#в друг живот

[isabelle-and-the-devil]

Понякога няма нужда от рими, метафори и живописни многословия.

Достатъчно е само едно "мисля те".

[nekazanitedumibolqtnaimnogo]

И в друга алтернативна вселена, се събуждам с нетърпение всеки ден с усмивка на лице.

[knowitsforthekiller]

аз буквално съм римите си вечно в очакване да ме изпишат

[ethereum-sss]

изпусни я

и пак ще я срещнеш

колко пъти трябва

да ти казват

тези случайности с нея

че нищо не е случайно

че на всеки му е писано

да попада без да го е търсил

на точно този който заслужава

и няма нищо общо с времето

в което сте били на случки заедно

дали е дълго или пък е кратко

душите се надушват без да питат

намират се макар и непознати

между телата си и само поглед

им стига да се разпознават вечно

да се докосват даже и без допир

учудваш ли се че тя знае всичко

и слабостите ти и силите ти

и раните и недомлъвките

достига в тях и смлъква всички

които покрай теб не те разбират

страхът че ти е просто непозната

ще я пусне да си тръгне

и после какво- ще я срещнеш пак

ще се поискате но ще е късно

тя с друг ти с друга или всеки сам

пусни страха си

нея я задръж

ако си мъж

вместо празен хладилник

който складира счупени сърца

една жена когато ти е сродна

и няма аналог преди и после

се взима на секундата с любов

или пропуснеш ли я- цял живот

ще я умираш с другите напразно

Николай Владимиров

[trofysisters]

Тося

Может, по Тосе и не скажешь, но она обожала своего мужа. (It may not be noticeable, but Tosya adored her husband)

Илья такой сильный и заботливый: от волка ее защитит, в ��орядок ей одежду приведет, чтобы не стыдно было перед соседями показаться. Пусть все знают, что Тосе самый лучший муж достался! (Ilya is so strong and caring: he will protect her from the wolf, he will put her clothes in order so that she won’t be ashamed to appear in front of her neighbors. Let everyone know that Tosya got the best husband!)

А когда в закусочной, где Илья работал старшим менеджером, сломалась печка по производству котлет, он не растерялся и приготовил великолепнейшие вегетарианские гамбургеры. Тося в нем и не сомневалась: у ее Ильи кулинария на высшем уровне и обаять способен даже самых прихотливых клиентов. (And when in the diner where Ilya worked as a senior manager, the oven for producing cutlets broke down, he did not lose his head and prepared the most excellent vegetarian hamburgers. Tosya had no doubt about him: Ilya’s cooking is at the highest level and he is capable of charming even the most demanding clients)

Конечно же, Тося постоянно сравнивала своего мужа с мужем дочери не в пользу последнего. Пусть Виктор поучится готовить, а то еда у него обычная получается, без изысков. Виктор с тещей не спорил, сам собирался навык повышать, чтобы быстрее вершины карьеры достичь. (Of course, Tosya constantly compared her husband with her daughter’s husband, not in favor of the latter. Let Victor learn to cook, otherwise his food is ordinary, without any specialties. Victor didn’t argue with his mother-in-law; he himself was going to improve his skills in order to reach the top of his career faster)

А у Илоны начали бушевать гормоны: и от мужа своего хочет ласку получить, и от бывшего однокурсника, с которым когда-то роман крутила. (And Ilona’s hormones began to rage: she wants to receive affection from her husband, and from a former classmate with whom she once had an affair)

Но вскоре у нее скрутило живот. Пошла она к туалету, да там и родила. Малыша назвали Иваном. (But soon her stomach began to twist. She went to the toilet and gave birth there. The baby was named Ivan)

Новоиспеченный отец от сына отходить не желал. Кормил его, спать укладывал. (The new father did not want to leave his son. He fed him and put him to bed)

Только и остальных домочадцев кормить нужно было, поэтому Виктор отправлялся в наряд на кухню даже без указания жены-генерала. (The rest of the household also needed to be fed, so Victor went on duty to the kitchen even without the instructions of his wife-general)

Илона хоть и не любила грязную работу, но не могла всё на мужа переложить. Приходилось ей самой сыну подгузники менять. (Although Ilona did not like dirty work, she could not shift everything to her husband. She had to change her son’s diapers herself)

