#Съвременна литература

[smisul]

Намираме смисъл в „Жажда"

В немислимия момент, в който избрах съдбата си, не знаех, че това предполага да се влюбя в Мария Магдалена. Впрочем ще я наричам Магдалена – не обичам двойните имена, а Мария от Магдала е досадно дълго. Изключено е да я наричам и само Мария – не е препоръчително да объркваш любимата жена с майка си.

Няма причинност в любовта, тъй като тя не е избор. Всички тези "защото“ ги измисляме по-късно, просто за удоволствие. Влюбих се в Магдалена още щом я видях. Някой може да възрази – ако сетивото зрение е изиграло такава роля, значи може да се смята, че причината е била изключителната красота на Магдалена. Така е, видях я, преди да я чуя. Но гласът на Магдалена е още по-красив от външността ѝ. Ако го бях чул, преди да съм я видял, резултатът щеше да е същият. А продължа ли с останалите три сетива, ще стигна до неблагоприлични думи.

Не е чудно, че се влюбих в Магдалена. Невероятното е, че тя се влюби в мен. В секундата, в която ме видя.

Хиляди пъти сме си разказвали тази история, макар да съзнавахме, че нещо в нея ни убягва. Удоволствието, което изпитвахме, беше безкрайно.

– Когато видях лицето ти, не можех да повярвам на очите си. Не знаех, че е възможно да съществува такава красота. После ти ме погледна и стана още по-лошо – не знаех, че може да се гледа така. Когато ме гледаш, ми е трудно да дишам. Всекиго ли гледаш така?

– Не мисля. Не съм известна с това. Но кой ми го казва? Твоят поглед е прочут, Исусе. Хората пътуват към теб само за да ги погледнеш.

– Не гледам никого така, както гледам теб.

– Надявам се.

Любовта съчетава увереност и съмнения – толкова сме сигурни, че ни обичат, колкото и се съмняваме, но не последователно, а в една озадачаваща едновременност. Да се опитваме да се освободим от съмненията, като задаваме безброй въпроси на любимия човек, означава да отречем дълбоко двусмислената природа на любовта.

Магдалена беше познала много мъже, аз – нито една жена. Но се намирахме в равностойно положение. Пред лицето на това, което ни се случваше, и двамата бяхме неопитни като новородени. Истинско изкуство е да приемеш конвулсивното състояние на любовта с ентусиазъм. Смея да твърдя, че го умея, Магдалена също. Нейният случай буди по-голямо възхищение, защото бе видяла от мъжете най-лошото, без да стане недоверчива. В това е нейната заслуга.

Как само ми липсва! Викам я в мислите си, но те не могат да я заместят. Може би ще е по-достойно да не допусна тя да ме види така. А бих дал всичко, за да я притисна в обятията си.

Казват, че любовта е сляпа. Аз установих обратното. Всемирната любов е акт на щедрост, който предполага болезнено ясногледство. Любовта разкрива на влюбените прелести, невидими с просто око.

Красотата на Магдалена е всеизвестна. Въпреки това никой друг не знае по-добре от мен колко е хубава тя. Трябва смелост, за да понесеш такава красота.

Често ѝ задавах този нереторичен въпрос:

– Как ти се отразява това, че си толкова хубава?

Тя отговаряше уклончиво:

– Зависи за кого.

Или:

– Не зле.

Или пък:

– Колко си мил.

Накрая настоявах:

– Не те питам от любезност. Наистина ме интересува. Тя въздъхваше.

– Преди да те познавам, в редките случаи, в които си давах сметка за това, се чувствах потисната. Откакто ти ме гледаш, вече мога да се радвам.

Не ѝ казвах, за да не ме разбере погрешно, че най-голямата радост от всички изживени с нея радости бе да съзерцавам красотата ѝ.

– Престани да ме гледаш така – казваше тя понякога.

– Ти си моята чаша вода.

Няма по-голямо удоволствие от онова, което доставя чаша вода, когато умираме от жажда.

