#Мартин Колев

[a-nasty-sia]

"Повярвай ми, нищо не отвлича вниманието от тревогите тъй, както една добра книга..."

- "Софийски магьосници", Мартин Колев

[addicted-to-books]

"Всяка книга, която държим на рафта или на четеца си, съдържа безброй заклинания. Всяка книга променя реалността - и го прави точно със скоростта, с която очите ни препускат по редовете."

"Софийски магьосници" - Мартин Колев

[irinapenevawritings-blog]

Книги, които ни се иска да бяха илюстровани (съвременна литература)

Книги, които ни се иска да бяха илюстровани (съвременна литература)

Случва ли ви се да четете и просто да имате нужда да видите част от прочетеното визуализирано? Било то под формата на карта за света, в който се развива действието, или пък под формата на илюстрация на епичен момент или любим герой.

(more…)

[timeheroeslove]

Учениците доброволци, усвоили най-важния житейски урок: как да помагаш на останалите

Първият сезон на Купата на героите приключи, а статистиката е гръмка:  29 клуба, над 700 доброволци, повече от 300 успешно изпълнени инициативи. Статистиката обаче понякога е скучна, затова скачай вътре за историята зад нея.

Сещаш ли се как има моменти, в които се спираш за малко, поглеждаш назад и си спомняш за точно онзи ден, в който си каза едно “ще го направя, няма как”? Вместо обаче този път идеята ти да остане само идея, наистина се хващаш в ръце и започваш да действаш, за да я осъществиш. И бууум - когато се върнеш в настоящето, ти е някак невероятно колко много неща са се случили заради онази решителност.

Ей така се чувстваме, когато си помислим за началото на “Купата на героите”. През 2015 г. екипът на TimeHeroes си казва, че да си доброволец, ясно е, не се учи в класната стая, но има място в нея, защото точно там сърцата и умовете са най-отворени.

Така се започва - в училища и университети надлъж и нашир се пуска една нова муха: да си направиш неформален клуб по доброволчество е супер яка идея. И изобщо не е като онази другата работа с домашните.

Обаче това не е ��сичко - от 2020 г. цялата тази работа с младежкото доброволчество постепенно се отдели от TimeHeroes и като един вече попораснал човек се пренесе сам и заживя на ново място: “Купата на героите”.

Разбира се, с това дойде и още една още по-смела идея - да бъде най-голямото и най-сърдечно състезание между ученически клубове в страната, които правят велики неща за своето училище, за хора в нужда, за уязвими общности, за природата около тях. И за себе си също, макар че може би още не го знаят.

Героите от варненския клуб PTPI “Делфините” четат приказки на деца от 3-5 г., за да запалят интереса им към книгите.

Според обобщените данни от февруари 2020 г. до днес вече говорим за близо 800 млади герои, прекарали общо повече от 336 хиляди часа в правене на добро, при това във всяко ъгълче на картата - от Варна и Вълчи дол до Хасково и Кърджали. Последователно, с малки, с малко по-големи, а на моменти - направо с лъвски скокове, те променяха средата около себе си. Много от тях започнаха от училище - от вълчидолския клуб “Усмивка” възстановиха Алпинеума в двора, от варненския “Захари Стоянов” превърнаха празните саксии в цветни градини, техните съграждани от клуб ДоброТворци почистиха и сложиха кошчета за разделно събиране на отпадъци. И още много в този дух.

Нищо обаче не приключи там и тогава. „Агенти на доброто“ от София, „Добрина“ от Попово, „Захари Стоянов“ и "PTPI Делфините" от Варна и „Заедно с теб“ от Етрополе измайсториха картички с пожелания на възрастните хора в различни домове в страната. От клуб “Усмивка” пък решиха да ги поднесат на самотно живеещи възрастни в града лично, а на коледните и великденските празници се върнаха, за да им дарят и хранителни продукти.

Младежите обърнаха поглед и към най-малките - изработиха учебни материали за деца със специални потребности, а пък от “Делфините” (които са на второ място в състезанието) организираха ежегодния си коледен базар, на който продадоха свои картички и събраха 16 600 лева, впоследствие материализирани в обзавеждане за Центъра за рехабилитация и интеграция на деца с увреждания “Живот под дъгата”.

И понеже Купата е състезание, макар и за правене на добро, трудно ще изпуснем победителите - “Деца с големи сърца” от СУ “Алеко Константинов” в Луковит. Слушай само - те изпълниха цели 76 мисии. Това казва статистиката, но понякога числата са скучни, знаеш. Ето защо за финал решихме да ти разкажем за някои от клубовете и да чуем какво имат да ни разкажат и те за първия сезон на “Купата на героите”.

“Деца с големи сърца”, СУ “Алеко Константинов”, гр. Луковит Място в класацията: 1 48 герои, 6961 точки

Тези шампиони тук са едни сърцати третокласници и четвъртокласници, които заедно със своите ��оординатори - Цветанка Лазарова и Ася Найденова - направиха куп неща, за които ще ни е трудно сега да ви разкажем. Когато ги питаме какво е за тях състезанието, те казват: “възможност да помагаме”.

Първата мисия, в която се включват, е да направят библиотека в двора на училище, а вместо цвете, за първия учебен ден да занесат книга и рафтовете ѝ постепенно да започнат да се пълнят. “Огромно щастие беше да виждаме, че и други деца от училище взимат книги и ги връщат прочетени отново там”, разказва ни днес Ася Найденова.

