#Рахманинов

[newssocialite]

В Москве состоялся заключительный концерт марафона «Мой Рахманинов»

В год 150-летия великого русского композитора Сергея Васильевича Рахманинова по всех федеральных округах России прошли концерты Всероссийского культурного проекта – марафона «Мой Рахманинов». Проект охватил 26 городов от Пскова до Южно-Сахалинска. В концертных программах марафона приняли участие 10 ведущих музыкальных коллективов страны. 18 солистов и дирижеров – лауреатов всероссийских и…

[vintage-russia]

Sergey Rachmaninov with dog Mars,Ivanovka estate (1890s)

[bobdobalina]

In college I sang in a classical a cappella group, took a History of Choral Music class, had fun browsing scores in the school's music library, and downloaded mp3s by this guy in Tokyo (Kuni Yoshimura) who would multitrack himself singing Renaissance church music as the "Virtual Byrd Choir." The summer after college, using my new Macbook's built-in microphone and built-in Garageband software, I recorded a few experiments of my own — Renaissance stuff, pop songs, church hymns, mashups, etc. That was 16 years ago. Every few years I'll poke my head into that folder and occasionally mess around again, but never meaningfully.

But: imagine somebody who treats it like a devotional practice, multi-tracking their voice layer upon layer over a period of decades, recording a massive work like the Tallis Spem in alium or the Bach B minor mass or the Mozart Requiem or the Rachmaninoff All-night vigil, a cathedral of sound, returning on a regular basis to tweak the EQ, to overdub a better take, or to thicken the texture, until the Garageband file is a palimpsest choir of not just one person but different versions of that person harmonizing with each other across the years, across a lifetime, continually striving to make it a little closer to perfect, closer to God, building a lifetime outsider-art labor of love like James Hampton or Henry Darger or Don Justo or Leonard Knight.

That would be something.

[friendlyloveaffair]

"Music is enough for a lifetime, but a lifetime is not enough for music."

On the 151st birth anniversary 🎂 of Sergei Rachmaninoff. My dear Seryozha... 💐

I always tear up whenever I hear this part of the 2nd movement...

[unabashedwitchnut]

Розмари Изабель Диксон и музыка с того света.

История знает довольно много случаев, когда человек, не умеющий и двух слов связать, вдруг начинал писать романы, а не умеющий рисовать и никогда не державший в руках кисть — писать картины. Оккультисты считают, что это умение такие избранные получают как бы с того света и начинают выступать словно бы от имени ушедшего в мир иной гения. Особо ярким примером подобного феномена является феномен…

[vprki]

Сергей Рахманинов и неговата музика в моя живот - чувства и усещания

,,Бих искал да изпея темата на пианото така, както би я изпял певец“ - Сергей Рахманинов 

Сергей  Рахманинов е един от плеядата най-велики  композитори  на всички времена! Последният автор на късния романтизъм, той е и сред най-ярките представители на стила романтизъм. Рахманинов също е великолепен пианист, брилянтен диригент,  а  като многостранно развита личност е пишел и стихове.  Написа за „въпреки.com” талантливата пианистка и забележителна преподавателка по пиано Антонина Бонева /на снимката/. 

В днешно  време той живее като пианист чрез забележителните си записи, които слушаме от съвременните средства, а всички ние, пианистите, се прекланяме, защото той и до днес е един от най-големите пианисти на всички времена.

Сергей Рахманинов

Но това, което го прави  абсолютно безсмъртен е Музиката, която е сътворил! Мащабът на неговото творчество е величествен и всеобхватен,  което аз чувствам като отражението на света, дори на вселената. Роден в огромна страна и в аристократично семейство, той е благороден, с голям дух, емоционална и чувствителна натура с богата душевност, интелигентен и щедър, изразяващ любов и обич, и даряващ  на семейството си, на приятелите си, на Родината си и на хора на изкуството от Русия! Той е много искрен, честен и спонтанен. Много вярващ и религиозен човек. Всички тези черти и качества и още далеч повече,  Рахманинов въплъщава в своята прекрасна  музика!  Благородство и могъщество, които  претворява в нея по величествен и силно вълнуващ начин отразяват обхвата на различните видове събития в човешката действителност, красотата и величието на природата, любов и чувства, вълнуващи и издигащи човешката душа.

В музиката му, ние чуваме и чувстваме от благородна сдържаност  до драматична  борбеност, от тихо съзерцание до военна мощ (един от ярките примери е Концерт за пиано и оркестър № 3), от най-крехкия трепет на нежност до бурно вълнение, през нежна любов до изявена страст, от  сдържано  до извисено, но силно страдание, от мъдро вглъбяване до изблика на екстаз, от смирението на молитвата в хорала  до бурята на ,,Dies Irae’’(Денят на Божия гняв), от тихото шумолене на листата, на ручеите до величествения апотеоз на природата! Всичко това се чува в красивото му,  богато и многожанрово творчество и в най-голяма степен в клавирните му концерти. Те са като симфонии с бравурна, брилянтна партия на солиращия инструмент пиано. Композирано и пресъздадено в музиката на Рахманинов по най-красивия начин, чрез вълнуващи, изразителни и дълги мелодии, повлияни от руските знаменни песнопения и вдъхновени от руския епичен мелос, с голяма широта на диханието, чрез богатството на хармонии и драматични акордови комбинации, с многообразни  гласове, преливащи се многопластово и пресъздаващи богатството на природата, изтъкани от най-различни видове техника и движещи се в широки и дълги линии от най-ниския до най-високия регистър, разнообразни ладове, чрез скрити хроматизми и оригинални орнаменти. И цялото това музикално многообразие е оцветено с един преобладаващ елемент - това е звукът на камбаните!

