#съвременно изкуство

[yes-k]

"Лучо Фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата" – една изложба с безгрижна философия

Какво е общото между италиански художник-абстракционист и скулптор, съвременен български художник, куратор и галерист, и израз на суахили, който буквално означава "нямай грижи".

Художникът Калоян Иванов запознава в "Нашият ден" с най-новата си изложба, озаглавена "Лучо Фонтана, Росица Гецова и Хакуна Матата (3 инсталации)". Откриването е тази вечер (5 февруари) в галерия "Аросита" от 18 ч.

Калоян, който е получил художествено образование в института "Прат" – Бруклин, се занимава с живопис, инсталации и пърформанс. В предстоящата изложба е заложил на текстилни инсталации.

За нестандартното заглавие на изложбата Калоян споделя, че е вдъхновено от работата на посочените в него артисти и от философията "да нямаш грижи".

"Аз по призвание съм художник и много трудно мога да тръгна да правя само инсталации. Преследвам живописта", споделя художникът за своята работа. Също така той изразява радостта си, че има възможност да показва творчеството си както у нас, така и в други страни.

За инсталациите в настоящата изложба Калоян разказва, че са интерактивни и са възникнали като своеобразно продължение на инсталациите, показани на 28-ото Славонско биенале, организирано от Музея за изящни изкуства в Осиек, Хърватия, с куратор Валентина Радош.

Интеракцията на зрителите с новите инсталации обаче трябва да е "по-нежна", предупреждава артистът, който се надява "хората чисто интуитивно да могат да изградят своята връзка с тях". 

Изложбата може да бъде видяна в галерия "Аросита" до 17 февруари.

[penkamincheva]

Разговор с Любима Бучинска в предаването за изкуство и култура "Арт сезони" по БНР Благоевград по повод 32 Фестивал Процес - Пространство в Балчик, 2021

[pollonegro666]

2022/08/09 El museo también alberga una amplia exposición de obras de vanguardia y una exposición temporal de arte actual, donde se emplean otro tipo de materiales con los que los artistas quieren expresarse.

The museum also houses an extensive exhibition of avant-garde works and a temporary exhibition of current art, where other types of materials are used with which the artists want to express themselves.

Google Translation into Portuguese: O museu também abriga uma extensa exposição de obras de vanguarda e uma exposição temporária de arte atual, onde são utilizados outros tipos de materiais com os quais os artistas querem se expressar.

Google translation into Italian: Il museo ospita anche un'ampia mostra di opere d'avanguardia e una mostra temporanea di arte contemporanea, dove vengono utilizzati altri tipi di materiali con cui gli artisti vogliono esprimersi.

Google Translation into French: Le musée abrite également une vaste exposition d'œuvres d'avant-garde et une exposition temporaire d'art actuel, où d'autres types de matériaux sont utilisés avec lesquels les artistes veulent s'exprimer.

Google Translation into Arabic: يضم المتحف أيضًا معرضًا واسعًا للأعمال الطليعية ومعرضًا مؤقتًا للفن الحالي ، حيث يتم استخدام أنواع أخرى من المواد التي يرغب الفنانون في التعبير عن أنفسهم بها.

Google Translation into German: Das Museum beherbergt auch eine umfangreiche Ausstellung avantgardistischer Werke und eine temporäre Ausstellung aktueller Kunst, in der andere Arten von Materialien verwendet werden, mit denen sich Künstler ausdrücken möchten.

Google Translation into Albanisch: Muzeu gjithashtu pret një ekspozitë të gjerë të veprave avangarde dhe një ekspozitë të përkohshme të artit bashkëkohor, e cila përdor lloje të tjera materialesh që artistët zgjedhin të përdorin për t'u shprehur.

Google Translation into Bulgarian: Музеят също така е домакин на обширна изложба на авангардни произведения и временна изложба на съвременно изкуство, която използва други видове материали, които художниците избират да използват, за да изразят себе си.

Google Translation into Czech: Muzeum také hostí rozsáhlou výstavu avantgardních děl a dočasnou výstavu současného umění, která využívá jiné druhy materiálů, které se umělci rozhodnou použít k vyjádření.

Google Translation into Slovak: V múzeu sa tiež koná rozsiahla výstava avantgardných diel a dočasná výstava súčasného umenia, ktorá využíva iné druhy materiálov, ktoré sa umelci rozhodnú použiť na vyjadrenie.

Google Translation into Suomi: Museossa on myös laaja näyttely avantgarde-teoksista ja vaihtuva nykytaiteen näyttely, jossa käytetään muuntyyppisiä materiaaleja, joita taiteilijat haluavat ilmaista itseään.

Google Translation into Greek: Το μουσείο φιλοξενεί επίσης μια εκτενή έκθεση πρωτοποριακών έργων και μια προσωρινή έκθεση σύγχρονης τέχνης, η οποία χρησιμοποιεί άλλους τύπους υλικών που οι καλλιτέχνες επιλέγουν να χρησιμοποιήσουν για να εκφραστούν.

Google Translation into Dutch: Het museum herbergt ook een uitgebreide tentoonstelling van avant-garde werken en een tijdelijke tentoonstelling van hedendaagse kunst, die andere soorten materialen gebruikt die kunstenaars kiezen om te gebruiken om zichzelf uit te drukken.

Google Translation into Norwegian: Museet har også en omfattende utstilling med avantgardeverk og en midlertidig utstilling av samtidskunst, som bruker andre typer materialer som kunstnere velger å bruke for å uttrykke seg.

Google Translation into Polish: W muzeum odbywa się również obszerna wystawa dzieł awangardowych oraz czasowa wystawa sztuki współczesnej, która wykorzystuje inne rodzaje materiałów, które artyści wybierają do wyrażania siebie.

