#булевард | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 4 months

Text

С Тони Николов по стъпките на Димчо Дебелянов в София

В градинката пред църквата „Свети Седмочисленици“ пое маршрутът, който неговият автор и водещ Тони Николов беше озаглавил „Смърт сред белоцветните вишни“. Посветен на творчеството на Димчо Дебелянов, философът и журналист избра, за да ни разкаже за софийските му лични и художествени трепети.

Припомняме, че Тони Николов е носител на Наградата на София, 2022 година за книгата си „Спомнена София“. А в следваща си „Бленувана София“ в есето си „Града в града“ пише: „Опитах да покажа как нашите стъпки винаги се оказват „стъпки другаде“, продължение на стъпките, които други преди нас са оставяли по същите тези улици. Воден от убеждението, че „спомненото писане“ е като обиколка безкрай, в която често не откриваме онова, което сме си поставяли за цел да намерим, но пък за сметка на това изникват толкова други неща, които не сме подозирали.

За мен София се превърна в нещо като „вътрешен град“, из който човек броди в унес, докато някой спомен не го пробуди. Няма безцелно скитане. Всеки миг носи открития.

Накъде – в една или друга посока – могат да ни отведат случайно намерени стари пощенски картички? И къде ли е нявгашният двор с белоцветните вишни на Димчо Дебелянов, изсечени, но съхранили се и оцелели в колективната памет?“ /повече може да прочетете във „въпреки.com” тук/.

Тони Николов на премиерата на книгата „Бленувана София“, 2022

В края на миналата година излезе и третата „Незабравена София“. За нея писателката Теодора Димова написа: „Различна е от предишните две книги на Тони Николов за софийските потайности. Издигната е на ново ниво, където художественото въздействие върху читателя е по-масирано, по-мощно, детайлите са подбирани с хирургическа точност, наративът е все така целеустремен, но неговото рало потъва по-надълбоко в нелечимите български рани…“

Благодарение на Тони Николов откриваме по много специален начин нашия град, историята му чрез съдбата на позабравени или не личности, изградили европейското лице на столицата още време, дълго потулвано и тенденциозно забравяно, сякаш, несъществувало…Неговите истории-есета преди книгите се публикуват в Портал Култура. И той продължава да ни въвежда в особената красота на града ни и как и къде да забавим забързаните си стъпки по неговите улици…

Къщата на ул. "Венелин", където е живял Димчо Дебелянов

Тони Николов поведе, независимо от дъжда дошлите за събитието по стъпките на безсмъртния поет Димчо Дебелянов из центъра на София на 15 май. Литературната разходка в рамките на програмата на Фондация "Прочети София" с изпълнителен директор Тодора Радева „Литературни маршрути", както бе обявено започна пред църквата "Свети Седмочисленици". Той заедно с гостите си в срещата се спря пред къщата на ул. "Венелин", където е живял поетът. След това групата се отправи към кино "Одеон", изградено на мястото, където в началото на ХХ век е била къщата на командира на Шести пехотен полк полковник Петър Петрунов, в чийто двор са расли белоцветни вишни. В тази двуетажна сграда Дебелянов е бил наемател заедно с други поети. Той се влюбил в чернооката дъщеря на хазяина си Елена Петрунова, но тази любов завършва трагично.

В края на разходката Тони Николов всички погледнаха и към разположената от другата страна на бул. "Васил Левски" къща - музей на скулптора Иван Лазаров, пред която е изложена скулптурата на майка на Дебелянов, която напразно очаква своя син, загинал по време на Първата световна война… Тони Николов любезно ни предостави за публикация великолепното си есе „Смърт сред белоцветните вишни“, в което изящно разказва тази история.

СМЪРТ СРЕД БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ

Един прочут адрес: „Патриарх Евтимий“ 1, на ъгъла с някогашния булевард „Фердинанд“ (днес бул. „Васил Левски). В крайната стая, която гледа към „Васил Левски“, живее пролетарският поет Димитър Полянов, по-сетне официозна фигура в литературата на НРБ. Прозорецът към „Патриарх Евтимий“ е на квартирата на писателя Константин Константинов, а стаята на Димчо Дебелянов е гледала към големия и зашумен вътрешен двор. При него често нощува Людмил Стоянов, който е все несретен и няма къде да се приюти, затова отсяда по приятелски – без да плаща наем.

Пред кино "Одеон"

През 1911 г. това е било съвсем накрай града. Почти незастроено място – с малки къщурки, рехаво пръснати до гората, до която се е стигало по Самоковското шосе, или към казармите на Шести пехотен полк, разположени на мястото на днешното НДК. Какво чудно тогава, че командирът на подразделението полковник Петрунов е решил да си вдигне къща точно тук, явно е бил свикнал да го буди звука на войнишка тръба. Сутрин по „Патриарха“ са трополели файтони и гальоти със стоки, шопи с магаренца са носели мляко за продан в големия град, а малко по-надолу – вече по „Царя“ – по-претенциозната публика е закусвала с „капуцинер“ и виенски кифлички.

„Златният стандарт“ на новопоставените жълти павета със сигурност е контрастирал с прахоляка и калта в частта, където се намираме. Тогавашна писателска компания е избрала това място за свой пристан. Константин Константинов (Душечка) е сдържан, внимателен и леко потаен, такъв е и в прозата си. Георги Райчев е експанзивен, невротичен и сприхав. А Димчо, ако се доверим на самия Константин Константинов, е също трудно описуем: „Неговото винаги полуобърнато на една страна лице е удължено от рядка червеникава брада, с малки присвити, винаги живи и най-често засмени очи. Той цял беше в импулси, в порив, шеговит, понякога хаплив, неотразимо увлекателен събеседник, разбира се, категоричен в преценките си, както е винаги на тая възраст, безусловно честен и откровен, дори с риск да стане неприятен. Той обичаше веселбите и приятелските гуляи и тогава биваше неизчерпаемо духовит и остроезичен“.

