#моя мисъл

[anasokovsky]

[vasetovp]

- Защо не ме потърси по-рано? Какво прави толкова дълго време без мен?

- Чаках те.

- Откъде знаеше, че ще се върна? А ако си бях намерила някой друг?

- Имаше моменти, в които тайно се надявах да го направиш.

- Защо? Щеше да ти бъде по-лесно да ме забравиш ли така?

- В никакъв случай!! Тази мисъл въобще не съществува в главата ми. Просто исках да срещнеш някой, за да разбереш по-бързо, че никой не може да бъде мен. Имаш нужда от мен в живота си, толкова колкото аз от теб в моя. Просто е.

[sofia-dedre]

За госпожа Димитрова /учител тип "Дъмбълдор" по химия/

Другари, Оралната хирургия ме изцежда отвътре. И по-точно: Лицево-челюстната хирургия ме изцежда отвътре. Уча за държавен. В тези моменти се чудя какво ли прави госпожата ми по химия от гимназията. Може би има някаква заслуга да запиша Дентална медицина при положение, че до преди нея си исках "като порасна да стана" учителка по биология /естествено, отново вдъхновена от учител - госпожата по биология/.

Госпожа Димитров по химия е една много нормална всъщност жена. Не успяваше да въдвори особено ред в стаята, но как обясняваше! Не съм сигурна до каква степен съучениците ми я слушаха и до колко им беше направило впечатление, но така може да ти отговори на въпросите, че осъзнаваш колко всъщност лесен са били както въпросът, така и отговорът. Лесен и логичен, трябвало е само малко да помислиш. Но не си мислете, че това те кара да се чувстваш глупав, даже напротив! Задаваш въпрос, който ти се струва супер зверски сложен и тя, мила и добра, старателна и усмихната, ти отговаря с прости думи по няколко пъти така, че да го разбереш. Търпение. Талант. Учител.

Всъщност ето в каква последователност се случиха заветните събития, които доведоха до сегашното ми страдание:

1. Приеха ме /по първо желание, извинете/ и записах в езикова гимназия.

2. В девети клас започнахме да изучаваме и останалите предмети като химия и биология и други /в езиковите осми клас преминава в изучаване на о, чудо! - чуждия език/.

3. Много си харесвах госпожата по биология - строг, но справедлив човек. Първо обяснява, а след това си иска обясненията обратно - с изпитване! В моя свят по-добър метод за научаване не съществува. И исках да стана като нея! Точка!

4. Химията в девети клас...Беше ужас, нищо не разбирах.

5. В десети клас вече имахме нова госпожа по химия - една от най-добрите учителки по химия, познати на човечеството. И така, видиш ли ти, започнах да я "разцъквам" и химията. Благодарение на г-жа Димитрова.

6. Някъде по това време се наложи ортодонтско лечение за сестра ми, а след това и за мен /е, не може едната да има, а другата не!/

7. Една мисъл като следствие от споменатите събитията по това време - "Хмм, разбирам биологията /отдавна/, разбирам химия /вече/...А как ги местят тези зъби, без да падат??!!?!?!?!?!? Наистина интересно."

8. Още една мисъл след това - "Хммм, след като разбирам химия и биология, мога да вляза в медицинския! А след като ми е интересно онова там за зъбите, може даже Дентална медицина! Пък и зъболекарите пари вадят!!!"

9. Частни уроци по химия и биология с цел подготовка за приемните изпити.

10. Бум! - Две пълни 6-тици /извинете/ и максимален бал /извинете/ за прием Държавна поръчка - звездата на деня - аз - записах Дентална медицина.

Ох.

Е, надявам се да е щастлива учителката ми по химия, де! Отнасяла е по някое друго "защо се появи в живота ми и ме научи??" - все пак ако не беше тя, нямаше да се мъча така сега. Но пък от друга страна /по-голямата/ - добре, че беше тя.

Хайде, продължавам с ученето.

Цунки

ХоХо

[neverbeensoguud]

И те видях за пръв път на 06.05.23г

Смятай, че няма и месец и си ми подкожно.

Та.. ден 24-ти.

Ти си моята постоянна мисъл..

Чисто, или мръсно ти си там и това ми подбужда апетита към живота , а към теб двойно повече.

Искам да изпия всичко от теб..

Всяка болка.

Да целуна всяка рана.

