#Калоян Иванов

[yes-k]

"Лучо Фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата" – една изложба с безгрижна философия

Какво е общото между италиански художник-абстракционист и скулптор, съвременен български художник, куратор и галерист, и израз на суахили, който буквално означава "нямай грижи".

Художникът Калоян Иванов запознава в "Нашият ден" с най-новата си изложба, озаглавена "Лучо Фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата (3 инсталации)". Откриването е тази вечер (5 февруари) в галерия "Аросита" от 18 ч.

Калоян, който е получил художествено образование в института "Прат" – Бруклин, се занимава с живопис, инсталации и пърформанс. В предстоящата изложба е заложил на текстилни инсталации.

За нестандартното заглавие на изложбата Калоян споделя, че е вдъхновено от работата на посочените в него артисти и от философията "да нямаш грижи".

"Аз по призвание съм художник и много трудно мога да тръгна да правя само инсталации. Преследвам живописта", споделя художникът за своята работа. Също така той изразява радостта си, че има възможност да показва творчеството си както у нас, така и в други страни.

За инсталациите в настоящата изложба Калоян разказва, че са интерактивни и са възникнали като своеобразно продължение на инсталациите, показани на 28-ото Славонско биенале, организирано от Музея за изящни изкуства в Осиек, Хърватия, с куратор Валентина Радош.

Интеракцията на зрителите с новите инсталации обаче трябва да е "по-нежна", предупреждава артистът, който се надява "хората чисто интуитивно да могат да изградят своята връзка с тях". 

Изложбата може да бъде видяна в галерия "Аросита" до 17 февруари.

[vprki]

Впечатления от „Август в изкуството“, 2023

Десетото издание на фестивала на визуалните изкуства "Август в изкуството" се случи благодарение на финансовата подкрепа на Националния фонд Култура. Девет години след деветото издание и след като бях обявил неговата смърт в статията "Раждането и смъртта на "Август в изкуството", 2016. Написа за „въпреки.com” Румен Серафимов, изкуствовед, куратор на "Август в изкуството" 2023 /на снимката/.

Изложбите в Градската художествена галерия на Варна, където традиционно е центърът на фестивала,  станаха мащабни и качествени. Там бяха представени 69 художници от четири творчески поколения. Доайените Павел Койчев, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова и Стоимен Стоилов показаха прекрасни работи и защитиха репутацията си на големи творци.

Стоимен Стоилов

Бях поканил немалко художници от силното поколение, което влиза в изкуството ни в самото начало на 80-те години миналия век. Милко Божков е от него и ретроспективна му изложба на целия първи етаж на галерията беше богата и категорична като естетическа стойност.

Милко Божков

Безупречни и впечатляващи бяха пластиките на Зиятин Нуриев, Стефан Лютаков, Иван Русев, Емил Попов, Венелин Иванов, Пламен Аврамов и Георге Фаркашиу (Ръмъния), големите ахроматични платна на Станислав Памукчиев, сияещите с цвета и техниката си работи върху стъклени повърхности на Галина Шехирян, драматично-екзистенциалните човешки състояния на Веселин Начев, темпераментната живописна стихия на Георги Лечев, концептуалните визуални интерпретации на Димитър Трайчев, Мария Зафиркова,

Галина Шехирян

Илия Янков, Ангел Ангелов, Илиян Лалев, Владимир Иванов и Калия Йорданова, имагинерните и хроматично наситени картини на Долорес Дилова, Атанас Хранов, Васил Василев, Валери Чакалов, Петко Ломски, Иван Обретенов и Валентин Узунов, веществено-пластичните и релефни повърхности на Пламен Михайлов, Николай Тодоров, Бранко Николов и Тодор Тачев.

В "диалог" Катрин Томова /л/ и Долорес Дилова /д/

Малко по-младите се представиха с чудесни, внушителни творби. Тук блестеше абстрактното полихромие на Любен Генов, Катрин Томова и Иван Минчев. Големите сюрреални автопортрети на Иво Бистрички въвличаха в иреални пространства. Сетивните с изтъканата си материя митологични видения на Стефка Георгиева бяха хипнотични и величествени.

Един до друг Любен Генов /л/ и Иво Бистрички /ц/

Оранжевата и чиста като знак пластика на Симеон Стоилов "звънеше" и фокусираше вниманието. Магически въздействаше видеоинсталацията на Нина Ковачева и Валентин Стефанов с бягащите мъж и жена, прожектирани върху две големи стъклени вази. По египетски сложният като рисунка и композиция триптих на Моника Попова беше не само мащабен, но и зашеметяващ с енергиите си.

Нина Ковачева и Валентин Стефанов

Поредицата платна-алюзии на класически европейски портрети с гравиран върху тях надпис на английски (Носталгия по изгубеното изкуство) на Красимир Русев, беше дълбоко смислена концептуална творба. Свободният и овладян живописен жест в едроформатните платна на Цветелина Максимова беше изразителен и поетичен. Двете едри и обобщени глави (тъмна и светла като истината и лъжата) в двете картини на Албена Коева имаха тотално внушение. Интелектуален и сериозен беше Данил Йорданов в сиво-черните абстрактни пространства на моделираните с графит и восък платна. В подобен контекст звучаха големите рисунки от втечнен графит на по-възрастния Пламен Братанов.