След 1908 г. сърцето му е сломено от любовна мъка по Иванка Дерменджийска, която той излива в стиховете си. И все по-често подписва шеговитите си стихове с „Амер“ – горчивината взема връх в него.

Тони Николов показва плана на къщата на семейство Петрунови

Нанасяйки се в дома на „Патриарх Евтимий“ 1, Дебелянов обаче се променя. Приятелите скоро отгатват, че на сърцето му лежи нова любов. По онова време той се е захванал да превежда от френски придобитата от мен „Афродита“ от Пиер Луис – скандално еротичен роман на известен поет символист, решил да пресъздаде в проза дебрите на древногръцката чувственост. Константин Константинов свидетелства: „Той работеше усилено, пушеше непрекъснато, целият напрегнат и обзет от работата си, и когато дохождаха приятели, често ни четеше по някоя и друга страница или рецитираше френски и руски стихове“.

Димчо Дебелянов не е бил човек на интимните излияния, той трудно разкрива сърцето си. В приятелския му кръг все пак се дивят и гадаят защо с такава страст се е нахвърлил върху романа на Пиер Луис. Самият Душечка подозира, че пръст в тази промяна навярно има черноокото момиче с гарванови коси от горния етаж, но не е сигурен в догадката си. Докато не настъпва потресаващата развръзка.

И пак от него научаваме как в полунощ на една юнска вечер той се връща вкъщи, като по пътя настига Дебелянов, който също се прибира. Споменът на Душечка е за една много хубава, почти пролетна нощ – „с много мирис на зеленина и закъснели славеи“. Изведнъж стигайки там, където днес е паметникът на патриарх Евтимий, те се спират в почуда: светят всички прозорци на дома, в който са квартиранти, което озарява по тревожен начин тънещото в мрак площадче. Непрекъснато влизат и излизат хора, чуват се неясна глъч и сподавени изплаквания. От горния етаж се разнасят писъци и тропот.

„Разбрахме – разказва Константин Константинов – че нещо лошо се е случило и бързо изтичахме горе. Вратата на една от стаите беше разтворена и пред нея стоеше стражар. Без да разбираме още какво е станало, влязохме в стаята. Тя беше стая със спуснати транспаранти и един лек, остър мирис се носеше из въздуха. На едно легло, покрита с покривката си, лежеше Елена Петрунова със затворени очи и спокойно лице, досущ като заспала, а на белия чаршаф на завивката, тъкмо над гърдите ѝ, имаше мътночервено разлято петно. На една кушетка до другата страна, седнал напреко и опрян с гръб към стената, но полуизвит надолу, хъркаше, друсайки се цял, стегнат в униформа, но без ботуши, полковникът. Един голям револвер лежеше на земята.“

Според първата от тях бащата обезумял от гняв, научавайки за пламналата обич между дъщеря си и несретния поет квартирант, небрежен към външността си и влачещ се из гуляйджийски компании. Осемнайсетгодишната Елена била сериозно момиче, вече записала романска филология в Университета и добре владеела френски. Явно Димчо е намерил път към с��рцето ѝ, обръщайки се с молба да му помогне в превода. За останалото можем само да гадаем. Ала е лесно да си представим как суровият полковник, патриархален от мозъка до костите си, би реагирал, ако е попаднал в стаята на дъщеря си на някои от първите страници на романа „Афродита“: „Тя лежеше самичка на разхвърляното легло, покрита само от едната страна с широката вълна на своята коса. Тая коса беше блестяща и гъста, мека като кожата на шуба, по-дълга от крило, гъвкава, неизбродна, пълна с живот и топлота. Тя застилаше половината гръб, простираше се под корема и блестеше чак до коленете на гъсти и овални къдри“.

А има и далеч по-дръзки и еротични пасажи. За времето си това е огромен скандал.

Тони Николов разказва, зад него е Тодора Радева

Едва ли самият Димчо, докато се трудел над ръкописа „в тихия двор“, е могъл и да допусне „под шъпот и смях в белоцветните вишни“, каква клокочеща бездна от тъмни страсти ще отприщят преводаческите му занимания с хубавата Еленка. Нито що за трагедия ще бликне от тях. Както и на какви обвинения – и без това мъчен от угризенията си – той ще бъде подложен впоследствие.

Не друг, а доскорошният му приятел Димитър Полянов доста злостно го обвинява в порнография. Заради това, че бил превел – от желание за голям хонорар – най-порнографската книга от френската литература, с което сам натиснал спусъка на трагедията.

Димчо е покъртен, разтърсен от тези жестоки думи. Най-близките му приятели добре знаят колко етичен човек е той, известно е „дълбокото му и нравствено целомъдрие“ (Константин Константинов). Той винаги и навсякъде носи със себе си едно Евангелие, издадено в Пловдив през 1886 г. Откриват това прокъсано от четене Евангелие и във фронтовата му раница след неговата смърт.

Версията на семейство Петрунови е доста по-прозаична. Полковникът бил останал вдовец с пет дъщери, три от които невръстни, трудно се справял с отглеждането им, бил в нервен срив. Родственици му предлагали да се задоми повторно, но пък това срещнало съпротивата на най-голямата му дъщеря Елена. Ето как в разпрата между тях, в която се чуло да си говорят на доста висок глас, се стигнало и до фаталния изстрел.

Така ли е било, няма да узнаем никога.

