#върхове | Explore Tumblr posts and blogs

vprki · 5 months ago

Text

Аксиния Джурова: Художникът Стоимен Стоилов е гладиатор воин

Пространството на галерия „Средец“ грее с юбилейната изложба на художника проф. Стоимен Стоилов – живопис, папируси, пастели, графики, рисунки по повод неговата 80-а годишнина. В нея са изложени част от творбите му, които бяха представени в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ в родната му Варна (27 октомври – 8 декември).

При откриването на експозицията в галерия „Средец“ на 18 декември забележителният художник бе представен в емоционално слово от проф. Аксиния Джурова. Тя не само говори за яркия му талант, а и за изключителния му принос като истински лидер да представя България по света и с умението си да обединява хората на изкуството. Публикуваме го с радост и, защото тя разказва с познание и обич за смисъла и посвещението на голям артист от ранга на Стоимен Стоилов.

проф. Аксиния Джурова

„Да представя Стоимен по повод неговата 80-годишнина има много причини. Едната е, че той е оставил толкова голямо наследство, буквално необятно. Освен че сме астрални близнаци, аз съм малко по-голяма /родени са на 18 септември, тя 1942, а той 1944- б.р./, е абсолютно непростимо за един професионалист да е пристрастен. Аз съм пристрастна – ние сме приятели с него и ще си позволя да говоря абсолютно нестандартно.

От изложбата на Стоимен Стоилов в галерия "Средец"

Ще започна с един епизод, който да ме въведе в това, което искам да кажа за Стоимен Стоилов. Преди 15 години бях в Северна Италия в тази област, която е населена от потомци на българските богомили – това са италианските катари, наричат се катари. Бях там при режисьор, мой приятел – Фредо Вала, който се смята потомък на българските богомили. Неговата голяма житейска мечта, която за щастие се осъществи, беше да направи филм за богомилите и тяхната диаспора по света. През 2018 направихме 7 серии, европейска копродукция, която се излъчи в различните страни, както и в България. Но, когато отидох при него, попаднах в една българска къща, в едно населено място, което носеше българското име Остана /провинция Кунео, район Пиемонт – б.р./. Хората – около стотина души – говореха на един диалект, в който имаше много български думи. Селището беше под Монвизо, един от високите върхове на Алпите. Серджо Вала ми каза: „Да не мислиш, че аз съм единственият, който познава България, български художници, български творци, български писатели. В това село има и други, които ги познават. И отидохме в дома на Серджо Бертино. Той е италиански писател; тези, които са моето поколение, знаят, че имаше една серия на издателство „Георги Бакалов“ във Варна. Там издадоха книгата на Серджо Бертино. /Бертино, С. „Митове и легенди за морето“, Сборник. Изд. Г. Бакалов, Варна, 1981. 232 с. - б.р./.

От изложбата на Стоимен Стоилов в галерия "Средец"

Отидохме в къщата на Серджо Бертино. Той беше вече починал, но съпругата му Андреа искаше да покаже колко знае за България: хвана една книга и при изваждането на книгата видях на корицата, че илюстрациите са на Стоимен. „Това е Стоимен“, викам. „А Вие откъде го познавате?“ Започвам с този епизод, за да ви кажа колко е популярен Стоимен и не само в Италия. Това е художникът, който е правил изложби почти на всички континенти, не само в най-големите галерии по света. Където и да отидех, много често ми казваха: „Ние познаваме един художник от България“ – и това, разбира се, беше Стоимен Стоилов. На всички е известно, че той е един от големите, виртуозни рисувачи, също майстор на графичните текстове. Не само това – той е много голям творец на монументални декоративни пана, на керамични стенописи; също е голям живописец. В изложбата тук има няколко картини от Австралия, които разкриват големия диапазон на Стоимен във всички области на изобразителното изкуство.

От изложбата на Стоимен Стоилов в галерия "Средец"

Във всички тези различни жанрове, в които той се прояви през годините, на всички тези места, където харесваха неговите работи, всички контакти с видни личности, които той направи по света, има нещо много важно, което прави желано изкуството му избирано специално, не само подарявано – купувано специално за колекциите на музеите. Има една тематика, която е и в изложбата, която като червена нишка пронизва цялото творчество на Стоимен – това е всичко, което наследихме от тази земя, по която ходим, всички тези културни пластове, оставени от народи и цивилизации много преди нас; и много след нас ще бъде същото. Той тръгва от ядрото на тази земя и аргонавтите, като минава през тракийския орфизъм, през богомилите и прехвърля всичкото това наследство, правейки паралели с италианския Ренесанс, с комедия дел арте, с аборигените в Австралия, дори. Това, което прави Стоимен много дързък, много интересен, е това, че той представя България по света с нашата традиционна култура.

Скулпторът проф. Ангел Станев на изложбата на Стоимен Стоилов в галерия "Средец"

Тук ще си позволя да кажа, че трябва да признаем на Стоимен, че той има много големите приноси за добрия образ на България по света. Този израз не е мой, това го каза Петър Увалиев – когато видя нашата програма за 1300 години България и видя изложбите на ръкописи, икони, на съвременно изкуство, каза „Ето това е, което прави добрия образ на България“. Стоимен Стоилов е точно от тези художници, които много допринесоха за добрия образ на България. Защото бяха турбулентни години, имаше различни оценки за нас, за българите. Защо, обаче, точно той беше този, който получи тази чест да разпространява, да прави дифузия на българската култура по целия свят. Това съвсем не е случайно. Не само семейната среда, но и детските години, в които гладиаторските борби в Римските терми на стария Одесос са повлияли върху него, като оформят неговия характер: борбен, боец и воин. Бих нарекла Стоимен гладиатор воин. И неслучайно казвам това, защото има нещо, което точно в този ден трябва да кажем за него.

Стоимен Стоилов "Средиземноморски фрагменти III"

Защото може да си много талантлив, но ако нямаш характер и борбенност, няма да минеш през живота по този начин, по който той минава. Защото сега много говорим за лидери, много говорим за личности, но той си е един човек-личност. Не е нужно да правим департаменти и факултети за лидери – тези неща ги има около нас. Има нещо, което при Стоимен е изключително ценно за нашата култура и защо той така се реализира навън. Стоимен е от хората, които играят консолидираща роля. Той успя да поеме обществена отговорност. Ако не може да прави това, ако не можеше да балансира между партийното ръководство във Варна и желанието за свобода на варненските художници, никога нямаше да бъде лидерът на групата във Варна. И най-важното – да направи феномена „Вулкан“ – всички знаете какво значи това: фабриката за правене на печки се превърна в свободна територия, в свободна зона! Нещо, за което значителен принос има Стоимен; но защо – защото беше консолидиращ, защото успя да обедини хората, да направи екип. Той умееше да работи в екип – за това малко му помогна и спортната закалка на боксьор: нея той още в Художествената академията развива.