Google Translation into Romanian: Muzeul găzduiește, de asemenea, o expoziție extinsă de lucrări de avangardă și o expoziție temporară de artă contemporană, care utilizează alte tipuri de materiale pe care artiștii aleg să le folosească pentru a se exprima.

Google Translation into Russian: В музее также проходит обширная выставка авангардных работ и временная выставка современного искусства, в которой используются другие типы материалов, которые художники предпочитают использовать для самовыражения.

Google Translation into Turkish: Müze ayrıca geniş bir avangard eserler sergisine ve sanatçıların kendilerini ifade etmek için kullanmayı seçtikleri diğer materyal türlerini kullanan geçici bir çağdaş sanat sergisine ev sahipliği yapıyor.

Google Translation into Hebrew: המוזיאון מארח גם תערוכה נרחבת של יצירות אוונגרד ותערוכה זמנית של אמנות עכשווית, העושה שימוש בחומרים מסוגים אחרים שבהם בוחרים אמנים להביע את עצמם.

Google Translation into Hindi: संग्रहालय अवंत-गार्डे कार्यों की एक विस्तृत प्रदर्शनी और समकालीन कला की एक अस्थायी प्रदर्शनी भी आयोजित करता है, जो अन्य प्रकार की सामग्रियों का उपयोग करता है जो कलाकार स्वयं को व्यक्त करने के लिए उपयोग करना चुनते हैं।

Google Translation into Indonesian: Museum ini juga menyelenggarakan pameran ekstensif karya-karya avant-garde dan pameran sementara seni kontemporer, yang menggunakan jenis bahan lain yang dipilih seniman untuk mengekspresikan diri mereka.

Google Translation into Malay: Muzium ini juga menganjurkan pameran luas karya avant-garde dan pameran sementara seni kontemporari, yang menggunakan jenis bahan lain yang dipilih oleh artis untuk mengekspresikan diri mereka.

Google Translation into Japanese: 博物館では、前衛的な作品の大規模な展示と、アーティストが自分自身を表現するために使用する他の種類の素材を使用する現代美術の一時的な展示も開催しています。

Google Translation into Korean: 박물관은 또한 아방가르드 작품의 광범위한 전시회와 예술가들이 자신을 표현하기 위해 사용하기로 선택한 다른 유형의 재료를 사용하는 현대 미술의 임시 전시회를 개최합니다.

Google Translation into Chinese: 博物馆还举办广泛的前卫作品展览和当代艺术临时展览，这些展览使用艺术家选择使用的其他类型的材料来表达自己。

Google Translation into Persian: این موزه همچنین میزبان یک نمایشگاه گسترده از آثار آوانگارد و یک نمایشگاه موقت هنر معاصر است که از انواع دیگری از موادی استفاده می کند که هنرمندان برای بیان خود انتخاب می کنند.

Google Translation into Tagalog: Nagho-host din ang museo ng isang malawak na eksibisyon ng mga gawang avant-garde at isang pansamantalang eksibisyon ng kontemporaryong sining, na gumagamit ng iba pang uri ng mga materyales na pinili ng mga artista upang ipahayag ang kanilang sarili.

Google Translation into Thai: พิพิธภัณฑ์ยังจัดแสดงนิทรรศการศิลปะแนวหน้าอย่างกว้างขวางและนิทรรศการชั่วคราวของศิลปะร่วมสมัย ซึ่งใช้วัสดุประเภทอื่นที่ศิลปินเลือกใช้เพื่อแสดงตัวตน

Google Translation into Bengali: জাদুঘরটি অ্যাভান্ট-গার্ডের কাজের একটি বিস্তৃত প্রদর্শনী এবং সমসাময়িক শিল্পের একটি অস্থায়ী প্রদর্শনীরও আয়োজন করে, যা অন্যান্য ধরণের উপকরণ ব্যবহার করে যা শিল্পীরা নিজেদের প্রকাশ করার জন্য ব্যবহার করতে বেছে নেয়।

Google Translation into Ukrainian: У музеї також розміщена велика виставка авангардних робіт і тимчасова виставка сучасного мистецтва, яка використовує інші типи матеріалів, які художники вибирають для самовираження.

[vprki]

Българският проект „Съседите“ е на висотата на Венецианското биенале

Българският павилион с комисар д-р Надежда Джакова на 60-ото Венецианско биенале се открива днес 19 април от 17 часа в Зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Забележителният български проект „Съседите“ е в контекста на мотото, избрано от куратора  Адриано Педроза за разглеждане на темата “Чужденци навсякъде”.

Още от обявяването на „Съседите“ на 4 януари т.г., че ще представа страната ни на Венецианското биенале за изкуство, 2024, разказваме за предстоящото изключително събитие. Срещнахме ви с авторите /водещата снимка/ на проекта художниците и изследователите Красимира Буцева, Джулиан Шехирян, Лилия Топузова и куратора Васил Владимиров. /Може да прочетете във „въпреки.com” тук, тук, тук и тук./

60-то Венецианско биенале на изкуствата с куратор Адриано Педроза под мотото Stranieri Ovunque – „Чужденци навсякъде“ отваря официално врати за публика на 20 април 2024г.  Интересно е, че от създаването си досега Биеналето се е провеждало на нечетна година. Заради пандемията от covid -19 поредността се промени и сега това е второто откриващо се на четна година.

Предварителните откривания на отделните национални павилиони са на 17, 18 и 19 април. Специално за откриването на Българския павилион пристига министърът на културата Найден Тодоров. Заедно с него ще бъде и зам.-министър Амелия Гешева.