В родното му имение и околността е имало голям брой църкви и през детство си, той е чувал камбанения звън от различни посоки и разстояния. Като малък, той много е обичал да ходи с баба си по манастири и да слуша песнопения и отново камбанения звън. Така той се е запечатал в неговото детско съзнание и те, камбаните, присъстват неизменно в творчеството на Сергей Рахманинов! Те са разнообразни – от грамадни, тежки и вибриращи  (в началото и по протежението на втори клавирен концерт, а и в другите му концерти), през всички по-малки, изразени по различни начини в клавирните му произведения  (Музикални моменти, Прелюдии, Етюди-картини, до дребните звънчета на ,,Полишинел’’)  Всички те кънтят, звънтят и радват душата на слушателя и в Кантатата ,,Камбаните’’ (вдъхновен�� от поемата на Едгар Алън По), и в още много негови творби!

Сергей  Василиевич Рахманинов е роден на първи април 1973 година в Новгородска губерния, Русия, в  благородническо семейство с музикални традиции. Той прекарва цялото си детство в имението Онег, принадлежало на майка му Любов Бутакова, сред широки поля и брезова гора. Баща му Василий Рахманинов, потомствен благородник, е офицер от армията и пианист любител, а дядо му Аркадий Рахманинов е учил при известния ирландски композитор Джон Фийлд и е познат в музикалните среди като композитор на романси,  част от които са били  публикувани. Малкият Сергей е проявил от рано специален интерес към музиката и още четири годишен е свирел с дядо си на четири ръце. Майка му, която е ученичка на големия пианист Антон Рубинщайн, започва да го учи  по-сериозно на пиано, подобно на композиторите  ,,дете чудо“. Съвсем малък, Сергей свири пред публика и казва, че ще изпълни ,,последното“ произведение на Шопен, но вместо обявеното, свири свои композиции. Тези негови мелодии, според думите на мнозина, присъстват и в някои от произведенията му от зряла възраст.

Сергей Рахманинов на 12 години

Семейството му се премества в Санкт Петербург поради дългове на бащата. Там майката решава окончателно да осигури сериозно музикално образование на сина си. Той започва обучение по пиано в Санкт Петербургската консерватория при В.В. Демянски.  Александър Зилоти  е  братовчед на Рахманинови и по-късно, по негов съвет, Сергей е прехвърлен в Московската консерватория при Николай Сергеевич Зверев, известен със своята специална система за талантливи ученици на строга дисциплина , организация и индивидуални музикални класове. Той обучава сериозно  избрани свои талантливи  възпитаници на клавирно изкуство в дома си. Води ги в Крим,  в дом Олеиз и там представя Сергей, тогава само 13 годишен,  на   П. И. Чайковски.   В  Олеиз младежът създава и първото си ноктюрно.  По-късно Чайковски толкова много харесва операта ,,Алеко“, която е дипломната работа на Рахманинов, че издейства представянето ѝ в Болшой театър. Тя е приета с огромен успех от публиката, а критиката я оценява като творба с изключителна  драматичност, вътрешно богатство и изразителност на мелодията. Рахманинов учи пиано също и при братовчед си Александър Зилоти, ученик на Антон Рубинщайн и от школата на Ференц Лист. След година става студент и по композиция на С. И. Танеев и А.А.С. Аренски, а през 1887 година композира и вече записва първите си композиции. Към края на студентството си, се премества да живее в дома на роднините си Сатини. С тяхната дъщеря Наталия Сатина израстват заедно и много  се обичат. Но вече пораснали, двамата млади се влюбват един в друг и младият композитор ѝ посвещава изключително красивата песен по стихове на Пушкин , „Не пой красавица при мне“. В последствие се женят и Наталия става негова съпруга и добра спътница в живота.

Сергей Рахманинов като студент

Рахманинов завършва Московската консерватория със златен медал и с две специалности – пиано (1891) и композиция (1892). Дипломната му работа по композиция е операта ,,Алеко’’, която  композира само за 17 дни!  Въпреки това, получава най-високата оценка с плюс, а  от  Чайковски, още повече - с три плюса. Тогава получава също и друго признание - учителят му Николай Зверев му подарява златния си часовник, в знак на признание за композиторския му талант и висока оценка на художествената стойност на творбата му. Следват турнета из страната, в които се изявява  и като концертиращ пианист, и като акомпанятор. През 1892 година Рахманинов за първи път изпълнява на концерт прочутата в последствие по цял свят и наречена ,,негова перла“  Прелюдия в до диез минор. По-късно завършва целия цикъл Пиеси-фантазии,  които посвещава на учителя си по композиция А. Аренски.

