#езикова

[sofia-dedre]

За госпожа Димитрова /учител тип "Дъмбълдор" по химия/

Другари, Оралната хирургия ме изцежда отвътре. И по-точно: Лицево-челюстната хирургия ме изцежда отвътре. Уча за държавен. В тези моменти се чудя какво ли прави госпожата ми по химия от гимназията. Може би има някаква заслуга да запиша Дентална медицина при положение, че до преди нея си исках "като порасна да стана" учителка по биология /естествено, отново вдъхновена от учител - госпожата по биология/.

Госпожа Димитров по химия е една много нормална всъщност жена. Не успяваше да въдвори особено ред в стаята, но как обясняваше! Не съм сигурна до каква степен съучениците ми я слушаха и до колко им беше направило впечатление, но така може да ти отговори на въпросите, че осъзнаваш колко всъщност лесен са били както въпросът, така и отговорът. Лесен и логичен, трябвало е само малко да помислиш. Но не си мислете, че това те кара да се чувстваш глупав, даже напротив! Задаваш въпрос, който ти се струва супер зверски сложен и тя, мила и добра, старателна и усмихната, ти отговаря с прости думи по няколко пъти така, че да го разбереш. Търпение. Талант. Учител.

Всъщност ето в каква последователност се случиха заветните събития, които доведоха до сегашното ми страдание:

1. Приеха ме /по първо желание, извинете/ и записах в езикова гимназия.

2. В девети клас започнахме да изучаваме и останалите предмети като химия и биология и други /в езиковите осми клас преминава в изучаване на о, чудо! - чуждия език/.

3. Много си харесвах госпожата по биология - строг, но справедлив човек. Първо обяснява, а след това си иска обясненията обратно - с изпитване! В моя свят по-добър метод за научаване не съществува. И исках да стана като нея! Точка!

4. Химията в девети клас...Беше ужас, нищо не разбирах.

5. В десети клас вече имахме нова госпожа по химия - една от най-добрите учителки по химия, познати на човечеството. И така, видиш ли ти, започнах да я "разцъквам" и химията. Благодарение на г-жа Димитрова.

6. Някъде по това време се наложи ортодонтско лечение за сестра ми, а след това и за мен /е, не може едната да има, а другата не!/

7. Една мисъл като следствие от споменатите събитията по това време - "Хмм, разбирам биологията /отдавна/, разбирам химия /вече/...А как ги местят тези зъби, без да падат??!!?!?!?!?!? Наистина интересно."

8. Още една мисъл след това - "Хммм, след като разбирам химия и биология, мога да вляза в медицинския! А след като ми е интересно онова там за зъбите, може даже Дентална медицина! Пък и зъболекарите пари вадят!!!"

9. Частни уроци по химия и биология с цел подготовка за приемните изпити.

10. Бум! - Две пълни 6-тици /извинете/ и максимален бал /извинете/ за прием Държавна поръчка - звездата на деня - аз - записах Дентална медицина.

Ох.

Е, надявам се да е щастлива учителката ми по химия, де! Отнасяла е по някое друго "защо се появи в живота ми и ме научи??" - все пак ако не беше тя, нямаше да се мъча така сега. Но пък от друга страна /по-голямата/ - добре, че беше тя.

Хайде, продължавам с ученето.

Цунки

ХоХо

[matura-dzi-bel]

Разкрийте Красотата на Българския Език и Литература чрез Онлайн Курсове

В днешния цифров век, образованието е достъпно с един клик. Онлайн курсовете се превръщат в първия избор за много студенти, които търсят не само удобство, но и качествено обучение. Това важи особено за предмети като български език и литература, ДЗИ по бел и подготовката за матурата по бел. Нека се потопим в света на възможностите, които тези онлайн курсове предоставят.

1. Освежаване на Знанията: Онлайн курсовете по български език и литература са идеалният начин да освежите знанията си. Те предлагат модули, които покриват различни епохи, стилове и литературни произведения. Така студентите могат да прегледат основните концепции и да се запознаят с най-важните автори в българската литература.

2. Гъвкавост и Удобство: Една от най-големите предимства на онлайн курсовете е гъвкавостта им. Студентите имат възможност да учат според собствения си график и темпо. Това е особено полезно за тези, които имат заети графици или други ангажименти.

3. Интерактивност и Разнообразие: Онлайн курсовете по български език и литература не са ограничени само до текстове и лекции. Те включват визуални материали, аудио и видео съдържание, упражнения и дори интерактивни дискусионни форуми. Това подобрява обучението и прави процеса по-забавен и интересен.

4. Подготовка за Изпити и Матура: За тези, които се готвят за ДЗИ по бел и матурата по бел, онлайн курсовете предлагат специализиран подход. Те се фокусират върху ключовите теми, които са съществени за успешно представяне на изпитите. Множество практически задачи и тестове помагат на студентите да се почувстват уверено пред предстоящите предизвикателства.

5. Експертно Преподаване: Мнозина от онлайн курсовете по български език и литература са създадени и водени от опитни преподаватели и литературни експерти. Това гарантира, че студентите получават висококачествено обучение и са в контакт с актуални тенденции и научни изследвания.

6. Подкрепа и Сътрудничество: Виртуалната среда не означава липса на подкрепа. Мнозинството онлайн курсове предоставят възможност за консултации с преподаватели и обмен на мнения с колеги студенти. Това създава усещане за общност и взаимопомощ, което обогатява образователния опит.

В заключение, онлайн курсовете по български език и литература представляват мощен инструмент за разширяване на знанията и подготовка за изпити. Те съчетават гъвкавост, качество и експертност, което прави обучението интересно и ефективно. Независимо дали сте студент, който иска да освежи знанията си или амбициозен кандидат за ДЗИ или матура, онлайн курсовете по бел предоставят ценна възможност да се сближите с българската литературна и езикова красота.