Симеон Стоилов

Артистите от най-младото поколение участваха достойно. Чрез фотографските образи на старец Венелин Шурелов посочваше тъжни човешки състояния. В критично-песимистичен контекст Мартиан Табаков беше изобразил голи мъжки и женски фигури с неоекспресионистичен маниер върху големи, стоящи в пространството шперплатови плоскости. Антони Райжеков беше измайсторил с въображение инсталацията си от падащи водни капки и звукови ефекти. Еротиката в цветната композиция на Доника Кирова беше откровена и провокативна. Интересни съвременни работи показаха Калоян Илиев - Кокимото, Велина Гребенска, Виктор Петков и Мартин Пенев.

Росен Донев

На фотографията беше отделено немалко внимание. В самостоятелна зала бяха експонирани забележителните черно-бели фотографии на тримата най-значими фотографи от Варна – Росен Донев, Гаро Кешишян и Александър Николов. Франк Уърдън (САЩ) и Атце Бос (Нидерландия) показаха качествени цветни фотографии на абстрактно звучащи материални повърхности.

Цветан Кръстев

Видеоизкуството беше представено от изразителни и умни творби на Цветан Кръстев, Надежда Олег Ляхова, Саша Панчич (Сърбия), Георги Кръстев и Розе Шулце (Германия). Освен филма си от танцов пърформънс в изоставени казармени помещения на съветски военни части, Розе Шулце участваше и с великолепна инсталация от 90 листа ръчно формована хартия с релефно моделирани върху тях очертания на многобройни предмети. Бяло-златните хартиени обекти, нежно и крехко внушаваха в особена древноегипетска светлина усещането за преходност, за следи и останки от човешки живот.

Розе Шулце (Германия)

"Това ли ще остане от нас?" – гласеше тревожно заглавието на творбата. Топлата красота на хартиените обекти струеше и от инсталацията на Недко Недков.

Макар и по-камерни, изложбите в осемте частни галерии и в Художествения музей Георги Велчев бяха също качествени с творбите на още 20 артисти.

Дария Василянска

Ще посоча специално изразителния диалог чрез живописни картини и рисунки между покойната, изключителна Дария Василянска и дъщеря ѝ Теменуга Станчева. Адмирирам представянето на Атанас Парушев, Веско Велев, Мария Чакърова, Деан Даракчиев, Георги Йорданов, Пламен Монев, Цветана Векова, Тереза Зиковска, Боян Боев, Деян Веков, Галина Станева, Калина Мавродиева.

Изложбите бяха наречени с определени понятия, насочващи към  характера на изкуството в тях – автентично, диалогично, градивно, експресивно, хроматично, имагинерно, пластично, романтично, поетично.

Монтиране на творбата на Станислав Памукчиев

Десетото издание на фестивала предложи и интересни дискусии, презентации и лекции, свързани с историята на форума и с явленията в съвременното изкуство. Активен и свръхпрофесионален в тях беше изкуствоведът Филип Зидаров.

Накрая и аз като Розе Шулце ще задам логичния въпрос: Какво ще остане от "Август в изкуството"? Творческото и културното битие обаче не е само "задаване на въпроси", както много често обичат да твърдят хората на изкуството. Има огромна необходимост от отговори на същностните състояния и феномени в обществото и културата.

Илиян Лалев

По отношение на "Август в изкуството" – ще останат десет мащабни издания на този най-голям у нас фестивал. Издания, богати на съвременни визуални стилове, на свободен индивидуален избор, на празнично общуване и преживяване, на позитивна  оценка от творци, експерти и публика. Ще остане високопрофесионалното равнище на художествено изразяване, което винаги е било основната цел на този форум. Отново ще припомня, че възприемам и интерпретирам понятието "Август" преди всичко в неговото древно латинско значение на "божествен", "възвеличен".

Веселин Начев

Или по-опростено и непатетично казано, фестивалът се стр��меше и успя да представя високото, значимото, сериозното, истинското в съвременното изкуство. За моя голяма радост "Август" се явяваше и живееше във всички издания на фестивала все по-силно и магнетично. "Август" тържествуваше и в десетото юбилейно издание – безусловно и в пълната си духовна светлина. ≈

Альоша Кафеджийски

Текст: Румен Серафимов

Снимки: Александър Николов и личен архив

P.S. на „въпреки.com”: Всички посочени линкове са към текстове по темата публикувани при нас.

[tennis-analyses]

За едно ново начало

от ляво надясно Пресиян Коев, Александър Пенев и Михаил Петров

https://tennis-analyses.com/2020/05/tk-htmu/

За едно ново начало

Те са професионалисти. Вдъхновени и изпълнени с енергия, те са си  поставили високи цели. Те искат да изграждат личности и характери, които в предизвикателствата виждат възможности.

И сега се изправят пред поредното си лично предизвикателство. Заедно! Те вярват в себе си и поемат по пътя към следващата цел.

Идеята им, на пръв поглед, не е уникална. Енергията и отношението обаче, могат да превърнат една класическа идея в цел, която изисква много работа и себераздаване. 

Кои са те?

Пресиян Коев – човекът, който БФТ не успя да запази, но който има още много да даде на българския тенис.

Държавен шампион до 14 г. на открито през 2012 г. с Елизабет Данаилова,

Държавен шампион до 16 г. и 18 г. на открито през 2012 г. с Александра Караманолева.

Избиран е девет пъти за треньор на националните отбори на България в различните възрастови групи за Европейски отборни първенства, като най-силния резултат е през 2016 г. с отбора на юношите до 16 г. в състав Адриан Андреев, Леонид Шейнгезикхтов, Йоан Георгиев, които се класират на 5-то място в Европа, а след това  и на 8-мо място в света на световното отборно първенство. 

Той е първият български треньор, който е допуснат до участие в курс Ниво 3 (за професионални състезатели) на Международната Федерация по тенис и има получен сертификат за успешното му завършване. 

