#езикова гимназия

[sofia-dedre]

За госпожа Димитрова /учител тип "Дъмбълдор" по химия/

Другари, Оралната хирургия ме изцежда отвътре. И по-точно: Лицево-челюстната хирургия ме изцежда отвътре. Уча за държавен. В тези моменти се чудя какво ли прави госпожата ми по химия от гимназията. Може би има някаква заслуга да запиша Дентална медицина при положение, че до преди нея си исках "като порасна да стана" учителка по биология /естествено, отново вдъхновена от учител - госпожата по биология/.

Госпожа Димитров по химия е една много нормална всъщност жена. Не успяваше да въдвори особено ред в стаята, но как обясняваше! Не съм сигурна до каква степен съучениците ми я слушаха и до колко им беше направило впечатление, но така може да ти отговори на въпросите, че осъзнаваш колко всъщност лесен са били както въпросът, така и отговорът. Лесен и логичен, трябвало е само малко да помислиш. Но не си мислете, че това те кара да се чувстваш глупав, даже напротив! Задаваш въпрос, който ти се струва супер зверски сложен и тя, мила и добра, старателна и усмихната, ти отговаря с прости думи по няколко пъти така, че да го разбереш. Търпение. Талант. Учител.

Всъщност ето в каква последователност се случиха заветните събития, които доведоха до сегашното ми страдание:

1. Приеха ме /по първо желание, извинете/ и записах в езикова гимназия.

2. В девети клас започнахме да изучаваме и останалите предмети като химия и биология и други /в езиковите осми клас преминава в изучаване на о, чудо! - чуждия език/.

3. Много си харесвах госпожата по биология - строг, но справедлив човек. Първо обяснява, а след това си иска обясненията обратно - с изпитване! В моя свят по-добър метод за научаване не съществува. И исках да стана като нея! Точка!

4. Химията в девети клас...Беше ужас, нищо не разбирах.

5. В десети клас вече имахме нова госпожа по химия - една от най-добрите учителки по химия, познати на човечеството. И така, видиш ли ти, започнах да я "разцъквам" и химията. Благодарение на г-жа Димитрова.

6. Някъде по това време се наложи ортодонтско лечение за сестра ми, а след това и за мен /е, не може едната да има, а другата не!/

7. Една мисъл като следствие от споменатите събитията по това време - "Хмм, разбирам биологията /отдавна/, разбирам химия /вече/...А как ги местят тези зъби, без да падат??!!?!?!?!?!? Наистина интересно."

8. Още една мисъл след това - "Хммм, след като разбирам химия и биология, мога да вляза в медицинския! А след като ми е интересно онова там за зъбите, може даже Дентална медицина! Пък и зъболекарите пари вадят!!!"

9. Частни уроци по химия и биология с цел подготовка за приемните изпити.

10. Бум! - Две пълни 6-тици /извинете/ и максимален бал /извинете/ за прием Държавна поръчка - звездата на деня - аз - записах Дентална медицина.

Ох.

Е, надявам се да е щастлива учителката ми по химия, де! Отнасяла е по някое друго "защо се появи в живота ми и ме научи??" - все пак ако не беше тя, нямаше да се мъча така сега. Но пък от друга страна /по-голямата/ - добре, че беше тя.

Хайде, продължавам с ученето.

Цунки

ХоХо

[only-bulgarian-things]

Заклех се!

[offcialportalbulgaria]

Училище за чужди езици Мотив, Бургас

Училище за чужди езици Мотив е създадено през 2012 година. Внимателно подбраните учебни системи, множеството допълнителни материали и събития, интерактивният начин на обучение, нестандартните методи и вниманието, с което се отнасят към всеки детайл, ще Ви помогнат с лекота да усвоите чуждия език и да го почувствате като свой.

[magdalenagigova]

Юлияна Антонова-Мурата представя „Сан сан, Япония“ на 26 май в „Перото“

Юлияна Антонова-Мурата представя „Сан сан, Япония“ на 26 май в „Перото“

Юлияна Антонова-Мурата представя „Сан, сан, Япония“ на 26 май в „Перото“ По време на събитието, което е от 18,30 часа, ще участват още Георги Милков, Ирина Тенчева, Магдалена Гигова и Владо Пенев. Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е…

[timeheroeslove]

Музеят, който е толкова интересен, че забравяш за обяда

- Хайде, помислете - какво друго?

