#камъни

[blksea]

[lora-ns-world]

,, - Тя е момиче, което влачиха по острите камъни на Ада. Там, както и по камъните на Рая, тя е кървяла. И в Ада, и в Рая, тя е оставила своите следи. "

Лора Н

Из дневника на един нов живот

[proekt-prosper]

" Изпитанията са безценни дарове на живота. Те са нашата проверка: ще надмогнем ли трудностите, или те ще ни огънат?

Никога не са самоцелни. Носят поуки за нашето развитие. Като преодоляваме тежестите, добре е да вникнем в техните послания - защо са ни изпратени и какво да променим у себе си.

Трябва да бъдем благодарни. Те ни очукват и заглаждат като речни камъни и така ни правят по-събрани и устойчиви на ударите на съдбата. "

- Дядо Влайчо

[designis4lovers]

списък с безмислени подаръци на коледа:

страница, по която стъпват капки.

вместо сърце - кутия пълна с камъни.

музей, вместо живот.

да забравиш тези, които си обичал, да помниш всички останали.

винаги да говориш повече, отколкото слушаш.

винаги да мислиш преди да чувстваш.

29. 11

[niqgenova]

А само колко ми се иска да се върна назад във времето, във вековете, когато мъжете са умирали за любимата си

Когато са пяли песни и са канили на танц дамите

Когато са се писали любовни писма, защото не е имало социални мрежи

Когато са се крили в горите, за да не ги хванат заедно

Когато са откъсвали цветя вместо да ги купуват

Когато мъжете са ходили на война и жените са ги чакали луди от любов и притеснение вкъщи

Когато мъжете са имали доблест, чест, смелост и не са се крили зад полите на майките си

Когато не е била важна външността

Когато жените са носили рокли макар и дрипави, когато не са слагали грим, когато са били красиви и нежни дори с изцапани ръце

Когато "скъпото" не са били диамантени бижута, скъпи коли, и маркови чанти, които да изплащаш цял живот

Когато скъпото са били децата ти и жена ти, която те чака вкъщи сготвила нещо вкусно, прясно набрано от градината

Когато са се кълняли в любов един на друг връзвайки на китката не гривни за милиони, а стръкче цвете

Когато домовете им са били направени от керемиди и камъни, с най-просто дървено обзавеждане и все пак уютно

Време, което сънувам и жадувам

- Н. Генова 24.09.2023

[purple-little-fairy]

СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ

Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му.

Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му посочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използва това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден, той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност, като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата.

Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат.

Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същ��временно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута.

Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.

[aditoivanova]

Честит празник, България ! Честит празник, българи ! 🇧🇬🇧🇬

Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в мин��лото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

О, Шипка!

Три деня младите дружини

как прохода бранят. Горските долини

трепетно повтарят на боя ревът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по урвата дива

и тела я стелят, и кръв я залива.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Сюлейман безумний сочи върха пак

и вика: "Търчете! Тамо са раите!"

И ордите тръгват с викове сърдити,

и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.

Върхът отговаря с други вик: ура!

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи,

и един враг повеч мъртъв да положи.

Пушкалата екнат. Турците ревът,

насипи налитат и падат, и мрът; -

Идат като тигри, бягат като овци

и пак се зарвъщат; българи, орловци

кат лъвове тичат по страшний редут,

не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.

Щурмът е отчаян, отпорът е лют.

Три дни веч се бият, но помощ не иде,

от никъде взорът надежда не види

и братските орли не фърчат към тях.

Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -

кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.

Талази��е идат; всичките нащрек са!

Последният напън вече е настал.

Тогава Столетов, наший генерал,

ревна гороломно: "Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

на вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!"

При тез думи силни дружините горди

очакват геройски душманските орди

бесни и шумещи! О, геройски час!

Вълните намират канари тогаз,

патроните липсват, но волите траят,

щикът се пречупва - гърдите остаят

и сладката радост до крак да измрът

пред цяла вселена, на тоз славен рът,

с една смърт юнашка и с една победа.

"България цяла сега нази гледа,

тоя връх висок е: тя ще ни съзре,

ако би бегали: да мрем по-добре!"

Няма веч оръжье! Има хекатомба!

Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,

всяко нещо - удар, всяка душа - плам.

Камъне и дървье изчезнаха там.

"Грабайте телата!" - някой си изкряска

и трупове мъртви фръкнаха завчаска

кат демони черни над черний рояк,

катурят, струпалят като живи пак!

