСТ НАЧИН, феминизмът е движение, което служи да се сложи край на сексизма, сексистката експлоатация и потисничество. Това определение на феминизма го включих в моята книга  Feminist Theory: From Margin to Center преди повече от десет години. По онова време очаквах да стане обща дефиниция, която да използва всеки; Хареса ми, защото не обозначаваше, че мъжете са врага. Като уточнява, че проблемът е сексизмът, отива директно в сърцето на въпроса. За практически цели това е определение, което обозначава, че проблемът е съвкупност от сексистко мислене и сексистко действие, независимо от това, дали то се възпроизвежда от жени или мъже, деца или възрастни. Определението е достатъчно широко, за да разбере институционализирания системен сексизъм; и е открито определение. За да разберем феминизма, трябва да разберем сексизма.

Както знаят всички хора, които защитават феминистка политика, повечето хора не знаят какво е сексизъм или, ако знаят, мислят, че не е проблем. Много хора вярват, че феминизмът се състои единствено и изключително от жени, които искат да бъдат равни на мъжете, и по-голямата част от тези хора вярват, че феминизмът е анти-мъже. Тази липса на разбиране за феминистката политика отразява това, което повечето хора научават за феминизма чрез патриархалните масмедии. Феминизмът, за който най-много се чува е представен от жени, които са основно ангажирани с равенството между половете: една и съща заплата за една и съща работа и понякога за разпределението на домакинска работа и родителство между жени и мъже. Те обикновено виждат, че тези жени са бели и материално привилегировани и знаят чрез масмедиите, че освобождаването на жените се фокусира върху свободата за аборт, да бъдеш лесбийка и в борбата срещу изнасилването и домашното насилие. От всички тези въпроси, много хора са съгласни с идеята за равенството между половете на работното място: едни и същи заплати за същата работа.

Тъй като нашето общество продължава да има главно "християнска" култура, много хора все още вярват, че Бог е наредил жените да бъдат подчинени на мъжете в дома. Макар че много жени са се присъединили към активното работно население и въпреки че много семейства са оглавявани от жени като единствени доставчици, продължава да доминира в ��траната образът, че мъжкото господство остава непокътнато, независимо дали има мъже в дома или не.

Погрешната представа за феминисткото движение като движение анти-мъже също така води до погрешното схващане, че пространствата, в които има само жени, задължително биха били среди, свободни от патриархат и сексистко мислене. Много жени, включително тези, които активно участват във феминистката политика, също решиха да го повярват. Всъщност между първите феминистки активисти, които се бориха с ярост срещу мъжкото доминиране, имаше силно анти-мъжки настроения. Този гняв към несправедливостта ги накара да създадат женското освободително движение. Първоначално повечето феминистки активисти (предимно бели) осъзнават природата на мъжкото доминиране, когато се борят в анти класови и анти расистки пространства с мъже, които говорят на света за важността на свободата, докато подчиняват жените в своите редици. Независимо дали става дума в контекста за белите жени, които се борят в името на социализма, чернокожите жени, които се борят за граждански права и освобождаването на чернокожото население, или жени нативни американки, борещи се за права на коренното население, беше ясно, че мъжете искаха да бъдат лидерите и искаха жените да ги следват. Участието в тези радикални освободителни борби пробуди духа на бунта и съпротивата на жените прогресистки и ги доведе до съвременната борба за освобождение на жените.

Докато съвременният феминизъм еволюираше и жените осъзнаваха, че мъжете не са единствената група в нашето общество, която поддържа сексисткото мислене и практика -  жените също могат да бъдат сексистки - настроението анти-мъже престана да оформя съзнанието на движението; усилията започнаха да се съсредоточват върху създаването на полава справедливост. Но жените не бихме могли да се обединим, за да дадем тласък на феминизма, без да се изправим пред нашето сексистко мислене. Сестринството не може да бъде могъщо докато жените продължават да се конкурират помежду си. Утопичните визии за сестринството, които бяха основани единствено на съзнанието на факта, че всички жени са били по някакъв начин жертви на мъжкото доминиране, се видяха засегнати от дискусиите за класа и раса. Дискусиите по класовите различия започнаха много рано в съвременния феминизъм, преди дискусиите за раса. Диана Прес публикува някои революционни бележки за класовото разделение сред жените в средата на седемдесетте години в колекцията от статии Class and Feminism. Тези дебати не банализираха феминистката настойчивост, че "сестринството е могъщо", а просто подчертаха, че можем да станем сестри в борбата само ако се изправим пред начините, с които жените - посредствум класата, расата или сексуална ориентация, доминират и експлоатират други жени и създадем политическа платформа за справяне с тези различия. Въпреки че чернокожите жени са участвали индивидуално в съвременното феминистко движение от самото начало, не са тези, които станаха "звездите" на това движение, нито привлякоха вниманието на масмедиите. Често чернокожите жени, активни във феминисткото движение, бяха революционни феминистки (като много бели лесбийки). Те не бяха съгласни с реформистките феминисти, които искаха да проектират твърдо един имидж на движението, който се състои само в постигането на равенство между мъже и жени в рамките на съществуващата система. Дори и преди да бяха започнали да се обсъждат въпросите за расата във феминистките кръгове, на чернокожите жени (и техните революционни съюзници в борбата) им беше ясно, че никога няма да постигнат равенството в рамките на съществуващиа бял супремациски капиталистически патриархат.