От изложбата на Стоимен Стоилов в галерия "Средец"

Ако, извън таланта Стоимен нямаше тези човешки качества, никога Биеналето на графиката, което първо през 1981 г. почна като обикновена изложба на графиците, нямаше да стане Международно биенале… /Догодина предстои 23-тото Международно биенале на графиката във Варна, което се открива на 14 август. Художникът е изготвил новия му статут. Крайният срок за приемане на творбите 31 март – б.р./

Тази вечер искам на приятеля и на художника Стоимен Стоилов, който прехвърля мостове – за него казват, че това е един пътник през времето, човек, който разрушава всякакви исторически граници, прехвърля нашата история в съвремието и ни дава лъч надежда за бъдещето – искам точно на него, точно заради тези човешки качества и заради таланта, който има, да му кажа, че се радваме, че празнуваме 8 декади, влиза в 9-ата. Пожелавам му още толкова декади напред, а на всички, които са тук – да има повече такива хора, за които да кажем, че са личности, без да са завършили нито департаменти, нито университети. Приятно гледане!“

Проф. Аксиния Джурова

Стоимен Стоилов "Алегория на морето"

Към изложбата има великолепен каталог „80 години Стоимен Стоилов“ с творби на художник по повод голяма му експозиция в Градската галерия във Варна, издаден от община Варна с финансовата подкрепа НФК.

Стоимен Стоилов е роден на 18 септември 1944 г. във Варна. Завършва графика и илюстрация в ВИИИ „Николай Павлович“, сега Художествената академия при проф. Владислав Паскалев (1972).

Художникът на варненското издателство „Георги Бакалов“ Иван Кенаров му предлага още като студент да се върне във Варна и да рисува илюстрации на книги - на Гьоте и Робърт Бърнс. Стоилов е автор и на илюстрации и оформление на над 50 книги, между които стиховете на Пенчо Славейков и Димчо Дебелянов.

Стамен Стоилов по времето на групата "Вулкан"

През 1975 г. във Варна, една стара сграда от тридесетте години на ХХ век, останала тогава в самия център на града, се превърна в база на художниците и в едно от най-добрите графични средища у нас. Всичко това разбира се, не прави от само себе си ��ази „свободна територия на изкуството“, наречена по-късно Фабрика „Вулкан“, в която група млади графици и художници, между които Стоимен Стоилов, Георги Лечев, Ванко Урумов, Петьо Маринов, Милко Божков, Венцислав Антонов, се поселват, ремонтирайки я, създавайки първите ателиета и обединявайки около себе си и други техни кълеги. И въпреки различната им посока, част от тях бяха завършили във Велико Търново, други в София, трети, присъединили се малко по-късно към тях, като Димитър Трайчев – в Москва, Мария Зафиркова, те бяха едно обединение, постигнато благодарение на изключителните професионални и лични качества на своя лидер Стоимен Стоилов. Този, който със своята толерантност, организационна гъвкавост и контакти, успя да консолидира разноликите, експанзивни и в много случаи абсолютно непредвидими като реакции и изяви варненски художници, да ги импулсира в създаването на петото в Европа международно графично биенале, събрало най-добрите в тази област от света, и не без значение да допринесе за митологията, създала се около Фабрика „Вулкан“. Не случайно битката около нейното оцеляване в началото на 90-те години предизвика така силни реакции от страна на самите художници и на гилдията въобще.

Стамен Стоилов цикъл картини от Австралия

„Вулкан беше явление. Истински „вулкан“ в художествения живот на България по онова време. Много автори се изградиха като имена и стилистика именно там. Вулкан беше творческа лаборатория за обмен на идеи, смисъл и вяра в изкуството“. Споделя Стоимен Стоилов.

А забележителният художник Милко Божков, за когото сме писали неведнъж във „въпреки.com” е споделял не само пред нас: „Във Вулкан бяха събрани много и добри художници. Ние не се деляхме, имаше общност, бяхме приятели. Академията ме научи да рисувам, Вулкан ме направи художник. Във „Вулкан“ получих един от трите големи жеста в моя живот. Той е, когато Стоимен раздели ателието си с мен��.

През 1991 г. Стоимен Стоилов получава престижната награда „Готфрид фон Хердер“ за цялостно творчество на Университета във Виена. Малко по-късно запалват ателието му във Варна. От същата година той се премества да живее и твори във Виена.

Стамен Стоилов "Имигрант"

През 2009 г. е удостоен с титлата „професор” от Австрийската държава за изключителни заслуги за развитието на нейната култура и изкуство. Три години е художник на Дунавския международен фестивал на изкуствата в Австрия. След конкурс е избран да визуализира годишнина на Виенското метро - в творбата са изрисувани над 200 емблематични за този град фигури - от Хофбургите, през Моцарт, Щраус, Фройд, Елиас Канети до днес.

Има самостоятелни изложби в двореца „Порчия“ и в музея „Егон Шиле“ в Австрия, в „Лайъм алън мюзиъм ъф арт“ в САЩ, в Пърт, Западна Австралия, както и из цяла Европа. Негови произведения притежават Музеят „Албертина“ във Виена, австрийското Министерство на външните работи, Френската библиотека и Фондът за съвременно изкуство към Лувъра в Париж, Конгресната библиотека във Вашингтон, Градската библиотека в Ню Йорк, Колекциите на университетите Принстън и Йейл, Колекцията „Джаф” на Университета „Флорида – Атлантик“, музеят „Пушкин" и Третяковската галерия в Москва, редица частни колекции и други.

Стамен Стоилов "Карнавал във Венеция"

През 1980 г. Стоимен Стоилов създава първата монументална рисувана керамика в България „В света на Йовковите герои“, 80 кв. м, за Дом-паметника „Йордан Йовков“ в Добрич.През 2018 г. рисува внушителното пано рисувана керамика „Стената на символите“,4 x 4 м за Икономическия университет във Варна по повод 95 г. от създаването му и 100-годишния юбилей на академичната сграда.

Във Виена монументални картини на художника има в ООН - в Атомната агенция и в ОССЕ.

Името му фигурира в “Benezit” - най-старата френска енциклопедия за изобразително изкуство.

Стамен Стоилов на изложбата си в галерия "Средец"

Изложбата в галерия „Средец“ се осъществява с подкрепата на Министерство на културата, Посолство на Република Австрия в България и Община Варна. Тя продължава до 24 януари 2025 година. След това ще бъде експонирана в Дом „Витгенщайн“ във Виена. Тогава ще бъде показан новият документален филм на Георги Тошев “Щастие на върха на молива”, посветен на 80-годишнината на Стоимен Стоилов. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков и архив

#Стоимен Стоилов #Аксиния Джурова #Критичен поглед

0 notes

iwatasblog · 6 months ago

Text

Влюбвам се в океани,

във върхове,

в най - острите скали,

в пустини,

в небета,

в космоси,

а те ми предлагат езерца,

хълмове,

плажове,

свлачища,

полета,

паркове.

