#клетва

[leatherjacketblesseddreams]

"Защото вчера някой... я си помислете... След няколко години ще започне да се издигате по разни йерархически и някои други стръмни стълбички и ще ви бъде притеснително да си спомните, че вчера бай Пешо е намерил в парка едно прясно... с извинение... хайде да не казвам какво...

Не е смешно! Вие говеда ли сте? Осемнайсет мъжки и четиринайсет дамски тоалетни имаме, варирани... хигиена! Хигиената е майка на прогреса! Дипломати ще стават! И ще ходят из парковета да...  

Я ме вижте мен! На петдесет и осем години съм и нямам нито един кариес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа..."

- "Вчера" (1988)

[lora-ns-world]

“-Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.” Автор:Мария Миразчийска

[vasetovp]

- Омъжи се за мен!

- Не!

- Омъжи се за мен!

- НЕ!

Отказва ми за пореден път. Предлагал съм й как ли не - на едно коляно, с пръстен, в скъп ресторант, навън, сред приятели, само ние двамата, на Коледа, на Свети Валентин, на годишнината ни... и тя винаги, винаги отговаря "не".

Поклаща глава и казва - "Не си готов".

Аз ли не съм готов? По-готов няма да бъда!

Какво да правя? Вече не знам какво да направя!

Няма нещо, което да не съм опитал. Не иска и не иска... обаче сме си заедно.

Двамата. И е страхотно! Всеки ден е приключение с нея. Такава луда глава е. Никога не знам, какво мисли или какво ще направи. Само знам, че ще е интересно.

И вчера, както си завивам една крушка, тя само стои, ей тъй, и ме гледа с един странен поглед и както си отпива от кенчето, ми казва:

- Знаеш ли, че онзи обущар на ъгъла е затворил?

- Да, видях...

- Вече май почти няма майстори? Хората не поправят нищо! Нали? Просто си купуват ново. Старото, като се повреди и го изхвърлят.

- Мхм...

- Добре, да го направим!

- Кое? - викам.

- Да се оженим!

Щях да падна от стълбата. След всичките ми специални предложения и след всичките й откази, ТЯ ми предлага да се оженим СЕГА! Тук! На средата на кухнята в 14:30 след обяд? След като сме си говорили за обущаря.

- Какво?

- Обаче...

- Някак си, си знаех, че ще има "обаче" или "но"... - казах и се засмях.

- Без отказване! Без бягане! Халки се свалят, обещания се нарушават...Знаеш го! Виж вашите! Виж нашите, по дяволите! Целият свят е разведен, защото не може да си удържи на думата... защото, като се счупи нещо и не го поправят... Ние да бъдем различни... да бъдем... Джентълмени - дадената ни дума, да е над всичко. Уф, те и другите сигурно са си казали така но... - въздъхна - Не искам просто сватба и подпис и пръстен... искам теб. Аз и ти - Цял живот. Това е! Приемаш ли?

Слязох внимателно от стълбата, защото не исках да разваля прекрасния момент, като си счупя някой крайник.

- Приемам!

Тя се усмихна и обви ръце около мен.

- Знаеш ли, че си много секси с този работен гащеризон.

- Сериозни неща говорим, а ти се закачаш.

- Сериозни са, нали? Мисля, че вече е официално, да знаеш - заяви тя - Не мога да си представя живота без теб!

Тогава разбрах защо все ми отказваше до сега. За нея това не беше просто брак. Не е някакво си действие, което се очаква от нас, като да отидем, да се подпишем, да наденем халките, да направим парти за 200 души и след това тя да стане "съпругата". Не! Много по-дълбоко е. Това е обещание. Даже не е и обещание, а клетва! Обещанията се нарушават. Клетвите-никога. Така че аз не се ожених - ЗАКЛЕХ СЕ.

[biserstoilov]

ще те позная

по мрака

спуснал слънчеви лъчи в косите ти

по очите

уморени от безсъние

по устните

които ще целуна с пръсти

ще позная уханието

на дъха ти

ще позная забързания бяг на сърцето ти

по безмълвието ще те позная

по твоето завръщане

по твоето оставане

което ще легне върху тялото ми

като клетва за обичане

като обричане

ще те позная

по ръцете ти

по вкуса на бедрата ти

обещавам

ще те позная

като вечност

като ослепяване

обещай

да ме познаеш

Бисер Стоилов

[alt3rn8-knowl3dg3]

А някога и с кожата си виждах,

тъй както и с очите си усещах

лицето на безликата си грижа,

цвета на всяко най-безцветно нещо.

Кога, какво ми грабна сетивата?

Каква смърт умъртви света край мене?

И що за мъртвовей ме тъй обвя, та

окамени ми цялата вселена?

Проклех ли някого, или пък мен прокле ме

душманин някой с тежка люта к��етва,

та в жив мъртвец превърнах се без време?