- Ами ако например се организират летни занимални с деца? И даже могат да празнуват рождения си ден тук, ще идва например някой химик и ще прави експерименти на живо?

- Супер, още идеи?

- Аз си мислех за младите посетители - дали няма да е добра идея да се направи един календар с важни за науката дати, които да се обвързват със събития в музея… Ето какво се дочува в Националния политехнически музей през ноември 2019 г. Доста е оживено - събрали са се студенти, които работят по няколко казуса: как да привлекат млада публика, която да го посещава, по какъв начин да стане атрактивно работно място за току-що дипломиралите се и въобще - как да стане по-видим и разпознаваем.

Досега тук няколко пъти са идвали доброволци, вдигали ръка за “Ще участвам” в мисии от TimeHeroes, но за съвсем различни неща, които държат ума по-скоро в покой: като обновяването на двора, помощ с любознателни работилници, освежаване на детския център, съдействие за Нощта на музеите.

Този повод обаче е различен - студентите са тук, за да впрегнат умовете си и да помислят как могат да решат някои негови проблеми.

Правят го като част от работилница в подкрепа на музея, организирана от TimeHeroes и УНСС. Мисията ѝ е двояка: на първо място, да увеличи възможностите за реализация сред младите хора, като ги сблъсква челно с проблемите на организации с кауза и ги кара да мислят практически. На второ, да даде възможност на места като този музей да почерпят идеи от свежи и необременени умове, готови да им дадат обратна връзка и съвети.

Всичко това се случва с помощта на ментори: Дени Шилигарска, която работи във VMware Bulgariа, завършила е урбанистика и живо се интересува от градските пространства, Поли Захариева, която е един от основните двигатели на форматите TOM Bulgaria, ХОРА, които обикновено не говорят пред ХОРА и фестивала ФотоФабрика, а също и Методи Терзиев - директор на betahaus Sofia, завършил Базелския университет в Швейцария.

Те участват в тази про боно работилница с една идея: часовете, прекарани в дискусии и хвърляне на идеи, да помогнат на музея да развива каузата си.

А тя е да съхранява паметта за техническото и научното ни развитие: автомобили от началото на века, дървен велосипед, телефони от ерата на дуплекса и преди него, фонограф (прототип на грамофона), радиоапарати, телевизори, часовници от царския дворец, фотоапарати, телескопа на Петър Берон, камерата, с която е заснето първото телевизионно предаване в България, първият български космически уред…

“Знаете ли, че в останалите държави техническите музеи са най-посещаваните изобщо?”, пита Мадлен Янева - експертът по връзки с обществеността в сплотения екип, който е сърцето на НПТМ.

Виждаме се днес, за да сверим часовниците си близо две години след работилницата. Решаваме да седнем в прохладния двор, където преди седмица отново са дошли доброволци, за да помогнат с разчистването. “Справиха се чудесно - преди между плочките беше прораснала трева, въобще…”, сочи тя наоколо.

На пейката до нея сяда и Васил Макаринов. Ако го попиташ за първия му спомен, ама наистина първия, ще ти разкаже за Техническия музей в Прага. Знаеш ли какви неща можеш да видиш там? На входа например се намира най-старата въртележка в Европа.

Вътре пък има цял един огромен палат с влакови композиции, редици от шарени ретро автомобили, а над главата ти - модели на самолети като например този, с който Ян Кашпар през 1911 г. прави първия полет на дълги разстояния в историята. А това е само една троха от всичко, което там поглъщат очите ти - общо шест етажа. Такива места се помнят, няма как.

Днес, по-скоро случайно, но и не съвсем, Васил вече седма година работи като уредник на нашия Политехнически музей. Някъде през 2014 г. той тъкмо е завършил изкуствознание и пристига тук уж само на стаж, но животът има други планове и вакантното място в екипа бързо се оказва точно като за него.

Уви, за разлика от пражкия си голям брат, в двора на нашия няма място дори за един реставриран “Чавдар”. И това не го казваме просто ей така - за една изложба преди време е трябвало зад портата да бъде паркиран един такъв герой от близкото минало, но уви - нямало е как даже да влезе в двора.