И между нас няма как да

стане

нито в този,

нито в предишен,

нито в бъдещ живот

и няма проблем,

тъй или иначе някои

хора просто толкова

си могат.

Нищо лично.

-ivagadjenakoff

#love

0 notes

lemaclinic · 9 months ago

Text

Човекът обикновено има 12 кътника, включително 4 мъдреци. Тези зъби са от съществено значение за смачкване на храната и подпомагане на храносмилането. Поддържайте усмивката си здрава! Чудили ли сте се някога колко кътника се крият в устата ви? Тези важни зъби играят ключова роля в дъвченето и храносмилането, но много от нас пренебрегват тяхната значимост. В тази статия ще разкрием интересната анатомия на нашите кътници, техния брой и тяхната важност за нашето зъбно здраве. Въведение в кътниците Кътниците играят ключова роля за нашето зъбно здраве и цялостното храносмилане. Тези големи, плоски зъби, разположени в задната част на устата, са специално проектирани за смачкване и дъвчене на храната. За разлика от други видове зъби, кътниците имат широка повърхност с множество върхове, което ни позволява ефективно да разграждаме сложни хранителни частици. Разбирането на значението и функционалността на кътниците може да помогне на хората да поддържат по-добра орална хигиена и да вземат информирани решения за своята зъбна грижа. Видове кътници в човешкото съзъбие Човекът обикновено има три вида кътници, всеки от които изпълнява специфична роля в процеса на дъвчене. Тези кътници се различават по форма, размер и брой. Видовете включват: Първи кътници: Това обикновено са най-големите и най-силни кътници, разположени непосредствено зад предкътниците. Те пробиват около шестгодишна възраст и са от съществено значение за ефективното смачкване на храната. Втори кътници: Тези кътници се появяват около дванадесетгодишна възраст и продължават процеса на смачкване. Те са малко по-малки от първите кътници, но изпълняват подобна роля в храносмилането на храната. Трети кътници (Мъдреци): Тези кътници обикновено излизат в късна юношеска възраст или ранен зрял период, около 17 до 25 години. Често се премахват поради проблеми с пространството или защото не могат да изникнат правилно, тъй като много хора нямат достатъчно място в устата си за тези допълнителни зъби. Всеки вид кътник допринася за сложния процес на дъвчене и разграждане на храната, подчертавайки тяхното значение в човешкото съзъбие. Брой кътници в зъбите на възрастен човек Възрастните обикновено имат общо 12 кътника в зъбната дъга. Тези кътници са разположени в задната част на устата и са от съществено значение за ефективното дъвчене и смачкване на храната. Кътниците са разделени на три вида: първи кътници, втори кътници и трети кътници (често наричани мъдреци). Ето разпределението на броя на кътниците: Вид на кътникаКоличествоПърви кътници2Втори кътници2Трети кътници (Мъдреци)2 Кътниците се появяват по двойки на горната и долната челюст. В общи линии това означава, че повечето възрастни имат 6 кътника на горната челюст (3 от всяка страна) и 6 на долната (също 3 от всяка страна). Въпреки това, наличието на мъдреци варира; някои хора може да ги премахнат поради проблеми с изникването или други зъбни проблеми. Ролята на кътниците в дъвченето и смачкването на храната Кътниците играят ключова роля в храносмилателния процес. Те са предназначени да дъвчат и смачкват храната на по-малки парчета, което улеснява храносмилателната система да обработва хранителните вещества. Широките и плоски повърхности, снабдени с множество върхове, улесняват ефективното смачкване, за разлика от другите видове зъби. ФункцияЗначениеДъвченеПрави храната по-лесна за преглъщане и храносмиланеСмачкванеРазгражда сложни хранителни структури на по-малки парчетаСмесено обработване на хранаРаботи със слюнката за улесняване на ензимното разграждане Без здрави кътници, хората може да имат затруднения с правилното дъвчене, което да доведе до проблеми с храносмилането и потенциални хранителни дефицити. Следователно, поддържането на здравето на кътниците е от съществено значение за общото благополучие. Развитие и поникване на кътниците Развитието и поникването на кътниците е интересен процес, който започва в ранна възраст. Кътниците са големите, плоски зъби, разположени в задната част на устата, и играят ключова роля в смачкването на храната за храносмилане.

Първият комплект кътници, известни като първични или млечни кътници, обикновено поникват между 13 и 19 месеца. Тези млечни кътници в крайна сметка ще паднат и ще бъдат заменени с постоянни кътници. Постоянните кътници обикновено започват да поникват около шестгодишна възраст. Този първи комплект постоянни кътници често се нарича шестгодишн�� кътници. Докато децата продължават да растат, техните усти се развиват допълнително, което позволява поникването на допълнителни кътници, включително вторите кътници около 12-годишна възраст и третите кътници, известни като мъдреци, които поникват в късна юношеска възраст или ранна зрялост. Познаването на времето, когато тези зъби обикновено поникват, може да помогне на родителите и настойниците да следят зъбното развитие на детето. Често срещани зъбни проблеми, свързани с кътниците Кътниците са от съществено значение за правилното дъвчене и цялостното орално здраве, но могат също да страдат от различни зъбни проблеми. Ето някои често срещани проблеми, свързани с кътниците: Кариеси: Кътниците имат множество жлебове и ямки, което ги прави податливи на кариес. Редовните зъбни прегледи и правилната орална хигиена могат да помогнат за предотвратяване на кариеси. Заседнали зъби: Мъдреците често остават заседнали, което означава, че не пробиват напълно през венците. Това може да доведе до болка и да изисква хирургично изваждане. Заболявания на венците: Зоната около кътниците може да бъде трудна за почистване, което ги прави уязвими на заболявания на венците. Поддържането на добри навици за миене на зъби и използване на конец за зъби е от съществено значение за предотвратяване на това състояние. Пукнатини и фрактури: Силните захапки могат да причинят пукнатини в кътниците, което може да изисква възстановително ��ечение за запазване на здравето на зъба. Осъзнаването на тези проблеми може да насърчи хората да търсят редовна зъбна грижа и да поддържат своите кътници в добро състояние. 1. Колко кътника обикновено имат възрастните? Възрастните обикновено имат 12 кътника, които включват 6 горни (максиларни) и 6 долни (мандибуларни) кътника. 2. На каква възраст обикновено поникват кътниците при децата? При децата първите кътници обикновено поникват около 6-годишна възраст, последвани от вторите кътници около 12-годишна възраст, а третите кътници (мъдреци) обикновено поникват между 17 и 25 години. 3. Каква е целта на кътниците в човешката уста? Кътниците са предназначени за смачкване и дъвчене на храната, което ги прави от съществено значение за правилното храносмилане и хранене. 4. Възможно ли е някои хора да имат по-малко от 12 кътника? Да, някои хора може да имат по-малко от 12 кътника поради генетични фактори, изваждане на зъби или проблеми с развитието, които засягат растежа на зъбите. 5. Какво се случва, ако кътниците бъдат изгубени или трябва да бъдат извадени? Ако кътниците бъдат изгубени или извадени, това може да доведе до затруднения при дъвчене, неправилно подреждане на останалите зъби и други зъбни проблеми. Зъболекарите често препоръчват лечения като мостове, протези или импланти за замяна на изгубените кътници.

