#български стихове | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 27 days

Text

Владимир Дворецки откри новозеландския поет Кевин Айърланд, приятел на Цветан Стоянов и не само…

Шестото издание на „Литературни маршрути“ на фондация „Прочети София“, която тази година отбелязва своята 10 годишнина вече започна с майските си разходки, които ще продължат до началото на юни. Ще продължат и през юли и септември. Тази година организаторите са ни подготвили 14 напълно нови градски литературни исторически разказа, чиито автори са поети, писатели, литературни историци, изследователи и журналисти.

Както ви обещахме в първата подробна публикация за пролетните „Литературни маршрути“ /може да прочетете тук/ ще ви представим шестата разходка, посветена на една малко позната личност в България, с много интересна съдба. Историята на новозеландския поет Кевин Айърланд ще ни разкаже журналистът Владимир Дворецки /на водещата снимка/. Той е и преводач на книгата „Назад-напред“, в която Айърланд разказва за времето, в което е живял в България. „София на 60-те години на ХХ в. през погледа на новозеландския поет Кевин Айърланд“ ще започне от Градската градина срещу сградата на ул. „Дякон Игнатий“ 1 (Българска банка за развитие) на 2 юни от 15:00 часа. Преди доста години в тази сграда се помещаваше Агенция „София прес“ и мястото, съвсем не е избрано случайно.

Изданието е на фондация „Европа и светът“, художественото оформление на корицата е на графичния дизайнер Огнян Илиев. Владимир Дворецки беше изключително любезен да ни предостави предговора си към книгата за публикация във „въпреки.com”, за което сърдечно му благодарим.

ПРЕДГОВОР НА ПРЕВОДАЧА

Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд (макар преписваческите сайтове обикновено да пропускат името на преводача). Но кой е този литератор, който освен Ботев е превел и стихове на Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и много други наши поети? До ноември 2022 г. и аз не бях чувал за него, макар благодарение на неговите усилия българската поезия да е станала известна и ценена в англоезичния свят.

Кевин Айърланд, снимка: Radio-Nova-Zelandiya

Кевин Айърланд, който бе един от най-уважаваните новозеландски литератори (носител на Ордена на Британската империя и на Наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за заслуги към литературата), е роден на 18 юли 1933 г. в град Окланд. Той почина на 19 май 2023 г. пак там, два месеца преди да навърши 90 години. Аз имах щастието да поддържам дистанционна връзка по електронната поща през последната година от живота му. Кевин Айърланд бе съхранил разсъдъка, паметта и бодрия си дух и сподели с мен много неизвестни факти за българската литература през 60-те и 70-те години на ХХ в. Колкото и да е невероятно, този човек, дошъл от другия край на света, е живял в България в продължение на 20 месеца през периода 1959-1961 г., а десет години по-късно пак е дошъл у нас за кратко през лятото на 1969 г. За всичко това той разказва в тази своя мемоарна книга, озаглавена „Назад-напред“. В края на декември 2022 г. Кевин ми изпрати екземпляр от нея с посвещение. За съжаление, книгата не е известна у нас, макар почти изцяло да е посветена на „българския“ му период. След като я изчетох, веднага реших, че тя трябва да бъде преведена на български език. След много усилия от страна на малкия екип на Фондация „Европа и светът“, „Назад-напред“ вече е достъпна за нашите читатели.

Както става ясно от тези мемоари, за първи път Кевин идва в София през лятото на 1959 г. на гости на свой приятел – новозеландския писател Морис Шадболт, който имал интимна връзка с преводачката Жени Божилова (по-късно съпруга на Николай Хайтов). В нашата столица младият поет се влюбва в красивата студентка по кинознание Дона Маринова, която му заприличала на кинозвездата Ингрид Бергман, и веднага ѝ предлага брак. Дона се съгласява да се омъжи за младия новозеландец, двамата сключват брак и заживяват в семейното ѝ жилище на ул. „Цар Иван Шишман“ №35 (срещу църквата „Свети Седмочисленици“). Първоначално Кевин си изкарва прехраната с частни уроци по английски (той имаше много богат речник, тъй като от ранна възраст се е занимавал с литература и е учил в Окландския университет). Скоро след това, обаче, комунистическите власти го канят (като реално го принуждават) да стане езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ) – правителствена агенция, натоварена със задачата да пропагандира „постиженията“ на социалистическия строй зад граница. Кевин трябвало да „оглажда“ преведени на английски пропагандни статии. Освен това публикувал в издавани у нас списания и свои преводи на стихотворения на наши поети като Вапцаров, Смирненски, Вазов и други.