И да поливам душата ти всеки ден.

Скитах се по света с месеци, години..

А сега не искам дори да мръдна на 100 км по-далеч от теб.

Ти си моята усмивка, моето уютно и специално място.

И така излиза, че ти си любовта..

Цялата си любов.

Обичам да научавам нови неща за теб.

Да намирам детайлите и да ги обичам.

Не мога да те опиша, а искам..

Ти си музата на моя пристан.🫶🏻

[valyasthoughts]

След теб

Не мога да обичам вече

и не се радвам когато друг подари ми цвете.

Самотно е в техните ръце,

те нямат твоето сърце.

Гледат ме с влюбени очи,

но не е същото щом не си ти.

С теб

всичко придобива смисъл,

все още присъстваш във всяка моя мисъл.

Дните никога не са сиви,

а нощите стават още по-красиви.

С теб

се научих да се смея,

ти ме научи да живея.

- Valeriya N.

[supernaturemoviesalmond]

Billboard Interview на Suga

с Jeff Benjamin, 07/04/23

Часове преди „People Pt.2“ да излезе в световен мащаб, разговорът му с Billboard се случва заедно с множество международни екипи, които работят денонощно с Suga и изпълнителите на BIGHIT MUSIC . Някои са до него физически, други виртуално чрез Zoom връзка – но самотата си остава муза за звездата, помагайки му да изследва себе си и да говори на слушателите по по-широки, универсални начини.

От дебюта си музикалната привлекателност на BTS достигна глобално до голяма степен чрез разширените метафори и образи на септета, превръщайки се в достъпно разказване на истории заедно с композиции и хореография, които разбиват всякакви граници. Обхватът на всичко, което Suga е създал е огромен, след като продуцира по същество всеки албум на BTS, да не говорим за високопоставени сътрудничества със звезди като Halsey и Juice WRLD до Epik High и японския ØMI.

👤“People Pt.2”, вашето официално завръщане като Agust D за вашия албум D-Day, има ли различно мислене, когато подготвяте музика като Agust D, като солов изпълнител или като SUGA от BTS?

🐱: Всички заедно, те са музика, създадена от човека на име Min Yoongi. Така че всъщност нямам много различно мислене за всеки псевдоним, но бих казал, че целите могат да бъдат малко по-различни. В крайна сметка целта на издаването на тази музика е възможно най-много хора да слушат музиката ми. И така, “People Pt.2” беше създаден с мисъл, за това как хората ще приемат музиката на Agust D, поради което представихме и IU. Издаването на тази музика под името Agust D е нещо като изпитание. Всъщност съм малко притеснен.

“People Pt.2” (с участието на IU) разбира се следва “People” от микстейпа на D-2 . 👤Какво беше важно за продължаването на тази история с IU?

🐱: Това е история, която вие лично ще харесате. Заглавието първоначално не беше „Хората, част 2“. Всъщност, “People” от D-2 лично е любимата ми песен и всъщност работихме по “People Pt.2” преди три години. Когато пусках моята фотосесия [Photo-Folio Wholly or Whole Me ], компанията всъщност разкри [демо] версията на ръководството.

Но както и да е, вече беше завършен, когато работехме върху D-2, така че си помислих: „О, трябва да пусна това, трябва да пусна това.“

Но трябваше да продължим с “Butter” и “Dynamite”, така че не получихме този шанс.

Първоначално заглавието беше „ Сара (사라) “, без „М (ㅁ)“, защото това е една съгласна по-малко от думата „ сарам (사람 )“, която на корейски означава „хора“.

В зависимост от това коя съгласна поставяте в края на думата sara (사라), тя може да стане „saram (사람)“, „хора“ или може да стане „sarang 사랑“, „любов“ на корейски. Така че изборът на слушателя е да постави, която съгласна желае в края на „сара“ (사라). Някои хора го чуха като „ sal-ah (살아) “, което означава „на живо“ на корейски и аз си казах: „Това няма да проработи.“ Така че в крайна сметка финализирахме заглавието да бъде „Хора“.

И някои хора ме наричат ​​Август Д, други - ​​Ах -Густ Д, но всъщност съм Август Д.

Така че, знаете ли, хората приемат името ми по различен начин и трябваше да синхронизираме лицето SUGA и Август Д. Това е песен, която съвпада с този синхрон. Имаме нужда от този мост и синхрон между моя микстейп и този официален солов албум. За да събера този синхрон, трябваше да направя песента, много поп.