Първите, които са видели вече подредена инсталацията в българския павилион, са едни от най-авторитетните журналисти  Йелена Совронич, Empire Lines, Лора Къминг, завеждащ секция критика на „Обзървър“ и Табиш Кан от FAD. 23 световни медии с 500 млн. аудитория са писали за българския павилион още преди откриването му. Проектът е квалифициран като една от сензациите на тазгодишното биенале. Още при представянето му на 4 януари т.г. се уверихме, че „Съседите“ ще представи страната ни на висотата най-стария и престижен форум за съвременно изкуство, основан през 1895. Той е и платформа – най-голяма за представяне на изкуство, създателите му както и на срещата им с публиката.

Надежда Джакова

Българският комисар Надежда Джакова беше сред хората, които първи успяха да разгледат Биеналето. „Преобладаващата насока тази година са връзките, които павилионите правят между неразказаното минало и имагинерното бъдеще. Зрителят е потопен в мултимедиен свят от образи на исторически личности и събития, премесен с въображаеми светове от бъдещето.  В този общ разказ българският павилион отправя сериозната си позиция, връщайки ни към недалечните събития от периода 1945-1989, към темите за паметта, травмата и колективното лечение, с ясното послание на авторите Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян, че споменът не може да бъде заличен, дори и потискан“.

Кураторът на „Съседите“ Васил Владимиров споделя, че „българският проект представя неразказани истории  на „чужденци в родината си“, които са били подложени на преследване, лишаване от свобода без съдебен процес и са преживели лагери за принудителен труд заради религия, политически убеждения, дори външен вид. Проектът документира систематичното преследване, което засяга политически дисиденти, много от тях с леви убеждения, селяни, които са искали да запазят земята си, художници, странни хора, турски, ромски и мюсюлмански малцинства и безброй обикновени хора, които се отклонявали от тесните правила на режима. Проектът не само служи като трогателен мемориал за жертвите, но също така предлага критична рефлексия върху потисническия политически климат от миналото и сегашното институционално колебание да се изправи срещу неговото наследство“.

„ „Съседите“ отразяват една брутална реалност, която продължава да властва по целия свят. България представя тревожна арт инсталация на Венецианското биенале на изкуствата 2024 г.“  Коментираха и представиха българския от STIR,  многократно награждавана глобална медийна къща и кураторска агенция. Това е разностранна организация с дигитални и физически платформи, която е основана през 2014 г., за да раздвижи творческата мисъл, практиката, дискурса и индустрията, като същевременно насърчава, разпространява и насърчава творчеството и иновациите в областта на дизайна, архитектурата, изкуството и творчески технологии по целия свят. Основава се на разчупване на бариери и преодоляване на граници между дисциплини и географски области, за да останем в синхрон с нашето съвремие и да осъзнаем нашия принос към това, което идва.

STIR е абревиатура на see, think, inspire, reflect (гледай, мисли, вдъхновявай, отразявай).

В подготовка

В навечерието на откриването на Венецианското биенале на изкуствата, кураторът Васил Владимиров обсъжда представянето на българския проект „Съседите“ с автора на STIR Ману Шарма.

Инсталацията изследва спомените на оцелели от политическо насилие в комунистическа България от 1945 до 1989 г. в нова мултимедийна инсталация „Съседите“, пише STIR.

„Съседите“ отговарят на темата на Венецианското биенале на изкуствата 2024 г. „Чужденци навсякъде“, като изравят премълчаните спомени на оцелели от държавно насилие от българската социалистическа епоха (1945-1989)“, казва пред платформата Владимиров. „Той изследва обезпокоителното наследство на репресиите, при които лица, смятани за инакомислещи  от управляващата комунистическа партия, са третирани като чужденци в собствената си страна. Въпреки надеждите за правосъдие, обезщетения и признаване на страданието им след идването на демокрацията, техните истории остават непознати, затвърждавайки статуса им на аутсайдери.“

В подготовка, на снимката Красимира Буцева

Създаден от визуалната художничка Красимира Буцева, мултимедийния артист Джулиан Шекерян и  Лилия Топузова, преподавател по история и творческа нехудожествена литература в Университета на Торонто, The Neighbors съчетава предмети, които обикновено се свързват с домашния бит, с артефакти, открити в трудови лагери, което означава, че травматичните спомени от държавното преследване проникват във всяка част от живота на затворника, дълго след като е бил освободен.

Произведението използва намерени предмети, звуково изкуство и видео изкуство, за да предаде историите на хора в България, които са били преследвани от правителството заради политическите си възгледи. Започвайки с „Кървавия четвъртък“ от 1945 г. – трагичен момент в българската история, когато комунистическите съдилища съдят и екзекутират по бърза процедура повече от 100 министри, депутати и политици – България става свидетел на брутален тоталитарен режим, продължил до края на 80-те години, пише STIR.  Не е ясно колко хора са били изпратени на смърт, затвор или изгнание по време на масовите чистки, започнали от комунистите, но според някои оценки само броят на загиналите е над 20 000 души.

В подготовка на павилиона

The Neighbours е базиран върху академичното изследване на съавтора Лилия Топузова върху травмата, причинена от комунистическата история на България. Владимиров разширява това, като казва на STIR: „Тези прозрения са отразени в трите стаи на изложбата, всяка от които представлява различни отговори на травма: гласовият, неохотният или пренебрегнатият и мълчаливият и забравен.“

Буцева и Шекерян  също са работили интензивно с оцелели от държавно насилие в България, като всеки е допринесъл със своя богат опит за производствения процес на The Neighbours.

Проектът в българския павилион на Биеналето на изкуствата във Венеция кани публиката да навлезе в тревожното пространство, където ще стане свидетел на истински истории за преследване и оцеляване, но също така и на устойчивост и твърд отказ. Въпреки че тези истории са български, те отразяват една брутална реалност, която продължава да властва по целия свят.