Самият Константин Константинов споделя в „Път през годините“ колко е бил объркан в онази страшна нощ, от което се заличили и спомените му. Не помни колко дълго са стояли с Димчо в стаята на Елена. Не помни, казал ли е неговият приятел нещо там вътре. Спомня с само как, не можейки да останат повече в този дом на смъртта, те бродят в мрака по „Царя“, продължават, без да знаят къде отиват, и по „Цариградското шосе“. И си спомня единствено как Димчо Дебелянов непрекъснато повтаря с някакъв чужд и угаснал глас: „Брей! Какво стана... Брей... Какво стана...“ И така до безкрай.

Думи, преминаващи в беззвучно стенание. Докато далеч от казармите не изсвирва утринната тръба. И всичко отново потъва в кошмарна мъгла.

В архива на Дебелянов се пази некрологът на Елена Петрунова. Съвсем кратък и лаконичен:

Със съкрушено сърце и дълбока скръб съобщаваме на роднини и приятели, че многообичаната ни сестра и внучка Елена Петрунова предаде Богу дух нощес в 1 часа след полунощ в най-цветущата си 18 годишна възраст. Мир на праха ѝ. Семейства: Полковник Петрунов, Петрунови, Трувчеви, Кръстеви.

Писателският кръг търси нов пристан и си намира квартира две улици по-надолу – на „Венелин“ 29, където Димчо се настанява в мансардата. Но нервите му са така разстроени, че приятелите му не знаят как да го удържат, за да не посегне на себе си. Стигало се дотам, нощем да връзва единния си крак за кревата, за да не скочи през прозореца. Йордан Мечкаров, друг от най-близките му хора, разказва как Димчо всеки ден ходел на гроба на Ленчето и молел другарите си да го придружат. И посред нощ на гробищата ридаел, захлупен над гроба, докато околните, изплашени от тази шекспировска скръб, не го отведели със сила.

Резултатът от тази скръб, освен преводът на Пиер Луис, било стихотворението „Последна скръб“, напечатано, колкото и да изглежда странно, на литературната страница на сп. „Смях“:

Ти смътно се мяркаш

из морната памет,

кат бродница сънна

в бездънна гора –

аз тръпна след тебе

и тръпно ме мамят

в мъглите вечерни

две черни пера.

След сетната среща

да срещна забрава,

подемах се, падах

и страдах навред.

Нощта ме разлюби,

денят отминава,

ни радост донесъл,

ни весел привет.

И ето, погребал

в тъга непобедна

надежди и младост

в безрадостен склеп –

аз гасна, аз гасна

с утеха последна –

на спомена в здрача

и плача за теб.

Докато съзерцавах мястото на трагедията, си мислех колко удачно е, че то днес не е продължение на механата „Хладна почивка“, а е именно филмотечно кино, където показват стари филми, обвеяни от блянове, любов и скърби.

Минете ли оттам, обърнете внимание на стената откъм бул. „Васил Левски“, осеяна с графити на котки и тагове. Всъщност зад нея някога е бил големият, потънал в зеленина двор на къщата, където Димчо Дебелянов пише едно от най-красивите стихотворения в българската литература:

Помниш ли, помниш ли тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни?

Ах, не проблясвайте в моя затвор,

жалби далечни и спомени лишни –

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор,

моята казън са дните предишни!

Напомняме, че Програмата на „Литературни маршрути“ продължава на 22 май от 18:30 ч., когато писателката, поетесата и преводачката Яна Букова ще ни разходи в „корема на кита“ с маршрута, посветен на поета Константин Павлов.

На 29 май от 18:30 ч. при паметника в Докторска градинка ще започна маршрутът Софийските страници на Лора Шумкова, посветен на нея, която напусна нашия свят твърде млада миналата година. Шестият „Литературен маршрут“ на 2 юни от пролетното издание на Програмата ще бъде посветен на една малко позната личност в България, с много интересна съдба. Историята на новозеландския поет Кевин Айърланд ще ни разкаже журналистът Владимир Дворецки, който е и преводач на книгата „Назад-напред“, в която Айърланд разказва за времето, в което е живял в България. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Стефан Марков

#Тони Николов #Димчо Дебелянов #Тодора Радева #Литературни маршрути

0 notes

teniskivarna · 4 months

Text

Забавни идеи за подарък - чаша, тениски и възглавница във Варна.

Направи уникален подарък за свой близък човек - тениска с надпис по избор или чаша. Време за изработка 20 минути. Варна, Делта Планет Мол.

Булевард “Сливница” 185 етаж 0, срещу Costa кафе.

#tshirt #качествени тениски с щампи #варна #идея #делта планет мол варна #футболки #мъжкиБлузи

0 notes

purple-little-fairy · 6 months

Text

КЪЩА ЗА ДОЛАР

Един бедняк видял в стар вестник обява, която гласяла: "Продава се луксозна къща на 3 етажа с басейн и градина. Цена: 1 долар.“

"Глупости – помислил си той, – сигурно редакторите на вестника са изпуснали няколко нули. Или някой скучаещ богаташ си прави майтап с хората“. И изхвърлил вестника.

Но когато тръгнал да се прибира, на един осветен булевард пред погледа му изникнал билборд с нещо познато. Същата обява! "Шантава работа – казал си човекът. – Явно не е грешка. Значи остава да е някой майтапчия. Но защо пък ще дава толкова пари за реклама само за да се шегува с хората? Е, негова си работа… Но пък къщата наистина е страхотна. Утре ще мина оттам, само да я погледна. Така или иначе никога няма да живея в такава красива къща.“

Н�� другия ден беднякът се запътил към богаташкия квартал, в който се намирала красивата къща от обявата. И когато пристигнал на адреса, видял, че пред входната врата стои табела с надпис: "Продава се. Цена: 1 долар“.

Този път вече любопитството му било сериозно провокирано. "Ще позвъня и ще попитам. Какво толкова. Най-много да ме изгонят.“

Вратата отворила млада привлекателна жена.