0 notes

vasetovp · 9 months ago

Text

"...ние не можехме да видим Беломорска Тракия, Пирин, Рила и Балкана, ала гледахме сърцето на Родопа, оградено от пръстена на пожарите. А имаше да се гледа много, защото Родопа е велика планина, та има голямо сърце.

Връх зад връх и било зад било се редяха на юг, на запад и на север от нас. И в синевината на вечерния здрач планината приличаше на вледенено море и белозелените пасища приличаха на петна пяна, а тъмнозелените гори — на морски бездни. И ние виждахме само гребените на вълните, а долините и реките, които слизаха между тях, не се виждаха. И високи била скриваха нови върхове зад себе си.

Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед. Няма връх, на който да се изкачиш, та да я познаеш с един поглед. Трябва да я извървиш и да я изстрадаш, та после да я събереш в сърцето си и да я погледнеш — ала трябва да имаш сърце на орел. Не можеш да видиш Родопа с очите си, трябва да я видиш със сърцето си. Със затворени очи, в себе си."

Антон Дончев – „Време разделно“

0 notes

forexmastertrader · 11 months ago

Text

Дневен Форекс Анализ -17.07.2024

Дневен Форекс Анализ -17.07.2024 Dow Jones Industrial Average имаше най-добрия си ден от повече от година във вторник, затваряйки на нови рекордни върхове, подкрепени от по-добри от очакваните данни за продажбите на дребно и множество предимно оптимистични тримесечни печалби от корпорации. В 16:00 ET (20:00 GMT) Dow Jones Industrial Average се повиши със 742 пункта, или 1,9%, отбелязвайки…

#Crude Oil #EURUSD #GBPUSD #GOLD #валутен анализ

0 notes

purple-little-fairy · 1 year ago

Text

МОЛИТВА

Господи, моля те не за чудеса и за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Моля те за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно да планирам деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за наслада от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените от миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да върви гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някого, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а онова, което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

~ Антоан дьо Сент-Екзюпери

*Тази малко позната молитва е написана в един от най-тежките периоди от живота му.

1 note · View note

mihaylovblog · 1 year ago

Text

161 години от рождението на Алеко Константинов (1863 – 1897).

Неговият паметник в Пазарджик, който е открит на 23.V.1937 година. Изграден с доброволните дарения от туристическото дружество „Белмекен“ в Пазарджик.

Автор е архитектът Костадин Мумджиев, който проектира множество сгради в Пазарджик и София, а барелефът е изработен от скулптора Михайло Парашчук.

Извитата стена и наклон от лявата му страна символизират планинска пътека, с което се прави връзката с природата. Пиедесталът е връзката с непокорените от него върхове. Композицията �� поставена в Пазарджик, тъй като край село Радилово Алеко Константинов е убит.

#bulgaria #българия #българскаистория #българска история

1 note · View note

magdalenagigova · 2 years ago

Text

Пламен Старев и Кристиан Минчев бродиха "21 уикенда" из България

„21 уикенда“ – наниз с 21 истории от цяла България С��ед успеха на „17 уикенда“ Пламен Старев и Кристиан Минчев продължиха да подреждат огромния пъзел на държавата ни, за да се усети многовековния й ритъм, да се видим като едно цяло, не като море и планини, градове и села, върхове и долини… Не като „прекрасна“, с „изумрудено море“, с „невероятни красоти“… Зад клишетата стои държавата, която в…

View On WordPress

#"21 уикенда"#Кристиан Минчев #Пламен Старев

0 notes

magdalendia · 2 years ago

Text

Фестивалът "Open Buzludzha" - отидох заради музиката и развлеченията, прибирам се с кауза!

За трета поредна година фондация "Проект Бузлуджа" организира незабравимо преживяване в горите и поляните край връх Бузлуджа, за което аз научих едва преди няколко месеца, макар че се самочисля към най-верните почитатели на паметинка. Трябва да стане ясно от сега - това не беше фестивал, организиран от никаква партия, нито в подкрепа на която и да е политическа идеология. Това не беше и фестивал за купонясване на пияна глава и ядене на кюфтета и кебапчета. А всъщност какво беше?

Истината е, че когато стане дума за социалистически паметници у нас, може да се стигне до доста ожесточени спорове, които често да доведат до възможната истина кой и защо докара държавата в това положение. Изобщо като споменеш времето на социализма в разговор навлизаш в много опасна зона, тъй като има голям шанс да попаднеш на пръвърженици или противници, а ако пък случиш и на представители на едно и също място по едно и също време - тежко ти и горко ти. Някои мои приятели директно заклеймиха този фестивал като сбирка на комунистите и дори не му дадоха шанс. Аз не се обвързвам нито със "за"-то, нито с "против"-то, но има нещо в тоя паметник, което ме омагьоса от мига, в който го видях преди 6 години за пръв път на живо и да прекарам три дни и вечери из околностите му, които са прекрасната зеленина на Стара планина, ми се стори доста приключенско. Бях мотивирана да отида там заради възможността да гледам светлинното шоу, прожектирано на самия паметник и да слушам рок, инди и RnB на живо и на открито. Оказа се обаче, че открих много повече на този фестивал и дори смея да кажа, че е най-хубавото събитие, на което съм попадала тази година.

Ден 1 - Откриване на фестивала

Поели сме на дълъг път от Варна до Казанлък с кола. Облаци са надвиснали над Казанлъшката котловина. А пък ние така се бяхме настроили за купон. От апартамента ни, на четвъртия етаж на сградата се разкрива панорамна гледка към Стара планина и всичките й околни възвишения и върхове. Шипка се извисява, ветрогенераторите по склоновете край Бузлуджа, а самата Бузлуджа я няма. Само тя единствена е обвита в гъсти облаци. Голям късмет да му се не види!