[iso91]

С Bing е възможно да обобщавате уеб страници с едно щракване!

С Bing е възможно да обобщавате уеб страници с едно щракване!

С представения днес бутон за споделяне в социалните медии стана много лесно да споделяте разговорите си с изкуствения интелект на Bing. Ето подробностите! Чат ботът на Bing, който беше достъпен за всички през последните дни, продължава да се развива с нови допълнения. Bing AI Share, представен от Microsoft днес , ви позволява да споделяте разговора, който водите с изкуствения интелект в социалните медийни платформи. Bing , който позволява автоматично обобщаване на уеб страници , както и чат , нарушава езиковите бариери. С Bing можете да обобщавате дълги статии и да ги споделяте с приятелите си, вместо да ги четете.

Как да използвате Bing AI Share

Bing AI Share, което предоставя много предимства на потребителите, особено при извличане на обобщени данни. Може да създава текстове, които можете лесно да споделяте както в акаунтите си в социалните медии, така и с приятелите си. Bing AI Share също има широка езикова поддръжка. За да използвате Bing AI Share, можете да следвате стъпките по-долу: - Изтеглете приложението Bing или отидете на bing.com във вашия браузър. - Намерете или въведете уеб страницата, която искате да търсите. - Докоснете или щракнете върху иконата на бутона за споделяне на Bing AI в долния десен ъгъл на уеб страницата. - Изберете човека или платформата, с които искате да споделите. - Прегледайте резюмето и превода на споделената уеб страница и я редактирайте, ако желаете. - Завършете споделянето. Изкуственият интелект на Microsoft Bing отворен за всички Read the full article

[only-bulgarian-things]

Заклех се!

[klvngl]

"If you are a dreamer, come in, If you are a dreamer, a wisher, a liar, A hope-er, a pray-er, a magic bean buyer... If you're a pretender, come sit by my fire For we have some flax-golden tales to spin. Come in! Come in!” Shel Silverstein • • • • • • • • • • • #dreamermagazine #taintedmag #gominimalmag #friendsinperson #cityscape #architecture #winter #snow #ifyouleave #ботевград #omd #somewheremagazine #roof #liveauthentic #rentalmag #bulgaria #wanderlust #cinematic #street #myfeatureshoot #paperjournalmag #photography #burnmagazine #minimal #takemagazine #capturestreets #lekkerzine #photooftheday #olympus (at Творческа езикова работилница Creative Language School) https://www.instagram.com/p/B9E_FRmJrXZ/?igshid=13l705kyccqtg

[eendcreditss]

Шедьовърът на сватбите

Завист е точната дума която описва как се чувствам относно този клип. Завист, вдъхновение и възхищение.

Една от моите многобройни хиперфиксации е гледането на нискобюджетно заснети сватби, често снимани от един до двама "оператори-любители", които съответно си обработват материала сами и успяват да пресъздадът съкровенния момент на влюбената двойка чрез тяхната интерпретация на моментите.

По този начин се получава една божествена комбинация от подходяща за интимния момент музика, специални ефекти от Windows Movie Maker и запечатването на поколение традиции, за съжаление от доста полемичен произход.

Често, подобни видеа ме грабват с изпит��ната си "формула" от изтънчено изпипани ефекти, които по някакъв начин ме накраха да се замисля до каква степен подобни видеа отразяват средата в която живеем. Ще си позволя, използвайки този клип като шедьовъра на сватбите, да покажа, по какъв начин видеа от този род успяват да провокират и следователно демонстрират феномен в ромското общество, а именно стремежът към лукс и належащата нищета.

Клипът започва с интро на БТВ, което почти всеки българин е виждал поне веднъж в живота си. Както споменах, този конкретен пример грабва вниманието на зрителя чрез първите кадри, които ни представят булката и младоженеца, а именно Мехмет/Веселин и Галя, както и родителите на младоженеца: Галиме и Исмаил. След снимков монтаж на влюбените гълъбчета следва и представяне на родителите на Галя, които за съжаление така и не са упоменати. Тук искам да вметна, че преводът ми може би съвсем не е правилен, тъй като има доста голяма езикова бариера и повечето текст/диалог е на език, който аз не мога да идентифицирам с точност, поради моите ограничени лингвистични умения. Все пак, мога да предположа, че или е ромски, или турски, а може би и двете.

Връщайки се към втората част на клипа, която аз ще озаглавя "Мехмет/Веселин", ни предоставя поглед отблизо на това как Мехмет/Веселин се подготвя за своя специален ден, както и леки нотки на връзката между младата двойка. Мехмет/Веселин е заснет по начин който успява да изтъкне неговия хабитус: средата в която живее, стилът му и чувството му за хумор.

След като зрителят е инфрмиран за приготовленията на Мехмет/Веселин, монтаж наподобяващ филм на Чарли Чаплин и Бързи и Яростни е вмъкнат, в който двойката се предвижва до площад(?) в колата на Мехмет/Веселин. Действията последвали този монтаж според мен не са обвързани хронологично със самия процес на сватбата, а по-скоро символизират търпението на Мехмет/Веселин и силата на любовта на Галя, заснета чрез нещо наподобяващо dolly shot.

Четвъртата част на клипа изглежда вдъхновена от мюзикъл, в който обикновенно главните герой започват да пеят от никъде, както в дадената сцена Мехмет/Веселин пее. Песентта му, за съжаление, бива прекъсната от реклами, които от своя страна създават напрежение и нетърпение у публиката, която тръпне в очакване на развоя на събитията.