Всъщност това е един от основните проблеми на музея - изложени там са едва 10% от обектите, с които фондът му разполага. Останалите (впрочем, хиляди) чакат реда си в складове и помещения, тъй като експозиционната площ е твърде малка и няма достатъчно пространство, на което да бъдат изложени.

И при все подобни препятствия, ако влезеш вътре и хванеш книгата с впечатления на входа, виждаш примерно ето това откровение, оставено от 9-годишната посетителка Ралица: “Този музей е толкова интересен, че чак забравих за обяда.”

Но да се върнем на повода днес да сме тук: как вървят нещата?

“Кандидатствахме за работилницата с най-голямо удоволствие: тъкмо студентите са групата, която ни липсва най-много. Оказа се, че те за пръв път влизат в музея, но предложенията им бяха много добри. Най-много ни впечатли идеята им за политендар - календар със събития, насочени към младежка публика. Приехме го много сериозно и дори започнахме да осъществяваме част от тях”, разказва Мадлен.

Преди пандемията да постави живота на пауза, те успяват да организират две инициативи: през януари и февруари 2020 г. Първата е архитектурна вечер, която води Васил, а другата - събитие за Деня на влюбените, което съчетава вино и химия и включва експерименти, от които пушек се вдига. Буквално.

Но това не са единствените промени тук. В резултат на съветите от работилницата, музеят променя и присъствието си в социалните мрежи, публикува информация по-често и заговаря “по-закачливо” и човешки. Резултатът: сериозно количество нови последователи.

Сайтът на музея пък се обзавежда и с блог с четири категории: “Музеоложки проблеми”, “История на техниката”, “Из фондовете на НПТМ” и “Поли и Техно за деца”.

Всичко това дава надежда на екипа, който след работилницата пораства с още двама души: две млади жени, които работят съответно като екскурзовод в отдел "Експозиция и работа с публика" и фондовик в отдел "Фондове".

След като настъпва извънредното положение обаче, основната работа на музея е ��оставена на пауза - да посреща посетители.

“Сега се опитваме да възстановим дейността си, но не смеем да планираме много напред. И все пак идеите, които студентите ни дадоха, продължават да стоят на дневен ред и ги имаме предвид.”

Въпреки трудния период, когато музеят е затворен, от месец май насам екипът отчита сериозно завръщане на посетителите в него. Васил си го обяснява с това, че когато твърде дълго си бил лишен от достъп до нещо, изведнъж имаш дори по-голямо желание да го видиш с очите си.

На дневен ред, уви, продължават да стоят и някои от проблемите, пред които музеят от години се изправя. Един от тях води до съществен въпрос: защо няма достатъчно млади хора, които да работят тук? Обръщаме се към Васил, който е взел точно това непопулярно решение.

“Не е тайна, че заплатите в музеите са изключително ниски, несъпоставимо ниски с труда и капацитета на хората. За жалост, това отблъсква младите, изкушени от възможностите за работа в София, които са доста и предлагат доста по-достойно заплащане. Това е основната причина, буквално няма друго”, казва той и изрежда куп причини да се задържи толкова време: разнообразието, работата с деца, курирането на изложби, писането на текстове. Нищо “зациклящо и затъпяващо”, както казва той, а това също е силна мотивация да не сменяш работното си място. И все пак, както той казва, работата в музея си остава донякъде доброволческа заради ниското заплащане.

“Да го кажем така - тук работят идеалисти?”, питаме, а отсреща се усмихват и кимат за “нещо такова”.

Може би заради това музеят често успява да привлече и други ръце за разни важни задачи - да се почисти градината, за Нощта на музеите, за участие в летните работилници с деца.

“Доброволците са нашите посланици. Последния път им раздадохме шапки на музея, а след това една от доброволките ни писа с обратна връзка, за да благодари и да ни каже, че ще я носи, за да помогне с популяризацията ни. Това е най-хубавата реклама”, разказва ни Мадлен и допълва, че винаги се отнася много внимателно към хората, които инвестират от времето си тук, за да отговори на техните очаквания.

“Няма нищо по-тъжно от музей без публика. Ето защо нашата мисия е да привлечем посетители”, казва ни Васил, а Мадлен допълва, че част от идеите им са били да сложат своя реклама на близката метростанция Опълченска или пък да нарисуват “стъпки” на асфалта, които подсказват къде да се спреш, за да не подминеш музея.