Качваме се горе с колата. От паркинга, оказва се, има малко бусче, което извозва хората към фестивалната поляна, а от там и към връх Хаджи Димитър. Старото име на този връх е Бузлуджа, но тъй като на този връх се е сражавала четата на Хаджи Димитър през 1868г., той бива кръщаван в негова чест. Иначе името Бузлуджа от турски означава "леден връх". Доста си отговаря на действителността. Вятър фучи, мъгла е обладала всичко наоколо и тук-там сред дърветата се виждат палатките на първите настанили се в лагера на фестивала. А студът е съвсем неочакван за средата на август и ние като едни варненски деца сме си взели летните дрешки, с малко изключение и някоя-друга есенна, че ако СЛУЧАЙНО е студено в планината, нале. Е, ами не съвсем случайно, баш си е студено. И влажно, и мъгливо, и мрачно, абе пълна програма. Качва ни автобусчето горе на върха, слизаме с още 5-6 човека, които и те са отишли горе да видят к'во става, а той паметника дей? Ми ня'а го. От мъглата не се вижда и на 10 метра пред теб, така че можем да си го въобразим, че е там. Ама за мен това не е ново. Аз първият път, в който ходих да го видя през 2017-та пак го заварих сред гъста мъгла, така че получих съвсем реалистично дежа вю.

Ден 2 - За района на Казанлък и Бузлуджа

Програмата тече на пълни обороти още от сутринта, а днес за щастие небето е ясно и слънцето дава всичко от себе си. В 10 и половина се качваме горе и заварваме съвсем различна обстановка: нареждат се всички павилиони с храна, напитки, арт работилници, на главната сцена музикантите тестват звука, изобщо цари оживление на фестивалната поляна.

Отиваме в горичката наоколо, за да слушаме лекции, които специалисти от различни направления и сдружения са ни подготвили. Научаваме много интересни неща за традиционните страопланински къщи от архитект, който се занимава с тяхното проучване, поддържка и възстановки. После пък историк от Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа" ни разказва за обсадата на връх Шипка покрай Руско-турските войни от 19в.

Срещнахме и Бедрос Азинян - един от тримата фотографи на дом-паметника "Бузлуджа", както се е наричал в периода на своя разцвет. Бедрос ни разказа, че сторежът на паметника е започнал през 1974г. и е бил спонсориран от дарения (задължителни дарения!) от народа и издгинат с помощта и доброволчеството (задължително доброволчество!) на бригадирите и сторителните войски. Строежът му е струвал около 15 млн. лева, което в днешно време се явява някъде около 93 млн. Завършен е през 1981г. и функционира до падането на режима през 1989г. като туристически обект. Оказва се, че през тези 8 години, в които е работил на пълни обороти, посещенията са били организирани и регулирани. За да посетиш паметника, е трябвало да резервираш час 3 месеца предварително! Ежедневно автобуси са откарвали туристите от паркинга до върха, където е паметника. Екскурзовод е развеждал групите из коридора и залата с мозайките като всяка обиколка е траела 45 минути.

След това ни се представи архитект Дора Иванова, която открива паметника през 2014г. и създава фондация "Проект Бузлуджа", чиято цел е опазването и развитието на сградата, в контраст с едно от общоприетите мнения, че трябва да бъде разрушена или пък прикрита заради противоречивия период, през който е сътворена. В интерес на истината, разрушаването на тази емблематична сграда за следвоенния модернизъм в България би било лекомислено и крайно ненужно, тъй като всички дефекти по нея са козметични, а конструкцията й е стабилна и здрава. Все пак да не забравяме, че строителните гиганти на социалистическия брутализъм и модернизъм са строени за вечността и за идните поколения, тъй като в основите си тази идеология предвижда вечни успехи и утопия за цялото човечество.

Идеите на фондацията са много амбициозни и представят едно светло бъдеще за паметника, който може да се използва за най-различни образователни и културни цели. Представиха чертежи и 3D компютърни проекти на възможни варианти за интериор и екстериор на сградата в бъдещето. От години работят с рестваратови от Мюнхен и Атина, както и от БАН в София по запазването на мозайките в голямата зала и коридора, който обикаля в кръг от външната й страна. Мозайките са творение на изкуството, детайлни, цветни и красиви - или поне това, което е останало от тях. Времето, а и човешката намеса, доста са допринесли за тяхното разрушаване. Между другото, първата работа на противниците на социалистическия строй след неговото падане през 1989г. е да изронят мозайките с лицето на Тодор Живков. След това бива изнесено всичкото оборудване - мебели, отопление, килими и т.н.

Далеч от всякакви политически стремежи, идеята на "Проект Бузлуджа" е това пространство, съчетало в себе си времето на социализма и прехода, да бъде запазено такова каквото е, за да покаже съвременната ни история. Дора и всички парт��ьори на фондацията й не целят да реставрират и да възвърнат първоначалния облик на паметника. Те гледат на Бузлуджа от архитектурна и културна гледна точка и съзират много потенциал в мястото - сред някои от идеите са изложби, концерти, конференции, лекции, обучения, които да се състоят в голямата кръгла зала. Всички пространства във сградата, включително мозайките по стените, няма да бъдат престроени в тяхното начално състояние, а ще съчетават действителност с технологии. Например, 3D прожекции по стените ще показват как са изглеждали те в оригиналния си вид с мозайките. Самият факт, че стотици чужденци биват привлечени от паметника всяка година, показва, че при една добра поддръжка, можем да имаме една страхотна забележителност, която да оживи цял район със себе си. Впрочем тук е добре да се уточни, че БСП нито подкрепят, нито спират развитието на този проект, а собственикът на паметника е областният управител на град Стара Загора. Истината е, че фондацията към проекта има възможност и средставата да отвори паметника за посещение, но самият областен управител не позволява. Обяснение няма. Просто не.

За вечерния концерт в събота на главната сцена се изредиха няколко съвременни български музиканти, но звездите на концерта бяха Керана и космонавтите - група, която открих съвсем наскоро и то именно покрай проучванията и подготовката ни за този фестивал. Съществуват от 3-4 години на родната сцена и внасят свеж въздух в българската музикална сцена, която през последните години страда от очевидна еднаквост и баналност и който се възхвалява голи тела, финансови успехи и комплекси. Керана, вокалистката им, е абсолютна стихия и беше събрала цялата енергия на Космоса в себе си и я раздаваше на всички. Впечатляващо беше, наистина, тъй като един вокалист не е просто певец. Той донякъде е лицето на групата и държи връзка в публиката на концерт. Като цяло музикантите показаха страхотна химия помежду си. И не само един с друг. Те следяха и настроението на публиката и през цялото време и концертът при тях беше двустранен процес - контактът с публиката беше постоянен. А стилът им съчетава алтернативен рок, ска, ню метъл.

На следващите две снимки може да видите и макета, който подробно показва конструкцията на паметника и който някога би бил изложенв главното фоайе, ако бъде той отворен за посещения.

Ден 3 - Изоставени сгради с втори живот

И в съботния ден времето е благосклонно нас, дори надмина по слънцегреене и температури предишния ден. Снощи Керана и космонавтите взривиха публиката с невероятно представяне и спечелиха и мен като техен почитател. Никога не съм виждала такова нещо в България - нито като контакт с публиката, нито като присъствие на сцена, нито като иноватирност и идейност от към музикален стил. Тази банда внася свеж въздух в българската мейнстрийм музикална сцена, която през последните години страда от очевидна еднаквост и баналност. Макар че открих страшно много интересни неща за групата и самата Керана, няма да ги анализирам и възхвалявам повече, защото ще сменя рязко темата на поста, но все пак.