И турците тръпнат, друг път не видели

ведно да се бият живи и умрели,

и въздуха цепят със демонский вик.

Боят се обръща на смърт и на щик,

героите наши като скали твърди

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

Но вълни по-нови от орди дивашки

гълтат, потопяват орляка юнашки...

Йоще миг - ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

славата му дивна като някой ек

от урва на урва и от век на век!

[stara-zagora]

През изминалата година в Зоопарк Стара Загора се излюпиха две белоглави лешоядчета, които в края на лятото бяха преместени в адаптационна волиера на проект „Живот за брадатия лешояд“ в Природен парк „Сините камъни“.

[hansnocean]

Един ден ще се появи човек, като родителите ми, който в тежките моменти, ще ме щади и ще казва на хората наоколо: “Остави, сега не му е добре, бъди по-милостив с него днес, моля те.”, и няма да слага горещи камъни на гърба ми, че и без това ми тежат сегашните, които нося.. ще ме пази зад гърба ми, и няма да позволява на вълците да хапят от месото ми, докато съм крехък.

Вчера ме изписаха от болницата. Днес лежах цял ден на леглото в хотелската си стая, и бях сам-самичък. Чувствам се сам, защото най-близките ми са далеч. Е, чухме се и с родителите ми, те ми вдъхнаха кураж, че остава мъничко и да потърпя, и когато имам нужда ��т тях-да им звънна, винаги това казват! И аз винаги това ще казвам на хората, които са ми важни - винаги щом имаш нужда, потърси ме мигновено.

Човекът, който те обича… за него следва да си на първо място, да те мисли, да не те оставя с грешни помисли, да не ти иззема спокойствието, да ти дава сигурност с присъствието си, да те чува, да те мисли що си, къде си, с кого си, как си..

Отливи от 22-януари.

[midumi-24i5]

Пухкави камъни, 2024

[proekt-prosper]

“ Един ден ще разберат - захвърлиха диамант, за да си играят с камъни. ”

[gabriellezz]

Ти дойде с дъжда

Ти дойде с дъждас първите капки,които почукахана стъклата. Ти дойде с дъжда –като есен,като тишинатав края на деня. Ти попи в мен –като в пръстта,разрохкана и кална,жадна за листа и семена. Ти преливаш –като вълна над язовирна стена,повличаш камъни и дървета,превръщаш реките в езера,а после в морета. После се свивашпод затворените ми очи,повиваш съня ми,препускаш в сънищата мии правиш…

[ps-bulgaria]

Изграждане на ваш собствен фонтан: Ръководство стъпка по стъпка

Фонтаните са били символ на елегантност и спокойствие от векове, добавяйки нотка спокойствие както на закрито, така и на открито. Независимо дали си представяте грандиозен централен елемент във вашата градина или успокояващ елемент за вашата всекидневна, изграждане на фонтан ваш собствен фонтан може да бъде възнаграждаващ проект. Ето ръководство стъпка по стъпка, което ще ви помогне да създадете красив и функционален фонтан.

Материали и инструменти

Преди да започнете, съберете необходимите материали и инструменти. Ще ви е необходима водна помпа, леген или контейнер за водата, структура на нива (като камъни или предварително направени части за фонтан), водоустойчив уплътнител и тръби. Освен това ще ви трябват основни инструменти като бормашина, отвертка и измервателна лента. За декоративни елементи можете също да помислите за добавяне на растения, камъни или скулптури.

Планиране и проектиране

Започнете, като вземете решение за местоположението и дизайна на вашия фонтан. Съобразете се с размера на пространството и стила, който искате д�� постигнете. Скицирайте вашия дизайн, включително размера на всеки слой и оформлението на водния поток. Вашият дизайн ще определи размера и вида на материалите, от които се нуждаете.

Подготовка на основата

Основата на вашия фонтан е от решаващо значение за стабилността и функционалността. Ако използвате предварително направен мивка, уверете се, че е достатъчно голяма, за да побере водната помпа и да издържи тежестта на конструкцията на фонтана. За персонализирани основи можете да използвате бетон, глинени съдове или големи контейнери. Уверете се, че основата е равна и сигурна.

Инсталиране на помпата

Поставете водната помпа в басейна и я свържете към тръбата. Помпата е сърцето на фонтана, така че изберете такава с подходящ дебит за вашия дизайн. Уверете се, че тръбата е здраво закрепена и минава до най-високата точка на вашия фонтан, където ще тече водата.