За пет години, като работещ за БФТ, по негова инициатива са организирани 8 треньорски курса, в които са участвали 157 български треньори. Пресиян Коев е един от двамата лицензирани преподаватели от България, които могат да водят обучения. През 2016 г. България е първата държава на Балканския полустров, която получава сертификат за своята система за обучение на треньори от страна на МТФ. 

За периода 2017-2020 е избран за член на Комисията за развитие в Европейската Тенис Асоциация.

По инициатива и предложение на Пресиян Коев през 2017 г. България получава правото да организира Световната треньорска конференция. Над 650 треньора от 90 страни присътват на събитието, което се провежда за първи път у нас и получи високи оценки за организация от всички гости. Водещи лектори са Мери Пиърс, Елена Лиховцева, проф. Брус Елиът, Макар Рийд, Луй Кайе, Магдалена Малеева и други водещи експерти в тениса.

Пресиян Коев на Конференцията с Дейвид ��агърти, президент на МТФ; Лука Сантили, директор в сектор развитие на МТФ, Мигел Креспо – директор на сектор треньорство на МТФ

В периода 2016-2019 г. е Спортен директор в  БФТ. Напуска поста не защото няма с какво повече да допринесе на българския тенис, а като търси друг път за постигане на целите си. 

Александър Пенев – треньорът с опит и увереност, че посоката е вярна.

Треньор е на Денислав Проданов и Максимилиан Борисов, с когото те печелят три ITF титли. В периода 2008-2019г. е избиран 22 пъти за национален треньор на Европейски отборни и лични първенства за юноши (до 12, 14 и 16 г.) и девойки (до 12, 14 и 16 г.) 

През 2009 г., под негово ръководство девойките до 14 г. (Виктория Томова, Сара Боевска, Цвета Димитрова) се класират на 7-мо място в Европа, а през 2012 г. на 8-мо място с момчетата до 12 г. (Адриан Андреев, Симон Антони Иванов, Данко Йорданов). През 2017 г. е избран за треньор на юношите до 15 г., които участват на Младежки олимпийски игри в гр. Гьор – Унгария (Васил Димитров и Антъни Генов). 

В националните отбори е работил още с Антъни Генов (също и личен треньор), Джулия Терзийска, Калоян Вълчев, Петя Аршинкова, Вивиан Златанова, Десислава Златева, Розалина Юсева, Даниела Димитрова, Симеон Терзиев, Пьотр Нестеров, Николай Неделчев, Катерина Димитрова, Денислава Глушкова и др.

Шампион на Източна Европа до 14 г. През 2009 г. с Цвета Димитрова,

Държавен шампион до 16 г. на открито през 2013 г. с Елизабет Данаилова,

Държавен шампион до 14 г. на открито през 2016 г. с Васил Димитров.

Михаил Петров – един млад човек с енергия, вече доказал, че може много.

Михаил Петров /в средата/ с Мартин Десподов и Александра Габровска

Треньор е на Александра Габровска, която под негово ръководство печели два международни турнири от Тенис Европа до 14 г. втора категория, 2-ро и 3-то място на два турнира от Източно-Европейско първенство до14г. в гр. Анталия, Турция.

С Каталина Петрова достигат до четвъртфинал на Световно първенство до 10 г.  „Смирква Боул“. А с Мартин Десподов е шампион на Международен турнир „Чемпиънс Боул“ до 12 г.

Три пъти отборен шампион на България с ТК „15-40“ до 10 г. (смесени отбори), момчета до 12 г. и девойки до 14 г. Три пъти вицедържавен отборен шампион с ТК „15-40“ до 12 г. момичета (2 пъти) и момчета до 14 г.

Ръководителят на Катедра „Физическо възпитание и спорт“ доц. Венцислав Гаврилов сподели, че неговото намерение е базата да се подобри и, освен на открито, тя да стане използваема и при зимни условия. Той е твърдо решен тенисът в ХТМУ да премине на друго, много по-високо ниво, да се създаде не просто Клуб, а един от водещите клубове в България. „Обърнах се към Пресиян Коев, защото знам, че само човек като него, с много опит и амбиции, може да осъществи тази цел. Личните ми впечатления от него са отлични. Работил е в БФТ, бил е състезател и треньор  и познава както международните, така и структурите в България. Познава играта и съм убеден, че с неговите качества можем да изградим един истински водещ клуб. Имаме една и съща визия за бъдещето на тениса. Сигурен съм, че неговото място е тук. Имам сериозни, дългосрочни планове.“ -  казва доц. Гаврилов.

Мястото са кортовете на  ХТМУ /Химикотехнологичен металургичен университет/. На тези кортове от години се играе тенис. Един от организаторите, поставили началото на тениса тук, е Георги Лазаров, а неговата дейност продължава синът му Красимир Лазаров – преподавател в ХТМУ. Той е и баща на третото поколение тенисисти Алекс Лазаров. Тук, на корта, може да видите Юлиян Стаматов и още много тенисисти.

Какво предстои? 

Целта на треньорите и ръководството на ХТМУ е да получат лиценз за Тенис клуб.

„Създаваме ТК „ХТМУ“ с идеята той да заеме водеща роля в тенис-живота в България. В него ще се развива с еднаква страст и масовия, и професионалния тенис .” - формулира накратко целите на Клуба Пресиян Коев.

Денислав Проданов, Александра Габровска, Каталина Петрова, Максимилиан Борисов, Михаел Михайлов, Михаил Иванов, Габриела Митева, Натали Добрева, Гергана Бунева, Христиан Семерджиев, Елина Буюклиева – те ще последват треньорите си в новото начинание.