Следващата сцена е най-връхната точка на този клип, есенцията която породи всичко написано до сега. В следната част, Мехмет/Веселин е прекъснат от момче, което го пита нещо (за съжаление не мога да преведа с точност) при което то се обръща към Галя със следното изречение : "Како, дай ми 50 стотинки" на което Галя отговаря със: "Няма, не са превели още детските."

Бих продължила с моя анализ на това как може би режисьорът е бил вдъхновен от Гаспар Ное или да коментирам влизането на вторичен герой който е придружен със субтитри за глухи, но искам да се фокусирам върху този разговор, тъй като е и един от малкото във видеото.

Когато погледнем мащабно самата продукция, можем ясно да видим, че е форма на пародия над подобни сватбени/момински ден/кръщене/бал или каквото и да е видео от подобен род. Издава го подбора на музика, която сякаш контрастира със всеки изминал кадър. Може да се види, че музиката играе важна роля чрез разговора наподобяващ клип на Daft Punk който Галя и Мехмет/Веселин водят около 4:50 минута. Обвързването с БТВ също не е случайност, тъй като по този начин се пречупва четвъртото измерение, изваждайки зрителя от случващото се на екрана.

Galya ile memet nishan toreni (името на видеото) успява, чрез тези аспекти, да изкара наяве парадокс в ромското общество що се отнася празненства от житейска важност. Разговорът съпоставя мизерията в която много от децата в тази среда изпитват, докато образът на Галя олицетворява луксът-фасада който опреатори/режисьори като "Видео Лазар" и "Mitak tv" показват (отново, не го казвам с негативни нотки, напротив). Разбира се, аз не живея и не съм част тази общност и следователно нямам правото да говоря за тях, но съм достатъчно близко до нея и съм с над средностатистическия "научен опит" да се опитам да изтъкна тази пропаст която наблюдавам от определено време.

Тази мисъл ме навежда и на мотивацията ми да напиша нещо от този сорт, а именно фиксацията на човек да използва камерата като машина на времето. Чрез наемането на хора, които да запишат подобен момент, се дава на двойката фабрикирана версия на техния личен спомен, докато те имат възможността да " иззживеят момента".

Затова, Galya ile memet nishan toreni, както и всички произволни видеа от този жанр притежават револювионен потенциал. Признавам, че малко пре-анализирах, и може би Галя и Мехмет/Веселин просто са искали забавно видео което да им напомня за хубав момент, но все пак се надявам, че следващия път в който се насладя на подобно нещо, няма да се сещам за този анализ.

Ванеса

[sky-prime]

КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ С ВЕРСИИТЕ НА УЕБ САЙТА НИ, КОИТО СА НА ДРУГ ЕЗИК ?

Ако възнамерявате допълнително да се застраховате срещу наличие на дублирано съдържание в уеб сайта Ви, от Sky Prime съветваме да доб��вите специален таг на всички страници в платформата Ви, които имат различни версии на друг език.

По този начин информирате Google,че конкретната страница притежава допълнителна езикова версия: <linkrel=”alternate” href=”ДОМЕЙНА.bg/vn/” hrellang=”vn” />,  <linkrel=”alternate” href=”ДОМЕЙНА.bg/fr/” hrellang=”fr” /> и т.н. От съществена значимост е обаче да декларирате езика на страниците и в заглавието на самия документ.

sky-prime.com - https://sky-prime.com/seo-on-page

[magdalenagigova]

Юлияна Антонова-Мурата представя „Сан сан, Япония“ на 26 май в „Перото“

Юлияна Антонова-Мурата представя „Сан сан, Япония“ на 26 май в „Перото“

Юлияна Антонова-Мурата представя „Сан, сан, Япония“ на 26 май в „Перото“ По време на събитието, което е от 18,30 часа, ще участват още Георги Милков, Ирина Тенчева, Магдалена Гигова и Владо Пенев. Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е…

[fiore-marina]

МОИТЕ ДУМИ, ТВОИТЕ ДУМИ

„Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден …

  Когато Ран Босилек е писал тази прекрасна творба, едва ли си е представял, че след сто години, тя ще придобие друг, по нестандартен вид! 😀 Вид, който реших да и придам, използвайки символите на дигиталното време.

  Думите!? Какво всъщност са те? Днес се оказа, че огромната част от хората се доверяват на „Чичо Гугъл“. Всяка секунда, стотици хиляди черпят информация от него! И аз, като останалите модерни и съвременни хора реших да му се доверя, и ето какво ми показа той, когато изписах в търсачката: „Дума“.

   „Основна структурна езикова единица, символизираща и предаваща смисъл. Съчетание от звукове в човешката реч, чрез което условно се назовават предметите, техните качества и характеристики и взаимодействието между тях, пресъздаващи човешкото въображение.“ 

  Човешкото въображение …! Колко голямо е то! 100 години! Цял един век, а всичко коренно се е променило!

  Според Вас, прав ли е „Чичо Гугъл“ или определението, което ми показа вече е остаряло? Същите ли са думите, както преди 100 години или вече изглеждат по различен начин?