Те също така активно и последователно подкрепяха деца в неравностойно положение - помогнаха на свои съученици от ромски произход да наваксат с уроците и им показаха, че винаги са насреща, изпратиха видеопоздрави и картички на центрове за деца с увреждания, подкрепиха с дарения свои връстници, лишени от родителски грижи, изпратиха материали от първа необходимост на детски градини и училища в цялата страна. Междувременно се включиха в няколко почиствания и акции, свързани с употребата на пластмаса и направиха хранилки и къщички за птици. И още, и още.

Коя обаче е мисията, която ги е развълнувала най-много? “Нарисувай Коледа за героите в бяло”. С рисунките си искахме да изпратим нашите послания и благодарност към тези, които се бореха за нашето здраве.”

Слушай какво ще ти кажат за финал, в случай че се чудиш дали да не се пробваш в доброволчеството: “Не е страшно да правиш добро. Напротив. Чувството, което изпитваш, когато видиш радостта в очите на хората, на които помагаш, е неописуемо. Не е нужно много. Само желание и любов.”

Доброволчески клуб “Агенти на доброто”, 18 СУ “Уилям Гладстон”, София Място в класацията: 5 31 герои, 620 точки, 23 мисии

На ул. “Пиротска” 68 се е оформило едно ядро от заредени с енергия частици, които успяха да я преобразуват в куп положителни дела. Така например те отидоха в квартал Захарна Фабрика, за да се запознаят с деца от уязвими групи, и заедно рисуваха, спортуваха и сътвориха специални гривни.

Също така посетиха един от центровете за бездомни хора в София и дариха на жените там менструални продукти. През декември пък раздадоха топла храна в подлеза на метрото при Софийския университет, а междувременно успяха да организират онлайн срещи с писатели, сред които Георги Господинов, Деяна Драгоева, Мартин Колев и Ралица Георгиева. И, съвсем между другото, да се включат в не една и две мисии от TimeHeroes.

Когато питаме Петра Куртева, един от най-дейните доброволци в клуба, какво е за нея “Купата на героите”, тя казва: “състезание, в което за пръв път наградата не е най-желаното.”

Що се отнася до мисията, която винаги ще помни с умиления, това е тъкмо срещата с хора, останали без дом, чиито усмивки са се запечатали завинаги в паметта ѝ.

А защо ти е да се заемаш с цялата тази работа ли? “Да бъдеш доброволец означава да си повод за усмивката на много хора, да научаваш нови неща и всеки ден да допринасяш за създаването на един по-добър свят.” Ето защо.

Доброволчески клуб “Усмивка”, СУ “Васил Левски”, гр. Вълчи дол Място в класацията: 6 20 герои, 473 точки, 24 мисии

Клуб “Усмивка” е голяма работа, честно. Отговорни, дейни и идейни, те се включваха във всяко месечно предизвикателство, независимо колко е трудно. Освен изброените по-горе, те организираха срещи с успели жени от Вълчи дол, подготвиха информационни брошури за правата на жените, а по темата за права на малцинствата подготвиха поздрави и решиха да направят фотоколаж с мечтите на всички деца в училището, без значение от техния етнос, пол или социален статус. Основният двигател зад този ентусиазъм е техният координатор Мария Петкова, която неслучайно заслужи и приз за своята последователна работа и добро сърце.

Вместо обаче тя да отговори, на нашето кратко интервю откликнаха няколко супер доброволци от клуба. Разбира се, попитахме ги какво е за тях цялото това нещо с Купата. “Не толкова състезание, колкото една голяма инициатива, състояща се от много малки. Тя беше по-скоро повод да се съберем като доброволци и поощрение, за да продължаваме в същия дух за такива, че и по-добри успехи”, отговаря Гери Атанасова.

Що се отнася до мисията, която винаги ще си спомнят със силни емоции, това са посещенията им при възрастни хора от града. “Говорихме с тях, изслушахме историите им и ги накарахме да се усмихнат. Много хубаво беше чувството, защото знаеш, че ти си допринесъл с нещо за тази усмивка”, казва ни Цвети от клуба.

А какво биха казали на онова нерешително хлапе, което се чуди дали да стане доброволец? “Бих му казала да се пробва, но ако осъзнава, че при доброволчеството не трябва да очакваш да ти бъде давано нещо отсреща и трябва да бъдеш готов да се сблъскваш с всичко, защото не всички инициативи са весели и забавни. Също така трябва да си отговорен и да се отнасяш сериозно”, казва Дебора, която е част от клуба със своята близначка Жаклин. На въпроса как биха описали доброволчеството в три думи, абсолютно всички имат една засечка: “Усмивка”. Понякога нещата идват с името си.

Доброволчески клуб “Чавдарче 21”, ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Чавдар Място в класацията: 7 21 герои, 442 точки, 10 мисии

Макар и 10, мисиите на “Чавдарче 21” не бяха леки и децата в клуба се сблъскваха челно с живота на най-различни хора - от деца в центрове за настаняване от семеен тип до работещите в COVID отделения през възрастните в селото. На всекиго те оказаха различна подкрепа - от това да подарят ръчно изработени сувенири и картички до това да идат в дом за деца с увреждания и да занесат там зимни дрехи и обувки.

“Посещението в дома беше нещото, което ме разтърси, но от положителна гледна точка. Децата и младежите от дома си помагаха изключително много един на друг, по-големите се грижат за по-малките. Сами почистват стаите си, приготвят си храната сами. Кипи един живот, изпълнен с хармония, като в едно голямо щастливо семейство. Въпреки че тези деца нямат близки и родители, нямат собствен дом и удобствата в него, те са намерили щастието в приятелите си”, разказва ни Неделина, която е координатор на клуба.