Всички заедно ще формират стил на работа, малко познат досега. Те са спечелили много доверие. Очакват и още родители да поверят децата си, които да сбъднат своите мечти, да изграждат характери и израстнат като личности и спортисти.

А след доверието ще говорят само успехите!

Stela Petrova

#international #tenniscoach #presiyankoev & #fwellknoe #tenniscoach #alexanderpenchev & #proved and #promising #tenniscoach #mihailpetrov just #established a #new #tennisclub in an #uni ( and with #help from the #uni & with its #name)

#tennisclub #htmu

[yes-k]

Художникът Калоян Иванов със самостоятелна изложба в галерия “Аросита”

До 17 февруари в галерия “Аросита” може да бъде разгледана самостоятелната изложба “Лучо фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата” на художника Калоян Иванов.

[yes-k]

Галерия „Аросита“ представя:

„Лучо Фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата (3 инсталации)“ самостоятелна изложба на Калоян Иванов

05.02.2024 – 17.02.2024 Откриване: 05.02.2024 от 18:00 ч.

Изложбата „Лучо Фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата“ съчетава три текстилни инсталации на художника Калоян Иванов в галерия „Аросита“. Инсталациите имат интерактивен характер и се влияят от взаимодействието на посетителите на галерията с тях. Идеите за инсталациите намират своето вдъхновение в работите на Лучо Фонтана - италиански художник-абстракционист и скулптор, Росица Гецова — съвременен български художник, куратор и галерист и израза на суахили „хакуна матата“, който буквално означава „нямай грижи“. Леки и жизнени, работите на Калоян Иванов са вдъхновени от идеята за безгрижност и игра. Публиката е поканена да си взаимодейства с инсталациите като ги докосне, седне върху тях или да ги използва като реквизит.

За изработването на инсталациите Калоян използва различни рециклирани елементи и произволни парчета дървен материал. Инсталациите са създадени специално за пространството на галерията като централен мотив при работата на художника е интуитивната реакция към простотата на формата и цвета. Интерактивният характер на инсталациите провокира разговор и кани публиката за взаимодействие с тях.

______________________________________________________________

Калоян Иванов (р. 1986, София, България) се занимава с живопис, инсталация и перформанс. Завършва с бакалавърска степен по живопис в Прат Институт, Бруклин през 2009 г., а през изминалата година участва с инсталация в 28-ото Славонско биенале, организирано от Музея за изящни изкуства в Осиек, Хърватия с куратор Валентина Радош.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Всяка изложба е разказ, история

Изложбата  „Изкуството като противодействие“ в ГХГ на Варна „Борис Георгиев“. внушава темата за противодействие срещу консервативното, кичозното, пошлото, евтиното. Срещу заблудите и спекулациите в изкуството. Написа за „въпреки.com” изкуствоведката Андреа-Филипа Зидарова.

Логичният път на всяка култура се състои в това тя да премине през различни канони, норми, след това прераствайки в нова система, която се променя и (надяваме се) преодолява консервативността. А най-способно на това е изкуството като най-динамичния, променящ се, свободен елемент в една култура. Как? По пътя на търсене на нови форми, изразни средства, начин на работа, нов път.

Поредната дискусия по време на изложбата

Изложбата се откри на 13 септември и продължава до 11 октомври във великолепните пространства на галерията. Това е второто издание на този форум – първото се открива през 2017 г. под същото мото, но с доста по-малко участници – само шест. В настоящия проект са включени работи на 32-ма автори – Станислав Памукчиев, Любен Генов, Милко Божков, Свилен Блажев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Владимир Иванов, Веселин Начев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Галина Шехирян, Чавдар Петров, Свилен Стефанов, Красимир Русев, Васил Василев, Валери Чакалов, Венелин Шурелов, Катрин Томова, Венелин Иванов, Иво Бистрички, Стефка Георгиева, Румен Димитров, Цветелина Максимова, Недко Недков, Хубен Черкелов, Недко Буцев, Красимир Добрев, Румен Рачков, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото. На първия етаж на галерията могат да бъдат разгледани двете самостоятелни изложби – на Станислав Памукчиев и на Любен Генов – а на втория се помещава общата изложба, включваща 30 художници от различни поколения с коренно различен стил, светоусещане, използвани изразни средства. Проектът има и образователна цел – изложбата е съпроводена от лекции по темата на Станислав Памукчиев, Свилен Стефанов, Владимир Иванов, Димитър Трайчев, Красимир Русев, Валери Чакалов, Филип Зидаров.

В дъното вляво творбата на Валери Чакалов, в средата на Венцислав Занков, вдясно на Катрин Томова

За първи път кураторът на изложбата изкуствоведът Румен Серафимов среща тезата за изкуството като противодействие на културата още по време на следването си в Националната художествена академия в една от книгите на проф. Атанас Натев (1929-1998). При разговора ни за изложбата той споменава два негови труда, които са му повлияли – „Цел и самоцел на изкуството“ и „Изкуството като антитеза на културата“. Идеята, обаче, произлиза от трудовете на известния изкуствовед и културолог Валтер Бенямин, който говори и за мултиплицирането в изкуството. Тази негова теза ще споменем отново малко по-късно.

Вляво творбата на Димитър Трайчев, вдясно на Венелин Шурелов

„Времето беше такова – тоталитарно, с много силно изразена нормативност в българската култура и изкуство. Именно затова тази теза на Бенямин така силно ме заплени още през 70-те години. Нашето желание като галериен екип и експерти беше да изберем и покажем сериозно, професионално изкуство на доказани във времето художници“, споделя Румен Серафимов. Говорим си за масовата развлекателна култура, без която не може, но която най-често е пошла и евтина. За изчерпването откъм идеи. За маниеризма като последен стадий преди големи промени, като последна фаза в даден цикъл на развитие.

