Как научиться делать наули и вакуум живота 🌴 POLI NA PALME
В этом видео я покажу, как научиться делать наули и вакуум живота. Расскажу свой опыт, как я освоила эту технику, а также объясню, чем она полезна.
Наули я начала делать, после того, как увидела видео на канале slavyoga (https://www.youtube.com/channel/UCrbqXPPuy5zV806JvBPnPqA) (канал моего мужа, тогда еще мы не были знакомы).
Наули и вакуум помогает хорошо промассировать тонкий, толстый кишечники и другие внутренние органы, создает лимфодренажный эффект, тренирует дыхание и укрепляет мышцы пресса, уменьшая жировую прослойку.
Нельзя делать вакуум и наули :
Женщинам в период менструации (также 2-3 дня до и после нее)
Беременным
Минимум 3 месяца после родов
Наули не рекомендуется при диастазе.
Детям и подросткам, не достигшим половой зрелости
Людям, страдающим сердечно-сосудистыми заболеваниями, гипертонией, язвой желудка и (или) 12-ти перстной кишки, туберкулезом и раком кишечника.
Надеюсь, это видел поможет вам научиться делать наули и вакуум живота
1 note
·
View note
Еще один раз
Иногда возникает ощущение, словно земля уходит из-под ног, пространство превращается в вакуум, пока я захлебываюсь в желчи собтсвенных сомнений и глупых поступков. В голове постоянно вертиться мысль о том, что кому-то не безразлично мое существование. Так ли это? Скорее, лишь жалость к себе заставляет придумывать лживые оправдания и утешения, которые не помогут избавиться от яда в крови, гнили собственной плоти. Так что же с этим делать? Мне нужен антидот. Но правда в том, что нет лекарства, помогающего спастись от тела и рассудка, совершивших альянс для разрушения каждой частички своего носителя.
Я не хочу умирать. Помогите мне. Помогите мне выжить.
Мои мольбы остаются неуслышанными. Смерть неспеша идет по мою душу - единственное, что вскоре останется. Но я не хочу уходить. Я хочу чувствовать. И выхода у меня нет.
Он слышит их запах. Запах моих слез. Я закрываю глаза, позволяю ярко-алой реке пролиться. Последний раз. Еще всего один раз..
10.01.2020
5 notes
·
View notes
Торсионные поля – Практическое применение?
Простейший торсионный генератор любой человек, даже без специального образования, может создать у себя дома. Для этого необходимо взять четыре неодимовых магнита и закрутить их, к примеру, поставив на лопасти вентилятора. Чем быстрее будет вращение – тем мощнее будет формирование торсионного поля из вакуума. Как можно использовать данное изобретение? По словам Акимова, различная негативная энергетика, которая может существовать в помещении или непосредственно быть причиной болезни в теле, покидает область формирования мощного торсионного поля. Акимов даже описывал примеры выздоровления больных после применения подобных устройств в квартире. Применение такого прибора по формированию торсионного поля позволит ощутить это самое поле и на чисто физиологическом уровне – металлический привкус во рту и другие симптомы. Однако Акимов предупреждал, что мало сформировать торсионное поле с помощью такого вот прибора. Чтобы торсионное поле принесло пользу человеку, его нужно уметь структурировать, а это не каждому под силу. В противном случае неструктурированное торсионное поле будет наносить повреждения ауре человека, и вместо позитивного воздействия будет процесс разрушения. Таким образом, сгенерировать торсионное поле может любой желающий, но структурировать его, чтобы использовать по назначению – для исцеления болезней или повышения личной энергетики или энергетики пространства – сможет не каждый. Формировать торсионное поле без должного умения с ним обращаться – всё равно, что дать ребёнку гранату.
08.08.2021
0 notes
Робот для сухой и влажной уборки Midea M7 Pro: высокочастотная очистка и сильное всасывание!
Робот для сухой и влажной уборки Midea M7 Pro: высокочастотная очистка и сильное всасывание!