  Ние живеем в „Извънредно време“. Днес, живият живот го няма. Ние сме хората на дигиталната ера. Но къде са думите? Ето ги – малките жълти човечета. Помахват ни от екрана - смеят се, гневят се, чувстват се …, реагират, харесват … Тук са - в мрежата! Моите думи, твоите думи, нашите думи се стрелкат между видеоконферентната връзка. Те са живи - плачат, прегръщат ни, мърдат със своите малки очички. Изчезват светкавично, разпадайки се в лошата връзка, възстановяват се, ъпдейтват, логват се отново …

   Световната Пандемия от COVID – 19 ни беляза завинаги. Преди нейното обявяване прекарвахме голяма част от свободното си време пред компютъра, но сега …! Сега буквално живеем с и в него. Не можем да си представим живота без да „лайкваме“ постоянно във Facebook. Не можем да спим, без да „постнем“ снимката си в Instagram. Всяка секунда с нетърпение тръпнем да видим колко палчета е събрало нашето Story. Чудим се с кой ли филтър в Snapchat ще изглеждаме по-красиви.   Моите думи, твоите думи днес се срещат между поредното ни съобщение във Viber. Думите днес  имат лице, очи и усмивки. Те са щастливи, намръщени, понякога умислени, понякога сънливи, гневни … Днес думите имат нови имена - Емотикони и Емоджита. Те са азбуката на електронното време!

…

„И над компютъра унесен,

весело Емоджи се върти,

Чудя се колко ли лайка

под поста ми ще сложиш ти!

…

Човешкото въображение. Колко голямо е то? Толкова, че да изобрази човешката емоция в едно малко жълто човече:

   Но достатъчно ли, за да я усетим и почувстваме???

   Днес, все по-често чувам около себе си:

-      Сложи един „Like“!

-      Днес качих ново „Story“ в Instagram.

-      „Happy“ съм.

-      Всичко е „Оk“!

-      Работя като „Influenser“

-      Сега ще се „Логна“.

  Все нови и нови думи. Нови, но чужди!

„Родна реч омайна сладка,

толкоз бедна ли си ти?

Че муцунки и чуждици

заличиха уникалността ни!“

  Днес живеем в извънредно време…

  Днес, живият живот ми липсва!

 100 години!

  Цял един век и всичко се е променило…

  Искам си думите. Моите думи, твоите думи, ИСТИНСКИТЕ думи …!!!

[timeheroeslove]

Музеят, който е толкова интересен, че забравяш за обяда

- Хайде, помислете - какво друго?

- Ами ако например се организират летни занимални с деца? И даже могат да празнуват рождения си ден тук, ще идва например някой химик и ще прави експерименти на живо?

- Супер, още идеи?

- Аз си мислех за младите посетители - дали няма да е добра идея да се направи един календар с важни за науката дати, които да се обвързват със събития в музея… Ето какво се дочува в Националния политехнически музей през ноември 2019 г. Доста е оживено - събрали са се студенти, които работят по няколко казуса: как да привлекат млада публика, която да го посещава, по какъв начин да стане атрактивно работно място за току-що дипломиралите се и въобще - как да стане по-видим и разпознаваем.

Досега тук няколко пъти са идвали доброволци, вдигали ръка за “Ще участвам” в мисии от TimeHeroes, но за съвсем различни неща, които държат ума по-скоро в покой: като обновяването на двора, помощ с любознателни работилници, освежаване на детския център, съдействие за Нощта на музеите.

Този повод обаче е различен - студентите са тук, за да впрегнат умовете си и да помислят как могат да решат някои негови проблеми.

Правят го като част от работилница в подкрепа на музея, организирана от TimeHeroes и УНСС. Мисията ѝ е двояка: на първо място, да увеличи възможностите за реализация сред младите хора, като ги сблъсква челно с проблемите на организации с кауза и ги кара да мислят практически. На второ, да даде възможност на места като този музей да почерпят идеи от свежи и необременени умове, готови да им дадат обратна връзка и съвети.

Всичко това се случва с помощта на ментори: Дени Шилигарска, която работи във VMware Bulgariа, завършила е урбанистика и живо се интересува от градските пространства, Поли Захариева, която е един от основните двигатели на форматите TOM Bulgaria, ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА и фестивала ФотоФабрика, а също и Методи Терзиев - директор на betahaus Sofia, завършил Базелския университет в Швейцария.

Те участват в тази про боно работилница с една идея: часовете, прекарани в дискусии и хвърляне на идеи, да помогнат на музея да развива каузата си.

А тя е да съхранява паметта за техническото и научното ни развитие: автомобили от началото на века, дървен велосипед, телефони от ерата на дуплекса и преди него, фонограф (прототип на грамофона), радиоапарати, телевизори, часовници от царския дворец, фотоапарати, телескопа на Петър Берон, камерата, с която е заснето първото телевизионно предаване в България, първият български космически уред…

“Знаете ли, че в останалите държави техническите музеи са най-посещаваните изобщо?”, пита Мадлен Янева - експертът по връзки с обществеността в сплотения екип, който е сърцето на НПТМ.

Виждаме се днес, за да сверим часовниците си близо две години след работилницата. Решаваме да седнем в прохладния двор, където преди седмица отново са дошли доброволци, за да помогнат с разчистването. “Справиха се чудесно - преди между плочките беше прораснала трева, въобще…”, сочи тя наоколо.

На пейката до нея сяда и Васил Макаринов. Ако го попиташ за първия му спомен, ама наистина първия, ще ти разкаже за Техническия музей в Прага. Знаеш ли какви неща можеш да видиш там? На входа например се намира най-старата въртележка в Европа.

Вътре пък има цял един огромен палат с влакови композиции, редици от шарени ретро автомобили, а над главата ти - модели на самолети като например този, с който Ян Кашпар през 1911 г. прави първия полет на дълги разстояния в историята. А това е само една троха от всичко, което там поглъщат очите ти - общо шест етажа. Такива места се помнят, няма как.

Днес, по-скоро случайно, но и не съвсем, Васил вече седма година работи като уредник на нашия Политехнически музей. Някъде през 2014 г. той тъкмо е завършил изкуствознание и пристига тук уж само на стаж, но животът има други планове и вакантното място в екипа бързо се оказва точно като за него.