Единственият сред авторите на Евангелията, достоен да бъде наречен писател, е Йоан. И точно затова думите му трябва да бъдат подложени на съмнение. "Този, който пие от водата, която аз ще му дам, никога повече няма да е жаден“– никога не съм казвал такава безсмислица.

Избрах тази част на света неслучайно. Не беше достатъчно да е раздирана политически, трябваше ми и земята да е жадна. Усещането, което искам да вдъхна, прилича най-много на жаждата. Сигурно защото никой друг не я е из- питвал като мен.

Истина ви казвам – поддържайте грижливо у себе си мистичния порив на жаждата. Не говоря метафорично. Когато човек престане да е гладен, казваме, че е сит. Когато престане да е уморен, казваме, че е отпочинал. Когато престане да е болен, казваме, че е оздравял. А когато престане да е жаден, не казваме никак.

Езикът е проявил мъдрост и е разбрал, че не трябва да съществува антоним на жажда. Можеш да я утолиш, но не съществува дума за състоянието след утоляването.

Много хора смятат, че нямат нищо общо с мистицизма. Те грешат. Достатъчно е да умираш от жажда, за да станеш мистик. А неописуемият момент, в който жадният допира до устните си чаша вода, се нарича Бог.

- Откъс от „Жажда" на Амели Нотомб

[lyutahala]

Здрач: Гмуркане в фентъзи света, бягство от реалността и равенство между половете

Поредицата “Здрач” на Стефани Майер, която се появи като културен феномен в средата на 2000-те години, пленява читателите с богатата си смесица от фантазия, романтика и свръхестествено. В основата си “Здрач” предлага интригуващо изследване на човешката нужда от бягство и сложността на равенството между половете, всичко това обвито в примамливата обвивка на един фантастичен свят.

“Здрач” кани читателите в свят, в който вампирите и върколаците съществуват редом с хората, представяйки завладяващо бягство от светското. Малкият, вечно облачен град Форкс, Вашингтон, се превръща в фона на необикновените приключения на Бела Суон. За много фенове сериалът предлага убежище от ежедневието, потапяйки ги в царство, където свръхестественото е осезаемо и любовта надхвърля границите на смъртността. Това желание за бягство в свят на магия и мистерия е доказателство за силата на фантастичната литература да осигури утеха и стимул за въображението.

Привлекателността на бягството:

Нуждата от бягство е повтаряща се тема в “Здрач” както за героите, така и за читателите. Бела ��уон, главният герой, намира обикновения си живот за преобразен, когато се влюбва в Едуард Кълън, вампир. Тази връзка я въвлича в таен свят, изпълнен с древни истории и безсмъртни същества, далеч от предишното й безпроблемно съществуване. За Бела, а също и за читателите, този нов живот предлага форма на бягство от борбите и баналностите на юношеството. Привлекателността да оставиш след себе си живот на възприемана незначителност за човек, изпълнен с вълнение, опасност и дълбока любов, е централен елемент, който резонира дълбоко с публиката.

“Здрач” също навигира в сложните води на равенството между половете, представяйки както прогресивни, така и проблематични елементи. Бела, първоначално изобразена като донякъде пасивен герой, расте в действие и сила с напредването на сериала. Нейната трансформация във вампир може да се разглежда като метафора за овластяване, което й дава физическа сила и безсмъртие. И все пак сериалът е изправен пред критики за увековечаване на традиционните роли на половете и романтизиране на потенциално нездравословна динамика. Защитното и понякога контролиращо поведение на Едуард контрастира с пътуването на Бела към себеупълномощаване, създавайки дихотомия, която предизвиква дискусия относно ролите на половете в романтичните връзки.

Поредицата едновременно предизвиква и затвърждава половите норми. От една страна, евентуалната самоувереност на Бела и критичната й роля в кулминацията на сериала подчертават прекъсването на традиционната женска пасивност. Герои като Алис Кълън и Розали Хейл също предлагат нюансирани портрети на сила и издръжливост. От друга страна, доминиращите мъжки фигури, Едуард и Джейкъб, често въплъщават традиционните представи за мъжественост, проявяващи защита и физическа мощ. Тази комбинация от прогресивни и традиционни елементи кани читателите да се включат в дискусии за равенството между половете и развиващите се роли на мъжете и жените в литературата и обществото.