„В момента се намираме в такава фаза на преминаване от постмодернизъм към хипермодернизъм. Последният осъзнава, че са загубени пътят и навиците за търсене на по-сериозни и по-духовни идеи, освобождавайки място на повърхностната игра и иронизирането, които принизяват художествения език. Всяко едно изкуство пък е огледал�� на човешкото художествено съзнание.

Картина на Веселин Начев

А съзнанието, понякога, се намира в период на упадък“, разсъждава Серафимов, споменавайки и книгата на Марио Варгас Льоса „Цивилизация на зрелището“, която представлява своеобразен анализ на културата на ХХ век и нейното „опошляване“. „Особено през втората половина на ХХ век доминират забавлението, усещането за ментална празнота, повтаряемост, липса и загуба на смисъл“, споделя кураторът, а ние като зрители, без съмнение, можем да кажем, че точно срещу това се противопоставя настоящата изложба и авторите в нея – срещу несериозната, евтина, маниерна култура, която ни залива отвсякъде, срещу профанизацията на вкуса, срещу кича, срещу деградацията – както обществена, така и индивидуална. „В това море от масова и ниска развлекателна култура трябва да има някакви острови. А галериите и музеите би трябвало да бъдат точно това“, категоричен е Серафимов.

От изложбата на Любен Генов

Дълго говорим за хармонията – за това, че е невъзможно да бъде постигната в обществото, в човешките отношения – рядко и мимолетно, в самия себе си – също доста трудно. Хармонията като вечната, най-трудно постижимата цел и състояние; вътрешната хармония като спасение. Трябва ли художникът да бъде в хармония със себе си, за да прави стойностно изкуство? Имайки предвид, че най-великото изкуство (често) е правено от артисти с трагична съдба – определено не. И може би това е поредното доказателство, че изкуството е едно от малкото съвършени неща на този свят – и то съвършено “без да иска”. Може би връзката между личната съдба на автора и произведенията, които създава, е незначителна. Може би художникът е в хармония със себе си, единствено, когато твори. А всъщност, от друга страна, истината е съвсем друга – именно дисхармонията ражда хармония. Почти винаги тя се ражда не от друго, а от вътрешните противоречия и терзания; подтикът идва в отговор на нещо преживяно – то може да е травмиращо, дори отвращаващо – важното е в какво ще бъде преобразено, след като излезе навън и бъде превърнато в изкуство. Хармонията живее единствено в произведенията на изкуството. А за публиката, копнееща и търсеща я, изкуството се превръща в спасение.

Творбата на Иво Бистрички

Връщайки се на въпроса за противодействието, темата за абстракционизма няма как да не се намеси. Какво по-голямо противодействие от стила, създаден срещу всичко възприето в изобразителното изкуство до момента, срещу всичко конкретно, разпознаваемо, срещу всеки образ, който можем да назовем. А като говорим за противодействието – то винаги е живяло в изкуството. То е най-естествената негова характеристика и аспект, то съществува като феномен, явление, то представлява едно от най-важните понятия, което не бихме могли да игнорираме или подценим. Без него изкуството просто никога нямаше да има способността да се променя, нямаше да има стилово развитие. А обикновено всеки стил се създава като противодействие на предишния. Любопитен е фактът, че колкото по-напред във времето отиваме, толкова по-кратки стават периодите на различните движения и стилове. Защо? Защото в съвременната епоха нещата по начало се променят много по-бързо. Защото вече има изобилие от всякакви художествени средства. Защото с времето хората започват да се отегчават все по-лесно от всичко и постоянно имат нужда от разнообразни развлечения. Както заключи и кураторът изложбата, менталната умора е главният виновник за смяната на стила. Както знаем, обаче, старите стилове често отново се връщат на мода.

Картините на Свилен Стефанов

Освен за противодействието, Бенямин говори и за мултиплицирането в изкуството като нещо отрицателно и неслучайно много културолози и изкуствоведи не са съгласни с тезата му (макар да е абсолютно прав относно определени неща, например: „Дори при най-съвършената репродукция едно нещо липсва: мястото и времето на художественото произведение - неговото неповторимо битие на територията, на която то се намира. В това неповторимо битие и само в него е протичала историята, на която произведението е било подложено в течение на своето съществуване.“ (Бенямин, В. „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“). Тук, обаче, не говорим за репродукции. По начало във всеки автор можем да срещнем друг, да усетим влиянието от великите имена, както е и в тази изложба – можем да видим Анселм Кийфер, Ники дьо Сен Фал, Жан-Мишел Баския, Джаксън Полък… Въпросът е как художниците ще трансформират тези влияния.

Творбите на Мартиан Табаков

С Румен Серафимов си говорим за експозицията и за това, че във всяка изложба би трябвало отделните работи да общуват помежду си, да има диалог между тях. Те живеят един живот, който никога няма да се повтори – в тази подредба, в тази последователност, в това пространство. Една и съща изложба би могла да носи съвсем друго усещане и внушение, ако е аранжирана по различен начин. Ясно е срещу какво се противопоставят работите и авторите в настоящия проект в Градската галерия на Варна, но дали има противодействие между отделните произведения в експозицията? Тук можем да видим живопис, скулптура, инсталации, видеоарт, както и отделно – две самостоятелни изложби, които също контрастират една с друга – тук си позволявам да цитирам и написаното в предварителния текст към изложбата /на кураторския екип на галерията/ - „гладката, абстрактно-експресионистична и полихромна форма на Любен Генов и информалната, материално-веществена и ахроматична пластична структура на Станислав Памукчиев.“.