Препоръката на The Art Newspaper за Венецианското биенале за изкуство е непременно да се посети Българския павилион. Apollo-magazine.com отбелязва пет павилиона, които задължително трябва да се разгледат: Германския, Румънския, на Обединени Арабски емирства, на Дания, България и САЩ!

Да пожелаем успех и на добър час на екипа и цялостното представяне на българското участие на 60-ото Венецианско биенале за изкуство. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков, архиви на Българския павилион на Венецианското биенале

P.S. на „въпреки.com”: През 2024 е единадесетото национално участие на България на Венецианското биенале за изкуство. (първото е през 1910, следват представяния през 1942, 1948, 1964, 1993, 1999, 2007, 2011, 2019 и 2022).

[krug-movement]

ОТГОВОРНОСТТА ДА НОСИШ ИМЕТО Кръг, 22-01-2023 & THE RESPONSIBILITY OF CARRYING THE NAME Krug/Circle

Понякога ни питат защо сме избрали името Кръг и толкова години му оставаме верни. Това е името ни от 1997 г. до днес. Първо го избрахме за литературното списание, което създадохме в София – Национално младежко литературно сп. Кръг. После го наследи фондацията за съвременно изкуство Арт движение Кръг /Младежки център Кръг/, която създадохме в Кърджали, както и галерията, в която работим от 2003 г. досега. С геометричните асоциации, които събужда, това е странно име наистина, не става да го носи човек, но за нас никога не е било проблем да се подписваме като „Кръговете“. Различни организации и галерии го харесаха и също си го „присвоиха“ през времето на активния ни ПР в националните и регионалните медии. Няма лошо. Това наистина не е име, което може да се защити по Закона за авторското право и сродните му права, смешно би било да се защити и като „търговска марка“ по смисъла на Закона за марките и географските означения или да се домогва да ползва право върху „интелектуална собственост“. Моля да имате пред вид, че Кръгът /който иначе си е геометричен термин, но с редица социални асоциации/ за нас има главно „морална квадратура“, защото „моралната квадратура на кръга е в това как да продължаваш да живееш и да не си победител в един свят, където за победените няма място..." /цитат от Елиас Канети, немскоезичен писател, роден в България, носител на Нобелова награда от 1981 г./.

[su666a]

B. SKETCHBOOK Part//2016 Mixed media

[lxclusive]

Isolation 😷 #isolation #spring #sofia #sofiacity #love #bulgaria #beautifulbulgaria #fashion #pullandbear #mensfashion #style #instagood #insta #picoftheday #pictureoftheday #likeit #like #likeme #like4like #likeforlike #instadaily #instagram #followme #follow4follow #followforfollow (at Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство/Sofia Arsenal-MCA) https://www.instagram.com/p/B_ktmYRA3ZI/?igshid=2vl1vn583t9w

[radiobg-london]

Пенелопе Крус бе почетена от музея на съвременното изкуство в Ню Йорк

Пенелопе Крус бе почетена от музея на съвременното изкуство в Ню Йорк

На събитие в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк, на което бе почетена кариерата й, актрисата Пенелопе Крус си припомни как новооткрит магазин за видеокасети Бетамакс в предградие на Мадрид, където е израсла, й помогнал да открие киното като дете, съобщи Асошиейтед прес. Оттам тя наемала и гледала всички филми на Педро Алмодовар. “Гледах, смеех се, плачех и се учех”, каза актрисата на гала…

[buryaordie]

едно изречение за композитора

скръстили краката си на пода или подпиращи се по стените на тази неголяма преходна стая на следвоенен апартамент, съвсем неподходяща за изложбената зала, която тази вечер е, слушаме дискусията между кураторите и възрастните им гости -- добре облечени мъж и жена, съответно достолепно оформена брада и ненатрапчиво оцветена коса, достатъчно добре облечени, че да се засрамя, не само от себе си, а и от името на твърде шарените си съвременници -- шегувайки се, поправяйки се един друг, и в съзнанието ми се набиват и ще останат думите им, подчертаващи дълбокото желание за коректност, за употреба на правилните понятия за света, желание, което от малък зная, че не съществува в нашето общество, че е било напълно изтребено някъде между бомбардировките над софия и призрачния град над брега на аркутино, някъде между глупавите фокуси с пръчки на бащата на хана и виденовата зима, но ето ме днес полу-изправен пред хора, всеки от които спокойно бих взел за родител, а само бих могъл да мечтая да ми е бил учител -- мисъл като самобичуване: може би трябваше да запиша нещо с музика вместо всичките онези глупости, три следвания, трима стойностни преподаватели, нито една висша математика, но очевидно недобро съотношение -- и ме досрамява също и най-вече от това, че съм дошъл напълно неподготвен, без една идея кой е все пак този автор, за когото говорим, но освен, че ценният и точен разказ обрисува съвсем детайлна картина, в един момент се споменава джон кейдж и изплува добре забравен пет годишен спомен:

аз и баща ми, или баща ми и аз, за първи път заедно от 16 години, или за първи път заедно изобщо, сме в музея за съвременно изкуство -- или музея за модерно изкуство, както би могъл да го нарече някой, за когото не всички сфери на човешкото познание изискват конкретност и правилни понятия -- намирам за сладко-кисело цялото това обикаляне по художествените музеи и галерии на един едновременно толкова вертикален и толкова хоризонтален град (това вече би било по-подходящо за скоби, нали), предприето с единствената цел обикалянето да не бъде единствено по молове и плази, и на чиито край ми беше заявено, че повече пикасота и магрити мога да си гледам ако искам сам -- и в малката зала за временни изложби -- бел. ред. всичко е временно -- попадам на същото това име, също толкова неподготвен за него както и за това от днешния ден, и пристъпвам не особено уверено към централен подиум или маса, където на празна партитура пише единствено 4'33" и са налични чифт слушалки, които след като бъдат поставени на ушите, остават съвсем неми, поради което хипотетичният слушател може да ги сметне за счупени, освен ако не ги остави за още малко и не чуе зле прикритото проскърцване на стол, прокашлянето в отворена длан, а накрая дори аплодисменти; и същият хипотетичен слушател все още не подозира, че това безгласие ще бъде камбаната, огласяваща непоискания и безкръстен поход към най-тихия му възможен живот в най-вътрешно гледащата от единадесетте паралелни вселени, било това и с цената на твърде много от всичко останало --