– Какво обичате? – казал тя с усмивка на лицето.

– Ами, аз… такова… за обявата. Сигурно има някаква грешка…

– Не, няма грешка.

– Ама наистина ли цената е 1 долар?

– Точно така. Това е цената. Ако искате, влезте да огледате.

Човекът влязъл неуверено, обиколил просторната дневна, надникнал към градината и след малко извадил една смачкана банкнота от джоба си. Жената отново се усмихнала и му стисна ръката.

– Е, вече сте новият собственик на този дом. Утре ще уредим формалностите. Честито!

Бедният човечец още не можел да повярва на късмета си.

– Госпожо, моля ви, кажете ми все пак… Защо продадохте тази разкошна къща за 1 долар. Наистина не разбирам…

– Съпругът ми почина и остави завещание, в което се казва, че трябва да продам къщата, а парите от продажбата да преведа на любовницата му. Не можех да не уважа последната му воля. И между другото, за половин година вие сте единственият, който се отзова на обявата.

"Е, добре, че дойдох и се престраших да позвъня на вратата – помислил си въодушевено мъжът, все още не вярвайки на случващото се. – Явно чудесата се случват. Просто трябва да опиташ, когато видиш шанса… колкото и невероятен да изглежда той…“

0 notes

notesovertherailroads · 6 months

Text

Най-добрите

Най-добрите стихове се раждат докато съм с колелото, въртенето на спиците слага думите в ред, със страст, мечти и трепет. Чувам най-дълбоките си мисли изкачвайки някой мръсен булевард, животът, мислите пулсират с праха и светлините на града. Спускайки се скоростно надолу, следвам всичко желано от мен да изрека. Държа ги в шепа, здраво, като кормилото в нощта, но спра ли губя ги за вечността...

#bulgarian #original #original poetry #original poem #бг текст #people_and_things

1 note · View note

iustitia-bg · 8 months

Text

Пламен Русев, Кольо Главата и Жельо записани на камера докато убиват момчето на Новата поща (ВИДЕО)

Само ЮСТИЦИЯ се добра до записите от охранителните камери на банката , запечатали цялото брутално убийство на младото момче на Новата поща. В него се вижда как Пламен Русев, Жельо Желев и Никола Михайлов нападат с бухалки дружно и умъртвяват с нож жертвата Иван пред дома му. Иван отстъпва назад, но те вървят напред и го нападат като го удрят с бухалка и метална тръба и веднага се изтеглят назад и после пак заедно го нападат.

За каква отбрана може да става дума след като той отстъпва, а те вървят напред?

В един момент, жертвата като дава назад се спъва в една каменна саксия и в този момент се вижда как Пламен Русев, който държи огромен нож в ръцете си (тип "щик" за автомат Калашников АК-47) отскача и наръгва в сърцето Иван докато е на земята. Веднага след това, тримата заеднмо се оттеглят, а момчето загуби живота си на 22 години. ГЛЕДАЙТЕ ЕКСЛУЗИВНО ВИДЕО НА УБИЙСТВОТО ОТ НОВАТА ПОЩА В БУРГАС ОТ ОХРАНИТЕЛНИТЕ КАМЕРИ: Припомнямне, че единствено нашата медия отрази убийството на Новата поща, извършено от бандата на Пламен Русев в състав: Пламен Русев, Кольо- Главата и Жельо Желев - Президента.

Убитото момче Днес Пламен Русев е освободен под домашен ар��ст, а сигналите, че е напускал дома си валят из Бургас.

Убийците пламен русев, кольо главата, жельо веднага след убийството на новата поща на 27 ноември 2022 г. Убиецът Русев беше освободен лично от зълвата на Румяна Ченалова, която стана известна покрай случая на "Гнилите ябълки" и която освободи убиеца от "Соло", който после бе осъден на горните инстанции на доживотен затвор и избяга.

Ченалова Обществена тайна е , че на 28 декември в пицария "Ла Веранда" Пламен Русев е излязъл от дома си, нарушавайки мярката си за неотклонение и е присъствал на среща със Слави Няголов, за който нашата медия също писа, че притиска свидетели по делото. Повече в тази статия: Слави Няголов Пудела и братът на Пламен Русев притискали свидетелите по делото на убийството на Новата поща Убитият на Новата поща в Бургас е бил причакан предварително от Пламен Русев, Кольо - Главата и Жельо - Жалбата от известната мутренска банда на Русев. Това написа неговият брат, който продължава да се бори за справед��ивост. Ето какво написа той, когато освободиха убиеца на брат му:

"ВНИМАНИЕ УБИЕЦ НА СВОБОДА!!!