Не се опитахме да направим музикалното видео толкова интензивно - и в този смисъл IU наистина изигра важна роля в това. Също така мисля, че това е жанр, който мога да правя най-добре, тази поп-фокусирана песен.

Има този синхрон между песните, но темите и текстовете са много различни, нали?

„Хората“ беше саморефлексия и разглеждаше преценките на други хора, но

👤: „Хората, част 2“ изглежда повече за връзката и борбата със самотата. Какво най-много различава двете според вас?

🐱: В миналото винаги съм казвал това в моите интервюта — лично аз смятах, че самотата означава да сте заедно в съвременното общество. Винаги говоря за самотата в моите интервюта. Не само аз, всеки има тази самота в себе си до момента, в който умре. Колкото и да сте в дълбока връзка, колкото и много да сте ангажирани с други хора, колко приятели срещате или колко често се срещате със семейството си, винаги имате самотата вътре в себе си.

И така, започнах с тази ключова дума „самота“ преди три години и не бих казал, че има голяма разлика в това, че всеки може да почувства болка. И при мен е така. Независимо дали съм аз от BTS, SUGA, Min Yoongi или Agust D, винаги нося това в себе си. Хората може да ме възприемат като човек, който няма да има никакви притеснения, но аз също изпитвам тези емоции. Опитвам се да намеря начин да се боря с тях и да ги преодолея.

Този албум също не финализира всичко в своето послание. Така че може да има възможност по-късно да има „Част 3“.

Засега просто се опитваме да кажем: „Нека не се мразим. Нека намерим начин.”

👤:Това ми харесва, защото дори в трейлъра на документалния филм „Пътят към деня D“ има момент, в който казвате, че често обмисляте да спрете музиката. Но когато хората се съберат, това те кара да осъзнаеш, че можеш да го направиш и да се забавляваш. Връзва ли се това с темите на „People Pt.2“?

🐱:Това е доста трудна тема, защото започнах да правя музика и да пиша текстове когато бях на 11 или 12 години. Правя музика през всичките тези години и сега съм на 30. Не беше лесно да напиша “People Pt.2” и албума като цяло, но хората наистина не знаят целия процес на това. Въпреки че съм правил музика повече от половината от живота си — когато за първи път започнахме на K-pop сцената, бяхме в това двусмислено положение да не ни приемат като музиканти, а просто като идоли. Но музикантите, които са близо до мен, знаят, че съм много сериозен и искрен в музиката и че съм много естествен човек.

И така, документалният филм започна, тъй като просто исках да уловя и покажа този процес. Започна с цел да покаже SUGA като продуцент и автор на песни, но някак завърши с мирогледа на процес на създаване на албум. Опитах се да покажа нормалната, индивидуална страна от мен колкото е възможно повече, но тъй като съм корейски идол, много сцени бяха редактирани. Имаше повече от онези естествени моменти и някои много добри мигове, които не успяха да влязат във финалната версия. Документалният филм и “People Pt.2” се опитват да разкрият естествената страна на човека Мин Юнги. Просто исках да покажа, че съм просто един обикновен и скромен човек.

👤:Един ден трябва да пуснете своята „Режисьорска версия“. Докато D-Day и документалният филм идват, искам да ви поздравя за световното пускане на D-2 и Agust D тази седмица. Любимата ми песен, „Agust D“ със семпла на „It's a Man's Man's Man's World“, най-накрая също беше добавена към стрийминг. Споделихте как J. Cole одобри извадката „Born Singer” на BTS , какво можете да споделите за процеса с наследството на Джеймс Браун ?

🐱:Пуснах Agust D, когато бях още много млад, така че дори като го слушам сега, звучи някак незряло — ако слушате тона, самият рап не беше много организиран, исках да направя много неща по това време. Просто продължава да върви много плътно и бързо. Но след като правя толкова много разнообразна музика, мисля, че хората обичат песните, които са издавани по-скоро, отколкото тези, които са издавани тогава.