Ето защо те изобщо нямат намерение да спират. Все пак, когато питаме какво ѝ носи доброволчеството, причината ни става ясна. В три думи то е: “Радост. Удовлетвореност. Подкрепа”. А ние си намираме сред тях и четвърта, за нас си: “Смисъл”. Цялото това нещо да го има.

И ти искаш да се включиш в доброволческото състезание на училищата в България и да бъдеш герой за някого? Събери група верни другари за следващата учебна година, намислете си име и пишете на hello [при] timeheroes [точка] org, за да получите стартов пакет и насоки.

[booksinartbubbles]

Книги, които бих желала да прочета до края на 2017 📚 / Books I would like to read by the end of 2017 📚

До края на годината остават броени дни - 52 , за да сме по-точни, ала списъкът ми с книги, които искам да прочета никак не намаля. Постоянно излизат нови и нови интересни книги и става все по-трудно да избера коя да е следващата книга, която ще прочета. Заради това си направих списък с книги, които имам желание да прочета до края на годината и се надявам да го спазя. (тъй като досега не съм успявала да спазя обещанието си към избраните книги) Ето ги и тях: 🗒

There are exactly 52 days till the end of the year but my To-Be-Read list is not getting shorter. So many amazing books are coming out every day and I can’t help myself but add more and more. So that’s why I made a short list of the books I’d like to read by the end of the year and I’m hoping that this time I’ll keep my promise to those books (I haven’t been able to do that by now). So here is the list:🗒

1. Софийски магьосници (Мартин Колев)

2. Светлината, която изгубихме / The Light We Lost (Джил Сантополо / Jill Santopolo)

3. То / It (Стивън Кинг / Stephen King)

4. Сезонът на костите / The Bone Season (Саманта Шанън / Samantha Shannon)

5. Пророчеството на гарвана / The Raven Boys (Маги Стийвотър / Maggie Stiefvater)

6. Six Of Crows (Leigh Bardugo)

7. Златният портал / Das verborgene Tor (Ева Фьолер / Eva Völler)

8. Камъните падат, всички умират / Rocks fall, everyone dies (Линдзи Рибар / Lindsay Ribar)

9. Розата и камата / The Rose And The Dagger (Рене Ахдие / Renee Ahdieh)

10. Каравал / Caraval (Стефани Гарбър / Stephanie Garber)

Кои са книгите, които вие искате да прочетете до края на годината? Имате ли други предложения за мен? 🙈🤩

Which are the books that you would like to read by the end of the year? Do you have any other suggestions for me? 🙈🤩

[kboytube]

Станислав Тодоров ще ръководи дербито на върха между Лудогорец и ЦСКА-София, стана ясно, след като от БФС обявиха съдийските назначения за предстоящия кръг в Първа професионална лига. Двубоят в Разград е в петък от 17:00 часа. Разградчани са лидери в класирането с 69 точки, докато "червените" са на втората позиция с три по-малко.

5 Апр 2018 г. Четвъртък 17:15 ч.Витоша - ОФК Пирин ЕООДГС:    Георги Николов Кабаков        АС1:    Мартин Веселинов Маргаритов    АС2:    Мартин Емилов Венев4-ТИ:    Андрей Венков Николов    ДАС1:    Николай Йорданов Колев         ДАС2:    Георги Кънчев ДимитровСН:    Кирил Петков Йорданов      5 Апр 2018 г. Четвъртък 19:30 ч.ПФК Славия АД - ПФК Черно мореГС:    Никола Антонов Попов        АС1:    Веселин Мишев Добриянов          АС2:    Георги Пламенов Тодоров4-ТИ:    Йордан Петров Петров    ДАС1:    Стефан Апостолов Апостолов    ДАС2:    Волен Валентинов ЧинковСН:    Петър Стоянов Петров      6 Апр 2018 г. Петък 14:30 ч.ПФК Ботев АД - ПФК Левски АДГС:    Петър Кирилов Костадинов     АС1:    Александър Ангелов Атанасов     АС2:    Георги Йорданов Дойнов4-ТИ:    Станимир Илков Илков        ДАС1:    Драгомир Димитров Драганов    ДАС2:    Георги Милков ГинчевСН:    Георги Крумов Виделов      6 Апр 2018 г. Петък 17:00 ч.ПФК Лудогорец 1945 АД - ПФК ЦСКА–СофияГС:    Станислав Георгиев Тодоров    АС1:    Диян Христов Вълков               АС2:    Мартин Иванов Димитров4-ТИ:    Димо Дамянов Вълчев         ДАС1:    Валентин Станчев Железов    ДАС2:    Владимир Вълков ВълковСН:    Кольо Димитров Данев      6 Апр 2018 г. Петък 19:30 ч.ФК Верея - ПФК Берое ЕАДГС:    Ивайло Иванов Стоянов     АС1:    Петър Николов Джугански    АС2:    Димитър Русенов Русев4-ТИ:    Румен Емилов Иванов    ДАС1:    Димо Стоянов Димов    ДАС2:    Валентин Георгиев СтанчевСН:    Йордан Веселинов Гулев      9 Апр 2018 г. Понеделник 17:30 ч.Етър - ФК Дунав 2010ГС:    Неделчо Танчев Гаджалов        АС1:    Иво Николаев Колев                   АС2:    Дениз Пиринов Соколов4-ТИ:    Борислав Николаев Колев    ДАС1:    Румен Красимиров Христов     ДАС2:    Радослав Петров ГидженовСН:    Светослав Петров Славов      9 Апр 2018 г. Понеделник 20:00 ч.Септември София - ПФК Локомотив Пловдив 1926 АДГС:    Станислав Тошев Ставров          АС1:    Мирослав Максимов Иванов    АС2:    Димитър Божидаров Стоилов4-ТИ:    Красимир Владимиров Миланов    ДАС1:    Никола Илиянов Атанасов    ДАС2:    Иван Георгиев ПенчевСН:    Евгени Тодоров Геров  

http://sport.bnt.bg   

-- Публикувано от Stoyan Argirov blogger in KboyTube за NN Sport на 4/04/2018 01:55:00 сл.об.