Прецедентен случай за българската правораздавателна система, бруталният убиец Пламен Росенов Русев, който причака и уби с помощта на още двама души по брутален начин брат ми пред дома ни, е пуснат под домашен арест. На 27.11.22 г. на обяд около 11 и 30ч три въоръжени лица дебнат брат ми Иван пред домът ни в центъра на Бургас. Когато той излиза за цигари бива нападнат бит с метална тръба и гонен над 300м по улиците с 2 огромни ножа. Застигнат е на главен булевард Стефан Стамболов в непосредствена близост до Новата поща и Бургаския Свободен университет. Действието се развива пред камерите на банка и очите на множество свидетели. Именно там Пламен Русев го намушква в гърдите с 28 см нож с който разсича ребрата в областта на сърцето, белия и черния дроб, както и диафрагмата на две места заедно с аортата. След няколко дневна борба за живота му, брат ми почина в Окръжна болница Бургас. На Русев са повдигнати обвинения по чл. 116 за убийство под хулигански подбуди с особена дързост и жестокост. Русев е и с рецидив за намушквания с нож и има издадени присъди за това, както и повдигани обвинения за опит за убийство. Няколко пъти опитите му за смяна на мярката под домашен арест биват отхвърлени от окръжен съд Бургас. На 1ви Август е командирована в Бургаски Апелативен съд съдия Яница Ченалова, която му и сменя мярката за неотклонение. Интересното тук е, че съдия Ченалова е съпруга на адвоката на Жоро с макетното ножче, който наряза лицето на 18 годишната Дебора, адвокат Станимир Ченалов. Негова сестра пък се оказва печално известната вече бивша съдийка Румяна Ченалова, която освободи убиеца на двете момчета от дискотека "Соло". Снахата на "гнилата ябълка" по Ксавие дьо Кабан също е съдийка, ама в Бургас - какво съвпадение! Разбира се, ВКС отмени идиотското й решение и осъди убиеца. Ченалова нашумя и със случая Белведере – гнили ябълки в съдебната система, попадна и в записите Яневагейт. Ченалова беше и кандидат за депутат от "Възраждане" и сега продължава да бълва наляво и надясно нагли хибридки. Още в първите дела на новата и работа съдия Ченалова освободи убиеца Пламен Русев под нелеп предтекст, да не би да съдел държавата в Страсбург. Нямам определение за това и решение. За това, че от трима нападатели има само 1 обвинен, а под внимание се взимат само показанията на другите двама извършители, също нямам думи с които да нарека тези решения, взети от бургаската прокуратура. Но за мен има нещо сбъркано в съдебната ни система и със сигурност това може да бъде сериозна пречка за членсвото ни в Шенген! Хладнокръвни убийци и съдисти разхождащи се по улиците сред обществото и децата ни. Преди 2 дни баща ми видя Пламен Русив да нарушава мярката си, разхождайки се по улиците на града в компанията на още двама души, подаден е сигнал и резултат няма. И не е само това, представете си само с какво чувство за безнаказаност се разхождат щом след извършено такова тежко престъпление получават абсурдно леко наказание или дори изобщо не получат такова. Това е кощунство, грешно и сбъркано е. Тези случаи са явен признак за гнилата ни съдебна система и упадъка на обществото ни като цяло, щом си затваряме очите. Днес са Дебора, Иван, Кирил и Васил, утре може да сте вие, децата ви или ваши близки. Никой не мисли за това докато не му се случи, а повярвайте ми с такива на свобода вероятността не е малка. За повечето от вас това са просто имена, но за нас това са трагедии. Почернени семейства! Помогнете да дадем гласност и да спрем трагедиите и за други български майки, бащи, братя, сестри, синове и дъщери! Надявам се, че нашите магистрати ще си свършат работата мотивирани от съвестта си, а не от други стимули. И убийците ще си получат това, което Темида им определя по правда! Защото когато правосъдието загине, човешкия живот не струва нищо. Моля споделяйте! Да спрем това безумие!" Прав е братът на убитото момче Иван, че щом за такова явно и безцеремонно убийство му се разминава... Убиеца Русев и двамата “свидетели” с бухалки и ножове в ръце след убийството на Новата поща в Бургас – УНИКАЛНА СНИМКА Припомняме, че миналата година нито една медия не отрази това брутално убийство, засвидетелстващо, че Бурас още живее в 90-те години - в "златните мутренски години", когато всички престъпления на групировките бяха прикривани от полиция, МВР и прокуратура. Наш журналист е бил причакан пред дома му миналата седмица от патрулния автомобил, ръководен от полицай Иван Бакърджиев е бил задържан незаконно за повече от три часа, когато е слязъл да си вземе лекарствата, които бил забравил в автомобила си. Държан е бил 3 часа при минусови температури, леко облечен, с 39 градуса температура и не му е било разрешено даже да влезе в автомобила си да се стопли.

Полицай иван бакърджиев от първо районно полицейско управление в бургас. Ако беше само това, можеше и да не си помислим, че Пламен Русев е платил на полицай Иван Бакърджиев за да ни тормози.На място пристигнали около 4 патрулни автомобила, извикани от полицай Иван Бакърджиев от 01 РПУ Бургас. Улицата пред дома на нашия журналист е била затворена от екипажите, повикани от Иван Бакърджиев от Първо РУ "Полиция" - Бургас, а на преминаващите е казвано, че се извършва полицейска акция. В резултат на това, нашият колега и главен редактор на единствената независима разследваща медия в Бургас - ЮСТИЦИЯ, е получил остри симптоми на пневмония, която после е диагностицирана и в УМБАЛ - Бургас. Непосредствена последица от незаконните действия на Иван Бакърджиев от Първо РУ "Полиция" - Бургас

Иван бакърджиев Завели сме дело в съда за полицейски тормоз срещу Иван Бакърджиев от Първо РУ - Бургас и за отмяна на незаконното фактическо задържане на нашия разследващ журналист, продължило над три часа, без да е била издадена заповед за арест до 24 часа, което автоматично прави действията на полицай Иван Бакърджиев НЕЗАКОННИ.