Не знам. Но ако в мрака още светва

една звездица, аз я моля трижди:

пак да ми върне оня свят човешки

и радостта - с очите да го виждам,

и ръпката - с ръце да го усещам.

Ако е време пък в света отвъден

да се преселя, нека е красиво.

В смъртта си предпочитам жив да бъда,

отколкото - да съм мъртвец приживе.

[balkanskapravila1371]

Родитељска клетва

https://oazaznanja.com/zivot/nema-veceg-prokletstva-od-ovog-pazite-se-jedne-stvari-gora-je-od-bilo-koje-vradzbine-govorio-je-starac-pajsije/?fbclid=IwAR2l4DkzqFkdWCQJYxgIDxXeU6IaI_VfIL2YR_rY5va4R4jon2RqDGNaxkQ

[iso91]

Как се прави discovery?

Как се прави разкриване в съдебен процес

Откриването е процесът, чрез който страните по делото обменят информация относно доказателствата, които ще представят на процеса. Това е необходима част от съдебния процес и помага да се улесни процеса за всички участници. За да извлечете максимума от обажданията си за откриване, трябва да знаете как да го направите правилно. Научете всичко, което можете за различните видове открития, какви документи са налични и как да ги използвате във ваша полза.

Идентифициране на проблемите

В ситуация на откриване членовете на екипа трябва да работят заедно, за да идентифицират проблемите в проекта. Това помага да се гарантира, че всички страни работят за едни и същи цели и цели. Освен това помага на екипите да идентифицират най-добрите начини да подходят към проблемите си и да ги разрешават по-ефективно. По този начин те избягват да продължат напред с предположения, които могат да бъдат загуба на време и пари. По време на етапа на откриване е важно да разберете какъв е проблемът, как засяга потребителите и какви резултати искате да постигнете. Това ви дава по-добро разбиране на потенциалните решения и ви улеснява да решите какво трябва да тествате в алфа етапа. Успешният етап на откриване започва с семинар за привеждане в съответствие, който има за цел да създаде бай-ин за обхвата на проекта и как ще бъде завършен. То трябва да включва и споразумение относно ролите и отговорностите. Това ще помогне на всички участващи да разберат какво трябва да правят и колко време трябва да отделят за всяка стъпка от процеса.

Идентифициране на страните

Откриването е период от време, през който страните по делото събират информация, която ще използват в процеса. Това е важен период, тъй като позволява на страните да проучат силните и слабите страни на случая на всяка страна и да определят какви документи, свидетели и други доказателства са от значение за случая. По време на откриването страните също могат да си задават въпроси, наречени въпроси. Това са писмени искания, на които страните трябва да отговорят писмено и под клетва. Отговорите на тези въпроси се считат за допустими в процеса, ако не са отречени от противната страна. В допълнение към разпитите, други методи за откриване могат да включват показания и искания за допускане. Тези техники могат да стеснят спорните въпроси и да направят процеса по-ефективен. Идентифициране на документите Откриването е процесът на събиране на доказателства, които ще бъдат използвани в процеса за доказване или защита на случая на страна. Това е ключова част от процеса, защото позволява на страните да научат повече за своя случай, позициите на другата страна по критични факти и правни въпроси, както и силните и слабите страни на случая. По време на процеса страните могат да си задават въпроси, като използват запитвания и искания за производство. Те също имат възможност да се срещнат със свидетели и да видят доказателства, които ще бъдат представени в процеса. Идентифицирането на документите е решаваща част от процеса, тъй като съдът вероятно ще изиска от всяка страна да представи всички идентифицирани документи. За правилното идентифициране на документите е важно да имате списък с всички съответни документи за всяка страна, който е възможно най-подробен и конкретен. Също така е добре документите да бъдат сканирани или фотографирани за архивни цели. Вземане на депозит Депозирането е съдебно производство, което включва разпит на някого под клетва. Обикновено се провежда в адвокатска кантора или конферентна зала в местен съд и може да бъде записано на видео от правен видеооператор. Страна или нейният пълномощник изпраща известие за депозиране на свидетеля. В съобщението се указва свидетелят да се яви в определен час и дата за разпит. Приемащият адвокат обикновено предоставя на свидетеля кратко резюме на това какво е депозиране и как да отговаря правилно на въпросите за ясен запис. Адвокатът също така напомня на свидетеля, че е под клетва и че трябва да отговаря искрено, доколкото е възможно. Често завършването на показанията може да отнеме много време и е важно свидетелят да си прави почивки и да мисли внимателно, преди да отговори. По време на депозирането също е добра идея да говорите бавно и методично, така че съдебният репортер да може да препише цялата информация, която се дава. Read the full article

[sheisclassynevertrashyalilsassy]

Прошка

Прошката, тя за душата е, щерко, и е лична между двама души. Да си изприказват всичкото, дето им тежи, да се погледнат в очите. Така олеква и на единия, и на другия. Силна е магията на думите- както клетва стига, така и благословия пази. А най- вече изговорено разкаяние, но разбрано, помислено, изречено и от тоя, дето е грешката сторил, и от тоя, дето му тежи стореното. Прошка се дава не така на думи, а в ума и в душата.