[my-world-my-feelings-my-freedom]

Бяла дъга

Спиш само двайсет и петия час. Лицето ти е възглавничка за игли. Ръкавиците ти са чужди. Затвориш ли очи, виждаш скелета си.

Не искам да те разтривам със сол. И да не искаш, минаваш всеки път - мостът, по който залязват дните ти… бяла дъга на предградията.

Там убиват редовно котки. Искаше ми се да си чистник като мен. Всеки нечестен човек се влюбва. Но с теб защо гнием сами?

Мартин Колев

[witchdreamcatcher]

Макар че винаги знаеше дали вън ще вали, беше учудващо сляпа за лошото време вътре в хората.

Софийски магьосници, Мартин Колев

[addicted-to-books]

- Трябва да напредвам по-бързо - каза Бриян.

- Стига и ти. Не гледай колко ти остава, а колко можеш да напреднеш днес!

"Софийски магьосници 2 - В сърцето на Странджа" - Мартин Колев

[addicted-to-books]

"Не знам защо реши, че мракът е някаква зла поличба. Та той е най-простото нещо на света.

Бриян кимна и обърна поглед към планинските върхове.

- Естествено - прошепна той. Мигът преди изгрева... "

"Софийски магьосници" - Мартин Колев

[irinapenevawritings-blog]

Какво прочетох през Юни/Юли/Авугст 2018 :: Summer Wrap Up

Какво прочетох през Юни/Юли/Авугст 2018 :: Summer Wrap Up

Моето люто 2018 в книги се оказа с 6 книги, 7 автора, 3028 страници. (more…)

[irinapenevawritings-blog]

Ревю: „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев

Ревю: „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ от Мартин Колев

Почти година след като завърших „Софийски магьосници“ на път именно към София и се зачудих на това интересно пре��литане на родната реалност и магическата мечта завърших и втората част от поредицата, именно „Софийски магьосници. В сърцето на Странджа“ и мога спокойно да кажа, че останах доволна от това леко, непринудено четиво. Книгата обаче не идва без своите проблеми, които лесно могат да…

[irinapenevawritings-blog]

Магията оживява по софийските улици (Ревю: "Софийски магьосници")

Магията оживява по софийските улици (Ревю: “Софийски магьосници”)

Откакто започна рекламната кампания на “Софийски магьосници” от Мартин Колев беше интересно за какво става дума. Следя активно книжните среди в България и кампания с подобни мащаби не се вижда за всяко заглавие на пазара. Заглавието започна пътя си към читателите обещаващо и с приятна доза маркетингови трикове, които да задържат вниманието на читателското общество като т.нар. онлайн куизове,…

[vprki]

Разказът е въпрос на голямо майсторство и отношение към детайла

Трима млади автори, свързани с журналистиката, получиха наградите в 23 – то издание на Националния литературен конкурс „Рашко Сугарев“ за къс публикуван разказ от автор до 35 години на НДФ „13 века България”. Това са: Яница Христова за разказа си „Клиника „Мемориес” /първа награда/, Радослав Петкашев за разказа „В планината” /втора награда/ и Ангел Иванов за разказа „От всички краища на света” /трета награда/.

Журито в състав Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова определи тримата отличени. Ангел Иванов, който миналата година спечели първа награда за разказа си „Добрият християнин“, сега отново участва и беше сред отличените. Даже се пошегува, че догодина ако участва трябва да му дадат втора награда, за да има пълен комплект. Но наградите са си награди, а както каза Теодора Димова при връчването на отличията: „Наградите създават празнично настроение, но празник е и самото писане. Необходим е и характер и всекидневен труд”. И още: „Това е най-престижният конкурс за млади автори и първо е заради нег��вата продължителност. Второ заради това, че самите автори са хора, които сериозно се занимават с литература. Нивото е високо. Това са автори, които са отдадени на литературата и искат да се занимават с нея и това е изключително радостно”.

Тримата наградени -  Яница Христова, Радослав Петкашев и Ангел Иванов /от ляво надясно/

Церемонията за наградата „Рашко Сугарев” традиционно е на 23 април – Световния ден на книгата, авторското право и четящите хора. Но този път беше отложена и събитието се случи в тесен кръг в галерия „Средец” на Министерството на културата при спазване на всички санитарни противоепидемични норми на 18 юни. Наградите бяха връчени от изпълнителния директор на НДФ „13 века България” Слава Иванова. А Теодора Димова каза: „Има някаква адекватност и скромност, на съобразяване със ситуацията. И така и трябва да бъде”. А това дори в някаква степен отговаря и на по-камерния характер на разказа, а и на писането въобще. Както каза Деян Енев: „Писането е самотно занимание. Слава Богу, хората продължават да се интересуват от книги”. А носители на наградата през годините са били такива имена на писатели като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Сто ил Рошкев, Милена Авонеди, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Николай Фенерски, Владимир Полеганов, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Яница Радева, Росен Карамфилов, Иван Ланджев.

