#Little Bird Place | Explore Tumblr Posts and Blogs

vprki · 11 months

Text

Калоян Илиев-Кокимото: Изкуството за мен е терапия

„Взаимодействието е с всяко едно нещо, което ме заобикаля. И в момента докато сме се събрали тук, аз мога да създавам картините в главата си.“ Сподели за „въпреки.com” художникът Калоян Илиев – Кокимото /в центъра на снимката/.

И продължи: „Сънувам много, но рядко използвам сънищата си за отправна точка. Мисля, че те някъде си остават там на подсъзнателно ниво – няма как да отрека това. Но съвсем съзнателно аз използвам по-скоро заобикалящия ме свят. И собствените си емоции, чувства и преживявания, за да се справя пак с всичките тези негативи, които виждам – а напоследък те са страшно много около нас. Винаги са били и ще продължават да бъдат. И това е моят начин да се справя. Даже има и нещо повече - не само да се справя, но и чрез работата си да помогна евентуално и на други да го направят, виждайки примерно моето отношение към живота, ироничната ми гледна точка, самоиронията. Това също е начин да се справиш с всичкото това.“ Казва художникът, кого познаваме от години и се стараем да не пропускаме неговите чести изяви. Но за това малко по-късно в текста.

Калоян Илиев-Кокимото в галерия Little Bird Place

Разговарям с него непосредствено след откриването на изложбата му Wild Wild East му в галерия Little Bird Place, първа негова изява в пространството ѝ. Във въведението към нея кураторката Мартина Йорданова пише: „Ще открием един наратив, който обуславя дълбоката му връзка с животинския свят и характерната за него способност да смесва фикция и реалност в търсене и преиначаване на границите на собствения ни имагинерен свят. Появата на иконичните му герои, представени под формата на рисунки, принтове, колажи, живописни платна и обекти, завладяват и изпълват пространството с ударна доза ирония, която не е самоцел, а умело използван похват.“

От изложбата в галерия Little Bird Place

Споделям му приятелски, че не се съгласявам докрай с това представяне. Разбира се, това е субективна гледна точка, моята лична като зрител. В творбите му и не само тези в галерия Little Bird Place по особен начин виждам сблъсъка на демоните в нас. Дали са слон, дали са червейче, дали са морски чудовища или котки…А Кокимото отговаря: „Да, да! Има го този момент и се радвам, че някой го вижда, защото е така. Това, всъщност, е моят борба със самия мен. Защото аз, като създавам тези произведения, през цялото време този творчески процес е свързан с едно преоткриване, с борба с твоето Аз, със сблъсъка с външния, с вътрешния свят, с масовата култура, с консуматорския свят. Всичко това ти се отразява, то рефлектира и трансформира. Аз по този начин си решавам и проблемите – изкуството за мен е терапия. Така че това е две в едно – от една страна, създавам нещо, трансформирайки всичко, което имам като мисли, като идеи, като притеснения, тревоги, врагове. И от друга страна, аз по този начин се справям с тези въпросните, изброени дотук.“

Този разговор ме връща и към един друг с него по повод участието му в Есенните изложби в Пловдив с куратор проф. Галина Лардева 2018 година със слогана „Отвъд повърхността“.

Калоян Илиев-Кокимото на Есенните изложби в Пловдив, 2018

Тогава неговата експозиция бе в Къщата на Мексиканското изкуство в Стария град. И той каза, че се е съобразил с това къде е изложбата. „Концепцията беше за мен подробност, интересува ме пространството. И все пак в основата на произведенията ми за Есенните изложби стои идеята за религията, любовта и смъртта отвъд повърхността. Или иначе казано за вярата отвъд ограниченията, любовта отвъд човешките разбирания и за живота отвъд смъртта. Всъщност, отдавна се вълнувам от религия, политика, човешките взаимоотношения, животни, хора, силни, слаби. Работя с табута като религия, любов и смърт, тоест за нещо по-дълбоко. Ако религията на пръв поглед е да изпълняваш сляпо някакви религиозни догми и да ходиш на църква и да се молиш, то отвъд това има нещо много повече. Една силна, дълбока вяра, за която няма нужда да спазваш тези неща, за да си вярващ. За любовта отвъд човешките разбирания за любов, говорим тук за една по-изгаряща любов, дори божествена, не става дума за човешката любов. И говорим за живота след смъртта – след смъртта не свършва всичко. Буквално вярваме в прераждането, тук идва идеята и за мексиканското изкуство. Там Светата смърт се празнува и се почита като нещо ново, а не като край”.