И приемам, че аз, като част от BTS, и Min Yoongi, и SUGA, и Agust D, бях признат за музикант. Наистина не мисля, че по-широката публика ще я приемат, защото това не е популярна музика. Все пак смея да предположа, че най-накрая ни разпознават като музиканти.

https://www.billboard.com/music/pop/bts-suga-agust-interview-people-pt2-iu-1235299416/

[phoenixbleu]

Колко съм празен

Спах с негърки

Спах с момичета всякакви

От горе до долу с татуировки

И пиърсинги

За една вечер, с няколко на вечер

Пред екрана

Задоволих всяко мое сетиво

Всяка моя извратена мисъл

И съм по-празен от всякога

Имам нужда само от нея

От душата си

А няма я

Изгубих я

Умъртвих я

Захвърлих я

Презрях я

За какво ми беше, си казах

Като нейните стремежи са все духовни

С такава духовност не моа го дигна

А и защо ли ми трябваше

Сега съжалявам и се чувствам безумно сам

Сам, сам, сам

Изпразнен толкова изпразнен

Че даже не помня какво е ден

Животът ми е вечна нощ

За Бога, къде ми е душата?!

Тук Съм, сине!

Я, Душо Моя, това ти ли си или сънувам?

Аз съм, сине, Аз съм, хайде върви със Мене

Не, мога, тялото тежи ми

Тежат ти всички грехове, пусни ги

Аз няма да ги помня, върви с Мен и повече не съгрешавай

Не мога, като погледна натам и се сещам

Що за изверг съм

В Моя свят изверги няма

Замълчи със своите мисли

И остави Ме да говоря

[ndd33]

Отчаянието на войника

Обичам си те мъко моя

Зелеността в очите ти

Нежното притихване на двора

Преди далеч да отлетиш

Плахо, със надежда ме поглеждаш

Дали със устни ще те разбера

И тайните целувки, само мои

Пред всички с теб да споделя

Обичам те, и туй е трудно

Да се събуждам, сънувайки те в мен

И с тази мисъл да си тръгнеш

Не ще е днес, ни в други ден

[moution]

-Защо не ме потърси по-рано?Какво прави толкова дълго време без мен.

Чаках те.

-От къде знаеш,че ще се върна? Ако съм си намерил някоя друга.

Има моменти,в които тайно се надявам да си го направил.

-Защо така ще ти е по-лесно да ме забравиш ли?

В никакъв случай!Тази мисъл изобщо не съществува в главата ми.Просто ми се иска по-бързо да разбереш вече,че друга като мен няма да има. И ,че имаш нужда от мен в живота си,колкото аз от теб в моя.

[slimarka]

“Да бъдеш женен за модната икона в цял свят, не е лесна работа. Но кой обича лесните неща? Предполагам хората без характер? Имало е случаи, в които съм бил депресиран и съм си задавал въпроса, дали съм достоен да бъда неин съпруг и баща на децата ѝ. Тя е изключително способна жена, разполага с бърза мисъл, дяволско търпение и може да създаде от едно камъче - цял замък.

Преди да я срещна, харесвах жени, които ми се подчиняваха, харесваше ми да ги контролирам и да доминирам на тях. Така се чувствах силен и недостижим (поне така си мислих), но в крайна сметка всеки е бил млад и глупав, иначе как ще станеш стар и мъдър? Появата на Виктория в моя живот, ме накара да порасна. Тя ме накара да осъзная, че няма нищо лошо в една връзка жената да е по-умна от теб. Напротив, дава ти сила, самочувствие и увереност. Защото знаеш, че с такава жена, няма как да пропаднеш, няма да го позволи.

Привързах се към нея, защото беше безстрашна, когато трябваше да ми каже истината, не ѝ пукаше как ще го изтълкувам, защото при нея нямаше маски и задкулисни игри. Имаше право, точно и ясно. Понякога си мислих, че не ме обича, защото не е от жените, които правят комплименти. С времето разбрах, че нейните комплименти са в това, че в трудните моменти тя остана до мен. Тогава осъзнах, че действията са по-красноречиви от думите и с много по-голяма стойност. Затова искам да кажа на всички зрители и читатели, които се интересуват от нашия брак: Да, не е лесно да съжителстваш с такава жена, но без нея никога няма да успееш в абсолютно нищо.