“Здрач” остава завладяващо изследване на фантазията, човешката нужда от бягство и сложността на равенството между половете. Предоставяйки завладяващ фантастичен свят, той предлага на читателите убежище от реалността, като същевременно подтиква към критичен размисъл върху ролите и представянето на пола в своя разказ. Независимо дали се разглежда като романтична ескапада или леща за изследване на обществените норми, “Здрач” продължава да омагьосва и провокира размисъл, осигурявайки си място в пантеона на влиятелната съвременна литература.

[deiphobahileev]

Флайбай

Днес по обед в лимбото Преди подуенския пътен възел Трябваше да бъде забелязан главен редактор На голямо издателство издаващо Съвременна българска литература Констелацията на очакващите дюнера си Пред най-добрата дюнерджийница в махалата Не претърпя видима промяна В мига на флайбая На прелитащия наблюдател.

[halfanangel]

"Пълзим като охлюви, скрили в черупката на гърба си самите себе си. Истинските нас. И тъпчем там всичко, което искаме да скрием. От страх, от срам, от не-вяра. И крилете ни там, и думите, дето сме изревали в мълчание, и децата - неродените, и псувните, заместени с усмивка, и закъснелите ни любови, и неизречените извинения, и закъснелите ни бягства... Все са там. От глупост ли, по навик ли, или от интерес - има ли значение? Все е страх. И кой ни обича? Tози, който застава срещу нас и вижда вътре в черупката. А казват, че любовта носела розови очила. Не е вярно! Тя е рентген. Защото е прозряла и прегърнала скритата ти истина и твоята черупка само я разсмива. Или дразни. И когато такава любов ти се случи, имаш избора или да се сгърчиш целият в черупката и да се скриеш, или да я пръснеш и да се покажеш с всичко, което вътре си крил. "

- "Живот в скалите" - Мария Лалева

[bboldishkov]

Любимата песен

- Имаш ли си любима песен? - попита го тя със звънлив глас, докато стискаше ръката му и крачеше до него.

- Твърде много са - отвърна той, макар да знаеше отговора. Песента звучеше в момента. Тролеят свиреше спокоен джаз по жиците на фона на ритмичното барабанене на дъжда по капаците на шахтите. А един звънлив глас украсяваше с финални щрихи тази мелодия.

[earlgreydarkchocolate]

[magdalenagigova]

Български писатели в странство, 30 юни наближава!

Български писатели в странство, 30 юни наближава!

Български писатели в странство, 30 юни наближава!  Конкурсът „Съвременна българска художествена литература без граници“, създаден от НДФ „13 века България“ е за произведения, създадени зад граница Конкурсът „Съвременна българска художествена литература без граници“, създаден от Националния дарителски фонд  „13 века България“,  е насочен към българските писатели в странство. Идеята на…

[desitaknijarina]

Една прекрасна душа ме накара да направя от онези глупави предизвикателства, където всеки ден в продължение на седмица спамиш излишно на friend list-а ти кои са ти любимите книги. Тъй като tumblr е мъртъв, а аз нямам много последователи, ще се възползвам от анонимността си. Предимства: няма да дразня никого, ще бъда по-откровена защо тази книга ми е любима; Недостатъци: пак някой ще се дразни... but you can unfollow me anyway, so. 

1:ТЮТЮН

Да, да, всички трябва да я четем 12 клас. Но. Лятото преди 12 клас се запознах с творчеството на Димов като прочетох

 “Осъдени души”

. God dammit, почти я разбрах, четох я на премигвания, смисъл, въобще не я разбрах в дълбочина. И това е твърде жалко за мен, защото подцених автора, исках “съвременна” литература. Бич, тази книга ме хвърли в облаците. “Тютюн” е една от най-красивате, реалистични, болезнени, задълбочени и смайващи книги, които съм чела. ‘Бе... не  съм чела толкова, колкото ми се иска за скромните 20 години, but god bless quarantine, we’ll get there. 