Полу - животно полу - човек на Кокимото

И тогава и сега, а и междувременно в много други негови изложби при него произведенията винаги са с хумор и ирония към обектите му, а и към себе си. Затова се е изобразява като полу-човек, полу-котка в полу-свят – това е неговото алтер – его. „Съвсем съзнателно и все по-често и осезателно черпя вдъхновение от световната потребителска култура. Аспекти на живота като дизайн, реклама, комикс и телевизия намират силно и категорично отражение както в моите, така и в произведенията на поколения художници. Живеем, работим и се развиваме в консуматорско общество, и консумираме всичко, което ни попадне. И колкото по-бързо свикнем с тази мисъл, толкова по-ясно ще си дадем сметка, че консуматорът е най-важната единица на това общество. Осъзнавам застрашителните нива на потребление, до които сме достигнали, но се успокоявам с правото и властта да променяме търсенето и съответно предлагането. Чрез избора на неща, които консумирам мога да променя както тяхното количество, така и тяхното качество. Аз съм ценител на поп арта и на масовата култура, дизайна на опаковката, играчките и т.н. Но отвъд това има нещо много по-стойностно от просто един обект от масовата култура. Има идея, работа, вдъхновение и използвайки това искам да надградя нещо и да погледна отвъд неговата обвивка, отвъд повърхността. На повърхността нещата изглежда едни, а вътре са съвсем други”. Споделил го е за „въпреки.com” преди повече от пет години.

Калоян Илиев-Кокимото в галерия "Аросита", 2015

Ние бяхме впечатлени от художника и неговите образи и преди срещата ни в Пловдив с участията му групови изложби, самостоятелните му в галерия „Аросита“ с необичайни заглавия ПРОЕКТ GLOBAL WORM INC, 2015, „Ретрограден Меркурий“, 2017. Тази година през пролетта в същата галерия ни връхлетя експозицията му "Memento mori". Латинският израз може свободно да бъде преведен като "Помни, че си смъртен", "Помни, че ще умреш" или "Осъзнай смъртността си". Така се нарича и жанр в изобразителното изкуство, чиято основна цел е да напомня на хората за тяхната собствена преходност.

От изложбата в галерия Little Bird Place

А сега накъде ни води с експозицията си в пространството на Little Bird Place? Може би, в този контекст или не в изложбата му Wild Wild East има много котки, макар и с човешки очи. Питам го защо?

„Котката е от животните, в които намирам най-много прилики – то е едно от съществата, с които се олицетворявам. И най-вече като това, което имам като животи, които смятам, че съм минал, метафорично това е като в поверието, че котката е с девет живота. Създадох в живота нещо, което е като моето алтер его, което е полукотка-получовек. Това е идеята.

От изложбата в галерия Little Bird Place

Имаше много интересна история, докато бях студент във Велико Търново. Една от хазяйките ми в една от квартирите, където живях, почина. Светла ѝ памет, тя беше учителка по физика и по математика, имаше една черна котка Шаноар, която не допускаше никого до себе си. В момента, когато се случи това, аз бях първият човек, когото тя прие след стопанката си. Тази котка ми стана първият жив модел, който, като си почивам след занятия, седя, наблюдавам и рисувам. Примерно, пуша си наргиле и рисувам една черна котка във всякакви пози. Всъщност тя беше вдъхновението да започна да работя върху котки.“ В часовете по рисуване, докато рисувал моделите Кокимото вкарвал медитиращи котки в композицията за ужас на преподавателя си Спиридон Борисов, Светла му памет. След това започнал да подписва и студентските си работи, създадени в учебните часове. Преподавателят му пак бил възмутен, но той не се вслушал… С днешна дата е категоричен, че там открил себе си. „Имах и една криза, такава творческа, като студент още, чудейки се накъде да поема, как да изградя стила си. Защото винаги съм знаел, че трябва да имам собствен неподражаем стил.