обратно в наречената за галерия стая изглежда не само аз съм се отвеял за минута, защото в това, което ще бъде запомнено като любимата ми сцена от вечерта, мъжът отпред прекъсва колежката си, която ни разказва за серийната музика, за да призове вдовицата на композитора да вземе по-активно думата в този разговор, докато за всички останали е видно, че същата вече спи вероятно доста дълбоко, а на тази възраст защо пък да не е получила и някой тих мозъчен удар, и точно когато тихите усмивки в неравните редици тихо започват да преминават в тих смях, тя надига клепачи и пак толкова тихо отговаря -- какво точно е без значение, защото с такова изтънчено комедийно време навярно няма изречение, което не би предизвикало бурна реакция -- и след случилия се най-накрая смях в залата, се откривам отново на ръба на града на басейн на покрива, на последните и на първите 10 на откриването и на забравянето на хипотетичния слушател.

[londonartandfood-blog]

An #unexpecteddiscovery #violetgeneral photo from 1990? #boxofnegatives exhibition (at Софийски арсенал-музей за съвременно изкуство/Sofia Arsenal-MCA) https://www.instagram.com/p/BoM8hPbBbQH/?utm_source=ig_tumblr_share&igshid=1po0wifyw5vxn

[vprki]

Милена Кънева с Епилог на филма си, посветен на Михаил Михайлов

В последния официален ден на СФФ миналата година гледахме премиерата на документалния филм на Милена Кънева „Ето къде си в млякото на мечтите“, който се фокусира върху същността на креативния процес на визуалния артист Михаил Михайлов и куратора Ирина Баткова, представяйки работата върху създаването на Българския павилион на 59-ото Венецианско биенале на изкуствата 2022 . Сега на 12 април в Дома на киното ще се прожектира неговото продължение.

Представянето на филма е в навечерието на закриването на изложбата Михаил Михайлов в Националния музей "Белведере" във Виена, където негови рисунки, инсталацията  DUST to DUST бяха експонирани за 6 месеца. Откриването ѝ бе на 18 октомври 2023г., а закриването предстои на 14 април 2024 г.  След дни на 20 април се открива 60-ото Венецианско биенале за изкуство, в което България се представя с проекта „Съседите“ с автори Лилия Топузова, Красимира Буцева и Джулиан Шехирян с куратор Васил Владимиров. /за него може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Михаил Михайлов и Стела Ролиг

За новия вариант на филма си „Ето къде си в млякото на мечтите“ Милена Кънева сподели за нас.  „Снимах на откриването на изложбата във Виена и сега направих този Епилог на филма, който затваря рамката -   от това как Михаил започва  пътя си към успеха, печелейки международната  награда на конкурса Drawing Now в Париж през 2018г. с рисунките Dust to Dust, след това те стават основна част от проекта THERE YOU ARE на Българския павилион на 59-ото Биенале за съвременно изкуство във Венеция и от там биват избрани от директорката на Националната галерия на Австрия,  Стела Ролиг, за да бъдат изложени за цели 6 месеца, в основната зала Carlone Contemporary, посветена на съвременно изкуство на музея Белведере. В свое интервю кураторката на изложбата Стела Ролиг разказва как е била възхитена от работата на Михаил и е избрала произведението му от Българския павилион, като един контрапункт на ренесансовата зала в двореца на Принц Юджин.“

В "Белведере"...

Според Милена Кънева прожекцията на филма ѝ с неговото продължение е едно символично  "предаване на щафетата". Той в своя нов вариант с неговия Епилог поставя и важния въпрос за устойчивостта в съвременното изкуство, въпреки изказваните гледните точки дори от специалисти, че то произвежда „еднодневки“. Именно затова е важно и смислено да се подчертае важността Венецианското биенале и като най-дългогодишния световен форум за изкуство. То, всъщност, e световна витрина на съвременното изкуство, от която български автори като Михаил Михайлов са забелязани и биват поканени да ни представят в един от най-престижните световни музеи като "Белведере" и не само.

Припомняме, че интервю за „въпреки.com” преди малко повече от месец Михаил Михайлов по повод изложбата му  "От земята до небето" ( „Ground to Overhead“, 06-31 януари 2024 г.)  в галерия re.riddle, с която участва в рамките на Седмицата на изкуствата в Сан Франциско (SF Art Week) сподели за експозицията си във Виена: “Моята изложба включваше нови произведения от сериите които бяха представени на Венецианското биенале, през 2022 г. в изложбата "There you are", курирана от Ирина Баткова. Тъй като става дума за ситуативна работа, произведенията бяха съобразени с архитектурата на помещението. 