Защо Тютюн? 

Вече не си я спомням глава по глава, както се бях научила в името на матурите, имам други текстове и закони, с които да се занимавам. Но помня как ме караше да се чувствам Ирина, когато се променяше бавно и влизаше в заешката дупка без да знае какво я очаква. Борис, който го презирах за това, че любовта му към кариерата и по-късно, алкохола, разби целия му живот. Всъщност... той вече си беше разбит. Костов, идеалист, така топъл човек, разбит от реалността, която го заобикаляше. Може би Бамби беше един сладък герой, вкаран там за малко свежест, малко розови нюанси, но тази книга не цели да покаже красивото. Тя отразява жестокост, гадост, отчаяние, как хората се променят за зле, как губят себе си... и честно казано, това което научих от тази книга е в каква да не се превръщам. ПС: Лила е един изкуствен герой, който дори нямам намерение да обсъждам. She fake. 

[mod-arts-com]

„Купувачката на спомени“

автор: Олег Рой

изд.: Гнездото

„…дали всеки, извършил нещо, което обществото осъжда, е продал душата си?“

Олег Рой, съвременен руски писател, сценарист и публицист и един от стоте най-популярни романисти в съвременната европейска литература, през тази година подари на читателите си поредната безумно силна и дълбоко наситена с човешки емоции, книга, „Купувачката на спомени“.

„Купувачка…

[irinapenevawritings-blog]

Книги, които ни се иска да бяха илюстровани (съвременна литература)

Книги, които ни се иска да бяха илюстровани (съвременна литература)

Случва ли ви се да четете и просто да имате нужда да видите част от прочетеното визуализирано? Било то под формата на карта за света, в който се развива действието, или пък под формата на илюстрация на епичен момент или любим герой.

(more…)

[late-night-tails]

MICHAEL GIRA (Swans) интервю за егоист, 2001

След като в продьлжение на 15 години предвождаше една от най-значимите групи за нюйоркския нойз ъндърграунд от средата на 80-те, Swans, (другата, позна, е Sonic Youth) днес Майкьл Жира предпочита да се занимава сьс лейбъла си Young God Records, да композира филмова музика и, когато му остане време,  да записва – сам или с новия си бенд Angels of Light - песни, които биха стояли добре във всеки един албум на Ленърд Коен. “Ако все още свирех същата музика, която някога правехме сьс Swans, нямаше да мога да се погледна в огледалото“, казва той в онлайн интервюто за егоист.

Photo: Beowulf Sheehan

Имайки предвид, че тези дни дори мейнстрийм артисти като Бьорк използват нойз-ефекти, а откровено повлияни от Swans групи като Black Rebel Motorcycle Club и A.R.E. Weapons са новите инди герои в Англия и Щатите, не си ли изкушен да им покажеш как се прави наистина? Всяка посока в кариерата ми, която сьм поемал до момента, е била продиктувана изцяло от моята собствена нагласа и въображение,а не от това, което се случва в така наречената поп музика. За мен би било срамно и смущаващо нелепо да направя нещо като Cop или Holy Money (два от ранните, култови и болезнено шумни албуми на Swans- б.а.) сега.

Предполагаше ли в началото, че усещането ти за музика ще еволюира от агресията на ранните Swans до ефирните звуци на Angels Of Light? С какво Майкьл Жира, версия 1981, е различен от това, което си сега? По онова време смятах всеки и всичко за мои врагове. Днес гледам на всичко около себе си като на нещо, което може би заслужава любовта ми.

След като чух новия ти диск How I Loved You, ми стана ясно нещо, което отдавна подозирах, а именно, че акустичният звук може да побере  в себе си не по-малко агресия и болка от добрия  стар китарен шум. Това по-добрият начин за предаване на посланието ли е, най-малкото, защото думите се чуват по-добре? Когато пиша песни, не се стремя музиката да служи на думите или обратното. Старая се - и надявам се, успявам -  да постигна единство между двете. Иначе не мисля, че How I Loved You е особено агресивен. Повечето песни в него са спокойни, дори сантиментални.