От изложбата в галерия Little Bird Place

Тогава точно тази котка ми даде отговора на всички съмнения, притеснения, тревоги, лъкатушения, криволичения от пътя, като се чудя точно накъде да поема – реално тя ми помогна да осмисля всичко. Тогава почнах да създавам нещо като типажи – да разработвам герои. Character design се нарича това в съвременното изкуство и това осмисли, наистина работите ми.“

Почти в тази посока малко на шега, а и не съвсем споделя, че сега като котките е в петия си живот и прави неофициална колаборация с автори много преди него (Дюрер, Гойя). Припомняме изложбата му галерия КО-ОП през януари-февруари 2021 „Дюрер срещу дюнер“. (Една от последните изложби, която успя да разгледа Стефан Джамбазов, който имаше специално отношение към изкуството на Кокимото). „Аз комуникирам с моите съвременници – общувам и обменям опит. Но по същото време това правя с артисти преди мен, най-вероятно го правя и с артисти след мен – чрез работите си. Това е един процес…“. Каза художникът.

Калоян Илиев-Кокимото в галерия КО-ОП, 2021

И спонтанно, уж извън изложбата му започваме да си говорим за духовната енергия, която като енергията, въобще, според законите на физиката никога не изчезва, а преминава в друга…А Кокимото заключава: „Нека силата бъде с нас!“

От изложбата в галерия Little Bird Place

Галерия Little Bird Place организира авторски тур – беседа с художника, в който Калоян Илиев - Кокимото ще представи изложбата WILD WILD EAST и ще разкаже за неговите идеи и концепции при изграждането на отделните произведения на 21.10 (събота) и 22.10 (неделя) между 15:00 и 19:00. Ще ви е интересно, художникът е добър разказвач. Изложбата може да бъде разгледана до 27 октомври. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: архив на галерия Little Bird Place и Стефан Джамбазов (1951-2021)

#Кокимото #Little Bird Place #Зелма Алмалех

0 notes

vprki · 2 years

Text

Петър Чиновски „картографира“ съкровено личното в галерия "Little Bird Place"

Поредната специална, не конвенциална изложба в столичната галерия "Little Bird Place"„No Territory” на Петър Чиновски провокира с порива си да откриваме света около нас не като опит артистично да преосмисляме всекидневието си, а да го надскочим. Но затова трябва познание, извън визуалното и, разбира се, въображение извън границите, които сами си определяме.

Във въвеждащия текст към изложбата кураторът Радослав Механджийски пише: „Проектът на Петър Чиновски „No Territory” е метафора за серия от феномени, пряко свързани с желанието и потребността ни да комуникираме реалността – да я съпреживяваме и да се ориентираме в нея. Общото между тези феномени е опитът за „превод“ или „картографиране“ на събития, усещания и обекти. Опит, който майсторски ни съблазнява със своята привидна лекота и организирана схематичност, но, едновременно, някак мнимо и ловко, изгражда непреодолима дистанция в способността ни изцяло да обхванем същината на изплъзващото се битие. Независимо дали споделяме изживяване със свой приятел, дали надничаме в спомените си, за да се подсетим кои сме или просто направляваме маршрута си по географска карта, нашето общуване с реалността е дефинирано от удобствата и ограниченията на метода за „пренос на информация“.

От изложбата

Езикът все не ни достига, за да изобразим всеистинно разбиранията и усещанията си за дадена случка или ситуация – но когато разказваме на приятели, социалният договор изисква да приемем, че проумяваме напълно. Паметта ни притежава благородното свойство да забравя, тя в някакъв смисъл „картографира“ нашето минало – така „кои сме ние“ е просто компилация от малко спомени и отношението ни към тях. Идентично, географската карта схематично обобщава реалния пейзаж, за да ни помогне да се ориентираме в него – каквото правят езика, паметта ни и много други елементи от нашето същество и социален живот. С изложбата си Петър Чиновски насочва вниманието ни именно към дистанцията между абсолютната реалност и методите ни за комуникация на тази реалност. Прави го с изненадващо разнообразие от изразни средства, без никакъв намек за досадна социална критичност или изфабрикуван морализаторски тон. Напротив, авторът интерпретира темата открито, с внимателно съждение за мястото и смисъла на всеки елемент в художествения синтаксис на проекта. С ясното съзнание, че периметърът на третираните въпроси е „ничия територия“, а всяка подобна територия е пълноценно пространство за обмяна на идеи и възприятия.“

Припомняме, че Петър Чиновски участва тази година в традиционните Есенните изложби в Стария град на Пловдив с куратор проф. Галина Лардева, озаглавени „Споделено пространство“. Тя избра за плаката на събитието и за корица на прекрасния каталог творба на Чиновски. При откриването на Есенните изложби тя каза: „Живеем в изключително турбулентно време в световен и в личен план. Време, в което образованието, културата и човешките добродетели трябва да се отбраняват, буквално и преносно. „Споделено пространство“ е интимно, специално, диалогично и много интимно. Така че ние предлагаме един личен, специален, човешки и интимен прочит на днешния ден.“ /Повече за изложбата в Пловдив може да прочетете във „въпреки.com” тук ./

Тази година Петър Чиновски беше и сред номинираните за наградата БАЗА, за която може повече да прочетете при нас повече тук .