Spazio Rava във Венеция

Едно от произведенията беше перформативната инсталация "Headspacing", която беше изложена в българския павилион във Венеция, вдъхновена от огромната стъклена витрина, с поглед към градината на  Спацио Равà.  В контекста на седмицата на изкуството в Сан Франциско тази роля „изигра“ прозорецът, който се намираше на тавана на изложбеното пространство.“ И продължи в контекста на различията в работите си, представяни на Стария континент и Сан Франциско: “Мисля, че е трудно да се направи сравнение, защото двете пространства са в съвсем различен идеен и исторически контекст. Фокусът на музея "Белведере" е класическо изкуство и съвременното изкуство там в случая на сериите Carlone Contemporary представлява като някакъв вид интервенция, тоест много по-неочаквано. Вчера разговарях с една от уредничките там и тя ми сподели, че работата много обърква хората и ги предизвиква да я докоснат,  да отстранят праха. В Сан Франциско работата ми се разглеждаше по-скоро в контекста на цялостното ми творчество и взаимодействие между различните медии и форми на възприятие. Tова, което ги обединява е темата за земята и надземното.“ /целия разговор може да прочетете тук/.

Но да се върнем към филма на Милена Кънева, който миналата година ни зарадва много. Тя има забележителна биография като актриса, режисьор и най-вече като документалист има множество авторитетни награди по цял свят и е снимала по всички континенти. В последните години я свърза забележително сътрудничество с Ирина Баткова в реализация на филми, посветени на визуалните изкуства. Познавайки ги, смятам, че най-вече я вълнува процеса на създаване на творбите и присъствието на автора като чувствителност, мислене, посоки на развитие в контекста на времето, в което живеем.

От ляво на дясно: Ирина Баткова, Яра Бубнова, Михаил Михайлов и Милена Кънева на премиерата на филм, март 2023

Такъв е и този филм, в който диша създаването, сътворяването и това е любовта и отдадеността на артиста, а и на режисьорката. Прекрасен филм. Тогава изкуствоведката и куратор Весела Ножарова (член на журито, което избра проекта на Михаил Михайлов и Ирина Баткова да представи страната ни на 59-ото Венецианско биенале, 2022) написа: „Филмът документира създаването на изложбата, но което е най-важното много внимателно проследява логиката на произведението, разкрива принципите върху които е изградена художествената практика на Мишо. Не са спестени и напрежението около подготовката, дилемите, споровете, усилията, които стоят зад една изложба. В този разказ няма нищо излишно и нищо в повече. Чудесен ритъм, музика, която свързва действието, пълно удоволствие. Прииска ми се да има много повече филми за български художници и проекти, много по-често художник и куратор да влизат в полезрението на камерата.“

Милена Кънева ни изпрати есето на театроведката Роза Радичкова, вдъхновено от филма ѝ „Ето къде си в млякото на мечтите“, което публикуваме с удоволствие:

„Един Художник, един Куратор, едно Пространство, един Режисьор, една тема, един филм който се развива като джаз концерт. Милена Кънева ни въвежда в процеса на създаване на произведението на изкуството. Може ли работата по един павилион на Венецианското биенале да се превърне в джаз импровизация.

Не знаех нищо за Художника, но ето ни изправени с него и Куратора пред Пространство не докрай познато и криещо провокации и за двамата - виждали са го  само на снимки. Има идея, има конструкции, има костюми, има голяма подготовка във всеки един детайл, но има и изненади – „трябва да измислим нещо и да впишем този прозорец”, „тук идеално се разположиха постаментите”, „тук трябва малко да изкопаем”. И започва най-интересната част – тя е като jam session, която Милена Кънева проследява в детайли. Двама артисти започват да изпълват празното пространство, а Режисьорът ги следва с изключително внимание.

Зрителят е въвлечен в тази игра на въображението, в развитието на темата, в акцентите. Jam session в бяло. Всичко е бяло, стерилно, чисто, но сега ще оживее с малко прах, прах от пода, но… ще разберете каква е прахта. Черни четки и бели обеми, постаменти ще се разположат в Пространството, хора, в бели дрехи ще заплуват в бяла пяна. От експозицията, към пърформънса, към филма който се превръща в част от проекта, както преминават, преливат и се развиват темите в джаза. Милена Кънева ни води през този  jam session като става част от него.

Да изчистим, или да се пречистим или винаги трябва да оставим и малко прах, следа от живота ни….

Не съм била на Биеналето във Венеция, бях на прожекцията на филма. Не съм сигурна, че там щях да преживея този jam session, щях да преминавам с такова удоволствие, от едно ��ъм друго пространство, за да потъна в пяната, защото филмът е за процеса на създаването, а крайният резултат сигурно е друг филм и той е за срещата с публиката, критиците, оценките, тълкуването…“

Михаил Михайлов, 11 януари 2022

Припомняме, че на 11 януари, 2022 година на пресконференция, организирана от Националната галерия в Балната зала на Двореца, бяха аргументирано представени резултатите от конкурса, за който са били подадени 17 проекта за националното участие на България в 59-ото Венецианското биенале. Тогава беше представен и авторът на проекта-победител Михаил Михайлов, който сподели ключови моменти от работата си през годините в специално подготвена презентация. „Във всички мои работи винаги си задавам въпроса: „Кой съм аз, кои сме ние, как се отнасяме един към друг и какво определя нашето съществуване?“ За мен това е основен въпрос, свързан с човешкото поведение и как трябва да се грижим за бъдещето си. Използвам различни художествени медии като рисуване, инсталация, пърформанс и видео. В творческата си работа се ангажирам със собственото си „аз“ или „аз“ във връзка с моята среда, обкръжение и ситуация. Успехът, провалът и себеоткриването, стремежът към щастие, преодоляването на ограничения са повтарящи се теми в изкуството ми. Занимавам се с различни културни феномени, които влияят на човешкото поведение и поставят под въпрос обществото, което се стреми към съвършенство. При това използвам личността си като метафора за съществуването, егото и желанието към индивидуална самореализация в глобализираното общество.” /подробности за проекта може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Михаил Михайлов в музея "Белведере"