Теодора Димова и Деян Енев

Важна е тази награда, защото утвърждава един жанр, който някак си остава малко в сянката на романа. Защото е труден жанр, а читателите като че ли предпочитат повече романното повествование. Както беше казал Мартин Колев преди време, който беше носител на първа награда в 20-то издание на конкурса: „Този конкурс е важен не само защото е от висок калибър, но и защото продължава да популяризира разказа, който понякога е в периферията на литературата”. А победителят в 21-то издание Велислав Д. Иванов сподели тогава: „Вярвам, че късият разказ не е просто суетен анекдот с обрат на края”. А Ангел Иванов, който както стана дума, е носител миналата година на първа награда от конкурса, а сега на трета, каза пред „въпреки.com”: „Разказът е дестилат и събира в себе си разнопосочни енергии и най-вече една такава сгъстена драматургия. И е въпрос на голямо майсторство и отношение към детайла, бих казал на пиетет към детайла”.

Яница Христова

Впрочем интересно е, че и тримата наградени сега автори са свързани с журналистиката. Яница Христова и Радослав Петкашев работят в информационни агенции, а Ангел Иванов е сценарист в ТВ шоу, но пък е завършил журналистика. По какъв начин журналистиката помага или пречи на писателя? Според Яница Христова и Радослав Петкашев помага. „Добре се получава съчетаването на писането с журналистиката. Те се синхронизират. Журналистиката ми дава идеи и предлага неочаквани места, които не съм предполагала, че ги има. Защото животът е много по-динамичен от въображението понякога. И дори в най-фантастичните разкази има частица истина, която се намира около нас”, твърди Яница Христова.

Радослав Петкашев

А според Радослав Петкашев: „Между журналистиката и писането има доста общо, защото разказите, които пиша, почти винаги са базирани на разговори с хора. Взимам от тях почти интервю и после го използвам. При всеки един разговор нещо в главата ми щрака, понякога си казвам – от това може да стане хубава история. И после го използвам, понякога смесвам историите на различни хора, но не им правя биография. Аз пиша за другите хора, не пиша за себе си”. Докато за Ангел Иванов журналистиката по-скоро може да попречи на писането: „Аз затова и напуснах класическото поле на журналистиката, защото ми пречеше липсата на метафоричност и поетичност, ако щете. При все, че съм белетрист. И това отстранение от събитията заради някаква мнима или реална обективност ме притеснява. Защото е важно авторът да застане с цялата си личност, със сетивата си, с прочита си на събитията”.

Слава Иванова връчи наградата на Ангел Иванов, както и на всички отличени

Разказът на Ангел Иванов „От всички краища на света” е отново в християнския спектър, както е бил и миналогодишният му, казва авторът. Публикуван е в сайт и в регионален вестник в родния му град Габрово. „В планината” от Радослав Петкашев излиза в списание „Съвременник”, за което авторът благодари на главния редактор Владимир Зарев. „Това е биографичен разказ за моя баща, но разбира се има фикция там. Не трябва да се приема като 100% истина. Като моят разказвач се опитва да разбере живота на своя баща, който е преминал през доста различни неща в живота си. И така, с чувство за хумор, което надявам се има в разказа, се опитва да го разбере. Понякога не разбира нещата, през които баща му е преминал, защото те са в съвсем друго време, но се опитва да си направи тази равносметка за себе си”, сподели пред „въпреки.com” Радослав Петкашев. Вероятно и затова при получаването на наградата специално благодари за разбирането на баща си и майка си /известната историчка и антроположка проф. Антонина Желязкова – б.а./, както и на съпругата си, и малкия си син. Разказът „Клиника „Мемориес” от Яница Христова пък е публикуван в списание „Осем”. „Свързан е с това колко е важна паметта и как спомените, които имаме, определят кои сме. И дали имаме шанса да ги редактираме и да променим живота си чрез спомените? Това е основната тема на разказа”, каза авторката.

Слава Иванова, изп. директор на НДФ “13 века България”

Значима е личността на Рашко Сугарев, на името на когото е конкурсът. Писателят Георги Величков, член на журито, но и приятел на Рашко Сугарев в спомена си за него, който прочете миналата година, каза: „Рашко не се бореше със словото, той живееше с него”. А преди време беше определил писателя като скромна личност, („пришълец от друга планета"), който не е искал много от живота, имайки предвид мисълта на Сенека: „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече”. Наградените на конкурса благодариха на журито и на НДФ „13 века България” за грижата за младите писатели. А Радослав Петкашев обобщи: „Много важно е това, което правите. Защото за един млад писател доста лесно е да се обезкуражи и отчае”. ≈

Текст и снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

РЕФЛЕКСИИ: 22 къси разказа в 22-то издание за наградите на името на Рашко Сугарев

22 разказа се състезаваха в 22 – то издание на Национален литературен конкурс „Рашко Сугарев“ за къс публикуван разказ от автор до 35 години. Конкурсът се организира от Национален дарителски фонд „13 века България” като и жури, и участници благодариха на фонда за поддържането през годините на това отличие /на снимката – Слава Иванова, изп. директор на НДФ „13 века България” и писателят Георги Величков/.