Можно смело заявить, что робот-пылесос, который самостоятельно осуществляет уборку дома, может сделать нашу жизнь немного счастливее. Благодаря технологическому прогрессу в навигации, от визуальной vSLAM до лидарной LDS, уровень автоматизации роботов-пылесосов становится все выше и выше. Роботы с разной навигацией выглядят одинаково, но уровень уборки будет сильно отличаться, для точности очистки…
View On WordPress
0 notes
Критичен поглед: Моника Попова превръща житейски изстраданото в свръхчувствено творчество
Най-мащабният проект на художничката Моника Попова до момента – изложбата „Вакуум“ в галерия „Райко Алексиев“ на СБХ, събира над 150 произведения на авторката, правени през последните 25 години. Тя показва рисунки, маслени картини, керамика и някои от така разпознаваемите нейни „шити“ работи. Написа за „въпреки.com” младата изкуствоведка Андреа - Филипа Зидарова, която подготвя магистратура в НХА.
В експозицията са включени произведения от известни цикли и проекти, правени през годините – част от тях са „Рисунки преди лягане“, „Сито“, „Горен пласт точки“, „Плувецът“, „Черните шити“. Художничката определя изложбата си като начало и край, смърт и раждане, свободно пространство, абсолютна празнота, начало, космос, утроба.
Моника Попова при откриването на изложбата си в столичната галерия “Райко Алексиев”
Моника Попова е безспорно един от най-интересните и провокативни съвременни автори. Творчеството ѝ винаги на първо място е свързано със семейството, с родовата памет, с нея самата и ролята ѝ на дъщеря, съпруга, майка – като по този начин показва, че съществуването на всяка част от живота ѝ е невъзможно без изкуството. Темите са едновременно общовалидни, такива, в които повечето жени биха могли да се припознаят, но заедно с това са и много лични – самата тя понякога определя творчеството си като „капсулирано“.
Противно на всеобщото мнение, че една жена не може едновременно да бъде успешен творец и всеот��айна майка и съпруга, Моника Попова по-скоро превръща това в своя сила, в плюс – тези неща я правят _още повече _художник, вместо да ѝ пречат. Темите, по които тя работи, може на пръв поглед да изглеждат обикновени, но тя ги трансформира в нещо много повече. Може те да са „женски“, но начинът ѝ на работа и крайният резултат не е – мащабни голямоформатни платна, силни, сурови, бурни, побъркващи. У нея няма нищо клиширано феминистко; всички типични женски слабости или недостатъци тук са превърнати в мощ, енергия, способност. Сама казва, че се стреми да излезе от концепцията за женската красота и невинност, а изкуството и актът на създаване за нея не може да бъде лесен, приятен, спокоен – това е нещо, което трябва да се изстрада, дори понякога да е болезнено, мъчително. На същото учи и своите студенти в Нов български университет.
Моника е художник на крайностите – на хармонията и хаоса, материалното и духовното, радостта и болката, мъжа и жената, ранимостта и силата у жената. Същевременно сама допълва, че както и в нея, така и във всяка жена - творец съществува една андрогинност. Няма как да не се спомене и връзката ѝ с египтологията. Художничката завършва специалност „Керамика“ в Националната художествена академия, а по-късно прави дисертация по египтология в Нов български университет (където и преподава). В много свои интервюта споделя шеговито, че е прероден „сеш“ – дума, която обединява много понятия – писар, график, художник, скулптор, архитект, музикант – общо казано творец, който египтяните поставят много високо в йерархията. Винаги казва, че основното и най-ценно изразно средство в творчеството ѝ е рисунката, заедно с това много често сравнява рисуването с писането и отношението между двете е много важно в работите ѝ; текстът и образът са взаимно свързани – това можем да видим и в сегашната изложба в „Райко Алексиев“.