Понякога пък помощ идва и от дарители и организации, които решават да помогнат безвъзмездно: с водене на безплатен курс по роботика за деца, финансиране на вестник или обзавеждане на детското помещение в сградата.

Разбира се, екипът е готов да върне всеки добър жест. Така например те организират безплатно събития за екипите на компаниите, които са ги подкрепили: от тиймбилдинги през кинопрожекции и работилници за техните малчугани - с демонстрации по физика, човешки сетива, светлина. Между другото, заради последните понякога се взимат наистина важни житейски решения.

“Имали сме случаи, в които момиче в 7. клас, което щеше да учи в езикова гимназия, след посещението си тук реши да отиде в математическа паралелка. Майка ѝ дойде при нас и каза: “Не разбрах какво се случи!”, но е така: тук понякога се оформят бъдещи инженери и научни работници”, спомня си Мадлен.

Васил, неизбежно, веднага се сеща за подобен случай: как Иван, на 6, си тръгнал от музея с думите: “Аз ще стана инженер!”.

И не че човек в такива дни съвсем забравя за проблемите, но си спомня защо не спира да се изправя срещу тях. “Иска ми се да съм оптимист, затова все още работя тук и продължавам да давам всичко от себе си, за да запаля някого по каузата, да привлека някого”, казва Мадлен. Когато я питаме как си представя светлото бъдеще, тя признава, че не си го представя. Не за друго, просто и в живота, както и във физиката, си има закони: първо е важно да се просветли настоящето. Нататък вече е по-лесно.

Текст: Наталия Иванова Фотография: Илиян Ружин

______________________

The project „Boosting Employability and Empowering Social Engagement in High Education through Pro Bono“ Acronym: BEESE is implemented by Önkéntes Központ Alapítvány, Volunteering Hungary - Centre of Social Innovation in partnership with Work for Social, Pro Bono Lab, Time Heroes Foundation, Universidade do Porto, Universidad Autonoma de Madrid, University of National and World Economy, Obudai Egyetem and Junior Consulting Sciences Po  from September 1st 2018 until July 31th 2021, and funded by the European Union under the Erasmus+ Program, under the contract number: 2018-1-HU01-KA203-047732

[alexanderalexiev]

25 години разлика... #езиковагимназия #немската #немскатагимназия #ученик #Пазарджик #снимка #двор #покъсно #разлика #сграда (at Езикова Гимназия Бертолт Брехт) https://www.instagram.com/p/CQVo_ZZjpjG/?utm_medium=tumblr

[vprki]

Антони Дончев и Христо Йоцов с наградата на Plovdiv Jazz Fest

Plovdiv Jazz Fest ще го има и тази година, въпреки COVID – 19, от 5 до 7 ноември. Разбира се, при вземането на всички противоепидемични мерки. Тази година фестивалът ще отличи двама прекрасни музиканти - Антони Дончев /горе - снимка Стефан Джамбазов/ и Христо Йоцов (който тази година навършва 60, а Антони ги закръгли миналата) с Награда за цялостен принос в джаза.

През 2020 година тя ще има двама носители, които едновременно ще бъдат отличени като създатели на групата „Акустична версия“, но и всеки от тях поотделно – като фигура, която има огромно въздействие и влияние върху развитието на джаз сцената в България. Освен изпълнители, Христо Йоцов и Антони Дончев са преподаватели и композитори. Преди 35 години двамата основават една от най-добрите български джаз формации „Акустична версия“. Дончев и Йоцов са ярък пример за съвременни музиканти, които с лекота и умение се справят с разнородните форми на музициране и които без проблеми могат да съчетават многообразието на джазовата стилистика. Специалният проект, който включва „Акустична версия“ с участието на Ричард Бона е по инициатива на Plovdiv Jazz Fest.