Още от студентските години Сергей Рахманинов започва да концертира  и да твори клавирни пиеси, Става много известен и успешен сред московската публика. Продължава активно своите композиторска и концертна дейност, като сам изпълнява произведенията си. За големия му талант  узнават мнозина и естествено следват покани.

Фьодор Шаляпин и Сергей Рахманинов

Съвсем млад,  двадесет годишен, той става преподавател по пиано в Маринското девическо училище в Москва. След това и в други училища. В този период започва да изработва и свой собствен стил на изпълнение и тълкуване на произведенията. След три години поема диригентски пост на Московската частна руска опера „Сава Мамонтов“.  По време на двугодишния си престой в операта се запознава и сприятелява с великия бас Фьодор Шаляпин, което допринася и за неговото по-ясно, по-дълбоко  и драматично интерпретиране на творбите. С него те остават дълго време приятели. Рахманинов е силно повлиян от творчеството на П. И. Чайковски,  както  и от това на М. Балакирев, М. Мусоргски, Ал. Бородин,  Н.  Римски - Корсаков. Чайковски много е искал да бъдат поставени едновременно и заедно операта му ,,Йоланта“ и  Рахманиновата ,,Алеко“. За съжаление, се разболява и почива. Така проектът не се реализира. Същата 1893 година, Рахманинов композира Елегичното трио, озаглавено ,,Спомен за един велик художник“,  посветено на Чайковски. През тази година създава и своите прекрасни шест ,,Музикални моменти“. А през 1895 година младият композитор представя и своя първи клавирен концерт. Той е приет като произведение на завършен майстор.

Антонина Бонева с учениците си Марина Мравова и Мартин Цветков в подготовка за концерта Етюди-картини на Сергей Рахманинов

За съжаление, Първата му симфония няма този успех. Не��ното представяне през 1897 година претърпява неуспех сред колеги, публика и критика. Симфонията е композирана доста новаторски, а интерпретацията ѝ от страна на оркестър и диригент, според  източници, не е била на добро ниво. Това причинява на композитора голямо разочарование и той  изпада в дълбока депресия. Не композира почти нищо в продължение на три години.  За оздравяването му,  през този период го лекува и се грижи известният лекар Николай Дал,  с когото се  сприятеляват, а композиторът му остава винаги признателен. През 1900 година изнася много концерти като пианист и диригент за ,,Московската организация на любители на руската музика“.  Много успешна е и 1901 година, през която завършва и представя прекрасния Концерт за пиано и оркестър № 2. Разбира се, този шедьовър е посрещнат с голям успех. А ние всички знаем, че това е един от най-хубавите концерти в световната музикална съкровищница, композирани някога! Поканен е за диригент на Болшой театър и в продължение на две години  дирижира целия руски репертоар на театъра. През 1902 година  Сергей Рахманинов и Наталия Сатина сключват брак в покрайнините на Москва и заминават на няколко месечно сватбено пътешествие. В следващите години той твори много прекрасни произведения. Операта  „Алчният рицар“  върху тема от Пушкин  и операта  „Франческа да Римини“ върху „Божествена комедия“ от Данте (1904-5). През 1906 година Рахманинов пътува из Италия.

Сергей Рахманинов на концерт

Между 1906 и 1909 г.  той  живее в Дрезден.  През тези години композира втората си симфония и я посвещава на преподавателя си Танеев. А през 1909 година се раждат две значими произведения - ,,Островът на мъртвите“  и неговият фамозен Трети концерт за пиано и оркестър,  който лично аз намирам за връх на неговото творчество, както и за връх в световната музикална литература,  разбира се, сред още много други. Същата година той прави голямо турне с Бостънския симфоничен оркестър,  като 26 концерта са с негови произведения, в 19 е солист, а на 7 от тях е диригент! Каква забележителна и силна година! Той много е концертирал в Москва, дирижирал е концерти,  а учителят му, Александър Зилоти често е бил солист. Оглавявал е  Художествения съвет и е работил упорито за успеха на ,,Руското музикално издание“. Времето,  в което Рахманинов живее в родината си, представлява много плодотворен и силен творчески период. До октомврийската революция през 1917  той създава любимите на всички незабравими шедьоври,  които и до днес остават неизменна и част от репертоара на симфоничните състави и пианистите от цял свят. След  революцията през 1917  той силно се притеснява и безпокои за сигурността на семейството си. Отнети са му имоти, а обстановката е  доста страшна. В края на годината, почти без никакви средства, Рахманинов  заминава на концерти в Швеция, заедно с Наталия и дъщерите им Ирина и Татяна.