Изграждане на конструкцията на фонтана

Изградете нивата или структурата, където водата ще се стича каскадно. Можете да използвате естествени камъни, тухли или предварително направени части за фонтан. Ако подреждате камъни, използвайте водоустойчив уплътнител между слоевете, за да предотвратите изтичане на вода. За по-сложни дизайни може да се наложи да използвате хоросан, за да закрепите частите заедно.

Запечатване и тестване

След като вашата конструкция е сглобена, нанесете водоустойчив уплътнител върху всички фуги и всички зони, които могат да бъдат податливи на течове. Оставете уплътнителя да изсъхне напълно, преди да продължите. Напълнете басейна с вода и включете помпата, за да тествате фонтана. Проверете за течове и се уверете, че водният поток е равномерен и постоянен.

Последни щрихи

Добавете декоративни елементи, за да подобрите външния вид на фонтана. Растенията, камъните и скулптурите могат да създадат по-естествен или артистичен вид. Подредете внимателно тези елементи около фонтана, като се уверите, че не пречат на водния поток.

Поддръжка

За да поддържате вашия фонтан да изглежда и функционира най-добре, редовно почиствайте помпата и басейна. Отстранете всякакви остатъци и проверете за растеж на водорасли. В зависимост от местоположението на вашия фонтан, може да се наложи периодично да допълвате нивото на водата.

изграждане на парна баня на фонтан е креативен и удовлетворяващ проект, който може да превърне вашето пространство в спокойно убежище. Чрез внимателно планиране, избор на правилните материали и следвайки тези стъпки, можете да създадете зашеметяваща характеристика, която подобрява красотата и атмосферата на вашия дом или градина. Насладете се на успокояващите звуци на течаща вода и естетическата привлекателност на вашия ръчно изработен фонтан за години напред.

[vprki]

Безусловната красота на пустинята Намиб в живопис и фотография

Малко преди откриването на изложбите „Намибия/Природата“ и „Намибия/Хората“ на проф. Десислава Минчева - живопис и Сандро Арабян – фотография тя ми изпрати своя текст за преживяното в пустинята Намиб и аз се уплаших. Както най-добре знаят нейните колеги, чиито експозиции е откривала неведнъж, тя е майстор в писането. Написа за „въпреки.com” телевизионната журналистика Петя Тетевенска.

 „Аз какво мога да кажа повече, или по-добре от теб?“, я попитах. „Ами това, което ти мислиш  и чувстваш, без да си била там“, беше отговорът. И ето как се наложи да се осмеля. Случи се така, че опознах проф. Минчева – Авето, както я наричат близките ѝ приятели, по време на едно пътуване до Белгия през 2004 година, когато меценатът Юго Вутен показа огромната си колекция от творби на български художници, събрани в неговото имение. И оттогава – вече 20 години, не спирам да ходя подир нейните изложби.

Сандро Арабян

 „Намибия/Природата. Намибия/Хората“. Картини и фотографии. Автори са Десислава Минчева и Сандро Арабян. Майка и син. Това е изпитание и риск, заложен най-малко по две линии – събират се артисти от две поколения в пряка родствена връзка, но още по-трудно – събират се картини и фотографии, които интерпретират едно и също място – най-древната пустиня на планетата Земя, оформила се преди достолепните 55 милиона години. Сравнението между рис��ване и фотография крие риск и рискът, вероятно, е по-голям за художника.

Сандро Арабян, "Портрет" в галерия "Арте"

Трябва да си даваме сметка какъв мащабен проект е довел до този резултат днес. Всичко започна точно преди една година и в началото – без никакво външно финансиране. Авето каза, че открила в интернет най-красивите хора на света и те са от племето „химба“ в Намибия. И трябва да ги види! Това в отговор на мой въпрос защо не се вдъхновява например от великата Рилска пустиня, ами ще търчи чак до пустинята Намиб. Тръгнаха заедно със Сандро – нейния син, който е фотограф и ако пресметнем родовата история, той е пето поколение с интелектуална професия, което само по себе си е забележително за България. От Възраждането насам Авето и Сандро са потомци на революционери, журналисти и художници. Искам да подчертая, че и двамата носят енергия и артистичност, както и необходимата доза безразсъдство и смелост, за да потърсят среща със суровото величие на пустинята. Не знам дали е безразсъдно. Зрителите ще кажат. Мен ме очарова.