От самото начало феминисткото движение е поляризирано. Реформистките мислителки избраха да наблегнат на равенството между половете. Революционните мислителки не искахме просто да изменим неща в системата, така че жените да имат повече права; искахме да трансформираме тази система, да приключим с патриархата и сексизмът. Тъй като патриархалните средства за масово осведомяване не се интересуваха от най-революционната визия, конвенционалната преса никога не й обърна внимание. Образът на "освобождението на жените", който остана и остава в съзнанието на хората, представя жени, които искат това, което са имали мъжете; и това беше по-лесно постижимо. Промените в икономиката на страната, икономическата криза, загубата на работни места и т.н., създадоха правилния климат за нашите граждани да приемат понятието за равенство между половете на работното място. Предвид реалността на същестуващият расизъм, има смисъл, че белите мъже са по-склонни да вземат под внимание правата на жените обмисляйки, че получаването на тези права би могло да служи на интересите за поддържането на белият супремацизъм. Не можем да забравим, че белите жени започнаха да претендират нуждата си за свобода, следвайки стъпките на гражданските права, точно по времето на борбата срещу расовата дискриминация и в което чернокожите, особено чернокожите мъже, биха могли да постигнат равенство с белите мъже на работното място. Мисълта на реформисткия феминизъм, която се фокусира главно върху равенството с мъжете на работното място, затъмнява оригиналните радикални основи на съвременния феминизъм, които претендират за реформа и общо преструктуриране на обществото, така че нашата страна да стане фундаментално антисексистка. Повечето жени, особено привилегированите бели жени, спряха дори да обмислят революционните феминистки възгледи, когато започнаха да получават икономическа мощ в рамките на съществуващата социална структура. Иронично, революционната феминистка мисъл имаше по-голямо одобрение и следователи в академичните среди, в които се продължи да се създава революционна феминистка теория, но в много случаи тази теория не достига до широката общественост. Стана и си остава привилегирован дискурс на разположение за тези с широка академична подготовка, добро образование и по принцип съществени материални привилегии. Работи като Feminist Theory: From Margin to Center, които предлагат освободителна визия за феминистката трансформация никога не получават много внимание. Много хора не са чували за тази книга; Те не отхвърлят посланието й, просто не го познават.

Утвърденият бял супремациски капиталистически патриархат се интересуваше от прекратяването на визионното феминистко мислене, което не беше анти-мъже или чиято цел не беше да постигне правото на жените да бъдат като мъже и реформаторските феминистки също искаха да замълчат тези сили. Реформисткият феминизъм се превърна в средство за мобилност на класа; позволяваше им да се освободят от мъжкото господство на работното място и да имат по-независим стил на живот. Въпреки че сексизмът не е свършил, те биха могли да увеличат своята свобода в съществуващата система и биха могли да разчитат на съществуването на по-нисък клас експлоатирани подчинени жени, които биха вършили мръсната работа, която те отказваха да вършат. Като приемат и всъщност заговорничат за подчинението на работната класа и бедните жени, те не само се съюзяват със съществуващият патриархат и съпровождащият я сексизъм, но също така си предоставят правото да водят двоен живот: един, в който те са равностойни на мъжете на работното място и друг в дома, когато искат да останат в него. Ако изберат лесбийството, те имат привилегията да бъдат равни на мъжете на работното място, докато използват класовата си мощ, за да създават домове, в които могат да изберат малко или никакъв контакт с мъжете.

"Феминизмът като начин на живот" се настанява във знанието, че може да има толкова много версии на феминизма, колкото и жени в света. Изведнъж феминизмът бавно се изпразни от политическо съдържание и се наложи идеята, че няма значение политическата тенденция на една жена, независимо дали е консервативна или либерална: тя също може да включи феминизма в начина си на живот. Очевидно този начин на мислене прави феминизма по-приет, защото предполага, че жените могат да бъдат феминистки, без да оспорват същността на културата или самите себе си. Да вземем например случая на аборт: ако феминизмът е движение за прекратяване на сексисткото потисничество и лишаването на жените от репродуктивни права е форма на сексистко потисничество, не може да се бъде против правото на решение и да се бъде феминистка. Една жена може да настоява, че никога няма да избере да направи аборт, но тя ще потвърди подкрепата си за правото на жените да избират и ще остане застъпник на феминистката политика. Не можете да бъдете анти-аборт и защитник на феминизма. Също така, не може да има "феминизъм на властта" 1  , ако образът на властта, който се представя е това, което се получава чрез експлоатацията и потискането на други хора.

Феминистката политика губи сила, защото феминисткото движение е изгубило ясни определения. Разполагаме с те��и определения. Да ги предявим. Да ги споделим. Нека започнем отново. Нека да направим тениски и стикери, пощенски картички и хип-хоп музика, реклами за телевизията и радиото, плакати и реклами навсякъде и всякакви печатни материали, които говорят на света за феминизма. Можем да споделим простичкото, но мощно послание, че феминизмът е движение за прекратяване на сексисткото потисничество. Да започнем оттук. Нека движението започне отново.

  "феминизъм на властта" 1  _______________

Power feminism. През осемдесетте и деветдесетте години феминистките, свързани с неолиберализма, обвиниха някои феминистки течения, че винаги показват жените като жертви, подложени на външен ред [victim feminism]; срещу тях се опитаха да популяризират образите на жените като агенти със сила [power feminism] но не навлизаха дълбоко във въпроса за възможността за това в контекст на потисничество и често се оказаха обвиняващи жените за собственото им положение.