Говори за връзката между моментното, първосигнално писане и прави същото и с рисуването – често действа спонтанно, провокирана от емоция, случка. Ролята на текста в творбите ѝ е свързана с мита, който още от древността е обвързан с образа. Темите за калиграфията, йероглифите, символиката на писмения знак присъстват в много от нейните произведения. В текста към изложбата споменава Нун – „абсолютното нищо, но от него винаги се ражда живот“. Нун – първичният, изначален океан, безграничното пространство, от което произлиза и се ражда всичко останало. Същевременно обаче (връщайки се отново на темата за крайностите) Нун играе ролята на унищожител на човешкия род. По думите на Моника Попова Древността е най-големият учител на съвременния автор, а художникът е преди всичко ученик, чийто успех се крие в желанието му да опознава.
Впечатляваща част от изложбата в „Райко Алексиев“ са 18-те керамични сърца в клетки (част от проекта от 2005 г. „Нарисувай ми душа“), които също можем да свържем с Египет (въобще сърцето е често срещан образ в работите ѝ, свързани с тази тематика). Сърцето е единственото, което остава в тялото след мумифицирането. То е обвързано с емоциите, разума, душата, то носи всичко в себе си. В експозицията присъстват и творби, правени в Египет, или пък посветени на любовта на авторката към Египет – като „Пеещите за Ре“. Своеобразен център в изложбата е и автопортретът – татуирано голо тяло с глава на куче. Надписът отдолу гласи: „Това е моето тяло в образа на кучката. Това е нейната глава в образа на кучката. Или аз в образа на Гизда. Или само кучката.“ Голотата и еротиката са основни теми за творчеството на Моника Попова (част от експозицията са и серия еротични рисунки), но същевременно за нея това е нещо много лично, съкровено, сложна тема за изразяване, нещо, което пази само за себе си, както споделя, стигайки до заключението, че може би затова в работи като тези тялото ѝ е татуирано, изписано, покрито с текст. Тя едновременно се „оголва“, но и се „облича“ в думи.
Връщайки се на ролята на текста в работите на Моника Попова, важна част са и керамичните коремчета/утроби, изписани с текстове на Иван Кулеков, с когото художничката прави обща изложба, озаглавена „1+1 = 1+1“ през 2017 г. в галерията на СБХ на ул. „Шипка“ 6. Тук отново основна тема е болката: „Раждаме се бебета, умираме деца“, „цял живот ще балансираш върху скъсаната си пъпна връв“, „каза ми, че творчеството ми прилича на яйце и аз спрях да мътя“, „като дете скочих от високо и си счупих краката. Оттогава не искам да летя. Искам да падам безкрайно“ – това са част от текстовете, изписани върху тези общи работи на Попова и Кулеков. Както в изложбата тогава, така и сега в „Райко Алексиев“ присъстват така разпознаваемите за Моника Попова „шити“ работи.
Ролята на плетката винаги е била важна за творчеството на художничката; както самата казва, че „оплита живота си чрез изкуството”. Този аспект също би могъл да бъде свързан с ролята на жената и способността ѝ да „зашива“, „закърпва“, спасява, съхранява, съживява. Да поправи нещо вече скъсано, да въведе ред, където цари хаос. И тук отново се връщаме на темата за семейството. Голяма част от творбите в изложбата „Вакуум“ са посветени на близки хора на авторката – картината „Сън“ е посветена на съпруга ѝ, „Булка“ – на дъщеря ѝ, „Бонбонената“ е за внуците ѝ, работата „Ба“ (в Древен Египет – понятие за душа), на раздялата с майка ѝ, триптихът „Автопортрет по време на раздяла“ е за раздялата с баща ѝ. Може би това е най-ценният момент при Моника – житейски изстраданото и емоционално се претворява в свръхчувствено творчество, искрено и истинско.
Във всеки свой проект и нова изложба Моника Попова, както сама казва, „жонглира“ с рисунката, мащаба, форма́та, образите, винаги изненадва зрителя с нещо ново. И макар изложбата „Вакуум“ да носи ретроспективен характер, този елемент на изненада присъства и тук. Както подсказва и заглавието – сякаш, наистина, кислородът е изсмукан от зала „Райко Алексиев“, принуждава ни да я разглеждаме със затаен дъх. Изложбата продължава до 27 февруари. ≈
Текст: Андреа - Филипа Зидарова
Снимки: Стефан Джамбазов
0 notes