Христо Йоцов - снимка архив

Фестивалът ще бъде закрит от триото на един от най-великите басисти в света – Авишай Коен, който се е съгласил да направи два концерта на 7 ноември – от 19, 30 и от 21  часа. Композициите на Авишай Коен отразяват обширна музикална вселена от традиции, култури, езици и стилове: от песни на иврит до ладински народни песни, от комбиниране на класическа музика и джаз до джаз стандарти и съвременен джаз. В България Авишай Коен пристига със своето ново трио, в което участват Елчин Ширинов (пиано) и Рони Каспи (барабани). На сцената на Plovdiv Jazz Fest те ще представят най-новия 17-ти албум на Авишай Коен – Arvoles. Пловдив ще е част от турнето „50:50:50“, което включва 50 концерта в 50 града и е посветено на навършването на 50 години на музиканта.

Авишай Коен - снимка архив на фестивала

Обяснимо тази година чуждите изпълнители ще бъдат малко. Но пък винаги ни е правило впечатление как Мирослава Кацарова, създател на това прекрасно събитие, традиционно включва български джаз музиканти в програмата на Феста. Извън него подкрепя колегите си, изявите им, без користност или лични съображения. А тя с усмивка споделя, че за нея това е естествено: „Ние не сме много и трябва да се подкрепяме. Ако си говорим лоши неща един за друг, какво ли ще говорят другите за нас. Трябва да имаме уважение към нещата, които правим и към труда си. Вярвам, че ако уважаваш труда на другите, уважаваш и собствения си труд. Никога не гледам на изкуството като на място, където съперничеството, състезанието, съизмерването един с друг има значение. Ами съизмервай се с идеалите си. Към това се стремя аз“, казва джаз певицата.

Живко Петров - снимка Стефан Джамбазов

С два концерта на български джаз музиканти ще започне тазгодишното шесто издание на Plovdiv Jazz Fest от 5 до 7 ноември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Първият гост на едно от най-важните джаз събития в страната ще бъде пианистът и композитор Живко Петров със своя солов албум Ten. Неговият концерт ще бъде на 5 ноември от 19, 30 часа. Живко Петров е един от най-изявените съвременни български музиканти. Той е пианист, композитор, продуцент и аранжор. Работата му е от огромно значение за съвременната музикална сцена в България. За последните 20 години името му стои зад много талантливи и популярни музиканти в България. След много съвместни албуми и творчески колаборации, през 2015 г. Живко Петров издава своя дебютен солов албум After 4. Четири години по-късно той прави вторият си солов проект Тen, наречен на броя пиеси включени в него.

Веселин Койчев и Цветан Недялков - снимка архив на фестивала

Същата вечер в 21 часа на сцената ще се качат забележителните китаристи Веселин Койчев и Цветан Недялков с техния квартет The Teachers. Събитието ще бъде посветено на 60-тия юбилей на Веселин Койчев, който е сред особено значимите имена в история на българския джаз. Койчев е част от групата „Джаз линия“, която се смята за еталон за български етно джаз. От 1991 г. той става лидер на легендарната джаз формация „Бели, зелени и червени“ (най-дълго просъществувалата джаз група в България), за която започва нов етап в развитието. С нея изнася многобройни концерти на всички джаз форуми в страната и представя българската джазова музика на най-престижните фестивали в света. Автор е на джаз, поп, симфонична и театрална музика, обработки на фолклорна музика, аранжименти и оркестрации. Веселин Койчев има зад гърба си над 1000 концерта. Преподава китара в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и в Академията за музикално, танцово и изобр��зително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“.

Ричард Бона - снимка архив на фестивала

Заедно с Цветан Недялков свирят заедно от 2009 г., когато съвместно с Иван Лечев създават популярното „Акустик Трио 3000“. Недялков също е преподавател по „Поп и джаз китара“ в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, София. Двамата китаристи създават групата The Teachers и в нея канят музикантите: Христо Минчев (бас китара) и Кристиян Желев (барабани). Стилът на квартета може да се определи като фюжън, съчетаващ тематизма на българската народна музика с хармоничните похвати, аранжиментите, импровизациите и изпълнителските прийоми на джаза.