Така и не се завръща повече в родината си. От там през 1918 отиват в Дания, където той изпълнява с голям успех Втория си концерт. За да изплати дълговете си, дава още единадесет концерта. Следват нови големи успехи в Норвегия. След това се установява да живее в САЩ. Там прави безброй концерти, гастролира многократно и в Европа.  Има огромни успехи и те продължават до края на целия му живот. И така Рахманинов се утвърждава и е признат за  един от най-големите пианисти на света! Той остава да живее със семейството си до края на живота си в САЩ. Гастролите му и там, и в Европа, продължават, но не му остава никакво време за композиране. Освен, че не спира да концертира, което в началото е отчасти и по финансови причини,  роднините му смятат, че тъгата по изгубената му родина е голяма и много го потиска. Затова и дружи само с руснаци. Изключение прави само Фредерик Стейнуей, собственикът на прочутата едноименна фирма за рояли.  Чак през 1926 -27 година  се ,,ражда“ Концерт за пиано и оркестър № 4 и още някои други произведения. Концертът е посветен на Н. Метнер, който пък му посвещава своя втори концерт. Рахманинов често ходи и до Швейцария. Там закупува терен и построява любимата си вила на езерото Фирвалщад до Люцерн.  Вероятно, къщата сред природата му помага да си припомня родното място. Той кръщава  вилата ,,СЕНАР“,  име  което е съставено от първите срички от имената им със съпругата му и първата буква от фамилията. Между 1930 и 1940 година, те много често ходят там и той се чувства прекрасно. Спасява се и от папараците, които мрази много. Но обича да язди коне, да е сред природата, да плува. Във вилата си кани, посреща и подпомага известни руски емигранти - художници  и музиканти,  негови приятели. Там са гостували и Владимир Хоровиц и Иван Бунин. Вилата има прекрасна и много голяма градина. А той  обича земеделието, затова отглеждат негови любими неща. Той най-много обича  да се храни с руската кухня. От всичко това и благодарение на свободното време, вдъхновението му се връща.  Композира  две  нови върхови произведения  -  ,,Рапсодия върху тема от Паганини“ за пиано и оркестър и своята последна, Трета симфония.  

Сергей Рахманинов

Когато избухва Втората световна война и Русия е нападната от Нацистка Германия,   той много страда за родината си, въпреки несъгласието си с властта. Организира  и изнася множество благотворителни концерти и събира значителни суми, които изпраща за армията на Русия. С тези средства е построен цял боен самолет. Той не спира с този акт и инициира колегите си да правят и те благотворителни концерти и да изпращат постъпленията там. През 1941  година  Рахманинов завършва последното си произведение  ,,Симфонични танци“. За него той сам казва, че го обича най-много от всички свои творби. То има съвременно звучене и е наистина новаторско. Доста хора сравняват Симфоничните танци с романа на Булгаков „Майстора и Маргарита“. И двете произведения са завършени по същото време.

Здравето на Рахманинов се влошава и през 1942 година и по съвет на лекарите той се завръща при топлия климат в Калифорния. Там продължава да изнася концерти, независимо от болестта си! Концертира до късно. Последният му концерт е месец и половина преди смъртта му. Умира от меланома на 28 март 1943 година,  три дни преди своя рожден ден. По негова воля е погребан в гробището Кенсиктън в САЩ. Рахманинов композира общо шест значими произведения за периода на своето емигрантство. Тези творби имат по-съвременно звучене, инте��есни и разнообразни ритми и хармонии. В тях се срещат по-различна и съвременна  мелодика, комбинации на различни стилове, които философски изразяват суровостта и жестокостта на съвремието, както и усещането за отсъствие на духовност.

Гробът на Сергей Рахманинов в гробището, Кенсиктън в САЩ

Цялото творчество на Рахманинов е изпълнено от сложна символика.  Мотивите  -  символи в християнската духовни музика са важни за неговите произведения, когато пише  Литургия на ,,Свети  Йоан Златоуст“  и ,,Всенощно бдение“.  Мотивът-символ от средновековния хорал  -  ,,Dies irae“  присъства и в две от последните му произведения,  като символ на Божия гняв и апокалипсиса. Това са третата му симфония и Рапсодията върху тема на Паганини. Сергей Рахманинов има голямо влияние и върху развитието на руската духовна музика. Но, не само върху нея! То се отразява и върху международното  музикалното изкуство и  развитието му в различни жанрове, в много аспекти. А неговата музика продължава да се изпълнява навсякъде по света! И отново,  и отново - с огромен успех!

Афиш на концерт на Антонина Бонева със Софийска филхармония, 2017, в памет на майка ѝ Вера Попова Бонева

Любовта ми към Рахманинов започна още когато бях малка.  Получих подарък от баща ми, виолончелиста Бончо Бонев, винилна  плоча с изпълнение на Концерт № 3 от Рахманинов. Солист беше Евгений Могилевски. Тогава се влюбих в този концерт и по време на цялата гимназия непрекъснато го слушах. Загасях лампата, сядах на земята, затварях очи, слушах и плачех от вълнение. Това се повтаряше почти непрекъснато. Към края на гимназията отворих библиотеката на майка ми, пианистката Вера Попова Бонева и намерих нотите на концерта. С невероятно вълнение седнах на рояла, отворих ги и засвирих. В началото добре, ама много скоро се оказа, че ми липсва почти половин ръка  - аз хващам едва октава, а Рахманинов е хващал дуодецима. Разочарованието ми беше много голямо... В Студентския дом имаше музикален клуб и скоро след тази моя драма ни събраха да слушаме на Третия му концерт със солист Алексис Вайсенберг и изпълнение на соната от Шопен от самия Рахманинов.