А днес темата на лекциите в горичката беше свързана с вдъхването на втори живот на изоставените сгради в няколко населени места в България. Паметникът Бузлуджа и намеренията на фондацията "Проект Бузлуджа" далеч не са единствения пример за добри намерения на мотивирани и будни граждани. Най-интересното е, че те всъщност са постигнали големи успехи и изслушвайки историите на всички в този ден, аз наистина се обнадеждих, че има надежда за България. Общото между всички представени обекти е незаинтересоваността и неангажирането на институциите с тяхната поддръжка и преизползване и желанието и вярата на обикновени хора със знания и амбиция да превърнат тези занемарени сгради в места за представяне на изкуство и култура. Ето за кои места става въпрос.

Топлоцентрала в София. Стара топлоцентрала в Южен парк в София, забравена през годините, която екип от доброволци успява някак си да извади на бял свят от всички храсти, които са я завладели в комбинация с бездомници и превръща в център за съвременни изкуства. Сега тя е обновена, чиста, светла и просторна, а вътре в нея редовно се провеждат спектакли, изложби, концерти, представени от съвременни български творци.

Бункера "ReBonkers" във Варна. Сграда на приблизително 200 години, служила за бункер за боеприпаси на османците през 19в., която се намира край Аспаруховия мост. През 90-те е служила като клуб за концерти на алтернативната рок и хардкор музикална сцена във Варна, но в последствие бива изоставена. Подобно на горния обект, доброволци се захващат да пропъдят самонастанили се ромски семейства и бездомници, а и да сложат край на тъмните нечестни сделки, които се случват на нейна територия. Интересно е, че година след почистването, те отново влизат в нея и заварват долу-горе същото положение - обособени места за тоалетни насред боклуците и спални с прогнили матраци. Тогава изхвърлят 30 камиона с биологичен отпадък - 30 камиона! - една година след почистването. Сега "ReBonkers" е прероден в културен център за социализация на творци и почитатели на изкуството.

Старата мелница в с. Кърпачево. Още една впечатляваща история за втори живот на стара сграда. Неправителствената организация сдружение "Деветашко плато" работи за възстановяването на живота на селцата край платото. Сега Старата мелница е място за концеренции, обучения, изложби на местното творчество - каретата и дантелите на бабите, сбирки на пенсионерите, а с това се създава оживление за целия район.

Вечерта се изкачихме през гората до паметника, за да наблюдаваме залеза от там, а и светлинното шоу. И през трите вечери на всеки два часа за 10 минути MP Studio ппредставяха 3D mapping върху самия паметник, който разказваше визуални истории, показваше миналото и бъдещето на паметника, вътрешността на паметника, паметника като космически кораб и като абстрактна амалгама от светлини и ефекти и сякаш в един момент започваше да се топи пред очите ни.

Ден 4 - Фестивали с кауза

Последен ден - отново слънчев и дори най-топъл сравнение с всички останали. Още от сутринра хората се разотиват - събират се палатки, разнасят се спални чували, торби, чанти из пътеките и поляната. След 3 дни и 3 нощи купонясване е настанало такова спокойствие, че чак по-голяма част от лагерниците в гората изглеждат малко гузни. Имам си наум и, че край Бузлуджа през цялото време имаше концерти, включително до ранни зори (3-4ч.), така че е вероятно голяма част от тях въобще да не са спали добре през това време.

Ние се отправяме пак към горичката с рогозките и възглавниците върху листата за една последна доза оптимизъм и надежда за България. Днес лекциите са на тема "Фестивали с кауза" и научаваме, че функцията на един фестивал не е забление или реклама, а когато става дума за изкуство и архитектура, какъвто е фестивала в Бузлуджа, те целят да представят цяла една идея. Временни инсталации като места за почивка, изложби, пейки, фасади и т.н., изложени за временно, докато трае еуфорията покрай фестивала, целят да покажат на обществото как едно изоставено или занемарено пространство би могло да изглежда през цялото време. В тази връзка ще спомена и няколко инициативи, които се занимават с "разхубавяване" и поддръжка на такива обществени пространства, за които общините и институциите нехаят.

Сдружение "Деветашко плато", за което споменах по-горе, освен че е възстановило Старата мелница, привилича множество туристи и обединява местните жители с различни фолклорни събитие и впечатляващ джаз фестивал. В началото никой не е предполагал, че интерес към джаз на село, ще има, но вместо очакваните 20-30, на първото издание на фестивала се появяват около 600! -> https://www.devetakiplateau.org/

Създателите на "ReBonkers имат идеята да се съдаде арт квартал "Таляна" във Варна по подобие на Капана в Пловдив. Гръцката махала и старата част на Варна, където евентуално ще се заформи Таляна, оживяват с множество събития и изложбни покрай фестивала "БУНА", който цели да покаже как може да изглежда варненския арт кварта. -> https://bunavarna.com/bg/

Фондация "Колективът" прове��да инициатива "Реките на града" в различни градове, където има реки. Целят да обединят хората и природата, градовете и реките, запалвайки гражданите по идеята реката да се превърне в място за отдих, почивка, място свободно от плевли, боклуци и заблатяване. Организират фестивали край реките като поставят временни скулптури, лампички, пейки с масички, който да илюстрират как речните пространства могат да еволюират в нещо красиво. -> https://kolektiv.bg/

Бар "ТАМ" във Велико Търново пък за втора поредна година организира фестивала "48 часа Варуша Юг", с който обединяват в обща кауза жителите на цял квартал, обхващащ стария град на бившата ни столица. Когато собствениците на бара се преместват от центъра в квартал Варуша, те решават да се запознаят със своите съседи и да проучат какво искат да имат в своя квартал. Оказва се, че хората искат плаж на река Янтра, пешеходна улица, пространства за игра на децата. Обединени от момчетата от ТАМ хората в квартала се мобилизират да почистят реката и да обособят малък плаж, да се включат в инициативите свързани с фестивала като добворолци и заедно да работят за подобряване на условията на живот в квартала си. Впечатляваща е историята за незаинтересования от дейността на организаторите кмет, който в последствие от магазинерите в квартала разбира за цялата еуфория. Едва тогава решава да е проактивен и общината да се включи "активно." -> https://tamvt.com/

#reviews #history #music

0 notes

vprki · 9 months ago

Text

РЕФЛЕКСИИ: „Акустична версия“ на „Аполония“ – среща на върха

Има концерти, които очакваш с особено вълнение и които преживяваш по съкровен начин. Това са събития, които те променят и осмислят. Това са онези срещи с голямото изкуство, зад чиято непредсказуемост прозират стаени емоции, познание и неподозирани възможности. Тези концерти се случват рядко, а споменът за тях те белязва завинаги. Написа за „въпреки.com” Таня Иванова, радиоводеща в JAZZ FM за концерта на „Акустична версия“ на фестивала „Аполония“ в Созопол.