Хорошо, что в гости приходил Тимофей. Скучал он по сестре и родителям, а имея хороший опыт заботы о детях, помогал он и с Иваном. (It’s good that Timofey came to visit. He missed his sister and parents, and having good experience in caring for children, he helped by taking care of Ivan)

Благодаря этому молодые родители могли отдохнуть и посвятить время друг другу. (Thanks to this, young parents could relax and devote time to each other)

Что касается Тоси, то она была готова поиграть с внуком, но не более. (As for Tosya, she was ready to play with her grandson, but nothing more)

Она и так сильно уставала, ведь она до сих пор работала, пока некоторые дома сидят в своих декретах. Ездить на работу ей было тяжко, поэтому она периодически опаздывала. Уж ее-то - заслуженного градостроителя, уволить не имеют права. (She was already very tired, because she was still working while some were sitting at home on maternity leave. It was hard for her to go to work, so she was periodically late. As an honored city planner, they have no right to fire her)

Так всё ладно было в семье, что старая цыганка подкинула им на порог древнюю лампу, пользоваться которой, конечно же, никто не будет. (Everything was so good in the family that the old gypsy woman threw an ancient lamp on their doorstep, which of course no one would use)

[omw-to-eternal-freedom]

- Дядо ти ме помоли да се омъжа за него с един бонбон. Нямахме нищо, но той коленичи и ми каза: "Сега нямам нищо, само един бонбон, но ако искаш, можем да построим всичко заедно!"

Отворих бонбона, разделих го на две и го изядохме. От този момент нататък си разделяхме и споделяхме всичко. Падахме, ставахме и строяхме. Всичко заедно. Преживявали сме трудни моменти, моменти на умора, но винаги сме били един за друг. До самия край.

- Други времена бяха, бабо.

- Времето не променя начина, по който обичаш. Това, което се промени е, че вече нямате добри примери, които да следвате. Сега се страхувате от всичко. Не се жените от страх, че не можете да изградите заедно нищо. Веднага щом се скарате, се разделяте, защото тогава смятате, че ще намерите по-добър. Винаги търсите съвършенството, сякаш то съществува. Липсва ви възприемането на реалността. На щастието в малките неща. Правите тези страхотни демонстрации - пръстени на стойност хиляди евро, скъпоструващо видео за предложения за брак и тогава... именно тогава пропускате момента - онова интимно нещо, което пазите между двамата, само за двама ви и е за цял живот. Това е, което ви липсва. Смелостта да живеете живота и любовта за това, което сте, а не за това, което си го представяте. Първо се влюбвате... после заживявате заедно, без брак, пак от страх... не от любов. И после искате да промените човека, с когото сте се събрали, защото не ви харесва неговият характер. Тогава за каква обич говорим изобщо?

Защото когато има любов и разбирателство, се постига всичко. Няма нужда да променяш никого и колкото и годините да минават, и телата ви да се преобразяват, ко��ите да побеляват, любовта остава, защото виждаш твоята половинка срещу теб и можеш да кажеш на висок глас:

"Аз съм щастлив/а."

Не търсете големите фойерверки за демонстрирате колко много се обичате .

Разделете си един бонбон.

С обич от баба ви Фрида

Един бонбон и 50 години заедно.

[youroselion]

📩 Simblr question of the day: What are some of your favorite behind-the-scene screenshots? I'm throwing this out to gameplayers, storytellers, renderers and the like :) Время пришло: открывай сундук, показывай красоту закадровую❤️

Ух, идеальный момент показать все что было пропущено! Хе-хе! (Кажется будет много горячего)

Вернемся сильно назад. Вторая встреча Марни и Сержа, когда он застал её сильно пьяненьку�� на клубной веранде.

Пока Марн была в душе, Серж успел подружиться с Баллу. А после чмокнул ей ручку и убежал по делам. * Мало кто знает, но Марн до определенного времени постоянно орала на Баллу, ругала его ни за что. Ну и не только на него (хдд); Всё это продолжалось ровно до ночи с Сержем. После она успокоилась. Выводы делайте сами... ХДД

Серж почти никогда по началу не звонил и не отвечал на смс-ки Марн, но оказывался во всех местах, которые она посещала. Это было жутковато, но определенно заинтересовывало Марни еще больше.