Кооперацията на ул. "Цар Иван Шишман" 35, където е живял Кевин Айърланд със съпругата си Дона

В една от главите на „Назад-напред“ Кевин обяснява как му е било възложено да преведе Ботев. Това е станало след комичен инцидент с известния шотландски поет комунист Хю Макдърмид, който едва не завършил трагично. Няма смисъл да го преразказвам, можете сами да се насладите на разказа на Кевин, който е бил очевидец на случката по време на официална вечеря в София.

Ето обаче нещо, което няма да намерите в книгата, а го научих от имейлите на Кевин: след гореописаното фиаско, тъй като превеждането на стиховете на Ботев вече било включено в издателските планове, шеф от Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина възложил тази задача на младия новозеландски поет, въпреки че той все още нямал нито една книга зад гърба си. Кевин не бил уверен дали ще се справи с Ботев и предложил вместо неговите стихове да преведе тези на Яворов. Но шефът от КПКВЧ, чието име той не си спомняше, поставил въпроса ребром – „или Ботев, или нищо“. В края на краищата, младият поет се съгласил да преведе Ботев, тъй като искал да му разрешат да напусне България заедно със съпругата си. Така и станало – двамата отпътували за Лондон през 1961 г.

Луксозното двуезично издание на стиховете на Ботев в превод на Кевин Айърланд било отпечатано от Агенция „София прес“ през 1974 г. и 1982 г. Кевин ми призна, че някои от преводите му не са много добри. Той се извини с това, че да се преведе героична българска поезия от XIX век на съвременен английски език просто не може да бъде направено успешно. Кевин разкри, че единственият човек, който му оказал „почти чудотворна помощ“ при превода на Ботев, била Маргарита (Марго) Алексиева. Тя е дъщеря на дългогодишния ни посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, дядо на известния фотограф Иво Хаджимишев. Марго израснала в посолството ни в елитния лондонски квартал Кенсингтън през 30-те години на ХХ в. под грижите на английска гувернантка. „Когато пожелаеше, тя можеше да говори на най-близкия вариант до официалния английски език от XIX век, а освен това разбираше всеки нюанс на българския език от XIX век. Тя ми беше помощничка-чудо“, сподели Кевин.

Не е ясно защо издаването на преводите на Ботев, направени от Кевин, е било забавено толкова много. Предполагам, че първото издание е било отпечатано във връзка със 100-годишнината от геройската смърт на поета-революционер. Междувременно Агенция „София прес“ публикувала през 1970 г. и двуезично издание на десет стихотворения на Елисавета Багряна, преведени пак от Кевин Айърланд. Тази луксозна книга е била издадена във връзка с възможността Багряна да получи Нобелова награда за литература. Тя е била предлагана за това високо отличие на два пъти – по време на Втората световна война и през 1969 г. Самият преводач ми изпрати един екземпляр от книгата, който е обиколил Земята – от София през Лондон до Окланд и след това – обратно в София. Кевин на няколко пъти ми писа, че си посипва главата с пепел заради лошото качество на преводите. Той го обясни с това, че българските власти са му дали невъзможно кратки срокове, а и не е разполагал с добри речници. Понякога му се налагало да превежда по цяла нощ с помощта на Дона. Отгоре на всичко, от издателството на „София прес“, кой знае защо, пуснали за печат най-грубите чернови. Кевин все пак си направил труда да поправи на ръка най-грубата грешка в екземпляра, който се съхранява в Националната библиотека на Нова Зеландия.

Редно е да разкажа и за собственото литературно творчество и някои подробности от живота на Кевин Айърланд, който бе смятан за доайен на новозеландската поезия. Приживе той е издал 27 свои стихосбирки и десет книги с проза, някои от които са получили важни литературни награди. Автор е и на либретото на операта „Снежната кралица“ на композитора Дейвид Уорд, която е била поръчана от Би Би Си и е излъчвана по британската радиостанция. Когато идва у нас през лятото на 1959 г., Кевин е едва 26-годишен, но вече е публикувал доста свои стихове в периодични издания в родината си. Освен това, през септември 1957 г. той основава заедно с приятеля си Джон Йелаш литературното списание „Мейт“, което излиза чак до 1977 г. Докато е в България, Кевин изпраща свои стихове за публикация в това и други новозеландски издания.