Кое е по-добре, когато искаш да напишеш един наистина въздействащ текст – да бъдеш максимално автобиографичен или съзнателно да стоиш колкото се може по-далеч от това, което се случва в личния ти живот в момента? Когато пиша, лично аз винаги използвам като основа собствения си опит, след което трансформирам онова, което ми се случило в самодостатъчна абстрактна история, която да съществува сьвсем самостоятелно извън неговите граници.  Би било егоистично и наивно да смятам, че някой би се интересувал от детайлите от личния ми живот. Ако историята, която разказваш, не е по-голяма и по-важна от това,  е напьлно безсмислено да го правиш…

Нещата, без които не би могъл да живееш? По ред на важност: алкохол, пари, кислород, секс…

Чувстваш ли близост по отношение на търсенията си с някой съвременен музикант/група? Има ли някой, от който се възхищаваш и би препоръчал? Голям почитател сьм на една група - Low, а също и на Godspeed You Black Emperor. Има нещо общо между това, което те правят сега и светоусещането на Swans от по-късния ни период. Харесвам също дълбочината и искреността на текстовете на песните на Вик Чеснът и Лайза Джермано.

Какви качества трябва да притежава една група, за да записва за твоя лейбъл Young God Records (www.younggodrecords.com)? На първо място: оригиналност. За мен най-важно е онова усещане, че музиката им ще запази виталността си извън конкретния жанр и контекст, в който се е появила. Също така искреността на музикантите в емоционален и чисто интерпретаторски аспект. Така нареченият ”стил“ няма никакво значение - добрата музика винаги говори сама за себе си.

Голяма част от творчеството ти третира връзката човек – Бог и това как, грешейки, постоянно си навличаме, понякога сьвсем нарочно, неговият гняв. Какви са отношенията ти с Него тези дни? Ужасни. Сигурен съм, че той иска да ме види мъртъв.

Swans е една от малкото легендарни американски ьндърграунд групи, която още през 80-те си беше достатъчно легендарна и тук, в България. Можеш ли да споделиш някакьв факт за групата, който не си споменавал никьде преди? Знам това. Още през 1987 свирихме в Полша, Чехословакия и Югославия, когато тези страни бяха все още част комунистическия блок.  Влизахме “тайно“, без да изясняваме пред властите целта на пътуването си и в този смисьл концертите ни там бяха в известен смисьл нелегални. Не го казвам, защото става въпрос за списание от Източна Европа, но това е един от най-хубавите моменти в кариерата ми. Факт за групата, който не съм казвал никога преди? Ами, по едно време репетирахме с боксови ръкавици, за да проверим дали ще можем да правим въздействаща музика без да използваме пръстите си. После в края на репетицията задължително сваляхме ръкавиците и се биехме до кръв помежду си. Това беше станало нещо като ритуал за групата.

Наличието на съвременна, асемблирана на базата на cut and paste метода и циклично  “римейкване”на 60-те, 70-те, 80-те или друга епоха по избор, поп-култура, означава ли, че цивилизацията, от която сме част, е тотално изчерпана в креативен аспект? Ха-ха-ха... Дори и това донякъде да е така, моля те, не ме изкушавай да правя грандиозни обобщения за състоянието на съвременната култура. Винаги е имало и ще има добра музика, добра литература, добро изкуство, добри хора – така е и сега. Просто човек трябва да търси, да бъде постоянно любопитен, за да ги открие. Нашата “цивилизация“ е само една малка прашинка в безкрайния поток на историята и не мисля, че е добра идея да придаваме толкова голямо значение на проблемите по линия на креативността, които имаме или, напротив, нямаме в момента.

Има ли аспект от масовата култура, който ти се струва полезен и/или забавен? Всъщност обръщам много малко внимание на поп-културата. Не бях гледал телевизия въобще през последните три години, до 11 септември, когато започнах да следя с почти маниакално постоянство новинарските емисии, просто за да съм информиран дали градът, в който живея, не гори (Жира, както вероятно вече се досещаш, живее в Ню Йорк – б.а.). Всичко това продължи няколко месеца и когато телевизията престана да бъде средство за оцеляване, интересът ми към нея отново изчезна. Дори и някога да ми беше любопитна, от години  масовата култура не ме интересува въобще. И аз като много други хора съм се затворил изцяло в собствения си малък свят.