Тогава се влюбих и във Вайсенберг, и в Рахманинов! Незабравимо преживяване! Около този период сестра ми Валери Попова беше солистка на Пловдивска опера и аз отидох при нея. Тя пееше ролята на Земфира от операта му ,,Алеко“. Отново толкова прекрасна и вълнуваща музика! Нови вълнения...! Няколко години по-късно, братовчед ми Иван Дреников свири в зала ,,България“ Втория му концерт, а след  още няколко и Четвъртия му. Всичко това бяха такива силни преживявания за мен, останаха дълбоко в душата ми. Малко след това племенничката ми Александрина Пендачанска започна да концертира и аз ѝ акомпанирах няколко прекрасни негови песни, които след това изпълнявахме на много концерти, не само у нас. По-късно се случи същото и с племенничката ми Олга Гюрковска. Александрина изпя ,,Камбаните“ на концерт с Филаделфийска филхармония и записа CD за фирмата DECCA под диригентството на Шарл Дютоа. В това време ученикът ми Георги Черкин вече порастваше и аз с младия си  ентусиазъм му дадох изключително трудната и огромна първа соната от Рахманинов.

Георги Черкин

За щастие, той я направи прекрасно и в Италия имаше голям успех с нея. За последния клас му дадох Втори концерт, който той изсвири със Софийска Филхармония и дори го изпъчиха по телевизията. Голям успех беше! Същата година му подарих нотите на Третия концерт и той, след време спечели наградата на публиката на авторитетен конкурс в Италия - Канту. Следваха и Четвърти концерт, и Рапсодия по тема на Паганини.  Остана само Първият  концерт, но него съм дала на друг мой успешен ученик - Теодор Пазов. А ученикът ми, Мартин Стоянов изсвири втората му соната в единадесети клас. Миналата година с учениците ми Елвис Василев, Теодор Пазов, Роберто Руменов, Марина Мравова, Йоанна-Лора и Мартин Цветков, направихме интеграл на Етюди-картини /за него във “въпреки.com”може да прочетете тук/, записахме хубав двоен албум CD и последваха четири успешни концерта. Щастлива съм! ≈

Текст: Антонина Бонева

Снимки: Стефан Марков, Стефан Джамбазов и страницата в интернет, посветена Сергей Рахманинов

[heghogsblog]

лишившись родины, я потерял самого себя. у изгнанника который лишился музыкальных корней, традиций, и родной почвы, не остаётся желания творить , не остаётся других утешений, кроме нерушимого безмолвия и нетревоженных воспоминаний. я записываю на бумагу музыку которую слышу внутри себя, и записываю её как можно естественнее. я - русский композитор, и моя родина наложила отпечаток на мой характер и мои взгляды. моя музыка, это плод моего характера , и поэтому, это русская музыка.

С. Рахманинов

[gorbigorbi]

Irina Sapozhnikova and Rustam Iskhakov, “Rachmaninov. A Lifelong Symphony (Рахманинов. Симфония Длиною в Жизнь)”, libretto, production and costume design by Ivan Skladchikov, direction and choreo by Oleg Gabyshev, music by Sergey Rachmaninoff, Pyotr Tchaikovsky, Modest Mussorgsky and Karl Czerny, Bashkir State Opera and Ballet Theater (Башкирский государственный театр оперы и балета), Ufa, Republic of Bashkortostan (March 30, 2024)

Photographer Oleg Menkov

[newssocialite]

Российский национальный музей музыки представляет выставку «История одной дружбы»

В юбилейный год Фёдора Ивановича Шаляпина и Сергея Васильевича Рахманинова Российский национальный музей музыки представляет выставку «История одной дружбы», которая откроется в Музее А.М. Горького и Ф.И. Шаляпина (филиал Национального музея Республики Татарстан) 8 сентября. Выставка посвящена многолетнему творческому сотрудничеству и дружеским отношениям двух выдающихся русских музыкантов. В…

[slipknots-posts]

"я заплатил за все клавиши, значит буду использовать все, при написании произведений" - Рахманинов С.В.

Как его произведения вообще играть блять, я читаю с листка,в моменте играю, и тут резко разброс по всем клавишам от начала фортепиано до конца.

Из-за этого ноты с листа читать очень сложно.

[goshminherz]

ЭТА ИСТОРИЯ РОССИИ ЧЕСТНЕЕ ЛЮБОГО УЧЕБНИКА

Радищева сослали.

Пушкина сослали.

Лермонтова сослали.

Достоевского приговорили к смертной казни, но пожалели и сослали.

Толстого отлучили от церкви.

Бунин покинул страну.

Нижинский покинул страну.

Лифарь покинул страну

Кшесинская покинула страну.

Анна Павлова эмигрировала.

Тэффи эмигрировала.

Саша Черный эмигрировал.

Леонид Андреев эмигрировал.

Мережковский эмигрировал.

Гиппиус эмигрировала.

Прокудин-Горский эмигрировал.

Набоков эмигрировал.

Кандинский эмигрировал.

Шаляпин эмигрировал.

Алехин эмигрировал.

Корчной эмигрировал.

Камский эмигрировал.

��аспаров эмигрировал.

Костенюк эмигрировала.