А после были завтраки во вчерашней одежде. И в одно из таких утр случилось чудо, которое я никак не ожидала увидеть и услышать — Серж от всей души рассмеялся. [ ! эксклюзив ! ]

Было правда, очень много горячих моментов. Они меня уже даже правда задолбали... У них вообще кажется нет чувства насыщения.

Но зато я знаю точно, в какой день зачали Хавьера! Правда не знаю где именно... В сауне или в джакузи...

Как-то я уже писала, что во время беременности Марни подсела на клубничные кексы, которые ей готовил Миккель.

В день, когда Серж приехал поговорить с Марн, произошло просто что-то невероятное! Моё сердечко так растаяло! Первым делом он спросил — 'можно ли ему потрогать живот Марн?', на что Марн завелась и начала кричать, а Серж просто прижал её к себе и поцеловал... Я сидела в шоке, потому что это была автономия и после расставания у них была нулевая романтика. После этого Марн САМА предложила ему потрогать таки пузико и всё... Они прилипли друг к другу так, что полоска романтики за пару часов полностью заполнилась. А еще они также автономно поднялись наверх (в комнату МИККИ! Благо он был в отпуске и не знал... А то очень сильно бы бесновался!) и Серж всё продолжал гладить беременный живот Марн. Я чуть не плакала просто... Ну и поняла, что хоть они оба сумасшедшие два красных флага моментами, но друг без друга не могут.

Когда они были на отдыхе в Томаранге, у Марн было много беременных вредностей, в том числе ей не нравилась еда, которую для неё готовили и даже сами знакомые Сержа, к которым он её привез (ЛОЛ) И да, бегал ей за всем, что ей взбредет в голову. А Марн еще задавала ему вопросы по типу "Ты нас бросишь?", "Ты меня любишь?", "А если бы я была червем?"

Ну и напоследок, просто мои любимые скрины сейчас! :3

И ультра-мега-ласт скрин (!!) У Миккеля появилась вторая половинка!

[only-bulgarian-things]

Дано ако се срещнем в някой друг живот, този път да успеем да си тръгнем навреме. Толкова повече красота има в неизживяното, отколкото в безвъзвратно счупеното.

"Помниш ли", Димитър Калбуров

[myminiworldd]

Днес, точно 1075 дни откакто се запознахме, се събудих и осъзнах, че вече не съм влюбена в теб. Не погледнах телефона си с надежда да видя съобщение, не очаквах обаждане, не се замислих какво правиш в момента, какво би било да се събуждаме заедно...

Оправих леглото си, облякох се, отворих прозореца, направих си кафе. Навън животът продължаваше бавно и красиво – деца отиваха на училище, комшийката хвърляше боклука с цигара в уста, един дядо изнесе остатъците от вечерята и ги нареди пред бездомните котки.

Как до вчера не бях забелязвала това? Защо не съм си позволила да се насладя на този миг с дъх на кафе, липи и сутрин? А, да – защото исках теб, мислех за теб, виждах теб. И нищо друго, и никой друг.

И си давам сметка – беше страшно така да ме заслепи това обичане, че да забравя не само как се обичат другите, но и как се обича светът. А светът заслужава обичане, нищо че е объркан и шантав, а може би – именно заради това.

Днес осъзнах, че съм те изплакала - някъде между пропуснатите обаждания и онова абстинентно "а можеше да бъде", което никога не е. Може би, трябваше да те изплача, за да видя света по-ясно – свят, който заслужава да бъдеш влюбен в него денонощно.

Нещо ново се събуди в мен – мисълта, че искам да направя толкова неща – да си боядисам косата, да отида на кино…

Тогава ти звънна. Да беше звъннал ден по-рано, само ден по-рано – каква разлика щеше да има, цял живот разстояние! Но днес… Днес ще оставя телефона и ще се разходя.

"Край" се пише тихо. И не се пренаписва.