Милен Кукошаров - снимка архив на фестивала

Втората фестивална вечер (6 ноември) на Plovdiv Jazz Fest ще започне в 19,30 часа с премиерата на най-новия авторски проект на известния пианист, аранжор и композитор Милен Кукошаров – Wind Harmonium. През последните години той разширява своите професионални интереси, като композитор, в сферата на класическата музика, театъра и киното. Wind Harmonium е своеобразен кросоувър, който включва похвати и форми от класическата и джаз музиката, а звученето се доближава до камерната музика. Композициите са нови, сред тях има и теми, които Милен Кукошаров е създал за театрални спектакли през последната година. Освен него обаче, Wind Harmonium включва още осем души. Специални гости ще бъдат световно признатият български кларнетист, живеещ в САЩ – Илиян Илиев и мецосопраното Мичико Дате от Япония. В проекта участват още музикантите: Дарина Иванова (флейта), Габриела Тодорова (обой), Добромира Ваклинова (кларинет, бас кларинет), Розалия Ангелова (фагот), Александър Леков (контрабас), Атанас Попов (ударни инструменти).

Антони Дончев - снимка архив на фестивала

Веднага след Wind Harmonium от 21 часа, ще бъде първата музикантска среща на една сцена на пианиста Антони Дончев, барабаниста Христо Йоцов и световноизвестният басист, номиниран за „Грами“ – Ричард Бона. Той е свирил и записвал с музиканти като Боби Макферин, Куинси Джоунс, Хърби Хенкок, Тито Пуенте, Джордж Бенсън, Шака Кан, Бранфорд Марсалис, Майк Стърн и др. През 2002 г. Бона e част от известната джаз формация на Пат Матини. Всяка година Фестивалът има и съпътстваща програма, която включва най-разнородни събития. 

Хилда Казасян - снимка Стефан Джамбазов

Първото от тях е ден преди да започне основната програма. Грандиозният концерт на Хилда Казасян и Плевенската филхармония „Да послушаме кино“ ще бъде в Комплекс СИЛА от 20 часа на 4 ноември. Диригент ще бъде Борислав Йоцов, а на сцената заедно с Хилда Казасян ще бъдат едни от най-добрите и утвърдени джазови музиканти в България: Христо Йоцов (барабани), Живко Петров (пиано), Димитър Карамфилов (контрабас) и Михаил Йосифов (тромпет). Специални гости ще бъдат Теодосий Спасов и Васил Петров.

Друг важен акцент от съпътстващата програма на фестивала е фотоизложбата, посветена на ярката личност на българския художник Андрей Даниел. Експозицията ще може да бъде видяна и през всички дни на фестивала в Дома на културата „Борис Христов“. Неин автор е Стефан Джамбазов. Изложбата е проект на Фондация „Въпреки“. На 7 ноември в Bee Bop Café от 14 часа пък ще бъде лекцията на Светослав Николов и Мирослава Кацарова за творчеството на норвежката джаз певица, с български произход, Радка Тонеф. Събитието ще се проведе съвместно с Jazz FM Radio. Ден след края на основната програма (8 ноември), заключителното събитие за фестивала ще бъде представянето на книгата на Мила Иванова „Хартиена лодка в открито море“ и разговор с авторката ѝ в Bee Bop Café от 14 часа. Книгата включва 65 текста за теми, вдъхновени от реални нейни изживявания. Всяка страница е по действителен случай, или както казва Мила, по действително усещане. 65 текста, които разказват за надежди, страхове, носталгия, страст, красота, лудост, благодарност и любов. Някои от тези есета са писани специално за сборника, други вече са известни от блога на Мила, а трети тя е преработила изцяло при съставянето на „Хартиена лодка в открито море“.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

P.S. на „въпреки.com”: Неведнъж сме коментирали какво се крие зад това усилие да го има Пловдив джаз фест през годините. Безспорно изключителна вяра в каузата, последователност и личен авторитет, за да ти повярват и това прави Мирослава Кацарова. Даваме си сметка за усилията ѝ този фестивал да се случва и винаги с изключителни музиканти, които са в топ артистите на света. Преди години, когато току-що започнахме да списваме сайта „въпреки.com” Мирослава Кацарова беше един от първите ни събеседници. Не се познавахме лично дотогава, беше ни впечатлила с прекрасните си предавания по JAZZ FM Desafinado всяка събота и Singin’&Swingin’в неделя, от които сме научили много.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