Уви, за разлика от пражкия си голям брат, в двора на нашия няма място дори за един реставриран “Чавдар”. И това не го казваме просто ей така - за една изложба преди време е трябвало зад портата да бъде паркиран един такъв герой от близкото минало, но уви - нямало е как даже да влезе в двора.

Всъщност това е един от основните проблеми на музея - изложени там са едва 10% от обектите, с които фондът му разполага. Останалите (впрочем, хиляди) чакат реда си в складове и помещения, тъй като експозиционната площ е твърде малка и няма достатъчно пространство, на което да бъдат изложени.

И при все подобни препятствия, ако влезеш вътре и хванеш книгата с впечатления на входа, виждаш примерно ето това откровение, оставено от 9-годишната посетителка Ралица: “Този музей е толкова интересен, че чак забравих за обяда.”

Но да се върнем на повода днес да сме тук: как вървят нещата?

“Кандидатствахме за работилницата с най-голямо удоволствие: тъкмо студентите са групата, която ни липсва най-много. Оказа се, че те за пръв път влизат в музея, но предложенията им бяха много добри. Най-много ни впечатли идеята им за политендар - календар със събития, насочени към младежка публика. Приехме го много сериозно и дори започнахме да осъществяваме част от тях”, разказва Мадлен.

Преди пандемията да постави живота на пауза, те успяват да организират две инициативи: през януари и февруари 2020 г. Първата е архитектурна вечер, която води Васил, а другата - събитие за Деня на влюбените, което съчетава вино и химия и включва експерименти, от които пушек се вдига. Буквално.

Но това не са единствените промени тук. В резултат на съветите от работилницата, музеят променя и присъствието си в социалните мрежи, публикува информация по-често и заговаря “по-закачливо” и човешки. Резултатът: сериозно количество нови последователи.

Сайтът на музея пък се обзавежда и с блог с четири категории: “Музеоложки проблеми”, “История на техниката”, “Из фондовете на НПТМ” и “Поли и Техно за деца”.

Всичко това дава надежда на екипа, който след работилницата пораства с още двама души: две млади жени, които работят съответно като екскурзовод в отдел "Експозиция и работа с публика" и фондовик в отдел "Фондове".

След като настъпва извънредното положение обаче, основната работа на музея е поставена на пауза - да посреща посетители.

“Сега се опитваме да възстановим дейността си, но не смеем да планираме много напред. И все пак идеите, които студентите ни дадоха, продължават да стоят на дневен ред и ги имаме предвид.”

Въпреки трудния период, когато музеят е затворен, от месец май насам екипът отчита сериозно завръщане на посетителите в него. Васил си го обяснява с това, че когато твърде дълго си бил лишен от достъп до нещо, изведнъж имаш дори по-голямо желание да го видиш с очите си.

На дневен ред, уви, продължават да стоят и някои от проблемите, пред които музеят от години се изправя. Един от тях води до съществен въпрос: защо няма достатъчно млади хора, които да работят тук? Обръщаме се към Васил, който е взел точно това непопулярно решение.

“Не е тайна, че заплатите в музеите са изключително ниски, несъпоставимо ниски с труда и капацитета на хората. За жалост, това отблъсква младите, изкушени от възможностите за работа в София, които са доста и предлагат доста по-достойно заплащане. Това е основната причина, буквално няма друго”, казва той и изрежда куп причини да се задържи толкова време: разнообразието, работата с деца, курирането на изложби, писането на текстове. Нищо “зациклящо и затъпяващо”, както казва той, а това също е силна мотивация да не сменяш работното си място. И все пак, както той казва, работата в музея си остава донякъде доброволческа заради ниското заплащане.

“Да го кажем така - тук работят идеалисти?”, питаме, а отсреща се усмихват и кимат за “нещо такова”.

Може би заради това музеят често успява да привлече и други ръце за разни важни задачи - да се почисти градината, за Нощта на музеите, за участие в летните работилници с деца.

“Доброволците са нашите посланици. Последния път им раздадохме шапки на музея, а след това една от доброволките ни писа с обратна връзка, за да благодари и да ни каже, че ще я носи, за да помогне с популяризацията ни. Това е най-хубавата реклама”, разказва ни Мадлен и допълва, че винаги се отнася много внимателно към хората, които инвестират от времето си тук, за да отговори на техните очаквания.

“Няма нищо по-тъжно от музей без публика. Ето защо нашата мисия е да привлечем посетители”, казва ни Васил, а Мадлен допълва, че част от идеите им са били да сложат своя реклама на близката метростанция Опълченска или пък да нарисуват “стъпки” на асфалта, които подсказват къде да се спреш, за да не подминеш музея.

Понякога пък помощ идва и от дарители и организации, които решават да помогнат безвъзмездно: с водене на безплатен курс по роботика за деца, финансиране на вестник или обзавеждане на детското помещение в сградата.

Разбира се, екипът е готов да върне всеки добър жест. Така например те организират безплатно събития за екипите на компаниите, които са ги подкрепили: от тиймбилдинги през кинопрожекции и работилници за техните малчугани - с демонстрации по физика, човешки сетива, светлина. Между другото, заради последните понякога се взимат наистина важни житейски решения.

“Имали сме случаи, в които момиче в 7. клас, което щеше да учи в езикова гимназия, след посещението си тук реши да отиде в математическа паралелка. Майка ѝ дойде при нас и каза: “Не разбрах какво се случи!”, но е така: тук понякога се оформят бъдещи инженери и научни работници”, спомня си Мадлен.

Васил, неизбежно, веднага се сеща за подобен случай: как Иван, на 6, си тръгнал от музея с думите: “Аз ще стана инженер!”.