Има ли кауза, за която, според теб, човек си струва да се бори тия дни? Ако, както в онзи разказ на Стивън Кинг, можеш да натиснеш клавиша Delete и да заличиш нещо веднъж завинаги от този свят, кое ще е то? Пренаселеността на планетата е най-големият, апокалиптичен проблем, пред който е изправено човечеството и за който никой от управляващите не обелва нито дума. Той е коренът на всички геополитически катаклизми, на необратимото разрушаване на околната среда. Ако можех, бих “изтрил” три четвърти от населението на земята.

Бъдещето на Майкъл Жира е…. Ще продължа да се занимавам с това, което правя сега, независимо от всичко, което се случва или ще се случи в бъдеще, ще продължа да търся смисъл в дребния си незначителен живот. После ще умра.  

Последният засега солов албум на Майкъл Жира Solo Recordings At Home може да бъде поръчан само през Интернет от www.younggodrecords.com.

Интервюто е правено за сп. егоист, circa 2001, aко съдим по последния дотогава албум на М.Ж.

[mikamagazine]

През 2018 г. с логото „Анишър“ ще излязат 10 нови заглавия в разнообразни и популярни жанрове като съвременна литература, криминални романи, дамска проза, научна фант... http://ift.tt/2Ff9lye

[vprki]

Българска проза в изпълнение на Алмут Цилхер-Гочев в Берлин

Забележителната германската актриса Алмут Цилхер-Гочев ще  изпълни в Българския културен институт в Берлин на 18 януари откъси от произведения на български автори, преведени на немски език. Откъси от романа „Времеубежище” на Георги Господинов ще бъдат съчетани с разкази от българските писателки Силвия Чолева, Кристин Димитрова и Тодора Радева, сподели за „въпреки.com” неговият директор Борислав Петранов.

Литературното четене ще бъде обогатено от музикалните изпълнения на челистката Линда Манчева и пианиста Димитър Горчаков.

Алмут Цилхер-Гочев е родена в Грац, Австрия. Завършва специалността „Актьорско майсторство” в университета Моцартеум в Залцбург. Играла е в театрите: Талия театър – Хамбург, Шаушпилхаус – Бохум, в Шаушпил – Фанкфурт на Майн, Шаушпил – Кьолн, Фолксбюне – Берлин и на Залцбургския фестивал. През 1992 г. е избрана за актриса на годината от списанието „Theater Today“ за ролята ѝ на госпожица Юлия в едноименната пиеса на знаменития шведски писател и драматург Аугуст Стриндберг (режисьор: Димитър Гочев). За щастие имахме шанса да гледаме този забележителен спектакъл на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. Миналата година отбелязахме 80 години от рождението на Димитър Гочев и 10 години от смъртта му (26.04.1943-20.10.2013). Припомняме, че в последните три десетилетия преди внезапната си кончина неговите спектакли, освен в основните театри в Германия (Дойчес театър и Фолксбюне в Берлин, Талия театър в Хамбург, театрите в Кьолн, Базел, Хановер, Бохум, Дюселдорф) традиционно присъстваха и в афиша на  най-престижните европейски сцени и фестивали.

Алмут Цилхер-Гочев в Гьоте институт в София, 2015

Алмут Цилхер-Гочев е работила и с режисьорите Леандър Хасман, Карин Байер, Йоси Виелер, Карин Хенкел и Николас Стеман. Работи в тясно сътрудничество със съпруга си, българския режисьор Димитър Гочев, до смъртта му през 2013 година

През 2011 г., заедно със Самуел Финци, Волфрам Кох и режисьора Димитър Гочев, тя получава наградата за театър на фондация „Пройсише Зеехандлунг”. От сезон 2006/2007 е постоянен член на ансамбъла на Дойчес театър Берлин. Освен като театрална актриса, Цилхер-Гочев участва и в редица телевизионни и кинопродукции.