Литературната кариера на Кевин Айърланд, обаче, се развива, след като напуска България заедно с Дона и се установява да живее в Лондон. Той пише стихове, докато работи нощна смяна като коректор във в. „Таймс“. За отбелязване е, че Кевин публикува всички свои книги в родината си. Както писах в серия от публикации на сайта на фондация „Европа и светът“, в някои от произведенията му може да се открият следи от пребиваването му в България. Кевин е посветил няколко любовни стихотворения на Дона. Освен това, младият новозеландски творец дотолкова е бил впечатлен от военния парад в София на 9 септември 1959 г., че го е пресъздал както в стихотворна форма, така и в разказ, публикуван в сборника Sleeping With the Angels (издаден през 1995 г.). Но с най-голяма литературна стойност според мен са стихотворението “Тракия”, което дава синтезирано, наситено с исторически препратки описание на този наш регион, и елегията, озаглавена In Memory: Tsvetan Stoyanov (В памет на Цветан Стоянов). И двете произведения може да прочетете в мой превод на български в публикация на сайта на “Европа и светът”.

Цветан Стоянов

В „Назад-напред“ Кевин Айърланд описва детайлно приятелството си с Цветан Стоянов – виден наш литературен критик и преводач. Той изразява бурно гнева си от ранната смърт на Цветан, който си отива от този свят едва 41-годишен след неуспешна операция на апендикса, направена през 1971 г.. Кевин твърди, че комунистическите власти нарочно са причинили смъртта на видния интелектуалец и преводач. Тази версия, между другото, се споделя и от литературоведа Йордан Василев.

Вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани две стихотворения на Кевин Айърланд, преведени от Цветан Стоянов

Кевин Айърланд поддържа трайни приятелства и с много други наши културни дейци както при пребиваването си в България, така и след това. За да си намери жилище в британската столица, голямо съдействие му е оказал братовчедът на Дона „Пиер“ – бившият български дипломат и известен интелектуалец Петър Увалиев. По-късно новозеландецът му връща услугата, като се съгласява да стане редактор на неговата монография за художника Търнър. Вратите на дома на семейство Айърланд са широко отворени и за други наши интелектуалци като Пашанко Димитров, контрабасист от Лондонския симфоничен оркестър и автор на популярна историческа книга за цар Борис III, писателя дисидент Георги Марков, с когото са живеели на съседни улици в квартала Клапам, както и някои командировани за кратко българи, като писателя Васил Попов, кинорежисьора Рангел Вълчанов и други. Благодарение и на тази своя щедрост, Кевин вече е оставил следа в българската литературна история. В романа си „Времето на героя“, чието първо издание е от 1968 г., Васил Попов о��исва новозеландския си приятел в образа на ирландския поет Патрик, който развежда главния герой из Лондон. Кевин поясни, че българският писател е използвал много негови изказвания. Той му превел какви думи е сложил в устата му и новозеландецът се съгласил, че трактовката е правилна.

В своята мемоарна книга Кевин отделя подобаващо място и на Георги Марков. Той ми обясни, че се е запознал с него още в България, но по онова време не е общувал много с него, тъй като тогава Марков е бил от „висшето общество“. След като писателят емигрира в Лондон обаче, двамата стават близки приятели. Кевин и Дона превеждат на английски пиеси на Георги Марков, включително и „Архангел Михаил“, с която той печели първа награда на международния театрален фестивал в Единбург през 1974 г. Това е вероятно първата международна награда за произведение на български писател! В литературния архив на Кевин Айърланд в Националната библиотека на Нова Зеландия се пази машинописният оригинал на неговия превод на „Архангел Михаил“ със собственоръчно нанесени поправки. В „Назад-напред“ новозеландският поет разкрива и досега неизвестни у нас подробности за убийството на нашия писател през 1978 г., както и последвалото полицейско разследване. Кевин разказва, че негов познат го е разпитвал за маршрута на Георги Марков преди и след работа в Би Би Си малко преди покушението. Той споделил това със следователите, но за съжаление не казва в кого се е усъмнил.