Полицай иван бакърджиев Успоредно с това сме завели дело за обезщетение за вредите от незаконното задържане, изразяващи се в изострянето на болестта на нашия колега, получил след това фиаско двустранна пневмония. А тези пари ще бъдат платени от вас - данъкоплатците, защото до ден-днешен държавата България не е завела нито едно дело за регрес към служителите като Иван Бакърджиев от Първо РУ "Полиция" - Бургас, станали причина за изплатените от нас обвезщетения.Злоупотребил ли е с власт полицай Иван Бакърджиев от Първо Районно в Бургас ? Полицай иван бакърджиев първо районно мвр бургас Целта на Иван Бакърджиев от Първо РПУ - Бургас с това активно мероприятие очевидно е сплашване и отмъщение за написаните от нас статии и изнесените доказателства в нашите статии, без които днес Пламен Русев щеше да е свободен човек, платил си, където трябва и пълен със самоувереност, че каквото и да направи, няма да лежи в затвора. Да се върнем на убийството за да припомним какво се случи на 27 ноември 2022 година в Центъра на Бургас пред десетки свидетели, а после ще говорим за репресиите срещу нас, които отразяваме истината по този случай. ДОЛУ ЩЕ ВИ РАЗКАЖЕМ ТОЧНО КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО ПРИ УБИЙСТВОТО НА МОМЧЕТО ДО НОВАТА ПОЩА НА 27 НОЕМВРИ 2022 година. Само нашата медия Юстиция.бг писа реално какво се е случило на 27 ноември 2022 г. , когато Пламен Русев - известна мутра в Бургас и вероятен шеф на една от най-кръвожадните банди в Бургас - бандата на Русев. Откакто убиха момче до Новата поща, нашата медия Юстиция.бг пише за бандата на Пламен Русев и тяхната полицейско-прокурорска протекция в Бургас, датираща от над 15 години. Русев Бургас Сега, обаче имаме сериозен източник за това какво точно се е случило - записите от охранителните камери... В предната вечер е имало лек конфликт по телефона между убиеца Русев и жертвата Иван. Тогава бандата на Русев са били събрани в едно заведение, което за сега няма да кажем кое е. Там Русев, след разговор по телефона с Иван, е обявил на всеослушание, че смята да причака с метални тръби и начупи и намушка Иван пред дома му в Бургас. Пламен Русев започнал да врънка аверите си да дойдат с него, като вероятно е ставало въпрос да им "даде някой лев" за "приятелската услуга".

Пламен русев – убиецът от новата поща сменя амплоатото си от жестока мутра на “добре облечен бизнесмен” И ако това ви се струва необичайно, както казахме в предишната статия, явно просто не сте от Бургас и не сте чували за бандата на Русев... и за бургаската правораздавателна система - една крайно закостеняла, напълно комунизирана структура на родното ни МВР, чието правилно функциониране е така важно за устоите на нашето боледуващо общество. Нашето разследване, четете тук: Пламен Русев от бандата с ножовете е убиецът от новата поща Вероятно им е предлагал пари, все пак, само той е успял да се издигне до "добре облечен бизнесмен", за разлика от тях, които все още са си бедни силоваци. По-късно в нашето разследване, започнало от Пламен Русев, ще стане въпрос за фирмите му, съдружниците му и методите им на правене на "бизнес"... и колко работници, конкуренти и клиенти са изпищяли от тях. От присъствалите единствено се навил Жельо, с цветущия прякор - "Жалбата", който за нас е пряк участник в убийството, получил индулгенцията на бургаската прокуратура за сега. След това, Русев молил друг техен приятел с прякора "Танкера" от Изгрев, но той не се навил.

Пламен русев убиецът от новата поща в бургас го водят с белезници в съда за нападението на бандата му в бар бикини в созопол през 2017г. Колко още хора е врънкал Русев да дойдат с него да начупят костите на Иван с метални тръби, ние не знаем. Очевидно само Кольо -"Главата" от Изгрев се е навил, защото той е и другият участник в това убийство, който също за сега получава амнистия от "нашите" власти. По-долу ще ви обясним с каква цел го правят от защитата на... пардон, от обвинението срещу Русев. Грешката е вярна, но в момента ще се изразим така политкоректно. За сега ще се придържаме към фактическата обстановка, която обрисува нашият източник, който въпреки, че е близък роднина на убитото момче и почернен от случая, се страхува да споменем името му. И логично... Тримата взели в себе си бухалка, метална тръба и мачете, с които трябвало да счупят костите и насекат меките тъкани по тялото на Иван. След като взел със себе си двама от своите бригадири, които незнайно защо не са обвинени като съучастници на убиеца, Русев отишъл с тях пред входа, където живее Иван в Бургас и зачакали от засада. В 11 часа на обяд на 27 ноември, пред очите на множество свидетели, в близост до четири гимназии - ТОХ-а, Механото, Строителния и Руската гимназия, на метри от най-голямото дневно кафене в Бургас – "Фабрик", Иван излзъл да си купи цигари от насрещния магазин. Между другото, разследващите по случая не издирват свидетелите, което е меко казано странно. Сигурно не искат да им се мешат в работата. Те, свидетелите сигурно не са видяли добре, полицаите знаят повече. Нищо, че не са били там. Спирам с иронията и продължавам по фактите! В момента, в който Иван се показал от вратата на входа на кооперацията си в Бургас, той бил нападнат от тримата, които са му нанесли множество удари с метални тръби и бухалка, видни от съдебно-медицинската експертиза на убитото момче. "Огромни кръвонасядания по гърба и по ръцете, причинени от множество силни удари с метален предмет." Иван явно е издържал тези удари и е побягнал, а бандитите са го догонили, защото тяхната цел била не просто да го набият, а да му счупят ръка или крак и "след това да го шият в болницата", както те са се изразявали публично. Притиснат до стената от тримата до банка "Инвестбанк" на бул. "Стефан Стамболов", Иван се опитал да се защити, но в този момент Пламен Русев, извадил ножа си - тип "щик" за автомат с дължина само на острието - около 30 см, стъпил върху каменната саксия, близо, до която се развива бруталната сцена по обяд и оттласквайки се от нея скочил и забил ножа право в гърдите на жертвата - Иван. Да, точно! Read the full article

#бандатанаРусев #Бургас #охранителникамери #ПламенРусев #РумянаЧеналова #убийствотонаНоватапоща

0 notes

whowasnoone · 11 months

Text

"Погледни чадо" каза бабата и надигна брадичката на детето до нея. "Погледни"

Детето погледна.