От изложбата на Станислав Памукчиев

Именно затова подредбата е една от най-основните, значителни и трудни стъпки при организирането на един подобен проект. Всяка изложба е разказ, история, а във всяка история трябва да има плавни преходи, скрито внушение и замисъл, интригуващи обрати в сюжета. Необходимо е да бъде вложена мисъл отвъд, чисто и просто, естетиката. В този случай тази задача безспорно е изпълнена успешно.

Творбите на Чавдар Петров

Несъмнено при всяка обща изложба най-често задаваният въпрос към куратора, който навярно вече звучи банално, е какво обединява всички тези, в настоящия проект 32-ма, автори. „В повечето случаи почти нищо. Обединителното е професионалното ниво. В различието на използваните художествени средства и форми тук се създава една богата картина, една панорама“, казва кураторът, като добавя, че предстои да бъде издаден и подробен каталог към изложбата, който ще включва и първото издание на проекта „Изкуството като противодействие“. Догодина пък ще бъде открито и 10-ото юбилейно издание на „Август в изкуството“ с мото „Истина – симулация“.

Филип Зидаров

Диалог, съпоставка, съпротива и, разбира се, противодействие са все думи, често използвани в предварителните текстове към изложбата. А именно тези неща са най-важни в един такъв проект. Той е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура” по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”. Спонсори на художествения форум са Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, НУИ „Добри Христов“.

Картина на Васил Василев

Изложбата може да бъде видяна в Градската галерия на Варна до 11 октомври 2022.

Текст: Андреа-Филипа Зидарова

Снимки: Архив на ГХГ, Варна

P.S.на „въпреки.com”: На водещата снимка от ляво на дясно: Румен Серафимов, Станислав Памукчиев, Доротея Павлова, директор на галерията и Любен Генов. Според нас това е забележителен и мащабен проект на ГХГ на Варна. За повечето от художниците сме публикували текстове при нас. За съжаление, няма как да публикуваме снимки на всички участници в изложбата или на техни творби. Предварителният анонс за проекта може да прочетете тук .

[vprki]

Форум „Изкуството като противодействие“ в ГХГ - Варна

Художественият форум „Изкуството като противодействие“  е най-мащабното събитие за годината в Градската художествена галерия “Борис Георгиев” – Варна. Той е амбициозен, артистичен, смислен и представя художествения ни пейзаж в контекста на времето, в което живеем.

Изложбата се открива на 13 септември в прекрасните пространствата на галерията, една от най-забележителните сгради на Варна с история и спомени за изключителни личности не само в областта на изкуството. Това е второто издание на художествения форума, който е подготвен и организиран от ГХГ- Варна като специфична страна от музейната ѝ дейност. Неговата цел е да подпомогне и стимулира съвременния творчески процес в българското изкуство, неговите сериозни и високи равнища на художествено мислене, както и най-стойностните му представители в различните родове визуално изразяване. Форумът ще даде възможност за съществуване на още едно качествено културно събитие във Варна, което ще развие естетическия вкус към съвременното изкуство и ще допринесе за обогатяването на музейния фонд и експозицията на галерията от съвременни творби. Подчертават организаторите.

Милко Божков, снимка: Стефан Марков

Художественият форум ангажира за своето второ издание водещи имена от българските визуални изкуства. Голяма обща експозиция и две самостоятелни изложби ще бъдат открити в рамките на мащабното събитие, което ще продължи цял месец. „Изкуството като противодействие“ представя в рамките на един месец (13.09. – 11.10.2022 г.) изложба от съвременно българско изкуство – живопис, пластика, обекти, инсталации, видеоарт, концептуално изкуство.  В нея са поканени 32-ма доказани български художници от различни поколения: Станислав Памукчиев, Любен Генов, Милко Божков, Свилен Блажев, Мария Зафиркова, Димитър Трайчев, Владимир Иванов, Веселин Начев, Венцислав Занков, Надежда Олег Ляхова, Галина Шехирян, Чавдар Петров, Свилен Стефанов, Красимир Русев, Васил Василев, Валери Чакалов, Венелин Шурелов, Катрин Томова, Венелин Иванов, Иво Бистрички, Стефка Георгиева, Румен Димитров, Цветелина Максимова, Недко Недков, Хубен Черкелов, Недко Буцев, Красимир Добрев, Румен Рачков, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото.

Мартиан Табаков, сн��мка: Стефан Марков

Кураторският екип на Градската художествена галерия - Варна, представя концепцията си за събитието: “Наименованието на форума  – „Изкуството като противодействие“ – е инспирирано от тезата на големия европейски изкуствовед и културолог Валтер Бенямин, който разглежда изкуството като активно противодействие срещу склонността на всяка културна система към изграждане на консервативни, възпиращи отношения и естетически норми. В съвременния контекст ние, организаторите на новия форум, възприемаме високото, професионално изкуство като културно противодействие срещу все по-агресивно налагащата се профанизация в разбиранията и вкусовете на днешното общество, срещу все по-ярко проявяващата се духовна деградация на човека.“.

Любен Генов и Станислав Памукчиев, снимка: Мария Райчева

На целия първи етаж на Варненската галерия  ще бъдат представени самостоятелни изложби на двама значими художници – проф. Станислав Памукчиев и Любен Генов. Формира се интересен концептуален диалог и съпоставка между два различни типа живопис – гладката, абстрактно-експресионистична и полихромна форма на Любен Генов и информалната, материално-веществена и ахроматична пластична структура на Станислав Памукчиев.