И не че човек в такива дни съвсем забравя за проблемите, но си спомня защо не спира да се изправя срещу тях. “Иска ми се да съм оптимист, затова все още работя тук и продължавам да давам всичко от себе си, за да запаля някого по каузата, да привлека някого”, казва Мадлен. Когато я питаме как си представя светлото бъдеще, тя признава, че не си го представя. Не за друго, просто и в живота, както и във физиката, си има закони: първо е важно да се просветли настоящето. Нататък вече е по-лесно.

Текст: Наталия Иванова Фотография: Илиян Ружин

______________________

The project „Boosting Employability and Empowering Social Engagement in High Education through Pro Bono“ Acronym: BEESE is implemented by Önkéntes Központ Alapítvány, Volunteering Hungary - Centre of Social Innovation in partnership with Work for Social, Pro Bono Lab, Time Heroes Foundation, Universidade do Porto, Universidad Autonoma de Madrid, University of National and World Economy, Obudai Egyetem and Junior Consulting Sciences Po  from September 1st 2018 until July 31th 2021, and funded by the European Union under the Erasmus+ Program, under the contract number: 2018-1-HU01-KA203-047732

[alexanderalexiev]

25 години разлика... #езиковагимназия #немската #немскатагимназия #ученик #Пазарджик #снимка #двор #покъсно #разлика #сграда (at Езикова Гимназия Бертолт Брехт) https://www.instagram.com/p/CQVo_ZZjpjG/?utm_medium=tumblr

[vprki]

Критичен поглед: Кой/коя съм аз…

Първото изречение на книгата на младата германска писателка Саша Мариана Залцман „Извън себе си“ е „Не знам къде отиваме, всички останали знаят, аз не знам“  задава тона за останалата част от романа. Вглъбяване и описание на младата Алиса - Али върху пътуването, което предприема във времето, когато всичко е днес. Книгата стига до българския читател, благодарение на издателство Black Flamingo Publishing в превод на Борислав Петранов.

Независимо дали това са драматичните истории на прабаба, прадядо, баба, дядо, родителите, нейните и на и брат ѝ близнак Антон, романът обследва живота като смисъл и разбиране на човека в теб. Не е хронология, а лично търсене на себе си, закодирано някъде в 30-те години на Съветска Русия, Втората световна война, сталинските репресии, емиграцията в Германия в началото на 90-те, когато те с брат ѝ са деца. И после едно пътуване в Истанбул, за да търси Антон, дал знак, че е там само с пощенска картичка без подател и адрес от мегаполиса край Босфора. Кой ще ти каже кой си?  

Саша Мариана Залцман

В дебютния си роман Саша Мариана Залцман разказва за търсенето – на изчезналия  брат, на фрагменти от семейната история, на подкрепа, на хора, които да те разберат. Интензивно, безкомпромисно, плътно, като преминаване от време във време, от търсене към търсене преди всичко на себе в този свят, където се размиват понятия като родина, корени, сексуална и личностна принадлежност. Близнаците Алиса и Антон са заедно от самото начало. През постсъветските години, в малкия двустаен апартамент в Москва здраво се държат един друг за къдриците, когато родителите им взаимно се нападат, нападат и децата. Витае неразбиране, понякога стига до омраза и нетърпимост. По-късно в западногерманската провинция се скитат из коридорите на емигрантското общежитие, крадат цигари от стаите на другите семейства и душат техните шишенца с парфюми. А още по-късно, когато Алиса вече се е отказала от следването си по математика в Берлин, защото ѝ пречи да тренира бокс, Антон изчезва безследно. По някое време ще дойде неговият знак от Истанбул.  Алиса заминава в блестящия, разпокъсан град, за да го търси. Това я отвежда в собствената семейна история и колкото по-дълго я разследва, толкова по-малко неща изглежда, че имат смисъл – майчин език, държава, пол. Алиса събира фрагменти от спомени, от които не знае дали някога ще направи едно цяло.

Романът звучи и като театрална постановка в различните си епизоди, преплетени в семейна сага, но не е за нея. Дори преди началото на повествованието авторката е отбелязала действащите лица и кратко пояснение кои са те, така както се обозначават героите в пиеса. Но това въвеждане към хората са добавени и думи на писателката Ингеборг Бахман: „Само времевите определения трябваше да обмислям дълго, защото за мен е почти невъзможно да кажа „днес“, въпреки, че всеки ден се казва „днес“…“. Залцман допълва и своето: „Времето всъщност е едно Днес, отпреди сто години и до сега.“.

Саша Мариана Залцман е родена през 1985 година във Волгоград, живее с родителите си в Москва и когато е на 10 години семейството емигрира в Германия като еврейски „бежанци от квотата“ („Kontingentflüchtlinge“). /През 90-те години най-после съветските тогава власти разрешават емиграция на свои граждани от еврейски произход. Почти милион за няколко години се изселват в Израел, а други в Западна Европа, САЩ – б.а./. Следвала е литература, театър и медии в университета в Хилдесхайм и драматургия в Берлинския университет по изкуствата. Тя е автор на текстове за театър, есеист и драматург и е съосновател на списанието за култура и общество freitext. От сезон 2013/2014 е постоянен автор на театър Максим Горки в Берлин, където до 2015 година е била и художествен ръководител на Студио Я. Нейните пиеси са поставяни в Германия и в чужбина и са получили множество награди. Сред тях са: Награда за изкуство Берлин 2020 (сценични изкуства); Лектор по поетиката на Рикарда Хуч 2020; Награда Mara Cassens 2017 на Хамбургската литературна къща за романа  ѝ „Извън себе си“, който е и в краткия списък на номинираните за Германската литературна награда за 2017 година.