„Акустична версия“ - една от най-важните и знакови групи в българския джаз, въздейства така от десетилетия на своята публика. Макар и да не свирят често с тази формация нейните създатели - пианистът Антони Дончев и барабанистът Христо Йоцов, отдавна са се превърнали в еталон за майсторство и овладяване на тънкото изкуство да балансираш интелектуалната и емоционалната страна на музиката, без да правиш компромиси и така да отваряш нови пътища за съпреживяване и комуникация.

Христо Йоцов

„Едно време ни казваха, че сме братя, а аз мисля, че с Тони сме партньори. Само смъртта ще ни раздели. „Акустична версия“ не е проект за година-две и след това да остане в историята. Това се оказа една пожизнена потребност. Тази група не свири през ден, а много рядко и всъщност това по някакъв начин я крепи да съществува във времето.“ - Христо Йоцов

Концертът на „Акустична версия“ в програ��ата на 40-то издание на Празници на изкуствата „Аполония“ беше събитие, предварително натоварено с историческа стойност. Късната изява в съхранилия миналото по един много обогатяващ начин Археологически музей в Созопол събра прочутото дуо с техния специален гост – басиста Петър Славов. Най-страстните почитатели на групата си спомнят неговото участие (макар и за кратко) в „Акустична версия“ през 90-те години преди да замине за САЩ, за да продължи образованието си в Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. Като свидетелство за това партньорство от онзи период е албумът Dum-Ba-Ta, издаден през 1999 г. Следващите години бележат възхода в кариерата на Петър Славов, неговото израстване, установяването му в силно конкурентната среда на Ню Йорк и успехите му на международната сцена. От своя страна Антони Дончев и Христо Йоцов продължиха към своите музикални върхове, заедно и поотделно, утвърждавайки се като едни от колосите в българската музика.

Преди няколко дни тримата се събраха в този състав за „Аполония“ за първи път от четвърт век насам, за да представят пред препълнената и нетърпелива зала своя оригинална музика. Звукът на „Акустична версия“ е запазена марка. Четирийсет години след създаването си, формацията все така продължава да провокира със своята музика, отличаваща се с неконвенционалност, дълбочина и комплексност, примесена с изящество.

Пред нас на сцената застанаха трима ярки индивидуалности, личности с много различен темперамент, всеки от тях с огромен професионален опит и за изумление на публиката вълнението им беше неприкрито, защото тук надделя радостта от настоящия момент и тя беше тази, която ги обедини в едно цяло, оставяйки настрана време и географски разстояния и създавайки усещане за заедност, за единство в името на музиката.

Антони Дончев

„Това, което много ме впечатли снощи, е усещането за някаква общност с хората, които бяха на концерта, усещането, че като че ли нашата музика по някакви неведоми пътища е достигнала до тях. Аз не мога да дам обяснение как се случва това, но според мен, то е най-важното нещо за един концерт – своеобразното сливане на артистите с хората, които са в публиката. Тогава се получава някаква магичност, която излиза извън рамките на конкретната сцена. Вероятно, това е и причината ние да обичаме да свирим, защото това, което се случва тогава, далеч не свършва с края на един концерт. То остава в нас и по някакъв начин ни захранва и ни помага в живота.“ - Антони Дончев

Виртуозността и задълбочеността на Антони Дончев не познават граници. Неговото музициране в онази вечер изпъкваше с благородство, особено обаяние, изтънчена лиричност и огромна щедрост. Пламът на Христо Йоцов, неговата жизнерадост и постоянна готовност за игра подсилваха въодушевлението в залата, а енергията му беше толкова увличаща, че нямаше как да не ѝ се оставиш доброволно да те поведе, въпреки че тя понякога напомняше за силата на природно бедствие. Връзката на Петър Славов с неговия инструмент е забележителна. Перфектната му интонация и покоряващият му тон с лекота те приобщават и те правят съпричастен към случващото се на сцената, а самият език на тялото му често предизвикваше асоциации за танц с контрабаса.

Христо Йоцов и ��етър Славов

Тези трима брилянтни инструменталисти далеч не биха постигнали толкова силно въздействие, ако в цялостното им представяне я нямаше другата важна съставка. Или както Кийт Джарет умно беше казал преди време: „Но какво означава да имаш техника, ако в свиренето ти няма сърце?“ А онази вечер на „Аполония“ отчетливото туптене на сърцето беше навсякъде - и в отношението към музиката, и в диалога, и дори в тъканта на самите композиции.

Христо Йоцов, Антони Дончев и Маргарита Димитрова

Ако погледнем към работата на някои от най-добрите съвременни композитори в джаза, ще забележим, че зад музиката им освен качества, труд и постоянство, стоят хуманизъм, умението да разказваш истории и да претворяваш човешкия опит и емоции в музика. „Акустична версия“ доказаха, че са майстори и в това отношение. Наред с пиеси на Антони Дончев като „Париж, 13 ноември“, „Изгубена романтика“, „Миш-маш“ и произведения на Христо Йоцов, сред които „Любимец 13“, „Пасакалия“ и „Бона“, в репертоара прозвучаха две композиции на Петър Славов – „Семена в твоите джобове“ (за грозното лице на войната) и „Снежно укрепление“ (за снежните зими от детството на музиканта). Решението в програмата да бъде изпълнена и музика на басиста не е изненада за запознатите с дебютния му албум Little Stories от 2019 г. Именно чрез него мнозина го открихме като фин, чувствителен и перспективен композитор, което подплати многоликия му талант.

Петър Славов

„Ние като изпълнители някой път свирим на концерт и след това си мислим, че е бил страхотен. Чуваме го на запис и когато обръщаме внимание само на собственото си свирене или на музиката, се оказва, че не е толкова хубаво. Това, което искам да кажа, е, че тази магия се получава именно от усещането за общност и от обмяната на енергия между изпълнителите и публиката. Това прави концертите безценни. Може да слушаш записи, може да гледаш видеа в интернет, но не е същото, защото го няма усещането за общност, обмяната на енергия, сливането ведно с всички и отиването на едно по-горно духовно стъпало.“ – Петър Славов

„Акустична версия“ е група, която върви с митология около себе си. В нейната история винаги е имало някаква енигма – още от международните успехи при първите стъпки на формацията, до днес, когато можеш само да гадаеш за датата на следващия им концерт. Няма да забравя разговора си преди няколко години с един от басистите, преминал през „Акустична версия“. Той ми сподели колко е увлекателно да наблюдаваш общуването на Антони Дончев и Христо Йоцов отстрани, защото докато разговаряли, сякаш отново се превръщали в хлапета и така си проличавала силната и неразрушима връзка помежду им.