Десислава Минчева, творба в галерията на СБХ

И така – те не допускат мисълта за неуспех. Макар че дори местният гид, който ги посреща, не знаел къде живеят хората от „химба“. Налага се пак в интернет да търсят координати. Селището се оказало на 500 метра от известната в туристическите маршрути планина „Шпицкопе“. Много от забележителностите в Намибия носят немски имена заради германското влияние още от колониални времена. „Там хората са като извънземни“, твърдят Авето и Сандро. „Сами в пустинята. Вече има някаква грижа от държавата, макар че битието остава доста сурово. Хем са на изчезване, хем ги култивират и заради туризма. Има селища, в които никога не вали дъжд, а оцелели бръмбарчета пият влага от въздуха. Какви са тия организми, как се адаптират и как жените успяват да изглеждат като кралици, голи и с оплетени в глина коси? Ами матроните от другото племе „хереро“ - жени с викториански рокли, които обитават пясъците?“

Сандро Арабян, фотография в галерия "Арте"

 Но в картините на Авето и фотографиите на Сандро, които ще видите в залите на „Шипка“ 6 (откриване на 9 септември от 18.30 часа, зала 2А) и галерия „Арте“ (вернисаж на 11 септември от 17 часа), няма високомерие, нито снобизъм, няма го усещането за западния човек – пътешественик, който снизходително ни показва местните пейзажи и хора. Има искрено удивление от света и любопитство към неговите чудеса. Няма да откриете и намек за клишета от рода „влюбих се в Африка“, или „там, където пустинята среща океана“, нито диаманти и полускъпоценни камъни, с които тази земя изобилства. В техните работи има любопитство към вселената, която може да е всякаква – сурова, магическа, непозната или добре позната, но винаги вълнуваща и сякаш обещаваща отговори за тайните на Сътворението. Сложни са  понятията за красивото. Някога Екзюпери ��аписа, че пустинята е хубава, защото крие някъде кладенец. Вярвам, че тази изложба също крие обещание за спасение.

 Десислава Минчева, картина в галерията на СБХ

Иска ми се да припомня едно поетическо възклицание: „Мен ме измъчва красотата…“ Част е от стихотворение на Павел Матев. Красотата измъчва и Авето, и това не е преувеличение. Наскоро срещнах някъде в интернет изречението: „В свят, изпълнен с мошеничества и нещастия, понякога можем да се доверим само на красотата!“. Преди време Десислава Минчева написа, че има неща, които са така безусловно красиви и невъзможни за пресъздаване, че се усещаш напълно безпомощен и в същото време - неудържимо привлечен от тях. Струва ми се, че тази изложба е последното доказателство, част от нейните дълбоки причини да бъде художник.

 Десислава Минчева, "Портрет" в галерия "Арте"

Как иначе да си обясним пътешественическата ѝ страст към непознати земи? Тя н�� просто отива на екскурзия в Китай, Индия, или, както в случая - в пустинята Намиб. Тя ги рисува. И картините ѝ излъчват онзи неуморен стремеж да се вглежда във важните за хората неща, които изграждат цивилизациите.

 Само преди три години нейният син, съвсем младият тогава, Сандро Арабян, беше снимал месеци наред в „Майчин дом“, а фотографиите му ни направиха свидетели на първите глътки въздух на бебетата и първите им срещи с техните майки на изложбата му ��алерия „Райко Алексиев“ /за нея може да прочетете във „въпреки.com” тук/. Сега камерата му се е взряла в онези начала и тайни, които крие Намиб.

Сандро Арабян "Пустинията" в галерията на СБХ

 Какъв може да бъде животът – това е екзистенциален въпрос, на който Авето и Сандро се опитват да отговорят още веднъж с тези изложби.