А сега очакваме с нетърпение Епилога на Милена Кънева за творческия път и процес на Михаил Михайлов в последните години на световната витрина на съвременното изкуство. И със сигурност го очакват нови предизвикателства. За себе си в цитираното вече по-горе интервю той сподели: „Много е трудно да погледна на себе си отстрани. Когато си във водовъртежа на събитията, ��якак си, не  разбираш кога и дали си преминал на друго ниво, какво си спечелил и какво си загубил. Това, което усещам е по-скоро някаква промяна в отношението ми към собствената ми работа, някаква сигурност и категоричност, но в същото време ме занимават въпроси като: И сега какво?“ ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Милена Кънева и Стефан Марков

[magdalenagigova]

Лауреатът на фондация „Стоян Камбарев“ Думисани Карамански представи изложба в УниКредит студио

Лауреатът на фондация „Стоян Камбарев“ Думисани Карамански представи изложба в УниКредит студио Това е втора самостоятелна изложба на талантливия художник, който миналата година стана победител в категория „Визуално изкуство“ на Фондацията Живописецът Думисани Карамански представи втората си самостоятелна изложба „Подготовка за нещо друго!“ в пространството за съвременно изкуство УниКредит…

[krug-movement]

ПРОЕКТ „НАПРАВЕНО С ОГЪН“ за пленер в с. Дъждовница, Кърджалийско Автор: доц. д-р Виолета Василчина, куратор на 13-тото издание на Международната резидентна програма за артисти „Арт хоризонти“’2018 & PROJECT “Made with Fire” by Assoc. Prof. Violeta Vassilchina, PhD, curator of the 13th edition of the international residency program "Art Horizons"’2018

Author: Cinou Delcuvellerie

1. ЗАЩО „НАПРАВЕНО С ОГЪН“?

Огънят има много лица. Вулкани, земетресения и горски пожари го показват като ужасяваща, безконтролна природна стихия. Човекът добавя към разрушителната му сила съзнателната си агресия – изпепелени от нашественици селища, клади на инквизицията, крематориуми за хора, наказателни и пиромански акции, катастрофални техно-инциденти, терористични актове.

Същевременно огънят има могъща жизнеутвърждаваща сила. Хората познават и ласкавите му лица – като гарант на живота в спокойни времена и в екстремни условия, като приобщаващ мотив в ежедневния контакт между хората и дори като сигнал за моряци и раздалечени селища. В широката гама на многовековните си културни проявления - от внушителни символи до разказвани край домашното огнище приказки и легенди за него - огънят разкрива опитомената си природа, а неговите образни персонификации са трайно вградени в културната тъкан на световното изкуство.

В съвременното изкуство обаче неговия образ се появява рядко. Най-популярното обяснение е свързано с промените, които донася техническия прогрес. Електричеството заменя горенето за приготвяне на храна, топлина и осветление; коренно се променят средствата, технологиите и уредите, които ги осигуряват; енергийните източници се разширяват с атомната и зелената енергия. Днес прякото горене (в камина или на излет) е лукс - по-скоро емоция от наблюдението, отколкото жизнено важно условие.

В съвременното българско изкуство не липсват интерпретации на темата за огъня, развити в символичен ключ и овеществени в изобразителен или декоративен маниер. Много са примерите в живописта, но и в резбата от края на 1970-те и 1980-те години изобилстват - релеф „Крушовска република“ на Г. Малчев, пластика „Феникс“ на Е. Лунгаров, релеф „От огъня към светлината“ на А. Стефанов в НДК и др. Ранни акции, пърформанси и инсталации от 90-те години на ХХ век също използваха огън – по-често като изразно средство за изявяване на някакви идеи, отколкото като обект на изобразяване - акция „1000 бели листа“ на Г. Тодоров в Бургас, лендарт пленер на Ц. Георгиева в с. Байкал, пърформанс на Д. Ненова в РКИЦ и др. Но те не променят общото наблюдение, че съвременният художник е загърбил живителната сила на огъня.

Интересно е днес – когато почти изцяло липсва необходимост от идеологически утвърждавания, героични олицетворения и драматични сюжети (за които огнената „азбука“ винаги е била особено подходяща), как художникът би подходил към темата за огъня?    

2. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ НА ПЛЕНЕРА

Целта на организирания пленер в с. Дъждовница е:

· чрез изкуството да се разширят съвременните представи за природата на огъня, за неговата емоционална и изобразителна сила; да се разкрие неговата значимост като символ, съдържателност и образност, а защо не и като съвременна митология;

· да се изяснят възможности и граници за съвременна  интерпретация на темата за огъня като се обогатят съвременните художествени практики с техники и подходи, обвързани или произтичащи от опознаване на огъня като изразно средство.

Задачи пред участниците в пленера:

да бъдат експериментирани различни материали (с преобладаване на дърво, но също тъкани, глини, метал, слама, полиестерни влакна и др.), чиято природа и особености ще покажат границите на възможната намеса с огън и ефектите от пресрещането на противоречивите им същности;

да се експериментират различни техники на контролирано изгаряне (горене в огън, закалка на дърво с огън; нанасяне на следи от горене с борина, оксижен, кибрит, пирограф, свещи и др.; изпалване на глина в примитивна „пещ“, огневи техники за готвене и др.), което ще разшири артистичните възможности и технологичните средства на художниците;

да бъдат експериментирани отношенията на произведението или артистичното действие с реалното пространство и мащабите на огнева намеса в открита (природна) среда и поведението на различните материали (от гледна точка на едро – миниатюрно, трайно - ефимерно, съзидателно – разрушително, монолитно – филигранно и т.н.);

да бъдат заснети отделните етапи на различните „огневи“ процеси, чиито дигитално запечатани образи ще образуват още една – успоредна на практическата, художествена реалност, отразяваща идеята и резултатите от пленера. Това означава да бъдат потърсени не само възможностите за художествена интерпретация на огъня, които ще „отложат“ в артефакти идеите и трайните следи на човешка и художествена намеса (обичаен резултат от подобни творчески пленери), но и които са от значение за опаметяването на пленера, а така също - любопитни колкото за участниците в процеса (акцията, пърформанса), толкова атрактивни и за зрителите при неговото видео, дигитално или изложбено представяне;

да бъде образувана малка художествена сбирка от произведения, съответстващи на темата на пленера, която да послужи за организиране на изложба на място, впоследствие в София и извън страната. В тази посока е възможно да се постигне и колективно действие на участниците за създаване на обща творба, която да остане на трайно място в двора на къщата в Дъждовница.        