Журито в състав Димитър Коруджиев (председател), Георги Величков, Деян Енев и Теодора Димова определи тримата отличени: Първа награда – почетна грамота и 700 лв. – на Ангел Иванов от Габрово, за разказа „Добрият християнин“; Втора награда – почетна грамота и 500 лв. – на Десислава Николова от София, за разказа „Дексаметазон“; Трета награда – почетна грамота и 400 лв. – на Росен Карамфилов от София, за разказа „Приказка за един гений“. Наградите бяха връчени от изпълнителния директор на фонда Слава Иванова. А носители на наградата са били такива имена на писатели като Алек Попов, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Ангел Игов, Стоил Рошкев, Милена Авонеди, Борис Минков, Оля Стоянова, Димитър Ганев, Николай Фенерски, Владимир Полеганов, Йорданка Белева, Силвия Томова, Васил Георгиев, Андон Стайков, Александър Шпатов, Антон Терзиев, Яница Радева, Росен Карамфилов, който сега отново получи награда.

Част от журито на конкурса - Георги Величков, Теодора Димова и Деян Енев /от ляво надясно/

Важна е тази награда, защото утвърждава един жанр, който някак си остава малко в сянката на романа. Защото е труден жанр, а читателите като че ли предпочитат повече романното повествование. Както беше казал Мартин Колев преди време, който беше носител на първа награда в 20-то издание на конкурса: „Този конкурс е важен не само защото е от висок калибър, но и защото продължава да популяризира разказа, който понякога е в периферията на литературата”. А победителят в миналогодишния конкурс Велислав Д. Иванов сподели тогава: „Вярвам, че късият разказ не е просто суетен анекдот с обрат на края”. От името на НДФ „13 века България“ наградените получиха подбрана колекция от собствени издания на Фонда: „Юбилейна книга. Кръгла маса „История и перспективи“, 35 години НДФ „13 века България“; „Любов по всяко време. Разкази на лауреати от Националния конкурс „Рашко Сугарев“ 1998/2014“; монографиите от поредицата „Съвременно българско изкуство. Имена“: „Енчо Пиронков“ от Красимир Линков, „Божидар Бончев“ от Ружа Маринска и „Ясен Гюзелев“ от Георги Лозанов. Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ дари на всеки от тях Юбилейния албум „Съкровищница“, публикуван по повод 140-годишнината от основаването на институцията.

Изп. директор на НДФ “13 века България” Слава Иванова връчи първата награда в конкурса на Ангел Иванов от Габрово, за разказа „Добрият християнин“

Важна е личността на Рашко Сугарев, на името на когото е конкурсът. Писателят Георги Величков, член на журито, но и приятел на Рашко Сугарев в спомена си за него, който прочете каза: „Рашко не се бореше със словото, той живееше с него”. А преди време беше определил писателя като скромна личност, („пришълец от друга планета"), който не е искал много от живота, имайки предвид мисълта на Сенека: „Беден е не този, който има малко, а този, който иска да има повече”.  Теодора Димова, също член на журито от няколко години отбеляза, че много се радва за съществуването на този конкурс и неговата дългогодишна история. За мен е чест, че съм от няколко години в журито, сподели писателката. Според нея разказите, които кандидатстват в този конкурс са над средното ниво. Добави, че графоманията е плъзнала и с помощта на интернет, но някак си авторите, които кандидатстват тук са над средното ниво. Във всеки разказ има драматургия, стремеж да се направи ситуация, авторите не допускат слободията от фейсбук и социалните мрежи да се пренесе в тях. Впечатлението й е, че младите автори се занимават със социални проблеми, с болката и надеждата и това прави здравословно състоянието на младата българска литература.

Тя използва медицински термин, но не бива да забравяме, че самият Рашко Сугарев завършва първоначално медицинa във ВМИ - Пловдив през 1967 г. Работи като лекар в продължение на 4 години и воден от вътрешния порив на призванието си, поема по пътя на литературния труд. Умира млад – през 1995 г. Носител е на редица литературни награди и негови произведения са преведени на немски, руски и чешки език. А друг член на журито – писателят Деян Енев също отбеляза важното място на този конкурс. И преди време каза: „В литературата има писатели, които вървят по отъпкани пътеки. Има писатели, които сами проправят пътеки. Рашко Сугарев беше такъв писател. И конкурсът продължава да е един от смислените, които прехвърлят мост изобщо в литературната традиция на България. Защото един о�� големите проблеми на българската литература е, че тя е на отделни островчета – възрастови, естетически, всякакви. И този конкурс на името на Рашко Сугарев се опитва да прави тъкмо това – да прехвърля мостове…”. ≈

Текст: „въпреки.com”

Снимки: Стефан Джамбазов

[vprki]

Митко Тодоров: Избираме национални каузи и цели за НДФ „13 века България”

„Ние в момента правим нещо, което е добро. Когато фондът е бил в доста по-разширен състав е имал представителства в големите градове. Той е имал по-други възможности. Сега сме поели курс към партньорство с организации, които защитават подобни каузи и цели”. Това казва в разговор за „въпреки.com” Митко Тодоров, изпълнителен директор на Национален дарителски фонд „13 века България”.

И продължава: „Това е хубав момент, защото ние можем да се включваме партнирайки си и в съдържанието, и в подпомагането, и във възможностите с експерти да помагаме в тяхната работа. Така че днес, когато има страшно много неправителствени организации и институции, които имат своите цели, гледаме някъде да не потънем в някакви групировки и други неща. Но партнираме с тези, които са показали устойчивост в годините и креативност със стимулиране на подкрепа. И получаваме обратна връзка. Виждаме, че ако фондът се разхвърля много, той няма да има тези възможности и като експертност, и като финанси, и като възможности за организация и провеждане. Така че ние избираме точно национални каузи и цели, които да кореспондират с нашите цели. Включваме се и в каузи и акции, като тази за рака на гърдата, които носят и друг характер, както и в образователни”, казва Митко Тодоров.