И някак отскочиха до Африка два пъти, в разстояние на два месеца. Защото картата със снимките на Авето от първото ходене се оказа с блокиран чип и въпреки всички усилия, остана недостъпна. А тя не можеше да понесе мисълта да остане без собствени документални следи от това място. Макар че Сандро е направил над 12 000 снимки, от които за изложбата са избрани скромните 40 за двете галерии.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

Сандро твърди, че повече се е впечатлил от природата - от начина, по който тя създава усещане, че там никога не е стъпвал човешки крак. Сякаш земята не се е променила от динозавърското време, недокосната, непроменена… И простор – огромно пространство, безкрай, с обсебващи контрасти на светлина и сенки, повторяеми земни форми с удивителна динамика и собствен ритъм… Има немалко математици, философи и писатели, които са посветили текстове на измеренията на геометрията. Младият Сандро Арабян открива спокойствие и, забележете, рад��ст в геометрията на пустинята, но заради мисълта, че той самият, представлявайки прашинка в този мащаб, е допуснат да живее в него. Добре е човек да се опитва да вижда и разбира, колкото и да е сложен процесът на възприемане на света.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

Може дори да си помислите, че тази действителност е нереална, но тя е, тя съществува. Да се върнем на въпроса - може ли изобщо да се нарисува всичко това? Според Авето простичкият отговор е: „Не!“ Някои неща са само за снимане. Но тя не се отказва. Рисува до последно преди откриването на изложбата и подрежда над 30 платна с пейзажи и портрети.

Всъщност в пустинята Намиб са се образували най-високите дюни на планетата – някои надхвърлят 300 метра. „Затъваш в пясъка и вървиш  по ръба“, обяснява художничката. Каквото е и цялото това пътешествие, бих допълнила аз – по ръба!  „През лятото, по обед, въздухът се нажежава до петдесет градуса и до трийсет - през зимата. А удивителната игра със сенките на пустинята се вижда само при изгрев“. Сенките в картините изглеждат като измислени, сюрреалистични или художествено преувеличени, но се оказват истински.

Десислава Минчева, картина в галерията на СБХ

Това е и огромно физическо усилие, мисля си, да се движиш по ръба на дюната, да караш бъги директно в пясъка с каска като от „Междузвездни войни“, да те теглят с въжета, когато нещо се обърка, да докосн��ш метеорита Хоба – най-големият, открит на Земята… и в същото време да снимаш, без да пропиляваш възприятията за цветовете на пустинята, за червеното и розовото, за живите и мъртви тюлени, осеяли бреговете, за най-ярките звезди на света и изоставените стари коли на фона на Млечния път, за вкаменените мъртви дървета на хиляди години, които незнайно как продължават да стърчат към небето….

Някога майката на Десислава Минчева – художничката Калина Тасева, ми каза, че дъщеря ѝ рисува света отпреди Каин да убие Авел. Това е времето след грехопадението и преди първото убийство в човешкия род. Авето сякаш рисува света отпреди да познаем ревност, гняв и алчност.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

 „Често тътрим нозе в житейската пустиня“.  Е, проф. Десислава Минчева и Сандро Арабян упорито отказват да го правят. В едно време на много шум, много викове и много насилие, двамата не спират да вървят по тази Земя, която милостиво ни е предоставена за временно ползване, не спират да мислят, за да ни отведат в една друга пустиня, където, ако внимаваш, може и да осъзнаеш чудото на живота. Без модни увлечения, истински съсредоточено, умно и много талантливо.

На добър час!

Текст: Петя Тетевенска

ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА

Не само, защото в началото на текста си авторката подчертава и таланта на Десислава Минчева да пише, публикуваме част от написаното от нея като въведение към изложбите „Намибия/Природата“ и „Намибия/Хората“, които ще видим в едно от пространствата на СБХ и на галерия „Арте“. Личното преживяване на артиста, когато умее да го изрази на висотата на платното е не по-малко вълнуващо за публиката…А със сигурност малцина са тези от нас, които ще имат шанса да се отзоват в този свят, преминал пре�� много хилядолетия и по своему съхранен (засега)…

РОЗОВИ ПЯСЪЦИ

Десислава Минчева, творба в галерията на СБХ

Ако изобщо има случайности в нашия живот, то ние отидохме в Намибия именно така - случайно. После, в рамките на 2 месеца заминахме и втори път. Пътувахме заедно със сина ми. Ще пиша в първо лице, ед.ч., защото е възможно усещанията ни с него да се разминават, въпреки, че по-скоро мисля обратното. Още в началото знаех вътрешно, че трябва да запазя в картини (не само в снимки) това усещане за величието на природата и се надявам с поредица от изложби проектът ни да стане по-всеобхватен и по-смислен. Изложбата през февруари в галерия "Пролет" (в Бургас) беше самостоятелна, но сега двамата със Сандро предприемаме едно малко рисково начинание, съчетавайки живопис и фотография.