3. УЧАСТНИЦИ В ПЛЕНЕРА

Идейното задание на пленера е разработено от доц. д-р Виолета Василчина, изкуствовед. Списъкът на участниците �� пленера е в процес на уточняване.

В пленера се предвижда да участват художници от различни поколения - преобладават младите и от средното възрастово поколение. Водени са разговори за привличане към участие на поне един студент от НХА и на ученик от СХУПИ „Свети Лука“ в София.  

Подчертано ще бъде участието най-вече на художници резбари, при които темата за „горенето“ пряко професионално е свързана с работата върху дърво и която разкрива пред тях любопитни възможности за изследване поведението на материала и други негови още неопознати аспекти за засилване на психологическото въздействие.

Поканени за участие са и художници, които работят текстил, метал и керамика, въпреки, че още не е ясно дали за тях ще могат да се осигурят материали и минимални пособия за работа с глина, тъкани, кован метал. Правят се опити да се привлекат и чуждестранни художници за участие.

4. УСЛОВИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПЛЕНЕРА

Пленерът „Направено с огън“ е с времетраене 14 дни – от 26 август до 10 септември 2018 г. (възможно е срокът да бъде и по-кратък в зависимост от възможностите на участниците). С оглед на бъдещи публикации, преводи на други езици с цел разпространение на резултатите и представяне в каталог, участниците заявават желание за участие, като изпращат кратко CV на e-mail: arthorizons@abv.bg

Желаещите да участват представят скици или описание на работите, които биха искали да реализират с разчет на обема, размера и характера на материалите, които биха искали да бъдат осигурени от организаторите.

Материалите за работа се осигуряват по заявка от участниците, подадена поне две седмици преди пленера.

Инструменти и технически помагала за работа всеки участник си осигурява сам, с изключение на някои основни - голямогабаритни сечива като триони, брадви и т.н.

Пленерът ще се проведе в базата на Арт Центъра в с. Дъждовница, ситуиран на 8 км по асфалтово шосе от Кърджали, в живописен планински район в Източните Родопи над язовир Кърджали. Базата представлява реставрирана и реконструирана за потребностите на съвремен културен център стара традиционна родопска къща.

Къщата разполага с двор с маси за работа, където ще могат да се реализират подготвителните работи и основните етапи на „г��ренето“.

Базата предлага една самостоятелна и няколко общи спални, две бани с тоалетни, кухня и голяма зала да презентации, с възможности за настаняване и работа на 10 човека.

Битовото осигуряване на участниците и храната са за сметка на организаторите.

 5. РЕЗУЛТАТИ ОТ ПЛЕНЕРА

Желаните и очаквани резултати от пленера се изразяват в разработването  на два основни типа произведения:

малки по формат, подходящи за интериор и за пътуваща изложба (правят се опити да се осигури отпечатването на каталог за изложбата);

в по-едър формат – подходящи за експониране на открито (една от възможностите е постоянно място в двора на къщата в Дъждовница, като работата може да бъде и колективна);

необходимо е съгласието на авторите участници за временно използване на работите им за изложби или на техни фото- и видеообрази за разгласа на резултатите от работата по време на пленера;

при желание и възможност, авторите могат да оставят една своя работа за фонда на Арт центъра в Дъждовница или за продажба в Арт галерия Кръг в Кърджали.    

Пленерът се провежда за 13-ти път в селото и досега в него са взели участие 964 артисти от 33 страни. Дигитални сбирки от произведения на участвалите артисти, както и реални произведения, оставени в базата на Арт Центъра, са представяни по време на изложби и биеналета на съвременно изкуство в Лондон /2011/, Флоренция /2015/, Истанбул /2016/, Чикаго /2018/.

6. МЕДИЙНО ОТРАЗЯВАНЕ НА ПЛЕНЕРА И РЕЗУЛТАТИТЕ МУ

Организаторите поемат ангажимент да осигурят добра медийна разгласа на пленера – както на работата на художниците в хода на нейното  осъществяване, така също и на завършените резултати и последвалите акции с формираната сбирка.

 Mambila figure, Nigeria

[mikamagazine]

снимка: ПР Луис Басат, една от най-ярките креативни личности на нашето време, пристига в България за oткриването на изложбата „Колекция Басат. Съвременно изкуство в... http://ift.tt/2EO9szV

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Защо Christie ‘ s изложени редки Леонардо да Винчи в днешния търг

Защо Christie ‘ s изложени редки Леонардо да Винчи в днешния търг

Текстови реклами

Лондон — с футуристическими на проекти за танкове, хеликоптери и самолети, “Леонардо да Винчи” е творчески гений, който е, както знаем, далеч напред от времето си. Но означава ли това, че работата му принадлежи на търг за съвременно изкуство?

Кристи мисли така. Аукционна къща в това число и картини на Леонардо “Salvatore Мунди“или “Спасителят на света”, датираща от около 1500,…