Припомняме всичко това, защото то има връзка и своето предисловие към настоящата изложба на Петър Чиновски в галерия "Little Bird Place", за която той отбелязва, макар че звучи повече като научно-философски текст, отколкото към експозиция, но в разговора ни с него малко по-късно ще стане ясно защо.

От изложбата

„Принципът на комплементарност в микробиологията е механизъм за осъществяване на взаимодействие между молекулите чрез съответствие на пространствените структури. Пикселните изображения и компютърните операции като цяло съответстват на серия от транзистори във включено или изключено състояние. Магнитният резонанс визуализира локални промени в мозъчната активност. Понятието за mapping в математиката се отнася до асоциирането на обект от един сет към обект от друг сет. Преводът от един език на друг се свежда до правила за съответствията между два сета от лингвистични единици.

Картографирането е създаването на репрезентации за ориентация и прагматично опознаване на околната среда. За да се преведе в езика на картата, територията бива редуцирана до съставни елементи, излишната информация бива филтрирана до достигането на полезна симулация. В труд от 1933 Алфред Кожибски ( 1879-1950, полско-американски философ и инженер. Основоположник на учение, известно като обща семантика – философия на познанието, която поставя под съмнение все още често използваните и днес схеми на аристотеловската мисъл.–б.р.) пише „картата не е територията„, препращайки към отношението репрезентация-реалност. В този контекст картите казват какво да правим, не какво е. Репрезентациите наподобяват историческите анекдоти, които са се оказали фиктивни, но все още илюстрират нещо истинско.

От изложбата

В алтернативна версия в условно наклонение, картите биха изреждали свидетелства за територия, но никога не бихме достигали до територията, бихме разполагали само с карти на картите, картата би препращала към следващото ниво на по-детайлни и богати версии на карта. Всяко възприятие би оставало опосредствано и обработено, никога директно. Най-изчерпателното описание на един живот би било непълно. Но именно, понеже би било илюзия, че някога стигаме територия, би било илюзия, че картата е отделна от територията. Фикцията би била изживяна като фактология. Картите биха били преживявани като територии.

Езикът би картографирал преживяването подобно на визуалните репрезентации, и би бил податлив на същите капани. Донякъде бихме осъзнавали непълноценността при кодирането на суровото преживяване в езикови символи; подвеждащото би било, когато приемем, че сме в състояние от езиковите символи да декодираме пълноценна реалност. Бихме започнали да мислим, че казаното е всичко, което съществува, и бихме пропускали това, което не може да бъде казано. Уютната граматическата кохерентност би приспивала вниманието. В известен смисъл всяко съждение би било погрешно, включително и най-вече убедителното, изчерпателното, емпиричното и неопровержимото. Това би се разширило до илюзия за разбиране – това, което сме разбрали, е всичко, което има за разбиране, и всичко, което го има, е разбираемо.“

Петър Чиновски /д/ при откриването на изложбата си в галерия "Little Bird Place

Звучи като философски трактат, но си заслужава вникването в него, защото ние съвременните хора твърде еднозначно се потопихме във всекидневието и бита си, дори в някаква степен губим усещането си за смисъла, който е величина, присъща нам като човешки същества. Но…

Малко преди откриването на изложбата на Петър Чиновски в "Little Bird Place" разговаряхме с него, ей така, по скоро за да разберем мотива му да прави това, което прави като визуален артист. На въпрос дали има усещането, че се различава като търсения от своите колеги художници, той отговаря: „Не съм сигурен дали може да се направи такова чисто разграничение, защото темите, които вълнуват колегите художници имат значително разнообразие. Но доколкото могат да се намерят в работите ми някакви идеосинкратични аспекти, това би могло да идва от спецификата на практиката. От една страна този опит като човек, който има интерес от изучаването и преподаването на различни езици и към лингвистичните елементи на езиците, както и към всички конгвитивно-психологически научни аспекти на способността за разбиране на произвеждане на език, както и като цяло интереса ми към текста и в частност потенциалната сила на езика или на текста не като директен, а като индиректен комуникатор на информация. Може би тези неща в някаква степен оформят това, което правя.“