Рахманинов эмигрировал.

Стравинский эмигрировал.

Репин эмигрировал.

Михаил Чехов эмигрировал.

Марк Шагал эмигрировал.

Николай Бердяев эмигрировал. А с ним и целый Философский пароход выдворили из страны. А там Сергий Булгаков, Иван Ильин, Лев Карсавин, Николай Лосский, Михаил Осоргин, Питирим Сорокин, Федор Степун, Сергей Трубецкой, Семен Франк...

Сикорский эмигрировал.

Зворыкин эмигрировал.

Сергей Щукин эмигрировал.

Королёв еле выжил в лагере.

Вавилова год пытали; спаситель человечества умер от голода.

Маяковский покон44ил с собой.

Есенин покон44ил с собой.

Гумилёва расстреляли

Ахматову не публиковали.

Мандельштама сослали и убили.

Мейерхольда избили в подвалах и расстреляли.

Зинаиду Райх убили в собственной квартире.

Михоэлсу подстроили аварию.

Искусствоведа Лихачева сослали.

Николая Эрдмана сослали.

Бабеля пытали, расстреляли.

Заболоцкого отправили в лагерь.

Введенский умер по дороге в лагерь.

Беременную Ольгу Берггольц в подвале забили так, что она там же родила мертвого ребенка.

Цветаеву довели до самоубийства.

Латышский театр «Скатуве» раssтреляли в полном составе.

Хармса заморили голодом в пssихушке.

Весь Еврейский антифашистский комитет раssтреляли.

Театр Таирова закрыли.

Николая Леонтовича (автора "Щедрика") раssтреляли.

Булгакова т₽авили и не публиковали.

Пьесы Шварца запрещали сразу после написания.

Пастернака т₽авили и не публиковали.

Бродского сослали и выжили из страны.

Шаламова мучили в лагере.

Солженицына т₽авили, сослали и выжили из страны.

Довлатова т₽авили, эмигрировал.

Галича преследовали, эмигрировал.

Виктора Некрасова т₽авили, эмигрировал.

Сахарова сослали.

Параджанова посадили.

Коржавина посадили, эмигрировал.

Губермана посадили, эмигрировал.

Барышников не вернулся.

Нуреев не вернулся.

Эрнст Неизвестный эмигрировал.

Тарковский эмигрировал.

Войнович эмигрировал.

Генис эмигрировал.

Евтушенко уехал.

Аксёнов уехал.

Ростроповича и Вишневскую лишили гражданства, выгнали из страны.

Юрия Любимова лишили гражданства, выгнали из страны.

Тарковского выжили из страны.

Высоцкого запрещали.

Анну Политковскую убили.

Влада Листьева убили.

Артема Боровика убили.

«Сахаровский центр» закрыли.

«Мемориал» ликвидировали

Нобелиату Муратову залили краской лицо.

Нобелиат Абрикосов эмигрировал.

Нобелиат Гейм эмигрировал.

Нобелиат Новосёлов эмигрировал.

Родители Сергея Брина эмигрировали.

Весь «Дождь» выдавили из страны.

Милашину неоднократно избивали.

Райхельгауза уволили.

Рыжакова уволили.

Звягинцев уехал из страны.

Роднянский уехал из страны.

Дмитрий Зимин уехал из страны.

Кабаков уехал из страны.

Гельман уехал из страны.

Трегулову уволили из Третьяковки

Фильмы Сокурова запретили.

Акунин уехал из страны.

Гребенщиков уехал из страны.

Шишкин уехал из страны.

Филиппенко (писатель) уехал из страны.

Дмитрия Быкова от₽авили, уехал из страны.

Ефремова посадили.

Шендерович уехал из страны.

Сорокин уехал из страны.

Глуховский уехал из страны.

Пелевин уехал из страны.

Зыгарь уехал из страны.

Улицкая уехала из страны.

Эйдельман уехала из страны.

Зубов уехал из страны.

Белый уехал из страны.

Хаматова уехала из страны.

Туминас уехал из страны.

Крымов уехал, спектакли закрыли.

Серебренников уехал из страны. «Гоголь-центр» закрыли.

Вырыпаева запретили.

Макаревич уехал из страны.

Пугачёва уехала из страны.

Филиппенко (актёр) уехал из страны.

Евгений Кисин уехал из страны.

Михаил Воскресенский уехал из страны.

Ахеджакову выгнали из театра.

Назарова уволили за стихи.

Шевчуку отменили концерты.

Театр Додина опечатали.

Светлану Петрийчук посадили за пьесу.

Женю Беркович посадили за спектакль...

Продолжение следует...

[galapatrik]

🎹 "Редкая запись. Сергей Рахманинов , прелюдия № 5 соль минор. Исполняет автор"

🎹 Сегодня в мире отмечают 150 лет со дня рождения гениального русского композитора и пианиста Сергея Рахманинова.

[squashedcatsorchestra]

Автофидбэк

Возможно, такой восторг в связи с поп-панк-музыкой и выглядит непрофессионально, но тем и хорош блог, что можно писать всё, что хочется) вот если судьба занесёт меня в какое-нибудь тематическое издание "Рахманинов-review", то там придётся за зарплату вещать снобистским тоном, мол, Фрэнк Синатра ещё в 1955-м постеснялся бы пользоваться такими банальными приёмами...