Деветгодишната Ивон - Мари Господинова от Търговище беше сред наградените от НДФ “13 века България” в конкурса на “Малък Зограф”

И добавя, че не е възможно да се включат във всички дарителски инициативи в България. „Затова нашето мнение на Управителния съвет и на нашия екип е да се включваме в значими национални каузи. Защото еднолично да защитаваме неща е мисля предмет на други организации – на неправителствени, на частни инициативи и други. Ето това е една от позициите ни. Фондът в съвременни условия би трябвало да пази точно тази национална традиция на дарителството. Тя е хубава, но сме свидетели и на недобросъвестни инициативи, дори перачници. Ние всяка година правим инвентаризация и контрол на всички дарения, които се извършват или са извършени във фонда. Защото постоянно имаме движение на даренията – и в областта на изобразителните изкуства, и на литературата, и имотите. Много от имотите на фонда изискват доста средства. За нас една от много важните задачи е да следим волята на дарителите и да ги спазваме”, казва изпълнителният директор на фонда и отбелязва с примери, че са готови да партнират и с общините за смислени събития.

Тазгодишното жури на шестия конкурс за Националната литературна награда за български роман на годината на НДФ „13 века България”.

Различни са проектите, които подкрепя фондът, включително и различни награди в областта на културата. За някои от тях сме писали, като традиционната награда за Роман на годината /прочетете тук/ и за къс разказ на името на Рашко Сугарев /прочетете тук/. Политиката на фонда е да стимулира творците, отбелязва Митко Тодоров, а през следващия месец ще бъдат обявени и лауреатите в конкурса за литературната награда „Владимир Башев“ за поети до 32 – годишна възраст. Много важно е, че се подкрепят  и децата в тяхното творческо израстване и отношение към изкуството. „Тази тема вече две години ни вълнува, не защото е изоставена или няма подкрепа от родители, училище. Но се включваме в такива проекти, които са по-малко известни в медиите. Един от тях е т. нар. „Малък Зограф”. От 2016 до 2017, когато се проведе следващото издание, изложбата видя много зрителски аудитории в Трявна, Пловдив, Националната художествена галерия. Миналата година показахме рисунките за Коледа в Двореца и сега говорим отново да ги покажем. Колкото повече родители и деца видят тези изложби, толкова децата набират смелост да участват в такива конкурси, макар че в културата е трудно да кажеш състезание. Ние искаме обаче всички да се изявят. Не казваме, че всички картинки, които показват са качествени, но сред тях има няколко прекрасни”, убеден е Митко Тодоров. И споделя, че някои от рисунките са в детската клиника на болница „Пирогов”, ще дадат и още. А и ги показват в други градове, както се е случило във Видин, когато малките художници от града са били щастливи да се представят пред своите връстници.

Максим Божилов /д./ получи в Кишинев наградата на фонда за вестника си и радиопрограмата “Български хоризонти” от Канада - снимка архив НДФ “13 века България”

И още една награда, която беше връчена неотдавна от фонда. Това стана на тринадесетата световна среща на българските медии в Кишинев. Отличен от НДФ „13 века България” беше вестникът и радиопрограмата „Български хоризонти“ от Канада с издател и главен редактор Максим Божилов. Според Митко Тодоров те следят целогодишно изявите на българските журналисти и културни дейци зад граница. „Защото ако искаме да защитим темата да отразяваш и да пишеш за българската култура, но не само в границите на България, трябва да следиш тези процеси”, казва изп. директор на фонда. Но си припомня, когато като директор на Театър „Българска армия” са обсъждали наградата за драматургия на Фондация „А’Аскеер” каква съпротива е имало срещу автори пишещи извън България. Може би той има предвид наградата на Димитър Динев, който пише и живее в Австрия и има „Аскеер” за драматургия през 2007 година за пиесата си „Кожа и небе”, поставена в Театър “Рабенхоф” – Виена. „Спомням си, когато трябваше да обърнем внимание на драматургията извън пределите на България, каква съпротива имаше. Тогава в театъра се казваше - да си дойде в България да твори. Тогава трябваше да се убеждаваме, че няма значение къде той твори – когато той твори с българската азбука, с нашия език и е българин, няма значение къде е”, убеден е Митко Тодоров.

Когато идваме в кабинета му във фонда за разговора, първото което ни привлича вниманието е прекрасните книги от поредицата „Съвременно българско изкуство. Имена“. Последната издадена засега е за проф. Божидар Бончев, с когото във „въпреки.com” също сме правили разговор /можете да прочете тук/, представен в книгата от доц. д-р Ружа Маринска. Тези издания също са част от дейността на фонда: „Много хубава, благородна и може да се каже, че тя има исторически измерения. Запазва някакви факти, данни, творчески биографии да ги наречем за тези наши големи творци. Спомням си как се зароди идеята, бях тогава на друга работа /като зам. министър на културата – б.а./, но и тогава в качеството си на член на УС на фонда поддържах тази идея. Макар че аз като представител на сценичните изкуства в МК, исках в тази идея да се посочат няколко и други сектори в българската култура – да има театрални дейци, музикални и танцови дейци. Това не стана тогава, но аз мисля, че за в бъдеще би могло да се случи. Макар че определянето на имената, тя така се казва и инициативата „Имена”, е много сложен и противоречив процес. Ние казваме в изкуството винаги има субективизъм, така е. Поради тази причина определянето на име винаги предизвика различни чувства, настроения, да не кажа реакции – защо този, а не тази, защо тази, а не този. Така че когато говорим за тази инициатива, тя винаги си има своите „за” и „против”, отбелязва Митко Тодоров.