Защото умната и силна жена е ореола над мъжката глава, а без ореол - не можеш да се справиш, нито да се издигнеш. Повечето мъже се женят за скучни и кротки жени, но цял живот остават влюбени в онези, които не са успели да завоюват и така се поражда съжалението и товара на нещастния брак, заради вашия страх и липса на смелост, да се бориш за това, което наистина искаш. А, на всички мъже по-света, които се страхуват да обичат такива жени - ще им дам един съвет: Ако искаш да бъдеш успешен мъж и да имаш стабилно семейство, не си пропилявай потенциала с жени, които не могат да нахранят твоя мозък, нито да те насърчат да пожънеш успехи. Умната жена, означава блестящо бъдеще и ползотворен живот, изпълнен с приключения!”

- Дейвид Бекъм

[purple-little-fairy]

Да бъдеш женен за световно известна модна икона, не е лесна работа. Но кой обича лесните неща? Предполагам хората без характер? Имало е случаи, в които съм бил депресиран и съм си задавал въпроса, дали съм достоен да бъда нейн съпруг и баща на децата й. Тя е изключително способна жена, разполага с бърза мисъл, дяволско търпение и може да създаде от едно камъче - цял замък.

Преди да я срещна, харесвах жени, които ми се подчиняваха, харесваше ми да ги контролирам и да доминирам на тях. Така се чувствах силен и недостижим (поне така си мислих) Но в крайна сметка всеки е бил млад и глупав, иначе как ще станеш стар и мъдър? Появата на Виктория в моя живот, ме накара да порасна. Тя ме накара да осъзная, че няма нищо лошо в една връзка жената да е по-умна от теб. Напротив, дава ти сила, самочувствие и увереност. Защото знаеш, че с такава жена, няма как да пропаднеш, няма да го позволи.

Привързах се към нея, защото беше безстрашна, когато трябваше да ми каже истината, не й пукаше как ще го изтълкувам, защото при нея нямаше маски и задкулисни игри. Имаше право, точно и ясно. Понякога си мислих, че не ме обича, защото не е от жените, които правят комплименти. С времето разбрах, че нейните комплименти са в това, че в трудните моменти тя остана до мен. Тогава осъзнах, че действията са по-красноречиви от думите и с много по-голяма стойност. Затова искам да кажа на всички зрители и читатели, които се интересуват от нашия брак: Да, не е лесно да съжителстваш с такава жена, но без нея никога няма да успееш в абсолютно нищо.

Защото умната и силна жена е ореола над мъжката глава, а без ореол - не можеш да се справиш, нито да се издигнеш. Повечето мъже се женят за скучни и кротки жени, но цял живот остават влюбени в онези, които не са успели да завоюват и така се поражда съжалението и товара на нещастния брак, заради вашия страх и липса на смелост, да се бориш за това, което наистина искаш. А, на всички мъже по-света, които се страхуват да обичат такива жени - ще им дам един съвет: Ако искаш да бъдеш успешен мъж и да имаш стабилно семейство, не си пропилявай потенциала с жени, които не могат да нахранят твоя мозък, нито да те насърчат да пожънеш успехи. Умната жена, означава блестящо бъдеще и ползотворен живот, изпълнен с приключения!”щ

~ Дейвид Бекъм

[vasetovp]

Моя си...❣

Най - хубавите думи, които можеш да чуеш от мъж.

С едно изричане могат да те запалят.

Да гориш.

Да мечтаеш.

Да желаеш.

Да изтръпваш.

В тези пет букви е събрано всичко!

Онази любов - голямата.

Онова желание за споделеност.

Шепота на сърцето, биещо за теб.

И онази страст, която те кара

да изтръпваш..

Само при мисъл.

Само с мисъл.

Моя си...

И не, това не е желание за притежание.

Това е любов!

Независимо от време.

Разстояние.

Някой те пази за себе си.

В себе си...

И му дава смисъл..

А тези думи на теб, дават Живот!

И ти принадлежиш.

Защото обичаш.

Моя си...

Пет букви.

Едно лице..

Едно име..

Един свят.

И някой, за когото си всичко...❤️

"Емоция облечена в думи "

[vprki]

Анжел Вагенщайн ще гледа и пише за света вече от звездите

На стогодишна възраст почина писателят и кинодраматург Анжел Вагенщайн. Погребението ще се извърши в най-тесен семеен кръг. Поклонението ще се състои в Софийската синагога на трийсетия ден от смъртта, както повелява еврейската традиция.