Припомняме, че през 2015 година излезе книгата „На фокус Dimiter Gotscheff” на проф. Виолета Дечева, театроведка и на проф  Георги Каприев, философ, пристрастен към театъра, за големия театрален режисьор, станал едно от най-влиятелните имена в Германия, получил огромно признание и награди. Книгата събира текстове на Дечева и Каприев за него. Двамата автори, независимо един от друг, следят творческия път на Гочев в продължение на двадесет години и резултатът е този том. Оформлението е на художника Чавдар Гюзелев. Книгата съдържа и много снимки, част от които са предоставени от съпругата на Гочев актрисата Алмут Цилхер. Тогава тя присъства на премиерата на изданието в Гьоте институт в София, която се превърна в невероятно преживяване от срещата с нея не само заради споделеното за Димитър Гочев.

Проф. Виолета Дечева и Алмут Цилхер-Гочев в Гьоте институт в София, 2015

Борислав Петранов сподели в разговора ни за предстоящото красиво събитие, че Алмут Цилхер, че сама е избрала откъсите от романа „Времеубежище“ на Георги Господинов, чийто превод на немски е на Александър Зицман. А заедно са подбирали разказите от сборника  с български автори на немски език „Един непознат приятел” публикуван от издателство „eta Verlag”. Артистичното събитие, посветено на българската литература е съвместна проява на БКИ, Берлин и немското издателство „eta Verlag”.

Присъствието на музиката в този прочит на съвременна българска литература от забележителна актриса от ранга на  Алмут Цилхер-Гочев ще създаде и усещането за красив, интимен спектакъл в центъра на Берлин.

Виолончелистката Линда Манчева е родена в София. След като завършва НМУ „Любомир Пипков“ продължава образованието си в Кьолнския музикален университет. Там тя получава диплом по инструментална и педагогическа специалност. След това следва в Университета по изкуствата в Берлин, специалност „История на изпълнителските практики”. Манчева печели награди от конкурси в България, Германия и Италия. Дългогодишен стипендиант на фондацията на Йехуди Менухин „LiveMusicNow” в Берлин. Линда Манчева свири с реномирани ансамбли като „Les Passions de l'Ame“ Берн, „Harmonie Universelle“ Кьолн, „Берлински барок“, „Musica Sequenza“ Берлин, „L'arte del mondo“ Кьолн и фестивалния ансамбъл от „Sofia Baroque Arts”. Със своя ансамбъл „The crossing points collective”, виолончелистката създава програми с уникална смесица от барок, джаз и нови композиции. Концертната ѝ дейност я отвежда на музикални фестивали в Германия, България, Швейцария, Холандия, Испания, Франция, Малта, Русия, Канада, Япония, Китай, Южна Америка и Съединените щати.

Линда Манчева

Линда Манчева е гост-лектор в Orchestra Center NRW в Дортмунд, в Университета по изкуства в Берн, Швейцария и в университета „Роберт  Шуман” в Дюселдорф. Основните ѝ лични пристрастия като музикант са свързани с музиката на Барока.

Димитър Горчаков е български джаз пианист, който живее и работи в София. Музикалното си образование започва в НМУ в София, където акцентът е класическата музика. По-късно продължава обучението си в НМА „Проф. Панчо Владигеров” и проявява голям интерес към джаз музиката и композицията. След периода на обучение започва да свири предимно джаз с Павел Терзийски, Росен Захариев-Роко, Георги Дончев, Skiller, Арабел Караян, Иво Димчев и други.  През годините участва в много експериментални проекти, съчетаващи различни музикални стилове, налагайки се в ъндърграунд сцената на София. През 2021 година издава първия си албум, озаглавен „Tomorrow’s Past“, който включва солови оригинални пиеси за пиано със смесица от фолклор, класическа музика и модерен джаз. За своя албум Димитър Горчаков е номиниран за наградата „Кристална лира” в категория „Джаз изпълнение”.

Димитър Горчаков

През миналата  2023 година прави първата си фотографска изложба/музикален пърформанс с активното участие на публиката.