Концертът на „Акустична версия“ по време на „Аполония“ не беше само музикално удоволствие. Той дойде с едно лично прозрение. Вече толкова много години чрез „Акустична версия“ Антони Дончев и Христо Йоцов успяват мигновено да отворят портал между величието на зрелостта и пълното с обещания и възможности детство. Колко артисти по света имат подобно съхранено и неопетнено пространство като това на „Акустична версия“, което ти позволява отново да се превръщаш в дете, да откриваш очарованието на приятелството, да се чувстваш разбран и споделен, да бъдеш любопитен, смел, да експериментираш, да играеш, да погледнеш на света с нови сетива и да твориш свободен? „Акустична версия“ е горивото, което захранва Антони Дончев и Христо Йоцов отново и отново. „Акустична версия“ е неспирно пътешествие във времето с идеята за обновление и обмен, а концертът им на „Аполония“ с участието на един от най-блестящите български басисти Петър Славов – възхитително намигване към бъдещето.

От ляво на дясно: Христо Йоцов, Таня Иванова, Антони Дончев и Петър Славов

Цитатите в публикацията са от разговора на Таня Иванова с Антони Дончев, Христо Йоцов и Петър Славов в рубриката на „Аполония“ „Цената на успеха“. По време на концерта на „Акустична версия“ в Созопол тримата музиканти бяха отличени от директора на „Аполония“ Маргарита Димитрова със знака на фестивала за своя принос в обогатяване на програмата му през годините.

Текст: Таня Иванова

P.S. на „въпреки.com“: Припомняме, че Антони Дончев и Христо Йоцов като съвсем млади музиканти са сред участниците на първата „Аполония“ 1984 година. А след дни на 20 септември отбелязват 40 години от създаването на „Акустична версия“ със специален концерт в In The Mood Jazz Club!

Антони Дончев

Двамата уважавани и влиятелни български музиканти създават групата през 1984 г. и скоро след това получават европейско признание за своята музика и талант. Те печелят Първа награда на конкурса в Белгия и триумфират в Леверкузен, Германия, където са обявени за „Млади джаз артисти на Европа“ за 1986 г. До 1988 г. те свирят в дуо, а след това към състава се присъединява басистът Георги Дончев, брат на Антони Дончев. През последните 35 г. през „Акустична версия“ са преминали 7 басисти. За повечето от тях групата е важна стъпка и трамплин в кариерата. На концерта им в In The Mood с тях ще бъде великолепният басист Димитър Карамфилов. ≈

Снимки: Тихомира Крумова, архив на фондация „Аполония“

#Таня Иванова #Антони Дончев #Петър Славов #Христо Йоцов #Аполония #Рефлексии

0 notes

savarshena · 3 years ago

Text

Купувайте онлайн дамски бодита и топове - Пазарувайте дамски дрехи - Savarshena

Пазарувайте дамска колекция от боди, горнище, ризи, рокли и блузи. Дамски ризи, рокли и блузи, налични в дълги ръкави, къси ръкави и бутер ръкави, Блуза с лодка и остро деколте и блуза на райета. Купете сега!

#дамски бодита #дамски топове #бодита #върхове #дамско облекло #дамска мода #мода българия

0 notes

cecocd · 4 years ago

Photo

"Blue heights" "Сини висини" Photography Tse #българскаприрода #българскипланини #българскафотография #българскипътешественик #българскакрасота #българскапоезия #природапрекрасна #природамать #природа #планина #балканы #балкан #фотографияприроды #фотосессияказань #фотография #фотобългария #върхове #старапланина #tseart #photonatural #balkan #natural #naturalbeauty #turista #photoeveryday #landscape #naturephotography #staraplanina #photoshooting #photolandscape https://www.instagram.com/p/CMRZ71uDFuB/?igshid=14fj2al6bajol

0 notes

lemaclinic · 9 months ago

Text

Първият комплект кътници, известни като първични или млечни кътници, обикновено поникват между 13 и 19 месеца. Тези млечни кътници в крайна сметка ще паднат и ще бъдат заменени с постоянни кътници. Постоянните кътници обикновено започват да поникват около шестгодишна възраст. Този първи комплект постоянни кътници често се нарича шестгодишни кътници. Докато децата продължават да растат, техните усти се развиват допълнително, което позволява поникването на допълнителни кътници, включително вторите кътници около 12-годишна възраст и третите кътници, известни като мъдреци, които поникват в късна юношеска възраст или ранна зрялост. Познаването на времето, когато тези зъби обикновено поникват, може да помогне на родителите и настойниците да следят зъбното развитие на детето. Често срещани зъбни проблеми, свързани с кътниците Кътниците са от съществено значение за правилното дъвчене и цялостното орално здраве, но могат също да страдат от различни зъбни проблеми. Ето някои често срещани проблеми, свързани с кътниците: Кариеси: Кътниците имат множество жлебове и ямки, което ги прави податливи на кариес. Редовните зъбни прегледи и правилната орална хигиена могат да помогнат за предотвратяване на кариеси. Заседнали зъби: Мъдреците често остават заседнали, което означава, че не пробиват напълно през венците. Това може да доведе до болка и да изисква хирургично изваждане. Заболявания на венците: Зоната около кътниците може да бъде трудна за почистване, което ги прави уязвими на заболявания на венците. Поддържането на добри навици за миене на зъби и използване на конец за зъби е от съществено значение за предотвратяване на това състояние. Пукнатини и фрактури: Силните захапки могат да причинят пукнатини в кътниците, което може да изисква възстановително лечение за запазване на здравето на зъба. Осъзнаването на тези проблеми може да насърчи хората да търсят редовна зъбна грижа и да поддържат своите кътници в добро състояние. 1. Колко кътника обикновено имат възрастните? Възрастните обикновено имат 12 кътника, които включват 6 горни (максиларни) и 6 долни (мандибуларни) кътника. 2. На каква възраст обикновено поникват кътниците при децата? При децата първите кътници обикновено поникват около 6-годишна възраст, последвани от вторите кътници около 12-годишна възраст, а третите кътници (мъдреци) обикновено поникват между 17 и 25 години. 3. Каква е целта на кътниците в човешката уста? Кътниците са предназначени за смачкване и дъвчене на храната, което ги прави от съществено значение за правилното храносмилане и хранене. 4. Възможно ли е някои хора да имат по-малко от 12 кътника? Да, някои хора може да имат по-малко от 12 кътника поради генетични фактори, изваждане на зъби или проблеми с развитието, които засягат растежа на зъбите. 5. Какво се случва, ако кътниците бъдат изгубени или трябва да бъдат извадени? Ако кътниците бъдат изгубени или извадени, това може да доведе до затруднения при дъвчене, неправилно подреждане на останалите зъби и други зъбни проблеми. Зъболекарите често препоръчват лечения като мостове, протези или импланти за замяна на изгубените кътници.

0 notes