Поклон пред паметта на големия човек и творец, оставил трайна диря в българската култура и не само…

Бурният, наситен със събития живот на Вагенщайн, когото всички наричаха просто Джеки, е сред най-значимите неразказани истории на световното кино. Деец на Съпротивителното движение по време на Втората световна война, със смъртна присъда, той е изтъкнат филмов сценарист, режисьор, писател, народен представител и бунтар през целия си съзнателен живот. Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив. (градът завинаги остава голямата му любов). Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България.

Анжел Вагенщайн

В книгата си „Преди края на света“, 2011, на издателство Colibri с подзаглавие „Драскулки от неолита“ Вагенщайн обяснява как е произлязъл псевдонимът му „Джеки“. Спомня си легендарния ням филм „Хлапето“ на Чарли Чаплин - малкият Анжел го е гледал няколко пъти, воден от своите лели. Те го оприличили на малкия немирник Джеки Куган и прякорът си останал до днес. И за всички нас, които имахме шанса да го познаваме, да разговаряме с него, да познаваме творчеството, той си остава Джеки Вагенщайн.

Анжел Вагенщайн винаги е респектирал с остър ум, критична мисъл, а харизмата и елегантното му чувство за хумор ще останат завинаги непокътнати. Миналата година през пролетта по повод предстоящия му стогодишен юбилей на 17 октомври сподели: „Как да ви кажа, най-важно е човек да не губи чувството си за хумор. От много време насам нищо не си пожелавам, освен здраве. Много ми е дълга биографията, за да си правя равносметки“.

Анжел Вагенщайн пред "Дома на киното"

Анжел Вагенщайн завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 година става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“, „След края на света“ и много други.  През 1980 година е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал. Носител е на много български и чуждестранни отличия като орден „Стара планина“, българската държавна награда „Паисий Хилендарски“, офицер е на френските ордени „За заслуги“ и „За литература и изкуство“, на Германската национална награда за изкуство I ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права „Свят без нацизъм“, руски Орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и други. Миналата година получи Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура в качеството му на виден интелектуалец и общественик, автор на над 50 филма и 10 книги, прославил името на България в цял свят.

Анжел Вагенщайн на представянето на поетичната книга на израелския писател Амир Ор

Миналата година вечерта на 17 октомври,  рождения му ден, бе отбелязана стогодишнината му в Дома на киното, посветена на изключителния Анжел Вагенщайн-Джеки, режисьор, сценарист, писател, общественик. Тя бе е едно от кулминационните събития на Осмото издание на фестивала CineLibri, създаден от негова внучка Жаклин Вагенщайн. При представянето на програмата на великолепния кинофорум през септември тя каза: „На 17 октомври, Деня на моя любим дядо е посветен на него! Тогава ще бъде показан филмът „Звезди“ копродукция между Българска кинематография и ДЕФА по негов сценарий  и с режисьор Конрад Волф от 1959 година, който е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. И остава засега единственият български с това изключително отличие на най-авторитетния и престижен световен кинофестивал.“ И така стана, изключително събитие не само в рамките на CineLibri, защото Джеки е личност от висока класа от световна величина, въпреки странния скепсис на различни хора, но това е друга и вече доста безинтересна тема.

Има и още нещо много важно около „Звезди“ и то в контекста на днешния ни ден. Това е и филмът, заради който Вагенщайн става „неудобен”, защото филмът за първи път разказва за трагичната съдба на депортираните евреи от Беломорска Тракия и Македония, когато тези територии са под юрисдикцията на Царство България. Почти 11 хиляди са унищожени в нацисткия лагер на смъртта Треблинка. И до ден-днешен този трагичен факт от българската история остава заглушаван и пренебрегван от българските партии, независимо от кой политически спектър са…

С американската кинорежисьорка Андреа Симон Анжел Вагенщайн в Дома на киното на 95-ия си рожден ден 2017

Тогава на този вълнуващ празник в негова чест Джеки Вагенщайн се включи във видеообръщение, което в деня, в който той напусна нашия свят го публикуваме в негова памет, важно е да се знае и припомня.