И добавя, че тази година имало няколко запитвания за това как подреждат творците, за които пишат. Дали по жанров признак, дали по друг начин. А и изготвянето на такава монография е свързана и с много съдържателни дейности. „Едната е, че трябва да се намерят автори, които да пишат. Това никак не е лесно, особено ако творците са живи и здрави. Или ако част от наследниците не харесват този, който е посочен и помолен да направи тези творчески редове. Или обратното - ако предложиш на автор – това са изкуствоведи, критици, не желае да пише за съответния творец. Това е едната страна. Другата страна се нарича илюстративната. Творчеството на нашите съвременни изявени творци е разпространено навсякъде. Произведенията на някои от тях се намират в чужди галерии, други се намират в наследниците в чужбина, трети се намират в български галерии, четвърти - в българските наследници тук. И за да бъде пълна илюстрацията, да придобием някаква визуална представа за този творец трябва да правим изследователска и събирателска дейност, което е по-дълъг процес и не е толкова лесен.

Началната идея е да има трайна памет. За тези, които ги няма, но са творили в различни държави. И за тези, които са сред нас и искаме да запазим тази творческа памет. Това пряко кореспондира с целите на фонда, защото той се казва „13 века България” и ние поддържаме тази инициатива. Възможностите ни са да издадем 6 до 7 книги през годината. Успяваме за сега да намерим и автори, и илюстрации, всичко. Предстои да бъде издадена книга за Вера Недкова. Всичко това е свързано с главните притежатели - Националната галерия, Софийска градска галерия и галериите в големите градове. Ние преговаряме и с тези институции, защото туристът или българинът, който се интересува от тези велики творци, повече обръща внимание на илюстрацията и надписа. За това ние отделяме много внимание при подготовката. Особено интересни са училищата, висшите учебни заведения, които имат допир до визуалните изкуства, те са им като помагала. Затова ние всяка година даряваме тези издания и за училищата по изкуствата, които имат такива катедри, дялове, сектори в своето обучение. Като това не означава, че ние сме забравили и другите по-популярни библиотеки, това е втората част от нашата дейност”, казва изп. директор на фонда и посочва на колко библиотеки са дарили книги.

Мартин Колев от София получи тази година първа награда на 20-то юбилейно издание на Националния конкурс за къс публикуван разказ „Рашко Сугарев - 2017“ за автори до 35 години на Национален дарителски фонд „13 века България“ 

Връщаме се към една предишна дейност на Митко Тодоров. След като беше директор на Театър „Българска армия” стана зам. министър на културата. И естествено е да следи процесите в тази област, както и подготвяната Национална стратегия за културата, за която сме разговаряли във „въпреки.com” и със сегашния зам. министър на културата Румен Димитров /можете да прочетете тук/. „На мен, ще си призная, ми е мило за театъра. Там отидоха много години от моя живот и не съм безразличен, а и постоянно следя процесите в българската култура. Що се отнася до Стратегията, на времето аз бях оглавил голям екип от работни групи в различните субсидирани изкуства, културни и творчески индустрии и излязохме през 2012 година с проект, който беше почти пред своя край. Сега разбирам, че отново е сформиран такъв екип от ръководството на МК. Поздравявам ги с това, защото смятам, че тази основа, която ние дадохме, трябва да се развива. Защото времето от 2012 до 2017 година е вече цяла петилетка и няма как да не се променят процесите в областта на културата. Както знаем динамиката в областта на културата и живота е доста бърза. И не само стратегия е необходима, но и промяна в редица закони в областта на изкуството и културата.

На първо време бих казал, че трябват промени в Закона за читалищата. Но Законът за закрила и развитие на културата също трябва да бъде сериозно променен. Този закон съдържа доста противоречия със закони, които са излезли след това. Което на практика означава, че за да действа той трябва сериозно да бъде пипнат. Не говоря за културното наследство, в което вие знаете, че вървят такива процеси, не говоря за филмовата индустрия, който има абсолютна необходимост от промени. Той си стои със старите понятия като субсидиране, бюджетиране, които вече трябва да се променят. Законодателната инициатива заедно със стратегията би следвало да тръгне към промяна. И аз мисля, че ръководството на МК вече е започнало да работи по тези промени. Липсват му помощници, експерти и юристи, които би трябвало да бъдат по-широк кръг не само в рамките на самото министерство. По-широк кръг законотворци, които имат по-голям опит”, твърди Митко Тодоров.

Отбелязваме и нашето наблюдение, че не бива законите и наредбите да се изработват само на гилдиен принцип. Виждаме скандалите във филмовата общност, която се опитва непрекъснато да се самозатвори, въпреки някои успехи напоследък на български филми по фестивали. Но те често биват субсидирани отвън, а не отвътре. Митко Тодоров също споделя такова разбиране и от гледна точка на своя опит: „Ние говорихме по-рано, че има нужда от Закон за сценичните изкуства. И аз съм защитавал тази теза. Дори първата година, когато бях в министерството. След това самият аз се убедих, че не може да има такива секторни закони. Ние трябва да работим по основния Закон за закрила и развитие на културата. И даже да махнем закрилата – няма от кого да я закриляме толкова. Ние трябва - и гилдиите, и творците сами да се закриляме, а не да разчитаме само на малки скандалчета в самите гилдии”. ≈

Текст: Зелма Алмалех и Стефан Джамбазов

Снимки: Стефан Джамбазов