Ето и формулировката на журито: „Дебютен роман с голяма лингвистична и драматургична сила: от постсъветска Москва през бежански център в провинция Западна Германия до днешен Истанбул, Саша Мариана Залцман пише за сътресенията и солидарността на семейство бежанци. И все пак тя пише преди всичко с увереност, богатство от перспективи, хумор и голям фокус за по-младото поколение на тези „странници в родината“, поколение, борещо се за своята идентичност - езикова, политическа и сексуална. С очарователен собствен тон, тя описва наново многото начини, по които реалността осуетява личните мечти на това поколение, обхващащо света. Европа се разраства в тази книга, но не се превръща в дом“.

Българското издание на романа “Извън себе си”

Саша Мариана Залцман обмислено, умно и емоционално се занимава с темите за паметта, идентичността и миграцията, като пита дали езикът, националността или полът са важни за самоопределението ни. Алиса - Али,  уж търси брат си близнак Антон, но всъщност търси собствената си самоличност. Търсенето на брат ѝ се превръща в пътешествие на паметта. Писателката наситено с безкомпромисни краски рисува залети с история моментни снимки от живота на три поколения в семейството на Али и пресъздава как като евреи, са преживели безмилостните събития в Русия от ХХ век – жестокостта и глада от 30-те години, Втората световна война, чистките на Сталин и падането на комунизма. И през цялото това време са се движили по ръба да доказват, че са добри граждани, верни на професионалния си дълг да са добри лекари, да обгрижват и лекуват болни деца или да лекуват ранените и заедно с това да учат, да се развиват, независимо че всеки момент могат да бъдат посочени с пръст за виновни само, защото са евреи…

Но принудителното мигрантството в самата Съветска Русия или поетият път към Германия, без да са забравени и бурканчетата със сладко, са само част от наситения пейзаж. Главното в романа не е този дълъг път, нерядко съпроводен от жестокостта на времената и стигащи до пълна нетърпимост в семейните отношения, сврени в соцкутийката на жилището, където е неизбежен сблъсъкът на поколенията с различен възглед за света наоколо. Посоката и търсенето на Саша Мариана Залцман е преди всичко стремежът да открие, да разбере пътя на човека към себе си. Почти непосилно за съвременния човек, който в екзистенциален план сякаш е обречен да се сблъсква не само с демоните и ангелите в себе си, а и с неизбежната самота и нелюбов.

Родени в Русия и израснали в Германия, близнаците не изпитват привързаност към нито една от двете страни и двамата успяват лесно да се преместят в Турция. Алиса - Али дори се чуди дали случайно е имигрирала, без да го забележи. Без брат си тя се бори да разбере коя е тя и след като се среща с Като, транссексуална изпълнителка, тя започва курс на лекарства за смяна на пола, който е свободно достъпен по улиците на Истанбул. Тя също така иска и да бъде наричана с името на брат си. Нейният преход не се споменава в семейството и Али смята, че разговорът с тях е толкова абсурден, колкото и да пита баба и дядо си защо социализмът се е провалил.

В последната глава Али се ръководи от своя приятел в Германия по телефона през задните улици на Истанбул, за да избегне въстанието, но си остава аутсайдер, който никога не се интегрира напълно в обществото, в което живее. Авторката не е деликатна, говори в упор, понякога дори стряскащо с мотива да продължава пътя към самопознанието и да описва състоянията на героите си. Ние, наистина ги виждаме като на театрална сцена. В този контекст атмосферата на град като Истанбул се извежда като жив организъм със сърце, с дишане, с болестите си, с удоволствията и нещастията си. Нажежената картина на бара в Истанбул влита в читателя, той е там, участва с всички в този наситен със странни ухания и съдби, става един от тях между страниците на романа.

Традиционните благодарности след финала на книгата Саша Мариана Залцман отново пише в друг, необщоприет ритъм и стил – само с едно име – Карин, Дорис, Надя, Шура, Вера…но и Орхан, Бахман, Кортасар, Бродски…и Истанбул…И завършва: „„Извън себе си“ се казва един от броевете на списанието за култура и общество freitext. Романът и аз благодарим за заглавието. Стар еврейски обичай е имената да се предават нататък.“ ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив

Борислав Петранов

P.S. на „въпреки.com“: Сред преводите на Борислав Петранов е и романът на германския писател Андре` Кубичек „Скици от едно лято“, пиеси на австрийския писател и драматург Феликс Митерер в сборника „В леговището на лъва”/„Няма по-хубава страна“ (1987), „В леговището на лъва“ (1998), избрана и за заглавие на изданието и „Боксьорът“ (2015). / В отделно издание е и преводът му на друга пиеса на Митерер „Веберови“ (Die Weberischen), написана в юбилейната година на Моцарт 2006 година, когато е премиерата ѝ, продукция на Обединени виенски сцени в Музеумквартир Виена, режисьор Щефани Мор. Всички книги за публикувани от издателство Black Flamingo Publishing.

Петранов е два пъти магистър: от УНСС по специалност „Финанси и кредит”, и от НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, където завършва театрознание. Специализира в Германия и в Австрия, занимава се с театрална критика, бил е зам.-директор и драматург на Драматичен театър Пловдив и зам.-директор на Малък градски театър „Зад канала”. През ноември 2000 г. става първия изпълнителен директор на Национален фонд „Култура”, а от юли 2002 г. след конкурс става директор на БКИ „Дом Витгенщайн” във Виена. През пролетта на 2008 г. печели отново конкурса. Автор е на книгата „Българската Нора” (2001). Заедно с преводача Александър Зицман е съставител на тома „Млад театър от България” (2006), издаден от австрийското издателство „Драва”. През 2014 година получава наградата на Министерството на културата за приноса му в популяризирането на българо-австрийските културни отношения и за популяризирането на българската култура, а през 2016 година - международната награда „Водно конче” за принос в развитието на българо-австрийските връзки в областта на театралното изкуство. Актьор, режисьор и преводач и сега казва, че преводът най-много го привлича. В момента е директор на БКИ Берлин.