"Край", Мадлен Аспарухова

[elezdi]

Ще те намеря в друг живот, ще те наричам отново 'любов'

[summersoullll]

В някоя друга вселена се обикнахме. Останахме. Направихме си малки бебчета и те сега тичат по онази голяма морава, с гледка към морето, за която си мечтахме. Ние седим на дървените столове във формите на миди и се смеем на иронията на съдбата. В някой друг живот, обаче.

[isabelle-and-the-devil]

„То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш тялото желязно, а душата – гнила.“

Е. Пелин

[iamstonecoldbabyy]

Никой не знае по-добре от теб самия и никой не може да усети къде ти е мястото по-добре от теб. Ако разчиташ на това някой друг да избере пътя вместо теб или разчиташ някой друг да избере кое ти отива най-много, ще дойде момент в живота, в който ще се почувстваш толкова изгубен, пропилян и изхабен, че единственото, за което ще съжаляваш е времето, което си дал на другите да изживеят част от твоя живот.

[family-kincaid]

Весь день Оливия чувствовала себя плохо, очень бо��ел живот. Так что вечером поехали в больницу. Пришло время рожать.

Родилась девочка. Назвали Эйлин.

Шелдон немного не понимает. Кого-то домой принесли.

Патрик познакомил детей друг с другом, и объяснил всё Шелдону.

Шелдон очень рад, что у него появилась сестренка. Он уже хочет с ней поиграть.

[ethereum-sss]

Все гледам да взема правилното решение. Най-рационалното, лишено от емоционалността ми, която цял живот ме преебава и все ме забива в ситуации на осма глуха. И винаги, когато смятам, че съм го взела, се заравям още по-дълбоко. Понякога просто искам от себе си да избягам, да облека душата на друг човек, някоя по-лека, по-проста. Но ей го на, нямаме правото на това. Губя се, потъвам, изривам се, изтупвам се добре, все едно никога не съм била там. Не знам защо пиша всичко това, имам нужда да хвърля думите си в пространството и просто да се изпарят без разрухата от тях да попилее още някого.

Вярвате ли в предопределеното? И аз вярвам, може би към ден днешен отказвам това да ми бъде мироглед. Всичко ни води ня някъде, понякога решаваме да хванем волана в ръцете си и да сменим курса на движение. Понякога за по-добро. Понякога мислим, че е такова. Понякога само мислим, че е за по-добро, но хвърляме кал по гърбовете ни, докато бягаме, докато тичаме, докато бягаме от него и се крием, но то ни открива отново. И отново се скриваме от мислите си, но те винаги знаят как да ни открият, защото са в нас. И където и да отидеш, те идват. Те са в нас. Няма игра. Не е криеница.

Щрак.

И отново сме в капана на собствените си мисли. Ще се скрия отново, ще избягам, ще ги поръся със сол и ще ги изгоря.

Щрак.

Осъзнаваш, че това не е възможно и че не е възможно да убиеш демоните, защото чудовището не е под леглото, не е в дрешника. Постелял си му мил, уютен дом.. в теб.

[cubzikbuilds]

Я наконец вылез из салатов и удалось немного поиграть :D Как говорится, Не ИгРаЛ с ПрОшЛоГо ГоДА

В видео вы могли заметить, что Регина была в положении, но вернёмся чуть-чуть назад во времени Они уже давно задумывались о ребёнке, дом отремонтирован, средства позволяют, так что от новости о грядущем пополнении все были в восторге

Вечером пригласили друзей, чтобы поиграть в настолки и поделиться новостями

Та самая неотлипающая друг от друга парочка в любой компании

Пока друзья были заняты друг другом, Регина с Расселом полностью погрузились в игру :D

И какие же настолки без ругани :D

Рио подрос и у Регины с ним вечные проблемы, ей уже приходится просто умолять пса прекратить проказничать

Расселу было мало вечерних посиделок и на следующий день он захотел снова пригласить кого-нибудь в гости

Регина в этот момент отправилась на прогулку с Рио и встретила старого соседа, который увидя у Регины живот решил начаться делиться мудрыми родительскими советами :D

А дома противостояние продолжилось х)

Рассел устал от вечных криков и шалостей от Рио и взялся за его дрессировку