Хотя и там я бы не отказала себе в удовольствии оговориться, что это же поп-панки, поэтому мы им простим.

[sixty-silver-wishes]

A note on Tumblr’s Guide to Shostakovich- Russian naming systems, spelling variations, and transliteration

So, in my last post for Tumblr’s Guide to Shostakovich, I talked about Shostakovich’s family background and referred to them in respect to Russian naming systems. For people who aren’t familiar with them, they can get a bit confusing, especially since one person can be referred to in multiple ways, depending on familiarity. Because I was talking about Shostakovich’s family and multiple people who shared the last name “Shostakovich,” I used this system when appropriate to avoid confusion. In cited quotes, you may also see multiple variants of one name, so I thought I’d briefly explain this system for those who aren’t familiar to avoid possible further confusion. I also wanted to explain this system because it denotes formality/intimacy depending on who’s addressing who, which is important to understand when dealing with primary sources.

While I typically refer to Dmitri Dmitriyevich Shostakovich in this series as “Shostakovich,” as his father was also “Dmitri Shostakovich,” I tend to refer to him by first name and patronymic to distinguish them from one another. The patronymic is a middle name composed of one’s father’s first name and a suffix (-ovich/evich for men; ovna/evna for women), and addressing someone by first name and patronymic denotes formality. In this series, outside of cited quotes, I will refer to most people by just last name, but usually use first name and patronymic for adults who share a last name. So, Shostakovich’s father will be “Dmitri Boleslavovich,” Shostakovich’s first wife will be “Nina Vasiliyevna,” etc.

Diminutive names also vary based on levels of intimacy. A standard diminutive may be used by relatives and close friends, but more complex diminutives signify greater levels of affection and are typically used either by lovers or from a parent to a child. When referring to Shostakovich in childhood, I may refer to him as “Mitya,” one standard diminutive for “Dmitri,” and the one he typically went by. (However, Vsevolod Meyerhold referred to him as “Dima,” another standard diminutive of the same name.) Very rarely, I’ve read documents where he’s referred to as “Mitenka” or even “Mityushka,” and typically, it’s by his mother. (He may have also had lovers who referred to him in this way, although letters from any are rare, as Shostakovich typically did not keep correspondence.)

Lastly, I want to talk about spelling and transliteration. As there are different ways to transliterate Cyrillic words into Latin, you may see different spellings of the same word across sources. For example, while I typically spell “Dmitri Shostakovich,” you may also see “Dmitry Shostakovitch,” etc. Last names that end in -ов may be transliterated as “-ov” or “off,” although I typically tend to stick with “-ov.” So, “Рахманинов” may be transliterated as “Rakhmaninov,” “Rachmaninov,” or, as the man himself spelled it, “Rachmaninoff,” but I tend to use “Rachmaninov.”

As for transliterations of Ukrainian words, especially in light of the war, I will use transliterations that follow Ukrainian pronunciation instead of Russian pronunciation when applicable- “Kyiv” instead of “Kiev,” etc. The only time I will use different spellings is “Babyn Yar”/“Babi Yar,” and to refer to two different concepts. Both refer to a ravine in Ukraine that was the site of a massacre in 1941 by the Nazis against primarily Ukrainian Jewish civilians; in 1962, Shostakovich wrote his 13th symphony and subtitled it “Babi Yar,” as the first movement was a setting of a Evtushenko poem about the massacre. Because the ravine is in Ukraine, I will refer to the location as “Babyn Yar” when discussing its history, and the symphony/poem as “Babi Yar,” as it was written in the Russian language and titled using the Russian variant of the name.

[newssocialite]

В Зале Зарядье впервые выступит с Российским национальным оркестром Хаоран Ли

 Молодого китайского дирижера Хаорана Ли – выпускника пекинской Центральной консерватории и Берлинской высшей школы музыки имени Ханса Эйслера – российская публика узнала, благодаря Первому международному конкурсу пианистов, дирижеров и композиторов имени С.В. Рахманинова. На этом престижном состязании, прошедшем в июне 2022 года, темпераментный китайский маэстро завоевал не только третье место и…

[genealogyrus]