С въображение и познание е подготвено и организирано това събитие в пространството на БКИ, Берлин, защото то носи и други препратки, ако се замислим и си припомним важни моменти от присъствието културата ни в германската столица от дълги години, свързани с музиката и театъра. В продължение на 12 години (1920-1932)  Панчо Владигеров  пише музика за спектаклите на великия германски режисьор Макс Райнхард, които са поставяни в „Дойчес Театър“ в Берлин и в „Театър ан дер Йозефщад“ във Виена. Само може да си представим колко, вероятно е свързана с музиката Алмут Цилхер-Гочев, учила и завършила „Актьорско майсторство” в университета Моцартеум в Залцбург.

Борислав Петранов

И това е красивото събитие в БКИ, Берлин, благодарение  на въображението, на познанието, на умението да привлича талантливи хора от България и Германия  директорът му Борислав Петранов.

Единствено може само да съжаляваме, че няма да бъдем там, за да чуем как звучи талантлива българска проза на немски език в артистичната интерпретация на Алмут Цилхер-Гочев. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: архив на БКИ, Берлин и Стефан Джамбазов (1951-2021)

[deiphobahileev]

Роберто Боланьо "Бележки на лекция по съвременна литература: ролята на поета"

Роберто Боланьо “Бележки на лекция по съвременна литература: ролята на поета”

  Този, с когото би прекарал на смъртното си легло: Ернесто Карденал.

Този, който би искал да ти е учител по литература, но не задълго: Езра Паунд.

Този, с когото би прекарал на смъртното си легло, след като си тръгне Ернесто Карденал: Уилям Карлос Уилямс.

Този, който най-добре би се справил като гангстер в Холивуд: Антонин Арто.

Този, който най-добре би се справил като гангстер в Маями:Висенте…

[obkov-obzavejdane-bani-blog]

Ръководител на uso Аманда Спилман получава ‘отрова’ заплаха Глава Минобразования каза, че при нея са били заплаха от “смес, на ислямските екстремисти и на ляво”, след повдигане на въпроса за вярата и училища. Аманда Шпильман казал, че тя има някои “токсични вещества”, след като доклад с критики на някои религиозни училища. Казано с “Таймс”, тя каза, че едно съобщение е под заплаха “ние можем да направим за вас всяко време, което искаме”. Повече за безопасност е разработен в Uso регионалния клон, след като инспектори бяха изпратени от екстремистка Ислямска литература. Шеф на инспекция на училищата наскоро публикува своя годишен доклад, в който предупреди, че все по-голям брой консервативни религиозни училища да подкопаят законите за равенство. Книга открили в едно от училищата критика нарича жените, които заслужават, за да отиде в ада. Тя твърди, че някои практики в религиозни училища са сексистскими и Сектант. Този път, тя каза: “аз не съм просто натъртване. Аз не падне, когато аз виждам един куп неприятни туитове посочи към мен. “Но там е доста отровен нещо. “Получих писмо в електронната поща, която е най-страшен, който е по подобие на ‘ние знаем, къде живеете, и ние ще Ви помогнем по всяко време”, – допълни тя. Доклад на г-жа Шпильман на ofsted заявиха, че са опасенията, че мултикултурализма рел��гиозни училища понякога влизали “в напрежение с очакването на нещо, което студентите трябва да са подготвени за живота в съвременна Британия”. В доклада се твърди, училище съзнателно избират да не отговарят на нормите, поради напрежение в отношенията между правните изисквания на училището на равенство, и се надява на консервативните религиозни общности. Тя добави: “ако позволим на себе си, уплашени от обсъждане на тези въпроси, това са деца, които ще страдат”. Отдел говорителят заяви: “напълно правилно, че съобщава Uso на училища, които не могат да защитят децата си или не по някакъв друг начин, за да отговарят на стандартите, ние очакваме, така че можем да вземем мерки, за да гарантират, че те се придържат към закона.” Нека да блокирате реклама! (Защо?)

[lora-bez-qvorov]

А популярна съвременна личност?

Абе госпожата ми по литература може да мине за популярна.