Анелия Милушева

[deiphobahileev]

Владимир Сорокин "Норма" (14)

Владимир Сорокин “Норма” (14)

нормално състояние нормална седмица нормален месец нормален бърз влак нормално купе нормална Москва нормален дъжд нормална гара нормална есен нормално яке нормална повиквателна нормално изпращане нормален нула номер нормална армия нормална карантина нормална клетва нормална униформа нормален прапоршчик нормален сержант нормална казарма нормални ботуши нормални партенки нормален крос нормални…

[vasetovp]

Българи

Един народ – и силен, и богат,

посреща с хляб и сол, с цветя закичва.

Един народ – потомци на Кубрат

до огън мрази и до кръв обича.

��асукал песен рано още в мрак,

надигнал бъклица с червено вино,

под писък на куршум развял байряк

за хубост и за благо на родина,

той още помни страшната си клетва,

с вода и здравец си поръсва рана,

прегъва крак пред кръста светъл

и извора на белоногата Гергана.

Един народ – и жилав, и корав,

по-горд от лъв, по-силен от орела,

хоро играе върху жар със гняв.

Пред тоз народ главата съм си свела.

[only-bulgarian-things]

Заклех се!

[ethereum-sss]

най-хубавата клетва

е без пръстен

с очи

които не поглеждат

друг

Николай Владимиров

[themeaningoflifeus]

Ще ви разкажа нещо, което ми се случи снощи. Прибирах се от работа и както всяка вечер чаках автобуса си. Бях седнала на студеният цимент, слушах музика и мислех. Знаете, по изражението може да прочетем тревогите на заобикалящите ни хора. От друг автобус слезна една възрастна жена, с бяла коса, цялата облечена в черно, голяма чанта в едната ръка и саксия с рози в другата. Ще я наречем баба Ванче, защото така и не разбрах името ѝ. Никога не съм се заговаряла с непознати, но сега нещо в мен напираше просто да ѝ се усмихна. Тя седна недалеч от мен и се заговорихме, знаете, общи теми - как няма пейка, за кой автобус сме, полицията в метрото...

Виждах болката изписана на лицето ѝ и просто я попитах...

- Черното шалче за каквото си мисля ли е?

- Да, жаля дъщеря си, отиде си и остави дете на 12 години, сираче.

Някак исках да продължа разговора, изказах искрени съболезнования и я попитах.

- Какво се е случило, на колко е била?

- На 38 си отиде. От много силен антибиотик предписан от лекар.

(ЛЕКар...). Накрая се наложи да ампутират крайниците ѝ. Детето ми умираше пред очите ми и нямаше с какво да му помогна.

- А дежурните лекари и мед.сестри?

- Те бяха много "уморени". Пиеха кафе и пушеха цигари навън. В стаята си беше на едно войнишко легло, мизерни условия, не обръщаха внимание на пациентите си. Няколко дни след това тя издъхна.

- Съболезнования отново... Искам да Ви попитам нещо казаха ли, че е починала от К0вит?

- Да, искаха да напишат в смъртният акт, че това е причината. Предложиха ми настойчиво и пари, за да го напишат, но аз отказах. Исках да се напише реалната болест.

Спирам до тук.

Замислете се. Останах безмълвна. Знаех, че се процедира по този начин, бях чувала от не един човек същият случай, но въпреки това не знаех какво да кажа. По този начин ли има "заразените" и "починали" от К0вит? И задължителната ф@ксина е спасението? Озлобените и отчаяни погледи, лекарските грешки, спокойното заявяване на тежка диагноза на пациент от хора положили хипократовата клетва, 'неглиже поведението спрямо нуждаещите се, не за друго, а за живот, информацията от купените ни медии, блъфовете на властимащите, това ли е нормалното?

Баба Ванче е обикновена жена-пенсионер и нейната история няма да бъде чута, нито разпространена, защото не бива истината да излиза толкова наяве. Каквото е угодно на интелигенцията (там горе, дето са), това ще се говори. Тя ще продължи с нейното ходене по мъките, както е изпратила дъщеря си, така преди време е изпратила и племенницата си, заради К0вит и поддържащи я системи (а тя просто е била с обикновена настинка, но нали тогава трябваше да затворим страна и всички бяхме от к0вит).

Има много други хора като Баба Ванче, но и те не биват чути и разбрани. Истината ще избоде очите ви, но вие отказвате да я приемете. Това е жалко.

Споделям историята на една жена, която срещнах случайно на автобусна спирка, неподкупена с истински сълзи в очите. Вие ме разбирайте, както смятате за правилно.

- Мерилин Любенова