[iso91]

Какво е Google Mirror?

Какво е Google Mirror? Как се прави?

Създадохме ръководство за вас относно Google Mirror, система, която отразява ретроспективните търсения на Google. Ето подробностите! Google Mirror е система, която отразява всичко за огледалната страница и графика на Google. Може да се изрази и като функционална търсачка. Обратните търсения също са налични в Google Mirror. Това е система, която директно отразява резултатите от търсенето. Всички страници, които могат да бъдат посетени в търсачката Google, също са на Mirror. Съобщения за пресата, огледални копия и официални лога също са лесно достъпни за Google. С Google Mirror могат да се създават интерактивни ефекти. Забавни, различни ефекти могат да бъдат изследвани чрез възстановяването им в системата.

Как да направите Google Mirror?

Google Mirror е създаден за развлекателни цели през 2002 г. Разработена е след като Google беше забранен в Китайската народна република. Хората, на които беше забранено да използват интернет в Китай, успяха да сърфират в интернет благодарение на Google Mirror. В Google Mirror няма друга езикова опция освен английски. Интерфейсът му не приема бисквитки, които са необходими за задаване на езикови предпочитания. Страхотна система за тези, които обичат да четат английски отзад напред. Google Mirror; - Състои се от изображението „Подводно търсене“ на долната страница, разработено от Google. - Половината от резултатите от търсенето с Google са изчезнали с Thanos Snap Trick. - 10-годишнината на Google Chrome в бота; Birthday Edition му позволява да празнува с играта Dinosaur. - Със Zerg Rush той атакува резултатите от търсенето с Google и ги унищожава. - Резултатите от търсенето на изображения в Google се превеждат в класическата игра Atari Breakout. - Super Mario Bros. в резултатите от търсенето с Google. крие великденско яйце. - Той е под формата на гигантски цип, който ще превърне логото на Google в „цип“. - Може да има версия на Google, която изглежда напълно обърната. - Екранът придобива образа на сняг. - Когато рубинените чехли отстрани на екрана бъдат докоснати, на екрана се появяват забавни опции. Всички ситуации, изброени по-горе, могат да бъдат реализирани в съответствие с определени команди във версията на Google elgooG. Командите могат да се избират и директно на страницата на elgooG. Подобрена версия на Google Mirror Google Mirror предлага игра „Hidden Dinosaur“ в Google Chrome с подобрена версия и режим на бот. Когато „Do a Barrel Roll“ бъде поискано от Google, екранът започва да се обръща с главата надолу. За да отпразнувате лунната нова година със змия, можете да играете играта на змия от началната страница на Google. Играта на Google Pac-Man, която предлага; Представя онлайн класическата аркадна игра от 80-те години. С Google Mirror ще имате шанса да създадете много носталгия. Връща ви назад, когато Google беше представен за първи път през 1998 г. За пестене на енергия тъмният режим на Google може да се използва благодарение на Mirror. Можете също така да намерите популярната игра 2048, проектирана в стила на Google. Можете също да получите достъп до ефектите на Google Gravity, налични онлайн. Можете също така да играете Space Invaders, който защитава от атаки на Google. Можете да видите, че публикацията в Google е написана по много различни начини и стилове. Можете също така да получите достъп до 3D версията на играта с динозаврите. Можете дори да играете китарни игри на Mirror чрез Adobe Flash Player. В нашата статия можете да откриете най-смешните страни на Google с Google Mirror. След това, ако желаете, можете да разгледате нашата статия, озаглавена 20 неизвестни команди в Google Търсения. Read the full article

[readeverymorning]

Българският език

Българският език е универсален език, защото спада към т.нар. аналитични езици - надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най - сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.

Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, българският език е един от най - благозвучните езици на планетата, той е по - силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото българският език е автохтонен, тоест той е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки още преди хиляди години, когато пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България. И никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното. 

Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и българският, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова "взаимовръзка", действително е много вероятна...Българският език е единствения прецедент от езикоеволюцията, през историята на цялото човечество, който няма да се повтори, защото е грандиозна, единствена по рода си, езикова, лингвистична, и затова, и каузална революция!Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ - неговия език!Историческите източници, надписите, археологическите артефакти - всичко това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света - "бъдеще, предварително в миналото време", ето пример: "Щял съм бил да ходя".

Английският език, за който се твърди, че също има "много" идиоми, - това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава в пъти по - малко идиоми, отколкото българския език.Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е привилегия, защото като българин и българка, всеки от нас общува на един от най - красивите и благозвучни езици на планетата! Борислав Ралинов

[cry-install]

езикова метафизика = разума

[emdesignnet]

Case Study 6 - Превод на потребителски интерфейс на система за ръководене на проекти в агенция за езикови преводи

Case Study 6 – Превод на потребителски интерфейс на система за ръководене на проекти в агенция за езикови преводи

Case Study 6 – Превод на потребителски интерфейс на система за ръководене на проекти в агенция за езикови преводи Параметри на проекта:

Вид услуга: професионален превод

Езикова комбинация: английски – български

Област:  софтуер, потребителски интерфейс

Общ обем: 10 000 думи (35 страници)

Начало на проекта: 11.11.2019 г.

Край на проекта: 19.11.2019 г. (more…)