В голямата зала на третия етаж ще бъдат представени 30 художници. В тази експозиция са съсредоточени най-характерните изразни средства на съвременното изкуство – инсталации, обекти, видеоарт, дигитални форми, концептуална живопис. Колекцията безусловно ще предизвика повишен интерес у културната публика и много сериозен отзвук в артистичната общност и медиите. Безспорно е постигнато обогатяване на художествения език, интересни съпоставки между различните визуални форми в съвременното изразяване, силно внушение от разнообразни смисли и идеи.  

Картина на Катрин Томова, снимка: Александър Николов

Друг важен аспект в артфорума е съжителството и диалога на художници от различни поколения – от големи имена като Милко Божков, Свилен Блажев, Станислав Памукчиев, Надежда Олег Ляхова, Чавдар Петров, Веселин Начев, Венцислав Занков, през забележителни артисти като Галина Шехирян, Катрин Томова, Венелин Шурелов, Красимир Русев, Иво Бистрички, Румен Димитров, Цветелина Максимова, до най-младите като Стефка Георгиева, Мартиан Табаков, Мартин Пенев, Юлиян Табаков, Калоян Илиев - Кокимото.

Веселин Начев, снимка: Стефан Джамбазов

Една от съществените цели на форума, както обявяват организаторите: „Изкуството като противодействие“ е неговият образователен ефект. Намерението е чрез предвидената дискусия „Съвременното изкуство днес“ и чрез осем лекции от изявени български художници и изкуствоведи да се даде възможност публиката и особено на младата аудитория да се запознае със сложните и специфични изразни особености на съвременния визуален език. Големите и доказани имена, участващи във форума, живите срещи с тях в предвидените лекции, сериозната и смислена атрактивност на произведенията им, безусловно ще стимулират интереса и активността на публиката.”

Венелин Шурелов, снимка: Стефан Джамбазов

За осъществяването на форума „Изкуството като противодействие“  ГХГ- Варна е установила партньорства с престижни институции в сферата на художествената култура: Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Софийска градска художествена галерия, НУИ „Добри Христов“. Медийни партньори са Българско национално радио - Радио Варна, БНТ - Варна, електронните издания за култура “Портал Култура”, “Въпреки” и “ArtVarna.net”.

Картина на Иво Бистрички, снимка: Стефан Джамбазов

Припомняме, че във „въпреки.com” сме писали много в наши публикации за повечето от участващите в художествения форум творци и то неведнъж. Няма да затормозяваме читателите с многобройни линкове. Текстовете може да откриете в търсачката на платформата ни. Но не може да не отбележим, че Градската художествена галерия във Варна, нейният екип са наши приятели, с които си сътрудничим от години. През 2018 година по проекта на фондация „Въпреки“ „Учители и ученици в изобразителното изкуство“, вдъхновен от преподавателите проф. Андрей Даниел, проф. Емил Попов, проф. Вихрони Попнеделев и проф. Николай Майсторов най-мащабната изложба беше именно в тази галерия. Тя беше с учениците на незабравимия и забележителен творец Андрей Даниел, които участваха с почти 100 произведения, част от които от различни страни на света, където някои от тях живеят и работят. Самият Андрей пожела тази изложба да бъде тук в тези великолепни пространства. / За нея във „въпреки.com” може да прочетете тук. /

ГХГ "Борис Георгиев", Варна, снимка: Александър Николов

След по-малко от три години на 24 януари 2020 година Андрей напусна нашия свят…Тогава Стефан Джамбазов, независимо, че бе с тежко онкологично заболяване реши да подготви фотоизложбата“ Андрей Даниел – последните седем години“. Проектът бе одобрен и изложбата бе представена на „Аполония“ в Созопол, в Пловдив, в галерия „Академия“, в градската галерия в Русе. Стефан получи покана и от Румен Серафимов, изкуствовед и куратор във Варненската галерия, автор на каталози и книги, приятел. Те двамата готвеха фотоизложбата. Но месец преди да се открие и Стефан отлетя…Открихме я заедно с Румен през април 2021. Тази година тя бе представена в нашия културен център в Берлин след няколко отлагания заради Ковид пандемията. Споделяме всичко това и заради смисъла на заглавието на сегашната изложба „Изкуството като противодействие“, и заради приятелство, и заради духа, който носи Градската галерия във Варна…

Успех на художествения форум, на творците и организаторите. Поздравления за проекта, културно събитие, важно за цялата ни страна в нелеко време за всички нас.

Откриването на форума е от 19:00 часа на 13 септември. Изложбите ще бъдат експонирани до 11.10.2022 г.  Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд “Култура" по “Програма за възстановяване и развитие на държавни, регионални и общински културни институти”.≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: Александър Николов, Стефан Джамбазов, Мария Райчева и Стефан Марков

P.S.на „въпреки.com”: За съжаление, няма как да публикуваме снимки на всички участници в изложбата или на техни творби.

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: Незабравимо преживяване - африканската савана в Летния театър на Варна

Мюзикълът „Цар Лъв“ получи своята премиера в България благодарение на Държавната опера - Варна и Международния музикален фестивал „Варненско лято“. И то каква премиера. Написа за „въпреки.com” Калина Томова, докторант по музикознание към Института за изследване на изкуствата, БАН.