Тогава тя сподели за себе си: „Джазът е спасителната музика за мен, тя ме спасява като човек. Никога не съм си мислела, че ще стана и певица и ще посегна към нея. Открих джаза за себе си в гимназиалните си години, през осемдесетте години в пловдивската езикова гимназия, прочутата гимназия, където имаше невероятна дисциплина, сравнима само по колежите в Съединените щати, затова само сме чували тогава, по онова време. Това, че тази музика беше низвергната, беше дори под особена форма забранявана, ни се услади. Спомням си, че тогава ставаха тези много интимни джаз-срещи в Пловдив, където се явиха и тръгнаха „Акустична версия”, Теодоси Спасов, Йълдъз Ибрахимова, която тогава беше Сузана Ерова / по време на т. нар. „Възродителен процес“ – бел. авт./, „Бели, зелени, червени”, Огнян Видев – всички джаз-артисти. Това са такива легендарни, култови музиканти, които бяха познати само в някакви тайни среди, в кръгове, в които си споделяхме нашите мнения, абсолютно без те да участват в публичното пространство.

Мирослава Кацарова - снимка Стефан Джамбазов

И аз тогава разбрах, че джазът е този пристъп на свобода, който особено в онази възраст е изключително важен, всъщност той те създава като личност, той те дефинира. Благодарение на тази музика, разбираш, че светът е друг, отваряш едно ново духовно пространство. Покрай тази музика откриваш други хора, откриваш приятели, защото се превръща във форма на общуване. Още тогава разбрах, че това не е една музика, която харесваш и си потропваш просто с нейния ритъм, а тя те превръща в нейния ритъм до края на живота ти, защото импровизацията, всички изразни средства в джаза, това свободно общуване на музикантите на сцената от една страна и на публиката – от друга те кара да се чувстваш спокоен, свободен като истинските хора”, сподели Мира Кацарова. Бихме само добавили, че хубавата музика, най-универсалният език, не рядко е преживяването, което ни дава сили да продължим напред. А сега това важи още повече в условията на изолация и пандемия. Надяваме се, че тя няма да провали тази година това прекрасно събитие… ≈

Текст: „въпреки.com“

Снимки: архив на фестивала и Стефан Джамбазов

[chaotic-aesthetic]

"I’m not selling out. I'm attempting to acquire the skills & knowledge that will allow me so sell out.” -Jane Lane (at 9-та Френска Езикова Гимназия Алфонс Дьо Ламартин)

[novini-bg]

УСПЕХЪТ ОТ МАТУРИТЕ СЕ ЗАПАЗВА ВЪПРЕКИ ТОЗИ ВИД ОБУЧЕНИЕ

Новини България Дванадесетокласниците се справиха успешно с матурите въпреки дългите периоди на дистанционно обучение през последните две години. Това показват резултатите от матурите през майската сесия на 2021 г. Достъпът до тях вече е отворен. Средният резултат от държавния зрелостен изпит по български език и литература е 52,44 точки, което отговаря на оценка добър (4,14). Тази стойност е напълно съизмерима с данните от предходните две години. Разликата с 2020 г. е по-малко от една точка в полза на миналата година. Тазгодишният резултат обаче е с близо две точки по-висок в сравнение с 2019 г., в която обучението беше изцяло присъствено. Съизмерими с предходните години са и резултатите от изпитите по останалите учебни предмети. Матурите през тази година включваха същия обем учебен материал със същата степен на сложност както през 2019 и 2020 г.   Традиционно най-голям брой точки има на зрелостните изпити по чужди езици, а най-малък – по предметите, предпочитани от най-много зрелостници – биология и здравно образование, география и икономика и философски цикъл. Въпреки това през последната сесия средният резултат от изпита по философски цикъл е най-високият, откакто се провеждат матури – средно 55,3 точки. Наблюдава се плавна тенденция към повишаване на броя точки по география и икономика. Високи и стабилни резултати има по химия и опазване на околната среда, което може да се обясни с високата мотивация и малкия брой на зрелостниците, положили изпит този предмет. Многогодишните усилия на учителите по български и литература и фокусът върху умението да се формулира теза дават резултат. Покачва се процентът на зрелостниците с максимален брой точки на задачата за формулиране на собствена теза по конкретна тема. Тази година те са 45,06% при 38,77% през миналата и 32,44 % през 2019 г. Дванадесетокласниците обаче все още трудно извличат информация от непознат текст. Всеки пети не се е справил с тази задача. Слабите оценки по български език и литература са по-малко отколкото през предходните две години, но броят им продължава да бъде твърде висок - 3331. По-малко в сравнение с предходната година обаче са и отличниците по този предмет – 5732, което е спад спрямо 2020 г. (6283). Пълни отличници от двата задължителни изпити са 39 зрелостници. Гимназията с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София води класацията на училищата с най-добри резултати на изпита по български език и литература. Следват ги 91-а немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов“ в София и Първа езикова гимназия във Варна. В първата петица по региони традиционно са София град, Смолян, Варна, Пловдив и Габрово. Положителна тенденция отбелязват Варна, Шумен, Кърджали, Търговище и Силистра. Пресцентър МОН Read the full article