Искусство ситцевое: 160 лет назад родился создатель уникальной певческой артели. 3 июля 1864 года родился Митрофан Пятницкий - музыкант, основатель знаменитого русского народного хора. Русская песня стала основой его жизни: Пятницкий собрал первый в стране коллектив, в состав которого вошли певческие семьи; бережно перенес на сцену традиции народной музыки. Митрофан Пятницкий родился в слободе Александровке Бобровского уезда Воронежской губернии в семье священнослужителя. Он был девятым ребенком из 12 детей, родившихся у Пятницких. Отец с детства брал Митрофана с собой в церковь: у мальчика был отличный слух и красивый голос, с детства он любил пение крестьян. Близкие пророчили, что Пятницкий пойдет по стопам отца и станет протодьяконом. Митрофан отучился в церковно-приходской школе и поступил в Воронежское духовное училище. Будучи студентом, юноша начал изучать сборник русских народных песен и исполнять их. Об этом узнало руководство училища: наставник Пятницкого написал письмо его отцу с требованием наказать сына за неподобающее для будущего духовника увлечение. Слушать молодым людям дозволялось только религиозную музыку. Митрофан был оскорблен тем, что горячо любимая им народная песня была названа "кабацкой". В итоге учебу он бросил - решил не возвращаться в училище после каникул. Спустя два года Пятницкий снова вернулся в Воронеж. Подрабатывал слесарем, бухгалтером, писарем, учился самостоятельно, чтобы получить аттестат зрелости - одно время он хотел стать учителем, но потом решил посвятить жизнь карьере оперного певца. В 1896 году Митрофан прошел прослушивание в Московской консерватории - у юноши сохранился красивый сильный голос. Но до учебы не дошло. Пятницкий пережил личную трагедию: незадолго до свадьбы от него ушла невеста. Молодой человек переживал это настолько сильно, что его поместили на лечение в психиатрическую клинику имени Абрама Морозова (сейчас это Центр психиатрии имени Сергея Корсакова). После выздоровления он проработал в этом лечебном учреждении писарем 24 года. Пятницкий не оставил мечту быть певцом - учился вокалу у преподавателя Московской консерватории, баритона Камилло Эверарди, выступал на благотворительных концертах. После знакомства с Федором Шаляпиным и по совету знаменитого артиста молодой человек решил сосредоточиться на изучении любимого им народного творчества. В 1903 году Пятницкий стал членом Императорского общества любителей естествознания, антропологии и этнографии. Он проехал множество деревень, включая родные, воронежские, записал на фонографе голоса местных крестьян, собрал в общей сложности около 400 русских песен, сгруппировал их по областям и жанрам, собрал коллекцию народных инструментов и костюмов. Издания "12 песен Воронежского уезда" и "Жемчужины старинной песни Великой Руси" сделали Митрофана Ефимовича известным. В 1910 году Пятницкий познакомился с крестьянкой Ариной Колобаевой, исполнявшей русские народные песни с дочерьми. Он уговорил ее приехать и выступить в Москву. Ее концерт был принят восторженно, публика ласково называла певицу Аринушкой. После этого Митрофан Ефимович собрал народный коллектив, в который вошли крестьяне Воронежской, Рязанской и Тульской губерний, целые семьи песенников, с которыми он познакомился во время своих этнографических экспедиций. Коллектив назвали "певческая артель". Уже первые выступления перед столичной публикой - они были организованы 17 и 18 февраля 1911 года в Малом зале "Благородного собрания" - прошли с невероятным успехом. Крестьяне не просто пели - они плясали, играли на гуслях и жалейках, исполняли былины и свадебные плакательные песни, напевы-причитания. Это было открытие совершенно нового пласта культуры - фольклорного. Поклонниками "артели" Пятницкого стали Федор Шаляпин, Сергей Рахманинов, Иван Бунин и многие другие. В 1914 году умерла Арина Колобаева, а потом началась Первая мировая война. Часть участников хора Пятницкого забрали на фронт, с остальными Митрофан Ефимович продолжал работать, чтобы сохранить коллектив. В годы войны он основал хор из раненых и инвалидов, научил многих из них пению и нотной грамоте. После революции стало не до выступлений, но Пятницкий не сдавался. Он снова начал собирать свой коллектив, который выступил перед Владимиром Лениным. Певцов официально трудоустроили в Москве, выделили им помещение для репетиций. А Митрофан Ефимович снова занялся изучением и сбором народной песни - продолжил ездить по деревням и селам. Он считал, что русская песня вымирает, и нужно ее спасать, говорил, что создает "летопись русской народной песни". В 1924 году выступление коллектива впервые транслировали по всей стране по радио. Участники хора никогда не репетировали - Пятницкий считал, что они должны исполнять песню "как у себя на завалинке или в хороводе", а он лишь дает им указания петь тише или громче. А еще известно, что сам Митрофан Ефимович всегда отказывался выступать на коммерческой основе. Владельцу одного из ресторанов он заявил: "Наше искусство ситцевое - оно не продается!". Обещание не петь в питейных заведениях, по просьбе Пятницкого, в 1925 году дал его племянник Петр Казьмин, которому Митрофан Ефимович оставил свой хор. По рассказам, перед смертью Пятницкий написал Луначарскому с просьбой сохранить его коллектив, и тот такое обещание дал. Митрофан Ефимович скончался 21 января 1927 года, его похоронили на Новодевичьем кладбище. Хор Пятницкого существует до сих пор: он получил статус государственного, после к коллективу присоединился оркестр народных инструментов и танцевальный ансамбль. https://rodina-history.ru ПРОШЛОЕ - РЯДОМ! 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 🌳📚🔎 ✅Услуги составления родословной, генеалогического древа. 💼 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ на нашем сайте: www.genealogyrus.ru/zakazat-issledovanie-rodoslovnoj 💼 ЗАКАЗ РОДОСЛОВНОЙ в нашей группе ВК: https://vk.com/app5619682_-66437473 ✉ Или напишите нам: arhrodoslov@yandex.ru или администратору группы.