Сандро Арабян, фотография в галерията на СБХ

Това, което видях, изпитах и преживях там беше неочаквано, въпреки предварителната ми информация. То беше напълно ново за мен и всъщност - любов от пръв поглед. Силна, въздействаща красота и странност, които те карат да преосмислиш всички предишни представи и клишета. Не е възможно да се опише с думи онова очакване да се разсъмне в пустинята Намиб, за да се сблъскаш с абсолютната, нереална красота на розовите пясъци - перфектни в природната си геометрия, с резките светлини и тъмно сини сенки, трудно е да изразиш смайването си и пълнотата на усещането пред безкрая, тамошната широта и съвършенството на земните форми и желанието да задържиш мига, преди светлината да промени пейзажа, буквално за минути... Катеренето и издигането до върха на 300-метрови, огромни дюни, тъмночервените до абсурдност пясъци до океана, архаичните каньони и необитаеми планини, племената, до които се докосваш истински - екзотични за нас и напълно автентични все още, стадата тюлени и езерата, порозовели от колонии фламинго, нощното небе с ярък Млечен път и звезди в непознати конфигурации, надвиснали над теб сякаш на пластове, неизброими... дивите животни, разхождащи се из места , съществуващи от момента на сътворението си и останали непокътнати досега...

Тюлен харесал Десислава Минчева...

Всичко това е нещо, което ни кара, даже изисква да поставим себе си на полагаемото ни се място - мънички прашинки, обитаващи за кратко големия свят. Бихме могли и трябва да му засвидетелстваме поне нашата възхита и любов, поне това! В Намибия ти се иска да удължиш даденото ти време живот и да успееш пак да видиш тази безмерна красота. Но даже да не ми е писано да стоя отново, безмълвна сред дюните, даже да не успея повече да бъда зрител и участник в този грандиозен спектакъл, знам, че спомените ми за това място ще ме съпровождат до края. В Намибия сякаш се връщаш там, откъдето е започнало всичко на Земята. Преживяванията по онези земи са някак много дълбоки, архетипни. Истински! Извън безусловната красота, ти по особен начин се сблъскваш със самото Сътворение, незавоалирано и незацапано от цивилизационен прах. То и затова е толкова силно това място!

…….

Десислава Минчева, "Портрет" в галерия "Арте"

Опитвам се да предам в картините си своето огромно възхищение от земята на Намибия и от духа на мястото, от неговата безкомпромисна красота и сила, но...трябва да вдишате въздуха там, да изпиете едно страхотно кафе и д�� изядете парче топъл щрудел в последната бензиностанция преди пустинята, да пропътувате дълги часове, обвити в бял прах до някое жадувано място и едва тогава да усетите поне малко тази страна. Едва тогава.... А аз ще продължа да се боря с нея и най-вече със себе си!

Десислава Минчева

Сандро Арабян

И не пропускайте да откриете този изумителен и единствен свят на нашата планета в изложбите на Авето и Сандро… ≈

Снимки: Сандро Арабян и Елена Спасова

„въпреки.com”

[etgroupbg]

Открийте света на скъпоценните камъни с непревзойдена увереност и точност с Dragon Eye 3000. Разработено с най-новите германски технологии, това устройство предоставя изключителен опит при търсене. Разполага с обширни и интегрирани сист��ми за търсене, включително специално устройство за предаване на сигнали и стимулиране на йонни поля, както и напреднали възможности за измерване на температурата и влажността на почвата. Процесорът с висока производителност гарантира точни резултати от търсенето и точно локализира скъпоценни камъни, правейки търсенето на диаманти, рубини и други камъни по-лесно и надеждно.

Научете повече и поръчайте устройството си сега.

🌐 Официален уебсайт:

WhatsApp:

#Dragon_3000 #Немска_Технология #Откриване_на_Скъпоценни_Камъни #Професионално_Оборудване #Съвременна_Технология #Търсене_на_Диаманти #Рубин #Скъпоценни_Камъни

[hansnocean]

кому е нужно да опровергаваш? - щом това са видели и мислят за теб, нека бъде истината за тях

много хора са клели подире ти и ще продължат да те замерят с камъни по пътя, но ти можеш да носиш тежко и го знаеш.

сега си направи един чай и се порадвай на живота, океане. своя багаж можеш да носиш сам, без да товариш другия с него.

а неуважението към теб, което са показали.. остави го да потъне-то е мимолетно, щом познаваш себе си