 „Скъпи мои другари, съмишленици и спътници по сложните извилисти пътища на живота, благодаря ви от все сърце, че ви има и че сте тук в деня на моята сто годишнина. Да остарееш не е подвиг, нито повод за гордост. Природата има своето тайно и мистично мерило за отпуснатите ти левги живот и единствено тяхната стойност зависи от теб, от твоята устойчивост и упоритост да следваш посоката към Храма, въпреки че той е далеч отвъд хоризонтите на нашия живот. А всеки далечен път има своя метрична система. Моята е мерило за среднощните партизански пътеки, за разстоянието от килията до бесилото, за метрите кино лента върху монтажната маса, за наниза от думи в моите „Драскулки“. Дано не ви досаждам и отново ви благодаря! Довиждане!“ Дали още тогава не е искал да ни каже „Сбогом“…

През 90-те години той се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия.  Книгите му са преведени на много езици - френски, английски, руски, немски, испански, италиански. Романите му са отличени с престижни световни литературни награди и номинации, включително с Европейската награда за литература „Жан Моне“ през 2004 година. Официално е поканен за член на Американската гилдия на писателите. Анжел Вагенщайн е почетен гражданин на Пловдив, истински космополит и „великан на духа“. /Повече за изключителния Джеки, за когото сме писали в различни наши текстове може да прочетете във „въпреки.com” тук, тук и тук /.

Забележителна е изповедалната му публицистична книга „Преди края на света“ с подзаглавие „Драскулки от неолита“ от 2011 година. В нея авторът прави опит дълбоко искрено и проникновено да осмисли илюзиите си и да коментира по своя си начин дали е бил по някакъв начин и употребен. Очаквахме с интерес дали тази негова силна, ярка публицистика и заедно с това интимна ще има своето продължение в нова книга. Толкова много неща се случиха и промениха в нашия свят за тези вече 12 години от излизането ѝ, а той винаги продължи да бъде вълнение, тревога и обич за нас, дори и вече, когато няма - Джеки Вагенщайн…

На финала на този текст в негова памет отново ще го цитираме, но този път за себе си: „Аз принадлежа към народ, който никога не губи чувство за хумор. Срещали ли сте българин, който да не ви се оплаче? Срещали ли сте арменец, който да не ви се похвали? Срещали ли сте евреин, който да не опита да ви пробута виц? Въпреки цялата трагика, в която живеем, човек трябва да се радва и… да разказва смешки!“

Последната снимка на Валери Петров заедно с Анжел Вагенщайн, януари 2014, в Националната галерия на изложба на Борис Ангелушев

А помните ли какво каза Анжел Вагенщайн на първия митинг пред храм – паметник „Свети Александър Невски“ след падането на Тодор Живков от власт ноември 1989 година? „Момчета и момичета, внимавайте да не ви излъжат така, както излъгаха нас!“ Днес, почти трийсет и четири години тези слова ни звучат пророчески. До края на живота си остана вдъхновен и вдъхновяващ невероятният Джеки. С благодарност за присъствието му в нашия живот!

А той сред звездите ще се събере със скъпи хора – големия му син Пламен (1945-1996), изключително талантлив оператор, съпругата му Зора, момичето, за което разказва в „Драскулките“, чакащо го пред вратите на Сливенския затвор, Конрад Волф (1925-1982), Валери Петров (1920-2014), Христо Ганев (1924-2021) и още…  Това е! ≈

Текст: „въпреки.com

Снимки: Стефан Джамбазов (1951-2021)

[metanoiaxxxx]

Не пали свещ която свети, но не топли.

М.

[lora-ns-world]

,, Зависимост"

,,Искам да ме искаш, да ме ревнуваш, да ме обичаш, да ме пазиш, да ме упрекваш и да му прощаваш. Искам да желаеш да ме разкъсал от вътре навън умишлено гледайки болката ми, но да не го правиш, защото любовта ти към мен е толкова голяма, че да нараниш мен значи да нараниш себе си. Искам да ти се отдам, но ме е страх. Защото искаш да пътуваш, да си военен, да живееш, а аз...аз съм просто аз и нищо повече, а ме накара да вярвам, че не съм достатъчно добра за теб. И те пуснах, и си отиде. И съжалявам, и те обичам, но ще стоя сама. По-добре отколкото да прехвърля на теб желанието ми да съм зависима до толкова от теб, колкото искам и ти да си от мен. "

Лора Н.

Среднощни мисли, нищо че си имам работа.

[original-bulgarian]

Най-тъжното от всичко на този свят, според мен, е че недостигът на пари може да те спре да направиш много от нещата, които искаш..