[aspektiinfo]

С кауза на ученици от Френската гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери", които имат желание да обновят училищната си библиотека, започва "Младият Пловдив чете" в Града под тепетата. Благотворителното четене ще се състои на 19 февруари, сряда, от 19 часа във Vintage house в Дома на културата "Борис Христов". Входът е свободен. Ученици от Читателски клуб "В света на книгите" и Ученическия съвет към Френската езикова гимназия ще четат любими текстове с цел да съберат средства за обновяване на любимото им място в училището – библиотеката. Инициативата...

[emdesignnet]

Николета Георгиева - преводач

Николета Георгиева – преводач

Николета Георгиева – преводач

Длъжност: Преводач с английски език

Профил: Превод на лични и фирмени документи, маркетингови материали, IT  и софтуер, специализирани текстове.

Умения: Trados, xBench, MemoQ

Образование:

2007 г. – 2012 г. – Езикова гимназия „Пловдив“, гр. Пловдив, профил: английски и немски език

2014 г. – 2018 г. – ПУ „Паисий Хилендарски“, степен: бакалавър, специалност: „Английска…

[dobrinovini]

http://ift.tt/2l9f7q1

Ученичка от Кюстендил се нареди сред най-добрите млади преводачи в Европейския съюз. Единадесетокласничката Мадлен Илиева изпревари българската конкуренция от 73 ученици от 16 училища в ежегодния конкурс на Европейския парламент Juvenes Translatores. Тя стана вторият възпитаник на кюстендилската Езикова гимназия „Д-р Петър Берон“, спечелил конкурса на национално ниво, след като миналата година отличието отиде при [&hellip

The post 11-класничка от Кюстендил спечели конкурса за превод на ЕК Juvenes Translatores appeared first on Добри новини.

[mamamiabg]

Ще има три задължителни предмета на чужд език в езиковите гимназии

Ще има три задължителни предмета на чужд език в езиковите гимназии

Езиковите гимназии няма да приемат ученици още от пети клас. Въвежда се задължително преподаване на три предмета на чуждия език, който изучават учениците. Това съобщи в Ловеч председателят на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова.  Тя посочи, че задължителното преподаване на предметите на чужд език ще се регламентира с приемането на новия закон за образованието. Дамянова…

[offcialportalbulgaria]

Езикова гимназия "Гео Милев", гр. Добрич

Основно училище Св. Св. Кирил и Методий дава солидна база от знания на своите възпитаници, които се обучават от I до VIII клас. В него работят висококвалифицирани преподаватели и педагози. Школота е единствена в с. Добролево и е основна с общинско финансиране. Директор на училището е Красимира Пешева Цекова. В ОУ Св.св. Кирил и Методий учат 117 ученици, разпределени в 8 паралелки.

[offcialportalbulgaria]

Профилирана гимназия за изучаване на чужди езици Свети Методий, София

Училището Свети Методий предлага отлични условия за учебни занимания, клубове по интереси, екскурзии до природни забележителности, спорт. Гимназията разполага с две компютърни зали, кабинет по славянски езици, кабинет по химия и физика, физкултурен салон, открити игрища за волейбол и баскетбол, столова, здравен кабинет, обновена учителска стая.

[alexanderalexiev]

25 години разлика... #езиковагимназия #ученик #Пазарджик #БертолтБрехт #немскатагимназия #снимка #25години #разлика #покъсно (at Езикова Гимназия Бертолт Брехт) https://www.instagram.com/p/CQVohZID-3f/?utm_medium=tumblr