Пред него пъстри цветове се бореха за надмощие. Виждаше жълто и червено по листата на дърветата, кафяво по вече падналите. Виждаше бялото и черното по кората им, както и зеления мъх. Виждаше сивотата на асфалтовияя път който делеше тях от горската шира. А най-близко до себе си виждаше кафявата пръст на вече почистената градина на баба му.

"Какво виждаш?" Попита баба му и той отговори, описвайки всеки цвят, всяко листо, дърво, тревица и бурен. Дори асфалта описа, градината също със замислен поглед. Баба му се усмихна.

"Значи нищо не виждаш чадо." Погледна и тя към горската шира пред тях. Затвори очи, вдиша дълбоко, детето видя как потрепва леко от студения полъх, но повече объена внимание на усмивката. За миг видя баба си като дете, като негов връстник. "Ей там в оня бурен виждаш ли как паяка пшети си паяжината?" Детето поклати глава и макар че баба му не гледаше ни към него, ни към паяка го хвана за брадичката и насочи погледа му. А в шубрака на няма и два метра от тях паяче плетеше паяжина.

"А там в ширата пред назе, виждаш ли сокола как кръжи?" Детето не отговори, баба му насочи пак погледа и над дърветата които той така бе съзерцавал внимателно ей го е сокола, царствено летящ над тях.

"А въздуха подуши ли чадо?" Пак не отговори, но затвори очи и вдиша. Вдиша и усети уханието на природата. На дъжда от преди няколко дни напоил почвата с живот, на курешките от кокошките на баба му, окосената трева на комшията й. Но най-вече усети мъха, тревата, дърветата, билките, бурените.

"А песните чу ли?" И детето се заслуша и ги чу. Не песни на хората, а песни на земята. Течаща вода в далечната, вятъра пеещ между дърветата, сокола дори и всяка птичка в горската шира. Само минаващата по асфалтовия път кола не му хареса.

"А усети ли как приветства те майката природа у дома?" Детето тук не знаеше вече какво да направи и сякаш баба му усети неговата несигурност. Хвана ръката му нежно и разпери пръстите му. Вдигна я. И той усети вятъра между пръстите си, а после усети и че по бузите му играе полъха.

Баба му го изчака да се наслади и после свали ръката му долу. И той усети сухата почва под тях, как рони се и гъделичка кожата на дланта му.

"За да виждаш чадо, трябва с душата да гледаш. Не с очите." Каза баба му и си поседна пак.

Седяха си така може би минути, може би часове. Сякаш времето бе спряло че да може детето да разбере урока. Когато баба му стана и го пришпори и той по нея да тръгне, някъде по пътя от градината до старата им къща го спря. Наведе се бавно с пукащи колене, годините казващи своята дума. Очи в очи стояха, детето забеля как нейните са същите като неговите, но мъдри, стари, вече заминаваши си.

"Летиш ли когато затвориш очи?" Попита баба му, а детето не знаеше как да отговори на това. Тя се засмя, целуна го по челото и го хвана за ръка. "Ще те науча бабе да летиш. И като ти трябвам в полета си ще ме откриеш коги пораснеш."

Минаха години от този ден, детето вече пораснало. Уж зрял човек, уж мъдър, уж вижда. Ама урока бе забравен, а баба му отдавна си бе отишла.

Отиде човека при дома, там при старата къща. Поседна един ден на оставената дървена пейка, погледна асфалтовия път, вече булевард а на мястото на горската шира още къщи. Сети се тогава за урока. Погледа още.

Гледа.

Затвори очи.

Полетя.

И там в полета си видя своята баба.

1 note · View note

rugbypodbg · 11 months

Text

"Бокс" ще повторят играта си. Това е, което те умеят.

"Бокс" ще повторят играта си. Това е, което те умеят. Когато се пише за подобен мач в град като Париж, има голямо изкушение да се прокарат свързващи нишки между събитията на терена и света около него.

Daniel Gallan Когато се пише за подобен мач в град като Париж, има голямо изкушение да се прокарат свързващи нишки между събитията на терена и света около него. Тотемичният Ебен Етцебет лесно може да бъде оприличен на Айфеловата кула. Щрихите на Антоан Дюпон не биха били неуместни в Лувъра. Във всяко бистро, по всеки булевард, във всеки район има смисъл и метафора. Но в една свежа понеделнишка…

View On WordPress

#Ръгби #Сия Колиси #Спрингбокс #ТОП14 #Франция

0 notes

vplovdiv · 1 year

Text

Ангел Личканов, известен в ъндърграунд средите от близкото минало с прякора Личкана, е бил задържан, научи NOVA. Той е обвинен в побой над жена на пловдивски булевард.

0 notes

balgarianovinite · 2 years

Text

УНИКАЛНА СНИМКА на изнасящите се убийци до Новата поща - Русев и двамата "свидетели"- Бургас

На снимката се виждат Пламен Русев заедно със “само свидетелите” Кольо – Главата и Жельо – Президента да се изнасят с бухалка и две мачетета в ръце веднага след убийството от 27 ноември на Новата поща на младо момче, което беше причакано, намушкано в сърцето на нож – тип “щик” и умъртвено на оживен булевард, в близост до четири училища в Бургас! След случая представителите на държавното обвинение не искаха даже да коментират името на призналия си убиец, а двамата съучастници на убиеца бяха оставени само като свидетели. Само, че упорита мълва върви из Бургас, че стотици хиляди левове се хвърлят за да се покрие случая. Бургаските медии, не само, че спряха да пишат за този случай, ами и даже си спряха коментарите и блокирват всеки, написал негативен коментар за Пламен Русев и бандата му. Read the full article

0 notes

vprki · 11 months

Text

Проф. Анда Палиева: Като общество осъзнаваме ли успехите на Софийска филхармония?