На 11 август в Летния театър на Морската ни столица музиката на Елтън Джон и Ханс Цимер по текст на Тим Райс оживя за първи път в България, поднесена на публиката от монолитно силен вокален състав – рядко се чува и вижда толкова високо певческо и актьорско майсторство, демонстрирано от всички изпълнители, без изключение в една постановка, особено пък когато става дума за спектакъл с голямо брой действащи лица. Повече от ясно беше, че режисьорът Петко Бонев и диригентът Страцимир Павлов са избрали, наистина, най-добрите кандидати по време на националния кастинг, защото всяка една от ролите блестеше с изпипаност и нюансираност на превъплъщението, подплатена от качествено вокално изпълнение.

Димитър Ялнъзов пращеше от сарказъм и неудовлетворение като един истински Скар, в същото време синът му Максим Ялнъзов в ролята на малкия Симба показа неподправен талант, както в актьорската игра, така и в характерното за стила пеене, въпреки възрастта си и несъмнено настъпващата мутация на гласа си. В образа на Рафики се изяви Моника Иванова, притежаваща глас с много „месо“ – абсолютно задължително условие за тази роля, която включва и емблематичното изпълнение на Circle of Life. С ярък тембър впечатли Борислав Веженов, който изигра вече порасналия Симба, а в ролята на възрастната Нала влезе Яница Халачева. Току-що завършила НАТФИЗ, тя внесе завидна дълбочина в образа на лъвицата, която е важен двигател в живота на главния герой. В ролята на малката Нала се превъплъти Бриана Петрова. Публиката се заливаше от смях дори само при появяването на Йоан Попов (Тимон) и Даниел Добрев (Пумба) – може би най-запомнящите се партии в мюзикъла, както и на Балена Ланджева, Ненчо Костов и Калоян Лулчев в ролите на трите хиени.

Пластиката на всички актьори, дело на Анна Пампулова, беше забележителна – всяка една от ролите се отличаваше със специфичен начин на движение, който най-адекватно да кореспондира на животното, което пресъздава изпълнителят.

Този похват беше толкова успешен, че напълно компенсира липсата на по-детайлни или забележителни костюми, които нагледно да изобразяват всяко едно животно. Сценографията на Ася Стоименова беше изчистена, с пана в черно и бяло, които освен че създаваха естетическо чувство за стилизираност, имаха способността да се превърнат в абсолютно всичко, от което има нужда спектакълът – от препускащо стадо през слонско гробище до романтична джунгла – благодарение на 3D mapping, продукт на Лора Руневскa – Elektrick.me. Имаше възможност сценичният дизайн да се възползва в по-голяма степен от заобикалящия го естествен декор на Летния театър, но в същото време фактът, че постановката не разчиташе на него, позволява най-лесно спектакълът да бъде пренесен и на друга сцена, без да се намали въздействието му. Забавно бяха разиграни голяма част от сцените, като особено весели хрумки представляваха огромните вилици на хиените, които в последствие се превърнаха в китари, както и идеята Зазу (в ролята – Георги Иванов) да се движи на тротинетка, като по този начин успешно се внушаваше усещането за летеж.

За жалост, не винаги публиката можеше да се наслади на всички режисьорски решения, заради липсата на адекватно степенуване в осветлението. Истински добре бяха осветени само главните действащи лица във всяка сцена, а останалите участници често тънеха в мрак, като така за зрителите бяха загубени множество комедийни или внушителни в своята пищност моменти. На моменти имаше и проблеми с баланса в озвучаването, което довеждаше до “покриване” на гласовете на солистите от беквокала.

Може би, спорно беше решението песните да останат в оригинал на английски, докато говорният текст да е на български. От една страна си личеше желанието на постановъчния екип да се придържа към оригинала. От друга обаче, този факт затрудняваше разбирането и на моменти усещаше в двуезични ансамбли, за които не е сигурно до колко са подходящи, особено като се има предвид възрастовата група, към която в голяма степен е насочено подобно представление.

Въпреки тези незначителни технически проблеми, едно беше напълно ясно – публиката беше изцяло пренесена в африканската савана и малки и големи се забавляваха с глас, понесени на крилете на тази толкова добре позната музика, преоблечена в нова, освежаваща оркестрация от Данко Йорданов. Припяване се чуваше от всички части на театъра (включително и по време на антракта!), а няма по-голямо удовлетворение за един екип от това публиката да е точно толкова вживяна в случващото се на сцената, колкото са и самите участници.

Забележително силна премиера на една постановка, която непременно трябва да бъде играна още дълго време и то в цялата страна.

Текст: Калина Томова

Снимки: Росен Донев, архив на Опера Варна

P.S.на „въпреки.com“: Международен музикален фестивал „Варненско лято” е с най-дългогодишна история. Първите Варненски музикални тържества са проведени в Летния театър от 23 юли до 1 август 1926 г. В основата на идеята са варненските културно-просветни дейци Герчо Герчев, Иван Камбуров, Васил Ставрев, Найден Найденов, Йордан Тодоров, намерили гореща подкрепа от композиторите Добри Христов, Панчо Владигеров, Маестро Георги Атанасов. В седем поредни вечери на варненска сцена са гастролирали видни наши певци и музиканти – Христина Морфова, Констанца Кирова, Петър Золотович, Панчо и Любен Владигерови, Лиляна Добри Христова. В симфоничните и хорови концерти освен титулярните диригенти са включени и Добри Христов, маестро Георги Атанасов, Панчо Владигеров, Асен Найденов, Димитър Младенов.Първите Варненски музикални тържества през 1926 г. се радват на огромния интерес на варненската общественост, на летовниците и гостите. Напълно се оправдават предвижданията на Димитър Савов, изказани в навечерието на празника във вестник “Варненска поща”: “Чрез музикалните тържества ще се манифестира висотата на родното ни музикално изкуство и ще се докаже, че българският народ заслужава да му се гарантират условия за духовно развитие.”