От изложбата

Той е завършил графика в ВТУ „Паисий Хилендарски“, но посоките и избора му го насочват и към лингвистиката като човек занимаващ се и преподаващ различни езици. А неговият коментар е: „Не бих се категоризирал като лингвист в професионалния смисъл. По-скоро, може би, интересите ми са по-теоретични от средно статистическите за артист. Срещал съм нерядко колеги художници, които казват, че винаги са се интересували от едно нещо, винаги са знаели, че искат да правят само едно конкретно нещо, обикновено в някаква визуална посока. Докато аз съм се чувствал винаги привлечен от хиляда различни посоки. Много от тях имат абстрактен, теоретичен елемент, дори да не са чисто текстови. Аз намирам много абстрактност и във визуалното, във всички форми на визуалното.“.

Тук е моментът да му кажа, че както се определя е по-скоро семиотик, отколкото лингвист. Да, по-скоро семиотик, определено се чувствам по-близо до това, отколкото до лингвистиката. „Преподавам немски, английски и италиански. Имат разлики и всеки има различна история по отношение на периода от живота ми, който ме е насочил към това да го науча. Те не са били целенасочено изучавани, по стандартния път, за да бъдат преподавани. Просто така се случи, че ги усвоих всеки в различна степен и имах възможност да ги преподавам временно. Това вече не продължава, но имаше такъв период. Истината е, че преподавателският ми опит беше предизвикан именно от необходимостта за приходи. Но мисля, че беше добро решение да го прекратя, за да мога да се фокусирам върху художествената част и частично имах възможността да направя това, защото някои от художествените неща, които правя не са толкова отличаващи се и специфични и са по-разбираеми за по-голяма аудитория. Те са основният ми източник на приходи.“ Тук разговорът ни явно минава в по-прагматична посока, но не е лесно на свободния артист, особено у нас. Дълга тема…

Реденето на експозицията на Петър Чиновски на Есенните изложби в Пловдив, 2022

Припомням му за Есенните изложби 2022, когато негово произведение стана емблема на художествения форум с вече 65 годишна история като споделено пространство. А той реагира твърде скромно: „Не бих я определил като най-широко разбираема, консумируема творба. Но това е избор на проф. Лардева и не може да не го уважим…Аз го уважавам не като комерсиален избор, а като представителен избор.“

По повод на сегашната изложба признава за себе си, че в момента, в който започнал да се фокусира във визуалната страна на интересите си започнал и да си представя пространство, където могат да бъдат експонирани творбите му. Харесал изкуството, което показват Little Bird Place. Представил им се и така…

Изложбата продължава до 1 ноември.

В експозицията има картина с изписани от автора текстове, ако може да се нарече така, озаглавена „Опитвам се да говоря за това, без да казвам това, което знам, че мисля“.

Дълго е като текст, но дава знание или подсказва какво за в бъдеще може да очакваме от Петър Чиновски като послание или усещане за света. Публикуваме кратък цитат: „Дългата история е кратка версия на по-дълга история. Най-дългата история не е пълната история. Работата е там, че добрите правила си струва да бъдат нарушени, достойното поведение си струва да бъде подиграно. Във всяка история всеки герой се е направил на глупак по свой начин.“ Разбира се, тази категоричност на автора се появява след дълги други изказани слова – исторически, семиотични, конкретни, въпрос на личните му виждания, преживявания и посоки. Но като че ли, поне според нас, което се усеща и в творбите му е, може би, това: „Да възстановиш чрез обратно инженерство територията от картата е изкушаващо, но лъжата не те прави лъжец, пътуването не те прави пътешественик, ти си карта на това, което всъщност си – предубедена селекция от характерни черти, настроението ти е само част от това, което всъщност чувстваш, вниманието отчита само някои черти на преживяното и пренебрегва други, никога не си напълно щастлив, никога напълно тъжен, това, в което мислиш, че вярваш, е подбрана селекция от всичко, в което всъщност вярваш.“

Петър Чиновски

И когато отидете на изложбата, която си заслужава и заради другостта си, прочетете целия текст, който е на централно място в галерията. Вероятно, ще откриете нещо важно за себе си, а и ще усетите цялостното излъчване като послание на изложбата на Петър Чиновски. ≈

Текст: Зелма Алмалех

Снимки: Стефан Марков архив на Есенните изложби, Пловдив

#Little Bird Place #Петър Чиновски

0 notes