Освен, че е превеждал и популяризирал наши поети и драматурзи, Кевин Айърланд е създал още нещо много важно за съвременната история на България – книгата, която държите в ръцете си. „Назад-напред“ дава невероятно живописна картина на нашата действителност през 60-те и 70-те години на 20-и век. В една от главите, например, се описва срещата на Тодор Живков с български писатели през лятото на 1969 г., на която Кевин става очевидец. Не ми е известно някой наш творец да е описал това фрапиращо събитие, по време на което Живков се нахвърля с нападки срещу стреснатите български литератори. Според мен, главата „Великият диктатор“ е на нивото на „Задочните репортажи за България“ на Георги Марков, и би трябвало да стане достояние на широки кръгове от българската общественост. Интерес представляват и описанията на бита на сънародниците ни от средата на 20-и век, от които можем да научим много неизвестни за нас факти и вече забравени обичаи. Макар Кевин да е живял в София, той е обикалял цялата страна, и разказва в мемоарите си за невероятно любопитни и комични преживелици в затънтени кътчета от родината ни.

Разбира се, човешката памет има своите ограничения, още повече, когато става дума за събития отпреди половин век. От определени пасажи в „Назад-напред“ става ясно, че Кевин е забравил някои думи и понятия, свързани с България (постарах се да ги маркирам с бележката „така е според автора“). Освен това, както самият той изтъква, разказът му не може да бъде обективен. Но, въпреки всичко, тези мемоари могат да послужат като „капсула на времето“, от която да разберем през погледа на един интелигентен чужденец какъв е бил животът на българите през 60-те и 70-те години на ХХ век. Първоначално новозеландският поет е бил с леви убеждения, но сблъсъкът му с действителността у нас, както и с британските бюрократи и синдикати, доста променят неговия мироглед.

Владимир Дворецки

Когато Кевин ми изпрати последната си стихосбирка Just Like That („Просто така“), публикувана през 2021 г., той бе написал следното посвещение: „На Владимир Дворецки, задето питаше и търсеше, с най-добри пожелания. Кевин Айърланд“. За съжаление, той не успя да отговори на всичките ми въпроси, но „Назад-напред“ може да ви даде достатъчно добра представа за него и за това, което е видял в България и у българите.

В част от главите няма „българска връзка“, но те съдържат интригуващи описания на живота в Лондон през 60-те и 70-те години на ХХ век, разкази за интересни хора и живописни пейзажи от Нова Зеландия.

Владимир Дворецки

Припомняме, че миналата година на 22 юни се състоя Литературна вечер в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), преводач на Ботев и други български автори на английски в галерия „Мисията“. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи. /За съжаление отсъствах от София и нямаше как да присъствам на това знаменателно събитие –б.р./ В публикация на сайта „Европа и светът“ тогава Владимир Дворецки споделя: “Допреди половин година не бях чувал името му, нито пък съм подозирал, че през 50-те години на ХХ в. София е била един вид Мека за новозеландската литература. Но тъй като редовно проверявам новините на Гугъл с ключова дума „България“, през декември м. г. (2022) от литературния уебсайт newsroom.co.nz изплува една невероятна история, която описах в предишна публикация….. За съжаление, собственото литературно творчество на Кевин Айърланд не е известно у нас. Той ми изпрати изрезка от вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани преводите на две негови стихотворения, направени от приятеля му Цветан Стоянов.

В посвещението си той пише: „Като пробни камъни за паметта, и за Владимир Дворецки с милиарди благодарности, този доста разочароващ и неточен сборник, с всички най-добри пожелания на света, Кевин Айърландл 14 януари 2023 г.“. Заедно с това издание получих и копие от мемоарите на Кевин „Backwards to Forwards“ /„Назад-напред“, публикувани през 2002 г., последната му, 27-а поред стихосбирка, и изрезка от в. „Литерагтурен фронт“ от лятото на 1969 г. по повод поредното му гостуване в България. Авторът Цветан Стоянов (приятел на Кевин) споменава, че новозеландският поет е превеждал стихове от Яворов, Дебелянов, Смирненски, Багряна и други. Българският литератор помества в същ��я брой на вестника и два свои превода на стихотворения на Кевин.

Издаването на книгата „Назад-напред“ Кевин Айърланд на фондация „Европа и светът“ е събитие. Тя заслужава специално внимание и сме убедени, че ще предизвика интерес не само в литературните среди. Владимир Дворецки сподели пред нас, че съпругата на Кевин проф. Джанет Уилсън идва в България на 30 май и ще си тръгне на 3 юни. Предстои представяне на книгата и като част от културната програма на Пролетния Панаира на книгата. ≈

„въпреки.com”

Снимки: Гергина Дворецка, Владимир Дворецки и архив

#Владимир Дворецки #Кевин Айърланд #Литературни маршрути

0 notes