„Празнична увертюра“ от Веселин Стоянов, „Валс“ от Равел и „Картини от една изложба“ от Мусоргски, оркестрация на Равел - програмата, в която се вписа гастролът на Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров в Солун на 22 октомври, повече от две десетилетия след предишното ѝ гостуване. Редом с мотото „София – Солун, Балкански мост на културата“ на афиша стои символичен знак – преплетена комбинация от логото на Филхармонията и на Държавния симфоничен оркестър на Солун. Написа музиколожката проф. Анда Палиева за „въпреки.com”.

Тази вечер двата състава свириха заедно на сцената на известната модерна концертна зала „Мегаро музикис“, издигната през 2000 година на живописния крайбрежен булевард.

Въпреки, че редовните симфонични концерти тук са в петък, в неделната вечер в 21 часа всичките 1400 места в голямата зала отново бяха изпълнени с многолика публика – и явно постоянните, традиционно елегантни посетители, и извънредно много съвсем млади хора. И всички еднакво силно заинтригувани, емоционално, възторжено реагиращи с дълги аплаузи и викове „браво“ след всяко изпълнение.

Когато се случи нещо необикновено, е много трудно да се намерят адекватни, неизхабени от постоянната им употреба слова. А тази вечер донесе наистина необикновени изживявания. Самата програма бе умело промислена като съчетание на творби, стилистично различни и същевременно близки в тембровата си пищност и майсторство на оркестрацията, подредени в драматургична градация. Колоритната „Празнична увертюра“ на Веселин Стоянов прозвуча с динамичен виталитет, но без външна „фанфарна“ патетика, с ясно откроени различни емоционални плоскости и меко изваяни мелодични линии. Прочутият „Валс“ на Равел въздейства силно с цялата изведена от диригент и оркестър дълбока многозначност и символика, претапяща жанровата образност в причудлива, дори сякаш рушителна вихреност.

От самото начало Филхармониците разгърнаха най-високите си качества – великолепни перфектни сола и бляскави тутти, плътен обемен щрайх, богат монолитен оркестров звук. А след това показаха и способността си за гъвкава адаптация към различната, необикновена оркестрова диспозиция в „Картини от една изложба“ на Мусоргски, изсвирени заедно със Солунските симфоници. На просторната сцена двата състава, шахматно преплетени в едно огромно оркестрово платно, с невероятно масивна звучност, бяха слети в удивително единство. Още на репетицията солунските музиканти поразиха със своя професионализъм и ентусиазираното желание за пълноценно творческо сътрудничество. И макар, че бяха подготвени с предварително поискан за уеднаквяване оркестров материал, до последния момент внимателно отбелязваха в щимовете си лъкове, щрихи, динамика, фразировка – всичко, изисквано от диригента. Спонтанно полученото разбирателство се допълваше и от топлата радост от приятелските срещи между колеги с предишни контакти, общи преподаватели, български връзки, а водач на контрабасовата група бе българският контрабасист Димитър Иванов.

Гениално оркестрираната от Равел творба блесна с всички нюанси на многобагрената партитура и ярки внушения в богатия образен диапазон между гротеска и поетика, скерцозност и мистичност, до грандиозния „камбанен“ финал, изведен сякаш до предела на величествена звукова мощ. И невероятен синхрон във всеки миг между солиращите духови инструментални групи, невероятно единно тоноизвличане в щрайха! Залата буквално се взриви от бурните, нестихващи седем минути овации. „Епичен звук, епичен двоен оркестър… От сега нататък само това е начинът да се свирят „Картините“ – възкликва Антонис Сусамоглу, талантливият концертмайстор, водил вдъхновено двата състава. „Перфектно изградена програма отначало докрай, получи се истинска магия!“ – така диригентът на Солунския оркестър Владимирос Симеонидис поздрави Найден Тодоров. А сегашният директор на оркестъра – известният цигулар Симос Папанас, сред чиито многобройни гастроли в чужбина са нееднократни гостувания и на наша сцена – е силно въодушевен от идеи за бъдещи съвместни изяви, убеден, че това е пътят и за реалното премахване на границата между страните ни.

… Дали обществото ни днес, дали всички ние осъзнаваме докрай големия смисъл, значението на триумфалните успехи на творците от Софийската филхармония по световните сцени, далеч надрастващи чисто естетическата радост от контакта с талантливите ни музиканти, които наистина „рушат граници“ със своето изкуство.≈

Текст: Анда Палиева

Снимки: Виктория Вучева, архив на Софийска филхармония

P.S. на „въпреки.com”: Припомняме, че миналата година Софийска филхармония имаше бляскави концерти в Музикферайн във Виена (17 май) и в залата на Берлинска филхармония (12 декември) със солист знаменития ни пианист Людмил Ангелов. На 5 ноември Софийската филхармония ще излезе на сцената на Концертхаус – Виена. В програмата: Концерт за цигулка в ре мажор от Бетовен и Симфония №9 от Дворжак. Солист на концерта е един от най-добрите ученици на Ан-Софи Мутер, младият, но вече много популярен цигулар Елиас Давид Монкадо. 7, 8 и 9 ноември са датите на концертите съответно във Фирсен, Щутгард и Висбаден. Програмата за Германия включва: Концерт за цигулка в ре мажор от Бетовен със солист Елиас Давид Монкадо, "Валс" от Морис Равел и "Картини от една изложба" от Мусоргски. А на 17 декември Солунските музиканти ще върнат визитата и ще гостуват в зала "България" на 17 декември, когато заедно с Националния филхармоничен хор ще изпълнят Деветата симфония на Бетовен.

#Анда Палиева #Найден Тодоров #Софийска филхармония #Критичен поглед

0 notes